Е ли са данъчните 6 метра високи и със седем очи?   1 comment

42-годишният Руслан Нейчев от Добрич се занимава с консултантска дейност. Често му се налага да си общува с чиновници.

Има изисквания към държавната администрация. Категоричен е – щом си изпълнява задълженията към държавата, то служителите в нейната администрация трябва да осъзнават, че данъкоплатецът им е работодател, а не слуга.

И когато чиновникът не разбира това, Руслан Нейчев го превъзпитава. Предлагаме ви два негови разказа.

Данъчните искат да ги гледат сякаш са 6 метра високи и със 7 очи

Държавната администрация изисква от данъкоплатеца множество документи, които са в нейните архиви, но просто служителят не отива да си ги извади.

Всяка година заедно с данъчната декларация съвестно предоставям документи и те са в НАП. Като ме проверяват, давам копия само на тези формуляри, които липсват в архива. Защото това е разход за хиляди хартиени листове, който не мога да си позволя.

Аз съм самоосигуряващ се и всичко е на моя гръб

Веднъж вече, защото е неизбежно, аз съм го направил този разход, като съм си подал данъчната декларация.

Миналата година ми правиха 3 различни тематични ревизии. Обажда ми се една дама и ми казва: “Аз съм Иванова. Елате да ви връча едно искане за допълнителни данни!”

Изслушах я и затворих телефона. След малко пак звъни. “Добър ден. Аз съм Иванова от НАП.” Пак затворих.

На третото позвъняване й казах: “Госпожо, на телефона ми не пише Иванова от НАП. Как да съм сигурен, че вие ми се обаждате? Вие също не ме познавате. Не знаете с кого разговаряте. Ами я си помислете, че съм отишъл до тоалетната и слушалката вдига братовчед ми. Има си адрес на данъчно задължение. Моля, изпратете ми по надлежния начин уведомление. Аз съм длъжен да се побера в указания срок.”

Вместо да ми пратят писмо, те почнаха да търсят подводници – човек, който ме познава. Отлично знам правилата, по които се движи цялата администрация. Телефонът не е записан в тези правила.

Начините на уведомяване са 2 – по пощата и по мейла. Затова затварям телефона. Ако искам, мога да ги напсувам и съдът това не може да удостовери. А те си причиняват всички тези неща, защото ги мързи да си свършат работата.

Та в моя случай, след като ми се обади шефът на отдела, с когото се познавам, му казах: “Ти си образован човек, не се излагай!”

В крайна сметка ми изпратиха уведомлението на електронния адрес. Като получих писмото с искане за предоставяне на еди-какво си, отговорих писмено: “Документите за доходите са приложени в годишната данъчна декларация и се намират в базата данни на НАП. Не мога да генерирам разход за нови копия и ви моля да си ги вземете от вашия архив.”

Направих копия само на това, което липсва при тях, и ги приложих в преписката. Те изпаднаха в потрес.

“Ама наистина ли няма да ги дадеш?”

“Няма”, казвам.

От октомври 2010-а до август 2011-а ми правиха 4 ревизии по различен повод. И в по-голямата си част исканите документи са едни и същи. Като почна втората ревизия, писах: “Вземете си ги от колежката, която ми прави първата ревизия. А на нея вече съм й обяснил откъде да си ги вземе!”

И така обяснявах на всяка следваща служителка. В резултат те си намериха документите. Ако беше последвала санкция, щях да ги направя по-известни от папата.

Тези случаи с многото копия на документи са хиляди в България. Хората, като чуят данъчни, и изтръпват. Та това е просто една администрация. Като отидат някъде, искат да ги гледат все едно са 6 м високи и със 7 очи, а гражданинът е техен слуга. Обратното – те са моите слуги.

И ако не си вършат работата както трябва, мога да завеждам искове

Едната служителка се наложи да я превъзпитавам, защото ме посрещна като сервитьорка. Заставам пред нея, а тя мълчи. Няма добър ден, няма с какво да съм ви полезна. Отиваш с номерчето, а те мълчат и гледат очаквателно. Трябва ти да започнеш да говориш и да кажеш какво искаш и за какво си във фронт офиса. Това не е правилно. В администрацията трябва да работят любезни, прилични и компетентни хора. А гражданите трябва да си знаят правата и да ги търсят.

Цялата държава съществува заради такива гащници като мен, дето плащат данъци. Дори и да съм задължено лице, не съм бандит. Освен това времето ми е ценно. Аз трябва да развивам бизнес и да изкарвам колкото се може повече и така данъчните ще имат 13-а и 14-а заплата.

Ако те ми губят времето и аз не мога да си извършвам дейността, и децата ми ще са гладни, и те ще са гладни.

И понеже не се сетиха да ми уважават времето, аз им напомних.

Осъдих ВиК, защото не казва какво правят юрисконсултите

Имах задължение към ВиК в размер на 500 лв. плюс лихвите. Признавам, не си бях направил труда да проверя какъв е прагът на търпимост към ВиК – дали 500 лв., дали 400.

Получих документ, с който ме известяваха, че имам еди-колко си задължения, еди-колко си лихви и административни разходи общо 540 лв. Отдолу пишеше, че трябва да платя и адвокатски хонорар на адвокат Софрониева от Варненската колегия в размер на 120 лв.

Платих дълга си ведно с хонорара на Софрониева и вече нямаше случай.

Започнах обаче да си задавам въпроса: “Откъде накъде при интерес на държавата от 500 лв. аз трябва да платя адвокатски хононар от 120 лв.?”

А сумата е взета затова адвокат Софрониева да заличи в една стандартна бланка имената на длъжника преди мен, да впише моите имена и данни и да разпечата документа.

Не оспорвам, че адвокатът трябва да получава хонорари. Знам обаче, че всички държавни учреждения имат поне един юрисконсулт. По непотвърдена информация във ВиК – Добрич, има между 3 и 5 юрисконсулти. При това положение кому е нужна услугата на адвокат Софрониева, която на всичкото отгоре е и от Варненската адвокатска колегия.

Тези юрисконсулти също са мои служители, защото са на трудов договор в учреждение, което им плаща с пари от данъците ми. Затова написах едно искане по Закона за достъп до обществената информация, в което настоях да ми предоставят информация колко юрисконсулти има назначени на трудов договор във ВиК – Добрич, и какви са техните длъжностни характеристики.

Защото според моите скромни разбирания за тази професия те трябва да движат юридическите спорове на техния работодател с клиентите му.

Отидох с искането във фронт офиса на ВиК и служителите вътре изпаднаха в паника. Очевидно бяха назначавани по някакъв странен признак, защото единственото, което разбраха, е, че искам нещо лошо.

Чиновничката почна да чете, паникьоса се и хвана един телефон. Говореше много тихо в слушалката: “Тука един господин иска…”

Не можа да обясни и почна да чете от листа ми. Шест пъти опита да прочете думата юрисконсулт и не успяваше. След малко слезе един мъж с плетена жилетка. Насочи се към мен и ми се скара: “Кажете! Вие какво искате?” Един вид кой съм аз дребният и незначителен гащник, дето ще иска такава информация. Казвам, че това, което искам, съм го написал и че искането е към началника на ВиК.

Питах той ли е началникът. Не, каза, аз съм юрисконсулт. От вас нищо не искам, викам му. Добре сега, к’во ви интересува? Колко пари вземам ли, почна оня.

Не, господине, отговарям. Не ме интересува колко пари вземате, а какъв обем работа трябва да свършите, за да ги вземете.

Той си замина, а чиновничката отказа да ми заведе иска и да му сложи входящ номер. Попитах я как се казва. Тя почна: “Гергина еди-коя си.”

Ами я напиши там горе, казвам й, аз Гергина еди-коя си отказвам да дам входящ номер. Защото след 15 минути ще дойда с адвоката си. Тя се паникьоса, тъй като отново исках нещо лошо. Пак вдигна телефона: “Той тъй каза да напиша…”

Отгоре й дадоха наставления: “Добре, дай входящ номер!”

Съгласно закона имаха 2 седмици срок да ми предоставят исканата информация. Не ми предоставиха нищо. Изчаках всички срокове, нищо не получих, и пуснах жалба до Административния съд, че съм получил мълчалив отказ. Междувременно служителката на ВиК почна да ми обяснява, че ми пратили информация, но на друг адрес.

Значи бележката да си платя сумите беше на верен адрес, пък сега изведнъж си променихте базата данни, не се съгласих аз. Отделно, че в искането съм посочил адрес. И понеже те, въпреки че имат 5 юрисконсулти, не бяха наясно, че ми дължат тази информация, на 21 март съдът ги осъди да ми дадат информацията и да платят разноските по делото.

Сега вместо 120 лв. моят приятел адвокат им взе 300 лв. Ако рекат да обжалват, аз вече ще искам 1000 лв. за адвокатски разходи.

Направо мога да се издържам само от такива хора. Но първо ще почакам да ми донесат длъжностните характеристики. И предполагам, че малко след Великден ще стане много интересно.

Автор: Юлиана Велчева – 24 часа

Advertisements

One response to “Е ли са данъчните 6 метра високи и със седем очи?

Subscribe to comments with RSS.

  1. Страхотна статия.Подкрепям всичко казано,че е самата истина.Поздрави

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: