Инструкция за организацията на защитата и поведение при употреба на радиоактивно оръжие в мирно време   Leave a comment

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ:

РАДИОАКТИВНО (РАДИОЛОГИЧ­НО) оръжие: радиоактивни материали с ви­соко съдържание на радионуклиди.

РАДИОНУКЛИДИ: химически еле­менти, излъчващи йонизираща радиация. Само по свойството си да излъчват радионуклидите се различават от съответните ста­билни химически елементи, иначе са хими­чески и физически идентични със стабил­ните елементи. Организмът не прави разли­ка между радионуклидите и стабилните хи­мически елементи, които го изграждат. Опасността идва от включването на радио­нуклидите в нормалния метаболизъм.

РАДИОАКТИВНО РАЗПАДАНЕ: ра­дионуклидите се разпадат самопроизволно и предизвикват йонизация на материята с изпусканите алфа- и бета-частици, неутро­ни и/или рентгенови и гама-лъчи.

ЙОНИЗИРАЩИ ЛЪЧЕНИЯ: всяко лъчение, което се състои от заредени или не­утрални частици (корпускулярни лъчения) или поток от кванти или фотони (електро­магнитни лъчения – рентгеново, гама). При взаимодействието си с живата материя йо­низиращите лъчения причиняват обратими или необратими поражения. За човека най-опасни са електромагнитните лъчения, за­щото преминават през цялото тяло. Корпус-кулярните лъчения причиняват локални по­ражения по кожата (бета-частици) или в от­делни органи (вдишани или погълнати бе­та- и алфачастици).

СЪОРЪЖЕНИЯ ЗА РАЗПРЪСКВАНЕ НА РАДИОАКТИВНИ МАТЕРИАЛИ: лес­ни за конструиране и използване от всяка во­юваща страна или терористична организа­ция, разполагащи с конвенционални оръжия и достъп до радионуклиди. Разпръскваният чрез взрив или от транспортни средства ра­диоактивен материал може да бъде взет от хранилища за радиоактивни отпадъци, отра­ботено гориво от АЕЦ, от изследователски и вателски и медицински учреждения, които работят с радионуклиди.

РАДИАЦИОНЕН (РАДИОЛОГИ­ЧЕН) ТЕРОРИЗЪМ: използване на радио­активни материали (радионуклиди) за изгот­вяне на„мръсни бомби“. Взривяването им разпръсква радионуклидите и замърсява оп­ределена територия; след това ветровете раз­ширяват границите на заразената територия. АЕЦ е съблазнителен обект за терористич­на атака.

ПОРАЗЕНИ: лицата с данни за външ­но или вътрешно замърсяване с радионук­лиди.

ДЕКОНТАМИНАЦИЯ: отстраняване на попадналите върху тялото или вътре в ор­ганизма радионуклиди посредством физич­ни или химически методи и средства.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ РАДИОАКТИВНИТЕ МАТЕРИАЛИ?

– Извънредно малки по размер и ма­са частици, най-често сиво-бял прах. Вятърът ги разпръсква и разнася, а поради собстве­ната си тежест те постепенно се утаяват вър­ху почвата, сградите, растенията, хората и животните.

– Тези частици излъчват (изпускат от атомите си ) радиация. Когато бъдат вдишани или погълнати, част от тях се задържа за дълго в организма и по-късно, след месе­ци и години, може да се наблюдават болест­ни прояви.

ЩО Е РАДИОАКТИВНО ЗАМЪРСЯВАНЕ?

Наличието на радиоактивни мате­риали на места, където не трябва да ги има, т.е. в околната среда, по улиците, сградите, транспортните средства, у хората.

Замърсяването с радионуклиди не причинява болка или неприятни усещания, т.е. може да остане незабелязано, ако вни­манието не е повишено.

Хората са изложени на външно за­мърсяване, когато имат отложени (утаени) радиоактивни материали по откритите час­ти на тялото и по дрехите.

Хората са изложени на вътрешно замърсяване, когато радиоактивните мате­риали проникнат в организма с вдишвания въздух, поетата храна и вода или през отк­рити рани.

– Основната болестна проява на вън­шното замърсяване е т.нар. радиодермит. Излъчването на алфа-частиците има много къс пробег и не достига до основния слой на кожата, за разлика от лъчението на бета-частиците. Именно бета-частиците са причина за възникването на радиодермити; „прино­сът“ на гама-лъчите в случая е незначите­лен. Радиодермитът може да се прояви под различни форми: от ранно зачервяване (ери-тема) до остър радиодермит, напълно напо­добяващ кожно изгаряне от III степен. Поя­вата на радиодермит свидетелства за масив­на и дълготрайна (няколко часа) контаминация на кожата. Лечението на „бетаизгарянията“ не се отличава от обичайното ле­чение на кожните изгаряния. За предотвра­тяването им е необходимо своевременно из­миване на поразения под душ (без търкане, за да се избегне риска от нараняване на ко­жата и превръщането на външното замър­сяване във вътрешно), и смяна на дрехите.

– Лечението на поразените с вътреш­но замърсяване не е лека задача. Попадна­лите в организма радионуклиди се натруп­ват в един или повече органи, наречени „кри­тични“; натрупването се предопределя от фи­зичните и химични свойства на всеки радио-нуклид. Същността на лечението е в прила­гането на средства, ускоряващи извеждането на радионуклида (радионуклидите)от ор­ганизма. За всеки радионуклид си има спе­цифични средства за лечение. Необходимо е да се предприемат неотложни мерки сре­щу две групи радионуклиди (изотопите на йо­да и стронция), тъй като лечението в ранни срокове след попадането им в организма е най-ефикасно.

С КАКВО Е ОПАСНА РАДИАЦИЯТА ЗА ЧОВЕКА?

Чрез йонизиращото си действие ради­ацията предизвиква образуването на огром­но количество свободни радикали, които ор­ганизмът не е в състояние да неутрализира своевременно. Свободните радикали са хи­мически извънредно агресивни, те атакуват клетъчните мембрани и жизнено важните молекули (нуклеинови киселини, ензими и др.). В резултат се променят (нарушават) и функцията, и структурата на клетъчните мембрани и биомолекулите. Така се поста­вя началото на нетипични за здравия орга­низъм процеси на клетъчно и молекулно ни­во, които впоследствие се проявяват като различни заболявания.

ДЕЙНОСТИТЕ ПО РАДИАЦИОННАТА ЗАЩИТА

могат да се разделят условно на три етапа:

подготвителен (преди терористична­та атака, съпроводена с радиоактивно замър­сяване); Подготвителният етап включва из­бор, изпробване и ако е необходимо – калиб­риране на наличната дозиметрична апара­тура; набавяне на нужната апаратура и ин­дивидуални защитни средства; установява­не на връзка между екипа, навлизащ в райо­на на радиоактивното замърсяване, и съот­ветния команден (координиращ) център;

– оперативен (по време на радиоактив­ното замърсяване);

– заключителен (мерки за ликвиди­ране на последствията).

В подготвителния етап най-важно е обучението на войските и населението за по­ведение и действие при подаден сигнал „ОПАСНОСТ ОТ РАДИОАКТИВНО ЗАРА­ЗЯВАНЕ“.

ПРИНЦИПИ НА РАДИАЦИОННАТА ЗАЩИТА

– При подаване на сигнала за опасност се спазват указанията, предавани по радио­то, телевизията, специалните средства за свръзка или по всякакъв друг, предварител­но установен начин (сирени, камбани, мегафони и др.).

– Особено важно е хората да са пред­варително подготвени от средствата за ма­сово осведомяване да не се поддават на па­ника и да имат доверие в съобщаваната офи­циална информация.

– Най-ефикасна защита осигуряват предварително подготвените скривалища. С херметичното си затваряне и филтровенти-лационни уредби, скривалищата са напълно изолирани от радиоактивно замърсяване.

– Основната предпазна мярка е огра­ничаване достъпа на радиоактивни матери­али в помещенията. Ето защо в случай на недостиг на места в скривалищата, всяка ма­сивна (панелна, тухлена) сграда и всяко жи­лище може да послужи за защита, ако помещенията са херметизирани (предварително или след подаване на сигнала за опасност). Най-малкото, което може да се направи вед­нага, е добре да се затворят вратите и про­зорците, а помещенията да се изолират от външни влияния – главно проникването на прах и дим. Освен противогаз, могат да се използват и прости методи за защита на ди­шането – като кърпи, шалове, по-добре навлажнени. На открито тялото се защитава с по-плътни дрехи, шапки, обувки, ръкавици, наметала от полиетилен.

Помещенията под земята (мазета, га­ражи) осигуряват по-висока степен на защи­та от етажите на сградата.

КОНТРОЛ НА РАДИАЦИОННОТО ЗАМЪРСЯВАНЕ

Дозиметрията (т.е. измерването на степента и вида на радиационното замърся­ване) е задача на специализирани, предва­рително определени екипи (технически, ме­дицински). Откриването на радиоактивно за­мърсяване и повторните периодични измер­вания дават важна информация за дейност­та на медицинските органи. Медицинският персонал (отделни лица) трябва да е пред­варително подготвен и да умее да установя­ва с дозиметричен прибор кои пациенти са контаминирани (замърсени). Само така мо­же да се предотврати неконтролираното ра­диационно замърсяване на болничните уч­реждения и техния персонал.

За индивидуална защита на открито в заразени райони не се приемат храна и теч­ности, не се пуши, не се използват козметич­ни средства, не се докосват очите с ръце.

Целта на контрола е да определи сте­пента на замърсяване и границите на замър­сения район. Дозиметричният контрол на лицата, оказали се в границите на този ра­йон, трябва да отдели действително поразе­ните, които имат отложен радиоактивен ма­териал по откритите части на тялото (гла­ва, лице, ръце) и по дрехите. Резултатът от измерването определя необходимите мер­ки за деконтаминация . По време на измер­ването пациентът е прав, с разтворени кра­ка и разперени ръце. Дозиметричният при­бор се мести последователно от главата към горната част на гръдния кош, ръцете, дол­ната част на тялото, краката. Замърсените участъци се отбелязват с маркер, за да се из­мият след това целенасочено.

Един поразен от външно облъчване не представлява никаква опасност за медицин­ския персонал, който го съпровожда или ле­кува. Поразените с вътрешно или външно замърсяване по принцип също не са опасни за околните, но изискват вземането на еле­ментарни предпазни мерки за предотвратя­ване на допълнителното разсейване на ра­диоактивния материал:

– напръскване на дрехите на поразе­ния с вода (за да останат радионуклидите на място), още по-добре събличане и смяна на дрехите;

– за защита на медицинския персонал в приемно отделение – шапка на главата, маска върху носа и устата, престилка, ръка­вици, защитни чорапи.

Не се препоръчва използването на прахосмукачки или други аспиратори: тех­ните филтри не са достатъчни за да задър­жат радиоактивния прах и той ще бъде ефи­касно разпръснат във въздуха на помещени­ето след известно време на работа, самата прахосмукачка ще се превърне в източник на лъчение, чиято мощност не е за пренеб­регване (например с влиянието си върху от­читанията на дозиметрични прибори в съ­седство).

Основен принцип е, че хирургическа­та спешност винаги е с предимство пред ра­диологичната спешност.

Дрехите, замърсени с радиоактивни материали, не се захвърлят, не се тръскат или изчеткват, нито изпират, а се сгъват вни­мателно с подплатата навън и се прибират в полиетиленови пликове. Пликовете се завързват здраво и когато е възможно се под­лагат на дозиметричен контрол, който ще реши съдбата на дрехите. Ако радиоактив­ното замърсяване е масивно, дрехите след­ва да се унищожат чрез заравянето им дъл­боко в земята. Изгарянето на дрехите е не­допустимо, защото огънят и димът, разне­сен от вятъра, ще разпръсне радиоактивния материал на широк периметър наоколо.

САНИТАРНА ОБРАБОТКА

Контаминираните лица (без рани, в сравнително нормално здравословно състо­яние) трябват да вземат душ (не вана) вкъ­щи, ако моментът на радиоактивното замър­сяване ги е заварил навън, на открито.

Използват се меки тоалетни сапуни (шампоани). Особено внимание следва да се обърне на кожните гънки, ноктите и окос-мените части, обилно изплаквани с топла во­да (по-добре хладка). Добре е за изтриване (по-добре попиване) да се използват книж­ни кърпи. Да се избягва протриване на ко­жата и нанасяне на драскотини по нея.

По същия начин се прави и санитар­ната обработка на поразените, постъпили в медицинските учреждения.

Принципът е да се локализира външно­то замърсяване, а не да се разсейва и услож­нява. Затова добре е измиването да започне от контаминираните (видимо или определе­ни чрез дозиметрия) части, за да се запазят незасегнатите участъци на тялото, и преди всичко – да не се превръща външното замърсяване във вътрешно (за целта се пазят ес­тествените отвори и раните по кожата).

Препоръчва се сапунисване в течение на 3 минути, изплакване, и ако се налага -повтаряне на процедурата (след дозиметричен контрол). При „упорити“ случаи може да се използва и гъба по време на сапунисването. В краен случай неподдаващата се на деконтаминиране зона се покрива с херме­тична превръзка.

За обработка на пръстите на ръцете мо­же да се използва някакъв козметичен крем. Намазаната с крем ръка се пъха в ръкавица от полиетилен; след изпотяването на ръката ръкавицата се отстранява, а кремът се очист­ва с разтворител (етер).

Първата промивка на очите се прави още в заразения район, като се пазят ръцете и устата. Като промивна течност може да се използва физиологичен разтвор в обилни ко­личества; подсушава се с марля; контролира се с детектор.

Носът и устата са важен „обект“, вклю­чително при частичната санитарна обработ­ка, която непременно включва лицето и очи-САНИТАРНА ОБРАБОТКА

Контаминираните лица (без рани, в сравнително нормално здравословно състо­яние) трябват да вземат душ (не вана) вкъ­щи, ако моментът на радиоактивното замър­сяване ги е заварил навън, на открито.

Използват се меки тоалетни сапуни (шампоани). Особено внимание следва да се обърне на кожните гънки, ноктите и окосмените части, обилно изплаквани с топла во­да (по-добре хладка). Добре е за изтриване (по-добре поливане) да се използват книж­ни кърпи. Да се избягва протриване на ко­жата и нанасяне на драскотини по нея.

По същия начин се прави и санитар­ната обработка на поразените, постъпили в медицинските учреждения.

Принципът е да се локализира външно­то замърсяване, а не да се разсейва и услож­нява. Затова добре е измиването да започне от контаминираните (видимо или определе­ни чрез дозиметрия) части, за да се запазят незасегнатите участъци на тялото, и преди всичко – да не се превръща външното замърсяване във вътрешно (за целта се пазят ес­тествените отвори и раните по кожата).

Препоръчва се сапунисване в течение на 3 минути, изплакване, и ако се налага -повтаряне на процедурата (след дозиметричен контрол). При „упорити“ случаи може да се използва и гъба по време на сапунис-ването. В краен случай неподдаващата се на деконтаминиране зона се покрива с херме­тична превръзка.

За обработка на пръстите на ръцете мо­же да се използва някакъв козметичен крем. Намазаната с крем ръка се пъха в ръкавица от полиетилен; след изпотяването на ръката ръкавицата се отстранява, а кремът се очист­ва с разтворител (етер).

Първата промивка на очите се прави още в заразения район, като се пазят ръцете и устата. Като промивна течност може да се използва физиологичен разтвор в обилни ко­личества; подсушава се с марля; контролира се с детектор.

Носът и устата са важен „обект“, вклю­чително при частичната санитарна обработ­ка, която непременно включва лицето и очи- те. Препоръчва се поне двукратно издухване на всяка ноздра върху книжна салфетка за ед­нократна употреба. Храчи се също върху книж­на салфетка. И в двата случая секретите се подлагат на дозиметричен контрол. Частич­ната санитарна обработка се прави с марлени тампони, напоени във физиологичен раз­твор; радиоактивността на тампоните след то­ва се измерва. При нужда частичната сани­тарна обработка се повтаря.

Контаминираната коса може да се изо­лира с пластмасов „калпак“ или да се измие със сапун под душ (главата наведена надо­лу, за да не се стича вода към тялото). Уши­те се обработват след предварително запуш­ване на канала с памук; най-накрая този па­мучен канал се напоява с физиологичен раз­твор и се изважда от ушния канал.

Ако замърсяването на косата остава и след измиването й със сапун, процедурата се повтаря и завършва с изплакване с „оцетна вода“ (еднопроцентов разтвор на оцетна ки­селина); с този разтвор косата се обработва в продължение на 1 минута. След подсушава­нето отново следва дозиметричен контрол.

ОРГАНИЗАЦИЯ И ВЪЗМОЖНОСТИ НА ЗАЩИТАТА ОТ РАДИОАКТИВНО ЗАМЪРСЯВАНЕ

1. Доставката, използването (за раз­лични цели) и съхранението на радиоактив­ни материали на територията на Република България е под непрестанния строг контрол на националната Агенция за ядрено регули­ране (АЯР), преди Комитет за използване на ядрената енергия за мирни цели (КИЯ-ЕМЦ). Специален Закон за безопасно из­ползване на ядрената енергия (юли 2002) оп­ределя и ограничава достъпа на лицата, ко­ито „извършват дейности по използването на радиоактивни материали и по управле­нието на радиоактивните отпадъци и отра­ботено гориво“ (чл. 16). С други думи, не е възможно радиоактивни материали да по­паднат в ръцете на случайни хора, още по-малко терористи.

2. От 1962 г. насам работи безаварийно Постоянното хранилище за радиоактив­ни отпадъци (ПХРАО) – Нови хан, където  се събират, складират, съхраняват за вечни времена ненужните радиоактивни материа­ли от цялата страна.

3.  Отработеното ядрено гориво се съх­ранява при най-строг режим на територия­та на АЕЦ – Козлодуй.

4. В ПХРАО и АЕЦ – Козлодуй храни­лищата са със специална конструкция, коя­то не допуска разсейването на радиоактив­ни материали. Денонощна въоръжена охра­на осигурява пълна степен на безопасност. Строгото съблюдаване на правилата за бе­зопасност и резултатите от постоянния дозиметричен контрол (мониторинг) доказват, че   дългогодишната   експлоатация   на ПХРАО – Нови хан и АЕЦ – Козлодуй досе­га не са оказали вредно влияние върху ра­ботната среда на персонала, околната среда и здравето на населението в съответните ра­йони.

5. На много места (около АЕЦ, по пла­нинските върхове, във всяка област на стра­ната, на граничните ККП) има апаратура за дозиметричен контрол, която веднага би от­чела всяко радиоактивно замърсяване. Резултатите от измерванията постъпват през всеки 3 часа в АЯР, Гражданска защита и Министерството на околната среда и води­те, където денонощно има дежурни екипи.

6.  На територията на Военномедицин­ска академия – София също е организиран денонощен дозиметричен контрол. Данни­те от измерванията се сумират за всеки из­текъл час, регистрират се и се анализират.

7. Във Военномедицинска академия е разработена организационна схема за нарас­тване на силите и средствата в случай на ра­диационен инцидент. Изграден е Център за приемане и лечение на поразените, функци­оналното му устройство   включва:

– Приемно-сортировъчно отделение със задача да приема и сортира потока от поразени. Тук те се разделят на „чисти“ и „замърсени“ чрез дозиметричен контрол.

– Отделение за специална обработка, където чрез пълна санитарна обработка сте­пента на външно заразяване с радиоактив­ни материали се свежда до пределно допус­тимите норми.

– Клиника по хематология за лечение на поразените с вътрешно заразяване.

За оценка на състоянието на поразе­ните при максимално натоварване Военно­медицинска академия може да осигури за де­нонощие около 230 химически анализи, 4000 радиометрични измервания, над 2000 клинико-лабораторни анализи, т.е. ВМА има всич­ки възможности да се включи активно в лик­видиране на последствията от радиоактив­но замърсяване, включително и в най-отда­лечените краища на страната (чрез своя Военномедицински отряд за бързо реагиране, който може да се озове на мястото на про­изшествието най-късно до шестия час).

КОНСУМАЦИЯ НА ВОДА И ХРАНА СЛЕД РАДИОАКТИВНО ЗАМЪРСЯВАНЕ

1. Водата и напитките в затворени съ­дове са недостъпни за радиоактивно замър­сяване, затова могат да се използват без ог­раничения. Добре е бутилираната минерал­на вода да се пази за децата.

2. Рискът от използване на вода от из­вори и кладенци е минимален. Водата може да се използва за хигиенни нужди и за пиене (ако няма бактериологичен риск)

3. Водата от мрежата на селищното во­доснабдяване може да се използва без огра­ничения, стига пречиствателните съоръже­ния (хлориране) да работят нормално и тръ­бопроводите да не са прекъснати (при пов­реда на тръбите рискът е бактериологичен). Практически няма опасност от вътрешно за­разяване с радиоактивни материали: дори да попаднат върху големи открити водоеми (язовири), те бързо се утаяват на дъното и се задържат от тинята.

4. Изключение правят откритите цистерни с дъждовна вода, ако валежите са съв­паднали по време с радиоактивното замър­сяване. Такава вода не може да се използва без дозиметричен контрол.

5.  Използването на вода за хигиенни нужди (миене, къпане, почистване с мокра кърпа и т.н.) е възможно във всички случаи, упоменати no-rope в т.т. 1, 2 и 3. При почис­тване в никакъв случай не се използва пра­хосмукачка; събраният в нея радиоактивен материал ще я превърне в малка мръсна бомба.

6. Всяка „незащитена“ (от съд, буркан, контейнер, подходяща опаковка) храна след­ва да се счита замърсена, докато с дозимет­ричен контрол не се докаже противното. Са­мо в случай на крайна необходимост могат да се разрешат за консумация такива про­дукти като пресни плодове, зеленчуци, месо – при условие, че се вземат задължителни предпазни мерки: обилно измиване с вода, остъргване, обелване, изрязване (т.е. всич­ки възможни начини за отстраняване на по­върхностния слой).

7. Млякото, особено ако ще се дава на деца, трябва да се използва много предпаз­ливо и в намалени количества. Възможно е животните да са пасли на открито замърсе­на с радиоактивни материали трева. След то­ва радионуклидите преминават и дори се концентрират в млякото. В никакъв случай не бива да се купува мляко от частни произ­водители, а само пакетирано в големи млекокомбинати, където в случай на инцидент ще бъде организиран дозиметричен контрол.

8. Трудните за деконтаминиране на­сипни продукти (брашно, захар, сол) се „ос­тавят настрана“, докато тяхната радиоактив­ност спадне, или се използват чрез размесването им със съответни незамърсени пар­тиди, за да се намали тяхната специфична радиоактивност до допустими граници (т.нар. „ефект на разреждане“).

9.  По принцип всички консервирани продукти (в метална или стъклена опаков­ка), както и продуктите, съхранявани в хла­дилници или обикновени шкафове, не са за­мърсени. Единствената необходима предпаз­на мярка е измиването на опаковката или изтриването с влажна кърпа на хладилника (шкафа) преди отварянето им.

10. Домашните животни и птиците, ко­ито са били на открито в замърсен район (след утаяването на радиоактивния матери­ал),  могат да се колят и консумират. Към обичайните процедури се добавят допълни­телни мерки, за да се избегне замърсяването на месото (обилно измиване). Кожата и вът­решностите задължително се изхвърлят (пог­ребват).

11. Яйцата могат да се консумират без ограничения след измиване с вода и сапун (радиоактивността се натрупва в черупката).

ПРИ НАЛИЧИЕ НА ДАННИ ЗА ИЗ­ПОЛЗВАНЕ НА РАДИОЛОГИЧНО ОРЪ­ЖИЕ И ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕ­НА ТЕРИТОРИЯ С РАДИОАКТИВНИ МА­ТЕРИАЛИ, ЗАДАЧА НА ПРЕДВАРИТЕЛ­НО ОПРЕДЕЛЕНИ И С НЕОБХОДИМА­ТА ПОДГОТОВКА СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ГРУПИ (екипи на Гражданска защита, ме­дицински екипи) е да определят с дозиметрична апаратура границите на заразения ра­йон, режимът за влизане и излизане от ра­йона, броят на поразените, които се нужда­ят от медицинска помощ, видът на използ­вания радионуклид. Евакуираните в болни­ца поразени с външно замърсяване задъл­жително подлежат на пълна санитарна об­работка.

– Всички екипи, работещи в замърсения с радиоактивни материали район, и прием­ните отделения на съответните болници, към които се насочват поразените, задъл­жително трябва да имат дозиметрична апа­ратура и пълен комплект индивидуални средства за защита за всеки човек от екипа (персонала).

– Поразените с вътрешно замърсяване (в зависимост от количеството и вида на по­падналия в организма радионуклид), след пълната санитарна обработка се подлагат на адекватно лечение. Медицинските екипи разполагат с готови Инструкции за лечение на поразени с външно или вътрешно замър­сяване, където подробно са описани подхо­дите и принципите на лечение. За различни­те групи радионуклиди има различни под­ходи, използват се различни медикаментоз­ни средства и това също е отразено в Инст­рукциите. Има и Инструкции за лечение на комбинираните поражения (радиационни в съчетание с химически или от биологично оръжие).

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: