Никола Тесла   Leave a comment

Никола ТеслаДА СИ ПРЕДСТАВИМ СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ без електричест­во, е все едно да си го представим без водата, която пием, или без въздуха, който дишаме. Все по-нарастващото използване на електричеството през последните 200 години го превръща в неразделна част от всеки аспект в нашия живот. То намира приложе­ние както в най-грандиозните постижения на човечеството, така и в най-малките устройства, които използваме в ежедневието си, и е основна предпоставка за развитието на съвременното общество. Много велики учени и изобретатели имат своя принос за развитието на електроинженерната наука през годините. Личности като Исак Нютон, Бенджамин Франклин, Томас Едисьн и Алберт Айнщайн са учените, които в нашето съзнание са неразривно свързани с тази област в науката, довела до революционни промени в живота ни. Много често обаче името на един изобретател отсъства от историческите страни­ци, които ни напомнят как светът е достигнал до съвременното равнище на своето развитие. Това е сръбският учен Никола Тесла.

Едни от най-значимите изобретения на неговия гений са асин­хронният двигател и безжичният пренос на енергия. Така Никола Тесла повече от всеки учен в човешката история има заслуга за производството и използването на електрическата енергия, както и за възможността тя да достига от електроцентралите до уредите в нашите домове. Защо все пак толкова малко хора знаят кой е той и какъв е неговият принос за постиженията на съвременното общество? Как става така, че този невероятен гений се оказва в сянката на своите колеги? Отговорите на тези въпроси са толкова сложни, колкото и личността на самия изобретател.

_


Какъв е Никола Тесла като човек?

Обучение със скоростта на светлината

Да изучаваш бъдещето на електричеството

Живот на скитник

Една картина струва колкото 1000 думи

В града на интелектуалците

Фантастични видения

Епохата преди откриването на електричеството – Европа през XIX в.

Тесла заминава за Америка

Неизпълненото обещание

Томас Едисън и конфликтът му с Тесла

Първата компания на Тесла

Един сериозен съдружник

Безкрайна поредица от изобретения

Заговорът на Едисън и случаят на Уилям Кемлер

„Случайно изгаряне, но това е всичко“

Да разтърсиш света, разтърсвайки самия себе си

 Тесла и научната фантастика

Чикаго се превръща в ‘“Белия град“

Разговаряйки с Марс

На Запад

Гълъбът на Тесла

Най-мрачната сянка върху работата на Тесла

Недовършената кула

Странна мания

ФБР и документацията на Тесла

Драматични разработки в областта на електрическата енергия

Електричеството се разпространява по цялата земя

Ерата на електричеството

Общуване през пространството

Инженерът, предизвикал истинска революция

Вълна от промени

Транспортът също се електрифицира

„Магьосникът от Запада“ и неговото позитивно и негативно влияние

Партньорът, помогнал на Тесла да даде електричеството  на света Джордж Уестингхаус (1846-1914)

Мрежа от лични връзки

Ернст Мах (1838-1916)

 Катрин Джонсън (? -1925)

Марк Твен (1835-1910)

Джон Пиерпонт Морган (1837-1913)

Гулиелмо Маркони (1874-1937)

Наследството на Тесла е живо и днес

Отвъд радиото, телевизията и мобилните телефони

Признание като към светец

Добиване на енергия от космоса

Хронологична таблица

_      

Какъв е Никола Тесла като човек?

Никола Тесла е роден в епоха, когато електричеството е достъпно само за един определен елит и видимо само за онези, които са имали възможността да забележат проблясъка на мълниите в тъмното буреносно небе. Електричеството обаче сякаш протича през гениалния мозък на Тесла, все едно че в него има мрежа от медни жици. Изобретявайки променливотоковия електродвигател, той открива начин за пренасяне на електричеството до всяко кътче на земята и дори започва „война“ с Томас Едисън, за да осъществи идеята си. Тесла не се ограничава само с това. Той изобретява радиото и прави опит да се свърже с извънземни. Загадъчният му начин на живот е почти легендарен и до известна степен плашещ. Истината е, че единственото желание на Тесла е неговите изобретения да направят света по-хубав, и той действително успява да постигне това.

Смилян, родният дом на Никола Тесла. Вдясно от него е православната църква, в която служи като свещеник баща му Милутин Тесла.

ТЕСЛА е роден в малкото селце Смилян, на терито­рията на днешна Хърватия, където неговите пра­родители идват от Сърбия в средата на XVIII в. Това е причината още от ранното си детство Никола да попадне под влиянието както на сръбската, така и на хърватската култура. Неговият баща Милутин Тесла е сръбски православен свещеник, но освен това е поли­тически ангажиран и често пише статии в местните вестници. С талантливото си перо той още като мла­деж привлича вниманието на сръбския интелектуа­лен елит и така се запознава с майката на Никола-Георгица (Джука) Мандич, която произхожда от видна сръбска фамилия. По нейна линия, както и откъм страна на баща си, Никола Тесла е кръвно свързан с изтъкнати духовни водачи и висши военни, служили в армията на Австро-Унгарската империя. През 1855-та, една година преди раждането на Никола, Милутин получава повишение заради своите въздействащи проповеди за ползата от труда и семейството се пре­мества в Смилян. Именно тук се ражда синът им Никола. Според някои свидетелства това става през една лятна нощ на 1856 г., когато навън бушува силна гръмотевична буря. Подобно обстоятелство сякаш е най-подходящото за момчето, на което съдбата е пре­допределила да извърши истинско чудо в областта на електроинженерството.

Бащата на Никола, Милутин Тесла

Никола Тесла на 23 години

Детството на Никола преминава сред идилията на хърватската провинция и в игри с по-големия му брат Дана и сестрите му Милка, Ангелина и Марица. По това време бъдещият инженер за първи път в живота си разбира какво е изобретение от своя брат, майка си и другите момчета от селото. Всяка есен селските мом­чета се опитват да построят бент на местния поток, за да предотвратят сезонните наводнения. Едно от устройствата, които използват, е гладко воденично колело, съдържащо концепцията, която Тесла прилага по-късно, когато създава безлопатковите парни тур­бини. Всъщност, голяма част от устройствата, с които Никола играе в детството си, по-късно намират прило­жение в някои от големите му изобретения.

↑↑

           

Обучение със скоростта на светлината 

През 1863 г. при един ужасен инцидент загива по-големият брат на Никола, Дана. Той е хвърлен от коня, който язди, и умира по-късно от нараняванията си. Тази трагедия хвърля в дълбоко отчаяние родителите им, а върху самия Никола оставя следи за цял живот както пряко, тъй като той е силно привързан към брат си и се възхищава от него, така и косвено. Дана е изключително надарено дете, така че след неговата смърт всяко голямо постижение на по-малкия им син напомня на родителите им за тази голяма загуба. След инцидента Никола „расте с ниско самочувствие“ и дори избягва от дома си и се скрива в един параклис в планината.

През 1870 г., когато е на 14 години, Никола зами­нава за близкия град Карловац, за да продължи обу­чението си в гимназия, където изучава математика и чужди езици. Той успява да завърши образовани­ето си за три вместо за четири години, както е оби­чайно. Тези негови успехи обаче остават незабе­лязани от родителите му, които все още не са пре­одолели мъката от загубата на по-големия си син. Въпреки това Никола твърдо заявява на баща си, че иска да стане инженер по електротехника. Това действително е една смела постъпка, тъй като баща му предпочита той да избере кариерата на духовник. Независимо от разочарованието си, баща му все пак решава да му помогне да осъществи своята мечта, обявявайки, че синът му ще „посещава най-добрия технически институт в света“ – Политехническото училище в Грац, Австрия.

↑↑

           

Да изучаваш бъдещето на електричеството 

Грац, Австрия. Тук Тесла учи електроинженерство.

                Това решение на Милутин да изпрати младия Никола в Грац е породено от безупречната репутация, с която се ползва електроинженерната про­фесия и останалите научни занимания. Никола се отдава почти изцяло на инженерните науки, като намира време и за учене на езици – другото негово увлечение. До постъпването си в колежа той вече говори девет езика и знае почти наизуст произведе­нията на няколко известни автори, в това число и на Уилям Шекспир, Волтер, Исак Нютон и Рене Декарт. Оценките, които получава в Политехническото учи­лище, са наистина впечатляващи, а учителите му са обезпокоени, че той отделя страшно много време за подготовката си. Тази страст на Никола към ученето предизвиква подигравките на неговите съуче­ници. На това той отговаря по един доста странен начин – започва да играе хазарт. Както и останалите случаи, когато разкрива своите невероятни способности, така и умението му да играе на карти предизвиква възхищението на него­вите съученици с поразителната си методичност.

Приблизително по това време Никола Тесла започва да прави изследванията, които по-късно ще се превърнат в най-великото му откритие – променливия електрически ток. Той дори си позволява да отправи предизвикателство към един от своите професори по време на лекция, свързано с общоприетия по това време начин на пренос на елек­троенергия с използване на постоянен ток, протичащ само в една посока. Според Никола, ако от електричес­ката схема се отстрани определен елемент, известен като комутатор, електричеството би могло да протича в различни посоки. Ядосан от това предизвикателство, професорът отстранява елемента, с цел да подразни Никола, и се оказва прав: електричеството не може да се пренася без комутатор, но Тесла е убеден, че идеята му може да проработи.

↑↑

           

Живот на скитник 

Разочарован от неуспеха си при решаването на проб­лема с превключвателя и променливия ток, Никола започва да играе денонощно хазарт. Той изгубва на залагания парите за таксата в училището и натрупва много дългове, с което вбесява близките си. Всичко това сякаш бележи началото на финансовите проблеми на Тесла, съпътстващи го през следващите години на живота му. Когато идва време да се яви на изпити, той, разбира се, се оказва неподготвен и трябва да напусне Политехническото училище, без да се дипломира. Стра­дайки от това изключително унижение, Никола започва да пътува из Източна Европа, работейки временно като недипломиран инженер. Той обаче по всякакъв начин избягва да се среща с родителите си, тъй като се притес­нява да им каже какво се е случило в Политехническото училище. Тесла дори и за миг не се отказва от идеята си да открие променливия ток и продължава да извършва своите експерименти в изолация – нещо, което до голя­ма степен определя и неговия характер.

↑↑

           

Една картина струва колкото 1000 думи 

Да се каже, че Тесла е страстен читател, означава по-скоро да се омаловажи това негово увлечение. Той не само просто чете книги, а е в състояние да запомня цели томове. Благодарение на своята, както бихме я нарекли днес, фото­графска памет, Тесла без проблем цитира произведенията на любимите си автори – Шекспир, Волтер, Декарт, Гьоте. На един по-късен етап в живота си големият изобретател изучава будистка литература и често използва будистките идеи при формулирането на своите научни теории. Той казва: „Всяко нещо, което е надарено с живот – от човека, който покорява стихиите, до най-бързото същество – е подвластно на движението. Когато действието е родено от сила, независимо колко безкрайно малка е тя, космическият баланс е нарушен и това на свой ред поражда движение във Вселената.“ Тези думи доказват, че дори такъв голям учен като Тесла не отрича духовната сипа, която движи света.

В града на интелектуалците

 

Университетът „Карл Фердинанд“ в Прага

В крайна сметка Никола все пак преодолява сво­ето притеснение, че е напуснал колежа, и се среща със семейството си. Той дори посещава църковните проповеди на баща си, макар че това не продължава дълго, тъй като скоро след завръщането му Милутин Тесла напуска този свят. Решен да уважи желанието на баща си да получи добро образование, през 1880 г. Никола заминава за Прага, където постъпва във фили­ала „Карл Фердинанд“ на Пражкия университет. Това е едно от водещите висши учебни заведения в Европа. По това време Прага е известна като крепост на инте­лектуалната мисъл – нещо, за което Никола Тесла коп­нее от дълго време. Пребиваването в този град се прев­ръща в чудесна терапия за младежа, който дълбоко страда заради своя провал в колежа, загубата на всич­ките си пари и разбира се – за смъртта на баща си. В „Карл Фердинанд“ Никола се запознава с теориите на великия австрийски физик Ернст Мах. Всъщност вре­мето, което прекарва в Прага, без съмнение оказва изключително благоприятно влияние върху твърдото решение на Тесла да реши проблема с променли­вия ток. До края на лятото, когато напуска универси­тета, той вече е пред прага на важно научно откритие, което в бъдеще ще предизвика революция в електроиндустрията и ще промени изцяло света.

Ернст Мах, професор по експериментална физика в университета „Карл Фердинанд“.

След като напуска „Карл Фердинанд” през яну­ари 1881 г. по съвет на свой приятел Никола решава да замине за съседна Унгария и да започне работа в новата телефонна централа, създадена от една аме­риканска компания. Службата в тази компания дава възможност на Тесла да получи достъп до някои от най-новите и най-велики изобретения в света, каквито са откритията на Томас Едисън.

Като всеки гениален откривател, Никола прекарва часове след края на работния ден, изучавайки новото оборудване на компанията. Той разглобява различни устройства, изобретени от Едисън, като мултиплексния телеграф, който е в състояние да изпраща морзови съобщения в две посоки. Тази идея предизвиква огромен интерес у него, тъй като той се опитва да открие подобен начин за пренос на електричество.

↑↑

           

Фантастични видения 

Обзет от въодушевление от експериментите с тези устройства, Никола се труди по-усърдно от когато и да било, за да открие начин за пренасяне на про­менлив ток. Той работи без почивка в продълже­ние на часове не само през деня, но и през нощта, опитвайки се да намери решение на този проб­лем. Никола притежава образно мислене, което се изразява във възможността човешкото въобра­жение да пресъздава ярки картини независимо дали става въпрос за рисунка, архитектурен проект, мате­матическо уравнение или някакво механично устройс­тво. Това дава възможност на този, който има подобно мислене, да рисува във въображението си и най-дреб­ните детайли от картината и да я променя още преди да е конструирал своето творение в реалната му физи­ческа форма. Това разбира се съответства на способ­ността на Никола през целия си живот да създава удивителни изобретения, но тази способност е нож с две остриета. Неговият мозък през цялото това време работи на високи обороти и не позволява на тялото му да си почине и да се възстанови. В резултат на това някои от образите, които ражда възбуденото му съзна­ние, са толкова фантастични, че биха могли да предиз­викат видения. Едно е сигурно – претовареното съзна­ние на Тесла става причина за физическото му заболя­ване. Докато работи в телефонната централа, той е прег­леждан от неколцина лекари, които са на мнение, че здравословното състояние на младия човек е толкова лошо, че това би могло да предизвика смъртта му.

Не желаейки по никакъв начин да приеме подобна съдба, Никола Тесла успява да преодолее опасността от душевно заболяване, воден от мисълта да осъ­ществи мечтата си и да превърне променливия елек­трически ток в реалност.

Въпреки че Никола Тесла допринася за усъвършенст­ване техниката за създаване на въртящо се магнитно поле – ключов компонент при производството на про­менлив ток – той в никакъв случай не е първият, който развива тази концепция. Още през 1842 г. френският астроном Франсоа Араго извършва експерименти, като завърта магнитна пръчка с меден диск. На Парижкото електротехническо изложение през 1881 г. друг учен – Марсел Депре – печели награда за демонстрацията на електродвигател, който работи без комутатор – ключо­вият компонент, който Никола възнамерява да отстрани от електродвигателя. Устройството на Депре е революционно по своя характер, но никога не е приложено на практика заради несъвършенства в дизайна. И други изобретатели разработват подобни устройства, в които прилагат идеята, до която достига Тесла. Това прави професор Галилео Ферарис от Торино, Италия, през 1885 г, американският инженер Чарлз Брадли през 1887 г, както и Джон Диксън Гибс и Люсиен Галард, чиито променливотокови трансформатори са купени от Джордж Уестингхаус – човекът, с когото по-късно Никола Тесла влиза в близки бизнес отноше­ния. Всяко от тези открития обаче включва комутатор – компонентът, който Тесла се опитва да изключи. В монографията си за своето устройство Ферари пише: Този принцип няма търговско значение като двига­тел.“ По-късно, когато научава за променливотоковия електродвигател на Тесла, той заявява: „Тесла е дораз­вил идеята в много по-голяма степен от мен.“

Един от първите индукционни мотори на Тесла. Той е представен на Американския институт на инженерите по електротехника в Колумбийския университет на 16 май 1888 г.

При целия този голям брой изобретатели, свър­зани с развитието и усъвършенстването на променливотоковите електродвигатели, неизбежно е възник­ването на спорове, отнасящи се до това кой какво е открил най-рано. Останалите изобретатели се питат дали Никола Тесла е познавал техните разработки,преди да развие своята концепция. Потвърждаването на тези подозрения би означавало, че неговата идея не е най-ранната. Малко са тези, които вяр­ват, че Тесла действително е отишъл много по-далеч от постигнатото от оста­налите откриватели до този момент. Лондонският  професор   по  физика Силванус Томпсън – най-изтъкнатият учен в областта на електроинженерството по онова време, твърди, че кон­цепцията на Тесла очевидно далеч над­минава разработките както на неговите предшественици, така и на съвремен­ниците му, които се занимават с този проблем. Според него Тесла не само е открил начин за пренос на електри­чество, но също така по същество е изобретил „нов метод за електрически пренос на енергия“ Самият Тесла съз­нава, че той определено не е първият, успял да завърти мотор чрез смяна на електромагнитните полюси, но опреде­лено е убеден, че е първият, приложил метод за използване на променлив ток, който не се прилага при нито една от технологиите по онова време. Едва през 1888 г, след представянето на изобрете­нието на Тесла пред Американския институт на инже­нерите по електротехника, щатският съд в Кънектикът обявява, че не е известно преди това да е представян и регистриран друг подобен променливотоков дви­гател. Според решението на съда, докато останалите изобретатели „представят непрактични абстрактни решения, Тесла е успял да създаде работеща техноло­гия, революционна по своя характер“

↑↑

              

  ЕПОХАТА ПРЕДИ ОТКРИВАНЕТО НА ЕЛЕКТРИЧЕСТВОТО – ЕВРОПА ПРЕЗ XIX В. 

През младежките години на Никола Тесла един­ственият достъпен начин за производство на елек­тричество е с помощта на водно колело. Такива устройства съществуват преди всичко в планин­ските райони, като например Алпите в Южна Франция и Северна Италия, и при тях се използва силата на течащата вода. Едва двадесет години преди раждането на Тесла, през 1831 г. английс­кият физик Майкъл Фарадей открива електромаг­нитната индукция и демонстрира, че електричест­вото може дасе произвежда и от хората. Неговото откритие позволява да се създадат мотори, които да произвеждат електричество, но това се оказва изключително скъпо и освен това липсва инфра­структура за преноса му. За осветление на домовете и работните места се използват светилници и газени лампи, а отоплението на помещенията и осигуряването на топла вода става чрез печки с дърва и бойлери. Електричеството започва да се използва по-често през осемдесетте години на XIX в, когато постиженията на Едисън, бъдешият конкурент на Тесла, стават известни и на европей­ците. Генераторите за постоянен ток на Едисьн обаче се оказват твърде неефективни и електри­чеството, получено по този начин, е достъпно само за големите градове. Европейската провинция не вижда електричество, докато не започва да се раз­пространява технологията на Тесла за променли­вия ток, а това става само няколко години след като той напуска Европа.

↑↑

            

Тесла заминава за Америка 

Първата му среша с Едисън

През април 1882 Г. Никола Тесла получава възможност да се срещне в Париж с представители на големия изоб­ретател Томас Едисън. Това в неговото съзнание е неве­роятен шанс да намери някого, който би могъл да му помогне да реализира своята мечта да създаде електро­двигателя, до този момент съществуващ само схематично на хартия. Човекът, към когото Тесла проявява най-голям интерес, е Чарлз Бачелър – управителят на Къмпани Континентъл Едисьн. Англичанинът Бачелър е известен като „майстор-механик”.  Десет години по-рано той зами­нава за Америка, за да работи с Едисън, и скоро става най-близкият му съдружник. Тесла се среща с Бачелър и получава работа в Континентъл Едисън. Той става всяка сутрин в 5 часа, за да поплува, преди да отиде на работа, а след края на работния ден обикновено се среща с приятели в билярдната зала, където обсъжда плано­вете си за бъдещия електродвигател с всеки, който има търпение да го изслуша. Най-после той получава въз­можност да конструира своя мотор. Това става в пълна тайна в Страсбург, където Тесла се премества от Париж, за да наблюдава осъществяването на един проект на Континентъл Едисън. Той представя своето устройство пред кмета на града с надежда да привлече платежоспо­собни инвеститори. За съжаление обаче изобретението му е посрещнато доста резервирано. Тесла се завръща в Париж и по-късно по настояване на Бачелър решава да замине за Америка, за да помага на Едисън при преконструиране и ремонт на някои от машините му. Съдбата отново дава шанс на Тесла и той отново решава да се въз­ползва от него.

Никола Тесла през 1884 г., точно след пристигането му в Америка.

През пролетта на 1884 г. младият изобретател се качва на кораб за Америка и скоро пристига в Ню Йорк. Неговото първо впечатление от големия град не е осо­бено добро. Тесла го смята за доста неприятно и нецивилизовано място в сравнение с аристократичното велико­лепие на европейските градове, които той познава. Както се оказва по-късно, подобно е неговото първоначално впечатление и от самия Едисън – груб и нецивилизован. Тяхната първа среща е в новата лаборатория на Едисън на улица „Гоерк“ в Ню Йорк. Тесла страшно се вълнува от предстоящата среща с великия изобретател, извес­тен като „магьосникът от Менло Парк“.  Менло Парк в Ню Джърси е мястото, където Едисън създава своята лабора­тория, в която разработва едни от най-великите си откри­тия – фонографът и лампата с нажежаема жичка. Съвсем скоро след срещата им обаче стават ясни фундаментал­ните различия между двамата. Като истински европеец Тесла се гордее с безукорните си маниери и умението си да води изискани разговори. Според някои сведения той е шокиран, когато Едисън започва да го разпитва за граф Дракула заради близостта на родното място на Тесла до Трансилвания. Американецът отива дори още по-далеч с неуместните си въпроси, интересувайки се дали самият Никола „някога е опитвал човешка плът. Тесла е ужасен от тази забележка, на която отговаря с категорично „не”. Той обаче все пак е изпълнен с уважение към своя събе­седник, който е успял да постигне толкова много, без да има някаква солидна научна подготовка. Самият Тесла, въпреки че владее почти дузина чужди езици и часове наред е прекарал в библиотеките, четейки задълбочено различна литература, започва сякаш да съжалява, че е изгубил толкова ценно време в изучаването на неща, които не са му от полза. Твърде скоро обаче получава възможност да се убеди, че посредственият метод на работа на Едисън, включващ опит и грешка, е доста по-несъвършен от неговите способности да решава пробле­мите най-напред в съзнанието си и чак след това да изра­ботва различните устройства.

↑↑

           

Неизпълненото обещание

Едисън е впечатлен от финеса на Тесла и от очевидно гениалните му възможности като електроинженер, въпреки че не приема идеята му за двигател с промен­лив ток. Той предлага на европееца да работи в Едисън Машийн Уъркс, където да възстановява и преконструира постояннотоковите машини, създадени от самия Едисън.

Томас Едисън

Томас Алва Едисън е забележителен изобретател и съз­дател на цяла индустрия благодарение на практическото приложение на неговите открития, но има славата на не особено коректен бизнесмен, който при това не успява да управлява добре финансите си. Освен всичко това Едисън има навика да обещава щедри възнаграждения на хората, които наема да работят за него, но много често им заплаща много по-малко и по този начин получава добра работа за нищожна сума. Тесла не прави изключе­ние в това отношение. Говори се, че Едисън му обещава 50 000 щатски долара, за да ремонтира и модернизира постояннотоковите му устройства. Тесла приема с готов­ност, особено като се има предвид факта, че това е внуши­телна сума, която днес се равнява на милиони. Той работи буквално като роб. Инсталира вътрешно и външно освет­ление, монтира постояннотоковите генератори на амери­канския изобретател и дори конструира машини, които са в състояние да заместят използваните от Едисън. Самият Тесла също се опитва да получи патент за своите уреди, надявайки се на подкрепа от работодателя си, за да реа­лизира всички свои нови изобретения. В крайна сметка обаче Едисън го изиграва и Тесла се оказва в ролята на глупак, когато поисква обещаните му 50 хиляди долара. Американският изобретател се изсмива и казва: „Ти си оставаш все още парижанин. Чак когато станеш истински американец, ще можеш да оцениш американския хумор.“ Може със сигурност да се твърди, че Тесла никога не раз­бира тази шега, дори и когато по-късно става американски гражданин. Той напуска компанията на Едисън и започва собствен бизнес.

↑↑

           

Томас Едисън и конфликтът му с Тесла 

Лампата с нажежаема жичка изобретена от Едисън.

Томас Алва Едисън е сред малкото изобретатели, на които американското общество гледа като на национално богатство. Лампата с нажежаема жичка, която той изобретява, се използва и до днес в цял свят. Никола Тесла изпитва истинско благоговение пред делото на големия американски изобретател, когато през 1884 г. се среща с Едисън в неговата лаборатория в Ню Йорк. На тази среща двамата поставят началото на партньорство, продължило три години.

Двамата гениални изобретатели обаче се оказват съвършено различни като личности. Едисън е доста упорит и непримирим съперник в сравнение със сте­снителния и изискан Тесла. „Магьосникът ог Менло Парк“, както често наричат Едисън, проявява склонност към не дотам почтени действия. Веднъж той дори пуска електрически ток през мивката, за да „разтърси” работниците си и да ги накара да работят по-усърдно. Освен това, той е изкусен разказвач и често кани посетители в своите лаборатории, демонстрирайки както ораторските си уме­ния, така и своите електрически лампи, които са в състояние да осветят с червеникавата си светлина и най-тъмната стая. Едисън общува с изтъкнати личности като писателите Марк Твен и Стивън Крейн и издателя Джеймс Харлър – хора, с които Тесла също се запознава.

Както често се случва на големите изобретатели, Едисън се сблъсква с финансови проблеми при създаването на своята енергийна система за битови и промишлени нужди. Освен това той често имаконфликти, свързани с някои изобретения, и дори понякога му се налага да защитава своите права в съда. Всъщност неговите генератори за постоянен ток се оказват неефек­тивни, а конкурентите му успяват по-бързо от него да разработят по-успешни начини за преноса на електричеството до домовете на хората. Именно в тази насока Тесла се справя далеч по-добре от Едисън, разработвайки своите гене­ратори за променлив ток. Въпреки това в исторически план днес Едисън е много по-известна фигура от Тесла, а славата му на велик изобретател е стиг­нала до всяко кътче на земята.

↑↑

           

Първата компания на Тесла

В началото на 1835 г. Тесла напуска Едисън Машийн Уъркс. Той е разочарован и обезсърчен от измамата на американския изобретател, но въпреки това оценява високо получената възможност да натрупа известен опит в неговата компания. Целта му сега е да реализира своите собствени амбиции и идеи. Докато работи за Едисън, Тесла се запознава с най-новите изобретения, патентовани в Америка, за които до този момент дори и не е подозирал. Малко след като напуска компанията на Едисън, Тесла създава своя собствена компания – Тесла Илектрик Лайт енд Манюфектчъринг. Тя се оказва доста успешна и само след година вече има запазено място на първата страница на известното списание по електроинженерство „Илектрикьл ривю“. Всъщност, издател на това списание е непримиримият съперник на Едисън – Джордж Уестингхаус. Той оценява високо разработките на Тесла и двамата скоро стават съюзници срещу общия им конкурент Едисън.

Среща на института по радиоинженерство в ресторант „Лучос“ , Ню Йорк, 24 април 1915 г.

Междувременно в компанията на Тесла се появяват някои вътрешни проблеми. Инвеститори в нея са бизнесмени от Ню Джърси – Б. А. Вейл и Робърт Лейн. Те са дълбоко впечатлени от ранните проекти на Тесла, в които той разработва мрежа за улично осветление на Рауей, Ню Джърси, където живее Вейл. Не проявяват голям интерес обаче към желанието на Тесла да разработи променливотоков електродвигател, тъй като според тях подобно устройство е безполезно. Инвеститорите   не  се   притесняват  да   подложат изобретателя   на   унизителен натиск, принуждавайки     го да   напусне   собствената   си компания. Изпаднал в мизерия Тесла отново трябва да търси каквато и да  е  работа  и  в отчаянието си стига дотам, че изкарва   прехраната   си   като копач. Това е един изключително труден период от пребиваването  му в Америка, за който той казва: „Моето добро образование в                           различни области на науката, механиката и литературата сега ми се струваше просто като една подигравка.“ Това е действително така, защото черната работа, която е принуден да върши, не изисква никаква квалификация. Все пак този тежък период не продължава твърде дълго. Докато работи като копач, Тесла впечатлява с инженерните си познания бригадира на групата, който го представя на един забележителен инженер – Алфред С. Браун. Той от своя страна го запознава с Чарлз Ф. Пек – един от най-видните адвокати по това време. Браун и Пек са много добре запознати с постиженията на електринженерството и осъзнават ограниченията на постоянния ток. Те създават нова компания, чието седалище е на улица „Либърти“ 89. Този акт бележи началото на една поредица от изобретения, които Тесла разработва в продължение на следващите 15 години.

↑↑

               

Един сериозен съдружник 

Тесла успява да получи поредица от патенти за своята система за променлив ток. Между електрическите компании започва надпревара да уста­новят сътрудничество с тези фирми, които прите­жават патент за най-добрата система за промен­лив ток. В началото не е съвсем ясно кой ще се окаже победител в тази надпревара – системата на Тесла или на някой от неговите тогавашни кон­куренти. Сред тях са Уилям Стенли, който отговаря за модификациите при системата на Галард-Гибс, използвана от Джордж Уестингхаус, или големият изобретател Елиху Томпсън от Томпсън-Хюстън Илектрик Къмпани, разработил система за промен­лив ток близка до тази на Тесла. Между Тесла и Томпсън възниква спор при представянето им пред Американския институт на инженерите по електро­техника (AIEE) през май 1888 г. Тесла представя сво­ята система за променлив ток, доказвайки, че е в състояние да пренесе електричество на разстояние стотици мили от източника му – нещо невъзможно при системите за постоянен ток, при които пренос на електричеството може да се осъществи на около миля разстояние. Веднага след това педантичният Томпсън, който е в американската електрическа индустрия много по-дълго време от новака Тесла, прави изказване за разработено от него устройство, което е почти идентично с това на Тесла. Оказва се, че изразът „почти идентично“ променя всичко. В тази напрегната ситуация Тесла успява да се докаже като победител пред аудитория, състояща се от най-добрите американски електроинженери. Томпсън, разбира се, не се примирява с това и между двамата възниква неприязън и вражда, продължила до края на живота им и намерила отражение и в по-късните им спорове по отношение на други изобрете­ния на Тесла.

Едно от ранните устройства на Тесла за производство на електричество. Много от тези негови устройства са с големината на стая.

Твърдата позиция на Тесла за въвеждането на него­вата система за променлив ток като превъзхождаща всички останали и фактът, че устройството на Уилям Стенли също използва комутатор, впечатляват Джордж Уестингхаус Той е изключително влиятелна личност в електроиндустрията и е в състояние да предвиди неизбежните промени в нея. Уестингхаус осъзнава, че ако не влезе в съдружие с Никола Тесла преди остана­лите, това би могло да се окаже фатално за бизнеса му. През юли 1888 г. в Питсбърг той се среща с Тесла, за да преговаря за закупуването на неговия патент. Двамата мъже, застанали един до друг, представляват една доста странна гледка. Слабичкият Тесла, с неговите сдържани маниери, е пълна противоположност на внушителния с ръста си и с гръмкия си глас Уестингхаус В същото време двамата сякаш се допълват взаимно. По-късно Тесла отбелязва следното за своя съдружник: „Въпреки че беше прехвърлил четиридесетте, той все още при­тежаваше младежки ентусиазъм. Винаги усмихнат, при­ветлив и учтив, той определено се отличаваше от добре облечените, но иначе груби хора, с които се бях запоз­нал до този момент”.

Уестингхаус се оказва добър съдружник и от 1887 до 1888 г. продажбите на електрическата компания се увели­чават повече от четири пъти. Така Уестингхаус може да си позволи да плаща една доста солидна сума за използването на патентите на Тесла. Трудно е да се определи с точ­ност колко получава изобретателят, но от 1888 до 1897 г. тази сума възлиза приблизително на около 100 хиляди американски долара. Днес, след като се пресметне инфла­цията, тя би била равна на милиони долари. Така с подпис­ването на сделката за продажбата на патентите, Тесла има възможност да се премести от нюйоркския си апартамент с градина в луксозен хотел в Питсбърг. Това поставя нача­лото на един период в неговия живот, през който той при­добива афинитет към лукса.

↑↑

               

БЕЗКРАЙНА ПОРЕДИЦА ОТ ИЗОБРЕТЕНИЯ 

Днес Тесла не се радва на такава слава като изобретател, каквато например имат Томас Едисьн или Александър Греъм Бел. По отноше­ние обаче на броя на неговите изобретения, както и на приложени­ето им в съвременния свят, спокойно може да се твърди, че истори­ята определено е била несправедлива към наследството, оставено от големия изобретател. Самият факт, че днес хората разполагат с елек­тричество в домовете си, както и използването на електрическа енер­гия за задвижване на машините в промишленото производство, дъл­жим в много голяма степен на изобретението на Тесла, свързано с променливия ток, и възможността електричеството да се пренася на големи разстояния. Не бива да се пропуска и фактът, че радиото, което слушаме, докато си почиваме или работим, също е резултат от изслед­ванията на Тесла в областта на радиовълните – заслуга, която мнозина приписват на Гулиелмо Маркони, незачитайки новаторския принос на сръбския изобретател. Нещо повече, възможността да се обаждаме по телефона от автомобилите си или достъпа до безжичния интернет също дължим на успехите на Тесла в областта на електромагнит­ните излъчвания.

Разбира се, може да се твърди, че животът е бил несправедлив към Тесла, обричайки го на незаслужена забрава. Може би обаче, ако изоб­ретателят беше жив днес, като се има предвид скромния му характер, той по всяка вероятност би се гордял с факта, че неговите изобретения са се оказали успешни, без да се интересува от това колко пъти името му е споменато  на някоя официална вечеря.

↑↑

           

Заговорът на Едисън и случаят на Уилям Кемлер 

Тесла в своята лаборатория.

Двигателят с променлив ток, изобретен от Тесла, предизвиква истинска революция в преноса на елек­трическа енергия и донася слава и признание на изоб­ретателя скоро след като той се премества да живее в Питсбърг. Неговите разработки по този въпрос се изу­чават от студентите в цялата страна, а партньорството между Тесла и Уестингхаус се превръща във важен фак­тор в електроиндустрията, с който всички са принудени да се съобразяват. Впоследствие дори и Едисън, няко­гашният работодател на Тесла, започва да се опасява, че това може да се окаже заплаха за неговата постояннотокова система за пренос на електроенергия, правейки я остаряла и несъвършена. През декември 1888 г. Едисън се договаря с Харолд П. Браун да посети лабо­раторията му и да му помогне да подобри стандартите, отнасящи се до преноса на електрическа енергия. По някакъв начин той успява да убеди Браун, че именно променливото електричество е причина за смъртта на някои учени от токов удар. Така Едисън поставя нача­лото на пропагандна схема, станала известна по-късно като ”Войната на токовете“. Неговата цел е да покаже на обществото, че променливото електричество е твърде опасно, за да бъде пренасяно в домовете на хората. Планът отива дори още по-далеч, тъй като променливият ток се използва за изпълнението на смъртната присъда на Уилям Кемлер, осъден за убийството на любовницата си. Този акт на правосъдието се превръща в пър­вия пример за законно убийство на човек чрез елек­трически ток.

Тесла и Уестингхаус са безсилни да се противопоста­вят по какъвто и да е начин на това решение и присъ­дата е изпълнена. Събитието обаче се развива по ужа­сяващ начин. Кемлер получава тежки наранявания, но въпреки това не умира. Случаят е заклеймен като вар­варски и мнозина обвиняват Браун за провала му да осъ­ществи това, което той поддържа като „хуманен начин да се изпълни смъртна присъда“. Фактът, че е използван променлив ток обаче, хвърля тъмна сянка върху общест­веното реноме на Тесла и Уестингхаус. Последният е при­нуден да се откаже от работата си върху системата на Тесла за променлив ток и едва след две години отново има възможност да поднови усилията си в тази насока, благодарение на което става възможно двигателят на Тесла да се използва в бита на хората.

Въпреки ущърба и загубите, причинени от кампани­ята на Едисьн, Уестингхаус и за минута не изпитва съм­нение по отношение на огромното практическо значе­ние на изобретението на Тесла и по всякакъв начин се стреми да му помогне да осъществи мечтата си. През 1891 г. те възобновяват своята работа.

↑↑

           

„Случайно изгаряне, но това е всичко“ 

Тесла с една от своите електрически лампи, която успява да захрани безжично.

След едно кратко пътешествие до Париж през лятото на 1889 г. Тесла се завръща в Ню Йорк и започва създава­нето на нова лаборатория. Тя заема целия четвърти етаж на сградата, в която се намира. В нея Тесла извършва експерименти, свързани с взаимодействието на елек­тричеството с материята. Основният въпрос, който го интересува през този период, е за ограничените при­родни ресурси. Той е убеден, че трябва да се намери друг начин за получаване на енергии. Във връзка с това Тесла си задава въпроса: „Какво ще прави човечеството, когато горите изчезнат, а запасите от въглища бъдат изчерпани?“ Изобретателят започва да изучава теори­ята, според която както атмосферата, така и земята изо­билстват от неограничени запаси от енергия и тя може да се получи едва ли не направо от въздуха. Това слага началото на неговите изследвания в областта на безжич­ния пренос на енергия – една революционна идея, която според Тесла е в състояние да промени начина на живот и развитието на промишлеността в света.

От 1889 до 1891 г. той често се среща със своя приятел – писателят Томас С Мартин, за да го държи в течение по отношение на проектите си. Мартин скоро публикува подробен материал за Тесла, в който хвърля светлина върху работата на известния изобретател и неговата система за променлив ток. Междувременно Тесла отива още по-далеч, извършвайки експерименти, при които прекарва през тялото си електрически заряди. Веднъж той дори представя подобен експеримент пред публика, като при това запалва две флуоресцентни лампи, дър­жейки по една във всяка ръка. Публиката е любопитна да разбере дали при опита е получил някакви наранявания, но отговорът на Тесла е: „Понякога действително получа­вам някое случайно изгаряне, но това е всичко.“

↑↑

           

Да разтърсиш света, разтърсвайки самия себе си 

Към края на 1891 г. Никола Тесла получава известие, че майка му е на смъртно легло. Той незабавно заминава за Госпич, където са трите му сестри и майка му, която вече не е в състояние дори да се помръдне в леглото си. Няколко месеца след неговото пристигане, през април 1892 г. тя умира. Тесла е до такава степен сломен от мъката си, че косата върху дясното му слепоочие бързо побе­лява. Майка му оказва изключително положително вли­яние върху живота на изобретателя. Именно от нея той наследява своята творческа натура.Тесла остава в Госпич няколко седмици след нейната смърт. Това е един от мал­кото пъти, когато той си позволява за толкова дълго време да се откъсне от своята работа.

Една година след завръщането си от Госпич, през фев­руари 1893 г. Тесла и Мартин заминават за конгреса на Националната асоциация за електрическо осветление. На нея Тесла представя голяма част от своите изобретения, в това число и многофазната система за променлив ток и средствата за пренос на променлива електрическа енер­гия. Едно от тези изобретения е известно като „бобината на Тесла“ и при него електрическият заряд се пренася по въздуха, при което в стаята се появява пурпурна мълния. Тесла успокоява публиката, че електрическите заряди „не причиняват никакъв дискомфорт, с изключение на усе­щането за леко опарване по върховете на пръстите“. След тези демонстрации и свързаните с тях невероятни за онова време преживявания, откритията на Тесла предиз­викват интереса на медиите. Изобретателят дава интервю за „Ню Йорк Хералд“, в което споделя, че веднъж „успява да получи напрежение 300 000 волта, което, получено по друг начин, моментално би убило човек”.  Фантастичната бобина на Тесла бележи началото на нов жанр в науката -научната фантастика.

↑↑

               

Тесла и научната фантастика 

Някои от чудатите изобретения на Тесла (като неговата бобина, при която електри­чеството се пренася през стаята подобно на внезапно разразила се буря със свет­кавици, поразяващи стените) му пропра­вят пътя към света на научната фантастика. Загадъчното поведение на изобретателя и тайнствените му постижения го превръ­щат в трагическа фигура, достойна за едно наситено с драматизъм произведение. Нещо повече, неговите изобретения вдъх­новяват създаването на необикновени устройства, които често се появяват във фантастичния свят, роден от въображени­ето на съвременните творци. Оръжието на Тесла, известно като „Телефорс“ или „Смър­тоносния лъч“ е устройство, конструирано да насочва електромагнитни лъчи срещу целта, което днес намира място в много от разпространяваните на пазара видеоигри. В една от тези игри дори присъства самата бобина на Тесла, която убива враговете със светкавици. Можем само да предпола­гаме колко огромно би било изумлението на изобретателя, ако можеше да види тво­ренията си, използвани по този начин. Той самият се превръща в персонаж в романа на Хърбърт Уелс от 1901 г. „Първите хора на луната“. В произведението Тесла е човекът, който получава радиосъобщения от глав­ния герой на романа, след като той каца на луната. „Летателната машина“, предло­жена от Тесла, е с йонни двигатели и при­лича по-скоро на чаена чинийка. Тя не използва стандартното самолетно гориво, няма дори самолетен двигател и по-скоро е прототип на летяща чиния. Всъщност, никое от тези изобретения не се превръща в реалност, но дори и в този въображаем свят Тесла намира начин да смайва чита­телите дълго след като самият него вече го няма.

↑↑

           

Чикаго се превръща в ‘“Белия град“ 

През 1893 г. най-близкият бизнес партньор на Тесла – Джордж Уестингхаус, спечелва поръчката за осигу­ряването на осветлението на Световното изложение в Чикаго. Това е голям успех за Уестингхаус предвид огромните щети, които претърпява години преди това заради клеветническата кампания, организирана от Томас Едисън. Той се обръща към Тесла за съдействие при изпълнението на проекта и изобретателят се съгла­сява. За да осъществят това, двамата естествено имат нужда от електрически крушки, но Едисън им забра­нява да използват неговия патент. За щастие Уестингхаус притежава патент за друг тип електрическа крушка и този факт се оказва изключително ценен за намере­нията им да осигурят осветлението на това събитие от световен мащаб. Междувременно Уестингхаус канди­датства и за получаването на поръчка за построяване на електроцентрала на Ниагарския водопад, от която се надява да спечели цяло състояние. Успешното пред­ставяне на изложението би означавало да спечели тази поръчка, а за Тесла – възможност да извърши проекти­рането. Работата им действително се оказва успешна. На 1 май е открито Световното изложение в Чикаго. Експозициите заемат площ от 2 833 декара, на която са разположени 60 000 щанда и всичко това струва 25 милиона щатски долара. Повече от 28 милиона души посещават „Белия град“ и повечето от тях раз­глеждат и изложбената палата, в която Тесла с огро­мен успех демонстрира пред събралото се  множество как успява да запали лампи, без да използва проводници. Блясъкът на неговата слава след изложението засенчва дори светлината, излъчвана от изобретението му.

Световното изложение в Чикаго през 1893 г.

Генераторите на водноелектрическата централа на Ниагарския водопад, САЩ

През следващата 1894 г. бла­годарение на Томас С. Мартин Тесла се запознава с издателя на „Сенчъри Мегазин“ Робърт Ъндърууд Джонсън, който по-късно става негов най-доверен приятел. Джонсън и съпругата му Катрин буквално боготворят Тесла, възхитени както от харак­тера, така и от гениалността на големия изобретател. Семейството има добри връзки във висшето общество на Ню Йорк. Те често се срещат с личности като Марк Твен и бъдещия президент на САЩ Теодор Рузвелт. Катрин Джонсън изпитва особен интерес към Тесла. Когато го среща за първи път, тя е впечатлена от дели­катното му здравословно състояние, отбелязвайки, че той изглежда „преуморен и трябва да си почине“. Тесла действително изглежда зле, след като прекарва без­брой часове в своята лаборатория, но малко хора про­явяват интерес към този очевиден факт. Като човек на изкуството, Катрин вижда в Тесла един истински предста­вител на електроинженерната наука и с удоволствие го представя на своите приятели. Робърт Джонсън също оценява високо гениалния изобретател и двамата с Катрин често го канят в дома си. Това отношение оси­гурява на Тесла спокойствието, за което той е копнял през всички самотни часове в лабораторията, докато извършва своите научни експерименти.

Статуя на Никола Тесла близо до Ниагарския водопад, САЩ

По-късно, през 1894 г„ Тесла се изправя пред най-голямото предизвикателство за неговата многофазна система за променлив ток – получаването на елек­трическа енергия от Ниагараския водопад и преноса й на разстояние от 20 мили до Бъфало, Ню Йорк. До този момент преносът на електричество се извършва по системата на Едисън, при която се използва постоянен ток. Тя обаче се оказва с твърде ограничени въз­можности, като уличното осветление например може да се захранва от станция, намираща се обикновено на около една миля разстояние. Едисън предлага план за пренос на постоянен ток от Ниагарския водо­пад до Бъфало, но поради ограниченията на системата му това начинание се оказва неосъществимо. По това време инвестиционният гигант Дж. П. Морган, който по-рано инвестира в компанията на Едисън, решава този път да подкрепи с инвестиции Уестингхаус и сис­темата на Тесла за променлив ток. Това дава тласък на реализирането на проекта, което отнема три години. През 1896 г. светът става свидетел как с помощта на многофазната система за променлив ток на Тесла за първи път в историята на човечеството се извършва пре­нос на електрическа енергия на сравнително голямо разстояние. Това събитие е ознаменувано с паметна плоча, поставена до водопада, на която са изписани имената на Уестингхаус и Тесла.

Още   преди   осъществяването   на   проекта   с Ниагарския водопад личността на Тесла привлича интереса на медиите. Статии за него се появяват в „Сенчъри Мегазин“, „Ню Сайънс Ривю“ и „Ню Йорк Таймс“. В тях се съобщава за неговите невероятни теории и за последните му изобретения. В една от статиите в „Таймс“ в която се визират тези пости­жения, се твърди, че „няма по-добро доказателство  за   професионалните качества на гениалния изобретател“.

Сътрудничеството на Уестингхаус с Дж. П. Морган дава на Тесла възмож­ност да получи достъп до върховете на корпоративния елит. Сам по себе си този факт е достатъчен да му осигури условия и подкрепа за всяко следващо негово начинание и за реализиране на който и да е от замислите му.

↑↑

           

Разговаряйки с Марс 

В края на XIX в. учените са развълнувани от въз­можността за осъществяване на контакт с извънземни същества. Откриването на безжичния пренос на енер­гия, наричан „ефектът на Тесла“ дава основание на научната общественост да вярва, че е възможно да се изпращат и получават послания по безжична техноло­гия. Мисълта за осъществяване на контакт с „марси-анците“, както наричат всички възможни извънземни форми на живот по онова време, вълнува и самия Тесла. Появяват се всевъзможни теории и идеи за марсианците, като някои учени твърдят, че те са далеч по-напреднали от обитателите на Земята и живеят в мир, след като са преодолели животинските импулси, които все още съществуват в хората. Тесла проучва изключи­телно детайлно възможността за връзка с тях, което е отразено в статия от 1896 г, чието заглавие е „Изпраща ли Тесла сигнали към звездите?“.  В нея се твърди, че той разработва планове за изпращане на сигнали към марсианците с помощта на електрически вълни. След като през 1899 г. се премества в Колорадо Спрингс, където създава своята внушителна лаборатория, Тесла започва да вярва, че всъщност вече е получил сиг­нали от Марс. Те по същество са различни от излъч­ванията от бурите и другите шумове на Земята. И до днес не може да се определи с точност произходът на тези сигнали, което може би е свързано с някакво недоразумение по отношение на новата технология на Тесла. Освен това съществува вероятност те да са излъчени от някакъв естествен космически източник. Плановете на изобретателя за контакт с жителите на Марс разбира се никога не се осъществяват, но всички тези усилия и проучвания разпалват в душата на Тесла надеждата, че тези сигнали биха могли да се разпрос­траняват по света и да се използват, за да се информи­рат хората за това, което се случва всеки ден във всеки момент и навсякъде. Тази комуникационна система, която той създава във въображението си, днес дейст­вително съществува.

↑↑

           

На Запад

През март 1895 г. в лабораторията на Тесла възниква инцидент. Избухва пожар, който унищожава всичко, съх­ранявано в лабораторията от години. Обществеността е шокирана от случилото се, още повече че по това време помещението е по-скоро музей, отколкото лаборато­рия. Нанесените щети възлизат на 250 хиляди щатски долара. След инцидента Тесла, разбира се, продължава своите изследвания в друга лаборатория, намираща се на Хаустън Стрийт. През септември 1897 г. той вече е готов да кандидатства за патент за безжична трансми­сия. Тесла обаче осъзнава, че има нужда от лаборатория, която е достатъчно голяма, за да му позволи да реали­зира и най-амбициозните си проекти. Ето защо напуска шумния Ню Йорк, заменяйки го с простора на Колорадо Спрингс, щата Колорадо.

Жителите на Колорадо Спрингс посрещат изключи­телно радушно известния изобретател. Неговата сис­тема за променлив ток вече се използва в района, като с нейна помощ се осигурява енергия за златните и сре­бърните мини там. Ето защо името на Тесла е попу­лярно дори и сред обикновените хора и той се ползва с голямо уважение сред всички. Тесла отбелязва, че наме­рението му е да извърши експериментите в полетата на Колорадо, с цел да създаде комуникационна система, която би му дала възможност да „пренася информация на големи разстояния, без да използва проводници“. Няма съмнение, че именно тези идеи за безжична кому­никация подхранват появилите се съобщения, в които се твърди, че Тесла се опитва да влезе във връзка с извън­земни същества. Това е поредното доказателство за вли­янието на големия изобретател върху развитието на жанра научна фантастика в литературата.

↑↑

           

Гълъбът на Тесла 

Още от детските си години Тесла е силно при­вързан към животните. Това може би се дължи на факта, че той израства във ферма в Хърватия и пре­карва голяма част от времето си в игри със свод брат и сестрите си около къщата и на полето, зао­биколен от различни домашни животни. В своите мемоари, написани дълго след като напуска родния си дом, изобретателят разказва подробно за люби­мия си котарак – великолепният Мачак. Вероятно именно заради тази своя привързаност към живот­ните, а не от съображения за спазване на някаква строга диета, Тесла става вегетарианец. През послед­ните години, които прекарва в Ню Йорк, той обича да храни гълъбите на улицата. На един от авторите, отразяващи неговите изобретения, Тесла разказва за своето странно приятелство с такъв гълъб. Краси­вата бяла птица със сиви перца по върха на крилете има навика да го следва навсякъде, долитайки дори до прозореца на стаята му в Нюйоркър Хотел, в който Тесла прекарва последните десет години от живота си. Изобретателят храни гълъба всеки ден, а веднъж му се налага и да го лекува. Най-странният епизод в тази история обаче се случва една нощ, докато Тесла лежи в леглото си. Гълъбът долита през отворения прозорец, каца на леглото и втренчва поглед в очите му. Тесла има усещането, че птицата иска да му каже нещо много важно: „След това, когато осъзнах посла­нието й, в очите на птицата се появи светлина, сно­пове от светлинни лъчи, по-ослепителни от тези, които получавам в моята лаборатория.“ Според Тесла гълъбът му съобщава за своята смърт и след като пти­цата умира, той е изпълнен със странната увереност, че „окончателно съм приключил работата, на която съм посветил живота си“.

↑↑

               

Най-мрачната сянка върху работата на Тесла 

През януари 1900 г, поради факта че изчерпва сво­ите капитали и не е в състояние да заплаща разходите, свързани с работата му в лабораторията в Колорадо Спрингс, Тесла се завръща в Ню Йорк. Неговите при­ятели Робърт и Катрин Джонсън разбира се са очаро­вани от завръщането му и често го канят на изискани вечери в най-добрите ресторанти на Ню Йорк. По това време в града пребивава един мъж на име Гулиелмо Маркони – италиански изобретател, който извършва експерименти в областта на радиоразпръскването. Той пристига в Ню Йорк, с цел да намери инвеститори за откритието си. Известно е, че Тесла също извършва екс­перименти в тази насока и се смята за първия, постиг­нал значими успехи в тази научна област, което е пред­поставка за възникване на конкуренция между него и Маркони. Нещо повече – те двамата публично си раз­менят остри реплики и това още повече ожесточава тяхното съперничество. Положението съвсем се вло­шава, когато Маркони получава Нобелова награда за своето откритие, като същевременно напълно се пре­небрегва приносът на Тесла. Това е един действително трагичен пропуск, още повече че след време с решение на Върховния съд на САЩ той е обявен за истинския изобретател на радиото. Това става през 1943-та – годи­ната, през която Тесла си отива от този свят.

↑↑

           

Недовършената кула 

Шестдесетгодишният Тесла демонстрира радиоустройство в лабораторията си в Ню Йорк. На стената се вижда електромеханичен генерато конструиран от Тесла през 90-те години на XIX в.

През 1901 г. Тесла започва работа върху проекта „Уордънклиф“. Той е свързан с построяването на кула, от която според изобретателя по безжична техноло­гия ще може да се разпръсква енергия по целия свят. Финансирането на проекта е осигурено от известния американски банкер Дж. Пиерпонт Морган, който цени високо работата на Тесла и е убеден, че ще извлече огромна печалба от този проект, докато не осъзнава, че истинското намерение на изобретателя е да осигури безплатна енергия. Щедростта на Тесла не се приема радушно от банкера и той прекратява финансирането на строежа на кулата. Решен да завърши проекта, Тесла инвестира десетки хиляди от собствените си спестява­ния в него, но в крайна сметка не успява да реализира мечтата си. Кулата остава недовършена в продължение на години, докато накрая рухва. Това е още едно пора­жение в живота на Тесла.

↑↑

           

Странна мания

Последните години от живота на Тесла са белязани от психически проблем, който днес е известен като маниакално-натрапчиво разстройство. Всъщност, манията за чистота е характерна негова черта, развита до такава степен, че понякога той дори избягва да се ръкува, тъй като се страхува от микроби и замърсяване. Друг стра­нен негов навик е да прави нещата по три пъти. Така например той не би отседнал в хотелска стая, ако ней­ният номер не се дели на три. Склонен към самоизолация Тесла започва да се държи по-скоро като един дейст­вително умопобъркан учен. Именно това негово пове­дение допринася по-късно той да се окаже в сянката на историята. Става така, че Томас Едисън – един от най-големите конкуренти на Тесла – до известна степен си присвоява славата, която по право се пада на сръбския изобретател. Това разбира се е особено несправедливо по отношение на Тесла, предвид факта че неговите изобретения донасят огромна полза на цялото човечество. Именно мисълта да служи на хората е основната движеща сила, която кара Тесла да създава своите удивителни изобретения.

В чест на заслугите на Никола Тесла към науката и човечеството, през 1916 г. той е удос­тоен с почетния медал „Едисън“, на името на неговия стар конкурент. През 1931 г. един от броевете на списание „Таим“ излиза с портрета на Тесла на заглавната си страница. Големият изобретател умира сам в хотелската си стая през 1943 г. на 86-годишна възраст. На церемонията за погребението му присъстват повече от 2 000 души. Само месеци след смъртта му Върховният съд на САЩ признава неговия патент за радиото и обявява Тесла за истинския му изобретател.

↑↑

           

ФБР и документацията на Тесла 

Към края на живота си Тесла разработва серия от нови оръжия, с цел да ги продаде на правителството на Съединените щати. След смъртта на изобретателя няколко правител­ствени служби, в това число и Федералното бюро за разследване, конфискуват цялата документация на Тесла по този проект. По времето, когато изобретателят си отива от този свят, Съединените щати вече са се вклю­чили във Втората световна война. Неговите връзки с търговците на оръжие в Източна Европа дават основание на правителството да се опита да предотврати попадането на тези разработки на евентуални смъртоносни оръжия в неподходящи ръце. Самият Тесла естествено никога не би направил нещо, което би могло да навреди на страната, пре­върнала се за него във втора родина и чийто гражданин той съвсем съзнателно избира да стане. Трябва обаче да се има предвид факта, че по това време се води война и всички пра­вителства изключително внимателно следят за запазването на националните си интереси. Говори се, че плановете на Тесла съдържат проект за устройство, станало известно като „смъртоносен щит”, което е в състояние да предпази всяка военна база, създавайки над нея електромагнитен екран. Съвсем естес­твено е и други страни да се интересуват от тези разработки и това обяснява разказа­ното от една от камериерките в хотела. Тя твърди, че е видяла трима мъже да влизат в хотелската стая на Тесла и да изнасят оттам някои негови вещи. ФБР обвинява непозна­тите, че са взели „ценни документи, съдър­жащи формули и разработки“ но това така и не се доказва. Съществуват обаче доказа­телства, че правителството на Съединените щати все още съхранява оръжейната доку­ментация на Тесла.

↑↑

           

Драматични разработки в областта на електрическата енергия 

Изображения на първите видове батерии, в това число и галванични елементи, изобретени от Алесандро Волта.

Електричеството съществува в природата преди появата на човека, но до създаването на изобрете­нията на Тесла хората в много малка степен се възползват от него. Неговите разработки в областта на електроинженерната наука без съмнение променят напълно хода на човешката история.

           

Електричеството се разпространява по цялата земя 

Невъзможно е да се отрече фактът, че елек­трическата енергия е гръбнакът на съвременното общество. В миналото обаче никъде не се е използ­вало електричество и този начин на живот продъл­жава хилядолетия наред. Днес няма да е пресилено, ако се каже, че животът, такъв, какъвто го познаваме, би спрял, ако по някаква причина бъдем лишени от въз­можността да използваме електричество.

Първото сведение за съществуването на електри­ческа енергия е записано още от древните египтяни преди около 5000 години при наблюдение на поведението на електрическите змиорки, които обитават река Нил. Твърде малко сериозни научни изследвания на този феномен са извършени до 1600 г.; когато английс­кият физик Уилям Гилбърт започва да изучава статич­ното електричество, което се получава при триенето на късове кехлибар един в друг. Той въвежда понятието „електрикус“, което на древногръцки език означава кех­либар, и така всички неща, свързани с описания фено­мен, от този момент нататък са наричани или „елек­трически“ или се използват други варианти на думата. Установено е, че електричеството съществува нався­къде и може да се използва, за да се задвижват различни машини, което от своя страна става причина за появата и развитието на електроинженерната наука. Възникването на това ново направление променя напълно мирогледа на научната общност и до 1870 г. предизвиква бум в развитието на индустрията, довел в крайна сметка до Втората индустриална революция.

По времето, когато Тесла навършва пълноле­тие, неколцина учени, в това число Томас Едисън и Джордж Уестингхаус, създават първите системи за пренос на електричество, както и машини, които работят, използвайки тази енергия. Те обаче са изправени пред един съществен проблем, дължащ се на обстоятелството, че електрическият ток може да се пренася само на около миля разстояние, преди да изгуби своята мощност. Какви са причините за това? По онова време електропреносната мрежа е изградена на базата на постоянния ток, което озна­чава, че електричеството може да се пренася само в една посока. Тесла открива, че ако се намери начин електричеството да се пренася по промен­лива схема, това би дало възможност за по-далечно пренасяне на електрическия заряд в сравнение с този, пренасян по технологията, използваща постоя­нен ток. Тази идея е толкова революционна, че дори самият Едисън я отхвърля, което до известна сте­пен може би се дължи на факта, че той не я разбира и я смята за опасна. По-вероятно обаче е да гледа на новата система като на сериозна заплаха за собстве­ната си постояннотокова електропреносна система.

↑↑

           

Ерата на електричеството 

Георг Ом – първият учен направил математически анализ на електричеството. Това става през 1827 г.

Страховете на Едисън твърде скоро се превръщат в реалност, тъй като в Съединените щати, както и в други части на света, започва да се използва трифаз­ната променливотокова система на Тесла. Всъщност, в Хърватия – родината на Тесла – само три дни след пускането на електроцентралата на Ниагарския водопад, започва да функционира хидроелектро­централата „Яруга“ – първата подобна централа в Европа, която използва неговата променливотокова система. Преносът на електроенергия на големи разстояния прави възможно електрифицирането на домове и фабрики, въпреки че понякога електроцен­тралите се намират на сто мили от тях. Всичко това проправя пътя към глобалното електрифициране на планетата. Изградени са електропреносни мрежи, като най-напред това правят развитите индустриал­ни страни, каквито са Съединените щати и страните от Западна Европа. Техният пример е последван и от други държави и днес няма страна в света, която да не е електрифицирана. Почти 1,6 милиарда души от населението на земята обаче все още живее без електричество. Ако Тесла беше жив, той вероятно би намерил начин да реши този проблем.

↑↑

           

Общуване през пространството 

Преносът на електроенергия на големи разстояния не е единственото велико научно постижение на Никола Тесла. Истинска революция в развитието на обществото предизвикват неговите изследвания и експерименти в областта на безжичното разпространение на енергия. Всъщност още през 1820 г. е наблюдавано безжично раз­пространение на енергия при създаването на магнитно поле от електрически ток. Експериментите в областта на електромагнетизма на учени като Майкъл Фарадей и Хайнрих Херц поставят основата на бъдещите проучва­ния на Тесла, довели до разработването на индукционните електродвигатели. Подобно на мнозина от своите предшественици, както и на учени, живели след него, Никола Тесла забелязва нещо е пространството наоколо, което прави възможно разпространението не само на електричество, но и на информация. Изобретателят усеща, че в тази среда има още нещо, което не може да се види или докосне, но през което подобно на кораби и подводници в морето, пренасящи товари и изстрелващи снаряди, могат да бъдат изпращани съобщения и сиг­нали. Той дори предполага, че през тази среда е възмо­жен и преносът на образи – идея, залегнала в основата на телевизионните приемници. Според Тесла това раз­пространение не би могло да се ограничи единствено в рамките на нашата планета, а би достигнало до много други светове.

↑↑

               

Инженерът, предизвикал истинска революция 

Гениалните изобретения на Тесла засягат толкова много области на науката, че той безспорно би могъл да се смята за един от уче­ните с най-голям и разностранен принос за развитието на човешкото общество. Неговите разработки, свързани с рентгеновите лъчи, елек­тронните лампи, излъчването и космическите лъчи, далеч надмина­ват по успех изследванията, извършени от основните му конкуренти Едисън и Маркони. Идеите на Тесла за дистанционното управление, автоматиката, радиолокационните станции и лазерите имат огро­мен принос за осигуряване на едно по-добро бъдеще на човечест­вото. Неговият последен патент за въздушно транспортно средство е поредното доказателство, че не съществуват никакви ограничения за този гениален интелект. В публикациите на Тесла от 1931 г. има описа­ние на проект за термална електроцентрала, произвеждаща електро­енергия на базата на разликата в температурата на водата в световния океан. Всички тези революционни изобретения и концепции, родени от гениалния ум на Тесла, ни карат днес с основание да си задаваме въпроса какво ли друго щеше да измисли той, ако още беше жив.

↑↑

           

Вълна от промени 

Веднъж Тесла заявява: „Изключи­телно важно е да се разбере какъв е капацитетът на Земята и какъв би бил електрическият й заряд.“

Подобно на Първата индустриална революция в края на XVIII в., и Втората индустриална революция в края на XIX в. предизвиква значими промени в обществото. Именно тогава се появява възможността за пренос на електри­ческа енергия на големи разстояния и дори отдалечените селски райони получават достъп до нея. Точно това е желанието на Тесла, когато започва своите изследвания, докато учи в Грац и в Прага. Още тогава той разбира, че ако успее да внесе някои промени в проектите на електрогенераторите, електрическата енергия би достигнала до такива отдалечени места като мал­кото хърватско селце, където е роден. Успехите на Тесла в областта на елек­троинженерството водят до вълна от промени, известна като „електрифи­кация“. Това позволява да се модифи­цира голяма част от производстве­ните мощности, така че да работят, използвайки електрическа енергия. За тази цел обаче е необходимо създава­нето на инфраструктура, включваща изграждането на енергийни линии до домовете и производствените пред­приятия, както и на подстанции, елек­троцентрали и енергийни мрежи в най-отдалечените райони. Всъщност, налага се да бъде изградена една цялостна енергийна мрежа. Този про­цес в Съединените щати е известен като „електрификация на страната“ и започва през 1935 г. със създаването на Администрация по електрифика­ция на страната съгласно „Новия курс“ на президента Франклин Делано Рузвелт, след което се разпространява и в другите страни. Достъпът до електри­чество в селските райони значително намалява времето, през което хората дотогава са принудени да полагат тежък физически труд. Електричест­вото се използва при изпомпването на вода от кладенците, което преди това се прави ръчно, а храните, които преди това се развалят за няколко часа, сега вече могат да се съхраняват по-дълго благодарение на електрическите хла­дилници. Осветлението на домовете и улиците дава нови възможности за развитие на обществения живот. Всичко това става осъществимо бла­годарение на постиженията на Тесла в областта на преноса на електрическа енергия на големи разстояния.

↑↑

           

Транспортът също се електрифицира 

Освен създаването на електропреносна мрежа, електричеството намира приложение и в транспорта, като налага промяна в съществува­щите и дори появата на нови транс­портни средства. Още в края на XIX в. много от парните и дизеловите локо­мотиви са заменени от електрически, чието преимущество е очевидно, предвид по-малкото замърсяване, което причиняват. Всъщност, макар че електроцентралите също замър­сяват околната среда, те правят това в много по-малка степен от дизело­вите машини и локомотиви, дори и когато работят с изкопаеми горива. Оказва се, че електричеството е по-подходящо за влаковете, а експлоа­тацията им е по-евтина. Освен това те стават много по-безшумни и това ги прави подходящи за градския транспорт, където се налага да спи­рат и потеглят често на многоброй­ните спирки по своите маршрути. Електрическата енергия прави по ­евтини и влаковете, които пътуват между градовете. И отново трябва да се изтъкне фактът, че без въз­можността да се пренася енергия на далечни разстояния, всичко това не би съществувало, тъй като в проти­вен случай влакът не би бил в състо­яние да измине повече от миля. Днес почти всички влакове в Европа се движат по електрифицирани желе­зопътни линии, включително товар­ните и тези в метрото. Появяват се и все повече автобуси, които са задвиж­вани от електрическа енергия, което също допринася за намаляването на замърсяванията на околната среда в гъсто населените райони. Изглежда, че последните транспортни средства, които продължават да използват енер­гия, различна от електрическата, оста­ват автомобилите. Нещата в това отно­шение обаче също се променят. В края на 90-те години на XX в. се постига значителен напредък при хибридните модели автомобили, които използват не само бензин, но и електричество, за да се движат. На пазара се появяват и изцяло електрифицирани автомобили, но те есе още не са толкова популярни, което до известна степен се дължи и на обстоятелството, че електричес­ките им батерии не са в състояние да осигурят толкова голяма мощност при движение на автомобила, колкото бен­зиновият двигател. Презареждането на батериите на електрическите авто­мобили също създава неудобства при пътуване на по-големи разстояния, тъй като трябва да се прави твърде често. Както и самият Тесла обаче е предвидил някога, запасите от нефт и газ постепенно намаляват и става все по-очевидна необходимостта от нами­рането на алтернативни източници на енергия. Може би това означава, че е дошло времето за нова революция по отношение на това по какъв начин човечеството да получава необходи­мата му енергия, преди напълно да бъдат изчерпани природните запаси от нефт и газ.

↑↑

Магьосникът от Запада“ и неговото позитивно и негативно влияние  

Тесла посвещава голяма част от живота си на идеята да създаде устройство, с чиято помощ би било възможно електричеството да стане достъпно за всеки дом. Той има щастието да срещне хора, които правят всичко възможно да му помогнат да осъществи тази своя цел, но има и такива, които не успяват да забележат ‘“светлината“ на неговия гений. Въпреки своето ексцентрично поведение, големият изобретател успява да изгради добри приятелски взаимоотношения с личности, оказали се достатъчно мъдри да осъзнаят революционния характер на неговите експерименти и успехи в областта на електричеството. Гениалните постижения на Тесла обаче предизвикват уважение дори и сред онези, които не са съгласни с неговите теории.

↑↑

           

Партньорът, помогнал на Тесла да даде електричеството  на света - Джордж Уестингхаус (1846-1914)

Един от най-близките бизнес партньори на Тесла и заклет конкурент на Едисън – Джордж Уестингхаус, е извес­тен като един от създателите на електрическата индустрия. Той забелязва ограниченията на постояннотоковата система на Едисън и започва да търси нов, по-ефективен начин за пренос на електроенергия. В началото на 80-те години на XIX в. Уестингхаус купува правата върху променливотоковата система на Тесла. Това е едно доста смело начинание, като се има предвид факта, че до този момент системата на Тесла не е изпробвана в по-широки мащаби. Уестингхаус обаче е убеден в предимствата на изобретението на Тесла и съвсем съзнателно поема този риск. Това се оказва печеливш ход за него. Двамата с Тесла успяват да спечелят пропагандната война с Едисън, известна като „Войната на токовете“, и да осигурят осветлението на Световното изложение в Чикаго през 1893 г. Това им дава шанса през 1896 г. да получат поръчката за електрифицирането на градчето Бъфало с електроенергия, произведена от елек­троцентралата на Ниагарския водопад. По-късно Уестингхаус разширява своята енергопреносна мрежа и в други райони на Америка, предизвиквайки с помощта на откритието на Тесла истинска революция в електроиндустрията.

Самият Уестингхаус също е изобретател. Едва на 19 години той създава роторен парен двигател, а на 22 години разработ­ва въздушна спирачна система за влаковете. Подобренията, които извършва в сигнализацията на железниците, провокира неговия интерес към електроиндустрията. Уестингхаус е енергичен бизнесмен, който има усет за новатор­ските идеи и умее да предвижда тяхното значение и роля в бъдещето. Това му помага още в онези ранни години да осъзнае, че електричеството един ден ще се превърне в изключително доходоносна индустрия. Сътрудничеството на Тесла с Уестингхаус дава възможност на европейския изобретател да осъществи своята мечта и да направи електрическата енергия достъпна и за най-отдалечените кътчета на Америка. Името на Уестингхаус и днес е символ на човек със силна воля и целеустременост. Той си отива от този свят през 1914 г. на 67-годишна възраст. Човекът, който успява да надмине скоростта на звука и да определи посоката на откритията на Тесла.

↑↑

     

↑↑

      

Ернст Мах (1838-1916) 

Мах и Тесла се запознават през лятото на 1880 г, когато Тесла посещава лекции в университета „Карл Фердинанд” в Прага. Идеите и разработките на Мах оказват изключително силно влияние върху бъдещия изоб­ретател. По-късните изследвания и теории на Тесла в областта на електроинженерството до голяма степен отразяват проучванията на Мах по оптика, акустика и ударните вълни. Освен това Тесла почти изцяло възпри­ема философията и идеите на Мах по отношение на науката. Според университетския преподавател научните закони включват серия от експерименти, но не задължително и цялостната обективна картина. Може би именно това убеждение кара Тесла да създава своите машини и устройства най-напред в съзнанието си, преди да кон­струира реални модели, за които не е сигурен дали ще работят.

Австрийският физик е известен преди всичко със своите експерименти, свързани с ускорението на частиците. Мах има особен принос и за изучаването на скоростта и нейното влияние върху материята. Терминът „Мах 1″, въведен в негова чест, се използва за оз начаване на отношението на скоростта на движение на дадено тяло спрямо скоростта на звука. Мах получава своето образование в универси­тета във Виена, а темата на неговите ранни проучвания е Доплеровият ефект. През 1867 г. той става професор по експериментална физика в университета „Карл Фердинанд“ в Прага и работи тук в продължение на 28 години. През 1895 г. Ернст Мах напуска Пражкия университет и постъпва на работа в своята Алма матер във Виена. По-късно е избран за член на Горната камара на австрийс­кия парламент. Умира в дома на сина си в Мюнхен, Германия, един ден след като отбелязва своя 78-ми рожден ден. Най-скъпият приятел в живота на Тесла

↑↑

           

Катрин Джонсън (? -1925) 

Катрин Джонсън е съпруга на издателя Робърт Ъндърууд Джонсън. Не са известни подробности за нейния личен живот, но все пак съществуват сведения за приятелските й връзки с Никола Тесла. Катрин е голяма почитателка на „Магьосника“ и Тесла често я придру­жава на различни събития, както и на много официални вечери в Ню Йорк през 90-те години на XIX в., по време на които тя го предста­вя на своите приятели. Между двамата съществува така наречената „платонична любов“. Катрин всъщност е омъжена за най-близкия приятел на Тесла – Робърт, на когото е всеотдайно вярна. Същевременно тя изпитва дълбоко уважение към прозренията на големия изобретател. Самият Тесла, който никога не се оженва и често проявява много по-голям интерес към своите научни експерименти, отколкото към взаимоотношенията си с другите хора, е привлечен силно от Катрин по един по-скоро егоцентричен начин. За него тя е терапевт, най-добър приятел и нещо като приемна майка. Понякога той страда от своята самота и не се чувства добре здравословно, което се отразява на външния му вид и предизвиква съчувствието на Катрин. Двамата водят оживена кореспонденция през годините и в писмата си тя винаги се интересува от здравословното му състояние, включително и от психическата му кондиция.

Катрин и Робърт имат две деца – Оуен и Агнес, които Тесла обича като свои. Нейното заболяване през 1925 г. и смъртта й по-късно са изключително тежък удар за изобретателя.

↑↑

           

Най-великият американски писател става един от най-добрите приятели на ТеслаМарк Твен (1835-1910) 

Твен и Тесла се запознават през 90-те години на XIX в. в Ню Йорк, когато бла­годарение на признанието, което получава, изобретателят има възможността да попадне във висшето американско общество. Тесла е горещ почитател на творчеството на Марк Твен и дори споделя с големия писател как именно неговите книги са му помогнали да оцелее, когато като дете в Хърватия се разбо­лява от малария. Изобретателят често кани Твен в своята лаборатория, докато извършва там научните си експерименти. Веднъж той дори го снима по време на опитите с флуоресцентни лампи и тази фотография е публикувана в една от статиите на Томас С. Мартин за Тесла.

Без съмнение Марк Твен е един от най-великите писатели в историята на американската литература. Неговата остра сатира и силата на критичните му произведения му спечелват титлата „бащата на американската литература“. Роден е в град Флорида, щата Мисури, в семейството на провинциален търговец. Още от детските му години неговият живот е изпълнен с трудности и лишения, станали причина за смъртта на три от шестте деца в семейството. По-късно те се преместват да живеят в град Ханибал на река Мисисипи. Именно с тази река са свързани и две от неговите най-известни произведения – „Приключенията на Том Сойер“(Тhe Adventures of Tom Sawyer) и „Приключенията на Хъкълбери Фин“ (The Adventures of Huckleberry Finn), като второто от тях често е наричано „най-знаменития роман в американската литература“.

Твен проявява огромен интерес към науката и научната фантастика, което също е една от причините за приятелството му с Тесла. Големият писател умира през 1910 г. на 75-годишна възраст.

↑↑

           

Могъщият финансист, чийто гняв е предизвикан от  Магьосника“ –  Джон Пиерпонт Морган (1837-1913) 

Веднъж Тесла казва за Морган, че той „се извисява над всички финансисти на Уолстрийт така, както Самсон се е извисявал над филистимляните“. Впечатлен от постиженията на Тесла при създаването на електроцентралата на Ниагарския водопад, Морган проявява особено голям интерес към работата му, свързана с безжичния пренос на енергия – проектът „Уордънклиф“. Финансистът се съгласява да предостави внушителната сума от 150 000 щатски долара за построяването на кулата на Лонг Айлънд. В отношенията между двамата обаче постепенно се появява напрежение, тъй като скоро след подписването на договора за „Уордънклиф“ на фондовата борса настъпва срив в резултат на враждата между Морган и неговите конкуренти в железопътната индустрия. По-късно финансис­тът разбира, че крайната цел на Тесла е да осигури безплатно електричество за всички хора и това окон­чателно слага край на интереса му към съвместния им проект. Морган решава да спре финансирането на експериментите на Тесла и дори съветва и другите инвеститори да не се ангажират с изобретателя.

Американският финансист и банкер Морган е един от най-богатите хора в света по онова време, което дава основание на Тесла да се обърне именно към него с молба да подкрепи про­екта му “Уордънклиф“. Преди това Морган има сключени споразумения с ДженерълИлектрик - компания, която обединява компаниите на Томас Едисън и Елиху Томсън – двама от най-големите конкуренти на Никола Тесла. Трябва да се отбележи, че изобретателят проявява изключителна смелост, обръщайки се с молба за финансиране към човек като Морган. Финансистът, от друга страна, е колекционер на произведения на изкуството и може би до известна степен възприема и самия Тесла в този аспект, което несъмнено успокоява напре­жението, възникнало между тях.

↑↑

           

Човекът, превърнал се в конкурент на Тесла като изобретател на радиото - Гулиелмо Маркони (1874-1937) 

Когато през 1900 г. Тесла и Маркони се срещат, неприязънта и напрежението между тях са съвсем оче­видни. Тесла е огорчен от факта, че по-голямата част от разработките на Маркони, свързани с радиото, се основават на собствените му изследвания в тази област. Тази обида се превръща в истинско поражение, когато през 1909 г. Маркони получава Нобелова награда по физика – чест, с която големият изобретател Тесла никога не е удостоен, въпреки че извършва истинска научна революция, успявайки да направи електрическата енергия достъпна за всички. Още преди нелепата история около награждаването, между двамата съществуват спорове за това на кого принадлежи патентът за радиото. Въпреки че в крайна смет­ка Върховният съд на САЩ в годината на смъртта на Тесла обявява, че именно той е истинският изобре­тател на радиото, до края на живота си той се измъчва от тази очевидна несправедливост. Всъщност този случай може да се прибави към дългия списък от постижения на Никола Тесла, които така и не получават заслужено признание.

Маркони е син на богат италиански земевладелец. Той има принос за развитието на телег­рафната система, а от мнозина е смятан за изобретател на радиото, макар че това приз­нание не отговаря точно на обективната действителност. В своите разработки Маркони не формулира нови принципи в областта на безжичните комуникации, а по-скоро усъвър­шенства някои от съществуващите теории, свързани с тази идея. Много организации и обекти в Италия и по света днес носят името на Маркони, който е смятан за пионер в ради­оразпръскването. Той умира от сърдечен удар през 1937 г. в Рим на 63-годишна възраст.

↑↑

           

Наследството на Тесла е живо и днес 

Музеят на Никола Тесла в Белград

Тръгвайки от скромното хърватско селце, където няма и помен от електрогенератори, Тесла изминава един наистина дълъг и труден път. Той трябва да преодолее редица пречки, преди да направи своето гениално откритие, което предизвиква истинска революция в разви­тието на света и разкрива нови възможности за използване на елек­трическата енергия. Това негово откритие и днес продължава да помага на човечеството в стремежа му към нови хоризонти.

           

Безбройните пътища, по които електричеството обикаля света

Статуята на Н. Тесла в предната част на Сръбската православна църква Св. Сава, Манхатън, Ню Йорк

През цялата си кариера Тесла твърдо вярва, че електричеството може да дос­тигне до всеки отделен човек на планетата и той влага всичките си усилия, като работи неуморно, за да превърне това в реалност. Многобройните и разнообразни подобре­ния и нововъведения, които той прави извън работата си като електроинженер, дават на човечеството редица устройства и уреди с приложение в почти всяка сфера на индустри­ята, използваща телекомуникационни връзки.

↑↑

           

Отвъд радиото, телевизията и мобилните телефони  

Откритието на Тесла за безжично предаване на енергия открива пътя и дава изключителни въз­можности за подобряване на живота на хората. Изминават по-малко от 30 години от неговото първо експериментално радиоизлъчване – форма на без­жично предаване на енергия – до първото новинар­ско радиопредаване през 1920 г. Скоро след това става факт и първото телевизионно предаване – тех­нология, положила началото на мощна индустрия.

В крайна сметка неговата идея, залегнала в осно­вата на безжичното предаване на енергия, прави възможно разработването на редица устройства, станали неразделна част от модерния начин на живот, като порта­тивните радиоприемници, сателитната телевизия, мобил­ните телефони и безжичния интернет. Проучванията на Тесла помагат да превърнат в реалност тези немислими преди това технологии и устройства. Тъжно е, че не само неговият принос остава недооценен, но и самият Тесла не успява да види постигнатото в резултат на усилния му труд.

↑↑

           

Признание като към светец 

Историята е изпълнена с примери, когато отделни хора са оставали в сянка, изместени от такива, които се вписват в установен шаблон. В случая на Тесла този шаблон несъмнено е разбит. Не би било преувеличено да се твърди, че Никола Тесла „изобретява“ XX век, защото без неговите разработки по пренос на енергия, много от нещата, с които днес сме свик­нали, нямаше да съществуват. Признателността, която хората изпитват към него, и издигането му почти до светец – покро­вител на модерната електроиндустрия, може да се види в много примери на съвременната ни култура. Отбелязването на делото на великия изобретател в редица места по света, макар и скромно по своя характер, навярно би било доста­тъчно, за да изпълни сърцето му със задоволство, като се има предвид неговото пословично сдържано отношение към сла­вата и известността.

↑↑

           

Добиване на енергия от космоса 

Приносът на Тесла за развитието на човечеството, който твърде удачно може също да се нарече „ефек­тът“ на Тесла, все още играе ролята на своеобразен ускорител за световната наука. Инженерите продъл­жават да търсят начини за добиване на енергия от раз­лични източници като слънцето, вятъра, моретата и дори открития космос, с надежда да успеят да задо­волят енергийните нужди на човечеството, без да се изчерпват ограничените ресурси, които използваме в момента. Тази концепция не е чужда и на Тесла. Може би влиянието на Изтока и детството му, преминало в едно общество с разнообразна култура, са в осно­вата на неговото желание и дълбока мотивация да съз­дава нещо ново. Във всеки случай, с бързото изчерп­ване на наличните ресурси изглежда, че надпреварата е в посока на намиране на технология, която ще ни помогне да сложим край на пораженията, които днес нанасяме върху планетата.

Със сигурност наследството на Тесла в най-голяма степен е живо в лабораториите на електротехничес­ките инженерни училища по целия свят. Без съмне­ние най-голямата несправедливост към гения би била да се забравят идеите, които той оставя след себе си. Младото поколение, често привлечено от трагизма в живота на неразбраните личности, е най-добрият про­дължител на делото на Тесла и може да приложи идеите му в преодоляване на предизвикателствата на XXI в. Най-престижните американски университети, като Университета на Калифорния „Бъркли“ и Масачузетския технологичен институт, са водещите в развитието на гениалните идеи на Тесла. Цели курсове са посветени на работата му в опит да се запази искрата, запалена от него, и да не помръкне светлината на неговите идеи. Философ, изобретател и хуманист от най-висока класа, Никола Тесла е човек, чийто интелектуален бля­сък ще осветява и в бъдеще историята на човечеството и чиито идеи ще продължават да допринасят за разви­тието на електроинженерната наука.

↑↑

↑↑

 

↑↑

About these ads

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

%d bloggers like this: