История на федералния резерв   Leave a comment

През 1775г. започва американската революционна война в опит на американските колонии да се откъснат от Англия и потисническата и монархия. Въпреки, че много причини се сочат за революцията, една причина изпъква като основна – това, че Крал Джордж III от Англия обявява за незаконна безлихвената и независима валута, която колониите са произвеждали и използвали, принуждавайки ги да теглят пари на заем от централната банка на Англия с лихвен процент. Той моментално поставя колониите в дългове. И както Бенджамин Франклин по-късно пише:”Отказът на Крал Джордж III да позволи на колониите да използват честна парична система, която би освободила обикновения човек от примката на паричните манипулатори, вероятно е основната причина за революцията.“ През 1783 г. Америка спечели независимостта си от Англия. Обаче, нейната битка срещу концепцията на централната банка и корумпираните и алчни хора свързани с нея, тепърва започва.

И така, какво е централна банка? Тя е институция, която произвежда валутата на цяла една нация. Базирайки се на Историята, две специфични сили са присъщи за практиката на централните банки: контролът върху лихвените проценти и контролът върху паричната наличност, или инфлацията. Централната банка не просто снабдява икономиката на правителствата с пари – тя им ги дава под наем с лихва. След това, чрез увеличаване и намаляване на парите в наличност, централната банка регулира стойността на валутата в обръщение. Важно е да се разбере, че начина по който е изградена тази система може да създаде само едно нещо в дългосрочен план….ДЪЛГОВЕ! Не е нужно да си гений за да прозреш измамата. Защото всеки долар отпечатан от централната банка се дава на заем с лихва. Това означава, че всеки отпечатан долар е всъщност доларът плюс определен процент дълг базиран на този долар. И след като централната банка държи монопол над печата на валутата за цялата държава и дава на заем всеки долар с прикрепен към него дълг…откъде идват парите за погасяване на дълговете? Могат да дойдат само от централната банка отново. Което означава, че централната банка трябва непрекъснато да увеличава паричния си резерв за да покрива временно неизплатения дълг, който създава, което пък – след като нови пари се дават на заем също с лихва – води до още повече дългове. Крайният резултат от тази система е РОБСТВО, защото е невъзможно както за правителството, така и за обществото, някога да се измъкнат от самонатрупващият се дълг.

Основателите на тази държава са били съвсем наясно с това. „Смятам, че банковите институции са по-опасни от цели армии….ако американският народ някога позволи на частни банки да контролират печата на валутата….банките и корпорациите, които ще израснат около тях, ще отнемат собствеността на хората, докато един ден децата им се събудят бездомни на континента, който бащите им са завладели.” Томас Джеферсън (1743 – 1826). „Ако искате да останете роби на банкерите и да изплащате разходите за собственото си робство, просто ги оставете да създават пари и да контролират националните активи.” Sir Josiah Stamp (1880 – 1941).

До началото на 20-ти век САЩ са осъществили и премахнали няколко централни банкови системи, които са били мошенически поставени от безскрупулните банкерски интереси. По това време доминиращите фамилии в банкерските и бизнес среди са : Рокфелер, Морган, Варбург, Ротшилд.

               

И в началото на 1900 г. те отново опитват да прокарат закон за създаване на нова централна банка. Но те са знаели, че правителството и народа са против такава институция. Затова е трябвало да създадат инцидент, който да повлияе на общественото мнение. И така Дж. П. Морган, смятан от обществото за финансово светило по това време, използвал огромното си влияние в медиите за разпространяване на слухове, че една от известните банки в Ню Йорк е неплатежоспособна и пред банкрут. Морган е знаел, че това ще предизвика масова истерия, която ще засегне и други банки. Така и става. От страх да не загубят парите си, хората започват масово да изтеглят спестяванията си. В последствие, банките са принудени да върнат заемите си, което принуждава собствениците им да продадат имуществото си, и така започва спирала от банкрути, загуба на имущество и смут. Обединявайки фактите няколко години по-късно, Фредрик Алън от списание „Life”пише:”Интересите на Морган взеха връх….за предизвикване на паниката (от 1907), напътствайки я хитро в развитието и.” Неподозиращи измамата, паниката от 1907 води конгреса до разследване (с цел реформи) предвождано от сенатор Нелсън Олдрич, който има тесни връзки с банковите картели и по-късно става член на фамилията Рокфелер чрез брак. Комисията водена от Олдрич препоръчва да се създаде централна банка, така че паника като тази от 1907 г. да не се повтори никога. Това е искрата от която интернационалните банкери са се нуждаели за да вкарат плана си в действие. През 1910 г. се провежда тайна среща в имението на Морган на остров Джекил до Щата Джорджия. Там е написан законопроекта за централната банка наречен акт на федералния резерв. Този закон е написан от банкери, а не от законодатели. Тази среща е била толкова тайна и скрита от правителствено и обществено достояние, че 10-ината души присъствали на нея са пътували до острова с фалшифицирани имена. След като законопроекта е изготвен, той бива предаден на тяхното подставено лице в политиката – сенатор Олдрич за да го прокара в конгреса. И през 1913 г., със сериозно политическо спонсорство от страна на банкерите, Уудроу Уилсън става президент, след като предварително се е съгласил да подпише акта за федералния резерв в замяна на подкрепата за кампанията си. И два дни преди Коледа, когато повечето конгресмени са били у дома при семействата си, акта за федералния резерв е гласуван и Уилсън го превръща в закон. Години по-късно Уилсън с разкаяние пише:”Нашата велика индустриална нация се контролира от кредитната система, а тази система е в частни ръце. Следователно, развитието на държавата ни и всичките и дейности са в ръцете на малцина мъже….които заради собствените си уговорки – замразяват, спъват и разрушават истинската икономическа свобода. Превърнахме се в едно от най-зле управляваните, едно от най-напълно контролираните правителства в цивилизования свят. Това вече не е правителство на свободното мнение, на убежденията и гласа на мнозинството, а правителство водено от мнението и натиска на малка група от властни хора.” Конгресмен Луис Макфадън също изразява истината след приемането на закона:”Световната банкова система беше положена тук….супердържава управлявана от международни банкери….действащи заедно за да поробят света за собствената си наслада. Федералният резерв узурпира правителството.” На хората им беше казано, че системата на ФЕД ще стабилизира икономиката, и че инфлацията и икономическите кризи няма да се повторят. Е, както историята показа, нищо не е по-далеч от истината. Действителността е че, интернационалните банкери вече имат добре смазана машина за разпростиране на личните си амбиции.

Така от 1914 до 1919 г. ФЕД увеличава количеството пари в обръщение с около 100%, което подвежда малки банки и обществени лица да изтеглят огромни заеми. После, през 1920 г. ФЕД изтегля голяма част от парите в обръщение. Принуждавайки банките на издръжка да върнат огромна част от заемите си и също както през 1907 г. следват банкрути, фалити и сривове. Над 5 400 конкурентни банки извън системата на федералния резерв фалират, допълнително затвърждавайки монопола на малката група международни банкери. За това престъпление конгресменът Lindbergh официално заявява през 1921 г.:”Чрез федералния резерв, паниките се създават научно. Настоящата паника е първата научно създадена такава. Разработена така, както се пресмята математично уравнение.” Обаче, паниката от 1920 г. е само за загрявка. От 1921 до 1929 г. ФЕД отново увеличава парите в обръщение, което отново довежда до големи заеми отпуснати на банките и обществеността. На стоковата борса се появява и сравнително нов вид заем наречен: „margin” заем. Този заем позволява на инвеститорите да платят само 10% от цената на акциите като останалите 90% биват дадени на заем от брокера. С други думи, човек е можел да притежава акции на стойност 1000$, плащайки само 100$. Този метод е бил много популярен в тези бурни години, защото е изглеждало, че всички печелят пари на борсата. Обаче, в този заем има уловка. Той може да бъде поискан обратно по всяко време и трябва да се изплати в рамките на 24 часа. Това се нарича „margin call”, и типичният резултат от това е бил разпродажба на акциите закупени с този заем (на загуба). И така, няколко месеца преди октомври 1929 г., Рокфелер и други вътрешни хора тихомълком напускат борсата. И на 24-ти октомври, 1929 г. финансистите от Ню Йорк отпускащи “margin” заемите започват масово да искат връщане на заемите. Това мигновено предизвиква масови разпродажби на борсата, за да се покрият “margin” заемите. Поради същата причина започват масови банкрути. Над 16000 банки фалират, това позволява на интернационалните банкери не само да закупят конкурентните банки на безценица, но и да купят цели корпорации за жълти стотинки. Това е най-големият грабеж в американската история. Но той не свършва до тук. Вместо да се увеличат парите в обръщение, със средствата получени от икономическата криза, федералния резерв всъщност ги намалява, запалвайки една от най-големите депресии в историята. Още веднъж вбесен, конгресменът Louis McFadden, дългогодишен противник на банковите картели започва съдебни процедури за отстраняване на борда на федералния резерв „Това беше внимателно планирано събитие. Интернационалните банкери искаха да предизвикат състояние на отчаяние, за да могат да се превърнат в господари на всички нас.” Съвсем неизненадващо, след два предишни опита за убийство, McFadden е отровен по време на банкет преди да успее да прокара дискредитацията.

През 1933 г. след като са докарали обществото до безпомощност, банкерите от ФЕД решават, че златният стандарт трябва да се премахне. За да постигнат това, е трябвало да се сдобият с останалото злато в системата. И така, под предлога „да сложим край на депресията”, започва конфискацията на златото. Под заплахата от 10 години затвор, всички в Америка са принудени да предадат златото си на хазната. Така се ограбва и малкото останало богатство на народа. В края на 1933 г. златният стандарт бива премахнат. Ако погледнеш долар преди 1933 г. – на него пише „възвръщаем в злато”, докато на днешните пише „законно платежно средство”, което означава, че са подплатени с абсолютно нищо. Те са хартия без стойност. Единственото нещо, даващо стойност на парите ни е това до колко са в обръщение. Следователно, властта да контролираш парите в наличност е също и властта да контролираш тяхната стойност, което пък дава власт да се поставят цели икономики и общества на колене. „Дай ми контрол над парите на една държава и не ме интересува кой пише законите и” – Родшилд. Важно е ясно да се разбере, че федералния резерв е частна корпорация. Той изготвя собствената си политика и практически не подлежи на никакъв правителствен контрол. Това е частна банка даваща на заем паричните средства на правителството с лихва, напълно в съответствие с мошеническия модел за централна банка, от който страната се е опитвала да избяга, обявявайки своята независимост в революционната война.

Контролът върху икономиката и безкрайното ограбване на богатствата е само едната страна, която банкерите държат в ръцете си.

Следващият инструмент за печалба и контрол е войната. След създаването на федералния резерв през 1913 г. започна серия от големи и малки войни, от които най-значими бяха двете Световни войни и Виетнам.

Първата световна война – през 1914 г. избухва война в Европа, съсредоточена около Англия и Германия. Американския народ не е искал да има нищо общо с войната. Президента Уудроу Уилсън публично обявява неутралитет. Но администрацията на САЩ търси всякакви оправдания за да влезе във войната. В поредното си изказване държавният секретар Уилям Дженингс казва:”Големите банкерски среди бяха дълбоко заинтересувани от участието ни във войната, заради широките възможности за огромни печалби.” Най – доходното нещо за интернационалните банкери е войната, защото тя принуждава държавите да теглят повече заеми от федералния резерв….с лихва. Главният съветник и ментор на Уудроу Уилсън е бил полковник Edward House, човек имащ близки връзки с интернационалните банкери желаещи войната. В документиран разговор между полковник House, съветника на Уилсън и сър Edward Grey, външният министър на Англия относно това как да се вкара Америка във войната:Grey запитал:”Как ще реагират американците, ако немците потопят параход с американски пасажери на него?” House отговорил:”Вярвам, че вълна от гняв ще залее щатите и това ще е достатъчно да ни вкара във войната”.

И така на 7-ми май 1915 г. дефакто по предложение на Сър Edward Grey, кораб наречен Lusitania бива умишлено изпратен във води под немски контрол. И както се е очаквало, немските подводници торпилирали кораба, взривявайки складираните на борда муниции, убивайки 1200 души. За допълнително разбиране умишлеността на тази постановка: немското посолство поставя съобщение в „Ню Йорк Таймс” предупреждаващо хората, че ако се качат на Lusitania, го правят на собствен риск, и че такъв кораб пътуващ от Америка за Англия през бойната зона, подлежи на унищожение. И както се очаква потопяването на Lusitania предизвиква вълна от гняв сред американското население. И не след дълго Америка влиза във войната. В първата световна война загиват 323 000 американци, част от общо над 16 милиона жертви. Рокфелер печели 200 милиона долара от нея. (Това са около 1,9 трилиона по днешните стандарти). Военните разходи на Америка са около 30 милиарда $ повечето от които са взети на заем с лихва от банката на федералния резерв, увеличавайки още повече печалбите на международните банкери.

Втората световна война – На 7-ми декември 1941 г. Япония напада американската флота в Пърл Харбър, и това въвлича САЩ във войната. Президентът Франклин Рузвелт обявява, че атаката била „позорен ден в историята”. След 60 години прикриване на информация, днес вече е ясно, че за нападението срещу Пърл Харбър не само се е знаело предварително, а то е било напълно желано и провокирано. Рузвелт, произхождащ от семейство занимаващо се с банкерство още от 18-ти век и чийто чичо Фредерик е бил в първият борд на федералния резерв е бил много предразположен към интересите на интернационалните банкери, а интересът е да се влезе във война, защото както видяхме – войната за тях е най-доходна. В месеците предхождащи нападението на Пърл Харбър, Рузвелт прави всичко по силите си да разгневи японците, показвайки агресивно отношение: той спира целият износ на американски петрол за Япония, замразява всички японски авоари в САЩ. Официално дава заеми на Китай и снабдява с военни припаси англичаните….вражески страни на Япония във войната, което е в пълно нарушение на международните военни правила. На 4-ти декември, три дни преди атаката, австралийското разузнаване съобщава на Рузвелт за японски военни части отправящи се към Пърл Харбър. Рузвелт не обръща внимание. И така, както са се надявали и са позволили на 7-ми декември 1941 г. Япония напада Пърл Харбър, убивайки 2400 войника. Веднага 1 милион души постъпват като доброволци за войната.

Във втората световна война загиват над 60 милиона военнослужещи и цивилно население.

Важно е да се знае, че военната кампания на нацистка Германия беше подкрепяна предимно от 2 организации: едната се нарича I.G.Farben. Тя е произвеждала 84% от експлозивите на Германия и дори „Zyklon B” използван в концлагерите за избиването на милиони. Един от негласните партньори на I.G.Farben е компанията на Рокфелер – Standart Oil в Америка. Всъщност немската авиация не би могла да функционира без една специална добавка, патентирана от Standard Oil на Рокфелер. Драстичните нацистки бомбардировки над Лондон например, стават възможни благодарение на продажба на петрол за 20 милиона $ на „I.G.Farben”от Рокфелеровата компания “Standard Oil”. Това е само един малък детайл от картината – как американският „бизнес” подкрепя и двете страни във втората световна война. Още една предателска организация струваща си да се спомене е „Union Banking Corporation” от Ню Йорк. Тя не само финасира в много аспекти идването на власт на Хитлер и го подпомага материално по време на войната, тя също е била банка за пране на нацистките пари, която в крайна сметка бива разобличена, че държи милиони долари нацистки пари в трезорите си. Впоследствие „Union Banking Corporation”бива закрита, за нарушения на закона забраняващ търговия с враговете. Познайте кой е бил директор и вицепрезидент на тази банка? Прескот Буш….. дядо и баща на двамата президенти Буш. Имайте това предвид, когато преценявате моралните и политически нрави на фамилията Буш.

          

Виетнам – САЩ официално обявява война на Виетнам през 1964, използвайки като оправдание инцидент, в който американската флота била нападната от Северно – Виетнамски торпедни кораби в залива Тонкин. Този инцидент служи като претекст за масирано изпращане на взводове и военни действия. Само, че атаката над американската флота от виетнамските торпедни кораби….НИКОГА НЕ СЕ Е СЛУЧИЛА.

       

Това е напълно  нагласено събитие за да се оправдае влизането във войната. Бившият министър на отбраната Robert McNamara констатира години по-късно, че инцидента в залива Тонкин е бил „грешка”, докато много други вътрешни лица и офицери признават, че това е бил планиран фарс и пълна лъжа. През октомври 1966 г. президентът Линдън Джонсън премахва забраната за търговия със Съветския блок, знаейки прекрасно че Съветите осигуряват над 80% от военните доставки на Северен Виетнам. В последствие Рокфелер финансира заводи в СССР, които руснаците използват за производство на военно оборудване, което изпращат на Северен Виетнам. Обаче, финансирането на двете страни в този конфликт е само едната страна на монетата. През 1985 г. правилата за сражение срещу Виетнам бяха разсекретени. Те показват какво е било разрешено и забранено на американските части във войната. В тях има абсурди като: Не се позволява да се бомбардират противовъздушните установки на Северен Виетнам, докато не стане сигурно, че те са в изправност. Не се разрешава враговете да бъдат преследвани след като пресекат границата с Лаос или Камбоджа и най-разобличителното от всички – не е позволено да се атакуват най-важните стратегически цели, освен ако не се получи заповед от най-високо ниво. Не само са наложени такива нелепи ограничения, а и Северен Виетнам е бил информиран за тези ограничения и следователно е можел да изгради цели стратегии базирани на ограниченията на американските сили. Ето защо войната продължи толкова дълго. Изводът е следния: войната във Виетнам не е проведена за да се спечели. Трябвало е само да се проточва. В тази война за печалби загиват 58000 американци и 3 милиона виетнамци.

И така, къде сме сега? 11-ти септември беше само началото на набиращият скорост заговор на безмилостният елит. Това беше инсцениран повод за война, не по-различен от потъването на Lusitania, предизвикването на Пърл Харбър и лъжата за залива Тонкин. Той беше използван за провеждане на две непровокирани и незаконни войни, една срещу Ирак и една срещу Афганистан. Само че, 9/11 беше претекст и за още една война….ВОЙНАТА СРЕЩУ ТЕБ!!! Патриотичният акт, „Национална сигурност”, акта за военните трибунали и други закони са напълно и изцяло предназначени да унищожат гражданските ви права и да ограничат възможностите за съпротива срещу това което наближава. Понастоящем в САЩ вие – неосведомени американци с промити мозъци: вашият дом може да бъде претърсен, без съдебна заповед, без ваше присъствие, може да бъдете арестувани, без никакви обвинения повдигнати срещу вас, могат да ви задържат безкрайно, без достъп до адвокат и да ви изтезават законно, всичко това под съмнението, че може да си „терорист”. Защо забравяме историята? През февруари 1933 г. Хитлер нагласява фалшива атака, изгаряйки сградата на собствения си парламент – Райхстага и обвинява за това комунистически терористи. Няколко седмици по-късно, той прокарва закона за извънредни пълномощия на правителството, който напълно потъпква немската конституция, и отнема правата на хората. След това, той провежда серия от „превантивни” войни под оправданието, че те били нужни за поддържане на „Националната Сигурност”.

„Съществува зло, което заплашва всеки мъж, жена и дете в тази велика нация. Трябва да предприемем мерки за да осигурим нашата сигурност и да защитим родината си.” Думи на Дж. Буш….и на Хитлер при създаването на Гестапо.

                                                    

„Нашият враг е радикална мрежа от терористи и всяко правителство, което ги подкрепя.” – Буш

Време е да се събудиш! Хората с власт правят всичко възможно за да бъдете непрекъснато подвеждани и манипулирани. Например, обществото в голямата си част вярва, че инвазията в Ирак се развива зле, защото сектантското насилие сякаш няма край. Това, което обществото не вижда е, че дестабилизацията на Ирак е точно това, което хората зад правителството искат. Тази война трябва да бъде поддържана, така, че региона да бъде разделен, доминацията на петрола да се запази, постоянните печалби на доставчиците за армията да продължат и най важното-да се установят постоянни военни бази, за да се използват като ракетни площадки срещу други имащи петрол и неподчиняващи се държави, като Иран и Сирия. Най продуктивно е да накараш хората да се избиват помежду си и да унищожават собствената си територия, собствените си ферми. Начинът да разрушиш тяхното единство е като ги накараш да се саморазрушат, като ги разделяш и настройваш един срещу друг, а ти подкрепяш и двете страни.

В момента (2012 г.) САЩ имат над 700 военни бази в 130 страни. Това са официално обявените. За 2011 г. 711 милиарда долара са бюджетните разходи за поддържане на армията. На второ място със своите 143 милиарда са Китай, а на трето Русия – 72 милиарда долара.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: