Време е за равносметка   Leave a comment

45 на сто от българите смятат, че 10 ноември 1989 г. е хубава дата с лоши последствия. Толкова са хората, които са имали положителни очаквания при падането на комунистическия режим, а днес са разочаровани и поглеждат назад с носталгия. За всяка обществена нагласа си има причини, които ще потърсим.

Брутния вътрешен продукт е най – универсалното мерило за икономическото ниво на една държава. През 1989 г. България е на 25 място в света по БВП, днес сме на 77 място.

България е построила 308 км. автомагистрали за 20 години преди 10 ноември, и едва 135 км. автомагистрали за последните 20 години.

_

_

_

През 1989 г. средната скорост на Българската железница е 60 км. в час, през последните 20 години ЖП мрежата спира развитието си, закриват се линии, а средната скорост на българския влак днес е срамните 47 км. в час.

Всеки четвърти 15 годишен българин през 2009 г. не може да чете. Българинът посреща промените на средна възраст 37 години, днес средностатистическия гражданин у нас е на 42 и продължава да старее. Това е част от материалната равносметка за последните 20 години.

По-млади и с по-малко заеми и с повече спестявания живеещи в държава с по-добра за времето инфраструктура. Такива са били българите през 1989 г. и не чак толкова необяснимо е защо продължават да гледат назад с носталгия.

С какво са се занимавали българите в годините на планова икономика и как са съумявали да произвеждат и строят повече обществени блага отколкото днес, в 21 век. България е произвеждала и изнасяла 40 на сто от електрониката в Източна Европа. Високо технологичният сектор е представлявал цели 13 на сто от икономиката ни.

Академик Кирил Боянов (учен от БАН) е един от хората, които през 70-те години създават най-високо технологичният продукт на България – компютрите и електрониката. Ето какво споделя той „Високите технологии тогава заемаха едно много сериозно място в нашата икономика, имам предвид разбира се технологиите свързани с електрониката и компютърната техника. Нашите заводи например наброяваха през 70-те години около 200-220 хиляди работещи специалисти в областта на електрониката и изчислителната техника. България е една от първите производителки на електронния калкулатор, това беше един от четирите калкулатора в света, но фактически той имаше най-добри показатели.

Правец ИМКО-2

През 1979 г. в Института по техническа кибернетика и роботика към Българската академия на науките група учени започват разработката на една машина, която за времето си е била истинско постижение – първият български микрокомпютър ИМКО, съкращение на “Индивидуален микрокомпютър”.

През 1982 г. излиза ИМКО-2, който се е конкурирал с най-добрите компютри в света по онова време. През 1984 г. е произведен “Правец 16″. Българските компютри нямат достойна конкуренция в рамките на СИВ. България произвежда 40% от компютрите, изполвани в страните членки на СИВ. Построен е Комбинат по микропроцесорна техника в Правец, чийто най-голям капацитет възлиза на 60 000 машини годишно на стойност около 13 милиарда долара.

РОБКО-1

Светът също бил впечатлен от достиженията на родната наука. На изложение в Лондон компютърът ИМКО бил използван за управление на роботът-ръка РОБКО-1. Чужденците, сред които американци, англичани и японци, останали учудени как за подобно управление съществува толкова евтино решение.

Изграждат се заводи в Стара Загора, Пазарджик и Пловдив, в Монтана се изработват мониторите. Наша електроника е използвана в руската космическа програма.

ПРАВЕЦ 16Е

Това е високо интелектуален труд с голяма добавена стойност, т.е. печалбата от тези изделия, които се изнасяха надхвърляше няколко стотин процента, т.е. 2-3 пъти.”

Електрониката е приоритет в Българската икономика през 70-те и 80-те години, тогава се създава така нареченото компютърно поколение.

„Беше решено, че всички младежи, които влизат в специалностите изчислителна техника, автоматика и информатика се освобождават от военна служба. И тогава там влезе образно казано каймака на нашата интелигенция. Тези хора са сега в разцвета на силите си – 40, 50 годишни. Те разнасят компютърната слава по целия свят. Като кажат български компютърни специалисти – това са те. Колко добре щеше да бъде ако те са у нас. Ако просто пресметнеме, че едно обучение в западна страна е в порядъка от 700 хиляди до един милион долара, зависи от специалностите, то тогава при три до пет хиляди наши специалисти на запад, това означава вече няколко милиарда, които ние така да се каже сме изнесли подготвени за западни страни”

През 90-те години на България не и е до компютри, нито до експерти на световно ниво. Държавата и законите вече не съществуват. На власт идва физическата сила. Преходът в България не прави експерти като акад. Боянов, а хора от друга порода. Българската промяна я правят кадрите на бившата комунистическа партия, остава репресивния апарат – държавна сигурност. Компютърните специалисти напускат, а заводите са разграбени, цели сектори от икономиката ни са унищожени. Подобна е съдбата на заводи от фармацията, химията и машиностроенето. Без хората на интелектуалния труд и с новите герои на деня България вече не е същата.

Почитна стража

Бившите социалистически страни, които днес имат по-развити икономики, отколкото са имали по време на социализма са запазили високотехнологичните си сектори и специалисти. По времето на режима Унгария има така наречената специализация в производството на монитори и телевизори, в Чехия и Румъния произвеждат автомобили. Тези страни днес са надскочили стандарта си на живот от времето на соца. Затова хората, които имат носталгия към социализма са по-малко отколкото в България. Можеше ли компютрите да останат приоритет на българската икономика?

Акад. Боянов – „ В 1989 г.NOKIA, която в момента е номер едно в областта на телекомуникациите и на мобилните комуникации беше фабрика за галоши. И вече по-късно в средата на 90-те години намери съответните ниши в областта на телекомуникациите и сега е номер едно. Западните специалисти добре познаваха както нашите специалисти, така и производствената база. Един от ръководителите, вицепрезидент по науката каза – при толкова много умни кадри и при такова съвременно технологично оборудване на 90-те години, толкова ли не можахте да намерите една ниша, където да бъдете номер едно в света, ние тръгнахме много по-отзад. Добре де, ама се оказа, че ние не сме с финландския манталитет.”

Най-големият идеологически паметник от времето на социализма в България – монумента на връх Бузлуджа открит през 1981 г. в чест на конгреса на БКП, също е символ на българския преход. Мястото, където до ден днешен наследникът на комунистическата партия провежда своите най-знакови събития е обладано от духа на разграбването и унищожението.

Авторът на този грандиозен паметник е архитект Георги Стоилов. Той е президент на международната академия по архитектура – организацията, в която имат привилегията да членуват 63 световни величини в архитектурата. „Истинският архитект твори вечни ценности. Партийните пристрастия в момента на създаването, сътворяването, абсолютно не присъстват, не участват, затова защото изкуството не е творба на интелекта, на съзнанието, а е интуитивна дейност на така наречения квантов мозък, на подсъзнанието, на интуицията, която е много далече от всички такива временни явления като партии, партийки, криле и крилца.“

-Нямате ли усещането, че нещата създадени по това време се гледат като на създадени от партията, а не създадени от хората?

„Имам такова усещане и това е голямата лъжа, голямата интрига. Това, което аз съм направил няма нищо общо със заданието, което беше написано от Окръжния комитет на БКП-Стара Загора. Те бяха написали-да се сложи една петолъчка на камъните върху Бузлуджа отгоре. Разбира се, че това е примитив, това е чиста пропаганда, чист плакат. Това нищо общо няма с едно изкуство, с онова което е направено след това по програма, която самият автор е поставил пред себе си.”

Монумента Бузлуджа можеше да бъде световна туристическа атракция в наши дни. Интересът към артефактите от времето на комунистическия режим започват да се превръщат в индустрия в Полша, Русия, Германия.

Арх. Стоилов „Това бяха хиляди квадратни метра мозайки от най добрите творци на българското изобразително изкуство и скулптури. Жалко, защото, човек вече не може да ги види и усети. Но от архитектурата да останат само бетоновите елементи на обемите, тя пак ще носи това величие, тази сила на духа.

Например кой е автора на мавзолея на Георги Димитров. Това за мене е най-великият български архитект – Георги Овчаров, който е бил най-приближеният архитект до цар Борис III. Не смятам, че с физическа разправа би трябвало да се борави при отношението към различните духовни явления, особено в изкуството. Когато има усещане за истинските ценности, а не за кой ги е владял и кой ги е поръчал и кой ги е платил. Мисля, че тогава тези неща ще бъдат ценени и пазени.”

През 1976 г. и 1982 г. България завършва съответно на седмо и на трето място по медали на летните Олимпийски игри. Нешка Робева е световна величина в спорта и спортната наука. Тя прави България 10 пъти световен шампион по художествена гимнастика. „Пред спортните специалисти се поставяше само световни критерии, световно ниво, т.е. аз като старши треньор на националния отбор, всички старши треньори представяхме нашите планове и казвахме, ако вие ни осигурите тези, тези и тези условия, ние гарантираме такива и такива резултати. В България имаше невероятно развит спорт, имаше спортна наука, имаше специалисти на изключително световно ниво. 90 % от тези специалисти в момента са извън България и правят наистина световния спорт. Нашите отхвърлиха всичко т.е. в момента България няма високо изградени спортни специалисти, съжалявам, че трябва да го кажа, те са неграмотни, определено. Ако ние бяхме запазили всичко, което беше като достижение и наистина го бяхме демократизирали, а не унищожили…”

-Смятате ли, че сме способни 20 години по-късно да отсеем житото от плявата?

„В момента не сме способни нищо да направим. Ако ние мислим за нацията си би трябвало да възпитаваме друго отношение към нацията.”

През 1957 г. започва  производство на кари у нас.

Началото е поставено в софийския завод „Шести септември“.

През същата и следващата година са реализирани и първите износи на новата продукция за Чехословакия, СССР и Китай.

В началото на 60-те години е открит завод „Дунав“ в гр. Лом, по-късно е създаден и завод „Вит“ в Плевен.

През 1963 г.е създаден Институтът по електро- и мотокари – единствена по рода си в света научно-изследователска и проектно-конструкторска организация в областта на подемно-транспортното машиностроене.

В края на 60-те години се появява марката „Балканкар“.

В началото на 70-те години се създава най-известното предприятие от веригата – Технологичен комбинат за моткари „Рекорд“ в Пловдив, състоящ се от няколко съставни завода.

През 1978 г. Балканкар излиза на чело в света по общ обем производство и износ на кари. като се задържа на тази позиция редица години. Най-големият брой произведени машини е достигнат през 1987 г. – около 89 000 броя.

Основна част от продукцията е за износ. Потребители са всички страни от СИВ, а освен това, кари се изнасят за Великобритания, Франция, Испания, Италия, Федерална република Германия (ФРГ), Египет, Сингапур и т.н.

В края на 80-те години в състава на ДСО „Балканкар” има 39 поделения – 31 в страната и 8 в чужбина.

Освен близо 40-те завода у нас, които създават продукция с марката „Балканкар“, започва кооперирано производство на кари в различни части на света – Китай, Иран, Куба, КНДР, Турция, Алжир, Югославия, Нигерия.

Те са построили повече, отколкото ние днес. Годините на комунизма са мултифункционално оправдание за всичко, което не работи и не се случва днес у нас.

Димитър Попов – премиер с Димитър Луджев – вицепремиер

Иван Пушкаров – министър на икономиката от кабинета на Димитър Попов (20.12.1990 – 8.11.1991) заявява в интервю пред Гарелов.

– „Конституцията легитимира един призрак, който витае 20 години в България – призрака на безотговорността.“

_

Александър Каракачанов

Около 70 000 декара гори и земи от 20003 г. до 2009 г. са заменени с нискоструващи имоти. Законен грабеж, защото закона позволява това и единствените облагодетелствани са законотворците и кръговете около тях. Държавна помощ за определени частни лица и фирми. Раздаване на привлекателни дюни, планински терени и защитени територии на частни лица срещу нищо и никакви пари.

_

                                           Лиана Панделиева – равносметка на надежди и илюзии, „Лицето на

демокрацията“, говорител по онова време на СДС.

– Бях наясно, че „рязката смяна“ и „победата“ бяха просто илюзии…

Нешка Робева

 За капсулираните партии

_

_

                                           За енергийната мафия

                                            

Стефан Гамизов

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: