Свидетел на Историята   Leave a comment

Цялата книга в EPUB файл.

Иван-Пехливанов --- бившия президент-на-на-български-Industrial-Association_p2532Инж. Иван Пехливанов, е бил зам-министър на машиностроенето през 70-те, дългогодишен  председател на БИСА (Българска индустриална стопанска асоциация – днешната Българска стопанска камара), поставил нейните основи и постигнал признанието й на национално и международно ниво, ръководил асоциацията от 1983 г. до 1990 г. , Над две години е председател на ЦКС (Централен кооперативен съюз).

В „Свидетел на историята“ Иван Пехливанов разказва за своя живот, който обаче е неразривно свързан с индустриализацията на България по времето на социализма, периодът 1944 г. – 1989 г., който е най-изопачаваният и фалшифицираният период от нашата история, период, който е обявен от официалната власт за несъществуващ.

Една от целите за тази амнезия на новите ни политици е прикриването на престъпния грабеж, който се извърши и загубата на националния ни суверенитет. Бил съм военнослужещ като танкист -техник и ще ви дам само този пример: По мое време имахме 2500 танка, а сега са – 80.

Авторът е инженер със специалности „технология на машиностроенето“ и „хидравлични машини“. Той не изпада в идеологически пристрастия, а разказва просто и ясно за своя професионален път. Разказва, а ние откриваме каква България сме загубили, защото и ние, които живяхме и се трудихме тогава, не сме били наясно какво богатство сме имали.

Затова нека се вслушаме в думите му:

„Бъдните поколения трябва да знаят, че България е била индустриална страна, една от 30-те държави, участващи в световния експорт на машини. Създавали сме технологии и продукти, които могат да бъдат гордост за всяка нация! Без тази памет е невъзможно ново възраждане на България. “

Извадки от книгата:

… „Сега самонадеяни лаици с лекота отричат ​​изграденото от нашите поколения. Не се и замислят какви щяха да бъдат днес самите те, ако предците им не бяха завършили гимназии и ВУЗ, ако не бяха се посветили на денонощен труд за техническото преобразуване и модернизиране на страната, ако не бяха променили така радикално индустриалния облик на България?

– Нима е толкова трудно да се осъзнае, че машиностроенето прави икономиката ефективна? Веригата: руда – концентрат – олово – тягова батерия – електрокар, или: руда – концентрат – електролитна мед – проводник – електромотор – електротелфер, и много подобни вериги стократно увеличават цената на суровините и създават работа на милиони хора. Тази истина, осъзната още през 50 – те години и осъществена през следващите десетилетия, осигури икономическия растеж и напредъка на България. Днес веригите са скъсани, отново производството спира до суровината и до концентрата. България се върна на довоенната си позиция – суровинен придатък на напредналите страни.

– Специфичната следвоенна геополитическа обстановка създаде възможност малка България да развие индустрия, в т.ч. машиностроене, електроника, изчислителна техника, автоматика и роботика. За 30 години те станаха реалност благодарение на неимоверните усилия на няколко поколения и преди всичко на националния ни научен и индустриален интелект. Това съчетание на обективни и субективни фактори може да се появи само веднъж във вековната история на една нация и е неин велик шанс. Ние не пропуснахме тази уникална възможност за България. „…

…. „През годините след 1990 г. в живота ни нахлуха много повече и по-фатални магически думи. Грозното в тях е, че не са за градеж, а за рушене. С магиите“ земята в реални граници „и“ ликвидационни съвети „беше разрушено съвременното ни селско стопанство с 12 милиона декара поливни площи, с прекрасни животновъдни ферми, с огромна механизация, с годишен добив от 10 милиона тона зърно и с най-голямата в Европа комасация (прегрупиране). Магията“ приватизация „разсипа индустрия за 120 милиарда щатски долара „Пазарна икономика“ унищожи икономиката ни и доведе 80% от населението до нищета. С магическите думи „здравна каса“ и  фокусът „клинични пътеки“ бе срината здравната система. Днес с нови магии ще закрият самата България. Явно , това е подход на всяка власт – от всяка епоха и във всяка система Вижте какво става с магията „световен тероризъм“!

От последната четвърт на XX и началото на новия XXI век могъщите масови медии създават масово мислене, което се управлява чрез постоянно сменящи се магии и илюзии. Вече успяват само силите, които могат да ги създават, поддържат и сменят навреме. Пред днешните гигантски шамански постройки Живковите „мултипликации“ и „подходи“ изглеждат като детски игри. „…

, … „След 1990 г.“ Ипома „беше разгромена и продадена на безценица. Първи от социалистическите страни започнахме производството на пластмасови мебели за дома, за обзавеждане на ресторанти, на стадиони и плажове. Сега мебелите се внасят от чужбина.“ .. ..

…. „След промяната изградените МСП (малки и средни предприятия) се разграбиха от хора, нямащи нищо общо с тяхното създаване и развитие, освен авторство върху технологията на грабежа. Създателите, някои от които и с авторски права върху новите им технологии, бяха обругани, разгонени, дори доведени до фатален край като доцент инж. Георги Костов.

През последното петнадесетолетие се вдигаше немалък шум около малката индустрия. Обещаваха с нея да въведат пазарната икономика, да изградят новата средна класа. Това е измама защото:

Ликвидираха външните пазари на индустрията;

Вътрешният пазар стана разграден двор за чуждите стоки;

Рухна инвестиционното и текущо банково кредитиране;

Развихриха се престъпността, чиновническият рекет;

Изоставен бе собственият ни опит по МСП.

При тези условия да се говори за малка индустрия е некомпетентно и нечистоплътно. „….

…. „Защо беше необходим митът за гигантоманията? Той даде възможност за поредно обругаване на изградената индустрия, с него бе“ обосновано „разрушаването й.“ ….

…. „МСП се съоръжаваха с оборудване предимно от Запад, като се ползваха валутни кредити Погасяваха се с постъпленията от експорта на новата продукция Имаше и антиимпортни МСП -… Спиращи внос от запад Две постановления на Министерския съвет задължаваха Комитета по планиране и Министерството на външната търговия да погасяват кредитите за изграждането им със спестената валута от спрения внос. Те обаче не ги спазваха, изземаха спестеното и предприятията оставаха длъжници. С годините дълговете им нараснаха неспасяемо. Това се знаеше от всички инстанции, посрещаха ни с усмивка, обещаваха , и пак продължаваха издевателството над излъганите предприятия и над „Минералбанк“. Ежегодните доклади на БИСА и на банката до Министерския съвет оставаха без последици. Държавният контрол при проверките констатираше това нарушение, но не наказваше виновните, а потърпевшите. Това продължи до 1990 година, когато неизплатените кредити с лихвите надхвърлиха 50 милиона щатски долара. Така преднамерено бе създаден митът за неефективност на „Минералбанк“ и на МСП. „….

. …. „Беше 1986 година България имаше:

Брутен външен дълг: 4,67 милиарда USD;

Погасени през годината главница и лихви: 2,73 милиарда USD;

Валутни вземания: 1,52 милиарда USD;

Валутен резерв: 1,52 милиарда USD;

Износ през 1987 г. (Само доларов): 3,27 милиарда USD; „….

…. „Днес“ наследниците „на Стамболийски мълчат за този забележителен четиригодишен период И това не е случайно -. Той разкрива неприятни неща за съвременните ни политици.

Истината е: Стамболийски е провеждал завършена лява и кооперативна политика.

За първи път в света правителство обявява кооперативната идея за национална стратегия. Тя гласи: „Целта на земеделската власт е кооперацията да стане държавна политика През кооперацията трябва да преминава всичко:. Производство, търговия, износ“. И още: „Ние не сме против капитала Като защитници на собствеността ние не можем да бъдем врагове на собствената си рожба – капитала Като защитници на труда, ние сме за кооперативния капитал Земеделският съюз е открит и непримирим противник на хищния капитал, който… експлоатира „“ чуждия труд в полза на едно, или на няколко лица. ….

… „След няколко години фактите показаха :. Бях изваден, за да не попреча за голямото разграбване на кооперативната система!

А от нея имаше какво да се ограби. Ето някои данни към 1989 г:.

Кооперативната собственост възлизаше на четири милиарда лева.

Тя включваше:

30 200 търговски обекта и хранителни заведения;

28 окръжни складови бази за търговия на едро;

3600 изкупвателни пунктове;

70% от хлебозаводите, фурните и мандрите на страната;

100% от заводите за безалкохолни напитки;

80% от заводите за бутилиране на минерални води.

Кооперативни бяха:

Единствената лаборатория за производство на гъбен мицел; Най-големият завод в Европа за производство на гъби, на гъбни консерви и пастети;

Дванадесет бази за производство на гъбен компост;

Лаборатория за окачествяване и разфасовка на пчелен мед;

Заводи за: яйчен прах; екструдирани хлебни изделия, включително корнфлейкс; продукти от картофи; преработка на пух; преработка и дълбоко замрзяване на охлювно месо.

Притежаваше още: заводи за производство на плодови концентрати и ароматизатори; консервни заводи; предприятия за захарни и сладкарски изделия; свинеферми; зайцеферми със зайцекланица; ферми за люпене и гушене на гъски; кланица за гъски и база за експорт на гъши дроб, винарски изби; бази за бланширане, сушене, пакетиране, балиране и експорт на билки, диворастящи гъби, плодове и зеленчуци.

Системата имаше десетилетни традиционни пазари в Германия, Швеция, Швейцария, Португалия, Испания, Италия, Австрия, Близкия изток, в страни от Латинска Америка и Африка. „….

…. „Кооперативното богатство можеше да се превърне в материалната стартова база за ново мощно развитие на България след демократичните промени.

ТЪРГОВИЯТА на дребно през 1990 г. включваше:

Брой обекти: държавни – 54,5%; кооперативни – 44,5%; частни – 1%. Стокооборот: държавен – 70,7%; кооперативен – 29,2%; частен – 0,1%. Почти същото съотношение се запазваше и в търговията на едро.

След разпада на държавната търговия кооперациите изпреварваха стократно новите частни търговци. И стана чудо: днес съществува само частна търговия, кооперативната бе върната на равнището на първото десетилетие на XX век. Това могат да постигнат само „кооперативни ръководители“ с манталитет на конекрадци.

Кооперативната система имаше златни възможности да навлезе в ГОЛЯМАТА ИНДУСТРИЯ. Годишната й печалба достигаше един милиард лева. Валутният доход от експорта надхвърляше 25 милиона щатски долара. Срещу четири милиардната си собственост можеше да получи кредити, с които да приватизира и да превърне в кооперативна собственост стотици държавни обекти, подхождащи на индустриалната й структура. И тази възможност я пропиляха. Изникналите от нищото „капиталисти“ и „групировки“ за няколко години „приватизираха“ не само държавната, но разграбиха и кооперативната промишленост. „….

…. „При реставрацията на капитализма в България кооперативната система се нуждаеше от своя нова стратегия Нейната върхушка нямаше нито подготовка, нито задача да се занимава с това Тя имаше друго поръчение -… Да ликвидира кооперацията Като възнаграждение получи право да участва в разграбването. Това стана чрез ПРИВАТИЗАЦИЯ НА КООПЕРАТИВНАТА СОБСТВЕНОСТ.

България е единствената страна, в която се извърши такъв зловещ процес. Приватизацията е раздържавяване, прехвърляне на държавната собственост в частни ръце. Но как да се приватизира кооперативната собственост когато тя е групова частна собственост? Преминаването на частна собственост от едни в други ръце може да стане по два начина: чрез кражба, или чрез разпродаване. „Разкоопериране“ – масова продажба на кооперативната собственост на частни лица, това е голямото „откритие“ на корумпираните ни кооперативни ръководители – СКРИТА КРАЖБА!.

За да стане това и за да се продаде на безценица, кооперативната собственост трябваше да бъде губеща. Не беше леко ресторанти, хотели, крайпътни заведения, хлебопекарни, предприятия за безалкохолни напитки, консервни заводи и други обекти (сред които и една бензиностанция), които бяха най-апетитни обекти за новите частни собственици, да се направят губещи за кооперативната система. Панчоивановци постигнаха и това.

„Разкооперирани“ – продадени бяха най-добрите индустриални и търговски обекти. Дълъг е списъкът им. Ето само три, за които вероятно получиха своята „награда“ и организаторите.

Заводът за безалкохолни напитки „Ст.Сюлемезов“ в София, най-големият на Балканите беше продаден на чуждестранна фирма за жълти стотинки.

Заводът за гъби, гъбни консерви и пастети в с. Красен, Русенско, в който само новото италианско оборудване струваше 2 милиона $ навярно бе подарен на „заслужили“ лица.

Заводът за обработка и дълбоко замразяване на охлювно месо в Берковица – затворен, оборудването му – пренесено в Гърция; сега се изнасят за него живи охлюви на безценица, за да се обработят и препродадат от гръцката фирма на петорни цени!

„Разкооперирането“ стана без агенции по приватизацията. Извърши се по-тихо и от разрушаването на селското стопанство, без ликвидационни съвети, без „собственост в реални граници“. За него бяха нужни само продажно съюзно ръководство, послушни управителни съвети и делегатски събрания. Ето затова се разгоря острата битка през 1987 – 1989 г., срещу конгреса на ЦКС и против идеята да се прехвърли основната част от кооперативната собственост на член кооператорите като лични дялове. Ако се обявят кои са истинските нови собственици на „разкооперираните“ обекти, ще стане ясно и защо този процес протече така потайно. Ще се разбере защо още в първия месец след 10 ноември 1989 г. беше „прочистено“ ръководството на ЦКС – четири милиардна собственост и десетки хиляди обекти не бяха за изпускане.

Кооперациите, родени и укрепвали в десетилетна конкуренция с капиталисти – търговци и индустриалци, бяха пожертвани, за да се помогне за реставрацията на капитализма в България.

Потребителната кооперация вече е погребана. Това стана сто години след нейното създаване. През този век имаше хиляди нейни строители и имената им ще останат в историята й. Няколко десетки рушители я разграбиха – те също не трябва да се забравят.

В кооперативната система завърших основния трудов период от живота си. Това съвпадна със завършека на най-динамичната, а убеден съм, че и историята ще го потвърди. – Най-творческата епоха от икономическото развитие на България „….

, … „По това време спестяванията надхвърляха двадесет и един милиарда лева, в това число спестовни влогове – 15 милиарда лева; жилищно спестовни влогове – 2,5 милиарда лева; вноски за автомобили – 1,5 милиарда лева; средства във взаимно спомагателните каси – един милиард лева; налични суми – поне един милиард лева „…..

… „В тази група попадаха стотици заводи :. До 50% от химическата и фармацевтична промишленост; до 30% от машиностроенето, електрониката и изчислителната техника. До 20% от леката и хранителната индустрия В годините 1990-1991 те работеха с пълен капацитет, имаха пазари, техниката беше нова и добре подържана, съответните западни фирми имаха добри връзки с тях, познаваха дори специалистите ни и при добро водене на преговорите няколко десетки завода можеха да бъдат включени в такива международни дружества. И преди това съществуваха японски фирми, готови на сделки за Комбината за тежко машиностроене в Радомир и за Корабостроителния завод във Варна, но те не се сключиха поради външна намеса. „….

…. „1988 г. кооперациите представляваха мощна икономическа система:.. Основни фондове – 4 млрд лева; стопански дейности – 10 млрд лева (курс от 1982 г.); 45% от търговските и хранителните заведения; 30% от стокооборота. „….

…. „ПАЗАРНАТА КАТАСТРОФА

През 1988 г. външнотърговският ни стокообмен достигна 27,8 милиарда щатски долара и се изравни с националния доход.

Размерът на износа възлезе на 20% от обществения продукт.

Годишният износ в твърда валута беше 3,539 милиона $.

Търгувахме със 103 страни.

Държахме първо място в СИВ по износ на човек от населението.

Бяхме сред десетте световни износители на: електро и мотокари, електротелфери, складообработваща техника, стругове и фрези, калцинирана сода, бутилирани вина, доматено пюре, бяло сирене, пасти за зъби, ориенталски тютюн, цигари.

Съотношението „износ – обща продукция“ достигаше:

– Машиностроене и електроника – 90%;

– Химия – 60%, фармация – 50%;

– Хранителна индустрия – 60%;

– Шивашка конфекция – 70%.

За петдесет години освен огромния ръст на износа, България постигна икономическата износна структура на западноевропейските страни: символичен дял на необработените селскостопански стоки и на суровини, високо участие – 60,6% на машиностроителната продукция.

През последните петнадесет години настъпи пазарен срив. Загубени бяха традиционните пазари в Русия и другите бивши републики на Съветския съюз. Годишният износ на електро и мотокари падна от 87 000 на по-малко от 500 броя. Такъв, а и по-голям е спадът при другите изделия на машиностроенето и на електрониката. Общият ни износ по размер и структура се върна на равнището от 1956 г.

Ако довоенна България беше суровинен придатък на европейските страни, днес тя не може да бъде дори такава – малко са суровините за хранителната, а и за нехранителните индустрии, които можем да предложим за експорт.

Пазарният срив обхвана и вътрешния ни пазар – в голяма степен българският производител беше прогонен от него. Внасяме домати и чушки, птици и яйца, дрехи и обувки, мляко и сирене.

Загубата на пазарите предизвика верижна реакция в цялата икономика. Рухнаха цели отрасли. „….

…. „Следователно, Луканов, Младенов, Лилов и тяхното обкръжение веднага след промяната“ са избрали пътя към демократичния капитализъм „, направили са“ редица важни стъпки „по него, поискали са и външно съдействие. Така, по едно и също време те са работили по проекта „Ран и Ът“ за „демократичен капитализъм“ и по дългосрочна програма, приета от XIV извънреден конгрес на БСП като „Манифест за демократичен социализъм в България“. Не е ли това една от големите измами в най-новата българска история ?! „….

… „“ Докато успешните приватизационни програми в други страни включваха не повече от две дузини пълни приватизации за един период от няколко години, България трябва да приватизира хиляди предприятия за кратък период от време, ако иска да промени към по -. Добро икономическия упадък, в който сега се намира „. (4-3)“ България трябва бързо да приеме всеобхватна програма за приватизиране на своите 2200 държавни предприятия, на земеделските стопанства и на хилядите малки обекти в сферата на търговията и на услугите … „(4 1)

Такава 100% -ва приватизация не е била осъществявана в нито една друга страна на планетата! За първи път се експериментирала върху нашия народ! През 1990 г. управляващите дали съгласие България да стане опитна мишка, за да се провери дали ще понесе „най-амбициозното начинание, което някоя страна е правила“! Не е ли това тотален геноцид над българската нация?!

„Във възможно най-висока степен да бъде принуден парламентът, или неговата специална комисия да постигне съгласие по съдържанието на една подробна, дългосрочна приватизационна програма, която да обхваща възможно най-много предприятия ..“ (4-11)

Вероятно от деликатност авторите на доклада не казват кой и как „да принуди“ парламента на една парламентарна република.

„Заблудата за стратегическия сектор“ (4-13). Това са предприятията от енергетиката, телекомуникациите, транспорта и експлоатацията на природните ресурси. Много развиващи се страни „по странна логика“ са ограничавали приватизационните си програми само в рамките на предприятията, определени като нестратегически. „Изключение направили само Ямайка и Аржентина … България би трябвало да прояви същата смелост, като включи в приватизационната си програма колкото може повече предприятия и онези, които се смятат за стратегически, би трябвало да бъдат първи в списъка.“ (4-17)

Не става ли ясно кой и кога е решил съдбата на нашата енергетика, на телекомуникациите и на другите стратегически направления?! „Смелата“ Аржентина стигна до икономическа катастрофа. Ямайка, с пет пъти по-малко жители, с десет пъти по-малка територия и с коренно различна икономическа структура изобщо не е сравнима с България. Защо не „проявиха същата смелост“ Чехия, Словакия, Унгария и Полша? „….

… „В социалното дело .:

„Непосредствената задача на реформата на социалното дело в България е да позволи на страната да осъществи прехода към пазарна икономика при условията на дълбока икономическа криза. През този период не може и да се мисли за запазване на досегашното жизнено равнище. То неминуемо ще спадне, каквито и мерки да се вземат. Основната задача на българското правителство в социалната област е да осигури на всички българи достатъчно храна, покрив над главата и елементарно медицинско обслужване, но така, че това да не попречи на осъществяване на икономическите реформи. „(13-1 ) „Икономическата криза в България, подробно описана в този доклад, има мрачни последици върху системата за социално осигуряване. Предвижданията за безработицата са, че през 1991 г. тя ще обхване между 200 000 души (според ЦРУ) и 470 000 (според световната банка ). Някои от българските експерти с които разговаряхме, обаче, се страхуват от много по-високо ниво на безработицата около 1 000 000 „(13-3)

Следователно още в 1990 г. Младенов, Луканов и Лилов, обкръжението им и българските „експерти“ са знаели каква жестока безработица подготвят, за да се стовари върху българите!

„През последните 45 години българите, както и останалите народи в комунистически режими, живяха в твърде неблагоприятни условия:. Посредствено здравеопазване, спартанска храна, мизерни жилища, но всички тези неща бяха много евтини Заплатите бяха ниски, но работните места бяха осигурени; пенсиите бяха ниски, но пенсионната възраст също беше низка Пазарната икономика, към която България се стреми, предлага чудесно здравеопазване, обилна храна, удобни жилища, високи заплати и пенсии, но с цената на две неща, характеризиращи пазара -.. Несигурност и пазарни цени „( 13-3)

Колко са верни тези оценки се вижда от следните данни:

За „Спартанската храна“. Годишното потребление на основни продукти на човек е било:

Sravnenie

Потреблението на тези основни продукти през 1987 г. е било като това във водещите европейски държави!

„Посредственото здравеопазване“ до 1990 г. беше безплатно за цялата нация. Разполагаше се с 5300 болници, поликлиники, санитарно – курортни и детски заведения, с 1580 почивни домове и 357 хиляди легла, фармацията изцяло задоволяваше нуждите с евтини лекарства, половината от които по лицензи, или с вносни субстанции от световно известни фирми.

„Мизерните жилища“ са собственост по едно на всяко семейство. Това е непознато явление: в европейските страни свои жилища имат 40 – 60% от семействата; в САЩ те са още по-малко. Жилищата в панелни сгради са под 1/4 от общия градски жилищен фонд. Трябва да се припомни, че те са американско изобретение.

селското стопанство:

„Приватизация на земята … накрая счита се, че е изключително важно процесът на приватизация да мине бързо. Стопанският сектор е в толкова лошо положение, че да се пропусне още един производствен сезон поради неуспех в провеждането на приватизацията би било трагично. Затова се препоръчва 1 март 1991 г. да бъде крайният срок, до който цялата селскостопанска собственост (земя, структури, добитък, оборудване) да е в частни ръце. Това ще позволи да се вземат решения за сеитбата преди началото на новия сезон. Ако приватизацията се забави съществено след тази дата, съществуващите неефективности и неправилното разпределение на ресурсите ще измъчват селското стопанство още един сезон и ще доведат до рязко намаляване на продукцията. „(17-3).

Има ли нужда да се търси кой е учителят на Желю Желев, съсипал селското стопанство с прословутите „реални граници“? Не става ли ясно защо трябваше да се изграждат светкавично „ликвидационните съвети“?

Тези извадки от проекта „Ран и Ът“ са достатъчни да се види, че през 1990 г. е разработена технологията за разрухата на българската икономика. Поръчката, както е казано в доклада по проекта, е била на правителството на Андрей Луканов.

Той и Петър Младенов бяха политическите фигури, които дадоха посоката на промените в България.

Те вече са в небитието, писа се, че за тях трябва да се говори или добро, или нищо. Това е вярно за обикновените хора. Делата на двамата обществени дейци са свързани с повратни събития, определили съдбата на милиони хора. На историците, които несъмнено ще ги анализират, ще са нужни и лични спомени, факти и оценки. „….

… „Дългосрочната програма от 26 страници е озаглавена“ България -. Съветски Съюз – 2000 „Този документ с наредени един до друг подписи на Горбачов и Живков вероятно е библиографска рядкост Разгръщам копието, сравнявам го със станалото след четири години и с действителността през крайната, 2000 – та година и си мисля:..“ Боже, Боже! Какво е било всичко това? Наивност? Късогледство? Глупост? Двойни и тройни игри? Каквото и да е било, резултатът е един: извършени са национални престъпления „“ ….

. … „Мораториумът В началото на 1990 г. настъпиха падежи на главници по външния ни дълг в годишен размер 2 909 млн USD (От тях 982 млн по средно -. И дългосрочни кредити, другите – по стокови кредити)… Правителството на Луканов бе изправено пред сериозно изпитание.

До края на 1989 г. България нямаше неплатени в срок главници и лихви по външни кредити. През самата 1989 г. обслужването им е възлязло на 3 010 милиона щатски долара, от които 2 330 милиона главници и 680 милиона лихви. В новата 1990 година страната е навлязла с брутен външен дълг 9 210 милиона щатски долара. Той е представлявал 227% от годишния приход от износа ни в конвертируема валута. Това съотношение за Унгария е било 319 процента, а за Полша – 484%, т.е. били сме в много по-благоприятно положение от тях. Към 31.12.1989 г. валутният резерв е бил 1 381 милиона щатски долара и валутните вземания от други страни – 2 358 милиона щатски долара. Пак тогава в националното ни богатство са влизали 174,3 милиарда лева материални активи, от които 131,8 милиарда лева дълготрайни материални активи (основни фондове) и 43,5 милиарда лева краткотрайни материални активи (материални оборотни средства). Даже да не се приложи тогавашния официален курс 1 USD = 0,81 лева, а търговския курс – 1 USD = 2,02 лева, в националното ни богатство сме имали 87 милиарда USD материални активи. Те не само десетократно са гарантирали външния дълг, но и са обезпечавали бъдещето на постигнатия вече стандарт в живота на българите. (Данните са от Световната банка). „….

…. „Вместо тези действия, Луканов нарежда на председателя на българската външнотърговска банка да подготви и на 28 март изпраща на кредиторите телекс за мораториум върху плащанията по външния ни дълг. Така, без знанието на Парламента, на Държавния съвет, без потвърждението на членовете на правителството, с погазване на току що прогласената гласност, той еднолично обявява пред света финансовия фалит на държавата.

Мораториумите са редки събития с непредвидими и тежки последици не само за фалиралата държава, а и за кредиторите. Затова е обичайно и двете страни да търсят избягването им чрез разсрочване, чрез нови кредити, или други договорености. Луканов, при широко огласения си макроикономически опит, направи необяснимо за световната икономическа общественост действие, което за него лично е пълен провал, а за България е национален банкрут. „….

…. „Пак тогава започна играта около размера на външния ни дълг. Преди това той не беше съобщаван. След мораториума в печата бе пусната в обръщение цифрата 10,5 милиарда щатски долара. Годишният отчет на БНБ за 1990 г., стр. 83 го обяви 10 656,9 милиона щатски долара. През следващите години размерът на дълга беше раздут до 12,5 милиарда щатски долара. В 1999 г. юбилейният сборник „120 години Българска народна банка 1879-1999 г.“, официално издание на БНБ , в таблицата на стр. 226 в книгата на български език дългът към 1.1. 1990 г. бе приземен на истинските 9 201 млн. USD, колкото е и по данните на Световната банка. Кому и защо бе необходимо да надува и без това големия дълг с още три милиарда USD?

„Икономическа катастрофа“ – така Луканов и обкръжението му определиха състоянието на българската икономика към 1990 г. Тази оценка у нас е в сила и до днес. Световната банка в доклада си от 22. 05. 1991 г. го нарече „кризисна ситуация, нуждаеща се от многостранни действия за евентуално преодоляване“. Принципиалната разлика между двете определения се видя през изтеклите 14 години. Действията на управляващите не бяха насочени към преодоляване на кризисна ситуация, а към измъкване само на отделни апетитни части, оцелели от „катастрофата“.

В затъмнение се държат и фактите по направленията на валутните разходи. Някому бе нужно да внушава, че дългът е направен главно за големи и неизгодни инвестиции, тази версия и до днес господства сред обществото. Истината е друга. На 24 юли 1990 г. правителството на Луканов внася във Великото народно събрание доклад: „… Анализ на постъпленията и разходите в конвертируема валута по валутния план на страната за периода 1985 – 1989 година“. От него се вижда, че за този петгодишен период валутните разходи са били общо 21,2 милиарда щатски долара. От тях разходите за машини, съоръжения и комплекти обекти са 1,4 милиарда USD, т.е. само 6,6%. Останалите са главно за внос на суровини, материали и стоки, в т.ч. за нефт, захар, зърнени и други храни, медикаменти и субстанции, препарати за растителна защита. Защо този доклад бе скрит от обществеността?

Валутният резерв. Към 1 януари 1990 г. той е бил 1 381 милиона щатски долара, на 23 март 1990 г. от него останали само 284 милиона щатски долара.

Как и къде са отишли ​​за три месеца 1,1 милиард долара от резерва, без да е намален с тях валутния дълг?

Има ли връзка това „тайнство“ с опита да се представи валутният дълг на страната с 3 милиарда щатски долара по-голям от действителния?

Повече от петнадесет години тези и други въпроси по валутния резерв не са получили отговори. При това мълчание естествено се заговори за облагодетелствани, за „куфарчета“, за сметки в чужбина. Основанията бяха достатъчни – по кой друг начин е възможно за няколко години да се народят милионери, и то лица, нямащи нито опит, нито образование, нито знания как се правят и особено как се опазват направени пари „…..

… „Тези инвестиции можеха да станат полезни -.. Цените на имотите в столиците на света закономерно растат с годините Защо в края на 80-те години и особено в началото на 1990 г. Младенов и Луканов, най – запознатите с имотите, не предложиха ипотекиране, или продажба на някои от тях и с постъпленията да се посрещнат текущите плащания по дълга? Това беше най-бързото и ефективно решение вместо абсурдния мораториум. Не го направиха, допуснаха разграбване чрез мистериозни операции. Хотели, жилища, културни и търговски центрове в Берлин, Виена, Москва, изчезнаха с годините. До сега, въпреки заканите, никой не се заема да провери тези операции. „….

… „Времето разкри основното .:

Изпълнява се грандиозна външна, предварително подготвена програма за унищожаване на индустрията, на селското стопанство, на цялата ни икономика, на социалната и образователната системи, на здравеопазването, културата, индустриалния интелект и духовността. В основата й е проектът „Ран и Ът“.

Не по естествен път, а по нечисти критерии се формира малка група „привилегировани“, на които се създадоха условия да станат новите „капиталисти“ на България. Това греховно зачатие носи в себе си обреченост не само на тях, а и на цялата нация.

Вместо интелектуален елит се роди странен политически разноцветен сурогат. Той заграби властта, усвои механизми за вечното й притежание и налага чужди цели – превръщането на България в неоколониална територия с послушни местни компрадори. За отплата получи правото да се нареди сред тях.

Обществото ни придобива социалната структура на колония: 5 -10% богати, 15 – 20% – в зоната на постоянна несигурност, останалите 70-80% – в безизходна материална нищета.

От забогателите нови бизнесмени и стари дейци, които познавам, трудно ще изброя десетина преуспели само със собствени сили и умения.

България е вкарана не в тунел, а във вътрешността на конус без изход. Всяка крачка напред към върха му води до необратимо заклинване.

Рухна националната икономика, индустрията е безвъзвратно разрушена, селското стопанство е върнато на равнището от началото на двадесетия век, загубени са външните пазари, производителите са изгонени от собствения ни пазар.

Сринати са системите на образованието, на здравеопазването, на социалното осигуряване, на националната култура, на индустриалния и на духовния интелект на нацията.

Напуснаха страната 1 милион млади хора, две трети от останалото младо поколение също са на куфарите си.

Спря естественият прираст на нацията, отрицателните му стойности ежегодно нарастват.

Средната възраст на населението падна почти с 10 години.

Появиха се неизбежните спътници: престъпни групировки, мафии, наркобизнес, проституция, ежедневни грабежи, убийства, несигурност, безперспективност, безработица, милиони бедни.

Както някои твърдят, „преходът“ (но към колония) е приключил.

Нито едно стратегическо решение, от която и да е област, не е наше. Дали ще спрат блоковете на АЕЦ „Козлодуй“; дали ще работи, или ще се закрие и най-доброто в машиностроенето – военнопромишлените заводи; дали момчетата ни ще загиват в чуждестранни войни като тази в Ирак; колко, какви и къде из страната ще се разположат чужди военни бази; как да се разпродава земята на дедите ни на чужденци; какви да бъдат заплатите и пенсиите ни – всичко това се решава отвън. Нашите послушни компрадори го приемат и налагат като свой пореден „успех“.

Това е едно от най-тежките престъпления в нашата история!

То ме прави песимист за бъдещето. А безкрайно ми се иска, поне заради най-малките – децата на хубавата ни страна, да се намери изхода. Виждам го единствено в националното производство. Беснея като гледам огромния поток от вносните стоки. Нови паразитни търговци, за да пълнят касите си, задушават с вноса си българските производители. Помагат им продажни чиновници и политици със всевъзможни ограничения, пречки и рекети. Радвам се като дете като видя наши млади промишленици, успяващи, въпреки всичко, да създават и да развиват нови производства.

Това е пътя за оцеляването на България! Дано новите поколения тръгнат по него. „….

… „Построени заводи през периода 1961 -. 1973 г. по проекти на ИПП“ Машелектропроект „

Област БЛАГОЕВГРАД: Благоевград – заводи за измерителни инструменти; за механични конструкции за изчислителна техника; Петрич – завод за измерителни и изпълнителни прибори; Разлог – заводи за магнитни глави и за релета; Белица – завод за релета; Гоце Делчев – завод за УКВ радиостанции; Сандански – завод за апаратура ниско напрежение; Якоруда – завод за дървообработващи машини.

Област БУРГАС: Бургас – заводи за кабели; за вентилационна техника; за вагони; за кораби; за чугунени радиатори и метални изделия; Средец – завод за вентилатори; Айтос – завод за съпротивления; Каблешково – завод за технически въглени; Карнобат – завод за селскостопанска техника; Царево – корабостроително предприятие.

Област ВАРНА: Варна – заводи за корабостроене; за кораборемонт с плаващ док; за дизелови двигатели; за домакински електроприбори „Елпром“; за метален обков „Метал“; за манометри; за радиолокационна апаратура; за корабни механизми; институт за корабна хидродинамика за изпитание на корабни модели (построен със средства на ПРООН към ООН); Провадия – завод за корабно машиностроене.

Област ВИДИН: Видин – заводи за водни помпи; за металорежещи инструменти; Раковица – леярен завод; Белоградчик – завод за телефонна техника.

Област ВЕЛИКО ТЪРНОВО: Велико Търново – заводи за телевизори; за постоянни памети и системи за телеобработка; Дебелец – завод за тежко машиностроене; Стражица – завод за радиатори; Лясковец – завод за везни; Елена – завод за телевизионни възли; Полски Тръмбеш – завод за селскостопанска техника; Павликени -завод за автомобилни джанти; Долна Оряховица – леярна за цветни метали; Горна Оряховица – заводи за верижни телфери и за складова техника.

Област ВРАЦА: Враца – чугунолеярен комбинат „Веслец“; заводи за електрокари; за медицинско обзавеждане; за металообработващи машини; за центробежно леене; Оряхово – заводи за изковки и за хидравлични елементи; Бяла Слатина – завод за спирачни системи за електрокари; Кнежа – приборостоителен завод; Мездра -завод за възли за металорежещи машини.

Област ГАБРОВО: Габрово – заводи за електротелфери; за металорежещи инструменти, за домакински прибори; Севлиево – заводи за кабели и електропроводници; за електроапаратура; за инструменти „Оригинал“; за санитарна арматура; за прецизни отливки; с. Яворец – чугунолеярна; Плачковци – завод за прецизни детайли; Дряново – инструментален завод; с. Гъбене – леярна.

Област ДОБРИЧ: Добрич – заводи за селскостопанска техника; за високоволтова апаратура; за медицински прибори; за стартерни акумулатори; за електронни елементи; за контейнери; Каварна – завод за строителна техника; с. Овчарово – завод за автомобилни филтри.

Област КЮСТЕНДИЛ: Кюстендил – заводи за кондензатори; за малки и средни електротрансформатори; за магазинно обзавеждане; Дупница – инструментален завод.

Област ЛОВЕЧ: Ловеч – заводи за електроинструменти; за отливки от темперован чугун; за малки електродвигатели; цехове към машиностроителния комбинат „Балкан“ – за монтаж на леки автомобили „Фиат“ (по-късно – „Москвич“) (. по-късно преместен в с Горско Сливово), за горещо и студено пресовани изделия, за електрокарни трансмисии, за велосипеди ; Троян – заводи за електродвигатели и за металорежещи машини; с. Орешака – леярна; Тетевен – заводи за малки електродвигатели и за радио кутии; Луковит – завод за кормилни уредби за електрокари.

Област КЪРДЖАЛИ: Кърджали – заводи за селскостопански ръчни инструменти (по-късно за манометри) „Арда“; за минни многостъпални помпи; за пневматични прибори с клонове в селата Комунига, Кирково, Габрово и гр. Джебел,; Момчилград – завод „Граничар“ за селскостопанска техника; Ивайловград – заводи за крепежни детайли и за електронни елементи.

Област МОНТАНА: Монтана – заводи за аналитични прибори „Аналитик“; за акустични прибори; за керамична техника; за фитинги; за щанци и пресформи „Прециз“; Лом – заводи за електрокари и за арматура; Берковица – завод за абразивни и диамантни дискове.

Област ПАЗАРДЖИК: Пазарджик – завод за акумулатори – модернизация и разширение; за металорежещи машини с леярна; за магнитни ленти; Велинград – завод за възли за металорежещи машини.

Област ПЕРНИК: Перник – заводи „КАМЕТ“ – за щрангпресови изделия; стоманолеярна и механичен цех към завод „Струма“; за едро габаритни металорежещи машини; за заваръчни машини; за магнити и ферити; за токоизправители; Радомир – заводи за електрически табла и за оранжерийни конструкции; Брезник – заводи за автомобилни накладки и за алуминиеви конструкции; Трън – завод за галови вериги; с. Ковачевци – завод за възли и детайли за електрониката.

Област ПЛЕВЕН: Плевен – заводи „Вапцаров“; за леярски машини „Илинден“; за винарски машини; за електронни изделия; за стоманени отливки; за алуминиеви отливки; институт с опитен завод за машини и технологии по метода „Балевски – Димов“; Пелово – завод за въздухопречиствателни съоръжения; с. Обнова – завод за пластмасови изделия за машиностроенето; Левски – завод за екструдери; Белене – завод за малки преси; Никопол – заводи за електроизмервателни прибори и за сухи батерии.

Област ПЛОВДИВ: Пловдив – заводи за мотокари; за крепежни изделия; за електродвигатели; за дървообработващи машини; за електро апаратура; за пишещи машини; за запаметяващи устройства; за измервателни прибори; за монтаж на леки автомобили „Рено“; Асеновград – завод за възли и детайли за електропромишлеността; Перущица – завод за електроапаратурни изделия и крепеж; Карлово – тракторен завод; Раковски – стоманолеярен завод.

Област РАЗГРАД: Разград – завод за автомобилни бутала и сегменти, Лозница – завод за арматура и арматурни детайли.

Област РУСЕ: Русе – реконструкция на корабостроителния и кораборемонтен завод; заводи за топлоизмерителни прибори; за печатни платки, за инструменти; за електроинсталационни изделия; за електроизолационни материали; за металорежещи машини; за метален крепеж; за малки трактори; за тежко машиностроене; Бяла – завод за редуктори.

Област СИЛИСТРА: Силистра – заводи за неръждаеми съдове; за оргатехника; за металорежещи машини; Тутракан – чугунолеярен завод и завод за малки речни плавателни съдове; Дулово – завод за селскостопанска техника.

Област СЛИВЕН: Сливен – заводи за металорежещи машини; за динама и стартери; за текстилни машини; за осветителни тела; Нова Загора – завод за възли за металорежещи машини.

Област СМОЛЯН: заводи за кабели и проводници; за металорежещи машини; за инструменти.

СОфИЯ: заводи за електрокари; за електроника; за правотокови електродвигатели; за домашни хладилници; за котли; за трансформатори; за големи електродвигатели и за високоволтова електроапаратура към комбината за силнотокова електротехника; за асансьори; за електро прибори „Електра“ и „Искра“; за медицинска апаратура; за електропреобразователни елементи; за агрегатни машини и леярна към комбината за металорежещи машини; за телефонни централи, за радио и телевизори и за електроапаратура към слаботоковия комбинат.

Научно изследователски институти по: електро и мотокари; металорежещи машини; хладилна техника; радиоелектроника; комплексна автоматизация; техническа кибернетика; изчислителна техника; приборостроене; металознание и технология на металите; заваръчна техника; Цниитмаш; Интрансмаш.

Област СОфИЯ: Ботевград – заводи за полупроводници; за автобуси „Чавдар“; за резервни части; Правец – завод за персонални компютри; с. Трудовец – завод за автобусни седалки; Годеч – завод за телефонни кабели; Ихтиман – завод за заваръчни електроди и чугунолеярен завод; Самоков – завод за оргатехника; Нови Искър и Своге – заводи за металокерамични изделия; Драгоман – завод за специална металокерамика; с. Горна Малина – опитен завод на Цниитмаш.

Област СТАРА ЗАГОРА: Стара Загора – заводи за бутилираща техника; за осветителни тела; за запаметяващи устройства; за манипулатори и роботи; ковашкопресов завод; чугунолеярен завод; Казанлък – за хидравлика; за металорежещи машини; за специални производства; НИИ по хидравлика; Шипка – завод за пружини; Николаево – завод за електопорцеланови изделия; Раднево – Централна ремонта база за минно оборудване.

Област ТЪРГОВИЩЕ: Търговище – заводи за тягови акумулатори „Енергия“; за хладилни компресори; за печатни платки; за ремонт на бронетанкова техника „Хан Крум“; Попово – завод за водна арматура „Възход“; Кубрат – завод за електропорцеланови изделия.

Област ШУМЕН: Шумен – заводи за товарни автомобили „Мадара“; за емайлирани домакински съдове; за корабно машиностроене; Преслав – завод за авторемаркета; с. Хитрино – завод за автомобилни ресори; Нови Пазар – завод за корабни механизми.

Област ХАСКОВО: Хасково – заводи за тютюнообработваща техника; за металорежещи машини; за тежко химическо машиностроене; Димитровград – завод за климатична техника; Харманли – завод за електродвигатели; Симеоновград – машиностроителен завод; Свиленград – завод за промишлена арматура.

Област ЯМБОЛ: Ямбол – заводи за поливаща техника „Сила“; за хидравлика; за хидравлични цилиндри; за прахова металургия; за калибровани стомани; Елхово – заводи за електроавточасти и за хидравлични елементи; Тополовград – завод за медицински инструменти „…..

И на фона на всичко това, колко цинично те зашлевяват думите на Бойко Борисов, цитирам по памет „Готов съм да споря с всеки Ударник на труда (звание, което се даваше за изключителни производствени заслуги), че сега се строи и произвежда много повече отколкото преди.“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: