Виното и здравето   Leave a comment

Извадки от книгата на Димитър Цаков „ВИНОТО, традиция, култура, съвременност“

БИОЛОГИЧНИ, ПРОФИЛАКТИЧНИ И ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА НА ВИНОТО

             Kaто продукт на алкохолната ферментация на гроздов сок /мъст, каша/, виното представлява сложна водно-алкохолна биологич­на система в състава на която влизат вещества преминали направо от гроздето, плюс продукти на алкохолната ферментация и метаболизма на дрождите. Според някои изследователи общият брой на съставките е около 200, а според други много повече. Голямото разнообразие в състава на виното определя неговите хранително-вкусови, биологични, профилактични и лечебни свойства.

Основната съставка на виното е водата /82-90%/. Тази вода не е като обикновената. Тя е с вегетативен произход и със съвършена биологична чистота. Водата подържа хидродинамичното равновесие на кръвообращението и подхранва от своя състав минералното съдържа­ние на кръвната плазма. Чрез нея се придвижват микроелементите в организма.

            Алкохолът /етилов спирт – С2Н5ОН от 10 до 13 об%, а в някои вина и повече/ е една от най-съществените и специфични съставки на виното. В малки количества алкохолът е богат източник на лесно усвояема енергия. Действа на храносмилателната система, като активира слюнчената и стомашна секреция. Понякога повишава и секреторната дейност на задстомашната жлеза. Разширява кръвоносните съдове и подобрява снабдяването на сърдечния мускул с кръв и по този на­чин предотвратява появата на исхимична болест. Алкохолът на виното оказва и хормонално действие. В специалната литература се срещат данни за участие на малки дози алкохол и в градивните процеси на организма.

            Органични киселини /винена, ябълчена, лимонена, млечна и др./ подобряват храносмилането. Особено полезна е винената, която улес­нява действието на  пепсина при смилане  богатите  на  белтък храни. Винената киселина и нейните соли притежават свойството да активират бъбречните функции, с което предотвратяват остри нефритни заболява­ния. Положително влияние върху храносмилането оказва и действител­ната киселинност /рН/, която е близка до тази на стомашния сок.

            Фенолни съединения – голяма група органични вещества с раз­нообразен състав и структура. Участват във формиране вкусовите ка­чества на вината /вкус, цвят и аромат/. Активно участват в процесите протичащи във всички стадии в производството и развитието на виното. През последните 2-3 десетилетия бяха обект на системни проучвания с цел изясняване здравословния феномен на виното. Установи се, че най-значими в това отношение са мономерните фенолни съединения – флавоноидите и по-конкретно кверцетина, резвератрола, антоцианите, катехините и др. Профилактичното действие на кверцетина се изразява антиканцерогенно, като потиска развитието на туморните клетки, антитромбоцитно – намалявайки активността на тромбоцитите в кръвта и риска от тромбоза, антивирусно, като потиска действието на полимеразите – ензими благоприятстващи развитието на някои ви­руси. Кверцетинът притежава и антиоксидантно действие, защитавайки литопротеините от окисляване и по този начин предотвратява разви­тието на атеросклерозата. Проявява се и като съединение отпускащо гладката мускулатура. Висока профилактична активност притежава и резвератролът, като потиска съединяването на тромбоцитите и задържа образуването на тромби, предизвикващи тромбоза и инфаркт.

            Полифенолите са друга група от фенолните съединения. Проф. Жозеф Веркотерн – директор на лабораторията по фармакология при Университета в Бордо /Франция/ е открил, че извлечените /екстра-хирани/ от гроздовите семки полифеноли притежават антистареещи свойства на кожата, 10 хиляди пъти по-силни от витамин „Е“. Те дейс­тват против свободните радикали, причиняващи 80% стареене на ко­жата. Наред с това полифенолите благоприятстват повишаването на антиоксидантната активност на кръвната плазма.

            Антоциани – растителни пигменти. Изследванията през последните години показват, че са едни от най-силните антиоксиданти. Те проявя­ват мембранно, стабилизиращо, съдоукрепващо, противовъзпалително, противорадиационно и антимикробно действие. Установено е, че моно­мерните антоциани в младите червени вина са над 80%, поради което имат по-висока антиоксидантна способност в сравнение със старите вина. Установено е също така, че с тях се постига 80% инхибиране окисляването на LDL– липопротеини с ниска плътност и предотвратяват образуването на т.нар. „лош“ холестерол, който е причина за сърдечно-съдово заболяване /атеросклероза/. Антоцианите подобряват елас­тичността  на  кръвоносните съдове. Те ускоряват възстановяването на левкоцитите и лимфопоезата, като намаляват вредното въздействие на радиационното облъчване и повишават защитните сили на организма.

Минерални съединения – /1,5 – 3,0 г/л/, срещат се в органична и неорганична форма. Служат за изграждане на костната и нервната система. Участват и в образуването на кръвта. Наред с това те неут­рализират някои киселини и по този начин поддържат алкалитета на кръвта.

            Парафенолите – намират се в десетократно по-големи количества в червеното вино в сравнение с бялото. За тях е установено, че разши­ряват кръвоносните съдове и укрепват еластичността на стените им.

            Флавоноидите – идват от гроздовите семки. Установено е, че укрепват стените на капилярите и намаляват увеличената им пропускливост при някои заболявания. Подобряват усвояването на витамини в организма, като някои от тях сами притежават витаминоподобно действие, поради което отделни автори ги определят като витамин „Р“. Смята се, че недостигът им в организма повишава риска от инфаркт. Притежават свойства на антиоксиданти.

            Каротиноидите – друг вид пигменти в червеното вино. Представи­тели са каротините. Известен от тях е бета каротинът, който в организма се трансформира във витамин „А“, а той освен в ролята на мастноразтворим витамин е и антиоксидант. Такива са и другите пигменти от групата на каротиноидите и затова се смята, че те действат профилак­тично срещу раковите заболявания. Друга съставка на червеното вино е ликопин, на който се приписва профилактично антиканцерогенно действие.

Особено важна съставка във вината са дъбилните вещества /танините/, които в червените вина са в много по-голямо количество, откол­кото в белите. Дъбилните вещества спомагат за избистряне на вината и имат свой дял при оформяне на вкусовите им качества. Установено е, че те разширяват кръвоносните съдове, а имат и витаминоподобно действие в организма.

По-нови изследвания през последните години, показват че при уме­рена консумация на червено вино /по 3-4 чаши на ден/ в напреднала възраст по-рядко е заболяването от болестта на АЛЦХАЙМЕР. При диа­бетиците пък смъртността от сърдечно-съдови заболявания намалява.

Някои резултати от биологичните изследвания сочат, че в зави­симост от количеството, фенолните съединения във виното потискат миграцията на гладките мускулни клетки от стените на кръвоносните съдове и по този начин задържат развитието на АТЕРОСКЛЕРОЗАТА. Съдържащите се във виното фенолни съединения могат да доведат до отпускане на кръвоносните съдове чрез въздействие върху епитела от плоските клетки, с което се подобрява циркулацията на кръвта и се предотвратява развитието на коронарните болести на сърцето, исхемична болест и др. Съдържащите се във виното фенолни съединения предлагат широк спектър на благоприятно въздействие, включително защитата от окислителни увреждания, както и срещу някои смущения във функциите водещи до развитието на АТЕРОСКЛЕРОЗА.

Посредством статистически наблюдения и изчисления е устано­вено, че умерената консумация на вино по 2-3 максимум 4 чаши на ден по време на хранене, смъртността от сърдечно-съдови заболявания може да намалее от 30 до 50 процента спрямо въздържателите и кон­суматорите на концентрирани напитки.

Географското разпределение на сърдечно-съдовите заболявания показва значителни различия между средиземноморските държави и страните от северна Европа. Тези различия известни като „ФРЕНСКИ ПАРАДОКС“ са свързани със света на виното. Предполага се, че умере­ната консумация на червено вино и мононенаситени липиди /мазнини/ съдържащи се в зехтина от маслините са в основата на този парадокс. Следователно умерената консумация на червено вино по 3-4 чаши на ден, по време на хранене, трябва да стане СТИЛ НА ПРЕПОРЪЧИТЕЛ­НА КОНСУМАЦИЯ.

            Микроелементи – виното съдържа голям брой микроелементи, в т.ч. калий, натрий, хлор, бор, мед, манган, магнезий, желязо и др., които са от значение за нормалното функциониране на човешкия ор­ганизъм.

            Витамини – макар и в малки количества, виното съдържа важни за човешкия организъм витамини от групата на В-витамини /В1, В2 В3 В6, РР и др./. Витаминът В2 /рибофлавин/ играе важна роля в метаболизма на белтъчните вещества и улеснява получаването на енергия. Съдър­жащият се във виното витамин „Р“ оказва комплексно биологично въз­действие върху организма, като улеснява циркулацията на кръвта, спира кръвоизливите и предотвратява разширяването на вените. Независимо от по-малкото съдържание на витамин „С“ в сравнение с гроздето, антискорбутното му влияние е доказано.

            Белтъчните вещества и аминокиселините – участват във формира­нето на живата материя. Някои аминокиселини оказват и допълнително специфично въздействие, като стимулират апетита и функциите на не­рвната система.

            Глицерин – образуваният при ферментацията глицерин /от 1 до 12 г/л/, подобрява перисталтиката на червата и функциите на жлъчката.

Изследванията на много учени са доказали, че виното притежава радиоактивност, която за белите вина варира в границите от 0,03 до 0,1 микрокюри, а за червените, които се приравняват до добри мине­рални води радиоактивността е от 0,042 до 0,6 микрокюри.

            Диуретичните /пикочогонните / свойства на виното се дължат на съдържащите се в него калиеви соли, оцетната и други органични ки­селини, някои аминокиселини и техните производни.

            Антирадиационни /противолъчеви/ и фотосенсибилизиращи /ре­гулиращи светочувствителността на кожата/ свойства на виното се при­писват на някои флавоноиди, фурокомарин, дъбилни вещества и др.

            Антисептичните свойства се дължат на алкохола, антоциани, хинони и на феноли. Профилактичната стойност на виното против заразни и стомашни болести е била известна от древността. Съвременните ла­бораторни изследвания показват, че туберколозните и тифусни бацили загиват във виното само за 15 минути, а след трикратно разреждане с вода за 30 минути. Не случайно се твърди, че всяка природна вода след прибавяне на 1/3 от обема й вино, може да се приеме за напълно обеззаразена.

            Стимулиращите и тонизиращи свойства на виното се дължат на съдържащите се в него витамини, аминокиселини, захари и др.

Минералните соли и някои комплексни съединения ускоряват син­теза на хемоглобина, удължават живота и увеличават числеността на еритроцитите /червените кръвни телца/ в кръвта и по този начин обус­лавят подчертано положителното въздействие на виното при състояние на анемия и смущения в кръвообращението.

Умерени вечерни дози от виното успокояват и удължават съня на възрастния човек и стабилизират нервната и психическата дейност.

Виното оказва стимулиращо влияние и на нервната система и бла­гоприятно въздействие върху разположението на духа. То предразполага към жизнерадост и е враг на меланхолията, стига да се консумира в умерено количество натурално, здраво и качествено вино по време на хранене. Не случайно най-големият радетел на човешкото здраве ЛУИ ПАСТЬОР счита виното за най-здравата и хигиенична напитка.

 

ВИНОТО И ЗДРАВЕТО

 

ВИНОТО КАТО АНТИОКСИДАНТ

Кислородът е най-важният фактор за поддържане живота на планетата. Понякога обаче той може и да вреди. Кислородни­те фрагменти /остатъци/, както и други свободни радикали увреждат клетъчните стени и водят до деструкция и загиване на клетките. Свобод­ните радикали са високореактивни съединения образувани при окисли­телните процеси протичащи в организма. По същество те представляват атоми или молекули притежаващи свободен електрон, който обуславя високата им реактивност. Вредното влияние на свободните радикали се изразява във възможността да нарушават различните белтъчни молеку­ли, липиди или нуклеинови киселини, които са основните съставки на клетъчните структури. Това тяхно въздействие има пряко отношение към редица патологични дегенеративни процеси в организма.

Различни фактори на околната среда, като радикали, замърсения въздух, тютюневият дим, алкохолът, различни храни и някои лекарствени средства водят до прекомерно образуване в организма на свободни радикали.

За нормалното функциониране на клетките е необходимо неутра­лизиране и отстраняване на свободните радикали. Това става с помощта на антиоксидантите. Антиоксидантите са химични съединения, елементи и вещества, които участват пряко в биохимичните процеси протичащи в човешкия организъм. Действието им се изразява в инактивиране на свободните радикали и отстраняването им от клетките. Организмът сам неутрализира и очиства свободните радикали чрез т.нар. антиоксидантни механизми. Това са предимно ензимни системи, в структурата на които участват различни вещества и елементи с антиоксидантно действие. Една част от антиоксидантите се образуват в организма, но по-голямата част се набавят с храната. Плодовете, зеленчуците, ядки­те и зърнените храни са богат източник на антиоксидантни вещества.

            Липсата на антиоксиданти може да доведе до сериозни нарушения в развитието и функциите на организма. Извършените напоследък много­бройни изследвания изясниха връзката между липсата на антиоксиданти и някои видове заболявания, като рак, сърдечно-съдови болести, диабет, артрит, катаракта /перде на очите/, имунна недостатъчност и преждевременно стареене на организма.

Резултатите от проведените през последните години системни, це­ленасочени проучвания в редица страни показват, че виното съдържа вещества проявяващи антиоксидантни свойства. Към тях спадат фенолните съединения, които притежават антиоксидантни противовъзпалителни, антиканцерогенни и антитромбоцитни свойства. Всички тези свойс­тва играят определена роля в предотвратяване развитието на сърдеч­но-съдови заболявания и други патологии, като туморните болести и мозъчното стареене. Фенолните съединения предлагат широк спектър на благотворно действие, включвайки защитата против окислителните увреждания, както и срещу някои смущения във функциите водещи до развитие на атеросклероза. Установено е, че фенолите, които са основна съставка на червеното вино имат положително въздействие върху сърдечно-съдовата система, като забавят процеса на атероскле­роза. Значителна част от тях са антиоксиданти с определено отношение към кръвоносните съдове. Доказано е, че фенолен екстракт ограничава появата на някои окиси на холестерола. Това ограничаване изглежда е по-силно от действието на антиоксидантните витамини „Е“ и „С“.

Полифенолните съединения във виното са причина за едно благо­приятно увеличение на антиоксидантната активност на кръвната плазма и по този начин ограничават консумацията на антиоксидантните вита­мини от организма.

Съдържащите във виното флавоноиди са антиоксидантни вещества с антивирусно, антиалергично, противовъзпалително, антитромбоцитно и антиканцерогенно действие „ин витро“. Те проявяват своето действие, като антиоксиданти чрез пряко очистване на свободните радикали, като инхибират /поглъщат/ окислителните ензими. Флавоните и катехините са най-важни при защитата от окисление. Особено полезен е кверцетинът, който притежава антиканцерогенно, антивирусно, проти­вовъзпалително и кардиозащитно свойство. Практически той намалява въздействието на някои тумори, като потиска делението на туморните клетки. Намалява активността на тромбоцитите в кръвта, както и риска от тромбоза. Проявява се и като съединение отпускащо гладката мус­кулатура.

В заключение може да се обощи, че фенолните съединения вли­защи в състава на виното притежават антиоксидантни свойства, които чрез  действието  си   предпазват  човешкия  организъм  от  голям  брой съвременни болести, като рак, сърдечно-съдови заболявания, диабет, артрит, артериална хипертония, катаракта, имунна недостатъчност и преждевременно стареене на организма. Многобройните научни изследвания и статистически наблюдения, проведени напоследък в ре­дица страни доказаха, че ежедневното приемане по 2-3 чаши вино, по време на хранене, е не само полезно, но и здравословно, стига да няма други причини, които да забраняват консумацията му. Това налага при посещение на личния лекар или съответния специалист при предписване на дадено лекарство да поставят без неудобство въпро­са „Може ли да приема по една-две чаши вино на ден по време на хранене?“.

ВИНОТО И СЪРДЕЧНОСЪДОВИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Сърдечно-съдовете заболявания са преди всичко резултат на два процеса: атеросклероза и тромбоза.

            Атеросклерозата представлява бавно многогодишно образуване на атеромна плака по стените на кръвоносните съдове, а тромбозата под въздействието на някои фактори тромбоцитите могат да образуват съе­динения, които формират съсиреци /тромби/, запушващи кръвоносни­те съдове.

            Атеросклерозата е главната патология в основата на сърдечно-сьдовите заболявания. Тя е причината за близо половината смъртни случаи в западните страни. В резултат на увреждане на кръвоносните съдове или на кислороден глад, епителните клетки от стените на кръвоносните съдове се обогатяват с липиди и могат да отделят слепващи молекули. Те са способни да привличат други клетки, благоприятствайки по този начин развитието на болестта. Доказано е, че гладките мускулни клетки участват в развитието на болестта. Освен това моноцити присъстват при всички атеросклеротични увреждания. Тези клетки са много богати на липиди и са добър източник на фактори на растежа. Те са способни да привличат и други клетки, благоприятствайки по този начин разрас­тването на увреждането.

            Тромбозата е болестно състояние, при което под въздействието на някои фактори, тромбоцитите образуват съсиреци /тромби/, които запушват кръвоносните съдове и предизвикват смърт. Образуването на тромбоцити е резултат от повреждане стените на кръвоносните съдове, предизвикано от инфекции, интоксикации /отравяне/, кислороден глад и други фактори.

Многобройните изследвания през последните две десетилетия на миналия век показаха, че фенолните съединения на виното играят важна роля в предотвратяване на сьрдечно-съдовите заболявания. Установено е, че антиоксидантните свойства на фенолните съединения и по-кон­кретно на кверцетина, лейкоантоцианидина и катехина в червените вина противодействат на окислителните изменения на холестерола и по този начин намаляват възможността от появата и развитието на ате­росклероза. Някои резултати от биологичните изследвания сочат, че в зависимост от количеството, фенолните съединения във виното потискат миграцията на гладките мускулни клетки от стените на кръвоносните съдове и задържат развитието на блолестта. Фенолните съединения на виното могат да доведат до отпускане на кръвоносните съдове, чрез въздействие върху епитела от плоски клетки, което подобрява циркула­цията на кръвта и по този начин се предотвратява развитието на коро­нарните болести на сърцето. Антоцианите подобряват еластичността на кръвоносните съдове, с което забавят атеросклеротичните им измене­ния и ги предпазват от сърдечно-съдове заболявания. Те ускоряват въз­становяването на левкоцитите и лимфопоезата, като намаляват вредното въздействие на радиационното облъчване и повишават защитните сили на организма.

Съдържащите се във виното фенолни съединения предлагат широк спектър на благотворно въздействие, включително защита против окис­лителните увреждания, както и срещу някои смущения във функциите, водещи до развитието на атеросклероза. Отделни фенолни съединения, като резвератрола и кверцетина могат да възпират съединяването на тромбоцитите и да предотвратяват появата на тромбоза. Установено е също така, че полифенолите в червеното вино въздействат потискащо върху някои фактори, предизвикващи съсирването на кръвта. Други изследвания са показали, че освен фенолните съединения, положително действие в това отношение оказва и алкохола. Уточнено е, че в малки количества алкохолът разширява диаметъра на сърдечните артерии, с което се подобрява кръвоснабдяването на сърдечните мускули и пре­дотвратява исхемичната болест. Алкохолът предотвратява и сгъстяването на кръвта и образуването на съсиреци /тромби/, които в зависимост от мястото предизвикват – инфаркт на миокарда, когато са в областта на коронарните артерии или исхемично церебрално нарушение в об­ластта на артериите хранещи мозъка и др.

Редица по-нови публикации в чуждия печат насочват вниманието към хипотезата, според която чрез фенолните съединения и алкохола виното участва не само като сигурна защита на кръвоносните съдове, но в съвкупност от биологични свойства намалява риска и от обща смъртност. Изхождайки от изследванията направени в САЩ, Дания, Франция и Италия става ясно, че консуматорите на вино се радват на много по-голяма защита отколкото тези на други алкохолни напитки и въздържателите. Всъщност при умерена консумация по 3-4 чаши вино на ден по време на хранене, смъртността от сърдечно-съдови заболява­ния може да намалее от 30 до 50% спрямо въздържателите. През 1992 г. В Италия Фарки е установил, че при по-малко от 6 чаши дневно, защитата достига до 40%, а при повече защитният ефект изчезва и рискът от смърт нараства заедно с увеличаване на консумацията. По-нови изследвания са показали, че при умерена консумация на червено вино в напреднала възраст, заболяването от болестта на алцхаймер е по-рядко, а при диабетиците намалява смъртността от сърдечно-съдови заболявания.

В много страни в света все още главната причина за преждевре­менна смърт са сърдечно-съдовите заболявания. Не рядко те са съче­тани и с други болести, като диабет, затлъстяване или хипертония и са съпроводени по правило от характерни разрушения на стените на кръвоносните съдове, по които се отлагат мастни натрупвания, състоя­щи се от т.нар. „лош холестерол“, който доставя в кръвта протеини с ниска плътност. Те разрушават съдовете, намаляват тяхната еластичност и предизвикват известната на всички атеросклероза.

Анализирайки статистиката за смъртността в САЩ и Франция лека­рите достигнали до неочаквани резултати. При хора еднакво предраз­положени към сърдечно-съдови заболявания /високо кръвно налягане, висок холестерол в кръвта, злоупотреба с мазнините и цигарите/, във Франция смъртността вследствие на сърдечни пристъпи е с 36 до 56% по-ниска отколкото тази в Америка. Този парадокс наречен „ФРЕНСКИ ПАРАДОКС“ бил изследван много внимателно. В частност бил изучен начинът на хранене на участващите в експеримента. Оказало се, че смъртността от коронарна недостатъчност е обратно пропорционална на употребата на алкохол. Но сред алкохолните напитки само виното има ярко изразен превантивен ефект по отношение на сърдечно-съдовите заболявания. При умерена употреба на една до три-четири чаши вино на ден, смъртността вследствие коронарна недостатъчност се понижава от 15 до 60%, в сравнение с риск от подобен изход при хора непиещи вино. На този риск обаче са подложени и пиещите повече от 6 чаши на ден и колкото и да е странно и непиещите.

Консумацията на вино представлява фактор от заобикалящата ни среда, който се среща в голям брой общества и всички са съгласни, че освен благотворно въздействие умерената консумация на вино, пред­ставлява ЕДИН СТИЛ НА ЖИВОТ, който трябва да се изтъкне, ЕДИН СТИЛ НА ЖИВОТ, който би могъл да бъде в основата на най-продъл­жителното дълголетие, констатирано в страните, където консумацията на вино по време на хранене е умерена и то най-вече в средиземноморието. Важно е и заслужава да се наблегне на факта, че консумацията на вино по време на хранене трябва да бъде СТИЛ НА ПРЕПОРЪЧИ­ТЕЛНА КОНСУМАЦИЯ. Нещо повече, що се отнася до виното, в свет­лината на резултатите от най-новите изследвания, доказвайки неговия сложен състав позволяват да се твърди, че някои негови съставки играят особена роля по отношение на здравето.

Вече може да се направи връзка с намаляването на сърдечно­съдовите заболявания в райони с редовна умерена консумация на червено вино.

Връзките на виното със здравето са предмет на въпроси поставени пред консуматорите. Ето защо обективните информации, основаващи се на научни данни, трябва да бъдат получавани редовно и последо­вателно. За това е необходима научна оценка на съответните характе­ристики, но така също и развитие на изследванията върху съответните хранителни и здравословни особености били те благотворни или вред­ни. Нещо повече, за да се избегне всякакво отклонение е необходимо да се развива политика на своевременна информация и обучение на консуматора, защото той е толкова повече отговорен, колкото е по-добре информиран за рисковете и ползата от една консумация на вино или концентрат.

ПОЛЕЗНО ЛИ Е ВИНОТО?

Богатият и разнообразен състав на виното обуславя неговите хранително-вкусови, профилактични и лечебни свойства. Благодарение на фенолните съединения, то се явява силен антиоксидант в борбата сре­щу атеросклерозата, тромбозата и други съвременни болести. Паралел­но с това, то оказва благотворно влияние върху човешкия организъм действайки като профилактично и лечебно средство.

Гръцки лекари-учени са установили, че червеното вино намалява отрицателните последствия от тежки и прогресивни заболявания на бе­лите дробове. Те открили, че това вероятно се дължи на съдържащият се в него резвератрол, който притежава противовъзпалителни и антиоксидантни свойства. Според тях той може да се окаже полезен при лечението на болестите причинени от хронично запушване на белите дробове. Към тях спадат хроничният обструктивен бронхит, бронхиал­на астма, емфизема на белите дробове и др., които протичат бавно, напредващо и необратимо бронхиално запушване и хронична дихател­на несъстоятелност.

Червеното вино и червения гроздов сок са идеално лекарство за сърце. Те съдържат много полезни вещества като флавоноиди, кверцетин, антоцианин и резвератрол, които помагат за възстановяване ритъма на сърцето. Във Франция, при тестовете със здрави мъже, учените открили, че червеното вино може да потиска ефикасно слепването на кръвните плочици.

Алкохолът оказва влияние и върху инсулина. Твърде високото ниво на инсулин или нарушеното му усвояване от организма също се явява фактор на риск за сърдечно-съдовата система. Чаша вино понижава /задържа/ ускореното производство на инсулин, повишава чувствител­ността на клетките към него и намалява риска от коронарна недо­статъчност.

Виното пази и от рак. Както бялото, така и червеното грозде съдъ­ржат големи количества елагова киселина /вид фенолна киселина/, която може да обезврежда канцерогени като бензопирин и други аро­матни въглеводороди чрез химическо свързване с тях.

Някои вещества от състава на виното, като канелената киселина стимулират секрецията на жлъчния мехур, благодарение на което може да окаже сериозна помощ при храносмилането на тежки храни. Виното ускорява преработката и на мазнините.

Виното намалява и излишното тегло. В малки количества /една чаша вино на ден/ в края на храненето може да помогне за освобож­даване от излишното тегло, като съдейства за намаляване на гликомията и коригира допълнителното отделяне на инсулин, участващ в механизма за създаване на излишно тегло и затлъстяване.

Диуретичните /пикочогонни/ свойства на виното се дължат на калиевите соли на оцетната киселина и други киселини и някои амино­киселини и техни производни.

Антисептичите свойства на виното се дължат на алкохола, антоциани, хинони, феноли и др. Профилактичната стойност на виното против заразни и стомашни болести е била известна на хората от древността.

Стимулиращите и тонизиращи свойства на виното се дължат на съдържащите се в него: витамини, аминокиселини, захари и др.

Минералните соли и някои комплексни съединения ускоряват син­теза на хемоглобин, удължават живота и увеличават числеността на еритроцитите в кръвта, като по този начин обуславят подчертано поло­жителното въздействие на виното при състояние на анемия и наруше­ния в кръвоснабдяването.

В книгата си „Вино и здраве“ проф. Кливе пише за положителното въздействие на виното: дишането се стимулира, ускорява и задълбо­чава. Циркулацията на кръвта се ускорява. Обмяната на веществата и изразходването на енергия стават по-интензивни. Поетото от белите дробове количество кислород се увеличава и с това се подобрява снабдяването на органите с кислород. Кръвта преминава по-добре през съдовете на кръвоносната система. Виното облекчава оплакванията от астма и ангина пекторис. То стимулира апетита и храносмилането – ефект, който точно в средновековната медицина се е ценял много. В края на изложението проф. Кливе подчертава, че всички положителни въздействия на виното са свързани с умерена консумация. Прекалената консумация може да обърне положителното въздействие в обратна по­сока. Затова всеки консуматор на вино трябва да установи, въз основа на собствен опит, лична граница за изпитото от него количество вино и стриктно да я спазва!

            На недиференцираното отричане на всички съдържащи алкохол напитки, трябва да се противопостави здравословното положително въздействие на умерената употреба на виното. Умерената ежедневна консумация на вино, според стари предания, води до голяма продъл­жителност на живота. Тази мъдрост може да се прочете и в Библията където пише „Вино пито умерено, означава втори живот“.

От стари времена е и дискусията за предимствата между бялото и червеното вино. Кое от тях е по-полезно за човешкото здраве? Ре­дица изследвания и наблюдения извършени в цял свят, включително и от Световната здравна организация /СЗО/, потвърждават, че на фона на съдържащия се и в двете вина етилов алкохол, червеното вино има известни предимства, защото то съдържа благоприятно действащи вър­ху организма съставки, които липсват при белите вина или се намират в ограничени количества. Въпросните съставки представляват химични съединения /органични вещества/, произхождащи от кожицата и сем­ките на гроздовите зърна. Особено много те са в червените сортове грозде. Това са ФЕНОЛИТЕ – основна съставка на червеното вино преминали от зърната по време на алкохолната ферментация. За тях е установено, че имат положително въздействие върху сърдечносъдо­вата система. Значителна част от тях са антиоксиданти с определено отношение към кръвоносните съдове. Следователно червеното вино е по-полезно.

ВИНОТЕРАПИЯТА В МИНААОТО И СЕГА

Класическа винотерапия

Като профилактично и лечебно средство, виното е било познато от дълбока древност. Още Хипократ /460-377 г.пр.н.е./ и не­говите последователи са препоръчвали употребата на малки количества червено вино, като успокояващо и противоинфекциозно средство. Катон предлагал вина при дезинтерия и нередовен стомах. Гръцкият лекар Асклепиад, който в края на II в.пр.н.е. се установил в Рим, се опитвал да обясни до кой момент от развитието на болестта виното оказва по­ложително влияние и кога започва да вреди, а така също и кои вина за кои болести са благоприятни. С него се свързва идеята за ползване на виното като профилактично средство. Римляните възприели от старите гърци познанията за профилактичните и лечебни свойства на виното и не само ги прилагали, но ги и разширили.

В средните векове виното е намирало широко приложение, като съставка на много лекарства. Като профилактично средство то при­тежава много свойства. Още в 1882 г. е установено, че поставен в обикновено вино, тифусният бацил умира в продължение на половин до два часа. Обеззаразяващото действие на виното се проявява и по отношение на паратифусните бацили, холерните вибриони, колибак-териите и други болестотворни микроорганизми.

Като профилактично средство, виното се препоръчва при епиде­мии, причинителят на които се разпространява с водата за пиене. В такива случаи се предлага пиене на чисто вино или разредено наполо­вина с вода два часа преди приемане. Юлий Цезар е задължавал вой­ниците си да пият по литър вино на ден, а по време на поход удвоявал количеството, за да ги предпази от заразни болести.

По време на грипна епидемия и други инфекциозни заболявания се препоръчва пиене на горещо вино, подсладено с пчелен мед, което засилва имунната система на организма против заболявания. Подсладено със захар или мед горещо вино се препоръчва и при заболявания на ларинкса.

Горещите вина са популярни в северните страни, където климатът е студен и суров. У нас те могат да се употребяват през есенно-зимния период за укрепване защитните сили на организма. Горещите вина се приготвят лесно. Необходимо е да се знае, че не бива да се кипят продължително време, защото ароматните вещества се изпаряват и вкусовите качества се влошават. Загряването продължава до първите признаци на кипене. Използват се емайлирани съдове /тенджери, чай­ници, джезвета/, но не метални, с изключение на сребърни. Горещите вина се сервират в порцеланови чаши или в термоустойчиви стъклени с метални поставки и дръжки, пият се горещи. Съществуват много рецепти за приготвяне на горещи вина. Ще посоча само по една за бяло и червено вино:

–  Бяло горещо вино за двама. Отмерват се 200 мл бяло вино и 60 мл портокалов сироп /може и от други плодове/. Налива се в приготвения съд, който се поставя на печка или котлон. Загрява се до кипване и веднага се сваля от нагревателя. Налива се в две чаши и се пие горещо.

–  Червено горещо вино за двама. Отмерват се 250 мл червено вино и се налива в съда за нагряване. Добавят се 4 бучки захар или 2 средно големи супени лъжици ситна захар, по едно парче канела и лимонова кора. Загрява се до кипване, след което се сваля от нагревателя и се налива в две чаши. Пие се горещо.

Виното е биоенергийна храна. При разграждане в организма от един грам алкохол се освобождават 7 калории топлина. Един литър вино с алкохолно съдържание 10-11 об%, освобождава от 600 до 800 калории. То играе важна роля в оздравителния режим на боледувалите от тифус и други инфекциозни болести. Виното може да се дава и на страдащи от диабет в количество от 0,5 до 0,7 л на ден. То е полезно и при туберкулозно болните в количество 0,5 л на ден, въпреки пови­шената температура. При силно кръвохрачене се препоръчва пиене на студено шампанско /шампанизирано/ вино.

Виното засилва апетита и подобрява храносмилането, като действа на слюнчените жлези и на стомашната секреция. Възбужда функцио­нирането на черния дроб и повишава притока на секреция в двана­десетопръстника. Ускорява отделянето на неизползваните и токсични остатъци от храносмилането.

Подходящи за винотерапия са вината с алкохолно съдържание 10-11 об% и обща /титруема/ киселинност около 6,0 г/л. Дневните дози варират от 0,3 до 0,5 литра. Пенливите вина тип „полу-сухо“ са много подходящи за винотерапия, тъй като съдържащия се в тях въглероден двуокис успокоява стомашните болки.

Профилактичното и лечебно действие на виното се дължи на бога­тия и разнообразен състав. Основно влияние в това отношение оказват – алкохолът, органичните киселини и най-вече фенолните съединения. Проведените през последните 2-3 десетилетия проучвания показаха, че благодарение на сложния си състав, виното притежава антиоксидантни, антиканцерогенни, антитромбоцитни и противовъзпалителни свойс­тва. Всички тези параметри играят определена роля в предотвратява­не развитието на сърдечно-съдовите заболявания, раковите болести, мозъчното стареене и други съвременни патологии. Многобройните изследвания и статистически наблюдения проведени в различни страни по безспорен начин доказват, че ежедневното приемане по 2-3 чаши вино по време на хранене е не само полезно, но и здравословно, стига да няма други причини, които да го забраняват.

Съвременна винотерапия

Поради бурното развитие на фармацевтичната индустрия и модер­ната медицина през миналия век, познатите от векове профилактични и терапевтични свойства на виното бяха потънали в забвение. Заместваха ги с модерни медикаменти, които обаче не опровергават лечебните му свойства и качества. Отдавна забравени винени терапии, сега отново се възраждат и прилагат при точно определени симптоми /диагнози/. Голям брой научно-медицински изследвания през последните две-три десетилетия потвърждават положителното влияние на виното, обусло­вено от извънредно сложния му и специфичен биологичен състав. Множество изследвания сочат, че червеното вино съдържа голям брой съединения от растителен произход с ясно изразена антиоксидантна активност /феноли, флавоноиди, катехини, танини, антоциани и др./, които обуславят превантивния му ефект спрямо някои патоло­гии от сърдечно-съдовите до раковите заболявания. Доказано е, че при умерена консумация на вино, по 2-3 чаши на ден по време на хранене, фенолите и алкохолът действат профилактично срещу заболявания на сърдечно-съдовата система, като намаляват лошия холестерол и понижават кръвното налягане. Чрез антиоксидантното си действие, те могат да предотвратят /забавят/ развитието на атероскле­розата и да намалят риска от тромбоза и инфаркт. Алкохолът действа стимулиращо върху функциите на щитовидната жлеза и панкреаса, по­вишава настроението и либидото. Какво по-романтично от една вечеря на свещ и бутилка вино с любимия човек? Чаша вино или шампанско е полезна и в други житейски ситуации. Алкохолът успокоява, премахва стреса и задръжките, човек се отпуска, става весел и по-приказлив. Ви­ното действа и на храносмилането, стомахът отделя повече киселини, перисталтиката се активизира. Ето защо една или две чаши вино по време на хранене са много полезни, особено вечер, когато се кон­сумират богати и тежки ястия.

Днес, в епохата на интензивно проучване, механизмите влияещи върху процесите на обмяната на веществата се извършват и важни промени в ценностната ни система. Животът става все по-интензивен и припрян, стрес и нерешими проблеми ни притискат от всякъде. И все по-често трябва да си задаваме въпроса, дали не е назрял вече моментът да променим стила на живот и начина на хранене. Като се имат предвид заболяванията, които сега се наричат „болести на циви­лизацията и благоденствието“ и които в бъдеще ще се увеличават, си­гурно си струва да се опитаме да бъдем по-спокойни и умерени, за да достигнем до френския парадокс – намаляване до 50% смъртността от сърдечно-съдови заболявания.

Винотерапията сега се осъществява при по-добри условия и на различно ниво. Прилагат се нови методи и средства. През 1999 г. сред лозята в района на Бордо /Франция/ е открит 4 звезден хотел с кли­ника за винотерапия под ръководството на двама лекари – кардиолог и дерматолог. Гостите-пациенти могат да почиват и да се наслаждават на изискана кухня и добри вина. На посетителите се предлага вана с гроздови екстракти от сорта Каберне совиньон „ПИЛИНГ А ЛА СОВИ-НЬОН“ и винен масаж. В кожата се втрива маслен екстракт от гроздови семки под струите на изворна вода, което я освежава и разкрасява.

Проф. Йозеф Веркотерн – директор на лабораторията по фармако­логия при Университета в Бордо е патентовал способ за стабилизиране на полфенолите извлечени от гроздовите семки. Тези феноли притежа­ват антистареещи свойства, десет хиляди пъти по-силни от витамин „Е“. Според него стабилизираните полифеноли се борят срещу свободните радикали, причиняващи 80% стареене на кожата. Някои учени смятат, че екстрактът от гроздовите семки помага на витамин „С“ да влезе в клетките и да намали вредата от окислението чрез подобряване функ­циите на клетъчната мембрана. На основата на семки от бяло грозде е разработена козметична серия „контур крем“ за около очите.

Много важен компонент в лечението е движението, но не по бяга­щата пътека във фитнес залата, а при разходка из лозовите насаждения, парковете и градините. Чувството на радост и доволство се стимулира не само от предлаганите кулинарни специалитети на първокласния хотел-ресторант, а и чрез непрекъснатото обогатяване на познанията за лозата и виното с посещение на лекции, курсове, изби и дегустация на различни типове вина.

Преди началото на лечебния курс, на всеки гост се предлага ин­дивидуален режим за хранене. Абсолютно задължително е при постъп­ването да се определи кръвното налягане, преглед на гръбначния стълб на скенер и при доктор-кардиолог. Резултатите в края на лечението, което продължава три седмици са удивителни. При всички участници от 29 до 87 годишна възраст, кръвното налягане се е понижило, стой­ностите на холестерола в кръвта значително са спаднали, а пациентите са свалили средно по килограм и половина от теглото си. Много важна роля в терапията играят студените сутрешни компреси, които пови­шават температурата, стимулират обмяната на веществата, водещи до пречистване на организма. От значение е и храната която не бива да съдържа мазнини, сол и белтъчини.

Д-р Ренш от Института по спортна медицина и рехабилитация в гр. Кремс /Австрия/, споделя че не харесва класическата терапия защото тя е пълна само с предписания и забрани. От трите стълба на доброто здраве: хранене – движение и житейски радости, последният е много занемарен. Според него радостта от живота се състои в това да може да се наслаждаваш, без да изпитваш чувство за вина. Това го накарало да разработи и предложи теорията за винотерапия в най-добрите ло­зарски райони на Австрия.

Проф. д-р Йозеф Кроил по спортна медицина от Университета във Фрайбург /Германия/ е установил, че в резултат на редовна консума­ция на вино, спада нивото на лошия холестерол, а другите кръвни по­казатели са се подобрили. Значително намалява и риска от тромбоза. Освен това намалява и теглото, независимо от приемането на по-голя­мо количество калории. Предполага се, че при консумацията на вино, обмяната на веществата в организма се извършва така, че в крайна сметка в организма изгарят повече калории отколкото се приемат с виното. Този извод се потвърждава и от специалистите по спортна медицина и рехабилитация в гр. Кремс /Австрия/. Те са разработили винотерапия включваща баня, масажи, водна гимнастика, козметични процедури, която оказва положително въздействие върху кръвообраще­нието, оросяването, имунната система и обмяната на мастните вещест­ва. Лечебните свойства на природния продукт се проявяват и външно, чрез прилагане на компреси от ципите на пресовано прясно смачкано грозде: обтриване с вино, които процедури облекчават болките в гръб­начния стълб и опорно-двигателния апарат. Дневно се полагат и по две чаши вино. Най-интересното е, че гостите не гладуват. Вечер те могат да се наслаждават на богато средиземноморско меню.

В района на Бордо, всред лозята е издигнат Център за възстановяване с красива Гасконска архитектура, която го отличава от балнеолечебните станции. Изненадата започва с банята – „БАРИК“ – вид ог­ромно джакузи във формата на грамаден подлин, в който бълбука вода от топъл извор, изваждана от 540 м дълбочина, обогатена с джибри от едва разпукнати зърна от прясно грозде и ароматни масла. След кратка пауза, достатъчна за изпиване на чаша чай от червена лоза с канела или чаша прясно изстискан гроздов сок, следва баня „МЕД и ВИНО“. Тялото се намазва с мехлем приготвен от мая за вино, мед от Жиронда /район във Франция/, ароматни масла и изворна вода наситена със желязо и флуор. Оставят ви да полежите покрити с топла завивка в продължение на 15 минути и излизате от там с копринена кожа – мека, розова, хидратирана.

По подобие на този център, пръв реализирал идеята за съвремен­на винотерапия или балнеотерапия на базата на продукти получени от лозата, това което се прави при морелечението с водорасли. Освен във Франция, тази идея е реализирана вече и в други страни с развито лозарство и винарство /Германия, Австрия и др./. На практика това е едно ново направление за укрепване здравето на хората посредством продукти от гроздето, което е богато на съединения с профилактични и лечебни свойства. В нашата страна съществуват прекрасни възможности за успешното му прилагане, което ще разшири начините и формите за получаване на повече приходи от лозарството и винарството. Изисква се находчивост, амбиция и действие. То вече е реализирано в бутиковата изба на г-н Иван Тодоров в с. Брестовица, обл. Пловдивска.

 

Българско вино е признато в Япония за най-богато на антиоксиданти

Рекордьорът съдържа почти 3 пъти повече антиоксиданти от нормалните за червено вино нива

Българско вино печели световният рекорд по съдържание на антиоксиданти, информира списание „Медицински магазин“.

Рекордът е отчетен на 19 март 2012 г. в Токио, с удостоверение от японска лаборатория за анализ на хранителни продукти. Подробности пред изданието е споделила Вили Гълабова – винен експерт и международен съдия в британския конкурс International Wine and Spirit Competition.

Отличеното вино е с наименование Alfa Vita, сорт Каберне Совиньон, и е налично в търговската мрежа у нас. Основните му характеристики са, че е 100% натурално и с лечебни свойства. То е произведено по специална технология и ноу-хау.

Уникалният ни климат и географско положение не са нещото, което печели чужденците, когато си избират вино. Трябва да се открият нови негови качества, с които да насочим вниманието към него, за да го предпочетат пред чилийските или аржентинските вина. Убедена в това е Вили Гълъбова – експерт по виното с повече от 15 години опит в бранша и основател на Българската Винена Академия. След едномесечен престой на най-желаният от всички винопроизводители в света пазар – китайският, българката е открила рецепта за пробив в чужбина и скоро очакваме да разберем дали това наистина ще се случи. Сертифицирано от най-реномираните институти и лаборатории българското вино от нейната изба се оказва с най-високо съдържание на антиоксиданти в света. Така представяйки българското вино като най-полезното в света, Вили Гълъбова се надява да привлече вниманието на чужденците към хубавите български вина.

Сертификатът, който японските учени са издали на продукта, е базиран на скалата ORAC (Oxygen Radical Absorbent Capacity), която се използва за сравняването на различните хранителни източници и тяхната полезност като антиоксиданти. Според Американската агенция по лекарствата оптималната доза антиоксиданти, която трябва да приемаме дневно, е от 3 000 до 5 000 единици ORAC за 100 г продукт.

Установено е, че българското вино притежава в състав 8 700 ORAC единици, което и го прави рекордьор сред всички известни натурални вина и напитки в света, обяснява Гълъбова. Обикновено съдържанието на антиоксиданти в едно червено вино е 3 000 единици ORAC – близо три пъти по-малко.

Оказва се, че средностатистическият консуматор получава само 1 000 от необходимите си единици антиоксиданти на ден. Американците са стигнали до извода, че така популярната плодово-зеленчукова диета, която предвижда приемането им по 5 пъти на ден, осигурява капацитет от 1 750 единици ORAC.

Най-масовите и любими плодове като ябълка и банан дават съответно 218 и 221 единици ORAC. Боровинката се счита за една от най-полезните храни на света и дава 2400 единици ORAC.

Научните изследвания показват, че консумацията на храни и напитки с висока ORAC стойност може да забави процесите на оксидация в организма, които са непосредствено свързани със стареенето. Така се забавят процесите на стареене, подпомага се усвояването на витамин C, усилва се циркулацията на кръвта в капилярите, намалява рискът от сърдечносъдови заболявания, намаляват се нивата на „лошия“ холестерол и др.

Създателят на технологията, на ноу-хау и на производственото оборудване на виното е дтн Иван Киуила – академик на международната академия по приложна радиоелектроника и член кореспондент на Украинската националната академия на науките, както и на Академията по инженерни науки.

Червеното вино предпазва от оглушаване

 

Пиенето на червено вино предпазва от оглушаване, установиха американски учени.

Изследването установило, че химическото вещество ресвератрол, което се съдържа в червените сортове грозде, предпазват от загуба на слуха, предизвикана от шума. За целите на експеримента съставката била инжектирана на мишки, които след това били изложени на силен шум за дълго време.
Учените установили, че вероятността да получат дълготрайно увреждане на слуха е малка. Веществото ресвератрол помага и в борбата с Алцхаймер, рак и други заболявания, свързани с напредването на възрастта, съобщи авторът на изследването д-р Майкъл Сейдман от болница Хенри Форд в Детройт.
„Ресвератрол е много силно химическо вещество, което изглежда предпазва от възпалителни процеси в тялото, свързани с остаряването, познавателните способности и загубата на слуха“, заяви изследователят. Загубата на слух засяга един на всеки петима души, а слухът постепенно намалява с напредването на възрастта.
„Давайки ресвератрол на животните, ние успяхме да намалим загубата на слуха и на познавателните възможности“, заяви д-р Сейдман.

Източник: /БГНЕС /

 

Още: За ВИНОТО

Advertisements

Posted 08.10.2012 by vemiplast in Здраве

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: