Кризата не е случайност – това е оръжие   Leave a comment


Кой е мистър Криза?

За акциите, ипотеките и банките. Добре дошли в царството на абсурда

Криза: как се прави това

Защо „печатната машинка“ е затънала в дългове, или Защо се прави криза?

Послеслов


Николай Викторович Стариков е роден в Ленинград, сега Петербург. Завършва Санкт-петербургския Starikovикономически институт. Роден е на 23 август, датата на която е подписан пактът Молотов-Рибентроп, и както сам той обяснява, вероятно и това е наклонило везните на интересите му към историята. Подтикът да пише идва закономерно в професионалния му живот, тъй като Николай Стариков изследва закономерностите на политическото и историческото развитие на Русия, скритите пружини на катастрофите и катаклизмите, които връхлитат родината му.

„В книгите си се старая логично и разбираемо да обясня какво се случва в нашата страна. Какво всъщност се крие зад красивите думи и историческите щампи. Опитвам се да накарам хората да се замислят, сами да проумеят случилото се и случващото се сега“.

Творческата биография на Николай Стариков включва книги бестселъри, претърпели по две, три и четири издания, сред които „Шерше ля нефть“ (последната засега), „Мифьi и правда о Гражданской войне“, „Преданная Россия. Наши „союзники“ от Бориса Гoдунова до Николая II“, „Спасение долара – война“, „Кто заставил Гитлера напасть на Сталина“, „Кто финансирует развал России. От декабристов до моджахедов“ и др.

Николай Стариков участва и като експерт в документални филми, чест събеседник е в програмите на различни радиа, чете лекции по история в най-големите магазини за книги в Санкт Петербург.

„Криза. Как се прави“ е литературният дебют на Николай Стариков на българския книжен пазар. В нея са разгледани различните механизми и стратегии на световния финансов и икономически елит, който е единственият печеливш от всички финансови манипулации. А вечният губещ са винаги обикновените хора.


Кой е мистър Криза?

Едва ли подобни събития могат да се случат, без да ги забележим. Едва ли.

В. С. Черномирдин

Ако на нашата планета днес се провеждаше конкурс за най-популярната дума, победителят предварително ще е известен. Няма интрига, няма заплетен сюжет в това мероприятие. Не би имало смисъл да се играе на тото, да се правят залози и да се гледа на кафе. Всички знаят кой ще е победител. Всички говорят за него, на него са посветени новините и изявленията на всички политици, икономисти или просто популярни личности. За него пишат от сутрин до здрач, спорят, опитват се да предвидят бъдещето. Проклинат го, молят му се, обвиняват го в различни смъртни грехове. Дори учениците в основното училище научиха тази страховита и същевременно привлекателна дума, нея чуват и децата в детската градина. КРИЗА.

Откъде се взе? В човешката история кризата винаги е била свързана с някаква катастрофа или катаклизъм. Природата или човекът нахлуват като бедствие, след което идва и рязко влошаване на живота. Няма кризи без причини и причината винаги е била солидна и съществена: „или мор, или глад”. Ако в Древния Рим не се достави навреме хляб от Египет, в столицата на света започва глад. В по-късните византийски времена, когато варварски нашествия препречват пътя на продоволствието, в империята започват вълнения, свързани с недостига. Кризите във властта често са причина за гражданска война, която на свой ред поглъща жизнените сили на държавата и задълбочава кризата във всички сфери на икономиката. С края на войната свършва и хаосът. Икономиката се възстановява, хората заживяват все по-добре и по-добре. И така до следващото нашествие, епидемия или поредния кръг в спиралата на борбата за власт.

В човешката история такова нещо не се е случвало никога, днешната криза няма реални, видими причини. В магазините има хляб, повечето от хората работят, всичко си е по местата, а на прага – криза.

Какво се случи днес, защо не само нашата икономика, а цялата планета я хвана грип? Слава богу, не е чума, не ни мори холера, не се виждат извънземни освен в холивудските суперпродукции. Кравите дават мляко, оризът расте, египетските селяни изкарват по две-три реколти, също като по времето на Цезар и Клеопатра. „Газпром” неуморно добива газ, саудитци, норвежци, алжирци и ние дори – всички помпаме нефт. Дори естрадните певци и рок групите ритмично пускат шлагери за утеха на масите. Сякаш нищо не се е променило, а в градинката – криза. Всичко си е както вчера, но всички се приготвят за най-лошото. Какво се случи?

Въпросът не е безсмислен. Да видим как на днешната криза й „пораснаха крака”, да осъзнаем на кого, защо и как е нужна, и веднага ще се изясни как да се излекуваме от тази напаст. Едва тогава, от висотата на разбирането на проблема, може да преценим и действията на нашите ръководители. Дали са на прав път в мерките за изход от кризисното състояние, или обратното – както твърдят либералните журналисти и икономисти,

– Медведев и Путин подписват смъртната присъда на руската икономика. Във всички случаи трябва да сме наясно с причините на започналата криза. Затова трябва внимателно да се вгледаме дори не в действията на политиците, а в думите им. За последните месеци от кризата руската лексика се обогати с нови, нечувани досега думи. Е, тези думи си ги имаше и по-рано, но ги употребяваха тесен кръг специалисти, а за широката публика термините бяха непознати.

Но кои са тези думи?

Най-популярната „кризисна” дума, както вече изяснихме, това е „криза”. Втора позиция по рейтинг несъмнено заема понятието „недостатъчна ликвидност”. Нали така? Няма как веднага да разбереш за какво става дума! Каква е тая недостатъчност и що за птица е тази ликвидност? Да не би пък нашите доблестни органи на реда да са заключили (и слава богу!) всички наемни убийци и сега има дефицит на изпълнители-ликвидатори за планираното злодейство? Не, не! Кризата е икономическа, и става дума най-вече за икономиката. И именно тук пред нас се изправя интересна особеност на съвременната икономическа мисъл. И защо ли в икономиката се мъдрят едни такива думи, дето обикновеният човек въобще не може да ги разбере. „Дефицит на ликвидност”- това е понятие от същия порядък. Псевдонаучен термин, който назовава съвсем простичка ситуация, с каквато всеки от нас през живота си се е сблъсквал поне веднъж. Недостиг на пари (ликвидност). Така всичко става разбираемо за обикновения човек – пари няма. И защо трябва да наричат такива прости неща със сложни думи?

„Централната банка на Руската федерация признава дефицит на ликвидност на пазара” – казва председателят на Централната банка Сергей Игнатиев. Дефицитът на ликвидност при банките е ключов проблем за кризата в Русия.

„Руските банки се борят с дефицита на ликвидност за сметка на клиентите” – това са уводните заглавия в интернет и по вестниците.

Ами затова са нужни неразбираемите термини, за да прикрият случващото се, за да не се чуват излишни въпроси. Представете си, че председателят на най-важна-та банка в държавата каже: „Във финансовия пазар на държавата няма пари”. А пък вестниците го доукрасят със заглавия като ,Липсата на пари в банките е ключов проблем на кризата в Русия”. И всеки нормален човек ще усети как у него се надигат закономерни и съвсем смислени въпроси.

Че къде отидоха парите?

Къде се дяна тази ликвидност?

Защо почти на всички банки изведнъж не им достигат пари?

Това е също толкова странно, както ако продавачите на картофи изпитат „дефицит на картофена ликвидност”. Тоест, има продавачи на картофи, има купувачи на картофи, а пък картофи няма. И то едновременно при всички отговорни за картофите. Е, ако това стане с този заместител на „насъщния”, моментално ще ни обяснят – щом никой няма картофи, значи няма реколта. Корените изгнили, колорадският бръмбар ги нападнал, градушка ги ударила – ето ти криза на „картофената ликвидност”. А как е с парите? Някакъв вредител ли ги е изял? Но нали преди половин, преди една година пари имаше. И изведнъж – няма ги.

Кой ликвидира „ликвидността” в Русия?

Нашите либерали веднага отговарят. За всичко е виновно руското ръководство. Години на бездействие, липса на контрол, заседнали са върху нефтената игла. Звучи убедително. Но има едно „но”. Икономиките на всички страни по света изпитват едновременно едни и същи проблеми. Ликвидността изчезна не само в Русия.

„Криза на ликвидността по цял свят”

„Криза на ликвидността в САЩ”;

„Проблемите на ипотечния пазар в САЩ провокираха световна криза на ликвидността”- тези заглавия може да се видят в интернет със стотици и с хиляди дори. Нима може да ругаем домашния елтехник заради небрежност и пиянство, ако целият град, и дори цялата страна останат без ток заради авария? Елтехникът може да е упорит алкохолик, но не е по силите му да съсипе тока в световен мащаб. Трябва да сме наясно с причините за кризата, иначе ще ни забаламосат за пореден път.

И какво знаем за днешната криза?

Парите (ликвидността) изчезнаха навсякъде.

И най-напред това се случи не в Русия с нейния „тоталитарен режим”, а в съвършено демократичната Америка.

Тъкмо от САЩ кризата тръгна като цунами по цял свят.

Достигна и Русия. Достигна, а не се роди тук. Така че претенциите по повод възникналата криза да се насочват по адрес на Белия дом, а не на Кремъл. Ама какви ти САЩ, та ние живеем в Русия! И затова имаме претенции към руската, не към американската власт…

За последните месеци бяха предложени стройни и логични обяснения на случващото се. Няма да цитираме всичко, а само най-забавното. Излиза, че за всичко е виновна кризата на доверието. „Дефицитът на ликвидност идва в резултат от кризата на доверието между финансовите институции”. По-умните говорят за криза на доверие между банките и компаниите, по-глупавите – разширяват понятието. Ами нямало, моля ви се, доверие към руската власт сред населението и бизнеса, и оттук – всички беди. И щом се избере истински народно, отговорно пред народа правителство, кризата веднага ще цопне в реката Лета.

(Лета – от гръцката митология, реката на забравата в царството на мъртвите. По този повод може да отбележим, че „отговорно министерство” искаха още от Николай Романов. И го получиха – кабинетът влезе в руската история с името Временно правителство. В Книгата на рекордите на Гинес тези момчета не попаднаха, въпреки че несъмнено поставиха рекорд – за 242 дни, или 8 месеца, Керенски и екипът му успяха бързо и ефикасно да порутят огромната империя. Второто място в този рейтинг на скръбта по право се пада на М. С. Горбачов. За почти аналогичен резултат на него му трябваха 2400 дни. )

Спор няма, доверието е много важно във финансовите работи. Без него няма кредит, нито разсрочка, нито преференциални проценти. Но има нещо още по-незаменимо във финансовите работи. Това са самите пари. Ако ги няма, колкото и да се доверяваш на приятел, колкото и да обичаш ближния, че и по-далечния, няма с какво да ги кредитираш. По същия начин наличието на бензин в резервоара е главното условие за движението на вашия автомобил. Обаче ако нямате и автомобил, количеството на горивото няма абсолютно никакво значение. Заникъде няма да тръгнете, докато не се сдобиете със средство за придвижване. Когато няма пари, няма ликвидност, икономиката не може да работи. Дълго и безплодно може да се спори за причината на днешната криза, докато не си изясним едно нещо. Ако се появи криза в ликвидността на картофите, причината трябва да се търси в липсата на картофена реколта. Иди в безкрайните полета и си изясни каква напаст – естествена или изкуствена – води до липса на картофените клубени. Когато искаме да си изясним причините за масовото изчезване на парите, трябва да отидем там, откъдето те се появяват на бял свят. И едва тогава ще ни бъде ясна причината за днешната икономическа криза.

Къде са тези „полета”, на които „поникват” съвременните пари?

Несъмнено – в Съединените американски щати.

За акциите, ипотеките и банките. Добре дошли в царството на абсурда

Който не се замисля за по-далечните трудности, задължително го чакат близки трудности.

Конфуций

Парите са тор: ако не ги разхвърляш, ползата от тях е малка.

Франсис Бейкън

Всеки ош нас познава свойството на парите да изчезват бързо и лесно. Като пясък между пръстите, като вода в решето – има много метафори за баналния процес на движението на парични средства от един джоб в друг. Но да оставим на поетите и белетристите да се занимават с това, нас ни интересува нещо различно: причините за наличието или липсата на средства в икономиката. Не е тайна, че именно парите са причина за възникналия глобален проблем. И затова той се казва световна финансова криза. Но тук свършва и истината за кризата. По-нататък става дума за причините. Ако гледаш телевизия, може да си кажеш, че целият свят, едновременно е полудял. Само преди година-две всичко си беше наред. Е, не съвсем, но пък не и лошо. И внезапно, като лавина – криза, всички индекси падат, банкрут. Хората се вълнуват, искат да разберат защо така. И им се дава обяснение – финансовата криза е предизвикана от ипотечната криза в САЩ.

Що е то ипотека? Това е възможността да вземеш жилище на кредит. Банката плаща сумата, а бъдещият му притежател поема отговорността да погасява дълга с лихвите за десет, двадесет и пет или повече години. На Запад ипотечните кредити са разпространени отдавна, ипотеката действа в САЩ още когато в СССР се опитваха да строят социализъм. Но по-интересното е, че там никога не е имало ипотечна криза. Версията на анализаторите е, че изведнъж огромен брой американци не смогват да изплащат финансовите си задължения към банките. Банките вземат жилищата на длъжниците и ги обявяват за продажба. Но защо изведнъж все пак? Продават къщата, но почти никой не купува, това на свой ред има две последици. Първо, пада цената на недвижимото имущество, второ, ипотечните агенции не успяват да реализират имуществото на длъжника и сами стават длъжници, а после банкрутират.

Защо толкова много американци внезапно станаха неплатежоспособни? Загубиха работа в условията на рязко нарастване на безработицата? Спестяванията им изгоряха в банкрутирали банки? Не, не, всички тези негативни детайли – ръст на безработицата, намаляване на доходите, вълна от банкрути, – не са причина, а следствие от кризата! Както ни убеждават, причината е криза на ипотеките, или по-простичко, масовото неизпълнение на задълженията от длъжниците.

Но това не са причини, а следствия от разразилата се криза. Обясняват ни всичко наопаки – следствието се представя за причина.

Защото, първо, трябва да има трудности в икономиката, които да опразнят портфейла на човека, и чак тогава ипотеката може да се срине. Нима може да е обратното – всичко си е наред, няма безработица, няма банкрутирали банки, а ипотеката пропада дълбоко на минус?

Е, всички разбираме, че следствието не може да предхожда причината. Следователно истинската причина за ипотечната криза не е в рязкото падане на жизнения стандарт на американските граждани, което не им позволява да погасяват дълговете си за жилище.

Любопитното е, че средствата за масова информация назовават причината. Повтарят я толкова често, че дори не се и замисляме колко е неправдоподобна. Едно интернет издание твърди следното: „Според експерти раздаването на голям брой необезпечени кредити в значителна степен повлиява възникването на криза в областта на жилищното кредитиране”. Другите вестници и списания също не се отличават с оригиналност. Все едно и също – кредиторите раздават кредити на съмнителни заемополучатели, които сега не могат да си плащат.

Как е възможно такова нещо? Банка, която дава кредити на куцо и сакато, дълго няма да я бъде. Чака я сигурен банкрут. Също както и ипотечната агенция, която раздава кредити за покупка на жилище на когото й падне. Искат да ни убедят, че американските финансисти и банкери започнали да раздават в огромни мащаби своите изкарани с кървав пот пари на всеки, който ги пожелае, без много да му мислят за подробностите, например за дохода на заемополучателя, за имуществото му, което може да се заложи. С други думи, банкерите се държат като лекомислени бохеми, а не като акули на капитализма, натрупали мъдър опит.

Най-смешното е, че това е голата истина!

Прехвалените американски банки масово и в големи мащаби правят онова, за което всеки от нас би получил един по врата от мъжа си или от жена си. Парите се дават трудно, заработват се с кръв и пот – това повтарят на детето си всички родители. Затова към парите трябва да се отнасяме внимателно. Нима може да се раздават на всеки, който поиска, и с явен риск безвъзвратно да бъдат изгубени? Всеки човек поне веднъж в живота си е давал заем. И колкото е по-голяма сумата, толкова е по-малко желанието за даване, толкова повече са опасенията му. Така ли е? Разумният човек дава голям заем на онзи, когото познава добре. Когото познава много добре. На съсед от блока или дори на колега в работата никой не дава заем, ако има и най-малкото съмнение дали ще го върне. И това е правилно, това е здрав разум.

В САЩ всичко е точно обратното. Също като в случая с „ликвидността”, бяха измислени красиви термини, за да маскират странните действия на финансистите, предизвикващи излишни въпроси. За страничния наблюдател бяха завоалирани невероятни неща с едни такива чудни думи.

Излиза, че в Америка ипотечен кредит може да получат персони, които според здравия разум и икономическите закони не би следвало никога да го получат. Портретът на такъв печален заемополучател е лесен: безработен, около 70-годишен, без имущество, но притежател на проблеми със здравето. Взема ипотека за 25 години. Е, и аз малко попресилвам, но съвсем малко. Като му дават кредит, американските банкери нарушават собствените си стандарти за отпускане на кредит. В Америка такива граждани не могат да получат стандартен ипотечен кредит. Това означава, че всеки здравомислещ човек няма да даде на подобен индивид дори един пробит долар, а всяка банка, която има връзка с централния мозък и своята служба за сигурност, вежливо ще му откаже. И причината за отказ не е само възрастта или здравето на заемополучателя. В сметката влизат важни елементи: такива заемополучатели имали ли са просрочване по кредити в един близък период, налагани ли са им съдебни решения, или са били принудително събирани, минавали ли са през процедура по банкрут. Всичко това се преценява и на съмнителната персона й се отказва.

Но изведнъж – откази няма. Ни в клин, ни в ръкав, банкерите зараздаваха пари на всеки, който ги пожелае! И то сериозни суми – та нали говорим за покупка на недвижимо имущество. За заемополучатели като нашия събирателен образ на възрастен и болен човек бе измислен и специален термин – пазар на нестандартно кредитиране (subprime market). Забравени са всички причини, поради които по-рано се отказва на „нестандартния заемополучател” (subprime borrowers). Не се взема под внимание и очевидният факт, че нестандартните кредити са по-рискови за кредитора и че ако се раздадат големи парични суми на първия срещнат, може лесно да банкрутираш.

Странна въртележка се завъртя на пазара на американската ипотека още от 2001 година. През 2002 година нестандартните кредити вече съставляваха 6 % от общия обем дадени кредити, а през 2006 година – вече са 20 %. Още 20 % съставляват така наречените алтернативни кредити Alt-A. Това пък какво е? Това е, когато длъжникът има добро кредитно досие – винаги е връщал парите, взети от банка, – но сега не може да потвърди дохода си. Равносметката е главозамайваща – 40 %, т.е. почти половината от раздадените кредити, „понамирисват”!

Ами другите? И те не били по-добре. Какво ли не измислили американските банки, за да раздадат повече пари на кого ли не! Едни банки предлагали кредити с плаващ лихвен процент, коригиран всяка година, започвайки от третата. Най-напред процентът, разбира се, бил смехотворно нисък. Други рекламирали кредити, отлагащи първите вноски за новото жилище в бъдеще. Не била необходима първоначална вноска, нямало нужда от залог. Условията били такива, че дори и онези американци, които не мислели за покупка на жилище, защото не им е по джоба, започнали да омекват. Всички тръгнали да теглят кредити, опитвайки се мигновено да подобрят жилищните си условия. През 2001-2005 година започва бърз ръст в цените на недвижимото имущество. В същия период два пъти се увеличили мащабите на строителството на жилища (в сравнение с 1990-1995 г.), нараснало търсенето на строителни материали, мебели и всичко за обзавеждането.

За сръчните американци се появила нова възможност да правят пари от въздуха. Схемата била пределно проста. Вземащ кредит за покупка на жилище, което струва 100 хиляди долара, спокойно може да изчакаш няколко години, нищо да не плащаш по кредита, а после да вземеш нов. Само че оценката на жилището – заради бурния ръст на стойността, – вече е 200 хиляди долара. След изплащането на стария кредит и малките лихви по него, чистата печалба възлиза почти на 100 хиляди долара. Е, какво ще кажете, съвсем не е зле. Някои го разбрали както трябва и започнали да теглят кредити най-вече заради спекулацията, което довело до още по-голямо повишаване на цените на недвижимото имущество. Пазарът на жилища започва да расте със зашеметяващи темпове (с по няколко десетки процента за година).

В резултат на такъв бум нестандартното кредитиране все по-често започва да се прилага за „инвестиционни цели”. Тоест, на инвеститорите започват да им продават отпуснатите кредити, договорите със заемополучателите, бъдещите лихви, банките и ипотечните компании. Простичко казано – от единия джоб в другия. Театърът на абсурда разцъфтява в пълния си блясък.

Като нямат пари, хората вземат кредити, които им отпускат организации, нямащи пари и които на свой ред са събрали средства на заем, та да ги раздават на който им падне!

Многобройните работещи в различни организации енергично си разпределят кожата на недоубитата мечка, без много-много да се замислят, че „такова животно” в природата няма. Единият дълг поражда следващия, едни и същи дългове образували кръг. Гледано отстрани, изглеждат като напълно респектиращи ценни книги. Но търговията с дългове също се превръща в индустрия. Продажбата на ипотечните облигации и заеми се осъществява по следната схема: степента на риска на невъзвръщаемите кредити се оценява от рейтингови агенции, от оценката, на свой ред, зависи оценката на степента на „свежест” на ценните книги. Върховият – и първи – вид се продавали скъпо и бързо намирали купувачи. Само че и вторият вид, „поколение – втора младост”, също не залежават. Цената на такъв „пакет” ипотечни рискови договори била ниска и той също си намирал собственик. В крайна сметка всички са доволни. Банката се освобождава от договорите с частни лица, получава пари от инвеститорите и разтакаването започва отначало. Инвеститорите влагат парите си и чакат печалба, а съмнителните клиенти отново може да тръгнат на лов за кредити. Иронията в тази ситуация е – инвеститорите, сиреч спекулантите, купуват евтино „второкласни” ипотечни задължения, и пак, съвсем „по научному”, т.е. с помощта на рейтингови агенции, ги класират. Но с името „първокласни” (рейтинг за надеждност) се кичели не най-добрите от добрите, а най-добрите от най-лошите.

Това продължило 6-7 години. Икономиката на САЩ дръпва, БВП се увеличава, всички са доволни. Огромната маса от хора не само е доволна, но и изкарва големи пари, без да произвежда нищо на практика. Цялата дългова пирамида се крепи единствено на постоянното увеличаване на цените на недвижимото имущество, а това създава възможност да се привличат все нови и нови играчи на ипотечния пазар с нови и нови финансови ресурси. Банките, сериозни и солидни организации с дългогодишна, някои дори и с вековна история, започват да играят една и съща хазартна игра. Тя се нарича „дай на първия срещнат колкото може повече от парите си”. Следствието от тази практика са препълнени пощенски кутии. Препълнени не от рекламни дипляни на супермаркетите, а с тлъсти писма с договори на банкови организации. Във всяко писмо имало кредитна карта за американеца. Активирането й всъщност не изисква нищо. Единственото, което трябва да се направи, е да я вземеш и да започнеш да плащаш с нея, тогава договорът с банката се смята за сключен. На практика по пощата хвърчали истински пари, разпращали се безмозъчно, в масови тиражи, буквално на всеки. Кога сме виждали такова нещо в човешката история? Един мой познат живее в САЩ, разказа ми, че при него се появил непознат проблем – реже на парченца плика с кредитните карти, не дай боже, някой от близките му да се възползва от тях. Това царство на абсурда доплува и до Русия: една наша „развита” банка също започна да изпраща кредити по пощата. Но слава богу, нашите мащаби не могат да се сравнят с американските.

Равносметката от тази пощаджийска активност е съвсем закономерна: масово неплащане на задълженията по кредитните карти. Според данни на федералния резерв на САЩ съвкупният „целулоиден дълг” на американците към началото на ноември 2008 г. е от порядъка на 950 млрд. долара.(Кредитните карти се изработват от специална пластмаса, целулоидни са). Сумата е огромна и още ще расте – поради повишаване на обема на неплащанията нараства и величината на лихвите по овърдрафта, т.е. преразход на средства по сметката, и в резултат отново се връщаме към ръст на неизплатените кредити. (Овърдрафт е кредит, от който може да се възползва предприятие или предприемач, които имат само временна, краткосрочна необходимост от допълнителни парични средства). По данни на агенцията Мудис (Moody’s) (На руски език името на анализаторската агенция звучи именно като „мудис”. Та тези момчета оценяват „свежестта” на ипотечните книги. Те и техните колеги определяха доколко са надеждни акциите, банките, инвестиционните фондове и други финансови организации. Всички играчи влагаха средства в най-сигурните инструменти според препоръките на анализаторите. И банкрутираха) делът на невърнатите кредити от картите нараснал за времето от август 2007 година до август 2008 година от 4, 61 % до 6, 82 %, т.е. увеличението е 48 %. В случай на нарастване на безработицата пасивите по кредитните карти може да вземат „наистина исторически мащаби”.

Нито един анализатор не би тревога, нито един икономист не разясни на банкерите губителните им постъпки. Нима всички те са кръгли идиоти и не разбират очевидната за всеки здравомислещ човек истина, че няма как всичко да завърши добре? Нима американските банкери не разбират очевидните за мен и за вас неща? Всичко разбират. Но си имаха спасителен пояс, една мисъл, която успокоява нервите. Като се случи нещо лошо, винаги може да се прекредитираш.

Да запомним една много важна мисъл: главното условие за ипотечната и кредитната вакханалия е евтиното и достъпно получаване на кредити. И то не толкова за физическите лица, колкото за ипотечните и кредитните организации.

Ако осъзнаем детинското безгрижие на работещите в американските ипотеки, лесно ще разберем странната инфантилност на играчите на американската борса. Защото причината е една и съща. Но най-напред нека видим що е това акция. Това е ценна книга, свидетелстваща за внасянето на средства за развитие на акционерното дружество или предприятие, тя дава на собственика си правото да получи част от печалбата на акционерното дружество (предприятие) във вид на дивиденти. Това определение може да се прочете и в учебниците. Акции е имало и в зората на установяването на капитализма. Логиката е проста: за развитието на бизнеса са необходими средства. Дава ги инвеститорът, като насреща получава дял от предприятието, която част се обозначава с броя на акциите. Главният мотив за влагане на средства е печалбата, която акциите носят на собственика си – т.е. дивидентите. Всъщност някой умен и находчив е измислил акциите и акционерния капитал, което е алтернатива на банковите влогове. Внасяш пари, живееш от дивидентите, които при бурното развитие на икономиката през 18 и 19 век може да са по-изгодни, отколкото лихвите от средства, вложени в банка. За предприятията тази схема също била изгодна: емитирането и продажбата на акции позволява на собственика да набира средства, необходими за разширяването на дейността, а при неблагоприятно развитие на събитията дивидентите може да се намалят, или въобще да не се изплащат. В случаите на банков кредит изплащането на уговорената лихва би било задължително, затова емитирането на акции привлича все повече и повече компании.

Холандците първи измислили и открили борсата в търговията. Първата постоянна борса възникнала през 1406 година в холандския град Брюж, близо до дома на достопочтения господин Ван дер Буре. На дома му имало герб във форма на три кошници, които на късен латински означават думата „bursa”. Оттук и наименованието на мястото, където хората „обменят” своите пари срещу дял в чуждо предприятие. Първата борса в Русия била Петербургската, организирана през 1703 година от Петър Първи, който страстно възприел от Запада не само жизненоважното корабостроене и новите военни технологии, но и някои вредни изобретения като тютюнопушенето. В името на справедливостта трябва да отбележим, че първите борси съвсем не са фондовите в днешното им разбиране, а по-скоро опциионни, и не се търгувало с абстрактни книжа, а със съвсем конкретни неща – подправки, кълчища и сукно. Но не за наличните количества в малки обеми, а чрез борсови посредници с големи опции по образец. За първа фондова борса се смята Амстердамската, организирана през 1608 година.

Защо пък там? Защото именно Холандия, освободена от гнета на Испания, в този период била най-важната търговска държава. Тогава тук се въртели световните пари. Всъщност според мястото на фондовия пазар можем във всеки исторически момент да определим коя държава е доминирала на световната арена. След серия англо-холандски войни англичаните отнемат палмата на първенството на холандците. Днес къде се намират най-важните борси в света? В богатата спокойна Швейцария? В Израел, който според конспиролозите излъгал и омотал целия свят? Не, не, в Лондон и в Ню Йорк. Веднага ни става ясно, че на световната сцена доминират не жители на Алпите голи евреи, а представители на англо-саксонските държави.

(Нюйоркската фондова борса е основана през 1792 г., Лондонската – през 1801 г. Сякаш англичаните закъснели. Но не, 1801 г. е официалната дата на основаването, но преди това Лондонската борса функционирала nog името Кралска, а тя била открита още през 1570 г. и поначало била с опции.

Нека отбележим, че руските царе, загрижени за развитието на Русия, не одобрявали „чуждестранните инвестиции”, които на практика били чиста спекулация без никаква полза за икономиката на страната. Затова първият фондов отдел на Петербургската борса е създаден едва през 1900 г. (!), а фондовите борси въобще не ги е имало в дореволюционна Русия. Това не е свидетелство за изостаналост, а за здрав разум. Тъкмо разминаването със здравия разум при последните руски царе, и не само в областта на финансите, но и в избора на приоритети за политиката, довежда Русия до Антантата, а после и до гибел.)

В стари времена парижките и лондонските рентиери живеели от процентите дивиденти на притежаваните акции. Предавали ги по наследство, оставяли ги на децата си. Да притежаваш акции на силни компании, означавало да водиш сит живот с гарантирани доходи. Но кажете ми, колко съвременни рентиери, живеещи от дивиденти, познавате? Лично аз – нито един. А пък сред моите познати има борсови играчи, но дори и с процентите не може да живееш. Става дума за това, че за изминалото столетие смисълът на акциите се променя кардинално. По-точно, подмениха го.

Какво имам предвид? За човека, познаващ аритметиката, е разбираемо, че общият брой на акциите за всяка фирма трябва да е равен на 100 %. Общата стойност на компанията, тоест, всичките й активи (заводи, мебели, материали и произведени стоки) трябва да е равна на стойността на акциите й. Първоначалната логика на акционерството е била тъкмо такава – влагаш един долар в компанията, и понеже си инвеститор, получаваш правото на дял от нейното имущество, равен на един долар. Когато стопанисването на компанията е лошо, стойността на всички активи на фирмата намалява, следователно и вложеният тук долар вече струва 70 цента. При добро развитие става обратното, един долар може да струва вече долар и половина. Но винаги се спазвало правилото стойността на акциите да е пряко свързана с реалната икономика. И по-точно, с реалното положение на нещата в съответната компания. Компанията се развива, расте стойността на активите й, растат дивидентите, изплащани според акциите, расте и стойността на самите акции. И обратното.

Изглежда сякаш нищо не се е променило?! А всъщност всичко е друго! Днес никой от борсовите играчи не купува акции заради получаване на дивиденти. Всички покупки на борсата се правят заради последваща препродажба и получаване на печалба от повишаването на курсовата стойност (цената) на акцията. Цената на акцията, обозначена върху нея, е номиналната стойност и може да е 10 рубли, но вие ще трябва да я купите за 100 рубли. И това ще е изгодна покупка, ако има прогноза, че курсовата цена, т.е. цената, по която можете да я продадете утре, ще е 110 рубли. Така работи борсата. Принципът е обидно прост – евтино купувай, скъпо продавай. И така, многократно. За месец, за година, дори за ден. От всяка успешна продажба има печалба, неуспешната операция носи загуба. Поговорката гласи, че на борсата не се изкарват пари, те просто си сменят стопанина. В това безкрайно „купувай-продавай” няма място за очакване на дивиденти. Това вече не е първичният фактор, както по-рано, а вторичен. Идва срокът за изплащането на дивиденти – курсът на акциите просто се увеличава според очакваната сума. Минава срокът – курсът отново пада.

Важно е да се разбере, че изплащаните от всяка компания дивиденти съвсем не зависят от курса на акциите й! Дивидентите се изплащат от печалбата, образувана в резултат на дейността на фирмата, а не от по-скъпите котировки на акциите й. Днес най-важното е ръстът или спадът в стойността на самата акция, а не доходът, който носи самата тя. Щом като дивидентите вече не са най-важното нещо, съответно намалява и средният срок за владеене на акциите от един собственик: през 19 век това са били десетки години, в средата на 20 век – години, в края му – месеци, а днес – седмици и дори дни. Още малко и в сметката ще влязат часовете и минутите.

Е, и какво от това, ще каже някой. Системата може и да се е променила доста, но принципът си остава все същият. Ако предприятието е успешно, курсът на акциите расте, при неудачниците – пада. Не, обаче, променила се е не само системата, променен е и принципът за определяне стойността на акциите. Днес нито един от „изпечените” пазарници няма да каже, че сумата от стойността на акциите на предприятието е равна на стойността на активите й. Защото курсът на акциите може силно да се колебае, и при гиганти като „Газпром”, които пускат купища ценни книжа, дори и малко колебание предизвиква милионни и дори милиардни изменения в крайната стойност на компанията. Обаче самата компания с нищичко не се променя. Газът се вади, кулите си стоят, тръбопроводите работят. Без газ Европа замръзва, значи и печалбата е гарантирана. А курсът на акциите на „Газпром” може да падне, и дори често пада. После расте, после пак пада. И тези колебания не водят до промени в реалната икономика. Абсурдността на съвременния вариант на търговията с акции е твърде показателна във време на нестабилност и кризи. В такива дни цената на акциите подскача като заек в полето, за ден пада, после се качва с 10-15 %. Разбираемо е, че за едно денонощие нещата при „Сименс” или „Дженеръл електрик” не могат да се влошат или подобрят в особено голяма степен.

И за да не ни стряска странната ситуация, измислена е красивата дума капитализация. Означава стойността на компанията във вид на проста аритметична сума от стойността на всичките й акции. Така го и казват: капитализацията на „Газпром” нарасна, капитализацията на „Газпром” спадна.

Но това не значи, че нещо се е влошило или подобрило в работата на компанията. Това означава само, че съвкупната стойност на акциите е скочила нагоре или надолу. И няма никакво отношение към истинското положение на нещата.

Понякога за един ден капитализацията на компанията пада или се увеличава с 30 %. Но нали иноземци не са взривили заводите й, не ги е изял скакалец, нито пък малките зелени човечета са започнали да работят безплатно в офисите и по цеховете. Така че сериозните господа, когато решават да купят някакъв бизнес, казват, че капитализацията на компанията „X” е равна на еди-каква си величина, но всъщност тя струва съвсем други пари.

Подобна ситуация е възможна само при пълно „необвързване” на акцията с реалната работа на предприятието. Акцията става вещ сама по себе си и в много малка степен отразява реалното състояние. Точно затова виждаме абсурдната картина, че акциите на американските инвестиционни банки, притежаващи имущество във вид на столове, компютри, секретари, растат, а акциите на „Роснефт” или „Лукойл”, добиващи нещо, от което се прави всичко, падат!

Днешната ситуация с акциите, които вече са само предмет на спекулации на борсата, е практически огледален образ на толкова странната ситуация с американските ипотеки. Това е добре познатият ни театър на абсурда, наричан по цял свят „пазарна икономика”. Какво е необходимо за успешното съществуване на борсите и ипотеките? Само две неща – играчи и пари. Първото обаче не може да съществува без второто. Парите винаги са първичното. Стремежът към печалба, както казват „буржоазните” икономисти, или към натрупвания, както казват марксистите, е присъщо свойство на капитализма, философията на този строй се основава на принципа – нещо трябва да се направи, измисли, докара и продаде по-скъпо, отколкото коства. Получава се печалба. Но да правиш нещо реално, винаги е по-сложно, отколкото нищо да не правиш. Затова била измислена и борсата. Няма нужда да ходиш на далечно плаване в задморски страни, може да се опиташ да увеличиш капитала си на място. Акциите са само допълнителният инструмент за спекулация, и нищо повече от това.

Моята книга не е предназначена да разкрива „дивашката” същност на капитализма. Тя разказва за нещо съвсем друго – за кризата и за методите на организирането й. За да приключа темата за акциите, ще ви задам един въпрос. Представете си, че ваш познат, не много близък, идва и ви моли за пари на заем, понеже иска да направи по-голям магазин. Какво ще го попитате? Предполагам, няколко неща – кога ще ви върне парите, и най-важното, вие какво ще получите срещу това. В отговор ще чуете: ще върна парите след година-две. Ще се разпореждам с тях извън вашето знание. Не съм сигурен, че в срок ще върна всичко, което получа от вас. Що се отнася до процента, който ще ви дам, и това не зная. В края на годината ще направя събрание с партньорите ми, тогава ще решим колко ще получите, драги инвеститорю.

Е, вие ще дадете ли заем на такъв просител?

Ами тогава защо купувате акции? Ситуацията е идентична. Вие ще дадете парите си неизвестно на кого, с тях ще се разпорежда компания, която няма да ви пита за нищо. Доходът на акциите ще се определя от акционерите в края на всяка година. На това събрание вие ще бъдете не номер шестнадесет, а сто и шейсети. Ами ако купите акции на световен гигант? Разбираемо е, че няма да имате и най-малко влияние върху действията му. Дори на събрание едва ли ще отидете. Какво си решават те, какви дивиденти на-числябаш, само Всевишният знае. Няма и гаранция, че ще си получите парите в пълен размер до година-две – курсът на акциите може и да падне.

Нека не ми се сърдят господата борсови играчи, брокери, борсови анализатори и други борци на виртуалния паричен фронт. Как може да се нарече човекът, който влага пари в акции при такива условия? Инвеститор? Не, не, глупак. Ако при вас дойде Вася от съседния вход, и ви поиска пари, и каже всичко, което току-що описах, ще му дадете ли заем? Не, разбира се, никой не върши такива глупости. А на борсата народная тропа не зарастеш . (Алюзия със стихотворението „Памятник” на А. С. Пушкин – „Я памятник себе воздвиг нерукотворньт, К нему не зарастет народная тропа”). Тук прииждат на тълпи. И понеже борсата е изобретена за ленивите, за удобство, при раздялата им с техните средства са измислени инвестиционните фондове. Това е абсурд на квадрат, виртуалност на трета степен. Когато купувате акция на „Лукойл”, то поне вътрешно си представяте с какво се занимава тази компания и каква може да е перспективата пред нея. Начело на такива икономически монстри са харизматични лидери с предсказуеми (отчасти) ходове. Тези компании притежават имущество и затова има надежда и при най-неблагоприятен изход да получите нещичко срещу хартиените си акции. Като давате средствата си в инвестиционни фондове, купувате акции от този фонд, който на свой ред е купил акции на неизвестно какви компании по непонятно какви методики.

Директор на фонда, брокер, щатен аналитик. Кои са тези? Кои ще са утре? Каква е отговорността им пред вас? Никаква. Ще размахват ръце, ще се усмихват. Играта си е игра. Така и стана.

Има много такива фондове, за щастие, повечето също не са у нас (В Русия).. Понякога аналитиците укоризнено установяват, че населението на Русия не е въвлечено твърде дълбоко в играта на борсата, изостава, моля ви се. Виж, в САЩ всички играят. Но според мен нежеланието да излезеш от реалността и да влезеш във виртуалното, показва здрав разум и здрав смисъл в обществото. В САЩ абстрактната виртуална икономика работи на основа на индустрията, също и ипотеките, и борсата. Най-големите борсови играчи на пазара там бяха инвестиционните банки – гиганти с много милиарди капитализация. Те, както показва името им, се занимават с инвестиции, тоест купуват акции на компании и банки за десетки милиарди. После емитират свои собствени акции, които – няма как да не се смеете – също се продават на борсата. Тяхната номинална стойност не се променя, а курсът им постоянно расте, затова всички ги купуват охотно. Наскоро по телевизията видях тъжните лица на общинарите в малко японско градче. Вложили пенсионните спестявания на своите възрастни хора в акции на най-големия американски инвестиционен фонд „Лемън брадърс” (’’Lehman Brothers”). Но през лятото на 2008 година той внезапно банкрутирал. Пенсионните спестявания на възрастните японци се превърнали в прах. Никой не очаквал подобно нещо. Сега общината трябва да икономисва – служителите ходят на посещения при възрастните с велосипеди, а не с автомобили. Ще трябва да въртят педалите 200 години, за да си върнат изгубеното.

Жаждата за печалба без труд, без да се напрягаш, изтиква на борсата все нови и нови играчи. Всички се надяват да изкарат пари, всички се надяват, че курсовата стойност на акциите ще расте. Както остроумно отбеляза известният икономист Александър Лившиц: „Сутринта хората дойдоха в офиса, за да поработят с ценните книжа. Привечер внезапно откриха, че те стават само за битови нужди”.

Борсата е хазартна игра, своеобразно казино. Това сравнение често се употребява. Но то въобще не е вярно. За казиното, както и за борсата, трябват две неща – играчи и пари. Но в казиното човекът сам прави залози, сам избира. Докато на борсата половината от акциите, които се въртят, принадлежи на компаниите, които нищо друго нямат, освен също такива акции на други компании. Така че в случая играчът не отива в казиното, а се доверява на някоя структура, която да направи залога, той самият разполага единствено с някаква си хартийка за получаване на пари, каквото представлява акцията. По-нататък започва най-веселото. Тази структура също не ходи в казиното, а предоставя на друга компания да „играе”, като купува акциите й. В крайна сметка залогът в казиното се прави от десетия поред посредник, но залогът не зависи от него самия или близките му, а едва ли не от икономиката като цяло, защото всички си препродават абстрактни хартийки. И когато една абстракция започне да се срутва, тя повлича със себе си всички останали. Ето така от виртуалния сумрак кризата попада в реалния ни свят.

В коя държава това царство на абсурда е най-силно развито? В САЩ. Тук цялото население е борсов играч, всички препродават един на друг ценни книги. И при всяка поредна препродажба на „въздух” отново се случва магическото увеличаване на брутния вътрешен продукт на САЩ. Когато експертите, разбиращи колко е странна тази ситуация, говорят за неизбежния крах на американската икономика, либералите се подсмихват. Икономиката на САЩ, казват те, това са 20 % от световната икономика. Да, наистина е така. Но любезните господа забравят да уточнят едно нещо – тези 20 % имат само парично изражение, а не натурално. Ако издухаме праха от хартийките, под който няма нищо, реалността не е впечатляваща. В кривото огледало на съвременния финансов свят нищо не е „като хората”.

Така например, ако аз Взема от вас 100 долара на заем, а вие ми дадете срещу тях акция (разписка), после пък вие вземете 100 долара от мен на заем срещу разписка (акция), в икономиката нищо не се случва. Парите не са станали повече. Но така е в нормалния живот. А във финансовия живот са се случили множество събития: на пазара са се появили две ценни книги, и БВП на САЩ се е увеличил с 200 долара. Та точно от такова тесто е омесено тяхното икономическо превъзходство. Трябва да се разбере, че цифрите в тлъстите справочници не са нещо друго, а груба фалшификация без реално отношение към живота на хората. Реалната икономическа мощ на Америка е безусловно голяма, но не превъзхожда в пъти икономиките на други страни. Та нали заводите отдавна са изнесени в Индонезия, Китай и Тайван…

Нима не е ясно на борсовите агенти, както и на ипотечните агенции, че поскъпването на активите не може да продължава до безкрай? Че ръстът се сменя с падане? Естествено, че им е ясно. И нещо повече – дори и най-дребният и с нищожен авторитет борсов анализатор-играч ще ви каже същото. Това е написано и в книгите за борсата. Да вземем някоя произволно. Примерно „Методът на Питър Линч” (английското название е „One up on Wall Street”). Авторът, който дава името и на метода, Питър Линч (Peter Lynch), е уникална фигура, един от авторитетните познавачи на борсовата игра. Под неговото перо са излезли цели три книги за инвестициите. Не може да не впечатли и фамилията на неговия съавтор – Джон Ротшилд. С една дума, не просто книга, а „библия” на бъдещия спекулант. О, пардон, инвеститор.

Питър Линч подробно описва елементите на своя метод. Ще ги изредим всичките, въпреки че някои от тях не са ни необходими.

1. Инвестирайте в онова, което познавате.

2. Изследвайте пазара в „реална” среда.

3. Изберете предприятие, което може да бъде управлявано от първия срещнат глупак, защото рано или късно такъв ръководител най-вероятно ще го оглави.

4. Бъдете готови да загубите.

5. Акциите, както и децата, трябва да са в такова количество, каквото можете да контролирате.

6. Не си струва да търсите печалба колкото се може по-бързо.

7. Портфейлът трябва да се формира така, че в основата му да са надеждните акции, които осигуряват на първо място стабилност, а не свръхвисок приход.

Първите седем правила се покриват с обикновения здрав разум. По-нататък започва най-интересното.

1. Няма да печелите през цялото време

2. Лихвите, перспективите пред икономиката и динамиката на фондовия пазар не могат да се предскажат.

3. Не инвестирайте в „каквото ви падне”.

Та така. Откъде ще се плати на работещите в инвестиционните банки, в Договорните фондове и на обикновените „инвеститори”? Написано е черно на бяло – не може да се печели през цялото време. Това се случва в живота, това се случва и на „борсата”. Не купувайте първия попаднал ви инвестиционен продукт, защото под красивата оферта с високонадежден рейтинг може да се крие пълна нула. И най-важното, не се опитвайте да се съобразявате с разума си. Няма смисъл да си въобразявате, че на борсата има каквато и да било логика или здрав смисъл. Няма ги. Също както и в целия съвременен финансов модел на световната икономика. Нищо не може да се предвиди. Но какво значи да предвидиш? Това е анализ на фактите и моделиране на вероятните последици. В нормалния живот това повлича и съответните последствия. Ако си намокрите краката, най-вероятно утре ще ви заболи гърлото. Ако минете на червен светофар, ще направите катастрофа. В обикновения живот може да се предвидят различни неща – ако нарушаваш правилата при шофиране – може да се озовеш на гробищата, в инвалидна количка или на подсъдимата скамейка, ако по невнимание прегазиш някого. Не си го искал? Не си искал да катастрофираш? Разбира се, че не си. Но ако тръгнеш на червен светофар, всичко това може да се случи.

Във финансовия виртуален свят не бива нищо да предвиждаш. Дори не се опитвайте. Логика няма. Предприятието може да работи превъзходно, а акциите му да падат, фирмата, която има реални активи, ще се котира на борсата по-евтино, отколкото надутата инвестиционна банка, в чийто баланс има само офис мебели и милиарди дългове на различни лица и организации. И какво излиза, в „библията” на борсовия играч съвършено ясно се подчертава онова, в което ние самостоятелно се убедихме.

Борсата и акциите нямат никакво отношение към икономиката.

Чак да ти стане смешно. Понякога пазарната оценка на компанията, т.е. стойността на акциите й, може да е по-малка, отколкото паричните средства по нейните сметки. И не става дума за абстрактни фирми, които търгуват с „въздух” или с услуги.

Неотдавна в подобна ситуация изпадна руската компания „Сургутнефтгаз”, търгуваща с всички видове въглеводороди. На 29 октомври 2008 година бе обявена нейната отчетност за 3-ото тримесечие: „Паричните средства по сметките на „Сургутнефтгаз” са оценени на 20,5 млрд. долара…” А капитализацията на компанията в закритите търгове на 28 октомври 2008 година съставляваше 35 725 994 705 броя обикновени акции по 0,499 долара (на борсата PTС (Руска търговска ситема, борса в Русия за търговия с акции и производните им инструменти)) + 7 701 998 235 броя привилегировани акции по 0,173 долара (на борсата PTC) = 19,16 млрд. долара.

Наистина е интересно. Парите, „живите” пари може да ги купиш за по-малко реални пари. А пък „Сургутнефтгаз” има и здания, сондажни кули, компютри и столове, автомобили и стол за работниците. И много други неща. Обаче ако се вярва на пазарната оценка, всички тези работи не струват и копейка, всичко е безплатно, и безполезно. Но нали пазарната оценка оценява ползата от човека със заплатата му, а полезността на активите – с тяхната стойност.

Забавен случай. Дори анализаторите писаха за този любопитен факт. Например анализаторът на ИК „Велес Капитал” Дмитрий Лютягин: „Такова нещо по-скоро не може да има, тъй като балансовите активи на „Сургутнефтгаз” са „живи” пари”.

Ох, това е то финансово безочие – не може да бъде, само че го има…

Брокерите и инвеститорите знаят къде влагат своите и чуждите пари. Знаят, че могат да загубят, но все пак носят „ликвидност” на борсата. Защо? Също като в случая с раздаването на ипотечни кредити на съмнителни хора, брокерите са изпълнени с надежда, че в краен случай спадът няма да е задълго. Цената ще падне малко, после ще тръгне нагоре. А те ще могат да преживеят този период.

По какъв начин? Като вземеш кредит, как иначе?

Също като ипотеката, борсовата игра в големи мащаби винаги разчита на заеми. Така сравнително неголямата печалба от една сделка, умножена по милионите акции, дава огромна печалба. Добре е, ако пазарът расте с десетки проценти. Но дори ако цената нараства с части от процента, при огромните обеми това са милиони долари, дошли от въздуха. Пред такава съблазън не може да се устои.

Нека си зададем простичкия въпрос – а защо расте цената на акциите?

Пропускаме дългите разсъждения на висшите анализатори. Ясно е, че акцията и нейният курс се съотнасят към реалния живот както моралният кодекс на строителя на комунизма към реалиите на късния СССР.

(Има само един случай, когато курсът на акциите на една компания влияе на функционирането й. За да вземеш кредит, залагаш пакет акции, при спад на стойността на този пакет или трябва да добавиш още акции в залог, или да доплатиш спадналата стойност на залога с пари. Пак се сблъскваме с магическата привързаност към ликвидността: всичко това е справедливо само в случай, че искаш да получиш кредит. Не ти ли трябва кредит – на теб ти е все едно колко струват акциите на компанията).

За да се увеличи курсът на акциите, вие трябва да желаете да ги купите.

Но и това не е най-важното.

Най-важното за увеличаване стойността на акциите е – че задължително трябва да можете да ги купите.

С други думи – на борсата задължително трябва да ги има и двата компонента – играчи, и най-важното – пари. На борсата трябва да идват нови Буратиновци с нови пачки купюри и да осигуряват ръста на курса на акциите. Няма ли купувачи, няма и пари на борсата, курсът на акциите задължително пада. Всички борсови индекси, всичките тези „никеи”, „дауджонс”-и, „НАСДАГ”-и и прочие отразяват съвсем простички неща със сложни формули. Когато търсенето, тоест купуването, е по-голямо от предлагането или е равно на него, курсът на акциите, следователно и индексът, расте. Ако продажбите са повече от купуването – курсът на акциите пада, индексът също върви надолу. Всичко е съсем просто. Акциите просто не могат да бъдат купени – това е стартовата точка на борсовата криза. Когато на борсата започва криза, настъпва паника, брокерите продават акции. Цената им пада още повече. Но важното е, че цената им не е равна на нула. Понижаването на курса означава намаляване броя на купувачите, а не пълната им липса. При пълна липса на желаещи да купят акции, курсът им пада „по-ниско от пода”, те се превръщат в хартийки.

Защо се случва всичко това? Защо броят на купувачите намалява, когато още няма криза? Когато никой не се паникьосва, когато довчера цената растеше? Защо? Защото не достигат купувачи. Защото не достигат пари за купуване на акции. И не при някой конкретен брокер, а при много и различни брокери. Следователно можем да кажем, че именно неочакваното отсъствие на пари на борсата води до падане на цените на акциите. И колкото по-малко са парите, толкова повече пада, свива се борсовият пазар. Този, който вчера купуваше акции, днес не може да го направи. Той няма пари.

Наличието или липсата на пари – ето това е практически единствената причина за ръста или срива на фондовия пазар. И на ипотеките.

Липсата на пари – това е същата тази прословута „криза на ликвидност”. Няма пари, няма ликвидност, няма „глупаци” с пари.

Чакайте, чакайте, но къде се дянаха парите? Каква ли крава ги изблиза като сол от пазара на ипотеки и от фондовата борса? Затова трябва да разберем откъде се вземат парите в съвременната икономика.

Пътят отново ни води към САЩ.

Криза: как се прави това

Няма по-перфидно, по-ефикасно средство за унищожаване базата на съществуващото общество от неудържимото печатане на пари. То разгръща икономическите закони в посока към разрушението, при това толкова незабележимо, че дори един на милиони не го забелязва.

Джон Мейнард Кейнс

Кой ще пази пазителите?

Ювенал

Всички списания и вестници преливат от размишления за днешната криза. Най-употребяваната фраза е, че ипотечният пазар в САЩ е основен виновник за кризата. Изданията, които са „по-отворени”, с охота описват безконтролното емитиране на необезпечени долари. Точно това е и основната причина за всички нещастия според анализатори и политолози. Дали е така?

И ga, и не. Доларът и доларовите емисии са същността на икономическия срив. Но доларът не е причината, доларът е следствието. Истинската причина се нарича „федерален резерв”. Няма как да не се съгласите, че зелените хартийки с портретите на американските президенти не се печатат сами, някой решава колко и кога да пусне най-важните пари на планетата. И ето, тези любезни джентълмени нащракаха безброй долари и така поставиха в трудно положение икономиките на всички страни по света…

Възприетата вече дума „инфлация”, станала неизбежен спътник на съвременната икономика, е едва ли не член на всяко семейство, оказва се обаче, че тя невинаги е съществувала. В добрите стари времена няма инфлация. Тя се появява във времената, когато икономическата система получава познатия ни днес вид – тоест, когато парите започват да се печатат просто така.

В периода от 18 век до Първата световна война нивото на цените в САЩ и в повечето страни на Европа не се променя. От 1870 до 1913 година цената на живота в САЩ се повишава с 0,2 % за година. Тогава цената се измервала със „златни” или „сребърни” пари. Сто или двеста години кравата или конят стрували толкова, колкото си струват – определено количество скъпоценен метал с профилите на европейски монарси. Неслу-чайно, когато четем класиците на руската литература, може да научим удивителните за нас цени на обяда, на чашка водка или наема за жилище в дореволюционна Москва или Петербург – това са копейки, в краен случай рубли. Днес населението си спомня с носталгия бившия СССР и съветските цени, но в сравнение с царските, и те са доста високи. През 80-те години на 20 век сладоледът струва 20 копейки, а за 1 копейка човек може да си купи кутийка кибрит. В царска Русия можело да се хапне обилно за 1 копейка. Къде отиде всичко това?

Казано на икономически език, паричната маса нарасна. Нарасна много, и то по цял свят. На територията на Русия тя, кой знае защо, започва да се раздува именно в годините на перестройката, когато цените, доскоро непроменени от десетилетия, изведнъж започват да тичат пред заплатите. Всеки път, когато цените в нашата страна тръгват към ново ниво, това е съпроводено, а по-точно предхожда се, от някакъв катаклизъм. Пада царска Русия – копейката се превръща в анахронизъм, пада Съветският съюз – анахронизъм става рублата. Днес например не можете да „хапнете” нищо за една рубла…

(Ние вече забравихме, но в СССР инфлация практически няма. Променят се цените единствено на луксозните стоки. Затова всички спокойно трупаха пари в спестовни книжки).

Това явление го виждаме всеки ден навсякъде по земята. И навсякъде на прага на рязката промяна в цените идва линията, отвъд която е инфлацията… Първата световна война. Може би инфлацията се дължи на боевете от отдавна отминали дни? Съвсем не, и по-рано, по време на войните от 18 и 19 век, правителствата на различни страни пускат печатната машина и започват да печатат парични знаци, необезпечени със злато. Цените скачат до небето. Например в САЩ, по време на войната за независимост, са пуснати парични знаци, които раждат американската поговорка „не струва и една континенталка”. Но веднага след края на всяка война парите отново си стават пари, а цените се връщат в изходно положение.

(Войната приключва с приемане на Декларация за независимост на тринайсетте колонии, воюващи с Великобритания, в която те обявили, че вече не са част от Британската империя. Американският конгрес гласува обявяването на независимостта на 2 юли 1776 г., а на 4 юли 1776 г. текстът окончателно е одобрен от конгреса).

Защо обаче след края на Първата световна война това не се случило? По време на бойните действия цените хвръкнали нагоре, след това рязко паднали надолу. Но така и не достигнали довоенното ниво. Ами защото след всяка война изключвали печатната машинка, а после победилият Федерален резерв я включвал на пълна пара. Подобна картина виждаме и след Втората световна война. Към края й инфлацията в САЩ намалява, но цените така и не се върнали към нивата от 1939 г. След като доларът се превърнал в резервна световна валута, започнали да се печатат именно долари. Тъкмо това искали банкерите, организатори на Федералната резервна система.

И както казваше незабравимият Михаил Сергеевич Горбачов, „работата тръгна”. Когато през 1913 година е създадена резервната система, паричната маса на глава от населението в САЩ е около 148 щ. д. Към 1978 година тя е вече 3691 долара. Стойността на долара от 1913 година (т.е. покупателната сила, б. пр.), приета за единица мяра, към 1978 година намаляла приблизително до 12 цента. През 2006 година потребителските цени в САЩ били почти 15 пъти по-високи в сравнение с 1939 година.

И така, за един век цените не се пипат, инфлация няма. От момента на създаването на Федералния резерв и през всички следващи години, вече родена, инфлацията така и не изчезва. Никога. Тъкмо обратното, превръща се във все по-сериозен икономически фактор. И понякога дори заплашва цели държави. Не, не, не! Не става дума за Съветския съюз. През 1971 година президентът на САЩ Ричард Никсън налага държавен контрол върху заплатите и цените! Днес не обичат да си го припомнят. Но тогава икономиката на САЩ е в плачевно състояние и затова се налага да се вземат съвсем „социалистически” мерки.

Защо инфлацията се появява и засилва едва след раждането на федералния резерв в САЩ? И после доларът бързо става световна валута, а вътрешните проблеми на американската икономика, заедно с долара и неговата инфлация, стават наша обща съдба…

Инфлацията представлява повишаване на цените. Ако притежаваш цялата власт, може да повишаваш или намаляваш цените. В СССР така и правеха, просто преписваха ценниците, всичко принадлежеше на държавата. В САЩ на държавата принадлежи твърде малко. Но дори и в условия на развит капитализъм, можеш да направляваш кривата на цените в търсената посока.

„За да повиши цените, от федералния резерв се иска само едно – да понижи отчетната ставка.

(От рус. Учетная ставка и ставка рефинансирования – различни названия на едно и също понятие. И в двата случая, определението означава ставка, по която Централната банка или регионалните й подразделения кредитират всички други търговски банки. Този показател е сред основните инструменти за въздействие върху икономиката. Като променя ставката за рефинансиране нагоре или надолу, държавата, в лицето на Централната банка, регулира степента на ликвидност в банковата система и ставките по кредити и депозити; също така означава и лихвен процент, определен от федералната резервна система, по който Централната банка отпуска кредити на търговските банки за попълване на паричните им резерви и за кредитиране на клиенти. Колкото е по-висока отчетната ставка на централната банка, толкова е по-висок процентът, който вземат търговските банки за отпуснатия кредит, и обратното. Показателят има различни аналози като термини, но в същността си механизмите са аналогични, б. пр.)

Като резултат в икономиката започват да се наливат кредитни средства u настъпва бум на фондовия пазар. След това, когато /…/ бизнесмените привикнат към условията, Федералният резерв може да разруши евентуалното им процъфтяване с внезапно повишаване на отчетната ставка. /…/ Чрез политиката на отчетните ставки Федералният резерв може да разклати пазара, или да предизвика резки промени в икономиката чрез рязко увеличение на разликата в ставките. Във всеки случай федералният резерв разполага с вътрешна информация за бъдещи промени във финансовата политика и своевременно знае какво се очаква както в посока на подобряване, така и в посока на влошаване на финансовата конюнктура” – казва конгресменът Чарлс Линдбърг по повод действията на ФРС; навремето той бе ярък противник на създаването на федералния резерв.

В книгата си „Икономическото менгеме”, издадена още през 1921 г., Линдбърг изброява трите принципа, по които федералният резерв създава икономически кризи. Тези принципи са универсални и достойни за повторение:

1. увеличаване на паричната маса с всички възможни методи (колкото повече, толкова по-добре);

2. създаване на кредитен ажиотаж, поощряване на населението и бизнеса да взема кредити (колкото повече, толкова по-добре);

3. рязко намаляване на паричната маса и изискване да се върнат дълговете.

Дори най-заклетият скептик би могъл да открие тези „родилни петна” в поредицата от събития, предшестващи кризата от 2008-2009 година. Да си спомним ипотечната криза в САЩ. За да се случи, преди това трябва да има инвестиционен бум, а цените на имотите стремително да пълзят нагоре. За да създаде бум, точно според рецептата на своя ненавистник (Чарлс Линдбърг), Федералният резерв понижава лихвения процент: от 6 % през 2001 година той пада до 1 % в края на 2003 година. В икономиката има много пари: юридическите лица охотно ги вземат като заеми. Не изостават и физическите лица. Само през 2005 година американците взели кредити за 750 млрд. долара. И щом има пари, при това евтини, в страната започва потребителски бум. Купуват се не само облекла и храни, но имоти и акции. Евтините пари подпомагат активния ръст на фондовия пазар, където нарастването на индексите от 2003 до 2007 година е повече от 60 %. Играта на борсата и покупко-продажбата на имоти се превръщат в нещо като национален спорт за американците, редом с футбола и бейзбола. Населението на САЩ, както и през 30-те години, с удоволствие клъвва на перспективата за лесно изкарани пари. Индексите и курсът на акциите бият всички рекорди и уверено вървят нагоре. Колкото е по-висока цената на тези виртуални активи, толкова по-добре изглеждат отчетите на финансовите компании, банките и инвестиционните фондове. В очите на обикновените американци (и не само на тях) нараства привлекателността на инвестициите в ценни книжа. Масово се играе на фондовата борса, но нейният епицентър, разбира се, е в САЩ. Заедно с увеличаването на стойността на активите на различни компании, растат и доходите на редовите граждани. Никой не се сеща, че това благосъстояние е виртуално. Хората купуват акции в качеството им на „пенсия”, нещо като „бели пари за черни дни”. Всъщност те се сдобиват с ценни книжа, които до пенсионирането им може би ще струват колкото хартията, на която са отпечатани.

(Внезапната „бедност” на нашите олигарси е от същия вид. Те пари нямат, имат пакет акции на своя концерн. Пада курсът на акциите – кошничката на олигарха „олеква” с милиарди).

Обаче кой да им обясни? Никой не мисли за лошото, всички разчитат на хубавото – икономиката се развива с всеки изминал ден. Но черният ден идва много по-рано, отколкото може да се очаква… В Русия кредитирането идва с малко закъснение, но както се казва, сериозно и за дълго. Нека си припомним близкото минало, да видим какво казваха тогава специалистите и анализаторите.

„След две-три години в Русия ще започне бум на потребителските кредити, смятат в компанията Emst&Young (E&Y). По оценки на нейни експерти, до 20-30 % от автомобилите и битовата техника ще се купуват на кредит, а за тази цел банките ще отпуснат на руснаците почти 2 млрд. долара. Същото ще стане и с търсенето на ипотечни кредити след неизбежното падане на процентите до ниво по-ниско от 10 % годишно във валута, смятат от E&Y”. Годината е 2003-та.

„Банките смекчават условията за получаване на заеми. В Русия започна „бум” на потребителски кредити”. Годината е 2004-та.

„Според експерти днес най-търсени от населението са потребителските кредити. Миналата година обемът на потребителските кредити се увеличи с 95,7 % и достигна 1,1 трилиона рубли.”

„За последните три години пазарът на потребителските кредити се увеличи повече от пет пъти. Делът на кредитите за населението в активите на банковата система нарасна три пъти, а съотношението между потребителските кредити и БВП – почти четири пъти. Според експерти делът на потребителските кредити спрямо БВП е 3,8 %, което е доста по-ниско, отколкото в страните на Западна Европа и САЩ. В Америка този показател е 74 %, а в Европа – 50 %.” Написано е през 2005-а.

„Потребителското кредитиране в Русия се развива с бързи темпове. Създава се впечатлението, че банките по всякакъв начин се опитват да дадат, и ако е възможно, да наложат на частни лица да вземат колкото може повече кредити…“ Събитията от трите последни години показват, че у нас има практически стопроцентов ежегоден прираст на физическите обеми на потребителски кредити. Написано е през 2006-а.

„В края на първото полугодие портфейлът на автомобилните кредити на МКБ (Московска кредитна банка) надхвърли 96 милиона долара, от началото на годината това е увеличение с повече от 20 %”. Това пак е от 2006-а.

Тъкмо малкото количество кредити спасява руската икономика от крах. Но през 2005-2006 година, от гледна точка на анализаторите, това е недостатък, който бързо трябва да се поправи. Трябвало бързо да се вкарат колкото може повече кредитни пари в нашата икономика. И ги вкарваха с все сила. Русия, както винаги, я спаси неподготвеността на населението. Нашето население, „безпросветното” наше население, е привикнало да живее най-вече според възможностите си, и да не взема заеми.

Помните ли славните времена, когато отпускането на кредити за 15 минути, без документи, не предизвикваше никакво учудване? Само че кредитният „бум” сред населението бе върхът на айсберга. Търговските организации вземаха огромни суми на кредит. На Запад. Че защо да не вземеш, щом „дават”, и при това съвсем евтино?

(За 2005-2007 г. външният дълг на руските компании се увеличи четири пъти /Российская газета, 27.01.2009 г.).

Смешно и тъжно е да гледаш „специалистите”. Те знаят всичко, всичко им е ясно. Всичко винаги ще се увеличава, удвоява, утроява. Цената на всички ресурси се определя от пазара. Тя е обективна, никой не я управлява. И изобщо, всичко в света се случва от само себе си. Кризата също се получава от само себе си, защото 10 хиляди безработни афроамериканци не си издължиха ипотечните заеми. Даже и вие, господа „специалисти” и „анализатори”, сте родени в резултат на случайност, а не като следствие от приятното развлечение на родителите ви в някоя съботна вечер…

Неразбирането на финансовото устройство на света води до фатални последици.

Поради неразбиране се правят прогнози, които после е срамно да се четат и от онзи, който ги прави. Ярък пример са прогнозите на специалист банкер от случайно попаднало интервю в интернет. Сами ще намерите дузина такива, това са образци на човешката слепота.

„Да, понижаване на ставките (ипотечните – Н. Cm.) може да се очаква за две-три години, и за това си има причини. Днес все повече банки започват да усвояват програми за ипотечно кредитиране”.

Интервюто е дадено на 20 септември 2006 година. Минават две години. Другото и сами го знаете…

От втората половина на септември 2005 година Федералният резерв започва да увеличава процентната ставка. Към 2006 година тя достига 5 %. Тоест, по същото време, когато у нас кредитната вакханалия все още се разгръща, в САЩ подготвят почвата за бъдещата криза. За да стане напълно готова, бяха нужни няколко години. Всичко трябва да започне с дреболии, които плавно доближават предела, отвъд който кризата ще се развие свободно.

Само едно-единствено увеличаване на процентната ставка от страна на Федералния резерв предизвиква цяла поредица от събития.

1. От края на 2005 година много длъжници, особено от „втора категория”, не могат да си плащат ипотеката и другите кредити. Поради увеличената лихва намалява броят на новите кредити. Вследствие на това цените на жилищата започват да падат на пазара и се увеличава срокът за експозиция на обектите.

2. Това води до още по-голямо неплащане по кредитите. Ако сте взели кредит на стойността на имота, без първа вноска, а пък той вземе, че поевтинее, то в близките 25-30 години ще изплащате ипотека, като ще надплатите реалната стойност на жилището си. По-простичко е да го дадете на банката и да откажете да плащате.

3. Към началото на 2006 година дойде времето за плащане при онези, които са взели ипотека с отсрочка от 5 години при изплащане на самия кредит. Тези хора и без това не са особено платежоспособни, а кредитът е нараснал с плаваща ставка, обвързана с процентната ставка на федералния резерв. Вноските моментално се увеличават няколко пъти – тръгват нови откази за изплащане.

4. Спекулантите започват да продават жилища – за фиксиране на печалбата си, банките – за реализиране на залога. Търсенето пада, предлагането рязко се увеличава. В крайна сметка цената пада още повече.

5. По-нататък започват трудности, после банкрути на компании, които се занимават с нестандартни кредити. След тях надолу се понасят инвеститорите, които са придобили техните ценни книжа. Пада цената на ипотечните облигации, новите емисии не намират купувачи. После проблемите застигат и онези, които са купили акции от инвеститорите, които пък купили акции на ипотечните фондове. И шейната тръгва…

Историята на ипотечната криза е пълна с въпроси. Същите въпроси може да се зададат и по повод кризата на фондовия пазар, за който ще стане дума по-нататък.

Защо рейтинговите агенции дават висок рейтинг на надеждност на ипотечните книжа?

Защо никой не забеляза, че зад тези надути ценности реално няма нищо?

Защо умните анализатори, както и неофитите, твърдяха, че пазарът на имоти и пазарът на акции ще расте и ще расте?

А как иначе? Нали трябва да се сложи стръв на въдичката…

Аналитик на английски се изговаря като „енълист” (The Analyst).

(В първите рекламни клипчета автомобилът „Тойота Кам-ри” се произнасяше на английски като „кемри”. Сега думата се „по-русначи” – и е „камри”. Та и „енълистите” нека да ги наречем по руски маниер „аналисти”).

От оценките на „аналистите” зависи много повече, отколкото можете да си представите. Цялата пирамида е изградена и расте въз основа на уверените им прогнози. Това става така: за да си купи жилище, американецът взема 100 долара кредит от банка. Банката, която му отпуска кредита, не залага ипотеката на жилището в баланса си, а пуска производна ценна книга и я продава на друга банка. Така че първата банка, отпуснала кредита, получава пари за отпускане на още един кредит. Втората банка, която изкупува купища ипотеки от други банки, пуска ценни книги за тях, но обезпечени не с жилище, а само на хартия. Според умните анализатори имотите ще поскъпнат и жилището, което американците дават като залог на банката, ще струва вече 200 долара. Затова втората банка смело емитира вторична ценна книга, наричана „дериват”. Инвестиционните фондове, които също са се наслушали на „анализи” и очакват „ръст на пазара”, купуват от втората банка тези деривати и на свой ред пускат свои ценни книги. В крайна сметка са пуснати ценни книги на сума 300 долара за жилище, което струва 100 долара. Обаче въпреки очакванията, и благодарение на манипулациите на Федералния резерв с лихвените проценти, то поевтинява до 50 долара. Длъжникът не може или не иска да плаща. Ако банката успее да продаде жилището му, тя ще покрие само 50 долара от своите дългови задължения. Втората банка се оказва в същата ситуация. Някой трябва да плати останалите „непокрити” 250 долара. Банките не могат да се разплатят по издадените облигации – банкрутират. После идва банкрут на инвестиционния фонд, на парите на инвеститорите, които според съветите на „аналистите” са изкупили скъпоструващ въздух…

Докато пазарът расте, цените също растат, цялата система работи. Такива хартийки са пуснати в САЩ на тойност между 2 и 9 трилиона долара, според различни оценки.

Когато има пари, пазарът расте, растат и цените. Ако затвориш „кранчето” за пари и вдигнеш лихвите – тази голяма абстрактна пирамида бързо рухва.

Очевидно обаче, че за рухването на цялата световна икономика не е достатъчен само един ипотечен проблем. Но е удобно. Също като бикфордов кабел за възпламеняването на тотална криза.

(Бикфордов кабел, по името на изобретателя му англичанина У. Бикфорд (W. Bickford), който умира през 1834 г.; остаряло название за кабел, който служи за възпламеняване на капсул-детонатор на взривни вещества, б. пр.)

Обяснението също е разбираемо: после ще разказваш на читателите каквото си искаш; което и стана. Обаче добре известно е, че само един бикфордов кабел не е достатъчен за взрив. Трябва и взривно вещество. Също както за световна криза трябват и сериозни финансови проблеми.

И съвсем грижливо те бяха подготвени.

За да се надуе финансовият балон, бяха измислени не само производни ценни книги със странното име „деривати”, обезпечени предимно с оценките на анализаmopume. Истинското взривно вещество за финансовия пазар стана онова, което в нормалния живот трябва да спасява хората от проблеми. Това са застраховките. Застраховка за нещастен случай, когато емитентът на ценни книги не може да обслужва задълженията си? Добра идея ли е? Отлична дори! И още по-добре, ако се оформи също във вид на… ценни книги. И играчите на пазара за ценни книги ще могат да си я препродават един на друг. А пък рисковете ще са застраховани. Ситуацията е направо идеална: ти ми продаваш хартия, която ти плащаш, ако имам проблем с моите „деривати”, аз пък ти продавам ценна книга, която, в аналогичен случай с твоите хартийки, плащам аз. И какво излиза? Ами същото като в монолога на Аркадий Райкин: „аз уважавам тебе, ти уважаваш мене – ние с теб сме уважавани хора!” И по-точно – застраховани хора. „Си Ди Ес”, именно така е наречена тази вълшебна пръчица, която бе поредното изобретение на финансовия огледален свят.

(CDS /Credit Default Swap/ е производна ценна книга, означава, че купувачът плаща на продавача определена премия за това, че последният взема върху себе си кредитните рискове на емитента или друго дългово задължение. Продавачът не прави никакви плащания дотогава, докато не възникне т. нар. Credit event, кредитна ситуация. Ако се случи дефолт /банкрут/ по някои производни ценни книги, в основата на които е портфейл от ипотечни кредити, то държателят на Си Ди Ес ще си изиска загубите от онзи, на който преди това е заплатил премия за тази Си Ди Ес).

По адрес на тази „ценна книжица” се изсипваха щедро добри думи. Особено я обичаше… шефът на федералния резерв Алън Грийнспан: „уникално ново средство за увеличаване на ликвидността на кредитния пазар”, „ефикасен инструмент за рисково менажиране”, „вълшебен сепаратор на рискове”, „надежден източник за допълнително финансиране”.

Тиражирането на Си Ди Ес започна от втората половина на 90-те години и бяха толкова удобни, че станаха по-известни от Мики Маус и пуканките. За малко пари можеш да прехвърлиш целия риск на добрия чичко. Пък и всъщност никога не е имало риск – нали умните „аналисти” прогнозираха вечен и безоблачен ръст в цените на имотите, а значи и на ценните книги. Може да се спечели, като прекупваш Си Ди Ес, а после ги продаваш по-скъпо.

На никой не му хрумна простата и очевидна мисъл, че не е възможна ситуация, когато всички са застраховани, включително и застрахователите! В случай на дефолт обаче излиза, че няма на кой да се плати. Всички препродават един на друг книги и сидиеси, и няма никой в края на редицата. И какво? Накрая всички трябва да плащат!..

(Дефолт (на английски: default – неизпълнение на задължение, отсъствие, недостиг) в областта на финансите означава неизпълнение на договор за заем, т.е. неплащане своевременно на лихви и/или главницата по дългови задължения, банкрут).

Лесните пари привлякоха в САЩ все нови и нови „буратиновци” в областта на търговията с абстракции. Доходите в сферата на финансите и застраховането увеличиха БВП от 3 % (1953 г.) до 7,8 % (2006 г.), а доходите от реалното производство в същия период намаляха. Дава се и съвсем конкретен пример: само идиоти и старомодни малограмотници се занимават в 21 век с инвестиции в нещо толкова архаично като производството на материални ценности. Истинските пари се печелят само там, във виртуалния финансов огледален свят!

На края на четвъртото тримесечие на 2008 година пазарът на Си Ди Ес в САЩ се изчислява на 16,4 трилиона долара и на 58 трилиона долара в целия свят. Още през 2006 година стойността на Си Ди Ес по света е 20 трилиона долара, а през 2004 година е 6 трилиона долара. Колосален ръст! Но дали това е много или малко по принцип? БВП на САЩ през 2007 година е 13,8 трилиона долара, световният БВП е 54,3 трилиона долара. Дълговете на американските „ипотечници” са жалки грошове в сравнение с огромната сума, която са си препродали един на друг щатските финансисти, тихомълком вкарвайки в аферата целия свят.

И това е само „балончето” на американската ипотека. Тук не се включва стойността на другите виртуални активи и акции, които ежедневно се търгуват от участниците в световното казино. Цялата тази колосална сума разчита на постоянния ръст на цените на имотите. Той, на свой ред, разчита на ниската лихва на заемните пари, която поддържа Федералният резерв на САЩ. Въженцето е твърде тъничко, почти микрон. За да се организира кризата, то трябва да се резне, и така заемните пари стават доста скъпи. И Федералният резерв започва да вдига процентната ставка. Заедно с ипотечните кредити хвръкват и производните книги, обезпечени с ипотечни залози. Рухването започва незабележимо и тихомълком. Помните ли скромните загла-вийца от края на 2007 – началото на 2008 година? Основната тема бе отписването на активи от щатските банки. Какво и защо се отписва, не ни се обяснява. За си-ди-ес-ите никой нищо не казва. Пък и защо да плашим обикновения жител, че чичковците, умниците с вратовръзки и сака, си продавали един на друг дългове, по-големи от заработеното от цялото човечество!

Щом всички участници на финансовия пазар взаимно са си препродали книгите, то и проблемите, и отписването започват едновременно при всички. Тресе ги треска, но това все още не е криза. Това може да се преодолее с обикновени мерки, с каквито финансистите винаги са решавали проблемите си – да вземат кредит. Но тъкмо в този момент Федералният резерв „затваря” конвейера, който вади прясно изпечени долари. Как? Простичко.

Федералният резерв дава кредити (тоест създава пари ош нищото) чрез „дисконтов прозорец”.

(Дисконтов прозорец е финансов инструмент, който позволява на търговските банки и инвестиционните компании пряко да заемат средства от федералния резерв.)

Федералният резерв еднолично решава на кого да дава пари, и на кого да не дава. „Hаш’me” банки ще получат парички, а на всички останали ще откажем…

Както в добрите стари години на Голямата депресия, и сега се случва така, че няма от кого да вземеш пари, а дълговете трябва да връщаш. Дори и банките нямали пари по сметките. Защо? Защото зад красивите графики на борсовите новини се случва следното: продавачите на Си Ди Ес, при настъпване на случай на „застрахователен дефолт”, са длъжни да изплатят на купувача на Си Ди Ес пълната стойност на „застрахованите” ценни книги. В замяна те получават обезценените ипотечни документи. Ето това било отписването, за което се говори в новините. Разликата отписвали…

Защо я отписвали? Защото иначе не може – нямали право. Ще се смеете (а може и да се натъжите), но именно към момента на появата на дефолта в американските финансови институции в САЩ променят правилата на играта! Бикфордовият кабел е пламнал, а до него услужливо поставили взривател и динамит. Една неголяма организация – Съвет по стандартите за финансовия отчет (Financial Accounting Standarts Board, FASB) – през септември 2006 година издава указание, което остава почти незабелязано – FAS №157.

(Съвет по стандартите на финансовия отчет – FASB, е независим орган, който определя стандартите, действащи в рамките на общоприетите принципи на счетоводния отчет; представлява форум, обединяващ ползватели и съставители на финансови отчети, а също одитори /създаден е през 1973 г.)

Е, това не е нищо друго освен взривател. Преди банките записвали в баланса си активите според цената, на която са ги придобили. Например 100 долара. Според новата законодателна норма отсега нататък банките са длъжни да ги смятат по пазарна цена! Тоест 10 долара вместо 100 долара. Ето как 90 долара просто изчезват…

Последният липсващ детайл (FAS № 157) на финансовия колапс притежава изящно име в духа на политкоректността и свободата: „Измерване според справедливата стойност”.

Има ли някой от вас, който да е против справедливостта?

Кой е против справедливата стойност?

Кой е против това да измерват справедливо стойността?

Всички са „за”! Зад красивото име тиктака часовникът на взривния механизъм. Смисълът на нововъведението не бил разбран до последния момент. Когато го разбрали, било късно.

„Според наскоро проведено изследване на Deloytte Financial Advisory Services LLP, само 6 % от американските компании имат ясна представа какво влияние ще окаже на оценките на активите и задълженията им FAS № 157 „Измерване според справедливата стойност”. Нека напомним, стандартът е пуснат през септември 2006 година от американския Съвет по стандартите за финансовата отчетност и е задължителен за прилагане към всички отчетни периоди, започвайки от 15 декември т. г. (2007 – Н.Ст.)”.

Заложили мината отрано, тя трябвало да гръмне в първото тримесечие на 2008 година. Така и станало: тримесечните отчети на банките, започвайки от първото тримесечие на 2008 година, рязко изпосталели.

Чували ли сте някога за разпореждането FAS № 157 „Измерване според справедливата стойност”? Някой от „аналистите” разказвал ли ви е защо банките и финансовите институции веднага паднали на колене?17

(За да сме честни, ще кажа, че единственият, който изложи правилни разсъждения за механизма на организация на кризата, бе господин Голубицкий. Само той описа ясно и точно ситуацията. Но дори и той, изглежда, не е разбрал докрай кой и защо планира всичко това.)

На всички им трябвали средства, за да запушат пробойните в отчетите си. Откъде да се вземат?

Само като продадеш ценните книги, съхранявани в банките и в други играчи на пазара.

До какво ще доведе това?

До масова и бърза продажба на акции. Значи – до обезценяването им.

Ситуацията болезнено напомня на 1929 година в САЩ. Но сега не частните инвеститори, а банковите гиганти се борят да разпродават всички налични активи.

Нима американската държава би могла сама да създаде ситуация, която заплашва с разруха собствената й икономика?

Ама какво общо има тук американската държава? В САЩ е изградена уникална система, при която държавата е обикновен наблюдател, а не участник в играта. Държавата отдавна е „приватизирана”, и тя се държи добре, не пречи на никого от истинските стопани на САЩ.

Федералната резервна система е организация, независима от държавата.

Съветът по стандартите на финансовите отчети – също е независима организация.

И държавата, американските президенти, сенаторите и конгресмените не забелязват това…

Вие още ли вярвате, че кризата се случила от само себе си?

Време е да поговорим защо я организираха. Този път…

Защо „печатната машинка“ е затънала в дългове, или Защо се прави криза?

Днес гордостта на Уолстрийт – инвестиционните банки, на практика не съществуват. За една година им се наложи да признаят загуби, които надхвърлят печалбите им за последния четвърт век. Само този пример отразява истинското състояние на нещата по-добре от всяка критика.

В. Путин

Давос, Швейцария, 28.01.2009 г.

Представете си, че страхотно ви е „потръгнало” в живота: в резултат на серия страшни престъпления в кухнята ви се появява печатна машинка, която вади пари, в каквото си поискате количество. Но понеже този „късмет” не е резултат на слепия случай, а завършек на виртуозна работа, удава ви се и най-важното – всички са готови да приемат произведените от вас купюри за съвсем истински. Тоест най-добрите, най-сигурните, най-най-най. Полицията, прокуратурата, правозащитниците, търговците, всички са готови да приемат продукцията на вашата печатна машинка като средство за разплащане. Никой няма нищо против. Ситуацията е удобна за всички. И какво правите в такава ситуация? Точно така – денонощно печатате пари. Какво става с вашия жизнен стандарт? Започва да расте с огромни темпове. Едновременно с вас започват да забогатяват и да живеят добре роднините ви, близки и далечни. После? После вълната на благосъстояние се разпростира и върху приятелите и съседите ви. Можете да наемете персонал, шофьори, охрана, счетоводители -техният жизнен стандарт също върви нагоре. Печатната ви машинка покрива всякакви разходи. И вие изобщо не сдържате апетита си. Не ви трябват слитъци злато в дома, които да съответстват на количеството напечатани купюри, не са ви нужни никакви „златно-валутни” резерви. Напечатаните от вас пари са първокласна валута. С нея във всеки момент можете да купите злато. Защо трябва да държите в себе си своите собствени хартийки? Прогресът отива и по-надалеч – вече не печатате книжни пари, а направо пускате електронни – карти, банкови сметки, – и в този виртуално-безналичен вид продукцията ви също е търсена и навсякъде се приема. Защо ви е да я държите у вас? Трябва просто да включите компютъра и да си нарисувате колкото ви душа иска.

Какво още ще направите? Ще властвате и над другите хора. Ще ги купувате, ще им давате заеми, ще отпускате кредити. За вас парите просто са без значение. Обратното, трябва да ги дадете така, че да не ви ги връщат. В този случай загубите ви ще са равни на нула: стойността на хартията и боите или електричеството, за да работите във файла. За тия нещица небрежният длъжник ви дължи пари. А щом не ви ги дава, вземате му имуществото и го подчинявате на своята воля. Именно така действат САЩ. Начело се слага „правилен” политик”, той разполага на своя територия „правилни” военни бази. И така от държава на държава.

Вие можете всичко. Само едно не можете. Не можете да се превърнете в длъжник.

Защо САЩ имат най-големия държавен дълг в света? Как може да бъде длъжник машината, която печата пари?

Това е невероятно! Чудо на чудесата…

За причината на тези чудеса ще говорим във втората част на тази глава. Сега да оставим за момент механизма на организацията на самата криза и да поговорим за други важни неща – за целите. Защо на организаторите на криза им трябва криза? Защо създават проблеми на всички обитатели на Земята?

Въпросът няма да затрудни онези, които добре са проучили историята на възникването и икономическите последици от Голямата депресия.

Първата важна задача е баналното изкупуване на най-важните световни активи.

И къде най-напред? В Русия ли? Не, в САЩ. Само с една криза, дори и такава като Голямата депресия, няма как да „изкупиш” всичко. В самата цитадела на световната демокрация останали (и се развили нови) оазиси на независимо финансово благополучие. Е, наистина, тези структури вече не се опитвали да отнемат паричната машинка на банкерите-владелци на Федералния резерв, но самото им съществуване създавало определени неудобства за плавното покоряване на нашето синьо земно кълбо.

От края на Втората световна война САЩ си извадили един горчив урок: не могат да решат нито една геополитическа задача с въоръжена сила. Корея, Виетнам, Камбоджа, Куба – списъкът на пораженията на американския „империализъм” може да се продължи. Няма защо да се чудим на това, има нещо много по-удивително: САЩ сами започнали нова ера в човешкия живот, като окончателно отвързали икономическия и финансовия живот от „пътя на златния стандарт”. В новия световен ред именно парите станали не най-важната стока, а най-силното оръжие. САЩ осъзнали грешката си и започнали да използват долара в борбата срещу СССР. В крайна сметка нас ни победи именно доларът.

Икономическото оръжие е страховито. Невидимо и незабележимо. Десетки банки, десетки фирми, различни имена. И изведнъж всички, сякаш по заповед, започват да правят едно и също. Например да изнасят капиталите си вън от дадена страна. Там се провели „недемократични избори”, което в превод на човешки език означава, че ръководството на страната отказва да танцува по американската свирка. Не пожелало да отдаде полезните си изкопаеми на транснационалните корпорации. Осмелило се да защитава своите, на страната си, а не „общочовешките” интереси.

За да се разрушат икономики и да банкрутират цели държави, трябва да контролираш всички, а не само някои парични потоци. Под табелите на всички големи банки се крие една и съща финансова структура, също както под маската на американските политически партии отдавна се крие една и съща група банкери, владелци на Федералния резерв. Светът се промени, днес не заводите, а банките са главната цел на борците за власт. Не телеграфът и телефонът, не мостовете и пощата, а банките!

Къде са съсредоточени основните финансови ресурси на света? Не е тайна, че в САЩ. Именно там се подготвят и най-важните придобивки. По-точно, почти всички те вече са направени. Първото, което направиха организаторите на кризата, бе да купят американските банки. Но нали кризата най-напред удари банките? И тъкмо банките се чувстват най-зле? Да, наистина. Банкерите сега не са за завиждане. Но и по времето на Голямата депресия не всички инвеститори се разориха, а само тези, които не знаеха кога започва сривът. По същия начин много банкови структури, с непонятна упоритост, се заеха да купуват конкурентите именно в кризата.

В добрите предкризисни времена най-големите инвестиционни банки на САЩ бяха: „Беър Стърнс” (Bear Steams), „Лемън брадърс” (Lehman Brothers), „Мерил Линч” (Merrill Lynch), „Морган Станли” (Morgan Stanley), „Голдмън Cake” (Goldman Sachs). Имената на тези организации са винаги в ефира, непрекъснато ги споменават във всички средства за масова информация. Сигурно ги знаете, непременно сте ги чували.

Обаче знаете ли какво се случи с тях?

Ще започнем с нещо очевидно. Ако жилищният блок се срути, той ще повлече всички обитатели. Жилищата на всички ще са в руини. Ако всички банки играят в инвестиционното казино, ако всички те си препродават една на друга деривати и Си Ди Ес-и, ако всички те са в положението на буквата „Z” поради FAS № 157 „Измерване според справедливата стойност”, би следвало всички те да са в сходна ситуация.

Но в живота виждаме нещо невероятно – едни банки спешно изкупуват руините на други! Важно е да се отбележи кого купуват, и не по-малко важно е кой купува. Кога започва купуването, също може да се сетим: в първото тримесечие на 2008 година, когато „Измерването според справедливата стойност” като торпедо потапя на дъното най-могъщите финансови мастодонти.

Първата обречена банка била банката „Беър Стърнс”. През март 2008 година.

„Федералният резерв на САЩ санкционира придобиването на една от най-големите американски инвестиционни банки – „Беър Стърнс”, която се оказа в кризисна ситуация, – от финансовата компания „Джей Морган”.

Покупката извършва… банка „Джей Пи Морган”. Създателят на Федералния резерв, организаторът на Голямата депресия. „Невероятно” съвпадение?!

Но по-нататък става още по-интересно.

„На свой ред банка „Джей Пи Морган” съобщи, че придобива банка „Беър Стърнс” по фактическа „борсова” цена от 2 долара за акция. Още миналия петък стойността на една акция на „Беър Стърнс” на Уолстрийт бе 30 долара”.

Ето ви криза: купуват голям конкурент 15 пъти по-евтино. За една седмица „Беър Стърнс” много „изпосталя”. Не по-малко любопитни са и подробностите по сделката. Всички финансови власти в САЩ „кой знае защо” подиграват на банката на Морган.

„В края на миналата седмица „Беър Стърнс” призна, че има криза на ликвидността. След това Федералният резерв се съгласи да окаже пряка финансова помощ на бедстващата банка, което предизвика нееднозначна реакция сред специалистите. В защита на решението на Федералния резерв, в неделя, по ефира на няколко американски тв-канали, се изказа министърът на финансите на САЩ Хенри Поулсън”.

„Сделката ще бъде подкрепена от федералния резерв на САЩ, който гарантира активите на „Беър Стърнс” на стойност 30 млрд. долара. Напомняме, че банка „Беър Стърнс” бе на ръба на банкрут в средата на март, когато кредиторите спряха да й предоставят средства, опасявайки се, че обемът на натрупаните от банката дългове е твърде голям. Тогава „Джей Пи Морган”, с подкрепата на Федералния резерв, предложи да изкупи акциите й”.

„През март „Беър Стърнс” едва избегна банкрут, и получавайки кредит от Федералния резерв на сума 29 млрд. долара, бе купена на символична цена от „Джей Пи Морган”.

„Беър Стърнс” първо изпитва трудности, после добрият и отзивчив Федерален резерв й помага. Дава й кредит? Съвсем не. В крайна сметка помощта се оказва 15-кратно намаление на стойността на акциите. Не дали пари на загиващата банка, помогнали й със съвети – да се продаде на „правилните” хора. И предложението е толкова убедително, че собствениците продали банката за жълти стотинки, по-точно, за центове. И чак после Федералният резерв дава на „Беър Стърнс” кредит от 29 млрд. долара. Именно след продажбата, не преди това! Иначе банката нямаше да е продадена, ако бе получила кредитна подкрепа. А така Федералният резерв подкрепя не старите собственици, а новите, своите. Тоест, подкрепя сам себе си. Важна роля в тази история има и финансовият министър на САЩ. Той, естествено, напълно приема решението на Федералния резерв. А как иначе? Един отбор – една цел.

Същото ще прави и новият вашингтонски отбор. Начело застава Барак Обама. Вместо Бушовия Хенри Поулсън за финансов министър е назначен Тимъти Гайтнър. „На пресконференция в Чикаго, Б. Обама отбеляза, че САЩ „се срещат с икономическата криза в исторически пропорции”, и Т. Гатнър „притежава несравним опит, има възможности да удари световната икономическа криза право в сърцето”. Ако кандидатурата на Гайтнър бъде одобрена от Сената, той ще стане най-важната фигура в администрацията на Б. Обама, човекът, отговорен за борбата със световната криза”.

Одобриха кандидатурата му. Дотогава Тимъти Гайтнър работеше като шеф на Федералната резервна банка на Ню Йорк (от 2003 г.), т.е., той е един от водещите ръководители на Федералния резерв. Сега е министър на финансите. Обърнете внимание, високопоставен сътрудник на Федералния резерв става финансов министър, а не обратното. Това – по въпроса кой кого контролира.

По въпроса дали Обама ще се бори с кризата, ми се иска да добавя, че смяната на декорите в Белия дом не променя нищо. Нали на предишния си пост Тимъти Гайтнър не само увеличи – заедно с колегите си – лихвения процент в точния момент и провокира кризата в САЩ, но и тикна към банкрут другия мастодонт на финансовата система на САЩ – банката „Лемън брадърс”. Именно Федералният резерв, в лицето на господин Гайтнър, й отказа помощ.

„Властите в САЩ, които проявиха нечувана щедрост при спасяването на други компании (в частност заделиха 152 млрд. долара за световния лидер в застрахователния пазар AIG), не проявиха желание да протегнат ръка на „Лемън”.

„В нощта срещу понеделник, 15 септември 2008 г., „Лемън брадърс” заявиха в съда банкрут и помолиха за защита от кредиторите. В банкрут ще бъде обявен холдинг, чиито дългове възлизат на 613 млрд. щ.д.”.

Много интересно: сред всички големи банки на САЩ банкрутира именно „Лемън брадърс”. Защо тъкмо тя? Ами защото тъкмо нейните собственици отказват да си продадат рожбата за стотинки. Въпреки че са получили предложение. И пак от същите момчета: „Представители на три големи американски банки – „Сити груп”, „Банк ъф Америка” и „Джей Пи Морган Чейс” – обсъдиха как да спасят „Лемън брадърс”.

Обсъдили – означава, че са им предложили да си продадат бизнеса. Да го продадат евтино, също както направиха собствениците на първата жертва на тоталното изкупуване – банката „Беър Стърнс”.

„Преди известно време „Джей Пи Морган” вече купиха една банкрутирала инвестиционна банка, „Беър Стърнс”. Само че при тази сделка участва със средства Министерството на финансите на-САЩ… В случая с „Лемън брадърс” финансовият министър Хенри Поулсън отказа да даде каквито и да било гаранции”.

Също като покерджии, и Федералният резерв, и Министерството на финансите на САЩ играят една и съща игра. Продай си банката – и веднага ще получиш средства от финансовото министерство, а също и подкрепата на Федералния резерв. Не искаш да я продаваш – не получаваш никакви гаранции нито от едните, нито от другите. Резултатът – банкрут.

Учредителите на „Лемън брадърс”, както защитниците на Брестката крепост, предпочели смъртта пред унизителния плен. Банката им банкрутира, което пак не е зле за организаторите на кризата: колкото е по-лоша ситуацията, толкова по-евтини са активите и по-сговорчиви техните собственици. И ето, отново четем новините:

„Най-голямата търговска банка на САЩ „Банк ъф Америка” се отказа от варианта да купи изправената пред банкрут „Лемън брадърс” и отклони вниманието си към друга водеща компания на Уолстрийт – „Мерил Линч енд Ко”. Всичко върви по план. Трета банка от петорката е в тежко положение. Пред стопаните й са два варианта: да продават – по-добрия, и по-лошия – да банкрутират. Както винаги, федералният резерв и Министерството на финансите на САЩ им помагат да направят правилния избор.

„Както съобщиха източници, близки до ситуацията, представителите на Федералния резерв настояват за сливане на „Банк ъф Америка” и „Мерил Линч”, финансовите власти на САЩ се опасяват, че след вероятния банкрут на „Лемън брадърс” паниката на инвеститорите ще застигне именно „Мерил Линч”, чиито акции към момента са най-слаби…”

Стопаните на банката избират почетната загуба, а не героичната съпротива: на 15 септември 2008 година сделката е потвърдена.

(Когато се появява информация за сделката, неграмотните коментатори обявиха, че се прави национализация. Обърка ги името „Банк ъф Америка“, което напомня на името на държавна банка на САЩ. Но в Щатите няма държавни банки. И защо им е, когато други банки сами са станали държава?)

„Във финансовия свят се осъществява голяма сделка. „Банк ъф Америка” купи банката „Мерил Линч”. В резултат „Мерил Линч” бе спасена от банкрут, а купувачът е най-влиятелната инвестиционна банка в света”.Ето го и отговорът на въпроса защо е нужно всичко това.

Между другото, като поглъщат най-големите инвестиционни банки, организаторите на кризата слагат в джоба си и най-големите ипотечни агенции.

„Нека да припомним, че на 7 септември 2008 г. Министерството на финансите на САЩ обявява национализация на ипотечните брокери „Fannie Мае” и „Freddie Мас”…

(Зад „анимационните” имена „Фани Мей” и „Фреди Мак” се крие Федералната национална ипотечна асоциация /Fannie Мае/ и Федералната корпорация за жилищни ипотечни кредити /Freddie Мас/, създадени през 1938 г. и 1970 г. съответно, в рамките на правителствена програма за подкрепа на получателите на ипотечни заеми.)

За по-нашашъшнаша съдба на „Фани Мей” и „Фреди Мак” има няколко сценария. Според единия, и двата ипотечни гиганта ще бъдат лишени от пряка и косвена държавна подкрепа, ще бъдат разделени на части и продадени на частници… Другият възможен вариант може да е размяната на „Фани Мей” и „Фреди Мак” за една или две частни компании, които ще купят ипотеката и ще я подсигурят с кредитни гаранции от правителството на САЩ. Такива компании се управляват като частни, но държавата има право да регулира целевата им норма на доходност”.

Винаги съм си мислил, че национализация означава, когато нещо преминава в собственост на държавата. Ако се съди по събитията в „цитаделата на демокрацията”, дълбоко съм се заблудил. Национализацията означава, че държавата купува частна компания и… я продава на други частници. Или я купува, а после, вместо тях, създава „една или две частни компании”, които да се занимават със същото, с каквото и „Фани Мей”, и „Фреди Мак”. По-рано, в добрите патриархални времена, ако някой си спретне компания за държавна сметка, това се наричаше „злоупотреба със служебно положение” и се наказваше с цялата строгост на закона. А сега е „национализация”…

Май наистина ще трябва да се учим в крачка. Засега момчетата от Федералния резерв манипулират ловко не само с термините, но и с цели икономики, и продължават да купуват.

Септември 2008 година.

„Американските власти закриха една от най-големите банки на САЩ – Washington Mutual (WaMu). Нейният крах, провокиран от безразборното изтегляне на депозитите и последвалото намаляване на рейтинга й, е най-големият крах в историята на щатската банкова система, предава „Ройтер”. В същия ден част от оперативните банкови активи на Washington Mutual Inc е придобита от американската банка J. P. Morgan Chase & Co. Inc. Сделката е завършена след получаване на одобрението на Федералните регулиращи органи…” Сценарият е същият: властите не помагат, а закриват бедстващите финансови учреждения. Купувачът също ни е добре познат – банката J. P. Morgan Chase. Има отговор и на въпроса защо: „Тази сделка ще позволи на банката „Джей Пи Морган” да стане най-голямата по обем на депозити и втора по величина на активите в САЩ”.

Аритметиката е проста. ТЕХНИ банки стават първата (Банк ъф Америка) и втората банка (Джей Пи Морган) в САЩ по величина на активите. Може и да не се задават неудобните въпроси защо точно тези банки се чувстват толкова добре, когато цялата банкова система се срива. По време на криза добре се чувстват нейните организатори и още няколко случайни късметлии. Кои са те? Нека си припомним трите банки, които „обсъждат пътищата за спасяване” на „Лемън брадърс”. Тоест, опитват се да я купят. Това са Citigroup, Bank of America u J.P. Morgan Chase.

Тези „трима богатири” са банковите структури, организатори на кризата.

Последните две вече погълнаха едно-друго. Идва времето на третата „им” банка. Нали именно „Сити груп” се оказва… третата американска банка по величина на активите!

Само че за историята на придобиване на „Сити груп” ще поговорим след малко. Тя не само илюстрира как владелците на Федералния резерв изкупуват остатъците от „чужди” банкови структури, но и доста странно, всъщност ни вдъхва надежда… че няма да им се получи замисълът!

Засега да видим „великолепната петорка”. Кой се задържа на крака измежду петте най-големи и независими инвестиционни банки на САЩ? Две: „Морган Стенли” и „Голдмън Сакс”. Как ги подчиниха? Дори не беше необходимо. В името на първата се съдържа фамилията Морган и са явни корените на тази структура. Това е още едно разклонение на империята на Джон Пиърпонт Морган. И при банката „Голдмън Сакс” всичко е доста интересно преплетено. Излиза, че финансовият министър, който активно се „бори с кризата” при последното управление на Джордж Буш… преди това бил директор на „Голдмън Сакс”. „Генералният директор на „Голдмън Сакс” Поулсън стана министър през юни 2006 г.”

Във финансово ориентирания свят, в който всички живеем, кадровите въпроси са ключови за щекотливата финансова сфера. На този пост не попада който и да било. Например Алън Грийнспан, бившият шеф на Федералния резерв, когото мнозина открито наричат бащата на днешната криза, преди това е работил в банката „Джей Пи Морган Чейс”. Мисля, че не е необходимо да повтарям на кого е тази банка. Ето така и Хенри Поулсън идва на поста от „Голдмън Сакс”, което за нас е лакмус. Всички коне, които „случайно” ще отнесат каруцата на САЩ и целия свят в блатото на кризата, са питомци на една и съща конюшня…

Що е това инвестиционна банка? Ясно е от името – структура, която влага пари за нещо. Класическото определение е „Основната функция на инвестиционната банка на САЩ е емисионната функция – водене на преговори с търговско-промишлените компании за пускане на нови акции и облигации и техническа подготовка за това пускане, като се поема задължението да се разпределят на пазара ценните книжа и придобиването на тази част от ценните книжа, която няма да се разпределя по списък.

(Б. пр. Поименен списък на притежателите, разпределяне по подписка, (или андеррайтинг – англ.). Първично разпределяне на ценни книги на пазара, обикновено един от етапите на учредяване на акционерно дружество; записването на акции се извършва, като притежателите на права подават заявки директно или чрез инвестиционни посредници, при които се водят клиентските сметки за притежаваните от тях права.)

„Голдмън Сакс” и „Морган Стенли” скоро ще променят статуса си – от инвестиционна на търговска банка – и ще бъдат регулирани от Федералния резерв на САЩ. Вчера и двете инвестиционни банки подадоха съответните молби, които същия ден бяха одобрени от Федералния резерв”.

В САЩ разликата между инвестиционната и търговската банка е, че търговската има право да влезе във Федералната резервна система и да получи паричен кредит, а инвестиционната банка – не. Те са свободни в дейността си.

„Уолстрийт, какъвто го познаваме, вече няма да съществува” – цитира „Блумбърг” бившият председател на федералната корпорация по застраховане на депозити Уилям Айзък.

(Информационната агенция Bloomberg е основана от Майкъл Блумбърг през 1981 г. Това е частна компания, основателят й държи 92 % от акците, 20 % са продадени на Merrill Lynch, б. пр.)

И е прав. Инвестиционната банка е вратата на бизнеса в голямата икономика. Тя влага пари, чрез нея се развива процесът на пускане на нови акции и облигации на борсата. Посредством инвестиционните банки се осъществява пласирането на Ай-Пи-О.

(IPO /Initial Public Offering/ – първично предлагане на акциите на борсата)

Има пет такива инвестиционни „мегаформатни” банки. Едната от тях не се предала, две били купени от организаторите на кризата. Останалите две вече били тяхна собственост. Защо има толкова много сходни банки? И две от тях вече се „препрофилират” в търговски, така че директно да се включат към печатната машинка: „Дейността им сега ще е под много по-силен контрол от страна на държавните органи, но същевременно тези банки ще имат по-голям достъп до средствата, предоставяни от Федералния резерв”.

(В тази връзка ми се иска да отбележа, че когато „Морган Стенли” става търговска банка, нейната част /21 %/ е продадена на японския банков гигант Mitsubishi UFJ Financial Group. И все пак контролът върху нея е запазен.)

Какви други елементи на финансовата система познавате, освен банките? Такива, които да трябва да се изкупят, за да се установи пълен контрол върху финансовия пазар?

Застрахователните компании. И на тях също им „помогнали”…

През септември-октомври 2008 година в САЩ се провежда още една „спасителна” операция. Този път властите „спасяват” застрахователния гигант American International Group (AIG). Много особена помощ. „В писмо до Комисията по ценните книжа и борсите Морис Гринбърг (шеф на AIG – Н. Cm.) отбелязва, че „още не е късно” да се променят условията по кредита, с който американските власти ще отделят 122,8 млрд. долара, за да предотвратят по-нататъшния банкрут на най-го-лемия застраховател”.

Морис Гринбърг съвсем разумно заявил, че в сегашния му вug „планът за спасяването” ще донесе и на бюджета, и на Ей Ай Джи единствено загуби, тъй като в замяна на предоставянето на кредит правителството на САЩ ще изкупи 80 % от акциите на застрахователния гигант по най-ниски цени. Опитният застраховател (Гринбърг е на 82 години (през 2008г. б.пр.)) явно не разбира какво и защо се случва. И още повече задълбочава трудностите на своята компания с неуместното си изявление. „Според Гринбърг AIG трябва да има същите условия на кредитиране, каквито и другите финансови институции”. Но вместо това Федералният резерв предлага на Ей Ай Джи двугодишен заем с много висока лихва. И едновременно с това AIG и мениджърите й предизвикват дълбок интерес у нюйоркския прокурор Ендрю Куомо. Той веднага започнал разследване „за необосновани и прекалено високи разходи” на компанията. Необичайното любопитство към мирните застрахователи завладява и федералното бюро за разследване: „ФБР започва разследване сред най-големите американски фирми, в това число Fannie Mae, Freddie Mac, Lehman Brothers и AIG”.

(В списъка на онези, от които се интересува ФБР, виждаме всички, които не пожелали да се продадат со кротце.)

Както се казва, побеля, но умът му не идва.

(От рус. До старости дожил, да ума не нажил, б. пр.)

Ако шефът на Ей Ай Джи я беше предал тихомълком, по фамилному, щеше спокойно да си отиде в пенсия. Нямаше да се притеснява за внуците и за заместниците си. Сега обаче прокурорът на Ню Йорк публично критикува бонусите на ръководителите на компанията. А независимите медии „изведнъж” започват да оповестяват данни за неоправдано шикозно проведени работни съвещания в спа-центрове, а също и богатият лов, организиран за клиентите и брокерите във Великобритания. Ето така започват семейните скандали и се стига до загуба на репутация.

Всички винтчета на огромната машина работят изключително гладко.

Федералната резервна система, държавните организации, силовите структури и независимите медии излизат извън кожата си, за да могат организаторите на кризата да купят всичко планирано в срок и евтинко…

Правосъдието в САЩ е образец за целия свят. В този смисъл се изказват често нашите западници. В случая съм съгласен с тях на сто процента. Налице е ефективност в действията. Бързо и резултатно. Има на какво да се поучим. Минаха два месеца и на 28 януари 2009 година в сайтовете на информационните агенции се появи съобщение:

„Бившият вицепрезидент на най-голямата застрахователна агенция в САЩ AIG Кристиан Милтън е осъден на четири години затвор за укриване на данни и дезинформация на акционерите”.

Резултатът идва логично – 82-годишният шеф на Ей Ай Джи Гринбърг, се съгласява да си продаде бизнеса.

„Правителството на САЩ спасява от банкрут застрахователната компания American International Group (AIG), продава активи за 40 млрд. долара. Купувачът е фонд Maiden Lane II, създаден от банката на Федералния резерв в Ню Йорк. Maiden Lane II е създаден, за да изчисти балансите на AIG от дълговите ценни книжа, обезпечени с ипотеки. AIG ще прибави във фонда и 5 млрд. налични долара. Сделката на AIG и Maiden Lane II е елемент от кампанията, необходима за спасяването на AIG от задължения по ипотеките. AIG фактически е национализирана от държавата, получавайки 85 млрд. долара кредит от Федералния резерв в средата на септември 2008 г.”

AIG е фактически национализирана от държавата? I Не, няма никаква национализация. Частното „предприятие” на Федералния резерв, неговата съставна част, Нюйоркската банка, образувала фонд, който купил застрахователната компания. Какво общо има национализацията? Държавата поддаква, но нищо не получава. На прокурора му казват простичко къде и кога трябва да работи. Кого и какво трябва внимателно да огледа…

И какво се получава?

Сега всички големи „вложители” по земята ще влязат в едно калъфче. Независимите мегаинвеститори остават в миналото. Където кажат стопаните на Федералния резерв, там ще се влагат парите. Или обратното – няма да се вложат, и дори може да е по-изгодно. По същия начин пускането на акции е в максимална степен монополизирано. В крайна сметка всичките пари на света се концентрират в едни ръце – в този прекрасен финансов свят има само едно „прозорче”.

Това било замислено от организаторите на кризата. Но някак не се получава. Не всичко минава гладко. В САЩ още има някакви си островчета на независими финансови институции. Макар и малки, в сравнение с консолидираната империя на владелците на Федералния резерв, но все пак ги има. И тук му е мястото да разгледаме внимателно купуването на „Сити груп”. Тази история отново показва, че кризата е твърде необходима на организаторите й! Защото и досега в САЩ има съпротива към действията им. В шумотевицата на кризата „Ситибанк”, трета по величина, замисля да погълне четвъртата по мащаби банка „Ваковия” („Wachovia”). Историята с продажбо-покупката на тази банка напомня кримка. Тя заслужава подробно разглеждане, защото за пореден път нагледно показва, че Федералният резерв и Министерството на финансите на САЩ са в един впряг.

Че всячески се стараят правилните банки да купят онова, което трябва да купят, в името на окончателната монополизация на финансовите пазари.

Ето и същността на случилото се. Банка „Ваковия” е разклатена заради трудностите. Според сценария на организаторите на кризата нея трябва да я купи „Сити груп”. Обаче същото се опитва да направи друга, „не тяхна” банка…

„Wells Fargo”… изрази готовност да придобие банката по цена на затварянето на борсовата търговия в навечерието на петък (по 10 долара за акция), но помоли за отсрочка от няколко дни за окончателна оценка на ситуацията. И тук става невероятното: Федералният резерв отказва на „Wells Fargo”, като се позовава на инфарктната ситуация с „Ваковия” – банката просто нямало да доживее до понеделник! Защо – не е ясно, нали разбирате, че 10 долара за акция съвсем не е трагедия, а пък ипотечните кредити с ниско качество скоро ще банкрутират. Освен това не е ясно кога ще се случи, и-най-важното! – в какъв обем. По предварителни оценки в кредитния портфейл на „Ваковия”, на сума 312 млрд. долара, на дефолт подлежат 42 млрд. – точно тази цифра се опитвала да уточни банката „Wells Fargo”.

След като получила от Федералния резерв отказ на искането за отсрочка, „Wells Fargo” се оттегля от преговорите и в същия момент на сцената се качва „Сити груп”… Знаете ли колко предложила „Сити груп” за „Ваковия”? Няма да повярвате – 1 долар за акция! Като чул оскърбителното предложение, генералният директор на „Ваковия” Робърт Стил първо загубил дар слово, а после емоционално се опитал да изрази несъгласие. Но веднага получил студен душ от държавниите чиновници: ако „Ваковия” не приеме условията на „Сити груп”, в понеделник всички активи на банката ще бъдат „арестувани” от федералната корпорация за застраховане на депозитите, под предлог, че „Ваковия” създава „системен риск” за националната икономика!

Сам по себе си, това е нечуван шантаж, но косите ти настръхват още повече, когато разбираш подробностите на сделката: „Сити груп” не само получава „Ваковия” на много по-ниска цена от стойността на недвижимостите в баланса на банката, но и прехвърля на държавата, всъщност на данъкоплатците, по-голямата част от риска за бъдещия дефолт на ипотечните кредити на „Ваковия”! От портфейла за 312 млрд. долара „Сити груп” великодушно се съгласява да поеме върху себе си 42 мрлд. долара възможни загуби, а в същото време федералната корпорация за застраховане на депозити се задължава да покрие останалите загуби…”

(Това описание се основава на блестящата статия на Сергей Голубицки. Ще повторя отново – това е единственият анализатор, за когото не е срамно да употребиш понятието „анализатор”.)

(Дефолт, невъзможност да се обслужва дълга от заемопо-лучателя, невъзможност да се издължаваш на кредиторите, банкрут, б.пр.)

Какво очаквали властите в САЩ? Те – и с двете си ръце – били „за” решаване на проблема! „Споразумението е сключено по договореност с… Федералния резерв и Министерството на финансите на САЩ”. Нагло и рисковано, поведението на „Сити груп” е разбираемо – зад нея са Министерството на финансите и Федералният резерв, т.е. държавата, приватизирана от банкерите. В такива случаи, ако купиш дори и най-съмнителния актив, няма как да загубиш. А може би нещо не сме разбрали? Не, не, всичко си е точно така: „В случай на отписване по този портфейл, „Сити груп” ще поеме 42 млрд. долара от загубите; ако са повече, ще ги поемат американските власти”. Ами така е, ако „печатната машинка” работи за теб, и още повече, ако държи в ръцете си държавата – няма как да загубиш.

„Знал бьi прикуп – жил бьi в Сочи” – казваха заклетите картоиграчи от съветския период.

(От рус., прикуп, в играта на карти такива, които ти дават право да получиш още няколко карти, т.е. козът е в картите, които ще ти дойдат по-кьсно, ако предварително ги знаеш, царски ще си живееш…, като в Сочи, б. пр.)

Този, който надушва коза, не мърда от мястото си, но онези, които определят коза, обитават съвсем различни места…

Бандитското завладяване (а как иначе да го наречеш) на банка „Ваковия” продължава по всички закони на жанра.

„В понеделник, 29 септември, както се очакваше, след анонса на сделката, акциите на „Ваковия” откриват на цена 1, 26 долара, в процеса на търговията паднали до… 1 цент за брой! За да си представим нагледно целия този кошмар, нека се поставим на мястото на акционерите на „Ваковия” – не, не на борсовия посредник, а на редовия счетоводител, работил в банката цял живот и спестил за старини, да кажем милион долара. И не в живи пари, естествено, а в акции на родната компания. И за един ден този милион се преобразява… в една хилядарка!

Приказките за благородното „спасяване” на „Ваковия” от „Сити груп” (Нюйоркската банка на всеки ъгъл правела пиар на жертвоготовността и безкористието, с които протегнала ръка за помощ на загиващата компания) сякаш замъглили спомена за повода, по който Федералният резерв отказва на “Wells Fargo” отсрочка за окончателно оформяне на покупката на акции за по 10 долара: в банката, моля ви се, нямало свободни пари дори за да отвори офисите си в понеделник. Впрочем, дори след десеткратното намаляване на капитализацията „Ваковия” продължава да си работи и в понеделника. По-нататък събитията се развиват като в елементарна кримка. Заключителното споразумение между „Ваковия” и „Сити груп” е планирано да се подпише в петък, на 3 октомври, но изведнъж, в навечерието – т.е. в четвъртък вечер, след затварянето на борсовата сесия – сензационна новина обикаля света: “Wells Fargo” се връща на масата за преговори, и то с удивително предложение: да купи акциите на „Ваковия” по 7 долара парчето, да запази целостта на компанията и да откаже правителствената субсидия! Най-важното предложение на “Wells Fargo” не е толкова седемкратното подбиване на цените на „Сити груп”, колкото доброволното поемане на дълговете на „Ваковия” по ипотечните кредити. „Ваковия” се обляла в сълзи и мълниеносно приела предложението на “Wells Fargo” и веднага – в четвъртъка – подписва окончателното споразумение за продажбата – аналогично на онова, което трябвало да подпише в петъка със „Сити груп”. Изглежда, сякаш справедливостта е възтържествувала, а значи и пазарът въздъхнал с облекчение, и борсовият скок яхнал вълната на националния оптимизъм: значи все пак имало бели рицари в загиващото кралство! Да, ама не. В петък „Сити груп” взривява хоризонта с вопъл за вероломното нарушаване на някакъв си „договор за намерения”, който запазвал за „Сити груп” ексклузивното право за сключване на сделката, и „Ваковия”, и „Wells Fargo” ги чакат страховити наказания от небесата, всъщност, според старата американска традиция, под форма на съдебно дело”.

Кого трябва да подкрепи Федералният резерв, ако наистина е загрижен за стабилността на финансовия пазар и интересите на държавата? „Сити груп”, която купува част от банката за жълти стотинки и прехвърля вероятните загуби на главата на САЩ, или “Wells Fargo”, придобиваща цялата банка седем пъти по-скъпо и поемаща всички загуби? Решението на Федералния резерв и на американските власти изглежда абсурдно, ако не сме наясно с тайния смисъл на случващото се: „Въпреки че не е подписвано споразумение между „Сити груп” и „Ваковия”, изглежда, че властите отдават предпочитанията си именно на тази сделка, федералната корпорация по застраховане на депозити (FDIC) „поддържа първоначалното споразумение”, заявява председателят на ФКЗД Шейла Беър”.

„Отстрани тази позиция изглежда като кошмарен абсурд: значи правителството не одобрява продажбата на „Ваковия” за 7 долара, но подкрепя сделка за 1 долар, и при това за сметка на данъкоплатците. В действителност интригата е доста no-елегантна. В събота юристите на „Сити груп” измъкват от леглото районния съдия от Ню Йорк Чарлс Рамос, който налага временна забрана на сделката между „Ваковия” и “Wells Fargo” до окончателното изясняване на обстоятелствата по точката за ексклузивност в договора за намерения, подписан от „Сити груп”. В неделя идва ответният удар: висшата съдебна инстанция отменя решението на Рамос, а в Северна Каролина и Ню Йорк са регистрирани два насрещни иска на федералните съдии срещу „Сити груп”.

Иначе много се говори за „басманното правосъдие” в Русия! Ако се съди по тази история, ние в нищо не отстъпваме на „останалия цивилизован свят”.

(От рус. „Басманньш правосудием” – различните автори наричат така съдебната система от началото на 2000 г. в Русия. Според тях за нея е характерна ниска степен на независимост на съдебните органи при вземане на решения; постановления, които са удобни за властите, но са в разрез със законността. Употребява се и в смисъл на поръчков съд, инструмент за политически репресии, синоним на зависим съд. Името идва от Басманния районен съд в Москва, прочул се с провеждането на скандални и спорни съдебни процеси, и в частност – по делото на Михаил Ходорковски, б. пр.)

„Въпреки че цялата следваща седмица минава във формални преговори между “Wells Fargo” и „Сити груп”, които сякаш се опитват да постигнат компромис (по отношение на активите на „Ваковия”: 20 % – на „Сити груп” и 80 % – за “Wells Fargo”), очевидно е, че нюйоркската банка отстъпва, тъй като публичното осветяване на сделката й се вижда такова, каквото е – подмолен гешефт. В четвъртък, 9 октомври, била сложена точка на тази крими история: „Сити груп” официално се отказва от сделката с „Ваковия” и обещава да не пречи на “Wells Fargo”. Обещанието на „Сити груп” да заведе съдебен иск към двамата предатели за морална неустойка в размер на 60 млрд. долара, било само за да си измият лицето”.

Тази история е подарък за оптимистите: организаторите на кризата не могли да купят всичко и всички. И очевидно, няма да им се удаде. Затова нека сме оптимисти. Ако сме такива – събитията на световната сцена само ще увеличат оптимизма, понеже ще ги разбираме правилно.

Но е време да се върнем към американските „чудесии”. САЩ печатат долари на все по-бързи обороти. Имат нужда от все повече и повече: пари за високия стандарт на живот на населението, което вече не работи; пари за подобряване живота на другите държави, избрали демокрацията. Тоест, които имат важно стратегическо положение, големи природни ресурси или граничат с държави, които притежават гореспоменатите подробности. Не е тайна, че САЩ имат най-големия в света държавен дълг. Към днешна дата това са около 10,5 трилиона. Държавен дълг означава, че държавата дължи нещо някому. Американската държава е длъжник повече от всички други държави. Тя постоянно заема все повече и повече.

„Хазната обяви, че за това тримесечие ще вземе огромен заем – 493 млрд. долара. Изследователската фирма Wrightson ЮАР прогнозира, че за тази година хазната ще емитира облигации за 1,8 трилиона долара, което заедно с миналогодишната емисия от 1,5 трилиона ще надхвърли като цяло чистите заеми за последните 27 години”.

Ето ти парадокс – машинката, печатаща пари, се оказва… длъжник!

Как може да се случи такова нещо? Ами колкото повече заемате на другите, толкова по-добре за вас. Това е очевидно. А откъде тогава идва дългът на самите САЩ? Нима ако имате възможност да печатате пари, ще вземате на заем от други напечатаните от вас купюри?

Оказва се, че САЩ това и правят! Вместо чисто и просто да ги напечатат… САЩ задлъжняват с американски долари! Държавните облигации на САЩ са номинирани именно в долари (облигациите на хазната, Treasuries). И САЩ задлъжняват на Китай, Русия, Япония. Именно тези страни купуват дълговите разписки на американската държава, образуващи държавния дълг на САЩ. За да е пълен абсурдът – Щатите плащат и проценти на държателите на техните облигации.

Нима това е някаква шизофрения, бълнуване? Уви. Сметката е точна. Застрахователният механизъм се явява като абсурдно вземане на заем на своите си хартийки. Това е пожарогасителят, пожарната стълбица, която предотвратява взрива на клапана. Ако знаем кога САЩ увеличават дълга си, можем точно да установим кога са пуснали печатницата (за пари) на пълни обороти. Колкото и странно да звучи, увеличаването на държавния дълг на САЩ означава увеличаване на емисията на долари, а не намаляване. Колкото е по-голям дългът, толкова повече долари печата Федералният резерв. И обратното, колкото повече обороти прави печатната машина, толкова по-голям ще стане след време държавният дълг на Америка.

Ако имаш в кухнята печатна машинка, не е проблем да си печаташ пари. Проблемът е другаде – да не ги тиражираш прекалено. По някакъв магически начин трябва да поддържаш баланса, тоест, не бива да се допуска свръхпроизводство на пари. Но какво е това свръхпроизводство? Спад на стойността на парите, прословутата инфлация. Разбира се, не можете напълно да се избавите от нея. Но най-важното е да й държите юздите. За вас инфлацията е доста полезна, ако вие сте тези, които „коват” парите. Никога ли не сте се питали защо всички прехвалени икономисти се плашат от обратния процес – дефлацията? Т.е., от понижаването на цените, от евтините пари? Защото в подобна ситуация не са необходими нови пари, следователно не е нужна и цялата банкова пирамида, която започна да работи на планетата още от 1913 година.

Да си признаем, задачата не е лека. Трябва да се печатат пари и да се получават на безценица световните ресурси, едновременно не бива да се произвеждат твърде много пари. Решението се оказва просто и гениално.

Пуснатите пари трябва да се приберат чрез заеми.

С лихва. Но трябва да се получи съгласието на онези, които вече са получили напечатаните пари. Дали те ще се съгласят да ви ги заемат?

„Частни инвеститори, пенсионни фондове, банки, корпорации, но най-вече чужди държави купуват американски ценни книжа. Америка е най-задлъжняла към Китай и Япония. Общо за двете страни – повече от трилион. Азиатските страни традиционно продават стоките си навън срещу долари. А имат огромен актив в доларови сметки, в това число и облигации на САЩ. Сред водещите страни-кредиторки като Англия и Бразилия са и страните износителки на нефт. Русия заема осмо място. По официална информация на Федералния резерв на САЩ през октомври руското правителство държи американски облигации за повече от 80 млрд. долара”.

„Според данните, публикувани от народната банка на Китай, към края на септември валутните резерви на страната надхвърлят 1,9 трилиона щ.д. и са достигнали 1,905 трилиона щ.д.”.

„От края на 2001 г. до март 2007 г. Китай и Япония, взети заедно, са натрупали 1,5 трилиона щ.д. в чуждестранна валута, от които четири пети се падат на доларовите задължения, т.е. облигациите на хазната на САЩ…”

Явно се съгласяват да дават заеми. Вижте списъка на основните американски кредитори: Япония загуби Втората световна война, Русия – „студената война”. Китай започна дружбата си с Америка през 1973 година, а през 2008 година празнува 30 години икономически реформи. Тези реформи доведоха лъвския пай от световното производство в Поднебесната. И лъвският пай се пада на САЩ и Запада като цяло. Китайците влагат значителна част от получените пари в американски облигации, защото това е едно от условията за развитието на отношенията между Китай и САЩ. Кой друг още? Англия е братът близнак на САЩ, а пък арабите, доставчици на нефт, имат американски бази на територията си. На световната сцена се случи същото, което стана в САЩ, след като златото бе иззето от хората по времето на Рузвелт. Тогава американците започнаха да трупат просто хартийки, а сега го правят цели държави, които разполагат със „златно-валутни” резерви само на думи.

В Русия златните запаси са черно на бяло не повече от 11 %. Всичко друго са валутни резерви. Но това не са просто пачки банкноти, дори не е валута, а… облигации. Лъвският пай са американски. И не са хартиени. А компютърни, електронни. Когато на нашата държава й трябва валута, тече обратният процес – облигациите биват продадени на американската държава, а получените долари се внасят в Русия.

Това наистина е страхотен трик. Американците получават безплатно световните ресурси, платили са ги с хартия! Прибират зелената хартия, наричана долари, в замяна дават хартия с друг цвят, наричана държавни фискални облигации на САЩ. В 21-ви век обаче хартиената форма е архаизъм, рудимент. Така вместо едни цифри, на монитора на компютъра се изобразяват други. И с тях се начисляват виртуални проценти…

В крайна сметка ресурсите са получени, а част от доларите, пуснати от Федералния резерв, са стерилизирани. Обезвредени. Лежат като мъртви. Безполезни са за своите собственици. А процентите? Дори не е смешно. Дали има разлика къде е добавена нула в американските държавни компютри – на реда на „Китай”, или на реда „Русия”? Когато става дума за милиарди и трилиони долари, милионите проценти свръх всичко не са от значение. А пък държавният дълг на САЩ се увеличава със сума, равна на сумата на „обезвредените” долари…

Красиво и елегантно. Има само едно проблемче – сумата може да достигне астрономически величини. САЩ могат да напечатат колкото си искат пари, дългът им косвено показва колко пари са щамповали. Но защо косвено? Защото величината на държавния дълг е само един от инструментите за обезвреждане на доларите. Другите са ни добре известни: това са имотите и пазарът на акции. Именно тук идват напечатаните пари. И то съвсем доброволно. Банкерите добре познават човешкаma природа. Какво би направил владелецът на пари: ще започне бизнес, ще построи завод, ще произведе нещо или просто ще си купи акции, а в крайна сметка, без да прави каквото и да е, ще получи един почти голям доход? Повечето хора избират простия вариант. И след известно време се лишават от всичките си пари!

Какво е необходимо на владелеца на „печатната машинка”, за да я пусне пак на пълни обороти? Да „изгори”, да унищожи досегашната парична маса. Колкото повече, толкова по-добре. Парите, напечатани от Федералния резерв, са разхвърляни по цял свят и сега някой друг ги владее. Този някой не ги получава безплатно, а след като е продал нещо на пазара. Получените пари той влага в банкови акции и си купува жилище. Имал половин милион долара: половината вложил в акции, половината – в жилище. Започва кризата: сега акциите струват не 500 хиляди долара, а 50 хиляди; жилището не е 500 хиляди долара, а 250 хиляди…

Резултатът – вместо 1 милион, останали 300 хиляди долара. Останалите 700 хиляди щ.д. се изпарили… А сега си представете такова „изпарение” и „разтваряне” на пари в мащабите на цялата планета. Колко пари ще „изгорят”, колко ще изчезнат? Десетки и стотици трилиони долари, фунтове и евро. Не може да се пресметне точно. Но всеки ден четем във вестника или в интернет:

• „Загубите на двете ипотечни агенции (Fredie Мас и Fannie Мае – бел. Н. Cm.) за тази година се оценяват на 14 млрд. щ.д.”

• „Най-голямата германска банка Дойче банк за първото тримесечие на 2008 година понесе загуби в размер на 4,8 млрд. евро. През аналогичния период на 2007 година компанията е спечелила 1 млрд. евро”.

• „Загубите на Royal Bank of Scotland за 2008 година може да възлязат на 28 млрд. фунта”.

• „Най-голямата банка на САЩ „Сити груп” обяви чисти загуби от 5,11 млрд. долара за първото тримесечие на 2008 година”.

• „Най-голямата банка на Швейцария – UBS – обяви загуби в размер на 358 млн. швейцарски франка (221 млн. евро или 329 млн. щ.д.) за второто тримесечие на 2008 година и съобщи за последващото отписване на 5,1 млрд. щ.д., свързани с високо рискови кредитни позиции”.

От втората половина на 2008 година подобни новини нямат край.

Ако първата цел на кризата бе изкупуване на активите, то втората й цел е изгаряне на паричната маса чрез провокиране на трудности, банкрути и обезценка на активи в банковата сфера.

Всъщност, ако не стане първото, второто ще е много трудно. Ако всички най-важни финансови институции са под контрол, много лесно ще започне плановото им „оздравяване”. Така да се каже, медицинско кръвопускане на световната финансова система. По-рано лекарите източваха от болния лошата кръв, днес вземат лошите пари от болната система.

Това е много важен момент. Всички казват, че кризата е предизвикана от свръхпроизводство на долари. Тоест, излиза, че кризата е някаква досадна случайност, получена в резултат от паразитирането на САЩ върху гърба на цялото човечество.

В най-дълбоката си същност това не е вярно.

Кризата е последица не от свръхпроизводство на долари, а от тяхната повсеместна „стерилизация”. Не печатане на нови пари, а свръхускорен процес на унищожаването на вече напечатаните в предишни години.

Балонът се спука не защото са го надули повече, отколкото може да издържи. Той се пука, защото са го боцнали с карфица. Съзнателно. Отрано подготвена игличка във вид на финансови застраховки Си-Ди-Ес и ново правило за зачисляване на активи в баланса – FAS № 157 „Измерване по справедливата стойност”.

Което значи, че кризата е ръкотворна, неслучайна и задължителна! Това е последният опит да се запази съществуващата система, като се претовари. Парите изгарят, създава се огромен дефицит от тях, и отново пускаш печатната машинка.

Но няма да стане така. Светът безвъзвратно се промени – вече няма да има връщане назад, към обществото на безпределното потребление. Светът на долара, който познавахме, умря. Ще умре ли и самият долар? Ще го видим много скоро. Във всички случаи доларът няма да е всесилният „гущер”, който познавахме досега.

Сега вече може да се сложи и последният щрих в общата картина на кризата и положението на Русия в съвременния свят.

22.09.2008 г. „Бившият шеф на РАО „ЕЗС России” Анатолий Чубайс, е назначен за шеф на държавната корпорация „Руска корпорация по нанотехнологии” (Роснанотех)… учредена с федерален закон от 19 юли 2007 година за „осъществяване на държавната политика в сферата на нанотехнологиите, развитие на иновацион-ната инфраструктура в областта на нанотехнологиите, реализиране на проекти за създаване на перспективни нанотехнологии и наноиндустрия”. През 2007 година правителството на Руската федерация заделя за дейността на корпорацията 130 млрд. рубли”.

26.09.2008 г. ,,J. P. Morgan Chase & Со” официално обяви, че Анатолий Чубайс влиза в международния съвет на банката. В съобщението на банката се казва, че ekcnpegседателят на РАО „ЕЗС России” е първият представител на руския бизнес, който влиза в състава на главния консултативен орган на ,Джей Пи Морган”. В съобщението се казва, че опитът на А. Чубайс ще бъде използван от компанията при осъществяване на инвестиции в Русия и страните на Централна Европа. В съвета А. Чубайс ще работи безвъзмездно.”

Какво значи всичко това? Защо именно Чубайс е назначен на поста глава на руска държавна структура, от чиято работа зависи бъдещето на страната, на нейната наука, а значи и на населението й? Защо именно той оглавява структурата, призвана да извърши пробив в технологиите и да подсигури на нашата икономика нов качествен скок напред? Още по-неразбираемо изглежда и влизането на уважаемия Анатолий Борисович в международния съвет на американската банка веднага след назначаването му на държавния пост. И не някоя случайна банка, а тази, която носи името на основателя на федералната резервна система Джон Пиърпонт Морган. Една от банките, които в мътната вода на кризата активно изкупуват, на безценица, остатъците от независимите финансови институции.

Не разбирате ли? Ами разходете се по красавицата Москва и погледнете имената на улиците. Четете внимателно: „Большая Ордъшка”, „Малая Ордъшка”, „Ордъшский тупик”. Тези названия се появяват през 14 век по протежение на пътя към Златната Орда. Оттук минавали московските князе, запътили се към страшната сила, по него отнасяли дан на Ордата. А в Москва по това време се намирала Татарская слобода. В Москва и днес има Татарска улица, Болъшой и Мальiй татарский переулок. До Татарская се намирала Толмачевская слобода, където живеели тълмачите (тлъмач от старобългарски – преводач) – преводачи, татари, руси, служители в царския двор. Те живеели заедно и за това ни напомнят съвременните Толмачевские переулки, близо до метростанция „Новокузнецкая”.

Това са белезите на онова, което днес всеки знае: Русия понесе тежестите на татаро-монголското иго. Плащаше дан, търсеше общ език със силните на времето, в пряк и в преносен смисъл. А Ордата шпращаше своите бирници да надзирават обширното й „стопанство”. По-късно към техните чисто икономически функции (насилственото събиране на данъци) се добавили и политически: баскаките се трансформирали в посланици на Златната Орда.

Победените винаги плащат дан на победителя. Така е било, така е и така ще бъде. Нека не ви заблуждават гръмките думи и красивите фрази. Реалността винаги е по-различна – тук икономическите интереси решават всичко, тоест парите. И човечеството измислило политиката само за да прикрие зад фасадата на преговори и договори тази нелицеприятна истина.

Ние загубихме „студената война”. Нашият ръководител Михаил Сергеевич Горбачов предаде всички ни. Той съзнателно, а възможно е и с най-добри намерения, загуби битката с нашите геополитически съперници.

(Защо го направи, вероятно никога няма да разберем. Явно, че не за пари. Но все пак го направи! Защо? Да речем заради спасението на човечеството от заплахата на ядреното унищожение. Но заради това някой трябва да загуби и сам да се разоръжи. Най-любопитният въпрос обаче е – кой, къде и кога вложи в главата на М. С. този (или друг) архиважен довод за разсипването на собствената му страна?)

И сега Русия, наследницата на СССР, плаща дан на победителите. От политическа (безусловна подкрепа на американската политика), чрез умели маневри на руското ръководство, тази дан се сви до икономическа. Това са нашите пари, същите, с които Централната банка на нашата страна купува американски облигации. В тези ценни „златноордински” книжа са вложени средства от фонд Развитие и фонд Благосъстояние.

Често се чува репликата „Русия се изправя”. Либералите й се присмиват. Е, те затова са либерали, за да се подиграват с важните неща за страната ни. Но акцентът е такъв – „изправя се”, а не „изправи се”.

Ние получихме дипломатически суверенитет, но не и икономически. Ние сме длъжни да играем по техните правила. Ние сме длъжни да купуваме техните виртуални хартийки.

И сме длъжни да назначим Анатолий Борисович Чубайс на ключов пост.

Той ще следи да не би да измислим нещо такова, че отскокът на Русия напред да застраши американската „печатна машинка”.

Във времената на господството на Ордата баскаките живеели във всевъзможни „татарски” и „ордински” слободи. Сега те може да живеят където си искат и да имат всякакви длъжности. Обаче това не променя същността. Още има баскаки, те са между нас. Още се плаща дан. Засега…

Икономическите аспекти съвсем не изчерпват всичко. Организаторите на кризата решават чрез нея не само икономически, но и политически задачи.

Време е да поговорим и за тях.

Послеслов

Ако не разбирате как е устроен днешният свят, ако основата на вашето разбиране за живота е лъжлива, значи градите къща върху пясък. Неразбирането на причините за събитията, движещите сили и механизмите на световната политика води до неразбиране на целите й. Твърде често може да се чуят наивни разсъждения за това как можело да се разбираме и да живеем заедно като приятели. Уви, това е невъзможно. Рим не може да се споразумее с Картаген. По принцип. Светът е така устроен, че или ти контролираш нещо, или това нещо го контролира някой друг. Само във физиката съществува вакуум. Контролираш или ти, или конкуренцията. Откажеш ли се от борбата, запееш ли сладките песни за общочовешки дом, за мир по цял свят – това ще завърши със собствената ти катастрофа и с победа за конкурента. Политиката си има логика: трябва не само да надвиеш противника, след това трябва да го изтощиш, да го раздробиш и да го подчиниш. Съмнявате ли се? Спомнете си печалната съдба на Съветския съюз. Нали неговият държавен глава говореше всички тия красиви думи, които обаче нищо не означават за политиците на Запада. Те нямаха намерение да променят нещо при тях, а просто чакаха Михаил Сергеевич да промени всичко у нас, което неизбежно водеше страната към гибел. Историята не познава примери, в които двама равностойни противници да се споразумеят и да съществуват едновременно като равни. Единият винаги подчинява другия.

Със Запада може и трябва да се споразумееш, но с него не е възможно да се споразумеем!

И понеже ние никога няма да намерим общ език по стратегическите въпроси, длъжни сме да го потърсим на нивото на тактическите. Масата за преговори -това е задължителният атрибут на нашите взаимоотношения.

А може би трябваше да се подчиним? Не. Вижте историята – няма и никога не е имало пълноправни партньори сред еднакво силните. Ние сме твърде големи, за да им бъдем сателит; дори да се откажем от досегашното, въпросът за нашето раздробяване и разруха пак ще си остане на дневен ред за тях.

Неразбирането на целите, които си поставят организаторите на световни катаклизми, все едно дали е световна война или икономическа криза, води и до неправилно планиране на действията, които трябва да се предприемат за решаване на проблемите. Така държавният глава на СССР Сталин, за да спре нацизма, трябваше да се „сдружи” със западната демокрация, която направо пред очите му правеше Хитлер все по-силен и гибелен за Русия. А пък сега, ако се следва удобната логика на Запада, по-добре е да не се занимаваме с глупости и всичко да правим така, както го правят във Вашингтон. Да проведем свободни избори, да изберем нов парламент. Да не се конфронтираме със Запада. Но това означава да предадем – просто така – на банкерите-владелци на Федералния резерв Русия, която успяхме да спасим от тях с упорит труд. Само че за онзи, който не познава „особеностите на световния ред”, това си остава неразбираемо. А пък и не сме отвоювали Русия докрай…

Ситуацията е несигурна, везните се колебаят. И тогава те правят криза, за да се наклонят везните на историята пак към тях…

Ние сме им нужни, много сме им нужни.

За предстоящата схватка с Китай им трябват воини, много воини. Самите me не обичат да воюват, a след трийсет години – вече няма и да могат.

На тях им трябват нашите полезни изкопаеми, нужни са им на самите тях, и защото не биха ги получили от китайците.

На тях им трябва нашата безкрайна територия, за да има къде да заравят ядрените си отпадъци и други гадости. И наистина, може ли в мъничка Европа да се създават химически сметища и гробници?

На тях им трябва нашата чиста вода. Въобще на тях им трябва всичко, което ние имаме. И също така всичко, което съществува на нашата планета.

Едно не им трябва – ние самите и нашите деца. Нашите възрастни родители – също. Също и гробовете на нашите деди и прадеди. Древната ни история. Всичко това им е излишно и непотребно.

В тази борба не бива да се гледа отстрани. Или си на страната на своята страна, или си на страната на чуждата. Трето няма. Те отдавна са превили главата на своите граждани и сега с все сили пълзят към нашата.

Какво да се прави? Трябва да разберем. Да отворим очи и да напрегнем ум – действията им не са толкова хитроумни, просто не бива да се страхуваме да приемем страшната истина, че околният свят не е такъв, какъвто си го представяме.

Успех на всички нас…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: