Климатикът   Leave a comment

Автор: инж. Мариян Петров

В последно време поради енергийната криза и нарастващите цени на петрола и електроенергията все повече се говори за пестенето на енергия. Освен икономията като самоцел, по-голямо внимание се обръща върху качеството на живот, комфорта и подобряването на микроклимата в бита с нововъведенията в климатичната техника.

В този контекст ще разгледаме възможностите за спестяване на енергия с климатично отопление и охлаждане. Климатичната техника не е стандартна битова техника, коята да включим в контакта и тя да почне да функционира. Тя е изградена от два, три, а понякога и повече различни агрегата. Има специфичен начин на монтаж и поддръжка. Един от най-важните фактори за надеждната работа на климатика е професионализмът на специалистите, осъществяващи подбора, монтажа и периодичното техническо обслужване на климатика. Изборът се извършва по каталог и ценова листа. Най-важният показател, на който трябва да обърнете внимание при закупуването на климатик, е неговата студопроизводителност, измервана в BTU/час или във ватове, което е най-вярното.

Какво e BTU
Повечето климатици са с капацитет, измерен в Британски топлинни единици (BTU). По-точно 1 BTU е количеството топлина, необходимо за да се повиши температурата на един паунд вода (0.45kg) вода с 10° по Фаренхайт (0.560 C). 1 BTU = 1,055J.

Съотношението на BTU към W e 3.41/1, т.е. 3.41 BTU = 1 W. Например климатик сплит система с мощност на охлаждане 12 000 BTU отвежда от стаята ни 3520 W топлина.

Какво представляват коефициентите за енергийна ефективност?
EER (energy efficiency rating – коефициент на енергийна ефективност) е равен на съотношението на отдадената  хладилна мощност във W спрямо консумираната електрическа мощност във W (ват) в режим на охлаждане. Например, ако климатична инсталация отдава 3520 W студ, а консумира 920 W ел. енергия, има EER=3.826.

Аналогичен е коефициентът COP – коефициент на енергийна ефективност при отопление. Колкото EER и COP коефициентите са по-големи, толкова климатикът е по-икономичен. На пръв поглед имаме един и същ климатик, един и същ топлообменник, който охлажда или отоплява, а коефициентите на енергийна ефективност са различни. Защо става така?

Това е в зависимост от чисто физичните характеристики на хладилния агент, които не са постоянни в целия работен температурен диапазон поради различен топлообмен и поради това, че фреоните, преминавайки през компресора на климатика, служат също и за да го охлаждат.

Директивата 92/75/ЕЕС на Европейския съюз от 01.01.2004 година за енергийно окачествяване на климатичните инсталации, разпространявани в търговската мрежа, определя класове за енергийна ефективност на климатиците от клас А (най-висока енергоефективност) до клас G (с най-ниска енергоефективност). При 8-10 години среден експлоатационен живот на климатиците възвръщаемостта от спестена консумация на ел. енергия е между 3 и 5 години за високоефективните модели (клас А), при условие че се експлоатират целогодишно. Климатичните инсталации с енергиен клас А се препоръчват за отопление през есенно-зимния сезон поради по-ниската консумация на ток, съответно по-ниската себестойност на отоплението.
Доста търговци на климатици, както и някои фирми за доставки и монтаж, представят максималната отоплителна мощност на инверторите и техния COP фактор като основни характеристики, които се вземат предвид при избора на климатик за енергийно покриване на помещенията. Поради технологични дадености колкото климатиците са по-маломощни, толкова е по-висок енергийният им коефициент и непредубеденият клиент лесно се подлъгва.
Обикновено се декларира, че по-маломощният (по-евтиният) модел „ще върши работа”, понеже той има голяма максимална мощност и висок COP. При първоначалното си включване климатикът тръгва с максимална мощност, като цели достигане за много кратко време избраната от нас температура, след което нормалната му работа се осъществява в поддържащ режим на 30-40% натоварване. Само при тези условия климатикът е безшумен и икономичен. Тогава топлината в стаята постъпва равномерно и се наслаждаваме на комфорт. Ако направите компромис и климатичната мощност не е достатъчна, климатикът работи в неикономичен режим, шумно и има опасност да дефектира.

Първото нещо, което се гледа преди закупуването на един уред, е т.нар. енергиен клас, който определя до каква степен той е енергийно ефективен. При охлаждащата техника най-високият клас е А++, което е най-икономичното ниво, до което се е развила техниката. Според европейските стандарти уред, на който е даден клас А+, отчита 25% по-висока икономичност от уред клас А, а уред А++ – съответно цели 50% повече. Техниката, която ползва повече консумативи, като например миялните и пералните машини, има повече класове – за енергоспестяване, за измиване, за сушене и т.н. Така климатикът, щадящ най-много вашия портфейл, ще има клас АА – първата буква показва разход на енергия за охлаждане, втората – за отопляване.

Домашните уреди, които нанасят най-тежкия удар върху сметката ви за ток, са едрата бяла техника като печката, бойлера и климатика, а в някои случаи и отоплителните тела, ако и те са електрически. За да пресметнете колко ви струват те към момента, най-лесно е да умножите броя часове, които работят, по мощността им, а получения резултат – по цената на тока. Сметката ще е доста повърхностна и вероятно не съвсем точна, но пък ще ви даде добър ориентир. Ако опитате същото упражнение със същите параметри, но с уреди от по-висок енергиен клас – например А или дори А++, сами ще се убедите в разликата.

Ако вече твърдо сте взели решение да се сдобиете с нови електроуреди от висок енергиен клас, направете си добре сметката, преди да се хвърляте в смели покупки. Вероятността да си купите техника, която да завърти електромера ви, не е малка. По принцип вече почти всички по-големи производители се стараят техните продукти да са от клас А. Причините са както от природозащитна, така и от съвсем икономическа гледна точка, тъй като клиентите стават все по-взискателни. Затова пък уредите от клас А+ или от най-високия А++ все още не са толкова масово употребявани. Основната причина, поради която хората се отказват от по-високоефективните уреди, е цената. Най-сериозен е проблемът с климатиците. „При тях разликата е най-съществена, като може да стига до няколкостотин лева, които често се оказват решаващи. Една инвестиция от около 1800 лв. в два инверторни климатика клас А при нормална експлоатация се изплаща напълно за около 5-6 години само от спестените разходи за отопление и охлаждане. За сравнение два, но не инверторни климатика, които гълтат значително повече ток, струват по-малко от 1000 лв., като притежават същите параметри. При останалите електроуреди разликата в цената не е толкова съществена – от порядъка на 10%.

От климатичната техника най-икономични са тези, които имат така нареченото инверторно управление, или по-простичко казано инверторни климатици.
Инверторните сплит системи са системи, които автоматично регулират мощността си, за разлика от обикновените, които работят в режим включено-изключено. По този начин точно се поддържа зададената температура при по-ниски нива на шум и което е най-важно – с икономия на електроенергия от 25 до 70% спрямо обикновените климатици. Обезпечава се голяма мощност и много по-дълъг срок на експлоатация, защото потребяемата мощност се понижава, когато температурата в помещението се приближава до желаната. В този случай инверторът превключва в режим на работа на ниска мощност, за да поддържа температурата в оптимални граници без излишни загуби на електроенергия. Инверторните сплит системи имат плавно регулиране, а оттам и стабилна температура, без резки колебания и без риск от простудяване (фиг.1). Инверторният сплит може да работи при отрицателни външни температури до минус 20єС, което при обикновения сплит е почти невъзможно. Инверторното управление преобразува променливия ток в прав и регулира мощността на климатика чрез промяна на стойностите на правия ток, а оттам и оборотите на въртене на компресора. Тя се определя от необходимия отоплителен∕охладитилен капацитет.

Има 4 вида инверторни сплит системи:
1. АС – променливотокови (енергиен клас В и С)
2. DC – правотокови (енергиен крас А)
3. DDC – дигитални правотокови (енергиен клас А и А+)
4. DDC Hybrid (енергиен клас А+ и А++)
Като цяло всички видове инвертори са високотехнологични изделия. Като тяхно предимство можем да посочим голям набор от функции, много ниски нива на шум, голяма икономия на електроенергия, по-дълга експлоатация, плавно регулиране на температурата в тесен диапазон. Може да се каже, че това е идеалният вариант за домашна употреба. Единственият недостатък е по-високата цена спрямо обикновения сплит.

Болшинството от хората смятат, че инверторите са климатици, които могат да обръщат режима на работа: на „топло” и на „студено”. Това обаче не е съвсем така! Според технологията, по която са създадени, съвременните климатици имат възможност да обръщат посоката на движение на работния хладилен агент, като по този начин пренасят енергия през стената на помещението в посоката, в която желаем. Каква енергия, ще попитате, има през студените зимни дни, че да я внесем в стаята и да се топлим? Има, и то доста много: това е енергията от разликата между температурата на изпарение на хладилния агент (-20 до -40 градуса) и температурата на околната среда.

Основният агрегат, който прави това пренасяне, е компресорът. Обикновените климатици са съоръжени с компресори, които просто получават захранване и работят с цялата си мощност, докато температурата в помещението, която сме задали, бъде достигната.

А основното достойнство, което ни кара да захвърлим калорифера и да го заменим през зимата с климатик, е икономичността.

За да се постигне желаната икономичност, производителите са възприели плавното регулиране на мощността на компресора, като изменението е в зависимост от температурата, която трябва да се достигне. Това се оказва изключително ефикасно в режим на „топло” през зимата. Поради тази причина и самите компресори на тези климатици са по-специфични от обикновените. Те са двойно роторни и скрол (спирални).

Инверторите са климатични системи, при които е реализирано цифрово плавно управление и контрол на мощността на компресора с цел постигане на максимална топлинна ефективност.

Ако решите да се сдобиете с климатик и разчитате на него през зимата, най-добри са инверторните сплит системи.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: