Лудвиг Ерхард: Архитектът на Германския икономически колос – Проф. Витанов   Leave a comment

За днешните германски икономиче­ски успехи и тяхната предистория 

Лудвиг Ерхард и благосъстояние­то за всички 

Държавата не е нощен пазач, а активен участник в икономиката  

Как го прави Ерхард? Производ­ството и производителността на труда

Как го прави Ерхард? Конкурен­цията и борбата с монополите

Как го прави Ерхард? Стабилност на националната валута и недо­пускане инфлацията да подяжда благосъстоянието на народа 

И какво да прави обществото ако иска социална пазарна икономи­ка? 

Ерхард и държавната регулация 

За държавата и привилегиите на социалните групи  

Ерхард за правилата на играта, сред­ната класа, предприемачите и тяхната отговорност 

Ерхард за регулацията на търговската дейност, монополите и подриването чрез картелизация на сложния ком­плекс, наречен свобода 

Производителност на труда и капитал 

Ерхард за психологическото въз­действие върху икономическите процеси  

Българското блато 

 

 

За днешните германски икономиче­ски успехи и тяхната предистория

Фигура 1. Един образ от злато. И защо ли? Какво толкова е направил този човек за Германия? Ами превърнал я е от разорена, съсипана и разрушена държава в икономическа свръхсила и е заложил основите на днешната германска икономическа доминация в Европа.

Германците са прагматични хора и ако решат да направят нечий образ от злато, то основанията им са много сериозни. Преди няколко дни Ангела Меркел пак спечели изборите в Гер­мания. С право ще кажете, че зад тази победа стои добре смазана партийна машина със стабилна програма, вклю­чително и в областта на икономиката. Но я да се върнем назад във времето и то в годините на разрухата след Вто­рата световна война. Кой заложи ос­новите на успешната икономическа политика на партията на Меркел и на Германия? Откъде тръгна всичко? От­говорът е прост – от екипа на човека, чийто златен образ гледате на фиг. 1. – Лудвиг Ерхард. Сега ще поговорим за него.

Как нашенската глупост и траге­дия ме подтикнаха да започна да пиша тази статия

Причините да започна да пиша тези редове са две. Най-напред, докато говорех за парите и щастието на тазго­дишния фестивал на науката, един от слушателите ми каза, че няма какво аз, неокейнсианецът да говоря за Ер­хард, защото той бил неолиберал. Гле­дай ти, какви вицове ходят сред хора­та, казах си. За да ви покажа веднага, каква е истината, ето ви няколко цита­та от самия Ерхард:

          Може с увереност да се каже, че в нашата Федерална република либералната икономика при­надлежи на миналото.

Лудвиг Ерхард

          Свободата без чувство за отго­ворност води до извращения и хаос.

Лудвиг Ерхард

          Аз не съм склонен да приемам безпре­кословно и на всяка фаза от иконо­мическото развитие ортодоксалните правила на играта на пазарната ико­номика, а именно, че само търсенето и предлагането определят цената и че поради това ръководителят на народ­ното стопанство трябва да се въздържа от всякакво вмешателство в областта на цените на всяка фаза от икономи­ческото развитие.

Лудвиг Ерхард

          Неолиберализъм ли? Да, ама не! В до­пълнение, отбелязвам, че Ерхард има докторат по икономика и неговият на­учен ръководител нарича концепция­та на Ерхард „либерален социализъм“. У-у-пппс, забранена думичка написах. Хайде да спра дотук и да приемем наз­ванието, което самият Ерхард и дава на тази концепция – социална пазарна икономика.

Следващата причина да почна да пиша бе доста по-прозаична. В една неделя на август 2013 г. бързайки за една среща, влязох в един магазин за хранителни стоки в квартала. В мага­зина се сблъсках с бедността – една млада жена, зле облечена и очевидно безработна, стоеше кротко до вратата и чакаше някой да се смили и да и даде някоя стотинка, вероятно за да си купи хляб. Бях поразен – жената изглежда­ше доста интелигентна и не беше от етническо малцинство. Настроение­то ми се развали. След като приклю­чих със срещата и се прибрах в къщи, включих телевизора. Там по един от каналите па-а-ак се бяха наредили не­олибералните „видни български ико­номисти и политолози“ и грачеха ли грачеха за десетхиляден път все същи­те догми, които провалиха българска­та държава, общество и икономика в последните 24 години. Гледах ги тези юнаци и ги сравнявах с бедното моми­че в магазина. Помислих си колко ли гладни и бедни българи могат да бъ­дат нахранени с паричките, които тези „корифеи“ папкат. Рекох си – браво на международните концерни, които са ги наели тези юнаци да пеят неолибе­ралните песни и им подхвърлят по ня­кое доларче през фондацийки затова, че поддържат политиката на смачк­ване на собствения си народ. Но дали пък да се хабя да ги презирам същите тези юнаци и юнакини, много от които прекарали прекрасно номенклатурно детство, а сега първи демократи, дрън­кащи врелите-некипели глупости на неолибералната идеология. Но както вече много съм писал, парите управля­ват света и като пуснеш доларче къде­то трябва, ще чуеш неолибералната песничка, при това услужливо изпъл­нена 10 пъти, щото цената на живите машини за дрънкане на глупости у нас е ниска. Та спрях телевизора и твърдо реших, насред идеологическата смрад с която ви заливат от екраните, да ви разкажа за делото на Лудвиг Ерхард.

↑↑

Лудвиг Ерхард и благосъстояние­то за всички

          Ние получихме тежест и при­знание в света благодарение на нашия динамизъм, воля за ико­номическа експанзия, смелост в конкурентната борба и лична отговорност.

Фигура 2. Откъде тръгва Германия след Втората световна война.

Стартовата позиция на Ерхард я виж­дате на фиг. 2. А какво е положението 10 години по-късно – през 1955 г, се вижда на фиг. 3. Е как стана номерът? Каква е схемата? – ще попита учуде­ният нашенски тарикат. Хайде да по­чнем първо с човека, а после ще ви кажа и „схемата“.

Лудвиг Ерхард (фиг. 4) е роден през 1897 г. в град Фюрт, Бавария. За­вършва висшето търговско училище в Нюрнберг и от 1928 г. е заместник-директор на институт за изучаване на търговската конюнктура към същото търговско училище в Нюрнберг, която длъжност заема до 1942 г.

Фигура 3. Германия – 1955 г.

От 1942 до 1945 г. Ерхард е начело на изследователска група, която анали­зира национал-социалистическата икономика. От 1945 до края на 1946 г. Ерхард е министър на стопанството на Бавария, а от 1947 г. е професор в Мюнхенския университет. В 1947 г. оглавява отдела за разработка на па­рична реформа и през 1948 г. става ди­ректор на стопанствата на трите запад­ни окупационни зони в Германия. От 1949 г. е министър на стопанството на Федерална Република Германия, а от 1957 г. е вице-канцлер. След смъртта на Конрад Аденауер, Ерхард е канцлер на Германия от 1963 до 1966 г. Ерхард умира през 1977 г.

През 1948 г. Ерхард прави парична реформа с помощта на окупационните власти и постепенно освобождава це­ните на стоките. Реформата е изклю­чително успешна и стартира бързото развитие на германската икономика, наречено германско икономическо чудо.

Wohlstand für alle – Благосъстоя­ние за всички или основите на социалната пазарна икономика

Фигура 4. Лудвиг Ерхард.

Нека сега поговорим за книгата на Ерхард „Благосъстояние за всички” – фиг. 5. Веднага отбелязвам, че тук няма да се спра на значителна част от текста към края на книгата, а именно на възгледите на Ерхард за външната търговия. Може би ще дойде ден, ко­гато дотолкова ще сме си поставили в ред националната икономика, че да седна и да напиша нещо и за това. А може и да не дойде такъв ден. Във все­ки случай, на вас вероятно сега ви е доста по-интересно как екипът на Ер­хард е повел западната част на Герма­ния от състоянието, показано на фиг.2 към състоянието от фиг. 3.

Интересни, че даже и много ин­тересни са възгледите на Ерхард, вър­ху които той изгражда концепцията за социалната пазарна икономика. А те са следните:

Фигура 5. Ерхард и книгата, която
обсъждаме по-долу.

На човека, пише Ерхард, му е необ­ходимо физическото съществуване като основа на неговото всестранно духовно и умствено развитие. Също­то е и с целия народ. Стопанството е необходимата основа за постигане на непосредствените и крайните цели на едно общество. Ето защо стопанството трябва да е достатъчно здрава основа, за да няма болести и разложение в на­родния организъм. Определянето на духовния, моралния и материалния облик на стопанството е дело на поли­тиката и грижа на обществото.

Човек осъзнава значението на своята личност и своето човешко достойн­ство само тогава, когато върху него не тежат материални грижи, всекиднев­ни нужди, когато материалните нуж­ди са удовлетворени и поради това не играят главна роля.

Социалният смисъл на пазарната ико­номика се заключава в това, че всеки успех на икономиката, всяко дости­жение на технологията и рационали­зацията, всяко повишение на произ­водителността на труда е за благото на целия народ и служи за по-добро удовлетворяване на нуждите на потре­бителите.

В центъра на моите политико-иконо­мически представи, пише Ерхард, в центъра на моето възприемане на све­та, в центъра на всичко случващо се, стои човекът. Всичките предприемани от мен политико-икономически мер­ки изхождат от съображения за това, как ще реагират на тях хората и какви изводи ще си направят хората от из­менилите се икономически условия. Това, което стана в Германия не бе икономическо чудо. Това беше ­резул­тат от честното усилие на целия народ, на когото бяха предоставени възмож­ности свободно да прилага инициати­вата и творческата енергия на човека.

Целта на всяко стопанство, пише Ер­хард, трябва да бъде освобождаването на хората от материалните им нужди. Само повишаването на благосъстоя­нието ще създаде онези условия, кои­то ще могат да откъснат човека от при­митивното материалистично мислене (а при нас намаляването на благосъ­стоянието разшири и укрепи прими­тивното материалистическо мислене). Вървейки по пътя на благосъстояние­то хората достигат до осъзнаването на самите себе си, на своята личност и човешко достойнство и се измъкват от материалния начин на мислене.

Задачата на министъра на икономи­ката, според Ерхард, е да застави на­родното стопанство да покаже такива достижения в производителността на труда, че хората да могат да живеят без нужда и грижи, да могат да придо­биват имущество и да стават незави­сими на тази основа и да получат въз­можност във все по-голяма степен да разкриват човешкото си достойнство. Именно тогава те няма да зависят от милостта на другите и от милостта на държавата.

Успешният министър на икономика­та успява да съчетава икономически­ят здрав смисъл и научните изводи от една страна и политическата и пар­тийната воля от друга страна.

Трябва да е ясно, че при нарастване на производителността на труда и на неговата ефективност ще се стигне до време, когато човек ще трябва да из­бира кое е по-ценно за него – да рабо­ти още повече или на основата на на­личните си доходи да води по-удобен, красив и свободен образ на живот, пише Ерхард. Избирайки второто, чо­век би се отказал от все по-голямото потребление на материални блага.

Я сега си признайте, за кого щяхте да си помислите, че е написал това, ако не ви бях казал, че е от Ерхард? Може би за тоя от фиг.6. Или може би за този от фиг. 7? Едва ли. Май ще е тоя от фиг. 6.

Фигура 6. И да се сетите кой е този, не споменавайте името му! Сакън! Половината „неолиберален елит“ ще получи инфаркт, а другата половина ще побеснее и ще започни да се пени. И държавата ни току виж, почнала да се оправя.

И сега още малко съображения от Ер­хард. Той счита, че:

трябва де се бди за свободата на по­треблението – всеки гражданин да има правото в рамките на финансови­те си възможности да устройва живота си според личните си желания и пред­стави.

Другото, за което трябва да се бди спо­ред Ерхард е свободата на предпри­емача да произвежда и продава тези продукти, които отговарят на търсене­то, т. е. такива, които предприемачът счита, че отговарят на желанията и потребностите на купувачите.

↑↑

Държавата не е нощен пазач, а активен участник в икономиката

Нека подчертая, че Ерхард е далеч от либералното разбиране на държавата като „нощен пазач” на свободния пазар. За Ерхард пазарът е средство за постигане на социални цели, а не е самоцел. Искате ли още – за Ерхард пазарът е средство за на­маляване и премахване на класовите различия и за развитие на творчески­те сили на страната. А ето ви и още – за Ерхард частната инициатива и свобод­ната конкуренция трябва да се съчета­ват с активната държавна роля в ико­номиката. Искате ли и цитат – ето ви и цитат:

Концепцията за държавата – но­щен пазач е отживелица.

Лудвиг Ерхард

Фигура 7. Като гледате цитата, май и тоя няма да се понрави на нашенските „елитни“ неолиберали.

Ще попитате – защо ни ги пишеш тези неща г-н Витанов? Пиша ви ги, драги читатели, за да ви напомням да сравня­вате непрекъснато идеите на Ерхард с идеите на „българските неолиберал­ни икономически титани“, които след­вайки гурутата си, доведоха държава­та и народа до днешното състояние. Четете и сравнявайте – вероятно ще си отговорите на много въпроси.

Фигура 8. Какво са имали хората в Германия непосредствено след войната.

И така, обратно към Ерхард. Най-до­бре е с няколко думи да ви кажа, какво той е разбирал под социална пазарна икономика и след това да пообсъдим няколко неща. Това, с което се е сблъскал Ерхард в Германия след войната е била повсе­местната бедност – фиг. 8. А бедност­та, пише Ерхард, е най-важното сред­ство за да се застави човек да затъне духовно в малките всекидневни мате­риални грижи. Материалните грижи пък правят хората несвободни – те ос­тават пленници на своите материални стремежи и развитието им като лич­ности се забавя и дори спира. И като така, лесно се манипулират.

Ерхард с очите си наблюдава, как при порядъка преди Втората световна вой­на (което включва времето и преди 1933 г.) съществува немногочислен висш слой, който е можел да си поз­воли всичко като потребление и мно­гочислен низш слой с недостатъчно висока покупателна способност. След войната, пристъпвайки към реоргани­зацията на германското стопанство, Ерхард решава да работи за създаване на предпоставки за преодоляване на горното противоречащо на прогресив­ното развитие на социалната структу­ра положение.

И как да стане това? – ами про­стичко:

чрез повишаване на производи­телността на труда

чрез конкуренцията, която (вни­мание!) унищожава всички привиле­гии, които не се явяват непосредствен резултат от повишена производител­ност на труда. Конкуренцията, пише Ерхард, не позволява да угасне лич­ния стремеж на всеки към трудови достижения и на нейна основа може да се постигне увеличаване на работ­ните заплати на трудещите се на осно­вата на повишаване на производител­ността на труда.

чрез поддържане на стабилност на валутата и недопускане на ин­флацията да подяжда благосъс­тоянието на народа

Значи – повишаване на производи­телността на труда и конкуренция, а не смазване на националните науч­ни изследвания и създаване на част­ни монополисти. Е, сега ви е ясно, че чуруликащите от телевизионните екрани неолиберални „корифеи“ се стремят да ви вкарат в главите нещо различно от социална пазарна иконо­мика. И полека почва да ви става ясно, защо повечето от нас сме бедни, тоест няма благосъстояние за всички.

И тъй, Ерхард вижда идеалната соци­ална пазарна икономика по следния начин. При нея има нарастване на производителността на труда и нара­стване на продукцията, повишаваща се номинална работна заплата и при това цените са стабилни или даже па­дат – така се постига благосъстояние за всички.

↑↑

Как го прави Ерхард? Производ­ството и производителността на труда.

Фигура 9. Производството да се увеличава, производството-о-о, а не да разсипваме, каквото е построено
и работи и други шменти-капелини, препоръчвани ни от „изтъкнати“ голобради „именити“ български икономистчета, напапагалили Хайек или Милтън Фридмън.

Най-напред да видим какво Ерхард разбира под експанзия. Експанзията, според Ерхард, означава повишаване на доходността на народното стопан­ство и така се достига възможността всички обществени слоеве да съучас­тват в разпределението на този доход. Успехът на германската икономиче­ска политика е в това, че там винаги са намирали такова решение на про­блемите, че доходността на народното стопанство е растяла, т.е. намирали са експанзивно решение на проблемите. Ами у нас? У нас се прилагат „рецеп­ти“, начукани от „блестящите произ­ведения“ на неолибералните гурута, които вкараха света в най-дълбоката му икономическа криза. Та не се чу­дете – като се водите от допотопни икономически идеи, ще получавате и допотопни резултати. Нали ви напра­ви впечатления думата допотопни – хайде внимавайте за какво я използва Ерхард в един цитат към края на този текст.

В началото на реформите Ерхард по­ставя акцент върху увеличаване на производството (фиг. 9 – нали четете добре – увеличаване на производство­то, а не разбиване на производствена­та база на страната и разпродажбата и за жълти стотинки), за да се насити пазара със стоки, да се стимулира кон­куренцията между производителите и за да се създаде работа за растящия брой безработни.

Фигура 10. Всяка нова фабрика подпомага икономическата експанзия.

Икономическата експанзия е това, което дава възможност на бедните да се приобщят към благосъстоянието – фиг. 10. Политиката на икономическа експанзия е и ключ към понижава­не на данъците. Но за намаляване на данъците е необходимо и държавните разходи да не нарастват или да нара­стват бавно, а производителността на труда да нараства много по-бързо.

Но, пише Ерхард, следва ли да при­знаем стремежа към икономическа експанзия за постоянен фактор с оп­ределена величина във всички фази на обществено развитие и еднакво гръмко да го провъзгласяваме това положение? И Ерхард отговаря така: Докато експанзията, върви ръка за ръка с идеята за повишаване на про­изводителността на труда и оттук с повишаване на стандарта на живот, е налице пълна хармония. Когато обаче експанзията почне да се свързва с дру­ги идеи, то идеята за експанзия губи моралното си основание.

Ама как и защо да се увеличава про­изводството? Ами трябва да се уве­личава така, че да удовлетворява по­требителски нужди (да ме извинят специалистите, но нивото на икономи­ческа култура у нас падна тъй ниско, че трябва да ги пиша и тези неща). А появата на стремеж за удовлетворява­не на нуждите на потребителя проме­ня характера на капиталовложенията – от капиталовложения, насочени към просто разширяване на производстве­ните мощности към капиталовложе­ния, насочени към удовлетворяване на нуждите на потребителя.

↑↑

Как го прави Ерхард? Конкурен­цията и борбата с монополите.

Фигура 11. Конкуренцията за повишаване на производителността на труда е в основата на икономическия успех.

Ерхард пише, че е възможно да се по­стигне дълговременен икономически растеж, стига пред конкуренцията да не се поставят препятствия и тя не се отстранява с изкуствени или юриди­чески манипулации – фиг. 11. Затова една от основните задачи на държава­та е осигуряването на свободната кон­куренция (НА КОГО, НА КОГО БИЛО ТОВА ОСНОВНА ЗАДАЧА? Хайде сега, спомнете си, какво ви плещят неолибералните икономически чик­чиричковци зо оттеглянето на дър­жавата и ще ви стане ясно защо сме на тоя хал).

Много е важно затова да има анти­картелно законодателство и да се полагат усилия родното произ­водство да не стане жертва на чуждестранни картелни споразу­мения (Прочетохте ли го това подчертаното?!!! – ама добре ли го прочетохте? Ерхард май говори за защита на национал­ното производство. Помнете – националното производство е нашият кораб в глобалния оке­ан. Без него ние сме едни удавни­ци, оставени на безмилостта на вълните).

Ако благосъстоянието за всички е цел, пише Ерхард, то благосъстояние чрез конкуренция е пътят за постигане на целта.

↑↑

Как го прави Ерхард? Стабилност на националната валута и недопускане инфлацията да подяжда благосъстоянието на народа

Фигура 12. Легендарната валута. Я погледнете годината. А сега сещате ли се, кой е архитектът на стабилността на германската марка?

          В допълнение, казва Ерхард трябва да се противодейства решително на посегателствата на стабилността на ва­лутата – фиг. 12, защото социалното пазарно стопанство е немислимо без стабилна валута. Друго важно нещо е стабилността на цените, важен еле­мент за което е заплатите да не растат по-бързо от производителността на труда. И сега внимание – трябва да се наказват и тези, пише Ерхард, които се опитват да предизвикват инфлация за да изплащат по-лесно кредитите, които са взели. Достатъчно ясно го е казал човекът, нали?

Ерхард твърдо се грижи за стабил­ността на националната валута и ре­шително отхвърля възможностите за икономическо развитие, базирани на инфлацията – например да обезценим валутата, че да подобрим конкурент­носпособността. Не, казва Ерхард, конкурентноспособността трябва да се подобрява чрез на­учно-технически постижения, а не чрез трикове като обезце­няване на валутата, защото това води до намаляване на бла­госъстоянието на гражданите.

И накрая, ето ви и нещо практи­ческо от Ерхард: внимателното раз­ширяване на кредитирането и вни­мателното намаляване на данъците подпомагат намаляването на безрабо­тицата без да се посяга на стабилност­та на националната валута.

↑↑

И какво да прави обществото ако иска социална пазарна икономи­ка?

Фигура 13. Мила родна картинка, ама така няма да стане работата.

Те принципите са хубаво нещо, но и обществото трябва да се пона­прегне, ако иска да ги приложи. Не става само с псуване с мазна от олиото в салатката уста пред телевизора, до­като се пие ракийката и се хапва ме­зенцето – фиг. 13. Трябват и истински действия. Какви?

Трябва принципите на социалната па­зарна икономика да могат да се нало­жат, а за това обществото трябва де е готово да ги постави по-високо от его­истичните частни интереси на отдел­ни групи.

Обществото трябва да има ясна пред­става, какво е мястото на организира­ните групови интереси в общата на­родна и държавна структура и да не позволява която и да е група да изис­ква от народното стопанство повече, отколкото то може да даде. Защото ако някоя такава група успее да извлече някакво преимущество, пише Ерхард, то е за сметка на другите групи, които не могат да защитават своята гледна точка с такива методи за масово въз­действие.

Икономическият разцвет, пише Ер­хард е тясно свързан със съдбата на държавата. Успехът на всяко прави­телство и на всяка държава е свързан с успеха на тяхната икономическа по­литика. А важен елемент от успехът на икономическата политика е успешна­та данъчна политика, която не трябва да се превръща в средство за предос­тавяне на привилегии или чрез нея да се влияе по нежелателен начин върху икономиката.

Трябва де се създават истински и устойчиви работни места, а не такива, с които временно се отбива номера.

Добри позиции в световното стопан­ство могат до се постигнат при по­вишаване на производителността на труда при наличие на свободна кон­куренция и при запазване на стабил­ността на валутата.

Обезценяването на валутата води до мними успехи според Ерхард – това води до изпразване на джобовете на вложителите и от лишаването им от честно заработените от тях пари.

↑↑

Ерхард и държавната регулация

Фигура 14. Лудвиг Ерхард и още някой, дето разбира от силна държава. Ами, ами, ще кажете. Ама я вижте, тоя отдясно бил ли е кмет на Кьолн през 1933 г. и още бил ли е председател на Държавния съвет на Прусия (да на Прусия). И нали още помните, че от 1942 до 1945 г. Ерхард доста е анализирал икономиката по времето на Хитлер. Пък после ми разправяйте,
че тия двамата не знаели какво е силната държава.

Едно да е ясно – Ерхард навсякъде използва силата на държавата за да защити националната си социална пазарна икономика – фиг. 14. Нещо, което трябва да звъни като камбана в ушите на българските икономисти. И то всеки път, когато някой им кудку­дечи, че пазарът трябва да бъде оста­вен без никакви намеси и регулации и сам ще оправи всичко. Да, ще оправи – ама друг път.

Нека отбележим още нещо. На доста места в книгата си Ерхард отбеляз­ва, че е против твърдото планиране, при което се предписва кое къде и как трябва да става. Натъртвам – Ерхард не е против планирането изобщо (ина­че какъв германец ще е – фиг. 15), Ер­хард е против твърдото планиране, което сковава стопанската инициати­ва, ограничава конкуренцията и пред­писва на потребителя какво да потре­бява.

Фигура 15. То и войната никой не я знае накъде ще върви. Нo планове се правят. Малък пример (от Германия) – общ план на сухопътна офанзива. От кого е и за коя година е виждате сами.

За поддържане на динамиката на народното стопанство Ерхард пре­поръчва да се използват движещите сили на конюнктурата – стремежът към рационализации, стремежът към капиталовложения и готовността да се разширява потреблението (на род­ни стоки). Но най – доброто решение според Ерхард е държавата всячески да стимулира повишаването на произ­водителността на труда. Това е свърза­но с капиталовложения насочени към повишаване на производителността на труда. При това, пише Ерхард, це­ните трябва да са стабилни за да може увеличаването на доходите и на спес­тяванията на хората да водят до пови­шаване на благосъстоянието им. Дос­та работа за държавата има, а? Която не се върши у нас. Защото вярвате на голобради сополанковци, които ви ка­канижат това, което са начокали от гу­рутата си – че държавата трябва да се маха, да се маха, да се маха (че да не пречи на корпорациите от страните на гурутата). Винаги съм казвал – тегле­те им на тези „разбирачи“ един крачен съвет в подгръбначната област и си пазете държавата.

Ерхард счита, че една стопанска поли­тика може да бъде одобрена само ако служи в полза на хората и за благото на хората. Не бива да се допуска раз­падането на народното стопанство на съставните му части – груповите ин­тереси. Груповите интереси, колкото и силни да са те не бива да определят политическата линия, която определя развитието на държавата.

Ерхард пише, че в задачите на държа­вата не влиза непосредствена намеса в частното стопанство докато това не бъде поискано от самото стопанство. Това не означава, че държавата няма право на стопанска дейност и държа­вата няма право да бъде предприе­мач. Не може да се забранява на държавата да се занимава със стопанска дейност и в същото време, когато това стане необ­ходимо, предприемачите да се обръщат към държавата за по­мощ. Какво ще кажете за това – май нашенските неолиберални „икономи­сти“ ви чикчирикат точно обратното от радиа и телевизии. Е, щото ги слу­шате, затова сте на тоя хал.

Фиг. 16. Как някои кръгове си гледат интереса за сметка на обществото
и икономиката.

Хайде сега още от Ерхард по въпроса – съществува разграничение на сферите на дейност между предприемаческо­то стопанство с център на тежестта в областта на производството от една страна и стопанско-политическата дейност, която е задача на правител­ството и в частност на министъра на икономиката. Ерхард подчертава, че отговорна за икономическата поли­тика е изключително държавата в рамките на дадените и компетенции. Напълно законно е, пише Ерхард, предприемачите да се интересуват от икономическата политика, законно е правото им да изказват мнение, но те самите, както и техните организации не бива да се намесват в икономиче­ската политика. Държавата изхожда от принципа, че предприемачът, как­то и работникът, както и всеки граж­данин на държавата трябва да бъде свободен в областта на своята лична дейност. Но това не означава анар­хия – вместо непосредствено издава­ни заповеди от страна на държавата какво да правят предприемачите, дър­жавната политика по отношение на икономиката се основава на стремеж така да се използват инструментите на икономическата политика, намиращи се в ръцете на държавата, че да се ос­вобождават нови сили, да отваря нови възможности и да закрива безплодни­те пътища.

И сега нещо до болка познато – ико­номически кръгове – фиг. 16. Ерхард отбелязва, че в Германия различни икономически кръгове се опитват до оказват влияние на решенията на пар­ламента и правителството. Ерхард пише, че така е и в други страни по света и че тази работа е източник на доста кризи на съвременността. На­лице е истинска борба между икономически­те кръгове и други групи от една стра­на и правителството от друга страна. Правото за окончателно решение оба­че е на държавните органи (затуй у нас икономическите кръгове и групиров­ки гледат да поробят държавата).

↑↑

За държавата и привилегиите на социалните групи

Според Ерхард държавата не трябва да предоставя привилегии на отделни групи. Ако народното стопанство про­цъфтява като цяло, то процъфтяват и всички отрасли и групи в областта на стопанството. Недопустимо е да се от­стъпва на отделни искания на опреде­лени икономически кръгове и защото стопанското битие е взаимосвързано, пише Ерхард, – всяко отделно меро­приятие в народното стопанство води до последствия даже в тези области, които съответното мероприятие не за­сяга пряко.

Преимуществата, предоставени на една група подбужда друга група да иска подобни неща, което скоро из­вежда цялата система на пътя на раз­пада и я отклонява от единствения път, водещ към благополучие на ця­лото общество. Опитите за получава­не на привилегии от дадени групи са опит за избягване на трудностите на конкуренцията и често са свързани с желание съответната група да получи по-висока част от народно-стопонския доход отколкото частта, съответства­ща на нейното икономическа произ­водителност.

↑↑

Ерхард за правилата на играта, сред­ната класа, предприемачите и тяхната отговорност

Предприемачите, имуществените сло­еве трябва да имат чувство за отго­ворност. Да си отговорен за икономи­ческата политика означава да носиш отговорност пред целия народ. Затова най-големите предприемачи, в чиито ръце са най-крупните средства за про­изводство трябва да имат най-голяма отговорност и да правят най-големи жертви за общото благо и да имат най-голямо съзнание за отговорност.

Нито една област на стопанството има право на привилегии. Стопанството е сума от частни интереси. Въпросът е тези интереси да бъдат регулирани така, че да бъдат насочвани по пътя на общото благо – доста интересна мисъл на Ерхард. А държавата, казва Ерхард, е висшият арбитър и тя определя пра­вилата на играта. Леле, леле, леле – и тоя човек според някои бил неолибе­рал!!!!!

Ерхард има доста интересни схва­щания за икономическата свобода. Предприемачът, казва той, отговаря за своето предприятие – той може да настоява неговите действия да бъдат максимално свободни от указания от страна на държавата Но отговорност за стопанската политика носят не предприемачите, а държавата. Затова държавата трябва да се меси мини­мално в работите на предприемачите, но предприемачите трябва да са на­ясно, че не те, а държавата определя стопанската политика. И момчетата „предприемачи“ по източна Европа в последните 25 години се юрнаха да овладеят държавата, за да наложат частните си интереси над обществото. И това води до кризи, катастрофи и провали.

Ерхард отделя голямо внимание на средната класа. Според него качест­вата, които представляват висша цен­ност за средната класа са: чувство за лична отговорност за своята съдба, не­зависимо съществуване, решение да се обезпечи собственото съществуване със собствена трудова дейност и жела­ние за самоутвърждаване в свободно общество и свободен свят. Всичките опити да се ограничи тази свобода, да се подрони тази мъжествена реши­мост за съществуване, да се понижи ценността на самостоятелността и на индивидуалната трудова дейност не дават никаква опора на средната кла­са, а са удар по нея. С такива действия от средната класа ще остане група от хора, изискващи защита за да могат да живеят малко по-добре от другите. Затова държавата не бива да се меси прекалено в предприемаческата дей­ност. С други думи – не ги стискайте за гърлото, оставете ги да дишат, да се развиват и конкурират за по-висока производителност на труда – от това обществото на настоящия си етап на развитие, ще има повече печалби, от­колкото загуби.

↑↑

Ерхард за регулацията на търговската дейност, монополите и подриването чрез картелизация на сложния ком­плекс, наречен свобода

Фигура 17. Конкуренцията може да е много полезна. Но трябва да се внимава – картелите могат да унищожат конкуренцията.

Търговската дейност, пише Ерхард, трябва да се регулира за да се защи­ти конкуренцията в нея в пълен обем и при всякакви обстоятелства. Ерхард смята, че търговията трябва да служи на потребителя. Кога една икономическа политика може да се нарече социална? Ерхард пише, че една икономическа политика е социална тогава и само тогава, кога­то тя способства за това, че стопанския прогрес, повишаването на производи­телността на труда и увеличението на продукцията се извършват така, че да са в полза на потребителя. Най-добро­то средство за постигане на тази цел в рамките на свободен обществен строй е била и си остава конкуренцията – тя е главният опорен стълб на тази сис­тема – фиг. 16. Ето защо трябва да се води упорита борба със стремежа за обединяване в картели, които да огра­ничават конкуренцията. Държавата според Ерхард трябва да се намесва в живота на пазара само в такава степен, в каквато се изисква за поддържане на работата на механизма на конкурен­цията или за контрол на тези пазари, на които условията за напълно свобод­на конкуренция са неосъществими.

И сега става още по-весело. Ако иска­ме да запазим свободния икономиче­ски и обществен строй, пише Ерхард, ние не бива да позволяваме на нито една обществена група да тълкува свободата според собствения си вкус и усмотрение и още повече да и пре­доставим възможност да я ограничава (оп-паааа, оп-паааа!). Политическата свобода, стопанската свобода и сво­бодата на човека са сложен комплекс. Ако отстраниш една част от него, рух­ва всичко останало. Положителната страна на пазарната икономика е, пише Ерхард, че в нея ежедневно и ежечасно се осъществяват процеси на приспособяване, които водят до пра­вилно съотношение между търсенето и предлагането, между национална продукция и национален доход. Този, който не желае съревнование в произ­водителността на труда и свободни па­зарни цени, той изпуска от ръцете си всички аргументи против плановата икономика.

Обаче един предприемач може да из­ползва свободата си за да ограничи свободата на други предприемачи. Това често се е случвало във времена­та на класическата либерална иконо­мика. Но в социалната пазарна ико­номика, пише Ерхард, предприемачът няма право да изключва конкуренци­ята чрез създаване на картели, а със собствен труд и усилия, съревновавай­ки се с конкурентите, трябва да заслу­жи доверието на потребителя. Не дър­жавата и не картелите, а потребителят трябва да решава, на кого принадлежи първото място на пазара. Качеството и цената са критериите, по които трябва да се прави изборът в частното пазар­но стопанство. Свободата, която искат картелите – да ограничават и отстра­няват конкуренцията, не е това поня­тие за свободата, което стои в на първо място в интерес на съществуването на свободни предприемачи. ­

Противоположност на икономиче­ската свобода Ерхард вижда в кон­центрацията на икономическото мо­гъщество – фиг. 17. Затова казва той, по законодателен път трябва да се предотврати възможността за свежда­не до нула на преимуществата на ос­новано на свободна конкуренция па­зарно стопанство чрез концентрация на икономическо могъщество, както това е ставало много пъти в история­та. Конкуренцията и свързаното с нея повишаване на производителността на труда и способстване на прогреса трябва да бъдат обезпечени с държав­ни мероприятия и защитени от всички възможни посегателства. В частност следва да се гарантира, че свободно­то ценообразуване не среща никакви препятствия.

Има три основни форми на концен­трация на икономическото могъще­ство:

Най-напред икономическото могъще­ство се постига на основата на закон­на организация – на основата на вза­имни договори и чрез регулация на действащи на пазара фактори, с цел да се ограничи или съвсем да се изключи конкуренцията.

След това, икономическо могъщество може да възникне на основата на ка­питала – чрез право на владеене или чрез преплитане на интереси едно предприятие може да е под влиянието на друго предприятие и поради това да не е в състояние да използва произ­водствената си мощност в пълна сте­пен.

И накрая икономическо могъщество (доминация) може да се постигне чрез създаване на отделни големи пред­приятия, които вследствие на значи­телната роля, която играят на пазара, имат доминираща роля при доставка­та на стоки и при ценообразуването.

В условията на свободна конкурен­ция цените не могат да се диктуват от отделни участници на пазара, но го­лямата икономическа мощ може да позволи произволно да се изменят тези цени и пазарните операции да се насочват по път, изгоден за мощните икономически групировки. Така ма­нипулираните цени не са повече ори­ентир за другите производители, мо­гат да нанесат ущърб на потребителя и да доведат до грешни капиталовло­жения, а също и да нанесат ущърб на техническия и стопанския прогрес.

За да се противопостави на вредните страни на концентрацията на иконо­мическо могъщество, една държава трябва да отстранява доколкото е въз­можно факторите нарушаващи хода на пазарните операции, а именно – да запазва свободната конкуренция в максимален обем, а на тези пазари, където конкуренцията не може да бъде напълно осъществена, да се пре­пятстват злоупотребите на мощните икономически групировки. И накрая трябва да се учреди държавен ор­ган за контрол, който ако трябва да оказва влияние и на хода на пазарните операции.

Фигура 18. Икономическата власт е доста високо в йерархията
на властите. Виждате ли?

Борбата с картелизацията е централен проблем на икономическия строй на Германия, пише Ерхард. Социална­та пазарна икономика може да бъде гарантирана само тогава, когато по-добрите технологични и икономиче­ски постижения бъдат предпочетени пред по-малко удовлетворителните. На тази основа може да се обезпечи най-благоприятно обезпечение на по­требностите на потребителя от гледна точка на количество, качество и цена на стоките.

Ерхард обаче е реалист – фиг. 18. Принципът на чистото съревнование (на чистата конкуренция), пише той, не може да бъде напълно осъществен. Теоретичната схема на свободната конкуренция, на практика винаги се смесва с други елементи и губи често­тата си.

Пазарът е незаменим барометър – там милиони потребители самостоятелно определят своите потребности, нами­райки на пазара точно това, което им трябва. Но, пише Ерхард, глупаво е да се предположи, че стотици хиляди сво­бодни предприемачи никога не гре­шат в действията си. Ето защо някои стоки ще са твърде много на пазара, а други ще са твърде малко и невинаги количеството и качеството на стоките ще са релевантни на търсенето. Освен това потребностите и търсенето на по­требителите могат да се менят твърде бързо. За да се хване на фокус бързо променящото се търсене и потреб­ности, предприемачите трябва да са в състояние да насочват цялата своя воля и честолюбие за да заемат пра­вилната позиция на пазара и да пред­лага на клиентите най-доброто. Така предприемачите се борят за позиции на пазара и в тази борба да се изключи функцията на определяната на пазара цена е просто невъзможно, казва Ер­хард. И предприемачът няма никаква гаранция, че ще може да покрие раз­ходите си. Но предприемачът може да отстоява правото си на съществуване само дотогава, докато е готов:

да изпълнява функциите на свободен предприемач

да поема всичките рискове, свързани с това и

да се съревновава с другите предприе­мачи на пазара.

Фигура 19. Не прилича много на кабинетен теоретик, нали.

Когато предприемачът се опита чрез колективно съглашение с други ­ предприемачи да намали предприемаче­ския риск и да прехвърли своята от­говорност на обединение от предприемачи (картел) или на отрасъл, то той вече няма право да настоява самостоятелно да управлява предприятието си – щом картелът може да участва в управле­нието на предприятието, то същото право имат и работниците и държавна­та администрация. Създавайки карте­ли, предприемачът се превръща в из­пълнител, в чиновник и напълно може да бъде заменен (дори с чиновник от държавната администрация !). Реше­нията може да почнат да се взимат от някакъв колектив и отношението на обществеността към предприемачите може коренно да се промени, пише Ер­хард. Така, създавайки картели, пред­приемачите подриват самите основи на своето съсловие. Склонността към картелизация нараства особено когато икономиката расте бавно или има със­тояние на насищане на пазара. Тогава картелите се създават, за да се предо­твратява криза на свръхпроизводство или да се намаляват конюнктурните и структурните последици от тази кри­за. Ерхард пише, че картелизацията не води до предотвратяване на кри­зите, нито пък се справя добре с тях. На предлагането на стоката на пазара, пише Ерхард, противостои покупател­на сила в определен обем и ако чрез картелизация за дадена гама стоки се привлече по-голяма покупателна сила отколкото тази сила би била в услови­ята на свободен пазар, то в други обла­сти покупателната сила ще намалее и там ще се появят проблеми.

Единственото, което защитават кар­телите, според Ерхард, са непроиз­водителните работни места и по този начин намаляват международната конкурентоспособност на съответната национална икономика. Разцветът на картелите, пише Ерхард, води до по­вишаване на безработицата и до нама­ляване на жизнения стандарт.

Картелите не защитават средната кла­са – те я изтикват от пазара, тъй като привличат покупателна сила и за кон­куренцията остава по-малко покупа­телна сила. ( И става дума не само за родните картели, но и за междуна­родните картели и монополи, дейст­ващи на наша територия).

Картелизацията е заплаха за тези от­расли на народното стопанство, в които има малка диференциация на стоките – като производството на су­ровини – селскостопански и други. Го­лямата диференциация на продуктите затруднява съглашенията за карте­лизация. Една от целите на картели­зацията е да се осигури продажбата на собствената продукция чрез при­вличане на покупателна способност за сметка на стотиците хиляди малки и средни предприятия, чиито собстве­ници са представители на средната класа. Тези малки и средни предпри­ятия са обикновено в преработвател­ната промишленост, в търговията и занаятите и производствата на стоки за широко потребление. Тъй като по­купателната способност е ограниче­на, бързото увеличение на картелна продукция отвлича покупателна спо­собност от предприятията от средната класа и я отслабва, намалява и унищо­жава. Изводът е прост – ако искаш да помогнеш на националната си средна класа – бий картелите.

И още нещо важно:

Нека по-способният в ино­вациите предприемач има преимущество пред по-малко способният на полето на кон­куренцията, неограничено от картели. Ако това преиму­щество не може да функциони­ра то свободното предприема­ческо стопанство не може да съществува.

Лудвиг Ерхард

Където няма истинска и сво­бодна конкуренция, настъпва застой, пише Ерхард, повишаването на про­изводителността на труда спира и не може да се осъществи идеята на соци­алната пазарна икономика – заедно с растящата производителност на труда да се понижават цените на стоките и да се обезпечава по този начин пови­шение на реалната работна заплата. Ерхард смята, че е неправилно рабо­тодателите да се съпротивляват на по­вишаването на работната заплата при нараснала производителност на тру­да. Напротив, пише той, добре е и от стопанска и от психологическа гледна точка, в този случай заплатите да рас­тат. При това растежът на заплатите не трябва да се използва като оправдание за ненамаляване на цените. Но расте­жът на заплатите трябва да бъде такъв, че да не се подбива конкурентоспосо­бността, да не се стига до ръст на цени­те (инфлация), до предотвратяване на конкуренцията между предприемачи­ те и да нарушаване на стабилността на националната валута. Свободата без чувство на отговорност, пише Ерхард, води до израждане и хаос!

↑↑

Прoизводителност на труда и капитал

Може да се разпредели само това, кое­то се създаде. Ето защо, пише Ерхард, всички социални реформатори най-напред трябва да установят максимал­но ефективен стопански ред.

Повишението на жизненото равнище, към което всички ние се стремим тъй много, пише Ерхард, е проблем не на разпределението, а на производството и по–точно е проблем на повишаване на производителността на труда. Та решението не е в деленето, а в умножа­ването на (забележете!) национал­ната продукция, пише Ерхард. С разпределението трябва да се внимава – не бива да се разпределя повече от това, което е в състояние да произве­де народното стопанство. Енергията на народа и на народното стопанство трябва да бъде насочена към повиша­ване на производителността на труда. Но повишаването на производител­ността на труда и свързаната с това ав­томатизация, пише Ерхард, е свързана и с голяма нужда от капитал. Удовлет­воряването на тази потребност трябва да протича с ускорени темпове и по пътища, осигуряващи голяма скорост на процеса. А пътищата са три, пише Ерхард:

от свободния пазар на капитали (на който и гражданите могат да участват при възможност), където капиталът се създава от многочислени индивидуал­ни спестявания. Това е класическият и най-здравословният начин за набира­не на капитал, пише Ерхард.

Вторият път е финансиране през це­ните – за сметка на потребителите. Този път, според Ерхард, е натъпкан с такъв потенциал за социални взриво­ве, че прилагането му само би довело до катастрофа.

Третият път е свързан с предоставяне на капитали от страна на държавата. А държавата взима тези пари от граж­даните посредством данъците. Това води до появата на държавата – капи­талист и до поставяне на гражданина в по-голяма зависимост от този капи­талист. Този път намалява значението на основаното на частна инициатива народно стопанство и може дори да го разруши и унищожи, ако държавата стане прекалено силна.

За да се използва ефективно първият път, пише Ерхард, трябва да се създа­дат предпоставки за ефективно капи­талообразуване. За целта гражданинът трябва да е сигурен, че политическият, икономическият и социалният строй в страната, както и държавата, са ста­билни. А какво е символ на стабил­ността? Ами:

Символът на стабилността за обикновения човек, това са це­ните на стоките от първа не­обходимост.

Лудвиг Ерхард

Затова дори работните заплати трябва да се повишават така, че да не се под­рива структурата и стабилността на цените. Защото каква е ползата запла­тата ти да расте, когото покупателната ти способност намалява.

Дали социалната пазарна икономика и повишаването на благосъстояние­то може да доведе хората до пагубен материализъм? Може, ако се забра­ви целта на социалната пазарна ико­номика – повишаването на произво­дителността на труда. Ние не строим пирамиди заради самите пирамиди, пише Ерхард – при нас всяка нова ма­шина, всяка пусната в действие елек­тростанция, всяко ново работно място и всички други възможности за пови­шаване на интензивността на труда в края на краищата служат за обогатя­ване на човека и на всички хора и на по-широки слоеве от народа и в иде­алния случай – на целия народ. В на­родно стопанство, където нищо не се произвежда не може да има никакви доходи – пише Ерхард. Но не може да произвеждаш нещо без да имаш наум предстоящото му потребление.

↑↑

Ерхард за психологическото въз­действие върху икономическите процеси

          Човекът е движещата сила на стопанството и за икономика­та е от голямо значение как по­стъпват хората и по какъв на­чин действат

Лудвиг Ерхард

Като опитен икономист, Ерхард отде­ля голямо внимание на човешкия фак­тор в икономиката. Волята за потреб­ление на продуктите на националното стопанство, пише той, стимулира ук­репването на стопанските сили, спо­собстващи за растежа и за стремежа към прогрес, стимулира развитието на рационализациите и иновациите и повишаването на производителността на труда.

Спестяванията са важен двигател за икономиката и Ерхард обръща взор и към тях. Склонността да се трупат спес­тявания, пише той, но и готовността да се използват тези спестявания за­висят не в последна степен от уверено­то и спокойно състояние на умовете и от положителната оценка за бъдеще­то. А подобрението на материалното състояние на работниците се счита от Ерхард за абсолютна политическа, со­циална и икономическа печалба. Как­вото днес се счита за разкошно, утре може да е предмет за всекидневна употреба. И заедно с материалните ха­рактеристики, се изменят и понятията относно това, какво е признак на ви­сок жизнен стандарт и какво придава тежест на човека в обществото и какво е източник на социално уважение.

Фигура 20. След думите на Ерхард за допотопността на манчестърския либерализъм не е чудно, че са се фабрикували такива плакати. Ама никак не е чудно

Ако с помощта на психологически спо­соби на въздействие се удаде да се по­стигне изменение на отношението на населението към икономиката, то това психологично въздействие ще стане икономическа реалност и ще започне да изпълнява същите задачи, която се изпълняват с други мероприятия на обикновената конюнктурна политика, пише Ерхард. Икономиката, казва Ер­хард, не живее някакъв свой бездушен живот, а се оформя от хората. Ето защо, използването на стопанската психоло­гия може да е ценно и не противоре­чи на пазарната икономика. Човекът е движещата сила на стопанството и за икономиката е от голямо значение как постъпват хората и по какъв начин действат – дали са настроени песимис­тично или оптимистично, искат ли да спестяват или пък да харчат – всич­ко намира израз в характеристиките на икономиката, някои от които, като например цените, пряко влияят върху начина на действие на хората.

И сега внимание – сега идва употреба­та на думата ДОПОТОПЕН от Ехрад. Ето:

Възразявам срещу критиците, които считат, че признаването на съвремен­ната психология като инструмент за въздействие в ръцете на стопанско-политическия деец е несъвместимо с класическото пазарно стопанство. Такъв начин на мислене, според мен произтича от допотопния манчестър­ски либерализъм.

Лудвиг Ерхард.

Нищо чудно, че реакцията на либе­ралните икономисти не е била никак добра – фиг. 20.

Някалко мисли на Ерхард за социал­ната политика, които ни показват как да възпитаваме децата си и какво не трябва да прави държавата Социалната пазарна икономика, пише Ерхард, не може да съществува, ако ле­жаща в основата и идейна постановка – готовността да се носи отговорност за собствената съдба и да се участва в честно свободно съревнование за по­вишаване на производителността на труда е подложена на унищожение в следствие на предприемане на съмни­телни мерки за псевдсоциална поли­тика в други нестопански области.

          Не бива държавата да се ста­рае да огради човека от всички превратнасти на съдбата и на живота – от такива храненици не може да се очаква да имат в достатъчна степен жизнена сила, инициатива, стремеж към достижения в производи­телността на труда и други качества, тъй съдбоносни за живота и бъдещето на нация­та.

Ефективна социална политика може да има при достатъчен и непрекъсващо нарастващ обем на националното про­изводство. Тоест икономиката трябва да е експанзивна и устойчива. Сумите, преразпределяни през социалната по­литика са значителен фактор в проце­са на разпределение в народното сто­панство, ето защо социална политика, която е автономна и неутрална по от­ношение на народното стопанство е явление от миналото.

Социалната политика трябва да се строи така, че да не подрива произво­дителността на народното стопанство.

Социалната политика трябва да се стреми да допълва икономическата политика за постигане на целта и за достигане на лична свобода на човека. Икономическата свобода и застрахов­ката от всички превратности на съдба­та се отнасят както огъня и водата.

Социалната политика трябва да се строи така, че да се запазва стабил­ността на националната валута. За до­бра социална политика е необходима стабилна валута, която да пази соци­алната политика от инфлацията

Отделният човек трябва да има от­говорност за обезпечаване на своето бъдеще, на бъдещето на своето семей­ство и на своите старини, а не на цели обществени групи да се дават даром блага и пари, което други обществе­ни групи произвеждат и изкарват. Не може едни обществени групи да дър­жат ръцете си в джоба на други об­ществени групи.

Стремежът към гарантирана обезпе­ченост може да доведе до прекалено усилване на държавата. Не може ед­новременно да се иска намаляване на данъците и същевременно да се увели­чават исканията за все по всеобхватна социална обезпеченост. Така някои категории граждани могат да се пре­върнат в социални „поданици” силно податливи на политически внушения от страна на съответната управлява­ща партия, която може да се полако­ми например да използва държавното влияние за предизборни цели преди избори.

↑↑

Българското блато

Фигура 21. Български бедняк – „велико постижение“ на некадърната
икономическа политика в последните 24 години.

Ще ми се да напиша нещо за България и тукашната икономическа политика. Но откъдето и да го подхвана, все не се получава нищо добро – фиг. 21.

Задачата на икономическата полити­ка, според Ерхард, е да служи на по­требителя и в съчетание със свобод­ната конкуренция, свободен избор на предмети за потребление и свобода за развитие и разцвет на личността да водят до най-добри икономически и социални успехи. Като гледате фиг. 20, дали тази задача е добре решена у нас. Май не е.

Да видим какво става с трите основни елемента на социалната пазарна ико­номика в нашите условия.

Повишаване на производител­ността на труда

Всички бяхте свидетели на това как българската наука бе разбита, а бъл­гарското образование бе унищожено.

Та за какво повишаване на производи­телността на труда може да става дума? А-а-а, инвеститори щели да дойдат и те щели да вдигнат производителнос­тта на труда. Че кой вярва още на това? Вместо ние да правим глобализация­та на основата на национално произ­водство, произ­водство с висока производителност на труда, чакаме на чуждата милостиня. Е, навели са се нашите неолиберални „икономически гении“ и чакат някой чужд инвеститор да ги оправи. И не се сещат, че вече са оправени.

Конкуренцията и борбата с моно­полите и картелите

Поддържане на конкуренция за по­вишаване на производителността на труда – къде е това? Средната класа бе успешно размазана и днес си имаме нашенски олигарси и чуждестранни частни монополи.

Стабилност на валутата и недо­пускане инфлацията да подяжда благосъстоянието на население­то

Валутата е стабилна, но това не пови­шава националната конкурентноспособност, тъй като производителността на труда не расте достатъчно бързо. Доходите не растат и инфлацията по­дяжда благосъстоянието на населе­нието.

Логично, никаква социална пазар­на икономика няма в България. Това е зловещата ми диагноза, поставена, тъй както са ме учили в Германия – честно и безмилостно, дори и да ме за­сяга и мен.

          Умряла ли е вече надеждата?

Фигура 22. Този човек изправи Германия на крака. Въпреки всички трудности.

Погледнете фигура 22. Нима на чове­ка на нея му е било лесно? Или пък не е имал могъщи недоброжелатели? Но се е справил, защото е знаел как­во прави. А може ли нещо такова да се направи и у нас? Може. Само, че пър­во трябва да се реши един основен въ­прос – какво ще правим с народа? Ако народът и занапред ще бъде скубан и щавен, ако от гърба му „националният елит“ ще смъква по 2 кожи, то пада­нето ни в пропастта е сигурно. Но ако решим, че народът е нашата армия, с която трябва да постигаме успехи на полетата на глобализацията, ако се от­несем човешки с него и го въоръжим със знание, то след 10 години Бълга­рия ще бъде съвсем друга. Тогава иде­ите на Ерхард ще могат да бъдат при­ложени успешно и тук. Само, че това няма да стане с неолибералната част на българския елит. Те се провалиха катастрофално и трябва да си отидат. Но те са като тумор – докато могат, ще смучат силите на народния орга­низъм. Е, и тази диагноза е поставена. А как ще третирате тумора, зависи от вас. И какво още?        Още три неща. Вся­чески стимулирайте повишаването на производителността на труда и на националното производство и го раз­ширявайте, но така, че да удовлетво­рява нужди на потребителите. Десет­ки пъти пиша вече – имате безценен национален инструмент, които може да помогне за изследвания, иновации и повишаване производителността на труда – Българската академия на нау­ките и нейните институти. Не случай­но неолибералните „експерти“ начело с един, дето щеше да пляска руснаци­те, а днес им лиже …., ревяха и драпаха да я унищожат. Спрете да псувате бъл­гарските учени, създайте им добри ус­ловия за работа и първата предпостав­ка за социалната пазарна икономика у нас ще почне да се реализира. Още, разхлабете картелната хватка на вра­та на българската средна класа, дайте и възможност да диша и оттам ще се появят новият Левски, новите Ботев и Вазов, новият Стамболов и новият Бу­ров. И накрая – дръжте валутата ста­билна и търсете експанзивни решения за националното икономическо раз­витие. И след като сте си помогнали сами и Господ няма да закъснее да ви помогне.

Проф. дмн Николай К. Витанов

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: