Как да се ориентираме на местността   Leave a comment

Ориентирането е елемент от навигацията и топографията. Класическото ориентиране на сушата се осъществява с компас и топографска карта, а в моретата и океаните — с компас, секстант и часовник. С развитието на технологиите през 20 век се появяват системи за автоматизирано определяне на местоположението :

  • Американската GPS – Глобална система за позициониране (на английски „Global Positioning System“) или GPS (Джи Пи Ес)
  • Руската ГЛОНАСС – ГЛОбальная НАвигационная Спутниковая Система
  • Европейската Галилео (Galileo)стартирана през 2004 г., предвижда първоначалните навигационни услуги да са достъпни от 2014 г. и пълно доизграждане до 2019 г.

Компас

Топографска карта

Секстант

Часовник

Ориентиране по Слънцето и Луната

Класическото ориентиране на местността по топографска карта се осъществява в четири последователни стъпки:

  • Определяне на посоката Север;

  • Намиране на два или повече ориентири — характерни елементи от релефа на околната местност и отбелязването им на картата;

  • Определяне на азимута — ъгълът между посоката Север и вектора от ориентира към местоположението на ориентиращия, построен по посока на часовниковата стрелка;

  • Определяне на местоположението като пресечната точка на два или повече вектора, построени по азимутите на набелязаните ориентири.

Намиране посоката по часовник

Първият и най-важен елемент от ориентирането на местността е да се намери посоката Север, разбира се изключваме наличието на навигационна система. Тя се определя най-лесно с компас, друг начин – с наличен часовник със стрелки, по местоположението на Слънцето, звездите и Луната на небосклона.

Кулминацията на Слънцето е в 13 ч. ± 15 минути през лятото и в 12 ч. през зимата — тогава то сочи посоката Юг. През останалите часове от деня Юг може да се намери, като се насочи малката стрелка на часовник с циферблат към Слънцето. Ъглополовящата между ориентираната към Слънцето малка стрелка и мислената линия, прекарана през 1 часа сочи на Юг. На Южното полукълбо така построената ъглополовяща сочи на Север.

Опиентиране по Голямата и Малката мечки

При липса на часовник, посоката може да се определи със слънчев часовник. Забива се прът, дълъг около метър в земята и краят на сянката се отбелязва с камъче, клечка или по друг начин. Изчаква се петнадесет минути и отново се отбелязва върхът на сянката. Първото камъче сочи приблизително на Запад, а второто — на Изток. Перпендикулярът от правата между двете камъчета в посока към пръта сочи Юг, а в обратната посока — Север. Този метод е точен само в часовете около обяд, когато Слънцето е в и около кулминация. Сутрин и вечер този метод е неприложим.

Апсида – на долната снимка частта в червено

През нощта посоката Север може да се определи по местоположението на Полярната звезда (на английски: Polaris) — последната звезда в опашката на съзвездието Малка мечка. Първо се намира съзвездието Голяма мечка и от двете крайни звезди в началото на нейния кош — α (Dubhe) и β (Merak) мислено се построява отсечка, която е 5 пъти по-дълга от разстоянието между тях. Полярната звезда стои в края на тази отсечка и винаги сочи на Север. При прецизни астрономически измерения се установява леко отклонение на местоположението на Полярната звезда от посоката Север. То е около 2 — 3° и се изменя циклично през денонощието. За практическите цели на ориентирането това отклонение е нищожно.

Освен чрез описаните инструментални и астрономически методи за намирането на посоката Север, има редица косвени признаци, по които тя може да бъде определена. Такива са релефът на местността — северните склонове на планините са стръмни, каменисти, сипещи се, с малко растителност, с тънък почвен слой или изобщо без почва. Южните склонове са по-равни, полегати, тревисти, с повече почва и растителност. Мъхът по камъните и дърветата расте по-обилно откъм северната им страна. Короните на дърветата са по-силно развити от южната им страна. Там листата са по-големи и кората е по-изпъната. Откъм северната страна кората на дърветата е по-набръчкана, клоните са по-малко на брой, по-къси и листата са по-малки. Годишните кръгове на дърветата са по-широки в южната част на ствола и по-тесни в северната. Трябва да се има предвид обаче, че нито един от косвените признаци не е достатъчно сигурен, за да се определи категорично посоката Север. Косвените признаци се оценяват комплексно. При липса на специална подготовка и практически опит, определянето на посоката Север по косвени признаци рядко е успешно.

Апсидите на олтара в православните църкви винаги са разположени на Изток, а главния вход в църквата — откъм Запад. Надгробните камъни на християните в повечето случаи са обърнати на Изток, по-рядко на Юг.

Азимутът на обект е неговата посока измерена в градуси. Като отправна точка или нулев градус се взема винаги Север. Азимутът на посоките на света е както следва:

– Север – 0 градуса;
– Изток – 90 градуса;
– Юг – 180 градуса;
– Запад – 270 градуса.

Астрономите използват азимут и височина  над хоризонта, за да определят точното местоположение на обект.

Как да определим азимутът на даден обект с компас?

За да определите най-лесно азимутът на даден обект трябва да използвате компас, въпреки, че можете да го направите и чрез часовник или чрез северната звезда, която винаги сочи почти точният север.

И така, нека да видим как става това с компас. Определете Север. С външният ринг на компаса определете Север като градус 0, за да можете да определите азимутът на обекта, който желаете.

Завъртете се към обекта, чийто азимут търсите и погледнете отклонението на стрелката на компаса. Това отклонение измерено в градуси е всъщност и азимут на обекта.

Ако имате карта, можете да я поставите под компаса и да я завъртите така, че нейните посоки, да съвпаднат със Север-Юг на компаса. Завъртете компаса към обекта, който искате да поемете или да определите азимут. Отново отклонението на стрелката на компаса ще Ви даде азимутът на обекта.

Съответно, ако отклонението е 20 градуса, то значи Обекта се намира на 20 градуса азимут.

Определяне на азимут без компас

Ако нямате наличен компас или се е стъмнило, а нямате светлина, също можете да определите азимутът  на даден обект. За целта можем да използваме Северната звезда или метода с определяне посоките на света с часовник.

След като знаем, че Северната звезда сочи почти винаги точно на Север, можем да я използваме за нашият градус 0. Ако използвате метода с часовника, то също знаете на къде е Север.  А сега да определим азимутът на Вашият обект. За да го направим можем да използваме юмрука си. Насочете ръката си напред към Север или градус нула със свит юмрук, до него допрете другият си юмрук и нанесете докато не се изравните с обекта, който искате да измерите. Всеки нанесен юмрук означава 10 градуса. Тоест ако юмрукът Ви може да се нанесе 6 пъти от градус 0(Север) до търсеният обект, то значи азимутът на този обект е 60 градуса.

Advertisements

Posted 10.10.2013 by vemiplast in Практични съвети

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: