Пасивните къщи   Leave a comment

 Автор: арх. ЯВОР АНДРЕЕВ

 
   Темата за пасивните къщи беше започната в първия брой на списанието. Продължавайки я, искам да направя няколко уговорки. Първо, аз се занимавам с изолации, тоест мога да претендирам за някаква компетентност основно в това направление. Тъй като пасивната къща е много „комплексен огранизъм”, нямам намерение да се впускам в подробен коментар по вентилационните и отоплителни системи, струва ми се, че който се интересува може да открие тонове техническа информация в интернет.   Имах шанса в средата на ноември миналата година да присъствам на една конференция по темата в Австрия, в рамките на която обиколихме 6 строителни обекта, покриващи изискванията на стандарта „Пасивна Къща”. Бих искал тази статия да бъде повече споделяне на впечатления от видяното, отколкото някакъв тип наръчник „как да си построим къща и да не плащаме за отопление”.

Разбира се, за хората, които никога не са се сблъсквали с този „строителен феномен”, няма да се разминем без малко суха техническа информация. Искам да се извиня предварително, че ще повторя част от информацията в чудесната статия на арх. Иглика Ничева от 1  брой на списанието, но не намерих по-синтезиран и сбит начин за представяне на техническите характеристики и изисквания.

Пасивната къща е сграда, която практически би трябвало да се отоплява и охлажда сама, без участието на активни отоплителни или охладителни системи (звучи почти като перпетуум мобиле, но е истина). Естествено такова чудо на чудесата се постига с внимателно планиране и куп специализирани системи и изсквания към сградата, основните от които (според стандарта) са изброени по-долу. Ще си позволя да правя коментари по тях с оглед на видяното от мен в реално изпълнените обекти.

– И така, започваме задължително с много добра изолация и компактна форма. Коефициентът на топлопреминаване на всички строителни елементи (под, стени, таван) трябва да е под 0,15 W/m2.C. В превод на нетехнически език, това означава дебелини на изолациите около и над 30 см. От това, което видях, компактната форма не винаги се спазва. Има сгради с доста разчупена архитектура, които поне на хартия изпълняват изискванията. Сгради, покриващи стандарта, се изпълняват вече не само в жилищното строителство. В Германия и Австрия има изпълнени хотели, офисни сгради и дори… църква, покриващи изискванията на пасивната къща. Както сподели свещеникът, съпровождащ ни в първата в света „пасивна църква”; „Ние сме зависими само от волята на Господ”. Не и от цените на енергията за отопление. Сумарната консумация на енергия за една пасивна къща се очаква да бъде по-малко от 15 kWh/m2 годишно. А общата енергия, консумирана за отопление, топла вода и електроуреди, не бива да надхвърля 120 kWh/m2 годишно. За сравнение, неизолирана сграда тип „стар панелен блок” гълта само за отопление между 200 и 300 kWh/m2 годишно.

– Висок клас дограма. Коефициентът на топлопреминаване на стъклопакета и профилите не бива да надхвърля 0,80 W/m2.C. На практика не видях дограма без троен стъклопакет с газ (аргон или криптон). В повечето случаи две от стъклата в стъклопакета бяха с добилото популярност и у нас К(нискоемисийно) стъкло, въпреки че чух и твърдения, че при изложение, различно от северното, такова стъкло може да доведе до „парников ефект” в помещението през лятото, тоест повишена консумация на енергия за охлаждане. Набляга се на изискването за соларен фактор на стъклото около 50 %.

– Ориентация на сградата на юг, максимално използване на слънчевата енергия (през зимата). Както ще видите от снимките, повечето сгради имат сериозно остъкляване по южните си фасади, при възможност това са цели витрини. Обратно, за да се избегне прегряване през лятото, по южните фасади има подвижни слънцезащитни устройства (сенници, жалузи).

– Сградата трябва да е уплътнена достатъчно добре, за да не „изпуска” въздух, респективно топлина. Твърди се, че около 20-25% от загубите на топлина се дължат на лоши уплътнения, особени „заслуги” се очакват и от въздуховодите и системите за вентилация, както и от опресняването на въздуха. В този смисъл от ПК се очаква да не „изпуска” въздух с обем повече от 0,6% от цялостния й вътрешен обем. За целта собствениците могат да си поръчат така наречения blower-door test, при който с помощта на устройство, прикачено на входната врата на къщата, най-общо казано се измерват разликите в нивото на налягането в интериора преди и след принудителното му намаляване с помощта на прикачен към рамката сериозен по мощност вентилатор.

Един специалист обикаля междувременно наоколо с т.нар. smoke-pencil (пушещ молив) и ти показва откъде ти изтича въздухът.

Проблемът с опресняването на въздуха (за да не вентилираш на принципа „широко отворени прозорци”) пък се решава по две линии: първо, влизащият въздух се прекарва през вкопани тръби в земята, където повишава температурата си при контакт с почвата и второ, затопленият в къщата въздух чрез рекуператор предава топлина на влизащия свеж въздух.

Всичко това е гарнирано естествено с необходимите за целта филтри. Целите на тези доста усложнени инсталации са няколко: чист въздух в интериора, филтриран от полени, аерозоли и прочие; контролирано ниво на влажност на въздуха (край на опасността от конденз); премахване на лошите миризми (използвания въздух се засмуква основно от бани и кухненски помещения); постоянна вътрешна температура. Като заключение: проветряването през прозорците остава в историята. Напълно допустимо е дограмата да е неотваряема.

Последната стъпка към постигането на стандарта за ПК е използването на възобновяеми топлинни източници за топла вода (слънчеви колектори или термопомпи). Колкото и  невероятно да звучи, с този комплекс от мерки е възможно постигането на пълна автономност и „независимост” на сградата от всички видове доставчици на конвенционална енергия. В коментираната вече „пасивна църква” в околностите на Виена, чрез използването на слънчеви колектори сградата се захранва и с ток. Капацитета на колекторите е по-голям от консумацията на сградата чрез монтирани в мазето акумулатори енергията се спестява буквално за „черни дни” (разбирай, когато няма слънце).

Пасивната къща може да бъде изпълнена с всякакъв вид строителни материали (камък, тухли, дърво или метал). В интерес на истината, повечето изпълнени сгради, които посетихме, бяха с носеща дървена конструкция и външна облицовка от дърво. Обяснението е просто: при необходимост от външна стена с 30 сантиметрова топлоизолация, допълнителен „конвенционален” зид (тухла например) води до обща дебелина на стената от порядъка на 50-60 см. Определено в пъти по-трудно (и по-скъпо) е реконструирането на стара сграда за постигане на стандартите на ПК, пред нов строеж „на зелено”. В частта изолации, от това което видях, по покриви и външни стени доминиращата изолация е почти винаги минерална (каменна или стъклена) вата. Има и проби с различни „екзотични” материали (слама, дървени трици, целулоза или дори канабис).

Към настоящия момент в Германия има изпълнени около 10 000 пасивни сгради, в Австрия са около 1000. Въведена е специална система за сертифициране на сградите, поставяща ги в класове от А++ до G в зависимост от изпълнението на целия пакет с изолационни и технически изисквания (ПК е клас А+/А).

Няма друга страна в света, където общата бройка на ПК да надхвърля 10. В България по моя информация в проектен етап е хотел в комплекса Пампорово, който ще бъде първата голяма сграда в страната, покриваща нормативите на ПК поне по отношение на изолациите. Стискаме палци на инвеститорския и проектантския екип да доведат начинанието до успешен край!

Стигаме естествено и до финансовата част на нещата. Стойността на  капитализираните общи разходи (инвестицията в строежа, вкл. проектирането, домакинското оборудване и разходите за използването й) на една ПК за период не повече от 30 години не са по-големи от едно средностатистическо ново строителство. Тоест една ПК се изравнява като цялостни капитализирани разходи с обикновена сграда след 30-ата година от експлоатацията си.

На практика немалки са първите инвестиции, при които изолациите са най-малкото перо. Истината е, че всички посетени сгради бяха построени с ползване на средства от държавни или частни фондове или програми, основно с помощта на австрийското Министерство на транспорта, иновациите и технологиите или различни Еврофондове. Твърденията на собствениците са, че стойността на строежа им е била с около 15-20% над конвенционалното.

Трябва да се има предвид, че собствениците на ПК, с които се запознахме, имат интересното чувство за принадлежност към особен привилигерован „клуб”. Някои хора колекционират марки, други яхти и самолети, а трети строят ПК. В една от къщите се разписахме в обемиста книга за гости и получихме в замяна чаша домашен шнапс. Собственикът определено се гордееше с къщата си повече, отколкото с новото БМВ, паркирано в гаража.

Ако трябва да бъда честен, и в заключение ПК е впечатляващо инженерно, строително и техническо постижение. Усещането вътре е много приятно, вероятно основно благодарение на изключително чистия въздух. Новите строителни технологии позволяват визията на сградата да бъде достатъчно атрактивна, тоест естетиката не трябва да бъде жертвана в името на практичността. С оглед непрекъснатото покачване в световен мащаб на цените на горивата твърде възможно е в най-близко бъдеще ПК да се окаже една много сериозна и атрактивна строителна алтернатива.

  Вижте  Първата пасивна къща в България
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: