Парите като дълг   Leave a comment

„Никой не е по-поробен от онези, които заблудено вярват, че са свободни” – Гьоте

Да си представим една нова банка, която тъкмо е учредена и все още няма вложители. Инвестиралите в банката са внесли сумата от 1111.12 долара лични пари в брой в централната банка като депозиран резерв. Изискванията за резерва са 9:1.

Стъпка 1: Банката отваря врати и посреща първият си клиент за заем. Той се нуждае от 10 000 долара за да си купи кола. При изисквания за резерв 9:1 влогът на новата банка в централната, известен като „Пълномощни пари”, законно й позволява да произведе на бял свят 9 пъти по-голяма сума или 10 000 долара, гарантирани с поемането на задължението от заемателя. Тези 10 000 долара не се вземат от никъде. Те са съвсем нови пари, просто записани в сметката на заемателя като банков кредит. Заемателят пише чек върху този банков кредит, за да купи колата.

Стъпка 2: Продавачът на колата депозира получените новосъздадени 10 000 долара в своята банка. За разлика от Пълномощните пари в централната банка, тези новосъздадени кредитни пари не могат да се умножават по коефициента на резерва (1,112 $ X 9 = 10 000$). Вместо това те се делят на този коефициент. При съотношение 9:1 банката може да създаде нов дълг от 9000 долара въз основа на внесените 10 000 долара депозит.

Стъпка 3: Ако тези 9000 долара впоследствие са вложени от трето лице в същата банка, която ги е създала, или в някоя друга, те биха станали законна основа за издаване на трети банков кредит за сумата 8100 долара. Или всеки нов депозит дава възможност за малко по-малък заем в безкрайно намаляваща прогресия. В случай, че поредният заем не се внесе в някоя банка процесът спира. Това е непредвидимата страна на механизма създаващ парите. Но много по-вероятно е на всяка стъпка, новите пари да бъдат депозирани в банка и механизмът с коефициента на резерва ще се повтаря отново и отново, докато не бъдат създадени почти 100 000 долара съвсем нови пари в банковата система. Всички тези пари са създадени изцяло чрез дълг. И целият процес е законно обоснован от първоначален внесен резерв от само 1111.12 долара, които стоят недокоснати в централната банка. Още по-интересно е, че при тази хитра система отчетите на всяка банка във веригата трябва да показват, че банката има 10% повече влогове отколкото раздадени заеми. Това подтиква банките да търсят влогове, за да могат да раздават заеми, като по този начин затвърждават общоприетото, но подвеждащо впечатление, че парите за заемите идват от депозити. Освен ако всички последователни заеми са вложени в една и съща банка, не може да се твърди, че някоя банка може да умножи първоначалните си Пълномощни пари почти 90 пъти чрез издаване на банкови кредити от нищото. Обаче банковата система представлява затворен кръг. Банков кредит, създаден в една банка, става влог в друга. И обратното. Т.е. Първоначалният резерв на банката в централната банка от малко над 1100 долара й позволява да събира лихви върху почти 100 000 долара, които банката никога не е имала.

Банките заемат пари, които те НЯМАТ!

Банките могат да създадат толкова пари, колкото ние можем да вземем назаем.

„Всеки подсъзнателно усеща, че банките не дават назаем пари. Когато теглиш от спестовната си сметка банката не ти съобщава, че това е възможно само защото те са взети назаем от някой друг.”- Марк Мансфилд, икономист и автор. Въпреки кадрите от монетния двор, парите, емитирани от правителството, обикновено съставляват по-малко от 5% от парите в обръщение. Повече от 95% от всички съществуващи днес пари са били създадени от нечий подпис върху свидетелството за задълженост към банка. Огромни количества от тези кредитни пари на банките се създават и унищожават всеки ден, при даване на нови заеми и изплащане на стари.

„Опасявам се, че не би се понравило на обикновеният гражданин ако му кажете, че банките могат да създават и създават пари. …И тези, които контролират задълженията на нацията, направляват политиката на правителствата и държат в дланите на ръцете си съдбата на народа.” – Реджиналд Макена, бивш председател на борда на Мидландс Банк, Англия. Банките могат да поддържат тази система само с активната поддръжка на правитеството.

Първо: правителствата приемат закони за платежните средства, задължавайки ни да използваме официалната национална валута.

Второ: правителството позволява кредитите на частни банки да бъдат изплащани в тази държавна валута.

Трето: държавните съдилища налагат погасяването на дълговете.

И последно: правителствата налагат правила, защитаващи работата на паричната система, и за поддържане доверието на обществото, а от друга страна не прави нищо, за да информира обществото за произхода на парите.

„Така нашето парично обръщение е на милостта на заемните сделки на банките, които дават назаем не пари, а обещания да предоставят пари, които не притежават.” – Ървин Фишер, икономист.

Банките не дават пари на заем. Те ги създават като дългове. И тъй като задлъжняването е потенциално неограничено, предлагането на пари също е неограничено. Оказва се, че и обратната ситуация е също вярна. Няма дълг, няма пари. Не е ли поразително, че въпреки огромните природни богатства, изобретателността и производителността, които ни заобикалят, почти всички ние от правителства до компании и индивиди сме в тежки задължения към банките! Изумително е наистина когато осъзнаем, че парите са дълг и ако няма дълг, няма да има пари!

Повечето хора си представят, че ако всички дългове бъдат изплатени, състоянието на икономиката ще се подобри. Ние сме зависими от постоянното подновяване на банковите заеми, за да съществуват парите изобщо.

„Това е смайваща констатация. Ние сме напълно зависими от търговските банки. Някой трябва да вземе на заем всеки долар, който е в обръщение. Ако банките създават изобилно изкуствени пари, тогава благоденстваме, ако ли пък не – гладуваме. Ние сме без постоянна парична система. Абсурдността на безнадеждното ни положение е невероятна, когато осъзнаем това напълно.” – Робърт Хемпхил, Управител кредити, Банка на федералния резерв, Атланта, Джорджия.

Време е повече хора да зададат на себе си и на своите правителства 4 прости въпроса. Навсякъде по света правителствата взимат назаем пари с лихва от частни банки. Правителственият дълг е основна част от общия дълг и обслужването на тези дългове поглъща голямата част от данъците ни.

Първи въпрос: „Защо правителствата предпочитат да вземат парите назаем от частни банки с лихви, когато то може само да създаде всички пари, от които се нуждае, без да има лихви?”

Втори въпрос:”Защо въобще да се създават пари под формата на дългове? Защо не се създадат пари, които да циркулират постоянно и да не е нужно непрестанно да бъдат вземани назаем с лихви, за да не изчезнат.”

Трети въпрос:”Как е възможно парична система, която може да функционира само при непрестанно ускоряване на растежа, да бъде използвана за създаване на устойчива икономика? Не е ли логично, че постоянно ускоряващ се растеж и устойчивост са несъвместими?”

И последно:”Какво в нашата сегашна система я прави зависима от постоянният растеж? Какво трябва да се промени, за да се позволи създаването на устойчива икономика?”

„Никога досега не съм срещал някой, който логически и аргументирано да обясни защо федералното правителство взема назаем собствените си пари… Вярвам, че ще дойде времето, когато хората ще поискат това да се промени. Вярвам, че в тази страна ще дойде времето, когато те действително ще обвинят вас и мен и всеки друг, обвързан с Конгреса, за това, че сме наблюдавали безучастно и сме позволили такава идиотска система да просъществува.” – Райд Патман, конгресмен от демократите 1928-1976, Председател на комисията за банкиране и валути 1963-1975.

Системата трябва да бъде подменена.

Много критици на монетарната система са за завръщане на парите, базирани на златото, твърдейки, че златото има дълга история на надеждност. Те пропускат множеството измами, които са възможни със златото. Пристъргване на монетите, занижаване на качеството на метала, монополизиране на пазара, всичките често практикувани в Рим и допринесли за упадъка му. Някои предлагат среброто като по-изобилни от златото и по трудно за монополизиране.

Паричната реформа, подобно на Избирателната реформа, е голям проблем и изисква воля за промяна и мислене извън шаблоните. Паричната реформа, отново подобно на избирателната, не би се случила лесно заради интересите на онези, които са извънредно облагодетелствани от сегашната система и биха направили максималното, за да запазят облагите си. Сега, когато разбираме, че парите са само идея, и че всъщност пари може да бъде каквото решим, преценете еди много прост модел. Този модел се основава на система, работила в миналото в Англия и Америка, която е била подронена и унищожена от банкерите-златари и тяхната система с частичен резерв. За създаване на икономика основана на постоянни пари неутежнени от лихви, парите могат просто да се издават и впоследствие изразходват в икономиката от правителството за предпочитане за дългосрочна инфраструктура като пътища, железници, мостове, пристанища и обществени тържища. Тези пари няма да се създават като дълг, а ще бъдат емитирани като ценност, стойността на която ще бъде стойността на това, за което са били изплатени. Ако тези пари провокират пропорционално нарастване в търговията, желаеща да използва финансираните проекти, това не би породило никаква инфлация. Ако правителствените харчения породят инфлация, тогава има възможни решения. Инфлацията е еднаква като ефект с плосък данък върху парите. Дали парите се обезценяват с 20% или правителството ни отнема 20% от парите, ефектът би бил същия. Погледнато по този начин, да има инфлация вместо данъци може да се окаже приемливо политически, при положение, че е добре употребена и се държи в известни граници. Или правителството може да реши да укроти инфлацията чрез събиране на пари от данъци, които впоследствие изважда от обръщение, като така намалява обема на парите, за да възстанови стойността им. За контрол на дефлацията – явление на намаляващи заплати и цени – правителството просто ще изхарчва допълнително нови пари. С премахването на конкуренцията при създаването на частни пари от дългове правителствата могат да упражняват по-ефективен контрол върху националното парично предлагане. Обществото ще знае кого да вини, ако нещо не върви добре. Правителствата ще бъдат избирани и сваляни в зависимост от способността им да запазят стойността на парите. Правителството ще управлява предимно чрез данъци, както сега, но събраните данъци ще стигат за много повече неща, след като няма да се плащат лихви на частни банки. Няма да има държавен дълг, ако правителството просто създава парите, от които има нужда. Постоянното ни колективно робуване на банките заради плащания на лихвите върху правителствен дълг би било невъзможно.

„Парите са нова форма на робство, различима от старата само поради факта, че е безлична, няма човешки отношения между господаря и роба.” – Лев Толстой

Бяхме научени да вярваме в демокрацията и свободата, които всъщност се превърнаха в хитроумна и невидима форма на икономическа диктатура. Докато цялото ни общество остава напълно зависимо от банковите кредити като източник на паричното предлагане, банкерите ще бъдат в позицията да решават кой да получи нужните му пари и кой-не.

„Модерната банкова система произвежда пари от нищо. Този процес е може би най-изумителния фокус с ръце, който изобщо е бил измислен. Банкерството беше заченато порочно и родено в грях. Банкерите притежават Земята. Ако им я вземете, но им оставите силата да създават пари, с едно драсване с перото те ще създадат достатъчно пари, за да я купят пак. Отнемете им тази огромна сила и всички огромни богатства като моето ще изчезнат, и те трябва да изчезнат, за да стане този свят по-добро и по-щастливо място за живот. Но ако желаете да продължите да бъдете роби на банките и да плащате цената за собственото си робство, оставете банкерите да продължат да създават пари и да управляват кредитите.” – Сър Джозеф Стамп, управител на Bank of England 1928-1941(смятан за втория най-богат човек във Великобритания по това време)

Днес малко хора съзнават, че Американската история след революцията от 1776г. беше най-вече история на епична борба за освобождаване и оставане извън контрола на доминираните от Ротшийлд международни банки. Накрая тази битка беше загубена през 1913 г., когато президентът Уидроу Уилсън подписва Закона за Федералния резерв, възлагайки на международния банков картел да създава парите на САЩ.

„Аз съм най-нещастния човек. Аз несъзнателно унищожих моята страна. Велика индустриална страна е контролирана от нейната кредитна система. Нашата кредитна система е концентрирана. Затова растежът на нацията и всичките ни дейности са в ръцете на няколко души. Ние станахме едно от най-лошо управляваните, едно от най-контролираните правителства в цивилизования свят, не сме повече правителство на свободното мнение, не сме правителство според убеждението и избора на мнозинството, а правителство на мнението и принудата на малка група господстващи хора.” – Уидроу Уилсън

Моща на тази система е дълбоко вкопана. Затова са мълчанието на образованието и медиите по темата.

Съвременните пари като дългова система бяха родени преди малко повече от триста години, когато първата Bank of England беше създадена с кралски указ, за частично заемане на златни разписки при скромното съотношение 2:1. Това скромно съотношение беше просто открехването на вратата. Системата днес е световно разпространена, създава фактически неограничено количество пари от чист въздух, и държи почти всеки на планетата свързан с безкрайно растящ дълг, който НЕ МОЖЕ да бъде изплатен. Дали всичко това се е случило случайно? Или е конспирация? Очевидно нещо много голямо е заложено тук.

„Който контролира количеството на парите в нашата страна е абсолютен господар на цялата индустрия и търговия…и когато осъзнаете, че цялата система е много лесно контролируема, по един или друг начин, от няколко души на върха, не е нужно да ви казват откъде произтичат периодите на инфлация и депресия.” – Джеймс А. Гарфийлд, убит президент на САЩ.

„Правителството трябва да създава, пуска и циркулира всички пари и кредити, нужни за правомощията му да харчи и за покупателната способност на консуматорите. Чрез възприемане на тези принципи, данъкоплатците ще спестят огромни суми от лихви. Привилегията за създаване и пускане на пари е не само изключително право на правителството, а и най-голямата му градивна възможност.” – Ейбрахам Линкълн, убит президент на САЩ.

„Докато контролът на пускането на пари и кредити не бъде върнат на правителството и припознат като негова най-очевидна и свята отговорност, целият разговор за върховната власт на Парламента и на демокрацията е напразен и безплоден…След като нацията се раздели с контрола върху своя кредит, повече няма значение кой прави националните закони….Получило веднъж управлението, лихварството ще унищожи всяка нация.” – Уилям Лайън Макензи, кралски министър-председател на Канада, който национализира Bank of Canada.

„Благодарни сме на „Вашингтон Поуст”, „Ню Йорк Таймс”, списание „Тайм” и други големи издания, чиито директори посетиха нашата среща и уважиха обещанията за дискретност почти 40 години. Би било невъзможно да развием нашия план за света, ако бяхме под прожекторите на публичното внимание през тези години. Но светът днес е по-изтънчен и подготвен да се движи към световно правителство. Наднационалната власт на интелектуалния елит и световните банкери е със сигурност за предпочитане пред националното самоуправление, практикувано в последните векове.” – Дейвид Рокфелер в обръщение на среща на Тристранната комисия, юни 1991 г.

„Само малките тайни трябва да бъдат пазени. Големите остават тайни заради публичната скептичност.” – Маршал Маклуан, медиен „гуру”.

Това е филма

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: