Новите Български демони – Юрген Рот   Leave a comment

„В България цари отчайваща безнадеждност, защото бандитите имат думата….Как всъщност се стигна до там, че гордите със своята история българи се оставят днес да ги унижават корумпирани държавници с всякаква политическа окраска?“

                                                                                          Юрген Рот

Юрген Рот е сред водещите разследващи журналисти в Германия.

Представям Ви извадка от книгата озаглавена:

„Бойко Борисов – поредната голяма надежда“

Симеон Сакскобурготски

В България политик, който си създаде име на па­зител на закона и реда, на борец срещу корупцията и мафията, по разбираеми причини се радва на огромна популярност. Жалко за вярващите, защото такива хора, едва-що влезли във властта, забравят всичко, което преди това са обещавали. Само преди някол­ко години такъв носител на надежда, от когото наро­дът очакваше промяна и установяването на правова държава, беше Симеон Сакскобургготски, а сега за българите, а и за европейските правителства, такава личност е кметът на София Бойко Борисов.

Без съмнение той е моралният супермен на бъл­гарската политика. Дължи своето главозамайващо бързо издигане на борбата с политическата конюнк­тура, с корупцията и с мафията. С подобна политиче­ска стратегия бившият цар Симеон II успя да стане министър-председател на България през 2001 г. Но се появи нова звезда – Бойко Борисов. Понастоящем кмет на София и вероятен (много неща говорят в пол­за на това твърдение) бъдещ премиер на страната.

Ал Капоне

За пръв път обърнах внимание на това име, когато един висш служител от ОЛАФ (Европейска служба за борба с измамите) ми разказа за впечатленията си от България през 2007 г. и бегло спомена, че за него Бойко Борисов бил нещо като политически Ал Капоне. Не пожела да каже нищо повече, нито да обяс­ни какво точно разбира под това определение. Как­то обаче се говори, директорът на ОЛАФ, напротив, много ценял софийския кмет. Малко по-късно мой информатор ми разказа, че в изискания хотел „Кемпински“, в ресторанта на последния стаж, видял Бо­рисов в компанията на една от водещите фигури на подземния свят – Младен Михалев – Маджо, който всъщност не бивало да се появява в България, защо­то бил заплашен от арест.

Младен Михалев – Маджо

Ето какво научих от първата си проверка около ли­чността на Бойко Борисов. Роден е на 13 юни 1959 г. в Банкя. Кандидатства в Академията на Министер­ството на вътрешните работи в Симеоново, специал­ност „Държавна сигурност“, но е пренасочен и учи „Протинопожарна охрана“. Става началник-взвод на пожарната в София. От 1985 до 1990 г. препода­ва във Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност. През 1990 г. напус­ка системата на вътрешното министерство и (може би поради липса на алтернативи) става бизнесмен. А какви възможности има по онова време за бизнес? Охранителна фирма. На 13 септември 1991 г. Бори­сов основава фирма „ИПОН 1″ ООД, една година по-късно „ИПОН 2″ ООД и след това „ИПОН – Агенция за сигурност и охрана“ ООД. Явно охранителните фирми наистина са били златни мини през онези раз­мирни години. Днес се смята, че софийският кмет е сред най-богатите хора в България. Твърди се, че от началото до средата на 90-те години е създал и поддържал контакти със съмнителни личности и фирми, за които има подозрения, че са натрупали състояние­то си чрез изнудване и други незаконни дейности.

Според документ, най-вероятно излязъл от Минис­терството на вътрешните работи, дори веднъж се води­ло разследване срещу „ИПОН във връзка с убийство, извършено през декември 1994 г. Убитият е имал дъл­гове и на „ИПОН“ било възложено да събере парите. От същия документ става ясно още, че от касата на „ИПОН“ са били откраднати 500 000 лева и дръзкият крадец и приятелката му малко след това били намере­ни убити. Обстоятелствата около убийствата не са из­яснени. Но това са само слухове… Случаят няма юри­дически последствия и до подвеждане под отговорност на служители от „ИПОН“ не се стига.

Тодор Живков

Несъмнено повратният момент за Бойко Борисов идва, когато той и неговата охранителна фирма полу­чават правото да охраняват бившия комунистически лидер Тодор Живков и семейството му. Възможности­те за създаване на многобройни контакти във всички области на политиката, тайните служби и икономи­ката се увеличават. Развиват се и друг вид бизнес контакти. В средата на 90-те години Бойко Борисов дели един офис в софийския хотел „Москва“ заедно с Румен Николов и Младен Михалев.

Румен Николов е бивш член на специалните части на Министерството на вътрешните работи на Бъл­гария. Михалев по онова време е бивш борец, кой­то след промените влиза в хазартния бизнес. Още по времето, когато валутата се обменя по улиците, той работи с шефа на „Нове Холдинг“ Васил Бож­ков и със застреляния през март 2003 г. бос на „Мултигруп“ Илия Павлов. В началото на деветдесетте години Михалев, Божков и Павлов са собственици на фирма за хазарт.

Връзките на Борисов с групировката СИК водят до Румен Николов, който е бил негов съдружник в различни фирми, между които охранителната фирма „Цебра“, търговските предприятия „Тео Интернешънъл“ и „Интербулпред“. По този въпрос Борисов обяс­нява, че фирма „Интербулпред“ на практика от години е ликвидирана, но тъй като партньорите му имали „та­кива противоречиви връзки“, било невъзможно да се съберат всички подписи, необходими за юридическото и закриване. Все пак той потвърждава, че е познавал Румен Николов покрай каратето още от времето, кога­то последният носел прякора Греблото.

Румен Николов – Пашата

Състоянието на Младен Михалев се оценява на 75 милиона евро. Обяснението? Младен Михалев е известен като лидер на силовата организация СИК, която допреди няколко години заедно с друг подо­бен концерн – ВИС, играе водеща роля в българ­ската политика и икономика. В групировката, която отначало се появява като застрахователна компания (Security Insurance Company), той е съсобственик заедно с редица други подземни босове. Към бляска­вия кръг спадат личности като Красимир Маринов – Маргина, Дмитрий Минев – Руснака, Румен Ни­колов – Пашата, Милчо Бонев Бай Милe, и Вен­цислав Стефанов. Междувременно някои от тях са изключени от играта по обичайния за България на­чин за разчистване на пазара. Сетният час на Милчо Бонев например настъпва на 30 юли 2004 г., когато е улучен с няколко смъртоносни куршума. Един от малкото, останали живи и до днес, е Младен Михалев. И неговото име някак отново води към Бойко Борисов.

През 1999 г. Борисов става лична охрана на Си­меон Сакскобурготски, който в средата на 2001 г. застава начело на новоизбраното правителство. То­гава Борисов се превръща в публична личност, след като – така да се каже като награда за вярната си служба – е произведен в чин генерал и e назначен за главен секретар на Министерството на вътрешни­те работи. Отговорностите му са свързани пряко с борбата с корупционните практики и организираната престъпност. След назначението му във вътрешното министерство той прехвърля своите дялове от охра­нителна фирма „ИПОН“ на други лица. С показни масови арести на престъпници бързо успява да нака­ра медиите да заговорят за него. „Батманът на царя“, както го наричат тогава заради предпочитанията му към дълги черни кожени палта, иска по този начин да докаже „своята ударна сила и неспособността на пра­восъдието, което пуска на свобода всички злодеи“.

Милчо Бонев – Бай Миле

И все пак винаги е имало отделни критични гла­сове, що се отнася до действията на Бойко Борисов. Политически независимото списание „Икономическа седмица“ пише за него: „Борисов е „бялата врана“ на българската политическа сцена. Не го обичат осо­бено много нито управляващите, нито опозицията. Публична тайна са разногласията между него и въ­трешния министър“.

Тодор Толев

През юни 2003 г. е застрелян Тодор Толев. В бъл­гарския печат Толев е представен като човек, заме­сен както в законни, така и в незаконни търговски сделки. Обвиняван е и във връзки с важни подземни структури и особено с руския бизнесмен Майкъл Чорни. Месец преди смъртта си Толев е бил запла­шен с убийство. И отново изплува името на Бойко Борисов и фирма „TBI 97″, която в края на 90-те го­дини Толев и Борисов ръководят съвместно. Самият Борисов твърди, че е регистрирал фирмата заедно с Толев, тъй като последният имал стабилни връзки с мобилния оператор МТел. ,По това време фирма „ИПОН“, в която бях съдружник, имаше договор за охрана с МТел“, обяснява Борисов. „ИПОН“ беше загубила лиценза си и Толев и аз регистрирахме фирма „TBI 97″, за да прехвърлим договора с МТел. Заведох дело срещу правителството, спечелих го и отново получих лиценз за „ИПОН“… Съжалявам, ако някой си мисли, че с това убийство мога да бъда компрометиран“.

Майкъл Чорни

През февруари 2007 г., т.е. малко по-малко от чети­ри години след поръчковото убийство на Толев, бив­шият министър-председател Иван Костов е разпитан като свидетел по делото, заведено срещу евентуалните извършители на убийството на един от основате­лите на СИК – Милчо Бонев. Костов заявява, че Бо­нев е поддържал тесни връзки с Министерството на вътрешните работи и Министерството на финансите, които са му помагали в контрабандата с петрол. Тези контрабандни канали според Костов не биха могли да функционират, ако нямат закрила от страна на висо­копоставени политици.

Илия Павлов

През този период посланик на САЩ в София е Джеймс Пардю. В края на тригодишния си престой в България американският дипломат заявява, че през времето, през което Борисов е отговарял за борбата с мафията, нито един представител на организираната престъпност не е прибран зад решетките. В начало­то на 2004 г. самият Борисов признава, че разкриваемостта при поръчковите убийства в България е едва 12 %. Отговорността за това генсрал-майорът стоварва върху правителствени кръгове, които по неговите думи са сключили „частно споразумение“ с мафията, което пречи важни престъпници да бъдат поставени под ключ.

Джеймс Пардю (в дясно), който за България казва:
Корупция, Руско влияние и Майкъл Чорни

На 19 януари 2004 г. в София, в асансьора на своя офис е хвърлен във въздуха Стоил Славов заедно с трима от бодигардовете си. В сградата, която българ­ската полиция определя като седалище на престъпна­та групировка СИК, а в действителност принадлежи на застрахователната компания „Бул Инс“, се намира и офисът на фондация „Ханс Зайдел“ (за нея ще ста­не дума по-нататък в изложението). Сигурно е, че за­страхователна фирма „Бул Инс“ е свързана със СИК – това е, така да се каже, узаконяване на придобитите чрез изнудвания и други незаконни дейности пари. Освен тесните контакти със СИК Славов притежа­ва и мощната петролна фирма „Интерпетролиум“. За борбата с тези организации във вътрешното министерство отговаря Бойко Борисов. По онова време по македонската телевизия цитират изказвания на представители на българската опозиция, които настояват за смени във вътрешното министерство. Според тях присъствието на мафията в правителството затруд­нява каквато и да било промяна. Един полицейски служител от Македония отбелязва: „Българските престъпници, които ние разследваме, за съжаление, се радват на протекцията на правителството“.

Стоил Славов – Телето

Още през май 2006 г. комисарят по разширяването на ЕС Оли Рен твърди, че в миналото е имало много малко разследвания и обвинения срещу престъпни банди в България, като визира и мандата на Бойко Борисов. „От 2000 г. насам е имало над 150 поръчкови убийства, свързани с организираната престъп­ност, и нулева разкриваемост на деянията“, пишат следователи от Европейския съюз.

През лятото на 2005 г. Бойко Борисов напуска Ми­нистерството на вътрешните работи, за да се канди­датира за кметския пост в София. Печели изборите с голяма преднина. Борбата е за управлението на един град, който страда от криза с отпадъците, от недос­татъчна и в окаяно състояние инфраструктура и от корупция на всички нива. Какво е истинското лице на победителя в тази битка, на носителя на надеждата, на мъжа, който, от една страна, публично се изпра­вя срещу мафията и корупцията, но от друга, трудно би могъл да избяга от противоречивото си минало?

Красимир Маринов – Маргина

Публикация в списание „Congressional Quarterly“ много точно отразява нeeднозначния образ на на­стоящия кмет на София. Журналистът Джеф Стeйн пише, че Борисов е бил един от най-важните играчи с администрацията на Буш, когато е ставало дума да се изградят американски бази в България. В това, раз­бира се, няма нищо скандално. После обаче следват извадки от едно „конфиденциално досие“, изготвено по поръчение на швейцарска банка от група бивши служители в тайните служби на САЩ. Там Борисов е описан като „бизнес партньор и някогашен сътруд­ник на най-известните гангстери в България“. Твър­ди се, че по време на четиригодишната си служба в Министерството на вътрешните работи, т. е. в пери­ода 2001 -2005 г., е използвал положението си, за да покрива корупционни схеми и да закриля престъпни организации. „Борисов има документирана история на бизнес отношения с лица, за които се смята, че са сред най-важните ръководители на организираната престъпност в България“, се казва в доклада, в който подробно се изброяват профилите на подозрителни криминално проявени съюзници на Борисов, както и двадесет и осем неразкрити убийства по време на неговия мандат.

Освен това се твърди: „Когато Борисов бе шеф на полицейските служби, на съд бяха изправяни само дребни гангстери, докато бившите му партньори просперираха, а техните уж конкуренти бяха избива­ни систематично“. Частните следователи на банката правят заключението, че твърденията за контакти на Борисов с гангстери „налагат службите за сигурност на САЩ, които отговарят за връзките с България и за обмяната на информация с тази страна, да бъдат изключително предпазливи“.

Васил Божков

Реакцията на Бойко Борисов на тежките обвине­ния срещу него, които са цитирани от много българ­ски медии, не закъснява. Той кани журналиста на по­сещение в София. Същевременно пред най-различни представители на българските медии заявява, че лица­та, които вероятно стоят зад тази публицистична ата­ка от САЩ, са бившият министър-нредседател Иван Костов, председател на Демократи за силна България (ДСБ), и все още действащият тогава министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров.

Венцислав Стефанов

Несъмнено Бойко Борисов поддържа завидно доб­ри отношения със САЩ. Това вероятно има връзка с факта, че по времето, когато е бил на отговорен пост във вътрешното министерство, с нищо не е попречил на САЩ да изградят в България един от тайните за­твори на ЦРУ, известен с нарушаването на най-еле­ментарните човешки нрава. Пред представители на българските медии Борисов отрича и това. Журна­листът Явор Дачков пише в списание „Vagabond: „За чуждестранните наблюдатели едно толкова яростно опровержение би могло да се тълкува дори в смисъл, че кметът наистина има какво да крие. Но това би било погрешно впечатление. Във всеки случай теж­ките обвинения не навредиха на реномето му, точно обратното“. Повечето български медии го подкрепят срещу нападките от страна на САЩ, също както и представители на най-високите етажи на правител­ствената администрация. Българският президент Първанов окачестви статията като „открито антибългарска, непочиваща на никакви доказателства“, докато вътрешният министър Румен Петков приглася, че тези клевети щели да хвърлят сянка върху България. Не за пръв път общественото мнение, изправено пред потенциален скандал, се съюзява с „нашия човек“, който е нападнат „тенденциозно от външни врагове на България“. Същото се случва и през 2004 г, ко­гато репортери от Би Би Си обвиняват в корупция члена на Международния олимпийски комитет Иван Славков. Тайно видео показва как му предлагат пари, за да подкрепи кандидатурата на Лондон за Олимпий­ските игри през 2012 г. Въпреки това мнозинството от българските медии подкрепя Иван Славков.   Глав­ният прокурор Никола Филчев опитва дори да пред­приеме правни действия срещу английската телеви­зия. Въпреки обществената подкрепа обаче, Славков е изключен от МОК.

Димитрий Минев – Димата Руснака

Проф. Юлий Абаджиев – Председател на Съюза на Българските командоси.

Политологът проф. Щефан Апелиус обръща вни­мание върху една постъпка на Бойко Борисов, пока­зателна за изключително опитния по отношение на общуването с медиите политик. През юни 2005 г. той полага цветя на гроба на бившия министър на въ­трешните работи Николай Добрев, естествено, в присъствието на много журналисти.       Борисов обявява, че Добрев бил за него личен пример и „защитник на закона и реда, който има своето място в българската история“. Според проф. Апелиус обученият в Москва партиен функционер Добрев заема поста министър на вътрешните работи в период, когато по единодуш­ното мнение на международни наблюдатели мафията владее България. Преди това той е заместник-председател на Комитета за държавна сигурност и член на военния съвет на гранични войски, отговорни за разстрелите на безброй бежанци, които искаха да избягат от деспотичния режим на БКП.

Освен всички други свои занимания и хобита на кмета на София е и член на командосите. Основателят и председател на Съюза на българските командоси Юлий Абаджиев също е бивш телохранител на генералния секретар на Българската комунистическа партия Тодор Живков. Кариерата му започва през 60-ге години в българския киноцентър, където се занимава с бойни изкуства и специални ефекти в игралните филми. През 1979 г. е сред основатели­те на спецчастите, по-известни като „Баретите“. От началото на 80-те години ръководи и тренировъчен център на „Баретите“, на които по това време им се налага да изпълняват редица деликатни задачи, като акциите срещу българските турци в рамките на въз­родителния процес.           Всъщност Абаджиев е едновре­менно професор по изкуствознание и полковник от запаса, съавтор на различни книги на тема охрана на личността, сигурност, бойни изкуства, а през 2002 г. инициира основаването на Съюза на българските ко­мандоси, който ръководи до днес. На интернет стра­ница на командосите той се хвали с редица медали, преди всичко от бившия братски СССР. От 2004 г. той е (съвсем логично) член на Съюза на ветераните на Федералната служба за сигурност (ФСБ), като гор­до показва членската си книжка от руските секретни служби. Освен това е член на Световната академия на науките но колективна безопасност със седалище в Москва – отново организация на бивши служители на КГБ. Академията е изградена от руския концерн „Росбезопасност“ (www.rosbez.ru). През 2006 г. Абаджиев става неин вицепрезидент. Поддържа добри контакти с президента Първанов, който през 2005 г. e награден с почетен медал на командосите. Според данните от търговския регистър Абаджиев притежава дялове във фирмите: „Цезар&Груп Интернешънъл“, „Командос Травъл“, „Командос Гард“. Първата се за­нимава с финансови услуги, втората е туристическо бюро, а третата – би ли могло да бъде друго (?!) – ох­ранителна фирма.

На редовните общински избори през есента на 2007 г. Бойко Борисов отново е избран за кмет на Со­фия с голямо мнозинство. Смятаният за сериозен негов конкурент, бившият дългогодишен агент от тайните служби Бриго Аспарухов, нямаше особени шансове.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: