Забранените научни открития   Leave a comment

          „ Ако няма крайна цел подобряването на условията за живот на човечеството, науката не е нищо друго, освен перверзия.”

 

„Електроенергията присъства навсякъде в неограничени количества и може да захрани всички машини по света, без да е необходима потребността от въглища, нефт, природен газ или други източници на енергия.”

НИКОЛА ТЕСЛА

 

 

Книгата „Забранените научни открития” на Марко Пицути ще ви запознае с откритията на учени-бунтари 171861_bкато Никола Тесла, Едуард Лийскалнин, Джон Вилхем Райх, Джон Хътчисън, Илия Вълков и много други, които са осъдени на забрава от академичната научна общност. Развенчан е един от митовете на нашата епоха, че науката е в услуга на човечеството. Глобалният финансов елит от години съзнателно манипулира прогреса. От прочита на книгата ще рзберете:

  • Защо всички знания и открития за алтернативна енергия систематично се отхвърлят и опровергават на институционално равнище, а информационните източници ги премълчават.
  • Какво се случи с автомобила, работещ с вода на българина Илия Вълков.
  • Студения ядрен синтез – тайната, която пари.
  • Морето и вълните – ток без пари.
  • Каква е връзката между технологичните открития и петролните лобита.
  • Метода за създаване на екологично чисто гориво – магнегаз.

 

Тези и още много други въпроси останали без отговор: антигравитацията, секретните оръжия на нацистите, експериментите за етера, двигателите с компресиран въздух, студения ядрен синтез на Флайшман и Понс, геофизичните оръжия.

Следва приложение в края на книгата:

„ПО-МАЛКИТЕ“ ЕНЕРГИЙНИ  АЛТЕРНАТИВНИ  ИЗТОЧНИЦИ

 

Контролът на финансовия и промишления елит върху технологичния прогрес се разпростира и до т. нар. „тради­ционни алтернативни енергии“, за да пилотира и прокарва развитието им в желаната и изгодна за него посока. Голе­мите енергийни лобита се стремят по всякакъв начин да внушават на хората, че алтернативните енергийни източ­ници са с нисък добив на енергия и не могат да заместят ядрената енергия и твърдите горива. Тези свои намерения постигат, като отклоняват вниманието на политици и медии към технологии с нисък или дори оскъден добив на електроенергия, с цел да попречат на развитието на алтер­нативните енергийни източници, които действително са в състояние да сложат край на епохата на петрола.           По тази причина днешната политико-научна догма, базирана изця­ло върху презумпцията за недостатъчното количество от енергийни ресурси, е резултат от намеренията на лобита­та да убедят народите, че трябва да търпят безропотно тежкото бреме (предполагащо високи сметки за ток) на една ирационална система за добив на енергия, която носи изгода най-вече за големите монополисти. Тезата, че енер­гийните ресурси са оскъдни, е безпочвена, дори само ако се замислим, че днес е възможен задоволителен добив на енер­гия с прилагането на все още малко известните конвенцио­нални технологии. Достатъчно е да изброим накратко ня­кои от тях, за да си дадем сметка за реалното състояние на нещата.

Геотермална енергия

Наред с вече популярните слънчеви и вятърни енергий­ни технологии съществуват и по-малко известни, но с ог­ромен потенциал за развитие, които са все още недоста­тъчно експлоатирани, макар и приложени всички заедно, те са в състояние да освободят държавите от зависимостта на твърдите горива. Така например геотермията е една от тях, защото дава възможност да се използва по най-различ­ни начини необятният басейн от термична енергия, каква­то е Земята. Температурата на земните недра може да бъде употребена по най-ефективен начин за всички жители на планетата както за затопляне, така и за охлаждане на помещенията. Топлината се увеличава с около 3,3% на все­ки 100 м дълбочина, като вулканите, гейзерите, изворите с топла вода и още много други природни ресурси предста­вляват най-очевидната среда за производство на топлина, извираща от дълбините на Земята.

Има места, близо до земната повърхност, със значимо количество на източници на топлина. Тази термична енер­гия може направо да бъде преобразувана в електрическа и то на много по-ниска цена. Вярно е, че тези места покри­ват много малка част от Земята, но все пак може да бъде експлоатиран и този ресурс за добив на енергия. За сметка на това източниците на топлина с по-ниска температура (под 40 градуса) са на практика на разположение на всички благодарение на модерните геотермални помпи за топлина. Става дума за енергия с постоянен приток, която за разли­ка от слънчевата и вятърната енергии не предполага специ­ални климатични условия. Помпите на геотермичните съоръжения имат ниско потребление на ток (най-модерните от тях реализират икономии от близо 60% в сметките за газ) и използват система от тръби под земята, като са в състояние да извличат топлината от Земята за отопление или за охлаждане на помещенията и гарантират желаните ниски или високи температури.           Освен това, една фотоволтова система със скромни размери може да намали значи­телно електрическото потребление на съоръжението.

Най-сетне индустриализираният свят (където най-го­лемите разходи на едно семейство са за отопление и охлаж­дане на жилището) трябва да обърне сериозно внимание на потенциалните възможности за икономии, които предлага геотермалната технология. Мечтата за частична, но мно­го значима „енергийно самозадоволяване“ е осъществима и това доказват вече някои частни строителни предприе­мачи, които продават недвижими имоти на пазарни цени с монтирано съоръжение с много малки размери. Тази тех­нология е потенциално приложима както в старите, така и в новопостроените модерни сгради.

Друга не за прене­брегване характеристика на съоръженията е качеството на въздуха. Гарантират в пъти по-добро качество на въз­духа в сравнение с климатиците. Мръсните филтри често пъти са източник на болести и алергии. И накрая, нека спо­менем и това, че геотермалните съоръжения не нарушават вътрешната естетика на помещенията – като например поставянето на външни радиатори.

 

Енергия от морето

Необятната океанска маса, която покрива близо 70% от земната повърхност, е друг енергиен източник, на прак­тика неограничен, но все още недостатъчно експлоатиран. Морските течения, движението на вълните и резките про­мени на температурата между повърхността и максимал­ните дълбочини в океана може да бъдат определени като необятен енергиен басейн, Все още неизползван от човека. „Единственото неудобство“ е транспортирането на голе­ми разстояния – от брега до центъра на сушата. Въпреки това този начин на добив на енергия може да бъде използван за световните нужди. Но политическата каста не отпуска достатъчно финансови средства за проучването и разви­тието на нови технологии, а по-скоро отклонява и пренасочва средствата към „алтернативни“ технологии, зависе­щи от петрола (т. нар. „деривати“, или източници на енер­гия, получени от различната употреба на въглеводород) и ядрени централи с разпад. А тези решения се представят на масите като единствено възможните.

 

Енергията на вълните

Движението на вълните може лесно да бъде преобразу­вано в електрическа енергия в промишлени мащаби от ге­нераторите на променлив ток. Силата на тласъка, която упражнява морето, може да се експлоатира по най-различни начини и видът съоръжение зависи от използвания метод при специфичния случай. Тази технология обаче все още е в ембрионален стадий по простата причина, че не е развивана. Първото съоръжение в света с много малки размери за добив на енергия от вълните е изградено през 2000 г. на шведския остров Айсли със структура от армиран бетон, в която е поставена турбина, развиваща 500 киловата мощност. Шотландската компания Уейвгьн вече е произвела нови про­тотип с 4 мегавата на Хебридските острови.

Друг обещаващ вид генератор на енергия от вълните използва принципа на осцилираща водна колона, която е изключително ефективна. Турбините на тези прототипи получават тласък във фазите на компресия и на декомпресия, като произвеждат мощност 2 мегавата. Днес те се използват в Швеция в рамките на проекта LIMPET (Land-Installed Marine-Powered Energy Transformer). Цената при режим на произведена енергия от вълните на морето е 0.075 долара за киловатчас.

Съществуват и други технически решения, които предвиждат използването на промените в налягането, наблюдаващи се под повърхността на морето, както и приложението на плавателни съдове, които могат да пре­насят чрез хидравлични бутала вълновото движение на генераторите. Следователно много са осъществимитеалтернативни системи, които представляват и своеоб­разно предизвикателство за креативността на инженерите, предоставяйки им хиляди възможности за изява. Така например сдружението AW-Energy е създало малки по раз­мер генератори с „врати“, които се движат около оста си, като всяка от тях произвежда 300 киловата енергия.   Съществува и възможността чрез осмоза да се извлича раз­пръснатата енергия в случаите, когато сладката вода от реките се влива в морето и се смесва със солената вода (виж „Енергия чрез осмоза“).

 

Енергия според принципа на Архимед

 

Някои новородени технологии на вълново движение експлоатират принципа на Архимед. Първите хидростатични системи, предназначени за търговската мрежа, са тествани през 2004 г. от AWS – Оушън Енерджи на брега на Португалия и произвеждат компресирана енергия между 2,4 и 4 мегавата.

Съоръженията се състоят от структура, закотвена на морското дъно, където е разположена въздушна камера, която се свива и разширява като акордеон всеки път, кога­то вълна премине през системата. В мига, в който вълна­та достигне въздушната камера, тя се свива, за да се раз­шири отново, след като вълната премине. Пак през 2004 г. американската компания Оушън Пауър технолоджи (ОРТ)реализира система със сходно действие, но с формата на бутало. Производствените цени са все още високи заради слабите продажби на този продукт в промишлени мащаби.

 

Енергия на приливите и отливите

Регулярните приливи и отливи на морското равнище-природен феномен от действието на Луната, са изключително подходящи за извличане на енергия. Тази технология, известна отскоро, е наречена „изкуствен язовир“. Проектът вече има реализация във френска Бретания – при ус­тието на река Ронс, близо до Сен Мало, където разликата между минималното и максималното ниво на Водата е 12-13 м.          Заводът е открит на 1 юли 1966 г. и е с капацитет 240 мегавата (600 гигават/ч годишно). Независимо от високите разходи за изграждане и поддържане, цената на произвежданата енергия е в пъти по-ниска. Системата функционира просто – водата от приливите се изсипва в „басейн“, където я завъртат 24 турбини, генериращи енер­гия като по време на отлив (изходящ поток). Другите цен­трове, базирани на този прототип по света, са с по-скром­ни размери и с ниски мощности – от 1 до 20 мегавата.

Изключение прави централата в Южна Корея, където е в процес на изграждане е ново съоръжение за 254 мегавата в близост до езерото Шива, освен това е финализиран и проект за друго съоръжение за 520 мегавата при залива Гарорим.

Бележка:

Таблица на другите вече съществуващи централи, из­вличащи енергия от морските приливи/отливи:

 

Tabli

                          

Енергия от морските течения и от приливи/отливи

Морските течения раздвижват моретата и океаните подобно на ветровете, които разтърсват атмосферата.Става дума за действително значим енергиен потенциал, който само от пролива в Месина е в състояние да разпреде­ли 538 гигавата годишно.           Турбините за експлоатиране на морските течения могат да бъдат както с хоризонтална ос, така и с вертикална (както при вятърните технологии), като някои от тях могат да прихващат притока на вода, идващ от всички посоки. Вярно е, че тези технологии представляват проблем за околната среда, но широката гама от възможни варианти за техническо решение на проблема позволява избор, който да е съвместим с екосистемата.

 

Енергия от температурните разлики

Първият експеримент за преобразуването на термич­на енергия на океаните в електрическа енергия с техно­логия ОТЕС – Осеаn Thermal Епегgу Conversion (Преобразуване на океанската енергия) датира от 1930 г., когато Джордж Клод създава в Куба съоръжение от 22 киловата. Въпреки това генераторите ОТЕК започват да привличат вниманието към себе си едва в средата на 90-те години, очертавайки се като доста обещаваща технология, коя­то извлича енергия от резките промени в температурите между океанската повърхност и океанските дълбини.

Тем­пературата на водата на океанската повърхност, когато е изложена на слънчевите лъчи, достига 25-28 градуса, докато в същото време най-дълбоките слоеве са с температура 6 -7 градуса. Следователно най-топлите Води, които се съ­бират на повърхността, позволяват лесно да се изпаряват субстанции, като амоняк и флуор. В първата фаза на про­цеса парните течения с високо налягане се насочват, за да задействат турбина, свързана с генератор на електрическа енергия. Във втората фаза на цикъла парите преминават в кондензатор, където се връщат в течното си състояние благодарение на ниските температури на ледената вода, всмукана от дъното. Става дума за процес, който може да бъде използван и за други цели, като например обезсоляванена водата и правенето й годна за пиене.

Този метод може да бъде използван за промишлено про­изводство на електрическа енергия в районите, където температурата на морската вода на повърхността дости­га стойности, равни или надхвърлящи 25 градуса. Следова­телно най-подходящият за тази цел е тропическият пояс. Макар и тези съоръжения все още да са на етап прототип, цената на енергията, добита така, е между 0.07 и 0.10 долара за киловатчас.

Днес се разработват и проекти за големи съоръжения от 100 и 250 мегавата, тъй като потен­циалът на енергията, която може да се произведе с тази технология на световно равнище, е огромен. 50 000 плуващи централи ОТЕК от 250 мегавата, с много по-малки разме­ри от днешните петролни платформи, са необходими, за да освободят най-сетне държавите от зависимостта на въглеводородите. Експертите са изчислили, че за един ден на територията на 60 милиона км2 тропически морета океанът е в състояние да абсорбира количество слънчева радиация, равна на топлината, съдържаща се в около 250 милиарда варела с петрол. Това означава, че преобразувайки дори по-малко от 0.001 % от тази термична енергия, произ­веденото количество енергия само по себе си ще бъде дос­татъчно, за да гарантира доставка, надвишаваща 20 пъти дневното потребление на електрическа енергия в САЩ. Повече от очевидно е, че подобна технология влиза в разрез с интересите на петролния картел, който се защитава, като подхранва страхове и неоправдани тревоги от еко­логичен характер, за да попречи на развитието й. В този контекст не е трудно да се досетим, че едва ли някой от големите проекти ще бъде някога осъществен.

Енергия от осмоза

В резултат на някои химически реакции, когато слад­ката вода от реките се влива в морето, тя освобождава огромни количества енергия, веднага след като влезе в кон-

такт със солената вода. Достатъчно е да знаем, че гене­рираната енергия от сладката вода на река Рейн, когато се влива в Северно море, е изчислима на около 1 гигават елек­тричество, или количеството, което е необходимо, за да се захранят 650 000 жилища. Така например в Скандинавския полуостров, където повече от 3300 м3/сек сладка вода се влива в морето, потенциалната енергия е 3300 мегавата. Система от този род може да бъде приложена при устието на реките в цял свят – от Ганг до Мисисипи, без да наруша­ва екологичното равновесие.

 

Енергия от инфрачервените лъчи

Създадените неотдавна микроантени от въглеродни наночастици може да революционизира технологията за експлоатиране на слънчева енергия. Стивън Новак от ла­бораторията в Айдахо на практика е изработил панели, които работят през нощта, абсорбирайки инфрачервените лъчи, излъчващи се от почвата, които имат много по-добри показатели в сравнение с традиционните фотоволтаични системи. Принципът на функциониране е много прост: око­ло половината от енергията на слънчевия спектър дости­га до Земята под формата на инфрачервени лъчи (Ir), кои­то могат да бъдат уловени денем и нощем от специални микроантени, тъй като абсорбираната топлина от земя­та по време на часовете през деня частично се освобождава през нощта. Ако освободените инфрачервени лъчи от почвата по време на тъмните часове на денонощието са изложени на облачно небе, те отскачат в противоположна посока и се връщат обратно назад, като така гарантират максималната ефективност на панелите. И обратното – в случай на ясно небе инфрачервените лъчи разсейват цяла­та топлина в пространството и това е причината, поради която през нощта пустините замръзват.

Лабораторните опити, които провежда Новак, доказ­ват възможността да се съберат до 84% фотони, излъчениповторно от почвата благодарение на система с микроантени с дължина на вълната на инфрачервените лъчи (над 700 нанометъра). Освен това, традиционните панели теоре­тично развиват максималната си ефективност, само кога­то клетките са съвършено позиционирани спрямо ъгъла на падане на слънчевите лъчи. Ако прекалено много се нагреят, производството на електрическа енергия пада до много ни­ски номинални стойности, докато микроантените могат да абсорбират инфрачервени лъчи в широко ъглово ветрило.      Говорим за безспорно революционна система в областта на слънчевата енергия, която работи по коренно различен на­чин от днешните фотоволтаични клетки.

Микроантените използват принципите на резонанс и са замислени да влизат в резонанс с високите честоти на ин­фрачервените лъчи (Ir), генерирайки променлив ток, който, за да се използва за битови нужди, е необходимо да се прео­бразува в стандартни стойности. Най-практичният начин, за да се преобразува токът, е използването на „изправящи мостове“. Но тъй като днешните силициеви полупровод­никови диоди, преобразуващи променливия (Ac) в прав ток (Dc), не работят на високи честоти, инженер Аймин Сонг от университета в Манчестър и июк. Гарет Модъл от университета в Колорадо вече реализират нов тип диод, който да използва и оптическите честоти. Тази нова технология може да работи денем и нощем, като се конструират мно­гопластови панели, така замислени, че да влизат в резонанс с всички различни честоти, добити от слънчевата енергия в рамките на 24 часа (слънчева дневна светлина, инфрачервени лъчи, излъчени от почвата през нощта, и тези, които се от­разяват от облаците).

Нормално ли е това, като се имат предвид споменатите технологии, около 2 милиарда души на нашата планета да нямат никакъв достъп до електро­енергия – данни от проучване на Бернони-Ефрем, направени за втори път от Good Energy Award (Награда за най-добра енергия), докато останалата част от населението да носи бремето на високите цени за „мръсна“ електроенергия (течни горива и ядрени централи с разпад), наложени от корпора­циите на едрите финансови среди?… Можем да очакваме, че и тази технология ще остане в стадий на прототип, за да бъде после напълно забравена от медиите.

Бележка:

Тази нова технология изисква производството на микроантени с размерите на инфрачервените лъчи, то­ест няколко стотици от нанометъра (един нанометър е милионна част от милиметъра). До момента са реализи­рани само микроантени, способни да действат в дадения инфрачервен спектър, но днешните нанотехнологии позво­ляват и производството на още по-ефикасни микроанте­ни, които могат да работят и в средния, и в близкия ин­фрачервен спектър. Голям тласък на този вид технология може да дойде от наночастиците от въглерод, създадени от Майкъл Страно, Хан Дже Хи и Джералдин Паулус от Масачузетския технически институт в Бостън. Група­та оповести чрез сп. Природни материали (12 септември 2010), че е открила начин да реализира микроантените на Новак, използвайки въглеродни наночастици. Странно и колегите му са изработили нещо като нишка с дължина 1000 нанометра и с плътност 400 нанометра, съставена от около 30 милиона наночастици. Разходите за наночастиците от въглерод през последните години са спаднали наполовина и според Страно в близко бъдеще ще стигнат до няколко цента от долара за либра (по-малко от половин килограм). Досега създадените наночастици имат ефек­тивност от 87% при съотношението между произведена и абсорбирана енергия, но проучвателната група сега рабо­ти над по-напреднала версия с ефективност 99%. Центъ­рът за нанотехнологии в университета в Копенхаген, и по конкретно Питър Крогщрур от Института Нийлс Бор, в сътрудничество с други изследователи и финансирани от сдружението Сън       Флейк, работи над чистотата на нанофибрите (електронна структура, напълно еднородна катоматериал). Най-обещаващите материали в тази посока не са изработени от въглеводород, а от галий и арсеник.

 

Слънчева енергия по желание от първия изкуствен лист

По Време на 241-вата национална среща на Американ­ското общество на химиците в Анахайм, Калифорния, през март 2011 г., изследователската група на Масачузетския технически институт, ръководена от професор Даниел Ночера, представя първото изкуствено листо в света, кое­то произвежда количество енергия, надвишаващо 10 пъти това, което се произвежда от естествената фотосинте­за. Супер слънчевата клетка използва материали с ниски цени като катализатори, изработени от никел и кобалт, които ускоряват химическите реакции и разделят водата на основните й съставни части – водород и кислород. Веднъж разделени, двата елемента се препращат в горивна клетка и се използват за производството на електрическа енергия. Учените смятат, че днес с по-малко от 4 литра вода изкуственото листо ще може да произведе необходимото електричество за отоплението на един дом във всяка слаборазвита страна. От последвалите опити на учените от Масачузетския технически институт се вижда, че изкуст­веното листо може да работи непрекъснато поне 45 часа. Както заявява професор Ночера, това означава, че в държави, където жилищата през зимните месеци се огряват от слънчеви лъчи, ако се снабдят с тази нова технология, те за много кратко време ще се превърнат в напълно самостоя­телни от гледна точка на енергийните нужди.

Освен това, изобретението Вече е готово за пускане в търговската мрежа. Автомобилният гигант ТАТА дори е подписал договор с изследователите от института за изграждането на малка електрическа централа голяма колкото хладилна клетка.        Остава проблемът, че този род сензационни новини веднага изчезват от полезрението на официалната научна литера­тура със същата бързина, с която са се появили. И ако товане беше практика, епохата на петрола и на ядрените електроцентрали едва ли щеше да съществува.

 

Технологията с компресиран въздух

Информационният свят не само прикрива значимите нови открития в областта на технологиите, но и изобре­тения, които могат да „изгризат“ скромни пазарни квоти на енергийните лобита. Технологията с компресиран въздух принадлежи на тази втора категория, защото никога не е имала очакваното търговско развитие. Публичният и дебют датира от 2001 г., когато френският инженер Сирил Жи Негре (бивш проектант на двигатели на формула 1 за Уилямс) представя на Мотор Шоу в Болоня първия авто­мобил в света с двигател с компресиран въздух, произведен от френската MDI. Използваният демонстрационен дви­гател употребява като движеща енергия силата на тла­съка, генерирана от въздуха, излизащ от камерата за ком­пресия, в която е бил складиран под налягане 300 бара. След като веднъж е складиран в резервоарите, въздухът може да бъде освободен, за да развие необходимата механична енергия и да задейства турбина или бутала, свързани с дви­гателя на автомобила. Това ново решение не произвежда никакъв физически вътрешен горивен процес и не отделя вредни емисии на газ. Изобретението веднага предизвиква изключителен интерес и създателят му получава няколко предложения за продажба на лиценза. Лицензът на патен­тите на Негре в Италия е закупен от Еоло Ауто, която замисля да изгради 10 завода за серийно производство на 4 различни модела или общо 8000 автомобили годишно. Про­тотипите гарантират прилични резултати: развиване на максимална скорост 110 км/час и безпроблемно изминаване на около 200 км на цена 0.77 евро за всеки 100 километра.

Тази технология обаче така и не влиза в производство, за­щото е спряна още в начален стадий. Предприятието изпра­ща назначените работници на трудовата борса още преди да са произвели и един автомобил. Някои източници сочат като причина за изненадващото спиране на търговския проект не­преодолими технически проблеми, свързани с образуването на лед в двигателя.

През 2007 г. френската фирма MDIна Негре най-после успява да разпространи в търговската мрежа автомобил с компресиран въздух, представяйки го в различни варианти – като се почне с малка и обикновена кола за градско каране на три колела и се стигне до големи автомобили.

Като се има предвид това, истинската революция на мотора с компресиран въздух не е в това да се конкурират транспортни средства за придвижване, а по-скоро в реали­зирането на ново поколение помощни генератори на ток с механично задвижване.     Автомобилите с компресиран въз­дух, макар и да имат незначителни стойности на замърся­ване, сведени до 0, изискват използването на традиционни източници на енергия за складирането на въздуха в бутилки под високо налягане. И така голямата полза от технологи­ята с компресиран въздух, която се подценява, е в много­бройните й приложения, когато не са необходими мощно­сти на екстремни компресии, или във всички онези случаи, в които складирането на въздух под налягане може да става механично и с малко усилие благодарение на системи с ръч­но зареждане и лостове.         Потенциалното развитие в тази област има всеобхватни мащаби, тъй като двигателите с компресиран въздух, които се зареждат ръчно със скром­ни размери и мощности, може да захранват алтернатори и електрическо динамо в извънредни случаи, а също така могат да се използват за производство на необходимия ток за всякакви електроуреди с ниско или средно потребление на ток.

Бележка:

Според  някои източници проблемът  с  двигатели­те с компресиран въздух е в образуването на лед в. След като се извършидекомпресия, от високото налягане въздухът се охлажда до 40° С и замразява конденза, който винаги има в двигателя, а това го блокира само след няколко минути работа. Гай Негре като че ли е разрешил този проблем преди доста време след като автомобилите му вече са в търговската мрежа. И автомобилният гигант ТАТА закупи тази технология но за да я използва в двигатели с хибридно захранване (в-к Република от 6 юони 2007).

 

Заключение

Настоящата антология на една колкото очарователна, толкова и сложна тема като забранената наука, завършва с тези последни редове с надеждата, че може да помогне на читателите да се запознаят с естествения ход на научния прогрес през нов ъгъл. Често пъти първата ни преценка е невярна и задълго се превръща в тежки окови за мисълта. Промишленият и финансов елит изкусно създават предраз­съдъци с тиражирането на фалшива информация (като провала на студения ядрен синтез), която, повтаряна перио­дично от медиите, в крайна сметка се приема за истина.

          Да натрапиш Внушението, че няма алтернатива на петрола е само по себе достатъчно, за да заставиш цялото население на земята да работи по 8-10 часа на ден (в най-добрия слу­чай), само и само хората някак си да свързват двата края, тоест да работят при условия на полуробство от монопо­лите. Стигаме до извода, че знанието представлява  висша форма на власт, а днешният култ към повърхностното (лековатия и безцелен живот) и към хедонизма (болезнена гршка за външността и имиджа, поклон пред материал­ните блага и модата на игрите за забавление губи-време) е първородният грях, който пречи на човечеството да от­крие ключа към изхода от мисловния си затвор.      Само след като осъзнаем, че лобитата упражняват контрол върху информацията, за да я използват като инструмент за ма­нипулиране, можем да се защитим от машинации, измами и масова хипноза. Истинското познание не минава от уве­реност към увереност, а от разумно съмнение до разумно съмнение. А това, че дори учените са престанали да ни вну­шават този постулат, е разочароващо доказателство, че живеем във време на измама и фалшиви идеали.

 

Марко Пицути

          Марко Пицути е роден в Рим през 1971 г. завършва право   в   Римския   университет   Ла   Сапиенца.

Работи в най-престжните държавни институции-Камарата на депутатите, Сената на Републиката и Държавния съвет. Повече от двайсет години прави свои независими проучвания, чийто плод са четирите му книги: Забранените научни открития, Забранените археологически открития, Търговия с душите ни и Търговци със здравето.

Занимава се и с научно експериментиране и сътрудничи на Музея за енергийните ресурси в Рим. Чест гост е в различни радиопредавания в качеството си на експерт по контраинформация. Участва с доклади на конгреси в цяла Италия, където демонстрира експерименти за безжично пренасяне на енергия с технологията на Тесла, предизвикващи огромен интерес. Пише статии за списание „Хера“.

 

Advertisements

Posted 10.06.2014 by vemiplast in Без категория

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: