Канада, история за две парични системи   Leave a comment

Елън Браун,

Президент на Публичния Банков Институт,
САЩ
5 април 2012

Дори най-богатата на ресурси страна в света в момента е хваната в капана на дълговете. Някогашните й правителствени програми, даващи повод за гордост, се подлагат на радикални бюджетни орязвания – орязвания, които можеха да бъдат избегнати, ако правителството не беше спряло да заема пари от собствената си централна банка през 1970-те.


          Миналата седмица в Отава, Канадската Камара на общините одобри поредния пакет федерални бюджетни съкращения и мерки за строги икономии. Част от мерките включваха съкращаването на 19,200 работни места в публичния сектор, орязването на федерални програми на стойност 5,2 милиарда долара всяка година и повишаването на прага на пенсиониране за милиони канадци да се вдигне от 65 на 67 години. Като оправдание за тези съкращения се посочва федералния дълг, който вече надхвърля 581 млрд. канадски долара или 84% от БВП.


Последиците:


          Бюджетна онлайн игра, направена от местния вестник Глоуб енд Мейл даде на читателите шанс да се опитат да балансират бюджета сами. Възможностите включват орязването на трансферните плащания за пенсионните бонуси, програмите за пенсиониране, здравните добавки и образованието; съкращаването на транспортните разходи, отбраната, икономическото развитие и чуждата помощ; статия на същата страница казва: „Правителството, всъщност, няма чак толкова много инструменти на разположение, с които да покрие големия бюджетен дефицит. То може или да вдигне данъците, или да ореже ведомствените разходи”.

Изглежда никой играч, законодател или друг получава възможността да си поиграе с точка номер едно в бюджета: лихвите, плащани на кредиторите. Таблица в сайта на канадското финансово министерство, озаглавена „Къде отиват данъците ви” показва, че лихвените плащания достигат 15% от бюджета – повече от здравните разходи, социалното обезпечение и другите трансферни плащания взети заедно. Страницата бива обновена през 2006 и, за последно, през 2008, но процентите стойности в момента не са се променили особено.

С игла ги събира, с лопата ги пилее

Наред с другото, в бюджета за 2012 година правителството обяви, че ще прекрати емитирането на канадски пенсове, чието производство вече надхвърля себестойността им. Правителството обръща внимание на пенитата, а не обръща внимание на лирите – огромната част от дълга, който може да се заличи, ако правителството започне да заема пари от собствената си централна банка — Bank of Canada.

Между 1939 и 1974г. правителството всъщност теглеше пари назаем от собствената си централна банка. Това направи дълговете му на практика безлихвени, тъй като правителството притежаваше банката и лихвите оставаха у него. По данни на Джак Бидел, бивш държавен счетоводител, федералният дълг оставал съвсем нисък, с относително плоска крива и доста устойчив през тези години. (Вижте графиката му по-долу). Правителството успешно финансирало важни обществени проекти просто взимайки пари назаем от гражданите, включително производството на самолети по време и след Втората Световна Война, помощите за образование за ветераните, семейните надбавки, пенсиите, магистралата Транс-Канада, водният проект St. Lawrence Seaway и здравното осигуряване за всички канадци.

Canadas_National_Debt_1940_1987_large

          Дългът се вдига главоломно само след 1974. Това се случва след учредяването на Базелския Комитет от страна на управителите на централни банки от Групата на 10-те страни в състава на Банката за Международни Разплащания (BIS), в която влиза и Канада. Една от ключовите цели на Комитета е поддържането на „парична и финансова стабилност“. За постигането на тази цел Комитетът обезсърчава безлихвеното заемане на пари от централната банка и вместо това подкрепя тегленето на заеми от частни кредитори, уж в името на „запазването на стабилността на валутата“.

Тяхното обяснение е, че заемането на пари от централната банка, предвид правото й да създава пари, би предизвикало парична и ценова инфлация. Относно заемането на пари от частни кредитори, от друга страна, те смятат, че то няма да предизвика инфлация, тъй като то включва оборота на предварително съществуващи пари. Това, което банкерите премълчават е, макар те самите да го знаят отдавна, че частните банки създават парите, които отпускат като кредит по същия начин, по който го правят държавните. Разликата е просто в това, че държавната банка връща лихвите на правителството и обществото, докато частната банка насочва лихвите в собствената си капиталова сметка, за да ги реинвестира с цел получаване на още лихви, прогресивно изтегляйки пари от продуктивната икономика.

Дълговата крива, започнала показателния си ръст през 1974, се накривява към вертикалата през 1981, когато лихвените ставки са повишени с 20% от Федералния Резерв на САЩ. При 20% пресметнати годишно, дългът се удвоява за по-малко от 4 години. Канадските ставки стигат дори 22% през този период. До този момент Канада е платила над трилион канадски долара под формата на лихви върху федералния си дълг — почти два пъти повече от самия дълг. Ако заемаше пари от собствената си централна банка през цялото време, страната можеше не само да няма дългове, а да натрупа сериозен бюджетен излишък днес. Това също е валидно за други страни.

Тихият преврат на банкерите

Защо правителствата да плащат на частни финансисти, генериращи кредити, след като сами биха могли да отпускат тези кредити без лихви? Според професор Керъл Куигли, ментор на Бил Клинтън в университета Джорджтаун, всичко това е било част от дирижиран план на група международни финансисти. В книгата Tragedy and Hope от 1964 той пише:

          Силите на финансовия капитализъм имаха още една грандиозна цел, да създадат истинска световна система за финансов контрол, държана в частни ръце, способна да доминира политическата система на всяка страна и икономиката на света като цяло. Според замисъла им, системата трябвало да се контролира във феодален стил от всички централни банки, действащи под общо ръководство, чрез тайни споразумения, договаряни на редовни частни срещи и конференции. Върхът на системата трябвало да стане Банката за Международни Разплащания в Базел, Швейцария, която е частна банка, притежавана и контролирана от световните централните банки, които сами по себе си представляват частни корпорации.

          Всяка централна банка … се опитва да доминира правителството си чрез възможностите си да контролира държавните кредити, да манипулира външните разплащания, да оказва влияние върху нивото на икономическа активност в страната и да влияе върху готовите да сътрудничат политици чрез последващи икономически облаги в света на бизнеса. 

През декември 2011 ехото на това обвинение отеква в дело, заведено в канадския федерален съд от двама канадци и един канадски икономически институт. Конституционният съдия Роко Галати завежда дело от името на Уилям Крем, Ан Емет и COMER (Комитет за Парични и Икономически Реформи) за възстановяване на използването на Bank of Canada (канадската централна банка) по първоначалното й предназначение, включително създаването на безлихвени заеми за общинските, провинциалните и федералните правителства, които да отиват за разходите на „човешкия капитал“ (образование, здраве и други социални нужди), и за инфраструктура. Ищците заявяват, че от 1974 насам Bank of Canada и канадската парична и финансова политика са били диктувани от частни чуждестранни банки и финансови интереси, предвождани от BIS, Форума за финансова стабилност (FSF) и Международния Валутен Фонд (IMF), заобикаляйки суверенитета на Канада, представляван от Парламента.

Днес този таен преврат е толкова добре прикрит, че правителства и играчи са убедени, че единствените алтернативи за справяне с дълговата криза са вдигането на данъците, орязването на услугите или разпродаването на обществените активи. Забравихме, че има и друга възможност: премахни дълга като заемеш пари от собствената банка на правителството, която връща приходите си в публичната хазна. Премахването на лихвите показва, че така се редуцира средната стойност на обществените проекти с до 40%.

Ellen-BrownSMALLЕлън Браун (Ellen Brown) е адвокат и президент на Публичния Банков Институт, http://publicbankinginstitute.org. В „Дълговата Паяжина”(Web of Debt), нейната 11 книга, тя показва как частен картел отнема правото за създаване на пари от гражданите и как хората могат да си върнат това право. Нейните адреси в интернет са:http://www.webofdebt.com  и http://ellenbrown.com.

Авторско право на статията: Елън Браун

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: