Българският геноцид през 21 век   Leave a comment

radko

Радко Ханджиев – Научен работник и публицист, доктор по история. Председател е на правозащитната неправителствена организация Гражданско сдружение “Асоциация на данъкоплатците в България”

/Поглед.инфо/ (Участие в конференция на тема „Глобалните промени и съдбата на България през 21 век“, посветена на 70-годишнината на чл.кор. проф. Васил Проданов. Сборник със същото заглавие излезе от печат в края на декември 2016 г.)

Преди четвърт век в медиите, а и в научните среди у нас, се появиха догадки за съществуването на таен проект за дестабилизиране на България, така че в следващите 15-20 години населението на страната да бъде сведено до 5 милиона, а етническият й състав да бъде променен. Някои дори отиваха по-далеч, като алармираха за намерения на определени среди на Запада да изпробват в България пилотен проект за ликвидиране на държава. Авторите на подобни публикации тогава бяха подложени на остра критика, дори осмивани като фантазьори и разпространители на злонамерени заговорнически теории, целящи да отвърнат България от поетия „демократичен” път на развитие.

 Съвсем скоро обаче ликвидационните комисари на правителството на Фил Димитров (1991-1992 г.) разгромяват селското стопанство, считано за едно от най-модерните в Европа. Обработваемата земя е разпарчетосана. Масивите от овошки и лозя – изсечени. Добитъкът – изклан. Машините и селскостопанската техника – превърнати в скрап. Правителството на Иван Костов (1997-2001 г.) продължава с разгром на индустрията, здравеопазването, системата за социална сигурност. Бързо и всеобхватно се ликвидират 2200 предприятия и хилядите малки обекти в сферата на търговията и услугите. Рязко скача безработицата: от 470 хиляди, според Световната банка, до 1 милион, според оценката на синдикални експерти. Драстично спадат доходите на 90 % от населението. Появяват се и получават широко разпространение такива несъществуващи дотогава социални бедствия като наркоманията и проституцията. Престъпността се развихря. Образованието е в упадък. В упадък са и националните ценности. Населението е обхванато от икономическа и социална безперспективност. Хората в активна възраст масово емигрират.

Отдавна ликвидирани болести се възраждат до степен на епидемии. Детската смъртност рязко нараства. Продължителността на живота драстично спада. Скокообразен ръст бележат незаразните хронични заболявания (НХЗ) – ракови, диабет, исхемични болести на сърцето, на органите на кръвообръщението, хронични респираторни заболявания и др., – които се отключват най-вече от рискови фактори, произтичащи от външни дразнители, неблагоприятна социална среда, нагнетяване на страх и пр. Като основни социално-икономически фактори на риска научните изследвания у нас сочат безработицата, ниските доходи, социалната несигурност, замърсената почва и питейна вода, замърсения атмосферен въздух, наднормения шум.[1] Впрочем, Световната здравна организация (СЗО) отдавна бие тревога за рязкото нарастване на умиранията в света, 59% от които са следствие от НХЗ; а в Еврорегиона те формират 77% от общото бреме на болестите (по DALY’s).[2]

Постепенно, медиите започват да огласяват разкрития, като тези на нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц, потвърждаващи съществуването на план за дестабилизация. През 1999 г., в поредица интервюта за британския в. “Обзървър” и програма “Нюзнайт” на телевизия “Би-Би-Си”, той осветли действителните и нерядко скрити замисли и действия на Световната банка (и свързаните с нея институции на Международния валутен фонд и Световната търговска организация). Оказва се, че за всяка по-малка държава (вкл. България) съществува програма, изработена в обстановка на пълна секретност на основата на “внимателно проучване нейната национална специфика”, която се връчва за “доброволно подписване” на туземната администрация. С подписването, швейцарските сметки на туземните министри набъбват чувствително. Навсякъде, където банката стъпва, резултатът е нарастване на корупцията, мизерията и… смъртността.

ФАКТИТЕ

Един от първите академични автори у нас, които алармират за надвисналото бедствие, е акад. Георги Близнаков. В публикация от 2000 г. той разкрива плановете на американската администрация, според които към 2000-та година щяло да има от 2 до 4 милиарда „излишни хора”, затова „целият еднополюсен модел на света ще се пригажда към защита на господството на силните, на развитите икономики, което недвусмислено сочи, че е възможен бъдещ геноцид, какъвто историята на света не познава…”[3] Многобройни тревожни факти и аргументи за трагичната съдба на света в условията на еднополюсния неолиберален модел се съдържат в изследванията и на друг академичен автор – Васил Проданов. В повечето от тях имплицитно са изведени факторите и заплахите за (не)съществуването на България в обозримото бъдеще.[4]

Към 1989 г. България наброява почти 9 милиона жители. С настъпването на „прехода” обаче населението започва да намалява с изключително високи темпове, за да достигне в средата на 2014 г. до 6 924 716 души, по данни на справочника на ЦРУ The World Factbook.[5] Данните включват и близо два милиона български емигранти, доколкото повечето от тях фигурират в ЕСГРАОН и в избирателните списъци.

Изследвайки тази свръхсмъртност, доц. Пенчо Пенчев от катедра “Национална и регионална сигурност” в УНСС пита: как и защо българският генофонд намалява с 19%, след като няма катастрофални природни бедствия, епидемии или войни? И формулира хипотеза за наличието на „форми на геноцидно насилие”.[6] Други академични автори като Янко Янков, Нако Стефанов, Петър Славейков, Валери Стефанов, авторитетни журналисти като Кеворк Кеворкян, дори българската общност в Чикаго също бият тревога за геноцид, осъществяван срещу българската нация.[7]

Ако данните на ЦРУ актуализираме към днешна дата (октомври 2016 г.) излиза, че една четвърт от българското население „се е изпарило”! Такъв висок темп на физическо елиминиране историята не познава. За сравнение, изследванията на учени-османисти като Христо Гандев, Бистра Цветкова, Вера Мутафчиева и др. сочат между една трета до една втора демографска загуба на българския етнос през първия век на османското иго. Иначе казано, темпът на загуба на българския генофонд днес е най-малкото 2 (два) пъти по-ускорен от темпа на загуба през първите 100 години на османското владичество. В следващите години още 630 000 български граждани са на път да минат в отвъдното.[8] Основателно ли е да говорим за геноцид тогава?

Геноцидът е дефиниран като престъпление срещу човечеството през 1948 г. от Общото събрание на ООН с Резолюция 260 А (III). В Наказателният кодекс на РБългария деянието е въздигнато в съставомерно, когато определена „национална, етническа, расова или религиозна група отчасти или изцяло се постави в такива условия на живот, които да водят към нейното пълно или частично физическо унищожение” (чл. 416 от НК). За престъплението „геноцид” няма давност.

През последните години се натрупват все повече и повече факти, свидетелстващи за действия или бездействия срещу българската нация, които действително попадат в дефинитивното поле на престъплението „геноцид”. За четвърт век е осъществен разгром на икономиката, иновационното развитие, образованието, културата, здравеопазването, общото благосъстояние на българските граждани. Тези обстоятелства не могат да не породят тежки душевни травми у милиони българи. Посочихме вече, че СЗО отдавна бие тревога за скокообразен ръст на НХЗ. Последиците от отключването им за България обаче са повече от тревожни. По показателя „смъртност” сме в първата десетка в света, изпреварвайки страни като Афганистан, Чад, Нигерия, Мали, Украйна, където има локални военни конфликти. Доклад на Евросъюза сочи, че България надвишава средната за ЕС смъртност по 17 показатели, като при пет от причините за фатален изход (злокачествени образувания; болести на кръвообращението; на сърцето; мозъчно-съдова болест; състояния, възникващи по време на бременност и раждане) страната ни е на първо място.[9] Здравка Валерианова, директор на Специализираната болница по онкология алармира, че България води и по смъртност от рак и болести на сърцето в Европа.[10] Страната ни е на 210-то място от общо 224 държави по раждаемост на 1000 души от населението. Според статистикана на НСИ от 2012 г., населението ни намалява със скорост 5 души на час.[11] По данни от края на 2015 г. „ускорението” вече е 8 души на час. Очевидно хипотезата за „форми на геноцидно насилие” не е неоснователна. „Добре планирана смъртност”, споделя с мрачна ирония медиен коментатор.[12]

Кой обаче дирижира политиката на рискови фактори, така че да се отключват сериозни здравословни поражения на милиони български граждани, да се причини смъртта на една четвърт от населението? Кой нагнетява страх у българите, принуждавайки ги да се въздържат от каквито и да било действия в своя защита? Кой плаши българските власти да се въздържат от каквито и да било действия за защита на българското население?

КОЙ?

Считам, че тази политиката е следствие от мафиотизирането на държавното управление през годините на т.нар. преход. Престъпността не само се инфилтрира, но напълно се е сляла с трите власти. Може ли някой да си спомни поне едно престъпление извършено у нас извън действието или бездействието на държавния чиновник?

От началото на т.нар. преход няма област на обществения живот, в която да не властва организирана престъпност. В разговорния език, а и в медиите, я назовават чрез конкретните й проявления: дървена мафия, здравна мафия, фарма-мафия, имотна мафия, банкова мафия, медийна мафия, чиновническа мафия, енергийна мафия; и пр. Именно тези мафиотизирани структури или „октоподът” са рупорът на незаконни практики, узаконявани с протекцията или бездействието на длъжностни лица в най-високите етажи на властта. Случаят „Мишо Бирата” е само един от емблематичните.

Как влизат тоновете базови вещества (прекурсори) за производство на наркотици у нас, ако не със съдействието или бездействието на висши длъжностни лица в митниците, фармацевтичната и химическата промишленост? Кой позволява на монополите да се вихрят безнаказано, ако не е съдействието или бездействието на висши длъжностни лица и от законодателната, и от изпълнителната, и от съдебната власти? Как да обясним загубата на една четвърт от населението на България през годините на „прехода”, ако не е съдействието или бездействието на цялата „политическа класа”? Може ли да се твърди тогава, че проявленията на престъпността у нас са институционални?

„Организираната престъпност има корумпиращо влияние върху всички български институции, включително върху правителството, парламента и съдебната власт. В резултат на това, организираната престъпност е увеличила влиянието си и е в състояние да действа буквално безнаказано”, сочи в доклад от 2005 г. Джеймс Пардю, екс-посланик на САЩ в София, цитиран от в. „24 часа”, сайта „Биволъ” и др.[13]

В първото по рода си у нас изследване на организираната престъпност, авторите Лада Паунова и Пламен Дацов – съдии в Софийския апелативен съд, разкриват симбиозата между лица от организираната престъпност, държавния апарат и общините и повдигат алармиращи въпроси.[14] „Държавата се управлява като бандитска шайка”, обобщава на страниците на в. „Труд” адвокатът-правозащитник Михаил Екимджиев.[15] Васил Василев, виден общественик и основател на Съюза на работодателите в България, алармира “Тоталитаризмът се промъква в обществения организъм и се намесва безцеремонно в икономиката, а оттам – навсякъде в обществения живот. Тази тенденция се наблюдава отдавна, отпреди повече от десет години, но придобива вече застрашителни размери”[16]

Едно от проявленията му, което най-зловещо усещаме е енергийния октопод, доколкото последиците от социално-екстерминистичните му деяния достигат до всеки български дом. Още през 2006 г., преждевременно споминалия се Илия Божинов – член на ВС на БСП, – разкри колосалните мащаби на престъпния конкубинат на енергийните монополисти с „компетентните органи”, политици, магистрати, медии и „енергийни експерти”, организирани в щедро финансирани от чужбина „експертни институти”; назова го „енергийна мафия.”[17] Налице е нарастваща „заплаха от енергиен фашизъм”, бие тревога и журналистът от в. “Труд” Георги Великов.[18]

Впрочем, организираната престъпност, тероризмът и фашизмът използват едни и същи или сходни методи, прийоми и практики като заплаха, нагнетяване на страх, принуда, насилие и др. Без използването на откровено терористични методи и практики престъпността не би могла да налага властта си над стотици милиони, да принуждава хората да им се подчиняват. Когато ти прекъснат тока или те връхлетят гангстерите от т.нар. колекторски фирми, почти сигурно е отключването на НХЗ. Като прибавим и абдикирането на „компетентните органи” от конституционните им задължения за защита, вкл. в здравеопазването,[19] няма как наложените условия на живот да не доведат до частично физическо елиминиране на значителна част от нацията.

Гражданите – поне значителна част от тях – не осъзнават реалността на заплахата; още не са осъзнали, че длъжностните лица, които са избрани или назначени да работят в интерес на гражданите и обществото и се издържат от парите на данъкоплатците, на практика работят против интересите на гражданите и обществото; те не са в състояние да предвидят, че действията на тези длъжностни лица, водят до определени загробващи резултати; трудно могат да провидят „капаните“, които впоследствие се оказват техни „тихи убийци”, фактори на физическото им елиминиране. Няма и кой да ги информира, след като и медиите са поставени почти напълно под контрола на властта.

Добре планираната смъртност, следователно, се провежда постъпателно чрез определена и трайна политика, налагаща на милиони български граждани такива рискови фактори, поставяща ги в такива условия на живот, при които да се отключват фатални поражения на здравето им, които, повече или по-малко ускорено, да ги пратят в отвъдното. Участващите в този процес – и законодателната, и изпълнителната, и съдебната власти – по същество, са инструменти на задкулисието, което фактически управлява държавата. Някои наричат това задкулисие олигархия, други – клептокрация, трети – като Илия Божинов, директно го наричат мафия.

СЪУЧАСТИЕТО

Най-тревожното е, че тази институционализирана политика на българската власт – политика на налагане на рискови фактори, чрез които, отчасти или изцяло, българското население обективно да се поставя в такива условия на живот, които да доведат до неговото частично или пълно физическо елиминиране – надлежно е парафирана от Брюксел. За това алармират и представители на българската общност в Чикаго.[20] Ето доказателствата:

Българската власт приема разписаните в Eвропейската Социална Харта права с резерви. Отказът да подпише и ратифицира точно определени клаузи[21] онагледява институционализираната политика на геноцид над българския народ. Като се съгласяват с българската власт да не зачита тези права, европейските политици в Брюксел стават съучастици в геноцида над българите.

Българската власт не счита, че работният ден и работната седмица трябва да са с „разумна продължителност”. Брюксел одобрява тези мерки.

Българската власт не признава „правото на хората на достойни условия на живот и възнаграждение, за осигуряване на тях и семействата им прилично жизнено равнище”; заплащането на труда у нас като дял в структурата на БВП е два пъти по-ниско в сравнение с международните стандарти; трудът у нас не получава това, което трябва да получи, изхождайки от неговия принос в добавената стойност. И Брюксел го одобрява.

Българската власт отказва защита от свръх-експлоатация на труда; ограничава правото до здравно-осигурителната система, ограничава достъпа до комунални услуги (ток, парно, вода, газ); ограничава и на практика отказва правораздаване. Брюксел се съгласява.

На Нюрнбергския процес индустриалният магнат Алфред Круп е осъден на 5 години затвор и конфискация на имуществото му, защото е ползвал труда на концлагеристи срещу възнаграждение, което не им осигурява възстановяване на изразходваните жизнени сили по време на работа, следствие на което те умират от изтощение. Възражението на Круп, че ползвал онова, което му предоставяло германското правителство, а именно – най-евтината работна ръка, не е прието от съда, защото има морални принципи. Въз основа именно на тези морални принципи по-късно е дефинирана Социалната Харта.

Като отказва на българския работник, на българския гражданин, правото на достойни условия на живот и възнаграждение, които да му осигуряват физическо оцеляване, властта, в съгласие с Брюксел, не провежда ли на практика неонацистка политика на геноцид?

Неизбежно се налага и хипотезата: България не служи ли за модел, реализирането на който, ако се окаже успешен, може да бъде приложен за частичното трансформиране и постепенното елиминиране и на други традиционни общества в Централна и Източна Европа?

– – – – – – –

[1] доц.д-р Никола Василевски (2012) Профилактика на болестите с най-голямо болестно бреме – ХНЗ; в: Бяла книга за здравеопазването, основани на стойности, С., БАТМИ, с.339-346.

[2] WHO (1998) Regional Office for Europe, ERC; The European Strategy for the Prevention and Control on Noncommunicable Deseases (2007) WHO, Regional Office for Europe, Copenhagen,; Таня Мегова, Нина Михайлова, Любомира Стоянова и Ростислав Костов (2009) Рискови фактори, водещи до сърдечно-съдови заболявания; в: Научни трудове на Русенския университет, т.48, серия 8.1, с.73-77; ВОЗ. Център СМИ, Инф. бюлетин № 317/2011; № 355/2011; № 297/2012; Никола Василевски, цит. съч., с. 327-329.

[3] акад. Георги Близнаков (2000) Размисли в навечерието на ХХI век, С.,изд. „Фавин”, с.48.

[4] проф. д-р Васил Проданов (1999) Глобалните проблеми и съдбата на България С., изд. „Хр. Ботев”; Гражданското общество и глобалният капитализъм, (2003) С., изд. „Хр. Ботев“;сборникът Ще оцелее ли българският народ през ХХІ век, под редакцията на Васил Проданов, (2006) С., изд.„З.Стоянов”; Теория на българския преход” (2012) С., изд.„З.Стоянов”; Насилието в модерната епоха (2003) с., С.,изд. „З.Стоянов”; и др.

[5]http://kanal3.bg/news/bulgaria/society/1264-CRU:-Naselenieto-na-Balgariya-e-pod-7-mln.-dushi#sthash.fArcU4vj.dpuf;

[6] Пенчо Пенчев (2005) Изследване за геноцид в Република България за периода 1990-2005 г., в: Бюлетин „Контакти”, № 9/2005.

[7]http://www.eurochicago.com/2012/08/genotsidat-nad-balgarite-ofitsialno-ratifitsirano-delo-na-balgarskata-vlast-odobreno-ot-byurokratite-v-bryuksel/http://avtorski.pogled.info/article/64239/Genotsidat-i-avtogenotsidat-na-balgaritеhttp://avtorski.pogled.info/article/77982/desetiletieto-kogato-shte-se-reshi-shte-ya-ima-li-balgariyahttp://bulgarski.pogled.info/news/78766/buditeli;

[8] по данни на медиите толкова са най-застрашените, социално изхвърлени български граждани, в края на 2015 г.

[9] http://www.mediapool.bg/българия-води-по-смъртност-отрак-и-болести-на-сърцето-в-европа-news202398.html

[10] http://www.zdravenmediator.net/pic/articles/Socialnoznachimi-zaboliavania.pdf

[11] в. “Труд”, 27 април 2012 г., http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1349190

[12]http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/05/04/2292037_bulgariia_e_sred_stranite_s_nainiska_produljitelnost;

[13] в.„24 часа”-21.03.2011-http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=825803https://bivol.bg/05sofia1207;

[14] Лада Паунова и Пламен Дацов (2010) Организирана престъпна група, С., изд. „Сиела”.

[15] в. „Труд”, 26.04.2013 г.- http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1948156;

[16] в. “Труд”, 27.06.2011 г.

[17] цитиран на 05.01.2007 г. от www.vesti.bg;

[18] в. “Труд”, 2.10.2010 г.

[19] Конституция, чл. 52: “Гражданите имат право на здравно осигуряване, на достъпна медицинска помощ, безплатно медицинско обслужване, закрила на здравето, държавен контрол върху всички здравни заведения, както и върху производството на лекарствени средства, биопрепарати и медицинска техника и върху търговията с тях.”

[20] http://www.eurochicago.com/2012/08/genotsidat-nad-balgarite-ofitsialno-ratifitsirano-delo-na-balgarskata-vlast-odobreno-ot-byurokratite-v-bryuksel/;

[21] Властта отказва на българите, следните права, изрично разписани в Европейскатасоциална харта,ч.I, т.,3,4,7,8,11,13,15,17,23,30,31:справедливи условия на труд; справедливо възнаграждение, достатъчно за поддържане на прилично жизнено равнище за тях и техните семейства; специална закрила на децата и младежите срещу физическите и морални опасности, на които са изложени; специална закрила на майчинството; право на всеки да се ползва от всички мерки, за да постигне възможно най-добро здравословно състояние; на социална и медицинска помощ; независим живот, социално интегриране и участие в живота на общността на нетрудоспособните; закрила срещу бедност и социална изолация; жилище; както и правата, разписани в част II, чл. 2, 4,15, 17, 23: право на справедливи условия на труд и платен годишен отпуск в размер най-малко на четири седмици; справедливо възнаграждение, достатъчно да осигури на тях и техните семейства прилично жизнено равнище; право на инвалидите на независим живот, социално интегриране и участие в живота на общността;социална и икономическа защита на децата и младежите; защита на децата и младежите от липса на грижи, насилие или експлоатация; социална закрила на възрастните; средства, достатъчни да им позволят да водят прилично съществуване и да играят активна роля в обществения, социалния и културния живот.

 Uзточник: Нова зора, №7/2017.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: