КРИВОРАЗБРАНАТА ДЕМОКРАЦИЯ РАЖДА ПОЛИТИЧЕСКИ ЧУДОВИЩА   Leave a comment

Писателят Александър Томов

Tomov

За двадесет години криминален преход към криворазбрана демокрация много от нас се превърнаха в жалки безсловесници, от които нищо не зависи, или ако уж нещо зависи, няма кой да ни чуе и да ни обърне внимание.

          Тъкмо това става у нас, защото хората, които ни ограбиха с алчността и с подлостта си, сега говорят най-много… Те ни обработват, обещават, манипулират. Сякаш сме попаднали на някакви зли демони, в някаква страна на кривите огледала, където постоянно казват на черното бяло и държат ние да им вярваме! Нима не бе ясно още от самото начало, още от далечната 1989 година на миналия век, от зората на тоя наш кошмарен преход, че всичко ще бъде тъкмо така, че подлеците и хитреците ще надделеят, ще победят и сега тихо ще ни се подиграват? Нима не бе ясно още когато се формираше грабежа, още когато се създаваха борческите бригади по време на Лукановата зима, че духът умишлено е изпуснат от бутилката? Че нашата свобода и демокрация ще бъдат изкривени от мнозина родни тарикати и подло използвана от тях за лична изгода? Че някогашното социалистическо и комунистическо насилие ще бъде прилагано по друг, коренно различен вече начин – чрез диктата на мутрите, които бившите номенклатури и ченгета ще използват за налагане на тяхната „свобода“ и „демокрация“… Така натрупаха милионите си, напазаруваха вестници и телевизии и скрито им диктуват какво да пишат, кого и как да омаскаряват, кого и как да въздигат и хвалят. Защото нашата уж „средна класа“ бе създадена и формирана тъкмо от тия едри грабители, от по- едрите чудовища и далавераджии, които дадоха възможност и на по дребните от тях да грабят, за да има уж мир и спокойствие, илюзорно „пазарно равновесие“. Та да се сбъдне прочутата максима на Жан-Жак Русо още от осемнайсети век: „По добре да живееш с мошеници, отколкото с разбойници…“

          На това прилича днес нашият преход, тъкмо нашите мутри, нашите разбойници днес са вече с бели якички, със своите кохорти от съдии и адвокати, с депутати и с политици, които в сянка стоят зад тях и са превърнали държавата ни в неописуем бардак, в нещо умопомрачително от където и да го погледнеш. Нима не беше ясно още тогава, че нашите „сини“ и „десни“ уж демократи също се готвят да грабят с всички сили, за да заприличат на „левите“, повечето от които на ръководните постове станаха милионери? Както бе ясно, че мошеническата приватизация бе скроена тъкмо по начин, който максимално да обслужи техните интереси. Помните ли боновите книжки, дето на всичките до един ни бяха връчени в името на приватизацията? Кой от нас получи някакви дивиденти? Кой стана „средна класа“, за която говореха под път и над път ? „Сини“ и „десни“ се оказаха същите като ония „леви“ мошеници, дето първи започнаха да грабят и се превърнаха в техни подли съучастници. В двулични политически чудовища, които сега пак ни подканят да гласуваме и да ги преизбираме, за да се настанят пак по-близо до държавната ясла. И до лостовете на властта, с които по-лесно и безнаказано да продължат да въртят всевъзможните далавери.

          Никога в родината ни не е имало по- двулични, по-корумпирани, по-подли времена от днешните. Никога тя не е била толкова претъпкана с въжеиграчи, демагози и подлеци – истински морални чудовища, които ни се усмихват, говорят, обещават, лъжат и мажат от страници на вестниците и екрани на разни телевизии… А бедният и стресиран от управленски безумия обикновен българин е тяхната първа жертва и ако не се опомни, ако най-сетне не си отвори очите, тези същите чудовища за последно ще му ги затворят и дори ще му прочетат заупокойна молитва. Криворазбраната наша свобода и демокрация родиха тъкмо това. Не мислехме, че ще се стигне дотук, не предполагахме изобщо, че ще стане така, не подозирахме , че ще бъдем изработени от тия същите подлеци. Но им позволихме, дадохме им възможност да го направят, за да повтаряме сега като притча известната максима: всеки народ си заслужава онези, които го управляват… Крайно време е да се запитаме с какво всеки от нас допринесе за създаването на тия морални чудовища, които години наред паразитират върху гърба на българския народ, грабят го и отново искат да го управляват. За да продължат да грабят. Ако не си отговорим на този въпрос и не анализираме точно онова, което се случи у нас през последните 20 години, не бива да се надяваме, че в България най-сетне може да има дълго жадуваната истинска свобода и градивна демокрация. Няма да споменавам имената на разноцветните политически въжеиграчи, нагли грабители и подлеци, защото всички ги знаем. Идват избори и ако не се освободим от тези, които сами създадохме и позволихме да ни ограбват и да се разпореждат с живота ни, ако не сменим посоката на нашето развитие, обществото ни отново ще затъне в убийствена летаргия и безвремие. В още по-убийствен социален сън, от който ще се събуждаме все така погнусени, отчаяни, омерзени от нашата кошмарна действителност.

Александър ТОМОВ

Източник:     Tomov

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: