Притчи за живота   1 comment

Усмихвай СЕ!

Летящите облаци

Притча за силата на характера

Притча за стъклото

Интервю с Господ

10 признака, че сте богати

Експеримент

Свободата

Колко тежи чаша вода?

Има ли Дядо Коледа!

Богатство и бедност

Пет важни житейски урока

Трансформация за миг

12 съвета

Писмо от майка до дъщеря

Двата ангела

Приказка за душата

Дяволът, ангелът и любовта

Нещо, което никога не трябва да забравяме

книги

Изтеглете притчите като електронна книга

Времето е по – могъщо

За сполуката и грешката

Притча за приятелите

Радой Ралин

Притча за родителите

Пеперудата

Конфуций

книги

Мъдри мисли

Да обичаш или да мразиш

Георги Парцалев за смехът

Колиба или дворец

Ян ван Хелсинг и Франц фон Щайн за Любовта / от книгата им „Третата световна война“ /

Корпоративни уроци

Притча за дърводелеца

Да имаш или да бъдеш

Смисълът на живота

Правила за човешките същества

От сатирословието на Дилян Бенев244ee5bc0799f1d3ea7ba69416d717b2

Заветите на Джоко Росич

„58 руски мъдрости“

Кеворк Кеворкян

ДЕВЕТ НЕЩА, за които БОГ няма да те пита:

Марк Твен

Куче и човек

Нагризаните ябълки

Притча за свободата и доброволното робство

Виктор Юго

Усмихвай СЕ!

↑↑

Летящите облаци

24-годишно момче гледало през прозореца на влака и изведнъж извикало: „Татко, гледай, СЕ Дървото връща бюра назад!“

Бащата радостно се засмял гледайки сина си.

Срещу тях седяла млада семейна двойка, която наблюдавала момчето с известна тъга и съжаление.

Изведнъж момчето отново викнало: „Таткооо, погледниии, облаците летят с нааас“!

Момичето от семейната двойка се обърнало към бащата:

„Господине, защо не заведете сина си при някой добър лекар: Със сигурност ще му помогнат“

Бащата се засмял с блеснали очи: „Точно това направих. Сега се връщаме от болницата. Синът ми е сляп по рождение. Но добри лекари му върнаха зрението. Днес за първи път в живота си може да вижда и се радва на летящите облаци и дървета.

Момичето излезнало от купето с насълзени очи, не очаквало такъв отговор.

Всеки човек има своя уникална история. Затова, не съдете хората преди наистина да опознаете, защото истината може много да ви изненада и от нея да ви заболи.

↑↑

Експеримент

Един път е бил направен експеримент.

В резервоар с вода е била сложена щука, била хранена Е която с дребна риба и в рамките на английски Няколко дни

shtukaнейното Поведение СЕ Е записвало с камера.

След известно време учените променили условията и поставили стъклена бариера между щуката и дребните рибки. Всеки път, когато щуката искала да изяде някоя рибка, тя се е сблъсквала със стъклената преграда. След поредица от неуспешни опити, изпитвайки болка при всеки удар със стъклото, не получавайки нищо за награда, щуката прекратява опитите си да хване някоя от рибите. Когато учените решили, че тя вече е достатъчно гладна, те махнали стъклената преграда и вече нищо не стояло между щуката и храната й – рибките.

Обаче за всеобщо учудване, щуката не предприела нито един опит да хване някаква риба. Как така – щуката плува в аквариум, пълен с храна, но не изяжда нито една риба? Обяснението на това поведение е, че след толкова много неудачи и изтърпяна болка, щуката е била абсолютно сигурна, че опитите да хване риба са безполезни. В края на краищата тя умира от глад, плувайки в аквариум ПЪЛЕН С ХРАНА!

Храната е била напълно достъпна, но щуката твърдо е ВЯРВАЛА в нейната недостъпност!

Махнете всякакви страхове и съмнение от пътя, който ви води към мечтите ви!

↑↑

Свободата

Един младеж се обърнал към един майстор: „Кажи ми какво е свобода?“

„Коя СВОБОДА?“, Попитал го майсторът.

„Първата свобода е глупостта. Тя прилича на жребец, който отхвърля ездача си. След това обаче той усеща още ПО-стегнатия му захват.

Втората свобода е разкаянието. То е като капитан на кораб, оставащ върху пробития корпус след корабокрушение, вместо да се качи на спасителната лодка.

Третата свобода е разбирането. То идва след глупостта и разкаянието. То е като сламката, която се люшка ПО вятъра и понеже се огъва, където е слаба. “

Младежът попитал: „Това ли е всичко?“

Майсторът: „Някои смятат, че самите те са търсили истината на душата си. Голямата душа обаче мисли и търси чрез тях. Също като природата тя може да си позволи доста заблуди, понеже непрекъснато и без усилие замества фалшиви играчи с нови. На тези обаче, на които позволява да мислят, оставя известна свобода и както една река, която оставя плувеца да се носи в нея, ги носи с обединени сили към нови брегове. “

„Законите на любовта“, Берт Хелингер

↑↑

Колко тежи чаша вода?

Преподавателка ПО психология, в урока по „Управление на стреса“, влязла в аудиторията пред студентите Вдигнала над главата си чаша с вода и всеки очаквал да зададе обичайния въпрос, засягащ теорията за. стъкло-водаОптимизма и песимизма, а именно – дали чашата е наполовина празна или наполовина пълна.

Вместо това, с усмивка на лице, тя запитала: „Колко тежи тази чаша?“

Отговорите варирали от 50 до 150 милилитра.

Тя заявила:…. „Точната маса на чашата няма абсолютно никакво значение Тя зависи от това колко време ще се наложи да я държа Ако д минута, няма да е никакъв проблем Ако д час, ще ме заболи ръката Ако д цял ден, . ръката ми ще се обездвижи и парализира Във всеки случай, масата на чашата няма да се промени, но колкото ПО-дълго време я държа, толкова ПО-тежка ще става тя „, заявила тя и допълнила:“ Стресът и тревогите в живота ни са като тази чаша вода. Ако мислите за тях за кратък период от време, нищо няма да ви се случи. Ако мислите за тях ПО-дълго, ще започне да ви боли. Ако мислите за тях непрекъснато, ще се почувствате парализирани, няма да можете да правите каквото и да е друго „.

Така че, приятели, важно е да се освободим от стреса. Колкото е възможно ПО-рано след като е привършил поредният ви натоварен работен ден, се освободете от умората и напрежението. Не ги внасяйте във вечерта и в съня си. Поставете чашата на масата!

↑↑

Има ли Дядо Коледа!

През декември 1897 година в редакцията на в.  „Ню Йорк пост“ се получава писмо от едно осемгодишно момиченце, което ПО съвет на баща си моли авторитетния вестник да й отговори на въпроса има ли наистина дядо Коледа. Дават писмото на един от най-опитните журналисти Франсис П. Чърч. И той сяда и пише отговора. Неподписано есе онлайн игри Неговото ИМА славата на английски  най-известната вестникарска публикация на всички времена. В. „Ню Йорк пост“ го публикува в навечерието на всяка Коледа до 1949 година, когато спира да излиза.

Ето оригиналният текст на писмото на Вирджиния О ‘Ханлън:

Драги редакторе,

Аз съм на осем години. Някои от мойте малки приятели казват, че дядо Коледа не съществува. Моля ви, кажете ми истината, има ли дядо Коледа?

Вирджиния О’Ханлън

… и отговорът на Франсис П. Чърч:

Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!

Вирджиния, твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на една скептична възраст. Те не вярват, ако не видят. Те мислят, че нещо не съществува, ако не го възприемат техните малки умове. koleda7Всеки ум, Вирджиния, и на големите хора, и на децата, е малък. В огромната ни вселена човекът е същинско насекомо, мравка, ПО своя интелект в сравнение с безкрайния свят над него, ако се мери възможността му да овладее цялата истина и всички знания.

Да, Вирджиния, има Дядо Коледа.

Че той съществува, е толкова сигурно, колкото е сигурно, че съществуват любовта, благородството, предаността. А ти знаеш, че ги има навсякъде и те носят красота и радост в живота. Уви! Колко тъжен би бил светът, ако го нямаше Дядо Коледа! Той би бил толкова тъжен, колкото ако нямаше Вирджинии. Тогава нямаше да има детската вяра, поезия, романтика, които правят поносимо нашето съществувание. Нямаше да получаваме никакви удоволствия, освен усетеното и видяното. Светлината, с която детството озарява света, ще угасне.

Да не вярваш в Дядо Коледа! Ти би могла да не вярваш и във феите. Можеш да накараш някого да наблюдава всички комини в коледната вечер, за да хване Дядо Коледа. Но дори да не го видиш как влиза в комина, какво доказва това? Никой не вижда Дядо Коледа, но това не е знак, че няма Дядо Коледа.

Най-истинските неща на този свят са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Някога виждала ли си феи да танцуват на поляната? Разбира се, че не, но това не значи, че те не съществуват. Никой не може да възприеме или да си представи всички чудеса на света, които са невидени и невидими. Ти можеш да счупиш бебешката дрънкалка и да видиш какво издава шума вътре в нея, но има един воал, който покрива невидимия свят, и него не може да разкъса нито най-силният човек, нито обединената сила на най-силните хора, живели някога на този свят. Само вярата, поезията, любовта, романтиката, могат да дръпнат завесата и да съзрат и обрисуват върховната красота и великолепието зад нея. Реално ли е всичко това? Ех, Вирджиния, в целия наш свят няма нищо По-реално и трайно.

Нямало Дядо Коледа? Благодарим ти, Господи, той е жив и ще живее винаги. След хиляди години, Вирджиния, нещо повече, СЛЕД 10 пъти ПО 10 000 години, той ще продължи да носи радост на детското сърце.

↑↑

Богатство и бедност

Бедността и Богатството се скарали, кой от тях е по-красив. За да разрешат спора, решили да попитат първия срещнат човек. Така и направили.

Човекът се изплашил: „Ако кажа, че Бедността е ПО-красива, Богатството ще се разсърди и ще си отиде Ако кажа, че Богатството е ПО-красиво, Бедността ще се разсърди и ще ме тормози..“ Помислил малко и казал:
– Така, като стоите на едно място, не мога да преценя. Пообиколете малко.

Те започнали да се разхождат около човека и накрая той заключил:

-Ти, Бедност, си много красива в гръб, когато си тръгваш. А ти, Богатство, си прекрасно, когато пристигаш.

↑↑

Пет важни житейски урока

 Първи важен урок – Чистачката

По време на втория ми месец в колежа, професорът ни реши да ни направи кратък тест. Бях съвестен ученик Аз и Заснемане24отговорих и майстори БЪРЗО на английски въпросите, докато не прочетох последния:

„Как е малкото име на жената, която чисти училището?“

Със сигурност това беше някаква шега. Бях виждал чистачката няколко пъти … беше висока, около 50 годишна, но как бих могъл да знам името й?

Предадох си листа, без да отговарям на последния въпрос. Точно преди часът да свърши, един ученик попита дали последният въпрос ще окаже влияние на оценката ни от теста.

„Със сигурност“, отговори професорът. „Във вашата кариера ще срещате много хора. Всички те са важни. Те заслужават вашето внимание и грижа, дори всичко, което можете да направите е да им се усмихнете и да кажете „здравей“.

Никога не забравих този урок. Освен това научих името й – Дороти.

Втори важен урок – Качи някого, когато вали дъжд

Една нощ, към 11:30 вечерта, възрастна афро-американка стояла на края на магистралата на Алабама, опитвайки се да се държи под поройния дъжд и голямата буря. Колата й се развалила и тя отчаяно се нуждаела от някой, който да я закара. Почти прогизнала, тя решила да спре следващата кола. Млад бял мъж спрял да й помогне, което било почти нечувано през шейсетте години, изпълнени с конфликти. Мъжът я качил, закарал я на безопасно място и й помогнал да се качи в такси.

Тя изглежда много бързала, но си записала адреса му и му благодарила.Заснемане10

Минали седем дни и някой почукал на вратата на мъжа. За негова изненада, огромен цветен телевизор бил доставен в дома му. Имало специална бележка, закрепена към него. На нея пишело:

„Благодаря Ви много за това, че ми помогнахте на магистралата онази вечер. Дъждът беше намокрил не само дрехите, но и духа ми. И тогава се появихте Вие. Благодарение на Вас, успях да стигна до леглото на умиращия ми съпруг, точно преди да си отиде … Бог да ви благослови за това, че ми помогнахте и безкористно служите на другите. “

Искрено Ваша Г-жа Нат Кинг Кол *.

Трети важен урок – Никога не забравяй тези, които служат

В дните, когато сладоледените мелби струваха много ПО-малко, едно десетгодишно момче влязло в бара на хотел и седнало на една маса. Сервитьорката му донесла чаша вода.

„Колко струва една мелба?“ – Попитало момченцето.

„Петдесет цента“, отговорила сервитьорката.

Малкото момченце извадило ръката от джоба си и започнало да брои монетите в нея.

„А колко струва една обикновена топка сладолед?“ Попитало то.

По това време много хора чакали за маса и сервитьорката започнала да става нетърпелива.

„Тридесет и пет цента“, малко грубичко му отговорила.

Момченцето отново преброило монетите си.

„Ще си взема обикновен сладолед“, казало то.

Сервитьорката донесла сладоледа, сложила сметката на масата и се отдалечила. Момченцето изяло сладоледа си, платило на касиера и си тръгнало …

Когато сервитьорката се върнала, започнала да бърше масата и внезапно се разплакала. На масата, поставени на чисто до празната чинийка от сладолед имало две монети от 5 цента и 5 пени (монети от един цент) …

Разбирате ли, той не могъл да си поръча мелба, защото трябвало да му останат достатъчно, за да остави бакшиш на сервитьорката …

Четвърти важен урок – Препятствията По пътя ни

В древни времена, един цар поставил огромен скален блок на главен път.

След това се скрил наблизо, за да наблюдава дали някой ще отмести скалата от пътя.

Минали някои от най-богатите царски търговци и придворни. И просто го заобикаляли … Много от тях гласно обвинявали царя за това, че не поддържа пътищата чисти, но никой нищо не направил, за да премести камъка извън пътя.

Тогава един селянин минал, носейки товар със зеленчуци. Наближавайки скалния блок, селянинът оставил на земята товара си и се опитал да избута камъка настрани от пътя. След много усилия и напъване, най-накрая успял. След като селянинът вдигнал товара си със зеленчуци, забелязал едно портмоне на мястото, където бил камъкът. Портмонето било пълно със златни монети и бележка от царя, на която пишело, че това злато е за този, който измести камъка от пътя. Селянинът научил нещо, което много от нас никога не разбират!

Всяко препятствие По пътя ни представлява възможност да подобрим текущата ситуация.

Пети важен урок – Да даваш, когато има значение …

Преди много години, когато работех като доброволец в болница, се запознах с едно малко момиченце, на име Лиза, която страдаше от рядка и сериозна болест. Единственият й шанс да се възстанови, изглежда беше да й се прелее кръв от пет годишния й брат, който ПО някакво чудо беше оцелял след същата болест и беше развил необходимите антитела за борба с болестта.Заснемане23

Лекарят обясни ситуацията на малкия й брат и попита момченцето дали би се съгласило да даде кръв за сестра си.

Видях, че то се поколеба само за момент преди да си поеме дълбоко дъх и да каже, „Да ще го направя, ако това ще я спаси“.

Когато започна преливането, то лежеше в леглото до сестра си и се усмихваше, както всички нас, виждайки как цвета на лицето й се възвръща. После неговото личице пребледня и усмивката му изчезна.

Той погледна лекарят и попита с треперещ глас, „Веднага ли ще започна да умирам?“

Понеже било толкова малко, момченцето не разбрало добре доктора, когато му обяснявал за преливането. То си било помислило, че ще трябва да даде цялата кръв на сестра си, за да я спаси. И все пак се съгласило!

↑↑

Трансформация за миг

матадор

Тази невероятна картина е повратната точка, маркирала края на кариерата на матадора Алваро Mунеро, изпаднал в разкаяние По средата на борбата, когато разбира, че животното не иска да се бие с него. От този момент, матадорът става заклет враг на коридата.

(На снимката изражението на бика сякаш му говори – Бях тежко ранен от пикадори, но аз не искам да се бия с теб, не искам, дори когато твоите приятели ме раниха толкова силно, въпреки че не съм им направил нищо лошо)

Mунеро разказва за този бой:

– В един миг, погледнах бика. Той стоеше пред мен и ме гледаше. Просто стоеше и гледаше, без дори да опита да ме нападне. Той – самата невинност, такава, каквато всички животни таят в очите си, ме гледаше с молба за помощ! Беше като вик за справедливост и някъде дълбоко в мен разбрах, че ми се моли като на Господ:. „Аз не искам да се бия с теб, моля, пощади ме, та аз не съм ти направил нищо лошо Убий ме, ако искаш, нека бъде волята ти, но аз не искам да се боря с теб. “ И аз, прочитайки това в очите му, се почувствах като най-долния боклук на земята и спрях боя. След това станах вегетарианец и се изправих срещу бикоборството.

↑↑

12 съвета

„Когато баба ми Зелда почина преди няколко години на 90-годишна възраст ми остави кутия с вещи от къщата й, които знаеше, че съм обичал през годините. Сред всички тези неща имаше стар, подвързан дневник. „Това разказва блогърът Марк, чиито съвети и визия за живота, щастието и кариерата ви представяме от няколко седмици. Той споделя, че неговата баба е записвала в тетрадката идеите си, мислите си, цитати, думи от песни и изобщо всичко, което я трогва.

На базата на написаното от нея Марк е сортирал, редактирал и определил 12 съвета, които счита, че баба му му е дала чрез дневника си преди да умре. С тези напътствия вероятно би се съгласил всеки възрастен човек, изживял По-голямата част от дните си. Те са:

1. Без значение къде си или през какво преминаваш, винаги вярвай, че има светлинка в края на тунела. Дишай в бъдещето, издишай миналото. Никога не очаквай, не бъди арогантен и не изисквай. Само давай най-доброто от себе си. Контролирай това, което можеш да контролираш. И след това остави нещата да се случват. Защото веднъж, щом си сторил каквото можеш, ако е писано ще се случи. Ако не, ще видиш стъпките напред, които трябва да бъдат предприети.

2. Животът може да бъде простичък отново. Само избери да се съсредоточиш върху едно нещо в едно конкретно време. Няма нужда да опитваш да вършиш всичко и не е необходимо да опитваш да правиш всичко точно сега.

3. Позволи на другите да те приемат такъв какъвто си, или изобщо да не те приемат. Говори своята истина дори гласът ти да трепери. Когато си себе си слагаш нещо хубаво в света, което не е било там по-рано.

4. Ти не си този, който беше, и това е нещо нормално. Бил си наранен. Преминал си пред много възходи и падения, които са те направили този, който си днес. С годините толкова много неща са се случили. Неща, които са променили начина ти на мислене, научили са те на уроци и са принудили духа ти да израсне. Докато времето минава, никой не остава същия. Някои хора ще ти казват, че си се променил. Отговори им с думите: „Разбира се, че съм се променил. Това е животът. Но все още съм същия човек „.

5. Всичко, което се случва, ти помага да растеш, дори да е трудно да го разбереш в момента. Обстоятелствата ще те направляват, ще те коригират и усъвършенстват с времето. Но каквото и да правиш се дръж за надеждата.

6. Не се учи как да станеш богат, учи се как да станеш щастлив. Така, като остарееш ще знаеш стойността на нещата, не цената им. В края на живота си ще разбереш, че най-добрите дни са били тези, в които не си имал нужда от нищо изключително и специално да се случи, за да се усмихваш. Тогава просто си осъзнал моментите и си се почувствал благодарен, търсейки нищо повече и нищо друго. Това е истинското щастие.

7. Бъди решен да бъдеш позитивен. Разбери, че най-голямата част от нещастието ти или от болката ти не са определени от обстоятелствата, а от твоята гледна точка.

8. Обръщай внимание на тези, за които те е грижа. Понякога, когато някой, който обичаме, каже „Добре съм“, той има нужда да го погледнем в очите, да го прегърнем и да му отговорим „Знам, че не съм“. И не се разстройвай, ако някои хора се сещат за теб само когато имат нужда от теб.

9. Понякога трябва да пуснеш някой твой близък на свобода, за да му позволиш да израсне.

10. За да получиш резултатите, към които усилено се стремиш, понякога трябва да се отделиш от хората, които не служат на твоите най-добри интереси. Това ще ти позволи да откриеш свободно пространство за тези, които те подкрепят. Случва се основно, докато израстваш като човек. Затова открий кой си и какво искаш и когато осъзнаеш, че хората, които познаваш откакто се помниш не виждат нещата, както теб, запази прекрасните спомени и направи крачка напред.

11. По-добре е да погледнеш назад и да си кажеш „Не мога да повярвам, че направих това“, вместо да си помислиш „Иска ми се да бях го сторил“. Накрая хората ще те съдят, ЗД един и същи начин при всички случаи. Затова не се опитвай да живееш така, че да ги впечатлиш.

12. Ако търсиш щастлив край и не можеш да го откриеш, може би е време да започнеш да се оглеждаш за ново начало. Приеми, че трябва да се проваляш. Така се учиш. Най-силните хора са тези, които се усмихват на големите трудности с искрена усмивка. Правят го, защото знаят, че няма да позволят на нищо да ги повали и ще се придвижат към ново начало, ако е необходимо.

↑↑

Писмо от майка до дъщеряmama_dashterya

Мое мило момиче,

Когато видиш, че остарявам, моля те – бъди търпелива, но най-вече опитай да разбереш през какво преминавам. Ако, когато говорим, повтарям едно и също нещо хиляди пъти, не ме прекъсвай с думите „Каза това преди минута“ … Просто ме изслушай, моля те. Опитай се да си спомниш времената, когато беше малка и аз ти четях една и съща приказка нощ след нощ, докато заспиш. Когато съм прекалено изморена, за да се изкъпя, не се ядосвай и не ме засрамвай. Спомни си как аз трябваше да тичам след теб, когато ти беше малко момиче и се оправдаваше защо не искаш да се къпеш. Когато видиш колко неграмотна съм По отношение на новите технологии, дай ми време да се науча и не ме поглеждай с досада … Спомни си, мила моя, как аз търпеливо те учех да правиш много неща като например да се храниш, да се обличаш , да сплиташ косата си и да се справяш с нещата от живота всеки ден …

Когато видиш, че остарявам, моля те – бъди търпелива, но най-вече опитай да разбереш през какво преминавам. Ако понякога се случи да изпусна нишката на разговора ни, дай ми време да си спомня и, ако не успея, не бъди нервна, нетърпелива или арогантна. Просто знай в сърцето си, че най-важното нещо за мен е да бъда с теб. И когато моите стари и уморени стъпала не ми позволяват да се движа толкова бързо както преди, подай ми ръка ПО същия начин, както аз ти подавах, когато прохождаше. Когато тези дни настъпят, не бъди тъжна … Просто бъди с мен и ме разбирай, докато стигна до края на живота си с любов. Аз ще те ценя и ще ти бъда благодарна за подареното време и радостта, която споделяме. С една голяма усмивка и огромната любов, които винаги съм имала за теб, искам просто да ти кажа, че те обичам … мое мило момиче.

Липсваш ми.

Мама

Послеслов

 

↑↑

Двата ангела

Два странстващи ангела замръкнали зимата край дома на богато семейство и останали да пренощуват. Домакините не били никак гостоприемни и ги сложили да спят в плевнята. На сутринта старият ангел видял пукнатина в стената и мълчаливо я замазал с ръка. Младият го видял и попитал защо го е направил …
– Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат … – отвърнал старият.
На следващата вечер потропали на вратата на едно много бедно семейство. За разлика от предното, това било много гостоприемно. Нагостили ги на оскъдната си трапеза и даже им отстъпили постелята си – за да си отпочинат ПО-добре. На сутринта ангелите заварили стопанина и жена му да плачат в обора. Единствената им крава, която била основния им поминък, лежала мъртва в плявата.
Младият ангел попитал стария:
– Как можа това да се случи? Първото семейство имаше всичко, не искаше да даде нищо, но ти им помогна. А това имаше много малко, даде ни повече от желаното, но кравата им умря. Защо?
– Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат! Когато бяхме в плевнята на първото семейство, видях, че зад пукнатината в стената се крие съкровище със злато. Заради грубостта и свидливостта на домакина – замазах пукнатината – за да не го намерят. А снощи, докато спяхме в постелята на стопанина, дойде Ангелът на смъртта, за да вземе жена му. Дадох му кравата …

 

↑↑

Приказка за душата

Живял някога юноша с лош характер.
Веднъж баща му му дал чувалче с пирони и му казал да забива във вратата ПО един пирон всеки път когато изгуби търпение или се скара с някого.
Първият ден той забил 37 пирона, но с течение на времето започнал да овладява забиването на пирони като ги намалил до един на ден. Разбрал, че е ПО-лесно да контролира себе си, отколкото да забива пирони.
Накрая дошъл денят, в който не забил нито един пирон във вратата. Тогава отишъл при баща си и му казал новината.
Тогава баща му казал да изважда ПО един пирон всеки ден, в който не загуби контрол над себе си.
Дошъл денят, в който юношата могъл да каже на баща си, че е извадил всички пирони от вратата.
Бащата го завел при вратата:
– Сине, ти се държа прекрасно, но виж колко дупки останаха на вратата! Тя никога няма да бъде същата. Когато се скараш с някой и му кажеш лоши неща, оставяш му рани като тези на вратата. Можеш да намушкаш човек с нож и да го извадиш, но раната си остава там. И няма значение колко пъти ще молиш за прошка, раната си остава. А раната от думите оставя ПО-лоши следи и от физическата рана.
Твоите приятели са най-скъпото богатство, което имаш! Те те карат да се усмихваш и те ободряват, те те подкрепят, готови са винаги да те изслушат и ти разкриват сърцето си. Покажи на приятелите си колко много държиш на тях!
– Давай на хората повече от колкото очакват!
– Когато казваш „Обичам те!“, Говори сериозно!
– Когато казваш „Извинявай!“, Гледай в очите!
– Не си играй с мечтите на другите! Обичай силно и страстно! Може да се опариш, но иначе няма да изживееш пълноценен и наситен живот!
– Не наскърбявай и не си прави мнение за хората според роднините им!
– Говори бавно, но мисли бързо!
– Ако някой ти зададе въпрос, на който не искаш да отговориш, усмихни се и попитай: „Защо искаш да знаеш това?“
– Помни, че голямата любов и големият успех носят със себе си голям риск!
– Когато губиш, никога не загубвай дадения ти от живота урок!

↑↑

Дяволът, ангелът и любовта

Някога много отдавна Дяволът се разхождал ПО върха на Планината.Там той видял Ангел, образа на английски Прекрасна в белокрила девойка. Ангелът бил толкова красив, че Дяволът се влюбил в него от пръв поглед. Ангелът, който дотогава не бил виждал Зло, удивено погледнал Дявола и попитал:
-Къде Са ти крилата?
-Аз Нямам крила-отвърнал Дяволът.
-А Нимба (ореол)?
-И Това нямам.
-А Какво имаш?
-Имам Сърце! -казал Дяволът.- И искам да ти го подаря.
-Но Защо? -изненадал Се Ангелът.
-Защото Те обичам, а този, който обича, може да подари не само сърцето, а и душата си.
Тогава Ангелът се замислил и попитал:
-А Готов ли си да умреш заради мен?
-Готов Съм да пожертвам заради теб безсмъртието си! -отвърнал Дяволът.
Ангелът смутено погледнал Дявола и казал:
-Мога Да пожертвам за любимия крилата си.
Тогава Дяволът извадил сърцето си от гърдите и го подал на Ангела:
-Вземи Го, твое е!
А Ангелът приемайки сърцето на Дявола, откършил крилете си и те паднали на земята. Пухът от тях се разлетял във въздуха и смесвайки се с падащите снежинки, се слял с виелицата. Топлината от сърцето на Дявола разтопила снежинките и ги превърнала в мъгла на върха на Планината. Сърцето горяло в тъмната нощна мъгла като огромен огън. Оттогава се появило поверие, че всеки човек, който се изкачи на върха на Планината в нощ на пълнолуние, вижда мистичен огън, до който не може да достигне, а може единствено да наблюдава в мъглата.
-Коя Си сега, без крила? – Попитал Дяволът Ангела.
-Аз … Съм човек-скромно казал Ангелът.
-Тогава Искам да те взема с мен в Ада, за да бъдем завинаги заедно!
-Съгласна Съм, но позволи ми преди това да се простя с хората, които живеят под моята Планина. Толкова често им помагах с реколтата, лекувах децата им, спасявах от болести и възрастните, че много ги обикнах …
-Добре, -казал Дяволът-може ли да дойда с теб?
-Не, -казал Ангелът-когато те видят, хората ще се уплашат и ще се разбягат. Ще ида сама.
Ангелът се спуснал в подножието на планината и се отправил към селото. Хората боязливо гледали странната девойка в белоснежни одежди.
-Коя Си ти?
-Аз Съм Ангел-отвърнала девойката.-Отлитам от вас и дойдох да се сбогувам.
-Не Ти вярваме! Ангели не съществуват.
-Но Как така?
-Ти Не си Ангел. Нямаш крила.
-Но Аз бях! Не помните ли как ви помагах По време на суша, довеждайки дъжда?
-Не Е вярно. Дъждът идваше сам.
-Не Помните ли как лекувах децата ви, когато боледуваха?
-Не Е вярно. Изцеляваха ги лекарствените треви.
-Не Помните ли как събирах влюбените сърца, които се стесняваха да разкрият един друг чувствата си?
-Не Е вярно. Хората сами съединяват сърцата си.
-Значи Не ми вярвате? -разплакал Се Ангелът.
-Не Само че не ти вярваме, а смятаме, че си вещица.
-Но Защо? Аз ви носих само добро!
-Не Ни трябва твоето Добро! Ние сами знаем какво е Добро и какво Зло. Ти си вещица, дошла тук, за да ни изкушава …
Пребили я с камъни, до смърт. Дяволът, виждайки това, се спуснал от върха на Планината в селото. Но било вече късно.
Ангелът умрял в ръцете му.
-Защо Я убихте? -изригнал Гневът му.
-Тя Беше вещица!
-Но Нима тя не ви каза, че е Ангел небесен?
-Каза Ни, но ние не и повярвахме.
-Тогава Ще ви се наложи да повярвате, че аз съм Дявола! -разгневено Изкрещял той, ридаейки над тялото на убитата девойка.
На него хората повярвали, защото той поразил селото с камъни, падащи от небесата, а жителите му с мълнии.
После взел на ръце убитото момиче и се изкачил на върха на Планината. Сърцето и не биело. Той я положил под мистичния огън, който виждат пътниците на върха в нощи на пълнолуние. Сложил в ръцете и дяволското си сърце и я покрил с ангелския пух.
И днес Ангелът лежи на върха на Планината, а Дяволът ходи на гроба му и с часове плаче над него, защото Злото може да обикне Доброто, както и Доброто може да обикне Злото, защото едното не може без другото, а Любовта е тази, която обединява тези две понятия и само Любовта е вечна като Бог или Дявол …

↑↑

Нещо, което никога не трябва да забравяме.

Един мъж починал внезапно. Осъзнавайки това, той забелязал, че Бог се приближава към него носейки един куфар. Той казал: – Сине мой, време е да тръгваме. Човека учуден попитал Бога. – Аз? Точно сега ли? Имах толкова планове. – Съжалявам сине. Но играта свърши. Настъпи момента да си тръгваш. – Какво носиш в тази чанта? – Попитал човека. – Това, което ти принадлежеше на земята. – Моите вещи? Това са моите неща, моите дрехи, пари? – Съжалявам сине, материалните неща, които си имал никога не са ти принадлежали. Те бяха на земята. -Може Би носиш моите спомени? – Съжалявам сине, те вече не са с теб, никога не са ти принадлежали. Те бяха на времето. -Може би носиш талантите ми? – Съжалявам сине, но те никога не са били твои. Бяха от обстоятелствата. – Носиш приятелите ми, семейството ми? – Съжалявам сине, но те никога не са ти принадлежали. Те бяха част от пътя. – Носиш жена ми … децата ми? – Съжалявам сине, те никога не са ти принадлежали. Бяха от сърцето ти. – Може би носиш тялото ми? – Съжалява сине. То никога не ти е принадлежало. Беше от прах. – Може би душата ми? -. Съжалявам сине, но тя никога не ти е принадлежала. Беше моя. Тогава мъжът изпълнен със страх отворил куфара, който носел Бог Видял, че е празен. Със сълзи от страдание на лицето си, мъжът казал на Бог: – Никога ли нищо не съм имал? – Сине, всеки един от моментите, които си преживял са били твои. Животът е само един момент, един момент изцяло твой. Радвай му се в неговата цялостност и пълнота. Не прави компромиси със съвестта и убежденията си. Защото нищо от това, което смяташ, че ти принадлежи не е твое. Живей така, че нищо от това, което смяташ, че ти принадлежи да не те задържа.

↑↑

Времето е по – могъщо

Времето

↑↑

10 признака, че сте богати

1. Не сте си легнали гладни снощи 2. Събудихте се тази сутрин с покрив над главата. 3. Имате избор какви дрехи да облечете. 4. Не сте се страхували за живота си днес. 5. Често се тревожите какво ще правите с живота си, мислите за: кариерата си, семейството си, следващата стъпка и т.н. – Което означава, че имате амбиция, страст, посока и свободата да взимате собствени решения. 6. Имате приятел или роднина, на който му липсвате и очаква с нетърпение следващата ви среща. 7. Като цяло сте здрав човек, ако се разболеете днес, ще се възстановите бързо и лесно. 8. Имате достъп до храна и чиста вода. 9. Имате достъп до интернет. 10. Можете да четете.

Дори да имате само част от изреденото – вие сте богати, така че бъдете благодарни за всяко нещо, което имате!

↑↑

За сполуката и грешката

Някога Господ посадил под райската ябълка сполуката и грешката. Минал скоро след това да ги нагледа. Виждало се само крехкото стръкче на сполуката. Разровил Господ земята, за да разбере поне покълнала ли е грешката, но от нея нямало и следа. Господ свил рамене и си отишъл.

Чак наесен дошъл да ги види пак и ахнал от почуда: сполуката лежала осланена, а грешката се била извисила кажи-речи на боя на ябълката. Не можел Господ да разбере как е станала тази работа.

– Не се чуди, Господи, – провикнал се свети Трифон от лозето си, – те раснаха заедно, но грешката се вижда чак като стане голяма.

↑↑

Притча за стъклото

Един ученик попитал учителя си:

– Учителю, не разбирам едно нещо. Когато отидеш при бедняка той е приветлив и винаги ти помага, с каквото може. А когато отидеш при богатия, той никога не ти помага и гледа само себе си. Защо става така?

Учителят отговорил:

– Погледни през прозореца, какво виждаш?

– Жена с дете в количка, отиваща на пазар …

– Добре. А сега погледни в огледалото, какво виждаш там?

– Че какво мога да видя там, виждам себе си.

– Точно така – отвърнал Учителят – прозорецът е от стъкло и огледалото е от стъкло. Трябва само да добавиш малко сребро и вече виждаш само себе си.

↑↑

Притча за силата на характера

43

Една дъщеря отишла при майка си да й разкаже за трудностите, които преживява. Не знаела как да се справи, била отчаяна и уморена от всичко.

Майката не казала нищо в отговор. Просто я хванала за ръката и я завела в кухнята. Напълнила три тенджери с вода и сложила всяка една от тях на силен огън. В първата сложила моркови, във втората – яйца, а в третата – кафе. Оставила ги да се варят и седнала, без да каже нито думичка.

След известно време изключила печката. Извадила морковите, яйцата и кафето, като ги поставила в отделни съдове.
„Виж какво се промени!“ Подканила тогава дъщеря си.

Тя видяла, че морковите са омекнали, яйцето е твърдо сварено, а кафето е разтворено във водата и от него се носи прекрасен аромат.
„Какво означава всичко това?“, Попитала дъщерята.

Майката обяснила, че морковите, яйцата и кафето били подложени на едно и също изпитание – кипящата вода. Само че те реагирали По различен начин. Морковите влезли в огъня здрави, твърди и изглеждало, че нищо не може да ги промени. Но малко след това, подложени на силния огън, омекнали и станали слаби. Яйцето било чупливо. Само една тъничка черупка защитавала меката сърцевина. Но след като било в кипящата вода, то станало здраво и твърдо.

„Така е и с хората. Тези, които изглеждат силни, могат да се пречупят там, където слабите и крехките ще се окажат ПО-устойчиви.
„“ А кафето? “

„О! Това е най-интересното! Кафето се е разтворило във водата и я променило напълно – виж как само как приятно ухае „!

„Кое от тях си ти?“, Попитала майката. „Когато огненото изпитание почука на вратата, как реагираш? Като моркова, яйцето или кафето? “

↑↑

Притча за приятелите

По дълъг и уморителен път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени. Изведнъж видели пред себе си оазис: прекрасни порти, зад оградата – музика, цветя, ромолене на ручеи.
-Какво Е това? – Попитал пътешественикът пазача на портата.
-Това Е раят. Ти вече си мъртъв, можеш да влезеш и да си починеш истински. -Има Ли вода? -Колкото Искаш -. Чисти фонтани, прохладни басейни? -А Ще ми дадат ли храна. -Колкото Поискаш? Кучето -А -Съжалявам, с кучета не може! То трябва да остане тук. Пътешественикът продължил нататък. Скоро стигнал до една ферма. На портата също имало пазач. -Може Ли да пием вода тук? -. Попитал човекът с кучето пазача. -Да, На двора има кладенец? -А Кучето ми. -До Кладенеца има поилка? -А Дали ще ви се намери малко храна. -Да, Ще те нахраним? За кучето -А -Ще се намери кокалче. -Какво е това място? -Това е раят. -Но пазачът на оазиса, покрай който минах преди да стигна тук, ми каза, че раят е там. -Лъже! Там е адът. -Но Как търпите това? -Те Са ни много полезни, защото до рая достигат само тези, които не изоставят приятелите си.

a

↑↑

Радой Ралин

гг

 

  1. „Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен!“
  2. „Безсънието на гладния е най-честната телевизия.“
  3. „Добре, че страданието е лично, иначе властниците ще го възложат на подчинените си срещу скромно служебно възнаграждение.“
  4. „Докато го надявам, надявам се…“
  5. „Дошло едно време, нито да те спират, нито да те започват…“
  6. „Държавниците докарат ли поданиците си до пълно ограбване, ги тренират за нашествия в чужди страни…“
  7. „Един народ не бива да бъде безкрайно голям — ще му се разсее националното съзнание.“
  8. „Единствената безспорна истина са некролозите.“
  9. „Журналистиката стане ли ялова, ражда ежедневно сензации.“
  10. „Историята има цена само тогава, когато престане да бъде злопаметна.“
  11. „Когато един народ мълчи, навярно е вцепенен от успехите си!“
  12. „Лидерска скромност: нека да сме по-малко, че да си поделим по по-множко.“
  13. „Народе мой, докато не стане всеки самостоятелен, не може да бъде собственик.“
  14. „Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра.“
  15. „Педя човек — лакът брадва.“
  16. „Пенсионираха и последния неграмотен човек. Сега остава да ограмотим и правописа ни.“
  17. „Понякога невежеството предпазва културата. Ако по време на игото нашите музиканти знаеха нотите, с колко ли оди биха възхвалявали угнетителите си?“
  18. „Приятелството е демокрация, но колко трае?“
  19. „Проституирай според чергата си.“
  20. „Революцията е една премиера. После спектакълът пада.“
  21. „Роднинството е тоталитаризъм — нямаш право на избор, но е истинско и вечно!…“
  22. „След като смъртта прави всички равни, равенството смърт ли е?“
  23. „Смеха — и глухите го чуват и слепите го виждат…“
  24. „Спестяваната съвест се олихвява.“
  25. „Съветът е като подарък: неучтиво е да не го приемеш, но не си задължен да го употребиш.“
  26. „Съединението прави салата.“
  27. „Търпението е незабележима форма на гниенето!“
  28. „Влезеш ли в историята, гледай да не се заседяваш — ще й станеш досаден.“
  29. „Ела култ, че без тебе по-култ.“
  30. „По-страшен от СПИН-а, по-опасен от рака – сега за сега си остава простака.“

 

Епиграми

„Бедността не е порок, а урок.“
„Битата крава мляко не дава.“
„Да би се яло, не би висяло.“
„Думба-лумба два дни, а година — гладни.“
„Кой постъпва честно, не живее лесно.“
„Който дрънка, е за вънка.“
„Променил се Алия, погледнал се, пак в тия.“
„Славна е нашта“: „Един плаща, друг разгаща.“
„Болна Божка за кокошка.“
„Господ види кой отде иде.“
„Заран набожен, вечер разложен…“
„Безплатен оцет по-сладък от мед.“
„В краката лъснат, в главата блъснат.“
„Братски се делили, братски се избили.“

 

↑↑

Притча за родителите

Учителка помолила децата да напишат съчинение за това, какво биха искали Бог да направи за тях. Вечерта, когато проверявала работите, тя се натъкнала на едно съчинение, което много я разстроило. В този момент влязъл нейният мъж и я видял да плаче. -Какво се е случило? – Попитал той. -Чети! – Отговорила тя и му подала съчинението на едно момченце. „Господи, днес ще те помоля за нещо странно: Превърни ме в телевизор! Искам да заема неговото място. Искам да живея, както живее телевизорът в нашия дом. Искам да имам важно място и да събирам семейството около себе си. Искам да ме слушат, без да ме прекъсват и да задават въпроси, докато говоря. Искам да бъда център на внимание. Искам да ги занимавам така, както ги занимава телевизорът. Искам да бъда в компанията на татко, когато той се прибира вкъщи, даже и да е изморен. Искам мама вместо това, да ме игнорира, да идва при мен, когато се чувства самотна и тъжна. Искам поне понякога моите родители да оставят всичко настрани и да прекарат малко време с мен. Боже, не искам толкова много … Искам само да живея, както живее всеки телевизор! „-Кошмар! Бедното дете! – Възкликнал мъжът. – Що за родители са това ?! -Това е съчинението на нашия син … ..сс

↑↑

Пеперудата

В древен град живеел Учител, заобиколен от своите ученици. Най-От тях СЕ способният Purple_Butterfly_on_Handзамислил веднъж:
– А дали има въпрос, на който нашият Учител не би могъл да отговори.
Той отишъл на зелената ливада, хванал най-красивата пеперуда и я скрил в дланите си. Пеперудата трепкала с крилцата и гъделичкала с пипалцата си дланите на ученика. Със загадъчна усмивка, той се приближил до Учителя и го попитал:
-? Кажете, каква пеперуда имам между дланите си – жива или
мъртва. Той здраво държал пеперудата и бил готов ВЪВ всеки Един МиГ Да себе си я смачка заради своята истина
Не са обръщайки дори глава, за да погледне ученика, Учителят отговорил:
– Всичко е в твоите ръце.

↑↑

Конфуций

Вървял един ден Конфуций из гората с учениците си много умислен и мълчалив. Те никога не го d0bad0bed0bdd184d183d186d0b8d0b9били. Виждали такъв, чудели се и накрая попитали какво има
– Тази нощ сънувах, че съм пеперуда – отвърнал Конфуций.
Учениците се засмели: – Какво толкова странно имало в това. Конфуций продължил:
– И сега вървя и си мисля дали пък в момента пеперудата не спи и не сънува, че е Конфуций ….

↑↑

Да обичаш или да мразиш

SDS

Лесно е да мразиш, трудно е да обичаш!

Lesno д га mrazish ...

↑↑

Георги Парцалев за смехът

Parcalev

↑↑

Колиба или дворец

комплект

↑↑

_
lyubovta-д-ZA-Двама

Ян ван Хелсинг и Франц фон Щайн за Любовта / от книгата им „Третата световна война“ /

          Нека още веднъж се опитаме да осъзнаем, какво се получава, когато ЛЮБОВТА ОТСЪСТВА …

  • Благоразумие без любов прави човека лицемерен.
  • Ред без любов прави човека педантично дребнав.
  • Познания (в дадена област) без любов правят човека деспотичен.
  • Чувство за чест (репутация) без любов прави човека надменен.
  • Богатство без любов прави човека алчен скъперник.
  • Осъзнато чувство за дълг без любов прави човека досадник.
  • Отговорност без любов прави човека безогледен.
  • Справедливост без любов прави човека коравосърдечен.
  • Истина без любов прави човека критичен.
  • Възпитание без любов прави човека пълен с противоречия.
  • Вяра бе любов прави човека фанатик.
  • Власт без любов прави човека брутален.
  • Живот без любов е лишен от смисъл!

↑↑

Корпоративни уроци

Корпоративни уроци

Корпоративен урок 1

Мъж влиза под душа, докато съпругата му точно привършва със своя, когато на външната врата се позвънява. Жената набързо увива една кърпа около себе си и тича да отвори. Отвън стои Боб – съседът.

Преди да е казала и една дума, той предлага:

Ще ти дам 800 $ ако свалиш тази кърпа !. След като помислила за момент, жената свалила кърпата и застанала гола пред Боб.

Секунди По-късно той й връчил 800 $ и си тръгнал. Жената се загърнала отново и се върнала в банята.

– Кой беше? – Попитал съпругът й.

– Боб – съседът – отговорила тя.

– Чудесно! – Казал мъжът – Спомена ли нещо за 800-те долара, които ми дължи?

Бизнес поука:

Ако навреме споделите с акционерите си важна информация, отнасяща се до кредит и риск, бихте могли да избегнете изобличаване.

Корпоративен урок 2

Свещеник предложил на монахиня да я откара до манастира. В един момент, тя скръстила крака, така че единият й крак се оголил. Отецът едва не катастрофирал. След като овладял колата, той леко прокарал ръката си ПО крака й.

Отче, припомнете си Псалм 129 – казала монахинята.

Свещеникът отдръпнал ръката си. Но малко ПО-късно, докато сменял скорости, той отново поставил ръката си върху крака й.

– Отче, припомнете си Псалм 129 – казала монахинята отново.

– Прости плътската ми слабост, сестро „- извинил се отецът.

След като пристигнали в манастира, монахинята се прибрала.

Свещеникът бързо изтичал в църквата за да погледне Псалм 129. Същият гласял: „Давай напред и търси, нагоре ще откриеш благоденствие.“

Бизнес поука:

Ако не сте добре информирани в професията си, рискувате да пропуснете чудесни възможности.

Корпоративен урок 3

Търговският представител, деловодителката и управителят на фирма отиват да обядват заедно. По пътя намират старинна маслена лампа. Разтриват я и отвътре се появява един Джин. „Ще изпълня По едно желание на всеки от вас“ – казва той.

„Първо аз! Първо аз! „- Скача деловодителката -“ Искам да бъда на Бахамите, да карам джет, без дасе интересувам от нищо „. Пуф! И изчезнала.

„Сега аз! СЕГА аз! „- Крещи търговският представител -“ Искам да бъда в Хавай, да разпускам на плажа с личен масажист, безкраен запас от коктейли и любовта на моят живот „. Пуф! И той изчезнал.

„Твой ред е“ – казал Джина на управителя. „Искам тези двамата обратно на работните места след края на обедната почивка“ – отговорил той.

Бизнес поука:

Винаги оставяйте първата дума на шефа.

Корпоративен урок 4

Гарванът седял По цял ден на дървото, без да прави нищо.

Заекът го попитал:

– Мога ли и аз като теб да седна и да не правя нищо ПО цял ден ?.

– Разбира се, защо не – отговорил гарванът.

И така, седнал заекът на земята и си почивал. Унесъл се, една лисица изскочила от храстите и го изяла.

Бизнес поука:

За да седите без да правите нищо, трябва да сте на висока позиция.

Корпоративен урок 5

Пуякът разговарял с бика:

– Как ми се иска да полетя и да кацна на това дърво – въздишал той – но не ми достига енергия за да махам толкова силно с крила.

– Защо не клъвнеш малко от фекалиите ми – предложил бикът – те са силно енергийни и хранителни.

Пуякът се надвесил над една от неговите купчинки и не след дълго открил, че бикът е прав – вече имал енергия и успял да достигне най-долният клон на дървото. На следващият ден, след като си похапнал още от чудодейната смес, той кацнал на ПО-горният клон. Най-сетне, Няколко дни По-късно, пуякът гордо се перчил и вдигал врява от върха на дървото.

Не след дълго бил забелязан от фермера, който го свалил с един изстрел на пушката си.

 Бизнес поука:

Лайняните номера могат да ви изведат на върха, но не и да ви помогнат да се задържите там.

Корпоративен урок 6

В Африка всяка сутрин газелата се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бързия лъв, за да остане жива. Всяка сутрин лъвът се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бавната газела, за да не умре от глад.

Бизнес поука:

Няма значение дали си газела или лъв: когато слънцето изгрее, ПО-добре да станеш, за да изпревариш другите.

Корпоративен урок 7

Мъж отсяда в хотел в Австралия. В стаята има компютър и той решава да изпрати електронно писмо на жена си. Обаче случайно сбърква адреса и без да осъзнае грешката си, изпраща писмото.

В същото време някъде в Хюстън, вдовица се връща от погребението на съпруга си. Вдовицата решава да си провери електронната поща за писма от роднини и познати. След като прочита първото писмо, тя пада възнак в безсъзнание. Синът на вдовицата дотърчава в стаята, намира майка си на пода и хвърля поглед на екрана, на който пише:

До: моята любяща съпруга

Тема: пристигнах

Дата: 7-ми септември, 2005 г.

Знам, че ще се изненадаш да ме чуеш. И тук имат компютри вече, и можеш да изпратиш писма на своите любими. Току-що пристигнах и отседнах тук.

Виждам, че всичко е приготвено и за твоето пристигане утре. Нямам търпение да се видим! Надявам се твоето пътуване да е също безпроблемно, като моето.

Послепис: Адски е горещо тук долу!

Бизнес поука:

Уверете се, че комуникацията се осъщестява между правилните страни. Иначе резултатите могат да не отговорят на очакванията ви.

Корпоративен урок 8

Джони искал да изчука едно момиче в неговия офис … Но тя си имала приятел … Един ден Джони не издържал, отишъл при нея и предложил:

– Ще ти дам 1000 долара ако ме оставиш да те изчукам.

Но момичето го отрязало – НЯМА НАЧИН!

Джони казал: Ще бъда бърз, ще хвърля парите на пода, ти ще се наведеш, а аз ще съм свършил преди да се изправиш. Тя помислила за момент и казала, че трябва да се посъветва с приятеля си …

Позвънила на гаджето и му разказала за случая. Момчето и отговорило: Искай му 2000 долара, прибери парите много бързо, той даже няма да успее да си свали гащите! Така, че момичето се съгласило и приело предложението. Приятелят и я чакал половин час да се обади. Най-накрая, след 45 минути чакане той и позвънил и я попитал какво е станало. Тя му отговорила: Копелето хвърли монети !!!

Бизнес поука:

Винаги обмисляйте всички аспекти на бизнес предложение преди да се съгласите и да ви го начукат.

Корпоративен урок 9

Когато тялото било създадено, всички части от него искали да бъдат Шефа.

Мозъкът казал: Аз трябва да бъда шеф, защото контролирам всички функции на тялото.

Краката казали: Ние трябва да бъдем шефове, защото ние пренасяме мозъка наоколо, където поиска.

Ръцете казали: Ние трябва да сме шефове, защото ние вършим всичката работа и печелим пари „.

И така после било сърцето, белия дроб, очите, докато накрая и задника поискал да бъде шеф. Всички части започнали да се смеят на идеята.

Тогава задника се блокирал и отказал да работи. След известно време очите започнали да се затварят, ръцете се парализирали, краката изтръпнали, сърцето и белия дроб изпаднали в паника, а мозъкът изпаднал в треска. В края на краищата всички решили, че задникът трябва да бъде шеф и нещата преминали. Всички части си вършели своята работа, докато Шефът само си седял и изхвърлял навън боклуците (лайната).

Бизнес поука:

Не е нужно да си мозък, за да бъдеш шеф – всеки задник може да бъде.

Корпоративен урок 10

Една лястовичка летяла на юг, но студът я застигнал и премръзнала до смърт, тя паднала в широко поле. През полето минала крава и се изсрала върху птичката. Изпражнението стоплило лястовичката, тя се съвзела и радостно започнала да чурулика … Минаваща наблизо котка чула чуруликането и следвайки звука, извадила птичката от кравешкото лайно и я изяла.

Бизнес поуки:

1. Не всеки, който те засипва с лайна е твой враг.

2. Не всеки, който те вади от лайната е твой приятел.

3. Когато си затънал в лайна до гуша, недей да чуруликаш много-много.

↑↑

Притча за дърводелеца

A27

Майстор дърводелец работел много години при един строител, докато един ден се уморил и решил да се пенсионира. Строителят уважил желанието му, но го помолил за една последна услуга – да построи още една къща.

Майсторът се съгласил, но с течение на времето се видяло, че вече не чувства работата със сърцето си! Бързал, дори започнал да използва лоши материали и крайният резултат бил плачевен – никога не бил строил ПО-калпава постройка.

Когато къщата била завършена, собственикът дошъл да види какво е направено. Обиколил цялата къща, след това подал ключа на дърводелеца и му казал:

– Тази къща е за теб. През годините заедно с теб свършихме прекрасна работа. Изключително ми е тъжно да се разделим, но уважавам твоите желания! Затова искам да ти подаря тази къща в знак на уважение и признателност!

Майсторът бил напълно объркан и шокиран. Изпитвал и огромен срам. Ако знаел, че строи собствената си къща, той би я построил ПО напълно различен начин!

          Същото е и с всички нас. Ден след ден ние строим живота си, но често не даваме от себе си за строежа. След това шокирани осъзнаваме, че трябва да живеем в къщата, която сами сме си построили. И ако можехме да я започнем от начало, със сигурност бихме я построили ПО напълно различен начин! Но няма връщане назад. Затова нека внимаваме как строим. И да го правим мъдро.

↑↑

Да имаш или да бъдеш

  • Харчим повече, но се радваме на ПО-малко!мерцедес
  • Имаме ПО-големи къщи, но ПО-малки семейства!
  • Правим повече компромиси, но имаме ПО-малко време!
  • Имаме повече знания, но ПО-лоша преценка!
  • Имаме повече медицина, но ПО-малко здраве!
  • Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си!
  • Имаме По-високи доходи, но ПО-малко морал!
  • Имаме много повече за ядене, но твърде малко храна!
  • Покорихме космическите ширини, но не и душевните!

От книгата на Йоханес Холей „Стига вече“

↑↑

Смисълът на живота

Николай Хайтов

↑↑

„Правила за човешките същества“

/ Автор: Чери Картър-Скот /

  1. Ще получиш тяло.Далече
    Дали го харесваш или мразиш, то ще си бъде твое през цялото време, докато си на тази земя.
  2. Ще усвояваш уроци.
    Записан си в целодневното неофициално училище, наречено живот. Всеки ден ще имаш възможността да усвояваш уроци в това училище. Те може да ти харесат, а може и да ти се сторят неуместни и глупави.
  3. Няма грижи, Само уроци ИМА
    Израстването Е процес на английски проби и грижи: експериментиране. „Провалените“ експерименти също са част от процеса, както и онзи експеримент, който в края на краищата се оказва „успешен“.
  4. Урокът се повтаря, докато се научи.
    Един и същи урок ще ти бъде представян По различни начини, докато го научиш. Тогава продължаваш със следващия.
  5. Усвояването на уроци няма край.
    Няма част от живота, през която да не се налага да усвояваш уроци. Докато си жив, винаги има уроци, които трябва да бъдат научени.
  6. „Там“ не е ПО-добре от „тук“.
    Когато твоето „там“ стане „тук“, ти просто ще откриеш друго „там“, което пак ще изглежда ПО-добре от „тук“.
  7. Другите за теб са само огледала.
    Не можеш да обичаш или да мразиш нещо у някого, освен ако в него виждаш отразено това, което обичаш или мразиш у себе си.
  8. От теб зависи как ще изживееш живота си.
    Разполагаш с всички инструменти и ресурси, които са ти необходими. Как ще ги използваш, зависи единствено от теб. Изборът е твой.
  9. Отговорите, от които имаш нужда, са в теб самия.
    Отговорите на въпросите, поставени от живота, носиш в себе си. Трябва само да гледаш, да слушаш и да вярваш.
  10. Ще забравиш всичко това.

↑↑

лавандула-25896d2

„От сатирословието на Дилян Бенев

  • Измамата да повярваш, че не си измамен, те прави спокоен.
  • Най-хубавото на самотата е, че винаги ти осигурява компания.

    dylian-Бенев

    Дилян Бенев

  • Най-страшно е да си неосъзнат бездарник.
  • За да намериш себе си, трябва да се изгубиш.
  • Ако прогледнеш повече, отколкото виждаш, пак нищо не си видял.
  • Всички обвиняват вируса на СПИН, а никой създателите.
  • Сатирата е гневно отрицание на най-низкото в света на човека от човека.
  • Очите на безочието нямат очи.
  • Ако цените не растяха повече от заплатите, щяха да загубят смисъла си.
  • Повечето партии съществуват, за да си мислим, че статуквото може да се промени.
  • Политиката е вид интелектуална дейност на хора, имитиращи интелект в нея.
  • Начинът, ПО който ги възстановяват, след като ги разрушат, е далеч ПО-разрушителен.
  • Човек е болен от времето, в което живее, заради самия него.
  • Новата ера е толкова непредсказуема в своята динамика, че би объркала и прогнозата на тези, които са я програмирали.
  • Борбата срещу наркотрафика е ПО-скоро битка за него.
  • Над властта на безвластието няма власт.
  • Едно време хората са влизали в концлагер. А сега концлагерът влиза при нас.
  • В някои телевизии се канят хора, които нямат какво да кажат, за да се докажат.
  • Твърде велики сме били, че да не искаме сега да сме нищо.
  • Това, че много от жените им ги обрязват от малки, за да нямат оргазъм, съвсем не е варварство – щом един ден туй може да стане практика, далеч не само в Африка, ЗД законите на глобалистката етика.
  • Няма незаменими хора затова, че има несменяеми.
  • Вестниците са пълни с помия затова, че се купуват.
  • Само един уникален народ може да бъде подложен на геноцид ПО нечия заръка.
  • Щом човечеството е в излишък спрямо изхранването си, тогава защо изобщо го насилват? То само ще се унищожи, ако му е дадено.
  • Ъгълът, от който гледаш, е нулев спрямо този, от който те гледат.
  • Не армията прави пълководеца, а той нея.
  • Единица мярка за човек: Човек върху човека.
  • Великото е в малкото. Именно защото голямото в него е невидимо.
  • Откакто сме съюзници с Германия, тя е едното лице на Европа, а ние другото.
  • Те са преситени от ненасищането си да акумулират злото спрямо нас.
  • Най-цивилизованата престъпност е узаконената. Тя няма нищо общо с името си.
  • Ние сме народ с немалко празници. И това е похвално! Но все си мисля, че ни липсва само един: Този – По случай унищожението на България!
  • Безмозъчните дейности са мозъкът на новото време.
  • В деня на наш’та независимост сме ПО-зависими от всякога.
  • Тероризъм в отговор на същия е най-малко такъв.
  • Системата е всеки да работи другия, че да сме изработени за нея.
  • Излезеш ли от контрола на олигархията – ти си олигархията!
  • Когато депутатите бъдат контролирани, както ние в градския транспорт, тогава ще повярвам, че моралът е един за всички.
  • Лъжат го с парите да им работи като роб, без да се усетят, че той ги лъже не по-малко, че действително им работи.
  • Бъдещето на затворите е гарантирано от малките престъпници в тях.
  • Всеки си мисли, че ще остане в историята. А то история няма да има.
  • Когато ни наложат да ходим с имплантиран чип, ще бъде твърде късно за човека.
  • Явната диктатура не се страхува да я посочиш с пръст. И затова е глобална.
  • Независимостта е ПО-голяма зависимост.
  • Контролът над света не търпи подялба.
  • Ако парите имаха стойност на нещо повече от хартийки, нямашеда бъдат в обръщение.
  • Най-курвенското на властта е да не изглежда, че е ПО-голяма курва, отколкото е.
  • Джиесемът те прави несвободен, имайки свободата да го имаш.
  • Носталгията ПО социализма е върхът на капитализма.
  • Ползата от социализма е, че не научи хората да работят, за да могат при капитализма да робуват на каква да е работа.
  • Битката между християни и мюсюлмани далеч не би била успешна, ако действително знаеха за кого се избиват.
  • Демокрацията е виртуоз в прикритието си, че е такава.
  • Най-краткият път до новия социализъм е приватизацията.
  • Ако глобалното затопляне идваше По естествен път, човешкият елит ПО щеше да има съзнание, за да намери начин и го забави.
  • Американците са изкуствено създадена нация с определена цел. Но те едва ли го съзнават? И ПО-добре – щото изобщо не е в тяхна полза.
  • Демокрацията е вездесъща! Тя съвсем не би допуснала новото глобално мислене да има опозиция.
  • И най-голямото порно бледнее пред порното на живота.

 

↑↑

_

Заветите на Джоко Росич

Джоко Росич

1. „Беше студена утрин, учителката ни събра и ни накара да погледнем навън през прозорците. Попита ни какво виждаме, някои отговориха висулки, други сняг, трети лед, покриви и т.н.
– Не, погледнете По-надолу …
И някой от тълпата погледна тротоара и каза – врабчета.
– Да, врабчета, за тях днес ще ви говоря. Когато стане у нас топло и ние се поразсъблечем и цъфнат дърветата, идват едни птици, които са били на топло в Африка или някъде по-далеч. И когато стане есен – те си отиват. А тези врабчета, те са се родили тук, те тук ще живеят. Вижте ги, те са посинели от студ, но те ще останат тук. Тук са и тук ще умрат. „

2. За какво му е на един мъж да прави, каквото и да било в живота си, ако няма една жена до него, която да му каже: „Браво, страшен си“!

3. „В траур съм …. Лиляна“ – казва Джоко Росич и добавя – „мислех, че като мине 2-3-4 месеца ще поолекне, ма то не ще да поолеква, СТАВА ПО-страшно все“.
Замълчава за малко. Важните неща бавно се казват.
„Аз … макар че тази жена я обичах толкова години, 50 години, не съм си давал представа пък колко я обичам. И колко е страшно, когато я няма … „.
Джоко Росич казва това на 6-ти октомври, 2013 година. Скоро след загубата на съпругата си. И мисли, много мисли върху тази липса:
„Не съм си давал сметка, че тя е по-смела от мене“. Мълчание. „Безкрайно почтен, честен човек ….. безкрайно Просто, не мога да намеря неколко думи, в които да я оформя, в които да я сложа в някакво гнездо ….. Тя ….. можеш ли да си представиш, тя … това бяха седем месеца, в които тя отиваше към смъртта. За тия 7 месеца тя знаеше за какво става дума. И как нито един, нито един единствен път не каза – „ох“, как нито един единствен път не каза – „ами сега какво ще правим …. Как нито един единствен път не каза боли ме?. А все беше усмихната „…
Така разказва Джоко Росич за жена си.
И после казва нещо, което малко хора на тая земя постигат помежду си. Съпругът казва за съпругата така: „Освен това, тя не беше само мойта съпруга, тя не беше само мойта любов, тя беше и значим човек, като член на обществото“ ……
И още говори Джоко Росич за Лиляна, за двете им къщички, за тази в село Бойковец и продължава – „всеки конец там е тя, нищо не съм аз там, всичко е тя“.
И пак мълчание.
„И стоя в антрето и …. няма я да каже – що си облечен така“.
И после описва как, когато се прибира у дома, първото нещо, което прави е да викне – „Лили!“, А тя да му отговори – „! Ида“ …
! „И до ден днешен влизам и викам“ Лили „, само че -„! Ида „няма“.
После добавя, че иска да й направи паметник. Къщичка. Защото тя обича къщичка. И цветята. И тя самата е цвете.
И е ужасно верен в тъгата си Джоко Росич, когато казва, колко тотално сам е. Как пуска звука на телевизора, слуша сутрин радио, както са имали навик с жена му Лиляна, с която всъщност са се запознали точно в радиото.
И как, ако огладнее хапва филия със сладко или кисело мляко.
И как като слуша говора ни, този на днешните хора, българи, страх го хваща. Защото езикът ни е изтънял, станал е безвучен.
И как е учил да пее „Хубава си моя горо“, когато е бил малък.
И се ядосва Джоко Росич заради изтъняването на езика, а сетне си спомня какво е написал на един афиш, и то, написано с дебел флумастер – „Балканите са единственото място, в което аз мога да живея и да умра“.
И ето, днес Балканите са единственото място, в което Джоко Росич се е родил и, от което си е отишъл.
И ето, от днес – 2-3 или 4 месеца няма да поолекне никому, само светът ще олекне, понеже губи от душата си, отчупва му се парче живот, което го е крепяло що годе здрав и що годе смислен.
И ето, днес на една нация й е позволено да бъде в траур.

Защото от тялото й е откъснато нещо.
Нещо, което лети като перце, свети като слънце и оставя завет. Що е то?
Джоко Росич.
* Думите, казани от Джоко Росич са част от интервю на Мартин Карбовски с големия актьор (06/10/2013, „Предаването на Карбовски“).

 

 

 

↑↑

„58 руски мъдрости“usmivka

 

1. Ако димът се стеле по земята – върнете се и изключете ютията; ако се вдига стълбовидно – може вече и да не се връщате.
2. Ако ви сърби лявата ръка – това е на пари, ако ви сърби носа – това е на пиячка; ако са и двете – това е на пиячка на аванта.
3. Котките си имат поверие – ако чернокож им пресече пътя…
4. Ако мъжът подарява цветя без причина, значи – причина все пак има.
5. Ако жената има пръстен, значи най-вероятно е омъжена. Ако има гердан, това нищо не значи. Ако има и пръстен и гердан – омъжена е, но това нищо не значи.
6. Винтът, забит с чук, държи по-здраво от пирон, завъртян с отвертка.
7. Ако искаш да се почувстваш звезда – сядай на елхата!
8. Дошъл си – благодаря, отишъл си си – мноого благодаря…
9. Животът на човек се дава само веднъж, основно случайно.
10. Поради изчезването на мъжа са възбудени… двама съседи.
11. По-добре с Петров на Майорка, отколкото с майор на Петровка (Петровка 38 – адресът на московската милиция).
12. Никога не се страхувай да правиш това, което не умееш. Помни, че Ноевият ковчег е направен от любители. Професионалистите са построили „Титаник“.
13. Ако гледате телевизия, сигурно сте забелязали, че добрите винаги побеждават лошите – с изключение на новините в осем часа.
14. Граждани! Летете със самолетите на Аерофлот! Побързайте – останаха съвсем малко!
15. Ако смятате, че никотинът не влияе на гласните струни на жените, пробвайте да изтръскате пепелта от цигарата на килима.
16. Когато жена казва, че няма какво да облече – това означава, че няма нови дрехи. Когато мъж казва, че няма какво да облече – това означава, че няма чисти дрехи.
17. Хубаво нещо е „умрелият полицай“ – и скоростта ограничава, и да го прегазиш е приятно.
18. Руснаците наричат път мястото, през което възнамеряват да преминат.
19. Ако дълго време не са се обаждали роднините или приятелите – значи всичко им е наред.
20. Хубаво е не там, където ни няма, а там, където никога не сме и били!
21. Да ви помогна ли или да не ви преча?
22. Често, когато сутрин гледаш някоя жена, с ужас разбираш, че снощното съблазняване е нейна, а не твоя заслуга.
23. Когато в семейството има само една жена, тя израства егоистка.
24. Причините за неявяване са три – забравяне, запиване или зае*аване.
25. Ако искате да разсмеете Бог – разкажете му плановете си.
26. По-страшен от руския танк е пияния му екипаж.
27. Както и да се въртиш, задникът ти все е отзад.
28. И вълците сити, и агнетата цели, а на овчаря – вечна му памет.
29. Ако имаш прекрасна жена, ослепителна любовница, страхотна кола, нямаш проблеми с властите и данъчните; ако когато ходиш по улицата, винаги грее слънце и минувачите ти се усмихват – кажи НЕ на наркотиците!
30. Комарите са много по-хуманни от някои жени – когато комар ти пие кръвчицата, той поне престава да бръмчи.
31. Има три начина да се направи нещо – направи го сам, наеми някой или забрани на децата си да го направят.
32. Животът естествено е неудачен, но всичко останало е нормално.
33. Да направиш жената щастлива не е трудно – трудното е ти да останеш щастлив.
34. Ако спориш с идиот, вероятно точно същото прави и той.
35. Правилно хвърленият мъж обезателно се връща – като бумеранг.
36. Аз безкрайно уважавам чудовищния избор на моя народ.
37. Когато времето е малко – не ти е до приятелство, а само до любов.
38. Руският мързел не е грях, а изключително необходимо средство за неутрализация на кипящата активност на ръководителите – идиоти.
39. Безпричинен смях – признак, че или сте идиот, или красива девойка.
40. Извинявайте, че говоря, докато Вие прекъсвате.
41. Лотарията е най-добрият способ за изчисляване на броя на оптимистите.
42. Истинската жена е длъжна да отсече дърво, да разруши дом и да отгледа дъщеря.
43. Болният отиде на поправителен, но не стигна.
44. Изпратете четири капака от тоалетна чиния и ще получите безплатна ролка тоалетна хартия!
45. Глупаците се женят, а умните се омъжват.
46. Американските университети са мястото, в което руски евреи преподават математика на китайците.
47. Животът отминава толкова бързо, сякаш не му е интересно с нас…
48. Зелевият сок – утрешната напитка.
49. Мързелът е подсъзнателна мъдрост.
50. Има хора, в които живее Бог. Има хора, в които живее дяволът. А има и хора, в които живеят само глисти. Ф. Раневская.
51. В живота на всеки мъж идва период, в който най-просто е да си купиш чистите чорапи.
52. За жените – има само миг между миналото и бъдещето. И този миг се нарича живот.
53. Възпитаният мъж не прави забележка на жена, неправилно носеща траверса.
54. Не е достатъчно да си знаеш цената – трябва да се отчита и търсенето.
55. Пазете родината – почивайте в чужбина.
56. Тя пристигна в Сибир и му развали цялата каторга.
57. Жените, също като децата, обичат да казват „не“. Мъжете, също като децата, го приемат насериозно.
58. Висша степен на смущението – два погледа, срещащи се в ключалката.

 

Bud zdorov

Быть здоровым!

↑↑

Кеворк Кворкян

Заснемане

 

Когато след време се отбелязва геноцидът над целокупна Европа, може би някой ще се сети, че с организирането на кланицата Арабска пролет САЩ всъщност обявиха война на Европа. Последиците вече са очевидни. Защо обаче не ги видяха навреме трубадурите на арабската „свобода“?

Американците, да не им се надяваш, гениално изправиха Европа пред кръстоносния поход на пълчища от милиони, напълно оскотели хора. Няма сила, която да се справи с тях.

Ясно е, че с Историята можете да се държите както ви хрумне – но какво ще правите с пълчищата, въоръжени със смартфони и дива вяра?

Не слушайте фалшивите правозащит­ници и останалата паплач – слушайте страховете на собствения си народ.

Скоро вече ще заприличате на клетата Армения

– такива са парадоксалните игри на Историята. Армения беше православният щит срещу ордите на неверниците. Сега България е определена за подобен щит на Европа пред новите орди. Турция ще ги всмуква до крайния предел и преди да избухне, ще ги пусне срещу нас.

И това ще е другият „Турски поток“.

На кого ще се оплачете тогава – на Историята ли?

Че тя пет пари не дава за вас.

Ситуацията, в която се озова Македония в зората на ХХI век (2001 година), е пилотен пример за световните драми през третото хилядолетие, когато войните все по-малко ще се водят между народите, т.е. между техните държави като монополи на насилието, а все по-често между исторически утвърдените монополи на насилието (държавите) и онези терористични, мафиотски, пара и квазидържавни олигархии на насилието. С други думи, между хаоса и реда, при което редът ще нарича хаоса „терор“, а хаосът ще именува реда „държавен терор“. Опре ли ножът до кокала, демек при подялбата на сферите на влияние (а Балканите са тъкмо такава сфера во веки веков), демокрацията все по-често ще се сблъсква сама със себе си, понеже е съвършено маскирана увертюра към диктатурите, което я превръща в автокарикатура, сиреч – в демократура. Същата онази демокрация, към която още Ницше изпитваше дискретна привързаност подобно на слабостта на всеки среден буржоа към бардаците.

  1. Ако искаш да обезсилиш нещо, сложи го в неподходяща уста.
  2. След като удостоиха Лили с чин полковник, и мястото на патриарх Максим да ѝ предложат, тя няма да се колебае дълго.
  3. Днешните репортери са щастливи да попиват всякакви глупости – те са техният допинг. Те и сода каустик биха погълнали, само и само да имат своите пет минути слава.
  4. Нас Бог ни е наказал с една специална слепота – не провиждаме по-далеч от носа си.
  5. Някои вземат един душ и започват да пишат обратното.
  6. Един натрапчив страх у мен: хората, които имат минало, си отиват. Идват напълно анонимни и безлични особи.
  7. Задава тъпи въпроси, държи се като камериерка – и накрая съзнанието му е неспособно да открие и разпознае оригиналното или почтеното в един човек или ситуация.
  8. Преходът е Големият Цирк на Проваленото Говорене.
    Янето пък е най-атрактивният копиеносец или черносотник – каквото си изберете – на това говорене.
  9. Този водещ се държи толкова слугински, че сякаш Бойко тайно го е чифтосал с някоя от каракачанските си овчарки.
  10. Той иска да си мислим, че сверява часовника на Господ.
  11. Овце, наметнати с изкуствена тигрова кожа.
  12. Истинската далновидност изисква да гледаш и назад.
  13. Вчера си ритал бурето под краката на осъдения, днес правиш изкуствено дишане на трупа.
  14. Прехода: едно мъниче се опитва да опикае напукания грозен монумент на социализма.
  15. Думите не бива да жигосват като с киселина.
  16. Свободата е нещо важно за мнозина, но какво точно се случва след това – не особено.
  17. Приспособи се не към околните, а към себе си.
  18. Някои непрекъснато парадират със синтетичната си добродетелност.
  19. Мнозина от водещите преминават от млечни зъби направо на пластмасови.
  20. Нищо сериозно не се случва по телевизиите. Дори крак да си отрежат в ефир – и той ще се окаже дървен.
  21. Не гледайте предаване, което е озаглавено с думата „истина“.
  22. Имай под ръка въпрос, заради който може и да те зашлевят – това е много важно в нашия занаят.
  23. Да хвърлят умрели плъхове по телевизионната публика вече е любимо занимание за мнозина.
  24. Ролята на репортера: да открие нещо, което да проблесне като сребърно петаче в кална локва.
  25. Повечето български политици така и не схващат, че трябва да живеят умно поне от време на време.
  26. Никакъв парламент не е в състояние да промени неандерталската същност на някои хора. Лъснати обувки над вонливи нозе, малък номер.
  27. Идея : да разменят терориста от Гуантанамо, когото трябва да приютим, с Янето.
  28. Той може да отпрати истината с едно тръсване на главата си.
  29. Нашите политици трябва да признаят най-сетне, че е нужно да запълнят с нещо сърцата си.
  30. Една представа за телевизията: празнично осветена къща, но в нея няма
    никой.
  31. Аман от путьовци – това е мисълта, която най-често ми минава през ума.
  32. Бойко си самозабрани да се вижда с приятели. Ако съдя по някои негови министри, вероятно си е самозабранил да се вижда и с умни хора.
  33. Днес за успешно предаване минава онова, което си служи с ясни лъжи.
  34. В днешните телевизии се търсят хора с гръбнак от желе.
  35. Някои политици дори не крият етикета, на който е написана цената им.
  36. Крайно време е да се направи национално първенство по медийно блюдолизничество. А негов официален марш трябва да стане прочутата песен „Искам да съм твое куче“.
  37. Какво се случи, по дяволите, че толкова много се увеличи производството на анускрипти? Как така анусът се превърна в главният автор на днешните медии?
  38. Нито един български политик досега не е казал: „Не знам“.
  39. От някои интервюта оставаме с усещането, че двама далтонисти обсъждат картина на импресионист.
  40. Мнозина водещи не знаят какво работят.
  41. Спасението за водещите е в това да си върнат контролният пакет над себе си.
  42. След 1989 година бяха сложени изкуствените ченета в устата на публичното говорене и днес всеки идиот можеше да каже каквото си иска.
    ГовНорене.
  43. Понякога Бойко сякаш се старае да взриви собствения си мавзолей.

 

↑↑

ДЕВЕТ НЕЩА, за които БОГ няма да те пита:

1. Бог няма да те попита каква кола си карал през живота си.Към рая
Ще те попита колко хора, които са нямали кола, си ги закарал до мястото, където са искали да отидат.

2. Бог няма да те попита колко квадратни метра е къщата ти.
Ще те попита колко хора си приел да нагостиш в нея.

3. Бог няма да те попита какви дрехи си имал в гардероба си.
Ще те попита на колко хора си помогнал да се облекат.

4. Бог няма да те попита коя ти е била най-голямата заплата.
Ще те попита дали ще се промениш, когато я получиш и задържиш.

5. Бог няма да те попита коя е била най-голямата ти позиция в работата.
Ще те попита дали най-добре си се справил с нея.

6. Бог няма да те попита колко приятели си имал.
Ще те попита на колко хора си бил приятел.

7. Бог няма да те кои са ти били съседи.
Ще те попита какво ти е било отношението към тях.

8. Бог няма да те попита за цвета на кожата ти.
Ще те попита какво всъщност имаш вътре в теб.

9. Бог няма да те попита защо ти отне толкова време да намериш пътя.
Той направо ще те заведе в Рая.

↑↑

 

Марк Твен

Mark Tven

 

↑↑

Куче и човек

 

а

↑↑

Нагризаните ябълки

Мъничко момиченце държало 2 ябълки в ръцете си. Майката отишла до детето и с усмивка попитала:Ябълки
„Сладката ми, ще ми дадеш ли една ябълка?“
Момичето погледнало и бързо гризнало едната ябълка, а след това гризнало и другата ябълка.
Усмивката на майката изчезнала, но се опитала да прикрие разочарованието си.
Помислила: „Къде ли сгреших с възпитанието на детето?“
За кратко време, дъщеричката и подала едната от нагризаните ябълки и казала: „Тази е по-сладка. Заповядай“.

Независимо от това кои сте и какво сте преживели или колко знания притежавате, никога не съдете някого
предварително.
Дайте шанс на човека да се обясни, изчакайте, защото често това, което ще видите или чуете, не е точно така. както изглежда.

↑↑

ПРИТЧА ЗА СВОБОДАТА И ДОБРОВОЛНОТО РОБСТВО

Една притча за тънката граница между свободата и робството, за доброволното робство, в което всички ние участваме. И която звучи повече от актуално в днешния ден.

Вижте – казал фараонът един ден на своите жреци – тези дълги върволици от роби, които носят камъни. Винаги сме смятали, че колкото повече роби имаме, толкова ПО-добре за нас. Но всъщност те ни струват немалко, а не работят достатъчно. Охраняват ги огромен брой войници, но колкото повече роби имаме, толкова ПО-голяма е опасността от бунтове и толкова повече трябва да засилваме охраната. Освен това трябва да ги храним добре, за да могат да вършат тази тежка работа. Вижте колко бавно се движат, а стражата не прави нищо, за да ги накара да работят ПО-бързо … Но така или иначе, те са мързеливи и склонни към непокорство … Трябва да променим нещо.

Ето какво. Нека утре преди изгрев глашатаите разнесат навсякъде указ на фараона, който гласи следното: „От днес на всички роби се подарява пълна свобода. Свалят се оковите ви, а за всеки донесен камък, ще получавате ПО една монета. Монетите можете да обменяте за храна, дрехи, жилища и дори дворци. От днес нататък всички вие сте абсолютно свободни хора! “

На следващия ден фараонът и жреците отново се събрали да видят какво се случва в долината, където преди това робите носели камъните. Това, което се разиграло пред погледите им ги поразило. Хиляди хора се надпреварвали да носят камъни, пот се леела от тях, а някои носели ПО два камъка наведнъж. Част от предишните стражари на бившите роби също носели камъни. Всички се опитвали да пренесат колкото се може повече, за да получат мечтаните монети и да изградят своя нов, свободен и щастлив живот.

Минали няколко месеца и фараонът продължавал с любопитство и интерес да наблюдава какво се случва с неговите поданици .
А промените били колосални. Част от бившите роби се обединили в неголеми групи и измислили технически приспособления , с които да носят повече камъни, появили се хора, които вършели разни услуги, разнасяли храна и вода.

„Със сигурност ще измислят още нови приспособления … – доволно си мислел фараонът. – Скоро ще си изберат и началник, може би ще си организират и съд … Е, нека си избират. Сега носят много повече камъни, смятат се за свободни, но ПО същество нищо не се е променило – както и преди, те носят камъни …

↑↑

Виктор Юго

viktor-iugo

ПРИЯТНО Е ДА СИ БЪЛХА В ЛЪВСКА ГРИВА. УНИЗЕНИЯТ ЛЪВ УСЕЩА, ЧЕ ГО ХАПЕ ТОВА МАЛКО, НИЩОЖНО СЪЗДАНИЕ, А БЪЛХАТА МОЖЕ ДА КАЖЕ:“В МЕН ТЕЧЕ ЛЪВСКА КРЪВ…!!!

↑↑

Advertisements

Posted 14.12.2013 by vemiplast in Практични съвети

One response to “Притчи за живота

Subscribe to comments with RSS.

  1. Прекрасни сте

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: