Виното в поезията   Leave a comment

В МЕХАНАТА

Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано да забравя
туй, що глупци, вий не знайте
позор ли е или слава!
 
Да забравя край свой роден,
бащина си мила стряха
и тез, що в мен дух свободен,
дух за борба завещаха!
 
Да забравя род свой беден,
гробът бащин, плачът майчин –
тез, що залъкът наеден
грабят с благороден начин, –
 
грабят от народа гладен,
граби подъл чорбаджия,
за злато търговец жаден
и поп с божа литургия!
 
Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка?
Скоро той не ще да стане:
ний сме синца с чаши в ръка!
 
Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни –
крещим: „хайде на Балкана!“
 
Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви!
 
А тиранът върлува
и безчести край наш роден:
коли, беси, бие, псува
и глоби народ поробен!
 
О налейте! Ще да пия!
На душа ми да олекне,
чувства трезви да убия,
 ръка мъжка да омекне!
 
Ще да пия на пук врагу
на пук и вам патриоти.
Аз вече нямам мило драго,
а вий…вий сте идиоти.

Христо Ботев

отпечатано във в. „Независимост“ бр. 52, 15 септември 1873 г.

МЕЛНИШКО ВИНО

Ако познаваш мелнишкото вино,
старинното градче със манастири
и планините с бури и пастири,
ще видиш колко е небето синьо!
 
Запри под стария чинар огромен,
където пили храбрите войводи,
ще разбереш, че с виното народа
смутен поема своя път огромен.
 
И аз дойдох сред тия сиви сипеи.
Бе есен и в широката лоза
блестеше гроздето като сълза.
Войводата до горе ми насипа
 
и рече, като сочеше ведрото:
– пийни, пийни, то мисли ти доброто!
 
Такова вино няма по земята!
То има дъх на юга и Пирина, –
блести в чашата като рубина
ръси върху пръстите ти злато.
 
Дигни нагоре чашата тогава
и с устните, ти ще разбереш юга
във зърното налял е нещо друго,
което по-дълбоко вдъхновява.
 
Със мелнишкото вино от години
научих родни и бунтовни песни
за много скръб и подвизи чудесни.
 
Наливайте, склони чело, Родино,
да почетем загинали войводи
и щастието ново на народа.

Ламар

 

МАВРУД

Там, където Чая се разлива
и кипи в лозята бодър труд,
есента в бъчвите налива
златочист и прекипял Мавруд.
 
Сипеш ли го в чашата догоре,
слънцето като рубин гори,
ти тогава пий и повтори,
да забравиш скърби и неволи!
Не забравяй само младините,
в които бурно си живял
и сърцето си в любов отдал.
 
Може да минават бърже дните,
но седни с Мавруда позапей,
ясно слънце докато огрей.

Ламар

Драгалевци, 5 април 1965 г.

 

МАНАСТИРСКО ВИНО

Пил ли си вино в Бачково,
в Бачково на манастира?
Виното блика извира,
виното сплита ти крачките.
 
Седнахме двама с игумена,
слънцето грее и залезе,
петата кана излезе,
станахме бодри и румени.
 
Кой ще си спомни за песните?
Тъжни, дори и любовни?
Свари ни утро чаровно.
 
Виното беше чудесно:
Тихият шум на реката
влезе направо в душата.

Ламар

 

МОЛИТВА

Моля те Господи! Дай мир на земята,
житен хляб и мелнишко вино,
на родителите ни здраве, мир на децата ни,
любов на ближния, бъдеще на Родината!
 
Дай на лозаря натежали гроздове,
златна есен, здрави лози,
виолетова сладост и пълни кошове,
божествен нектар, претворени мечти!
 
На винаря дай препълнени изби!
Помогни му с любов виното да твори,
да залее света с твойта магия!
Бъчвите да преливат от наслада и мечти.
 
На пияча дай стьклена чаша,
прозрачна и чиста като планинска река,
искрящо вино с пурпурен блясък,
мелнишка кръчма и красива жена!
 
Влюбените залей с вино и нежност!
Подари им безкрая на Роженското небе!
Венчай сърцата им, увий ги с надежда!
Възкреси любовта им в усмивката на дете!
 
На мен не отнемай, моля те Господи,
дарбата, която веднъж си ми дал –
Да дарявам на хората обичта си във виното,
което с твоя благослов съм създал!

Стойчо Стоев „Винпром Дамяница“

 

 

ПОСЛАНИЕ

Доброто вино чака търпеливо,
бавно превръща обираното слънце в мощ и..
в миг на жаждата
и властно и любовно
звъни настойчив глас и иска
„О-ще!” „О-ще!“
Добро е то,
но не когато ни приспива и
продали чест – на всичко сме съгласни.
Дори и дяволът опашчица подвива,
когато виното ни прави неподвластни.
Че то от жеравите е послание,
ония пеещи в небето клинове –
посланици на вечни разстояния…
И, знай, възкръсна ли –
От истинското вино е.
И ако някога късметът ме напусне,
ако ме спре сред път предател гнусен,
или ме стигнеш – сам,
без дъх,
замръзнал –
не се плаши – налей ми чаша „Гъмза“..

Иван Ставрев

Премиера – 13-14 февруари 2005 г. Издател -„Барса-агенция“ – Варна

СУНГУРЛАРСКИ МИСКЕТ

Обичам тая прелестна долина
с дъх на сунгурларския мискет
и избите с бъчвите наред,
препълнени до горе с бяло вино.
 
Но най-обичам избата на Грозден
с белите и чистите стени
и на лозята сините вълни
с песните на коса и на дрозда.
 
Тогава седяхме с Иван Маринов
под дюлата в притихналия двор з
агледани към чистия простор.
 
За да прославим китната долина,
стопанството и бъчвите наред,
наливахме от стария мискет.
 
Опивай се душа блажено чиста,
и забрави омрази и вражди!
Ти ярко слънце с чашата лъчиста,
налей любов в моите гърди!
 
С виното аз искам да очистя
в душата си и мухъли и плесен
и с вярата си чиста в комуниста
да викна най-любимата си песен!
 
Недей унива в трудните години,
отдавай любовта си на човека
и радостите с кипналото вино!
 
Бъди човек и гледай надалеко
да поведеш и другите напред
със силите на стария мискет.

Ламар

СМЪРТТА НА ВАМПИРА

Пиячът, сам се чувства изоставен,
насреща си не чува ли „НАЗДРАВЕ“!
Не може ли да бъде неподправен,
Той е обречен на забрава.
 
Самотна, чаша вино, не звъни,
и виното в нея изтрезнява.
Не чуваш в нея морските вълни.
Душата ти умира и изтлява.
 
Самотна е и масата, когато
над нея изпълзи сънят.
И чашите дори да са от злато,
излъчват болка ако не звънят.
 
В сърцето си не пускай самотата,
че тя вампир е за душата.
А, ако искаш да сразиш вампира,
от звън на чаши той умира.

Иван Ставрев

Премиера – 13-14 февруари 2005 г.

Идея – хаджи Ламбри Сотиров

Издател-,,Барса-агенция“ – Варна

 

ВИНО

Изпери езика си с вино,
за да имаш смелост да говориш!
То ще бъде може би наивно,
Но душата си пред всички ще разтвориш.

Ламар

 

ГЪМЗА

Пропял съм много песни с руйно вино
и Гъмзата съм аз благословил,
че с нея като младенец съм бил
в живота ти, възторжена Родино.
 
Изричал съм и много нежни думи,
че тя е най-божествен елексир
и често с нея сядал съм на пир
да прекъсна скърби, ядове и глуми.
 
Расте и зрее тя в Ново село
кълни по Сухиндолските лъки
и изпотява мъжкото ни чело.
 
Прославяй по родните тлъки
на Гъмзата заслужената слава,
че с песни тя душите вдъхновява.

Ламар

 

КОГАТО СВЪРШИ ВИНОТО

Захвърлил на небето свойта шапка,
отново пия до последна капка,
от чудотворството на твойто тяло,
за моето безумие узряло.
Докрай ще пия аз Докрай!и няма
да ме уплаши сладката измама,
че може времето ми да отмине
и моето пиянство да изстине.
Когато свърши виното ти лудо,
направило едно голямо чудо,
от джибрите ти ще сваря ракия
и щастие от тебе пак ще пия.

Ламар

ВИНО

Виното което съм възпял
и съм пял за миналата слава,
то и днес ме още вдъхновява,
като звук от родния кавал.
 
Аз ще остарея като дъб,
листи ще затрупат моя корен,
но съм дигал с подвиг неуморен
бъдните върху своя гръб!
 
Аз съм вярвал като младенец
и във виното и в комунизма,
и съдбата нека да нанизва
гладиоли в смъртния венец!
 
Аз съм бодър като планина
с виното на вечните измами
и животът все напред ме мами,
дето грее вечна светлина.

Ламар

КЕРАЦУДА

Това име за вас неизвестно,
ще го чуете в късния час,
когато хората викнат на глас
щом са пили доволно и честно!
 
Керацудата зрее на пясък
и попива пръстта на Пирин:
бяло вино с дъха на пелин,
отразява Пиринския блясък.
 
Поднеси го към слънцето ясно,
то налива в него лъчи –
македонската песен звучи
по-народна и вечно прекрасна!

Ламар

БЛАГОСЛОВ ЗА ГРЕХА

Как може тялото да е греховно,
особено на влюбена жена,
когато то е хляба на земята
замесен от небе?… Как може
още греховно да е виното червено,
особено на лудо влюбен мъж,
когато виното е кръв Христова,
направено за срещи и раздели?…
По дяволите – дяволите вечни,
които все на ангели се правят,
Когато имам вино и жена
аз имам най-човешката вечеря.
Разбира се, за двама души само
и за какво ли трябва да поканя
онези там дванадесет апостоли,
когато знам – един от тях е Юда.

Евтим Евтимов

 

ГРЯХ

Отгледано със грижи и любов,
на майстора си виното прилича.
То носи обич, песен, зов
и словото превръща то във притча.
 
Да, пие се! И в кръчмата! И в замъка.
И често виното замества залъка.
Дори и чашата от звън пияна,
копней в наздравица да бъде обладана.
 
Наздравици се вдигат от години
със набори, колеги и роднини.
Но мили мои, не разбрахте ли?
Че виното се пие с приятели.
И още нещо тук прозрях –
да пиеш сам е грях.

Иван Ставрев

Премиера – 13 и 14 февруари 2005 г.

Идея – хаджи Ламбри Сотиров

Издател -„Барса-агенция“ – Варна

 

НАЗДРАВИЦА

Под винена лоза си се родила,
запалена от божия искрица,
затуй е тъмна вече твойта сила,
затуй не си лоза, а си царица.
Пред твоите златни дарове – на радост –
аз ставам цар и чакам до полуда,
да ме убиеш с дяволския градус,
на тази твоя ангелска заблуда.
Сега си вино само за запой
сега си тайна свята и греховна,
и бъклиците на гърдите твои
зоват ме за наздравица любовна

Евтим Евтимов

 

ОДА ЗА ВИНОТО

Със вино посрещаме новите рожби,
изпращаме с вино свой близък в
пръстта.
Поливаме случай добри и тревожни
и празници в мила семейна среда.
 
Налейте във чашите хубаво вино
то връща в нас радостта!
Налейте да пием от старото вино,
то връща във нас младостта.
 
Със вино лекуваме старите рани
и болка и грижа, внезапна беда.
Главите със вино си правим пияни,
за да убием в душите скръбта.
 
Налейте да пием от старото вино
да пием от мъка за злата съдба!
Отлейте от чашите капчица вино
за тези, които почиват в пръстта!
 
Какво е на сватба без хубаво вино,
без танци и кръшни народни хора?
Кръщават ли внуче на твоето име
ти с вино поливаш таз твоя мечта.
 
Не можеш да любиш без хубаво вино
и нежно да галиш красива жена!
Налейте във чашите хубаво вино,
да пием и любим до късно в нощта!

Иван Белослатински

ВИНО И НЕЖНОСТ

Смокинята отрони последния плод.
Нарът обагри кората в червено.
Южно слънце възкреси за живот,
любовта в две сърце уморени.
 
Лозата преви натежала снага.
Кехлибарен грозд пречупи дъгата.
Докоснах устните ти. Вкус на роса
и безкрайност отнесе тъгата.
 
Мечтаех за теб. Грозда откъснах.
Златен сок в дланта ми потече,
/приказно сладък/, във вино възкръсна.
С душата ми сля се по пътя си вечен.
 
Налях го във чаша. Блестящо и живо,
симфония от багри и аромат.
Погалих душата ти – чиста, красива,
топла и истинска, като пролетен цвят.
 
Любов и пиянство, вино и нежност
целунах моята вълшебна мечта.
От нея отпих глътка надежда,
красота и обич, с ухание на жена.
 
До устните»ти чашата поднасям.
Копнежа на сърцето си ти вричам.
Изпий до дъно виното със страст!
То част от мен е,
и невероятно те обичам.

инж. Технолог Стойчо   Стойчев „Винпром – Дамяница“

Още: За ВИНОТО

Advertisements

Posted 08.10.2012 by vemiplast in Здраве

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: