Национални символи на Република България   Leave a comment

Основни национални символи на българската държава са знамето, химнът и гербът на Република България. Държавните символи имат изключително важна роля при създаването и утвърждаването на институционалната идентичност на държаваната администрация. Те символизират независимостта и суверенитета на българския народ и държава.

Като официални национални символи тяхното представяне и използване във всички видове приложения и комуникации задължително следва строги норми и правила.

Националното знаме на България

Националното знаме на Република България е национален символ, който изразява независимостта и суверенитета на българската държава.

Националното знаме на Република България има правоъгълна форма и се състои от три цвята: бял, зелен и червен, разположени водоравно отгоре надолу.

Цветните полета са еднакви по форма и размери. Форма – правоъгълна със съотношение на широчина към дължина – 3:5.

Българският герб

Гербът на Република България е държавен символ, който изразява независимостта и суверенитета на българския народ и държава.

GerbГербът на България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава, с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лява и дясна хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове.

Под щита върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви „Съединението прави силата“.

Националният химн на България

Мила Родино става национален химн на България през 1964 г. Основа на музиката и текста е песента „Горда Стара планина“, написана от Цветан Радославов през 1885 г. Той я композира по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война. Текстът е променян многократно, за последен път – през 1990 г.

Като основа за българския химн е взета само една част от оригиналния текст и музика на Цветан Радославов. Мотивът „Горда стара планина“, с редица преправяния на оригиналния текст, се превръща в основа на песенни куплети, а „Мила Родино“ – в припев. Останалите части от песента не са включени в химна.

Настояща версия на химна

Горда Стара планина,

до ней Дунава синей,

слънце Тракия огрява,

над Пирина пламеней.

Припев:

Мила Родино,

ти си земен рай,

твойта хубост, твойта прелест,

ах, те нямат край.

До промяната на текста през 1990 г. съществуват още два куплета , които след 1990 г. отпадат:

Паднаха борци безчет

за народа наш любим,

Майко, дай ни мъжка сила

пътя им да продължим.

Дружно братя българи,

с нас Москва е в мир и бой,

партия велика води,

нашият победен строй.

Националният празник Трети март

Трети март, денят в който се подписва Санстефанският мирен договор се празнува, защото това е първата стъпка към утвърждаването на България за суверенна държава.

Санстефанският мирен договор е предварителен мирен договор между Руската империя и Османската империя, който слага край на Руско-турската война (1877-1878) г. и урежда, макар и неокончателно, обособяване на Трета българска държава след близо пет века османско владичество в България.

Договорът е подписан около 17 ч. на 3 март (19 февруари стар стил) 1878 г. в Сан Стефано (днес квартал Йешилкьой, част от предградието Бакъркьой, разположено на 10 км. от историческия център на Истанбул), от граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна и от външния министър Савфет Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей от страна на Османската империя.

Преговорите и решенията на Санстефанския договор изострят силно отношенията между Русия и останалите Велики сили. Споровете помежду им намират временно решение през юли 1878 г. с Берлинския договор, който преразглежда условията, договорени в Сан Стефано. Противоречията относно санстефанските клаузи са сред предпоставките за разпадането на Съюза на тримата императори седем години по-късно.

Тържествената смяна на почетния гвардейски караул

Едно от най-атрактивните събития в деня, в който отбелязваме националния ни празник, е тържествената смяна на почетния гвардейски караул пред Президентството на Република България.

За първи път церемонията е извършена на 5 ноември 2003 г.

Новите ритуали, които представя Националната гвардейска част, са свързани със съхраняването и развитието на традициите, заложени в миналото.

След 1879 г. се практикува поставяне на почетна стража пред важни държавни учреждения. Задължително в празнични дни, пред двореца и сградата на Народното събрание, тази разширена почетна стража е изпълнявана само от гвардейци в парадна униформа – израз на специално отношение към българската държавност.

На основание заповед на минисъра на отбраната от 28 март 2012 година пред сградата на Администрацията на Президента на Република България се извършва тържествена смяна на почетния гвардейски караул от 12:00 ч. на следните дати:

– 3 март – Националният празник на Република България;
– 6 май – Ден на храбростта и празник на Българската армия;
– 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;
– 6 септември – Ден на Съединението;
– 22 септември – Ден на Независимостта;
– 1 ноември – Ден на народните будители;
– 2 юни – Ден на Ботев и загиналите за свободата на България;
– 12 юли – Празник на националната гвардейска част;
– всяка първа сряда в месеца, без декември, януари и февруари.

Националната гвардейска част е приемник на създадената през 1879 г. лична гвардия на княз Александър І Батенберг. Със създаване на държавата и встъпване в длъжност на новия княз възниква необходимостта от изграждане на специална военна част с охранителни и церемониални функции.

В нея са включени войскови единици за отдаване на военни почести и представителен духов оркестър. Тя има свое знаме, печат и отличителен знак.

Кликнете за да видите видео

За да е част от тази елитна армейска единица, войникът трябва да покрива определени изисквания за физически данни – ръст 178 – 182 см, тегло до 85 кг., зрение до 0,5 диоптър за двете очи без корекции.

Националната гвардейска част е утвърдена като представително военно формирование на Българската армия.

Тя участва при провеждането на представителни и протоколни мероприятия с национално значение, в които участват президентът на Републиката, председателят на Народното събрание, министър-председателят, ,инистърът на отбраната и началникът на Генералния щаб на Българската армия.

Advertisements

Posted 03.03.2014 by vemiplast in Практични съвети

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: