Световният антиамериканизъм и причините за него   Leave a comment

От книгата „Банки, хляб и бомби – 2″ на Щефан Ердман

Макар, че медиите почти не информират за антиамериканизма в световен мащаб, той се усеща навсякъде.

Американецът Робърт Бауман, доктор на науките, ръко­води всички програми „Междузвездни войни“ при Форд и Картър. Той е извършил 101 бойни полета във Виетнам. Док­тор Бауман пише дисертацията си по аеронавтика и ядрена технология в Калифорнийския технологичен институт. Той е президент на Института за космически изследвания и е председателстващ архиепископ на Обединената католическа църква.

Този добре осведомен и високопоставен човек пише писмо до президента Джордж У. Буш по повод съвременната американска политика и опасността от всеобща ескалация. Писмото е публикувано в списание „Агитационна дейност – информация вместо дезинформация“. В него авторът споделя мнението на много американци и доказва, че повечето от тях категорично не са съгласни с политиката на Джордж У. Буш:

          „Господин президент, Вие не казахте на американския народ истината, защо сме мишена на тероризма. Вие казахте, че сме на прицел защото се застъпваме за демокрация, свобода и човешки права. Глупости! Ние сме на прицел за терористите, защото поддържаме в света диктатурата, робството и човешката експлоатация.

          Ние сме мишена за терористите, защото ни мразят, мразят ни, защото правителството ни извърши отвратителни неща.

          В колко страни по света свалихме избраните от народа  водачи и ги заменихме с военни диктатори, марионетки които бяха готови да продадат собствения си народ на американски мултинационални концерни?

          Така постъпихме в Иран, когато свалихме Мосадък, защото искаше да национализира петролната промишленост. Заменихме го с шаха и създадохме омразната национална гвардия САВАК, въоръжихме я и й платихме, така че да поробва, и тормози иранския народ. Всичко това за да осигурим финансовите интереси на нашите петролни компании.

          Учудващо ли е, че в Иран има хора, които ни мразят?

          Същото направихме и в Чили, когато свалихме Алиенде който беше демократично избран от народа, за да се установи в страната социализмът. Заменихме го с генерал Пиночет, брутален, дясно ориентиран военен диктатор. Чили и досега не може да се съвземе от събитията.

          Сторихме същото във Виетнам, като осуетихме демократичните избори на юг, които щяха да обединят страната под ръководството на Хо Ши Мин. На негово място поставихме цяла поредица неефективни марионетни мошеници, които ни поканиха да дойдем в страната им и да унищожим народа им което и направихме. (Имам 101 бойни полета в тази война.)

          По същия начин действахме в Ирак, където в безуспешен опит да свалим Саддам Хюсеин убихме четвърт милион граждани и още един милион със санкциите след това. Около половината невинни жертви бяха деца под петгодишна възраст. И разбира се, колко пъти вършихме същото в Ника­рагуа и във всички други „бананови републики“ в Латинска Америка? Винаги сваляхме народни водачи, които искаха земните богатства да се разпределят между хората, които ги обработват.

          Замествахме ги с ужасни тирани, които бяха готови да предадат и контролират собствения си народ, за да извле­кат печалба от богатствата на страната на Domino Sugar,United Fruit Company, Folgers u Chiquita Banana.Нашето правителство пречеше на демокрацията от една страна в друга, потискаше свободата и потъпкваше човеш­ките права. Това е причината да ни мразят навсякъде.      Как­то и причината да сме мишена на терористите.

          Канадците се радват на повече демокрация, повече свобода и човешки права, отколкото ние. Същото важи и за народите на Швеция и Норвегия. Да сте чули случайно, че е  бомбарди­рано някъде канадското посолство? Или норвежкото? А швед­ското? Не.

          Не ни мразят за това, че прилагаме демокрация, свобода и човешки права. Мразят ни защото правителството ни ли­шава от тези неща хората в страните от Третия свят, до чиито земни богатства се домогват нашите мултинационални концерни. Посятата от нас омраза ни се връща и ни преследва под формата на тероризъм – в бъдеще и под фор­мата на ядрен тероризъм.

          Вместо да изпращаме синовете и дъщерите си по всички краища на света да убиват араби, за да могат нефтодобив­ните компании да продават петрола, би трябвало да ги пра­щаме там, за да изграждат инфраструктурата, да доста­вят питейна вода и да изхранват гладуващите деца.

          Вместо да се стремим да бъдем господари на целия свят, би трябвало да станем отговорен член на семейството на нациите. Вместо да разполагаме стотици хиляди наши вой­ници по цялото земно кълбо, за да пазят финансовите инте­реси на мултинационалните ни концерни, би трябвало да ги върнем вкъщи и да изградим своя корпус на мира. Вместо да обучаваме терористи и ескадрони на смъртта на методи за мъчения и убийства, би трябвало да закрием School of theAmericas(без значение какво име се използва). (Армейската школа във Форт Бенинг, Джорджия, в която се обучават го­дишно стотици войници от Латинска Америка; има дока­зателства за множество нарушения на човешките права в Южна и Централна Америка от бивши нейни възпитани­ци. През 2000 г. школата е преименувана на The WesternHemisphere Institute for Security Cooperation.)

          Вместо да подкрепяме военни диктатури, би трябвало да подпомагаме истинските демокрации – правото на народи­те да избират своите водачи. Вместо навсякъде по света да подкрепяме бунтове, дестабилизация, убийства и терор, би трябвало да премахнем ЦРУ и да предоставим средствата на хуманитарни организации.

          Казано накратко, да започнем отново да вършим добро вместо зло.

          Да станем отново добри хора. Тогава ще изчезне и запла­хата от тероризъм. Това е истината, господин президент. Това иска да чуе американският народ. Ние сме добри хора. Само трябва да ни се каже истината и да ни се даде визия за бъдещо развитие. Вие можете да го сторите, господин президент.

          Спрете убиването. Спрете да оправдавате извършва­нето на убийства. Спрете наказателните действия. Поста­вете на първо място хората. Кажете им истината.

          Излишно е да се каже „той не го…“, и Дордж У. Буш също не го стори.           Семената, посети от нашите политически стратези, дадоха горчиви плодове.

Световният търговски център вече не съществува. Пентагонът е повреден. Хиляди американци са мъртви. Почти всеки журналист зове за мощна военна наказателна акция сре­щу всеки, който би могъл да е извършил това дело (предполага се Осама бен Ладен) и срещу всеки, който прикрива или пома­га на терористи (особено привържениците на талибанското правителство в Афганистан). Стив Дънлийви от Ню Йорк Поуст крещи: „Убийте мерзавците! Обучете убийци, наеме­те войници, дайте няколко милиона долара за ловци на глави, За да ги заловите живи или мъртви, най-добре мъртви. Що се отнася до градовете или държавите, които приемат тези червеи — просто ги изравнете със земята.“

          Изкушение е да се съгласиш с призивите. Не питая сим­патия към психопатите, убили хиляди наши хора. За подоб­ни действия няма извинение. Ако бяха ме повикали да се върнаотново на активна служба, бих го сторил., без да се колебая. В същото врете всичкият ми военен опит и знания ми нашеп­ват, че в миналото ударите за отмъщение не са решили проблемите, няма да ги решат и сега.

          Най-добрият антитерористичен апарат е този на Изра­ел. Той има невероятни успехи от военна гледна точка. Въпре­ки това Израел е обект на повече атаки от всички други държави взети заедно. Ако контраударите решаваха проблема, то израелците щяха да са народът в най-голяма безопас­ност.

          Терористичните атентати могат да секнат само по един начин: да се преустанови помощта за терористичните ор­ганизации от страна на по-голямата общност, която те представляват. Единственият правилен път е да се вслуша­те в хорските вопли и да се помъчим да ги облекчим в страда­нието им.

          Ако действително зад четирите отвличания на самолетите и последвалия кошмар стои Осама бен Ладен, то тряб­ва да се обсъдят общо проблемите на арабите и мюсюлманите и най-вече проблемите на палестинците. Това не означава да се изоставят израелците. Но би могло да означава спи­ране на финансовата и военна помощ за тях, докато пре­станат с населяването на окупираните територии и се върнат в границите от 1967година. Би могло да означава и възможност арабските страни сами да избират политическите си водачи, а не да ги управляват поставени от ЦРУ диктатори, които се подчиняват на западните петролни компании.

          Честър Гилингс го е казал много точно: „Как да отвърнем на удара на Бен Ладен ? Най-напред трябва да се запитате какво се надявате да постигнем: сигурност или отмъщение? Те взаимно се изключват: ако преследвате отмъщението, със сигурност ще ограничим сигурността си. Ако се стремим кът сигурност, трябва да започнем да отговаряме и на по-сложните въпроси: какви оплаквания излагат палестинци­те и арабският свят срещу Съединените щати и в какво се състои действителната ни вина в тази несправедливост? Трябва да отстраним нередностите там, където сме винов­ни. По проблемите, за които нямаме вина или не виждаме начини за решаване, трябва да изложим становището си пред арабите честно и откровено.

          Казано накратко, най-добриятначин на действие е да се оттеглим от крамолите на регио­на и да не участваме в битките.“

          Убийството на Бен Ладен сега би го превърнало в мъченик. Хиляди ще се надигнат, за да заемат мястото ту. Ще продължат терористичните атентати и може би ще бъдат много по-страшни от 11 септември. Има и друг път. В краткосрочен план трябва да се защитим от онези, които вече ни мразят. Това означава засилени мерки за сигурност и по-доб­ри разузнавателни служби. През март предложих на конгресмените да се откажат от всякакви средства за „Междузвездни войни“, докато правителството и администрация­та покажат, че са разпоредили разследването, да открият и заловят всички оръжия за масово унищожение, които тайно се внасят в страната ни (значително по-голяма заплаха от междуконтиненталните ракети). Могат да се вземат мно­го мерки,за да се повиши сигурността ни, без да се  ограничават гражданските ни права.

          Само че в по-дългосрочен план трябва да променим поли­тиката си, за да не провокираме страх и омраза, които създа­ват нови терористи. Ако станем независими от чуждестранния петрол – чрез съхраняване, чрез ефективно използване на енергията, чрез енергийни продукти от нови източници и като преминем към природосъобразен транспорт, – ще бъдем в състояние да водим разумна близкоизточна политика.

          Огромното мнозинство араби и мюсюлмани са добри, ми­ролюбиви хора. Една достатъчно голяма част от тях обаче, водена от отчаяние, гняв и страх, се обърна най-напред кът Арафат, а сега се присъедини кът Бен Ладен, за да облекчи нещастието си.

          Господин президент, премахнете отчаянието, дайте им малко надежда и подкрепата за тероризма ще се изпари във въздуха. Щом това се постигне, Бен Ладен ще бъде принуден да изостави тероризма – както направи и Арафат, – или ще бъде третиран като обикновен престъп­ник. И в двата случая той и парите му няма вече да пред­ставляват заплаха. Ние можем да разчитаме на сигурност… или на отмъщение. Не можем да имаме и двете.

          Би трябвало да сме добри вместо лоши. И ако сме добри, кой би застанал срещу нас? Кой би ни мразил? Кой би искал да ни бомбардира?

Това е истината, господин президент. Това трябваше да чуе американският народ.“

Още нещо за размисъл…

Не искам да лишавам читателя от следващия текст, кой­то посвоему разкрива причините за тероризма, както и за повсеместния антиамериканизъм:

          „Терор-Ако ужасните събития от 11 септември все още ти създават проблеми, отдели две минути време да почетеш паметта на 3000 цивилни жертви от Ню Йорк, Вашинг­тон и Пенсилвания… Така и така си се захванал с това, мо­жеш да отделиш още тринайсет минути мълчание за 130 000 цивилни иракчани, които загинаха през 1991 г. по заповед на Джордж Буш старши. После можеш да си спомниш как след това американците пееха и танцуваха по улиците, празну­ваха и ликуваха. Сега отдели време за следващите двайсет минути почит за 200 000 ирански цивилни граждани, които през осемдесетте станаха жертва на спонсорираните с аме­риканско оръжие и пари иракчани, преди Америка да смени посоката и да избере за врагове своите иракски приятели. Трябва да отделиш още петнайсет минути да поменем рус­наците и 150 000 афганистанци, убити от талибаните, които получиха скъпото си образование и помощ от ЦРУ. Ще ти трябват още десет минути мълчание за 100 000 ци­вилни жертви на американските бомбардировки над Хиро­шима и Нагасаки по време на Втората световна война. Вече мълча един час.

          Две минути за убитите американци в Ню Йорк, Вашингтон и Пенсилвания и петдесет и осем мину­ти за техните жертви по света. Ако все още не осъзнаваш напълно ясно взаимоотношенията, можеш да добавиш още един час мълчание за жертвите на Виетнамската война. Или За кървавата баня в Панама през 1989 г., когато американски войски нападнаха бедни, невинни селяни и оставиха след себе си 20 000 бездомни и хиляди мъртви. Или за милионите деца, които умряха поради недостиг на храна заради ембаргото на САЩ срещу Ирак и Куба. Или за стотиците хиляди, загина­ли в гражданските войни, финансирани от Съединените щати (в Чили, Аржентина, Уругвай, Боливия, Гватемала, Ел Салвадор – само малка част от всички примери). А сега можем отново да поговорим за тероризма…..”

 

Така ли изглежда „мирната политика“?

Следващият списък на американски акции в периода след Втората световна война, които официално се назовават „мер­ки за стабилизиране на мира„, много ще помогне, за да проследим защо по цял свят антиамериканизмът непрекъснато расте. Това изреждане на американските маневри, войни, полицейски операции, участия чрез логистика и снабдяване няма претенции, че е изчерпателно:

  • Студената война по целия свят: 28.02.1946 г. – 25.12.1991 г.
  • Корейската война: 27.06.1950 г. – 27.07.1953 г.
  • Суецката криза: Египет, 26.07-15.11.1956 г.
  • Операция Б1ие Ваt: Ливан, 15.07-20.10.1958 г.
  • Тайванският пролив: 25.08.1958 г. – юни 1963 г.
  • Конго: 14.07.1960 – 01.09.1962 г.
  • Лаос: 19.04.1961 – 07.10.1962 г.
  • Операция Tailwind: Лаос, 1970 г.
  • Операция Ivory Coast/Kingoin: Северен Виетнам, 21.11.1970 г.
  • Операция Endsweep: Северен Виетнам, 27.01.1972 г. -27.07.1973 г.
  • Операция LinebackerI: Северен Виетнам, 10.05-23.10.1972 г.
  • Операция LinebackerII: Северен Виетнам, 18-29.12.1972 г.
  • Операция Pocket Money: Северен Виетнам, 09.05-23.10.1972 г.
  • Операция Freedom Train: Северен Виетнам, 06.04-10.05.1972 г.
  • Операция Arc Light:Югоизточна Азия, 18.06.1965 – април1970 г.
  • Операция Rolling Thunder: Южен Виетнам, 24.02.1965 – ок­томври 1968 г.
  • Операция Ranch Hand:Южен Виетнам, януари 1962 г. -1971 г.
  • Виетнамската война: Виетнам, 15.03.1962 г. – 28.01.1973 г.
  • Кубинската криза: в световен мащаб, 25.10.1962 г. – юни 1963 г.
  • Операция Powerpack: Доминиканска Република, 28.04.1965 г. -21.09.1966 г.
  • Шестдневната война: Среден Изток, 13.05-10.06.1967 г.    .
  • Операция Nickel Grass: Среден Изток, 06.10-17.11.1973 г.
  • Операция Eagle Pull: Камбоджа, 11-13.04.1975 г.
  • Операция Frequent Wind: евакуация от Сайгон, 29-30.04.1975 г.
  • Операция Mayaguezc: Камбоджа, 15.05.1975 г.
  • Операции Eagle Claw h Desert One: Иран, 25.04.1980 г.
  • Ел Салвадор, Никарагуа: 01.01.1981 г. и 01.02.1992 г.
  • Заливът Сидра: Либия, 18.08.1981 г.
  • US Multinational Force: Ливан, 25.08.1982 г. – 01.12.1987 г.
  • Операция Urgent Fury: Гренада, 23.10-21.11.1983 г.
  • Операция Attain Document:Либия, 26.01-29.03.1986 г.
  • Операция El Dorado Canyon: Либия, 12-17.04.1986 г.
  • Операция Blast Furnace:: Боливия, юли – ноември 1986 г.
  • Операция Praying Mantis: Персийски залив, 17-19.04.1988 г.
  • Операция Ernest Will: Персийски залив, 24.07.1987 г. -02.08.1990 г.
  • Операция Promote Liberty: Панама, 31.07.1990 г.
  • Операция Just Cause:Панама, 20.12.1989 г. – 31.01.1990 г.
  • Операция Nimrod Dancer:Панама, май – 20.12.1989 г.
  • Операция Ghost Zone: Боливия, март 1990 г. – 1993 г.
  • Операция Sharp Edge: Либерия, май 1990 г. – 08.01.1991 г.
  • Операция Desert Calm: Югозападна Азия, 01.03.1991 г. -01.01.1992 г.
  • Операции Desert Sword  и Desert Sabre: Югозападна Азия,24.02.1991 г.
  • Операция Desert Storm: Ирак, 17.01-28.02.1991 г.
  • Операция Imminent Thunder: ноември 1990 г.
  • Операция Desert Shield: 02.08.1990 г. – 17.01.1991 г.
  • Операция Eastern Exit: Сомалия, 02-11.01.1991 г.
  • Операция Productive Effort/Sea Angel: Бангладеш, май – юни1991 г.
  • Операция Fiery Vigil: Филипини, юни 1991 г.
  • Операция Victor Squared: Хаити, септември 1991 г.
  • Операция Quick Lift: Заир, 24.09-07.10.1991 г.
  • Операция Desert Farewell: Югозападна Азия, от 01.01.1992 г.
  • Операция Silver Anvil: Сиера Леоне, 02-05.05.1992 г.
  • Операция Distant Runner: Руанда, 09-05.04.1994 г.
  • Операции Quiet Resolve иSupport Hope: Руанда, 22.07-30.09.1994 г.
  • Операция Uphold/Restore Democracy: Хаити, 19.09.1994 г. -31.03.1995 г.
  • Операция Golden Pheasant:Хондурас от март 1988 г.
  • Операция Wipeout:Хавай, от 1990 г.
  • Операция Support Justice: Южна Америка, 1991 г. – 1994 г.
  • Операция Coronet Nighthawk: Централна и Южна Америка, от 1991 г.
  • Операция Desert Falcon: Саудитска Арабия, от 1991 г.
  • Операция Southern Watch: Ирак, от 1991 г.
  • Операция Provide Comfort: Кюрдистан, 05.04.1991 г. -декем­ври 1994 г.
  • Операция Provide Comfort II: Кюрдистан, 24.07.1991 г. -31.12.1996 г.
  • Операция Provide Hope J-V: ОНД, 10.02.1992 г. -10.05.1999 г.
  • Операция Provide Promise: Босна, 03.07.1992 г. – март 1996 г.
  • Операция Maritime Monitor:Адриатика, 16.07-22.11.1992 г.
  • Операция Sky Monitoi:Босна и Херцеговина, от 16.10.1992 г.
  • Операция Maritime Guard:Адриатика, 22.11.1992 г. – 15.06.1993 г.
  • Операция Desert Strike: Ирак, 17.01., 26.06. и 03.09.1996 г.
  • Операция Deny Flight:Босна, 12.04.1993 г. – 20.12.1995 г.
  • Операция Steady State: Южна Америка, 1994 г. – април 1996 г.
  • Операция Quick Response: Централна Африканска Републи­ка, май 1994 г. – август 1996 г.
  • Операция Able Sentry: Сърбия и Македония, от 05.07.1994 г.
  • Операция Vigliant Warrior: Кувейт, октомври – ноември1994 г.
  • Операция Sharp Guard:Адриатика, 15.06.1993 г. – декември1995 г.
  • Операция Safe Border:Перу/ Еквадор, от 1995 г.
  • Операция United Shield: Сомалия, 22.01-02.07.1995 г.
  • Операция Nomad Vigil: Албания, 01.07.1995 г. – 05.11.1996 г.
  • Операция Quick Lift: Хърватска, юли 1995 г.
  • Операция Outermined Effort:Босна, юли – декември 1995 г.
  • Операция Vigliant Sentinel:Кувейт, от август 1995 г.
  • Операция Deliberate Force: Република Сръбска, 29.08-21.09.1995 г.
  • Операция Joint Endeavor: Босна и Херцеговина, декември1995 г.- 1996 г.
  • Операция Decisive Enhancement: Адриатика, декември 1995 г. -19.06.1996 г.
  • Операция Decisive Endeavor/Decisive Edge: Босна и Херцего­вина, януари – декември 1996 г.
  • Операция Nomad Endeavor:Ташар, Унгария, от март 1996 г.
  • Операция Laxer Strike: Южна Африка, от април 1996 г.
  • Операция Assured Response: Либерия, април – август 1996 г.
  • Операция Desert Focus: Саудитска Арабия, от юли 1996 г.
  • Операция Paelfle Haven/Quick Transit: Ирак-Гуам, 15.09-16.12.1996 г.
  • Операция Guardian Assistance: Заир/ Руанда/ Уганда, 15.11—27.12.1996 г.
  • Операция Determined Guard: Адриатика, от декември 1996 г.
  • Операция Northern Watch: Кюрдистан, от 31.12.1996 г.
  • Операция Guardian Retrieval:Конго, март – юни 1997 г.
  • Операция Noble Obelisk: Сиера Леоне, май – юни 1997 г.
  • Операция Bevel Edge: Камбоджа, юли 1997 г.
  • Операция Phoenix Scorpion I: Ирак, ноември 1997 г.
  • Операция Noble Response:Кения, 21.01-23.03.1998 г.
  • Операция Phoenix Scorpion II: Ирак, февруари 1998 г.
  • Операция Shepherd Venture: Гвинея Бисау, 10-17.06.1998 г.
  • Операция Determined Falcon: Косово/ Албания, 15-16.06.1998 г.
  • Операция Joint Force: от 20.06.1998 г.
  • Операция Joint Guard: Босна и Херцеговина, 20.06.1998 г.
  • Операция Deliberate Force: Босна и Херцеговина, 20.06.1998 г.
  • Операция Resolute Response: Африка, от август 1998 г.
  • Операция Infinite Reach: Судан/ Афганистан, 20.08.1998 г.
  • Операция Determined Force: Косово, 08.10.1998 г. – 24.03.1999 г.
  • Операция Eagle Eye: Косово, 16.10.1998 г. – 24.03.1999 г.
  • Операция Phoenix Scorpion III: Ирак, ноември 1998 г.
  • Операция Phoenix Scorpion IV: Ирак, декември 1998 г.
  • Операция Desert Fox: Ирак, 16-20.12.1998 г.
  • Операция Cobalt Flash: Косово, от 23.03.1999 г.
  • Операция Sustain Hope/ Allied Harbour: Косово, от 05.04.1999 г.
  • Операция Shining Hope: Косово, от 05.04.1999 г.
  • Афганистанска война: 2001 г.
  • Иракска война: 2003 г.

 

 

Съществува правителство в сян­ка със собствени военновъздушни сили, собствени военноморски сили, собствени механизми за снабдяване с пари, както и с възможността да налага своите представи за национални инте­реси без какъвто и да е контрол и без зачитане на закона.

 

Американският сенатор Даниел К.

 

 

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: