Партията, партиите или ние гражданите!   Leave a comment

ivan-sotirovКоментар на Иван Сотиров,

от Гражданска инициатива за 100% мажоритарен избор в два тура

Преди имаше една партия, тя винаги беше права, нейното ръководство беше най-мъдрото, най-справедливото и най-честното. Ние, обикновените граждани трябваше да следваме партията и да слушаме мъдрото и ръководство. Е, сега партията се е клонирала в партиите. Тогава имаше един вожд и учител на народа, сега всяка част от народа си има своя партия и свой вожд и учител. Преди Партията беше винаги права, дори и когато греши, сега – винаги права, дори и когато греши, – е нашата партия! Има една хубава мисъл, че комунизмът не е идеология, а манталитет. Е, комунизмът си отиде, но манталитетът си остана. Днес , освен комунисти има и бойковисти, костовисти, царисти, догановисти, сидеровисти и т.н. Не искам да кажа нещо лошо срещу тези лидери, напротив, държа да подчертая в тяхна защита, че ако утре всички те се махнат от политиката, веднага ще си намерим други такива.

Знаете ли колко години Мойсей се е борил с идолопоклонничеството на евреите? Четиридесет години, той е унищожавал идолите, които си е правил неговия народ и го е наказвал сурово, въпреки това, евреите пак са се събирали и си издигали телци, на които да се кланят наново! Това е била една тежка и жестока борба, а не просто дълга разходка в Синайската пустиня. Днес, ние нямаме наш Мойсей, но имаме примера на нашите будители. Наш дълг към тях и към нашите потомци е да осмислим тяхното дело и саможертва, като се събудим от дълбокия сън, в който са ни омагьосали партийните тролове и трубадури.

Уважавани интелектуалци и хора афиширащи се като демократи, днес трескаво ни обясняват как трябва да бойкотираме референдума. Тези, които довчера тичаха с подписка за подобен референдум иницииран от Президента Плевнелиев, днес ни обясняват, че допитването до народа било идиотизъм. Най-яростните поборници срещу ДПС, повтарят едно към едно аргументите, с които депутатите на ДПС през 2009 г. громяха Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Тяхната теза беше, че представителната демокрация е в опасност, защото народът, воден от популисти, иска да я суспендира, като предявява претенцията за пряко упражняване на властта. Тези видни юристи, политолози и интелектуалци, като че ли не са си направили труда да прочетат какво пише в чл.1 от нашата Конституция: –

„Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция. Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.“

Нещо повече, Тези високообразовани либералстващи персони би трябвало да знаят, че още Джон Лок отхвърля свещеното право на абсолютната власт и обосновава правото на народа да се разбунтува и да избере друг управник, ако не получи справедливо управление. В този смисъл, суспендирането на компрометираните органи на представителната власт, чрез пряко осъществяване на държавната власт от гражданите, е най-меката форма на възстановяване на народния суверенитет. Нима, днес, има нещо по дефицитно от справедливостта? С какво основание компрометираното партийно представителство в институциите ще предявява изключителната претенция да упражнява народния суверенитет?

Всички парламентарни партии в общ хор ни обясняват как държавните субсидии защитават партиите от корупция. Очевидна и нагла лъжа! Ако партиите се издържаха само от субсидии, членски внос и дарения, както декларират пред сметната палата, то днес нямаше да говорим за олигархия. Истината е, че субсидията, вместо да спре черното финансиране на партиите, се използва основно като параван за прикриването му. През последните години партийните субсидии се увеличиха и с тяхното увеличение се увеличи и партийната корупция. Ние сме най-бедният европейски народ, който е управляван от най-корумпираните политици в Европа, които са си гласували най-високите субсидии – с пъти по-високи от тези на най-богатите европейски държави. При това положение, популистко или справедливо е желанието на гражданите да се намали субсидията? От колко години се поставя този въпрос и колко години партийният картел нагло лъже гражданите, че ще си намали субсидиите. Какъв друг изход имат избирателите освен да решат проблема директно с референдум?

Най-драматично обаче се поставя въпроса за въвеждането на чисто мажоритарна система. Чрез нея мафията и олигархията щели да превземат държавата. Ами това е абсурдна теза. Мафия и олигархия по дефиниция не могат да съществуват вън от институциите. Олигархията е сливане на политическа и икономическа власт. Същото важи и за мафията – не може да има организирана престъпност, ако тя не е покровителствана от властта. Въпреки че за нашата държава се твърди обратното: – всички държави си имали мафия, само в България мафията си имала държава. Олигархията в България възникна и процъфтява по пропорционалната система. Ако олигархията искаше, тя щеше отдавна да си е въвела мажоритарна система. Олигарсите няма как да контролират мажоритарния избор в 240 едномандатни района, така както контролират реденето на партийните листи и никой от свързаните с олигарсите партийни лидери не може да има пълния контрол върху мажоритарните кандидати на партията си, така както го има върху посочените от него депутати в пропорционалните листи.

Исторически, пропорционалната система е възникнала като победа на партийните апарати над гражданите. Най-естественият избор на граждански представители в институциите е мажоритарният и така те са избирани от възникването на демокрацията в Древна Гърция до началото на миналия век. Чак след Първата световна война партийните апарати налагат масовото разпространение на пропорционалната система. Тя е и предпоставката за възникването на първите авторитарни партии и режими в Европа. Хитлер идва на власт чрез пропорционални избори, след като, непосредствено преди това, губи мажоритарни избори за президент. Един от аргументите за премахването на пропорционалната система в Германия, след Втората световна война, е точно, за да няма рецидиви. Няма нито една Западна държава с мажоритарна избирателна система, в която да е установен авторитарен режим! Едноличния, лидерски тип на партиите в България е следствие, не само на наследения от времето на режима манталитет, а и на пропорционалната система. А самата пропорционална система е следствие на наследения от комунизма стремеж към пълен контрол.

Ще повторя неща които и друг път съм казвал. Ако искаме да има промяна за да бъдат избирани в институциите морални и способни хора, трябва да бъде въведена чисто мажоритарна избирателна система, която да създаде реална конкуренция при избора на народните представители. Действащата пропорционалната система доведе до обратна селекция на политическия елит, тъй като тя гарантира, че в парламента ще продължат да попадат основно безлични послушници на партийните централи. При пропорционалната избирателна система, единственото, за което се борят кандидатите за депутати е благоволението на партийния шеф, а не за доверието на избирателите. Нещо повече, хората с авторитет пред избирателите имат самочувствие, което ги прави неудобни за партийните апарати. Липсата на мажоритарен избор отнема възможността на избирателите да търсят пряка и персонална отговорност от тези, които са избрали. Именно поради това е и презрението, и циничното отношение на мнозинството от депутатите към избирателите. При пропорционалната система, отговорността се търси колективно от партията или персонално от лидера ѝ, който обикновено си измива ръцете като на мястото на предишните, назначава нови послушници. Тази безотговорност е основната причина за срива и деморализацията на политическия ни и обществен живот. Защото да не поемеш отговорност в политиката е като да не бъдеш осъден, когато си извършил криминално престъпление. Именно това поражда чувството за пълното отсъствие на справедливост в нашата страна.

Мажоритарна система с балотаж, когато на първият тур никой от кандидатите не е спечелил над 50% ще реши и още един проблем – ще даде възможност на левите и десните избиратели по най-демократичен и прозрачен начин да определят своя общ кандидат. Коалициите ще са ясни преди изборите, а не да виждаме след изборите заедно хора, които преди изборите са ни се клели точно в обратното, че са най-яростните и непримирими политически противници. Ще отпадне досегашната практика на задкулисни и безпринципни пазарлъци, за подреждане на коалиционни листи, ще отпаднат и корпоративните партии-патерици, които с един файтон назначени депутати могат да се гаврят с всички избиратели като рекетират институциите и обществото без да носят отговорност. Ще отпаднат и депутатите-гастрольори, които се прехвърлят от листа в листа, и от партия в партия. Ще отпаднат и опасно размножилите се напоследък политици – масови измамници, които влизат с листата на една партия и след това преминават в друга. С въвеждането на мажоритарна избирателна система масовите партии, чиито десетки хиляди членове с техните роднини и приятели като скакалци опустошават държавата ни, ще загинат като динозаври на прехода. На тяхно място ще се родят модерни електорални партии формирани от избираеми личности и малки политически апарати.

Партиите, които разчитат на етнически и маргинален вот, също ще претърпят тежък удар. Както и да се конфигурират мажоритарните едномандатни райони, ще се види, че ако ДПС играе етнически, трудно ще събере над 50% от вота в повече от двадесетина района. Това означава максимум двадесет депутата срещу сегашните 38. Партии, които с крайни и екстравагантни послания успяват пропорционално да реализират 5-6, дори и 10% национален вот, може да не получат нито един мажоритарен мандат, тъй като трябва да имат кандидати способни да обединят над 50% от избирателите в едномандатните си райони.

Разбира се, срещу промяна на системата ще се обединят всички партии от политическото статукво и платените им анализатори, защото мажоритарният вот ще отнеме свещеното право на партийните централи да редят листите, и това право ще премине към избирателите. Основните политически партиите в България са неразделна част и гарант за олигархичния модел на управление на държавата. Проява на наивност и удобно бягство от действителността е поддържането на илюзията, че тези партии могат да се реформират/променят към по-добро/ или да формират парламентарно мнозинство, което да извърши законодателни и конституционни промени. Те ще поддържат своето картелно споразумение за запазване на статуквото, защото това е единствения начин за оцеляване на техните благословени от паралелната власт на старата БКП-номенклатура, ръководства. Само, чисто мажоритарната система може да принуди партиите да се демократизират, за да оцелеят. Така ще демократизираме и държавата.

Груба манипулация е тезата за това, че мажоритарната система не ни дава представителността, която ни дава пропорционалната. Основният довод за това е, че при мажоритарната е представено само мнозинството, което е гласувало за мажоритарния кандидат, а при пропорционалната са представени едва ли не всички. Пропорционалната система гарантира сигурно представяне в парламента на партийните клиентели, а не на представителите на избирателите, които гласуват за партиите. При мажоритарната система избирателите на партиите са представени от най-избираемите кандидати на своите партии. Да, мажоритарната система дава бонус на партиите, които имат по избираеми кандидати, но това е добре за всички. Представителността не бива да е самоцел и мисля, че единственото положително нещо на предстоящите избори за Държавен глава е, че в президентството ще попадне само един от представителите на избирателите, а не всичките.

Друга груба манипулация срещу мажоритарната система е широко тиражираната лъжа, че тя ще доведе до наличието само на три партии в парламента. Франция, в която има чисто мажоритарна система с балотаж има повече парламентарни партии, отколкото ние имаме сега при пропорционалната система в нашия парламент. И най-малката партия, ако има силни мажоритарни кандидати, може да има представители в Народното събрание, още повече, че при мажоритарен вот няма 4% бариера. Некоректни са и опитите, като аргумент срещу мажоритарния избор, да се дава за пример това, което се случи с въвеждането на 31 мажоритарни района през 2009 г. По принцип смесените системи, при които една част от депутатите се избират мажоритарно, а друга пропорционално, са най-лошите избирателни системи, защото съчетават недостатъците и на пропорционалната и на мажоритарната. Не е случайно, че те са най-слабо разпространените в света. На всичко отгоре, пародията на смесената система, която няма аналог в световната практика с въвеждането само на 31 мажоритарни от общо 240 мандата, логично доведе до огромни изкривявания на резултата в полза на най-силната партия. За това изкривяване на резултата допринесе и обстоятелството, че в мажоритарните райони се гласуваше само на един тур и, че между тези райони имаше огромни диспропорции: някои бяха с 400 хиляди, други със 100 хиляди избиратели.

Това което ме изумява напоследък е и една некоректна и недалновидна кампания от страна на хора с демократични претенции за провал на референдума, чрез снижаване на активността. Логиката на тези хора е базирана на простата сметка, че ако на референдума гласуват по-малко от 3 500 585 души, резултатът от него няма да е задължителен за парламента. Очевидно тези хора съзнават, че нагласите на избирателите за гласуване с ДА на поставените на референдума въпроси са непреодолими. От много години неизменно всички социологически проучвания показват подкрепа от порядъка на 2/1 в подкрепа на мажоритарния вот и то при положение, че почти без изключение, социолозите са против мажоритарната система. Затова противниците ѝ искат да провалят допитването. Разбира се, парламентът и при по-ниска активност ще трябва да се произнесе по резултата от референдума, но защитниците на статуквото разчитат, че по нашенски Народното събрание няма да се съобрази с волята на избирателите. Дори има една абсурдна хипотеза заложена в закона. Ако в допитването участват 3 500 585 избирателя и от тях 1 750 293 гласуват с ДА по даден въпрос, то парламентът е длъжен да направи законодателни промени в съответствие с това „ДА“. Ако в допитването, обаче, са участвали 3 500 584 избиратели, дори и всичките да са гласували с ДА, парламентът не е длъжен по закон да се съобрази с тяхната воля. Аз не вярвам дори и нашият парламент да си е разрешил такава наглост, но е ужасно, че още има хора, които не просто мислят по този начин, но и с гордост агитират за това. Тук е мястото да кажа, че очаквам Президентът, Премиерът, Председателят на парламента и кандидатите за президент недвусмислено да призоват гражданите да участват на референдума.

Източник: ФАКТИ

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: