Пет динамични упражнения за здраве, енергия и сила   Leave a comment

ПЕТИМАТА ТИБЕТЦИ

пет динамични упражнения за здраве, енергия и сила

Кристофър Килам

За Книгата

„Петимата тибетци“ са йогийска система от елемен­тарни, изпълващи с енергия упражнения, произлезли от Хималаите. Известни и с името „петте ритуала на младост­та и жизнеността“, те са пренесени на Запад в началото на 20-и век от британски запасен офицер, който ги усвоил в будистки манастир в Тибет. От 1978 г. насам Кристофър С. Килам е научил хиляди хора, решили да водят по-здравословен живот, да практикуват упражненията.

За „Петимата тибетци“ са нужни малко време и усилия, но въпреки това те неимоверно увеличават физическата си­ла, придават гъвкавост и проясняват ума. Дори новаците в йога ще изпитат благоприятния ефект от освобождаването на вътрешната енергия, протичаща през тялото и мозъка. Редовното изпълнение на упражненията освобождава мускулите от напрежение, премахва нервния стрес, подобрява ди­шането и храносмилането, укрепва сърдечно-сьдовата сис­тема, води до пълна релаксация и осигурява добро здраве и разположение на духа. „Петимата тибетци“ са не само мощно средство за изостряне на сетивните възприятия; те автивизират жизнената енергия, помагат ни да я контроли­раме и насочваме, за да се променим.

За автора

Кристофър С. Килам преподава йога, медитация и природосъобразно лечение повече от двайсет години. Изнася лекции и води предавания по радиото и телевизията из Съеди­нените щати. Той е автор на многобройни статии, публикувани в различни списания, и на няколко книги, сред които „В търсене на новата епоха“, „Погрижете се за здравето си“, „Вътрешната сила“ и „Хляб и зрелища: Библия на пълноцен­ното хранене“.

Благодарности

ИЗКАЗВАМ СВОЯТА БЛАГОДАРНОСТ и признател­ност на всички, посещавали курсовете по йога от момен­та, в който започнах да ги водя. Винаги ще помня Джанет Пери, моя ученичка и приятелка в продължение на петнайсет години, която почина неотдавна и се пренесе там, където отиват всички смъртни. Всеки учител заслужава да има поне веднъж такава чудесна ученичка, каквато бе Джанет.

Особено признателен съм на Лейни — умно момиче с голямо сърце, каубой и първокласна йогина, на която дължа много от описаното тук, включително и спокойното, тихо кътче, където написах по-голямата част от книгата си.

Благодаря на мама, на която й се завива свят, когато правя първото от тибетските упражнения; тя винаги ми е оказвала гореща подкрепа още от първия ден. Бла­годаря на Роши Ал и Кристин за насърчението в неумор­ните ми йогийски търсения. Изказвам признателност на Санди, жена с буен и неукротим дух, за неизчерпаемото й търпение като моя приятелка. Благодаря на Стив и Крейг, неустрашимите ми другари, с които се катерех­ме по пирамидите в Юкатан. Аплодисменти за старейшините от племенния съвет. Те си знаят кои са.

Благодаря на забавната фотографка Джанис Фулман. Заради майсторството й с фотообектива съм готов да правя какви ли не пози на пясъка часове наред. Изказвам признателност на целия екип от „Инър Традишънс“, осо­бено на Ехуд, Естела и Леели, за това, че подкрепиха моето виждане за йога и ми предоставиха форум, чрез който да пропагандирам идеите си надлъж и нашир. Обичам всички ви.

Предговор

ДЪЛБОКО СЪМ ВПЕЧАТЛЕН от „петимата тибетци“ от момента, когато ги открих през 1976 година. Сега, когато имам възможност да напиша тази книга, мога да споделя всичко, което знам за тях, както и да представя някои други йогийски техники и концепции, свързани с тяхното практикуване.

За мен йога бе като божи дар. Не мисля, че съм тол­кова умен, за да бъда в състояние да планирам прекрас­ното приключение, в което се впуснах благодарение на йогийските упражнения и медитацията. В никакъв слу­чай не бих могъл да съставя толкова прост и същевре­менно така ефективен комплекс като „петимата тибетци“.

Най-добрият начин, по който мога да изразя своята признателност и да покажа до каква степен ценя йога и онова, което постигнах благодарение на тази система, е да споделя опита си в тази книга. Надявам се, че тя ще ви достави удоволствие и ще ви насърчи. Надявам се, че ще събуди любопитството ви и ще ви накара да опита­те описаните техники. Желая ви успех. Бог да ви благос­лови.

За „петимата тибетци“

ПЪРВА СРЕЩА С „ПЕТИМАТА ТИБЕТЦИ“

През 1976 г. бях поканен да живея и да водя курс в Инс­титута за умствено и физическо здраве — духовно убежище в Джошуа Трий, Калифорния. Разположен на едно високо пустинно плато върху площ от близо 1600 квад­ратни метра с изглед към планините Сан Горгонио и Сан Ясинто, институтът е само на около километър и половина от входа на националния парк „Джошуа Трий“, кой­то се посещава от алпинисти и любители на приключенията от цял свят. Джошуа Трий е необикновено красиво място с богата природа и грандиозни скали, което излъчва духовна сила. Хората отиват там, за да възвър­нат жизнените си сили, да се подмладят, да дадат воля на въображението си и да съзерцават величието на при­родата. Тези природни дадености са идеална среда за Института за умствено и физическо здраве.

Институтът е основан в Лос Анджелес през 30-те години на нашия век от географа Едуин Дингъл. През 20-те години съдбата го отвежда в Тибет, където девет месеца живее и се учи при един висшестоящ лама. По време на краткия си престой под ръководството на тибетския лама Дингъл усвоява комплекс от йогийски дихателни упражнения и техники, които по-късно стават основа на програмата за духовни дейности, целяща постигането на умствено и физическо здраве. Методи­те, които усвоява и впоследствие преподава на последо­вателите си в Лос АндЖелес, стават много популярни. По-късно Дингъл възлага на Франк Лойд Райт проектирането и изграждането на сградата, в която се помещава Центърът за умствено и физическо здраве. Десетилетия наред институтът е като Мека за духовни последова­тели от целия свят.

По времето, когато постъпих в института, заварих значително по-малко ученици, отколкото е имало, кога­то центърът е бил в своя апогей. Постоянно живеещите в апартаментите към института се брояха на пръс­ти. Сред тях бе Рошел — една необикновено жизнена жена малко над седемдесетте, натрупала богат и инте­ресен опит при срещите си с различни гуру, екстрасенси, мъдреци, адепти, пророци, превъплътени в земни същества богове и кандидат-светци и светици. По природа смесица от любопитство, интелигентност, положително отношение и скептицизъм, съчетани с неутолима жажда за разнообразни приключения, Рошел бе пребродила всички главни и второстепенни духовни пътеки, извес­тни по онова време. Знаеше всички тайни мантри и пред­полагаемото им скрито значение.

Когато видя, че съм ревностен поклонник на йога, Рошел ми даде една интересна книжка, озаглавена „Пет­те ритуала на подмладяването“ от Петер Келдер и публикувана за пръв път през 1939 година. Това бе увлекателен разказ за откриването на пет йогийски упражнения. Келдер ги усвоил под ръководството на пенсиониран офицер от британската армия, който от своя страна ги научил от тибетските лами в един хималайски манастир. Според написа­ното в книгата петте ритуала на младостта и жизне­ността укрепват организма, засилват притока на енер­гия, регенерират тялото и ума и спират процеса на ста­реене.

Бях практикувал йога пет години и вече разполагах с доста широк репертоар от техники. Заинтригуван от разказа на Келдер за достойнствата им, аз включих пет­те ритуала на младостта и жизнеността в ежедневния си комплекс йогийски упражнения. Харесваше ми как са били открити, романтичния начин, по който научилият ги в Хималаите човек е представил „петимата тибет­ци“ на тесен кръг западняци, харесаха ми и илюстрации­те на техниките. Те наподобяваха йогийските упражне­ния, които вече познавах, но все пак имаше и доста разлики, така че в никакъв случай не дублираха комплексите от ежедневната ми програма.

Беше ми особено интересно, че петте ритуала на младостта приличаха много повече на тибетските йо­гийски методи, преподавани в Института за умствено и физическо здраве, отколкото на всички други техники, на които бях попадал преди. Съдейки по описанието на монашеската и природната среда, в която се бяха зародили, мисля, че по всяка вероятност петте ритуа­ла на младостта и жизнеността наистина произлизат от Тибет. Не ми харесваше наименованието им. Винаги ми е звучало малко старомодно, като че взето от някой комикс, и твърде много ми напомняше за Чарлз Атлас и епохата от началото на 20-и век. И така, за­почнах да наричам упражненията „петимата тибетци“.

Практикувах „петимата тибетци“ в продължение на две години и се убедих, че те най-малкото са необикновени. Макар че им отделях само няколко минути в рамките на ежедневния си йогийски режим, за изпълнението на който са необходими часове, чувствах ободряващото им въздействие. Бъдещето ще покаже дали наистина са из­ворът на младостта, както твърди в книгата си Петер Келдер. Когато стана на осемдесет, ще напиша още една книга и ще ви кажа дали е така. Засега остава фактът, че укрепват тялото, увеличават енергията и проясняват ума. Те отварят енергийните пътища в тялото и мозъка и балансират протичащата енергия по начин, който не съм изпитал с никой друг йогийски метод или комплекс от йогийски упражнения.

През 1978 г. започнах да преподавам „петимата тибетци“ на учениците си от курса по йога. Оттогава съм споделил опита си поне с неколкостотин души, ако не хиляда, а дори и повече. През 1985 г. включих упражненията под наименованието „Комплекс за подмладяване“ в книгата „Да се погрижим за своето здраве“, посветена на йогийската терапия. Отделих място на „петимата тибетци“ и в една по-късна книга — „Вътрешната сила: Тайните на Тибет и Ориента“ (1988 г.). В настоящата книга се предлага широк подход към изграждането на индивидуален комплекс от йогийски упражнения, в чия­то основа са „петимата тибетци“. Конкретната инфор­мация за енергийната система на човека, чакрите и ме­дитацията кундалини оформят изцяло контекста на комплекса от упражнения.

Вероятно никога няма да разберем дали „петимата тибетци“ наистина произлизат от Тибет. Може би идват от Непал или северните части на Индия. Честно казано, не съм сигурен, пък и всъщност не ме интересува. Твърди се, че са дошли от тибетските лами и не знам нищо повече за историята им. Но със сигурност наименованието им „пе­тимата тибетци“ ми харесва повече и ми се струва по-п­риемливо от „петте ритуала на младостта“. Видях наскоро публикувани книги на немски, френски и други езици, в които тези упражнения са наречени „петимата тибетци“. Това име е много по-лесно за произнасяне, отколкото „пе­тимата от Катманду“ или „петимата утар-прадешци“ например.

Според мен упражненията вероятно произлизат от Тибет. Но въпросът не е в техния произход. Важното е, че упражненията предлагат прост йогийски комплекс с огромна полза за онези, които имат желание да отделят десетина минути на ден, за да го практикуват.

МОДИФИКАЦИЯ НА „ПЕТИМАТА ТИБЕТЦИ“

Трябва да подчертая, че веднага щом започнах да практикувам „петимата тибетци“, направих едно важно изменение. Така, както са описани в книгата на Петер Келдер, упражненията не включват специфичния начин на дишане. Според мен това е грешка или умишлен пропуск. Изучавал съм усилено йога, но никога не съм срещал техники, при които има движение без контролирано ди­шане. Във всички индийски, тибетски и китайски йогийски системи, които съм проучил, движенията се комби­нират с определен начин на дишане. Дишането е основен аспект на йога. Хрумна ми, че може би липсата на инфор­мация за дишането в книгата на Келдер се дължи на едно широко разпространено сред окултисти и спиритуалисти в началото на века убеждение, а именно, че на непосветените не трябва да се разкрива цялата истина. Тази позиция се чувства в повечето теософски писания от този период, както и в работите на Алис Бейли и други спиритуалистки или окултни автори от онова време. До известна степен това убеждение все още съществува.

Оправданието за споделянето на полуистини се осно­вава на схващането, че хората, които не усвояват сил­но въздействащите йогийски методи под ръководството на някой гуру или учител, могат да си навредят. Или което е още по-лошо, могат да съборят свещената прег­рада, която ги дели от ограничения кръг посветени, и да си заминат — ако пожелаят, — след като са усвоили автентичните техники, без да засвидетелстват преда­ността, която толкова много ревностни поклонници са задължени да отдават на техните гуру и другите самоз­вани учители. Оттук и убеждението, че простосмърт­ните трябва да са достатъчно запознати с йогийските методи, за да се постигне ефект, но известна част от най-същественото трябва да се запази само за онези, които са готови да отдадат живота и душата си на своя гуру. Според мен в най-добрия случай тази представа е погрешна, а в най-лошия е просто достойна за осъждане глупост.

Смятам, че ако един метод е валиден и полезен, дълг за всеки истински учител е да сподели с интересуващи­те се всичко, което знае за него. Той не трябва да крие нищо и не трябва да раздава познанията си на час по лъжичка само на онези фанатизирани почитатели, кои­то „са доказали себе си“. Съвсем не е толкова опасно да се предаде и най-мощния йогийски метод на когото и да било, защото, за да имат дълбок и траен ефект, всички методи изискват време и постоянство. Дори на напъл­но искрените в намеренията си им е трудно да издържат на продължителното практикуване на йога. А онези, които са неискрени или искат да усвоят йогийските ме­тоди, за да се сдобият с власт и да злоупотребят с нея, винаги се разочароват и просто престават да практикуват. В повечето от случаите само хората, които се занимават с йога за здраве, обикновено продължават да практикуват. Така че съществува един процес на естес­твен подбор, присъщ на практикуването на йога. Следо­вателно дайте всичко на хората. Споделете всички ме­тоди, без да скривате нищо. Онези, които практикуват техниките с постоянство и упоритост, след време ще имат огромна полза. Несериозните скоро ще зарежат заниманията и ще намерят нещо друго за запълване на времето и задоволяване на интересите си.

За да поправя грешката или да попълня пропуска, аз добавих контролираното дишане към „петимата тибетци“, чрез което ефектът им достига максималната си стойност. Радвам се, че и други автори, заели се с попу­ляризиране на упражненията, са последвали примера ми, включвайки начина на дишане при изпълнението им спо­ред моите предписания. Повече от двайсетгодишния ми опит с йога като практикуващ и преподавател ми дава всички основания да вярвам, че въпросните техники имат много по-благотворен ефект, когато са съчетани с ре­гулирано дишане.

ЧЕРПЕЙКИ ОТ ЙОГИЙСКИТЕ ТРАДИЦИИ

Пространните йогийски системи от Индия и северните райони на Непал и Тибет имат хилядолетна история. С течение на времето йога се разпространява из целия свят. Сега на практика в почти всички страни същест­вуват курсове по йога. Йога включва физически упражнения, контролирано дишане и медитация. В рамките на тези три категории дейности съществуват хиляди ме­тоди за постигане на крепко здраве, ясен ум и духовно себеосъществяване. В някои отношения всички йогийс­ки системи си приличат, но има и съществени разлики между тях. Моята система например е синтез на мето­ди, почерпани от йогийските традиции на кундалини, Тибет и Китай. Комплексът от упражнения е напрегнат, аеробен — свързан е с интензивно дишане. Това подхожда на горещия ми темперамент. Обратно, традицион­ната хатха-йога привлича хора, които предпочитат по-малко напрегнати упражнения за подобряване на об­щото физическо здраве и освобождаване от стреса. Всич­ки йогийски системи имат своите достойнства.

Като всяка друга практика, йога не е статична сис­тема. С времето тя еволюира и се променя според човека, който я практикува и преподава. Всеки, който се занимава по-задълбочено с йога, прибавя нещо от себе си. Двама учители могат да предлагат едни и същи мето­ди, но при единия те вероятно ще изглеждат някак си по-жизнени, динамични и богати. Тъй като йогийската практика е изцяло основана на опита, невъзможно е тя да се отдели от човека, който практикува или преподава.

В продължение на хилядолетия йога се развива, а адептите са открили някои нови методи, които са много по-въздействащи и полезни за здравето от други. Тези методи са описани в многобройни чудесни съчинения за йога. Аз лично съм използвал главно четири традицион­ни текста: „Шива самхита“, „Горакша сатака“, „Хатха-йога прадипика“ и „Тибетска йога и тайните учения“ в превод на лама Кази Дава Самдуп. Макар че езикът на места е тромав и текстовете са изпълнени с религиоз­ни и културни препратКи, описания на церемонии и иконография, които не са свързани със самите методи, те са изключително ценен източник на информация за сери­озния последовател на йога. Много от идеите в настоя­щата книга са заимствани от страниците на тези класически съчинения. Лично аз практикувам и преподавам от няколко години всички описани от мен техники и се съобразявам с препоръките, които съм включил в книга­та си. В противен случай не бих могъл да гарантирам за тяхната ефикасност.

Йога дава не само сила и просветление. Практикуването на техниките е едно приятно изживяване. Занима­нията с йога изострят възприятията и ви карат да це­ните още повече живота. Ако се оставите, йога ще ви изпълни. Това е забавно и действа освежаващо. Храната става по-вкусна. Сексът е по-пълноценен. Дишането се превръща в удоволствие. Йога изостря чувството ви за хумор. Човек не може да практикува усърдно йога, да прояснява ума си, без да се впечатли от трагикомичното положение, в което се намираме. Приковани към ко­лелото на кармата (или „колелото на плътта“, както го нарича Джек Керуак), ние се въртим непрекъснато в собствените си илюзорни светове, мъчим се да прозрем реалността и да постигнем вечен покой. Това е смешно, до влудяване трудно и понякога тъжно. Тази вечна игра, от която никой не може да излезе жив.

Йога ви помага да приемете предизвикателствата на живота, да се борите и да не позволявате обстоятелс­твата да ви смажат. Йогийската практика влива огън в тялото и в ума, прави ви по-уравновесени и по-мъдри. Тази книга ви предлага средствата, с помощта на кои­то ще укрепите тялото си, ще подобрите здравослов­ното си състояние, ще увеличите енергията си, ще заси­лите способността си за концентриране, ще изпитате дълбоката сила и покоя на медитацията. Не е необходи­мо да се подлагате на аскетични лишения или да се ка­терите по стръмните склонове на Хималаите, за да усвоите учението. То е напълно достъпно — както трябва да бъде всяка валидна доктрина.

Енергията, тялото и умът

Човекът е същество от плът и затова може да се каже, че той живее в тялото си. Макар че не всичко се свежда до тялото, човешкият живот е невъзможен без него. Може би има друг, безплътен живот, щом душата напус­не тленната си форма. Но си остава простият, основен житейски факт, че човешкото същество е от плът и кръв.

По някаква необяснима причина простият факт, че плътта съществува, убягва на много хора. Или може би очевидната невъзможност да съществуваме извън тя­лото си кара някои хора сериозно да го отричат. Тези, които се прекланят пред „духовното начало“, упорито твърдят, че тялото е маловажно. Те го подценяват, за тях то нерядко е плебейска бариера за по-възвишени стремления, ето защо съсредоточават вниманието си върху умственото и духовното си развитие. И все пак, следвайки този път, те продължават да живеят чрез тялото си. Интересно, какво биха правили без тяло? Доколкото ми е известно, из космоса се носят трилио­ни души, които с нетърпение чакат да им дойде редът, за да се вмъкнат в някое тяло.

На другия полюс са редукционистите, които твърдят, че човек не е нищо друго освен тяло — една сложна съвкупност от кръв, кожа, кости и косми. Тези хора напъл­но игнорират съзнанието, защото то не подлежи на из­следване под микроскоп. Множество важни неща — идеи, емоции, любов и мъдрост — също не могат да се изслед­ват с микроскоп. Означава ли това, че те не съществуват? Разбира се, че не. Нима можем да приемем, че само изобретените от човека диагностични апарати ще ни кажат какво е реалност и какво не? Подобни идеи са чиста лудост.

Между абсолютната глупост на тези две крайности е очевидният факт, че човек има душа и тяло и те са в неразривна връзка. В контекста на това просто схва­щане ще разгледаме човешката енергийна система. Енергийната система е енергийният субстрат на тя­лото и духа на човешкия дух и тяло. Тя е система в сис­темата и не е физична, но все пак е не по-малко реална от телесните ни органи, крайниците и лицето. По структура и функции енергийната система прилича на нервната система, защото разклоненията й обхващат цялото тяло и има главни и второстепенни пътища. Струпванията на нерви в тялото се наричат нервни сплитове; еквивалентът им в енергийната система са чакрите — центрове на концентрирана сила. Нервна­та система е проводник на милиарди импулси, които осигуряват правилното функциониране на тялото, докато енергийната система осъществява връзката между универсалния разум и човешкото тяло. За разлика от нервната, енергийната система излиза извън рамките на физичното тяло. Аурата — енергийната обвивка на тялото, която някои хора са в състояние да видят — е част от тази система.

Човешката енергийна система обхваща с мрежата си цялото тяло. Тя дава на тялото сила, активизира и прояснява ума, тя е енергийната основа, върху която е изграден организмът. Жизнената енергия протича по нея.

Предполагам, че за много хора това твърдение е чис­та фантазия. Ако енергийната система съществува, защо тогава не всеки я усеща? Истината е, че тя непре­къснато работи за нас, но дейността й така пълно се слива с всички аспекти на ежедневния ни живот, че повечето от нас просто не я забелязват. Така е с редица важни функции на организма. Обикновено хората не улавят съзнателно дейността на нервните сплитове или хипоталамичните ядра. И все пак тези части от тялото работят интензивно ден и нощ, като повишават иму­нитета и обединяват периферните автономни механиз­ми. По принцип забелязваме само симптомите, които показват, че някоя част от тялото ни е излязла от строя.

Макар че енергийната система е непрекъснато в дейс­твие и поддържа връзката ни с източника на живота и разума, образно казано, трябва да вдигнем волтажа, за да я усетим на съзнателно ниво. Именно тук йога, тай джи[1] или някоя друга система на медитация влизат в действие. Практикуването на тези техники за ума и тялото стимулира енергийната система и протичащи­ят по нея поток от жизнена енергия се усилва. Тогава лесно ще се почувства постоянният енергиен поток в тя­лото. С течение на времето притокът на енергия се увеличава, а сетивата се изострят до такава степен, че енергийната система става напълно осезаема. Тя дори може да се чуе и види.

Искам да ви разкажа как започнах да усещам енергий­ната си система. Като запален начинаещ йога, през ля­тото на 1971 г. четях непрекъснато книги за йогийските системи и медитацията, практикувах различни пози и медитирах поне два пъти на ден. Всяка вечер преди лягане се занимавах с над-йога — метод, описан подроб­но в глава 9 в книгата, която е посветена на медитаци­ята. При практикуването на над-йога се чуват вътрешни звуци, породени от енергийния поток, който проти­ча из тялото. Този шум обикновено се долавя, като се вслушаш в областта на главата, близо до дясното ухо. Всяка вечер практиката ми беше една и съща. Лягах в леглото си по гръб с изпънато тяло и внимателно се вслушвах в звука. След около половин час се обръщах и заспивах.

Една вечер си легнах както обикновено и започнах да се вслушвам в збуковия поток. В началото не се случи нищо необикновено или по-различно отпреди. Но после силата на звука започна непрекъснато да нараства, по­добно на симфония, която отначало долавяме като да­лечна мелодия, изпълнявана на един инструмент, но с приближаването си я чуваме все по-силно и диференци­раме звуците. Вместо приглушен шум или бръмчене аз започнах да чувам десетки вътрешни звуци, като всеки от тях ставаше все по-висок и отчетлив. При увелича­ването на силата и яснотата на звуковия поток започ­нах да усещам леко бръмчене в тялото си, като че всички молекули се бяха събудили от дълбок сън и бяха започ­нали да танцуват. С увеличаването на звука вибрации­те в тялото ми се усилваха.

След няколко минути на непрекъснато нарастване звуците и усещанията ми станаха неимоверно интензив­ни. Изведнъж звуковият поток забуча от петите ми до главата; имах чувството, че през стаята ми преминава влак. Лекото бръмчене в тялото ми се превърна в мощ­на вибрация; усещах как всяка клетка пулсира, преизпъл­нена с енергия. Усетих мощен прилив на енергия нагоре по гръбнака си. Имах чувството, че съм тръба, през ко­ято протича концентриран енергиен поток. Бученето и силните усещания бяха придружени със смайващ фойерверк от разноцветни ярки светлини, които се стрелкаха из тялото ми. Бляскави взривове от златисто, жъл­то, червено, синьо, пурпурно и сребристо излитаха наго­ре по него, напълно видими за вътрешното ми зрение. Всичко това ми приличаше на шумно и весело посрещане на китайската Нова година, като не липсваха и ефектните разноцветни ракети.

След няколко блестящи минути звуците, усещанията и цветовете постепенно изгубиха силата си. Обхванат от чувство на възторг и екстаз, аз се чувствах необикновено жизнен.

Това бе запознаването ми с енергийната система, моята първа среща с енергията кундалини, първото изживяване от допира ми до тази енергия чрез практикуването на йога. Трябва да отбележа, че това преживяване не бе следствие от поемането на наркотици, а и отдавна не бях приемал вещества, които влияят на психиката. Единствената причина за това, което се случи, бе йогийската ми практика.

Разказах тази история не за да ви впечатля, а за да ви убедя, че нямам предвид някакви разводнени и неясни преживявания, когато ви казвам, че можете да опознаете енергийната си система по един осезаем, доловим за слу­ха и зрението начин. Енергийната система е една все още непроучена област и ние не знаем докъде се простират нейните граници. Изпълнена е с първична сила, звуци и светлина. Тя е поле за мистици и практикуващи йога. Вълнуващо, интересно и понякога страшно за пътешествия място. Чрез йога ще изпитате не само необикновени преживявания, които иначе са възможни само след употреба на силно еуфористични наркотици, но и ще се научите съзнателно да контролирате енергията, която циркулира във вашето тяло. Струва си човек да опита.

Помислете си колко неща изглеждат непостижими, докато не се заемем сериозно да поработим. Например за непривикналия да тича човек километър и половина тичане за здраве е голямо изпитание. Но с тренировки след време той с лекота ще пробяга и повече от пет километра. Практиката прави често непостижимото постижимо. Същото е и с разчитането на партитури. За непосветения нотният лист е изпълнен с неразгадае­ми йероглифи. Но когато се запознаете със значението на символите, започвате да „чувате“ музиката, написа­на на него. Да вземем медитацията например. В начало­то медитирането е доста обезсърчаващо преживяване — добиваш чувството, че главата ти е пълна с бръмбари. Постигането на покой ти се струва смешна фан­тазия. Но след време човек се научава да контролира мисловните си процеси и се потопява в ясното и бистро езеро на чистия разум. Просто е нужна практика.

Енергийната система работи в две посоки. От една страна, тя е системата, чрез която жизнената енергия и умът вливат у нас живот и го поддържат. От друга страна, тя отваря път към огромни количества енер­гия и разум, които далеч надвишават телесните нужди и интелектуалните възможности на човека — нещо като магистрала към безкрайността. Можете да рабо­тите в рамките на собствената си енергийна система, да я опознаете до такава степен, че да включите ума и сетивата си към енергийния поток, който протича през вас. След време ще бъдете в състояние да следвате енер­гията извън ограниченията на тялото и ума си. За това изживяване си имам термин, който ми харесва: „Сърфинг върху енергийния поток“. Наименованието е въпрос на избор, но открай време това е целта на мъдреци, йоги и мистици.

Ако само четете и говорите за човешката енергийна система, тя ще си остане за вас ефимерна абстракция. Но ако практикувате описаните в книгата техники, тя ще стане реалност и тогава ще можете да изследвате ширините и дълбините на интелектуалната жизнена сила, Която протича във вас.

Чакрите

Както бе споменато в предходната глава, чакрите — концентрирани вихри от енергия, са част от енергийна­та система на човека. Концентрирана енергия има на много места в тялото и в мозъка. Тя се натрупва нап­ример в различните акупунктурни точки, а седемте чакри са основните енергийни центрове — разпределител­ните възли, които осигуряват с енергия цялата енергийна система. Разположени са по протежение на гръбнака, като всяка чакра е свързана с определени органи, жлези и нервни сплитове. Чакрите се свързват и с определени състояния на съзнанието.

Седемте чакри работят едновременно, също като органите, жлезите, нервите и другите телесни системи. Подобно на физичните системи, чакрите могат да бъ­дат по-слаби или по-силни, балансирани или дисбалансирани. Както масажът успокоява болката в мускулите, а подходящата храна стимулира правилното функциониране на жлезата, така и чакрите се влияят от усилващи действието им методи като „петимата тибетци“. Целта на практикуването им е да се повлияе на чакри­те така, че те да заработят с пълна сила, при отлична кондиция, в баланс и хармония една с друга. Но защо е необходимо действието на чакрите да бъде максимално? Когато енергийната система работи добре, тяло­то и психиката са здрави, витални и балансирани. Грижата ни за чакрите не е отклоняване в някакво ефимер­но царство на безсмислена мистика. Действието на тези енергийни центрове определя всички аспекти на собст­веното ни Аз, както и начина, по който живеем.

ТРИТЕ ОСНОВНИ ЕНЕРГИЙНИ КАНАЛА

Седемте чакри са разположени по протежение на гръбнака. Те са свързани с три основни енергийни канала, поз­нати като ида, пингала и сушумна. По принцип избягвам санскритските наименования, тъй като никой не владее добре този древен език, но това са единствените имена, които знам за трите проводника на енергия, ето защо ги наричам със санскритските им наименования. Кана­лите вървят от основата на гръбнака до темето на главата и предават енергията от една чакра на друга. Сушумна, централният канал, е енергийното съответс­твие на гръбначния мозък и е основен проводник на енер­гийния поток в енергийната система. Сушумна е главни­ят път на енергията от основата на гръбнака до теме­то на главата. Енергията кундалини минава през сушум­на, като тонизира тялото и прояснява ума. (кундалини е описана в следващата глава.)

Сушумна и другите главни енергийни пътища, ида и пингала, започват от основата на гръбнака — място­то, където се намира първата чакра. Ида минава вляво от централния канал; пингала е вдясно от него. Тези два канала вървят отдолу нагоре и се преплитат във всяка чакра. Физичните им съответствия са ганглийните въз­ли, разположени по протежение на гръбначния мозък. Ида е свързана с лявата ноздра, а пингала — с дясната. Ида се смята за лунна по характер, докато пингала е слънчева. Интересно е да се отбележи, че кадуцеят — ембле­мата на медиците — изобразява трите основни енергий­ни канала. Жезълът с двете убити около него змии и кри­лата отгоре символизират издигането на съзнанието от по-ниските чакри към разположените по-нависоко. Кри­лата на кадуцея са символ на третото око, изобразявано с две венчелистчета — окото на мъдростта или на откровението.

„Петимата тибетци“ спомагат за установяване на баланс между лунните и слънчевите сили на ида и пинга­ла и осигуряват непрекъснатото протичане на концентриран енергиен поток през централния канал сушумна. Всяко упражнение стимулира физически както различни­те нервни сплитове и жлези, разположени по протежение на канала, така и гръбнака и ганглийните нервни въз­ли. Физическият натиск и стимулирането на нервите при практикуването на „петимата тибетци“ повишават енергията и активизират дейността на гръбначните нерви и основните енергийни проводници. С течение на времето в тялото и мозъка се натрупва енергиен заряд, изпълнението на упражненията става по-лесно и енергизиращият им ефект се усилва неимоверно. Запушванията постепенно се елиминират и енергията протича мно­го по-плавно. В резултат на това физическото здраве и жизнеността се повишават, мозъкът става по-мощен и човек е в състояние да навлиза в по-висшите състояния на медитация все по-лесно.

СЕДЕМТЕ ЧАКРИ

ПЪРВАТА ЧАКРА

Първата чакра е разположена в долната част на гръбнач­ния стълб, в областта на перинеума, мястото между ануса и половите органи. Енергията, която протича през този център, е плътна, витална и мощна. Тази чакра е свързана с основните аспекти на оцеляването на човека. Оцеляването е импулс, заложен у нас генетично. То е ко­ренът на съзнанието ни. Основната функция на най-древ­ната част от човешкия мозък — змиевидният вътрешен мозък — е да осигури оцеляването. Първата чакра влияе върху системата по същия начин, както и змиевидният мозък. Първата чакра се намира в корена на гръбнака и влиянието й определя основата на съзнанието.

Основни функции на първата чакра: оцеляване, сила, утвърждаване на жизнената енергия, прочистване

Свързани органи: дебело черво и ректум

Свързани жлези: надбъбречната жлеза

Основен съответстващ нервен център: опашно-сакралният сплит

Санскритско наименование: муладхара

ВТОРАТА ЧАКРА

Разположена в гръбначния стълб, близо до половите ор­гани, втората чакра се свързва с творчеството. Творчес­твото се проявява по различни начини и е в основата на много дейности. Тъй като главният акт на творчество при човека е възпроизвеждането, втората чакра е център на сексуалната енергия, създаването на потомство и възраждането. Сексуалната енергия е в основата на всяка индивидуална изява. Тя е градивна сила, чието влияние из­лиза извън рамките на сексуалната дейност, като се разпростира върху мисълта, чувствата, поведението и начина на обличане. Сексуалната енергия вдъхновява изкуството, музиката, модата и дори архитектурата и авто­мобилния дизайн. Тя е всепроникваща сила.

Сексуалният оргазъм е както изживяване на биологич­но удовлетворение, така и трансцендентално преживяване. Той е така желан, защото в такива моменти, макар и за кратко, човек има чувството, че времето престава да тече. Този екстаз извън времето е характерен за мистичните състояния и е от съществено значение за успеха на изпълняваните от шаманите ритуали. Вто­рата чакра е силно активен център, чиято енергия се отразява на всичко, което правим. Тя е в основата на елементарното съзидание и на висшия екстаз.

Основни функции на втората чакра: творчество, създаване на потомство, сексуална функция, повишава­не на жизнения тонус

Свързани органи: дебело черво, пикочен мехур, бъбре­ците и половите органи

Свързани жлези: половите жлези

Основен съответстващ нервен център: простатният сплит (при мъжете), утеровагиналният сплит (при жените)

Санскритско наименование: свадхиштхана

ТРЕТАТА ЧАКРА

Третата чакра, която се намира в областта на слънче­вия сплит, е център на индивидуалното Аз. Индивидуа­лизирането на съзнанието излиза извън рамките на оцеляването и продължаването на рода, като развива чувс­твото за собственото Аз като единствено по рода си същество. Третата чакра е вихровият център на инди­видуалното съзнание, на личната сила и волята. Трета­та чакра поражда стремежа към себеутвърждаване, са­моопределение и индивидуална сила; тя ни подготвя да посрещнем предизвикателствата на живота. Този център може да бъде много мощен; свързан е с личното обаяние и водаческите способности.

Основни функции на третата чакра: воля, индивиду­ална сила, храносмилане и усвояване на хранителните вещества

Свързани органи: черен дроб, далак, стомахът и тънките черва

Свързани жлези: панкреасът

Основен съответстващ нервен център: слънчевият сплит

Санскритско наименование: манипура

ЧЕТВЪРТАТА ЧАКРА

Четвъртата чакра се намира в гръбначния стълб, срещу стернума — костта в средата на гръдния кош. Смята се за център на любовта и състраданието в енергийната система. Именно в четвъртата чакра съзнанието напуска рамките на егоцентризма и човек осъзнава връзката си с останалия свят. Разположена по средата между три­те разположени по-долу чакри и трите чакри, които се намират по-високо, четвъртата чакра е вододел между по-ниското и по-висшето ниво на съзнанието. Излъчвана­та от този център енергия излиза извън пределите на индивидуалното оцеляване и ни насочва към съобразяване и грижа за другите. За да получи достъп до по-висшите сфери на творчеството и съзнанието, човек трябва съз­нателно да „премине“ през четвъртата чакра.

Основни функции на четвъртата чакра: любов; със­традание; имунитет; сърдечна дейност, функциите на белия дроб и бронхите

Свързани органи: сърцето и белите дробове

Свързани жлези: тимусът

Основен съответстващ нервен център: сърдечният сплит

Санскритско наименование: анахата

ПЕТАТА ЧАКРА

Петата чакра е разположена в гръбначния стълб, зад средата на гърлото. През нея преминават енергиите, предназначени за по-висшите функции на общуването, творчеството и себеизявата. Мощта й е особено забележима при говорната дейност, която вероятно е най-въздействената от всички изяви на човешкото по­ведение. Когато петата чакра е добре развита, човек може да говори с необикновена сила и убедителност. Всяка творческа дейност предполага процес, чрез който изразяваме нещо дълбоко залегнало у нас. Ако тази чакра е силна, начинът ни на изразяване ще бъде драмати­чен, мощен и дълбоко вълнуващ. Петата чакра е толкова могъща, че силата й може да действа като магия.

Основни функции на петата чакра: висше творчество и общуване

Свързани органи: гласните струни

Свързани жлези: тироидната жлеза

Основен съответстващ нервен център: ларингалният сплит

Санкритско наименование: Вишудха

ШЕСТАТА ЧАКРА

Шестата чакра се намира между веждите зад основата на носа, навътре към центъра на главата. Известна още с наименованието трето око, или окото на мъдростта, тази чакра е средището на висшия интелект и паранор­малното зрение. Третото око е център на интуиция­та — насочвано от мъдростта вътрешно прозрение, и на дълбокото разбиране за невидимите сили, които дейс­тват при каквато и да било ситуация. Когато трето­то око е „отворено“, човек може ясно да види минало­то, настоящето и бъдещето. Малцината истински яс­новидци са хора, които притежават тази способност за прозрение. Свързаният с шестата чакра висш интелект е всеобхватен и чувствителен. Отвореното трето око позволява на човека да постигне с лекота желаните положителни и плодотворни резултати.

Основни функции на шестата чакра: висш интелект, ясновидство, интуиция, изострен слух

Свързани органи: мозъкът

Свързани жлези: хипофизата

Съответстващ нервен център: Кавернозният сплит

Санскритско наименование: аджна

СЕДМАТА ЧАКРА

Разположена на темето на главата, седмата чакра е центърът на космическото съзнание — състояние на абсолютно осъзнаване и сливане с първичната творческа сила на вселената. Тя е безусловно състояние на пъл­но себеосъществяване, въплъщение на пълната свобода, мъдростта, енергията, прозрението и радостта. При събуждане на седмата чакра човек разбира, че космическо­то съзнание е естественото състояние на човека. Разбуждането й обикновено е резултат на интензивно пречистване, вътрешно самоусъвършенстване и духовна дейност; все пак, тъй като космическото съзнание, прос­ветление или прозрение не могат да бъдат опознати чрез разума, няма рецепти за постигане на това състояние. В действителност истинското прозрение е извън възможностите на интелектуалното мислене. То може да се постигне само чрез непосредствено изживяване.

Основни функции на седмата чакра: космическо съз­нание

Свързани органи: мозъкът

Свързани жлези: епифизата

Основен съответстващ нервен център: кавернозни­ят сплит

Санскритско наименование: сахасрара

ЧАКРА-ПСИХОЛОГИЯ

Чакрите са част от човешката енергийна система и осигуряват във всеки отделен индивид уникално равновесие на най-различни влияния — от инстинкта за оцеляване до всеобхватното съзнание. Ето защо можем да използваме чакрите като еталон, за да преценим собствената си психика. Размишлявайки върху характера на своите мис­ли, склонности, възприятия, желания и действия, можем с доста голяма точност да определим кои са доминира­щите ни чакри. Това ни дава възможност да набележим пътищата за собственото си развитие, които трябва да следваме, за да изявим по-пълно заложените в нас сили.

Например разяжданият от лична амбиция човек, кой­то се възползва от всяка възможност да прогресира и да осигури собственото си бъдеще, без да обръща вни­мание на каквото и да било друго, е силно повлиян от третата чакра. Съвсем не е лошо третата чакра да е силна. Грижата за себе си е добро и ценно нещо. Но ако липсват други силни влияния, това ни вкарва в прекалено тесни рамки. За такива хора е добре да правят нещо за другите — така ще уравновесят психиката си и вли­янието на чакрите. Тук няма нищо мистично или езотерично. Ако човек е погълнат от себе си, чрез грижите си за другите той ще пренасочи вниманието и енергията си. И обратно, ако някой се е посветил на грижите за удоб­ството и добруването на себеподобните си, вероятно има много мощна четвърта чакра; това са човеколюбиви хора, които обичат да се раздават за другите.

Човек, който е доминиран от по-ниско разположени­те чакри, може едновременно с това да изпитва влия­нието и на енергийните центрове, които се намират по-високо. Има много властолюбиви гуру и мъдреци с паранормални възприятия и окултни способности, при които се усеща дейността на някоя от по-високите чакри, но тъй като влиянието на ниската чакра надделява, те използват способностите си да мамят, лъжат и господстват над другите. Не се заблуждавайте: екстрасенсорните способности не са признак за възвише­на и почтена личност, чиито действия се ръководят от чакра на високо ниво. Важното е да не изпадаме в бла­гоговение пред хора, които ни демонстрират паранор­мални способности. Първо преценете човека като цяло. Или както казва дзен-будистката поговорка: „Поглед­ни очевидното“. Ако човек с екстрасенсорни способнос­ти е любвеобилен, добър, милостив и готов да услужи на другите, без да мисли за собствена си изгода, в такъв случай той може наистина да е възвишена и почтена личност. Трябва ви време, за да разберете дали е така. Не приемайте предварително, че само защото някой носи тюрбан, говори с източен акцент и започва да припява мантри веднага щом му пуснеш някой долар, този човек е достигнал достатъчно високо ниво, или пък че се е загрижил за благосъстоянието ви. Духовни търгаши се срещат навсякъде.

Чакра-психологията е ценен инструмент за по-пълно себеопознаване. Ако честно преценим влиянията вътре в нас, можем да работим върху онези области, където нещо не достига, или съзнателно да модифицираме сил­ните влияния, които действат в наш ущърб. Ако непрекъснато се трудите за благото на другите (тип със силна четвърта чакра), като пренебрегвате собствените си насъщни нужди и така излагате на опасност собствено­то си добруване, се налага да поработите върху инстинкта си за оцеляване. В края на краищата, ако наистина искате да работите за себеподобните си с всички сили, все пак трябва да бъдете жив и в добро здраве. В проти­вен случай благородната ви мисия ще бъде краткотрайна. Ако човек иска да води уравновесен живот, но е прекалено сексуален (силно влияние на втората чакра) и прекарва по-голямата част от времето си в задоволя­ване на неутолимия си сексуален глад, трябва да се откъсне от насладите си, като се заеме с някаква общест­венополезна дейност. Някои хора, наричани понякога „блажени глупаци“, потъват в свой малък ефимерен свят (в такива случаи най-вероятната причина е доминация на третото око) и губят всякакво чувство за реалност. За този вид дисбаланс на чакрите са полезни физическият труд и напрегнатата дейност.

Инструкциите за медитация върху чакрите в глава 9 са много полезни за балансирането на енергията на чакрите. Но сама по себе си медитацията не е достатъчна. Самоанализът е едно ценно допълнение към нея, а действието е от основно значение. Ако например искате да сте по-кон­центриран и да не хвърчите в облаците, медитацията върху чакрите ще ви помогне. Но тя трябва да бъде допълнена със специфични физически и умствени дейности, чието предизвикателство изисква пълното ви внимание и физическото ви участие. Ако сте прекалено погълнат от себе си и свръхамбициозен, а ви се иска да бъдете побече екстровертен, медитацията ще ви помогне. Но ще постигнете зна­чителна промяна само ако съзнателно се заемете с някаква работа в полза на другите. С други думи, медитацията върху чакрите не е някакъв мистичен и бързо действащ начин за постигане на равновесие. Тя помага, когато се прилага заедно с критичен самоанализ и действие.

Вариантите на дисбаланс между чакрите са безброй­ни. На практика всеки е дисбалансиран до известна сте­пен. Влиянието на чакрите не само обхваща тялото и ума, но работейки на всички нива, то определя нашата индивидуалност. Често са необходими неимоверни усилия, за да постигнем по-голяма уравновесеност. Освен това е изключително трудно човек да си направи честна самооценка — ние сме същества, надарени с необикновената способност да се самозаблуждават. Така че пости­гането на равновесие често е трудна задача. Това е бор­ба, за която са необходими силен характер, огромна жиз­неност, вяра в съзнанието и бистър ум, който се пости­га чрез медитация. И все пак изследването на чкКрите, в комбинация с една наистина искрена самооценка, е стъпка напред по пътя към равновесие и хармония.

Кундалини

От цялата област на йога нищо друго не е така нераз­брано, търсено, очерняно, хулено, боготворено, внуша­ващо страх и представяно в невярна светлина като кундалини — първичната енергия, която е извор на живо­та и „център на гениалността“, както я нарича Гопи Кришна.

Енергийната система е веригата, по която протича жизнената енергия. Тази енергия има много наименова­ния— чи, ки, биоенергия, или просто „силата“. Терми­ните се менят в зависимост от културата, традиции­те, произхода на учителите и езика, но от това същност­та на жизнената сила не се променя. Лично аз предпочи­там да я наричам „кундалини“, защото йогийското наи­менование ми се струва по-прецизно и пълно.

Думата кундалини предизвиква любопитство, страх и подозрение. Тази енергия остава неразбрана главно по­ради сензационната литература, която слага ударение върху най-странните и зловещи аспекти, като същевременно пренебрегва основната й благотворна същност. Кундалини е космическата първична еволюционна сила, частица от Абсолюта в човешкото тяло. Понякога я наричат „змийската сила“ и я изобразяват като навита на кълбо змия в основата на гръбнака.

Всъщност кундалини е сила в човешкия мозък, която активизира чакрите; характерно за нея е, че се усеща първо в основата на гръбнака, в първата чакра. Ето какво казва за нея Шива в „Шива самхита“: „От основата или корена на небцето сушумна отива надолу, докато стигне Муладхара (първата чакра) и перинеума…“ (стих 121) и продължава в стих 124: „В тази част на сушумна живее нейната вътрешна сила — кундалини.“ Кундали­ни не е мистична змия; тя е първичната психобиологична сила, енергията, която дава живот, активира и мотивира тялото и разума.

Кундалини е винаги в действие. Тя зарежда цялата енергийна система с жизнена енергия и стимулира непрекъснатата й циркулация вътре в нас. При повечето хора активността на кундалини е минимална, макар че тя никога не е в пълен покой. Ако сравним кундалини с те­чаща вода, при повечето хора тя е като малка градинска пръскачка, която работи при ниско налягане, докато пълната сила на кундалини наподобява огромната мощ на Ниагарския водопад. Могъществото на кундалини е неизмеримо — то излиза извън човешките представи.

Практикуването на йога укрепва проводниците на енергийната система и подготвя тялото за увеличения приток на кундалини. Медитацията активизира кунда­лини и увеличава нейната сила. Тъй като чрез йогийските упражнения тялото и енергийните канали са по-добре подготвени, човек може да понесе засилената активност на кундалини. Съзнанието се фокусира, внимание­то се концентрира, а това увеличава притока на енер­гия. Накратко, така работи кундалини.

Пробуждането на кундалини може да стане по различ­ни начини. То може да е бавно, почти незабележимо с течение на времето, при което се получава постоянно, но постепенно увеличаване на енергията и изостряне на съзнанието. Може да стане на етапи, съпроводени с определени явления, например с чувството, че по гръбнач­ния ви стълб се изкачва топъл енергиен поток. Това усе­щане е доста често при хора, които практикуват йога и медитация. Но кундалини може да се пробуди внезапно, без предупреждение и нейната мощ направо ще ви извади от строя. Енергията ще се стрелне по гръбнака ви като изпепеляваща светкавица, ще взриви чакрите, подобно на динамит, чиято експлозия изхвърля струи от кал от отвора на пещера. Такива преживявания плашат и дезориентират човека; именно те са причината за ужасните и зловещи истории, разказвани за кундалини.

Ако практикувате йога и медитирате с концентри­рано съзнание, ще се подготвите много добре за приема­не на засиления поток кундалини в тялото си. Повтарям, подготвени много добре, защото е невъзможно човек да бъде напълно готов да понесе могъщия прилив на кунда­лини. Тя е в състояние да изненада и обърка дори най-сил­ните и тренирани хора. Единственото, което можете да направите, когато усетите мощното движение на енергията в тялото си, е да се оставите на изживяването. Не правете опит да й се противопоставяте. Кунда­лини е по-силна от всичко, на което сте се натъквали някога.

Пробуждането на кундалини е до голяма степен неконтролируем процес. С други думи, можете да решите да събудите кундалини напълно, но как и къде ще стане, това не зависи от нас. Като първична психобиологична сила, тя е нещо, което всеки е изпитал, обикновено в моменти на внезапно вдъхновение или по време на орга­зъм. Усещането, че пропадаш в пространството и губиш контрол, чувството на екстаз при оргазъм е проява на кундалини при секса. В моменти на дълбок унес, когато светът ни изглежда прекрасен и богат, ние всъщност изпитваме действието на кундалини.

Тренировките могат да повишат капацитета ви за приемане на кундалини и да стимулират нейния приток. Практикуването на „петимата тибетци“ и медитационните техники, описани в глава 9, ви дават възможност да постигнете това без никакъв риск. Със засилване на циркулацията на кундалини в тялото ви чакрите и ос­новните енергийни канали все повече ще се активират, ще стават все по-жизнени и ще се отварят все повече с всеки изминал ден. Импулсът да практикуваме йога или да медитираме идва от кундалини. Именно тази сила ни тласка напред, кара ни да се отдадем на занимания, кои­то пречистват тялото и проясняват ума. Увеличаване­то на притока на кундалини води до много промени. Човек се чувства по-силен, съзнанието и сетивата се изос­трят. Лично аз установих, че сега сетивата ми са с мно­го по-фина настройка, отколкото в младостта ми. Се­тивата са свързани с чакрите и когато потокът на кундалини в тялото се засилва, те възприемат всичко мно­го по-пълно. Храната става по-вкусна, по-лесно се дола­вят тънки аромати, цветовете стават по-ярки, усеща­нето при допир се засилва, музиката е с по-богати акустични нюанси. Заобикалящият ни свят става по-жизнен и чувствен.

Със засилване на потока от кундалини основното енер­гийно ниво също се повишава. Някои хора в началото се нуждаят от по-дълга почивка, когато за пръв път започват да практикуват йога, защото в тях настъпват зна­чителни физически и енергийни промени. Но после време­то за почивка с всеки изминал ден намалява. Ще устано­вите, че ставате все по-активен и бодър, спите по-малко и през целия ден поддържате енергийното си ниво по-постоянно. Ще се убедите, че умът ви е в състояние да се справи и с най-трудните задачи и след като сте работили дълго време, без да усещате умора. Ще види­те, че можете да си наложите да действате много по-е­нергично, когато се налага.

Когато притокът на кундалини се усили, в съня ви също ще настъпят промени. Времето, което ви е необ­ходимо за сън, вероятно ще стане по-кратко, а сънища­та ви ще станат много по-ярки и дори пророчески. От своя страна, медитацията ще ви отвори пътя към отчетливи съновидения — състояние, при които по време на съня си осъзнавате, че онова, което се случва, е сън.

Има някои класически соматични изживявания, които обикновено съпровождат движението на кундалини. Най-често срещано е чувството за топлина в основата на гръбнака. То може да бъде много приятно; понякога човек има усещането, че е седнал върху нещо горещо. Нерядко това преживяване се съпътства от силно сексуално желание.

Когато в началото започнах да правя упражнения за активизиране на кундалини, често усещах вибрации в гръбнака. Известно време, винаги когато сядах да меди­тирам, гръбнакът ми започваше да трепти леко и бър­зо, като че е вибратор. Причината не бе напрежение или мускулна умора. Получавах това усещане само по време на медитация. После това чувство изчезна.

Едно от най-вълнуващите преживявания, свързани с кундалини, е внезапният прилив на енергия, която бързо се издига по гръбнака. Изживяването е съпроводено с усещането за топлина и ярки светлинни ефекти — нещо като фойерверк вътре в тялото. Изпълнен с радост и със спокоен дух, човек има чувството, че се разраства и обхваща всичко в себе си. Това е чудесно. Когато ви се случи, време е да фокусирате вниманието си, да медити­рате и да извлечете нещо повече от ситуацията, освен едно мимолетно изживяване. Ако действате по този начин, вероятно ще успеете да включите разума си към кундалини и да получите траен резултат, т. е. да се по­чувствате с прояснен ум, изострени възприятия, изпъл­нен със сила и ентусиазъм за живот. Макар че повечето изживявания с кундалини са краткотрайни, понякога това състояние може да продължи и по-дълго време. При мен веднъж повишената активност на кундалини продъл­жи цели шест седмици. През това време се хранех уме­рено, спях много малко, усилено практикувах йога, меди­тирах много и бях в състояние на непрекъснат екстаз.

В книгата си „Преживяване с кундалини“ д-р Лий Санела пише, че „Процесът кундалини, както и дълбоката медитация, раздвижва слоевете на подсъзнанието и изправя човека пред елементи от психиката, които той желае да изследва най-малко“. Идеята, че пробуждането на кундалини извиква неприятни страни от психиката ни е вярна. Залавяйки се с медитация върху кундалини, ве­роятно ще установите, че наум ви идват неща, които определено не са никак приятни. Когато това се случи, опитайте се да се абстрахирате от негативните явле­ния. Позволете на енергията непрекъснато да се усилва, оставете неприятните мисли, чувства и усещания да отминат като че издухани от вятъра. Индусите го на­ричат изгаряне на старата карма, на натрупания психи­чен товар, който може би сте влачили със себе си през множество превъплъщения. Няма начин да събудим истински кундалини, без да преминем през тресавището на психиката. Това е така, защото всеки от нас има свои­те страхове, деформации, отклонения и дълбоко погре­бани лъкатушения на психиката, през които трябва да си проправим път. Кундалини измъква всичко това, за­щото е израз на чистото съзнание и енергия. Тя е като ярка светлина, осветила най-тъмните кътчета на пе­щерата. Ако там има тор от прилепи и стари кости, светлината ще ги разкрие. Всеки си има психическа мръ­сотия, от която трябва да се освободи, и когато кунда­лини се активизира, човек се изправя пред собственото си торище.

Кундалини е самата първична жизнена сила в нас. Степента на нейната проява до известна степен зависи от собствените ни усилия. Ако практикувате „петима­та тибетци“ и медитирате върху кундалини, прилагайки описаните в глава 9 техники, много е вероятно да пробудите латентната енергия кундалини и да се събу­дите за един нов, изпълнен с ярки изживявания и усеща­ния свят.

Дишането

Дишането е основата на живота. То е проста, автома­тична функция. Започваме да дишаме от момента на раждането си, а когато спрем дишането, настъпва смъртта. Всичко е толкова просто. Човешкият органи­зъм е гъвкав и лесно се приспособява. Можем да издържим дълго без храна, доказателство за което са гладни­те стачки на Ганди и други. Можем да изкараме и няколко дена без вода. От пица, кино, кола и дори секс също можем да се лишим за продължителен период от време. Монасите от планината Хией в Япония (известни като „тичащите монаси“, защото пробягват по 83-84 кило­метра всеки ден) се подлагат на едно изпитание: не при­емат храна и вода и не спят девет дни. Наричат го пъл­ни пости. (Не се опитвайте да постите по този начин у дома!) Въпросът е, че за известно време сме в състоя­ние да минем без много неща, някои от които са от съ­ществено значение за живота. Но ако спрете да дишате за един сравнително кратък период от време, със сигур­ност душата ви ще напусне тленната си обвивка.

Чрез дишането приемаме най-важната си храна — смес от газове и преди всичко кислород, необходим за захранване на клетките на организма. Поемаме и една невидима форма на енергия, наречена прана. Прана зах­ранва енергийната система или енергийния субстрат на човешкото тяло така, както кислородът захранва клет­ките му. Макар че дишането е една проста и естестве­на функция, то може да се регулира и изменя за постига­нето на определени резултати. Приетата чрез дишане прана може да се канализира, за да гради, да пречиства и укрепва цялата енергийна система. Практически при всички системи, чиято цел е да разбият тялото и ума — от йога до многобройните форми на бойното изкуство, — се прилагат методите на контролирано дишане. В някои йогийски текстове се отбелязва, че щом човек овладее дишането си, става господар на съдбата си. Макар това да звучи преувеличено, истина е, че когато овладеете дишането си, ще бъдете в състояние да кон­тролирате тялото и ума си.

В настоящата глава ще опиша правилния начин на дишане, което ще ви помогне да практикувате „пети­мата тибетци“ успешно още от самото начало. Моля ви, изпълнявайте дихателните упражнения внимателно, като спазвате всички инструкции. Някои хора смятат, че още от началото трябва да тренират усилено и се пренапрягат. Такъв подход към дихателните упражнения е неразумен. Ако чувствате нужда да изразходвате по­вече енергия, по-добре направете петстотин коремни преси или тичайте петнайсет километра. Но не прекалявайте с дихателните упражнения. Простите, основни техники на дишане имат много мощен ефект. Тъй като дишането е естествен и постоянен процес, на човек му се струва, че дихателните упражнения не могат да имат негативни последици. Но това съвсем не е така. Ако прекалите, упражненията могат да ви навредят. Най-доб­рият начин да напреднете с контролираното дишане и йога е да проучите инструкциите внимателно и да практикувате упражненията старателно, все по-прецизно и без бързане.

Когато започнете да се занимавате с пранайама или изкуството на контролираното дишане, във вас настъпват редица промени — организмът се освобождава от токсини, изхвърлят се отровите от черния дроб, бъб­реците, червата и кожата. Вероятно в началото при практикуването на пранайама ще усетите замайване. Отчасти това се дължи на повишения приток на кисло­род към мозъка. Но не само това е причината. Чрез кон­тролирано дишане вие отпушвате каналите на енергий­ната си система. Системното изпълнение на упражненията премахва блокировката на енергийните пътища и чакрите. Тъй като мощността на протичащата по ка­налите енергия се увеличава, човек като че ли олеква. Понякога ще имате чувството, че всяка клетка от тялото ви танцува, обляна в светлина.

Всъщност това е точно така, като се има предвид, че в познатата ни вселена всичко се състои от енергия и светлина. Материята не е плътна, тя всъщност е тежка, кондензирана форма на енергията. В пространство­то всяка атомна частица се носи в бърз танц около дру­ги атомни частици. Когато човек „олеква“, това не зна­чи, че теглото му намалява; той всъщност асимилира повече светлина в себе си. Чрез редовни дихателни упражнения и медитация вие вкарвате в енергийната си сис­тема по-големи количества чиста и ясна бяла светлина, която буквално осветява чакрите.

Сами по себе си дихателните упражнения са йогийски комплекс. Съществуват стотици начини за практикуване на пранайама. Но тъй като в основата на тази книга са „петимата тибетци“, а не контролираното дишане, ще се спра само на три вида дихателни техники. Първата е нор­мално дишане; продължителното дълбоко дишане е вто­рата; третата дихателна техника се прилага след изпъл­нението на всеки от „петимата тибетци“. Правете диха­телните упражнения на празен стомах. Така няма да ви се повдига, ще избегнете спазмите и ще позволите на енерги­ята да циркулира свободно из енергийната ви система.

НОРМАЛНО ДИШАНЕ

Седнете удобно, като заемете поза с кръстосани „по турски“ крака или се настаните на стол с права облегалка. Гръбнакът и торсът са изправени. Отпуснете раменете и гръдния кош. Поставете едната ръка с вътреш­ната страна на дланта на корема си, за да усещате какво става по време на упражнението. Когато овладеете тази техника на дишане, вече няма да е необходимо да поставяте ръка на корема.

Поемате леко въздух през носа, като го вкарвате в корема си така, че той да се издуе. Издишайте през носа или устата и отпуснете корема. По време на упражнението гръдният кош изобщо не трябва да се движи. Този начин на дишане наподобява надуването на балон. При вдишване през носа коремът се издува, при издишване през носа или устата се прибира. Макар че изглежда мно­го просто, упражнението е много важно като начало за дихателната практика, ето защо трябва да се повтори няколко пъти. Дишайте леко и плавно в продължение на около две минути, като издувате корема при поемане на въздух през носа и го прибирате при изпускане на въздуха през носа или устата.

Това е техниката на релаксирано дишане, което тряб­ва да поддържате през целия ден. Вероятно ще устано­вите, че преди сте дишали по различен начин — като прибирате корема при поемането на въздух. Много хора правят така и в началото тази промяна на обичайния начин на дишане може да ви се види странна. Проявете упорство. Макар че ви трябват тренинг и концентра­ция, за да усвоите техниката правилно, ползата от нормалното дишане, при което коремът се изпълва с въз­дух, е огромна.

Много е важно да поемате въздух през носа си винаги, когато ви е възможно. При поемането му през устата се заобикалят регулиращите дишането механизми, а това води до виене на свят, нервност и други физически и емоционални проблеми. Постарайте се винаги да пое­мате въздух през носа си. Издишването може да става през носа или устата.

ПРОДЪЛЖИТЕЛНО ДЪЛБОКО ДИШАНЕ

Техниката е подобна на нормалното дишане, само че в този случай то е по-дълбоко. Седнете, като се настани­те удобно, за да пристъпите към упражнението. Поставете едната си длан на корема, а другата — в средата на гръдния кош. Дръжте ръцете си там, докато овладе­ете тази техника; при по-нататъшната ви практика това не е необходимо. Поемате въздух през носа, изпълвате с него корема, както при нормалното дишане, но този път продължавате вдишването, докато напълни­те изцяло и дробовете, така че да издуят гръдния кош. После плавно изпускате въздуха през носа или устата.

Трябва да отработите този начин на дишане, за да го изпълнявате правилно и с лекота. Продължителното дълбоко вдишване наподобява пълненето на чаша с вода — наливате водата отгоре, а чашата се изпълва от дъното нагоре. Същото е и при тази техника на диша­не — въздухът идва отгоре, но изпълва първо долната част на корема и после преминава нагоре, за да напълни и гръдната кухина. Упражнявайте техниката в продължение на няколко минути всеки ден, докато не я превър­нете в нещо напълно естествено.

Винаги, когато искате да се освободите от напрежението (ако преди това не сте поели голямо количество храна), седнете удобно и вдишвайте дълбоко и бавно, като вкарвате въздуха първо в корема, а после издишвайте леко и плавно. Напрежението ще изчезне, ще се почувствате спокоен, отпуснат и бодър.

МЕЖДИННО ДИШАНЕ

Това дихателно упражнение се изпълнява само два пъти, след всеки от „петимата тибетци“. Отделете му няколко минути, защото е важна част от практикуването на тези упражнения.

Заемете изправен стоеж с прибрани крака и с ръце на хълбоците. Поемете максимално въздух през носа си. Изпуснете го през устата, като устните оформят буква „О“.

Щом усвоите дихателните техники, можете да се заемете с „петимата тибетци“.

Петимата ТИБЕТЦИ

След дългия увод най-после стигаме до „петимата тибетци“. Тези упражнения стимулират протичането на енергия през чакрите, тонизират съответстващите им нерви, органи и жлези, укрепват основните мускулни гру­пи и така допринасят за изграждането на здрава и гъвкава физика. След като овладеете „тибетците“, ще ви трябват само пет-шест минути дневно за практикува-нето им.

„Петимата тибетци“ трябва да се изпълняват точ­но двайсет и един пъти. Странно, но няма нужда да се повтарят повече, тъй като желаният енергизиращ ефект се получава именно при този брой изпълнения. Не знам някой да се е повредил, защото ги е изпълнил пове­че пъти, но това просто не е необходимо. На повечето хора се налага доста да поработят, докато стигнат този брой повторения, така че не се безпокойте, ако в началото ви е трудно. На почти всички начинаещи им трябва поне месец, за да стигнат до двайсет и едно из­пълнения.

Започнете с десет-дванадесет повторения на всеки „тибетец“. Изградете си собствен ритъм на изпълнение.

Независимо колко пъти ги повтаряте в началото, упражненията ще са ви от полза. Когато стигнете до двайсет и едно повторения, ще почувствате голямо удовлет­ворение. Не бързайте, практикувайте ежедневно „ти­бетците“ и изпълнявайте инструкциите колкото може по-прецизно. Ще почувствате прилив на сила и енергия още преди да се стигнали до двайсет и едно повторения. За да сте сигурни, че практикувате „петимата ти­бетци“ правилно, прочетете внимателно инструкциите и разгледайте снимките. Те ви показват позата, разположението на краката и общото положение на тялото.

ПЕТИМАТА ТИБЕТЦИ

ТИБЕТЕЦ №1

Застанете прави с ръце, изпънати хоризонтално встра­ни. Пръстите на ръцете са прибрани, дланите са отворени и обърнати надолу. Дръжте ръцете си в това положение и се завъртете около остта си по посока на часовниковата стрелка. (Ако обърнете главата си надясно, то това е посоката, в която трябва да се вър­тите.) Повторете завъртането двайсет и един пъти без прекъсване.

Когато свършите с въртенето, заемете изправен стоеж с прибрани крака и ръце на хълбоците. Поемете пълно и дълбоко въздух, като вдишвате през носа. Издишайте през устата, като устните ви офор­мят буквата „О“. Поемете повторно въздух и го изпус­нете по същия начин. След двете дълбоки пълни диша­ния преминете към Тибетец № 2.

Когато изпълнявате упражнението за пръв път, може да усетите виене на свят. Внимавайте, не се напрягай­те. Упражнението укрепва вестибуларния апарат — механизма на равновесието, разположен във вътрешно­то ухо. С редовната практика виенето на свят ще прес­тане, а въртенето ще бъде леко и плавно, дори и при голяма скорост. Движението е същото, което изпълняват ислямските дервиши — мистици суфисти, — които дълго време се въртят с голяма скорост около оста си и затова ги наричат „въртящите се дервиши“.

ТИБЕТЕЦ №2

Легнете по гръб на кече или на килима. Краката са опъ­нати, глезените се допират, стъпалата са изправени вертикално. Ръцете са поставени успоредно на тялото, с длани, опрени на пода. Поемете въздух през носа си, вдигнете краката си под ъгъл, малко по-голям от 90 градуса, и повдигнете главата си, като придърпате бра­дичката към гръдния кош. Всичко това се изпълнява едновременно, с едно непрекъснато плавно движение. Пръстите на краката сочат нагоре; долната част на гърба остава прилепена до земята.

Издишайте през носа или устата и върнете краката и главата в изходно положение — отпуснати на земята. Повторете упражнението двайсет и един пъти, като вдишвате при повдигане на краката и главата и издишвате при връщането им обратно.

Когато приключите с упражнението, заемете изправен стоеж с прибрани крака и ръце на хълбоците. Изпълнете две пълни дълбоки дишания: вдишвате през носа и издишвате през устата, като устните ви офор­мят буквата „О“.

ТИБЕТЕЦ №3

Застанете на колене. Стъпалата са подпрени на пръсти­те на краката, коленете са раздалечени на около десет сантиметра. Поставете ръцете си отзад, точно под двете половини на седалището. Гръбнакът е изправен, брадичката е придърпана към гръдния кош.

Поемете въздух през носа и се извийте назад от кръс­та. Отпуснете главата максимално назад, без да се чувсткате неудобно. При извивката назад ръцете ви служат за опора. След това се върнете в изходно положение, като издишвате през носа или устата. Повторете упражнението двайсет и един пъти плавно и рит­мично.

Когато свършите с упражнението, заемете изправен стоеж с прибрани крака и ръце на хълбоците. Изпълнете две пълни дълбоки дишания: вдишвате през носа и издишвате през устата, като устните ви офор­мят буквата „О“.

ТИБЕТЕЦ №4

Седнете с изправен гръбнак и с изпънати напред крака. Дланите са опрени на земята до бедрата. Положението на ръцете е много важно: дланите трябва да са поставени успоредно на бедрата. Наведете глава, така че брадичката да опре в гръдния кош.

Поемете въздух през носа, като същевременно повдигате бедрата и сгъвате краката в коленете, така че да стъпите със стъпалата на земята, и отпускане главата назад. При това положение торсът е успоре­ден на земята, а ръцете и краката са разположени перпендикулярно. Издишвате през носа или устата, при ко­ето се връщате в изходна позиция. Повторете упражнението двайсет и един пъти с постоянен, непрекъснат ритъм. Внимавайте да не се плъзнат краката ви. Стъ­палата остават на мястото си по време на цялото упражнение. Ръцете не трябва да се огъват; движението се изпълнява чрез завъртане на ставите при раменете.

Когато свършите с упражнението, заемете изправен стоеж с прибрани крака и с ръце на хълбоците. Изпълнете две пълни дълбоки дишания: вдишвате през носа и издишвате през устата, като устните ви офор­мят буквата „О“.

ТИБЕТЕЦ №5

Започнете упражнението, като се подпрете на дланите на ръцете и пръстите на краката. Ръцете, както и краката, са раздалечени на около 60 сантиметра. Главата е извита назад. Дръжте ръцете и краката си изправени, поемете въздух през носа и същевременно повдигнете таза, като притегляте брадичката към гръдния кош, така че тялото ви да образува триъгълник. Издишайте през носа или устата и еднов­ременно с това се върнете в изходна позиция. Дланите и пръстите на краката ви служат за опора, останалата част на тялото остава във въздуха по време на цялото упражнение; дръжте ръцете и краката си изправени. Повторете упражнението двайсет и един пъти плавно и ритмично.

Когато свършите с упражнението, заемете изправен стоеж с прибрани крака и с ръце на хълбоците. Изпълнете две пълни дълбоки дишания: Вдишвате през носа и издишвате през устата, като устните ви офор­мят буквата „О“.

ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ „ПЕТИМАТА ТИБЕТЦИ“

Според разказа на Петер Келдер „петимата тибетци“ произхождат от монашеска общност, чиито членове са обречени на безбрачие. Въздържанието е норма за монашеските общества; това е класическото правило. Всъщ­ност в много манастири — било индуски, католически, мюсюлмански или будистки — сексуалните желания се задоволяват по забранени начини. Това е така, защото всички същества са сексуални. За много хора въздържанието е непоносимо изпитание.

Според много религии и духовни системи сексуалната дейност е отклонение от „по-висши“ стремежи. После­дователите им твърдят, че задоволяването на повици­те на плътта означава пренебрегване на стремленията на душата в същата посока. От монасите и монахини­те се изисква да живеят без секс. Но има много документи, които доказват, че това лишение води до тайни връзки. Монахините се задоволяват една друга, свеще­ници налитат на свещеници, монасите — на своите съб­ратя. От друга страна, свещеници, монаси и монахини налитат на новаци и така нататък. Човекът е устроен така, че не може да живее без физическа близост. Ако сексът не е открит и свободен, то тогава става таен и перверзен.

Освен убеждението, че сексът отклонява от духов­ното (лично аз смятам, че той е мощен инструмент на духа), съществуват системи, които учат, че половата секреция води до загуба на жизнената енергия. Макар че еякулацията обикновено се отнася за изхвърлянето на семенна течност при мъжете по време на сексуална дей­ност, това важи и за жените, които също отделят секрети при половия акт.

Описаното малко по-нататък упражнение е допълне­ние към „петимата тибетци“ и неговото предназначе­ние е да предотврати загубата на жизнена енергия при половата секреция. Тибетците го препоръчвали на обрек­лите се на безбрачие, за да могат да контролират сексуалните си желания, да не еякулират и да придвижват сексуалната енергия нагоре по гръбначния стълб, като я трансформират в духовна сила. Искам специално да подчертая, че не препоръчвам подобен курс на поведение. Ако сте се обрекли на безбрачие и този начин на живот ви харесва, упражнението може да освободи натрупано­то напрежение и да ви даде възможност за по-ефективно приложение на акумулираната енергия. Включвам уп­ражнението в книгата, защото за сексуално активни­те — а такива са повечето от нас — то е ценно средство за укрепване на половите жлези и съответно за по­вишаване на сексуалната потентност. При някои мъже то може да им помогне да контролират еякулацията и да издържат по-дълго при любовния сеанс. Накратко, упражнението е полезно за всеки, който го практикува, независимо дали е дал обет за въздържание, или не.

„ШЕСТИЯТ ТИБЕТЕЦ“

Заемете изправен стоеж с ръце на хълбоците, като стъ­палата са раздалечени на около десет сантиметра. В тази поза поемете продължително и дълбоко въз­дух, като вдишвате през носа. После изпуснете въздуха през устата, като устните ви оформят буквата „О“. При издишването се наведете напред и се подпрете с ръце на коленете.

Приведени напред, изкарайте всичкия въздух от тя­лото си, докато коремът ви напълно се прибере. Без да поемате дъх и с прибран корем, се изправете и поставе­те ръце на кръста. Не дишайте в продължение на няколко секунди. След това поемете бавно и дълбоко въздух и се отпуснете.

Упражнението се повтаря не повече от три пъти. Завършете в изправен стоеж с прибрани крака и с ръце на хълбоците. Изпълнете две пълни дълбоки ди­шания: вдишвате през носа и издишвате през устата, като устните ви оформят буквата „О“.

Как, кога и да практикуваме „ПЕТИМАТА ТИБЕТЦИ“

Настоящата глава би могла да се сведе до следното: Практикувайте „петимата тибетци“ където и когато ви е удобно. Ще ви бъде само от полза. Съвсем сериозно. Но все пак има условия, които ще ви улеснят, ще ви на­карат да се почувствате по-удобно и ще доведат до оп­тимален енергизиращ ефект.

ИЗБОР НА ВРЕМЕ

По принцип можете да практикувате „петимата тибет­ци“ по всяко време, но за постигане на възможно най-добри резултати бих ви препоръчал да го правите сутрин преди закуска или вечер преди лягане. Аз лично предпочитам да практикувам сутрин, след като съм взел душ, защото така упражненията ме зареждат с енергия за целия ден, а това за мен е направо безценно. Когато се практикуват вечер, „петимата тибетци“ обикновено осигуряват здрав сън и често съкращават времето, което ви е необходимо, за да се наспите. Но при някои хора ефектът е до такава сте­пен енергизиращ, че практикуващите изобщо не могат да мигнат и изкарват цялата нощ, вперили очи в тавана. Ек­спериментирайте, за да решите кое би било по-добре за вас. Ако наистина се запалите по „петимата тибетци“, може­те да ги практикувате два пъти — сутрин и вечер.

ОЗНАЧАВА ЛИ ЧИСТОТАТА СВЯТОСТ?

Въпросът дали чистотата е основният критерий за святост е спорен, но съвсем не е лошо да си чист, когато се занимаваш с „петимата тибетци“. Аз предпочитам да взема душ, преди да ги практикувам, макар че някои хора доста се изпотяват и трябва да се окъпят след това. Преди да пристъпите към упражненията, в най-лошия случай измийте лицето и ръцете си.

Йогийските ви занимания ще бъдат едно по-специал­но изживяване, ако се подготвите за тях, като почисти­те тялото си. Това е проява на уважение, също както и спретнатите ни дрехи, когато отиваме на църква. На­истина няма закон, който да забранява ходенето на църква по къси панталони и фланелка, но има нещо, което ни кара да облечем най-хубавите и чисти дрехи, които придават допълнително измерение на уважението ни към религията. Тъй като всичко, което правим, предполага определена психическа нагласа, предварителната наст­ройка, че практиката ще бъде нещо специално, е много важна за съпровождащите я изживявания.

ИЗПЪЛНЯВАЙТЕ УПРАЖНЕНИЯТА НА ПРАЗЕН СТОМАХ

Практикувайте „петимата тибетци“ най-малко три часа след ядене. Ако ги правите скоро след ядене, може да ви се доповръща. Когато стомахът е пълен с храна, голяма част от кръвта и циркулиращата в тялото енергия се концентрират в храносмилателните органи. Йогийската практика се нуждае от свободна циркулация на енергията и кръвта в тялото.

ТЕМПЕРАТУРА И ВЪЗДУХ

По възможност изпълнявайте упражненията в добре проветрено помещение. То не трябва да бъде нито пре­калено горещо, нито много студено.

ОБЛЕКЛО

Носете свободни и удобни дрехи, за предпочитане от памучна материя. Минималното облекло осигурява сво­бода на движенията.

КЪДЕ ДА ПРАКТИКУВАМЕ

Ако е възможно, отделете си специално кътче за зани­манията ви с йога, където никой няма да ви безпокои. Ако това е неосъществимо, поддържайте мястото, където практикувате, чисто и подредено. Най-добре е да изпол­звате кече или килимче, вместо да правите упражненията направо на пода.

ЧУВСТВО НА БЛАГОДАРНОСТ

Заниманията ви с йога трябба да се превърнат в нещо по-специално — време, когато посвещавате особена грижа и внимание на онова, което правите. „Петимата тибетци“ са от огромна полза за здравето и общото ви физическо състояние, ето защо трябва да ги цените и да се отнасяте към тях с уважение. Преживяванията ви с тях ще станат по-богати, ако проявите позитивно от­ношение и чувство на благодарност.

За разлика от други форми на физически упражнения или занимания за практикуването на „петимата тибетци“ не са ви необходими специален екип, обстановка и подходящи атмосферни условия. Не се изисква никой друг, освен собствената ви персона. Като спазвате съдържащите се в книгата елементарни указания, ще ви бъде лесно да изпълнявате тези уникални упражнения и да усе­тите благотворния им ефект.

Йога-нидра

Едно от най-важните неща, които трябва да усвоим при практикуването на йога, е изкуството на пълната ре­лаксация. За повечето хора, които се занимават с прог­рами за премахване на стреса, с курсове за овладяване на психо-физичните си реакции или релаксация, целта е прос­то да се научат да се отпускат. За един йога пълната релаксация сама по себе си е не само способност от пър­востепенно значение, но и врата към далеч по-сериозни усилия, като съзнателен сън, самолечение и изследване на огромното царство на неизвестното. Тези способнос­ти, свързани с практикуването на пълна релаксация, са част от процеса, познат като йога-нидра. Йога-нидра, или йогийският сън, е настройване и овладяване на енер­гията, която протича в тялото, и е част от енергий­ния океан на вселената.

ПЪЛНА РЕЛАКСАЦИЯ

Ключът към йога-нидра е умението за всеобща, пълна релаксация. Водя класове по йога повече от двайсет го­дини и знам колко трудно, макар и просто, е да се от­пуснеш. Виждал съм как някои се въртят неспокойно, напрягат се и се измъчват, когато се предполага, че релаксират. Макар че е волеви процес, при релаксацията човек трябва да престане да се контролира, да се отпусне и да се освободи от всякакво напрежение. Не можеш да релаксираш и същевременно да се контролираш, но е възможно да се отпуснеш по желание, запазвайки съзнание­то си будно и ясно, докато в същото време тялото ти като че изчезва. Пълната релаксация изисква известна доза убеденост. Трябва да пожелаете да се освободите от напрежението и да вярвате, че ще ви бъде добре.

Ето какво трябва да направите, когато започвате практикуването на пълна релаксация. Заемате мъртва поза — лягате по гръб с изпънати крака, раздалечени на около трийсет сантиметра. Ръцете също са опънати, отдалечени на трийсетина сантиметра от тялото, дланите са обърнати нагоре. Очите са затворени. Погрижете се да ви е топло. Дрехите ви трябва да са свободни и удобни. В тази поза пристъпете към бавно и продължително дишане. При всяко издишване тяло­то все по-плътно прилепва към пода, все едно че грави­тационната сила се увеличава.

След една-две минути можете да се заемете систе­матично с техниката за релаксация. Започнете, като съсредоточите вниманието си върху ходилата. Дишай­те бавно и леко, почувствайте възможно най-пълно хо­дилата си. Вдишвайте, издишвайте и съзнателно освобождавайте ходилата от напрежение. След това фокусирайте вниманието си върху подбедриците. С всяко поемане и изпускане на въздух мускулите на подбедрици­те все повече се отпускат. Повторете това с колене­те, бедрата, таза, долната част на корема, седалището и долната част на гърба, средата на корема и средата на гърба, гърдите и горната част на гърба, подмишниците, предмишниците, ръцете, врата и лицето. От­делете колкото време ви е необходимо, за да обърнете внимание и да отпуснете последователно всяка част от тялото си. Ако работите бавно, внимателно и методич­но, ще постигнете учудваща пълна релаксация.

След като последователно сте поработили върху ця­лото си тяло и съзнателно сте отпуснали всяка негова част, започнете да дишате леко и ритмично. Оставете вниманието ви да докосне дишането леко като перце. Не се напрягайте да се съсредоточавате върху дишането, то не трябва да заангажира съзнанието ви. В началото вероятно ще ви бъде трудно, но с практика ще разбере­те как става.

Когато стигнете до този момент, възможно е да заспите. В това няма нищо лошо. За много хора практикуването на релаксацията по описания тук начин е пре­людия към здрав и дълбок сън. Особено ако сте неспокоен човек, пълното отпускане и сънят са може би точно това, което ви трябва при практикуването на йога-нид­ра. Упражнявайте техниката за пълна релаксация всеки ден в продължение на един-два месеца, преди да премине­те към следващите етапи.

СЪЗНАТЕЛЕН СЪН

Следващият етап от йога-нидра е малко по-труден от първия. Отново минавате през целия процес на релакса­ция, но умът остава буден и ясен през цялото време. В началото това е трудно, защото повечето хора свързват лягането и релаксацията със съня. Така че тук става въпрос за волеви акт. Трябва да обърнете внимание на фините механизми, които освобождават тялото ви, като в същото време запазвате връзката си с едно будно ядро — част от ума, която запазва яснотата и спо­собността си да усеща, — без да заспивате.

Ако сте в състояние да релаксирате напълно и да задържите ума си буден, рано или късно с изненада ще установите, че тялото ви спи, но съзнанието ви е будно! Аз открих това по един комичен начин. Ако съм легнал по гръб, понякога хъркам и първия път, когато заспах с буден ум, си помислих, че няма нищо по-смешно от това да лежиш и да чуваш собственото си леко похъркване.

Като развива способността си да спи с буден ум, човек може да овладее и съзнателно да контролира автономните телесни функции. Ако сериозно практикувате йога, след време ще откриете, че сте в състояние по своя воля да променяте кръвното си налягане, умствените вълни, пулса и други процеси в организма, за които се смята, че са автоматични. Предимството на съзнател­ния контрол върху тези функции е, че удължава живота и засилва притока на енергия. Усъвършенстването на способността за съзнателен сън е от съществено зна­чение за следващите етапи на йога-нидра. Възможно е да минат месеци, докато усвоите техниката, но ако пора­ботите сериозно, ще се убедите, че можете да накарате тялото си да заспи, да поддържате ума си в релаксирано медитативно състояние и да се събудите след десет-двайсет минути, чувстбайки се така отпочинал и ободрен, както след дълбок сън и медитация.

САМОЛЕЧЕНИЕ

След като вече сте намерили пътя към състоянието на пълна релаксация при буден ум, вече сте готови за овла­дяване на самолечението. Една поговорка гласи: „Ако почувстваш нещо, можеш да го преместиш“. Това е основният принцип на самолечението. Да приемем, че синусите ви са запушени, а гърлото е възпалено. Релаксирайте напълно по вече описания начин, а след това съсредоточете съзнанието си върху синусите и гърлото, като обърнете специално внимание на това, което усе­щате там. Ще ви трябва известно време — може би няколко минути, — за да „опипате“ тези области. Без да се напрягате, просто си пожелайте синусите и гърло­то да функционират нормално, така, както когато сте здрав. Не се пресилвайте в процеса на концентриране. Чисто и просто си пожелайте въпросните области да се излекуват. След това се съсредоточете върху усещани­ята си, без да насилвате нещата.

Именно тук влиза в действие контролът върху енер­гийните потоци в тялото. Ако сте в състояние на пълна релаксация, достатъчна е само вашата добре насочена воля, за да промените енергийния поток и да възвърнете здравето си. Вероятно ви звучи твърде елементарно и наистина е така. Но простото невинаги е лесно. Релаксацията ви трябва да е пълна; в противен случай, след като се опитате да приложите метода, ще решите, че не вър­ши работа. Трябва да сте съвсем отпуснат, да няма никакво напрежение, което да пречи на съзнателното насоч­ване на волята ви към оздравяване и възстановяване на равновесието. В крайна сметка здравето е състояние на динамична енергия, равновесие и виталност. Доброто физическо здраве е наситено с динамика; то не означава прос­то отсъствието на болест. Фактът, че здравословното състояние на организма може да се манипулира и контро­лира чрез фокусиране на съзнанието, е едно от нещата, с които всеки истински йога е наясно. Практикувайки правилно лечебния метод йога-нидра, ще се убедите, че мо­жете да влияете положително на състоянието си по вре­ме на болест или когато изпитвате болка. Вероятно няма да се излекувате напълно, но състоянието ви значително ще се подобри, ще почувствате облекчение. Ключът към всичко това е практиката. Ако отделите достатъчно време за тренировки, ще постигнете учудващо големи ус­пехи в самолечението. Такова постижение е прекрасно, то ни прави още по-силни.

ИЗСЛЕДВАНЕ НА НЕИЗВЕСТНОТО

Отвъд релаксацията, отвъд съня с будно съзнание и самолечението е царството на неизвестното. Единстве­ното, което мога да кажа за него, е следното. Всички хора на този свят живеят с чувството за нормалност, с убеж­дението, че нещата са такива, каквито ги виждаме, и че животът до известна степен е предсказуем. И това в основата си е вярно. Стръкчетата на тревата са зеле­ни и с продълговата форма, а не са пурпурно обагрени квадрати; слънцето изгрява и залязва всеки ден. Така че в известен смисъл животът е предсказуем, но тази предсказуемост прикрива великата тайна на света, който ни заобикаля.

Веднъж усвоили етапите на йога-нидра, вие сте готови за преживявания, които не съм в състояние да предска­жа, защото всеки навлиза в тази територия сам и изживяванията му са си само негови, не мои. Мога да ви кажа, че съм бил на необикновени места, ако изобщо оп­ределението „място“ тук е уместно. Попадал съм сред пламъците на синъо-оранжеви огньове, срещал съм божества и какви ли не същества, носил съм се през дългите, осукани в двойна спирала нишки на рибонуклеиновата киселина към царства, за които ми е невъзможно да ви разкажа, защото просто няма думи, с които тези пъте­шествия могат да се опишат. Виждал съм зараждането на галактики, които изникват от мастилено-черното небитие на вселената и след това отново потъват в ни­щото, като че ли билиони години са се събрали в едно преживяване от няколко минути.

Ключът към изпълненото с приключения пътешествие в йога-нидра е способността да се оставим на изживява­нията си. Колкото и да сте отпуснат, вярно е, че във вас автоматично може да се натрупа напрежение, ако поле­тите по дълъг, ярко осветен тунел с шеметна скорост. Това е напълно разбираемо. Възможно е в такъв момент да решите, че подобни авантюри не са за вас. Но ако любопитството и любовта ви към приключения надвият страховете и чувството на паника, която обикновено ни обхваща, когато сме изправени пред завладяващи и често странни преживявания, трябва да се отпуснете и да не се съпротивлявате, за да продължите нататък. На мен лич­но мисълта, че вселената е приятелски настроена, ми по­мага в изследванията на фантастичния свят, който се раз­крива пред мен чрез йога-нидра. Да, тя е приятелски настроена. Разбира се, има и много опасности. Но по прин­цип вселената не е враждебна към нас — тя ни подкрепя. По-лесно е, ако знаеш това.

Йогийските текстове са изпълнени с намеци за подоб­ни преживявания, но тези описания съвсем не са онова, което чувстваш. Картата не е територията, очерта­на на нея. Какво ще се случи и къде ще се озовете, ако се оставите на изживяването си, е нещо, което само вие можете да разберете. Практикуването на йога-нидра ще ви подготви възможно най-добре за необикновени и прек­расни приключения вътре в себе си. Живеем в една вели­ка, огромна вселена, изпълнена с реалности, с безброй царства и територии, които съществуват паралелно на онези, които виждаме, когато сме будни, когато спим или мечтаем. Вие живеете в тази вселена и можете да се поогледате.

Медитация върху кундалини

Да използваме един малко поизтъркан, но все пак точен израз: медитацията не е онова, което си мислите. Ме­дитацията е отвъд мисълта, отвъд типичните ни преживявания в будно състояние, съня и мечтите. Все пак човек може да медитира и при тези обикновени състоя­ния. Медитацията е съвсем открита, макар че процесът на медитиране ни разкрива съкровени тайни. Тя е лесно­достъпна — всеки може да седне и да започне да меди­тира. Но въпреки това медитацията е нещо, което се гради цял живот, подобно на перлата, която се образува от попаднала в мидата песъчинка. Медитацията съществува на почти неуловимата граница между негатив­ното и позитивното, между познатото и непознатото. Започва като практика, като техника, но след време става неразличима от всичко друго. Тя е част от този свят, но ни открива и други светове. Медитацията е метод и същевременно всепроникващ начин на същест­вуване.

Стотици са техниките на медитиране, които произхождат от традиции, обхващащи целия духовен спектър. Във всичките си разновидности медитативните методи проясняват ума, изострят съзнанието и създават вътрешна хармония. Няма една-единствена основна техника на медитиране; съществуват различни практики, допадащи на темперамента на отделните индивиди. От друга страна, почти всички методи са от полза за всеки, който им отдели време и сили. Практиката е от основно значение при медитирането. Медитацията не е като парче баница. Не можеш да опиташ една хапка и да кажеш дали е добра, или не. За да откриете мощта и стойността на истинската медитация, ви трябват време, сили, концентрация и постоянство. Чрез случай­ния флирт с медитирането няма да постигнете нищо, това само ще обърка духа ви. Единствено постоянството ще ви възнагради с плодовете на медитацията.

Сензационната окултна литература разпалва очакванията по отношение на медитацията, обещавайки ви, че тя ще ви освободи от тленното тяло, ще ви изстреля извън пределите на планетата и ще ви запрати в необят­ната територия на фантастичните преживявания, къ­дето ще общувате с ангели и безплътни духове. Не че е невъзможно, но работата е там, че каквито и да било очаквания са гибелни за медитативната практика, защо­то очакването е умствена абстракция. А настроеният за медитация ум е блестящо, фино полирано огледало, което само по себе си не носи никакви образи — то само отразява онова, което се изпречи пред него. Медитира­щият ясно осъзнава всеки миг, не губи връзката си с нас­тоящето, той непрекъснато е „тук и сега“. Да, медита­цията може да събуди много енергия и наистина води до необикновено изостряне на съзнанието и сетивността. Но най-важното за постигане на това свръхсъзнание е да се забравят всякакви очаквания, предчувствия и пред­варително създадени представи. Признавам, че е по-т­рудно да го направиш, отколкото да даваш съвети.

Механизмът на медитацията е много по-различен от този на мисленето. Когато човек мисли, умът му е пъл­нен със символи — визуални образи, думи или други умствени продукти, които описват живота по някакъв на­чин. Докато медитацията предполага потопяване в ог­ромното, безгранично езеро на чистото съзнание, извън абстракциите и символите. Изживяванията по време на медитиране — например образите и:усещането за при­лив на енергия — се появяват чрез проясняване на ума, а не защото ги желаем или се надяваме на това. Изглежда малко парадоксално. Чрез преустановяване на мислене­то и абстракцията се отваря място за спонтанни преживявания, породени от безспирните отливи и приливи на енергията и разума. Колкото и да са интересни и при­мамливи, тези преживявания са просто още материал, още субективни явления. Сами по себе си те не са нищо особено или важно. Определено не са крайният продукт на медитацията. Истинската полза от медитацията е ясният, изострен ум.

Мой приятел веднъж се отдаде на продължителна интензивна медитация. Няколко седмици имаше многоб­ройни необикновени и силни изживявания. Усещането му е било, че се носи в пространството, че е голям колко­то планета и може да обгърне целия свят. Понякога напускал тялото си, в други моменти е чувствал как енергията бурно се издига по гръбначния му стълб. Беше много възбуден от преживяванията си. Отиде при учителя, който оглавяваше йогийския център, и му разказа всичко, което се бе случило, с най-малки подробности. Когато свършил, учителят го погледнал с топла и окуражаваща усмивка и му казал: „Не се безпокой, ще мине“. В това е същината на медитативните изживявания. Те са като пътни знаци. Те не са цел, а част от пейзажа. Интересни са, но не това цели практиката. Само чис­тият и ясен ум има значение.

За да извлечете максималното от медитацията, отделете достатъчно време за всекидневната си практика и не бързайте. Независимо колко време сте отде­лили, по време на медитацията не трябва да ви безпокоят телефони, разговори или други външни фактори, които отвличат вниманието ви. При пътуването навътре в себе си ще попаднете на доста неща, които ще погъл­нат вниманието ви в борбата за повече яснота. Още в самото начало ще установите, че по-лесно се медитира на празен стомах. Това е така, защото след ядене кръ­вообращението в храносмилателните органи се засилва и пречи на концентрирането. Можете да медитирате по всяко време, но е по-добре да отделите време за това сутринта, веднага след като се събудите, или пък вечер­та преди лягане.

Както при практикуването на йога, носете свободни и удобни дрехи. Медитирайте на място, където ще се чувствате комфортно. По възможност медитирайте в естествена среда, например в гората или на морския бряг. Природата оказва чудотворен ефект и улеснява медитацията, защото именно тя ни е създала и до голя­ма степен определя кои и какви сме. Кътчето, в което медитирате, трябва да е чисто, спретнато и уютно. Ако имате възможност, отделете си за тази цел специ­ално място, дори то да е в някое малко ъгълче на стая­та. Създайте подходящо настроение в това кътче. Пос­тавете цветя. За вас мястото, където медитирате, е нещо специално.

Представените по-долу методи съставляват целия комплекс на медитацията върху кундалини. Всяка техника работи за отваряне на енергийните канали в тяло­то и освобождава притока на кундалини. Медитацията върху кундалини премахва блокажа по енергопроводите и захранва ума с енергия, необходима за съсредоточава­не на съзнанието върху настоящия момент. Помнете, че целта на медитацията не е натрупването на фантас­тични преживявания, макар че след време може да се получи точно това. Целта е да запазим достатъчно силна връзката си с настоящето чрез кристално ясния си, динамично осъзнаващ и долавящ ум. Медитацията дава възможност за пълно и цялостно изживяване на настоящия миг, това е всичко.

В тази глава са описани подробно четири медитативни метода, като всеки следващ се гради върху предход­ния. Съветвам ви да практикувате първия метод всеки ден в продължение на един месец или малко по-дълго и чак след това да преминете към втория. Практикувайте комбинация от двете техники за същия период от вре­ме и после добавете третия метод. След още един ме­сец или месец и нещо включете и четвъртата техника. Няма смисъл да бързате и да се опитвате да прилагате четирите метода заедно още в началото. Важното е да се научите да ги практикувате правилно, а за това е нужно време.

МЕДИТАЦИЯ ВЪРХУ ЧАКРИТЕ

Именно оттук започва медитацията върху кундалини. За правилното практикуване на метода е необходим около половин час, макар че можете да медитирате и по-дълго, ако ви е приятно.

Седнете удобно с кръстосани по „турски“ крака. По­зата лотос би била идеална, но за повечето хора е доста неудобна. Достатъчно е да седнете по „турски“, стига гърбът ви да е изправен. Ако искате, подложете си въз­главница, за да ви повдигне малко. Така ще ви бъде по-у­добно да държите гърба си изправен. Поставете ръце­те върху коленете си. Очите и устата са затворени. Върхът на езика опира в небцето.

В тази поза дишайте леко и ритмично през носа в продължение на няколко минути. Същевременно освобождавайте от напрежение всички мускули, с изключение на тези, които поддържат гърба в изправен. Отпуснете напълно раменете, корема и лицевите мускули. В проце­са на дишане успокойте ума си. Дишането е основен еле­мент на медитацията. Не е необходимо да дишате продължително и дълбоко, но поемането и изпускането на въздух трябва да е плавно и ритмично, малко по-дълбоко от нормалното. Придържайте се към този начин на дишане по време на медитацията.

Съсредоточете вниманието си върху първата чакра или муладхара, разположена в перинеума, мястото в са­мата основа на гръбначния стълб между ануса и половите органи. Концентрирайте се в тази точка около три минути, като в същото време дишайте спокойно и рит­мично. Трябва да добиете усещането, че дишането става през първата чакра. Почувствайте тази област въз­можно най-пълно. Тялото трябва да е отпуснато, така че не създавайте излишно напрежение.

След това насочете вниманието си към втората чакра, или свадхиштхана, която се намира в долната част на гръбначния стълб, на нивото на половите органи. Фокусирайте вниманието си върху това място около три минути. Дишайте спокойно и ритмично. Почувствайте как поетият въздух преминава през втория енер­гиен център. Усетете тази област от тялото си възможно най-пълно.

След това се концентрирайте върху третата чакра, или манипура, която е разположена в гръбначния стълб и съответства на слънчевия сплит. Вниманието ви трябва да остане съсредоточено върху това място около три минути. Дишайте спокойно и ритмично. Добий­те чувството, че дишането става през третия енерги­ен център, през слънчевия сплит и гръбнака. Почувст­вайте тази област от тялото си възможно най-пълно.

Фокусирайте се върху четвъртата чакра, или анахата, която се намира в гръбначния стълб, срещу средната кост на гръдния кош. Вниманието остава съсредоточено вър­ху този енергиен център около три минути. Дишайте спокойно и ритмично. Добийте усещането, че поетият въздух преминава през средата на гръдния кош и срещуположната част от гръбначния стълб. Почувствайте тази област от тялото си възможно най-пълно.

А сега съсредоточете вниманието си върху петата чакра, или вишудха, разположена в гръбначния стълб срещу средата на гърлото. Фокусирайте се върху този енер­гиен център в продължение на около три минути. Дишай­те спокойно и ритмично. Добийте усещането, че диша­нето става през петата чакра. Почувствайте тази об­ласт от тялото си възможно най-пълно.

А сега се концентрирайте върху третото око — шестата чакра, или аджна, която се намира зад основа­та на носа, между веждите. Вниманието остава съсре­доточено върху този енергиен център около три мину­ти. Дишайте спокойно и ритмично. Усетете как поети­ят въздух преминава през третото око и излиза навън под формата на енергиен лъч. Почувствайте тази об­ласт от тялото си възможно най-пълно.

А сега преминете към теменната чакра, или сахасрара. Фокусирайте вниманието си върху нея в продълже­ние на около три минути. Дишайте спокойно и ритмич­но. Добийте усещането, че дишането става през седмия енергиен център. Почувствайте тази област от тяло­то си възможно най-пълно — все едно че темето ви кипи от енергия.

След това съсредоточете вниманието си в простран­ството около тялото си, върху аурата. Аурата е енер­гиен щит, обвил плътно тялото. Концентрирайте се върху този енергиен щит, чиято дебелина е около трий­сет сантиметра. В процеса на дишане усетете как аура­та постепенно се зарежда с енергия. Почувствайте това пространство около себе си.

След като минете през чакрите и аурата, останете в същата спокойна поза, като дишате бавно и ритмич­но, за да може тялото ви да асимилира енергийния поток, породен от упражнението. Оставете ума си спокоен, незает с нищо. Забравете всякакви очаквания и не се опитвайте да предизвикате каквото и да било изживяване. Уловете мига, почувствайте позата на тялото си, дъха, който поемате и изпускате, въздуха около себе си, онова, което виждате, и ароматите, които ви заобикалят. Оставете сетивата си да доловят онова, което става около вас, без да се замисляте за нищо. Това са просто явления, нека идват и да си отиват без всякакво усилие от ваша страна. Медитативната практика завършва в това състояние на духа.

След като приключите с медитацията, направете две продължителни дълбоки дишания. Потрийте енергично ръце, след това бавно ги прокарайте през лицето си, както правим, когато се мием. Отворете бавно очи и релаксирайте около една-две минути, преди да се раздвижите.

Този вид медитация отваря системата от чакри и я изпълва с енергия. Тук най-съществени са ритмичното дишане и концентрацията на вниманието. Съсредоточа­вайте се възможно най-пълно върху всяка чакра. Ако умът ви се отклонява, върнете отново вниманието си към енергийния център, с който работите в момента. Не бързайте. Отделете достатъчно време, за да почувствате живо всяка чакра. Не след дълго ще ви е много по-лесно да почувствате съответните области и да усе­тите движението на енергията в тялото си.

МЕДИТАЦИЯ ВЪРХУ СРЕБЪРНАТА КОРДА

След като сте практикували медитация върху чакрите поне един месец, вероятно ще пожелаете да опитате и медитацията върху сребърната корда. Този вид медита­ция е описан във „Вигиана Бхаирава тантра“, един от текстовете с проповеди на Шива, бога на йогите. Сре­бърната корда е централният енергиен канал, или сушумна, който минава по средата на гръбначния стълб. Цен­тралният канал е енергийното съответствие на гръбначния мозък. Както е обяснено в глава 2, през него преминава енергията кундалини.

Заемете вече описаната седяща поза. Гърбът е изп­равен, очите и устата за затворени, връхчето на езика опира в небцето. Ръцете са поставени върху коленете. Дишането е ритмично и плавно. Започнете с медитация върху чакрите и аурата, след това фокусирайте внима­нието си върху гръбначния стълб и го почувствайте по цялото му протежение от основата до последния шиен прешлен. Отделете няколко минути, за да усетите гръб­начния си стълб така пълно, както бихте усетили всяка друга част от тялото си при съсредоточаване върху нея.

След няколко минути си представете, че през гръбнач­ния ви стълб минава дълга сребърна корда. Сърцевина­та й е ярко пурпурночервена. Кордата прилича на обвит със сребрист материал проводник с много фина червена жичка. Дишайки плавно и ритмично, концентрирайте вниманието си върху тази сребърна корда с яркочервена сърцевина. Представете си, че тя върви нагоре, от основата до горния край на гръбнака. Почувствайте гръб­начния си стълб. Вниманието ви остава фокусирано върху него.

В началото този начин на медитация може да ви се струва много елементарен. Но тя е много мощна и изисква неимоверна концентрация на вниманието. Ако задържите здраво образа на сребърната корда с пурпурна сър­цевина, енергията кундалини ще потече по гръбнака и ще зареди с енергия цялата система от чакри. Започвате да чувствате, че се разраствате — в началото бавно, а после все по-бързо. Нерядко човек придобива усещането, че е побрал в себе си цялата вселена. Естествено — как­то вече споменах — изживяванията не са цел на меди­тацията. Те са явления, които бързо отминават. И все пак чувството, че се уголемяваш е често срещано при този вид медитация, така че трябва да сте наясно с него. Възможно е да се почувствате свързани с някакъв неиз­черпаем енергиен поток.

Практикувайте медитацията върху сребърната кор­да колкото ви се иска, но все пак по-дълго, отколкото би ви било приятно. Винаги е от полза да се напрегнем малко повече, отколкото ни се иска; в такъв случай действаме на ръба на съзнанието си.

МЕДИТАЦИЯ НАД-ЙОГА

Вече сте практикували медитация върху чакрите и вър­ху сребърната корда. Следващата стъпка е над-йога. Бих ви посъветвал да прилагате над-йога в комбинация с първите два медитативни метода, за да имате на разположение по-голямо количество енергия, с което ще рабо­тите. Ако не разполагате с достатъчно време за целия комплекс, можете да практикувате метода самостоя­телно.

В резултат на медитацията ще се срещнете с най-раз­лични явления. Едно от тях е нада, или поток от вът­решни звуци. Нада е вибриращ постоянен звуков поток, който протича абсолютно през всичко. Почти сигурно е, че по време на медитация ще се натъкнем на този поток от звуци, защото именно тогава сетивата ни са крайно изострени. Улавяме нада чрез слуха си. Звуковият поток всъщност е комбинация от хиляди различни звуци, но в началото сигурно ще го чувате като един недиференциран тон.

Нада се чува най-добре в сравнително тихо място, където няма други звуци. Ако практикувате медитация върху чакрите и сребърната корда в тихо кътче, ще чу­ете нещо като бръмчене в главата си, най-вече в област­та на дясното ухо. Причината не е движението на кръвта; кръвта не произвежда такъв протяжен, остър звук. Не трябва да го обърквате и с мениеровия синдром, бо­лестно състояние, при което на човек му се вие свят, а ушите му пищят. Това, което чувате, е потокът от звуци, елементарен и както изглежда, безобиден шум — звукова магистрала към вселената.

В края на медитацията върху чакрите и сребърната корда можете да продължите да седите с изправен гръбнак или да легнете. И в двата случая е важно да задържите съзнанието си будно, защото този метод изисква дълбока концентрация. Ето защо не е желателно да зас­пивате. Ако легнете, направете го върху равна повърх­ност и без възглавница. Дръжте краката си опънати, не трябва да ги кръстосвате; ръцете са близо до тялото, с обърнати нагоре длани. Очите и устата са затворени, връхчето на езика е опрян в небцето. Релаксирайте и се освободете от мускулното и психичното напрежение. В идеалния случай практикувайте в спокойно и тъмно мяс­то. Най-подходящото време за този вид медитация е рано сутрин или късно вечер, защото тогава е по-тихо. Ако външният шум е проблем, който ви е невъзможно да преодолеете, сложете в ушите си тампони.

Насочете вниманието си към вътрешността на главата и слушайте внимателно. В началото се съсредото­чете върху дясната половина на главата, в областта на вътрешното ухо. Там ще доловите някакъв звук. Веро­ятно ще чуете звънтене, бръмчене или нещо като далеч­но ехо от барабани. Вслушайте се внимателно в звука, фокусирайки напълно вниманието си. Опитайте се да го чуете, все едно се опитвате да доловите думите на някой, който шепне в съседната стая. Концентрирайте се дълбоко.

В процеса на вслушването звукът ще става все по-си­лен и ще започнете да долавяте и други звуци. Всъщност ще доловите толкова много звуци, че вече няма да можете да различите онзи, който сте чули в началото. Това би било чудесно. С нарастване на силата на звуците из­берете си един и се съсредоточете върху него. Няма зна­чение кой сте избрали, важното е вниманието ви да се задържи върху него. Концентрирайте се върху звука по същия начин, както бихте се съсредоточили върху един инструмент от оркестъра при изпълнението на симфо­ния. Звукът става все по-отчетлив и човек има чувството, че той преминава през тялото му. При концент­риране върху него звукът може да се промени — да ста­не по-нежен и изчистен. Така и трябва. Продължавайте да се вслушвате и задръжте вниманието си концентри­рано.

Звуците, които вероятно ще чуете, са много: камба­нен звън, звук на флейта, грохот на водопад, жужене, плясък на вълните, песен на щурец или птица. Като прак­тикувате този метод, с течение на времето ще чувате и по-фини, необикновени звуци. Единственото, което има значение, е да се съсредоточите напълно, иначе те бър­зо ще изчезнат.

Ето как богът на йогите Шива описва звуковия по­ток и медитацията върху него в „Шива самхита“[2]:

Първият звук е като жуженето на опиянена от мед пчела. Следващият е звукът на флейта, после — на арфа; след това, постепенно практикувайки йога, разкъсалият тъмнината на света чува камбанен звън; после се чува гръмотевичен грохот. Когато, освободен от страховете си човек напълно се съсредоточи върху този звук, той бива погълнат от него, о, многообични!

Когато умът на йогата се концентрира дълбоко върху този звук, той забравя за външните неща и потъва в него.

Чрез практикуването на йога той побеждава и трите качества (т.е. доброто, лошото и безразличието); бидейки свободен от всички състояния, той се потопява в чидака (етера на интелекта).

Когато медитирате върху звуковия поток, в начало­то насочвате съзнанието си към самия звук, а накрая — към неговия източник. Чрез практика ще се слеете със звуковия поток до такава степен, че ще ви бъде невъзможно да различите границата между собственото ви Аз и звука. Ще преминете през многобройни промени и ще установите, че сте достигнали състояние на свръх-съзнание. Помнете, че всичко това означава освобождаване на енергия, което позволява умът ви да се съсредо­точи върху настоящия момент точно и ясно. Независи­мо колко са богати и ярки, явленията са преходни.

Изживяването на нада е несравнимо. Единственият начин да разберете какво значи да слушаш звуковия поток е практикуването на над-йога. Не ви върши работа нищо друго. Звуците, които ще чуете, са единствени по рода си. Цялото ви същество се къпе във вълните на изключителни вибрации, от което човек изпитва чувствена наслада. Както и при другите техники, ключът към успешното практикуване на този метод е посто­янство и дълбока концентрация. Ще установите, че зву­ците лесно се изплъзват. Те идват и си отиват, изчез­ват, променят се, отслабват и се засилват до грохот.

Практикувайте над-йога поне петнайсет минути. По-добре би било да отделите повече време, защото този вид медитация увеличава способността ви за кон­центрация и изостря сетивата. След медитацията релаксирайте няколко минути.

Умът е като змия, забравя несигурността, когато чуе нада, и престава да бяга.[3]

НАД-ЙОГА И ЦЕНТРАЛНИЯТ КАНАЛ

Последният етап от медитацията върху кундалини е обединяване на методите. Запазете седящата си поза след медитацията върху чакрите и сребърната корда и започнете да медитирате върху звуковия поток. Пото­пете се за няколко минути в него, като същевременно насочите вниманието си към централния канал, който върви нагоре по гръбначния стълб. Не е нужно да си представяте сребърната корда — просто почувствайте проводника на енергия в гръбнака си и в същото време се вслушвайте в звуковия поток. Слушайте интензивно, без да губите усещането си за централния енергиен канал. Ще установите, че сте в състояние да се справите и с двете неща едновременно.

Ако сте си дали труд да си създадете добри навици за медитация и ако фокусирате възможно най-пълно внима­нието си, ще се убедите, че този начин на медитация е нещо изключително. Концентрирането върху централ­ния канал включва съзнанието ви към самата сърцевина на енергийната система, докато съсредоточаването върху звуковия поток ви свързва с източника на енерги­ята и интелекта. Сливането е пълно. Тази техника може да предизвика мощен прилив на енергия в цялото ви съ­щество. Практикувайте я най-малко петнайсет мину­ти след медитацията върху чакрите и сребърната кор­да. По възможност удължавайте времето. Ще се убеди­те, че след време включването към източника на енер­гия става съвсем лесно. Целта е именно тази.

КЪДЕ ОТИВАМЕ ПОСЛЕ?

Чудесно е да се възхищаваш на планината отдалече, но съвсем друго е да си дадеш труд да се изкачиш на върха й. По същата логика е много интересно да четеш за „петимата тибетци“, за различните форми на медитация и да размишляваш върху движението на енергийния поток в тялото и мозъка и за огромния човешки потенци­ал. Но съвсем друго е да практикуваш описаните в кни­гата техники. Да четеш за вливащите сила йогийски методи прилича на разглеждането на забележителности. Докато наистина не стигнеш до тях и не ги направиш част от своя живот, те са просто част от един непрекъснато изменящ се пейзаж.

Ако описаните в книгата методи ви харесват, започ­нете да ги практикувате. Нямате нужда от гуру, ашрам или каквото и да било друго. Проучете инструкциите внимателно, стъпка по стъпка, и превърнете методите в част от своя живот. Четенето за тях е приятно, а тяхното практикуване влива жизнени сили и просветлява. „Петимата тибетци“ са прекрасни техники. Отнемат относително кратко време и не изискват много усилия, но ползата от тях е голяма. Тези упражнения, комбини­рани с медитация върху кундалини, ви осигуряват един силен йогийски комплекс, който буквално може да проме­ни живота ви, ако му позволите.

ОТВЪД ГРАНИЦИТЕ НА МЕТОДА

Както вече споменах, целта при практикуването на раз­личните видове медитация върху кундалини не е натруп­ването на необикновени преживявания, а зареждането с енергия чрез пълно съсредоточаване на съзнанието вър­ху това усилие, за да изживеете настоящия момент ярко и живо. Ако проявите постоянство в практикуването на комплекса от техники, ще произведете огромна енер­гия, освобождавайки силата кундалини и активизирайки циркулацията на енергията в тялото и мозъка си. Медитацията ще изостри вниманието ви до такава сте­пен, че наистина ще бъдете в състояние да го задържите фокусирано върху настоящия момент, единственото време, което е валидно. Единственото време, в което живеем, е тук и сега. Никой не живее вчера или утре; животът — това е настоящият миг. Можем да го изживеем и осъзнаем напълно, като съсредоточим цялата си енергия и внимание върху него. Този начин на същест­вуване излиза извън рамките на метода. Той не е техника, а живот. Всички акробатики на йога — дишането, концентрацията, упражненията, системната практика — ни отвеждат там, където няма какво да се прави, няма какво да се разбира, няма цел, която да се преслед­ва и постига; отвеждат ни до безкрайността на насто­ящия миг, на тук и сега, до единственото време, което е валидно.

РЕЧНИК НА САНСКРИТСКИТЕ НАИМЕНОВАНИЯ

АДЖНА шестата от седемте главни чакри

АНАХАТА четвъртата от седемте главни чакри

АШРАМ индуско религиозно средище

ВИШУДХА петата от седемте главни чакри

ГОРАКШАА името на съставителя на хатха-йога; сборник „Горакша йога самхита“

ДХАРМА нещо постоянно изменящо се; същността или субстратът като материална основа; универсален морално-етичен принцип (добро, дълг, закон и др.), от който произтичат индивидуалните качества или изяви; средство за усилване на духа

ИДА нерв, нервен канал, един от главните прободници на съответната жизнена енергия — прана или кундалини

КУНДАЛИНИ потенциалната, или „спяща“, жизнена енергия в човешкото тяло

МАНИПУРА третата главна чакра

МУЛАДХАРА първата от седемте главни чакри

НАДА вътрешен звук, звуков поток

НАДИ нерв, нервен център, един от главните проводници, преносител на жизнена енергия

НИДРА сън, спане без сънуване, съзнателен сън

ОМ сричка с универсален характер, обединяваща в себе си всичко, квинтесенция, зародишна сричка на вселената

ПИНГАЛА един от трите главни пътища на енергията

ПРАНА жизнена сила

ПРАНАЙАМА йогийски контрол над дихателния процес

САХАСРАРА седмата чакра

СВАДХИШТХАНА втората чакра

СУШУМНА централната и най-важната нади, по която се из­дига потенциалната енергия кундалини

ХАТХА-ЙОГА йогийска система за физическо и телесно укрепване като предпоставка към по-висши състояния

ЧАКРА нервен център, или вихров център на концентри­рана жизнена енергия

ЧИДАКАС етеричната субстанция на интелекта

[1] тай джи или тай джи чуан — китайска система за физическо укрепване и хармония на тялото, самозащита и медитация.

[2] Рай Бахадур Сриса Чандра Васу. „Шиба Самхита“, Ню Делхи, Ориентъл Букс Репринт Корпорейшън, 1979 г.

[3] Панчам Син. „Хатха йога прадипика“, Ню Делхи, Ориентал Букс Репринт Корпорейшън, 1980 г.

Advertisements

Posted 07.10.2011 by vemiplast in Здраве

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: