Още за парите и хората – Проф. Витанов   Leave a comment

Въведение

Парите и лихвите

Икономика без лихви и инфлация?

Малко история

Още малко за финансовата сис­тема с естествен растеж на парите.

Няколко заключителни думи

_

Вероятно сте чували, че по света доста математици се занимават с икономика и още, че Нобеловата награда по икономика горе-долу си е скрита Нобелова награда по математика,  приложена към икономически системи – фиг.1.

Фигура 1. Джон Неш (отдясно) и Пол Кругман – двама от носителите на Нобеловата награда по икономика. Неш ви го показвам, защото съм математик.
Кругман май ви го показвам,
защото съм неокейнсианец.

Тази модерна тенденция в математиката вече е налице в България и ето ме в Италия, на тържествената конференция, посветена на 100-годишнаната на един от класиците на нелинейната макроикономика – Ричард Гуудвин – фиг.2. Гуудвин, който доста време е бил професор в университета на Сиена, където беше конференцията.

Фигура 2. Ричард Гуудвин – крупен американски математик и икономист,
професор в университетите на Кеймбридж и Сиена. Гуудвин използва
уравненията на Лотка-Волтера
от популационната динамика
за да формализира теорията на Карл Маркс за икономическите цикли. Автор на модел на икономическия растеж, носещ името му. Автор на модел на циклите на икономическа активност, днес наричан „нелинейният
ускорител на Гуудвин“.

Няма да ви разправям за конните над­бягвания на централния площад (пальото, както е известно тук), нито ще ви говоря какви старини има в Сиена. Ще започна с това, че една група неокейнсианци взехме влака и отидохме във Флоренция, хем да разгледаме старините, хем да обсъдим някои теку­щи въпроси на световната икономика, като този, как Япония има държавен дълг от 200% от БВП и още не е фа­лирала. Въпрос на фискална полити­ка, т. е. на това, че в Япония държавата командва банките, а не обратното, но това е друг въпрос. Та разхождахме се на площада пред Сеньорията, в га­лерията „Уфици“ и пред нея. Там по­гледнах Макиавели, който дяволито гледаше отвисоко минувачите – фиг.3 и се сетих, че имам да ви доразкажа нещо за парите и хората, нещо, което не описах в детайли в предишната ста­тия, посветена на щастието и парите.

Тази мисъл ме чоплеше и докато се разхождах по прочутия мост със зла­тарските магазини и докато обикалях покрай и из великолепната катедра­ла, символ на мощта на средновеков­на Флоренция – (и на флорентинските банкери). Трябваше да се прибера в София през Рим и понеже в Рим имах малко време, разходих се покрай фо­рума, минах покрай статуите на Юлий Цезар, Октавиан и Траян, седнах в паркчето до колоната на Траян, из­вадих си лаптопа и започнах да пиша тези редове (под зоркия поглед на една чайка, кацнала наблизо на една от античните колони).

И тъй, гледахме се със чайка­та и по този повод, реших да започна разказа си за парите, с един пример от динамиката на животинските попула­ции. Известно е, че някога в Англия е имало един професор на име Томас Робърт Малтус, който направил тео­рия за нарастване на населението -фиг. 4.

Фигура 3. Статуята на Николо Макиавели до галерията Уфици във Флоренция.

Фигура 4. Горе – Томас Робърт Малтус.
Долу – прочутата и силно критикувана
книга на Малтус за населението
(и проблемите свързани с бързото му увеличаване). Съветвам ви да я прочетете. Не е това, което са ви разправяли за нея.

Фигура 5. Горе – експоненциален растеж.
Долу – в природата такъв растеж
не продължава вечно. Освен ако съответният организъм или система
трябва да бъдат затрити.

От нея следвало, че населението нара­ства експоненциално и доста по-бързо от нарастването на хранителните ре­сурси, необходими за издръжката му. И един ден, ресурсите няма да стигат. Какво ли ще последва? Ами ще пос­ледва регулация на населението чрез войни, епидемии и други бедствия – предположил Малтус. Близко до ума, нали? Всъщност, дали знаете, кой е първият професор по политическа икономия в Англия? Първата катедра е открита в Манчестърския универси­тет и конкурсът бил спечелен от…? Ха сетете се де – от същия този Малтус. У-у-у-у, дю-ю-ю, както си е модерно, ще зареват следовниците на австрийска­та икономическа „школа“, която след като славно съсипа Австро-Унгария, още по-славно се опитва да съсипе и други държави, сред които и нашата. Ще ги оставя да си дюдюкат, бечат и кудкудечат и ще отбележа само, че до­като „гурутата“ им като Хайек и Фридман все по-силно потъват в забравата на историята (въпреки жалките опити да се поддържа „репутацията“ им), то Малтус вече повече от 220 години е в устата на хората. Защо ли? Ами защо­то е осъзнал нещо човека – че ако екс­поненциалния растеж на нещо се ос­тави нерегулиран, се стига до кризи и катастрофи. Ама, г-н Витанов, ще ка­жете вие, ти ей сега ще почнеш да ни говориш за лихвите, които също водят до експоненциален растеж на парите и ще ни кажеш, че и това ще доведе до кризи и катастрофи. Правилно, точно за това ще ви разкажа по-долу. Ще ви разкажа, че функционирането на па­рите фаворизира един вид растеж – експоненциалния растеж – фиг.5.

Този вид растеж в природата вирее дълго време само там, където има­ме болест или смърт, например така се увеличава броят на раковите клет­ки. Цялата история с експоненциал­ния растеж завършва обикновено със смъртта на приемния организъм. Но такова нещо има и в света на пари­те – лихвените проценти и сложната лихва способстват за експоненциален ръст на количеството пари. И ето как полека ви докарвам до гледната точ­ка, че лихвените проценти могат да се уподобят на рак, засягащ структурата на човешката общество. И за да няма кризи и катастрофи, може би трябва да помислим и за други видове ръст, какъвто е ръстът на човешкия орга­низъм, който отначало е бърз, но след това спира, а развитието на органи­зма продължава не чрез увеличаване на размерите му, а чрез качествени изменения в него. И тъй, нека да поразсъждаваме върху тиктакащата лих­вена бомба и други възможни видове ръст във финансовата система на едно общество.

↑↑

Парите и лихвите

Фигура 6. Лихвите водят до експоненциален
растеж на парите.

Има една гледна точка, която казва, че парите движат света, а лихвените проценти го разрушават. Като се огледа човек, то доста неща по света се измер­ват в пари, но за разлика от килограма или метъра, парите не са постоянна мерна единици, а променят стойност­та си с течение на времето. Защо ли? Да поотложим отговора на този въ­прос и да поразсъждаваме още малко за парите. Хубаво е човек, общество или държава да имат пари – парите об­лекчават стокообмена и получаването на услуги, поддържат общества, осно­вани на разделение на труда и поради факта, че дават възможност за специа­лизация на хората, правят цивилиза­цията възможна. Когато парите ги няма обаче, се появяват и проблеми -може да се затормози обмена на стоки и получаването на услуги. А една от причините някои хора да нямат пари е, че парите се натрупват у други хора и за да ги получи човек от тези хора, трябва да им плаща своеобразно мито – лихва. А който се е занимавал мал­ко с математиката на лихвата знае, че лихвите водят до експоненциално на­растване на парите (и до експоненци­ално нарастване на парите, нужни за изплащане на лихвите) – фиг. 6.

Фигура 7. Дясно– Силвио Гезел. Ляво- основният труд на Гезел. На корицата
пише нещо….. от Джон Мейнард Кейнс.

Но щом като лихвите водят до експо­ненциален ръст на парите, то ще дой­де момент, когато парите, нужни за плащане на лихви ще станат толкова много, че изплащането на лихвите ще стане невъзможно. Добре, де, г-н Ви­танов, ще кажете, защото тогава се поддържа този механизъм на експо­ненциално нарастване на парите? Ами защото този механизъм води до кон­центрация на парите в ръцете на мал­ко на брой хора. А може ли този вид ръст да се замени с друг вид ръст, съот­ветен на динамиката на растеж на по-сложните живите организми? Може, разбира се. Но човек трябва да замени лихвите с нещо друго. И тук полека в нашия разказ започва да се появява фигурата на Силвио Гезел – фиг. 7.

Фигура 8. Нещо брутално, но много вярно. Това е светът днес деца! Гответе
се. И помнете – като този отляво
са 99.9% от хората.

И хайде сега обратно към лихвите. Системата на модерните финанси е правена и се прави от умни хора и за­това механизмът на действие на лих­вите е добре маскиран. Вие си мислите, че плащате лихви само когато вземате кредит и оттук си мислите, че решението на проблема е просто да не взимате кредит. Нямате кредит, не плащате лихви. Да, ама не е съвсем така. Та присъединявам себе си към вас и казвам, че всяка сметка, която плащаме, съдържа калкулирани в себе си лихви и това например са лихвите по кредитите, които доставчикът на стоката или услугата обслужва. И тези отчисления за лихви може да са поло­вината от сметката, че и повече. Тоест ако заменим лихвите с нещо друго, изтичането на пари от джобовете ни може да намалее например двойно. Иначе казано със същите пари човек ще може де си купи два пъти повече стоки или пък ще може да работи два пъти по-малко време за да поддържа същия жизнен стандарт. Олеле! Неолибералният курник вече е нажежен до червено, защото близко до ума е простото въпросче – кой ли прибира тия пари от лихвите и не финансира ли с част от тях „подходящи неправителствени организации“. Е, аз ви доведох до въпросчето, а вие си го задавайте и си търсете отговора. И докато търси­те отговора, всички продължаваме да плащаме лихви. Добре, де – и понеже всички ги плащаме съвременната па­рична система носи еднакви ползи и еднакви проблеми за всички – ще си помислите. Каква заблуда! Значи от едната страна на сметката са разходите ни от лихви, а от другата страна на сметката са приходите ни от лих­ви. Ако сте беден, то разходите ви от лихви са по-големи от приходите ви от лихви (нямате банкова сметка например). Ами ако сте богат. Тогава обик­новено приходите ви от лихви са доста по-големи от разходите ви от лихви. Е, всички ли губят еднакво от системата на парите с лихва. Май не – бедните губят, но богатите печелят – фиг.8.

Фигура 9. Данък инфлация. Обезценяване – 25 пъти. Е-ха-а-а-а.

Преди да побързате да ме наречете ко­мунист, да ви кажа, че тая работа е от­давна разбрана от трите големи рели­гии – християнство, ислям и юдаизъм. Даже юдаизмът забранявал евреин да взима лихва от евреин. Та системата на парите с лихва преразпределя бо­гатството – то се стича към тези, които имат пари и се оттича от тези, които нямат пари. И така тези, на които им трябват пари, ги нямат все повече, а тези, на които не им трябват пари ги имат все повече. При това забележе­те – за никакъв труд и инициативност не става дума тука, не става дума и за интелект. Вече разбирате, как трябва да се отнасяте към всяко недочело неолибералче, което твърди, че щом човек няма пари, значи е мързелив, а щом е умен – къде са му парите. Ами, ами – в системата на парите с лихва и най-трудолюбивия бедняк, разчитащ само на труд, ще си остане бедняк, и най-тъпата манекенка ще си седи бо­гата, стига да е излъгала някой бога­ташки син и да се е задомила добре. Та както казва Маркс, в сферата на производство има източник на принадена (хайде от мен да мине добавена) стойност и тази добавена стойност се преразпределя през циркулацията на парите чрез лихвите. А сега нека про­дължим нататък към инфлацията. Хората считат инфлацията за нещо ес­тествено – навсякъде по света я има. И навсякъде националните дългове рас­тат по-бързо от националните дохо­ди. Тая работа ще изгърми разбира се, но свиркайте си, нали още сте живи! За да намалява пo същество дългове­те си, правителството разрешава на емисионните банки да печатат пари. И стойността на националната валута намалява. Така върху вас е стоварен нов данък, наречен инфлация – с на­личните пари можете да си купувате все по-малко неща – фиг9.

Че обикновения човек губи от инфла­цията, то е ясно. Ами кой печели? И дали тоя, дето печели няма интерес, парите да са нестабилни? Правител­ствата разрешават печатането на пари, с които си плащат лихвите по дългове­те – дълг 1 милиард лева при 10% на година са 100 милиона лева за първата година. Печатим ги, плащаме, парите се изсипват на пазара, цените скачат и практически тази лихва се плаща от джоба на гражданите. Е-е-е-е, бълха ги ухапала. Да, ама, по-голямата ин­флация води до социално неравенство и оттам до обществена нестабилност. И когато народът излезе на улицата, става ясно, че някой пак е напълнил памперса. Някой, дето се е мислил за много умен. Централната банка може и да понамали инфлацията с разумна политика, но инфлацията се влияе и от още фактори – например недостига на суровини. Та централната банка може да понамали факторите, действащи по посока на постоянната компонента на инфлацията, но за доста от променли­вите компоненти на инфлацията не може да направи почти нищо (затова развитите държави имат и самолето­носачи, но това е друга тема, въпреки, че и тя е доста интересна). И тъй за да приключим този параграф, нека философски да отбележим, че всяка система, която е построена вър­ху алчността, рухва.    И още има малко на брой (но с доста интелектуален ка­пацитет) хора, които смятат, че лихве­ните проценти са невидима машина на разрушението, действаща в свобод­ната пазарна икономика. Ами може ли системата на финанси с лихви да се замени с нещо друго? Краткият ми отговор е – може, ама скоро няма да стане, щото големи сили си харесват настоящата система.

↑↑

Икономика без лихви и инфлация?

Фигура 10. Картинка с много поучителен
и още по-верен надпис.

И тъй имате някакви пари (ура!). Има­те и две възможности – да ги сложи­те в банка и да ви носят лихва или да си купите нещо с тях. Ако лихвите са ниски, по ще сте склонни да си купите нещо. Ако лихвите са високи, по веро­ятно да ги сложите в банка. От друга страна имаме един собственик на ма­газин, който може доста да се чуди (ако не разбира достатъчно от иконо­мика) – абе защо качеството на сто­ката ми е едно и също, търсенето би трябвало да е едно и също, а пък сега се купува много по-малко отколкото преди половин година? А ние си ку­пуваме мънинко от стоката му (щото „великата“ ни неолиберална иконо­мическа система води до масово обе­дняване и свиване на потреблението) и се питаме: дали пък през тази поло­вин година е нямало промяна на лих­вения процент? Виждате, как лихвите директно влияят върху пазара (не мога да се сдържа и да бъзикна неолибералите – май дългата ръка на лихвите е по-силна от невидимата ръка на паза­ра, а!). От другата страна са тези кои­то държат парите – при малки лихви те не са толкова дашни на кредити, колкото при големи лихви. Е няма кредити, някои фирми могат и да фа­лират, губят се работни места, хората свършват наличните пари и са готови да плащат по-висока лихва. Няма налични пари и за фирмите и те ста­ват готови да плащат по-високи лих­ви. Лихвите се качват и банките дават кредити по-охотно, пари влизат както във фирмите, така и при потребители­те, потреблението расте и производ­ството расте, а пък наличието на пари при фирмите и гражданите намалява желанието им да взимат нови кредити и лихвите падат. И т.н. и т.н. иконо­мическият цикъл си се върти. Почва с високи лихви, увеличава се търсенето и предлагането на стоки, увеличава се паричната маса, лихвите падат, нама­лява търсенето на кредити, паричната маса намалява и т. н. Има и тънък мо­мент – банките могат да манипулират лихвите – фиг10. Но за това да не го­ворим, че ще навлезем в много опасна област, която ще ни доведе до разсъж­дения за дефектите на модерния ка­питализъм.

Та, от време на време, парите могат да спират движението си и да седят или в банките или в бурканите на хората или в касите на фирмите. Причината за това е, че като се прави това, нищо не се губи (е, нека инфлацията е мал­ка, за да илюстрираме по-добре раз­съжденията си). И тъй човек, фирмата или банката може да си държи парите и да не ги вкарва в обръщение и за тая работа наказание няма. В този сми­съл парите не са като крушите – ако човек държи дълго време круши, без да ги яде, те се развалят. Парите – най много да се обезценят (малко – в пове­чето случаи). Ами ако имаме система, която не толерира това, то не може ли да освободим икономиката от цикъла, свързан с промените в лихвите? И тъй стигаме до Силвио Гезел, гражданин на Германия от кайзеровите времена, икономист, силно повлиял на Джон Мейнард Кейнс. Я-а-а-а, ще кажете, не сме го чували! Кажи ни нещо повече за него! Ако сега можехте да събере­те българските неолиберали на едно място, като чуят това име, те ще се раз­делят на две групи. Едните, дето са не­олиберали ей така, щото е модно или щото доларчета падат, ще стоят и ще мигат. Другите, много малко на брой, истинските, ще почнат да викат насре­ща ми – млъкни Сатана! Тези, малкото на брой, представляват известна цен­ност, защото човек може да ги прати да съсипват чужди държави в интерес на националния ни капитализъм. Сега се чудите – защо ли тъй ще ме пови­шат в ранг на „голям злодей“. Ей сега ще разберете историята за Силвио Гезел, алтернативните пари в Австрия (аха-а-а, почвате ли да се сещате – под носа на „великата австрийска школа“) и милото и драго, което централна­та банка на Австрия дала, че да спре безлихвените пари, които се оказали доста ефективни. И за домашно – на какво е бил финансов министър Силвио Гезел и защо само 7 дни след като е прокарал закон за свободните пари, това нещо е било смачкано? Бързи са тези, които бранят класическата фи­нансова система, нали? И правилно, опасността е била страшна.

И тъй, рекъл си Силвио Гезел, след като проучвал циркулацията на парите, ако имаме система, която не толерира задържането на парите в чо­века (и в бурканите на човека), фирма­та или банката, то едно ще се избавим от спекулациите (например такива в които банките задържат парите за да се вдигнат лихвените проценти), а от друга страна може пък изобщо да се избавим и от лихвите и от проблема с експоненциалния растеж, който све­тът няма как да понесе от определен момент нататък. И как да стане фоку­са? Ами като вместо лихва се въведе такса за използването на парите. Я-я-я-я, че как тъй, ще кажете! Ами ето как.

Парите стават държавна услуга, за ползването на която се плаща так­са. И таксите се събират от държава­та, която срещу тях, връща парите в обръщение. Колкото повече задър­жаш пари, толкова по-голяма такса плащаш. И така се решава въпросът с плащането на лихви на тези, които имат много пари и могат да правят спекулации, като не ги пускат в обръ­щение когато лихвите им си струват.

Фигура 11. Неутралните пари, издадени
в град Вьоргл. Виждат се и налепените
таксови марки. А който разбира
от немски е добре да прочете, какво пише отзад на банкнотата.

Таксата държавата може да я използ­ва както намери за добре – за нама­ляване на държавния дълг например. Та това са свободните пари. Пари, сво­бодни от лихва. Днес ще срещнете и термина неутрални пари. То е същото като свободни пари. И тъй, доведох ви до интересно място в ада на финанси­те – там където разбрахте, че може и да има други видове пари освен пари­те, свързани с лихвите.

И от ада към град Вьоргл в Ав­стрия (Австрия, даа!) през 30-те го­дини на миналия век, където кметът издал 5000 свободни шилинга, чието покритие били 5000 стандартни ав­стрийски шилинга в банката – фиг.11. Таксата била във формата на таксова марка, която трябвало в края на всеки месец да се лепи върху свободния ши­линг от този, в чиито ръце се окажел шилингът в края на месеца. Поради това хората се стремели не да държат свободните шилинги, а максимално бързо да платят нещо с тях. И така циркулацията на свободните шилинги била 2 пъти по-висока от циркулаци­ята на стандартния шилинг. Таксата била 1% от стойността на притежава­ните свободни шилинги и за 1 година общината събрала от такси 600 ши­линга, които отишли за обществени нужди, а не в джобовете на тези, които биха прибирали лихвите от стандарт­ните шилинги. В допълнение вслед­ствие на свободните шилинги безра­ботицата във Вьоргл паднала с 25% (и това в периода 1932 – 1933, насред голя­мата криза, докарала Хитлер на власт в съседна Германия).

Фигура 12. Цитирането на Томас Джеферсън все още не е забранено нали. Но като гледате този цитат, може и по някое време да стане и забранено.
Или пък да кажем, че нещо се е объркал човекът.

Успехът на свободните шилинги бързо се разнесъл и над 300 австрий­ски общини почнали да проучват мо­дела, за да го въведат. Обаче нацио­налната банка на Австрия видяла в печатането на свободните шилинги опит за нарушаване на монопола и да печата пари (нали помните Ротшилд – дайте ми да печатам парите и не ме интересува какви са законите!) и нака­рала държавата да забрани печатане­то на свободните шилинги. Оттам на­татък зорко се бди, да не би историята със свободните шилинги да се повтори нейде по света. Защо? – нали се създа­ват нови работни места – ще попитате. Да, ама и финансовата система се про­меня и тя излиза извън контрола на централната банка, която обикновено се контролира от ….? – правителство­то, ще кажете. Милите ми наивничета, ще си позволя да кажа, като човек, позапознат с дълбините на ада (на фи­нансите). Но ако ме питате официално – да, да, разбира се от правителство­то, че от кой друг (и ще си замълча за положението например в САЩ). Но за всеки случай, прочетете цитата от фиг. 12

Ама не може ли без таксови марки, г-н Витанов, ние сме все пак в компютър­ните времена! Може, драги читатели и без таксови марки може. Голяма част от днешните пари са компютърни за­писи в банковите сметки. Ако сметка­та е разплащателна оттам автоматич­но се събира таксата в края на месеца. Ама аз си спестявам за къща или за кола, ще кажете. Добре, нека да има особени спестовни каси за тези неща, където парите не се облагат с такса и където можете да вкарате определена вноска на месец. Обаче ако се изхитрите и натрупате бързо много пари там, почвате да си плащате съответна­та такса.

Ами ако ми трябва кредит? – ще попитате. Получавате, срещу едно­кратна такса, покриваща риска и ад­министративните услуги и това са око­ло 2.5%. Няма лихва (леле какви думи са тия последните две думи. Те са като земетресение от 10-та степен по Ри-хтер за някои хора).

Ами банките? – те как ще пече­лят – ще попитате. Ще печелят, като дават кредити, защото ако не дават и те ще трябва да плащат такса, че дър­жат парите вън от циркулация.

В тази система, количеството циркулиращи пари е толкова, колко­то е нужно за осъществяване на общия брой сделки. След като това количе­ство пари се напечата, няма нужда де се печатат още, докато обемът на сдел­ките не нарасне. Тоест имаме естест­вен ръст на парите, а не експоненциа­лен.

Ама ти ли го измисли туй, г-н Витанов? – ще попитате. Не, не съм аз, японците са го измислили и това е системата Отани (японците са го из­мислили разбира се, гърците са из­мислили узото, а нашего брата веро­ятно е измислил оправданието, и това се е случило, когато са го карали да свърши някоя работа. Но да не задъл­баваме тук, че ще стигнем до народопсихологични простори, в сравнение с които адът на финансите ще ни се види райско местенце).

Хм-м-м-м, ще кажат по-дълбо­комислените хора, ами то като си тръг­нал, г-н Витанов, карай нататък. Как­во да правим например с данъците? Дали пък да не заменим данъка върху доходите с данък върху стоките? Така като няма данък върху доходите, сива­та икономика може и да изсветлее. А ако данъкът върху стоките е свързан с екологичните проблеми при произ­водството, може и да направим нещо и за природата.

Фигура 13. Та като си приказваме за социални катастрофи, да хвърлим един поглед на младежката безработица
в Европа.

Оп-па-а-а-а – чакай сега г-н Витанов, ТИ НИ ГОВОРИШ ЗА СИСТЕМА, В КОЯТО НЯМА ЛИХВИ И НЯМА ИН­ФЛАЦИЯ. Но защо са ни изобщо таки­ва пари. И кой ще се съгласи до прави такова нещо. Има някои хора, които печелят доста от сегашната система и те няма да са съгласни да я заменят с друга. Така де, така е. Но я да погле­днем малко в историята. Социалните катастрофи винаги са настъпвали, ко­гато парите и властта са се концентри­рали в ръцете на малък брой хора, а другите са обеднявали толкова, че са били застрашавани от физическо уни­щожение – фиг. 13. Тогава са идвали революциите, войните и икономиче­ските катастрофи.

Системата на функциониране на па­рите при наличие на лихви води до експоненциален ръст на парите и не­минуемо до кризи, катастрофи и даже до самоунищожение. Не е ли по-добре да се премине към система на пари без лихви и без инфлация, където ръс­тът на парите ще бъде естествен, а не експоненциален. Ако направим ана­логия – не е ли по-добре население­то на земята да расте в зависимост от наличните ресурси, а не експоненци­ално. До какво ще доведе експоненци­алният растеж на населението, когато ресурсите станат недостатъчни да го поддържат? Най общо – ще доведе до криза. Но ако застанем на китайската гледна точка, то кризата е както опас­ност, така и възможност за извършва­не на подходящи промени.

Фигура 14. И това ще почне да ви се случва, когато икономическата система
ви приклещи толкова, че започнете
да мърморите срещу нея.

И тъй, въвеждаме неутралните пари. Какво става? Изчезват лихвите, начислявани при взимане на заем за капиталовложения и за производстве­ни разходи  цените на стоките падат. Възможно е много екологични про­изводства да станат рентабилни и по този начин да се намали натискът от страна на хората върху околната сре­да. Повишаването на конкурентно-способността би довело да намалява­не на безработицата и до намаляване на свързаните с безработицата соци­ални разходи. Възможно би станало и понижение на данъци. При това неу­тралните пари могат да съсъществуват с официалната валута, но бързо биха я изтикали в ъгъла, тъй като при тях оборотът е по-бърз (всеки гледа да се отърве от неутралните пари, за да не плаща такса върху тях). Тъй като не­утралните пари не са подложени на действие на инфлацията, техният курс е стабилен и като така, те са привлека­телни за инвестиции.           Тъй де, ама съгласно сегашната сис­тема, монополът върху печатането на пари принадлежи на централната бан­ка на съответната страна, ето защо, ако ще се въвежда допълнителна валута и централната банка и съответното пра­вителство трябва да подкрепят този ход. Дали ще го направят обаче, е друг въпрос. Колкото и да е лоша досегаш­ната система, те са си свикнали с нея. А и доста хора трудно ще разберат, защо е по-добре да се наложи такса върху парите, отколкото както досега да си допуска начисляване на лихви.

Като гледате сегашната финансова система, основана на съществуване на инфлация и на концентрация на богатство и власт във все по-малко ръце, като гледате как хищнически се унищожава природата в интерес на печалбата, не ви ли става смешно по предизборните кампании, когато по­литиците се изправят и започнат да ви обясняват, как ще преборят инфла­цията, как ще подобрят социалните системи и как ще работят в интерес на екологията. Е, ако не променят фи­нансовата система, нищо от това няма да изпълнят. Когато започне да се усе­ща, че лихвените плащания растат експоненциално, първото, което пада под ножа, са социалните програми. В допълнение лихвите изсмукват парите от по-бедните слоеве към по-богатите и намаляват потреблението на преоб­ладаващата част от населението. Като няма потребление, производството на­малява, безработицата расте и хората не могат да плащат данъци. Намаля­ват и данъчните приходи. Тоест стават по-малко парите, от които трябва да се плащат лихвите и главниците на кре­дитите на държавата и общините.

Фигура 15. Богати и бедни. А помежду
им – стеничка.

При неутралните пари, липсата на лих­ва води до намаляване на държавните дългове, спиране на концентрацията на богатство и обезпечава стабилно търсене, което спира нарастването на безработицата. Забележете – тук не се говори за регулация на пазара, тук ефектите се постигат чрез смяна на ос­новата на финансовата система. Обаче банките няма да се откажат от старата система тъй лесно, защото те добре печелят от тази система. Оттук всеки банков служител, който се изка­же добре за неутралните пари, може да рискува да стане безработен – нещо доста неприятно в днешния свят. Ами какво ще стане с днешните бога­таши при преход към неутрални пари. Че нали те държат властта и печелят от сегашната система? Как ще позво­лят да се въведе система, която ще им отнеме правото да получават доходи без всякакъв труд? Е, ясно е, че ще се съпротивляват и няма да позволяват, докато не бъдат принудени – фиг.14.

О-хо-о-о ! За революция ли ни гово­риш г-н Витанов? Ами то, като се поза­мислите, има два пътя на развитие – еволюция и революция. По въпроса за смяната на финансовата система съм скептик за еволюционното развитие. Може и да не съм прав. Обаче, пом­нете ми думата, съществува праг на концентрацията на парите, след който тези, които ги притежават тези пари, не могат да бъдат политически контролирани. И тогава демократична­та система се изражда в олигархична или във фашистка. След което следва гърмеж на системата. И невинаги на­родът побеждава, не се заблуждавай­те. Ако мислите друго, пак погледнете фиг. 14.

И тъй, чрез лихвите парите текат от бедните към богатите. Социално ориентирани правителства се стремят да балансират този процес с прогреси­вен данък. Това донякъде намалява вредните последствия, но още никъ­де не е довело да баланс. Интересното е, че абсурдната система продължава да съществува – отначало се отнемат от хората средства чрез системата на лихвите и след това някаква част им се връща като социална помощ през да­нъците. Тези абсурди продължават и на международно равнище – като лих­ви, развиващите се страни плащат на развитите 2 и повече пъти отколкото получават като помощи – фиг. 15.

Третата световна, този път икономи­ческа война си върви с пълна сила и сее бедност, глад и смърт. Основни­те оръжия в тази война са лихвените проценти, ценовите спекулации и спе­кулациите на финансовите пазари.

↑↑

Малко история

Фигура 16. Брактеатни пари – на задната
част на монетата обикновено не било отсичано нищо.

Ами как са се опитвали да се справят с проблема в историята. Да се вър­нем например към старите времена и към…евреите. Още от време древно еврейските общини са разбрали, че продължителното действие на финан­сова система с лихви може да разру­ши всеки социален организъм. Затова приблизително на 7 години са се опро­щавали лихвите и дълговете, за да се намали вредното въздействие на лих­вите.

Фиг. 17. Защо е бил въведен „пияният понеделник“ по времената на брактеатните
пари.

Вероятно не знаете, че в средновеков­на Европа е имало вид пари, сечени от феодали, епископи и от градовете, които се наричали брактеатни – фиг.16 и служили освен за обменно средство и за събиране на данъци. Данъкът се събирал като парите се прибирали веднъж годишно и собствениците им получавали новоотсечени монети, чи­ято стойност била с 25% по-малка и това била таксата за използването на парите. Разбира се никой не бил за­интересован да държи такива пари и те са се използвали за придобиване на реални предмети – хубави мебе­ли, произведения на изкуството и т. н. Не можело да се натрупват парични богатства, ето защото хората трупали реални богатства. Та между другото имало и разцвет на изкуството по тези времена. Жизненият стандарт бил висок, занаятчиите работели 5 дни в седмицата като бил въведен пияният понеделник – почивен ден след раз­биращия се от само себе си запой в не­деля – фиг. 17.

И войните намалели, но поради това, че брактеатните пари губели автома­тично от стойността си, защото се из­ползвали и за автоматично събиране на данъци, те не били много популяр­ни (данъци трудно се укривали). Хората предпочели системата на пари с възможност за лихви и богатството започнало да се концентрира във все по-малко ръце, докато останалите за­почнали да тънат в дългове.

          Ако я караме като досега – имаме избор: да ни застигне екологична катастрофа или пък да ни застигне социално-икономическа катастрофа

Системата с лихви ни залага и един такъв капан. Лихвите натискат за по­стоянен икономически растеж (защо­то трябва да се плащат) и това води до изтощаване на природните ресурси. При намаляването на растежа пък ста­ва много по-ярко преразпределението на паричните ресурси през системата на лихвите. Така, при настоящата фи­нансова система имаме избор – между екологична и социално-икономическа катастрофа – концентрацията на фи­нансов ресурс ще доведе до желание за все по-крупни инвестиции, за да се вкара тоя ресурс в действие. Такива инвестиции са например все по-голе­ми електроцентрали или пък огромни количества оръжие или все по-голямо производство на наркотици. Особено оръжейното производство може да се разширява доста ефективно, стига да се избере противник с капацитет, кой­то да произвежда оръжие в същото количество, пък ако трябва този про­тивник ще бъде поддържан тихо като бъде снабдяван с храни. Така оръжей­ният бизнес на САЩ и западна Евро­па процъфтяваше заради Съветския съюз, който също произвеждаше много оръжие и бе подпомаган с храни от западните държави. Когато Съветски­ят съюз рухна, започна икономическа­та експанзия в Източна Европа. Днес има кандидат за нов противник – Ки­тай. Така, проблемите на капитализма се отлагат и отлагат във времето. Но само се отлагат и при това се и мно­жат. Докато един ден цялата система експлодира и причината за това, ще е в областта на финансите.

Фигура 18. И тъй докато на едното място си гледали кефа, на другото място станало нещо. Като гледате цитата, нали се сещате, че горе долу това ни съветват неолибералните „гурута“ днес. Къде ли ще стигнем, ако следваме тези съвети? Как къде – към нови икономически и социални
победи. Демек, на немски казано – Sieg!

Некадърната финансова политика води до безработица, безработицата води до нищета, а нищетата води до радикализъм. „Триумфът“ на либера­лизма в САЩ през 20-те години на ми­налия век спомогнал много за идване­то на Хитлер на власт в Германия. Ама как така? Ами „триумфът“ завършил „триумфално“ с голямата икономиче­ска криза от 1929 г. САЩ си прибра­ли обратно част от златото дадено на германската централна банка за под­държане на райхсмарката. Златното покритие намаляло и при заплахата за обезценка, шефът на централната германска банка почнал да намалява парите в обръщение. Дефицитът на пари вдигнал лихвените проценти. От това намалели капиталовложенията и фирмите почнали да фалират. Безра­ботицата нараснала, а с това и нище­тата. Обеднелите и притиснати хора почнали да търсят политик, който да ги спаси от бедността. Нататък е ясно – зиег (победа) и хайл (да живей) -фиг. 18.

И тъй нататък. Но няма какво да се чудим – самото съществуване на лих­вите тласка към конфликти както на ниво фирми, така и на ниво държави, че и между държавите. Стремежът към трупане на капитал, води до свръхналичието му. Ако този капитал не из­чезва някъде (вследствие на финан­сови кризи и икономически балони) то свръхналичието му ще доведе до намаляване на лихвените проценти, и ако се изтеглят пари от обръщение, за да се държат тези проценти относи­телно високи, то ще се появи дефицит на пари с последващата безработица, нищета и радикализъм. Така, че бор­совите балони са своеобразни бушо­ни, отлагащи експлозията на явен ра­дикализъм. При тези балони губещи обаче са дребните риби, а едрите дори печелят. Концентрацията на богатство продължава и проблемите се задълбо­чават. Експлозиите са неизбежни и те ще започнат веднага, щом като игро­вото поле за прехвърляне на пробле­мите на капитализма към други ра­йони и за отлагане на тези проблеми намалее достатъчно. И така, бъдещето е ясно – най-напред: балонът се наду­ва, надувайте момчета…..и после: буу-ум! – шака-лак (както се пееше в една песен). И след това, пак така и пак така, докато на народонаселението му писне. И като му писне, ще почне да играе дубинушката. Пък там, кой ко­гото…

↑↑

Още малко за финансовата сис­тема с естествен растеж на парите.

Да си представим сега, че някак сме сменили системата и се намираме в безлихвена икономика. Дали пък пазарът там ще е мъртъв при тази сис­тема. Няма такова нещо. Цените на стоките и услугите и в безлихвена ико­номика се регулират пак от търсенето и предлагането. И за да не влизаме в много обяснения, нека се спрем само на един отрасъл – селското стопан­ство.

Селското стопанство най-много стра­да от наличието на лихви, тъй като на­личието на лихви предполага непре­къснат и даже експоненциален ръст на производството, за да се изплащат кредитите, а селскостопанското про­изводство не може да расте безкрай­но. Налице е все по-засилваща се екс­плоатация на природните дадености за селско стопанство, което може да се превърне в проблем засягащ оцелява­нето на човечеството. Окрупняването на селскостопанското производство и подпомагането на това производство с държавни субсидии води до разширя­ване на дейността, за което неизбежно се прибягва и до кредити. За да се из­плащат те, трябва де се извлича мак­сималното от растенията, животните и почвата. Гоненето на максималните добиви води до изтощаване на почва­та, замърсяване на водата, изчезване на дивата природа, намаляване на го­рите, увеличаване на зависимостта от нефта, като средство за производство на изкуствени торове и пестициди, както и за опаковки и за превозване на стоки на големи разстояния. Креди­тите без лихва, съчетани с подходящо законодателство могат да направят немарливото и хищническо отноше­ние към природата доста скъпо и биха могли да спомогнат за осъществяване на преход от индустриализирано сел­скостопанско производство към про­изводство на висококачествени биопродукти. Лесната печалба обаче ще отиде в историята. И като така, съпро­тивата, разбира се, ще е огромна.

↑↑

Няколко заключителни думи

Фигура 19. Човекът който превърна разрушената и разгромена Германия
в икономически колос – Лудвиг Ерхард. Как – чрез социална пазарна икономика.

Хайде сега малко общи бележки. При социализма равноправието бе поста­вено над свободата и в името на по­стигане на равноправие се огранича­ва максимално личната свобода и се унищожава свободният пазар. При капитализма свободата е поставена над равноправието и това поставя под заплаха социалната справедливост, екологичното равновесие и основни потребности на хората, за които не се полагат грижи. И при двата пътя спо­ред мен ще се стигне до експлозия и за да не стане това, е необходима да се съчетаят преимуществата на личната свобода и свободния пазар с преиму­ществата на социалната справедли­вост. И важен елемент за постигане на това съчетание е конструирането на подходяща финансова система на едно такова общество, която да пре­крати експлоатацията през системата на лихвите. Това ще е трудна работа, защото сега установилите се елити, особено в развиващите се страни, са доволни и се облагодетелстват от сега съществуващата система и няма да от­стъпят това привилегировано положе­ние без приложение на военна сила или без да загубят възможностите си за въздействие на останалата част на обществото вследствие на много голяма криза.

С други думи, много хубави неща ви описвам, но тяхната реализация ще е много трудна, щото противниците им са много и силни. А както е извест­но, противниците на едно нещо не се убеждават. По-реалистично е да ги ча­кате да измрат.

Та така. Като дойде време да пиша следващата статия, ще е дошъл сеп­тември 2013 г. и улиците на татковината пак ще се напълнят. С хора, стра­дащи от икономическата система и с опитващи се да ги яхат неолиберални „екперти“ и „политици“, чиято цел е да ги забаламосат отново и да не до­пуснат промяна на системата в полза на не толкова богатите. Тогава, както съм ви обещал, ще си задам въпроса: а как се въздигнаха от руините тези, при които съм изучавал икономиката? Как го направи Лудвиг Ерхард – фиг. 19?

↑↑

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: