Проф. Иван Ангелов за периодите преди 1944г., от 1944г. до 1989г. и от 1989г. до2017г.   Leave a comment

Той (Бойко Борисов) трябва да престане да ни поучава по теми, от които не разбира!

В следващите редове ще прочетете остри думи, неприсъщи за моя стил на писане и говорене. Те, обаче са принудени и излъчват болка.

Някои хора смятат, че не бива да се говори остро критично по адрес на министър-председател. Да, спрямо нормален и цивилизован министър-председател на нормална европейска държава, не е редно да се говори така. Нашият министър-председател, обаче, нито е европейски, нито е цивилизован. Това е може би най-слабият и най-некомпетентният министър –председател в ЕС. Той все още не е разбрал с какво трябва да се занимава премиерът на една нормална европейска държава.

Да си мълчим при това положение означава да се примиряваме с неговата управленска некомпетентност. И за дълги години да сме в опашката на ЕС по всички важни показатели за социално-икономическо развитие. А и за нашата държава в момента е трудно да се каже, че е демократична европейска държава. Истинска демокрация у нас няма. Имаме фасадна демокрация, доминирана от авторитарно (еднолично) управление.

Наблюдавам поведението на Бойко Борисов от години. И особено през последните години. Колкото и да ми е неприсъщо да ползвам неговия примитивен махленски език, този човек непрекъснато лъже. Той не може да говори, без да лъже. И то най-грубо. С беден, често пъти, уличен език. Известна е крилатата му фраза, когато отиде да помирява бунтуващите се работници в ОЦЗ – Кърджали, преди 9 години: „Аз съм прост и вие сте прости. Ще се разберем“.

Може би тази фраза обяснява продължителната му популярност и трайно, макар и некомпетентно управление. Дори прощаването на неговата примитивност и простотия, превръщането му в обикновен кантонер по пътищата, карикатурното рязане на ленти, най-новите му аспирации да става локомотивен машинист, грубите му управленски грешки, толерантността му спрямо престъпността и корупцията. Грубите му грешки в отношенията с Македония през последните години, където пожертва наши национални интереси. Самочувствието му, че вече чертае дневния ред на Европа. Неумението му да защити националните ни интереси в ЕС.

Много хора свикнаха с това и вече не му обръщат внимание. Най-простите, дори го заобикнаха още повече, заради простотията му. Част от хората претръпнаха и с лъжите му. Дори с многобройните верни или неверни слухове за негови лични прегрешения. Все повече хора у нас смятат, че на покорно търпелив народ, като нашия, му приляга такъв примитивен министър-председател. В цивилизованите европейски страни за 10 пъти по-малки политически грешки или непремерени постъпки, свалят от власт и дори съдят президенти и министър-председатели. У нас – най-бедната, най-крадливата и най-корумпираната държава в ЕС, го преизбират за трети път. Трудно ми е да проумея това поведение на моя народ! То често ми напомня за тежките думи на дядо Славейков, още преди освобождението ни от турско робство.

В България стана почти нормално да се лъже. И тон за това се дава от най-високо управленско равнище. Нарушена беше тази свещена божа заповед. Лъженето се превърна в неделима част от обществения морал. Особено от партийно-политическия морал. Ако това се прави от отделна дребна по значение личност, можем да не му обръщаме внимание и дори да му простим. Но когато се прави вече 10 години от министър-председателя на България, не може да се премълчава, нито да се прощава. Защото ще има тежки последствия за държавата и за милиони хора, по понятни причини.

Борисов лъже почти във всичко. Включително и по най-важните за обществото ни проблеми, какъвто е корупцията. Той лъже, че се бори срещу корупцията, като дава за пример няколко оставки на министри и други високопоставени лица. Даже ги сочи като примери за висок морал. Смята крадците за високо морални хора, „допуснали неволни грешки“, от които ние трябва да се учим. Какъв цинизъм! Но дори и подалите оставки, запазват откраднатото. Нито ги предават на съда. За такива хора, без морал и чест, – все едно, че ги е ухапала бълха. И Борисов нарича това „борба срещу корупцията“. Едва ли е имало такава трагикомедия в нашата съвременна итория!

Да не говорим, че разобличените в корупция и подали оставка, едва ли са 0,1 процент от действително корумпираните. Та това е едно голямо нищо! Да не говорим за огромните богатства, изнесени от българските олигарси в чужбина. Въпреки получените в София през последните години, списъци със стотици български имена, от надеждни германски, швейцарски, австрийски, панамски и други източници. Доказателство за това е и последният доклад на Европейската комисия за България, с остри критики за корупция, пране на пари, непрозрачност, липса на осъдени политици. Това са съкрушителни обвинения за бедственото състояние на нашата държава. А Бойко Борисов се държи, като че ли нищо не се е случило. Сервилните медии му пригласят покорно. А българският народ мълчи ли мълч. Въпреки че е главната жертва на безпардонното управление на Борисов.

Бившият главен прокурор на Швейцария и на Международния съд в Хага, Карла Дел Понте заяви, че те изпращат информация за подозрителни вложения в Швейцария на хора от всяка чужда държава, при поискване от властите на съответната страна. Такива искания, обаче не са постъпвали от българските власти. Трудно ми е да повярвам, че Бойко Борисов не знае нищо за тези списъци! Но пълното мълчание по тях продължава. И той се държи като кристално чист човек, който не знае нищо за тези безобразия! Нима някой вярва на този театър!

През последните години и особено в предизборната кампания за евродепутати, Бойко Борисов и неговият екип многократно нарушаваха Конституцията и законите. През последните години функционираше и продължава да действа, паралелен бюджет от по няколко млрд. лв, с грижливо отгледаните излишеци в официалния бюджет, които се разпределяха от него по адресати. Въпреки че в чл. 84., т. 2. на Конституцията изрично е записано, че държавният бюджет се приема и утвърждава от Народното събрание. А в Устройствения закон за бюджета е уредено как се прави това. Въпреки многобройните сигнали от години, Конституционният съд и другите контролни инстанции мълчат. Знаят за погазването на Конституцията, но услужливо мълчат.

В Закона за държавната администрация изрично е забранено министър-председателят, министрите и другите официални лица да участват в предизборната кампания. Бойко Борисов и неговите министри участваха активно в кампанията с държавни коли и за държавна сметка в последните, а и във всички предишни избори. Въпреки сигналите, нито ЦИК, нито Върховният административен съд установиха нещо нередно в това, защото Борисов и министрите му „не присъствали в залите на предизборните събрания“. Боже господи! Какъв разгромяващ аргумент! Нужно ли е да се обяснява, че министър-председателят може да влияе върху изборния резултат, като раздава десетки милиони лева за общини, за довършване на болници, на нови пътища и т.н.,без да присъства на предизборно събрание! И го прави зад гърба на Народното събрание.

Законът за изборите изрично забранява купуването и продаването на гласове, дори с цената на 20-30 лв. за глас. В предизборната кампания Борисов обикаляше страната и раздаваше еднолично по 10-20-30 млн. лв на цели общини, градове, региони. Въпреки протестите, нито ЦИК, нито Прокуратурата, нито Административният съд намираха нещо нередно в това. Защото, на практика, Бойко Борисов е над Контитуцията и над законите. И това не тревожи никой държавен контролен орган от години. Такова чудо няма в никоя европейска държава.

Бойко Борисов изглежда ни лъже и на битово равнище. Например, за двамата си дядовци. В зависимост от обстановката, единият беше оцветен в червено – член на БКП , в миналото и употребен като актив за членството на Бойко в БКП и за обучение в школата на МВР, а другият (през последните десетина години) в обратното, „като убит от комунистите“. Слуховете говорят за нещо друго. Аз не познавам семейството на Бойко и не зная каква е истината с втория му дядо.

На срещата на КРИБ (Конфедерация на работодателите и индустриалците в България) на 4 юни тази година, Бойко Борисов каза: „Много съм впечатлен от обиколките по заводите. Мога да кажа, че България пак се завърна като индустриална държава, КАКТО Е БИЛА ПРЕДИ 1945 г. Където минете – ЗАВОД ДО ЗАВОД“.

Аз пък съм впечатлен от друго. Първо, кой му е казал, че България е била индустриална държава преди 1945 г. Чувам го за първи път. Зная само, че към 1939 г. около 80-85% от населението на България се е препитавало от земеделие. И второ, къде е видял „завод до завод“, след като такива няма? Нито преди 1945 г., нито сега. За да ги има сега, преди това е трябвало да се направят големи физически, кадрови и технологични инвестиции. А такива няма. През последните десетина години инвестициите у нас намаляват непрекъснато – от около 28-29 млрд. лв преди кризата от 2008-2009 г., на 17,6 млрд. лв. през 2018 г. Преките чуждестранни инвестиции се сринаха тотално. Освен това, ако ги имаше, два милиона българи нямаше да търсят препитание по всички краища на света, а щяха да живеят тук, при децата си и да работят в тези въображаеми заводи. Този човек не разбира ли, че е тотално некомпетентен в тази област и е в негов интерес да мълчи! Или да се огражда с по-компетентни професионалисти, като се вслушва в тяхните съвети.

Щях да бъда между най-щастливите хора, ако наистина у нас беше пълно с нови заводи. За съжаление, не е! В тези приказки на Борисов няма нищо вярно. Този човек ни занимава вече 10-15 години със своето произволно, некомпетентно и самодоволно говорене. Той все още не разбира, че с тези си непремерени приказки вреди главно на себе си. Превърнал се е в посмешище.

Не проумява, че министър-председател на европейска държава – член на ЕС, няма право да се държи така безотговорно. Произнася се по всичко. Дава акъл на всички. Взема всички решения в държавата, включително и най-дребните. Превърна се в обикновен кантонер по пътищата: отваря улични „тапи“, грижи се за мантинели, за качеството на полагания асфалт, много обича да реже ленти. Напоследък проверява ремонта на железопътни гари, ще се учи да кара локомотив и т.н.

Въобразява си, че е притежател на истина от последна инстанция по всичко. Сутрин казва едно, вечер – друго. Непрекъснато ни обещава, че до няколко месеца сме в еврозоната или в Шенген, а от Брюксел идват все по-лоши новини. Всичко това е абсурдно! Това не са дейности с които трябва да се занимава министър-председател. С тези си дейности той злепоставя не само себе си, но и своя народ. Този народ заслужава по-интелигентен министър-председател.

А да сте чували някакви компетентни, що годе сериозни анализи и оценки на Борисов за текущата ситуация или за средно – и дългосрочното развитие на България. Или по ограничаването на всеобщата бедност. По нарастващото доходно и имотно разслоение. По сближаването на нашата доходна и данъчна политика, с тази в другите европейски държави. За изострящата се демографска криза. За демографското ограбване на България. За развитието на здравеопазването, на образованието, на науката. За съчетаването на ролята на държавата и пазара във функционирането на икономиката. За балансираната политика на държавата спрямо труда и капитала. За позицията му по предстоящата голяма реформа в Европейския съюз и т.н. Ето, това са част от темите в социално-икономическата област, с които един министър-председател трябва да се занимава. Аз не съм чувал, нито съм чел нещо от него по тези фундаментални за България проблеми. Само зная, че в Европейския съюз няма подобен на него, министър-председател.

И друг път съм писал на тази тема по негов адрес, но той не взема от добронамерена дума. А му желая доброто като човек. А и всеки високопоставен управленец, дори най-големият егоист, би трябвало да желае да остави добри следи зад себе си. За да си спомнят хората за него с добро. Затова тук ще се задоволя да цитирам действителните числа за нашето развитие през последните 70 години. Нека читателите ги видят, да ги сравнят с изявленията на Бойко Борисов и да си направят изводите – какъв некомпетентен човек ни управлява сега и до къде може да ни доведе по пътя към пропастта.

Има една световна поговорка: „Когато числата говорят и боговете мълчат“. Дано числата накарат и Борисов да замълчи по теми, от които не разбира нищо.!

Била ли е България „индустриална държава“ преди 1945 година?

Тези дни научихме от Борисов, че „България се завърна като индустриална държава, каквато е била преди 1945 г.“ Обърнах се към официалната българска статистика преди Втората световна война и установих следното (виж таблица 1.):

Таблица 1. Средногодишна структура на българския износ за 1934-1938 г.

Източник: Статистически годишник на Царство България, 1939 г.

По структурата на износа на една страна може безпогрешно да се съди за структурата на нейното производство. Общият средногодишен износ през тези години е бил 4059,0 млн. лв., а неиндустриалният износ – 3837,3 млн. лв., т.е. 94,5%.Това е структура на износа, а следователно и на производството, за типична изостанала аграрна икономика. Това ли Борисов ни препоръчва като образец след 80 години! От това ли се възхищава!

Недоумявам къде Бойко Борисов вижда чертите на България като индустриална икономика през онези години! Даже в съвременна Африка индустрията има малко по-голям дял от този в тогавашна България.Това грубо разминаване на неговата оценка с действителността може да се дължи на некомпетентност или на съзнателна лъжа. А може би и на двете заедно. То е недопустимо за министър-председател на европейска държава. Дори и за най-изостаналата, като нашата. То е обидно за нашия народ!

Борисов трябва да престане да ни поучава по теми, от които не разбира нищо!Тези дни ни каза, че благодарение на мъдрата му политика, България била на пето място в ЕС по темп на прираста на БВП, като се позовава на данни от Евростат. Евростат обаче, в случая отчита само числа, без да коментира на какво се дължат и какво означават.

Освен че БВП не е показател за благосъстояние на хората, дори студентите от първи курс по икономика знаят, че не може така произволно да се сравняват темповете на прираста в слабо развити с високо развити икономики. Ако една страна е произвела един струг тази година и два струга следващата година, има прираст от 100%. Ако друга страна е произвела 100 хил. струга тази и 110 хил. следващата година, нейният прираст е 10%. Това не означава, че първата се развива по-успешно от втората. Същото е и при сравняването на темповете на прираста на БВП в България, с тези в Германия, Белгия, Австрия, Дания и други западноевропейски страни. Такива сравнения не могат да се правят.

Защото икономическото съдържание на един процентен пункт у нас е многократно по-бедно, от това в развитите западноевропейски икономики. И още дълги години ще остане такова. То показва колко невежи са сравненията на Борисов и хората от неговия екип между България и развитите страни членки на ЕС. През последните години те непрекъснато се хвалят с по-високите темпове у нас, в сравнение с други страни от ЕС. А с това заблуждават неинформираните наши граждани. И на тази основа натрапват неверни изводи за добрите резултати от своята икономическа политика.

То показва какви некомпетентни, а може би и недобросъвестни хора управляват сега България и се разпореждат с многомилиардни ресурси. Колкото по-често ни поучават с такива примитиви, толкова повече се злепоставят пред средно грамотните граждани на България. Да не говорим за по-интелигентните ни партньори от други страни. Тези хора може би смятат, че на случайно седналите на високи управленски столове личности е позволено и простено да говорят и да вършат всичко. Дори и най-примитивни глупости. И че ние сме длъжни деликатно да мълчим, като уважение към високите им постове. И да им се прекланяме като полубожества.

Не, не трябва да мълчим! Защото с това те обиждат по-интелигентния български народ. А с некомпетентните си решения прахосват многомилиардни ресурси, заработени от този народ. Това е една от главните причини за масовата бедност и крещящо доходно и имотно неравенство у нас.

Развитие на икономиката на България от 1945 до 1989 г.

Бойко Борисов се провали тотално като ни уверява, че България е била напреднала индустриална икономика преди 1945 г. В това няма нито грам истина. И че всичко у нас се е провалило през годините от 1945 до 1989 г. „когато управлявали комунистите“. Защото и тогава и сега, „те умеели само да пилеят чужди, т.е народни пари“. Нека и тук се обърнем към числата (виж таблица 2.)

Таблица 2. Индекси на производството, търговията и износана България по съпоставими цени

Източник: НСИ, Статистически справочник, 1989 г.

Пояснения: 1988 г. е избрана като последна нормална година на централното планиране. Всички данни са по системата и методите на тогавашната официална статистическа отчетност. Известно превишение е възможно за общата промишлена продукция, поради допускането на така нареченото „повторно броене“, но това не променя съществено общата картина.

Общото заключение е, че през този период има висок растеж по всички най-важни макроикономически и социални показатели. България се беше превърнала в държава със средно развита промишлено-аграрна икономика. Никога преди това в съвременната си стопанска история, България не беше се развивала така бързо и така успешно, както през този период! Бележитият специалист по общология – Борисов, обаче вижда само провали през този период.

Всички данни на които се позовавам в този панорамен анализ са от официални български източници, посочени под таблицата. Нито едно число от първичната информация не е добавено от мен. За да избегна добре известните на икономистите условности от сравняването на разновременни стойностни величини, а също и от влиянието на не винаги реалните и често променящите се цени и валутни курсове, през този период, използвам натурални показатели, които са най-меродавни за сравняване на динамични статистически редове. Защото един тон е един тон – и тогава и сега. Един линеен метър и сега е един метър. Докато един тогавашен лев не е равен на един днешен лев, поради влиянието на фактора „време” и други причини. Тук не е мястото и времето да навлизам в по-големи подробности.

Развитие на икономиката след реставрацията на периферния балкански капитализъм в България.

В следващите таблици обхващам периода от 1989 до 2017 г. Членството в ЕС обхваща последните 12 години. То обаче е предшествано от присъединяването ни към Световната търговска организация (СТО) и подготвяно от асоцииране към ЕС. То, на свой ред, означаваше отваряне на границите за стокови, капиталови и други потоци от развитите страни, при неподготвени и незащитени от външната конкуренция наши производители. И провеждане на неолиберална икономическа политика под диктата на МВФ и Световната банка от 1990 г. насам.

През юли 1991 г. започнаха преговорите ни за присъединяване към Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), предшественик на СТО. Преговорите за асоцииране към ЕС започнаха през Май 1992 г., а самото асоцииране влезе в сила от февруари 1995 г. Тази икономическа политика беше еднопосочна и еднаква по своята същност през целия 30-годишен период. Предходните фази подготвяха икономиката ни за изискванията на последващите, като се преливаха една в друга. Поради това разделянето им нито е възможно, нито е целесъобразно.

Реставрацията на примитивния балкански капитализъм у нас започна с разгрома на производствения ни потенциал (виж таблица 3.):

Таблица 3. Производство на най-важни продукти в България

Източник: НСИ, Статистически годишник и Статистически справочник, 1989 г. и 2018 г.

Пояснения: 1988 г. е последната нормална година от времето на централното планиране. 2016-2017 г. са последните за които НСИ е публикувал данни за производството. Означенията в последната колона с „х” показват, че производството е прекратено, а тези с две точки „..”, че няма данни в статистическите справочници.

Разгромът на производствения потенциал предизвика също такъв разгром на експорта ни (виж таблица 4.):

Таблица 4. Износ на най-важни стоки от България

Източник: НСИ. Статистически справочник 1989 г. и Статистически справочник 2018 г.

Пояснения: Означенията в последната колона са като тези в предходните таблици.

Тоталният срив на производството и търговията, заедно с намалението на заетостта, увеличението на безработицата и свиването на реалните разполагаеми доходи, доведоха до рязък спад в потреблението на домакинствата. Това личи от таблица 5.

Таблица 5. Потребление на основни хранителни продукти на лице от домакинствата

Източник: НСИ, Статистически годишник и Статистически справочник 1989 г. и 2016 г.

Никога през съвременната стопанска история на България, след Първата и Втората световна война, у нас не е имало такъв разгром на производството, на външнотърговския стокообмен и в потреблението на домакинствата, както през последните 30 години. Около 15 години от този период са били с участието на Бойко Борисов във висшето държавно управление, а през последните десетина години – с него като министър-председател. Следователно, наред с други външни и вътрешни причини, Борисов има голяма заслуга за настоящата масова бедност, крещящо доходно и имотно неравенство, за престъпността и корупцията в България.

Независимо от тази икономическа и социална катастрофа, Бойко Борисов ни разказва, че «новите заводи из България никнат като гъби», че «заводите ни бълват продукция за износ» и т.н. Независимо, че износът ни на човек от неселението е 3-4 пъти по-малък, отколкото в другите източноевропейски страни и 7-8 пъти по-малък, отколкото в западноевропейските. Че около 50% от неенергийния ни износ е суровини и първично преработени продукти и само 3-4% – високотехнологични, при средно 18-20% за ЕС. България е бетонирана на последното място в ЕС по всички най-важни икономичиски, социални, здравословни, екологични и други показатели.

Анализът на данните от таблиците дава основание за следните най-общи изводи:

  •  
    1. В таблица 1. е показано по безспорен начин, че до 1945 г. България е била силно изостанала аграрна икономика и твърденията на Бойко Борисов, че е била индустриална държава са смехотворни. Средно грамотен човек не би направил такива некомпетентни изводи. А камо ли един министър-председател!
    2. От таблица 2. личи, че между 1945 и 1989 г. България се е развивала успешно и никакви опити на неолибералите и на Бойко Борисов не могат да го оспорят. Както вече посочих, тя се беше превърнала в държава със средно развита промишлено-аграрна икономика.
    3. Таблици 3 – 5. показват тоталния разгром на българската икономика (производство, търговия, потребление) през последните 30 години. Резултатите от присъединяването към СТО и Европейския съюз са противоречиви, но България нямаше, а и сега няма друга алтернатива и не трябва да напуска ЕС. Ние трябва да останем в ЕС и отвътре да работим много по-активно за неговото реформиране, като съчетаваме по-добре националните с общностните интереси. Правителството на Бойко Борисов и всички негови предшественици през последните три десетилетия, не се справиха задоволително със защитата на националните ни интереси в процеса на интеграцията в ЕС. Те автоматично и безусловно подчиняваха нашите национални интереси на абстрактните общи интереси на ЕС, което означаваше – на интересите на европейските и американските корпорации.
    4. Пораженията за България от този тотален разгром на икономиката са огромни. Те не подлежат дори на приблизителна количествена оценка. Като вземем предвид пораженията върху физическия, човешкия и интелектуалния капитал и пропуснатите в резултат на това бъдещи ползи, може да се предполага, че загубите на България през изминалите 30 години са в порядъка на 250-300 милиарда щатски долара. Последствията от този погром са опустошителни и ще се чувстват още много години и десетилетия. Бяхме и ще останем за дълго най-бедната страна в Европа, с остро доходно и имотно разслоение.
    5. България е най-бедната, с най-голяма доходна и имуществена поляризация, с най-ниска конкурентоспособност, с масова престъпност и корупция. В стратегически хоризонт е застрашена от демографска катастрофа към края на столетието.
    6. Главният инструмент за по-бързо преодоляване на икономическата изостаналост и бедността е УСКОРЕНОТО ДОГОНВАЩО ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ с около 8,0% средногодишен растеж през следващите 20-30 години. Растежът от 2,5-3,0% през последните години не е достатъчен. А средногодишният растеж от 2009 до 2018 г. – около 2,0-2,5% – още по-малко. При такъв нисък растеж, изоставането ни от средните показатели на ЕС и дори от другите източноевропейски страни, нараства. При положение, че преди 25-30 години бяхме на сходни стартови позиции за социално-икономическо развитие, сега изоставаме с 25-30% от средното ниво на източноевропейските страни по БВП на човек от населението..

Източник: Поглед.инфо

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: