Дом – паметникът на Бузлуджа   3 Коментари

Повече е известен като връх Бузлуджа, ала истинското му име от 1942 г. насам е Хаджи Димитър. Това е връх в Централна Стара планина висок 1441 метра. Защо се нарича на името на славния воевода Хаджи Димитър?

През пролетта на 1868 г. в Румъния се сформира четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

На 5 юли те преминават река Дунав начело на 129 души. Първото сражение водят с турска потеря от около 1 000 души. Откъсват се от преследвачите и с нощен преход достигат до Карапанова курия в землището на село Горна Липница.

Тук на 7 юли четата води втория си бой като нанася значителни загуби на противника.

На 8 юли четата води сражение около село Вишовград.

На 9 юли отново се води кръвопролитно сражение, при което четата е разбита, ранен и пленен е Стефан Караджа. Останалите 58 четници под ръководството на Хаджи Димитър се отправят към Балкана.

На 18 юли 1868 г. при връх Бузлуджа се води последното сражение на четата. В тази неравна битка тежко е ранен Хаджи Димитър. Изведен е от боя от трима свои четници. За три денонощия е отнесен в Сърнена Средна гора близо до село Свежен. Там той умира около 29 юли/10 август 1868 г. Останалите заловени четници са обесени в гр. Казанлък.

Тази битка е повод за написване на прословутите стихове на Христо Ботев от поемата „Хаджи Димитър“.

Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира: него жалеят

земя и небо, звяр и природа

и певци песни за него пеят…

В подножието на връх Бузлуджа е издигнат паметник на Хаджи Димитър и неговата чета.

              

Тук на  2 август 1891 г. по инициатива на Димитър Благоев   се провежда учредителното събрание на Българската социалдемократическа партия (БСДП).  Участие вземат около 20 представители на социалистическите дружинки от Търново, Габрово, Дряново, Сливен, Казанлък, Стара Загора и други.

_____________________________                   

___

29 юни 1898 г., връх Бузлуджа: опълченци, поборници и духовни лица след отслужена панихида по повод 30 години от смъртта на Хаджи Димитър и още 24 четници. В центъра, седнал – Стоян Заимов, над него Христо Македонски и Филип Тотю, Старозагорският митрополит Методий Кусев – инициатор на събитието, до него Панайот Хитов.

Снимките и обясненията за паметника по-долу са публикувани в интернет от К.ГЕРБОВ. Благодарности на г-н Гербов за така добре поднесения материал.Убеден съм, че много българи, особено по-младите имат желание да видят Дома – паметник такъв, какъвто е бил тогава, с неговата грандиозност и блясък.

Тук  можете да прочетете още интересна информация.

За да видите снимка в по-голям размер – кликнете върху нея!

Решение за изграждане на Дом-паметник на партията се взима от Секретариата на ЦК на БКП на 11 март 1971. Строежът му започва през 1974 г. и се финансира с дарения на стойност 14 186 000 лв. Дом-паметникът е открит на 23 август 1981 г.

Тодор Живков с членовете на ЦК на БКП: Александър Лилов, Гриша Филипов, Добри Джуров, Огнян Дойнов, Пеко Таков, Петър Младенов, Петър Танчев, Станко Тодоров, Тодор Божинов, Георги Йорданов, Петър Дюлгеров, Стоян Караджов, Димитър Станишев, Георги Атанасов, Стоян Михайлов, Милко Балев, Мишо Мишев, Васил Цанов, Чудомир Александров, Бузлуджа – 1981 г.

Построяването на Дома-паметник се свързваше с три събития, станали на връх Бузлуджа и околностите му:

– Бузлуджа дава приют на четниците на Хаджи Димитър, които загиват през 1868 г. заедно с безстрашния си войвода за свободата на Отечеството.

– През 1891 г. под вековните буки се събират първите българи-социалисти, водени от Димитър Благоев, за да създадат марксическа партия в България.

– В борбата  срещу фашизма, през зимата на 1943-1944 г. при хижа „Бузлуджа” в сражение с жандармерията загиват партизани от Габровско-севлиевския отряд.

Цялостното художествено изпълнение на мемориалният комплекс конкретно е свързано с темата за „епичните борби на народа и партията за свобода и социални правдини, за вдъхновение на трудещите се в изграждането на развитото социалистическо общество, в устрема им към комунизма”.

Това значително за времето си постижение на българската архитектура, строително майсторство и изящно изкуство е дело на голям авторски колектив с ръководител нар. арх. Георги Стоилов и главен конструктор проф. инж. Добромир Коларов. В изграждането на Дома-паметник взимат участие над 70 проектанти и конструктори, 13 изтъкнати народни и заслужили художници и много други изявени творци на изобразителното изкуство в областта на мозайката, стъклопластиката, скулптурата и шрифта (споменава се, че общият им брой бил 60).

В строежа участват щатни и срочнослужещи военни от старозагорската строителна дивизия под ръководството на генерал Делчо Делчев, както и много доброволци-бригадири. Започнала през 1974 г., в продължение на 8 години работата по строителството на Дома-паметник не е спирала нито за миг – работело се и при най-тежки атмосферни условия.

Конструкцията на Дома-паметник представлява куполна ритуална зала, наподобяваща отвън жертвеник – от огромната урна, като че ли всеки момент ще лумне вечния огън. Тържествената зала е с диаметър 42 м и височина 14,5 м и е декорирана с мозайки с обща площ от 550 кв. м. Мозайките пресъздават борбите на БКП и изграждането на социалистическо общество. В коридора около залата има 14 композиции, които отразяват мирния труд. Художественото оформление на паметника отнема 18 месеца.  3-те стълбища в дома са украсени с композиции от бяло кристално стъкло, изработени от чешкия скулптор Станислав Либенски. До сградата се извисяват два успоредни 70-метрови пилона, символизиращи развети партийни знамена. Пилоните са свързани помежду си и всеки е увенчан с рубинена звезда с височина 12 м, ширина 6,5 м, тежаща 5 т.. На времето нощем петолъчките, за които казват, че са изработени в СССР, са излъчвали червено сияние, а цялата композиция е обляна от светлина чрез специално осветление. Сиянието се виждаше от влаковете, пътуващи долу в низината по Подбалканската железопътна линия.

От двете страни на тържествения вход на Дома-паметник с релефни букви са изписани стихове от „Интернационала” и „Работнически марш”. Шрифтовото оформление на надписите от мемориала е дело на з. х. Владислав Паскалев и Кънчо Кънев.

Към Дома-паметник води официално тържествено стълбище. В началото му е била разположена 12-метрова композиция от мрамор и метал, символизираща развети знамена. Тук са били вградени историческите години 1891 и 1944, както и скулптурни човешки фигури-символи на герои от съпротивата и въстанията. Автори на „Знамена” са з. х. Димитър Бойков и Михаил Бенчев.

Върху стените на входното фоайе са били разположени споменатите две пластични композиции: барелефите „Свобода” на н. х. Величко Минеков  (вляво) и „Партията” на з. х. доц. Валентин Старчев ( вдясно).

_

_

Огромната ритуална зала на Дома-паметник, изпълнена в амфитеатрален стил, има 60 м диаметър и височина 14,5 м. Оригиналният купол е тежал 250 т.  Първоначалният замисъл е бил в залата да се извършват тържествени ритуали по приемането на комсомолци, пионери и млади партийни членове.

В облицованата с мрамор зала са били обособени места за 800 души. На кръговата стена на залата е била изпълнена монументална художествена композиция от декоративна мозайка с обща площ 550 кв. м, чийто сюжет е обяснен като: „пресъздаване на борбите на партията от създаването й през 1891 г. до победата на Девети септември 1944 година и изграждането на социалистическото общество” .

На купола на залата е изобразен комунистическият символ – сърп и чук, а около него е изписан интернационалният призив „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!”

__

__

__

__

_

Монументалната художествена мозайка в ритуалната зала е дело на пловдивските художници з. х. Христо Стефанов и з. х. Йоан Левиев (брат на музиканта Милчо Левиев). Композицията изпълва цялата площ на кръговата стена на залата, прекъсване има само в мястото, където са двата входа. В наглед непрекъснатата картина все пак могат да се различат отделни мини-картини (пана), представящи определен сюжет. Репродукциите по-долу са с неравностойно качество, но показвам това, което имам. За това кой сюжет къде се намира в залата, за ориентир може да служи снимка ДП 10. Последните два сюжета, показани най-долу, се намират в незаснетата на тази фигура част на залата.

Портрети на видните дейци на българското комунистическо движение Тодор Живков, Димитър Благоев и Георги Димитров (отляво надясно):(ДП 11)

Алегорична композиция „Борбата” и „Създаването на партията”:(ДП 12)

_____________                       

Ръце, държащи различни оръдия на труда: (ДП 13)

Портрети на видните дейци на световното комунистическо движение Фридрих Енгелс, Карл Маркс, Владимир Ленин (отляво надясно):(ДП 14)

Композиция „Победата на 9 септември 1944 г.”(цялата и три детайла):(ДП 15)

________________               

Композиция „Съвременна България”:(ДП 16)

Обяснение на идеите, заложени в отделните мозаечни пана, е дал на времето Стефан Ноев, директор на Дома-паметник на връх Бузлуджа.

„Във вътрешния кръг на площ над 500 квадратни метра е изпълнена внушителна художествена композиция — мозайка. Тя условно е разделена на 4 части. Основният идеен и художествен замисъл е да се представят борбите на нашата партия от нейното създаване, с героичния й полет, до победата на 1944 година и изграждането на новото социалистическо общество. Цялата композиция се затваря от образите на основоположниците на научния комунизъм Карл Маркс, Фридрих Енгелс и В. И. Ленин. С всичките си детайли тя представлява единно цяло, което се обединява от няколко символни момента.

Образната група на класиците на марксизма-ленинизма е обградена от пламъците на революцията, в която изгоряха хиляди борци за един нов социален строй на земята, с човешки ръце, носещи различни оръдия на труда, на културата. Тази част от композицията е втъкала в себе си идеята за всепобеждаващото марксистко-ленинско учение и затова тя е начало и финал на художествената композиция във вътрешния кръг, нейният идейно-емоционален и художествен завършек.

Първата група вляво композиционно изразява тръгването на партийната идея, на партийната мисъл с основаването на революционната марксистка партия на връх Бузлуджа – орловото гнездо, откъдето излетя нашата партия. В този смисъл крилете в тази група символизират полета на комунистическите идеи над България. Следва групата, изразяваща борбите на българския народ под ръководството на партията. Бузлуджанското знаме се понесе високо над барикадите на една дълга и тежка борба. Имаше комуни и въстания, Владая и Мъглиж, Май и Септември…

В центъра на тази група е прободеният от червеното комунистическо знаме змей, символ на злото, на капитализма и експлоатацията, на фашизма.

Срещу образите на класиците на марксизма-ленинизма се намират ликовете на ръководителите на нашата партия: Димитър Благоев, Георги Димитров и Тодор Живков.

Следващият момент от композицията изразява победата на 9 септември 1944 г.: посрещането на Съветската армия, скръбта по загиналите в борбата. Това е исторически, коренен прелом в историята на България, открил пътя към един нов справедлив и жадуван социален строй.

Композицията завършва с пресъздаването на нашето съвремие, представено като летеж, проектиран и центриран към бъдещето в група деца — символ на това бъдеще. Те са обградени от две групи, състоящи се от работници, интелектуалци, жени, космонавт, т. е. цялостен образ на днешното българско общество. То строи социализма на фона на една съвременна техника, на голямата химия и електрониката, изгражда бъдещето на България.”

От външната страна на тържествената зала на Дома-паметник има остъклен коридор, като стената на коридора (външната стена на залата) също е изпълнен с мозаечни платна. Дело са на Стоян Куюмджиев, Иван Стоилов – Бункера, з. х. Иван Кирков, Григор Спиридонов, Александър Терзиев, з. х. Димитър Киров, доц. Димо Заимов, Георги Трифонов, Теофан Сокеров, Стоимен Стоилов, з. х. доц. Тома Върбанов, Иван Кожухаров, Иван Иванов. При добро познаване маниера на художниците, може да се определи, кое пано, дело на чий художник е.

Художествените композиции във външния кръг на Дома-паметник разкриват всестранните успехи на българския народ в изграждането на социалистическото общество. Тематично обособени са следните композиции: Посрещане на Съветската армия, Девети септември 1944 г., Пети конгрес на БКП 1948 г., Априлски възход (Априлски пленум на БКП 1956 г.), Социалистическа индустриализация, Социалистическо преустройство на селското стопанство, Миролюбивата политика на Народна република България, Социалистическата културна революция, Десети конгрес на БКП, Социалната политика на БКП и НРБ, Жената в нашето общество, Грижите за подрастващото поколение и децата, Социалистически интернационализъм, Българо-съветските отношения на съвременния етап.

            

          

       

           

            

             

А сега нека си зададем няколко въпроса и се опитаме да им отговорим:

 – Кой трябваше да се погрижи за Дом-паметника за да не достигне това окаяно състояние в което се намира сега?

Ще започна със „СПИСЪКА НА РЕЗЕРВАТИ – ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА”. С разпореждане на Бюрото на МС номер 71 от 17.11.1978 г. се обявява Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа” за исторически и архитектурен резерват /ДВ бр. 97 от 1978 г./. От извадката долу могат да се видят и други подобни правителствени решения. Логично е тогава след като Дом – паметника се появява на връх Бузлуджа през 1981 г. той да бъде правилно съхранен и защитен като част от този исторически и културен резерват.

Ще цитирам чл. 3 от Закона за паметниците на културата и музеите – „Паметник на културата е всяко недвижимо и движимо автентично материално свидетелство за човешко присъствие и дейност и за процесите в природата, което има научна и/или културна стойност и притежава обществена значимост.”

Ще напомня още веднъж, че построяването на паметника съвместява три идеи:

– Гибелта на воеводата Хаджи Димитър и неговата чета

– Учредяване на социалдемократическата партия през 1891 г.

– Гибелта на партизани от Габровско-Севлиевския отряд през зимата на 1943 – 44 г..

Нека изключим за момент идейната насоченост в резултат на която са загивали хора, нека просто да приемем че те са загинали. Все едно да обвиним българите загинали във втората световна война. Кой може да устои идеята дали те са загинали правилно или не. В знак на почит и уважение  можехме сега, на този паметник да запалим по една свещ за всички, които са загинали по нечия воля, без да търсиме кое е правилно и кое не. Нима една война, в която загиват милиони не е водена по решение на шепа хора, ръководени от някакви параноидни политически и икономически цели. Изпитвал ли е някой от вас ужаса на войната? Обикновено ние отдаваме почит на загиналите българи във войните и никога не правим анализ защо всъщност се е водила дадена война. И най – добрата война е сто пъти по – лоша от най – лошия мир!

Този паметник е изграден със средства на хората. Дали са дадени от държавата или са под формата на дарения – това са все средства на хората. Затова държавата според мен трябваше да опази тези народни средства възлизащи на над 14 милиона лева.

Ако в началото на прехода се бе подходило без тотално отричане на всичко свързано със социалистическата система и паметника се бе приел като архитектурен и строителен шедьовър (защото той е такъв), или като културна стойност (защото той има такава) и съгласно член 3. от Закона, който цитирах, би следвало той да бъде съхранен и опазен от държавата. Така, че аз категорично заставам зад становището, че държавата през всичките тези 22 години трябваше да намери начин да го съхрани, а не да обезличи и разсипе. А БСП да не хленчи, че в такова състояние и го връщат, къде беше тя след 11 ноември, нали точно тя тогава представляваше държавата. Всъщност този акт на прехвърляне отговорността за стопанисване на Дом -паметника от БСП е твърде неприемлив, поради елементарната причина, че всяка партия е временна, а държавата – не, и щом той е построен със средства на и за хората, следваше да си остане в ръцете на държавата и съдбата му да се решава единствено от държавата.

– Колко щеше да ни струва неговото съхранение?

Да предположим, че за тези 22 години, които изминаха , за паметника се грижеше въоръжена охрана. За целта не са необходими повече от трима души.

Какви щяха да бъдат примерните разходи?

Заплати 3 души по 400 лв. – 1200 лв. на месец

Ел. енергия (за отопление и др. битови нужди) – 200 лв.

Пътни разходи, ако сложиме по 100 лв. на човек – 300 лв.

Общо 1700 лв.

22 години се равняват на 264 месеца, умножени по 1700 лв. месечни разходи = 448.800 лв. Половин милион лева разходи за 22 години, нека са 600 000, един милион, но с този един милион, щяхме да запазим 14 милиона, да не говорим, че точно сега, поколението, което не е живяло през социализма, тези, които смътно си го спомнят и някои от тези, чийто част от трудовият им живот е преминал по това време, но по една или друга причина не са успели да видят този паметник, убеден съм щяха да проявят  изключителен интерес сега към това „тоталитарно” творение и да го посетят.

Така, че тази въоръжена охрана вече щеше да бъде на самоиздръжка, а и екскурзовод можеше да се назначи.

Колко малко се е искало, но те – големите злини винаги идват от малките неща.

Контрола и назначението щеше да се възложи на някое близко кметство, да се осигури един телевизор, климатик, радиостанция (ако няма мрежа) и още някои дребни неща за битови нужди. Веднага щяха да се намерят трима пенсионери, които да се сменят през седмица.

Живял съм известно време в Казанлък, може би 2 или 3 пъти съм посещавал паметника. С приятели често сме се качвали на Бузлуджа и винаги ми е правило силно впечатление множеството от хора, коли, автобуси. Едва ли е имало организирана екскурзия от социалистическите тогава страни и особено от СССР, чиято дестинация да не преминава през Бузлуджа. Веднъж гледах едно френско семейство как не си криеше възхищението от това което вижда, отдолу, от паркинга.

В подножието на върха има хижи, хотели, ски писта, влекове, скоро млади хора там са организирали състезание по маунтинборд, любители на ендуро спорт и парапланеризъм се наслаждават на прекрасната природа и чистият въздух. Като допълнение на всичко това можеше да се вплете една невероятна атракция с Дом – паметника, разбира се ако беше съхранен и опазен в автентичния си вид.

        

Попадал съм на крайни мнения като:”Комунистите да си го прибират”, „Да се взриви като мавзолея” и се питам кому е нужно това. С мавзолея направихме един цирк пред света, и жалкото е, че някои сънародници не могат да разберат, че на такива действия светът се присмива.

Измина четвърт век, а паметника е все така оглозган.

Но все пак има надежда. Toдop Русанов oт Гopнa Оpяхoвицa и нeгoвият cъcтyдeнт Рaфaл Чapнoвcки oт Пoлшa превърнаха мoнyмeнтa нa вpъх Бyзлyджa в модерен кoмплeкc зa oтдих c кoнцepтнa зaлa, мyзeй и кpъгъл пaнopaмeн кopидop.


Демокрация, боже опази….Време е за равносметка

_

_

                                         

Advertisements

3 responses to “Дом – паметникът на Бузлуджа

Subscribe to comments with RSS.

  1. Чудесна статия! От Казанлък съм , на Бузлуджа са ме приемали за чавдарче, беше страшно тържествено и спомените ми макар и не толкова ясни са невероятни.Боли ме за този паметник, който беше уникален по рода си! Жалко , много жалко…

  2. Безумието на демокрацията. Вместо да се възползват от уникалната сграда и да я превърнат в туристическа атракция – те я обрекоха на разруха, един вид превърнаха я в символ на състоянието на държавата в наши дни.

  3. Преди няколко месеца най-големият ни социалистически паметник на връх Бузлуджа влезе в класация за най-красивите изоставени места в света, а срам нали ???!!!.:

    http://novanews.novatv.bg/news/view/2014/01/11/65941/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D1%89%D0%B5-%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B1%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%83%D0%B7%D0%BB%D1%83%D0%B4%D0%B6%D0%B0/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: