Пропагандата   Leave a comment

ОБУЧИТЕЛНО ЧЕТИВО ЗА УЧЕНИ ОТ ЕСТЕСТВЕНИТЕ НАУКИ ИЛИ ИНАЧЕ КАЗАНО – НИКОЙ НЯМА ДА ТИ ОЦЕНИ ПОСТИЖЕНИЯТА, АКО НЕ ПРАВИШ НИЩО, ЗА ДА ГИ ПОПУЛЯРИЗИРАШ.

АВТОР: ПРОФ. ДМН НИКОЛАЙ К. ВИТАНОВ

Propaganda will never die out. Intelligent men must realize that propaganda is the modern instrument by which they can fight for productive ends and bring order out of the chaos.

Edward Bernays

Bernays’s honest and practical manual provides much insight into some of the most powerful and influential institutions of contemporary industrial state capitalist democracies.

Noam Chomsky for the book of Bernays

Вилнюс, Европейската комисия и пропагандата на Хоризонт 2020

Организирането на обществения хаос чрез пропаганда

Що е пропаганда и има ли тя поч­ва у нас

Но кои са тези, които стоят зад модифицирането на обществе­ното мнение чрез влияние върху общественото съзнание?

Действията на специалиста по връзки с обществеността

За психологията на пропаганда­та

Пропагандата в сферата на биз­неса

Пропаганда и политика

Малко за пропагандата в сферата на науката

Пропагандата в нашата таткови­на днес

Унищожаването на българската наука чрез пропаганда

Вилнюс, Европейската комисия и пропагандата на Хоризонт 2020

Както читателят е забелязал, доста от идеите ми за популярни статии се по­явяват, когато съм на едно или друго мероприятие в чужбина. Там човек излиза от нашенските хаос и лудост и има възможност да погледне на неща­та под друг ъгъл. А погледът от разли­чен ъгъл винаги е интересен.

Фигура 1. Из улиците на Вилнюс.

Идеята да напиша тази статия ми хрумна, когато се разхождах из ули­ците на Вилнюс (където има какво да се види – фиг. 1) и където имаше го­ляма конференция, посветена на ин­формационните и комуникационните технологии в новата програма на ЕС за наука – Хоризонт 2020. Стараят се хората, мислех си, да си популя­ризират държавата и града. И добре използват факта, че в момента ротационното председателство на ЕС е при тях. Нелоша пропаганда – мислих си. И мисълта за пропагандата започна да копае в съзнанието ми.

Няколко часа по-късно, си вървяхме с Галя Ангелова от Институт по ин­формационни и комуникационни тех­нологии – БАН из експоцентъра на Вилнюс и разглеждахме изложбата на прототипи, съпътстваща конференци­ята. Аз същевременно си мислех за две неща. Спомнях си с благодарност за госпожа Тотка от министерството на транспорта и информационните тех­нологии, с чиято помощ значителна част от българските участници са тук, а от друга страна си мислех за похвал­ната методичност, с която представи­телите на Еврокомисията пропаганди­рат новата програма Хоризонт 2020. И тъй думата пропаганда се появи за втори път в съзнанието ми.

Фигура 2. Пример за пропаганда от вече не тъй близкото минало.

Вечерта се прибрах в хотела и пуснах компютъра. В татковината – окупация на ректората на Софийския универси­тет. Окупаторите се кълнат, че не са платени и че зад тях не седят полити­чески партии. Представители на дру­гата страна обясняват точно обратно­то – че протестиращите са платени. И аз се питах – защо и едните и другите тъй много се обясняват, докато дру­гите държави напредват с техноло­гичното и с общественото развитие? Пропаганда, брато, пропаганда, ми подсказваше съзнанието. И тъй като думата пропаганда се появи за трети път, взех та се замислих за следното. Значи тук, във Вилнюс се пропагади­рат научно-технологичните ­постиже­ния, а у нас – кой бил платен, кой не, кой не скачал дали е червен или с го­лямо шкембе и още кой пил или не е пил из коридорите на университета. Няма я значи пропагандата на пости­женията на учените от естествените науки и инженерите. Няма я, защото все още не осъзнават колко е важна –фиг. 2. Затова, реших да ви разкажа за про­пагандата. За да знаят учените от ес­тествените и инжерените науки как по-добре да представят постиженията си.

Ще кажете – ах, какви са тези глупос­ти! Нашите постижения са прекрасни, обществото трябва самичко да ги оце­ни и да ни залива с реки от пари. Така е, обаче обществото има обществено съзнание, а то, общественото съзнание не знае (особено в България) за пол­зата от вас, скъпи учени и инженери. Ама как така? – ще попитате вие. Ами така – общественото съзнание се на­сочва към други теми чрез пропаганда – например вижте фиг. 3.

         

 Фигура 3. Още ли ви се струва незна­чително? Особено този предизбор­ният плакат от 1933 г.? За тези, кои­то не знаят немски, преводът му е:„Нашата последна надежда. И следва едно име.” А как ви се струва чичкото с детенцето по-горе? Какъв мил чичко, нали? Или този, другият – как да при­влечеш млади мъже в училище за ле­тци: със женско краченце със жарти­ерка, разбира се. И какво си мислите драги учени – кое е по-привлекателно за един младеж – два километра дълга формулка или краченче със жартиер­ка? Е, трябва да ви е станало ясно, че друг подход трябва тук и че общество­то самичко трудно ще оцени постиже­нията ви. Които иначе са прекрасни.

За германския възпитаник г-н Витанов и познанията му за аме­риканската пропагандна маши­на

Фигура 4. Един безспорен майстор на пропагандата – Йозеф Гьобелс.

Аха, ще потрие някой ръце, г-н Вита­нов е учил и живял доста по Германия и като ще ни разказва за пропаганда­та, най-накрая ще научим доста за ме­тодологията на Гьобелс – фиг.4. Е, някой път може и да ви разкажа за личността и методологията на Гьо­белс, но няма да е днес. Днес ще си говорим за началото на съзиданието на пропагандната машина на съвре­менната империя – САЩ. И тя е тясно свързана с името на Едуард Бърнейс – фиг. 5.

Фиг 5. Дами и господа – бащата на американската пропагандна машина – Едуард Бърнейс.

И по-специално ще обсъдим някои от основните идеи на класическата книга на Бърнейс, озаглавена „Пропаганда“ и издадена през 1928 г. (нали се се­щате, това е преди Гьобелс и оттогава американската пропагандна машина се развива и усъвършенства, поради което ви и занимавам с нея). Нo в края на обсъждането, разбира се ще прило­жим основните идеи на Бърнейс към анализ на текущите събития в Бълга­рия.

Нека още тук да отбележа, че няма да се спираме на всички въпроси, които се разглеждат в книгата на Бърнейс. Няма да се спрем на пропагандата и жените, както и на пропагандата в сферата на образованието. Няма да се спрем на пропагандата в сферата на изкуството и ще кажем само няколко думи за значението на пропагандата в сферата на науката. Може би някой друг път ще засегнем и тези обширни теми. Тук ще обсъдим по-подробно само що е това пропаганда и какви са приложенията й в сферата на иконо­мическата и политическата дейност. Като за начало – стига.

↑↑

Организирането на обществения хаос чрез пропаганда

Фигура 6. – Пример за пропаганда днес.

Е, как започва тая книга от 1928 годи­на, бе, г-н Витанов, че ни занимаваш с такива вехтории. Ами книгата започва така. The conscious and intelligent manipulation of the organized habits and opinions of the masses is an important element in democratic society.

Edward Bеrnays

Глътнахте ли си граматиката? Май не сте очаквали такова нещо. И май „вех­торията“ си е много актуална. Както всяко нещо, писано от голям майстор. И получило голямо развитие от 1928 година насам – фиг. 6.

Бърнейс ни казва следното:

1. Хора, за които не сме и чували вли­яят на нашето съзнание, формират вкусовете ни и ни подсказват идеи.

2. Така и трябва да бъде, за да има ор­ганизация в демократичното обще­ство, където много хора трябва да си сътрудничат, за да може обществото да функционира гладко.

3. Гореспоменатите хора имат отлич­на представа за психичните процеси и възможните социални конфигурации.

4. Тези хора осъществяват задкулисна координация на многообразните мне­ния на масите и насочват към форми­ране на доминантно обществено ме­ние

Фигура 7. Малка илюстрация на резултат от работата на задкулисния пропагандист.

Защо трябва да се обръща внимание на пропагандата? Гледаме фиг. 7 и четем Бърнейс, който ни казва, че пропагандата, е това, което спома­га за гладкото функциониране на обществото, основано вър­ху конкуренцията между хора­та. За да функционира гладко едно такова общество, хората трябва да позволят общество­то да бъде организирано от два процеса: лидерство и пропаган­да.

Фигура 8. Една блондинка за разтуха.

Какво да добавим тука към думите на Бърнейс. Ами може би следното – имаме 4 варианта за тези 2 процеса: явно лидерство и явна пропаганда (не знам защо, ама тук си спомням за Хит­лер и Гьобелс). После имаме като въз­можност явно лидерство и задкулисна пропаганда. След него идва задкулис­ното лидерство и явната пропаганда. И накрая – задкулисното лидерство и префинената задкулисна пропаган­да. Впрочем дали това последното го няма и у нас? Но за да отклоня внима­нието ви от тези опасни мисли, ви по­казвам фиг. 8. Гледайте блондинката, блондинката-а-а, а не какво пише.

И тъй, да караме нататък. Бърнейс пише, че когато цивилизацията се развива и усложнява, то нуждата от задкулисно управление и направле­ние на хората се увеличава и се разви­ват и съответните методи и средства, за да се прави това. И част от тези ме­тоди са манипулацията на новините и инфлацията на личността. Демек, хващаме един ритнитопковец и с яка пропаганда по радиа и телевизии го правим да изглежда акъллия като Но­белов лауреат по физика, например. След което го туряме на висок пост, а ние зад кулисите му дърпаме конците. Като ни е ясно, че тая работа ще изгър­ми, защото ритнитопковецът си е рит­нитопковец и няма как с течение на времето да не се оплете в кълчищата на управлението на сложната социал­но-икономическа система.

В обществото има хиляди групи и вся­ка от тези групи цели да прокара ня­какви интереси. Доста от групите си и взаимодействат и през това взаимо­действие се трансформират възгледи и мнения от една група към други гру­пи. Този механизъм на трансформи­ране, пише Бърнейс, е механизмът, по който демокрацията е организирала колективното си съзнание и е упрости­ла мисленето на масите – фиг. 9. И е недопустимо да разбереш, че такъв механизъм съществува и да не го използваш.

                                                                        

Фигура 9. В ляво – групата на почитателите на един герой обменя мнение с други групи и така влияе върху общественото съзнание. В дясно – други групи имат друго мнение. И всеки се бори да наложи своето мнение в общественото съзнание.

И тъй, Бърнейс си поставя за цел да обясни структурата на механизма за формиране и на­сочване на колективното съз­нание и да даде насоки, как това колективно съзнание да се ма­нипулира от специалист, кой­то иска да създаде условия за възприемане на дадена идея или на даден продукт от общество­то.

И преди да продължа, уважаеми чи­татели, особено вие учени от естестве­ните науки и инженери, тук е момен­тът да ви кажа – добре дошли в света на пропагандата. Четете и мислете. А моята цел е, като ви разкривам ня­кои от механизмите на пропагандата, е да ви извадя от състоянието на мал­кото мишле, на което чрез трохички и приплясквания му показват накъде трябва да върви. Превърнете се в нещо по-голямо и по-хищно, за да не могат разни (и в голямата си част силно не­кадърни) нашенски манипулатори да ви навират по мишите дупки.

↑↑

Що е пропаганда и има ли тя поч­ва у нас

По-възрастните читатели вече цъкат с език, защото знаят, че заглавието на този параграф е цитат от заглави­ето на една книжка и само една дума е сменена. Но нека се върнем обратно към пропагандата. Икономическата власт, пише Бърнейс, води след себе си политическа власт и ето как ин­дустриалните революции са довели до отнемане на властта от кралете и предаването и в ръцета на по-широки маси. Повече хора, значи повече умове и повече мнения и ето как идва необходимостта от съгла­суване на тези мнения, за да се упражнява ефективно власт­та (което грубо казано значи парата да излиза от едни джобове и да влиза в други джобове, ама доста по-малко на брой). Та тези малкото, пише Бър­нейс, намерили начин да въздействат на мнозинството. Този начин се нари­ча пропаганда и ….

Propaganda is the executive arm of the invisible government.

Edward Bеrnays

Тъй, тъй. Преседна ли ви сега, каквото дъвчехте? И май ви стана интересно? Хайде още от същото:

Пропагандата, е механизмът, който осигурява масивното разпространение на идеите. В широк смисъл, пропагандата е организирано усилие да се раз­пространи определен възглед или доктрина.

Едуард Бърнейс

Тъ-ъ-ъ-й. Значи пропагандата е нещо като схема за разпространение на ня­какви идеи и тази схема води до на­сочено действие за получаване на об­ществена поддръжка, например за дадено мнение или начин на дейст­вие. Значи п-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ълним общест­веното съзнание с пропаганда и по­лучаваме поддръжка за нашите идеи или начин на действие. Както казва великият пропагандатор Алф, драги ми читателю:

„Ти не си ко-о-о-тка, ти не си ко-о-отка, ти си геврек!”. Звучи почти като „Ти не ми-и-и-ислиш с ума си, ти не ми-и-и-ислиш с ума си, ти мислиш каквото ти кажа аз да мислиш!” И веднага об­ратно към Бърнейс:

Фигура 10. Какво да кажа тук – видите
ли, драги учени в кулите от слонова кост, защо обществото не се интересува
от вас? Защото, грубо казано – някои хора умеят успешно да бъзикат инстинктите му.

Propaganda is perfectly legitimate form of human activity. Any society, whether it be social, religious or political, which is possessed of certain beliefs, and sets out to make them known, either by the spoken or written words, is practicing propaganda.

Кратко и ясно от самия класик на пропагандата. Какво да добавя пове­че? Може би, че трябва организирано действие за разпространение на съ­ответните идеи и че слабата органи­зация, леженето по кръстовища или затварянето в окупирани универси­тетски зали до нищо не води. А-а-а-а, ще кажете, значи то било неуспешно, защото част от механизма липсва-а-а-а. Браво и ето как феодалният старец Витанов, дето само пие кафето и от него полза няма, май почна полека да ви превръща в нещо по-голямо и по-хищно, дето по-добре ще си защитава интереса. И за да видите, какви са въз­можностите на пропагандата, ето ви малко пропаганда от велосипедната индустрия – фиг 10.

И така, понаучихме нещо за пропаган­дата. Ами какво е модерната пропа­ганда?

Внимание тук – модерната про­паганда, пише Бърнейс, е после­дователно усилие

да се създадат или оформят събития

за да се повлияе отношение­то на публиката към дадени действия, идеи или групи.

Фигура 11. Борбата е безмилостно жестока. Борбата, както казват, е епична… От кого ли беше този цитат младежи?

Оп-па-а-а-а – да се създадат или оф­ормят значи. Да създадем значи съби­тие като окупация на университетска зала например, че да оформим об­щественото мнение, че правителство­то е лошо, корумпирано и т. н.. Или пък да представим окупацията на Ор­лов мост тъй, като че там са налягали наркоманчета и тъй да повлияем об­щественото мнение за протестиращи­те студенти. Та вече се сещате защо ве­черно време, освен с готвене, отмарям и с гледане на новини. Там са съвре­менните грандиозни представления, които ни поднася пропагандата (виж и фиг. 11).

Фигура. 12. Общото обществено съзнание, пък и това на младежта се тренират от ранна детска възраст от големите пропагандни машини.

Практиката за създаване на обстоя­телства и образи в съзнанието на ми­лиони хора е твърде разпространена, пише Бърнейс (фиг.12) Важното е действието да е непрекъснато, за да може общественото съзнание да се тренира така, както се тренира физиката на взвод войници. Тренираното масово съзнание може да окаже такъв натиск, пред който да са безсилни и законодатели и учи­тели и редактори на вестници.

Всяко едно движение, което не успее да впечатли общественото съзнание, пропада.

(Кажете сега драги представители на научно-техническата интелигенция, че не съм написал с огромни букви един от основните ви проблеми в тази страна).

Фигура 13. Един продукт на могъща пропаганда машина, която днешната младеж не помни.

И трябва да бъдат впечатлени както бизнесът, така и писателите, журнали­стите и т. н. Така пропагандата проме­ня картината на света в съзнанието на отделния човек и в колективното съз­нание (фиг. 13).

Днес лидерите не могат да правят, каквото си искат без подкрепата на масите и за да спечелят тази подкрепа, активно използват методологията на пропагандата. Затова, пише Бър­нейс, пропагандата е тук, за да остане.

Фигура 14. Пропаганда на италианската национална идея. Може ли да познаете къде на картинката е Джузепе Гарибалди?

Особено важно за пропагандатора е да спечели за своята кауза хората, чиято дума се чува от хиляди, десетки или стотици хиляди хора. Така автома­тично се печели подкрепата на рели­гиозни, патриотични, индустриални, социални и местни групи, чиито чле­нове възприемат като свое мнението на съответните влиятелни персони (фиг. 14).

Фигура 15. Осмиване на противника.

Такава практика е силно използвана през Първата и Втората световни вой­ни в комбинация с осмиване или сата­низирането на противника (фиг. 15).

Фигура 16. За повишаване на продажбите в края на годината – дядо Коледа!Чувствително място в съзнанието на всеки човек още от ранна детска възраст.

След Първата световна война изку­ството на пропагандата се развива още повече. Пропагандата оттогава не се интересува вече само от индиви­дуалното и колективното съзнание, а разглежда анатомията на общество­то с неговите взаимосвързани групи. Индивидът е разглеждан вече не само като клетка в социал­ния организъм, но като клет­ка, принадлежаща на различни органи, организирани в социа­лен организъм. Подразни някой нерв на тоя организъм (с подхо­дяща форма на пропаганда) и можеш да получиш подходяща­та реакция на желаното място (фиг. 16).

Желанието за някакви реформи, пише Бърнейс, колкото и да е широко раз­пространено, не може да бъде трансформирано в действия, ако не бъде фокусирано чрез под­ходяща пропаганда така, че да е в състояние да оказва достатъ­чен натиск върху факторите, от които зависи осъществява­нето на промените (и които чес­то са, така да го кажем, скептични към съответните промени).

Пропагандата често се използва от различни малцинства, за да внушат на мнозинството, че за него е полез­но това, което малцинството иска да постигне. Но всяка пропаганда, пише Бърнейс, си има пропоненти и опонен­ти и всяка една от тези групи се стреми на привлече на своя страна обществе­ното съзнание.

↑↑

Но кои са тези, които стоят зад модифицирането на обществе­ното мнение чрез влияние върху общественото съзнание?

Ако направите един списък, кой има влияние върху много хора в едно об­щество, пише Бърнейс, списъкът скоро ще стане доста голям. Ако погледнете този голям списък, бързо ще устано­вите, че той съдържа лица, върху чи­ето съзнание също се влияе. А това влияние се оказва от личности, чиито имена са известни на малцина.

Фигура 17. Общественото мнение трябва да бъде манипулирано и контролирано за да е едно управление успешно. С такива и далеч по-фини методики.

Съществуват невидими за обществото управници, пише Бърнейс, чиито ре­шения определят живота на милиони хора.

И:

1. Обществото изобщо не разбира до каква степен думите и делата на най-известните му представители се дик­туват от невидимото управление зад кулисите.

2. Но още по-страшно е, че обществото и не подозира до каква степен мисли­те и навиците на неговите членове са моделирани от това вевидимо упра­вление.

3. И не става дума само за невидимо управление в областта на политиката. Става дума за такова управление и в други области, като например модата.

Невидимото управление на общество­то се концентрира в ръцете на мал­цина, пише Бърнейс, поради ма­нипулацията на социалната машинария, която контролира мненията и навиците на маси­те. И за да е тази манипулация ефективна, невидимата власт концентрира все повече функ­ции по осъществяване на про­пагандата в ръцете на специа­листите по пропаганда (фиг. 17). И тези специалисти се наричат спе­циалисти по връзки с обществаността (или на „модерен български“ – пъблик релейшън мениджъри).

Фигура 18. И щом общественото мнение е толкова важно, то трябва да бъде обработвано, формирано и манипулирано с грамаден арсенал. За да върви общественото развитие относително гладко и горе-долу в предначертаната посока. Докато…. един ден машинарията откаже, след което в нея ще бъдат направени някои изменения и тя отново ще бъде пусната в действие. Добре дошли в Матрицата, дами и господа.

Днес организираната власт от всяка­къв вид зависи от общественото мне­ние и едно управление е дотолкова управление, доколкото го приема об­щественото мнение. Общественото мнение е невидимият партньор, бла­годарение на който с успех са се увен­чавали усилията на различни групи, които това мнение е подкрепяло (фиг. 18).

Фигура 19. И още за действията на специалистите по връзки с обществеността.

А специалистите по връзки с общест­веността на дадена група са тези спе­циалисти, които трябвя дя осигурят подкрепата на общественото мнение за дадените действия или идеи. Тези специалисти, според Бърнейс, са съ­ветници на своите клиенти (фиг. 19) и ги съветват по начин, подобен на кой­то адвокатите им ги съветват по прав­ни въпроси.

1. Специалистът по връзки с обществе­ността съветва клиента за обществе­ните връзки, свързани с дейността му, била тя икономическа, политическа или друга.

2. И тези съвети имат за цел така да оформят действията на клиента, че тези действия да привлекат интереса и да получат одобрението на хората, да бъдат подкрепени и признати за релевантни от съответните целеви об­ществени групи.

3. Съветникът по връзки с обществе­ността в общия случай не е специалист по рекламата, той може да потърси ус­лугите на специалисти по рекламата, ако има такава нужда.

4. Специалистът по връзки с обществе­ността трябва да бъде добър анализа­тор, който бързо открива проблемите, свързани с обществената подкрепа за действията и идеите на неговия кли­ент.

5. Този специалист трябва да подси­гурява клиента си като му препоръч­ва начини на действие, които правят действията и идеите на клиента мак­симално приемливи за общественото мнение.

↑↑

Действията на специалиста по връзки с обществеността

1. Най-напред, след като получи зада­чата си, добрият специалист анализи­ра проблемите на клиента си и търси това, което клиентът му може да пред­ложи на обществото и обществото да го намери за приемливо.

2. Безмислено е да се предлага на обществото продукт или идея, пише Бърнейс, която общество­то би сметнало за некачестве­на.

3. След това добрият специалист ана­лизира обществените групи в светли­ната на поставената му задача. Напри­мер, кои обществени групи трябва да бъдат повлияни и кои са лицата, кои­то могат да повлияят тези обществени групи. Икономически групи, въз­растови групи, географски гру­пи, културни ггрупи, езикови групи, доктринални групи, всич­ки те, пише Бърнейс, са рупори­те, през които специалистът по връзки с обществеността може да говори на обществето от името на своя клиент.

4. След анализа идва формулиране­то на правилата, които да управляват действията и навиците на клиента във всички тези аспекти, където клиентът влиза в контакт с обществени групи.

5. Следва приложението на тези пра­вила на практика чрез подбрани так­тически похвати, като се внимава зато­ва, какво е влиянието на тези действия върху обществените групи.

Едно не­похватно действие или един неверен слух често могат да унищожат цялото начинание. Затова специалистът по връз­ки с обществеността трябва да е в състояние ефективно да се справя със слухове и подозре­ния, пише Бърнейс.

Той трябва да ги спира още при източника им и да може да ги контраатакува бързо с по-истинна и по-подробна информация. Но най-ефективният метод за борба със слуховете и подозренията е да се установят такива взаимоотношения и да се създадат такива комуникацион­ни канали със съответните групи, че слуховете и подозренията изобщо да не могат да пуснат корен.

↑↑

За психологията на пропаганда­та

Фигура 20. Китайците отдавна са забелязали някои неща.

Доста отдавна съществуват интересни наблюдения върху поведението на хо­рата (фиг. 20).

И тъй, според Бърнейс, е възможно невидимо управление на обществото чрез манипулация на мотивите, кои­то движат активността на отдалните хора в различните групи. Групата, пише Бърнейс, има ментални характеристики, различни от менталните характеристики на отделния човек. Групата се мотивира от импулси и емоции, които не могат да бъдат обяс­нени на основата на психологи­ята на индивида. И ако човек разбира механизма действие и това, което мотивира гру­повото съзнание, той може да манипулира това съзнание. До някаква степен обаче, а не из­цяло, както ни предупреждава Бърнейс.

Фигура 21. Един човек с опит и бърза реакция. Успял да заблуди цял един народ.

Пропагандата се основава на знание, получено чрез наблюдение и анализ на проявите на обществено­то съзнание. Но, предупреждава Бър­нейс, не бива да се очаква да се пред­скажат резултатите от действието на пропагандатоа с математическра точ­ност, тъй като повече или по-малко елементи на ситуацията могат да са вън от неговия контрол и винаги мо­гат да се случат неочаквани събития. Пропагандата се занимава с човешки същества, а на тях им е присъща нера­ционалност и възможност за спонтан­ни действия. Поради това, пропа­гандата е наука, но и изкуство, където опитът и бързата ре­акция са много ценни. Последно­то изречение не е от Бърнейс. Ами от кого е, ще попитате. Ами от един от нас двамата драги читателю. От тебе е значи. И за да те поздравя за хубава­та мисъл, на фиг. 21. има едно ценно практическо правило от всепризнат майстор на пропагандата.

Ако можете да влияете на лидерите на една група, вие автоматично влияете и върху цялата група. И сега неща ин­тересно. Не е нужно да събирате хората в групи, за да събудите стадните им инстинкти, пише Бърнейс. Съзнанието на човека запечатва послания към група­та, дори когато той вече не е в групата, а е сам в къщи и заве­сите са пуснати. И тези запе­чатани послания влияят върху желанията, оценките и реше­нията му – какво да купи или за кого да гласува.

Груповото съзнание, според Бър­нейс, не мисли в истинския сми­съл на думата. Вместо мисли са налице импулси, навици и емо­ции. И първият импулс, който идва в груповото съзнание, е да се следва някакъв пример или някакъв лидер, на който се има доверие.

Но каква става когато приме­рът или лидерът го няма и ко­лективното съзнание трябва да се оправя само – пита се Бър­нейс. И отговаря – тогава ко­лективното съзнание използ­ва клишета, подходящи думи или образи, които отразяват идеите и опита на цялата гру­па. Например, лепнете поддходяща щампа („соросоид“) или клише („дър­жавата била лош стопанин“) на нещо и то вече е дискредитирано, тъй като успешно емоцията на големи групи е насочена в подходяшата посока.

Фигура 22. Зигмунд Фройд и отношението му към изгарянето на неговите книги от нацистите.

Хората, пише Бърнейс, рядко са наясно с истинските причи­ни, които мотивират техните действия. Те може да си мислят на­пример, че купуват кола заради техни­ческите и характеристики, а всъщност те я купуват защото искат да покажат статус пред съседа (който не може де си позволи да си купи кола от този клас) или пък защото цветът е розов.

А защо това е така? Тук Бърнейс се об­ръща към учението на Зигмунд Фройд (фиг. 22), според което много от човешките мисли и действия са компенсаторни заместители на желания, които човекът е бил принуден да потиска.

Та, заключава Бърнейс, успешният пропагандист трябва да раз­бира истинските мотиви за действията на човека и групи­те от хора, а не да се основава на причините, които хората му казват, че са в основата на действията им. И продължава – не е достатъчно да познаваме само механичната структу­ра на обществото – групите в него и връзките между тях. Ако това е механиката на парния локомотив на обществото, то човешките желания са парата, която привежда в движение ло­комотива. Само като ги разби­ра, успешният пропагандист може да контролира големият и слабосвързан механизъм, как­въвто е модерното общество.

Ако например произвеждате бекон и искате да го продавате успешно, след­ва да се запитате – кое е това, което влияе върху хранителните навици на хората? Съответните доктори, разби­ра се. Тогава отивате при подходящо подбрани от съответните доктори и ги убеждавате да започнат да гово­рят колко е полезна за здравето да се яде бекон. И така. Още един пример – пропагандата в стар стил би апели­рала към индивида – „ЕЙ ТИ, купи си дъвка ЛИСИК ПЕНЧО СЕГА!“ за да пречупи с директна атака евентуална­та му съпротивата да си купи продукта. Пропагандата в нов стил би опитала не да атакува директно, а да премахне съ­противата, чрез насочване на емоции­те на клиента така, че да направи про­дукта желан: „О-оо, дъвката ЛИСИК ПЕНЧО освежава така, че човек отива на седмото (осмото, деветото, десетото или каквото там е подходящо) небе!“. Много ефективен метод за насочване на емоции е апелът към инстинктите – едно е например да рекламираш бира, като показваш на мъжете хубава би­рена бутилка, а съвсем друго е когато бирената бутилка е свързана с блон­динка с мерки, съобразени с вкусовете на съответната страна (по спортен вид на запад и по-тантуреста на изток). Се­ксът продава, дето има една приказка (фиг. 23).

                                                                                                           

Фигура 23. Първата картинка – бутилка бира. ТИ – ПИЙ БИРАТА, БЕ! Втората – брееей, това ли е сервитьорката? Я дай пет халби!

И в допълнение разбира се правим съ­бития, на които Хайди Клум или Клау­дия Шифър сервират бира на Харисън Форд, Джордж Клуни, Том Круз и т.н. – тоест, вкарваме и влиятелни персо­ни в пропагандната схема. И т.н., и т. н. И неусетно диретната атака – „ТИ, купи си бира“ е заменена с процес, в който емоциите на индивида или ма­сата превземат крепостта на съпроти­вата и индивидът или групата си казва „Абе, я да си пия една бира!“.

Един от най-ефективните ме­тоди на пропагандата, пише Бърнейс, е да се използва схема­та – формирай групи за да раз­пространяваш идеи. Например – рекламирай сапун, като организираш състезания по направа на скулптори от сапун (както прави Проктър енд Гембъл). При тези състезание се кон­центрират и пускат в движение моти­ви и групови навици като естетически мотиви, импулса на конкуренцията и на следването на авторитет или на пример, ексхибиционизма и работата в група. И всичко това се концентрира и пуска в действие от простия механи­зъм на груповото лидерство и автори­тет. И този механизъм, като натиснат бутон кара хората да работят в полза на продажбите на сапун на основата на удоволствието, което те изпитват от това да правят скулптури от сапун. И колкото повече съвпадащи и припо­криващи се интереси бъдат пуснати в действие от бутона на груповия меха­низъм, толкова е по-ефективна пропа­гандата на дадена идея или стока.

↑↑

Пропагандата в сферата на биз­неса

Фигура 24. Така де – хем полезно за едни, хем доходоносно за други.

За съвременния бизнес, връзката с об­ществеността не е само по отношение на продажбата на продуктите му, но и по отношение на създаване на подхо­дяща представа за самия бизнес в об­щественото съзнание. В допълнение, особеностите на масовото производ­ство са такива, че то е евтино, когато е непрекъснато. Тогава една фирма не може да си позволи просто да пропа­гандира продуктите си на клиентите, тя трябва да насочи пропагандата си и към създаване на достатъчен брой нови клиенти, които да абсорбират продукцията и евентуалното и увели­чаване (фиг. 24).

И затова, фирмата трябва да се бори с другите фирми от същия бранш, а също и с фирми от други бран­шове и страни, които също искат левчетата на потре­бителите да идат в техните джобове или пък с тези левчета да бъдат купени от техните акции или дългови книжа.

Този, който пропагандира в полза на някой бизнес трябва добре да си дава сметка за стандартите, изисквания­та и навиците на обществените групи и особено на групите, откъдето идват потенциалните клиенти на бизнеса.

Никога не трябва да се забравя, пише Бърнейс, че обществото и неговите групи не са аморфни маси, които могат да се мо­делират както си искаме или пък да им диктуваме каквото си решим. Не, бизнесът и обще­ството имат свои персонални особености, които трябва да бъдат максимално приведени в съгласие и съществуване посредством пропагандата.

Бизнесът, продължава Бърнейс, тряб­ва да може да обясни себе си по начи­ни, които обществото ще разбере и ще бъде готово да приеме. И както биз­несът не възприема безпрекословно диктат от обществеността, така и той не може да диктува безпрекословно на обществеността. Бизнесът трябва да се стреми да изучава и разби­ра променящите се обществени изисквания и да се стреми да ги удовлетворява. Не може само да вземаш (парите на хората), пише Бърнейс, трябва и да им даваш нещо насреща.

Съвети към бизнес-пропаганда­тора

Съществуват два вида планове за работа на бизнес-пропаган­датора, пише Бърнейс. И те мо­гат да бъдат използвани поот­делно или заедно.

1. Единият е непрекъснатото въздействие върху обществено­то съзнание с цел публиката да получи желаната представа за нещата, свързани с бизнеса.

2. Вторият план е планът на точковите въздействия, които концентрират общественото внимание върху детайли, харак­терни за съответния бизнес.

Кой от двата метода да се приложи или пък да се приложат ли и двата ме­тода заедно, зависи от внимателното изучаване на ситуацията и специфич­ните възможности за постигане на на­белязаните цели.

Тенденцията на големия бизнес е да става още по-голям, пише Бърнейс. И поради това, броят на хората и общест­вените групи, с които този бизнес вли­за в контакт, се увеличава. Появава се необходимост от успешни отношения с акционери, с търговци, с конкурент­ни бизнеси и бизнеси от други сфери на икономиката и разбира се, успешни отношения с евентулно увеличаващи­ят се брой клиенти.

Бизнес пропагандата (както и пропа­гандата изобщо) може да стане особено ефективна, ако начинът на осъществя­нето и е подходящ. Важен принцип в работата на пропагандиста е принципът на общия интерес – трябва де се търси общият интерес на тези, които прода­ват стоката и на обществото. Това силно спомага за общест­веното благоразположение не само към продаваната стока, но и към нейния производител (който работи за обществения интерес, а не само за собстве­ните си печалби).

Ако нямате благоразположеното об­щество зад себе си, вашето начинание най-вероятно ще се провали.

Но не бива да се смята, че след като веднъж благоразположението е до­шло на страната на един бизнес, то вечно ще остане там. За да остане бла­горазположението, трябва да се пола­гат усилия и да се поддържа подходящ контакт с обществеността навсякъде, където обществеността има допирни точки със съответния бизнес. Тенден­циите към намаляване на благоразпо­ложението трябва навреме да бъдат засичани и контрирани чрез действия за разсейване на съмнението или чрез съвети, модифициращи действията на клиентите да степен, че причината за намаляване на благоразположението да отпадне.

Фигура 25. Има още доста много да учим от американците.

Особено голям е натискът върху голе­мите бизнеси, които са публична соб­ственост. Държавата е лош стопанин, държавата е лош стопанин – дерат се „експерти“ от всевъзможен калибър. И услужливо не ви говорят за десетки­те хиляди фалити на частни бизнеси – там стопаните са „добри“ и затуй дър­жавната собственост трябва да мине в частни ръце, та да бъде успешно фали­рана и разпродадена, а с парите да се построи някоя къщица и да се купи ня­кое джипче (както наблюдаваме вече 25 години). И за да се прикрие, че тук нещо не е така, пропагандата е ярост­на – и пак и пак „държавата е лош сто­панин“. Къде е контрапропагандата, питам се аз. Лесно е да се покаже, че не държавата е виновна, а поставени на високи постове марионетки, които имат за задача да разсипят бизнесите, които са публична собственост, та да ги продадат по-евтинко на тези, кои­то са ги сложили на тези позиции. Но същите хора се стремят да заглушат контрапропагандата. Докато могат, защото откровените лъжи не могат да бъдат поддържани много дълго време дори и от най-изкусния пропагандист. И когато истината лъсне, трябва да се взимат пропагандни мерки за ограни­чаване на щетите – нали така! От мене да знаете – който успешно може да прави това, той е истинският майстор на пропагандата. Но това не стига – освен майстори, трябва и добре изгра­дена пропагандна мрежа, като тази в Америка (фиг. 25).

↑↑

Пропаганда и политика

Гласът на народа, пише Бър­нейс, отразява съзнанието на народа, а това съзнание се об­работва от лидерите на групи, на които членовете на групите вярват и от хората, които зн­аят как да манипулирет об­щественото мнение. А общест­веното менение е композирано от предразсъдъци, символи, кли­шета и вербални формули, на­бити там от лидерите и мани­пулаторите.

И сега нещо много важно, понеже не­прекъснато слушаш драги читателю, как българският избирател, проклет­ника, бил силно апатичен. Питаме Бърнейс – защо това е така и той ни отговаря:

Политическата апатия на обикновения избирател е след­ствие от това, че политици­те не могат да се оправят до­бре с общественото съзнание – не могат да представят себе си и платформите си с думи и действия, които да имат ре­ално значение за изберателя. А добро преставяне в демокра­тичните общества може да се постигне само чрез пропаганда.

Политиката е голям бизнес, пише Бэрнейс. И това е бизнес, свързан с продажбата на идеи.

Добрият политик трябва да познава публиката си – какво тя иска и какво тя би могла да приеме. Но и полити­кът, дори да е добър, има нужда от до­бър специалист по връзки с общест­веността. Политикът не бива да си мисли, че е добър във всички аспекти на политическия бизнес. Там трябва да има добри платформи, планове, бюджети, речи, дейности и личности, за чието качество и действия полити­кът в повечето случаи проста не може да се грижи сам -– около него трябва да има добри специалисти.

Първата стъпка в една политическа кампания е да се изяснят нейните цели и да се обяснят добре, като им се придаде подходяща форма – иначе казано, да се изработи политическата платформа. И тази платформа трябва да се представи така, че общественост­та да погледне благосклонно на нея, а не да има впечатлението, че това са неща, написани на пясъка, празни приказки, които ще бъдат отмити от първата по-висока вълна от проблеми.

И първата стъпка при подготовката на платформата, трабва да е анализът на обществото и на проблемите на обще­ството – трябва да се изготви списък с обществените желания и искания и на тяхна основа да се прави план за действие на политик или партия при положение, че изборите бъдат спече­лени.

Политиците, по подобие на бизнес рекламата, трябва максимално да за­лагат на първичните инстинкти на хо­рата, а не само на емоциите, които ду­мите могат да предизвикат (фиг. 26).

                                                                                         

Фигура 26. Не си мислете, че инстинктите са били използвани само в западната пропаганда. И на изток е имало такова нещо, макар и в по-ограничен мащаб.

Но това използване трябва да бъде внимателно и да съвпада с целите и де­тайлите на политическата кампания, да бъде адаптирано към обществените групи, към които са насочени полити­ческите послания и да се съобразят с възможностите на различните видове медии за разпространение на идеите.

Много са важни и медиите, чрез кои­то политическата кампания се донася в домовете на хората. Това може да са радиото, телевизията, интернетът, пресата, масовите митинги и т. н. Това са малка част от възможните носите­ли. Могат да се използват и много дру­ги, но за да има ефект от този пренос, носителите трябва да са синхронизи­рани.

Трябва добре да се знае, пише Бърнейс, че методите на пропа­гандата са ефективни само при избиратели, които определят политическите си предпочита­ния на основата на желанията и предразсъдъците на някак­ва група, към която тези хора принадлежат. Където същест­вуват специфични зависимо­сти и лидерство на началник, тези зависимости и лидерство могат да действат в посока на нулиране на свободната воля на избирателя.

Политическият лидер, продължава Бърнейс, трябва да е създател на об­стоятелства, а не креатура на обстоя­телствата. Иначе казано например, политическият лидер не трябва да чака вестниците да се сетят за него, а активно да работи да създава новини, които да бъдат отразявани от вест­ниците. И преди да се пристъпи към създаването на новината обществено­то съзнание трябва да се подготви да я възприеме – трябва внимателно да подберат времето, мястото и начинът на създаването на новината.

Пропагандата може да помогне на по­литика, но пропагандата не може да свърши цялата работа на политика. Пропагандата, пише Бърнейс е безполезна за политик, който няма какво да каже на публика­та и то нещо такова, което тя да бъде готова да възприеме.

Успешният политически лидер тряб­ва да използва пропагандата, за да води хората като има точна знание за обществото и модифицира обстоя­телствата за да манипулира и насочва общественото съзнание. Така че, спо­ред Бърнейс, не е достатъчно само да се изучава и да се следва обществено­то мнение. Върху това мнение трябва и да се въздейства.

Функцията на пропагандато­ра, пише Бърнейс, е далеч по об­хватна от това да бъде инфор­матор на пресата. Той трябва да интерпретира и обосновава дейностите на политика пред хората, а също и да интерпре­тира активността на общест­вените групи за нуждите на дейността на политика. Той трябва да може да анализира обществените тенденции и да държи полиците информирани за обществото и обществото информирано за политиците. Той трябва да е механизмът, който осъществява управление чрез обучение (обучение, както на обществото и неговото съз­нание, така и на политиците и тяхното съзнание). Но обуче­нието не е достатъчно, пише Бърнейс. Успешният пропаган­датор трябва да може да пра­ви пропаганда посредством съз­даване на обстоятелства с цел да концентрира вниманието върху значителни събития и да драматизира важни въпроси. Така дълравникът на бъдещето, пише Бърнейс, ще може да фо­кусира общественото съзнание върху най-важните аспекти на политическата си дейност и да води големи и хетерогенни маси избиратели към ясно разбиране на това какво правят и към ин­телигентно действие (в съот­ветствие с набелязаната поли­тика).

↑↑

Малко за пропагандата в сферата на науката

Интересно е, че Бърнейс още през 1928 (!!!) година обръща внимание от нуждата от пропаганда на научната дейност (пиша това заради всички ди­нозаври на родната наука, които пове­че от десетилетие ми натякваха, че се занимавам с глупости като популяри­зирам и пропагандирам науката в об­ществото).

Та, някога, пише Бърнейс, науката е била охранявана от общества от про­светени хора и от големи научни ор­ганизации. Днес това вече не е доста­тъчно. Днес трябва да се привличат средства и от индустрията, а общест­вените средства трябва да се разпре­делят по много пера. Поради това се променят връзките на науката с обще­ството и индустрията и възниква необ­ходимостта от пропаганда на науката (фиг. 27).

                                                                               

Фигура 27. Никак не е лошо, нали! Хайде сега открийте характерните похвати на пропагандата тук.

Бизнесът печели много, когато въз­никне значителна иновация, основа­на на научно откритие. Затова някои фирми са готови да влагат големи пари, а други чакат просто да се появи някак си иновацията и те, без да са вложили и стотинка в научни изследвания, да започнат да я прилагат. Като оставим настрана доколко морално е това и предположим, че има добро сътрудничество между науката и бизнеса, то пропагандата на науката днес е задача както на групите от учени, така и на бизнеса, който има интерес продуктите му, основани на научните иновации, да намират купувачи в обществото.

Пропагандата, като инструмент на комерсиалната конкуренция, пише Бърнейс, отваря нови възможности за изобретателя и изследователя. Това се опитвам да вкарам в общественото съзнание на българските учени  вече повече от десетилетие. В началото беше убийствено трудно дори да им говоря, че постиженията трябва да се пропагандират. „Нашите постижения говорят сами за себе си. Няма кякво да ги пропагандираме. Работа на обществото е да ги разбере и да ни финансира. Работа на бизнеса е да ни финансира. Нашата работа е да правим научни изследвания“ – говореха ми те и бащински ме потупваха по рамото, обяснявайки ми как е по-добре да се гледам много добрата научна кариера и да не се занимавам с глупости като популяризация и пропаганда на науката. Но аз гледах, какво става на Запад и твърдо знаех, че един ден това нещо ще дойде и у нас. Днес нещата са малко по-други, въпреки, че гореописаният клас твърдоглавци още не е изчезнал. Но както е казал един кла кла­сик (на когото е именувана най-значи­телната система от научни институти в Германия) – противниците на една идея не се убеждават. Те измират. Така, че нито твърдоглавците, нито аз ще променим позицията си. А като из­мрем, нека младежта съди, кой е бил крив и кой – прав.

↑↑

Пропагандата в нашата таткови­на днес

Трудно ми е да започна тоя параграф. Но хайде, нека началото е такова. Ето ви една последна картинка (фиг. 28).

Фигура 28. Още за пропагандата и за нейната връзка с обществото.

 Нека да вървим по стъпките на Бър­нейс. Според него има едно малцин­ство, което упрявлява обществото, като чрез пропаганда синхронизира множеството мнения на хората и се опитва да налага в общественото съз­нание такива импулси, навици, кли­шета и прочие, че обществото да се развива относително гладко и горе-до­лу в предначертана посока. Като гле­дам как българското общество се мята насам-натам, аз си правя извода, че в татковината невидимото малцинство май не е само едно, а са няколко и ин­тересите на тези малцинства са корен­но различни. Пропагандната инфра­структура на всички тези малцинства е неразвита, а компетентността им е такава, че силите са доста изравнени за момента. Няма да продължавам тези разсъждения – ти читателю не си глупав, нито си прост и сам можеш да завършиш разсъждението. Само едно ще ти кажа – не се притеснявай – това ще свърши. Историята показва на­пример, че всеки триумвират се свеж­да до управление на двама, което пък свършва като единия надвие другия. И тъй нататък.

Българското общество по отношение на групите в него не е добре изучено. Откъде знам ли – ама един от най-мо­дерните методи за изучаване на со­циални групи не се прилага. Без него знанията за групите, тяхното взаимо­действие и предпочитания са повърх­ностни. А с повърхностни знания и въздействието върху общественото съзнание и направляването му са си въпрос на късмет, а не на научен ме­тод.

Е, ще кажете, ама сложи си ръка на сърцето и признай г-н Витанов, че има опити за оформяне на събития и създаване на положителни и отрица­телни образи на политици, бизнеси и потребителски продукти. Добре де, има. Но те са позорно малко за една напреднала държава, каквато трябва да е нашата. Откъдето следва, че сме развиващи се и тук.

Я остави това, г-н Витанов, ще кажете, и дай коментар по нещо по-актуално. Защо например пропагандата на про­тестите не бе успешна? Ами защото, както пише Бърнейс, безсмислено е да се предлага на обществото една идея, която то би сметнало за некачествена. И ето какво стана – идеите на протеста (доколкото ги има извън искането за оставка на правителството) успешно бяха свързани от контрапропагандата с неудачите на последните 25 години. Лицата на протестите успешно бяха негативирани (с термина соросоиди). И като няма подкрепа от обществено­то съзнание – инициативата се про­валя, съвсем като по учебник. И от­тук нататък какво? Ами общественото съзнание е движено от импулси, казва Бърнейс. Импулсите, свързани с глада и мизерията могат пак да запалят про­тестите. Но правителството контрира с не по-малко важен инстинкт от глада и това е инстиктът за сигурност. Тук со­циални мерки, там коледни надбавки, на трето място увеличение на бюдже­та. И за сега това работи. Не се очер­тава повишаване на цени на стоки от първа необходимост, пропагандира се възможност за по-добро бъдеще. Про­правителствената пропаганда засега надделява и не е чудно, че напоследък депутатите биват освирквани сутрин само от един единствен протестиращ. Надявам се тоза пример да ви стига.

↑↑

Унищожаването на българската наука чрез пропаганда

Посветено на всички полити­ци и администратори на нау­ката, които с чиста съвест ще кажат „Това не се отнася до мене!“

Нека сега анализирам малко пропа­гандата, насочена към разбиването на българската наука. Някога в Америка, най-богатият човек, първите 4 бук­ви от фамилията на който означават „скала“, казал : „Не ми трябва мислещ народ, трябва ми народ от работни­ци“. И сега още едно клише, здраво набито в главата на групата от българ­ския народ наречена неолиберален елит – „Прост народ по-лесно се уп­равлява“. Тъй – народът значи трябва да изпростее. Как? – като му съсипем образователната система и науката, та да го лишим от възможността за добър живот на основата на икономическо развитие чрез национални иновации и висока производителност на труда на основата на национални техноло­гии. На образователната система няма да се спирам – средното образование, с което се гордеехме, днес е успешно разбито по неолибералному, а висше­то образование е така разнебитено, че от Брюксел са ни писали слаба оцен­ка за него. И „вели-и-и-иките“ юнаци, отговорни за това, днес са по мишите дупки. Та преди 4 години трябваше по план да бъде угробена и науката. И дойде от Америка „месия“ от топ 100 на „месиите“ и използвайки ­ народ­ните пари за пропаганда срещу нау­ката, каза – „Тия от БАН са феодални старци“. И започна да набива в об­щественото съзнание стереотипите, че тия там само кафе пият и заплатки събират. Кратко и ясно. И му повЕр­ваха и ръкопляскаха, когато учените мръзнеха по студените институти и с месеци не получаваха заплати. Тъй де, нещастници дето нищо не правят и като кърлежи смучат народната пара, та „пицата е постна“. А „гуруто“ си ре­монтира двореца Кричим, че предво­енният интериор някак не отговарял на възгледите му за министерски жи­вот. И тъй, докато хората почнаха да се самозапалват по улиците и да гинат от глад вследствие на „успешната поли­тика на гуруто“. Е „гуруто“ бе уволнен (пък как не се посвениха да уволнят „специалист“ от топ 100 на списък, пра­вен от такива като него? И я още един неудобен въпрос – а кой го препоръча тоз юнак за министър на финансите?). Но пропагандата беше успешна – бъл­гарската наука и БАН са така разбити, че десетилетия ще трябва да минат, за да се пооправят нещата. Задачата е изпълнена – и сега си припиликвай­те за младежи в науката. А младежта не е проста – като гледа какво правите с нас, тези от средното поколение, си вдига чукалата и хайде на Запад. А на хоризонта се задава огромен провал и с кадровия състав, и с технологич­ното състояние на българската наука. И една оперативна програма, особено пък тая както е направена, няма да го предотврати. Да го напиша пак за не­разбралите – няма да го предотврати. И понеже това се усеща, отново почва да скрибуца плочата – „ами оправяй­те се по европейски проекти“. Е, ще се оправяме, както и досега. Но да ви кажа нещо – един елит, който не може да поддържа национална научно-тех­ническа интелигенция, а я оставя на милостта на чуждестранни фактори, е жалък. И думата жалък е комплимент. Защото като се позамисли човек, ще почнат да излизат думи и като некадъ­рен, че и други. Но, хайде стига дотук.

Беше ми трудно да започна този пара­граф, но знам как да го завърша. Това, което ще ни измъкне от калта на ми­зерията е поставянето на българската икономика върху релсите на инова­циите (карайте ми се колкото щете, че използвам клишета, важното е да ос­ъзнаете какво ви казвам). Иновации без наука, състояща се от приложни и фундаментални изследвания няма. Дори не може да си откраднете някоя технология, щото ако нямате квали­фицирани учени и инженери, няма да я разберете как работи. Затова ще бъда кратък: Учени, пропагандирайте науката! Политици, грижете се за нау­ката! Там ви е спасението. Вашето и на тая държава! Не вярвате ли уважаеми политици? Ами тогава спокойно мога да ви предскажа, че ако я карате като досега, ще се гърчите като последни в Европа и ще ви сочат с пръст като рет­роградни екземпляри, неспособни да управляват модерна държава. А нали вече разбрахте – общественото съзна­ние е опасна работа. И ако европей­ското обществено съзнание е негатив­но настроено, то ще вървите от провал към провал. Докато и националното обществено съзнание се настрои дос­та отрицателно. И тъй количестве­ните изменения ще продължават да се трупат. До пълното и окончателно затриване на българската наука. Или пък до нещо друго. Може пък да успе­ете да угасите туй, що не гасне. Защото две неща са безкрайни – Вселената и човешката глупост. И докато безкрай­ността на Вселената е предположение, то безкрайността на човешката глу­пост май е твърдо установен факт.

↑↑

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: