Водороден генератор   Leave a comment

Генераторът на Газ на Браун ( HHO газ ) или както е популярен в България „Водороден генератор”, се използва за производството на газ, който се явява допълнително гориво, ускоряващо процеса на изгаряне на гориво-въздушната смес в цилиндрите на двигателя. Получения ефект от по-доброто изгаряне е повишаване на мощността на двигателя и значителна икономия на гориво. Възможно е увеличаване пробега с до 50% със същото количество гориво. Водородния генератор (HHO генератора) е предназначен за всякакъв вид ДВГ работещи с бензин, дизел, пропан-бутан или метан.

__

__

ПОВЕЧЕ:      

Илия Вълков (Yull Brown)

Американските учени Шон Монтгомъри и Греьм Смит попадат на любопитна информация за австралийския учен Юл Браун, който работел върху нова технология в Калифорния. Свързват се с него и го посещават. Браун е създал смес от водород и кислород с удивителни свойства, за които няма научно обяснение. Ученият споделя с гостите си, че в Отава има генератор, който произвежда неговия газ.

Монтгомъри отива в Канада и там демонстрациите на Брауновия газ направо го зашеметяват: искра запалва пламък от малка горелка. Слагат отпред дървена плоскост и той веднага прогаря в нея малка чиста дупка. Същото се случва и с метален лист, а после и с мраморна плоча. Всеки би предположил, че пламъкът е горещ като на ацетиленова горелка Но горелката на Браун била само леко затоплена и МОЖЕЛА ДА СЕ ДЪРЖИ С ГОЛА РЪКА почти до дюзата! Подлагат волфрамова пръчка (волфрамът кипи при 6000 градуса), блясва бял пламък и пръчката почва да се изпарява. Другият й край обаче остава студен и може да се държи с ръка. Подлагат тухла и тя първо се гледжосва, после започва да се топи. Към друга пламъкът запоява парче стъкло, към него мед, а към медта – парче стъкло. После през всичките спойки пробива идеално гладък отвор. Късче америций 241 който излъчва 16 00 кюри радиация в минута след 2-минутно излагане на пламъка става почти безвреден, колкото е фоновата радиация.

Но любимата демонстрация на Юл Браун е ДА ИЗМИНЕ С КОЛА 1600 КМ БЕЗ ГОРИВО само бидон с 4 л. вода и две Браунови батерии, които преобразуват водатата в газ. Брауновият газ е получен чрез електролиза на водата, при която водородът и кислородът се разделят. Това не е нещо ново, нито сложно – електролизата е открита преди близо два века от Фарадей. Новото е, че когато двата газа след това се смесят, дори под налягане, те не експлоадират, а се свързват мирно и тихо. „От вода и пак на вода с чиста енергия, която може да пречисти водата, въздуха, храната, въобще света.“ Така Браун формулира сам своето откритие.

Пламъкът на двата газа е с особени свойства: без да използва кислорода наоколо, той може да реагира и да топи всякакви материали – реже стомана като кашкавал, топи и споява, изгаря и разгражда радиоактивни и токсични отпадъци, прави от водата гориво, произвежда електричество, създава вода в пустинята, суши въглища, пречиства рудата и т. н. – безброй приложения във всички области на живота. При това ПЛАМЪКЪТ СЕ „ДЪРЖИ“ КАТО РАЗУМНО СЪЩЕСТВО – сам повишава или намалява температурата си според материала, който се поднася пред него. Тези свойства на газовата смес още не са разгадани и описани в научно издание.

През 1977 и 1978 г. Юл Браун патентова своя газ и генератора за него в Австралия и в САЩ. Въпреки огромния научен и медиен интерес обаче, въпреки многото демонстрации, лекции, семинари откритието не е прието и до днес Все още липсва обяснение защо пламъкът действа избирателно към всеки материал и в каква реакция влиза с него. Хипотезата, че водородът и кислородът се държат не в обичайното състояние, не стига да обясни това странно поведение, което сякаш е извън физичните и химичните закони.

През 1981 г. Юл Браун основава фирмата „Brown Energy“ в Сидни и започва да прави генератори. През 1984 г. продава първия на Китай, където и досега го използват за изгаряне на радиоактивни отпадъци. Генератори има и в Южна Канада. Производството на единични бройки обаче е скъпо и Браун пуска фючърсни акции. Събира огромна сума, но не я използва рационално. Той разбирал от наука, но не и от бизнес. Освен това бил необщителен, даже параноик – страхувал се да не откраднат изобретението му, затова отказал офертите за съвместна дейност, фирмата му стига до фалит и избухва скандал. В него към излъганите вложители се присъединяват скептичните учени, както и конкурентните газови и автомобилни концерни.

Стига се дотам, че през 1992 г. Юл Браун заминава тайно за САЩ и живее там почти до смъртта си през 1998 г. Умира като последен бедняк в болница в Рькууд, близо до Сидни, от остра сърдечна и бъбречна недостатъчност. Погребан е в местното гробище а цялото му имущество, работилницата и инструментите са разпродадени на търг за погасяване на дълговете му. Не е оставил наследници, а сроковете на патентите му отдавна са изтекли. Но историята с Брауновия газ не свършва дотук. В последните 10 г. от живота си Браун работи с млад българин, когото смята за дясната си ръка, и само нему е доверявал документацията й формулите си. Този млад учен може да доразвива идеите за разработки в областта на двигателите с вътрешно горене. Изключително важно е ДА ДОЙДЕ В РОДИНАТА СИ и да работи по приложенията на газа, стига да се намери институция или хора, които да му осигурят лаборатория, екип и условия за работа. Той е склонен да го направи, така че Брауновите изобретения да се внедрят в производството.

Кой е всъщност Юл Браун? Това е Илия Вълков от Варна, който през 1952 г. бяга в Турция и после се установява в Австралия. Роден е на 20 април 1922 г. От малък имал влечение към техниката, бил сръчен и от подръчни части можел да направи радиоапарат например. Като ученик в Пловдивската семинария се впечатлил от пасажа в Библията, че Бог ще накаже грешниците с огън и ще изгори земята. ЧУДЕЛ СЕ КАК ЩЕ СТАНЕ ТОВА след като планетата е покрита 2/3 с вода. Но като вярващ човек не се съмнявал, че има начин водата да се запали, и решил да го открие.

През 1941 г. Вълков служи в морската рота на о. Самотраки, а след войната се записва студент по електроинженерство в Софийската политехника. Студентът обаче слушал тайно западни радиостанции и бил натопен на властта. От 1948 до май 1950 г. е въдворен в ТВО .Перник“ и работи в мината при ужасни условия, а след това е в лагера „Белене“. Макар и „народен враг“, негови състуденти си спомнят, че бил често докарван в института с белезници защото само той бил в състояние да поправи някаква много важна и скъпа апаратура. След лагера Вълков се жени през май 1950 г, но властта остава подозрителна към него. Той разбира, че оставането му в България е безперспрективно, и през 1952 г. бяга в Турция през Резовската река. Там е арестуван като шпионин и лежи още 6 г. в затвор. ОСВОБОЖДАВА ГО НЯКОЙ СИ МАЙОР БРАУН ОТ ЦРУ. Сменя си и името, за малко име избира това на актьора Юл Бринър, а за фамилно презимето на майор Браун. В Сидни постъпва във фирма и за 10 години се издига до поста технически директор. После напуска и се заема да осъществи мечтата си. През 1971 г. откритието „Браунов газ“ станало факт.

За личния му живот обаче се знае малко. В Австралия е живял дълго с друга българка – Лиляна, но няма деца от нея. В България след бягството му жена му ражда момиче, но Браун никъде не я вписва като своя дъщеря. Така че освен нея наследница на откритието му е и родината.

Какво представлява водородния генератор

Как големи компании и правителства слагат ръка на новите открития?

_______

Кой уби електрическата кола?

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: