Политикономическа визия за радикална промяна и за социална реализация   Leave a comment

bulgaria.indymedia

Българският социален форум беше сформиран в началото на март 2013 г. след зимните протести, които доведоха до падането на правителството.

Непосредствената цел беше да опровергаем политици, експерти и медии, които настояваха, че хората не знаели какво всъщност искат. Решихме да покажем, че това не е така. Решихме да покажем, че можем не само да викаме по протестите, но и да формулираме смислена алтернатива на корумпираната и несправедлива система, в която живеем.

Разработените документи представляват визия за радикална промяна на системата и засягат всички аспекти на човешката дейност.

Тази публикация съдържа 3 различни документа:

Харта на принципите на Българския социален форум – Този съвсем кратък текст беше разискван дума по дума и приет с консенсус от първата обща асамблея на Форума.

Политикономическа визия – Този основен документ беше разработен от работните групи за пряка демокрация и солидарна икономика.

Социална реализация: приложения и примери – Това допълнение към визията беше разработено от работните групи за социални и екологични проблеми.

Харта на принципите на Българския социален форум

Форумът е отворено и публично пространство за социален диалог и формулиране на предложения за промяна на системата с цел подобряване на живота в България.

Форумът се базира на принципите за пряка демокрация (всеобщо участие), икономическа справедливост и социална солидарност.

Форумът се води от убеждението, че една по-добра, по-демократична и по-справедлива България е възможна в един по-добър свят.

Форумът е изява на идеята, че обикновените хора могат реално да се самоуправляват, а не да бъдат мамени от политиците и грабени от олигархичния елит.

Форумът се придържа към Хартата на принципите на Световния социален форум от Порто Алегре.

Участниците във Форума представят само себе си. Не могат да участват партии, държавни организации, НПО-та и бизнес интереси, тъй като те са в същността на проблемите, които искаме да разрешим.

Политикономическа визия

Политици, експерти и медии казват, че макар че народът е прав да недоволства, хората не знаели какво всъщност искат.

Затова просто било неизбежно, че поредните корумпирани политици ще ни водят все по-дълбоко в единствено възможния свят на мизерия и преразпределение на общите ресурси в ръцете на олигархичния елит.

Ние решихме да покажем, че това не е така. Ние вярваме, че един различен свят е възможен.

Ние решихме да покажем, че можем не само да викаме по протестите, но и да формулираме смислена алтернатива на социалния експеримент, в който ни държат като плъхове вече 23 години.

Този документ представлява визия за радикална промяна на човешкия живот, засягаща всички аспекти на човешката дейност.

Тази визия не е за тези, които искат да реформират държавата с познатите политически средства. Не е и за тези, които скептично или цинично са приели тази система като единствено възможна. Не е и за тези, на които им се иска промяна, но чакат някой да ги убеждава или води.

Тази визия е на тези, които са готови да поемат нещата в свои ръце. Тези, които истински искат промяната, провидели са нейните контури и в един или друг аспект я живеят тук и сега.

Това не е евангелие или конституция. Не е наръчник или детайлен инструктаж. Този документ може да бъде много по-дълъг и подробен. Но не може да бъде значително по-къс.

Тази визия не чертае един-единствен правилен курс, а е карта от възможни пътища, които ще бъдат избрани от вървящите напред в зависимост от конкретните обстоятелства, възможности и склонности.

Така желаната радикална промяна е жива и гъвкава алтернатива, която се живее всекидневно от толкова много хора и общности по целия свят. Тази визия е прожекторът, който я вади от мрака на старата алчна и саморазрушаваща се система.

I. Критика

Трите основни механизма, чрез които системата изкривява и подменя автентичността на човешкото съществуване, са капиталистическа икономика, политическо представителство и медийна манипулация на културата. В резултат хората водят атомизиран, егоистичен и консуматорски живот, все по-неспособни на солидарни действия.

Живеем в система, която непрестанно ни държи между полюсите на две негативни емоции – гняв и чувство за безсилие. Гняв, че сме мамени и грабени и безсилие, защото нямаме контрол над живота си. А да нямаш контрол, значи да нямаш власт. Какво именно е властта, разбрана в този най-широк смисъл?

Властта е възможността да постигаш дадена цел. Но това не е непременно синоним на господство. Властта да сме по-ефективни в постигането на обща цел не изисква непременно упражняване на власт над други хора. Овластяването на дадена група не означава непременно доминиране над друга група.

В съвременната система можем да разграничим три форми на власт:

  • Икономическа власт – контрол над икономическите ресурси.
  • Държавна власт – контрол над създаване и налагане на правила и закони.
  • Обществена власт – доброволни колективни действия на обикновените хора.

Икономиката е областта на социална дейност, в която се произвеждат и разпределят блага и услуги. Икономическата власт се осъществява посредством различни форми на собственост на средствата за производство и пазарна размяна или други форми на разпределение.

Държавната власт се осъществява чрез монополизиране на “легитимната” употреба на принуда и насилие. До голяма степен тя зависи от желанието и готовността на населението да приеме налаганите правила и закони като “легитимни”.

Обществената власт се осъществява чрез колективни действия на доброволни асоциации. До голяма степен тя зависи от способността за сътрудничество и координиране на тези действия и техния мащаб.

Идеалът за истинска демокрация би трябвало да се базира на върховността на обществената власт. Обществената власт би трябвало да диктува как държавната власт се отнася към икономиката. Обществената власт би трябвало да диктува как икономическата власт се отнася към икономиката. Но предпочитаното въздействие на обществената власт би трябвало да бъде пряко върху икономиката.

В зависимост кои властови връзки доминират, можем да разпознаем различни социално-икономически устройства на системата: държавен социализъм (държавата контролира икономката, без да позволява други центрове на властта),
социалдемократично държавно регулиране (държавата е под демократичен контрол и регулира пазарната икономика), неолиберален капитализъм (срастване на икономическата и държавната власт при липса на социален контрол) и социална икономика (пряко въздействие на обществената власт върху икономиката). Възможни са и други хибридни модели на властовите връзки, които обаче разчитат на развити държавни и икономически структури, каквито не съществуват в България.

При почти пълната ненадеждност и дегенерация на социално-икономическия модел в момента, изграждането на визия за алтернативно развитие извън структурите на наличната държавна и икономическа власт е не само морално желано, но е и най-ефективно като възможност за реализация.

II. Ценности и принципи

Особено нежелателните характеристики на сегашната система могат да се групират в три основни кръга: несправедливост(експлоатация, бедност, дискриминация, йерархичност), конкуренция (омраза, насилие, алиенация, егоизъм) и контрол (подтисничество, безсилие, апатия, държавна и финансова власт).

Само властващите олигархични елити имат полза от тази система, а множеството обикновени хора биха искали свят, в който се насърчават противоположните ценности:

  • Справедливост (равнопоставеност, честност, многообразие).
  • Солидарност (взаимопомощ, сътрудничеството, толерантност).
  • Самоуправление (свобода, независимост, пряка демокрация).

Не случайно тези ценности са по-нова версия на френското “свобода, равенство, братство” или германското “единство, справедливост, свобода”, защото в крайна сметка това са жалоните и неизпълнените обещания на Епохата на хуманизма.

Пряка демокрация

Демокрацията, схващана най-общо като “управление на народа”, може да се реализира в различни форми.

При представителната демокрация властта на хората (би трябвало да) се реализира чрез избори на техни представители. Това е най-добре познатата и разпространена форма на участие в упражняването на политическата власт.

При пряката демокрация обикновените хора участват директно във взимането на политически и икономически решения.

В неолибералната система, в която живеем в момента, обществената власт е почти изцяло иззета от доминиращата икономическа власт. Както много критици отбелязват, капитализмът е дълбоко несъвместим с идеята за реална демокрация, като я подменя със спектакъла на представителната демокрация.

В представителната демокрация обществото е принудено да делегира властта на тъй наречени “народни представители”, които взимат важните решения за начина на живот на хората в обществото. На практика хората, влизайки в ролята на избиратели, биват ограбени от възможността да решават сами и да контролират живота си. Механизмите за това са следните:

  1. Изборите се осъществяват на големи периоди от време.
  2. Комуникацията между представител и избралите го е прекъсната.
  3. Няма реална възможност за контрол на дейността на представителя.
  4. Медийната среда е манипулирана и от икономически, и от политически интереси.

Пряката демокрация е желаната алтернатива на представителството. Тя може да бъде реализирана чрез прилагане на набор от общи принципи:
 
1. Принцип на равнопоставеността 
Всички имат равна възможност да участват във взимането на решения, които ги засягат.

2. Принцип на разискването
Решенията се взимат в резултат на разисквания, позоваващи се на общи интереси и приети принципи. Разискванията позволяват да се изказват и изслушват различни аргументи. Различните гледни точки се преценяват на базата на представени факти и рационални съображения.

3. Принцип на участието 
Участието и споделената отговорност във взимането на решения зависи от степента, в която участниците са повлияни от тези решения. Това пряко участие овластява хората, а не е просто форма на изразяване на техните възгледи.

4. Принцип на автономността и децентрализацията
Всички могат да взимат свободни, независими и максимално информирани решения, с които пряко и непрекъснато се самоуправляват. Взимането на решения е свалено на възможно най-ниското ниво, където са проблемите за разрешаване.

Първите три принципа са тъй наречената трилема на пряката демокрация, тъй като едновременното им и пълно прилагане води до противостоящи си изисквания към институциите, които ги въплъщават. Четвъртият принцип е общата рамка, в която трилемата трябва да бъде разрешена.

Общите ценности на нашата визия са преференциите, които ни дават посока. Общите принципи са правилата, които структурират поведението ни.

Пряката демокрация по принцип изключва посредничеството между обществото и политическите и икономическите институции. Упражняването на пряка демокрация е непрекъснат, гъвкав и динамичен процес, който непрестанно се мени и реализира в различни версии, като начините на взимане на решения също варират според обстоятелствата и волята на участниците.

III. Институции

Институция се разбира в най-общ смисъл като структура или механизъм на социален ред и сътрудничество, който координира поведението на участниците в дадена общност.

Асамблеята е основната институция на пряката демокрация. Това е събрание на пълнолетни хора, обединени по принципите на пряката демокрация с цел взимане и изпълнение на решения, които засягат техния социален и икономически живот. Участниците в асамблеята имат възможност за личен контакт, свободно разискване и изработване на мнение по въпроси, които ги засягат.

За асамблеите няма държавна, религиозна или друга външна легитимност, която да рамкира решенията, взети от участниците. Асамблеите са единственият източник на суверенност. Това са институциите с реална власт, които не само взимат решения, но и са отговорни за прилагането им.

Пряката демокрация, базирана на асамблеи, е различна от референдумната демокрация (например в Швейцария), която се явява просто форма на засилен обществен контрол върху държавната власт.

Пряката демокрация, разбрана в този класически и радикален смисъл, не зависи от и не припознава държавната власт, тъй като цялата власт е съсредоточена и реализирана единствено чрез институцията на асамблеите. Агностицизмът на автентичната пряка демокрация към държавната власт предопределя до голяма степен характеристиките на институциите.

Взимане на решения

Решенията могат да се взимат с консенсус (единодушие) или някаква форма на мнозинство. Да се отхвърли консенсуса по принцип, значи да се пренебрегват интересите на малцинството, но да се настоява винаги за консенсус, значи да се пренебрегват интересите на мнозинството. Затова решенията на асамблеите се взимат с консенсус, когато е възможно, и с мнозинство, когато е необходимо. По-малки и по-хомогенни асамблеи могат по-лесно да стигат до консенсусни решения.

Различните решения на асамблеите не се взимат извън по-широк морален и целеви контекст. Всяка общност или колектив създава и приема общ програмен документ (аналог на конституция), който заявява ценностите и принципите, отстоявани от общността. Също така всяка по-дългосрочна общност, ангажирана в по-комплексни дейности, създава и приема набор от по-конкретни правила и разпоредби (аналог на закони), които регламентират демократично и устойчиво развитие.

Една от основните функции на така заявените общи ценности и принципи е гарантирането на индивидуални и малцинствени права и свободи и насърчаването на устойчивост в поведението на общността.

За да подсигури по-безпристрастен контрол над процеса на взимане на решения, асамблеята може да създаде институцията арбитър(аналог на съдебната власт), където един или повече участници са избрани чрез жребий (подобно на съдебни заседатели) с единствената задача да съблюдават съгласуването на конкретно взетите решения с по-общата рамка на основополагащите документи на общността. Наличието на демократична общностна конституция и работата на арбитражната институция могат да бъдат ефективен противовес срещу опасната тенденция на “тирания на мнозинството”.
 
Изпълнение на решения

Асамблеята може да създава изпълнителни институции или да излъчва делегати с цел реализиране на взетите решения, подчинени на следните условия:

  1. Пренос: Изпълнителите и делегатите нямат право да решават, само да изпълняват и пренасят решението на асамблеята.
  2. Отстранимост: Изпълнителите и делегатите могат да бъдат отстранени във всеки момент от асамблеята, която е възложила конкретната задача.
  3. Непрекъснатост: Изпълнителите и делегатите взаимодействат с общността непрекъснато, поддържайки активни обратни връзки.

Изпълнителните институции, създавани от асамблеята, могат да изпълняват социални, икономически и културни функции: производствени кооперативи, болници, милиции, училища, медии и т. н. Огромна част от държавните и икономическите институции в съвременната система са ненужни или изпълняват дублиращи се роли. При пряката демокрация това излишество е редуцирано до сравнително малки и до голяма степен икономически и социално устойчиви автономни общности. Доброволното опростяване на структурите и институциите води до подобряване на индивидуалното и на колективното качество на живот.

Съвременната система е базирана на доктрината за тристранно разделение на държавната власт на законодателна, изпълнителна и съдебна, предложено от Монтескьо през епохата на Просвещението. Заложената идея за взаимен контрол и противовес е напълно компрометирана в съвременния контекст на неолибералния капитализъм, където икономическата и финансовата власт реално корумпират и доминират трите аспекта на държавната власт.

При автентичната пряка демокрация цялата власт е децентрализирана и върната там, където принадлежи: в общностите на обикновените хора, но съответните аналози на изпълнителни и съдебни институции се създават при необходимост от народните асамблеи. Контролът върху изпълнителните институции, създавани от асамблеите, може да бъде осъществен чрез ротация на участниците в тях.

Конфедерация на асамблеи

Според общия принцип на автономност и децентрализация асамблеите работят на базата на нейерархичност. Съвкупността от различни общности, които формират широки мрежи на солидарност, е организирана на конфедеративен принцип.

Когато дейността на различни асамблеи трябва да бъде координирана, тъй като взетите решения засягат общите интереси на участниците им, трябва да бъде разрешена трилемата на пряката демокрация. Принципите на равнопоставеност и участие изискват максимално широка ангажираност, докато принципът на разискването предполага сравнително малки групи, за да има автентични и продуктивни дискусии. Затова разискванията се провеждат на ниво локални асамблеи или дори работни групи, които излъчват делегат в общата асамблея да представи тяхната гледна точка. След като всички локални гледни точки са разгледани, общата генерална асамблея гласува за крайното решение.

Механизмът на локално дебатиране и глобално гласуване е вариация на идеята за вместени асамблеи. Реализацията му е възможна дори за огромни общности от милиони граждани при наличието на съвременните технологии на комуникация и социални мрежи. От друга страна, същият механизъм може да бъде прилаган на живо при сравнително големи асамблеи, за да бъдат преодолени ограниченията на числото на Дънбар и комплексността на поставените проблеми, които изискват по-малки групи на разисквания.

Асамблеите не трябва да бъдат разглеждани като хомогенни агрегати от автономни участници, а като сложни социални механизми, които могат да изграждат вътрешни структури, адекватни на целите, които са си поставили. Арбитражни, афинитетни, работни и дискусионни групи са само някои от възможните вътрешни структури на дадена асамблея.

Икономически институции

Солидарната икономика е набор от механизми за пряко въздействие на обществената власт върху икономиката в противовес на познатите модели на пазарна икономика и централизирано планиране. Моделът на солидарната икономика е най-съвместим с идеята за пряка демокрация, като двете трябва да са интегрално цяло, за да може системата да функционира устойчиво.

Пряката демокрация и солидарната икономика могат да се реализират в следните икономически институции:

1. Асамблеи на производители и потребители

Участниците в икономически дейности играят две основни роли: производители и потребители. Реализирането на икономическото самоуправление става посредством асамблеи на производителите или потребителите.

Всеки участник би трябвало да има право на глас, пропорционално на степента, в която е засегнат от взиманото решение. Асамблеята на производителите играе ролята на общо събрание, управителен съвет и надзорен съвет на работническото съдружие. Асамблеите на производителите и потребителите се занимават с итеративния процес на планиране на икономическата дейност.

2. Балансирани работни задължения

Йерархичното разделение на труда, което пренася към някои повече власт и доходи, води до отчуждение от труда и класово деление. За да се постигне справедливо разделение на труда, всеки участник би трябвало да изпълнява различни задължения, така че всички да имат сравними нива на удовлетвореност и ангажираност.

Асамблеята на производителите решава как да разпредели работните задължения, така че всеки от участниците да извършва справедлив и балансиран набор от задължения. Всеки работник редува приятните с недотам удовлетворителните задължения. Това води до съдружия на икономически участници, овластени в сравнима степен и заедно ангажирани в самоуправлението на икономическия си живот.

3. Възнаграждаване пропорционално на усилията

Несправедливо и неефективно е да се заплаща на базата на наследственост, собственост, интелигентност или дори резултатите от труда. Участниците трябва да изпълняват социално полезна работа.

Социално полезният труд е вложеният в създаването на блага, които общността желае и цени. Оценяването на различните аспекти на социално полезния труд се извършва от общата асамблея на производители и потребители.
Справедливо е трудът да бъде възнаграждаван пропорционално на положените усилия. Те са променливата, контролирана от работника, която влияе на производството. Усилията могат да бъдат пропорционални на вложеното време, но общата асамблея решава каква е конкретната схема за оценка.

Балансираните работни задължения вграждат в солидарната икономика механизми за подсигуряване на базов жизнен минимум, който гарантира достоен живот. Общата асамблея определя какъв е базовият минимум.

4. Планиране чрез координирано участие

Пазарите и централизираното планиране са неадекватни за реализиране на справедливост, солидарност и самоуправление. Пазарните икономики систематично подценяват стремежите за социално потребление за сметка на личното потребление.

В солидарната икономика координирането на икономическите дейности се извършва пряко от самите участници. От една страна асамблеите на потребителите изразяват своите желания за продукти и услуги, а от друга страна асамблеите на производителите предлагат своите квоти за производство.

Това планиране чрез координирано участие може да бъде многостепенен итеративен процес на различни нива – квартални, общински, градски и национални. Конкретните детайли могат да варират в различните общности и зависят от решенията на асамблеите на производители и потребители.

Солидарната икономика включва и много други практики на производство и обмен на умения, стоки, услуги и познание, част от които са традиционни и с дълга история.

Реализирайки принципа на автономност и децентрализация, солидарната икономика дава превес на местното и хоризонталното. Наличието на местна валута е често срещана характеристика на солидарната икономика. Местната валута насърчава търговията на местни продукти и услуги, активизира икономическата дейност и спомага за икономическата самоустойчивост на общността.

За разлика от капитализма, където частната собственост играе основополагаща роля, солидарната икономика насърчава груповата собственост, която е свързана единствено и само с участието в трудовата дейност. Груповата собственост не може да се предава по наследство или да се прехвърля на външни на трудовата дейност лица.

IV. Реализация на визията

Дори ако разполагаме с детайлен модел на света, в който бихме искали да живеем, ключов е въпросът как именно да се реализира тази визия.

Съществуват различни стратегии за промяна на системата:

  • Разривна – разрушаване на системата и изграждане на нова.
  • Съгласувана – разширяване и задълбочаване на общественото участие в съществуващите институции.
  • Подривна – изграждане на нови социални структури в нишите и отворените пространства на съвременната система.

Разривната трансформация се реализира чрез революция на принципа “да рушим първо, да градим след това”. Действащите сили са антагонистичните класи. Активната метафора е директната конфронтация и войната. Непосредствената цел е разрушаването на съществуващите държавни институции. От Френската революция насам, в продължение на почти два века, разривната трансформация е доминиращата рамка за радикална смяна на системата. След Втората световна война, в продължение на 45 години, България се развива в система, породена от разривна трансформация. Тази система се оказа неустойчива, репресивна и застояла. Сходни бяха резултатите от социалистическите и антиколониалните революции през XX век по целия свят.

Съгласуваната трансформация се реализира чрез натиск и бавна промяна на системата според правилата на самата система. Действащите сили са коалиции на граждански и работнически организации. Активната метафора е адаптивната симбиоза. Непосредствената цел е реформиране и демократизация на съществуващата система. Борбите за граждански права и профсъюзните борби са примери за реформаторски натиск върху системата. Парадоксално този подход за промяна на системата след първоначални положителни компромиси води до стабилизиране и опазване на системата и реверсия в социалните постижения. Колаборацията с “легитимната” власт е доминираща традиция в либералната демокрация, а приетият механизъм на въздействие е представителната демокрация. През последните 23 години България беше поставена именно в този модел на неолиберален капитализъм, където единствената допустима форма на обществена овластеност е представителната демокрация. Тази система доведе до нечувано преди икономическо и социално неравенство, икономическа и екологична разруха и културна и социална деградация.

Подривната трансформация е изграждане на алтернативен модел на обществена овластеност извън структурите на наличната система в пролуки и пространства, които не представляват непосредствена заплаха за доминиращите елити. Действащите сили са социалните движения. Активната метафора е екологично съревнование, където нови форми на обществена еманципация (пряка демокрация и солидарна икономика) подсигуряват по-добро качество на живот. Непосредствената цел е постепенното изместване на все още доминиращите, но загниващи структури на срасналата се държавна и олигархична власт. През последните 20 години този подход за промяна на системата е най-продуктивен и устойчив. От сапатистите в Чиапас, Мексико, през кооперативи и автономни общности по целия свят, до световното движение “Окупирай”, “Възмутените” в Испания и “Пряка демокрация сега” в Гърция виждаме лавина от примери, които потвърждават най-надеждната посока за радикална промяна на системата.

В съвременната историческа обстановка на глобализиран неолиберален капитализъм България не представлява изключение. Логично е, когато всички пациенти страдат от една и съща заразна болест, лечението да е сходно.

Социална реализация: приложения и примери

Отворен код

Пряката демокрация и солидарната икономика дават рамката за политическо и икономическо устройство на алтернативния социален модел, в който бихме искали да живеем. Много важен е въпросът за разработката на наука, технология, изкуство и въобще култура в рамките на този модел. Оказва се, че добре познатата концепция за “отворен код” ни дава напълно съвместим подход и огромен спектър от реални примери.

В тесен смисъл отвореният код e програма, чийто изходен код е всеобщо достъпен за употреба и по нататъшно развитие. Отвореният код се създава в сътрудничество на единомишленици и също така се подобрява и споделя с общността. Концепцията възниква в отговор на затворения код, притежаван от корпорации. В момента обаче идеята е разширена върху всяка форма на културна продукция.

Идейната парадигма и различните реализации на движенията за отворен код са съвместими с общите принципи на пряката демокрация.

  • Според принципа на равнопоставеността всички имат равна възможност да участват в разработката на продукти и дейности с отворен код.
  • Според принципа на разискването участниците в проекти с отворен код комуникират директно и координират дейността по пряко демократичен начин.
  • Според принципа на участието приносът на всеки зависи от степента на положените усилия в дадения проект с отворен код.
  • Според принципа на автономността и децентрализацията няма йерархични властови институции, които да диктуват разработките с отворен код.

Проектите с отворен код нямат за цел личната или корпоративна печалба, а подобряване на колективното качество на живот на общността или мрежата от общности.

Инициативите с отворен код насърчават базовите ценности на справедливост, солидарност и самоуправление и решения, характеризиращи се с многообразие, включеност и силни обратни връзки.

Решенията за създаване на конкретни работни групи и проекти с отворен код се взимат от генералните асамблеи на различните общности. Големи и дори глобални научни, културни, политически и социални проекти с отворен код могат да се разработват върху цялата мрежа от автономни общности.

Самите базови институции на пряка демокрация и солидарна икономика могат да бъдат реализирани посредством технологията и практиката на отворения код. Макар че в настоящия исторически момент отвореният код се свързва най-вече с информационните технологии и интернет, принципите на отворен код могат да се прилагат и в малки и нискотехнологични общности.

Примери за проекти и инициативи с отворен код:

  • Оперативни системи: Linux, FreeBSD
  • Програмни езици: PHP, Perl, Python
  • Системи за управление на съдържание: Drupal, Joomla, Moodle
  • Проекти с отворен код съдържание: Wikipedia, Wiktionary
  • Наука: The Open Source Science Project
  • Отворен код технологии: OSAT (Open-source-appropriate technology):
    • Технологии специално проектирани за конкретните екологични, етични, културни, социални, политически и икономически аспекти да дадена общност.
    • Отворен код 3D принтери: RepRap
    • Отворен код пивоварна: Brewtopia в Австралия – потребителите могат сами да създадат свои собствени видове бира онлайн.
    • Медицина: Open Source Drug Discovery for Malaria Consortium
    • Отворен код кино продукции: координационна система, чрез която снимачни екипи и актьори си сътрудничат в различни кино продукции

Образование

Образователните институции в доминиращата система днес са места за пропаганда и налагане на ценностите и идеологиите на тази система, които подготвят кадри за пазара или държавната администрация, а не стимулират развитието на личността.

В предлагания модел образователните институции не обслужват държавната и финансова власт, а са вградени в общностите и отговарят на техните принципи и ценности. Базовите пряко демократични принципи на равнопоставеността, участието, разискването и автономността са не само съвместими с образованието, но имат дълга история в развитието на академичните институции по света. Тези традиции, които държавният социализъм и съвременната неолиберална система се опитват да ограничат и задушат, трябва да се насърчават и радикализират от всички, които се борят за промяна на системата.

Пряката демокрация в образованието се реализира чрез общи асамблеи на всички участници в образователния процес. Ролите на учители, учащи и поддържащ персонал се схващат именно като роли в контекста на балансирани общностни задължения, където всеки участник би трябвало да изпълнява различни дейности, така че всички да имат сравними нива на удовлетвореност и ангажираност. Тези хоризонтални структури гарантират развитието на критични, активни, креативни и социално ангажирани личности, което именно е и целта на древногръцкия идеал за педия, възродена в някои прогресивни училища днес.

Въпросите и резултатите на образованието засягат не само учители и ученици, но и цялата общност, в която принадлежат. Поради това принципът на равнопоставеността изисква широко социално участие в училищните и университетски асамблеи, за да се насърчава живо взаимодействие с обществото като цяло, а не академичен сепаратизъм, елитизъм и заключване в “кулите от слонова кост” на недостъпната наука и култура.

Пряко демократичните образователни институции развиват и са базирани на егалитарно сътрудничество и солидарност, а не на конкуренция, антагонизъм и отчуждение. Това би обезсмислило до голяма степен познатите ни принудителни инструменти в образованието като стриктни оценки, преодоляване на изпити, дипломи и научни степени, които често водят до бележкарство, конфликти и явна или неявна йерархичност.

Системата на патентоване е също несъвместима с пряката демокрация в академичните и научни институции. Прозрачност и пълен достъп до научните и технологични разработки са необходими характеристики на предлагания модел.

Една от основните причини за сравнителната стабилност на доминантната в момента система е грижливо култивираните образователни и научни институции, които подсигуряват репликирането й. Радикална промяна в образованието е императив за успешна и устойчива промяна на цялата система.

Примери за образователни алтернативи:

Медии

В съществуващата доминантна система казионните средства за масова информация налагат стереотипа за безсилието на „обикновения“ човек, който няма право на пряко участие или някакъв контрол върху производството на медия.

Алтернативата на контролираната медия в условията на неолибералния капитализъм и тоталитарния социализъм е базирана на принципите на равнопоставеността, участието, разискването и автономността. Такива самоуправляващи се и независими медийни центрове, радиостанции, вестници, списания и портали въплъщават в себе си идеалите на отворения код и свободното споделяне на информация.

Мрежите от независими медийни центрове не произлизат от централизирана бюрокрация, а от самоорганизацията на автономни колективи, осъзнали необходимостта от обединение, свободната размяна и достъп до информация като предварително условие за изграждането на по-свободно и справедливо общество. Децентрализираната мрежова организация възпрепятства потенциални опити за контрол и манипулация, като същевременно спомага за акумулиране на огромен набор от информация, гледни точки и мнения и насърчава многообразието, включеността и равнопоставеността на участници и потребители.

Крайната цел на независимите медии е премахването на границата между потребители и производители на информация. В по-широк контекст сходни са структурите, принципите и целите и на организациите за независима алтернативна култура.

Образованието, науката, медиите и културата са най-активните сфери на подривната трансформация, където изграждането на нови социални структури в нишите и отворените пространства на съвременната система подсказват контурите на един по-добър, по-демократичен и по-справедлив свят.

Алтернативни медии:

Алтернативна култура:

Екология

Доминирането на частният сектор и пазарите, които дефинират капитализма, естествено води до тенденции на експлоатация и разрушаване на природната среда. Дори самият термин “околна среда” подсказва отчуждение от и конфликт с природата, когато тя всъщност не е нещо, което просто ни заобикаля, доколкото ние самите сме органична част от нея.
Ценностните системи на експанзивния капитализъм и тоталитарния социализъм насаждат парадигмата на безкраен икономически растеж, безогледната експлоатация на природните ресурси и идеологически и икономически антагонизъм, чиито неизбежен страничен продукт е локалната и глобална разруха на екосистемите.

Базовите ценности на нашата визия – справедливост, солидарност и самоуправление – естествено водят до такива характеристики на системата, които въплъщават в себе си екосъобразното съществуване и икономическа дейност. Егалитарното разпределение на благата гарантира, че никой няма да е толкова беден и отчаян, че да не може да си позволи усилия и средства за опазване на собствената екосистема. Солидарната икономика поощрява не безразсъдното консуматорство, а социално полезната икономическа дейност. Тъй като социалните ползи задължително трябва да надвишават социалните – включително екологичните – разходи за тази дейност, автоматично изчезва тенденцията към непрестанен и разрушителен растеж. Разточителното потребление вече не води до по-висок статус, а вместо това се насърчава подобряването на социалното качество на живот.

Логиката на непрестанен и ускорен растеж е аналогична на поведението на раковата клетка. Концепцията за ”отрицателен растеж” насърчава локализиране в противовес на експанзивната глобализация. Така икономическите процеси се свеждат на локално автономно ниво, като същевременно се премахват екологично разрушителни отрасли, функциониращи на централизирани принципи. Икономическата ефективност престава да бъде централен критерий за успех, а фокусът пада върху устойчивост и самодостатъчност. Мотивът за икономическа дейност вече не е натрупването на печалба, а споделения стремеж да живеем щастливо, достойно и скромно.

Принципите за самоуправление и равнопоставеност предполагат пряко управление на енергийните източници от общностите, а не от политически и икономически елити. В противовес на наложената в момента глобална енергийна система, която обслужва национални държави и едри бизнес интереси, децентрализираните възобновяеми източници на енергия дават висока степен на независимост и автономност на общностите.

Принципите на солидарната икономика и пряката демокрация, а също и концепцията за ”отрицателен растеж”, са органично съвместими със системата за проектиране на устойчива човешка среда, известна като пермакултура. Това е система за проектиране на къщи, градини и общности, които не само задоволяват нуждите на хората, които живеят в тях по екологично устойчив начин, но и добавят стойност в природата. Тя насърчава тенденциите да се работи с природата, а не против нея.
Пермакултурата е също движение, което цели хармонична интеграция на човешките жилища, микроклимат, растения, животни, почва и вода в стабилни и продуктивни общности.

Екологични примери:

  • Permaship – център по пермакултура в село Шипка: http://www.permaship.org
  • Радикално устойчиво екологично строителство: http://earthship.com
  • Световна мрежа са възобновяема енергия: http://renewableenergyworld.com
  • Тамера – екоселище, самодостатъчен и устойчив модел на общност за мирно сътрудничество и споделено съжителство на хората и природата. В SolarVillage се експериментира с енергийна независимост: http://tamera.org
  • Испанска алтернатива валута, стимулираща ”отрицателен растеж”: http://ecoaltcongost.org

Кооперативи и други примери

Пряката демокрация и солидарната икономика не са само теоретични модели, а жива историческа практика по целия свят. Списъкът на конкретни приложения – кооперативи, асамблеи, автономни общности – може да бъде дълъг.

Пример за производствен кооператив е фабриката Вио.Ме. в съседна Гърция.
http://www.viome.org

В много потребителски кооперативи участниците закупуват директно, заобикаляйки посредниците, продукти от производителите на цени на едро. В България такива инициативи вече функционират и са много успешни. Една от тях е ”Обединени за глобална промяна” в Търново.
http://globalpromqna.blogspot.com

Социални валути, имащи за цел да облагодетелстват общностите, които ги ползват, а не банките и международните финансови институции. Само в Англия има над 400 местни системи за размяна (LETS). Също много активни системи има в Испания и Гърция.
http://www.complementarycurrency.org/ccDatabase/les_public.html

Широко разпространени по света са общностните фондове. За разлика от микрокредитирането, което почти неизбежно включва лихви и често поставя бедни хора в ужасен кръговрат от дългове, тези безлихвени фондове са начин за предоставяне на средства в бедни квартали и райони. Те функционират по следния начин: всеки участник внася фиксирана месечна сума, според социално-икономическото състояние на неговата група – сумата се решава на общи асамблеи от всички участници чрез демократични процеси. Всеки месец събраната сума се дава, отново след общи събрания, на един от участниците, позволявайки му например да си поправи покрива, да си купи кухненска посуда или да покрие болничните разноски на роднина.
http://www.co-operative.coop/join-the-revolution/our-plan/keeping-communities-thriving/funds-and-foundations

Времевите банки набират все по-голяма популярност в Гърция, Испания, САЩ и по целия свят. В тези банки хора предлагат услуги, които могат да осигурят в замяна на такива, от които имат нужда. Например, ако един участник поправи тоалетната или гледа децата на друг, той получава часове, които може да използва в същата мрежа, за да му бъде поправена оградата или входната врата. Във времевите банки не се използват пари и всички часове имат еднаква стойност. Този процес променя взаимоотношенията между участниците и създава общност. Една от най-старите времеви банки е в Пасадена, САЩ. Тя съществува от 16 години и помага на стари хора и такива в неравностойно положение да водят независим и достоен живот. В нея млад съсед може да отдели време, за да направи рампа за инвалидни столове и в замяна да получава уроци по португалски от някой пенсионер, който знае езика. Времеви банки има в над 20 страни, а само в САЩ такива има в над 80 града.
http://community.timebanks.org

Инициативите за солидарна икономика изграждат помежду си мрежи за координация. Освен мрежите на местно и национално ниво вече функционират такива и в глобален мащаб. Световният социален форум дава постоянна трибуна и пространство на Мрежата за солидарна икономика. Близо 700 делегати от 26 страни участват в Азиатския форум на солидарната икономика.
http://www.ussen.org
http://www.forumsocialmundial.org.br
http://www.haverford.edu/politicalscience/solidarityeconomy/networks

Още примери

препратка: http://www.lifeaftercapitalism.info/bulgariansocialforu…zaciq

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: