Лицемерите   Leave a comment

Последните дни в интернет се появи едно видео от Париж. На видеото ясно се вижда протест на тридесетина френски младежи – националисти, патриоти, бели, добре облечени момчета, които скандират „Вън терористите от Европа”, „Вън ислямистите от Европа”. Палят факли, разпъват плакат с исканията си и вдигат малко шум във френската столица. Дотук всичко е нормално. Всичко е напълно закономерно, дори задължително, още повече, когато само преди няколко дни е извършен атентат в сърцето на града ти и са загинали стотици невинни. Задължително е да поискаш възмездие и да възкликнеш „Вън убийците от нашия дом!”

Така действа здравият разум. Разумът, който поставя на първо място оцеляването на ТВОЕТО – на културата, традициите, ценностите, семейството. Същият разум, заради който целият „цивилизован” се е впрегнал да ни втълпява – колко е грешен и срамен, и дори да ни съди заради него.

Но истинската ярост, породена от криворазбраната толерантност идва тогава, когато във видеото случайните минувачи по улиците на Париж (зад гърба на полицията), започват да освиркват протестиращите момчета. Наричат ги фашисти, дори им скачат на бой, а в последствие ръкопляскат на полицията, която арестува протестиращите срещу тероризма. Същите онези жители на Париж, които дни наред гледахме по телевизията как поднасят цветя, палят свещички и реват пред мемориалите на жертвите. Либералните французи, които ще побеждават куршумите с вино и ще спасяват Европа с рисунки. Пацифистите, които събират дрешки и храна за нелегалните имигранти, а после ридаят пред труповете, останали след някой „бежанец” с френско гражданство.

Лицемерите. Те са истинските виновници, които години наред се примиряваха с политиката на Франция, която отваряше границите си за всеки, който иска да ползва придобивките и помощите на европейците.

Лицемерите. Които толкова се заслепиха от мултикултурната идея, че едва ли ще усетят собствената си смърт.

Лицемерите. Безхарактерните, страхливците, ревльовците, които ще подарят жена си на първия по-агресивен мюсюлманин.

Лицемерите. Които са готови да отстъпят от всичко, само за да продължат безсмисленото си съществуване.

Лицемерите. Които няма да имат нищо против да се обрежат и да си измият краката преди да отидат да разгледат джамията, защото така е модерно, толерантно и човешко, и така спазват традициите на синовете на Аллах.

Те са псевдохуманистите, за които чуждият живот е по-важен от живота на собствените им деца. Те са сбърканите, които мислят не за своето, а за чуждото бъдеще. И те не са само във Франция. Има ги в цяла Европа. И в България. Окупирали са културните, академичните, политическите и медийните висини. И от там следят и съдят строго кой влиза в калъпа на предателите, за да го потупат по рамото, а който не – да го порицаят и осъдят.

Има една велика сцена от филма „Записки по българските въстания”. Когато българите бяха вързали пленени турци и Дяда Поп даваше на друговерците да ядат сланина – получил възмездие след вековете потисничество. Тогава във филма лекарят, който връзваше раните на пленените турци, помоли Дяда Поп „да излезе, че му пречи на работата”. Винаги се сещам за думите, изречени от актьора, играещ Дяда Поп: „Ще се сетиш ти за Дяда си Поп утре, га е същият тоя, дет’ му връзваш раната, захване бавно да те коли с ръждива костура…”

Това е изречението, което всеки ЕВРО-ЛИЦЕМЕР трябва да чуе… преди да е станало твърде късно.

П.С.: На 17-ти ноември в Турция се игра футболният мач между отборите на Турция и Гърция. Мачът трябваше да започне с минута мълчание в памет на жертвите от Париж. Когато по традиция футболистите се подредиха в кръг около центъра, за да отдадат почит, над 50-те хиляди турски фенове на стадиона освиркваха минутата мълчание с викове „Аллах Акбар” и популярното скандиране „Мюсюлманите не умират”.

Но, мили лицемери, никой няма да ви каже това по новините – нито за освиркваните националисти в Париж, нито за петдесет хилядния протест в Полша против ислямизирането на страната. Никой.

Автор: Илия Димитров

Lentata.com

 

Как България застана от грешната страна на историята

Борислав Цеков

Борислав Цеков

Онзи ден Трети комитет при Общото събрание на ООН, който обсъжда въпросите, свързани с правата на човека и социалните теми, прие проект за резолюция, която ще бъде внесена за гласуване в Общото събрание на световната организация.

Предметът на резолюцията е борбата с героизацията на нацизма и със съвременните прояви на неонацизъм, ксенофобия, расизъм и расова дискриминация. „За” гласуват 126 държави, „въздържал се” – 53, а 4 са „против”. Преди да се вгледаме кои са гласувалите „против” и „въздържал се”, е добре да се запознаем със съдържанието на резолюцията. Безпристрастният преглед ще установи, че текстовете са безспорни от гледище на демокрацията и гражданските права. Балансирани са от гледище на едни или други легитимни национални или исторически съображения. Изчистени са от претенция за нечия изключителност или доминация.

Нима има истински демократ, който би възразил срещу уводен текст, констатиращ несъмнен исторически факт като:

„Припомняйки Хартата на Нюрнбергския трибунал и присъдите на Трибунала, които признават за престъпни организацията SS и нейните съставни части, включително  Waffen SS, в лицето на официалните членове на организацията, които са извършвали или са знаели за извършването на военни престъпления и престъпления срещу човечеството, свързани с Втората световна война…”

Може ли принципен и убеден демократ да отхвърли препотвръждаването международните принципи, заявени в Декларацията от Дърбан от 2001 г. и последващите я документи на Световната конференция срещу расизма, които осъждат „съхраняването и възраждането на неонацизма, неофашизма и проповядващите насилие националистически идеологии, основани на расови и национални предразсъдъци, както и заявяват, че подобни явления никога и при никакви обстоятелства не могат да бъдат оправдавани”.

Не чух – дръзва ли някой, самоопределящ се като демократ, да отрече тези документи и тяхното съдържание?

Възможно ли е, човек, организация или държава, които претендират за цивилизованост и съпричастност към мира и спазването на основните права и свободи, да не се съгласи със следния текст в резолюцията, въплътил безусловния международен консенсус след Втората свeтовна война, че нацизмът е чудовищно зло, което трябва да бъде изкоренено:

„4. Изразява дълбока загриженост по повод проявите на героизация под каквато и да е форма на нацисткото движение, неонацизма и бившите членове на Waffen SS, включително чрез издигане на монументи и мемориали и чрез провеждне на публични демонстрации в името на прославата на нацисткото минало, нацисткото движение и нео-нацизма, както и чрез  или опити за обявяване на такива членове и на тези, които са воювали срещу антихитлеристката коалиция и са сътрудничели на нацисткото движение за участници в национални освободителни движения”.

Или да отрече здравият смисъл, например, на точка 6 от резолюцията:

„ Специално подчертава препоръката на Спецалния докладчик, че “всяко възпоминателно отбелязване на нацисткия режим, неговите съюзници и свързани с него организации, независимо дали е официално или неофициално, трябва да бъде забранено от Държавите” и подчертава, че такива прояви оскърбяват паметта на неизброимите жертви на Втората световна война и влияят негативно върху децата и младите хора, и подчертава в тази връзка, че Държавите трябва да вземат мерки в съответствие с международните стандарти по правата на човека, за противодействие на всяко честване на нацистката организация SS и всички нейни съставни части, включително Waffen SS.”

Кой здравомислещ човек и демократ по ценности и убеждения, а не по конюнктура или партийна книжка, би отхвърлил по-нататъшните текстове като например:

„7. Изразява загриженост от непрестанните опити за оскверняване и разрушаване на паметници, издигнати в памет на тези, които се бориха срещу нацизма по време на Втората световна война, както и незаконното ексхумиране и преместване на тленни останки на такива хора, и в тази връзка настоява Държавите да спазват стриктно своите задължения по чл. 34 от Допълнителния протокол към Женевската конвенция от 1949 г.”

  1. Отбелязва с безпокойство нарастването на броя на инцидентите с расистки характер в световен мащаб, включително активизацията на групите на скинхед, които носят отговорност за много от тези инциденти, както и разгръщането на насилие, основано на разисъм и ксенофобия, насочено към лица, които принадлежат към национални, етнически, религиозни или езикови малцинства, включително палежи на домове и вандализъм в училища и молитвени храмове.”

Да не би да е антидемократично да се изрази отрицателна оценка за отричането на Холокоста? Или да е безсмислено да се апелира към активност на национално ниво срещу езика на омразата и насилието срещу уязвими групи, да се посочат опасностите от етническо профилиране в полицията и ръста на полицейско насилие срещу уязвими групи?

Питам, защото така гласят по-нататъшните текстове от резолюцията.

И продължавам да питам – кой демократичен ум би се въздържал да подкрепи тезата, че героизацията на нацизма „оскърбява паметта на неизброимите жертви на престъпления срещу човечеството, извършени по време на Втората световна война, в частност престъпленията, извършени от организацията SS и от тези, които са се борили срещу антихитлеристката коалиция и са сътрудничели на нацисткото движение”. И че „тези практики могат да повлияят неблагоприятно на децата и младите хора и насърчават съвременните форми на расизъм, расова дискриминация, ксенофобия и свързаната с тях нетолерантност и допринасят за разпространяването и разрастването на различни екстремистки политически партии, движения и групи, включително неонацисти и скинхед групи”.

Всъщност всеки може сам да се запознае с пълния текст на резолюцията:

–           на английски: http://daccess-dds-ny.un.org/doc/UNDOC/GEN/N15/348/37/PDF/N1534837.pdf?OpenElement

–           и на руски език: http://daccess-dds-ny.un.org/doc/UNDOC/GEN/N15/366/33/PDF/N1536633.pdf?OpenElement

Тези текстове, тази ясна и безусловна позиция, стъпила на общочовешките ценности и принципите на демокрацията, насочена срещу нацизма, неговите съвременни проявления и срещу всички форми на расизъм и ксенофобия са отхвърлени с вот „против” от 4 държави и с вот „въздържал се” от 53 държави.

Не бързайте – сред тези държави не са някакви кървави диктаторски режими от Третия свят. Парадоксът е, че четирите, възпротивили се на посочените текстове държави са САЩ, Канада, Украина и марионетната островна държавица Палау. А сред 53-те, които свенливо са гласували „въздържал се”, са всички държави от Европейския съюз и НАТО. Така е гласувала, за наш позор, и Република България. Всъщност, това е вотът на дирижираните от Вашингтон „суверенни” държави и провалящия се със страшна сила тъкмо поради тази зависимост наднационален „елит”, управляващ Европейския съюз. Същинската причина за този вот е, че резолюцията е по инициатива на Русия и група от над 40 държави и е свързана със 70-тата годишнина от Победата над нацизма. Сходна резолюция беше гласувана миналата година от Общото събрание на ООН с подкрепата на 115 държави. Тогава против бяха пак САЩ, Канада и Украина, но без Палау. Държавите от ЕС и НАТО пак се въздържаха. Показателно е, че и тогава, и сега Израел подкрепи резолюцията – жертвите на Холокоста няма как да станат част от двойните стандарти на днешните членове на ЕС и НАТО, някои от които по време на Втората световна война бяха съюзници или колаборационисти на нацистка Германия.

Това падение на демократичните нрави и морал, този двоен стандарт в оценките на събитията и процесите в историята и обществото, са достойни за съжаление. Защото демаскират цинизма, който се крие зад кухото морализаторстване на Белия дом и Брюксел през последните години. Цинизъм, който със същата безпардонност, с която казва по адрес на служещите му вярно кръволоци – „кучи син, но наш кучи син”, с този вот ни заявява – „нацисти, но наши нацисти, защото са русофоби и антикомунисти”. Демаскират и порочното мислене, способно да премълчи и даже да оправдае престъпленията на нацизма в името на конюктурни политически цели или да даде индулгенции на гузни съвести, оцапани с кръв, в името на „евроатлантическите ценности”.

И повдига отново дълго премълчаваните морални дилеми на Запада – за причастността му към възхода на нацизма в Германия – от активния бизнес и кредитиране от страна на западните банки и корпорации до самия край на войната; през Мюнхенския сговор от 1938 г., предал Полша и Чехия в ръцете на Хитлер и отворил вратите на последвалата нацистка агресия. Та, чак до удобното мълчание за широкообхватната амнистия и реабилитация на хиляди нацисти, извършена от Бундестага на Федерална република Германия след 1949 г., и за участието на хиляди нацистки функционери на всички нива на управлението в следвоенна и демократична Германия, включително на най-високото – канцлерското. И се стигне да толерирането от страна на Запада, пак в името на конюнктурни и по правило антируски интереси, на откровения неонацизъм, ширещ се в майдановска Украина.

Жалко е, че България приглася на този хор на позора. Защото това е грешната страна на историята.

 

 

Drang nach Deutschland

Велислава Дърева

Велислава Дърева

Kanzleracte или как се става американски заложник. 1600 Хирошими в сърцето на Европа.

  1. Към Германия!

В Германия, в Германия, в Германия, всички искат в Германия; щурмуват огради и влакове; и са възмутени – „Защо тия жени са незабулени!? Кой ги е пуснал да се мотаят без мъже!?”; и са гневни – „Европа засрами се!”, „Европа отвори си границите!”; в Германия, в Германия, в Германия, всички обичат Германия, „в Германия всичко ще ни е безплатно”, „Германия е длъжна”; направили са си сметките – 1400 евро на месец на семейство безработни с 1 дете, плюс помощите за наем, ток, вода, отопление; ако децата са 2 – още по-добре, ако са 3-4-5 – най-добре, ако жените са две, едната я регистрираме като самотна майка, ако пък е под 18 години – съвсем най-добре; „мама Меркел” ще плаща, „мама Меркел” е готова на всичко за тях; „мама Меркел” ги кани, чака ги с щедри обятия – днес 400 000, утре 800 000, после милион; те аплодират „мама Меркел”, „мама Меркел” си прави селфита с тях, след два дни „мама Меркел” казва: „Германия не може да се справи сама, трябва да сме солидарни”; Германия затваря границите, всички затварят границите; и пак щурмуват огради и влакове; и носят плакати „Европа, засрами се!”, и Меркел вече не е „мама”, а откачена буля, която ходи незабулена; а някакви германски идиоти скандират „Меркел в Сибир, Путин в Берлин!”…

  1. Защо Германия?

Точно преди 5 години, на 16 октомври 2010 „мама Меркел” обяви официално: „Мултикултурализмът се провали тотално. Притокът на имигранти спъва развитието на германската икономика, страната има нужда от висококвалифицирани специалисти, а не от имигранти, които търсят само социално-икономическите придобивки на германците”.

След седмица, на 23 и 25 октомври Джордж Фридман, шефът на американската разузнавателно-аналитична компания „Стратфор”, изстреля два анализа „Мултикултурата води до национална катастрофа” и „Мултикултурата е идеологическа измама”. „Германия се опита да задържи две несъвместими неща – голям брой имигранти от една страна и собствената си култура – от друга. Планът се провали. Мюсюлманите разбраха, че могат да запазят собствената си култура и загубиха интерес към съдбата на Германия. Турция е родина, а Германия – улеснение. Днес Германия е в незавидно положение – тя има огромна маса неинтегруеми чужденци в лоното си, немалка част от които се оказаха замесени в потенциален тероризъм срещу западната култура”, написа Фридман.

По същото време една книга разтресе държавата – „Германия се самоликвидира” („Deutschland schaft sich ab”) на Тило Сарацин. „Имигрантите в Германия, за разлика от тези в Канада и САЩ, са имигранти за социална помощ, държавата формира чувство за прекалено обгрижване, пълна осигуреност и възможност имигрантите да живеят без да е необходимо да се трудят, достатъчно е да се въпроизвеждат”, казва Сарацин.

Пак тогава в германския печат се появиха серия изследвания за омразата, но не към имигрантите (както всеки очаква), а тъкмо обратното – за омразата на имигрантите към германците. Учители и ученици разказваха потресаващи истории:

„Много германчета се чувстват в училище като отхвърлено, провокирано и дискриминирано малцинство. Младежите, които не са германци, презират останалите и гледат на Германия като на общество за плячкосване… В продължение на месеци едно германче беше пребивано от своите арабски съученици, защото се казва Кристиан и името му идва от Христос… Всичко, което се различава от масата, бива задушавано от тълпата. Който учи и се стреми към висок успех, го изкарват хомосексуалист и наричат германските съученици „плюскачи на свинско”… Когато група ученици имигранти набият едно германче, те за 3 минути се чувстват като царе… Преподавах в един VІІ клас с 20 ученици от 10 националности и 3 германчета. На германчетата викаха евреи, на мен, учителя – „Куче такова!”. Едно момиче ми каза, че няма повече да ходи на училище, страхувала се от турците. Къде се намираме, щом трябва да ни е страх, че сме германци?…” и т.н., и т.н. Тези анализи се появиха и изчезнаха.

Меродавна е Deutsche Bank: трябва ни евтина работна ръка, нацията застарява, ще си оправим демографията…

  1. Защо Германия „прави така”?

И дали Германия е тази, която „прави така”?

Всеки, който си мисли, че Германия е независима, суверенна държава със своя воля, греши. Не е. Отвреме-навреме някой немски политик изпуска нещо нерегламентирано. „Германия е „самолетоносач” на САЩ в Европа. Ние не сме суверенна държава”, казва Оскар Лафонтен. „Фактически ние сме протекторат на САЩ”, казва Курт-Георг Кизингер (третият федерален канцлер). Лафонтен е ляв, Кизингер – десен.

Преди 10 години в книгата „Немската карта” („Die deutsche Karte”) бившият шеф на западногерманското военно контраразузнаване ген.Герд -Хелмут Комоса (Gerd-Helmut Komossa) заговори за някакъв тайнствен документ –Kanzleracte.

По същото време Егон Бар (Egon Bahr), съветник на Вили Бранд разказва в интервю за „Die Zeit” как Вили Бранд, току-що избран канцлер, бил адски възмутен – представили му за подпис три писма – до посланиците на САЩ, Франция и Великобритания; „бил длъжен да потвърди задължителните условия, приети от военните губернатори в таен договор”; Вили Бранд не искал да подписва „тези унизителни писма”; подписал ги омерзен, и не станал по-щастлив, като научил, че преди него на такова унижение са били подложени и Кондар Аденауер, и Лудвиг Ерхард, и Курт-Георг Кизингер… През октомври 2011 г., във в. „Junge Freiheit”, Егон Бар потвърждава всичко, казано в „Die Zeit”.

За този унизителен документ – след малко.

Днес Германия продължава да пребивава в своя статут на окупирана държава. Окупирана от кого? Ентусиазираният отговор – „От кръволока Путин! Смърт на ботоксното джудже!” – не минава. В Германия няма нито една руска база, нито един руски войник. Но базите на САЩ са си там, в Германия. 287 на брой. Според картата на американското военно министерство, не според мен. И не само са там. САЩ „обзавеждат” база „Бюхел” (провинция Райнланд-Пфалц) с 20 американски атомни бойни заряда В61-12 – смъртоносни оръжия от най-нов тип, 80 пъти по-мощни от бомбата, изпепелила в един миг Хирошима. 20 бомби, всяка от които 80 пъти по-смъртоносна от „Хлапака”!

1600 Хирошими в сърцето на Европа! И загриженият демократичен свят не трепва дори с мигла!? Ами да, 1600 Хирошими в сърцето на Европа са нищо в сравнение с един руски самолет с хуманитарна помощ за Сирия.

  1. Тайният договор

Секретен документ

Строго конфиденциално

Федерална Информационна Служба

Отдел за Контрол II/QP

Само за Министъра

Заглавие: Таен държавен договор от 21.05.1949 г.

Тема: Изгубването на Копие №4

Уважаеми господин Министър,

Копие №4 от тайния държавен договор между военните союзници и преходното правителство на Западна Германия от 21.05.1949г. окончателно изчезна.

Този таен държавен договор регламентира преди всичко следното:

– немските вестници, радио и телевизия се намират във владение на съюзниците до 2099 г.

– т. нар. Канцлеракт, т.е. писмения документ, който всеки Федерален Канцлер по изискване на союзниците подписва преди полагане на Клетвата.

– златният запас на Федеративната Република се намира във владение на съюзниците.

В случай, че изгубеното копие на тайния държавен договор попадне в неподходящи ръце, советвам незабавно да се откажете от неговата автентичност.

С дълбоко уважение,

Държавен Министър

Д-р Рикерман”

От този документ, цитиран от ген. Комоса, научаваме за друг документ, пазен в дълбока тайна – Канцлеракт.

Какво научаваме от този документ?

Че Канцлеракт съществува от 21 май 1949 г.

Че има срок на действие до 2099 г. – 150 години!

Че е подписан от още неродената ГФР (тя ще се появи три дни по-късно, на 24 май 1949 г.) от една страна, и САЩ, Англия и Франция от друга, наричани „съюзниците”.

Че СССР не е подписвал Канцлеракт.

Че всеки новоизбран канцлер, още преди полагането на клетва, е задължен да подписва Канцлеракт – така „съюзниците” узаконяват неговия избор. Преди парламента и независимо от него.

Че Канцлеракт гарантира собствеността и контрола на „съюзниците” над немските медии до 2099 г.

Че златният запас на Германия се намира във владение на „съюзниците” до 2099 г.

Че е изгубено копие № 4 на Канцлеракт.

Че (следователно) копия №№ 1, 2 и 3 не са изгубени и се намират в някоя огнеупорна каса.

Какво не ни казва документът?

Че водещата роля е на САЩ, а Англия и Франция са свидетели, нещо като кумове.

Че златният резерв на Германия се намира в САЩ – като залог за вярност пред САЩ и като инструмент за американски натиск, рекет, изнудване, принуда и прочее евроатлантически ценности и демократични хубавини, прокламирани от хегемона.

Че Германия няма право да прибере своя златен резерв (около 120 млрд. евро), нито да оперира с него, докато на нейна територия се намират американски военни бази. Това научаваме от едно интервю на бившия шеф на централната банка Карл Блесинг (Karl Blessing) пред „Der Spiegel” от 1971 г. Тогава, малко преди да почине, Блесинг казва, че за негово съжаление тези „положения” продължават да действат.Те действат и сега. Американците не си стягат багажа и нямат намерение да напуснат Германия. Напротив – възнамеряват да останат завинаги.

Кое е най-важното в този документ?

Че чрез Канцлеракт САЩ (преди всичко) си гарантират пълен контрол над Германия – контрол над медиите, отбраната и финансите.

Че чрез Канцлеракт САЩ лишават Германия от държавен, военен и финансов суверенитет.

Че Канцлеракт е тайният документ за пълна и безусловна капитулация на Германия пред САЩ.

Че Канцлеракт регламентира окупацията на Германия от САЩ за 150 години.

Че Канцлеракт превръща Германия в американски васал и заложник на американските интереси за 150 години.

Като си помисля – не сме и преполовили този срок.

  1. Планът Моргентау (Morgenthau Plan)

Канцлеракт не е първият документ за подчиняване на Германия. Няма да ви връщам чак при края на Първата световна война, а малко преди края на Втората.

Ханс Моргентау, роден през 1904 г. в Кобург (според други източници – в Ню Йорк); министър на финансите на САЩ, политически и съветник на Рузвелт.

Неговият план предвижда: демилитаризация на Германия, унищожение на военната промишленост; разчленяване на Германия на 5 части (Русия и Полша си поделят Източна Прусия, Саар минава към Франция, останалите германски територии се разделят на две отделни държави – Северна и Южна, те, от своя страна, се раздробяват на 18 поземлени района, като миниатюрни автономни държавички ); унищожение на Рур като индустриален център; демонтаж на цялото промишлено оборудване, затваряне на всички мини; ликвидиране на едрото земеделие; временно закриване на всички училища и университети; конфискуване на всички летателни апарати; разполагане на международни военни сили; репарации; цялата отговорност за реализиране на този план се възлага на армията на САЩ.

На Квебекската конференция (12-16 септември 1944 г.), САЩ и Великобритания се споразумяват Германия да бъде разделена на три части, да бъде ликвидирана нейната тежка индустрия, да се превърне в аграрна страна, в едно огромно „картофено поле”, а населението да бъде намалено с 25 милиона души. Рузвелт и Чърчил приемат плана и подписват меморандум. Обаче планът „изтича” в медиите, разразява се чутовен скандал, Молотов и Сталин се противопоставят категорично на разчленяването на Германия, и на Ялтенската конференция е прието компромисното решение за създаване на окупационни зони.

Планът „Моргентау” е приложен само в западните окупационни зони, но не и в съветската. Американските окупационни власти децентрализират банковата система; разрушават единната производствена система; демонтират и изнасят 918 индустриални предприятия (военни са 368); забраняват външната търговия и ограничават вноса; забраняват морския риболов, производството на азот за минерални торове, демонтират и унищожават 13 химически завода, от което производството на торове пада с 82%, а на храни – с 65%; планират масово обезлесяване на страната, но ги спират протестите на съюзниците; налагат данъчна политика, която позволява на САЩ да отнема на 58% от германския БВП.

В резултат жизненото равнище рязко пада, дори в сравнение с военния период, две трети от населението срадат от недояждане, а половината от германските работници са на ръба на пълното изтощение.

После ще има „план Маршал” и германският народ ще благодари коленопреклонно на американските благодетели. Ха-ха!

  1. Защо ви ги разправям тия работи?

Защото отношението на САЩ (и изобщо на англосаксонската политика) към Германия и Русия винаги е било едно и също.

Писах неведнъж на тази тема, затова само маркирам:

През 1918 г. Едуард Мандел Хаус, съветник на президента Уилсън, планира Русия да бъде разчленена на 4 части. През 1923 г. фашистите дефилират из Рим, а Чърчил величае Мусолини като „борец против руската отрова, който оказва услуга на целия свят”. Пак Чърчил с три години закъснение се сеща за втори фронт, но не заради „съюзническа отговорност”, а „против стремителното настъпление на Русия” и „за да се задържат руските варвари колкото може по-далеч на Изток”.

След 1985 г. два проекта – Харвардският и Хюстънският, планират Русия (не СССР) да бъде разчленена първо на 4 области, а после – да бъде наситне на на малки, незначителни държавички – 26, 45 или 52 на брой.

„Новият световен ред при хегемонията на САЩ се създава против Русия, за сметка на Русия и върху руините на Русия. Русия ще бъде раздробена и под опека”, казва Бжежински.

„Аз предпочитам в Русия да има хаос и гражданска война пред тенденциите към нейното обединение в единна, силна, централизирана държава”, казва Кисинджър.

Тачър и Олбрайт пледират населението на Русия да бъде намалено 10 пъти – от 150 млн. на 10 млн.

Сравненията оставям на вас.

Защо е всичко това?

Защото най-голямата заплаха за хегемонията на САЩ (и на англосаксонските амбиции) това са нормалните отношения между Русия и Германия – икономически, политически, военни. Русия трябва да бъде раздробена, Германия – прекършена. Който прекърши Германия, той ще владее Европа, който владее Европа, той ще владее света. Докато Русия е демонизирана, а Германия е заложник, САЩ ще се разпореждат със света, ще го тровят с ГМО, ще го грабят, ще вилнеят, ще бомбардират, ще си отглеждат терористи, после ще се „борят” с тях и така – до края на света. Наистина до края.

  1. Не питайте!

Не питайте защо Германия „прави така”. А понеже документът относно изчезването на копие №4 е попаднал в неподходящи ръце, неговото съществуване ще бъде отречено.

 

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: