Проклятието на прехода   Leave a comment

Филолози за „Макдоналдс“ в пещерата на дивия капитализъм …

 

Изтеглете книгата

Една анкета показа как почти половината от запитаните между 18 и 25 години смятат, че животът в България е бил по-добър преди 10 ноември 1989-а ?! На пръв поглед това е странна позиция в контекста на тоталното зомбиране на обществото в полза на новите „ценности“. Очевидно обаче младежите са научили нещо от своите родители и са направили сравнение с настоящето.

Всичките безспорни постижения на демокрацията, като политически плурализъм, свобода на личната инициатива, словото и движението, отиват на вятъра, след като мнозинството от населението живее по-лошо и по-кратко. В тази насока фактите са убийствени. Докато преди 10 ноември 1989-а близо 80 на сто от българите определяха жизнения си стандарт като „добър“, то по-нататък същият процент се срина към социалното дъно.

Ако стъпим на изходната точка за висшата ценност на човешкия живот , то какво излиза? За 25 години „демокрация“ средната продължителност на „земния път“ у нас падна с близо десетилетие. Очевидно не от добро. ТОВА СЕ с Наред върнаха забравени болести КАТО  туберкулозата и детския паралич, увеличи се смъртността при новородените. И така нацията се стопи до 6,5 милиона (без емигрантите) спрямо близо 9 милиона четвърт век по-рано.

Колкото и да иронизират Теорията на конспирацията, в крайна сметка излиза, че планът „Ран-Ът“ на Андрей Луканов и наднационалните „масонски ложи“ е направлявал процесите на Прехода. Логическата верига може да бъде проследена и конкретизирана чрез българската социална трагедия.

В нашата страна, където отдавна нямаше бедни и гладни, а безработицата бе останала само в учебниците, изведнъж се върна призракът на мизерията от стиховете на Христо Смирненски. Преобръщането на историческите и моралните пластове се извърши в рекордно кратки срокове. Интелектуалци и обществени говорители, водени от генетично присъщия си слугинаж пред силните на деня, започнаха да втълпяват на мнозинството, че то е обречено да бъде „втора класа“ и обслужващ персонал за богоизбраните.

Пропагандираният в продължение на 45 години социален модел на „общонародна собственост“ и „равенство, независимо от произхода“ и бе сменен с огледалната постановка за „умните преуспяващи“ „непълноценните изоставащи“. И така българите заживяха с директивата, че животът преди е бил неестествена утопия / уравнивиловка, докато истината е в Закона на джунглата, легитимиращ правото на силния. Без значение откъде идва неговата мощ …

За съжаление, съвременникът се оказа лесен за манипулиране и мнозина възприеха на драго сърце формулата на пещерния капитализъм, разделяща хората на различни категории. Не според качествата, а според адаптацията им към „правилата“ на криминалната джунгла. И така срещу фасадна демокрация и право на свободна ангария и проституция зад граница не малко сънародници заживяха с нагласата, че едни могат да бъдат нереално богати, а други – незаслужено бедни.

Този масов мазохизъм бе стимулиран от всички медийни „културни“ и политически процедури за промиване на обществения разум. Беше подготвена среда, завладяна от фолка и агресивната простащина. Абсолютно целенасочено рупорите на новия „елит“ изваяха социалния модел, съчетаващ чертите на откровени престъпници от ВИС, босовете на СИК, Иво Карамански, Самоковеца и други подобни „звезди“ от ъндърграунда. А на Олимп бе възкачен „лейтенантът“ от зората на бухалките Бойко Борисов …

Нима е случайно, че в дневния ред на обществото бяха разположени мутри, проститутки, гейове, бандити и клоуни от всички възможни бардаци? Това бе стратегията на „евроатлантизма“ зомбиране на електората, който трябваше да бъде хранен с повече зрелища и по-малко хляб. И така на телевизионно-битово ниво суперменът на Стефан Данаилов от сериала „На всеки километър“ отстъпи място на Азис, Кондьо, Криско, Багата, Куката и Златките.

А какво се случваше с живота на българина покрай целия умело режисиран панаир на простащината и парвенющината ? Най-напред „малкият човек“ от реалната средна класа до 10 ноември 1989-а загуби основната си придобивка – социалната сигурност от казармата до пенсията. Този, който получаваше средно 200-300 лева на месец при народни цени и пазаруваше „Лада“ и „Москвич“ за по 5-6 плюс тристаен ХИЛЯДИ  артамент за 10-15 бона на изплащане в ДСК, изведнъж се оказа изправен пред ненаситната власт на дивия kапитализъм.

Жестокият икономически и социален разпад принуди мнозинството от българите да живее в кошмар между тока и парното

 

Криминалната приватизация и покушението срещу селското стопанство изхвърлиха стотици хиляди на удицата. Към тях се прибавиха и излишните в армията и МВР- Унищожената оръжейна промишленост също изплю лош човешки мтериал „. По-нататък планът Ран-Ът „ликвидира 90 процента от българската икономика по отрасли и превърна голяма част от страната в гробница.

Последователното обезкостяване на стопанския организъм доведе до това, че в началото на XXI в. България заприлича на мръсна и безнадеждна феодална колония от 50-те години на предишното столетие. На мястото на една средноразвита, съвсем прилична държава, търгуваща на високи обороти с ФРГ, Италия, Франция, Япония, Близкия изток …

Заговорът за превръщането на страната в граничен буфер на Европа срещу исляма постигна пълен успех. За тази геополитическа конспирация бе необходима декласирана, маргинализирана и фрустрирана, т.е. -комплексирана нация, изнасяща на Запад евтина работна ръка и жива плът вместо електрокари, цигари и електроенергия. И без никакви шансове за малкия и средния бизнес – база на гражданското общество, срещу монопола на вътрешните групировки и външните „инвеститори“ …

Достатъчно е да се разходите из Пловдив, втория град на България, за да разберете докъде е стигнала разрухата. Там, където преди две десетилетия работеха десетки модерни предприятия, а културата бе пуснала корен във всекидневието на хората, сега виреят само кръчми и куфарна търговия а ла „Капалъ чарши“. Да не говорим за други, още по-пропаднали региони …

Средните поколения изгубиха не само работа, но и надежда – не дай боже, да се окажеш излишен на 50 години! Но не само тази възраст е рискова. Безработицата вече посреща младите на другия ден след абитуриентския бал или абсолвентската вечер. Както гласи един крилат градски лаф – университетите произвеждат филолози за … „Макдоналдс“.

А пенсионерите, извън едрите реститути, се превърнаха в тъжен символ на мизерията. И без баналния пример с кофите за боклук, с което свикнахме като част от „пазарния пейзаж на родината. ВЪЗРАСТ трябва Да Третата оцелява в края на английски земния Си път СЪС социалистически доходи срещу  капиталистически с цени … 

Не е далеч от реалността ширещото се твърдение, че напоследък у нас се провежда гласна „евтаназия“ на тежко болни или проблемни стари хора, натоварващи дефицитния бюджет и Здравната каса ?! Може би звучи абсурдно, но не и за жертвите на корумпираното здравеопазване превърнато в амбулантна търговия след безкрайните „пазарни реформи“.

Няма защо да бягаме от жестоката истина, зад която наднича планът за обезлюдяване, обезличаване, дезинтегриране и маргинализиране на неудобната България! Нищо чудно политиката на глобалистичните центрове към нашата страна да е функция от конкретен план за прекрояване на границите в Източна Европа така, както по-рано се случи с бивша Югославия. А дали няма нещо вярно и в мълвата, че планът „Ран -Ът ни е сложил демографска рамка от 5 милиона! Ако е така, целта на операцията е близо.

Като резултат от разпада на икономическата и социалната тъкан на държавата се появи и новият типаж на „модерния българин, манипулиран според матрицата на“ либералния пазар „. Зомбиран, мозъчно полиран, нивелиран, безгласен и безпомощен пред стихията на първоначалното натрупване, лишен от политически разум , социално съзнание и граждански сетива. Индивид, за когото е съвсем нормално един „десен“ министър-председател да покровителства контрабандата, да взривява доверието в банковата система и да се гаври с паметта на жертвите на криминал и престъпления и природни бедствия …

По-страшно от икономическата криза, бедността и безработицата е духовното (само) убийство на нацията, поставящо под съмнение нейното бъдеще за поколения напред. Така, както преди четвърт век Запада спечели информационната борба срещу Изтока най-вече благодарение на предатели отвътре като Горбачов, по същия начин по-нататък беше осъществена мащабна интелектуална и духовна агресия за изтегляне на колективния разум на милиони хора. С помощта на „Петата колона“ от НПО и платените мрежи за влияние. Поне в България всички знаят за какво и за кого става дума, тъй като тези агенти на „цивилизацията“ всекидневно облъчват електората от телевизионния екран, радиоефира и печатните медии.

Най-пагубният резултат от „евроатлантическата“ канонада срещу икономическия, социалния и културния статус на България през изминалия четвърт век е формирането на етнопсихологическия типаж на неграмотния човек. На индивида от виртуалното стадо, който няма потребност от широк и самостоятелен поглед върху света и историята, а поглъща сурогатна храна за бързо смилане, подхвърляна от олигархията и нейните клакьори.

За деформацията на обществения разсъдък допринесе и порочната публична среда с фалшиви партии като „лявата“ БСП, „дясната“ ГЕРБ, „цар“ – републиканец, „демократи“ от ДС, декоративни синдикати и корумпирани медии. Сред целия този буламач от подменени или дегизирани лица и конфигурации обикновеният човек загуби ориентир и се превърна в реквизит на пошлата постановка. Впрочем подобна тенденция се наблюдава на много места след „края на историята“ по Фукуяма и това е най-важната победа на глобалната олигархия.

И все пак хората от Стара Европа не са загубили гражданските си рефлекси. Притъпени без идеологическия антипод на Запада, какъвто бе Източният блок, но все пак живи като последна защита срещу настъплението на капитала.

Вече стана дума за наложената черно-бяла матрица, фиксираща местата на „лошите“ и „добрите“. Точно чрез успеха на тази примитивна схема бе проведена грандиозната операция за пренаписване на историята и преформулиране на ценностите след падането на Берлинската стена. И кампанията до голяма степен успя, защото постигна уравнивиловка на стадно равнище в масовото съзнание. Така, както при социализма повечето хора бяха еднакво „бедни“, по същия начин сега същите поданици на „демокрацията“ са еднакво невежи и готови за манипулация.

Именно тази инвестиция в мрака носи най-висок дивидент на господстващата каста, откъсваща се на светлинно разстояние от онези, които плащат цикличните глобални грабежи, наречени кризи. Даваме ли си сметка, че свръхбогатите никога няма да платят цената за своите престъпления, защото са си отгледали безгласна публика? Доволна, че има автомобил на кредит, таблет и едноседмична почивка в Испания, …

Загубеният или забравен разум на четящите българи от близкото минало е особено необходим в кръстопътни периоди като второто десетилетие на новия век, когато нормалните хора са длъжни да спрат надигащата се фашизоидна олигархия, гримирана с демократична козметика. Дали ще се намерят духовни лидери, способни да формулират един критично-реалистичен ракурс към националната и планетарната съдба?

И да обяснят, че картината в никакъв случай не е черно-бяла. Защото ограничената лична и политическа свобода при комунизма бе съчетана с непостижими социални права, гаранции и шансове за просперитет на „малкия човек“. А дали зад фасадата на „либералната демокрация“ не наднича още по-жесток тоталитаризъм, ограничаващ въздуха на безгласния поданик на контролирания хаос?

Преди 25 години способният човек можеше да се промъкне нагоре по социалната стълба, защото системата не бе династично херметизирана с изключение на най-високия й връх. Например ножицата между масовата заплата в България и месечното възнаграждение на заместник-министър, принадлежащ към номенклатурата, бе 1: 3-200 към 600 лева. Трябва ли да споменавам какви са актуалните съотношения между „дребните риби“ и „големите акули“ и че вилите в Бояна на Политбюро са като къщите за прислугата в именията на новите богаташи?

Вярно е, че преди 10 ноември 1989-а имаше феодален кръг от богопомазани на специален режим в УБО и ресторанта в столичния хотел „Рила“, но това бяха не повече от 500 човека – титулярите плюс семействата. Сред огромното море на реалната СРЕДНА КЛАСА!

И могат ли да се мерят Иван Славков, Янчо Таков, Калин Балев … със стандарта на синчетата, дъщерите и … вдовиците от Мултигруп, ВИС, СИК, на Кюлев,  Фатик, Доктора, Косьо Самоковеца и т.н.? Всичките са от едно котило, но „капитализмът“ на БСП, СДС, НДСВ и ГЕРБ отиде много далеч в своите грехове .

Зрелите общества не живеят по елементарни правила. И са наясно, че социалните предимства на „лявата“ система се изправят срещу пазарните преимущества на „дясната“. За политическите аспекти съм склонен да споря, тъй като т.нар. плурализъм е дъвка за наивници. Помислете дали е възможно състезание на идеи в нашата България, където ГЕРБ има сервирани 100 милиона от държавна субсидия, БСП търгува с носталгия, а ДПС владее една трета от регионите?

Написах тази книга с надеждата, че рано или късно ще се върнем към Разума, който изключва лесните отговори и готовите решения. Иска ми се да вярвам, че новите поколения няма вечно да бъдат пленници на модерната Инквизиция, диктуваща еднополюсен и преднамерен прочит на националния и глобалния живот. В противен случай в обозримо бъдеще отново ще се палят клади и ще се изгарят хора заради тяхната различност. Тъжните примери не са далеч от нас и затова нямаме право на морална ваканция …

София, август 2014 г.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: