Слънчевата система   1 comment

Слънчевата система е група астрономически обекти, включваща Слънцето, осемте планети, над 68 спътници на планетите и всички обекти на орбита около него – астероиди, комети, планети-джуджета, междупланетарен прах и газ. Всички те са образувани при разпадането на молекулярен облак преди около 4,6 милиарда години, вследствие на гравитацията.

Основната част от масата на обектите в орбита се съдържа в осемте относително отдалечени една от друга планети, чиито орбити са с форма, близка до окръжност, лежащи върху почти плосък диск, наричан еклиптика. Четирите по-малки вътрешни планети (Меркурий, Венера, Земя и Марс), наричани земеподобни планети, са съставени главно от скали и метали. Четирите външни планети (Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун), наричани газови гиганти, са по-масивни и са съставени предимно от водород и хелий. Между двете части се намира астероиден пояс разположен между орбитите на Марс и Юпитер.

Размерите на Слънчевата система обикновено се измерват в съотносимост към средното разстояние между Земята и Слънцето, наричано астрономическа единица (AU) [1 AU =150 милиона километра]. Най-близко до Слънцето е планетата Меркурий – средно на 0,387 AU, а най-отдалечена планета е Нептун – средно на 30,068 AU.

Големината на Слънчевата система е около 40 AU – 40 пъти разстоянието от Земята до Слънцето. Един начин да си представим относителните размери на Слънчевата система е да използваме модел, представящ цялата Слънчева система, умалена един милиард пъти. Тогава Земята ще има диаметър около 1.3 см (колкото гроздово зърно), Луната ще се върти около Земята по орбита на разстояние около 30 см, диаметъра на Слънцето ще е 1.5 м., а разстоянието от Земята до Слънцето – 150 м. Юпитер ще има диаметър 15 см, а разстоянието от него до Слънцето – 750 м. Размерът на Сатурн ще е около 12 см и ще е отдалечен от Слънцето на 1.5 км. Уран и Нептун, с размерите на лимони, съответно ще са на 3 и 4.5 км от Слънцето. Човек в този мащаб ще има размер на атом, а най-близката до нас звезда ще бъде отдалечена на 40 000 км.

Слънчевата система се намира на около 26000 светлинни години [една светлинна година =9 460 730 472 580,8 километра, т.е. на лъч светлина му е нужна година, за да пропътува 10 трилиона километра] от центъра на нашата галактика Млечния път, която е с диаметър от около 100,000 светлинни години и съдържаща приблизително 200 милиарда звезди.Тя е в един от спиралните ръкави, по-близо до ръба на галактиката. Движи се със скорост от 220 km/s по орбитата си около галактичния център и извършва едно пълно завъртане за 226 милиона години.

Според астрономите в Слънчевата система има повече от 50 000 малки планети и астероиди. Най-пълният в света каталог на малки планети и астероиди, намиращи се в Слънчевата система, е създаден в Япония от космическата агенция ДЖАКСА. Каталога си японските специалисти са съставили с помощта на спътника „Акари“, който има инфрачервен телескоп.


Това е изригване, което става на 6 март 2012 г.Този филм на 6 март, 2012 г. X5.4 е заснет от Solar Dynamics Observatory (SDO) в 171 и 131 Angstrom дължина на вълната. С изригването се получават огромни пулсации наречени ЕТИ вълни – защото за първи път са открити с Extreme ултравиолетов телескоп Imaging (EIT) на Слънчевата Heliospheric обсерватория. Тъй като SDO улавя изображения на всеки 12 секунди, той е бил в състояние да картографира цялата еволюция на тези вълни и да потвърди, че те могат да пътуват из цялата широчина на слънцето. Вълните се движат над милион мили в час, профучават от едната страна на слънцето до другата за около час. Филмът показва две отделни вълни. Първата изглежда се разпространява във всички посоки, а втората е по-тясна, движейки се към югоизток.

Визуализация на Слънчевата система

Това е клип филмиран по картината на френският художник Ликоти

А ето и самата картина

Визуализация в 3D

3D пътешествие в Слънчевата система чрез NASA

Слънчевата система в 3D чрез приставка към Chrome браузър

Размера на Слънчевата система

Раждането на Слънчевата система

Направете разходка в нашата галактика, благодарение на една 5 гигапикселова картина, която детайлно представя нощното небе над земята така, както го виждат телескопите.

Топ 9 на най-екстремните метеорологични условия в Слънчевата система

„Засякохме „извънземна“ материя, която пристига в нашата Слънчева система от други части на галактиката и която от химична гледна точка не е същата като тази, която намираме тук у дома“, обави Дейвид МакКомас, учен, работещ по IBEX – проект на НАСА, имащ за цел изследването на състава на материята, която се намира в междузвездното пространство.

Нашата Слънчева система е заобиколена от т.нар. хелиосфера – магнитен мехур, който ни разделя от останалата част на Млечния път. Извън хелиосферата се намира междузвездното пространство. Слънцето „надува“ този гигантски мехур с помощта на слънчевия вятър – потоци от заредени частици, които достигат до най-отдалечените краища на системата.

Учените знаят, че хелиосферата е много важна за живота на Земята. Подобно на земното магнитно поле тя представлява преграда, която ни пази от високоенергийните лъчи, идващи от дълбокия космос.

Обявеното в края на януари откритие е направено с помощта на космическия апарат IBEX. Той е изстрелян от НАСА през 2008 г. с цел да улавя атоми, идващи от дълбокия космос. След две години на броене и анализ на „галактически“ атоми, учените достигнали до някои много интересни резултати.

„Успяхме директно да измерим четири различни типа атоми от междузвездното пространство и открихме, че тяхното съотношение не съвпада с това на материята, която срещаме в Слънчевата система“, казва Ерик Крисчън, учен от НАСА, работещ по програмата IBEX.

Сред четирите вида уловени атоми – водород, хелий, кислород и неон, последният послужил на учените като референтна стойност.

„Неонът е благороден газ, който не реагира с атомите на останалата материя. Освен това той е в относително големи количества, така че можем да го измерим с приблизително голяма точност“, обяснява МакКомас.

Използвайки данните от IBEX, учените сравнили отношенията на количествата неон към тези на кислорода съответно в и извън хелиосферата. Те установили, че в галактическия вятър на всеки 20 атома неон съответстват 74 кислородни атома. В Слънчевата система на същото количество неонови атоми се пада 111 кислородни атома. Това означава, че в „близкия“ космос нивата на кислород са значително по-високи от тези извън хелиосферата.

Сега въпросът, който занимава учените, е откъде се е взел всичкият този кислород. „Съществуват поне две версии“, коментира МакКомас. „Или Слънчевата система се е създала в част от галактиката, която е била по-богата на кислород или голяма част от кислорода в междузвездното пространство е захванат в парчета лед и прах и поради тази причина е недостъпен за датчиците на IBEX.“

Какъвто и да е случаят, новата информация ще повлияе на разбиранията ни за формирането и развитието на Слънчевата система, категоричен е МакКомас.

Докато сателитът IBEX получава проби от атомите, достигнали дооколоземна орбита, то човечеството разполага с друг уред, който скоро ще се „потопи“ директно в галактическите ветрове. Това е сондата „Вояджър 1″, която вече близо 40 години пътува в посока извън Слънчевата система. Учените очакват до няколко години тя да напусне хелиосферата и да стане първият създаден от човек апарат, полетял към звездите.

Ако имате домашно да направите макет на Слънчевата система се възползвайте от идеята за ….

Слънчевата система от солено тесто

И прекрасни презентации за малките четвъртокласници…

Холандският часовникар Кристиян ван дер Клаув подготвя серия часовници, всеки от които може да бъде разглеждан като истински малък планетариум.

На циферблата на първия екземпляр от серията, Aquarius Planetarium, има миниатюрен движещ се планетарен модел на Слънчевата система. Той се състои от Слънцето и шест планети, движещи се в кръг около него.

Планетите, обикалящи нашата звезда, са Меркурий, Венера, Земята, Марс, Юпитер и Сатурн. Защо липсват останалите обекти от Слънчевата система, няма информация. Часовникът е изработен от злато и е инкрустиран с платина.

Цената на една бройка е около 100 000 долара. От серията ще бъдат изработени 12 часовника – по един за всеки зодиакален знак.

Промени в Слънчевата система

Данните, които са в тази публикация са от книгата на Дейвид Уилкок – “Енергийното поле на Вселената”. Авторът е събрал неимоверно количество научни данни от целия свят и от всички направления на науката, като след това е успял да ги свърже в стройна поредица от заключения.

В блога на Филип Апостолов.

Произход на светлината

Снимка направена по време на частично слънчево затъмнение в Ню Мексико.

Posted 14.03.2011 by vemiplast in Космос

One response to “Слънчевата система

Subscribe to comments with RSS.

  1. А ние сме там някъде в сянката на пепеляка.

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

%d bloggers like this: