От държавен дълг към държавни пари   Leave a comment

Рудо де Рюйтер,

Независим изследовател,
Холандия
28
 ноември 2011

          От Брюксел искат ключовете от националните трезори на 17 евространи. По думите им само по този начин те могат да спасят еврото. Договорът ЕСМ вече е подписан. Ако членовете на националните парламенти го ратифицират, това ще бъде краят на нашите независими демокрации. Искаме ли това да се случиИма ли алтернативи?

За тези, които знаят как работи паричната система, логичното решение на днешните проблеми изглежда просто. Банкова реформа. По телевизията, поне в Холандия, тази тема все още е табу, но ако искате да знаете как работи, можете да намерите обяснение тук. (А ако вече знаете всичко това,може направо да прескочите на 2 точка — Банкова реформа.)

1.   Днешната парична система

Банкерите по света днес имат парична система, която се основава на правенето на пари от въздуха. Почти всички пари в банковите сметки представляват въздух под налягане. В обръщение има само много малка част истински пари. Как така?

Банкирането е счетоводство

Всеки път, когато банкер отпуска заем, той не предоставя пари, а просто баланс. Заемът не е нищо повече от числа, изписани във ведомостите на банкера. Да кажем, че искате заем от банката си наречена, примерно, „Банка Затруднение“. От едната страна на бюрото е банкерът, който записва, че му дължите 250,000 евро, а от другата — че той ви дължи 250, 000 евро. Тази сума се появява във вашата сметка. Може да я изхарчите. Може би ще си купите малка къща? Добре, нека бъде малка къща.

След това вие подписвате чек и го давате на продавача на къщата. Той ще занесе този чек в банката си наречена, примерно, „Червен Щит“. Тази банка ще иска да осребри чека във вашата банка, така да се каже, в истински пари. В „Червения Щит“ знаят как колегите им са измъкнали цифрите като фокусник от шапката си и нямат намерение да получат въздух под налягане вместо пари.

Така, на „Банка Затруднение“ ще и се наложи да представи истински пари. Обаче, на практика, не винаги се получава такава ситуация, тъй като „Червеният Щит“ също постоянно отпуска заеми. Част от тези заеми ще бъдат изхарчени и под формата на разплащания с клиентите на „Банка Затруднение“. Така излиза, че „Червеният Щит“ обменя своето парично искане в размер на 250,000 евро към „Банка Затруднение“ срещу парично искане в размер на 250,000 евро от „Банка Затруднение“ към „Червения Щит“.

exchanging_cans (1)

Лихви върху въздух под налягане.

По такъв начин банките могат да вкарват в обръщение все нови и нови заеми. Една порция празен въздух се заменя срещу друга и клиентите не забелязват как ги мамят. Тъй като върху този празен въздух трябва да се плаща лихва.

Просто за забавление можете да погледнете примера, в който банките създават милиони без да се нуждаят дори от един цент истински пари. В реалността схемата е малко по-сложна, но все пак.

Да предположим, че има 3 банки, които съответно обслужват 20%, 30% и 50% от населението. Приемаме, че и трите банки имат един и същи тип клиенти, които имат еднакви кредитни нужди и разходи. Демонстрира се, че всички плащания, които банките трябва да осъществят в момента, в който кредитополучателите харчат заема си, се компенсират от приемането на тези плащания.

bg_Example_3_banks

Кредитополучателите в първата банка харчат 20%  от заемите си в разплащания с клиенти на собствената си банка, 30% с клиенти на Банка 30% и 50% с клиенти на Банка 50%. И така нататък. Ако съберем всички суми от заеми заедно, всяка банка получава толкова, колкото е създала. Воала, 100 млн. евро създадени под формата на баланси в банковите сметки без нуждата и от един цент истински пари.

Ако попитате някой банкер дали създава пари от въздуха, той принципно ще ви каже, че предоставя заеми само ако има съответните баланси пред себе си. Обаче, тези баланси се увеличават автоматично чрез заемите, които се отпускат вкупом от банките.

Междубанкови плащания

Всички плащания се осъществяват по един и същи начин. Когато осъществявате плащане на клиент на друга банка, тогава вашият банкер трябва да направи плащането към другата банка. Но същия ден ще има и плащания от страна на клиенти на други банки към клиенти във вашата банка. Всички тези междубанкови плащания просто се кръстосват едни с други.

Това, което банките накрая плащат едни на други са малките разлики между входящите и изходящи пакети плащания. За да осъществяват тези плащания, всички банки имат сметка в централната банка. Сумите в тези сметки се смятат за истински пари. (При желание банките могат да поискат цялата сума в банкноти, тъй като централната банка има правото да ги печата.)

В централната банка правилото гласи, че банките трябва да имат положителен баланс в края на деня. Когато на банкера не му стигат пари, тъй като е получил малко по-малко, отколкото е отпуснал, той ще заеме пари за през нощта от свой колега, който е инкасирал малко повече, отколкото е отпуснал. А когато колегите не си доверяват взаимно, както по време на кредитната криза през 2008 и сега отново, в продължение вече на няколко месеца, банкерът може да тегли заем от централната банка срещу процент, по-висок с четвърт.

Банкерите помежду си

bg_Fractional_Reserve_Bank          Банкерите имат договорени помежду си правила относно изисквания капитал спрямо пресметнатите рискове, такива като рисковете при непогасени заеми. Капиталът представлява само част от тези рискове, но по този начин създаването на пари от въздуха е леко укротено и банките се балансират по-добре едни спрямо други при предоставянето на заеми. Това повишава взаимното доверие при отпускането на пари едни на други, така че те всички могат да оптимизират възможностите си за печалба.

Така че, първо на първо, банкерите си остават банкери в отношенията си един с друг. Когато клиентите на големите холандски банки се разгневиха заради грабителската култура на своите банки и масово прехвърлиха парите си на банка Триодос (представляваща нещо като зелена банка), големите банки се сблъскаха с недостиг на пари. За техен късмет Триодос се оказа не най-злата банка и накрая отпусна тези пари обратно на същите холандски банки. (Съжалявам приятели, етични банки няма, но банки, които изглеждат симпатични, има. Но при такава парична система няма как да очаквате друго, нали?)

Но при появата на сиви облаци на хоризонта и банките биват заплашени от тежки загуби, взаимното доверие изчезва веднага. Всеки банкер се опитва в такъв случай да се задържи на повърхността. Всеки се опитва да увеличи паричните си резерви и да намали рисковете. В резултат, в течение на месеци, индустрията трудно може да получи нови заеми и страната отново бива залята от нови вълни уволнения и крахове. А ако лошото време се задържи, тази ситуация може да се задържи дори с години. Това е една прекрасна банкова система, нали?

Сумите се придвижват от сметка в сметка

Да се върнем на примера с продадената къща. Продавачът сега притежава 250 хил. Евро от въздуха, които той също ще изхарчи. По такъв начин, тези така наречени пари преминават от една сметка в следващата. Така, дори ако никога не сте теглили заем, във вашата сметка има само въздух, който сте получили за своята работа или за стоки, които сте продали. Ако, например, сте в банка ING, тази банка притежава само 3 цента истински пари за всяко евро, което се намира на баланса във вашата сметка.

Все по-малко пари в джоба ви

Всъщност, с помощта на празен въздух те умножават тези 3 цента 33 пъти. Това означава, че ако депозирате банкнота от 100 евро във вашата сметка в банка ING, те ще отпуснат 3300 евро. Казано иначе, за всяко евро, което не стои в джоба ни, банките събират умножено число лихви.

Plastic_money   Навярно сега разбирате и защо банкерите ни убеждават да извършваме колкото се може повече електронни плащания. Кредитни карти, банкови карти, карти за гориво, предплатени чипове, карти за обществен транспорт – всичко това цели едно нещо: да направи така, че да се нуждаем от колкото се може по-малко количество пари в брой.

Обаче това има и обратна страна. Паричните резерви (банкнотите и обменяемия баланс в централната банка) служат не само за предоставяне на пари в брой на клиентите и покриване на малките разлики между входящите и изходящи плащания, но те са и първите резерви, с които се абсорбират загубите. Но тъй като приходите при процентно по-ниски парични резерви се увеличават непропорционално, изкушението да се поемат повече рискове е голямо. По този начин с нашите модерни пари под формата на пластмасови карти ние допринасяме за безразсъдното кредитно поведение на банкерите ни.

Нека видим какво се случва, когато донесем банкнота от 100 евро в нашата банка и я депозираме всметката си. При 3% парични резерви банката има само 3 цента за всяко евро във вашата сметка.

bg_scheme_lowering_cash_reserves

В дясната колонка виждате, че доходите растат непропорционално, когато процентът парични резерви намалява. И — обратно — ако искате да се върнете от 3% на 4% със същото количество парични резерви, ще трябва да се отървете от ¼ от непогасените заеми…

Всички количества са временни

Във определени моменти ще трябва да изплащате баланса, получен от „Банка Затруднение“. От цялата маса „пари“, намиращи се в циркулация, вие ще трябва да спечелите достатъчно, за да платите вноските си. „Банка Затруднение“ записват във ведомостите си, че сумата, която им дължите, намалява като те също намаляват сумата, която ви дължат. Тази сума изчезва от сметката ви. По този начин създадените баланси отново излизат от обръщение. Така „парите“ в страната намаляват.

Лихви

Лихвата, която плащате, не изчезва от обръщение. С нея банкерът заплаща всичките си разходи (като лихви, застраховки, персонал, поддръжка, фактурите на компаниите, които предоставят е-банкирането и т.н.) и увеличава капитала, за да може той да отпусне още повече кредити следващия път.

Паричната маса трябва да расте

Класическия риск за банкера се състои в това, че кредитополучателите може да не изплатят заемите си или да ги изплатят само частично. А когато залогът се оказва недостатъчен, се появяват проблеми със счетоводството му, което значи, че споменатите суми рано или късно ще трябва да бъдат записани като загуби.

За да се намали риска от неизпълнение на плащанията, банките се стараят да вкарат в обръщение колкото се може повече заеми. Тъй като колкото повече „пари“ се добавят към това, което се намира в обръщение, толкова по-малка ще е стойността на всяка единица пари. Това представлява добре познатата инфлация. Сумата, която длъжникът трябва да върне, е фиксирана. И тъй като тази сума с течение на времето губи от стойността си, на него му става по-лесно да я заработи. Ако трябва да платим 6% лихва, а инфлацията е 2%, товарът на лихвата намалява с 1/3.  По този начин количеството неизпълнения на плащанията значително намалява.

Между другото, ползата за кредитополучателите е равна на обезценяването, което ползвателите на парите изпитват върху себе си. Всъщност, като ползватели, те също плащат част от лихвата.

Да работиш все по-здраво и по-здраво

chaplin_at_the_conveyor         Същата тази инфлация ни кара да работим все по-здраво. Всеки път, когато в обръщение влизат повече „пари“, ние трябва да се опитваме да заработим повече, ако не искаме да обеднеем.

Разбира се, управителят на централната банка никога няма да ни каже, че банкерите се нуждаят от ръста на паричната маса. Официалното обяснение е, че инфлацията води до по-голяма икономическа активност.

А това от своя страна е източника на широко разпространеното схващане, че икономиката трябва да расте, за да бъде устойчива. Това е една много опасна приказка. Безкрайния икономически ръст е невъзможен на ограничената планета Земя. И колкото по-дълго продължаваме да вървим по тази пътека, толкова повече разрушение предизвикваме. Можем да кажем, че парична система, която се нуждае от нарастваща парична маса, за да функционира, не е подходяща за общество, което иска да бъде устойчиво.

Държавен дълг

Нашето правителство разполага с „пари“, събирайки данъци. С тези данъци може да се финансират различни неща, които са важни за всички нас, като например канали, пътища, мостове, училища, болници, полиция, армия и др. Често се случва, че правителството харчи пари преди да са събрани съответните данъци. В днешната система при такава ситуация правителството трябва да заеме пари и да плати лихва върху тях. Това е добре известния държавен или публичен дълг. Може и да сме привикнали към това, но всъщност това е нещо странно. Вътре в общността хората изпълняват дейности нужни на общността, всеки получава заплащане за своя принос и в последствие се оказва, че има останал дълг. А върху този дълг всички ние плащаме лихви чрез допълнителни данъци.

Създаване на пари от частно управлявани банки

Това е предизвикано изключително от това, че в миналото членовете на парламента отстъпват създаването на пари на частните банкери. Това се случи във време, в което хората вярваха в приказката, че само банкерите могат да поддържат парите им в добра форма. Излиза, че ако правителството вкарваше парите в обръщение, щеше сигурно да настане катастрофа!

Демокрация без пари

Резултатът е, че все още смятаме, че живеем в демокрация, при положение, че един от най-важните атрибути на обществото, създаването на пари, е в ръцете на частни банкери. De Nederlandse Bank N.V.(Холандската централна банка) е управлявана от частни лица и е независима от правителството. По-рано те също така независимо определиха лихвените ставки в „интерес на икономиката“, както те казват. Днес това се прави от Европейската Централна Банка (ЕЦБ), където 17-те независими централни банки от еврозоната играят ролята на собствениците и мениджърите.

Една лихвена ставка за всички

ЕЦБ си е поставила невъзможното предизвикателство да определи една лихвена ставка за 17-те различни страни, имащи абсолютно различни икономически показатели, които имат много различен производителен потенциал. Разбира се, напълно невъзможно е да се определи лихвена ставка, която да има оптимален ефект за всички страни. Промяна на лихвената ставка може да бъде от полза за една или няколко страни. Другите страни поемат последствията.

Еврото, най-скъпият паричен експеримент правен някога

Еврото вероятно ще се запомни като най-скъпия паричен експеримент правен някога. От старта на проекта през 1970, вече се знаеше, че този експеримент е обречен да се провали, но банкерите и твърдоглавите политици наложиха единната валута въпреки всичко. Работата е там, че общата валута може да работи само в икономически хомогенна среда. Ето защо е така.

Когато потребителите в страни с по-ниски възможности за производителност предпочитат по-евтини и качествени продукти от чужбина, външният дълг ще се увеличи. В същото време собствената производителност на страната ще спадне. Страна, която разполага със собствени пари, може да ги девалвира. Това прави вносните продукти по-скъпи за собственото население, а продуктите за износ по-евтини за чуждите купувачи. Дългът ще намалее, а производителността отново ще се повиши. Девалвацията беше доста често използвана мярка преди въвеждането на еврото. Еврото действа като фиксиран обменен курс. Страните с по-ниска производителност се оказват като плъхове, хванати в капан. Те никога няма да могат да се измъкнат от капана на дълговете. Ето защо избраният метод за струпване на все нови дългове върху плещите на тези страни е странен и зловреден.

Еврото в комплект с членство в ЕС

Банкерите успешно лобираха за правилото, че не можеш да се откажеш от еврото без да напуснеш ЕС. Е, това е като да убиеш с един куршум два заека.

Европейският Съюз

Все повече хора проумяват, че ЕС е много по-малко демократичен и социален, отколкото желаят гражданите на Европа. Въпреки че това беше така още от самото начало, много хора откриват едва сега, че Европейския Парламент е фарс, а не истински парламент с демократична власт. Също така все повече хора откриват, че Европейската Комисия (ЕК) и ЕЦБ придърпват всичката власт към себе си. Между другото, за ЕС и ЕЦБ договорът ЕСМ  ще бъде пробивът, който ще избута настрана всички национални парламенти. За тях ратификацията на този договор е като да си отрежат парче от тортата, тъй като повечето парламентаристи още спят или не могат да повярват какво става. (Или може би те са съучастници?)

Европейският Съюз разглежда икономиката на свободния пазар като свой основополагащ принцип.Между другото, почти всеки разбира, че дерегулацията на банките, приватизацията на инфраструктурни обекти и отмяната на различни държавни задачи води до сурови последствия за обществото и  го заплашва с кризи. Тези принципи са остарели. Застъпниците им могат да постигнат целите си само по насилствен път. Гърция няма да бъде последната жертва.

Сценарият МВФ

ЕК и ЕЦБ сега взаимодействат с МВФ, за да смажат страните с прекалено високи дългове с още по-големи дългове. Сценарият за заграбване на властта бива упражнен от МВФ многократно през последните петдесет години. Този сценарий изглежда така: тласкаш страната към трудно положение, и когато тя затъне в дългове, я смазваш с огромни заеми по такъв начин, че да не може дори да плати лихвите по тях. След това страната се поставя под контрол и се прави всичко, за да може правителството да се ослаби напълно чрез налагането на все нови орязвания на разходите. Нека населението кърви, така то ще може по-бързо да се укроти, когато му се позволи да си поеме глътка въздух. А когато нещата се дезорганизират до крайност, нека чуждите инвеститори изкупят богатствата на страната и наложат абсолютно свободна икономика със свободен пазар.

Ние също

Всеки, който се спре за минута и помисли над този въпрос, вижда, че сценарият със спасителните мерки накрая вкарва всички евро-страни в дългове. Това също вече е било предвидено в този криминален сценарий. Огромните заеми първо служат като предлог за налагане на покровителство. Когато това се направи, те могат да заявят, че страната никога няма да може да изплати заемите си. А с помощта на тези лоши заеми те могат да завлекат и следващите си жертви в дълговата яма; това са страните, които поръчителстват тези кредити. Те ще трябва да орежат разходите си, за да изплатят загубите. Пред всички останали страни отново и отново ще бъде повторен същият рефрен, че правителствата трябва да орежат разходите. Отново и отново. Докато от ролята и функциите на националните правителства не остане почти нищо, позволявайки на Брюксел да поеме пълния контрол. Разбира се, това ще бъде придружено от тежки социални вълнения. Може да прочетете още за това в книгата на Наоми Клайн, „Шоковата Доктрина“ (The Shock Doctrine).

2.   Банковата реформа

Държавни пари

Решението е просто. Вместо да се наливат нови десетки милиарди в еврото, което е обречено да изчезне рано или късно и вместо да позволяваме на недемократичната Европейска Комисия и ЕЦБ да ни назначават нови орязвания на публичните разходи, можем да въведем държавни пари, наричани също публични пари. (Това НЕ е същото като парите, които имахме преди Еврото! Те не биха решили проблемите ни!)

Технически това би могло да се направи достатъчно лесно. На мястото на днешната централна банка ще бъде създадена нова централна банка, така да се каже, централна банка, принадлежаща на държавата. Отговорен за нея ще бъде Министърът на финансите и ще я контролира Парламентът. Комисия от подбрани хора ще се грижи за дългосрочните интереси на паричната система.

Тази държавна банка ще бъде единствената банка, имаща право да създава пари. Всички заеми ще бъдат предоставяни в държавни пари, било то в електронна форма или в брой. Ще бъде забранено на търговските банки и финансовите институции да създават баланси от въздуха. Всички нови баланси трябва да бъдат напълно покрити с държавни пари. Днешните банки ще останат отговорни за заемите в евро, които не са били изплатени в момента на реформата. Ако пожелаят, те биха могли да станат посредници между държавната банка и населението в предоставянето на заеми, също ще могат да стопанисват сметките на клиентите си от името на държавната банка. В този случай в съществуващите сметки на населението няма да настъпят никакви промени. Балансите в евро ще бъдат трансформирани 1:1 в държавни пари. Бидейки посредници, банките няма да получават лихви, а такса за услугите си.

Емисия на държавни пари

Емисията на държавни пари предоставя сравнимо количество, пресметнато в евро. Тези пари могат да се съхраняват в държавната банка с цел изплащане на дългове и като огромен стратегически резерв. Мисля, че не трябва да се отхвърля вероятността, че в определен момент новите държавни пари ще бъдат атакувани на обменните пазари. Ние бихме били единствената страна в света, имаща свои собствени държавни пари, и мощните частни банкери няма особено да се зарадват на това.

Никакви орязвания на разходите

Мотив за днешните орязвания на разходите са гигантските заеми, които МВФ, ЕК и ЕЦБ злонамерено стовариха на Гърция, която и без това бе затънала в сериозни дългове. Предвидимо бе, че след като МВФ, ЕК и ЕЦБ застанат на кормилото, заемите ще бъдат обявени за невъзстановими и че загубите ще бъдат прехвърлени на евро-гражданите в други страни.

Не толкова отдавна спасителният фонд EFSF имаше капацитет за отпускане на 440 милиарда евро. Това прави средно 1320 евро на гражданин от еврозоната. На 27 октомври 2011г. от тях бяха останали 250 млрд., когато главите на държавите от еврозоната ги превърнаха в 1 трилион (1000 милиарда),благодарение на един счетоводен трик. (Да, наистина, формулата с празния въздух.) Естествено, сега ние сме гаранти по тези 1000 млрд. евро или, с други думи, това прави средно 3300 евро за всеки жител на еврозоната. Когато този спасителен фонд, ЕСМ, бъде ратифициран от националните парламенти, към него ще се прибави допълнително задължение в размер на 700 млрд. евро (2100 евро на евро-гражданин). Впоследствие фондът ЕСМ може да бъде повишаван безкрайно без одобрение от страна на националните парламенти.

Така че мотивите за ограничаването на разходите не са свързани с това, което се случва в евро-страните. Разбира се, всяка страна има своите конкретни проблеми, които изискват подходящите мерки, но това не значи задължително, че ние трябва да се откажем от правителствата си и социалните, културни и други придобивки.

Нека сложим край на евротокрай на ЕС и край на орязванията на разходите.

Пенсионни фондове

Можете да спестявате пари за пенсия през целия си живот, но това, какво можете да направите с тях, pensionadoсилно зависи от моментната ситуация. Още преди 1980 беше очевидно, че около 2015 ще се образува огромна сива вълна от хора на възраст 65 години и повече, която ще бъде посрещната от все повече намаляващ дял хора в работоспособна възраст. Пенсионните фондове накараха клиентите си да вярват, че те ще получат пенсия с гарантирана стойност, нещо което никога не трябваше да се обещава при такава предвидима ситуация.

На последното поколение пенсионери, благодарение на благоприятното съотношение между големия процент работещо население спрямо сравнително неголямото количество пенсионирани хора, можеше да се плаща директно от събраните пенсионни вноски от работещите. Това време свърши.

Пенсионните фондове често инвестират част от пенсионните вноски в държавни облигации. Така че, всъщност, част от пенсиите вече се плаща от правителство с помощта на нашите данъци. Друга част от пенсиите идва от доходите от чуждите инвестиции. Казано иначе — от печалбата на компании, намиращи се в други точки на света. Казано още по-иначе — от факта, че работници на други места по света вършат част от труда си, за да изплащат нашите пенсии. Тоест се получава нещо като финансов колониализъм.

Аз лично бих предпочел ние сами да се погрижим за себе си и своите възрастни. По мое мнение ние ще имаме достатъчно пространство за това, ако прогресивно насочим икономиката си към устойчивост и взаимодействие, а не към надпреварване и финансова изгода.

bg_Reform_Flows_MF_population

По-евтина парична система

Системата с държавни пари може да функционира много по-евтино отколкото системата с частни пари, която имаме днес. На първо място всички лихви отиват в хазната в полза на населението. Също, лихвата може да се запази на по-ниско ниво, тъй като на държавната банка не се налага да извлича ползи. (Никакви тлъсти заплати за финансистите, никакви бонуси, никакво скъпо трупане на капитал.)

Държавната банка не се нуждае от отделен капитал, защото всички пари принадлежат на обществото. Всъщност, всички заедно гарантираме стойността на нашите пари. Към несъстоятелните плащания може да се подхожда по същия начин като към данъчните задължения.

Постоянни пари

В момента всички пари, намиращи се в обръщение, се състоят от заеми, които трябва да бъдат постоянно заменяни от нови такива. Обаче държавната банка може да реши да остави част от всички пари в постоянно обръщение, за да намали нуждата от заеми. (Това трябва да се придружи от подходящи фискални мерки). В новата система правителството може много лесно да създаде порция перманентни пари, харчейки определено количество пари (= вкарвайки пари в обръщение) без да събира съответните такси.

Инфлация

Системата с държавни пари сама по себе си не се нуждае от инфлация. Тя може да продължи да работи безпроблемно дори по време на дефлация. Кредитополучателите ще забравят за относителната полза от понижаването на стойността на вноските. Контрастно, стойността на лихвата може винаги да бъде по-ниска, а за демократично предпочетени инвестиции тя може дори да остане нулева. (А ако ниският лихвен процент причини проблеми в международен контекст, стойността на лихвите може частично или напълно да бъде компенсирана с фискални мерки).

Държавен дълг

Днешният държавен дълг идва от държавни разходи, за които предварително не са били събрани данъци. С този държавен дълг може да се свърши по най-краткия начин с помощта на новосъздадените държавни пари. Така се прекратява изплащането на лихвите. След това концепцията за държавния дълг може да иде на боклука, защото държавата, когато се наложи, може просто да използва собствената си банка. За бюджетните излишъци може да се опишат позволените случаи и ограничения, както и условията, допускащи изключения, за приемането на които би могло, примерно, да се изисква одобрението на 2/3 от депутатите. Правилата могат да се впишат в конституцията.

Демократично влияние

Намаляването на влиянието на банкерите върху формирането на обществото ще даде повече пространство за демократично влияние. Това открива възможността за започване на преход към устойчиво общество. Информираността, участието и насочване от страна на гражданите ще бъде много важно за успеха на това начинание. Мисля, че за това ще е нужно подобряване на демократичните структури.

Европа

Европейският Съюз, всекидневно, предлага много улеснения във воденето на международна търговия. Но не става ли цената прекалено висока? Желаем ли да разменим суверенните си демокрации за диктаторското управление на Европейската Комисия, която иска да отреже и изхвърли всички достижения и да превърне цялото общество във финансово поле за игра? Аз лично мисля, че тези облекчения тогава струват твърде скъпо.

Взаимодействието с европейските партньори няма да се прекъсне, ако напуснем ЕС. Истинското взаимодействие се основава на търговията, индустрията, туризма и всичко, което служи на взаимните интереси.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: