Бунтът на роботите   Leave a comment


Живеем в свят, който все повече е доминиран от революционни нови технологии, но според  Дейвид Айк, всъщност ние сме роботите. В своята най-силна книга, написана досега Айк разкрива тревожната степен, до която хората от всички нации са позволили да бъдат програмирани от идеите, подавани им от властимащите. Без страх той разкрива булото на лицемерието, изтъкано от поколения корумпирани сили на Църквата, Държавата, науката и търговията – и разкрива истинския патос на състоянието на хората, скрит под него.Той насочва вниманието и към ужасяващото влияние, упражнявано по цялата планета от безмилостната и манипулираща мрежа на тайните общества.

Книгата е разделена на две части, първата – Мракът, втората – Светлината. Важното днес е да знаем как може да се излезе от тази налудничава ситуация и това Дейвид Айк показва във втората част на книгата си:

СВЕТЛИНАТА

СБОГОМ   НА  ВСИЧКО   ТОВАЗаснемане13

ИКОНОМИКА   НА ЗАДОВОЛЕНОСТТА

ПОЛИТИКАТА  НА  ХОРАТА

НАУКАТА НА   ЗДРАВИЯ   РАЗУМ

ТУХЛИ   В   СТЕНАТА

ЕКСПЛОАТАЦИЯ   НА  ДУХА

ЗЕМЯТА   СЕ  НУЖДАЕ ОТ   БУНТОВНИЦИ

 

  СБОГОМ   НА  ВСИЧКО   ТОВА

През годините на „бума на бебетата“ след последната Световна война е имало масово прераждане на души на доб­роволци.

Някои доброволци били дошли по-рано, а други пристиг­нали през четиридесетте години. Напливът на „доброволчес­ките“ бебета, родени през тези следвоенни години, обаче бил от всички онези, които били избрани да бъдат на гребена на промяната и трансформацията. Ще цитирам едно послание от контактьор от „Истинските вибрации“:

„Онези от вас, които са на предната линия, са по-скоро като снегорин. Вие сте тънкото острие на клина. Вие наистина имате, как да го кажа? Предполагам, че до известна степен имате гадни задължения. Трябва да свър­шите страшно много, но въпреки това вие сте в състояние да свършите страшно много. Затова сте били избрани да дойдете, затова сте тук, да изринете боклука и да разчис­тите място, за да улесните другите.“

Трябва да отбележа, че когато нисшият Аз и мозъкът декодират мисли, формирани от висшите нива, те често се предават устно и писмено в стила на контактьора. Докато някои ще кажат, че сте дошли да отстраните негативното доминиране, други ще кажат, че сте дошли да изринете бок­лука. И в двата случая преродилите се доброволци, които живеят в това време – не само следвоенните бебета – са тук, за да изиграят ролята си за промяна на човешкото съзнание чрез връщането му към естественото му състояние на любов, мир, състрадателност и мъдрост. Задачата на доброволците е да помогнат на планетата да се излекува, да премахнат доминирането на Братството и да разчистят пътя пред днеш­ните бебета и малки деца, които да създадат един нов свят, в който Луциферното съзнание няма да им създава проблеми. Доброволците получават подкрепа от огромна мрежа от ви­соко развити същества от други честоти и от извънземни, които искат да освободят планетата от онези, които имат други, не толкова похвални амбиции за човешката раса. Това е време на избор. Доброволците са направлявани в изпълне­нието на три основни задачи:

(1)    Да повишат човешкото съзнание, като предават ин­формация, която отваря умовете и помага на хората да си спомнят онова, което дълбоко в себе си вече знаят за естеството на живота, Сътворението и протичащата в момента трансформация. Това им помага отново да вля­зат в синхрон със своя Висш Аз и да проникнат до вечните си знания.

(2)    Да поправят енергийната мрежа и да подготвят сис­темата на Атлантида за приближаващия се момент, в който тя ще замени временната система, действаща от хиляди години. Това включва реактивиране на хармонич­ните ключове, които ще отключат онези невероятно сил­ни енергии, които са били изключени в края на Атлантида, както е описано символично в легендите за крал Артур.

(3)    Да насочат към Земята енергии, които ще балансират силното отрицателно доминиране в нейната енергийна мрежа, причинено от цялата негативност, генерирана от болката, конфликтите и насилията, документирани в тази книга.

В тази глава ще разгледам някои от начините, по които се върши това и как всеки може да помогне; освен това ще разгледам и последиците, които можем да очакваме във все­кидневието си. Доброволци, колективно познати под името „работници на светлината“, насочват енергии към мрежата. Всеки може да прави това, както обяснявам в книгата си „Да излекуваме света“. Това не е клуб с ограничен достъп за избраници. Няма „избраници“, само хора. Енергията премина­ва през техните енергийни полета и физически тела и се тран­сформира в честота, която Земята може да поеме. В тези случаи човешкото тяло заприличва на акупунктурна игла за планетата, която насочва и балансира енергийните потоци. От съзнател­ното ми пробуждане през 1991 г. съм посетил всяко кътче на Обединеното кралство и други части на света в изпълнение на тази задача: места като Перу, Боливия, Еквадор, Чили, Колум­бия, САЩ, Италия, Египет, Израел, Германия, Холандия, Да­ния, Ирландия и Франция. По пътя имах някои поразителни преживявания, както разказвам в автобиографията си „В свет­лината на преживяното“. Десетки хиляди хора вършат тази работа съзнателно, а милиони – несъзнателно.

Постъпващите енергии, които ще повишат честотата на енергийното поле на Земята, са до голяма степен фотонният лъч, който споменах по-рано в тази книга. Орбитата на Слън­чевата система ни прекарва обратно през фотонния лъч -ребалансиращият лъч от частици с висок заряд, което дава шанс на онези, които са готови да се издигнат до по-високи честоти. Духът на Земята, енергийното поле на планетата, трябва да направи точно това. Периодът на благоприятни възможности за Луциферното съзнание наближава своя край и ще трябва да чака, докато му се предостави нова възможност било от човечеството, било от друг поток съзнание. Пресмет­нато е, че на Земята ще са й нужни две хиляди години, за да пресече лъча, така че всичко това няма да стане още утре, но ни предстоят големи промени. Навлизането в лъча е като пресичането на светлината, хвърляна от фар или фенерче. Първо навлизате в по-разсеяна, по-слаба светлина, а после пресичате центъра, където светлината е най-силна. Вярвам, че по някое време през нашия век Земята е започнала да навлиза в разсеяната „светлина“ на фотонния лъч и към 60-те години това вече оказва явно въздействие върху онези, които са били отворени за това явление. Не се налага да се отваряте за него и за промените, които поражда в енергийното поле на плане­тата. Принуда няма, но има последици.

През 60-те години много хора, особено младите, се наст­роиха на вълната на тези енергии и това се прояви като периода, познат като „силата на цветята“. Енергията е съзна­ние, а енергиите носят информация и познание, които вдъхно­вяват ценностите, скрити зад явлението от 60-те години. Ако се вслушате в музиката в стил „силата на цветята“ и в протес­тните песни от онова време, ще чуете темите на вибрациите -добро, зло – на променящите се вибрации – любов за всички – и на времето, което променят. И трите отразяват познанието за онова, което става през този период на велико пробуждане на човечеството. През 70-те и 80-те години, докато Братството дърпаше в друга посока и се опитваше да разруши този начин на мислене, ние бяхме свидетели на повишаване на съзнанието по отношение на природата, засилване на движенията на природозащитниците, на вегетарианството и експлозиите от човешко милосърдие като „Жив щит“. Сега, през 90-те години, докато навлизаме все по-навътре в лъча, идва времето да се събудим, като ребалансирането на енергийното поле на Земя­та ни помага отново да се свържем с нашите висши нива и така да станем „едно цяло“.

Непрекъснато срещам хора, които внезапно са се пробу­дили и са започнали да виждат света в нова светлина. Те не могат да разберат защо преди не са могли да видят онова, което сега е очевидно за тях. Но причината е проста. По-рано в живота си те са действали предимно и единствено чрез съзнателното ниво, онази част от нас, която е подложена на жестоките ограничения на плътното физическо тяло. То може да е, и в повечето случаи е програмирано от съобщенията, които непрекъснато получава чрез очите и ушите в този контролиран от Луцифер свят и ние можем да повярваме на някои нелепости. Когато отново се свържем с всички нива, нашите възприятия отразяват напътствието на нашата по-висша мъд­рост и разбиране и ние виждаме в какъв побъркан свят жи­веем. Когато се осъществи това повторно свързване, то може да прилича на преливане на язовирна стена, докато познанието и информацията прииждат в съзнателното ниво, и това може да е травмиращо време, през което вие ще се опитвате да осъзнаете какво става с вас и вашия живот. Писал съм за това в „Да излекуваме света“.

Колкото повече всички ние успеем да повишим собстве­ното си вибрационно състояние като мислим, стремим се към истината, мъдростта, любовта и разбирането и ги търсим, толкова по-високи ще са вибрациите, които могат да се пре­дадат чрез нас на Земята, и толкова по-бързо ще отстраним доминирането на Луцифер. В едно съобщение от контактьор във „Истининските вибрации“ се обясняваше нещо такова. Във връзка с изключените енергии през последните дни на Атлантида, се казваше:

„С ускоряване на енергиите около вашата планета онези латентни енергии, които са били оттеглени, постепенно отново ще бъдат въведени. Ще бъдат постепенно разбу­дени. С повишаване на съзнанието на вашата планета онези от вас, „работниците на светлината“, които рабо­тите заедно за повишаване на вашето съзнание, ще може­те да поддържате все по-пречистени вибрации, а ние ще можем да ви използваме като катализатор, за да захран­ваме все повече енергии. Колкото повече от вас повишат съзнанието си, толкова повече енергии ще можем да разбудим ние.“

Книгите на тази тема, разговорите, интервютата в меди­ите, дискусиите с приятели и насочването на енергии, всичко това помага за пробуждането на хората и за повишаване честотата на енергийното поле. Пробуждането е предизвика­но до голяма степен от енергийните промени в нефизическите нива и дори когато говоря, мога да почувствам как енергията се излива през мен в аудиторията и обратно. Именно там става най-важният обмен. Но думите, написани или изречени, са също енергия и те могат да бъдат изключително силни за достигането на информацията до съзнателното ниво, за да се предизвика програмирането. С всеки човек, който променя своя начин на мислене, ние правим още една крачка към онзи момент, в който силата на това разбиране ще бъде достатъчно голяма в колективния ум на човечеството, за да бъде на разположение на всеки, както е при „синдрома на стоте май­муни“. Най-силно предизвикателство към Луцифер може да се отправи именно чрез колективния ум. Вярвам, че ние се приближаваме към тази „критична маса“, когато колектив­ният ум започва да действа като източник на положително, а не на отрицателно влияние върху нас, „индивидите“, които сме свързани с него. Когато това стане, ще видим хората да се променят със скорост, която трудно може да се опише.

Аз обаче не внушавам, че това време на промяна ще е лесно за когото и да е. Тези, които са дошли тук, за да бъдат на гребена на трансформацията, често са били „тествани“ до предела на своята издръжливост, особено на емоционално ниво. Това има за цел да даде воля на цялата им вътрешна емоционална и душевна сила и кураж. Сега е моментът, в който всичко преживяно в предишни физически животи ще трябва да бъде призовано на помощ, защото Луциферното съзнание и неговите проявления чрез икономическите, политическите, во­енните и промишлените учреждения няма да си отидат тихо­мълком. Но не се бойте, то ще си отиде. Вече е на път. Пробуждащите се хора се оказват скарани с обществото, в което живеят, и дори със собствените си семейства. С разши­ряването на тяхното съзнание те достигат до по-високи нива на познание, мъдрост и разбиране. Онези, които имат смелост­та открито да дадат израз на чувствата си, предизвикват кон­венционалното мислене и поведение от почти всеки вид. Те са наричани единствено с имена като „смахнати“ или „опасни“ от онези, които са все още хипнотизирани от физическия свят Луциферното съзнание работи упорито за уронване на прести­жа им, точно както е правело преди две хиляди години и в много други случаи от историята. Но то няма да успее.

Онова, което ще стане – и става – е, че броят на хората които се отварят за тези промени, ще се увеличава непрекъс­нато, докато не станат мнозинство. Онези, които се съпротив­ляват, накрая ще престанат да се прераждат и ще продължат своята еволюция на ниво, подходящо за сегашното им състо­яние. Те няма да спрат да съществуват, защото ние всички живеем вечно, но повече няма да могат да живеят на тази планета, тъй като нейната честота ще е далеч отвъд тяхната. Около планетата има множество честоти. Докато нейната честота се повишава, някои от по-ниските честоти ще отпад­нат. Може да си го представите като изкачване по стълба. С всяко следващо стъпало, до което достига ръката ви, краката ви оставят другите зад себе си. Съзнанието, което все още е настроено на долните „стъпала“, докато Земята се придвижва напред, ще бъде засегнато по много начини. Тяхната скорост на вибриране няма да е в синхрон с енергийното поле на планетата, на която живеят. Това ще се отрази на тяхното поведение, душевна и емоционална стабилност и на физичес­кото им здраве.

Сред тях ще са Братството и хората, които все още държат на стария ред. Това ще породи напрежение между онези, които искат да донесат промяна и свобода на начина на живот и изразяване, и онези, които искат да се противопос­тавят на неизбежното, като се опитват да принудят хората да се подчиняват на старите структури. За онези със затворени умове, които се държат за статуквото, ще настъпи момент, когато вибрационната пропаст между тях и планетата ще бъде толкова голяма, че те ще престанат да се прераждат. Въздейс­твието върху тяхното поведение ще се прибави към негатив­ните аспекти на този преходен период и от всеки зависи да им помогне с любов и разбиране. Бих подчертал обаче, че не всеки, който изостави своята физическа обвивка през следва­щите години, ще пострада от последиците на вибрационната промяна. Много ще се придвижват към момента, който винаги са планирали, техните преживявания в това превъплъщение ще приключат. Но онези, които продължават с промените, и онези, които не го правят, ще стават все по-забележими с всеки следващ месец. В „Да излекуваме света“ съм предложил на­чини, по които можем да увеличим скоростта на настройване, като излекуваме себе си и планетата. Защото без съмнение да се излекуваме, да се обичаме и да си простим е единственият начин, по който ще излекуваме Земята и ще позволим на Земята да ни излекува. Като се лекуваме духовно и емоцио­нално, ние променяме характера на енергиите, които генери­раме в света. Любовта е най-могъщата от всички енергии. Любовта е отговорът.

Промените във вибрациите, ускорявани в дадени момен­ти от конкретни астрологически групирания, ще засегнат це­лия свят. Нищо и никой няма да бъде отново същият. Всичко е едно и също съзнание в различни състояния на съществува­не. Така че ако съзнанието се променя в нашата част от Сътворението, то трябва да засегне всичко – начина, по който мислим; нашите емоции; нашите тела; физическата Земя; времето; а за онези, които избират да се противопоставят на промяната до края – дори способността им да останат в превъплъщението си. В едно съобщение, предадено от други нива на съзнание през 1990 г., се говореше за замесеността на взаимоотношенията и мненията. Тези теми ясно присъстват в писмата, които получавам, и при хората, с които се срещам:

„Сега чувствам, че усещате прииждащите енергии, енерги­ите, които заобикалят вашата планета. Това кара много от вас да си задават въпроси. Това кара много от вас да преоценят изцяло своя начин на живот, къде бихте искали да отидете, какво искате да правите. Това предизвиква огромни катаклизми. Ня­кои от тях са много объркващи, много тежки, много тревожни. Много хора, които имат връзка с друг човек, откриват, че повече не могат да продължават тази връзка, защото техните партньори не могат да се настроят към онова, към което се настройват те. То предизвиква огромна бъркотия. И аз съм казвал на този чувствителен (медиум) не веднъж, че вие трябва да се организи­рате в групи, за да се подкрепяте един друг…“

Дори някои продължителни връзки приключват, когато единият партньор избере да поеме духовната пътека, а другият – не. Хора, които винаги са имали много общо помежду си, внезапно стават като непознати един за друг. Те буквално са на различни вълни. Веднъж като единият партньор започне да реагира на промените и да върви в крак с тях, подтиците на неговия вътрешен Аз ще са далеч по-силни от желанието му да запази една връзка, колкото и много да обича партньора си. Някои ще си тръгнат за дълго“, за да следват своя път, други ще се разделят за добро. Но когато и двамата партньори изберат да следват честотите, тяхната връзка ще стане по­здрава и ще се развие на ново ниво и разбиране за любовта. Виждам как естеството на връзките и ситуациите в семействата така и така се променят. Няма да има „норми“ и хората ще избират да живеят и обичат по различни начини, които днес биха се сметнали за шокиращи и скандални. Нищо по­добно. Любовта е любов. Ще видим завръщането на голямото семейство и вече няма да се набляга толкова на днешния модел семейство от двама партньори и две деца.

В други книги съм правил връзка между онова, което се случва днес с енергийното поле на Земята, и чаша вода. Ако искате да повишите нивото на водата от дъното на чашата догоре, трябва да пуснете чешмата. Докато правите това, спокойствието на водата се нарушава и колкото по-силна струя пускате, толкова повече объркване, хаос и вълнение отприщвате в чашата. Когато чашата се напълни догоре и спрете чешмата, спокойствието бързо се връща, но на много по-високо ниво от преди. Ако от този пример разглеждате водата като енергийното поле на Земята, а крана като прииж­дащите енергии, ще видите, че са възможни много крайни последици. В „Истинските вибрации“, написана през 1990 г., предавам предсказания на медиуми във връзка със следните теми през това и следващото десетилетие:

Нарастващи и често смущаващи крайности във времето и други природни бедствия, включително големи пожари.

Разрастване на конфликтите по целия свят до момента, в който Обединените нации ще бъдат съкрушени.

Срив на световната икономическа система.

Увеличаване на политическите права.

Разпадане на Съветския съюз и други големи държави и империи.

Край на Британската монархия, традиционната политика и държавните институции и на конвенционалното иконо­мическо и научно мислене.

Срив на религиозните империи, като римокатолическата църква, и увеличаване на религиозните права като после­ден отчаян опит за запазването им.

Чупещи рекорда земетресения, вулкани, огромни океан­ски вълни и обща геологична активност.

Времето като че ли минава по-бързо с всяка следваща година. Това е ефектът от ускоряването на вибрациите и забързването на „космическото време“. Това не може да се забележи при часовниковите стрелки, които се движат по-бър­зо, но можете да го усетите и като че ли имате все по-малко време, за да свършите всичко.

Тези последици ще са резултат от две неща. Мрежата на Братството ще се опитва да причини колкото е възможно повече разрушения, за да спре трансформацията и да задържи енергийното поле на Земята, за да не може то да направи еволюционния скок и да ги остави зад себе си. Смятам, че те ще използват своите знания и технологии, за да се опитат да отслабят мрежата и да спрат повишаването на честотата. Те дори притежават технологии, които въздействат на времето в по-ограничени райони. Промените в енергийното поле на Земята също ще породят много от тези ефекти, но има нещо, което можем да направим. Ситуацията е следната и е доста лесно. Колкото по-малко баланс има в енергийното поле, толкова повече разрушения ще причинят ребалансиращите въздействия на фотонния лъч. Затова колкото повече ние, човечеството, помагаме за създаването на този баланс, тол­кова по-нетравмиращ ще бъде този период във всяко едно отношение. Колкото по-надолу натискате едното блюдо на везните, толкова по-драматично те ще „си го върнат“ като се хвърлят да търсят равновесие. Принципът е същият и с енер­гийното поле на Земята. Колкото повече енергия, наречена любов, генерираме от нашата сърдечна чакра към Земята, хората и всички форми на живот, толкова повече ще помогнем на планетата да уравновеси отрицателното. Това ще смекчи процеса на преминаване през балансиращия лъч. Всички ние сме в състояние да го направим, нужна е само воля и промяна на възприятието. Вие можете да направите тази промяна сега, ако поискате. Обичайте себе си, обичайте врага си, обичайте света.

Ние не сме сами. Други потоци от извънземно съзнание се трудят в наша помощ. Но те няма да се натрапят на нашето право на свободна воля, както правят илюминатите. Ние трябва да помолим за тяхната помощ. Но повече от всичко имаме нужда да помогнем на себе си.

Ние определено се нуждаем от цялата подкрепа и любов, която можем да получим, защото Луциферното съзнание знае какво става и какъв е характерът на обрата в съзнанието, който се извършва. То отдавна знае за това и отдавна се приготвя за него. Следващите няколко години ще бъдат страхотно прежи­вяване. Отворете сърцата си и затегнете коланите.

↑↑

ИКОНОМИКА   НА ЗАДОВОЛЕНОСТТА

Духовното просветление е прекрасно, но без практическо изражение то може да бъде надвито от силите на контрола. Ние трябва не само да мислим за любов и промяна, но трябва и да ги изживеем.

Ако например не предизвикаме на практика амбициите на Братството, ние позволяваме духовната революция -Бунтът на роботите – да бъде блокирана. По-трудно е да въстанеш и да мислиш самостоятелно, когато имаш вътре в себе си микрочип, който предава съобщения на Братството, отколкото когато си свободен от подобно вмешателство. А така манипулираните хора трудно ще генерират любовта и разбирането, от които спешно се нуждаем. В останалата част от книгата ще очертая някои от начините, по които можем да ускорим духовната революция и да спрем Братството, преди то да ни е спряло. Ще започна с икономическата система, която елитът контролира понастоящем.

Дори с шест милиарда души, обитаващи тази планета, все още е възможно да се задоволят потребностите на всеки. Онова, което е невъзможно, както казва Ганди, е да се задово­ли алчността на всеки. Икономическата система, която задо­волява исканията на малцина, като отхвърля потребностите на мнозинството, е в период на упадък. Тя е екологически неиздръжлива и дори в своите примитивни икономически начала е достигнала края на пътя. Не се оставяйте да бъдете измамени от онези компютърни екрани във финансовите цен­трове и от икономистите с техния жаргон и език на Системата. Те са програмирани и са научени да повтарят като папагали курса на Системата, защото не притежават проницателността да виждат отвъд нея. Това ги прави лесна плячка за елита на илюминатите, които ги убеждават или подкупват да подкре­пят още по-голямата централизация. Настоящата система не работи и затова въз основа на „нещо трябва да се направи“ те предлагат още по-централен контрол от рода на една Светов­на централна банка. Това не променя нищо. Същото безумие, контролирано от шепа хора.

Първото нещо, което трябва да направим, е да изключим икономическия растеж от нашата преценка за човешки и ико­номически успех. Брутният вътрешен продукт (БВП) е число­то, което хипнотизира и контролира политиката на правител­ствата по целия свят. Но БВП е безсмислен. Всичко, което той измерва, е количеството пари, сменили собственика си срещу стоки и услуги през коя да е година. Това е той. Икономичес­кият растеж не е измерение на икономическия успех, той е просто измерение на икономическата активност. Все едно да измерите успеха на футболен отбор въз основа на пробяганите километри в един мач, вместо въз основа на головете, които е отбелязал. Всеки път, когато има природно бедствие, при­чинено от преследването на икономическия растеж, парите, изхарчени за противодействие на това бедствие, се добавят към икономическия растеж, защото то допълва икономичес­ката активност; всеки път, когато някой е болен и се нуждае от лечение, то се добавя към БВП; същото е и при война. Системата на самоунищожение взима парите, натрупани от растежа, и парите, натрупани от последиците от растежа, и вместо да вземе едните от другите, тя събира двете. Потреса­ващо? Разбира се, но това е системата, която контролира вашия живот и разрушава планетата.

Всяка система, която използва показателя на растежа като измерение на националния, човешкия и икономическия растеж, трябва да създаде просто свят с едно измерение, който отразява характера на неговата икономика. Точно това искат банкерите на Братството. Всяко нормално общество, в каквото ще се превърне нашето, трябва да има измерения на човешкия прогрес, които отразяват съществата с множество измерения, каквито сме ние, от рода на:

Колко малко са бедните?

Колко малко са бездомните?

Колко малко са гладните?

Колко малко са самотните?

Колко малко са нещастните, недоволните и нереализира-лите се?

Колко малко чувстват, че са отхвърлили възможността да реализират пълния си потенциал?

Колко малко чувстват, че животът им е контролиран от други?

Това са някои от истинските показатели на човешкия прогрес и при все това те са тези области, които сегашната система пренебрегва, защото онези, които я контролират, искат да държат хората в плен, а не да ги виждат свободни. За да оцелее тяхната система, тя трябва да увеличава, не да намалява, всичко от този списък. Онова, което е добро за хората, е гибелно за Системата. Ще забележете също, че измеренията, които изброих, се отнасят до „колко малко?“. Днешната система измерва успеха само в „колко много?“. Увеличаването на „производството“ е всичко, за което може да мисли. Колкото повече единици работа може да произведе, толкова по-успешно се твърди, че е. Запитайте министрите от правителството за осигуряването на здравни грижи и те ще отговорят, оправдавайки своята политика: „Ние лекуваме по­вече хора откогато и да било преди.“ Но защо? Защо толкова много се нуждаят от лечение? Със сигурност успехът в здрав­ните грижи трябва да се измерва с това колко малко се нуждаят от лечение и колко много хора са здрави, а не колко много са болни.

Системата вижда в повишаването на цените на жилищата белег за икономически успех, докато хиляди живеят на улица­та, защото не могат да си позволят дом. Със сигурност успе­хът трябва да се преценява въз основа на това колко малко хора са бездомни, а не колко повече пари ви трябват всяка година, за да си купите къща.

Целият производствен манталитет е толкова абсурден, че транспортните министри приветстват увеличаването на про­дажбите на коли (навсякъде), докато в същото време се оплак­ват, че не могат да си позволят да построят всички нови пътища, необходими за да се справят с натовареното движе­ние (последица от производството).

Ускоряването на човешкото и индустриалното производ­ство няма да реши проблемите на света. То поражда повечето от тях. Америка е консумирала повече изкопаеми горива и минерали през последните петдесет години, отколкото цялото останало човечество през целия период на човешката исто­рия. Ако растежът е начин да се елиминират бедността, без-домността, глада и всички други човешки злини, защо Аме­рика не е успяла да го направи, въпреки че е унищожила планетата в такива самоубийствени размери? И какво щеше да стане със Земята, ако всяка страна се опитваше да прави същото? Но точно това те са тласкани да правят. Манипули­раните от Братството политици и икономисти дори са измис­лили невъзможното в отчаяния си опит да оправдаят това и да скрият реалното състояние на нещата. Сега те говорят за „значителен растеж“, докато такова нещо няма. Никакъв рас­теж не е значителен, защото ние живеем на планета с ограни­чен размер, с ограничени възможности да понася наказанието. И при все това журналистите и интервюиращите никога не ги питат за това очевидно противоречие.

Зелените партии са осмивани заради тяхната политика, насочена към ненарастваща икономика. Но какво би могло да бъде по-разумно и ефективно? Според тази политика не тряб­ва да има растеж, а значително ежегодно намаляване на скоростта, с която използваме природните „ресурси“. Това намалява деструктивното производство, като се извлича по­вече от по-малкото; като нещата се правят толкова дългот­райни, колкото позволяват технологичните познания; като отпадъците се рециклират обратно в производствения процес и по-този начин се намалява необходимостта да се взима повече от планетата; като се изолират сградите, за да се занижи количеството гориво, необходимо за отоплението им; и като се насърчава местното производство за местна консумация, за да се понижи необходимостта от транспортиране, голямото количество камиони, шосета и др. Списъкът на начините, по които можем да извлечем повече от по-малкото чрез здравия разум, е безкраен. Това ще доведе до устойчива, стабилна държава, до икономика, при която от Земята няма да се взима повече, отколкото тя може безопасно да усвои. В бъдеще няма да имаме нужда да взимаме изобщо нищо от Земята за нашите горива, защото няма да има такава необхо­димост след като разберем естеството на енергията и как да я впрегнем за топлина и сила.

Теорията, която се опитва да оправдае растежа като начин за премахване на страданията, се нарича „капка по капка“. Съществува убеждението, че ако се позволи на бога­тите да експлоатират и да стават все по-богати, така на върха ще се натрупат пари, които „капка по капка“ ще отиват в надници и услуги, за да се осигури прихода на онези, които се намират по-долу в икономическата скала. Същото оправда­ние се прилага и за държавите. Ако богатите стават все по-бо­гати, те ще търгуват с бедните и парите бавно ще потекат към тях. Проблемът е, че това не действа, и банкерите на Братст­вото знаят, че не действа. Не се и предполага да действа. Повечето от парите остават в близост до върха на пирамидата, защото колкото по-близо сте до върха, толкова повече ви плащат. Онези на дъното трябва да преживяват с остатъците, които падат от масата на богаташа, и които, просто казано, са онова, което наистина изтича. На дъното на пирамидата повечето от хората по света се борят дори за насъщните си потребности, а често и не успяват да ги задоволят. Повече от век светът изживява период на бърз икономически растеж и при все това половината от населението на планетата живее в относителна или абсолютна бедност. Около един милиард живеят в пълна бедност, определението за която е „условия на живот, характеризиращи се с такова недохранване, неграмот­ност и заболеваемост, които са извън всяко приемливо опре­деление за приличен живот“. Но заблудата от растежа „капка по капка“ е хипнотизирала всички политически движения, с изключение на зелените партии. Запитайте някой капиталист, комунист, социалист или либерал-демократ за начин за икономическо подпомагане и те ще ви дадат версия на вземи, направи и изхвърли, основаваща се на бавното капене.

С повишаване на честотите и разширяване на съзнанието тази илюзия се отхвърля от милиони хора и техният брой ще нараства с още по-голяма скорост. Дори онези, които някога са отхвърляли или пренебрегвали анализа на зелените, започ­ват открито да поставят под съмнение икономическата лудост, която ни е втълпено да почитаме. Финансистът мили­ардер Джеймс Голдсмит казва следното в лондонския „Таймс“:

„Икономическият растеж е начин за измерване на успеха, а науката и технологиите са негови основни оръжия. Това твърдение е в основата на съвременната мисъл, но аз го поставям под съмнение. Водещото съвременно общест­во, Америка, е родило най-големия в историята изблик на икономически растеж и материален просперитет. През изминалите петдесет години нейният вътрешен брутен продукт (БВП) е нараснал от $1,5 трилиона на $5,9 три­лиона, изчислено в твърди, коригирани според инфлаци­ята долари. Американската наука и технологии са постиг­нали невероятни изобретения. И при все това американ­ското общество е тежко болно.“

Все още ще има добичета на Братството, които ще се опитват да задържат и оправдаят всичко онова, което описах, защото те вярват, че лично за тях това е най-доброто, и затварят умовете си за променящото се съзнание. Но опитът да се подкрепи тази икономическа лудост ще е като да се опитвате да запушите дупките в рушащата се дига. Защото на всеки процеп, който успеете да възстановите временно, ще изскочат дузина други, докато цялата дига не бъде отнесена. Икономическата система трябва да си отиде и ние трябва да спрем да й сътрудничим. Онова, което трябва да осъзнаем, е организираният от Братството срив на глобалната икономика с намерението да се въведе световна централна банка, обеща­ваща да я възстанови. Това е тяхното намерение и докато никой не иска повече от мен Системата да бъде разрушена, ние трябва да се противопоставим на централизацията и на използването на срива за откъсване от Системата. Можем да очакваме крах на глобалните стокови пазари, какъвто Братс­твото без проблеми би провокирал, и това ще повали Систе­мата. Застрахователните компании, които все по-често се изправят пред искове, породени от престъпления и природни бедствия, и малцината, които могат да си позволят растящите застрахователни премии, вече усещат, че промените стесняват кръга. Добавете към това финансовите последици от проме­нящото се отношение към живота, крайностите във времето и геологичните явления и ще видите, че дните на икономиката на лудницата са преброени. Продължавам да подчертавам, че единствената опасност е, ако позволим крахът да оправдае по-нататъшната централизация. Ако това стане, Системата ще бъде възстановена с още по-голям контрол.

И така, какво можем да направим?

Не мога да кажа какво точно ще стане, защото никой не знае в подробности какво ще донесе бъдещето или как ще използва човечеството правото си на свобода да реагира. Но ако искаме да сложим край на властта на икономическия елит, трябва да се придвижим от голямото към малкото; от цент­ралния контрол към контрола на общността и индивида; от хората в служба на технологиите към технологиите в служба на хората. Пробуждащите се хора настояват за тези промени и те така или иначе ще бъдат необходими, когато в световния икономически ред се появят пробойни под ватерлинията и той потъне. На събитията ще се реагира по всевъзможни начини и ние ще трябва да се придвижваме много бързо. Ще видим, че всички ние зависим един от друг, а духът на общността ще се завърне на истинския велик път.

По време на индустриалната ера тенденциите са следвали друга посока. Финансовата власт е била концентрирана в ръцете на все по-малко и по-малко хора с цената на инстали­рането на технологии за масово производство и необходи­мостта от конкуренция с другите страни. Това е дело на банкерите. Виждали сме как малкият бизнес се проваля, сблъсквайки се с нечестната спекулативна конкуренция на големите банки и корпорации, които са контролирани от Братството. Благодарение на тази икономическа несправед­ливост националните компании са се разраснали и са се превърнали в мултинационални, които носят огромна власт по целия свят. Много от тях имат по-голям годишен оборот от много страни и това им дава сила да експлоатират тези страни и дори да ги управляват зад кулисите. Това води до гротескната гледка на обработваемите земи в бедните страни, които се използват за отглеждането на луксозни растения за богатите. Това често е подстрекавано от мултинационалните корпорации и корумпираните политици на Братството.

В книгата ми „Не трябва да е така“ има глава, озаглавена „Празни стомаси и шоколади“. Тя е наречена така, защото, според Оксфам, повече от половината деца в Гана са недох­ранени, докато на половината от обработваемата земя в Гана се отглежда какао за западната шоколадова индустрия. Други статистически данни, които използвах в тази книга, показват, че 400 000 деца умират всяка година в Бразилия от болести, причинени от глад, като в същото време Бразилия е един от най-големите износители на храни в света. Докато тези деца живеят и умират в бедност, земята, която може да ги изхрани, се използва за увеличаване на печалбите на мултинационал­ните компании и света на богатите изобщо. Това манипулира­не на търговията и дълговете от страна на Запада е породило почти невероятна ситуация, при която всяка година от бедните страни изтичат повече пари в богатите, отколкото обратното. Спомнете си това следващия път, когато видите западни политици да говорят за „помощта“, която изпращат на бедни­те, или когато чуете хора да критикуват тази „помощ“, защото „благотворителността започва от родината ви“. Не, не е така. Експлоатацията започва в родината ви и се изнася по целия свят. В новият утрешен свят благотворителността ще се из­ползва само в разказите за човешката история. Ще има даване и получаване, но няма да има зависимост, а следователно и „благотворителност“. Днес благотворителността съществува само защото експлоатацията и манипулираната зависимост са породили необходимостта от нея.

Системата ни контролира чрез зависимостта. Тя ни прави зависими от нея за всички неща от първа необходимост – храната, дрехите, топлината и покрива. Това е нейната амби­ция, вдъхнове-на от Луцифер, и до голяма степен е реализирана. Тази зависимост за нещата от първа необходимост озна­чава, че ние трябва да играем играта на Системата или няма да оцелеем. Първият приоритет на всяка нова икономика трябва да е намаляване, а след това отстраняване на зависи­мостта от Системата за тези неща. Когато имате достатъчно храна, дрехи, топлина и покрив, незабавно получавате и въз­можност за избор. Вече не трябва да правите онова, което Системата изисква от вас. Отстраняването на зависимостта налага разрешаване на централизираната власт във всички области на нашия живот. В икономически и политически план това означава, че малкото, а не голямото, е хубаво.

Ударението ще пада върху обединяването на общности­те, за да задоволяват потребностите си и да не бъдат зависими от система, върху която нямат контрол. Тя вече до толкова е изглупяла, че ако някой пусне слух на Токийската фондова борса за извършването на финансово убийство, ефектът от удара може да се отрази върху живота на хората, живеещи от другата страна на планетата. Увереността в себе си и самоза­доволяването на насъщните потребности ще бъдат основния модел за бъдещата икономика, защото това намалява зависи­мостта и връща властта на хората. При този възглед за ико­номиката народът на Гана ще се изхранва с храната, отглеж­дана на собствената им земя. Нуждите на местното население ще се задоволяват на първо място, а не нуждите на мултина-ционалните шоколадови фабрики. По-бедните страни са убеж­давани и манипулирани да повярват, че най-добрият начин за „успех“ е да използват земята си за отглеждането на култури изцяло за продан на западните мултинационални компании и да използват тези пари за внос на храни от Запада. Това означава, че Западът не може да загуби. Той произвежда шоколадовите изделия, за да ги продаде обратно на места като Гана срещу печалба, а освен това им продава и храна. Дори нещо повече, той контролира цената на културите, отг­леждани изцяло за продан, които внася от тези страни, и продуктите и храните, които изнася за тях, защото Западът контролира финансовата система. Или по-скоро Братството го прави. Страните от Третия свят знаят, че ако откажат да приемат тази несправедливост, мултинационалните компании ще се преместят на друго място, като настроят някоя бедна страна срещу друга в свой интерес. Начинът за излизане от оковите на контрола чрез зависимост е да се произвеждат нещата от първа необходимост на местна почва, когато е възможно. Местното производство за местни нужди ще ни бъде така или иначе наложено от времето, геологичните, политическите и икономическите катаклизми. Единственият ефикасен отговор на всичко това ще се появи на местна почва. Погледнете какъв хаос може да причини една снежна буря, ураган или период на обилни валежи. Представете си какво ще стане, ако всичко това се увеличи. Ще видим точно колко слаб е нашият модерен, технологически свят, когато се изпра­ви пред реалността и силата на природата.

Споразумението ГАТТ, което е предназначено да отвори света за още по-голяма конкуренция като отстрани импорт­ните бариери, отново е елитът на илюминатите в действие. Ако искате да направите всички държави по света зависими от Системата, митът за свободната търговия трябва да бъде продаден и внедрен у хората, защото без „свободната“ търго­вия силните повече няма да могат да експлоатират слабите в същия мащаб. Истината е, че търговията никога не е била свободна в съвременното общество. Тя е лиценз за експлоа­тиране на слабите. Споразумението ГАТТ е опит на елита да породи повече контрол и зависимост. Онези политици и ико­номисти, които не могат да видят истинския дневен ред, лансират ГАТТ в отчаян опит да намерят повече места, където да продават продуктите и да генерират „растеж“. Но, разбира се, все още има прекалено много хора и прекалено много пари и на всеки, който продава повече в резултат на това споразу­мение, има друг, който продава по-малко. Онези, които про­дават повече, ще бъдат онези, които продават най-евтино, и ще са готови да експлоатират хората и планетата, повече от опозицията. Защото на всеки победител трябва да се падат повече от един загубили. Превърнали сме търговията и ико­номиката в спортно състезание, в един вид икономически Олимпийски игри. Говорим, че „Япония се откъсва напред“ или „Корея напредва бързо“, докато по-голямата част от света никога не стига до стадиона.

Вярвам, че ще настъпят събития, които ще намалят про­изводството на петрол – кокаинът на Системата. Тя е прист­растена към петрола и оцелява само като консумира и го оценява на стойности, които не отразяват реалността, в която той е в ограничено количество и нанася невъобразими щети на природата. Отстранете петрола и по същество няма да има Система. Ако това стане, ще се сложи край на безумната ситуация, при която една страна изнася продукт в другата част на света, докато внася обратно от онази част на света друга версия на същия продукт. Това е оправдано в името на „избо­ра“, но какъв е този избор? Изборът да разполагаш с десет, двадесет, сто различни шампоана, от които да купиш, всички от които са едно и също нещо в основата си с едни и същи компоненти? А какво да кажем за отказаната възможност на хората да излизат на слънце през определени периоди от годината, защото системата, която говори за „избор“, е уни­щожила озоновия слой до такава степен, че ракът на кожата се превръща в епидемия в някои райони? Знаете ли, че про­дуктите често се транспортират от страна в страна, като всяка добавя нов компонент, защото това е най-евтиният начин за производството им от мултинационалните компании? Наши­те пристанища и летища са пълни с кораби и самолети, използващи гориво и ресурси, причиняващи огромно замър­сяване, когато повечето от тях не са необходими. Те не служат на никого другиго освен на мултинационалните корпорации и банкерите. На практика те съвсем не удовлетворяват пот­ребностите и „избора“, а отказват и двете на повечето хора.

През следващите години държавите и общностите ще бъдат по-загрижени да задоволяват собствените си насъщни нужди, отколкото да изнасят своите продукти по света. Това ще отключи страшно много творчески сили. Ако икономичес­ката система е начинът хората да бъдат контролирани и насилвани да се съобразяват, помислете какви възможности ни очакват след краха й или ако се откъснем от нея и този натиск бъде елиминиран. Китайската дума за криза, уей-че, означава както опасност, така и възможност. Докато падането на Системата може да се разглежда като опасност за нас, то наистина е възможност за разгръщането на цялата безкрайна сила на човешката изобретателност. Тя е държана в плен от системата, при която мисленето е последното нещо, което се иска от нас. Заповеди се издават отгоре от малцина, а множес­твото прави това, което му е заповядано. Тяхното мнение не се иска, те са третирани като роботи. Ако искате да намерите най-добрия начин да направите нещо, не питате шефа на офиса, а онези, които вършат работата ден след ден. Но тези хора рядко са търсени за консултация. В бъдеще няма да има „ние“ и „те“, нито заповеди отгоре. С напредването на Бунта на роботите онези, които сега налагат възгледа си на другите, ще бъдат в една и съща лодка с всички останали. Икономи­ческата дезинтеграция, причинена от многобройни причини, ще ни предостави празен лист хартия, върху който да започ­нем наново.

Завързващите се честоти ускоряват у нас желанието за контрол над собствения ни живот. Това ни води към по-малки икономически единици и желание да се откъснем от настоя­щата система доколкото можем. Необходимостта да вземем мерки в зората на краха ще наложи същия курс на действие. Най-малкото през периода на прехода ударението ще пада върху бартера – стоки и услуги в замяна на стоки и услуги, като често малки суми ще сменят собствениците си или изоб­що няма да се използват пари. Това разширяване на бартер­ните сделки се извършва днес. Пробуждащите се хора ги използват, за да излязат от Системата, доколкото могат, а с нарастването на безработицата милиони хора виждат, че Сис­темата повече не може да се грижи за тях и семействата им и няма никакви изгледи за това. Този подход ще бъде от реша­ващо значение с намаляването на социалните осигуровки и използването им за превръщането на хората в нещо малко повече от роби на Системата.

Когато написах „Не трябва да бъде така“, публикувана през 1990 г., изтъкнах една бартерна система, наречена СОРММТ. На времето успях да намеря само три примера за нея, действащи в Англия. Днес, само няколко години по-къс­но, има безброй действащи системи СОРММТ. СОРММТ е съкратено от „Система за осигуряване на работни места и местна търговия“ и тя преодолява ограниченията на парите. При сегашния икономически ред парите са всичко. По вре-ме на рецесия, когато парите са недостатъчно, уменията са зак­лючени вътре в хората. Няма пари, с които да се заплати за уменията им, като по този начин им се позволява да платят на други за техните умения. Много от потребностите на хората и техните общности се ограничават, когато има умения, които да ги подсигурят. СОРММТ освобождава тези умения. Тя действа по следния начин:

Измисляте валута. Името няма значение, защото тя всъщ­ност не съществува материално. Това са просто въображаеми единици за обмяна. Когато се присъедините към СОРММТ група, получавате списък на всички умения и приноси, предла­гани от другите членове. Съставяте списък на всички неща, които можете да правите. Може да е всичко – от гледане на бебета до поправяне на къщи. Ако се нуждаете от нещо, което член на групата може да осигури, свързвате се с него и се договаряте за цената във вашата валута. На остров Уайт, където живея, една група е нарекла своята валута „уайт“ и това е името, което ще използвам тук, но то може да бъде всякакво. Да кажем, че се свържете с автомонтьор от групата и се договорите за цена от 50 уайта за поправка на колата ви. Когато работата е свър­шена, звъните на СОРММТ координатора и казвате: „Впишете 50 уайта в сметката на еди кой си и впишете като дълг същата сума в моята сметка.“ Сега механикът разполага с петдесет единици, които може да използва за закупуването на вашите усилия или нечии други от групата, а вие сте се обвързали да дадете 50 единици за извършената работа и на групата.

Никакви пари не са сменили собственика си, но колата ви е поправена, а механикът ще направи вноска за всички услуги, от които може да се нуждае. За момента може да се наложи да се изхарчат някакви пари за закупуване на артикули от Система­та, може би някои свещи или части за мотора в този случай, но в някои СОРММТ групи дори магазините предлагат храни и стоки в замяна или частична замяна на бартер. Може да про­дължите и по-нататък и всеки член да се обвърже с разнообраз­ни дейности за онези членове на общността, които не могат да дадат своя принос поради болест или немощ. Но много малко са онези, които не могат да предложат нищо. Един от начините за управление на СОРММТ е да имате часова ставка за всеки, така че времето да се измерва поравно.

Можете още сега да започнете, колкото по-рано, толкова по-добре, да изграждате икономика на общността, колкото е възможно по-независима от световната система. Колкото по­вече живеем извън тази система, толкова повече ще отслабва властта на банкерите на Братството. Пуснете обява във вест­ника и свикайте публична среща или просто съберете некол­цина приятели, които според вас може да се заинтересуват. Във вашия район вече може да има СОРММТ група, към която да се присъедините. Няма правила, които да се спазват. Всяка група изчислява кое е най-добро за нея и научава от опита как е най-добре да процедира. Тези СОРММТ групи могат да станат доста големи, но най-добре е да се ограничат до лесно управляема бройка. Важното е да се създадат и да започнат да функционират възможно най-бързо, за да се намали зави­симостта от Братството и да се ограничат хаосът и страдани­ята, когато сегашната система колабира.

При новата икономика ще се нуждаем от местни коопе­ративи и компании, притежавани от общността за дистрибу­цията на храните. Просто е глупаво храните да се отглеждат в един район и да се изпращат на дълги разстояния до други населени места, докато те изпращат своите продукти в друга посока. Ролята на хранителните кооперативи ще е да събират храните от местните фермери и производители и да ги разп­ространяват в местните магазини и пазари. За да откликват наистина на местните нужди, тези кооперативи трябва да бъдат контролирани от представители на цялата общност, не само от фермерите и производителите. Ще се нуждаем и от комунални организации, в които са представени всякакви възгледи и потребности и които да координират производст­вото и дистрибуцията на нещата от първа необходимост до всеки от общността. Тяхното официално поръчение ще е да се грижат никой да не остава без храна, топлина, дрехи и покрив. Това може да стане много по-бързо и ефикасно чрез местните общности, тъй като те ще могат да контролират собствения си живот и ще се освободят от бариерите, налагани от сегаш­ната система върху всяка дейност, която се извършва самостоятелно от нейната структура. Тези комунални икономичес­ки кооперативи също ще определят кои внесени в общността стоки и продукти могат да се произвеждат на място. След това ще търсят начини да заменят вносната с местна продукция. Наред с бартерните сделки, може да се борави с местни валути и ще се разработят местни банки, които да насочват парите към местната икономика. Тези банки не трябва да правят от парите пари, а само да покриват разходите. Ако ще правим промени, за да гарантираме, че икономиката служи на хората, трябва да се сложи край на системата да се правят пари от пари. Трябва да спрем да изписваме цифри на компютърния екран и после да начисляваме лихва върху заетите пари, които не съществуват, ако искаме контролът да спре. Парите трябва да бъдат форма на размяна и измерение на производителни работи, а не начин за увеличаване на богатството за нищо. Тези нрави са превърнали глобалната икономика в гигантско казино с нагласени карти в интерес на малцинството.

Не внушавам, че местните икономики на общностите трябва да са откъснати една от друга. Точно обратното. Когато е възможно, ще се извършва търговия, но тя ще е от взаимна и равнопоставена полза и за двете участващи общ­ности и до голяма степен ще се основава на бартерната система на размяна, вместо на финансови сделки. Не виждам нужда от търговия с нещата от първа необходимост освен в случаите, когато дадена общност не може да ги осигури сама. Както ще видите в следващата глава, аз твърдя, че ние се нуждаем от по-тесни връзки между общностите, а не от засил­ване на разделението. Но защо трябва ненужни и деструктив-ни икономически мероприятия, които правят всички общнос­ти зависими от външни сили, да бъдат основа за сътрудничес­тво? Определено ожесточената конкуренция между общнос­тите, каквато поражда подобна система, обезкуражава самото сътрудничество, на което искаме да сме свидетели.

Време е хората с различен произход, вяра, цвят и възгледи да се обединят и да си сътрудничат за доброто на цялото, а не да се конкурират за доброто на малцина. Мога да препо­ръчам една книга – „След катастрофата“ от Гай Даунси (Грийн Принт), която предлага много съвети и примери как да изградим местна икономика, в която хората могат да се освободят от лапите на националния и международния конт­рол. Не позволявайте на никой да ви казва, че е невъзможно. Възможно е и става сега. Местното производство за местни нужди е посоката, към която ни насочва променящото се съзнание и икономическата необходимост. От тези преживя­вания ще разберем също, че ни е било втълпено да приемем един изопачен възглед за производителността. Продали са ни линия на поведение, според която, ако централизирате произ­водството си, можете да произвеждате нещата по-евтино. Това би могло да е вярно в отделни случаи, но не в повечето. Повечето от тези продукти са по-евтини в магазините, само защото не отразяват пълните разходи по производството и дистрибуцията им. Нека ви обясня какво имам предвид.

Ако нещо се изработва или отглежда на местна почва и се продава възможно най-близо до мястото, където е произ­ведено, цената на практика ще отразява пълните разходи по производството и дистрибуцията. Не всички, но повечето от тях. Не е такъв случаят с централизираното производство. Когато централизирате, са ви необходими огромни камиони за доставка на тези продукти. Нуждаете се от милиони такива и те трябва да стават все по-големи и деструктивни със засилване на централизацията. Те консумират изкопаеми го­рива с изумителна скорост, като изразходват по галон за по-малко от десет мили. За да се справим с тези камиони, трябва да построим повече магистрали и околни пътища на невероятна цена. Налага ни се да харчим пари за поправянето на магистрали и шосета, водо- и газопроводи, сгради и пътни настилки, всички повредени от все по-голямото тегло на камионите. Налага ни се да правим вноски за медицинско обслужване заради нарастващия брой на пътните катастрофи и влошеното здраве, причинено от замърсяването и стреса да живеете покрай натоварени шосета и камиони, които разтър­сват дома ви и ви лишават от спокойствие и тишина. Налага ни се да харчим повече за системата на социални помощи, защото бизнесът, основаващ се на човешка сила, който е обслужвал местната общност, е бил закрит заради гиганти, основаващи се на машините, които до голяма степен служат само на акционерите и възможностите за печалба. Финансо­вата спекула-ция, а не човешките потребности, доминира в индустрията – точно както се казва в „Протоколите на илюминатите“.

Нито един от тези разходи, които изброих, не е отразен в цената на продуктите, които са произведени по този начин. Вие плащате за тях веднъж в магазина и веднъж с данъците си, докато цената на унищожението на околната среда дори не се признава. Те се прехвърлят на следващите поколения, които след прераждането можем да сме ние! Всичко това поражда илюзията за производителност, която е замазала очите на милиарди хора и ги е накарала да приемат центра­лизацията като „прогрес“. Когато тези разходи трябва да бъдат отразени в продажната цена, местното производство често пъти се оказва по-евтино, особено неща от първа необ­ходимост като храната. Пакетираната и заводски приготвена­та храна е далеч по-скъпа, отколкото да си купите пресни продукти местно производство и да си ги приготвите сами. Националните и мултинационалните конгломерати от храни­телната индустрия трябва да намират начини да вземат един картоф или един морков и да добавят към неговата стойност, колкото могат повече. Това става, като превръщат обработе­ните, пуснати на конвейер полуфабрикати в чипс, пайове или каквото и да е. И тъй като храните, произведени по този начин, трябва да изминат големи разстояния, преди да бъдат изяде­ни, към тях трябва да се добавят химикали и консерванти, което увеличава разходите за медицински услуги поради въз­действието, което оказват върху човешкото тяло. Това е вър­хът на отровите, съдържащи се вече в храните, като последица от селскостопанските методи, основаващи се на химикали. Хранителните гиганти могат да осигурят големи печалби от онова, което в началото е било картоф или зеленчук, струващ само няколко пенита. През следващите години ще станем свидетели на връщането към практиката да се купуват пресни местни продукти и да се приготвят в домашна обстановка на много по-ниска цена.

Централизацията на производството и политическият контрол са допринесли за смъртта на общността. Политиката на Системата „разделяй и владей“ е унищожила духа на общ­ността, сътрудничеството и местната самоувереност. Мест­ните пощи и малките магазинчета са затворени. Същото е станало с местните училища и децата трябва да се извозват с автобуси от населеното място до големите, често безлични, централизирани училища. Родителите им също трябва да пътуват до работата си, тъй като централизацията е затворила местните фирми и е създала необходимостта от масово път­уване до работното място в града и обратно с всички пътища, обществен транспорт и замърсяването, и разходите, които влекат след себе си. Хората са принудени да започват и да приключват всеки работен ден със задръствания или претъп­кани влакове наред с всички останали в същата ситуация. По-голяма част от времето им минава в работа и пътуване и им остава по-малко време за семейството, приятелите и жи­вота в общността. Правителствата говорят за необходимостта от „семейни ценности“, като в същото време лансират систе­ма, която разделя семействата през по-голямата част от деня и предизвиква напрежения, на които много връзки не могат да устоят. Все повече хора вече осъзнават, че ако намалите броя на „исканите неща“, ще се нуждаете от по-малко пари, за да живеете. Това опростяване на живота може да ви дари с най-ценните дарове – време и избор.

Друга последица от централизацията е зависимостта на общностите от една или малко на брой компании за икономи­ческия им стабилитет. Когато тези индустрии западнат или компаниите решат, че за тях е по-добре да направят центра­лизацията някъде другаде, населението се разорява, защото икономическата му база е много ограничена и зависи от шепа хора. Икономиките на общността, които ще се развиват през следващите години, няма да страдат от такава липса на раз­нообразие.

Мултинационалните компании, които използват силата си, за да експлоатират хората и планетата, няма да преживеят трансформацията. Разширяването на съзнанието ще обезпечи минаването им в миналото. Бизнесът ще претърпи фундамен­тална преоценка на стойностите и мотивите, защото еволю­цията на съзнанието не се ограничава само със слабите и бедните. Тя докосва всеки, който е подготвен да отвори ума си и да тръгне със засилващия се поток. Искам отново да наблегна, че в критиката си на икономическата система не осъждам, нито съдя хората. Аз оспорвам мисловните модели, които контролират хората и служат на Системата. Управите­лите, чието ежедневие е подложено на засилващото се напре­жение от изготвянето на финансови отчети и данни за растежа, са също жертви на тази лудост като онези, които наемат или не наемат на работа в завода.

С всеки ден все повече „победители“ намират работата си незадоволителна и безсмислена. Техният истински Аз изп­лува на повърхността и в съзнанието им навлизат нови възг­леди и стойности. С продължаването на този процес те ще започнат да си задават много въпроси, каквито никога преди не са си задавали. Сред тези въпроси ще са: За какво всъщност служи моят бизнес? За какво всъщност сме ние тук? Дали само да трупаме пари, колкото се може по-бързо? За това ли е целият живот? Може би сме тук, за да изпадаме в ужас, ако всяка година не продаваме повече неща? Знам, че много бизнесмени вече си задават тези въпроси и осъзнават, че те също са жертви. Новият бизнес, който ще израсне от пепели­щата на старото, по-скоро ще служи, отколкото да експлоа­тира, и ще преценява своите успехи въз основа на следните критерии:

(1)   Процесът на производство, дистрибуция и продажба на продукта нанася ли някакви вреди на планетата и на естествените системи за поддържане на живота?

(2)   Дали бизнесът експлоатира света, вместо да доприна­ся за излекуването му, да служи на човешките потребнос­ти и да го превръща в по-добро място за хората и всички форми на живот?

(3)   Дали бизнесът наранява или експлоатира животните душевно, емоционално или физически и причинява ли им някаква болка и стрес?

(4)   Дали бизнесът експлоатира хората с цел максимално увеличаване на печалбата? Плаща ли им по-малко, откол­кото струва трудът им, защото мога да използвам икономическата си мощ, за да ги накарам да приемат каквото им се предлага? Експлоатирам ли доставчиците си или по-слабите страни и хора, като злоупотребявам с иконо­мическата си власт над тях?

(5)  За да е печеливш бизнесът, необходимо ли е други хора или страни да губят?

(6)  Ангажираните в този бизнес чувстват ли, че са част от процеса на вземане на решения и че им е предоставена възможност да разгърнат целия си творчески потенциал, или чувстват, че творческите им сили не отговарят на строгата корпоративна структура, в която максимализи-рането на печалбата е единствената движеща сила?

Ако отговорът на някой от тези въпроси е „да“, имаме бизнес, който ще потъне в променящото се съзнание на колек­тивния ум на човешката раса. Новият бизнес ще се опита да гарантира, че всеки, включително Земята, ще печели от ико­номическите мероприятия. Ние се придвижваме от икономи­ката печели-губи към икономиката печели-печели. Новият бизнес няма да има строги структури. Вместо това ще развие свои начини за работа и действие, изхождайки от ценности като грижа, споделяне, съчувствие, екологична отговорност, любов в най-широкия смисъл на думата, мир, хармония, ис­тина, справедливост и уважение. Въз основа на тези принципи всеки бизнес ще се развие по начин, който най-добре отговаря на ангажираната общност и хора. Пъстротата и разнообрази­ето ще заменят днешното централизирано еднообразие. Мо­жете да отидете в почти всеки град на света и да видите едни и същи имена и фасади на магазини, координирани от някоя централизирана мултинационална корпорация.

Културата, създадена в САЩ, се налага на цялото чове­чество, като по-голямата част от печалбите се връщат обрат­но в централния офис за сметка на местните хора и тяхната местна култура. Промените, които описвам, ще сложат край на тази злокачествена експанзия. Един изпълнителен дирек­тор от корпорация от типа на мултинационалните ми каза, че вече вижда как това отхвърляне на еднообразието намира израз в цифрите на продажбите им. Те вече не могат да продават един модел по целия свят. Хората търсят индиви­дуален дизайн, който ще им позволи да изразят своята инди­видуалност. Може да изглежда като противоречие, но прид­вижването към разбиране на Единството на цялото съзнание ще доведе до желанието хората да се изразяват по начини, които подчертават безкрайното разнообразие в Единството.

Ребалансирането на планетата протича на всички нива и засяга всяко нещо. Повторното свързване на нисшия и Вис­шия Аз ще доведе до ребалансиране на икономиката и бизне­са. Онези, които се опитват да продължават със старите методи и мотиви, ще трябва да се борят, за да продават продуктите си. Системата е създадена с цел да привлича петте физически сетива. Продуктите и рекламите са впрегнати в тази задача и петте сетива до голяма степен решават какво и къде да се купува. Никакви други сетива не участват в играта. Това са висшите сетива, които действат чрез интуицията. В ежедневните разговори те често се споменават като „шесто чувство“, макар че има много такива нива. С пробуждането на хората те започват да оказват все по-голямо влияние при вземането на решения. Всичко е енергия и поглъща енергия. Енергията в производствения процес се предава на продукта и тази енергия, съзнание, ще отрази намерението, скрито зад продукта. Ако намерението е само да се правят колкото се може повече пари, продуктът ще носи този мисловен модел. Ако производството включва израждане на природата, то също ще присъства в енергийното поле на продукта.

Досега това не е било от значение за компаниите, защото петте физически сетива не са пряко свързани с това енергийно поле на продукта. Те се отнасят до усещането при пипане, мириса, вкуса, вида или звука. Но с увеличаване на броя на хората, които стават по-чувствителни към своите висши нива, те ще започнат да се настройват към енергийните полета на всичко и всеки – включително продуктите в магазините. Те ще усещат на тези интуитивни нива намерението, скрито зад продукта. Те няма да казват: „О, ще купя тези джинси, защото усещам, че намерението на компанията е да служи, не да експлоатира.“ Те просто ще вземат един продукт, а не друг, защото интуицията им ще ги насърчи да го направят. Те няма да знаят защо избират този продукт. Просто ще го направят. Това ще причини големи неприятности на онези компании, които произвеждат с отрицателни намерения, и те ще напъват мозъците си да проумеят защо хората отхвърлят техните стоки, когато няма обяснима причина за този внезапен отлив.

Трансформирането на икономиката и бизнеса ще преми­не през два етапа. Първият етап ще включва ускоряване на провалите на старото и опити от страна на Братството да използват тази ситуация, за да въведат своята Световна цен­трална банка, единна валута и накрая безпарична система, основаваща се на персонален микрочип. От хаоса, който ще последва от този период, ще изплува новото. Ще има много импровизации и реакции спрямо събитията. Това ще е време, когато бартерът ще бъде от решаващо значение и ние ще трябва да си помагаме според потребностите. Ще се открият нови технологии, за които ще говоря по-нататък и които ще трансформират живота ни. Тази технология ще ни даде цялата енергия и топлина, от които се нуждаем, без да се докосва или наранява материалната Земя – и това е технология, която вече съществува. През втория етап ще се извърши консолидиране на новата икономика и технологиите, докато старите изблед­неят и се превърнат в история. С идването и отминаването на десетилетията от следващото столетие и с повишаването на честотите, човечеството ще построи нов свят с изумителен и прекрасен потенциал. Онова, което наричаме чудеса, ще бъде просто част от всекидневието, както е днес мотото „вземи, направи и хвърли“.

Нямам думи, с които да опиша разликата между преходния период и света, който ще дойде след него. Да, естествено, ще има травмиращи моменти. Винаги е така, когато една епоха бързо се измества от друга. Виждам недостиг на храна, може би, и много катаклизми. Но трансформацията към по-висше съзна­ние не ни отвежда обратно в пещерите, трудностите и борбата. Ако искате система, която носи трудности и борба, дръжте се за сегашната. Тя носи и двете с неизменна експедитивност. Тран­сформацията ни насочва към епоха на изобилие през следващия век. Когато деструктивните способи бъдат заменени и контро­лът на Братството унищожен, Земята ще ни дарява богато с храна и красота. Любовта ще замести омразата, а сътрудни­чеството ще замести конкуренцията. Сегашната система не иска изобилие. Нейната сила се крие в оскъдицата. Това увеличава цената, печалбата и възможността за контрол.

Ще се убедим, че животът е за радост. Ние не сме тук, за да бъдем жертви и замисълът не е бил такъв. Дълбоко под слоевете на обусловеността роботите знаят, че това е вярно и споменът за тази истина започва да се размърдва в сърцата на онези, които притежават волята и проницателността да мислят самостоятел­но. Знанията и разбирането започват да излизат на повърхността и роботите въстават. Не всеки ще направи този избор, може би повечето. Но много ще го направят и те ще променят света. Промяната и необходимостта ще освободят цялата наша потис­ната, заключена творческа сила, любов и страст за живот. Ще видим човешката природа в нейното най-пълно и величаво изражение. Ще открием потенциала вътре в нас, който никога не сме вярвали, че притежаваме. Хората не са грешници, които трябва да намерят Исус, за да бъдат „спасени“. Ние сме заблу­дени и напътствани погрешно в резултат на откъсването от истинския ни аз, това е всичко. Повторното свързване в Цялото ще донесе трансформиране на светогледа и ценностите, което ще избави тази планета от злините, които сега смазват човеш­кото съзнание. Това ще измъкне контрола от ръцете на силите, които се стремят към унищожение.

Всичко е мисъл и мисълта е всичко. В материалния свят не става нищо, което да не е било предшествано от мисъл. Физическите действия са проявления на мисълта. Ако мисъл­та не е в хармония и е деструктивна, такъв ще е и материалният свят. Ако мисълта е хармонична, любеща и конструктивна, такова ще е и обществото, което ще изплува. Ние създаваме своята собствена действителност и затова проницателността е толкова важна. Колкото по-голяма е прозорливостта, тол­кова по-широка е действителността. Предишната прозорли­вост беше съсредоточена върху парите, производството и експлоатацията. Това е действителността, която тя е създала. Новата проницателност е насочена към уважението и любовта към целия жив свят и към всичко, което е Сътворение. Това е светът, който скоро ще настъпи.

↑↑

ПОЛИТИКАТА  НА  ХОРАТА

Един от най-големите митове, познати на човешката раса, е, че политиците имат власт. Това просто не е истина.

Как могат 365 члена на Британския парламент да имат власт над население от около 57 милиона? Или президентът да има власт над 250 милиона американци? Не може. Тяхната единствена власт е в убеждаването ни, че имат власт. Подобно на всичко на това физическо ниво, това е илюзия.

По-рано споменах, че към края на британското управление в Индия Ганди казал на колониалното правителство: „100000 англичани не могат да контролират 300 милиона индийци, ако тези индийци не им сътрудничат.“ В това изречение можете да видите къде лежи истинската власт. Тя е в нас, в масата от хора, а не в правителства, армии, индустриални конгломерати или Братството. Те само привидно имат власт заради апатията и втълпеното у роботите. Когато достатъчно на брой роботи се пробудят и въстанат, ще видим каква ловка измама е всъщност тази работа с „властта“. Съчувствам на политиците. В много отношения те са най-големите жертви, най-програмираните от роботите. Те не променят нищо, което е неприемливо за Систе­мата. Икономическата лудост, на която са помогнали да се разпростре по света, държи в плен тях и техните последователи. Те не са по-свободни да действат по важни въпроси от един затворник в Дартмур или Сан Куентин. По време на избори те трябва да казват на хората онова, което вярват, че достатъчно голям брой избиратели искат да чуят. Ако не го направят, няма да бъдат избрани. А какво искат да чуят повечето хора от своите политици? Онова, което системата им е втълпила да искат. По-голям растеж, повече притежания, пари и икономически „успех“ за тяхната страна.

Политиците са пешки, местени по дъската от Братството, програмирано население и взаимна зависимост, създадени от Системата. Политиците не могат да действат самостоятелно в една страна, защото са свързани със система, която изисква те да играят по нейните правила. Ако се опитат да ограничат вноса на ненужни стоки, които тяхната държава е в състояние сама да произведе, другите незабавно ще предприемат стъп­ки, за да блокират износа. Дори онези политици, които виждат системата такава, каквато е – а те са страшно малко – биха се ужасили от перспективата да предприемат действия, които биха довели до изпълнен с хаос, но жизненоважен период на преход, докато икономиката се възстановява от силния удар от загубата на приходите от експорта и се пренасочва към производство на стоките, които до този момент е внасяла.

Всяко правителство, което се е опитало да го направи, е било отхвърляно или по демократичен път, или със сила. Системата принуждава политиците да изпълняват робски нейните желания чрез манипулиране, индоктриниране и страх. Те никога няма да направят нужната стъпка за освобождаване на човечеството от неговия затвор или планетата от нейното наказание. Само с краха на Системата и замяната й с друг начин на мислене можем да се освободим от зависимостта си и да навлезем в ерата на икономическата трезвост.

От решаващо значение за това е да се сложи край на политиката такава, каквато я знаем. Представителите на хо­рата са избрани да служат на тези хора, не на своята партия или на егоизма си. Такава обида е за думата демокрация да гледаш как политиците позволяват да бъдат използвани като говеда, които гласуват в Конгреса, Камарата на общините и другите парламенти по света по начин, постановен им от техните партийни лидери. Те са затворници на системата на партийния организатор. Партийните организатори на парла­ментарните групи са партийни функционери, които се грижат членовете на парламента, избрани от народа, да следват же­ланията на своята партия и никога подтиците на своята съвест или онова, което смятат за потребности на хората. Съответно парламентите представляват микрокосмос на цялата систе­ма. На върха са шепа хора като премиер-министъра и правителството или президента и неговите съветници, които се опитват да принудят своя парламент или Конгрес да се при­държат към тяхната линия. На свой ред те служат на неизборното Братство над тях, като мнозина от тях не го осъзнават. Политическите лидери често говорят за необходимостта хо­рата да демонстрират чувство за собствена отговорност, но те са последните, които искат да видят нещо подобно -особено в собствената им партия. Когато членовете на парла­мента поемат отговорност за собствените си мисли и гласуват съобразно убежденията си, те са „наказвани“ от своята партия и им се съобщава, че никога няма да получат повишение. И това е демокрация?

Спомням си, че когато бях говорител на Британската зелена партия, консервативното правителство въведе „данък на глава“, който беше крайно несправедлив, тъй като изиск­ваше бедните да плащат толкова, колкото богатите. Размахът на протестите и кампанията за неплащане принудиха прави­телството да го отхвърли (отново властта на хората). На времето секретарят по околната среда страстно подкрепяше данъка и заклейми онези, които оспориха неговата несправед­ливост. Именно той внесе законопроекта в парламента, за да влезе в сила „данъка на глава“. Няколко години по-късно същият мъж бе интервюиран в една програма, която се връ­щаше назад към годините на Маргарет Тачър като премиер министър. Той каза, че винаги е вярвал, че „данъкът на глава“ няма да заработи и че никога не е трябвало да бъде въвеждан. Той твърдеше, че дори бил казал това на Маргарет Тачър, преди да се съгласи с въвеждането му. В същата програма министърът на финансите по времето на „данъка на глава“ каза, че той също бил казал на г-жа Тачър, че идеята е абсурдна. Камерата се пренесе от него към архивен филм, показващ как Маргарет Тачър прокламира „данъка на глава“ на конференция на Консервативната партия. Наблизо седеше и ръкопляскаше на всичко, което тя казваше, същият този министър на финансите, който в частен разговор казвал, че този данък никога не трябва да се въвежда.

Истории като тази и много, много по-неприятни могат да се повтарят безброй пъти в парламентите по целия свят. Нека не се отклоняваме от темата. Политическата система и ико номическата система са едно и също. Те са неделими. И двете са болни, корумпирани, глупави, самоунищожаващи се и кон­тролирани от Братството. Подобно на икономическия ред, политическият цирк е създал механизми и структури за про­извеждане на роботи и клоуни, от които се нуждае, за да оцелее. Ако не служите на системата, ако не спазвате стриктно изискванията й, вие ще се борите, за да бъдете избрани да представлявате някоя голяма партия по време на избори. Някои хора със самостоятелно мислене се изплъзват от тази мрежа, но те са толкова малко, че могат да бъдат заставени да мълчат или да ги направят импотентни, дори и да бъдат избрани. Отношението към живота, което трябва да имате, за да станете член на парламента или сенатор, е точно обратното на онова, което е нужно за едно честно, справедливо и вдъх­новено правителство.

„Политиката няма нищо общо с морала. Владетел, който се ръководи от морала, не е умел политик и следователно стои нестабилно на трона си. Този, който иска да управлява, трябва да прибягва както към коварство, така и към убеждаване. Високите човешки качества, като откровеност и честност, са пороци в политиката, защото свалят владетелите от трона им по-ефикасно и по-сигурно, отколкото най-мо­гъщия враг.“ (Протокол на илюминатите 1)

Подобно на икономическата система, политиката е ста­нала още по-централизирана през този век. Местното британ­ско управление носи отговорността и взима решения по много въпроси, иззети от Уестминстър; а Уестминстър предава отговорностите си на Европейската общност. Други са напра­вили същото. Всичко това води към мечтата на Братството за Световно правителство и аз дори съм чувал някои интелиген­тни, загрижени хора да подкрепят идеята, водени от най-доб­ри намерения. Отново и отново ще кажа… Не, не, не. Както е с много промени, които поставят властта в ръцете на малцина, и това може да бъде представено като много желателно. Ако имахме Световно правителство, казват те, бихме могли да спрем това или да спрем онова, да направим това или онова. Други вярват, че насочването към Световно правителство е естествена част от нашата еволюция и пътуване към целостта. Започнали сме от племена и комуни, внушава този начин на мислене, и се развиваме през национални и континентални правителства към Световно правителство. Аз оспорвам този възглед. Световното сътрудничество и Световното правител­ство не са едно и също нещо. Наистина ли някой мисли, че едно Световно правителство, свикано при настоящата систе­ма, ще бъде по-малко болно, корумпирано, глупаво и самоунищожаващо се от националните или международни прави­телства? Не, разбира се. Но тук ние не визираме правителство, което притежава потенциала да наложи всички тези неща на една единствена страна. Говорим за света.

И от двете страни на ляво-десния политически спектър има такива, които подкрепят идеята, но тогава представата за леви и десни е още една илюзия, подобно на повечето неща. Това са различни аспекти на един и същи нереален мехур… и манипулация. Братството няма политическа линия. То ще използва всеки и всичко за своите цели. В неговите редици и под неговото влияние се намират политици от всякакъв вид и убеждения. Комунистите и капиталистите говорят на един и същи език. Така или иначе, комунизмът е просто по-автори­тарна форма на капитализма. Политиците, дори с висок ранг, са само подставени лица в сравнение с онези, които действат зад кулисите. Президентът Рейгън бе отличен пример за това. Той стреляше, но други зареждаха оръжието. Представете си какъв контрол биха имали една малка група хора, ако Светов­ното правителство стане реалност. Това няма да има нищо общо с еволюцията към целостта, а единствено с контроли­рането на живота на шест милиарда души. Начинът за избяг­ване на това е да се предаде взимането на решения и контро­лът надолу по редицата на хората и общностите и да не се създава последно стъпало на стълбата към световно домини­ране. Трябва да настояваме за това и да откажем да сътруд­ничим на сегашната система.

Погледнете примерите за поведението на глобалните политико-икономически организации, които вече съществуват. Тези творения на Братството – Международния валутен фонд и Световната банка – трябва да гарантират, че системата ще се обслужва при всякакви обстоятелства. Когато страните от Третия свят започнат да се борят за връщане на дълговете на богатите, се намесва МВФ, който им заема още пари, които не съществуват и които те няма да могат да изплатят. В замяна на тази „помощ“ МВФ настоява за мерки за орязване на средствата за бедните, за здравеопазването, образованието и субсидиите за прехрана.

Това носи още повече болка и страдания на населението. Те настояват също така тези страни да увеличат своя експорт, за да наберат пари. Нови плодородни земи отиват за произ­водството на култури, предназначени изцяло за продан. Но докато МВФ държи сметка на тези страни, пазарът се навод­нява с определени стоки или изделия и цената пада. Всички те изнасят повече, но печелят по-малко. Кой печели? Западът. Той трябва да плаща по-малко за внесените стоки. Световната банка (не я бъркайте със Световната централна банка) се предполага, че инвестира в проекти за подпомагане на по-бед­ните страни. Вместо това, тя е отговорна за инвестициите в страните от Третия свят, унищожили тяхната природа, изх­върлили местните фермери на улицата и обогатили западните компании за сметка на самата страна, която се предполага, че е подкрепяна от банката.

Ако икономическият контрол трябва да се прехвърли на общностите, вземането на политически решения също трябва да се предостави на тях. На това ще се противопоставят националните и международни правителства. Те отчаяно ще се опитват да запазят своя контрол и това е още една причина, поради която икономическият крах е необходим. Отнемете икономиката от националните и международни правителства и на тях няма да им остане почти нищо да правят при сегашния ред. На практика тези правителства са само управители на световната икономическа система от името на банковия елит. Никой няма да им обръща внимание, когато приоритет на всеки ще бъде осигуряването на нещата от първа необходи­мост след краха. Те ще бъдат политици, които няма да имат кого да управляват.

Разпадането на старото може да доведе единствено до връщане към вземането на решения на местно ниво, ако отхвърлим плановете на Братството. Няма да има друг начин да се справим и да реагираме успешно на онова, което ще трябва да се свърши. Накрая ще видим края на политическите партии. Те са продукт на разединеното човечество и нямат място в новото утре. Подобно на всички „изми“, те настояват техните членове да служат първо на „изма“, а чак след това на сърцето и съвестта си. Те се борят за власт като предлагат една и съща в основата си политика, поднесена на малко по-различен език, но, с изключение на зелените партии, всички те служат на системата, а нейните членове служат на тях. Всъщност някои елементи от политиката на зелените също обслужват системата, без да го осъзнават. Политическите партии също са допринесли за конфронтационния характер на политиката, която отразява липсата на сътрудничество, доминираща в цялата система. Политиците като цяло се стре­мят към постовете, за да получат власт. Те искат абсолютната власт, за да налагат възгледите си на населението. Те ще отхвърлят това твърдение, но точно това искат всички те. Избирателната система във Великобритания предоставя кон­трола при вземане на решения на партиите, които съставляват значително по-малка част от онези, за които населението е гласувало. Това е пълна вековна глупост.

Политиците трябва да дават възможности на хората. Ключовите думи са позволи, разреши и уважавай. Да позво­лите на хората да осъзнаят своя пълен потенциал и да следват собствените си инстинкти; да разрешите на хората да правят каквото искат и да живеят по начина, по който решат, стига да не причинява вреда на другите; и да уважавате правото на всички хора да контролират собствения си живот и да правят своя избор. Представителят е слуга, не диктатор. Съв­ременната политика е смесила двете понятия. Въз основа на тези принципи общностите ще вземат решение за представи­телната система, която им подхожда. След като трансформа­цията започне, няма да има налагане на строги структури от страна на национални и международни правителства. Общ­ностите ще имат контрол. Виждам изборното представителство само като част от действията на общността. С новото съзнание сътрудничеството ще се появи по естествен път без необходимостта от закони и разпоредби от типа, който пре­обладава днес. Светът е затънал в закони и законодателства поради желанието да се контролират хората и в отговор на негативното поведение на онези, които са се откъснали от своя истински Аз. Представителството ще се развие с повишаване на съзнанието и в отговор на краха на старите структури. Но ето някои идеи, които вероятно ще изиграят роля в новата политика в света след Братството:

• Мисля, че ще станем свидетели на съвети от съседи, представящи групи от къщи и улици. Ако някой е самотен или гладен или е изпаднал в нужда, задачата на съседския съвет ще е да предприеме необходимите действия. Те няма да звънят на социалните служби, защото социални служби няма да има в смисъла, който влагаме днес. Всичко ще бъде в по-малък, общински мащаб. Експлозията под формата на държава, обезпе­чаваща социални грижи за всички, и социалните грижи е реакция на краха на общностите. Сега, когато елитът на Братството до голяма степен е постигнал това, те ще се опитат да смачкат социалните грижи. Съседските съвети ще предупреждават хората от своя район какво трябва да се направи и самите те ще намират решение всеки път, когато е възможно. Вие още днес можете да основете съседски съвет там, където живеете. Чрез него бихте могли да координирате грижите за хората от вашия район чрез хората от вашия район. Няма защо да се чака крахът. Трагично е, че толкова много хора дори не знаят кой живее в съседната къща, да не гово­рим в края на улицата. Централизацията и системата на „разделяй и владей“ са предизвикали това. Време е нещата да се променят, но няма да бъде лесно. Ще е нужна отдаденост и ще има много хора, които ще се побоят да участват, защото са били програмирани да вярват, че са тук, за да следват, не за да водят. Но тези промени ще настъпят, защото обстоятелствата и про­буждащото се съзнание ще ги наложат. Колкото повечесега се откъсваме от системата и подготвяме почвата за организацията на общността, толкова по-плавен ще е преходът.

• Съседските съвети ще имат един представител в Съве­та на общността. Каква площ ще покриват тези Съвети на общността ще се реши от участниците чрез консул­тации с други общности около тях. Бих искал да видя как избраните съвети на общностите работят във фо­руми на общностите. Тези форуми ще са открити за всеки и всеки ще може да представи своите възгледи и предложения за начините за усъвършенстване на общ­ността. Те ще позволяват да се даде гласност на знани­ята и изобретателността на хората. Днес имаме профе­сионални политици, които взимат решения по въпроси, по които знаят малко или нищо. Онези, които са наясно с тези въпроси, никога не са молени да говорят по време на дебати или да предложат своето виждане за проблемите, с които се сблъскват всеки ден. Да се даде на хората такава възможност в днешната система на централизиран контрол е почти невъзможно, защото има твърде много замесени хора. Но при общностите нещата ще са различни. Всичко ще се извършва в човешки план. Дори сега, при сегашната система, няма причина, поради която форумите на общността да не могат да се организират и да се превърнат в платформа на местните възгледи и действия. Това всъщност ста­ва, докато пробуждащите се хора следват своите ин­стинкти.

Избраният съвет на общността ще присъства на тези редовни форуми и ще изслушва хората, които предс­тавлява. Съветите ще се състоят от хора, избрани из­между цялото общество. Освен представители на всич­ки съседи ще има възможност всички слоеве на общес­твото да имат свой избран говорител – производители на храни, магазинери, работодатели, екологични групи, млади хора, старци и т.н.

Бих предложил подобен дуалистичен подход и към икономическата организация. Избраните представите­ли на икономическия кооператив на общността ще координират ежедневната организация и развитие на икономиката на общността, докато икономическият форум ще позволи на всички да допринесат за диску­сиите по икономически въпроси. Хората са далеч по-ентусиазирани и мотивирани, когато знаят, че имат възможност да допринесат и че са от значение. Ще се учудите колко много очевидно непреодолими пробле­ми могат да се разрешат след като човешката изобре­тателност се впрегне с пълна сила. Задачата на тези икономики на общността през преходния период ще бъде да осигуряват храна, покрив, топлина и дрехи за всеки и да го правят по начин, който подкрепя околната среда.

• Според мен основната роля на регионалното правител­ство ще се изразява в следното: Да подкрепя общност­та в усилията й да разчита на себе си за всички неща от първа необходимост; да гарантира, че нещата от първа необходимост, които не могат да бъдат осигурени на местно ниво, ще се осигуряват от излишъците на други общности; да координира търговията между общнос­тите за взаимна полза и на двете; да бъде форум за обмяна на информация и опитност в общността; да разпространява подробности за нови открития и тех­нологии, които ще допринесат за общността и ще увеличат увереността в собствените й сили; да решава в качеството си на арбитър споровете между общнос­тите; и да се грижи действията на дадена общност да не се отразяват неблагоприятно, било то икономически или екологически, на друга. Регионалното ниво ще бъде особено важно през преходния период при орга­низирането на дистрибуцията на храни до големите градски зони, които не разполагат с достатъчно земя за посев, за да се изхранват сами.

•  Не вярвам, че сегашните национални правителства ще бъдат необходими като такива, макар че групи от реги­они може да изберат да се обединят, за да се подкрепят един друг. Следващото ниво на представителство след регионалното ще бъде континенталното. Това ще са области, покрити днес от Европейската общност или САЩ и Канада – с такъв размер. Виждам ги като форуми и координатори, не като правителства. Това е много различно от днешния модел на Европейската общност, който е малко повече от икономически тър­говски блок в служба на системата, мотивиран от цен­трализацията. Континенталният форум, за който мис­ля, ще е място за срещи, където регионалните предс­тавители да могат да обменят идеи и да обсъждат въпроси от взаимен интерес. Това ниво ще служи като арбитър при споровете между регионите, ще гаранти­ра, че даден регион не накърнява икономическите и екологични интереси на другите и ще помага за опре­деляне и насочване на нещата от първа необходимост като храна, топлина, дрехи и покрив към регионите, които все още не са на самоиздръжка или които се борят за момента с последствията от природни бедст­вия. Те освен това ще координират спасителните опе­рации на места, пострадали от природни бедствия, с експертизи, транспорт и технологии, които ще са в пълна готовност да се озоват на необходимото място за възможно най-кратко време. Това ще бъде един вид Глобално международно спасяване, към което ще мо­гат да се обръщат всички общности и региони.

  • Другото ниво на представителство ще бъде Светов­ният форум. Това не е същото като Световно правител­ство. Той ще е място, където представителите от кон­тиненталните форуми ще се срещат, за да дискутират теми, засягащи целия свят. Той ще решава в качеството си на арбитър споровете между континентите и ще координира осигуряването на нещата от първа необхо­димост, които даден континент не е в състояние в който и да е момент да си осигури сам. Световният форум няма да има армия на свое разположение и освен правомощията да се намесва за предотвратяване на екологичен упадък, който би имал глобални последици, той няма да има никакви други правомощия да налага своите решения. Всички армии ще бъдат премахнати, когато трансформацията на съзнанието започне. Виж­дам Световния форум и като орган, който ще представ­лява планетата в официалното взаимодействие с други цивилизации от Вселената, които в бъдеще открито ще посещават тази планета, а ние техните, точно както днес посещаваме други страни. Ние отчаяно се нуж­даем от такива форми на демокрация, които дават възможности и ангажират всички хора. Сегашните „де­мокрации“ са създадени от Братството с вградени пук­натини, за да се гарантира, че те са само илюзии за свобода:

„Всички така наречени „човешки права“ могат да съ­ществуват само в представите, но тези представи никога няма да бъдат реализирани в практическия живот. Какво ще е за пролетарския работник, който се блъска, сломен от житейската си съдба, ако бъб­ривците получат право да дрънкат, ако журналисти­те получат право да драскат всяка глупост наред със смисленото? Пролетариатът няма да извлече никаква друга печалба от запазването на конституцията, ос­вен трошиците, които милостиво ще им подхвърлим от нашите маси, в замяна на това, че са гласували в полза на онова, което им диктуваме, в полза на мъже­те, които поставяме на власт…“(Протокол на илюми-натите 3)

Това предаване на икономическата и представителната власт на общностите с подкрепа, а не с контрол отгоре, съдържа вградени екологични ползи. Хората по принцип не искат да замърсяват близката си околност. Националните правителства дават разрешение за разполагането на заводи, които замърсяват околната среда, само в онези общности, където не им се налага да живеят. Основният мотив на националното правителство е икономическият растеж, не желани­ята на някоя общност. Когато взимането на решения се прех­върли на ниво общност, инициативите за отхвърляне на за­мърсяващите технологии ще бъдат далеч повече. Ако се опит­вате да се самоиздържате, ще се грижите за своята природа като пръв приоритет, защото тя е вашата самоиздръжка. Връзката между поддържаната околна среда и поддържаната икономика ще става все по-силна всеки ден.

Тази структура не е модел за твърдо предопределеното бъдеще. Аз само очертах някои идеи, за да илюстрирам част от насоките, които вече тихо са прокарали пътя си и които ще изпъкнат с напредването на трансформацията, която ще ос­пори кошмара с централизирания контрол на Братството. Очаквам икономиката и представителството на бъдещето да бъдат много по-разнообразни от една единствена, установена структура. Във всяка общност и регион ще има варианти на темата за самоиздръжка по отношение на нещата от първа необходимост и взимането на решения на възможно най-нис­ки нива. Ще има много трудности и затруднения за преодоля­ване, защото тези тенденции се изправят срещу свят, който е бил приведен в действие и създаден, за да служи на една напълно различна система. Общностите и регионите не се разпадат на прилежно пакетирани единици с идеално съотно­шение между обработваемата земя и хората. Ние имаме ужас­ни градски застроени площи и ще е нужно известно време, преди всичко от рода на идеите, които изложих, да се превърне в реалност по целия свят. Ще има хаос, усилена работа и учене от преживяното, преди това да стане. Онова, което можем да направим, е да започнем сега и да се опитаме да се откъснем колкото можем повече от системата.

Заслужава си да се отбележи отново, че колкото по-малко материални желания имаме, толкова по-малко ще трябва да работим и да печелим, за да живеем. Това ни оставя повече време, през което да правим онова, което наистина искаме. Ако опростим нашия материален живот, си даваме възмож­ности, които са ни отказвани, когато работим, работим и работим в преследване на материалната мечта и нейните символи на „успеха“. Трябва да се освободим от т. нар. работна етика. Според нея, ако не сме ангажирани с платена работа през целия ден, най-малко пет дни в седмицата, ние сме мързеливи и лениви. Какви глупости. Но какво би било по-добро за системата през последните двеста години от това да вярваме в работната етика и нейния погрешен морал? Koгато хората отхвърлят тази обусловеност и си дадат време и въз-можност да използват пълния си творчески потенциал, ще наблюдаваме промени, които са за добро; взрив в изкуствата като начало. Музиката, в частност, ще изиграе основна роля чрез използването на нейните вибрации за повишаване на честотата на планетата, макар че тя може да се използва за противоположното, ако попадне в неподходящи ръце. С уско­ряването на промените ще открием повече ноти и тонове.

Хората мислят, че крахът на сегашния ред ще доведе до връщането ни в пещерите и палатките во веки веков. Но освобождаването на човешката творческа сила ще ни въведе в един свят на изобилието. Да си беден не е чистота, това е просто бедност, и ние ще притежаваме средствата, за да отстраним този тумор. Наш ще бъде светът, който чества и насърчава красотата, стила и достойнството във всяко нещо. Идеята, изложена от някои, че да живееш тежко е един вид духовно улично кредо, е заблуда според мен. Трансформаци­ята има за цел баланса, докато бедността е очевиден белег на дисбаланса в обществото.

Двете области, свързани с политическата и икономическата промяна, са медиите и онова, което с насмешка наричаме пра­восъдие. Медиите или повечето от тях са пропагандната машина на сегашната система. Никъде преобладаващите вестници, спи­сания, радио и телевизионни програми не поставят под съмне­ние манията за растеж и свободна търговия, с изключение на много редки случаи. Единствените въпроси, които те задават, са как най-добре да се стимулират и двете. Те никога не питат защо тези неща са толкова желани и какви са последиците от тях. Оцеляването на медиите зависи от системата и те й предлагат цялата си подкрепа. Те също са контролирани от Братството. Медиите са позволили да бъдат превърнати в средство за про­дажба на американската култура (на Братството) по света. В своето необработено състояние медиите са като познанието. Те не са нито отрицателни, нито положи-телни. Дали ще са отри­цателни, или положителни, зависи от това как ще се използват. Някои личности в медиите вече вършат забележителна рабо­та, като разобличават експлоатацията и лицемерието и под­чертават несправедливостите, с които трябва да се справим – но те са отчай-ващо малко на брой. Местните радиостанции могат да са прекрасен източник на информация, близък до хората, и те ще бъдат от решаващо значение във времената на вълнения и промяна. Медиите могат да бъдат използвани за предаване на разбирането и информацията, които ще освобо­дят човечеството. Вместо това техният изумителен принос е в полза на затворничеството на нашето мислене, защото тяхно­то собствено мислене е затворник.

„Ние трябва да принудим правителствата на Гой да предприемат действия в посока, благоприятна за на­шия широко скроен план, който скоро ще достигне желания завършек чрез онова, което ще представим като обществено мнение, тайно лансирано от нас чрез средствата на т. нар. „Велика сила“ – пресата, която, с малки изключения, които могат да бъдат пренебрег­нати, вече е изцяло в наши ръце.“ (Протокол на илю-минатите 7)

„Каква роля играе пресата днес? Тя служи за възбуж­дане и възпламеняване на онези страсти, които са необходими за нашата цел или обслужват егоистич­ните цели на партиите. Тя често е банална, неспра­ведлива, невярна, а по-голямата част от обществе­ността няма и най-малка представа какви цели об­служва пресата в действителност…

… Всички наши вестници ще бъдат от всякакъв вид -аристократични, републикански, революционни, дори анархични – докато съществуват конституциите… Всеки един от тях ще има пръст, в общественото мнение, както се изисква. Когато пулсът ще ускори, тези ръце ще поведат мнението в посоката на нашите цели… Онези глупаци, които ще мислят, че повтарят мнението на вестника на техния лагер, ще повтарят нашето мнение или всяко мнение, което ни се струва приемливо.“ (Протокол 12)

В безброй интервюта в пресата съм обяснявал за вечни характер на цялото съзнание, честотите, т. нар. велики мисте­рии на живота, и защо имаме крайности във времето и виж­даме как старият ред се разпада. Само някои от тях са отпе­чатали нещо за това. Те се опитват да ми правят мили очи, а после се връщат при пишещите си машини и подкопават онова, което върша. Всичко, което са искали да направят, е да говоря за частния си живот, а те да представят неправилно казаното от мен, за да насърчат убеждението, че съм луд. Аз оспорвам религията. Те казват, че съм открил религията. Аз поставям под съмнение голяма част от Библията. Те ме пред­ставят като рушител на Библията. Аз оспорвам цялата идея за „месиите“. Те казват, че аз твърдя, че съм такъв. И обрабо­тените хора вярват на тези глупости. Те си казват: „Никога не трябва да се вярва на прочетеното във вестника“, но продъл­жават да правят точно това.

Един журналист, който приема изказаните от мен теми, написа статия за мен в един вестник. Редакторът я отхвърли, защото била „твърде положителна“. През 1991 г. предсказах, че през това десетилетие ще станем свидетели на крайности във времето, чупещи всякакви рекорди, особено дъждове и наводнения. По времето, когато Франция, Холандия и Герма­ния страдаха от ужасни наводнения, а остров Уайт, където живея, бе обсипан от дъждове, които щяха да причинят някои от най-страшните наводнения, виждани на острова, един жур­налист ми позвъни у дома. Искаше ли той да поговорим за времето, защо става така и какво можем да направим? Не съвсем.

„Кой мислите, че трябва да е новия менажер на английс­кия футболен отбор?“, попита той.

Веднъж приятел от Шотландия ми разказа за статия в шотландския „Дейли Рекърд“, в която се казвало, че аз съм „водач на култ“. Тъй като вече бях написал няколко книги, противопоставящи се на цялата идея за култовете, ми беше интересно да видя как вестникът е оправдал подобно твърде­ние. В горната част на страницата имаше гигантско заглавие „Водачите на култове“. Отдолу имаше статии за различни хора. Сред тях беше Дейвид Кореш, който беше в центъра на „обсадата в Уако„1,  Тексас, и наред с масовия убиец Чарлз Менсън бях и аз! Писах на редактора, питайки как би оправдал това, и той отговори, че те не искали да кажат, че съм водач на култ! И заради несправедливостта на „правосъдната“ сис­тема, която в такива случаи работи единствено за богатите, не можах да направя нищо. Сигурен съм, че ще има нови очер-няния в опит да се дискредитира информацията в тази книга. Това са примери за типа манталитет, който най-вече обуславя историите, които четете и чувате в медиите. Работил съм в местни вестници и в регионалната, и в националните телевизия и радио. Виждал съм как журналистите са едни от най-програмираните същества на планетата. Не всички, но повечето. Особено в извънредни случаи. Страх ме е да си помисля за кармата, която трупат всеки ден, докато вършат своето дело да изопачават, лъжат и разрушават животи. Оно­ва, което причиняват на другите, ще трябва да изпитат на гърба си по време на еволюционното пътуване, ако действията им са мотивирани от отрицателни намерения. Както и поли­тиците, аз ги съжалявам. Те не знаят какво правят. Те са от-

1) „Обсадата в Уако“ бе масово убийство, извършено от правителстве­ни агенции. (Вж. видео-касетата „Голямата лъжа“ на разположение на Американската съдебна федерация, Индианаполис, Индиана.) (Б.а.)

къснати от своя Висш Аз и са заключени в медийната структура, която ги програмира да програмират другите с техните тривиалности, безсмислици, неистини, ограничено въображение и пропагандата на Братството. Когато напуснат ограниченията на физическото тяло, ще бъдат ужасени от това, че са позволили системата да ги контролира. Повечето журналисти са страхливи марионетки с негативни мисловни модели, но те не трябва да са такива. Те не са лоши хора. Те са объркани и имат шанса да се променят. За щастие процесът на пробуждане е на разположение на всеки и много журналис­ти отварят съзнанието си за новите идеи. Проблемът им е да минат незабелязано покрай редакторите и собствениците на вестници, които блокират информацията, защото не искат да я чуват или да позволят на други да я чуят. Избухвам в смях, когато медиите се оплакват от цензура на пресата, когато най-големите цензори на информацията са самите медии. Наред с икономиката и политиката, сме свидетели на центра­лизация на медийната власт в ръцете на Братството. Те кон­тролират световните новинарски агенции, които подават ин­формация на вестниците и радио- и телевизионните медии по цялата планета.

Медиите на Братството обслужват банкерите на Братст­вото. Не се съмнявам също, че разузнавателните служби като ЦРУ разполагат с технология за използването на телевизион­ните предавания, за да изпращат подсъзнателни съобщения на нашия несъзнателен разум, без ние или дори засегнатата телевизионна станция да го осъзнават. През 1994 г. една полска радиостанция започнала да излъчва недоловим сигнал на своята честота за изгонване на комарите от къщите, слуша­щи тази станция. Както изглежда бил е постигнат голям ефект, но хиляди слушатели започнали да се оплакват, че от него котките им пощурявали. Ако могат да правят това с насекоми и котки, могат да го правят и с хора. Какъв всъщност става от експлозиите по радио- и телевизионните станции по целия свят?

Питам това журналистите или онези, които не могат да видят, че са използвани като пропагандни пудели: Ще продъл­жите ли смирено да служите на своите господари, или ще въстанете? Ако само разберете какво има наум Новият свето­вен ред за вас и вашите медии, щяхте да преглътнете много голяма хапка!

А къде е мястото на журналистическите съюзи във всичко това? Аз им казвам: обединете се, от-ворете очите си и спрете да сътрудничите. Не мога да ви опиша колко много ще съжалявате, ако не го направите. Ще бъда много приятно изненадан, ако такъв журналистически бунт наистина се случи, но засега, въз основа на миналия си опит, не бих заложил на това.

Междувременно трябва да осигурим алтернативни източ-ници на информация и да спрем да ку-пуваме вестници. Алтер нативите се появяват във списанията и вестниците, които се борят за жи-вот по целия свят. Освен това имаме достъп до печатарската преса – фотокопирната машина – до информа­цията от мрежа чрез общностите и далеч напред. Установил съм, че радиото е най-доброто средство за общуване в меди­ите, каквито са днес. Вестниците изопачават отразените неща, а телевизията често търси новини, които са толкова кратки, че е невъзможно да се осъ-ществи ефективно или задълбочено общуване. Мисля, че радиото предлага време за про-странно изразяване и ако е на живо, не си подложен на редактиране. Онова, което казваш, е това, което слушателите чуват. Основ­ната храна на много радиостанции са откритите телефони и вие имате възможност да звъните всеки ден и да коментирате темите от гледната точка, представена в тази книга и безброй други. Пробуждането води до засилващ се интерес към теми, като прераждане, алтернативно лечение, НЛО и други сродни проблеми. Медиите няма да могат да устояват на този интерес безкрайно, защото ще искат да го използват за увелича-ване на продажбите и броя на зрителите. Това само още повече ще стимулира интереса и ще спомогне за пробуждането на повече хора, което пък ще ускори смъртта на системата, от която зависят сегашните медии. В общностите на бъдещето, преда­ването на информация ще бъде много по-разнообразно както по съдържание, така и по отношение на контрола.

Ще има революция и в „правосъдието“. Системата полиция-адвокати-съдебни заседатели-съдии обслужва и защита­ва статуквото и е управлявана от тайните общества на Братс­твото, особено от масоните. Един висш съдия разкри отноше­нието, скрито зад нашата версия за „справедливост“, когато каза, че погрешно осъдените от системата не трябва да бъдат освобождавани, защото това уронва общественото доверие в британското правосъдие. Нужни са били масови продължи­телни кампании през годините, за да бъдат освободени пог­решно хвърлените в затвора. А някои си остават там. Във Великобритания в затвора лежат трима души за убийството на един вестникар на име Карл Бриджуотър. Четвъртият вече е умрял след като бе неправилно осъден. Отразявах този случай, когато работех за Би Би Си. Те очевидно са невинни и единствената причина да са все още зад решетките е, че много други погрешно осъдени е трябвало да бъдат освободени през последните няколко години, а властите не искат да подхвърлят наказателната система на още по-голям присмех. Те искат да има възможно най-голям промеждутък от време между другите освобождения, привлекли вниманието  и освобожда ването на „тримата по случая Бриджуотър“. Няма значение, че тази политика налага трима невинни по престъплението, за което са били осъдени, да останат по-дълго в затвора. Систе­мата е на първо място.

Министрите и правителствените служители, които не би трябвало да имат влияние в съдилищата или в публичното следствие, се месят колкото могат, когато определени присъ­ди или решения биха им послужили политически. Някои ми­нистри на вътрешните работи са оповестявали своето отно­шение към подобни случаи и то се е предавало неофициално надолу по редицата и чрез масонската мрежа е стигало до съдията. Не всеки съдия им обръща внимание, но мнозина го правят. Това е добре за бъдещата им кариера и помага на Братството. Съдиите съвсем не са в неведение за това, че присъдите или решенията им са повлияни от тайните знаци, които им подсказват, че защитникът или адвокатът са братя масони. Когато се организира публично следствие, за да се изслушат възраженията във връзка с проекти за шосета, които опустошават общности и околната среда, правителствата се подсигуряват, че за тази цел ще бъде назначен инспектор, който симпатизира на техния възглед и ще отхвърли тези възражения. Ако хората само знаеха какво става зад кулисите, роботите щяха да са въстанали много отдавна.

Победителите в тази шарада (игра на думи чрез драматизирано представяне на отделните им срички и на думите като цяло – б. ред.) на демокрация и справедливост са Систе­мата и юристите, сред които гъмжи от масони, както е и в полицейските сили. Разноските за завеждане на дело в търсене на справедливост отдавна са стигнали фантастични размери. Повечето хора трябва да се откажат от правата си, защото не могат да си позволят да ги потърсят. Това дава всички козове на хората с парите. Те могат да си позволят да си купят правосъдие. Мнозинството не може. Дори юридическата по­мощ, която се предполага, че помага на бедните да платят, за да бъдат законно представяни, се орязва при всяка възмож­ност. Междувременно водещи адвокати и съдии отнасят у дома си огромни хонорари от една система, която повечето хора не могат да си позволят да използват.

Веднъж бях замесен в гражданско дело, което изобщо не трябваше да влиза в съда. Това обаче се случва, когато едната страна иска да преговаря, а другата – не. Всички разноски по делото бяха присъдени на мен. При дадените обстоятелства обстановката беше безобразна, но това е друга история. Соб­ствените ми съдебни разноски възлизаха на 1500 лири. В съда разноските на другата страна бяха оценени на около 2000 лири. Но когато пристигна окончателната им сметка от една адвокатска фирма в Банбъри, Оксфордшър, тя беше нарасна­ла мистериозно до почти 4000 лири! Шокът, който изпитах от всичко това, стана още по-голям, когато прочетох сметката. Само 1756 лири от тази цифра бяха за работата, извършена реално от фирмата. Като връх на всичко те ми бяха взели такса за това, че не беше използван адвокат, който да пледира във висшата съдебна инстанция. Не, не сте прочели погрешно. Наистина казах, че не бе използван адвокат, който да пледира във висшата съдебна инстанция. Това беше едно ясно дело, с което всеки компетентен юрисконсулт би могъл да се справи, и, както казах, изобщо нямаше нужда от изслушване в съда. Но защото те казваха, че са можели да използват адвокат за пледиране във висшата съдебна инстанция, ако били решили, аз трябвало да платя за това, че не са го направили. Не, уверявам ви, не се шегувам. Те са в пълното си право да го направят.

Освен това ми взеха допълнителна такса, защото „през цялото време съм възразявал срещу тяхната молба“ и заради „важността на случая за нашия клиент“. Аз трябваше да платя и всъщност да бъда финансово наказан от юридическата фирма, защото бях оспорил техните искания и защото това бил важен случай за техния клиент. Тъй като всеки клиент счита съдебните слушания за изключително важни, те биха могли да начисляват тази свръхтакса за всеки случай, с който се заемат. Трябваше да се ощипя, за да съм сигурен, че не сънувам, а същото направи и моят адвокат, който бе точно толкова озадачен и ужасен, колкото бях и аз. Можете да обжалвате пред съда сметки за юридически услуги, когато разходите са били присъдени на вас. Това се нарича таксуване. Аз това и направих и бях убеден, че сметката е толкова глупава и в разрез с всякакви закони и всякаква честна игра, че ще бъде намалена и здравият разум ще възтържествува. Съдът наис­тина намали сметката. Те я намалиха със 135 лири и ми бе наложена такса от 186 лири като разноски за това, че са намалили сметката!

Порази ме, че това беше само едно дело в един съд един следобед с участието на една адвокатска фирма. Само си помислете какво става в съдилищата в Америка и по целия свят. Колко много хора са оскубвани в търсене на правото им на правосъдие или защитавайки се срещу несправедливостта? Една от големите иронии е, че самите юристи, които прекар­ват времето си в преследване или защитаване на незаконни кражби, са отговорни за узаконените кражби, извършвани ден след ден. Законовата система попада в същата категория като икономиката, политиката и голямата част от медиите. Тя е болна, корумпирана, глупава, детинска, самоунищожаваща се и контролирана от Братството. Запитайте онези адвокати, чиито мотиви са да помагат на хората, а не да печелят колкото се може повече, и те ще ви кажат същото. Знам колко разоча­ровани са тези загрижени адвокати, че са принудени да дейс­тват в такава корумпирана и корумпираща система. Но вие разбирате, системата трябва да ни убеди, че ние наистина имаме свободи, че живеем в демокрация и имаме справедлива правосъдна система. Ако не поддържа тази фасада, вероят­ността да въстанем е по-голяма. Време е да го направим.

Правителствата не разглеждат честно и задълбочено при­чините за престъпността, защото ако го направят, ще се окаже, че „ценностите“, необходими за икономическия растеж, са същите тези ценности, които насърчават престъпността и насилието. Вместо това те осъждат нарушителите на закона, измиват си ръцете от отговорност и призовават за по-сурови наказания. Затворите са претъпкани, защото обществото на­казва симптомите, без да посочва причината. А какъв е отго­ворът на манталитета за растежа на претъпканите затвори? Досетихте се. Да се построят нови затвори. В Америка, която твърди, че е родината на свободата, справедливостта и циви­лизацията, някои щати все още изпращат хора на електричес­кия стол или на екзекуции. Това не е правосъдие. Това е варварщина. Допитванията до общественото мнение (или по-скоро манипулаторите на общественото мнение) в Британия непрекъснато показват, че повечето от хората са склонни да се върне обесването за някои престъпления. Що за безочли-вост е да мислим, че имаме право да отнемем живота на някой друг и каква гимнастика на ума е нужна, за да кажеш, че убийството е грешно и държавата трябва да убива всеки, който го е извършил! С напредване на десетилетието очаквам да видя как правителствата се опитват да въведат още по-авто­ритарни закони, които ще подкопаят свободите във всички страни. Ние трябва да се противопоставим на това с мирни средства, но с твърдост.

Променящото се съзнание ще отхвърли сегашните мето­ди на „правосъдие“. Престъпността ще спадне рязко, когато се приемат новите ценности и измерения на човешкия успех и личните постижения престанат да се измерват с притежания­та. Придвижването към вземането на решения на местно ниво и ангажирането на всички хора в живота и управлението на общността още повече ще намалят негативното поведение. Повторното свързване с нашите висши нива и с цялото онова разбиране, любов и мъдрост ще окаже най-голямо въздейст­вие върху намаляването на престъпността и отрицателното поведение. Преди да дойде това време, ние трябва да се вгледаме в причините, поради които хората действат отрица­телно. Защо хората са се обезчовечили дотолкова, че могат да грабят и осакатяват слаби, стари дами? Начинът да се проме­ни това не е използването на страха от прераждане в някакъв гротесков затвор, който още повече ще ги обезчовечи; а да се отнасяме към тях по начини, които ще върнат човешкото в тяхната ценностна система и дух. Ако някой нападне възрас­тна жена, начинът да го спреш да го направи отново е да го поставиш в ситуация, при която той се среща и работи със старци, като първоначално е под наблюдение. Това ще му позволи да разбере, че онези, които ограбва, не са ненужни, без значение, жертви на хора с голяма физическа сила. Те са човешки същества с чувства.

Виждам как посредничеството между общностите ще замени съдилищата, адвокатите и абсурдните сметки за юри­дически услуги през десетилетията, които ще последват нас­тъпването на новото хилядолетие. Броят на законите ще на­малее, както и броят на хората, необходими за прилагането им. Когато човешкото съзнание е достигнало ниво, при което няма да помисля да наранява Земята по какъвто и да е начин, няма нужда от закони, които да казват, че не трябва да се замърсява. Нито ще има нужда от закони за наказание на насилието, когато няма насилие, защото целият живот се разглежда като нещо свещено. Вярвам, че през годините пре­ди да стане това все повече и повече пробуждащи се хора ще отказват да сътрудничат на икономическата, политическата и законова системи. Оцеляването на системата зависи от масо­вото подчинение и безпрекословното сътрудничество. Може­те да арестувате дузина хора заради мирния им протест. Но не можете да арестувате 100 000. Сътрудничеството е основа­та на новия свят, но то трябва да бъде двупосочно. Еднопо­сочното сътрудничество води единствено до експлоатация. Отказът да се сътрудничи на експлоатацията ще бъде още един начин за падане на Системата.

Да се пише за неща от бъдещето е трудно, защото ще има ясно разграничени фази на промяна. За кратко разпадът на старото ще донесе хаос, объркване и страх. Престъпността ще нарасне, докато хората грабят и крадат онова, което система­та вече не може да осигурява по старите начини. Братството ще поощрява престъпността, дори ще я стимулира чрез сво­ите технологии за контрол над ума, защото то иска обществе­ността да настоява за по-авторитарни полицейски сили със съответстващите им закони. Може да станем свидетели на военновременни закони, на военни преврати и вътрешни кон­фликти по целия свят. Мнозина ще потърсят кого да обвинят за тези поразии и това ще доведе до насърчаване на расовите и етнически предразсъдъци. Умовете на повечето хора са програмирани да прехвърлят отговорността на други. Сред объркването от промяната те ще потърсят някой силен лидер, който да им казва какво да правят. Това е плодотворна почва за диктатори. Ще има напрежение, понякога огромно, между онези, които служат на статуквото, и онези, които се придвиж­ват с честотите. Начинът, по който виждат живота, и онова, което искат да направят, ще влязат в конфликт. Зависи от пробуждащите хора дали ще избягнат насилието при тези обстоятелства. Последното нещо, от което имаме нужда, е още отрицателна енергия, която да се прибави към крайнос­тите, на които вече сме свидетели. В контраст с тези негативни аспекти на прехода, ще видим засилване на положителното поведение сред онези, които следват честотите. Тези хора ще бъдат лечебните отделения всеки път, когато могат. Старите бариери между хората с различен цвят, различна вяра и начин на живот вече няма да се срещат сред онези, които влизат в хармония. Това ще е новото съзнание, което ще изплува след агонията на старото.

По средата на този период, с потъването на Системата под огромната вълна на промяната, мисля, че общностните и регионалните икономики ще се стабилизират и редът ще се завърне. По това време населението на света бързо ще нама­лява, като много ще престанат да се прераждат на Земята. Онези, които устоят на честотите и затворят умовете си, ще са напуснали планетата, тъй като ще са изостанали от ускоря­ващите се вибрации. Нивото на съзнание, което ще населява Земята, ще бъде смирено в смисъл, че няма да си служи с насилие или заблуди, но душевно и емоционално ще бъде силно и мъдро. Когато хаосът утихне и покоят се върне във времето, земната повърхност и човечеството изобщо, на го­леми групи ще пристигнат същества с напреднала еволюция, които ще помогнат за развитието на новите общества.

Много по-далеч в бъдещето светът ще бъде напълно различен от този, който виждаме днес, и дори от онзи, който предвиждам през средния период. Честотите ще са се пови­шили до нива на познание и разбиране, които ще дадат на човечеството способността да се материализира и дематериализира, да пътува във времето и пространството, когато си поиска, да твори със силата на мисълта и да не зависи от нищо друго освен от енергията на самия живот. Тогава вече дори няма да се нуждаем от храната, каквато я знаем. Ние ще абсорбираме всичко, от което се нуждаем, от океана от енер­гия около нас. Всеки ще може съзнателно да напуска тялото си и да преживява други честоти всеки път, когато пожелае. Няма да има притежание на хора или предмети.

Любовта и уважението към всеки и всичко ще бъдат нашата пътеводна светлина.

↑↑

 НАУКАТА НА   ЗДРАВИЯ   РАЗУМ

Говорим за „чудесата на съвременната наука“. Ако само знаехме колко примитивни всъщност са някои от тези чудеса.

Съществува огромна разлика между „науката“, която поз­наваме, и онази, за която не знаем. Институционалните ни учени вярват, че са режещото острие на човешкото разбиране, докато в тайните подземни бази съществуват технологии, от който умът им би хвръкнал. Буквално, част от него.

Да вземем източниците на енергия, създадени от науката, която ни е позволено да опознаем. Ние изнасилваме и опустошаваме Земята, събирайки петрол, газ и буци пръст. Ние освобождаваме енергията, съдържаща се в тях, като изгаряме онова, което сме събрали. Вършейки това, губим много или повечето от енергията, която съдържат, и предизвикваме ужасно замърсяване, което отравя нашия въздух и вода и уврежда нашите гори. Алтернативата е построяването на бе­тонни блокове, наречени атомни електростанции. Те създават отпадъци, които са смъртоносни в продължение на 24 000 години, а вероятно и далеч повече. Никой не знае какво да прави с тези отпадъци, но ние продължаваме да ги произвеж­даме. Един от вторичните продукти е плутоният. Една-хиляд-на от грама от него е фатална и ако достатъчно количество попадне в ръцете на някой терорист или диктатор, той би могъл да направи атомна бомба. О, да, и ако тези атомни станции пропускат или експлодират, както стана в Чернобил, значителни площи земя стават необитаеми и негодни за отг­леждане на храни. Хиляди, вероятно милиони хора ще умрат рано или късно от радиационно отравяне или рак, а съществува и голяма вероятност бебетата, родени от засегнатите, да бъдат с деформации. И това се нарича научен напредък? Това е по-скоро научна димна завеса. Смъртоносна.

На най-високо човешко ниво Братството твърдо е реши­ло да поддържа мита, че няма такова нещо като дух или вечен Аз. То знаело, че не е вярно, но това познание било само за него, не за хората, които искало да контролира. Религията била изживяла дните си и човечеството започнало да отхвърля нейните възгледи. Това, решило Братството, щяло да продъл-жи да се разраства. Друга сурова система от вярвания тряб­вало да замени мястото й, а те така или иначе предпочитали хората да мислят, че не са нищо повече от парчета месо. Едно от творенията на Братството било прочутото Кралско дружество във Великобритания. То отворило врати в края на XVII век и било прекрасно средство за продажба на доста хистеричната идея, че съществува единствено физическият свят. Сбогом, Боже. Медиите отново изиграли ролята си на добрите галени кученца, каквито избрали да бъдат, и те все още се отнасят към думите на „учения“ като към солидна, златна истина. В края на краищата те са учени и са много умни хора, които знаят повече от нас. Знам, че не разбирате научните жаргони, но не си блъскайте главата. Просто продължете да си живеете и оставете учените да ви казват кое как е. Те знаят най-добре.

Какви отрицателни последици е имало това върху човеш-кия живот. Отново се връщаме на петте сетива. Колективният ум на „официалната“ наука е убеден, че физическият свят е единственият съществуващ свят. Те са осмивали всеки (дори колегите си), който е поставял под съмнение това твърдение, а Братството се е погрижило за тази яростна атака срещу истинските учени. При това състояние на погрешно разбиране една наука явно би насочила своите изследвания към света иа петте сетива. Нейните „постижения“ през последните двеста години или повече се заключават в разкриването на част от потенциала за експлоатиране на материалната природа. От гледна точка на това физическо ниво тя е постигнала някои забележителни подвизи. Тя се приземи на Луната (доста след като тайните учени са го направили обаче), разработи безброй кухненски и всякакви други уреди и намери начини за лекуване на симптомите и по-рядко на причините за някои заболявания. Но пренебрегвайки или отхвърляйки съществуването на други нефизически нива при хората и планетата, тя си е създала един много ограничен и изкривен възглед за Сътворението. Тъж­ното е, че същото е станало с милиарди хора. Далеч от придвижване напред на разбирането, тя го е задържала, под­копавайки усилията на по-просветените учени и на хората, работещи с ясновидски източници, които оспорват възгледа за живота „това-е-всичко“.

Да речем, че някой изчезне и вие започнете издирване. Решавате да не търсите в района, където е изчезнал човекът, и обезсърчавате или пречите на всички останали да търсят там. Ако някой го направи, вие му се присмивате и го укоря­вате, когато каже: „Намерих го.“ Затова не намирате изчезна­лия човек и в умовете на участниците в издирването и на всички хора, на които те оказват влияние, този човек остава загубен. Отвеждайки издирващите в друг район, вие може да намерите други липсващи хора, за които не сте знаели, че са там. Ще „откриете“ много неща, които ще бъдат нови за вас. Но няма да намерите онзи, който се предполага, че търсите, защото той се е загубил в района, който отказвате да претър­сите. Ако приемете, че „липсващият човек“ е символ на мис­териите на живота и че участниците в издирването са преоб­ладаващата насока в науката, имате причината, поради която науката все още не е намерила отговора на тези т. нар. „мис­терии“.

Ако те не бяха постъпили така и притежаваха смиреност­та да се вслушат, щяхме да сме далеч по-напред по пътя към разрешаване на нашите проблеми. Всъщност много от тях изобщо нямаше да съществуват, на първо място. Науката е част от проблема, докато би могла и трябва да е част от разрешението. Ако тя не беше толкова обсебена единствено от материалния свят или не беше толкова надменна, че да отхвърля алтернативния начин на мислене, вече щяхме да имаме технологията, която да ни осигури цялата енергия и топлина, от които се нуждаем, като впрегне океана от енергия около нас. Нямаше да унищожаваме планетата, за да се топ­лим и да си светим. Знанието как да се проникне в нефизическите, субатомни енергии, които ни заобикалят, е на разполо­жение, но научните институции и системата като цяло не искат и да знаят.

Причината е, че онова, което наричаме „наука“, се води от системата. Тя се финансира от системата и Братството, което следва собствения си план и дължи живота си на тях. Когато писах „Не трябва да е така“, половината от световните учени бяха замесени в оръжейни изследвания, а повечето от останалите проучваха технологии, които да обслужват „вземи, направи и изхвърли“. Системата, контролирана от Луцифер, не иска ние да знаем кои сме и науката е изпълнила своята роля блестящо. Тя е отрекла съществуването на нашия истин­ски Аз и ни е насърчила да вярваме, че сме просто космическа случайност. Хората, които знаят, че са безсмъртни същества от светлина и любов, предприели едно безкрайно еволюцион­но пътешествие чрез преживяванията, не са лесни за манипу­лиране и контрол. Науката е и лудият професор на Системата, създаващ всички еликсири, отрови и технологии, засегнали планетата. Системата се основава на петрола и други изкопа­еми горива и с помощта на науката е успяла да запази тези енергийни източници от познанието, което би ги заменило с недеструктивни алтернативи. Не искам да омаловажавам пос­тиженията, които учените са постигнали в някои области, но общият принос на преобладаващата „официална“ наука е да потиска човешкото разбиране и да използва своите познания за деструктивни, а не за конструктивни цели.

Историята на науката в много отношения е огледален образ на историята на религията. И двете избират едно верую и вярване, което след това налагат на света, и двете се опитват да блокират всички усилия за представяне на информация и доказателства, които излагат наяве техните погрешни разби­рания. Но тогава и двете са контролирани от едни и същи господари, които са се погрижили и двете да оцелеят чрез потисничеството. Веднъж издигнали своя флаг и прокламира­ли една твърда догма, техните империи, финансиране, власт и влияние стават зависими от оцеляването на тази догма в умовете на достатъчен брой хора. Прикриването на информа­цията и разбирането стават решаващи за продължаване на съществуването им. Ако сте учен, чийто живот зависи от съществуващата научна догма, желанието да блокирате ал­тернативните обяснения, които биха разбили тази догма, може да се окаже непреодолимо. Системата, със значителното вли­яние на Братството без съмнение, се е погрижила такива ключови области като наука, политика, икономика, медии и религии да прикриват истината, ако искат да оцелеят. Прик­ривайки тази истина, те трябва да пропагандират една деструктивна илюзия, върху която да се съсредоточи вниманието на роботите. Медиите угоднически ги подкрепят като разп­ространяват мита, че институционалната наука е на гребена на човешкото разбиране. Писах на всички научни програми на Би Би Си, обобщавайки работата на всички непредубедени учени, които са убедени, че общите теми за съзнанието и честотите, изложени в тази книга, са истина. Предложих да свържа програмите с тези хора. Писах на изследователски програми като „Света в действие“, предлагайки им същата информация. Само една си направи труда да ми отговори и то само за да ми кажат, че всъщност не са открили заглавни теми, които да не са приети от преобладаващата насока в науката! Гейм, сет и мач за контрола над ума.

Джеймс Лавлок е един от непредубедените учени, които се противопоставят на конвенционалното. Той е изложил теорията за „Гея“, гръцката дума за богинята на Земята. Тази теория предполага, че Земята не е мъртва материя, а жив, мислещ организъм. Аз бих отишъл много по-далеч от Лавлок, но много от нещата, които той казва, отговарят на общите теми, които аз излагам. В своята книга „Епохите на Гея“ той обяснява защо науката се ръководи по-скоро от системата, отколкото от информацията:

„Може да мислите академичните учени за аналогия на независимия творец. Всъщност почти всички учени са наети от някаква голяма организация от рода на прави­телствен отдел, университет или мултинационална ком­пания. Само в много редки случаи те са свободни да представят своята наука като личен възглед. Те може и да си мислят, че са свободни, но всъщност повечето от тях са наемници; те са изтъргували свободата на мисълта за добри условия на работа, твърд доход, постоянен пост и пенсия. Те са ограничени от армия от бюрократични сили – от финансиращите агенции до здравните и охра­нителни организации. Учените са ограничени и от прави­лата за дисциплина на племето, към което принадлежат. За един физик ще е трудно да се занимава с химия, а за биолога ще е почти невъзможно да се занимава с физика. Като връх на всичко, през последните години „чистотата“ на науката се пази още по-внимателно от самоналожената инквизиция, наречена „критика от равнопоставените“. Тази добронамерена, но ограничена бавачка на институ­циите гарантира, че учените ще работят в съответствие с традиционната мъдрост, а не движени от любопитство или вдъхновение. Липсата на свобода ги застрашава да се поддадат на дребнава учтивост или да се превърнат в творения на догмата, подобно на средновековните тео­лози.

Като университетски учен за мен беше почти невъзможно да правя редовни проучвания на Земята като жива плане­та. Като начало, нямаше одобрени средства за такова рисковано проучване. Ако бях упорствал и бях работел през обедните почивки и в свободното си време, не след дълго щях да получа призовка от директора на лаборато­рията. В кабинета му щях да бъда предупреден, че карие­рата ми е застрашена, ако продължа да настоявам за една толкова неизискана тема за проучване. Ако това не по­действаше и аз упорито продължавах да настоявам, щях да бъда привикан втори път и да бъда предупреден, че работата ми застрашава репутацията на факултета и ка­риерата на самия директор.“

Ако контролирате финансите и директора на лаборато­рията, вие контролирате онова, което се проучва, и това, което не трябва да се проучва. Така прави Братството. Тази всезиа еща наука е с нас от много малко време, измерено според човешката еволюция. Едва наскоро бяха „открити“ някои от планетите. Нептун беше идентифициран чак през 1846 г., а Плутон стана познат чак през 1930 г. В Слънчевата система все още има много планети за намиране и хиляди, ако не и милиони от други системи из Вселената. Ако приемете, че Слънцето е с размер на портокал, по тази скала най-близката звезда извън тази слънчева система би била отдалечена на 3000 мили! Да се смятаме за авторитети по подробности за Вселената и да отхвърляме идеята, че има и други цивилиза­ции, е невероятно. Научното разбиране е в периода на ранно детство. То е като малко дете, налагащо своя възглед за света на всички останали. Ако се вгледате в неговата „бум-тряс“ теория за Вселената, експлозията на „космическото яйце“ от материя, от която, казват те, се е образувала Вселената, е невероятно наивна. Тя се основава на изчисления, според които другите галактики бързо се отдалечават от нашата. Според традиционния начин на мислене изводът е, че те все още са отблъсквани от силата на първоначалната експлозия. Това е много слаба кукичка, на която да провесиш една теория, приета от мнозина като „факт“. Галактиките се движат, защо­то всичко се намира в орбита. Голяма част от научния „нап­редък“ на съвременния свят е просто потвърждение на онова, което древните вече са знаели, защото посетители от космоса и контактьори са им разказали за тях.

Науката не е толкова умна, колкото си мисли, но без изобщо да демонстрира смирението, нужно за непредубедени изследвания, тя последователно отхвърля дори собствените си колеги, когато те предричат нови възможности. Ако не разбират нещо, те високомерно заявяват, че това не може да се случи. Един кралски астроном казва, че да се говори за пътуване в пространството са „пълно безсмислици“ само осемнадесет месеца преди руският „Спутник“ да излезе в. орбита около Земята, а това постижение е примитивно в сравнение с онова, което тайната наука върши! Както каза веднъж един друг астроном, Карл Саган: „Интелектуалните способности не са гаранция, че сте безпогрешен.“ Ако обаче алтернативните обяснения систематично се потискат, всички останали са насърчавани също да грешат.

Бентът на системата се е отприщил и тя върви към своя крах, както е с всички проявления на Системата. Чрез преживяванията на прага на смъртта и „необяснимите“ явления от отвън продължават да се трупат доказателства, които разкри­ват ограниченията в разбирането и прозорливостта в основа­та на „официалната“ научна теория. А отвътре непредубедените истински учени, които се опитват да отключат мистери­ите на Сътворението, се вдъхновяват от повишаващото се съзнание и започват да приемат онова, което медиумите го­ворят от дълго време. Тези принуди-близнаци върху научната догма ще доведат до рухването на сегашното научно „мисле­не“ и неговата влиятелна и заблуждаваща империя през това десетилетие и следващото.

С настройването на истинските учени към по-високи чес­тоти, разбирането за това кои сме и за естеството на живота се пробужда в тяхното съзнание. Това ги отвежда към области за проучване, които ще отключат пред тях мистериите. Вър­хушката ще се опита да се противопостави на техните заклю­чения, но това ще е без значение. Законите на физиката ще бъдат пренаписани. Начинът, по който сега физиката се въз­приема от учените, които хората смятат за „истински“, всъщ­ност са доста далеч от подобно определение. Поддръжниците на днешния възглед за физиката са затворили умовете си за нефизичните нива на съществуване и са пренебрегнали 99,99 процента от Сътворението. Нищо чудно, че тяхното разбиране е толкова ограничено. Колко трагично е, че учени като сър Уилям Крукс, сър Оливър Лодж и много други са открили по научен път основните отговори на много от мистериите много по-рано през този век, но са били пренебрегнати и атакувани от поддръжниците на Братството, подобно на медиумите, които от хиляди години са знаели онова, което днешните, обслужващи системата учени все още не знаят. Преди повече от две хиляди години гръцките философи са разбирали прин­ципите на живота и Сътворението преди християнството, ислямът и други религии да се появят на сцената.

Повишаващото се съзнание ще помете заблужденията и ще ни предостави технологии, надминаващи мечтите ни. Ня­ма да има нужда от изкопаеми горива, електрически пилони или дори „алтернативни“ източници, като силата на вятъра и вълните. Всеки дом ще разполага с устройство, може би не по-голямо от кутия за обувки, което ще впряга енергийното поле на Земята за осигуряването на цялата енергия и топлина, от които се нуждаем. То няма да е включено в никаква мрежа. То ще работи самостоятелно, където и да го поставите. Тран­спортът ще се революционизира и повече няма да замърсява въздуха, използвайки същото разбиране. Ще притежаваме познания как да пътуваме през времето. Пътуването във вре­мето ще е като да хванеш автобус, днес. Представата, че сме сами във Вселената, ще изглежда толкова нелепа, колкото да вярваш, че Земята е плоска. По-късно ще се появят всички „чудодейни“ подвизи, като материализиране и дематериализиране, за които вече говорих.

Откъде знам? Защото повечето от тези неща вече се случват, премълчавани са или са били пазени в тайна, и така е било от десетилетия. Свободната енергия е факт. Имам предвид технологии, които осигуряват неограничена доставка на енергия, без да се използват горива. Те имат достъп до океана от енергия в енергийното поле на Земята и другите енергии навсякъде около нас и не водят до замърсяване или каквото и да е израждане на околната среда. Няма да има нужда от въглищни мини, нефтени съоръжения, електроцент­рали, ядрени или други, нито от грозни тръбопроводи. Тези технологии могат да служат за отопляване и снабдяване с електричество на домовете, бизнеса, превозните средства, всичко. Говорим за „електрическо превозно средство“, което работи с батерии, докато през 1931 г. забележителният хър­ватски учен Никола Тесла караше кола в Ню Йорк, използвай­ки един вид технология за безплатна енергия, а един мъж на име Джон Уоръл Кийли от Филаделфия демонстрира своята машина „Динасферична сила“ с безплатна енергия през 80-те години на XIX век в Ню Йорк! Докато проучвал магнитните сили, протичащи между земните полюси, той открил, че „час­тиците материя“ могат да бъдат разделени чрез вибрация и принципа, използван за задвижването на двигатели.

Изобретателите на технологията за безплатна енергия винаги са били спирани, а някои са били тормозени по други начини. Неприятностите вкарали един от тях – Джон Сърл от Великобритания, в затвора. През 1946 г., когато бил едва 14-годишен, той построил своя „генератор на последствия Сърл“ (SEG), който бил вдъхновен от един негов момчешки сън. Той се основавал на магнитно устройство и генерирал използваемо електричество. Докато усъвършенствал творе­нието си, Сърл започнал да конструира летателен апарат, използвайки същата енергийна система, която би могла да надмине дори днешните конвенционални самолети и косми­чески кораби. Три месеца преди да построи запланувания апарат, в който да летят хора, бил затворен за това, че използва безплатно електричество и не плаща на електростанцията за консумиране на тяхното! Докато Сърл бил в затвора по това нечувано обвинение, властите изгорили всичките му писания. Същото се случило с един американски изобретател – Денис Лий, който открил, че Братството и Системата като цяло отчаяно се опитват да спрат тези технологии, защото те ще премахнат нашата зависимост от горивото и топлината и цялото прикритие на тяхната технология ще рухне. На много изобретатели на безплатната енергия са отказвани патенти, а делото им може да се класифицира от един международен закон за „отпадъците за военна употреба“, който може да им попречи да публикуват своите разкрития или да рекламирал технологиите си. Но елитът на Братството знае всичко за това, защото информацията отива при техните тайни учени.

Ужасно е като си помислиш, че докато старите хора треперят от студ и умират от хипотермия, защото не могат да си позволят сметките за отопление, възможността за произ­веждане на неограничено количество безплатна енергия се потиска, за да се обслужват интересите на някакъв си извратен елит. Във Великобритания сметките за гориво са се увеличили многократно след добавянето на нов данък, а здравето на хората се влошава заради замърсяването, причинено от това примитивно изгаряне на изкопаемите горива. Междувремен­но отговорът се блокира и така е било в продължение на десетилетия. Къде сте, политици? Къде сте, журналисти? Къде сте, групи за защита на околната среда? Изобличете този скандал и настоявайте технологиите за безплатна енергия да се доразработят и да станат достъпни за всеки. Технологията за безплатна енергия на елита на илюминатите е далеч напред пред всичко останало, с което е запозната обществеността, както е и с други научни знания. Как ли се подсмихват на онова, което се преподава на учениците в училищата и уни­верситетите по света под названието „наука“.

Братството знае, че законите на Сътворението, както бяха изложени в началото на книгата, са верни. Те знаят за енерги­ите и честотите. Версията може да е изопачена от други погрешно осведомени, но те познават истинските закони на физиката. Не твърдя, че следващата история е изцяло вярна, част от нея може да е дезинформация, но ще ви даде известна представа за това колко по-напред от учените „говеда“ са учените на илюминатите.

Франклин Д. Рузвелт бил близък приятел на Никола Тес-ла, ученият гений, много от чиито знания дошли от извънзем­ните. Един от студентите на Тесла, Гилемо Маркони, основал тайна група, която твърдяла, че е конструирала „летящи чи­нии“ през 40-те години и че се е приземила на Луната в началото на 50-те години. Интересното е, че абсурден брой учени като Маркони и други, работещи в сходни сфери, са починали по странен и необясним начин. Някои учени твър­дят, че Рузвелт помолил Тесла да стане ръководител на проект, сега познат като експеримента „Филаделфия“. Негов заместник бил д-р Джон Фон Нойман и екипът се разположил в Принстънския университет, преди всичко да се пренесе във военноморската база в Бруклин през 1940 г. и да бъде закоди­рано под името проект „Дъга“. Официалното поръчение било да се направят американските кораби невидими за радарите и за човешкото око. Те постигнали това с миночистач като генерирали силни магнитни полета. През 1942 г. Тесла полу­чил тежко въоръжен брониран кораб, но той протестирал, когато научил, че този път на борда ще има екипаж. Той смятал, че те ще бъдат в опасност и е сигурно, че е саботирал теста, който не проработил. Тесла напуснал и се говори, че десет месеца по-късно бил намерен мъртъв в хотелската си стая в Ню Йорк. Фон Нойман поел поста и на 20 юли 1943 г. провел експеримента отново под екскорта на американския разрушител „Елдридж“.

Получило се, но екипажът изпаднал в истерия и се разбо­лял. Фон Нойман поискал още време за усъвършенстване на технологията, но командирът на военноморските операции настоял да приключи до 12 август 1943 г., защото искали да използват тази потенциална възможност във войната. Той обаче казал, че ще приеме само невидимост за радар. Това те постигнали в пристанището на Филаделфия, но тогава, след една синя искра, „Елдридж“ изчезнал физически за три часа. Сега нещата се усложняват, защото ни предстои да пресечем честотите на времето и пространството. Двама млади учени – Едуард и Дънкан Камерън, които били на борда, излезли на палубата и открили, че екипажът е изпаднал в пълна истерия, а двама от тях се хвърлили през борда. Историята твърди, че те не паднали във водата, а във военната база „Монтаук“ на Лонг Айлънд в Ню Йорк, където осъзнали, че било 1983 година – четиридесет години по-късно. Да, знам, че звучи налудничаво, но чуйте какво още имам да ви казвам!

Цялата подготовка за експеримента „Филаделфия“ била филмирана и се говори, че основните теми в него са верни. В подземния център в „Монтаук“ двамата Камерън били отве­дени да видят Фон Нойман, сега, естествено, много по-въз­растен мъж от онзи, който познавали през 1943 г. Било съоб­щено, че Фон Нойман е починал през 1957 г., но това било част от прикриването на работата му. Той им казал, че трябва да бъдат транспортирани назад във времето на борда на „Елд­ридж“ през 1943 г., за да унищожат устройството, защото експериментът бил създал „балон в хиперпространството“, който заплашвал с катастрофа на тази честота. По това време (1983 г.) Фон Нойман вече бил усъвършенствал технологията за пътуване във времето благодарение на сътрудничеството на извънземни от 50-те години, твърди историята. Двамата Камерън били транспортирани обратно на кораба и в 1943 г., където те разбили устройството. Когато това станало, „Ед-ридж“ отново се материализирал. Виждате ли, казах, че е объркано, но става още по-заплетено, ако прочетете цялата история, както е документирана в други книги. Трудно е да се осмисли всичко това, ако продължаваме да се държим за нашата версия за времето, вместо за версия, според която минало, настояще и проектирано бъдеще протичат едновре­менно. Може би най-поразителен бил фактът, че когато Камерън се върнал в 1943 г. и казал на Фон Нойман какво се било случило с него през 1983 г., шефът му отказал да му повярва!

Пак повтарям, че не вярвам на всяка дума. Не знам. На бял свят излизат някои изумителни истории, но аз наистина вярвам, че учените на илюминатите най-малкото работят в подобни сфери, включително интер-честотите, а вероятно и пътуването във времето.

Говори се, че когато „Елдридж“ се върнал във физическия свят на 1943 г. бил истински кошмар за гледане. Синхрониза­цията между време, пространство и молекули била толкова разбъркана от случилото се, че много членове на екипажа се превърнали в част от надстройката на кораба. Други били полудели, а трети щели да изчезнат или да избухнат в пламъ­ци. Говорим за интелигентност без мъдрост. Лудите професо­ри са изтървани. Изследователите, които правят тези твърде­ния, казват, че проектът бил спрян след като „Елдридж“ изчезнал, а Фон Нойман отишъл в Лос Аламос, за да работи върху разработването на атомната бомба. Но към 1947 г. любопитството и потенциалните възможности за надмощие, които се разкривали от наученото по време на експеримента „Филаделфия“, взели връх. Той отново бил стартиран като проекта „Феникс“ под ръководството на Фон Нойман във военноморската лаборатории „Брукхевън“ в Ню Йорк. Той работел и по възстановяването на разбития космически кораб и извънземните, подобно на онези близо до Розуел. Някои изследователи казват, че известен брой самолети умишлено били свалени от американските военни, когато осъзнали колко сериозна може да бъде дестабилизацията. Предполага се, че Фон Нойман и д-р Ваневар Буш са работели с извънземното от катастрофата в Розуел, известно като ИБИ.

Някои твърдят, че разработката на проекта „Феникс“ през 80-те години довела до познания и технология за пътуване през времето. В една история се разказва, че били пътували напред във времето, но когато стигнали 2011 година, всичко заприличало на сън. 2011 година се свързва с предсказанията на маите и други за период на голяма промяна. Много се спекулира с това, че да разглеждаш темите, а не всички детайли, твърдения и контратвърдения, е вероятно далеч по-продуктивно. Освен това се говори, че Фон Нойман и тайните учени били усъвършенствали техниката за състаряване и под­младяване на хората, като се счупвала тяхната „ключалка на времето“. Тесла работел върху ключалките на времето, преди да умре или изчезне. Ние сме заключени във времето от раждането си във версията за времето на тази честота. При физическата смърт ключалката на времето се счупва и ние сме свободни да се придвижим към светове с друго време и пространство. Без тази ключалка на времето по време на физическия живот ще настъпи хаос и нещата, случили се с екипажа на „Елдридж“, щяха да се случват с всички нас. Но ако можете да отстраните ключалката на времето по контро­лиран начин, можете да увеличавате или да намалявате въз­растта на физическото тяло или поне така казват някои изсле­дователи. Елитът на Братството знае как да променя времето в ограничен мащаб, а от гротесктните експерименти, които извършват върху своите привлечени жертви, тези луди учени са се научили и да клонират. Някои от „малките сиви човече­та“, които хората често съобщават, че са видели, може да идват от техните лаборатории и съм сигурен, че те имат способността да създават човешко тяло в стила на Франкенщайн. И ние си мислим, че провеждаме дискусии за морал­ността на генното инженерство, докато стават подобни неща! Хиляди хора изчезват по целия свят всяка година и никой повече не ги вижда. Не се съмнявам, че някои от тях са свършили в подземните лаборатории.

Тяхното разбиране за антигравитационната технология -космическия кораб – вече е много напреднало и много oт наблюденията на НЛО, за които чуваме, могат да се окажат самолет, тестуван и управляван от хора пилоти. Ярката светлина или зарево около НЛО, за каквито се съобщава от много хора, са причинени от магнитното поле, произведено от само-лета, което въздейства на гравитационното поле и поражда антигравитационност. Съществуват многобройни различни технологии, използвани от тези кораби, за да се впрегнат естествените енергийни полета.

Помислете какво би могло да се направи с това познание, ако попадне в подходящи ръце. То може да сложи край на бедността, страданията и унищожаването на околната среда. Бихме могли да пътуваме от Великобритания до Германия за пет минути, от Великобритания до Австралия за половин час или по-малко. Изоставянето на днешното деструктивно безумие след краха на сегашната система няма да означава бедност за всички. Ние имаме право на избор да направим живота по-лесен чрез изумителна, конструктивна технология, която ще помете бедността, глада и бездомните в кофата за боклук на историята, където им е мястото. Ще го направим, защото обърканите хора няма да спечелят. С помощта от всички нива трансформацията ще премахне тяхната манипулация и те ще трябва да чакат нова възможност да предизвикат огромна липса на равновесие. Те ще направят всичко възможно, за да предизвикат безредие през следващите двадесет години или повече, но контролът им над тази планета наближава своя край.

Необходим е бунт на студентите, занимаващи се с наука – на всички студенти – от всички университети, като се уста­нови координация помежду им. Те трябва да настояват да разберат с какви знания всъщност се разполага и да отхвърлят глупостите, които им се подават с лъжичка, за да ги държат в неведение. Същото се отнася и за лекторите, повечето от които също не знаят какво става. Хайде, приятели, раздвижете се. Направете го мирно и с любов, но се погрижете протестът да е подкрепен от несломима решимост. Роботите трябва да въстанат или ще съжалявате во веки веков.

Студентите по медицина и другите здравни служители трябва да направят същото. Страданията на хората, когато няма нужда от такива, е един от най-големите скандали в тази история. С напредването на трансформацията новите методи на лечение ще сложат край на днешните пристрастени към лекарства, пристрастени към операции здравни служби.

Отново медицинската наука е била насочвана да вижда единствено физическото ниво на съществуване. Тя лекува симптомите, а не причините, защото не разбира причините. Как е възможно, когато повечето болести се дължат на дисбаланс на нашите нефизически нива, медицинската наука да настоява, че тези нива не съществуват? Знае се, че хора, които живеят под или близо до електропроводи или са в тесен контакт с електромагнитни технологии, са по-податливи на определени заболявания, особено на някои видове рак. Хуман­ната наука няма представа защо е така. Но нашият нефизически Аз е поредица от електромагнитни енергийни полета, дейс­тващи като едно. Когато влезем в близък и последователен контакт с други мощни електромагнитни полета, изхвърляни от електропроводите и технологиите, нашият неуловим Аз бива засяган по различни начини. Този дисбаланс изкривява етерното тяло, което управлява действията на физическото. На свой ред етерната организация се разстройва, а физичес­кото губи равновесие, което води до рак или друга болест. Ето защо екипажът на „Елдридж“е бил засегнат на всички нива от силното електромагнитно поле, на което са били изложени.

Дори болестите се използват в служба на системата. Лекарствените компании, контролирани или притежавани от Братството, финансират научните изследвания и настояват финансираните от тях учени да търсят единствено начини за лекуване на болестите с лекарства или технологии, които могат да бъдат купени и продадени. Светът е залят от таблет­ки и еликсири, а лекарствените компании измерват печалбите си в милиарди. Брутното повишаване на цените при някои от тях достига до 90 %. Но здравните служби са заляти от хора, които са болни! Когато бах по-млад, имах лекар, който едва повдигаше глава да ме погледне, преди да напише рецепта за едно или друго лекарство. Представителите на фармацевтич­ните компании имат много начини за „насърчаване“ на лека­рите да използват техните продукти. Толкова много хора са болни, физически или емоционално, че здравните служби при­личат на конвейерни ленти, разцепващи и предписващи лекар­ства за нескончаемия поток от породени от системата болес­ти, който минава покрай тях. Лекарите и сестрите са също такива жертви като пациентите. Те са като икономистите, политиците, учените и журналистите. Те са програмирани да мислят по начина, по който мисли Системата, и да изпълняват заповедите й в затвора от неправилни разбирания, който тя издига около тях. Но отново много се пробуждат от този сън.

Нищо не описва по-добре конвейерния манталитет на медицинските грижи от един рекламен проспект, изпратен от практикуващите лекари на остров Уайт. В него на пациентите се напомняше, че срещата с лекаря трае само пет минути и че това не е време за обсъждане на други проблеми. Толкова. Фактът, че „другите проблеми“ вероятно са причината за тяхното заболяване, изглежда не се отчита. Ако нашият безс­мъртен Аз е в дисбаланс, особено на емоционално ниво, това се процежда надолу през системата от чакри и се проявява като физическа болест. Медицината реагира като замерва симптомите с лекарства, пренебрегвайки причината. Тя при­ема, че стресът и емоционалните проблеми могат да причинят заболяване, защото има необорими доказателства, но отхвър­ля идеята за вечно съзнание и затова не може да разбере защо стресът води до заболяване. Когато открият емоционален проблем, предписват валиум или други антидепресанти, опит­вайки се да потиснат симптомите. Онова, от което пациентът наистина се нуждае, е да се посочи причината за неговата депресия. Ако сте депресирани, защото битовите ви условия са лоши, не се нуждаете от лекарства, а се нуждаете от прили­чен дом. Но вместо да бъдат в служба на здравето, системата е превърнала лекарите и сестрите в медицински боклукчии, занимаващи се с човешките отпадъци, които системата все­кидневно изсипва. Аз не осъждам лекарите или който и да е от медицинската сфера. Какво друго могат да направят, кога­то работното им натоварване е толкова голямо, че не могат да отделят повече от пет минути на пациент и не разполагат с властта да осигурят на пациента онова, от което наистина се нуждае, за да се елиминира болестта му?

Превантивната медицина, която отстранява причините за болестта, преди да са се превърнали във физически проблем, е силно пренебрегвана от медицинските учреждения, защото да направиш необходимото би означавало да преосмисляш всички ценности и погрешни принципи. Вместо това дори предотвратяването на болестта – или поне така се твърди -се използва за подклаждане на огъня на финансовия опортюнизъм и експлоатация. Знаехте ли, че флуоридите, добавяни към питейната вода в името на борбата срещу разрушаването на зъбите, са били използвани като отрова за плъхове близо 40 години?

От началото на XX век индустриалните флуориди са основният замърсител на реките и потоците, отравяйки земя­та и животните. Те са вторичен продукт от алуминиевата промишленост. През 1939 г. институтът „Мелън“ в САЩ помолили д-р Джералд Кокс да намери пазар за флоуридните отпадъци. Кокс, който бил биохимик, предложил идеята те да се изхвърлят в питейната вода за обществени нужди. Това удовлетворило неговите работодатели – института „Мелън“, защото той бил собственост на семейството на Андрю Мелън – собственик на „Алуминиъм Корпорейшън ъф Америка“ (ALCOA). През 1944 г. Оскар Юинг бил нает от ALCOA c годишна заплата от $750 000 и това станало преди петдесет години! Само за няколко месеца той станал шеф на Федерал­ната агенция за сигурност и повел кампания за добавянето на флуорид в общественото водоснабдяване. Към 1951 г. вече бил убедил Конгреса, че това е добра идея и бил получил два милиона долара като начало. Тази отрова за плъхове не може да се пуска в реки и потоци, защото се смята за твърде опасна, но може да се пуска във водата, която пият хората! Това било страхотно за ALCOA, но ужасно за хората, и подобен сорт прикрити машинации се извършват зад думите на политиците всеки ден. Интересното е, че е установено, че флуоридът води до затъпяване.

Това е мечтаното царство за фармацевтичните компании. Не е учудващо, че една единствена лекарствена компания, която наблюдавах, увеличи печалбата си за шест месеца с 1,7 милиарда долара. Това увеличава много богатството на хора като Рокфелер, които притежават половината от фармацев­тичната индустрия в САЩ, според списание „Нексус“. Но това увеличение на печалбите става успоредно с нарастване на броя на заболяванията, причинени от лекарства. Д-р Брайън Сторм, помощник-ръководител на направлението „Медицина и фармакология“ в Университета към училището по медицина в Пенсилвания, изчислява, че страничните ефекти от лекарс­твата убиват 160 000 американци всяка година, а 1,6 милиона постъпват в болница. Виждал съм хора, за които зная че са предписали хапчета за дадени симптоми, и други, които пред­писват такива, които да компенсират ефекта от тях. От това касите на лекарствените компании се пълнят още по-бързо. Ако медицината не разбира истинската природа на човешкото същество, как може да избегне създаването на лекарства. които причиняват повече вреди от първоначалната болест, която трябва да лекуват? Но в такъв случай, упоеното населе­ние е точно това, което Братството иска. И откъде да знаем какво слагат в тези лекарства?

Фармацевтичните компании са ужасени от алтернативите пред тази лудост. Те описват алтернативните лечители като „шарлатани“, които са потенциално опасни, докато често самите те са смъртно опасни. Има хора, които се наричат алтернативни лечители, но не са нищо подобно и вие трябва да внимавате. Но аз не си спомням някой алтернативен лечи­тел да се е появил с „Талидомид“, който е деформирал тол­кова много бебета; нито си спомням да са давали на хората лекарства със страничен ефект, който гарантира, че жертвите им никога повече няма да могат да излязат на слънце. Лекар­ствените компании правят и двете, и много повече. Точно както нефтените компании и Братството се опитват да спрат технологиите за безплатна енергия, така и фармацевтичните компании на Братството полагат всякакви усилия, за да дис­кредитират и унищожат всички лечения, които не включват лекарства. Те не искат лек за рака. Те правят прекалено много пари от продажбата на лекарства, които лекуват неговите симптоми. Не става въпрос за здравето. Става въпрос за богатство.

Фармацевтичната промишленост е една от най-корумпи­раните и корумпиращи организации, изобретени от човечест­вото. Тя се контролира от Братството и е една от неговите най-зловещи операции. В своята книга „Астмата може да се преодолее“ Ян Сенклер казва, че през 1972 г. една комисия, организирана от чилийския президент Салвадор Алиенде (ле­кар), съобщила, че не повече от две дузини лекарства са наистина ефективни. Лекарите от комисията предложили драстично намаление на лекарствата, купувани от компаниите, предимно американски. След година хунтата с подкрепата на ЦРУ изгони с преврат Алиенде. Лекарите от комисията били убити, а новият режим подновил обичайния бизнес с лекарствените компании. Индустрията контролира цялата система – лекари, университети, изследвания, правителства, здравни министерства, съдбите. А когато са възпрепятствани да разпространяват лекарства, които са разобличени като опасни, те ги тръсват на Третия свят. Затова всички вие, замесени в медицината, ще продължите ли да приемате всич­ко това, или ще се обедините и ще направите нещо?

СПИН е невероятно средство за печалба за фармацевтич­ната промишленост. Те дори разнасят слухове за „лечебни средства“, за да повишат цената на акциите си, докато хората инвестират в някоя компания, надявайки се, че ще спечелят куп пари, когато „лечебното средство“ се пусне на пазара. Те постъпват така и с други „лечебни средства“, а медийните пудели лаят в един глас със своя господар като разпростра­няват истории за изследователски проекти за лекарства, които са на прага да направят такъв или онакъв „пробив“, но които никога не виждат бял свят. СПИН, този изпратен от небето ускорител на печалбите за лекарствените компании, не е ня­каква мистериозна болест, появила се от нищото. Тя почти сигурно е създадена в някоя лаборатория. Виждал съм някои доказателства, предоставени от д-р Робърт Стрекър, че СПИН по същество се причинява от амалгамацията на две болести по животните – волска левкемия сред говедата и вируса висна, който засяга овцете.

Д-р Стрекър казва, че гените на вируса, причиняващ СПИН, не съществуват в приматите или хората. Но те същес­твуват в тези два вируса, познати като ретро-вируси сред говедата и овцете. По време на изслушванията на Комитета по църковни въпроси през 1969 г. стана ясно, че Министерст­вото на отбраната е поискало десет милиона долара за създа­ването на нови вируси, които унищожават имунната система. През 1972 г. Бюлетинът на световната здравна организация (част от ООН) изнесе предположения от група вирусолози, че е създен вирус, който унищожава Т- и В-клетките в човека. Очевидно идеята е била, че ако са в състояние да създадат вирус, причиняващ рак и левкемия, това ще им помогне да намерят лечение за тези болести. Изследването на Стрекър го накарало да вярва, че волската левкемия и вирусът висна са били смесени в лабораторията, за да се създаде волски вирус висна. След това той бил отгледан в човешка тъкан, което го превърнал във вирус, засягащ човешкото тяло по начин, който разрушава имунната система. Ние го наричаме СПИН.

Властите отхвърлят това и дори отричат съществуването на комбинирания вирус по говедата и овцете, познат като волски вирус висна, но д-р Стрекър издирил доклади, в който подробно е описано точно това. Той казва:

„(Волският вирус висна) има точно същата форма като вируса на СПИН; той има същата молекулна маса; има абсолютно същата генна структура в известен смисъл; притежава същата магнизиева зависимост, която е срав­нително рядко срещана в този клас агенти. Той притежава абсолютно същата способност да убива Т-клетките се­лективно и при все това според кумулативните познания на световните експерти по СПИН такъв вирус не същес­твува. Е, това е лъжа.

Онова, което мислим, че е станало, е, че… през 1972 г. произведохме група вируси, които да причинят рак в лабораториите по целия свят, а след това, според нас, тези вируси вероятно са били тествани. Мислим, че са били изпробвани върху големи групи от хора в Африка, което обяснява как са се получили триста милионата африканци, които вероятно са заразени днес… Епидеми­ята в Африка не е започнала от инфекция, локализирана само на едно място. С други думи, броят на заразените е толкова голям, че в някой момент в средата на 70-те години трябваше да се предприеме масова ваксинация. Онова, което според нас наистина се е случило, е, че група учени са отишли в Африка и всъщност са тестували тези агенти там.“ (Под прикритието на ваксинация за едра шарка.)

Интересно е също, че според д-р Стрекър първоначално­то разпространение на СПИН в САЩ съвпада напълно с проучването на ваксина за хепатит В, поръчано от американ­ското правителство, което включвало млади бели хомосек­суалисти на възраст между двадесет и четиридесет години. СПИН се появил там, където се провеждало проучването на ваксината за хепатит – Ню Йорк, Сан Франциско, Лос Анджелис, Чикаго и Сейнт Луис. Ако вярвате, че никой никога не би направил подобно нещо, то е защото животът ви се определя от стандарти, които са далеч по-високи от тези на заблудените хора, които управляват света. Ако си помислите колко много страни са правили изпитания с атомни бомби, без да евакуи-рат нито войниците си, нито местното население, защото искат да проучат въздействията върху човешкото тяло, става ясно доколко уважават човешкия живот някои от тези герои. Отрови и радиация са изпускани умишлено сред местното население по света, за да се проучват последиците. Тестува-нето на бактериологичните войни е провеждано по този начин. Един от американските проекти във връзка с тях бил наречен МК-УЛТРА, за който говорих в една от предходните глави. Робърт Стрекър казва, че през 30-те години в Алабама те набрали чернокожи за продължително изследване върху прог-ресирането на сифилиса, а когато се появил пеницилинът, те попречили на мъжете да бъдат излекувани, защото смятали изследването за по-важно. Същият манталитет и още по-лош продължава да се шири и днес в научната общност на екстре­мистите. Между другото, това изследване в Алабама било провеждано от Американската служба за здравеопазване, ко­ято днес се е разположила в Атланта, Джорджия, под името Център за контрол на болестите и тя „води“ правителствената битка срещу СПИН. Според мен лекарството за СПИН вече е изнамерено.

Не знам дали всички предположения на д-р Стрекър са верни, но той прави някои убедителни изводи и съм сигурен, че СПИН е възникнал в лаборатория. Една от темите, присъс­тващи в заключенията на изследователите за Новия световен ред, е, че съществува таен план за намаляване на световното население чрез геноцид и той включва опити за използването на болести като СПИН и техники за биологични войни. Както казах, има странни хора под влиянието на много заблудена сила. Какво се казва в „Протоколите“ ? Те ще разклатят осно­вите на част от населението чрез „ваксинирането на болести“.

Смята се, че идеята за намаляване на населението чрез разпространяването на болести се е родила на една среща на учени през 1957 г., които стигнали до заключението, че увели­ченото население, замърсяването и експлоатацията на окол­ната среда ще унищожат системите за поддържане на живота на планетата към 2000 година. Айзенхауер заповядал да се проведе проучване на алтернативните начини за реагиране на тази криза. Алтернатива номер едно била да се използват ядрени оръжия, които да взривят дупки в стратосферата, за да се позволи на топлината и замърсяването да изтекат и да се промени деструктивната човешка култура в култура, насочена към опазване на околната среда (това било отхвърлено). Ал­тернатива номер две била да се построят подземни градове, свързани чрез тунели, където избрани представители на раз­лични култури щели да продължат човешката раса. Алтерна­тива номер три била малцина избрани да се преместят в нови бази на Луната и други планети. Луната получила кодовото име „Адам“ в този план, а Марс бил „Ева“. И трите алтерна­тиви включват разпространяването на смъртоносни болести и се смята, че СПИН е една от тях. Не мога да потвърдя нищо от това и не го представям като факт, но е очевидно, че ние дори не подозираме цялата история на СПИН. Според едни вирусът HIV, за който се казва, че причинява СПИН, не е виновникът или поне не е единственият, и аз вярвам, че електромагнитното замърсяване, причинено от военните и тайните служби, уврежда човешката имунна система.

Лечението на СПИН и други човешки болести лежи в области, определяни като алтернативна медицина. Аз съм особено впечатлен от вибрационната медицина и използване­то на звука за ребалансирането и рехармонизирането на ума, тялото и духа. Вече казах, че всяка вибрация притежава свой собствен звук, цвят, символ и номер и ако можете да ги използвате за хармонизиране на тялото и човешкото енергий­но поле, болестта се заменя със здраве. Звукът, който предс­тавлява вибрацията на хармонията за Земята, е звукът „ОМ“, а цветът е белият, смесица от всички цветове. Древните са знаели за това. Символът на вибрацията „ОМ“ е три спирали, оформящи триъгълник. Той може да бъде открит в безброй древни селища, върху камъни и пещери. Тези знания сега отново изплуват в нашето съзнание и ще революционизират лечението.

Алтернативите, като акупунктура, хомеопатия, рейки, радионика, ароматерапия, рефлексо-логия и други отразяват да­леч по-широкото разбиране за човешкото същество. Те се опитват да отстранят дисбаланса на всички нива и лекуват причината, не симптома. Те предпочитат да определят потен­циалния проблем и да ребалансират енергийните полета, пре­ди да бъде почувстван физически дискомфорт. Акупунктурата, която е хиляди години по-стара от лекарствените компа­нии, използва иглите, за да балансира енергийните потоци, протичащи през чакрите и линиите на енергията, познати като меридиани. Древното лечение с полагане на ръце не е „лече­ние чрез вяра“; то пренася енергиите от лечителя през ръцете му до пациента. Един вид фотография, разработена от руската двойка на име Кирлиан, може да фотографира енергийните полета около тялото. Те са открили, че когато фотографират някой, страдащ от дадена болест, енергийните полета са сла­би. Когато фотографирали лечители, енергиите били особено живи и ярки. След лечебен сеанс енергиите на пациента ста­вали по-силни, а на лечители временно отслабвали. Всеки притежава потенциала да лекува до известна степен в зависи­мост от това какво са избрали да правят в този живот. През следващите няколко години милиони ще разберат, че са дош­ли на Земята, за да бъдат лечители, защото това ще бъде от решаващо значение по време на прехода.

Еволюцията на лекуването е друг пример за това защо системата трябва да рухне, ако искаме да постигнем истинска промяна. Разрастването на алтернативното лечение се уско­рява от провала на здравните служби като Националната здравна служба във Великобритания. Тя непрекъснато страда от липса на средства, защото системата не е в състояние да прави пари от „вземи, направи и хвърли“, за да се справи с увеличаването на човешките болести, причинени от свръхконсумацията; а когато дадена здравна служба е зависима от лечения на базата на лекарства и скъпи хирургически опера­ции, тя никога няма да има достатъчно пари за всичко, което трябва да направи. Смъртта на икономическата система на­сърчава хората да търсят алтернативи като бартера и същото важи и за лекуването. Здравните служби се разпадат и хората се обръщат към алтернативите далеч по-бързо, отколкото при други обстоятелства. Промените в съзнанието ще ускоряват този процес всяка година, докато не стане сливане между знанията за физическото ниво, както са изразявани от днеш­ните лекари, и разбирането за по-висшите нива, притежавано от алтернативните методи. Не разбирам това сливане като баланс 50 на 50. Нищо подобно. Алтернативните методи ще се превърнат в непреодолими основи на грижите за здравето и ще се разработят други, още по-ефективни методи, когато по-висшето познание стане достъпно за нас и ние сме в състояние да контролираме процеса на стареене и да отстра­ним генетичните заболявания чрез препрограмиране на гене­тичния код на ДНК. Дните на „отрежи ги и им пробутай лекарства“ са към края си.

Ще видим, че физическото тяло е далеч по-фантастично творение, отколкото го разбира науката, и че в основата на здравето и болестта е мисълта. Нашите етерни енергийни полета организират физическото тяло, както вече казах, и закодират всяка клетка с памет за онова, което е и което трябва да бъде. Клетката е класически пример за универсалния прин­цип, че „каквото е горе, такова е и долу“. В енергийната система и памет всяко нещо е по-малка версия на цялото тяло. Нашите мисли непрекъснато въздействат на този процес по­ложително и отрицателно. Всичко, което става с нас и което засяга нашите мисли, се отразява върху генетичния код на ДНК, който ние предаваме на своите деца или, за да бъдем по-точни, на физическите тела, които създаваме за съзнанието на нашите деца. Ние можем да получим генетично заболяване заради емоционална травма или физическа злополука, която някой е преживял в същата генетична линия преди хиляди години. Въздействието на емоциите върху етерната организа­ция се предава до ДНК и надолу по линията, докато ДНК не се „почисти“ от този наследен генетичен дисбаланс. Това може да стане много бързо и лесно, само за няколко

минути, ако знаете как, и продължителните болести изчезват след такова лечение. Когато то получи признание, вече няма да искате да купувате акции от фармацевтичните компании и традиционна медицина. Очевидно ние сме много силно засег­нати от генетичната история на наследствената линия на нашите генетични скафандри и всеки ден, всеки минута от деня умират хора поради липсата на елементарно лечение, което може да елиминира генетичната обремененост, носена от всяко тяло. Онова, което правим и което преживяваме емоционално и физически в този живот, се предава на нашите деца. Когато пречистването на ДНК се приеме масово, бъде­щите майки и татковци ще преминават през този процес, за да са сигурни, че предават само положителни генетични ко­дове на своите деца. Емоционалното състояние на майката по време на бременността оказва много голямо въздействие върху децата, защото бебето в утробата е свързано с кръво­носната система на майката и растящият зародиш бива гене­тично засегнат от емоциите, които тя преживява. Лечителите в това поле на вибрационната медицина и генетичното пре­чистване са години пред медицината, каквато я знаем. Вижте как с напредване на времето лекарствените компании се опит­ват да ограничат и обявят за незаконни алтернативните лече­ния пред техните империи на алчността. Те вече го правят и ние трябва да откликнем на това по обичайния начин – като пренебрегваме тях и всеки закон, който би могъл да се роди от тяхното лоби.

Разпространението на лечението и лечителите не може да стане твърде бързо. Някои болести ще изчезнат с повишаване на съзнанието, докато в същото време ще се развият нови, някои от които в резултат на ускоряващите се вибрации на онези, които решат да затворят умовете си за промяната. Вибрационната дисхармония между тези хора и съзнанието на планетата ще има много последици върху душевното, емоци­оналното и физическото здраве. Колкото повече хора активи­рат своите лечителски умения, толкова по-добре ще е за всички. Тази необходимост ще е още по-голяма заради после­диците от предписването на лекарства като бонбони. Написах „Не трябва да е така“ заради опасността от „свръхмикроби“. Това са вируси, които са си изградили имунитет към лекарс­твата от рода на антибиотиците, предписвани за почти всичко, което се движи. Ние вече виждаме тези свръхмикроби и мисля, че някои болести, за които мислехме, че са си отишли завина­ги, ще започнат да се връщат. Между другото свръхмикробите са включени в производството на храни. Селскостопанските методи, изобилстващи от лекарствени средства, способстват за създаването на имунитет у насекомите срещу отровите, разпръсквани върху посевите.

От другата страна на прехода ние ще притежаваме такива знания, че ще живеем на това физическо ниво стотици години, ако пожелаем, точно както е било в Атлантида. Ще слушаме истории за едно време на Земята, когато хората са казвали, че съществува единствено материалният свят; ще ни разказват за една толкова примитивна цивилизация, че представителите й грабели планетата за горива, разрязвали телата си и изпол­звали еликсири, които причинявали толкова болести, колкото и лекували. Ще се усмихваме на разказвачите. Ще поклащаме глави. И ще ни се струва трудно да повярваме.

↑↑

 ТУХЛИ   В   СТЕНАТА

Нека ви предложа дефиниция за думата образование, както се разбира в училищата и университетите по света: да учиш, инструктираш и да насаждаш доктрина, идея или мне­ние.

„Оксфордският речник на английския език“ не би се съг­ласил, защото това е дефиницията, която дава за „индоктри-нирам“. Но за мен това е идеално описание на версията на човечеството за образование. Нашите деца не се образоват. Те се индоктринират: „у тях се насаждат доктрини, идеи или мнения“.

Това е съществено за процеса на обусловеност, на който сме подложени през целия си живот. Образование за младите е прекрасна концепция, ако то е онова, което наистина трябва да бъде. Но Системата до голяма степен контролира онова, на което се учат децата, как ги учат и в какво иска да вярват. Какъв по-добър начин да привикнете населението, от този да контролирате на какво се учат младите през годините на оформяне на характера им? А от онова, което сме видели о системата в цялото й величие, мислите ли, че този контрол ще се използва за доброто на децата или за доброто на Система та? Образованието, поне в неговия западен вариант, има за цел да създава фураж за системата.

То пълни младите и потенциално творчески умове с потоци от скучна, неуместна и често неточна информация; със сложни математически уравнения, с които повечето хора ни кога не си служат; и с възглед за историята, който представя държавата във възможно най-добра светлина. Една дама от Тексас ми разказа как преподава история. Първо, дълго време се отделя, за да се накарат учениците да се чувстват горди от факта, че са тексасци. Те били не само най-добрите хора в Америка, те били най-добрите в света. Веднъж насаден този възглед, геноцидът над индианците от страна на белите засел­ници се замазва и се минава за абсурдно кратко време. Може да се каже, каза тя, че американската история всъщност е започнала едва през XX век. Онова, което бихте нарекли „образование“, е част от войната на Братството срещу мла­дите:

„Ние сме сложили ръка на правораздаването, на про­веждането на избори, на пресата, на свободата на личността, но основно на образованието и обучението като ъглов камък за свободното съществуване. Ние сме измамили, объркали и корумпирали младите Гой като сме го отгледали с принципи и теории, които знаем, че са подправени, макар че самите ние сме ги внедрили.“ (Протокол на илюминатите 10)

При многото си посещения в университети се натъжавам като виждах младите хора, още не навършили 20 години, в чиито глави няма мисъл, която да не е поставена там от някой друг. Те се изправят пред вас, след като са прекарали едва 17 или 18 години на планетата, и вече безсмислено повтарят като папагали пропагандата на Системата. Още един робот, явя­ващ се на служба. Бях изумен, когато една студентка от прес­тижния университет в Кеймбридж напълно сериозно ми каза, че ако не ядеш месо, ще умреш! Фактът, че стоях пред нея здрав и прав след дълги години на вегетарианство, не оказа никакъв ефект върху нейното убеждение, че да отказваш да ядеш убити животни е равносилно на самоубийство.

Виждате как индоктринирането може да се затвърди тол­кова бързо. Колкото повече навлизате в образователната сис­тема, толкова повече възможности възникват за контролиране на начина ви на мислене. Някои от най-просветлените хора, които съм срещал, са напуснали училище възможно най-рано и не са ходили в университет. Просветлението идва с разши­ряване на съзнанието и достъп до висшите нива на познание. Преобладаващата част от традиционното образование затваря умовете и ги фокусира единствено върху този физически свят. Организаторът на кампании Майкъл Рол посочва това в своята брошура „Потискане на знанията“. В нея той се обръща към онези от върховете на системата, но принципите важат за всички и всичко, било то религия, наука или икономика:

„Ако любящите родители на едно бебе още от раждането му казват, че 2 + 2 = 3, а по-късно в неделното училище, детската градина, предучилищните занимания, държав­ното училище и университета на този млад ум отново се казва от явно умни и често високо уважавани учители, че 2 + 2 = 3; и ако същото това обучение продължи чрез масмедиите, подкрепено от тежката дума на закона, има ли нещо чудно, че толкова много хора, често заемащи много отговорни постове, сериозно вярват, че 2 + 2 = 3?“

Системата е нагодена към задаването и взимането на изпити. Това незабавно поражда „успехи“ (онези, притежава­щи способността да поемат и запомнят предимно неуместна и невярна информация) и „провали“ (онези, които не прите­жават тази способност или са твърде отегчени, за да я изпол­зват). „Успехите“ отиват в университета, където се поема още повече неуместна и невярна информация, а „провалите“ оти­ват да си търсят работа, която по-вероятно ще бъде дадена на „успехите“. Що за начин да започнеш живота си – да бъдеш успех или провал.

Аз бях провал според това определение. В училище бях страшно отегчен. Не виждах как по-голямата част от вълната от информация, която бях принуден да слушам ден след ден, би имала някакво отношение към бъдещия ми живот. Имах и тайното усещане, че повечето от онова, което ми се казваше, бяха празни приказки. Учителите ми говореха и рядко се допитваха до мен или искаха да дам израз на творческия си потенциал. Никога не взех и един изпит и напуснах училище при първа възможност, за да стана професионален футболист. Цялото ми образование в истинския му смисъл протече след това. Обичах училището заради спорта и приятелите си. Ха­ресвах и повечето от учителите, защото бяха добри хора. Но уроците и изпитите бяха нещо, което трябваше да изтъпря, за да играя футбол и да бъда със съучениците си.

Разбирам защо Системата обича изпитите. Те са отличен начин да накараш децата и младежите да усвоят възгледа на системата. Има малко място за лично мнение. Ако искаш да преминеш, трябва да кажеш на статуквото онова, което то иска да чуе. Кой поставя въпросите на изпитите? Статуквото. Кой решава какви трябва да са отговорите, за да преминеш? Статуквото. Конвенционалната мъдрост на деня определя критериите, според които минаваш или се проваляш. Няколко века по-рано щяхте да се провалите на изпита си, ако бяхте казали, че Земята е кръгла!

Подобно на всички проявления на Системата, образова­нието е в голяма беда. Неговата роля е да произвежда роботи, които да запълват работните места, откривани от системата, и да избива от умовете на младите хора всяка мисъл за бунт срещу статуквото. Развитието на Системата не включва та­лантите и творческите способности на хората; хората трябва да бъдат приучени и подготвени да пасват на системата. Хората сляпо приемат, че докато „вземи, направи, изхвърли“ може да наема роботи, най-приемливото е да ходиш на учи­лище, за да бъдеш подготвен за работата, а после да работиш по професията си, докато се пенсионираш или умреш. Но сега вече нещата се променят. Милиони млади хора не виждат бъдеще в работата в края на редицата. Дори „успехите“, университетските възпитаници, се борят да намерят работа. Чувството „какъв е смисълът?“ се засилва. Кръшкането е предизвикано главно от отегченост и недооценяване, и неан-гажираност в училище. Всеки, имам предвид всеки, притежава скрити творчески способности и таланти, които е дошъл да предложи на света. Човешкото образование се интересува сериозно само от таланти, които пасват на Системата и оста­вят навън ужасяващ брой отчуждени хора.

В тази перверзия на световното образование има известен брой просветени учители и в по-малка степен, изхождайки от опита ми, университетски преподаватели. Те правят каквото могат, за да намалят индоктринирането. Има училища, които се опитват да измъкнат на бял свят пълния потенциал на своите ученици. Но подобно на лекарите, сестрите, политици­те, журналистите, икономистите и учените, които отварят съзнанието си за по-голямо разбиране, действията на учите­лите и преподавателите са подложени на жестоки ограниче­ния от структурата и контрола, който трябва да понасят. С ускоряването на смъртта на „вземи, направи, изхвърли“, пра­вителствените министри започват да говорят за „връщане към основите“ във всички неща. Това е техният начин да намерят някаква илюзия за сигурност в митичната утопия на 50-те години, според която всеки има свое място и всеки знае кое е то. Когато се прилага в образованието, тази политика на връщане към основите слага ударение върху преподаването на „говоренето“, увеличаване на тестовете и изпитите и, да цитирам един бивш министър на образованието, „връщане към преподаването на страх от Бога“. Боже, дай ми сила.

Когато съзнанието разшири своето разбиране за живота, на повърхността ще изплува един много различен подход. Подобно на всичко останало, което обсъдих в тази книга, преходният период за образованието ще бъде период на про­тивоположности. Статуквото и онези, които го докрепят, ще се опитат да задържат промяната чрез връщане към „основи­те“, както го наричат. Те ще искат да направят образованието още по-безкомпромисно и да наложат нови догми като отго­вор на промените, които в края на краищата ще го пометат. Срещу тях ще застане нарастващата нужда на пробуждащите се хора от образование, което да замени индоктринацията.

Има неща, които трябва да научим в детските си години, като да броим, да пишем, да общуваме. Ние се нуждаем и от резюме на идеите, които твърдят, че обясняват ставащото около нас. Но подобно на историята, те трябва да бъдат представяни като идеи, мнения и възгледи, не като факти, освен, ако не бъдат доказани. Прочетете правителствените доклади, разпространени тридесет години след събитията, и ще видите как държавата пренаписва историята всеки ден -вижте информацията в тази книга! Тайните документи на илюминатите, появили се на бял свят, казват, че те са пренаписали историята да отговаря на собствените им цели. Да представяте като факт нещо друго от историята освен нейните контури е подвеждане. Децата в САЩ са възпитавани да вярват, че индианците са изостанали диваци. Когато тези деца порастнат, много от тях се отнасят към индианците по ужасен начин заради този втълпен им възглед. По правило британс­ките деца учат в училище, че историята на християнството е исторически факт, а не история, в която християните са изб­рали да вярват. В училище никога не са ми разказвали за „Никейския събор на Константин“, за спасителите, подобни на Исус, при предхристиянските народи или за „кръстоносния поход“ срещу катарите. Нито пък на моите деца. Всяка Коледа учениците от основните училища играят пиески за Рождество Христово. Няма нищо лошо, ако разказът за Рождество Хрис­тово се представя като изкуство, като разиграване на една християнска вяра. Но не е така. Тя се представя на децата главно като история.

Очаквам с нетърпение едно образование, което учи на писмена и вербална комуникация, на математиката, от която ще се нуждаем в ежедневието си, и на информацията, която ще помогне на младите хора да получат широко разбиране за света. Те трябва да имат достъп до всички възгледи и собст­веното им мнение да бъде насърчавано. При преподаването на религия например, курсът би включвал обяснения в какво вярват всички религии и защо. Няма да има налагане на християнска, мюсюлманска или еврейска догматика. Обясне­нията за кармата, прераждането и енергиите на Земята ще бъдат добавени към учебната програма, наред с принципите на астрологията и алтернативните форми на лечение, за да се даде на децата и студентите възможност за достъп до всички възгледи, не само до онези, в които статуквото иска да вярваме.

Образованието на бъдещето ще насърчава увереността в собствените сили. В основата му ще са главните умения, от които хората се нуждаят, за да живеят независимо от систе­мата. Как да се отглежда храна, да се готви, да се построи къща, да се ремонтира и поддържа дома и покъщнината и други умения, необходими, за да си независим. Това дава на младите хора право на избор в живота. Днешната образова­телна система преподава все повече и повече за все по-малко и по-малко неща. Тя създава хора, които са зависими при печеленето на пари от едно специализирано умение, с което заплащат за всички други неща, от които се нуждаят. Това е обратното на независимостта. А вижте какви са последиците, когато това умение вече стане ненужно за „вземи, направи, изхвърли“. Но превръщането на хората в зависими обслужва Системата идеално.

Основната мотивация на новото образование ще бъде да се определят и насърчават талантите, които ученикът е донесъл при прераждането си. Самите ученици ще решават това. Попи­тайте младите хора какво най-много им харесва и неизменно ще откривате техния природен потенциал. Ние разкриваме своите таланти в своите любими занимания и интереси. Много млади хора, които съвсем не са „успели“ в училище, правят някои прекрасни неща в свободното си време, когато самите те опре­делят какво могат и не могат да правят. Познавам хора, смятани за пълен провал по математика в училище, които обаче могат да изчислят залаганията и печалбите при конни надбягвания със скоростта на светлината. Това е възможно, защото замесената математика – в този случай приложена към конните надбягвания – е станала част от тяхното любимо занимание. Може да не сте съгласни с конните надбягвания или с обзалагането, но това е друга тема. Мисълта ми е, че ако се насърчават любимите занимания на хората и те се използват като основа за усвоява­нето на други умения, ще постигнете много по-голям успех, отколкото ако само говорите, изправени пред класа, или им казвате да си прочетат учебниците.

Новото образование няма да се концентрира върху уме­нията, изисквани от производството. Ще има по-големи въз­можности за развиване на таланта в изкуствата, занаятите и спорта. Насърчавайки талантите на всеки, няма да има повече „провали“. Младежите няма да напускат училище, мислейки, че са се провалили, защото резултатите от изпитите казват така. След като бъдат преподадени основните разнообразни знания, ще има възможност за специализация и развитие до съвършенство по дейността, с която ученикът е решил, че иска да се занимава. Но тази специализация и възможностите за избор, които тя предлага, ще бъдат подкрепени от широк спектър от умения и разбиране.

Уважението и любовта към Земята и всички форми на живот ще бъдат насърчавани при новото образование. Още от ранна възраст като част от учебната програма, децата ще прекарват известно време в работа за общността със стари хора, с недъгави и с онези, които по някаква причина са изпаднали в нужда. Любовта и грижата един към друг ще бъдат водещи принципи в образованието. Професионалните учители няма да бъдат само средства за обучение на младите. Във всяка общност има хиляди хора с умения и знания, които ще са от полза за учениците. Но вместо да използва това богатство от знания, Системата разчита единствено на учите­лите и лекторите да вникнат в предмети, за които нямат никаква практическа подготовка. Трябва да има по-добър баланс между уменията на учителите в класната стая и прак­тическата подготовка на другите в общността.

Време е учителите да въстанат и да откажат да служат на тази система на индоктриниране. Те просто са използвани от онези с власт, за да подават на децата под техните грижи информацията, която Системата иска да чуват и да вярват. Чуйте, учители и учителски съюзи, откажете да бъдете изпол­звани като говеда на системата, програмирани да създават нови говеда, които да ви заменят. Спрете да сътрудничите. Кажете не. Същото важи и за родителите. Настоявайте за истинско образование. Спрете да сътрудничите на програми­рането на децата ви. Кръгът трябва да бъде прекъснат.

Очаквам през периода на прехода повече хора да измък­нат децата си от държавната система. Те или ще ги учат у дома, или ще се събират на групи и ще образуват свои собст­вени училища. Те нямат да бъдат общообразователни гиганти. Едно типично училище би могло да се състои само от няколко семейства, събрани заедно. Учениците ще прекарват много по-малка част от деня си в седене и слушане; а далеч повече ще вършат нещо и ще говорят. Откъсването от официалното държавно образование ще се разраства през това десетилетие и през новото хилядолетие. Икономическият крах ще допри­несе още повече за смъртта на сегашната образователна сис­тема. Далеч в бъдещето цялата концепция за образованието ще бъде неузнаваема в сравнение с онова, което имаме днес, или дори с новия подход на обучение, който пропагандирам.

Ние трябва да разберем, че преминаването през индоктриниращата машина на държавното образование и излизане­то с взети изпити и буквички пред името само по себе си не те прави интелигентен, мъдър или вдъхновен. То на практика може да потисне и трите. Докато пишех тази глава, видях как един „високо квалифициран“ учен изнася лекция по телевизи­ята за новите граници на науката. В края той постави няколко въпроса във връзка с мистериите на живота, на които, каза той, науката ще трябва да отговори. Хора без неговите квали­фикации на хартия са отговаряли на тези въпроси още преди да е бил роден, но Системата не се е вслушвала. През следва­щите двадесет години ще си проличи, че темите в тази и други книги за живота и Сътворението са верни и това ще удовлет­вори дори преобладаващата насока на мисълта. Медиите можеха да отпечатат тези отговори преди много години, но ги пренебрегнаха, защото аз и хората като мен нямаме буквички пред името си, нито нашите обяснения са намирали място в научните списания. Нито сме поддръжници на статуквото. Днешната образователна система не просто индоктринира населението, докато е в училище или университета. През целия ни живот тя решава кого трябва да слушаме и кого не, особено когато е замесена науката.

И при все това, ако имате достъп до висшите нива на съзнание, можете да донесете в този свят разбиране и позна­ние, които са светлинни години по-напред от човешката наука, преобладаващата част от която се интересува само от физи­ческия свят. Чрез много от нашите бебета сега се прераждат проявления на вселенско съзнание със значителна еволюция. С повишаване на честотите те могат да се настроят съзнател­но много по-рано в живота си към честотните нива, които на нас са ни отказани. Ние трябва да се потрудим, за да се задържим на повишаващите се честоти, докато днешните бебета могат да достигнат до най-високите нива на тази планета. Те ще дават израз на своите по-висши познания и разбиране за това кои са и какво правят тук далеч по-рано. отколкото ние бихме могли. Това не означава, че те са задъл­жително по-развити от мнозина други на Земята днес. Означава, че могат да се свържат по-рано в живота си с по-високите честоти, в които навлиза планетата. Чувал съм много хора да казват, че днешните бебета са различни. Е, ето защо.

Само това явление ще гарантира, че образованието ще стане двупосочен процес, какъвто винаги е трябвало да бъде. Ние ще казваме на децата онова, което знаем или мислим, че знаем, и те ще ни казват какво знаят. Да ги насърчаваме да се свързват със своя висш потенциал ще бъде най-важният по­дарък, който можем да дадем на тях и на света. Образованието на бъдещето ще има за цел да изважда всички умения и знания, които притежаваме, и да ни помага по пътеката на живота, която сме избрали преди превъплъщението си.

Днес ние индоктринираме в името на Системата. Утре ще учим в името на Живота.

↑↑

 ЕКСПЛОАТАЦИЯ   НА  ДУХА

Те преследват ума ви. Ако могат да контролират начина, по който мислите и чувствате, ще могат да контролират поведението ви и да ограбят индивидуалността ви. Те могат да ви превземат.

„Те“ могат да приемат различни форми: същества от други честоти, религии, елементи от Новата епоха и техноло­гия за контрол над разума под ръководството на онези групи извън правителствения и демократичен контрол, които се стремят да управляват света. В тази глава разглеждам някои от начините, по които „те“ експлоатират духа и ума на човеш­ката раса, как можем да го спрем и как „те“ вероятно ще реагират на предизвикателството на променящото се съзна­ние, което заплашва из основи техните амбиции. Важно е да се знае какво става, защото контролиращите умовете във всичките си проявления ще се опитват още по-усилено да предотвратят онези промени, които очертах във втората по­ловина на книгата.

Религиите, като християнство, ислям, юдаизъм и много други, са оцелели толкова дълго време благодарение на стра­ха, индоктринирането и заблудата. Без тях те щяха да са си отишли отдавна. В своите крайни проявления те са равнознач­ни единствено на духовен фашизъм. Техният страх, вина и предразсъдъци са били втълпявани у поколенията в продъл­жение на хиляди години и имат огромен принос за разделени­ето и болката на Земята днес. Каква ирония се крие във факта, че онези, които разгласяват еврейската религия и осъждат исляма, може би са преживели живот като мохамедани в миналото и обратното. Същото е с протестантите и католи­ците, тези две проявления на християнската вяра, които често са били в конфликт. Всеки път, когато видя Ян Пейсли, разпа­леният протестантски говорител на Северна Ирландия, в гла­вата ми се обажда един глас: „Той е бил папа!“

Докато основните религии говорят за свят на духа, те са били създадени и мотивирани от погрешните разбирания в света на материята под напътствието на силно отрицателни и дебалансирани проявления на Луциферното съзнание, въз­действащи върху умовете на замесените – не на всички, но на достатъчен брой. Религиите са се стремели към материалната и политическата власт и тя е била тяхната движеща сила. Те искат да контролират и отказват свобода на изразяването. Инквизицията, мъченията и масовото избиване на неверници са доказателство за това. Всяка вяра, която трябва да индокринира, плаши и да се налага чрез насилие и геноцид, не уважава човешкия живот, свободата на мисълта и изразяване­то, нито самите ценности, които се предполага, че проклами­ра. Ако са толкова уверени, че онова, което казват, е вярно и надеждно, защо изпитват необходимост да го налагат и да потъпкват алтернативните обяснения? Отговорът е, че без заблуда днес те нямаше да са тук.

Сега разполагаме с безброй фракции на християнството: мормони, методисти, баптисти и далеч повече десни обрабо­тени секти, които възникват, за да се възползват от духовната празнота на човечеството и липсата на смисъл, особено сред младите. „Дайте ни парите си, правете, каквото ви кажем, и ние ще ви дадем всички отговори, защото ние сме представи­тели на Бога. Ако не правите, каквото ви кажем, Исус ще се отвърне от вас и ще горите в пламъците на ада.“ Това обоб­щава основното послание на многото болни и заблудени групи, които тормозят онези, които търсят смисъл в този луд свят. Експлоатацията на духа е бързо развиваща се индустрия.

За близо две хиляди години християнството безпрепятс­твено е налагало своето вероучение на населението най-вече в западния свят. По правило британците са били карани насила да ходят на църква и дори днес, ден след ден, продъл­жава възмутителната практика Би Би Си и други телевизии да дават ефирно време на християнството, за да разпространява своята пропаганда. Отново по правило християнският мироглед се преподава в училищата. Английската църква е част от държавната институция. Премиер-министрите участват в из­бора на епископи, а монархът се коронясва като „защитник на вярата“. Повечето хора са забравили, че църквата е станала част от държавата преди всичко, само защото Хенри VIII искал да се разведе, а папата отказал да му разреши. Както видяхме, решението на Хенри да пренебрегне папата и твър­дата решимост на дъщеря му Елизабет I да стане глава на протестантската църква в Англия довели до свързването на Църквата и Държавата на всички нива. До ден днешен епис­копите автоматично получават място в Камарата на общини­те, а по-голямата част от духовенството често не желае или се страхува да говори открито и силно против правителствата, злоупотребяващи с ценностите, които Църквата твърди, че защитава. Има някои изключения, но като цяло правилото важи. Християнството и другите религии са подбуждали, под­крепяли или наблюдавали безучастно някои от най-ужасните зверства срещу човечеството и Земята. Католицизмът, тази най-арогантна диктатура, контролирана от Братството, все още се опитва да принуждава хората да се държат по начин, който според него е приемлив.

И въпреки това, независимо от всичките си заблуди, при­вилегии и предимства, християнската църква се руши пред очите ни. Броят на постетителите продължава да намалява и църквите се затварят, защото вече нямат пари да си плащат сметките. Английската църква се финансира главно от прите­жаваните от нея земи и наследеното богатство. Голямата част от тази земя, а следователно и богатството на Църквата, е станала нейно владение чрез различни видове насилие, бру­тално или психологическо. В някои случаи земевладелците, тръгнали да се сражават за Бога (християнската власт и вли­яние) в кръстоносните походи, били убеждавани от Църквата да й предпишат цялата си земя и имущество в случай на смърт. Като давали всичко на Църквата, щели да си осигурят място в рая. Просто съвпадение било, че това щяло да осигури и обогатяването на Църквата. Духовниците винаги можели да излязат с библейски пасаж в своя подкрепа:

„И всеки, който остави къща или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен.“

Но намаляващият брой на посетителите и злочестите спекулации с имущество от края на 80-те години драстично намалиха богатството на английската църква, а други църкви също са или скоро ще бъдат в подобна беда. Около три-четвърти милиарда лири бяха ликвидирани от активите на анг­лийската църква и това са само официално признатите иму­щества. На енорийските църкви е казано, че се налага сами да набират средствата си, защото централният фонд не може да си позволи да продължи с дарения в размера, в който са били в миналото. Дори възможността на Църквата да изплаща пенсии на своите духовници е поставена под съмнение.

Успоредно с удара върху нейните финанси се появи и публичното поставяне под съмнание на нейната догматика. Вече казах, че тази част от плана за трансформация е включ­вала някои доброволци да се преродят със задачата да станат част от бастионите на контрола над ума, като Църквата, медиите, монархията и науката. Те все още няма да си спомнят това, но в подходящия момент ще бъдат активирани, за да подкопаят тези организации отвътре. Мисля, че прекрасен пример в това отношение е бившият епископ на Дърам, Дей­вид Дженкинс. Той бе подложен на яростна критика от фана­тиците заради оспорването на християнската версия за раж­дането на Христос от Дева Мария, голяма част от историята за Коледа, Второто пришествие и съществуването на място, наречено Ад, където се предполага, че грешниците са осъдени за вечни времена. Подобно на повечето хора, които се възп­равят и говорят смело и открито, той просто даваше израз на онова, в което другите вярват, но се страхуват да изрекат. Фактът, че онези, които атакуват епископа, казват, че той поставя под съмнение цялата основа, на която християнската религия стои или от която пада, красноречиво показва колко слаби са опорите на християнството. Ако една вяра зависи от събития, за които се предполага, че са станали преди две хиляди години, както се разказва в една книга, написана от кой знае кой и кой знае кога, при кой знае какви обстоятелства, това не говори добре за тази вяра, нали? Но епископът е имал куража да продължи да говори и бавно и други от протестан­тската и католическата църква започват да правят същото. Хората започват да разбират, че повечето от древните текс­тове трябва да се четат символично, не буквално, и че те не могат да се използват като непогрешим летопис на истината. Тези хора трябва да извървят дълъг път, преди да обхванат темите, включени в тази книга, но те вече поставят под съм-нание догматичния възглед на Църквата. Ще виждаме все повече хора да напускат строя и да казват онова, в което отдавна вярват – че догматиката на християнската вяра прос­то не е правдоподобна. Трябва само да прочетете малко християнска литература, за да го разберете:

„Ако пренебрегваш (Исус) и го отхвърляш сега, в Деня на страшния съд, когато всички ние трябва да се изправим пред него, той ще се отвърне от теб и ще те отхвърли. „Не те познавам, отдръпни се от мен.“ (И това е „любещият“ Исус и Принца на мира?)

„…след смъртта нямаш повече възможност да се обърнеш към Христос. Ще бъде твърде късно.“ (Това явно е лоша новина за бебетата, които умират няколко минути след раждането си или за малките деца, които не са имали възможността да узнаят, че Исус иска нещо от тях: А какво да кажем за децата от онези части на света, които дори не знаят за Исус?)

„Добрата новина в Евангелието е, че Исус, съвършеният заместник, веднъж завинаги изплати нашите дългове. То­ва Му струваше Живота. В резултат Бог дарява безплатно спасение на онези, които вярват в Неговия Син.“

(Публикацията, от която е взет този цитат, включва глава, атакуваща алтернативната мисъл, наречена „Изящното изку­ство на разкриването на глупостта“.)

В християнската църква има хиляди хора като квакерите, които са били привлечени от похвалните ценностти, припис­вани на Исус в евангелията. Те са понесли догмата, но са живели според ценностите. Те са използвали Църквата, за да работят за доброто на общността. Наистина, в редиците на християнството и на другите религии има някои прекрасни човешки същества. Това са хора, които биха намерили други начини да изразят своето благоприличие, ако Църквата не съществуваше. Те са затворници на догмата в структурата на Църквата, но не и в тяхното собствено съзнание. Когато тази структура вече няма да я има и това време не е далеч, тези хора на Църквата ще бъдат свободни да живеят и популяри­зират ценности като загриженост, споделяне, любов и толе­рантност, без да са принудени да настояват, че всичко в Библията е вярно и е Божие слово. Тези ценностти са били обезценени от догматиката, която всеки, който има ум в главата си, знае, че е измишльотина, и при това дори не вдъхновена измишльотина.

Повишаващите се честоти ще въздействат на непредубе-дените, водени от ценностите хора на Църквата по същия начин, по който пробуждат другите. Както видяхме в случая с епископа на Дърам, пробуждането за тяхната роля в този живот е толкова мощно, че те няма да могат да се възпрат да не говорят открито, независимо какви биха били кратковре­менните последици. Напрежение ще възниква между това пробуждащо се съзнание в Църквата и затворените умове, които ще търсят сигурност пред тези промени като популяри­зират догмата в най-крайни форми. Смъртта на икономичес­ката система ще изведе политическите права на повърхността, а религиозните права ще се увеличат в резултат на краха на Църквата. И двете ще се провалят с напредването на транс­формацията, но биха могли да причинят значителна болка и разкол за кратко време. Вероятно екстремистите ще поведат преследвания срещу онези прогресивни хора от религията, които не са съгласни с тях.

В светлината на променящото се съзнание виждам как чувствителните непредубедени мюсюлмани, евреи, християни и други ще отхвърлят догмите на всички религии. Те ще започнат да мислят самостоятелно и ще изискват свобода на мисълта и изразяването. Призовете своя кураж, вие, мислите­ли от Църквата, и надигнете глас. Религиозните роботи също трябва да въстанат. Екстремистите ще реагират на това предизвикателство, като създадат потенциални възможности за конфликт. Обработените фанатици, които ще бъдат още по-объркани от засилващите се вибрации, могат да прибягнат до насилие и инквицизия в опит да наложат своята воля. Ще се правят опити да се представят катаклизмите на прехода, включително времето и геологичните явления, като Божие наказание за човешката раса, която не се държи както той й казва (т. е. както религиозните догматици казват). Това ще успее само при малцина и онези, които се страхуват от става­щото, но не искат да поемат отговорността за своите собст­вени мисли и действия, ще се обърнат временно към тези религии. Вярвам, че Братството и учените от подземните бази могат да използват своята „Уолт Дисни“ технология, за да проектират илюзии за невиждани религиозни чудеса, които да внушават, че Второто пришествие предстои и че хората тряб­ва да се разкаят (вместо разкаят, чети „да направят каквото им се казва“).

В същото време Братството ще използва Църквата и ще я унищожи, когато настъпи моментът да представи своя „ме­сия“ или „Царя на света“ в облика, който се предполага да приеме. Манипулирайки Ватикана за своите собствени цели, то ще нанесе удар върху римокатолическата църква. От реша­ващо значение е хората да не купуват тяхната нелепа, но зловеща алтернатива:

„Ние няма да се намесим публично в съществуващите църкви, а ще се борим срещу тях с критики, които да предизвикат схизма… само години ни делят от момен­та на пълно унищожение на християнската религия. Що се отнася до другите религии, ще срещнем още по-малко трудности да се справим с тях.“ (Протокол на Илюминатите 17)

Религията е заплашвана от два фронта – Братството и променящото се съзнание, а начинът, по който реагираме на смъртта й, ще определи кой ще господства над колективния човешки ум.

Най-голямата опасност от неприятности ще дойде от онези страни, в които религиозните фашистки режими вече са на власт. На хората от тези страни бих предложил отново тези думи: „100 000 англичани не могат да контролират 300 мили­она индийнци, ако тези индийнци не им сътрудничат.“ Тъжно е, че след цял живот, а често и след множество животи, на жестоко индоктриниране мнозина от хората в страните, кон­тролирани от религиозната десница, имат да отстраняват слоеве обусловеност, преди да оспорят този контрол в доста­тъчно голям мащаб. Както е винаги при гледането напред, не е възможно да се каже какво точно ще се случи, защото това зависи от броя на отворените за новите честоти и от това как човечеството като цяло реагира на събитията.

Християнството вече добре осъзнава последиците за сво­ето влияние и съществуване, предизвикани от новото съзна­ние. Неговата реакция към тях е болезнено предсказуема. То се насочва към оръжията, които винаги е използвало във времена на беди – страха и погрешното представяне. Нищо не обобщава по-добре този подход и онова, което ще видим от страна на поддръжниците на догмата в близко бъдеще, от една книга със заглавие „Новата епоха срещу Евангелието: Най-голямото предизвикателство за християнството“. Тя бе­ше пъхната в пощенската ми кутия от един местен християнин, който предлагаше да ме „спаси“ от погрешния ми начин на живот. Сигурен съм, че го направи с най-добри намерения, но всичко, което постигна книгата, бе да ме убеди в (а) патетич­ната природа на догматичното християнство и (б) начина, по който догматиката реагира на алтернативната мисъл. Това са част от кратките бележки върху корицата на книгата:

„Внезапно стана шик да си „възвишен.“ (Извод: можеш да си възвишен, само ако си християнин.)

„Но днешната „духовност“ се корени в езичеството, не в християнството.“ (Зашеметяващо изявление, когато хрис­тиянството е преработено езичество!)

„…(Новата епоха)… упоителна смесица от индуизъм, будизъм и твърд окултизъм представлява най-голямата заплаха за християнството в историята на вярата.“ (Тер­минът „твърд окултизъм“ има за цел да стресне хората. Окултизъм е още една дума, подобна на езичество, която християнството е убило. Първоначално е означавала „скрит“. Да разследваш окултните мистерии е като да кажеш, че разследваш тайните мистерии. Думата окултен е променена, за да загатва за почитане на дявола. Нито един друг орган не е популяризирал причината за край­ната негативност през вековете повече от християнство­то, с изключение на Братството. А най-голямата заплаха за християнството е и винаги е било самото то.)

„Християните трябва да знаят откъде идва Новата епоха и как да отговорят на нейните твърдения.“ (Да ги предс­тавят погрешно.)

„Новата епоха срещу Евангелието анализира заплахата, преборва се с Евангелието и насочва вниманието към силата за възраждане.“ (Появата на догматици еванге­листи, които заклеймяват пробуждащите се хора като последователи на злото и дявола и осъждат другите чле­нове на собствената си вяра, несъгласни с тях, като неис­тински християни.)

Вече съм бил порицаван „в името на Бога“ от християнски евангелисти и съм бил наричан „антихрист“ и нямаше нищо чудно, че цяла глава от тази книга беше посветена на мен. Трябваше да прочета разказа за моята личност два пъти, за да се уверя, че не сънувам. Беше нещо хистерично. Авторът казваше, че в една телевизионна програма съм потвърдил, че съм „проповедник на Новата епоха“. Аз по-скоро бих се наре­къл Слончето Нели, отколкото така. Както ще видите, имам големи резерви към някои области от онова, което се обозна­чава като Нова епоха, макар и не по причините, посочени в тази книга. Нещо повече, цялата идея за проповедници ме ужасява. Бъдете безучастни зрители на многото такива обиди към интелекта, докато християнските догматици упорито ос­тават на своя потъващ кораб и се нахвърлят на всички онези, които се отправят към спасителните лодки.

Предговорът на книгата бе написан от един духовник от Църквата на Задушница – Лангъм Плейс от Лондон. Тя се намира срещу централния офис на радио Би Би Си и имено от Църквата на Задушница излиза голямата част от свободната християнска пропаганда, разпространявана сред нацията от „независимата“ Би Би Си. Авторът на предговора имаше сериозен проблем с идеята, че всичко е Едно и всичко е Бог. Християнството е обсебено от идеята да представя Бог като външна сила, която не е част от нас. Хората не могат да намерят отговорите отвътре, информира ни книгата, ние трябва да бъдем „спасени“, а това може да стане само ако „открием“ Исус. Както изглежда, само като приемем, че Исус е трябвало да страда ужасно на кръста, за да може баща му да се съгласи да опрости греховете на останалите от нас, ние можем да бъдем „спасени“.

Той казва, че „от началото до края движението за Нова епоха е проявление на занимание, дори увлечението по Аза. То поставя Аза на мястото на Бога и дори обявява, че ние сме Бог.“

Догматичното християнство се основава на разделението и липсата на собствена цена – разделение между различните части на Сътворението и вярата, че ние се раждаме грешни. Обичта към Аза се разглежда като високомерна, егоистична и обидна за Бога. На практика липсата на любов към себе си, а оттам и на любов към останалите, е в основата на неразпо­ложението на човечеството. Ние не можем да обичаме, про­щаваме и уважаваме другите, ако не обичаме, прощаваме и уважаваме себе си. Тази връзка между обичта към себе си и обичта към другите е подчертана в книгата ми „Да излекуваме света“. Хората, чието поведение към другите е агресивно, са хора, които се мразят. Тяхната омраза към тях самите се проектира навън като явна омраза към света. И при все това на мен ми бе забранено да говоря в централната зала в Уестминстър, Лондон, защото казвам обичайте себе си, оби­чайте света.

Исках да наема залата за беседа. Позвъних им и научих, че датата, която ме интересуваше, е свободна. Всичко се развиваше добре. После, след като се договорихме за подроб­ностите, дамата ме попита как се казвам. Когато й казах, от другата страна настъпи тишина. След няколко секунди тя възвърна гласа си, но отношението й се бе променило. Залата се държала от Методистката църква, каза ми тя. Трябвало да пиша и да нахвърлям какво ще казвам, преди да ми бъде дадено разрешение за наемане на залата. Толкова за свобода­та на словото, помислих си аз. Писах им, но те помолиха за още подробности. Отново писах, за да ги информирам, че отчасти ще казвам, че трябва да се обичаме, да си прощаваме и да уважаваме себе си, ако искаме да постъпваме така и с другите. Не бях изненадан, че методистите попечители на централната зала отговориха, че няма да ми бъде разрешено да говоря там. Но бях доста изненадан от причината, която посочваха за тази забрана. В част от тяхното писмо пишеше:

„…Доктрините на евангелистката вяра, които методизмът е поддържал от самото начало и все още поддържа, се основават на Божието откровение, записано в Светото писание. Методистката църква признава това откровение за върховно правило на вярата и практиката…“

С други думи, аз си го обяснявам, че те вярват, че Библи­ята, въпреки всичките си спорни моменти, подстрекаване към насилие и (според проучване от XIX век) 36 191 грешки в превода на версията на крал Джеймс, е сто процента истина и безпогрешна. Писмото продължаваше:

„В центъра на евангелистката християнска доктрина е вярата, че да обичаш Бог е първата Божа заповед и че безрезервното доверие в Него е пътят към спасението. Ние смятаме, че популяризирането на възглед за света, който се основава на „любовта към себе си“, би бил в противоречие с християнското евангелие, което методиз­мът се стреми да поддържа.“

И докъде стигнахме? На някого се забранява да говори, защото възгледът, който включва любов, уважение и прошка към себе си и другите, е „в противоречие с християнското евангелие…“. Добре, ако случаят е такъв, има нещо сериозно объркано в Евенгелията или в тяхната интерпретация. Нищо чудно, че Църквата умира права, когато хората чуват тези прокламации от авмоните; нито е учудващо, че християнство­то се е опитвало и се е борило да смаже другите възгледи, които заплашват да разобличат гигантския номер с доверието в умовете на човечеството. Изправен пред новото съзнание, този вековен затвор за ума няма шанс да оцелее, независимо как представя вярванията на онези с различен мироглед. В своята критика към Новата епоха духовникът от Църквата на Задушница ни предлага прекрасна възможност да вникнем в погрешните разбирания и отчаянието на християнството. В своето въведение той казва:

„За привържениците на Новата епоха „трансформацията“ няма нищо общо с морала или поведението на хората. Тя се отнася по-скоро до трансформация на тяхното съзна­ние, откриването и развиването на собствения им потен­циал.“

И той казва, че това е критика? А какво да направи трансформацията на съзнанието, ако не да промени начина, по който хората мислят и се държат?

Християнството живее в един измислен свят, в който едно поколение индоктринира следващото. То говори за Божията воля и откровение, когато в действителност неговата догма-тика е била решена от един римски император, разни епископи и объркани люде, които са търсели икономическа и полити­ческа власт преди духовното проникновение. Нейните вярва­ния и церемонии са се зародили в езическите вярвания, които те толкова презират. Нищо по цялата планета няма да бъде по-засегнато от трансформацията от християнството и него­вите подобни. Непредубедените истински учени ще се вдъхно­вяват да намерят потвърждения, че цялото съзнание е вечно, че Сътворението се състои от честоти и че всичко е една и съща енергия в различни състояния на съществуване. Всичко е Едно. Това и други открития и разобличения ще ускорят края на християнството. Ще станем свидетели на истинска наука (не служещото на системата вариете) и духовност (не рели­гия), които говорят на един и същ език. Всъщност те вече го правят.

При новата духовност няма да има правила и разпоредби. Тя ще уважава правото на всеки да вярва в онова, което според него е правилно. Тя ще заплашва единствено онези, които искат да принудят другите с изкусни или не толкова изкусни средства да повярват в онова, в което те искат. Проблемът ми с християнството и други догматични религии не е във връзка с правото им да вярват в каквото си искат, а с начина, по които се опитват да наложат своите вярвания чрез страх, насилие и поддръжка от страна на държавата. Ако случаят не беше такъв, тази глава изобщо нямаше да бъде написана, защото християнската религия вече нямаше да е с нас.

По време на трансформацията хората естествено ще бъ­дат насочвани заедно, докато Висшият Аз се свързва изцяло с нашите физически личности. Това ще бъде свободна духов­ност, в която ние ще можем да се свързваме с Източника и висшите нива, когато сме сами у дома, с неколцина приятели или в големи групи. Изборът ще бъде наш и един избор няма да бъде по-валиден от друг. При толкова много църкви, пос­троени върху енергийни точки, вярвам, че много от тях биха могли да се използват от духовни групи, докато християнст­вото продължава да се проваля, а църквите да се затварят. Те могат да бъдат използвани за насочване на енергия и лечение, вместо за манията да честват събития, станали преди две хиляди години. Това ще са места на любов и радост, където дарът на живота ще може да бъде честван заедно с другите. Това няма да са места на страх и вина, които наблягат на „греха“ за сметка на обичта на хората към самите себе си. Когато науката и духовността заработят като едно, ние ще посещаваме и ще си взаимодействаме с други любящи циви­лизации от Вселената и ще преминаваме през честотите. Това ще ни даде едно фантастично разбиране за живота и Сътво­рението в сравнение с онова, което имаме днес. В резултат нашата духовност ще се развива бързо, ако сме отворени за нея.

По този път обаче има опасности, дори за онези, които приемат темите в тази книга. Може да вярвате в прераждане­то, без да служите на другите. Може да говорите за мир и любов, без наистина да го мислите от все сърце. Лесно е любовта и мирът да се превърнат в еквивалент на „приятен ден“. Не всичко, което блести, е злато и не всеки, който говори за любов и мир, е любящ и мирен. Имал съм няколко прежи­вявания, някои от които много крайни, които са ми разкрили това. Много от онова, което се определя като Нова епоха, е просто Старата епоха, но предрешена. Твърде често това са старите мисловни модели и реакции в действие под различно прикритие, това е всичко.

Новата епоха е огромен гоблен от хора и вярвания и не трябва да се разглежда като движение или създание, което мисли и вярва в едно и също. Отказвам да се нарека Нова епоха, защото, подобно на десетки милиони други, аз съм проявление на съзнанието, пробуждащо се за моя истински Аз, а за това не са нужни титли или всеобхватни „движения“. Нужно е да следвам собствената си интуиция през цялото време. В сферата на Новата епоха има значителна експлоата­ция и много, които усложняват иначе прости теми. Колкото по-сложно го правите да изглежда, толкова повече хора ще зависят от другите за взимането на решение кое е най-доброто и ще им продават джунджурии – резервоари за прераждане, съвети, карма сеанси и бог знае какво още. Идеята е хората да се освободят от духовната зависимост и всякаква друга зави­симост – не да се създава нова зависимост от някой гуру, учител, медиум или вещ. Това не означава, че някои от тези услуги на Новата епоха не са полезни, когато участват прос­ветени хора, те определено са. Но прекаляването е неуместна и емоционално заплашваща експлоатация. Тя може да задър­жи вашето пробуждане и в области като съвети за кармата, може вероятно да ви накара да се почувствате наистина зле, ако съветникът ви каже неприятни неща, за които според него или нея сте били отговорни в минали животи. Същото важи и за много медиуми-канали. Много от предадената информация е безсъдържателна и към нея трябва да се отнасяте с голяма предпазливост. Има една жена, която за кратко срещнах с Ева и която сега ми изпраща порой странни писма, твърдейки най-абсурдни неща. Съвсем ясно е, че тя е в състояние на голямо объркване и се нуждае от просветена помощ, и при все това в своите визитни картички тя се представя като съветник по минали и сегашни животи. Бъдете внимателни.

Братството е инфлитрирало групи от Новата епоха и НЛО, а отрицателно настроени извънземни може да са изпол­звали медиумите канали в продължение на хиляди години. Помнете, те знаят, че този обрат в съзнанието е планиран, и искат да го спрат, защото знаят какви последици ще донесе за тях. Какъв по-добър начин от това да подадеш камара глупос­ти чрез медиуми и „гурута“ на онези, които бива засегнати от тези глупости? В едно американско списание за Новата епоха прочетох някои послания от по-висши нива на съществуване, претендиращи, че са дошли от извънземни, в които се призо­ваваше за световно правителство. Имам резерви и към някои съобщения, които според слуховете идвали от „възнеслите се господари“. Всеки път, когато чуя този термин, наистина ми става лошо. Разтрепервал съм се доста силно от някои от групите, които популяризират тази идея за „господарите“, да не говорим за движението „Аз съм“ в САЩ. „Господарите“, според вярването на Новата епоха, са част от нещо, наречено „Великото бяло братство“, за които се говори, че направляват човечеството и Земята през този период на промяна. Но така ли е? Някой със сигурност го прави, но дали това са същест­вата, за които се казва, че са „господарите“? Все още не съм убеден. Може би йерархичният тон на възнеслите се господа­ри ме кара да не съм толкова положително настроен към тях, а може би сляпото почитане на тези същества не е нещото, което те искат да стане. Но дори представите за господарите да са верни, дали всяко същество, предаващо съобщения, което твърди, че е от този поток на съзнанието, наистина казва истината? Отговорът на последното определено е „не“, защо­то отрицателно настроените извънземни и Луциферното съз­нание използват някои медиуми, настроени на по-ниски чес­тоти, като средство за манипулиране. Да твърдиш, като гос­подарите, че си от онова, което е масово прието за положите­лен поток на съзнанието, е отличен начин да постигнеш цели­те си. Не се съмнявам, че съзнание с много висока степен на еволюция се опитва да ни насочва, както и потоците от поло­жителни, любящи изнънземни от други вселенски цивилиза­ции, но ние винаги трябва да подбираме и да внимаваме кой е в другия край на линията. Да си духовно ориентиран е жизненоважно за трансформацията, но същото важи и за мъдростта на улицата.

Отново, ключът е да следваме своите интуиции, да се вслушваме в съобщенията и в същото време да сме много селективни. Важно е какво ние чувстваме в сърцето си за правилно и то не се нуждае от името на нечий друг Господар, за да се сдобие с легитимност. То няма име. То просто е.

Според мен опасността се крие в това, че части от Новата епоха могат да се превърнат в друга религия. Белезите са вече налице. Имаме гуру, учители и „живите богове на Земята“. Виждаме как „учениците“ прехвърлят отговорността си да мислят и действат на тези хора по същия начин, по който християните постъпват по отношение на Библията и Исус, а мюсюлманите с Корана и Мохамед. Срещал съм хора, които са били отклонени от пътуването към просветлението, като са били обсебени от индийски гуру. Виждал съм как превръщат домовете си в техни светилища. Не казвам, че не трябва да се вслушваме във възгледите на тези гуру, но не повече, откол­кото слушаме който и да е друг. Онова, което оспорвам, е безпрекословното им боготворене. Това е друго изражение на колективното желание на човечеството да прехвърля своята отговорност на други за начина, по който мислят и действат. Точно това иска Братството. По цялата арена на Новата епоха има удобни малки ниши, където хората могат да бъдат хвана­ти и да спрат да развиват своето разбиране. Някои имат определено виждане за кармата и твърдо се държат за него, независимо каква информация излиза на бял свят; някои пре­дават съобщения от едни и същи нефизически същества през целия си живот, вместо да разширят своето съзнание, за да проникнат във все по-висши и по-висши нива на информация и познания; други се смесват само с онези, които са съгласни с тях, и избягват понякога неприятната и болезнена необходи­мост да разкриват своите знания на скептична публика, която има същото право да ги чуе, както всеки друг.

Разбирам защо някои хора си намират някое хубаво мес­тенце по пътя и разпъват палатката си. В миналото е имало много моменти, когато и аз съм искал да се спра край пътя и да почина за малко от безсилието и раздразнението да гово­риш на затворени умове. Но ако ще ускоряваме появата на новото съзнание и ще освобождаваме човечеството от затвора на индоктринирането колкото се може по-плавно, трябва да работим непрекъснато за разширяване на собственото си разбиране и да предаваме онова, в което вярваме, за да могат другите да го приемат или отхвър-лят. Никой не казва, че ще е лесно, а превръщането на Новата епоха в още една религия или прехвърлянето на нашата отговорност върху гуруто ще задържи духовната революция. Уважението и любовта са в основата на новото мислене – боготворенето на другите не е, бих казал. Това е старата песен на нов глас.

Но положителният принос на онова, което се определя като движение за Нова епоха и което аз наричам Духовен ренесанс, е далеч по-голям от отрицателния. Срещал съм хиляди прекрасни, любящи, непроизнасящи присъди човешки същества, които вършат страхотна работа като помагат на хората да се пробудят. Никой не иска повече от тях да спре експлоатацията на новото съзнание и всеки път, когато говоря в тази светлина на срещи, публиката винаги показва своята ентусиазирана подкрепа за този възглед. Онова, което ви казвам, е да бъдете предпазливи. Само защото някой твърди, че е медиум, астролог, съветник по кармични обвързаности или лечител, не означава, че владее тези умения. Нито дори известните. Потърсете онези, които са препоръчани и уважа­вани от други в тяхната сфера или от предишни клиенти. Нашата собствена интуиция трябва да ни бъде водач повече от всичко друго.

Вярвам, че по време на прехода ще можем да видим три ясно разграничими групи. Онези, които отхвърлят повишава­щите се честоти и които все по-лесно ще се разпознават с отминаване на годините. Онези, които са се придвижили до тук и са спрели, когато са открили удобна ниша. И други, малцина вероятно, които продължават да търсят, да се стре­мят и да предизвикват, независимо от последиците за тях в краткосрочен план. Колкото по-напред вървите по пътя, тол­кова по-самотен може да става, докато другите спират поради умора, материална изгода или страх. С всяка стъпка вие се настройвате към по-висока честота на вълната, която развива вашето разбиране и поведение. От гледна точка на онези, които са избрали да спрат в началото на пътя, може да изглеждате крайни и странни. Ако продължите да вървите и да търсите, ще бъдете осмивани и все по-често осъждани от първата група със заключени с катинар умове. Но според мен втората група, много от които ще бъдат в т. нар. движение за Нова епоха, също няма да оказват голяма подкрепа на онези в предната част на снегорина, които ще поставят под съмне­ние много от темите, от които зависят някои от нишите на Новата епоха. Пътят към просветлението е безкраен. Точно както оставяме догматичната религия зад себе си, така в крайна сметка ще постъпим и с много елементи от сегашната догматика на Новата епоха.

Третият пример за експлоатация на духа и ума е Братст­вото с технологията за контрол на поведението, за която говорех в предишна глава. Тук ние получаваме помощ от висшите нива, които предприемат стъпки, за да я блокират с напредване на трансформацията. Колкото повече хора искат това да бъде направено, толкова по-добре. Масовите форми на контрол над ума могат да ни засегнат, само ако позволим да бъдем откъснати от честотата на любовта, на която е настроена нашата сърдечна чакра. Ако мислим за любов и живеем в любов, ние можем да устоим.

Друг решителен начин за атакуване на нашите умове е програмирането чрез послания, които се проектират в нас чрез медиите и ежедневието ни. Ние не трябва да подценяваме техните възможности да експлоатират умовете и духа ни. През 1986 г. в една копирна машина на IBM, купена на втора ръка, бе намерен документ на илюминатите, озаглавен „Безшумни оръжия за тиха война“. Той датираше от 1979 г. В него се съдържаше всичко, което казвам в тази книга, и представлява политиката на „Групата Билдерберг“ от 50-те години насам:

„Опитът е доказал, че най-простият метод за осигуряване на безшумно оръжие и постигането на контрол над обществе­ността е да се поддържа липсата на дисциплина и те да не бъдат осведомявани за основните принципи на системата, от една страна, а от друга – да се поддържа състояние на обър­каност, дезорганизираност и вниманието им да се отвлича с несъществени въпроси.

Това се постига чрез:

1. Изпразване на умовете им; саботиране на мисловните дейности; осигуряване на нискокачествени програми за образованието на обществеността по матемакита, логика, проектиране на системи и икономика, и обезсърчаване на техническото творчество.

2. Ангажиране на емоциите им, засилване на задоволява­нето на страстите и отдаване на емоционални и физичес­ки дейности чрез:

(а) жестоки емоционални оскърбления и атаки (умстве­но и емоционално изнасилване) с помощта на непре­къснат, масиран огън по секса, насилието и войните вмедиите – особено по телевизията и във вестниците.

(б) като им се дава онова, което искат – в излишък – „наркотик за мисълта“ – и се лишават от онова, от което наистина имат нужда.

(в) пренаписване на историята и законите и подлагане на обществеността на извратени твърдения, като по този начин мисленето им ще се отклони от личните потребности към силно изфабрикувани външни прио­ритети.

Това ще попречи на интереса им към безшумните оръжия на технологията за социална автоматизация и ще изключи въз­можността те да бъдат открити. Общото правило е, че обърква­нето носи печалба; колкото по-голямо е объркването, толкова по-голяма е печалбата. Следователно най-добрият подход е да се създават проблеми, а после да се предлагат решения.

Накратко:

Медиите: да отклоняват вниманието на възрастната пуб­лика от истинските социални проблеми и да го държат в плен на въпроси без реална значимост.

Училищата: да държат младите в неведение за истинска­та математика, истинската икономика, истинските закони и истинската история.

Развлеченията: да поддържат обществените развлечения под шестобалната скала.

Работата: да държи хората заети, заети, заети, без време за мислене; обратно във фермата с другите животни.“

Познато ли ви е всичко това? Разбира се, че ви е познато. Това е светът, в който живеем, и е точно това, което се опитват да създадат илюминатите. Ако смятаме да отхвърлим тази форма на духовна и умствена експлоатация, трябва да започ­нем да мислим самостоятелно; да се ангажираме и да се информираме за онова, което наистина става; да сме сигурни, че нашите деца са информирани и осъзнават как са манипу­лирани; да се изправим и да започнем да използваме ума си в пълния му потенциал; да отхвърлим натиска да приемаме тривиалностите капка по капка, имащи за цел да умъртвят нашето съзнание.

Най-подходящият начин да се предизвика негативността е с радост, смях, мир… и знания. Негативното не разбира любовта и мира. И никога не подценявайти собствения си потенциал и силата на собствената си психика. Вие го прите­жавате. Той не принадлежи на никого другиго, нито на църк­вата, гуруто, възнеслия се господар, технология или извънзем­но. Чрез своя Висш Аз вие сте свързани с цялото Сътворение. Проникнете в него и никой, ама никой, няма да може да експлоатира духа ви.

↑↑

ЗЕМЯТА   СЕ  НУЖДАЕ ОТ   БУНТОВНИЦИ

„Всичко, което е необходимо, за да триумфира злото, е добрите да не предприемат нищо.“

Едмънд Бърк

Едно пътуване от хиляда мили започва с една стъпка и трансформацията на човешкото разбиране може да започне с една мисъл и един бунтовник.

Всяко подобрение в положението на човека е произлязло от някой, който се е опитвал да промени хода на събитията и е говорел открито, независимо от последствията. Тази лич­ност е вътре във всеки от нас. Бунтът и желанието за положи­телна промяна е в основата на човешкия дух.

Но какво е бунт?

Смисълът на думата често е разбиран погрешно. Много от онези, които са ме апострофирали и са се присмивали, когато съм говорил на обществени места, са били с впечатле­нието, че са бунтовници. И при все това те са слуги на системата, вършещи точно онова, което са програмирани да правят – да разклащат устоите на всеки, които е подготвен да оспори нейния контрол. Бира и подигравки не са бунт. Други виждат бунтовниците като хора, които повеждат война срещу Държавата. Сигурен съм, че онези в Северна Ирландия, които всеки ден убиват и осакатяват, се мислят за бунтовници. Но отново те са просто марионетки на Луциферното съзнание и Братството, действащи и от двете страни. Бунтът, за който говоря, не включва въоръжени въстания или каквото и да е насилие. Това е бунт срещу индоктринирането и контрола над ума; отказ да бъдем програмирани и минута повече от „цен­ностите“, наложени ни от други поколения и от свръхроботите в политиката, икономиката, науката, религията и мрежите на Братството.

Да мислиш самостоятелно и да притежаваш смелостта и куража да живееш според вярванията си – това е бунт.

От него ще произтече промяна във всеки аспект от живота на Земята. Този бунт ще се прояви през периода на прехода в отказа да се сътрудничи на системата и на елита на Братст­вото. Пробуждащите се хора ще търсят начини да се откъснат колкото е възможно от зависимостта от нейните деструктивни заблуди. Те ще имат куража да говорят високо и убедено, защото ще знаят, че Бунтът на роботите не може да бъде спрян. Не е моя работа да казвам на хората какво да правят. Нямам нито желание, нито охота за това. Но подкрепям кампанията за несътрудничество и мирна съпротива, която набира скорост по целия свят. Вярвам, че тя ще продължи да се разраства и че някои от нейните проявления биха могли да са:

  • Бойкот на всички банки, които правят пари от нищото и начисляват лихва върху тях. Надявам се, че хората ще изтеглят парите си от тези банки и дори ще откажат да плащат лихва върху заемите си. Последното решение трябва да е добре координирано, така че милиони да го направят по едно и също време.
  • Подкрепа на банките на общностите и етичното банко­во дело, което инвестира в проекти, предназначени да облагодетелстват хората и планетата.
  • Отказ да се сътрудничи на училища, университети и правителствени министерства във всяка страна, докато не получим свободен поток от информация за онова, което наистина се извършва в тайна, и за цялото налич­но познание.
  • Постоянни седящи демонстрации, мирно окупиране и масови протести пред правителствените управления във всяка страна, особено при ключовите играчи като САЩ, Русия, Великобритания, Австралия, Япония, Ев­ропейската общност и Обединените нации.
    • Мирно оспорване на всички тържествени случаи във всяка страна, докато не ни бъде казана истината, и затваряне чрез масови седящи демонстрации на пъти­щата и входовете към парламентарните сгради.
    • Масова мирна съпротива срещу проекти, които вредят на околната среда. Ако се сблъскат с такива протести навсякъде, властите скоро ще трябва да преосмислят нещата и да се вслушат.
    • Бойкотиране на всички съдебни дела, които могат да възникнат от подобни действия, и масови седящи де­монстрации пред съдилищата за разстройването им.
    • Бомбардиране на програмите с открит телефон и прог­рамите с участие на публиката с въпроси и информация за тайното правителство и какво могат да направят хората, за да спрат неговите манипулации.
    • Протести и седящи демонстрации пред централните управления на медийните организации, докато не отка­жат да бъдат пудели на Братството и не започнат да съобщават истината на хората. Бойкот на вестниците, обслужващи системата.
    • Същото пред централните управления и клоновете на масоните във всяка страна и окръг и незабавна оставка на всички членове на масонските и други тайни орга­низации, които вече не искат да бъдат използвани като параван за манипулирането на света.
    • Отказ да се гласува или да се подкрепя всеки политик, който откаже да разкрие дали е член на тайно общество или с кого е тясно свързан. Отказ да се подкрепя всеки политик, който е член на която и да е прикриваща организация на Братството от рода на Съвета за меж­дународни отношения, Тристранната комисия или в Лондон – свързан с Кралския институт по междуна­родни въпроси.

Трите най-важни думи тук са мирен, решителен и непре­къснат. Онези, които служат съзнателно или по-често несъз­нателно, на силите, които ни контролират, не заслужават нашата омраза. Те се нуждаят от нашата любов и ние трябва да протестираме със смях и веселие. Те не знаят какво правят и също са затворници. Винаги ми е тъжно, когато някой протестира срещу действията на крайно десните групи с аг­ресия и омраза в сърцето си – същите емоции, които мотиви­рат крайно десните. Ние трябва да протестираме с любов, защото това е енергията, която искаме да разпрострем из света. Но нашата любов не трябва да бъде сляпа, тя трябва да бъде мъдра. Ние трябва да помним, че в света на Братството черното е бяло, а бялото е черно. Помнете също, че мълчани­ето е удобно. Време е да помислим, да поемем отговорността и да заговорим и действаме срещу мълчанието, тайната, ти­ранията. Братството знае каква заплаха са за техните амбиции личности, които мислят самостоятелно и откликват с дей­ствия:

„(Ние искаме да) обезкуражим всяка лична инициати­ва, която би могла да попречи на нашите дела. Няма нищо по-опасно от личната инициатива; ако зад нея стои гений, такава инициатива може да постигне повече, отколкото биха постигнали милиони хора, сред които сме посели раздор.“ (Протокол 5)

Един индивид може да промени нещата. Ние не сме безпомощни, а манипулацията не е непобедима, нито пък злините по света – непреодолими. Зависи от вашето душевно състояние. Проблемите могат да се превърнат в решения с промяна на мисълта.

Ако ще връщаме свободата на Земята, трябва сериозно да изтормозим системата, за да разбере, че роботите вече няма да й сътрудничат. Няма да бъдем лъгани и манипулира­ни. Ние сме милиарди, а онези, които управляват тайното световно правителство, са шепа хора. Те не могат да наложат волята си на нас, освен ако ние не им позволим. Робот ли ще бъдете, или бунтовник? Това е вашият избор, защото няма да има средно положение.

На пръв поглед бунтът може да изглежда обратното на мир и любов, но аз не вярвам, че е така. В цялата книга решително поставях под съмнение мисловните модели, които контролират икономиката, политиката, медиите, науката, ре­лигията и части от Новата епоха. Някои може да сметнат това за присъда. Но всички ние сме отговорни за онова, което става от времето на Атлантида, и всички ние сме вършили неща, които не би трябвало да правим. Безсмислено е да се опитвам да бъда по-светец от вас и да съдя другите от тази високомер­на и погрешна перспектива. Да говорите открито против отрицателните мисловни модели не е произнасяне на присъда и не означава, че не обичате хората. В края на краищата, какво е любовта? Да обичате означава ли да пренебрегвате онова, което тези модели причиняват на хората и планетата? Трябва ли щом обичате, да казвате, че всичко е наред, и че няма нужда да променяме действията си? Да обичате означава ли да избягвате да разстройвате някои хора, когато, ако говорите открито, може да успеете да предупредите други за опаснос­тите и експлоатацията? Мисля, че не. Има моменти, когато любовта означава да кажете истината в очите, ако това е нужно за положителната промяна. В едно от най-важните послания, които са ми били предавани, се казваше:

„Истинската любов не винаги дава на получателя онова, което би искал да получи, но винаги дава онова, което е най-добро за него.“

Или, за да прозвучи по-скромно, онова, което вярваме, че е най-добро за него. Срещал съм много хора, които мислят, че протестът и преките действия, били те и мирни, за които се застъпвам, са нелюбящи. Не бих се съгласил с това и смятам, че докато не започнем кампания за несътрудничество със Системата, ще позволим на елита на Братството да извърши някои отчайващо неприятни неща като последица от нашето бездействие. В тази книга се промъкнаха някои негативни теми, но те нямат за цел да стряскат, а да информират и предупреждават. Не се страхувайте. Очаква ни нова зора и тя ще сложи край на тези ужаси.

Ние сме на прага на една неразбираема промяна, докато Майката Земя отново се присъединява към останалата част от Вселената и повишава своето съзнание до по-високо изме­рение на любовта и хармонията. Когато си мислите за всички прекрасни неща, които стават в света, дори на фона на описа­ното от мен, помислете какъв ще бъде животът, когато това разрушение и дисхармония изчезнат. Този ден е близо. Ние ще осъзнаем истината, че човечеството не е зло или глупаво, а любящо, интелигентно и преливащо от любов и творчески сили, на които отчаяно иска да даде израз. Понякога нещата може и да не изглеждат така, но за това си има причини, както видяхме, и периодът на благоприятни възможности за Луцифер е почти към края си.

Ние ще обичаме Земята и ще се обичаме едни други. Ние ще обичаме онези, които ни обичат, и ще обичаме онези, които ни мразят. Ние няма да правим избор между тях, защото всички сме ние и ние сме всички. Ние сме едни други и истината за това отново изплува в нашето съзнание. Отворете сърцето си, следвайте сърцето си и вашият живот и целият живот на тази планета ще се трансформират.

Ние сме тук, за да променим света. Избрали сме да дойдем и нашето време е дошло. Ние не трябва и няма да се провалим.

Дейвид Айк

↑↑

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: