Проф. Петко Ганчев   Leave a comment


Глобалната криза на цивилизацията – трансформация или гибел?

Ще се състои ли новото освобождение на Европа?

Граждански манифест за радикални промени в България

petko_ganchev-200x184

Проф. доктор на философските и доктор на политилогичните науки Петко Ганчев. Работил основно в БАН. Народен представител в 39-то НС. От май 2005 г. до 2010 г. Извънреден и Пълномощен посланик на България в Беларус. Почетен професор на няколко чуждестранни университета. Автор на 35 големи монографии и на повече от 500 научни и научно-популярни статии, студии и др.

Глобалната криза на цивилизацията – трансформация или гибел?

Глобалната криза на цивилизацията е всеобщо признаван факт, който през последните седем години тресе системата на цивилизацията, създавайки усещенията за наближаваща катастрофа, чиято най-вероятна форма още това десетилетие би била една опустошителна световна война. Разбира се, че човечеството може да намери изхода от тази катастрофална перспектива, но за това се изскват смели идеи и решителни действия от лидерите на водещите държави в света, които задават тон на съвременното историческо движение на човечеството, който да осигури благополучна трансформация към нова световна подредба. .Има И един трети вариант, при който благодарение на различни балансиращи конфликтините моменти решения човечеството ще продължи инерцията на своята агония и постепенна деградация на цивилизацията.

Измеренията на тази глобална криза са във всички посоки на обществения живот на човечеството, но тук е достатъчно само да изтъкнем все по-зловещите прояви на сблъсъка на различни цивилизационни ареали, изповядващи различни религии и ценности. Пример са не само 17 -те жертви на терористичния акт в Шарли Ебдо, но и хилядите граждани на Русия, Украйна, 1,5 милиона иракчани, повече от 500 хил. сирийци, хилядите афганци, йеменци, либийци и т. н., жертви на този терор, при това без да са рисували карикатури на пророка Мохамед, на Дева Мария или на Троицата. Пример за това са и стотиците хиляди несретници, бягащи от войната или от мизерията, които всяка година търсят „обетованата земя“ – Европа, но често намират дъното на Средиземно море или пътищата на Балканите …

Безспорно е мнението на световни сериозни анализатори, а не плоски апологети и адепти, че епицентърът на тази криза, депресия са най-развитата държава в света- хегемонът -САЩ, които вече четвърт век, било сами, било чрез най-верните си съюзници от НАТО- Великобритания, било чрез васалите от Източна Европа, т.нар. бивши социалистически страни, сред които и България, (които се оказаха повече „атлантисти“ отколкото „европеисти“), а също и своите съюзници от ислямския свят – Саудитска Арабия, Катар, и разбира се, Израел, не само налагат своите правила на финансова , икономическа, информационна и социална политика на останалия свят, но нерядко наказват един или друг опълчил се срещу тях „диктатор“, защитаващ ресурсите и интересите на своята страна (Югославия, Ирак, Афганистан, Либия, Сирия и т.н.) Последната година освен големия „Близък изток“ хвърлен в хаос, във фокуса на геополитическите интереси на САЩ и техните верни васали е Русия, която има смелостта да се опълчи срещу разюздания хегемонизъм като за целта на кладата на Гражданската война беше хвърлена Украйна.

Духът на тази криза е духът на неолиберализма .- духът на универсалния, фундаменталния маркетизъм, при който всичко е стока, от природните ресурси и произведеното от човека, до тялото на самия човек и неговата съвест. Това е духът на вампирясалия капитализъм, който под формата на долари, впримчил в зловещо хоро другите световни и национални валути изсмуква силите на реалната икономика на човечеството, на духовната култура на човечеството и способността му за разумна политика, ускорявайки производството и потреблението на стоки, природни ресурси, човешка плът и дух, за своето ненаситно насищане и приближавайки „края на историята“, който обявиха още преди повече от две десетилетия в оптимистичните картини на „либерализма“ апологети като Франсис Фукуяма. Зад паравана на разглаголстванията за всеобщата свобода и демокрация човечеството беше хвърлено в джунглата, където господства световния олигархат, със своя център -САЩ.

Защото глобализацията, която се разгърна в своя засега последен етап от 90-те години на ХХ век като обективен, закономерен процес на интегриране на човечеството като цялостна система в съответствие с огромните възможности на новите информационно-комуникационни средства и технологии и новите ракетно-ядрени оръжия , несравними със своите аналози от предишните епохи, протича обаче в съответствие с икономическите, финансовите, политическите и културните интереси на САЩ. Нейният дух е родената в САЩ в края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век идеология на неолиберализма, която универсализира частната собственост и пазара като единствени форми на икономическия живот на „демократичните“ общества. Така в дълга статия, озаглавена „Манифест за един стабилен свят“ и публикувана вNewYorkTimesMagazineна 28 март 1999 г., т.е. наскоро след началото на бомбардировките на НАТО над СРЮгославия, известният американски журналист Томас Л. Фридман, обявяващ се за социалдемократ, заявява: „Поддържането на глобализацията е основен стълб на нашите национални интереси – глобализацията е американска“. Според него за САЩ днес е важно да съдействуват за установяването на „една абстрактна система на глобализацията“ / например, под формата на демократизация, права на човека и на малцинствата /, тя обаче от своя страна изисква „стабилна структура на геополитическа мощ, която просто не може да бъде поддържана без активното участие на САЩ „. Разкривайки реалната геополитика на САЩ, Томас Л. Фридман признава, че „скритата ръка на пазара никога няма да може да функционира без помощта на скрития юмрук.“ „Макдоналдс“ не може да се развива без „Макдонал- Дъглас“, създателя на изстребителя- бомбардировач Ф-15. „Скритият юмрук, който осигурява поддържането на световната сигурност в интерес на технологиите на Силиконовата долина, се нарича армия на САЩ, ВВС на САЩ, ВМС на САЩ, Морска пехота на САЩ.“

Своето финансово господство и паразитиране върху световната финансова система САЩ осигуряват чрез въздигнатата след Втората световна война своя национална валута -долар в световна валута. При това доларът с всички реквизити и атрибути на държавността на САЩ се печата и контролира от частната корпорация – Федерален резерв. Всяка година, по мнението на анализатори, от това че доларът е световна валута донася на САЩ „чисти приходи“ от 18-20 млрда долара. Още след Втората световна война със съглашенията в Бретън Уудс стойността на долара, а след него и на останалите световни валути е откъсната от реалната икономика, т.е нарастването на паричното богатство на отделни държави и лица не зависи вече от реалната икономика, а от самата система на финансовите операции. Учудващо ли е тогава, че днес 2014-2015 г. в света при съвкупен БВП на всички държави от около 65-70 трилиона долара във финансови операции се въртят над 4-5 квадрилиона долари, т.е почти 100 пъти от обема на реалната икономика. ?? Тази самопроизвеждаща се мощ на парите се е въплътила в истинските икономически и финансови субекти на глобалната икономика и глобалната финансова система – ТНК / Транснационалните корпорации /, които като мрежа в смъртоносна прегръдка държат националните икономики и финансови системи. Всъщност в това е смисъла и същността на съвременната глобализация като наднационална, наддържавна финансова, икономическа, информационна, културна, военна, а също и във формите на наркотърговията, търговията на оръжия и хора, интеграция.

Голяма част от функциониращите днес над 70 хил. ТНК са базирани в САЩ и техните най-близки съюзници като Великобритания, Германия, Япония и др. Голям е делът на американските ТНК и сред групата от 350-те най-мощни. Така още през 2000 г. Игнасио Рамоне посочи във в. „Монд“, че оборотът на „Дженерал мотърс“ е по-голям от БНП на Дания, този на „Форд“ е по-голям от БНП на Южна Африка и Полша, „Майкрософт“ на Бил Гейтс надвишава БНП на Испания, „Ексон Мобил“ със своите 210,4 млрд долара за 2000 година гони БНП на Швеция – 228, 3 млрд долара, а най-голямата верига от хипермаркети в САЩ и света „Уол Мар“ със своите 193, 3 млрд долара надвишаваше преди десет години БНП на Австрия с нейните 190,3 млрд долара, но в 2010 година този „октопод“ по бруто годишен продукт от над 330 млрд долара надмина много от най-развитите европейски държави.

Като цяло се вижда, че на световните финансови пазари ТНК са мощна сила и по същество диктуват операциите по инвестиции и транзакции в различни части на света, както се казва със „скоростта на светлината“. Като се има предвид, че техните съвкупни резерви са няколкократно по-големи от резервите на всички Централни банки в света, взети заедно, става ясно, че преместването само на 1-2% от масата пари, намиращи се под контрола на тези ТНК и финансови групи, като тази на Дж. Сорос, не само е в състояние да промени драстично паритета между две национални валути, но и да предизвика верига от сътресения в националните финансови системи на цели региони, както стана през 1998 г., вследствие от „играта“ на същия този мегаспекулант Дж. Сорос, който искаше да „удари“ хонкогския долар, но предизвика финансово „цунами“ в Ю.Корея, Индонезия, Япония, Русия, Аржентина и др. Днес с цената на нефта се провежда нова операция по обезсилване на руската рубла. За съжаление обаче хвърления в геополитическата игра бумеранг, по мнението на сериозни експерти на Световната банка започна да удря и по европейската валута – евро, а скоро ще удари и самите САЩ.

Ако за широката публика, за масовия консуматор движението на финансовите потоци, които подриват всяка икономическа и национална стабилност не са така видими и понятни, както са не винаги понятни и разните войни „за защита правата на човека“ и разните „революции“ като „Арабската пролет „в благоустроени страни, които се разрушават, за да се открие път към властта на умерения ислям в лицето на“ Мюсюлманските братя „или някакви други“ добри терористи „(така бяха отгледани и въоръжени и“ Ал Кайда „и“ Ислямска държава “ ), то зрелищата, картинките, които трябва да отвлекат вниманието от размисъла за реалните проблеми на живота и причините за мизерията на милиарди човеци на Земята са постоянно пред очите на този масов консуматор. Защото, както посочва проф. А Валадао „3/4 от“ картинките „показвани в света с видеокасети или в кинотеатрите, са американски“ (1) Защото, наред с икономическата, финансовата и търговската глобализация върви процесът на информационната, идеологическата и духовно културната глобализация. Световните национални култури, формирани в дълбоката древност днес се намират под натиска на агресивната експанзия на т.нар. „Масова“ култура, чийто главен производител са САЩ. Бидейки по същество „единственият център на разпространение на нововъведенията в технологическата, финансовата и организационно-управленската сфера на световната икономика, САЩ се явяват едновременно и двигател, и експериментална лаборатория на това, което се нарича глобализация“ .- пише А. Валадао. (2)

В същото време, бидейки по същество еклектическа, симбиоза от различни културни традиции, влияния и епохи – западноевропейска, латиноамериканска, руска, африканска и азиатска, американската „масова култура“ сравнително лесно се инкорпорира както в глобализираното космополитично пространство на Запада, така и в “ локалните „пространства на останалите страни и народи в света, където малко или повече са съхранени културните им традиции, като ги разрушава и развращава. Като всяка обща форма тази култура е бедна на съдържание, тя не се обременява от традициите и ценностите на локалните култури на хилядолетни държави и цивилизации, а се свързва с елементарни представи за „добро“ и „зло“, елементарни, близки до биологичната природа възприятия и реакции на човека и затова най-бързо се възприема от младите поколения – неузрели и непостигнали мъдростта на националните култури. Нейният космополитизъм е на ниско равнище. Нейната доминираща черта е възхвала на индивидуализма, егоизма и егоцентризма. Оттук и арогантността, безпардонността, агресивността и неудържимият стремеж към хедонизъм у тази култура. Тази култура отдавна е загубила най-ярките и мотивиращи индивидуалния успех и възхода на капитализма принципи и ценности, които Макс Вебер анализира в „Протестантската етика и духът на капитализма“.

Но ако в света младите поколения, поставени под пресинга на американската „масова култура“ се масово „зарибяват“ в деградация на техните национални ценности и деградация на техния дух, което все по-масово ги хвърля в обятията на различни форми на аномия, на престъпност , без да осъзнават гибелното въздействие на тази култура, то дори и такива апологети на американския начин на живот и световно господство като Зб. Бжежински виждат опасността от израждането на тази култура. Според него, арогантността, безпардонността, агресивността и неудържимият стремеж към хедонизъм в тази култура, заплашва не само света, но и самите устои на САЩ. „И наистина, същинската уязвимост на Америка се дължи не на явните предизвикателства на нейните конкуренти, а на заплахите на собствената й култура, която систематично отслабва, деморализира, разделя и обезсилва страната вътрешно и която наред с това примамва, развращава, отчуждава и революционизира външния свят. „(3) Според най-авторитетния футуролог на ХХ век Даниел Бел, кризата на Америка, на капитализма се проявява в дълбоките противоречия в неговата културна система, които го откъсват от неговите източници, осигурили неговия уникален възход, и главно от неговия протестантски дух и ценности. (4) Само за една черта на съвременната американска духовна култура, нейната агресивност, ни говори съветникът на президента Б. Клинтън, в неговия първи мандат, Нобеловият лауерат Лестър Търоу. Той посочва, че според официалната статистика, всеки американски тинейджър от 3 до 18 годишна възраст е гледал по екраните на телевизията и киното най-малко 21 хиляди убийства, и то извършени по особено жесток начин. (5)

Така, без да правим обширни анализи и привеждаме множество мнения на американски и европейски учени, може да се направи извода още тук, че САЩ са главният субект на съвременната глобализация на човечеството, който експлоатира обективните и закономерни потребности на народите от интеграция, като налагат на този процес формата и имплантират в него своя дух на идеологията на екстремисткия капитализъм- неолиберализма и принципите и ценностите на своята духовна култура, в съответствие със своите интереси, като по такъв начин екстраполират своята дълбока, съдбоносна криза върху световната система на капитализма, върху цялата цивилизация ,

Че това е така ние можем да се убедим и от грамадния факт на глобалните неравновесия между богатите и бедните народи в света, между богатите и бедни слоеве на населението в отделните държави (по сведение на „Индепендън“ 1400 мултимилиардери в света имат годишен доход повече от 3,5 милиарда човеци на Земята), а също от грамадния факт на глобалното екологично неравновесие между обществото / обществата и природата, които тласкат Земята към все по-драстични климатични промени и природни катаклизми, в края на краищата към екологична катастрофа и гибел на човешката цивилизация. Защото за задълбочаването на тези наследени от предишните епохи неравновесия безспорно водеща и главна е заслугата на наложения с т.нар. Вашингтонски консенсус на ЕС и много други държави в света неолиберализъм с неговата неудържима експанзия и дух на консумативизъм.

Множество данни в световната статистика ни показват, че вече второ десетилетие около 14-15% от човечеството, представляващо т.нар „златен милиард“ потребяват 85-86% от благата на Земята. Обратното, останалите 85-86% от световното население потребяват не повече от 14-15% от световните блага. А тези блага под формата на преработена природа и ресурси и източници на енергия все по-категорично нарушават цялостния геобаланс- литосфера, хидросфера, атмосфера, биосфера, който се е формирал милиарди години в еволюцията на Земята и представлява люлката на всичко живо и на самата човешка цивилизация. От няколкостотин милиарда тона вещество на природата, което под различни полезни изкопаеми и ресурси се извлича от земните недра се усвояват пълноценно няколко процента, а всичко останало под формата на отпадъци замърсява почвите, водните басейни и атмосферата, нарушавайки техния естествен баланс и възпроизводство. Наред с изсичането на горите стотици хектара в минута и замърсяване на реките и световния океан с милиони тонове детергенти най-видимия и най-осезаемия ефект от тази антиприродна дейност на човечеството е ускорената промяна на климата на Земята в резултат от емисиите на въглероден двуокис от транспорта , индустрията и бита, потребяващи като източници на енергия въглеводородите – нефт, газ и каменни въглища. Всяка година в атмосферата се изхвърлят над 35 млрд тона въглероден двуокис, от които природата – растения и океанския планктон успяват да усвоят само половината, а другата половина се натрупва нарушавайки все по-драстично баланса на въздуха в атмосферата. И както при много други явления, по данни на Жак Атали от неговата книга „Анти-икономика“ 1/4 от тези емисии в атмосферата изхвърлят САЩ, чиято най-мощна индустрия, транспорт и битово потребление „изяждат“ три пъти повече кислород, отколкото се произвежда на територията на самите САЩ. Но именно тези процеси се оказват и главната причина за бързото топене на „ледените шапки“ на полюсите на Земята, топенето на ледниците, покачване на океанското ниво, промяната в океанските течения Голфстрийм и Ел Ниньо, непознатите наводнения, урагани и тайфуни. Живата Гея реагира на неконтролируемия консумативизъм и хищническо отношение към нея от страна на човека, и по-конкретно, от страна на трупащите печалби ТНК, сред които отново лидерството е на тези от САЩ и техните съюзници. Да си спомним само при четири години за огромните замърсявания на Мексиканския залив, които предизвикаха сондите на „Бритиш петролиум“. Именно интересите на тези хищници стоят на пътя на науката и възможностите на човечеството да преустрои своята индустрия, транспорт и битово потребление върху ефективното използване на слънчевата и другите видове възстановими източници на енергия, ненарушаващи екобланастите на Земята, а включващи културната дейност на човечествто в една глобална коеволюция с еволюцията на природата …

Какъв е изходът от тази глобална криза за човечеството, какъв е той за България, където се проявява в едни от най-тежките и катастрофални форми и изправя страната пред колапс, ако не се предприемат в идващите две-три години решителни мерки? Успокояванията от страна на разните правителства през последните години на фона на унищожената икономика, трупането на многомиардни заеми и поразяващата бедност на повече от половината население на България за „финансова стабилност“ са просто форма на вопиющ цинизъм.

На първо място, необходима е радикална промяна на принципите, в съответствие с които се реализира политиката на държавите в съвременния свят и функционират международните отношения и обществените отношения във всяка страна.

Това означава, на първо място, че на преден план като водещи трябва да излязат принципите на свободата на всеки народ, държава, на всеки човек, а не принципите на фалшивите права на човека и демокрация, зад чиято фасада се крие грозното лице на хегемонизма, на егоистичните национални интереси на развитите държави, сред които на първо място САЩ и толерираните от тях агресивни малцинства, които идват тук и там на власт и в отговор на васалните си ангажименти разрушават своите общества.

На второ място, в политиката и действията на всяка държава, на всеки човек на преден план трябва да излезе отговорността, дълга към живота на всеки човек, към живота на планетата Земя, което означава да се спазват всички изисквания на едно екологосъобразно отношение към тях.

На трето място, принципите на свободата и дълга не могат да се реализират пълноценно, ако не се спазват изискванията на принципа на справедливостта във всяко индивидуално, обществено и държавно действие и политика по отношение на всеки човек, на всяка група и народ, независимо от тяхната расова, етническа и религиозна принадлежност, към всяка държава, независимо от нейния мащаб, място и роля в световната общност.

Четвърто, за да функционират ефективно и демократично всички общества, общности от държави и световната цивилизация трябва да се прилага принципа на субсидиарността, на рационалното ранжиране на всички дейности и отговорности отгоре до долу и от долу до горе.

И пето, в условията на нарастващи опасности от глобален характер е необходимо както никога досега да се прилага всякога във всяка ситуация на бедствие и катаклизъм, в която и да е точка в света, в която и да е държава, принципа на солидарността от всички останали народи и държави, хора.

В единство с промяната на принципите, в съответствие с които трябва да се изграждат и функионират обществените и международните отношения е необходима радикална промяна на международните и световни институти и организации.

На първо място, необходима е не само промяна в състава на ООН, на Съвета за безопасност, създавани след Втората световна война в една друга епоха и предназначени да решават други проблеми, но и в принципите на тяхното функциониране. Вече е повече от ясно на огромната част от човечеството, че в СБ трябва да влязат и такива авторитетни държави като Япония, Германия, Индия, Бразилия и ЮАР, но също така да се променят и принципите на вземане на решения и налагане на евентуално вето. Очевидно е, че ООН трябва да поеме по-решително функциите си на световно правителство, като създаде свой Парламент, заседаващ на сесии и представен от всяка страна по съответни показатели, но и да поеме функциите си на орган на глобалната сигурност, като различните регионални структури на сигурност като НАТО, ОДКБ и др. му се подчиняват и отчитат своят дейност пред неговия СБ и Парламент.

На второ място, отдавна е назряла необходимостта от създаване на една международна валута, която да бъде основното средство за разплащане между държавите и съюзите в системата на техните международни търговски и икономически отношения. Във връзка с необходсимостта от ефективно функциониране на световната финансова система държавите под егидата на ООН да изработят принцип на контролиране / мониторинг над световните финансови операции и трансакции, които да не надвишават тавана, примерно, от 300 млн долара / евро.

На трето място, създаваните след Втората световна война и в началото на 90-те години на ХХ в. световни институти и организации като МВФ, Световната банка / СвБ /, Световната търговска орпганизация / СТО / и други да бъдат реформирани и изградени по нов начин в съответствие с потребностите на епохата, а не с потребностите и интересите на своите създатели.

Четвърто, не последно, да нарастне ролята на националните държави не само като ядра на цивилизацията, без които тя не би била възможна и които именно да изградят новата глобална мрежа на човечеството в света върху принципите на равноправието и суверенността. (6)

При сложилата се ситуация на тежка глобална криза на цивилизацията, която пронизва всичките й нива и сфери не ни остава нищо друго освен да се надяваме, че в „годината на овцата“, както българския народ, така и другите народи и човечеството като цяло ще се стресне от летаргията на стадото, водено от многоглавата ламя на световния олигархат към гибел и ще заяви своята воля да се бори за действителна свобода и реална участваща демокрация. Това означава дремещите сили на народите в лицето на неговите духовни водачи да предяват на политиците идеите и пътищата за трансформация и откриване хоризонт за бъдещето на човечеството. Ако това не стане цивилизацията ще загине или в огъня на тотална война или постепенно ще деградира. Разбира се, това не трябва да стане, защото по силата на фундаменталните закони на универсалната еволюция и история човечеството трябва да продължи своята мисия. Въпросът обаче е, ще успее ли то да осъзнае това и да отхвърли глупостта и егоизма на олигархата, водещ го към гибел ???

Ще се състои ли новото освобождение на Европа?

Навлязохме в знаковата за Европа година, когато трябва да бъде чествана 70-та годишнина от нейното Освобождение от хитлеро-фашизма, който искаше с бруталните средства на войната и изтребването на цели народи в съответствие със своята расистка идеология да утвърди господството на своя хилядолетен Райх. Преди 70 години Европа постигна своето освобождение блгодарение на волята и саможертвата на своите обединени народи от Ламанша до Владивосток с цената на 55 милн човешки живота и на двойно повече съсипани съдби. В началото на тази знакова година в Европа станаха и няколко знакови събития, които разтърсиха привичния ход на живота на няколкостотинте милиона европейци, а солидарно с тях и на още стотици милиони по света.

На първо място, безспорно беше разстрелът на редакцията на „Шарли Ебдо“ в Париж, от двама родени във Франция терористи, изповядващи исляма. Не че такива терористични актове не бяха вече известни на Европа и света, но в случая причината беше сблъсъкът между приниципите и ценностите на свободата на словото, изповядвани от журналистите и определени религиозни принципи и ценности, изповядвани от терористите.

На второ място, това бяха масовите зверски убийства на десетки мирни граждани във Волноваха и Мариупол – Украйна от артилерията на воюващите срещу самопровъгласилите се за народни републики Донецка и Луганска области, батальони на новите власти в Киев, Не че отминалата 2014 година не помни зверските убийства в Одеса, където в Профсъюзния дом бяха изгорени живи 48 души (официално) и беше съзнателно целенасочено взривен пътническия самолет на Малайзия с 298 души на борда, но в случая става ясно, че вместо диалог и предоставяне на автономия на Донбас в рамките на федерално устроена и съхранена цялостна Украина властите в Киев искат с цената на пълно изтребление на народа си от този регион, защото искал да говори на родния си руски език и не ги признавал, победа и използват примирието за натрупване на нови войски и оръжия ..

И третото събитие, което разтърси Европа е безспорно категоричната победа на ляворадикалната коалицция „Сириза“ на току-що състоялите се предсрочни парламентарни избори в Гърция. Не че Европа не изживя възторга и надеждата на възхода на френските социалисти преди две години, но това беше Франция и там нищо не се получи, освен едно голямо разочарование, а тук е Гърция, а това е нещо съвършено друго.

Имаше и едно друго значимо за Европа и света четвърто събитие – Форумът в Давос, което на фона на другите събития премина почти безшумно. Пък и нямаха какво да направят с „угрижените“ си физиономии банкери и милиардери с доведената поради тяхната алчност и безмозъчна глупост до това положение ситуация в света

Тези събития са много различни по характер и по конкретни причини, така както ги тълкуват несвободните публични медии, микрофони на либералното дърдорене. Несвободни, но доминиращи и зомбиращи масово съзнанието на своите граждани. Тези медии се опитаха да истеризират терористичния акт в Париж, но мълчаха, когато десетки и стотици други в Ирак, Афганистан, Пакистан, Русия, Украина, Сирия, Либия, Йемен, Нигерия и т.н. невинни, загиваха в страшни мъки. Включително и журналисти, които искаха да покажат и кажат истината за ставащото там .. Тези несвободни медии се опитаха да тушират вината на милиардерите и банкерите на „финансовия капитализъм“, че видите ли те се грижели за климата, за натрупаните дългове от някои държави и народи, за опасността от разрастване на тероризма и специално на отгледаната от тях „Ислямска държава“. Тези медии продължиха да леят крокодилски сълзи за „анексирания“ исторически руски Крим от Русия, по волята на самите кримчани, но мълчаха за безспорните доказателства за вината на властите в Киев за сваления малайзийски „Боинг“, както и за другите масови убийства на невинни граждани , Преди десетилетие те мълчаха, когато напълно незаконно беше отделено Косово без каквото и да е допитване до народа, а само по волята на обявяваните преди това за „терористи, марксисти и наркотрафиканти“ (Мадлин Олбрайт -държавен секретар на САЩ -. 1999г) представители на АОК. И не последно, тези „либерални“ медии премълчаха или веднага клеймосаха с етикети като „популизъм“, „илюзии“, „утопии“ и т.н. победата на „Сириза“ в Гърция, но заляха екраните със загрижени за еврото и еврозоната „“ финансови експерти „, а по същество глашатаи на неолиберализма и слуги на финансовия капитал, на олигархата ..

Но конкретните причини за тези няколко събития, както клоните на едно дърво имат общо стебло и общи корени, Тези общи корени и общо стебло са въплътени в дълбоката тотална икономическа, финансова, социална, духовна и морална криза, в която се намира Европа, която криза беше предизвикана от следването на принципите на геоикономиката и геополитиката на съдбовния партньор на ЕС, а по същество хегемон на света – США, самите намиращи се в дълбока криза.

Защото след края на „Студената война“ (1989-1991), когато беше разрушен двуполюсния свят и светът на т.нар. социализъм в страните от Източна Европа и бившия Съветски съюз отиде в историята като неуспешен утопичен проект, останалата единствена суперсила САЩ се обяви за победител и постепенно започна експанзията не само да овладява зоните на света, в които има важни енергоресурси и други природни богатства, предизвиквайки там войни и различни „революции“ и „пролети“, но постепенно овладя и страните от Европа както чрез структурите на НАТО, така и чрез налагане на принципите и ценностите на неолиберализма. Онези, които се съпротивляваха бяха „наказвани“ (Югославия).

Овладяването на Европа ставаше както с помощта на продажните политически елити -от десния до левия спектър, така и чрез медиите. Освен познатите принципи на неолиберализма, превръщаш държавата в инструмент на корпорациите, цялото общество в тотален пазар, а човешката цивилизация в глобален пазар, на който всичко се продава и купува, включително тялото, живота и съвестта на човека САЩ поднесоха на своя младши партньор – ЕС , а по същество „протекторат“ (Зб. Бжежински) принципите за върховенство на „правата на човека“ над правата на народите, на „малцинствата“ (етнически, религиозни, полови и т.н.) над болшинството от населението на една държава или общност и наред с тях на принципите на мултикултурализма над принципите на националната определеност на една култура .. С други думи, САЩ изнесоха и натрапиха като принципи своето идеологическо виждане и своя образец какъв трябва да бъде света върху най-близкия си съюзник. Експанзията на тези принципи и ценности „madeinUSA“, благодарение на доминацията в глобалната информационна система и производството на картинки за нея плъзна по целия свят и разврати младите поколения на много народи и държави. Но тя не можа да постигне засега този успех в азиатските гиганти с дълбока древна култура и жилави, издържали хилядолетия традиции на Индия и Китай, в Арабския свят и Африка, тя обаче най-силно и фатално порази Европа.

По такъв начин в резултат от това комплексно завладяване от новата „уникална империя“ (Зб. Бжежински) Европа от родина на „социалната държава“ и „държавата на всеобщото благоденствие“ и „социалното пазарно стопанство“, които я изведоха сред лидерите на съвременното човечество , за изминалия четвърт век стана едно силно социално поляризирано общество, в което около 20% от населението е под прага на бедността.

Без да изброяваме всички поражения върху Европа за този четвърт век е достатъчно само да изтъкнем, че ЕС кардинално се отклони от принципите на свободата, солидарността, социалната справедливост, от принципите на Европа като съюз на отечествата и народите, които й завещаха „отците създатели“ а не на олигарсите, бюрократите и корпорациите. Но въпреки това благодарение на волята, ума и труда на своите граждани, формирани именно в атмосферата на нейната християнска култура Европа продължава да бъде „остров“ сред океана от бедност и мизерия, който бушува в света. Тя е част от т.нар. „Златен милиард“. По данни на множество неправителствени и благотворителни организации като „Оксфам“ днес само 80 семейства на мултимилиардери притежават доходи колкото 3,5 милиарда човека на Земята. 2,5 милиарда човешки същества живеят с по-малко от два долара на ден, а 1,5 с по-малко от долар на ден !. Ако тези тенденции продължат, а на хоризонта на историята на съвременното човечество не се виждат радикални промени, то още на следващата година 1% от населението на планетата Земя ще притежават доходи колкото останалите 99% !!! Като се добавят към тези реалности и процесите на драстична промяна на климата на планетата в резултат от хищническата дейност по унищожаване на природата и нарушаване на нейните баланси, а също така неспособността и корумпираността на политическите елити в много страни и региони на света, не трябва да ни учудват непознатите от вековете на ранното средновековие движение на човешки маси от едни пространства към други.

Но пространствата на Северна Америка (Канада и САЩ) и Австралия – другата част на „златния милиард“ са защитени от огромните океански пространства. И затова, както някога азиатските орди са се устремявали към пространствата на Римската империя така днес те се устремяват към пространствата на Европа – ЕС, непосредствено свързани с Азия и твърде близо до Африка, защото за тях те са „обетованата земя“. Огромната част от тези имигранти изповядват исляма. По данни на световните организации понастоящем във всяка от страните на Европа има по 10% и повече процента изповядващо исляма население.

По такъв начин Европа от християнска цивилизация постепенно размива своята културна идентичност. Не случайно в конституцията на ЕС – договора от Лисабон не беше записано, че Европа като цивилизация се изгражда върху основите на синтеза на принципите и ценностите на римо-елинистичната и юдео-християнска култура.

Но част от сериозните проблеми на Европа като ЕС произтичат именно от факта, че тези 10% и повече процента изповядващо исляма население, представящо мигранти от Азия и Африка и техните наследници, родени в Европа, не само че не приемат европейските ценности и не се интегрират в националната културна структура на съответните европейски народи, но натрапват агресивно своите ценности и атрибути на живот на останалото население, т.е. те не само остават чужденци в приелите ги държави, но и остават потенциален резерв и ударни ядра на световния тероризъм, в голямата си част инспириран от фундаменталния ислям. Не случайно терористичните актове в Лондон (2005 г.), Мадрид и Париж бяха осъществени именно от такива родени вече в Европа млади хора, изповядващи исляма. Днес по различни данни в редиците на Ислямска държава се сражават от 7 до 10 хиляди „европейци“, които са готови да взривят и своите прели ги общества, когато се завърнат. Затова, когато хвърляме вина върху тези мигранти, изповядващи исляма за тяхното нежелание да се интегрират в националната културна система на приелите ги страни, не трябва да пропускаме инфантилността, негодността на политиката на мулти културализъм, за която стана дума по-горе, натрапена на Европа и взета на въоръжение от днешните политически елити. Тази инфантилност я виждаме и в редицата страни на Източна Европа, в които има етнически малцинства, изповядващи исляма или роми, които живяли векове в тези общества не се интегрират в тяхната културна система.Защото и тук на преден план в законодателната система на тези страни са изведени правата и свободите на тези малцинства, но не и техните задължения и отговорности да се образоват, да работят и да спазват законите на страната.

По такъв начин задълбочила социалната поляризация на своите общества като следствие от политиката на неолибарализъм и заредила ги с неинтегриращи се в културата й система нарастващи маси от мигранти, изповядващи исляма Европа от „остров на благополучието“ постепенно става кораб, който всеки момент може да бъде взривен и да получи едни или други пробоини. Така Европа става част от приведеното в хаос световно пространство от хегемона – САЩ, които не искат равноправно участие на всички народи в глобалното обустройство на света, а да запазят своята доминация на управление и разпореждане с народите. В това отношение стимулирането на световния тероризъм в лицето на екстремисткия ислям е една от геостратегическите линии на тяхната политика. Широко известни са признанията на такива авторитетни американски учени и журналисти като Ноам Чомски и Гор Видал, че всъщност световният терорист №1 са самите САЩ. Известно е, че „Ал Кайда“ („Базата“) на Осама бин Ладен беше създадена първоначално като „бригада 055“ за борба срещу съветските войски в Афганистан през 80-те години на ХХ в.За цинизма, с който бяха създавани терористичните структури говори откровеното интервю на Зб. Бжежински пред „LeNouvelObservateur“ през 1998 г.

NO: „Бившият директор на ЦРУ Робърт Гейтс твърди в своите мемоари, че американските спецслужби са започнали да помагат на афганските муджахидини 6 месеца преди влизането на съветските бойци. По това време Вие бяхте съветник на президента Картър. Вие имахте ключова роля. Потвърждавате ли това?

Бжежински: Да. Съгласно официалната версия помощта на ЦРУ за муджахидините започна през 1980 г., т.е. след влизането на Съветската армия в Афганистан на 24 декември 1979 г. Но истината е друга: президентът Картър подписа първата директива за тайна помощ на противниците на просъветския режим в Кабул на 3 юли 1979 г. В този ден аз написах докладна записка за президента, в която му обясних, че по мое мнение тази помощ ще повлече след себе си съветското военно вмешателство.

NO: Когато Съветите оправдаха своето влизане в Афганистан с намерението да се борят с тайното вмешателство на САЩ там, никой не им повярва. А това е истината. Вие не съжалявате ли за това сега?

Бжежински: За какво да съжалявам? Тази секретна операция беше отлична идея. Нейната цел беше да примами руснаците в афганския капан, и вие искате аз да съжалявам за това? В този ден, когато Съветите официално минаха границата, аз написах на президента Картър „Сега имаме възможност да дадем на СССР една виетнамска война“.

NO: Не съжалявате ли за това, че съдействахте на ислямския фундаментализъм, че снабдявахте с оръжие и консултирахте бъдещи терористи?

Бжежински: Какво е по-важно за историята на света? Някакви талибани или падането на Съветската империя? Няколко разбунени ислямисти или освобождението на Централна Европа и краят на Студената война?

NO: Няколко разбунени ислямисти? Днес (обърнете внимание – още е 1998 г.- б.м. П.Г.) ислямският фундаментализъм е световна заплаха.

Бжежински: Глупости! “

Подобни цинични откровения на водещи идеолози и политически фигури на САЩ след години са безчет, но само това тук е достатъчно читателят да си направи няколко извода, но това след малко …

Известно е също така, че лидерите и основната маса от бойците на „Ислямска държава“ бяха подготвени и въоръжавани от САЩ и техните западни съюзници за борба срещу светския режим на Башар ал Асад в Сирия, а „халифът“ Абу бакр ал Багдати няколко пъти се среща лично с „ястреба“ Джон Макейн, който между другото заби и поредния гвоздей в ковчега на проекта „Южен поток“, стоейки зад гърба на уплашения премиер на България Пл. Орешарски, когато този обяви прекратяването на работата по проекта. Но с това беше ударена не само България и Русия, но и цяла редица страни от Югоизточна и Централна Европа. ,

И така, какви поне три извода може да си направи мислещият свободно читател?

На първо място, че за да унищожат своя съперник в глобалната система на Земята в качеството си на хегемон на Западния, самонаричащ се „свободен свят“ САЩ бяха и са готови на всякакви нечистоплътни геополитически операции и съюзи дори с дявола, обявявайки ги за „борба за демокрация и свобода “

И второ, късогледството на тази „геополитическа игра“, която в края на краищата се обръща срещу тях, както стана с „Ал Кайда“, „Ислямска държава“ и цялата дузина ислямистки терористични организации, които те създаваха през годините на „Студената война“ и след това, подкрепяйки ги, въоръжавайки ги и обучавайки ги като „добри терористи“ срещу „лошите“ комунисти, руснаци, китайци, араби, иранци и каквито се сетите още.

И третият извод, в името на своя безмерен егоизъм и алчност в преследването на своите геополитически и геоикономически цели САЩ не се гнусят да ударят и своите „съюзници“, когато те започнат да излизат изпод контрола им и искат да провеждат по-самостоятелна политика в отговор на интересите на своите народи. Най-красноречивият пример за нечистоплътна игра е ситуацията, която се получи след преврата в Киев през февруари 2014 г. Поддържайки няколко откровено нацистки и екстремистки структури, подготвяни от тях през предходните години, за което са изразходвани над 5 млрд. дол. (В. Нюланд) САЩ не само искаха да установят своя (формално на НАТО) военна база в Крим и да ударят възхождащата Русия, но да ударят и своя съюзник ЕС. И след като не успяха да вземат Крим, защото и Русия има своите геополитически интереси и беше напълно в правото си да нанесе изпреварващия удар с Референдума на населението на п-ова САЩ стимулираха своите марионетки в Киев да започнат Гражданската война срещу „непокорните“, непризнаващи ги Луганска и Донецка област. В тази операция, напълно контролирана от САЩ по отношение на властите в Украина и евробюрократите с налаганите от тях санкции против Русия те реализират две свои геополитически и геоикономически цели: първо, да дестабилизират пространството около Русия, а самата нея да я заставят да промени курса на независима политика в глобален мащаб, и второ, да поставят в пълна зависимост ЕС и въобще останалата Европа. Както е известно, по признания на самия Б.Обама и Д. Кери ЕС е понесъл доста жертви във войната на санкции, докато това не може да се каже за самите САЩ.

Окончателното овладяване на Европа САЩ се готвят и бързат да осъществят с операцията на ТПТИ (Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции), чрез която структура ще поставят в зависимост европейските национални държави от своите корпорации, а също ще унищожат не само индустрията, но и селското стопанство на ЕС чрез продукцията на ГМО-та. Ропотът на европейските граждани, от които над 1,5 милиона се подписаха против този договор не вълнува евробюрократите, които са поели ангажименти към своите ментори – Олигархата от Уолстрийт.

Но станалите знакови събития в първия месец на годината, когато ще бъде чествана 70 годишнината от победата над фашизма, макар че не променят радикално политическата архитектура на Европа (ЕС), дават надежда, че само когато народите на същата тази Европа се обединят и в името на своето национално и човешко достойнство и свобода заявят, че не искат да продължава гибелната за тях неолиберална политика и не искат да бъдат инструмент на геополитическите и геоикономическите интереси на САЩ срещу Русия и други народи те ще могат да постигнат своето ново освобождение. Но за да стане това народите се нуждаят от нови политически елити. Ще могат ли другите народи след Гърция, Испания, Португалия да излъчат такива елити? Това ще покаже настъпилата 2015 г.

Граждански манифест за радикални промени в България

І. СИТУАЦИЯТА ДНЕС

България е в дълбока, тотална криза, която е поразила всички сфери и пластове на обществото- икономика, социална сфера, демографска структура, здравеопазване, образование, наука, изкуство, медии, държавни институции. Това е криза на материалните основи на обществото, на неговата политическа и социална организация и управление, на неговия дух и морал. Мащабите и дълбочината на кризата, които са показани в стотици статии и изследвания са толкова внушителни, че вече години стои пред българите със страшна сила въпросът не просто за тяхното оцеляване, а за оцеляването на държавата България в идните десетилетия.

Началото на тази криза не започна с началото на световната финансово-икономическа и социална криза, която с особена острота се разрази в Европейския съюз след 2008 година. По-скоро световната и конкретно кризата на ЕС още повече задълбочиха системната криза на българското общество започнала с първите стъпки на рушене на държавните, икономически, политически и духовно морални структури и принципи на държавния социализъм и заменянето им със сурогатите на манчестърския капитализъм, поднесен с рецептите на монетаризма в идеологията на неолиберализма.

Четвъртвековният период на кризата, определян като преход от тоталитарен социализъм с централизирано управлявана икономика към демокрация и свободен пазар всъщност е един момент, звено, заедно с подобните процеси в другите източноевропейски страни и страните от бившия Съветски съюз от глобалната трансформация на човечеството под напора на новите производствени, информационни и комуникационни технологии от фордистки централизиран и дирижиран от националната държава обществен модел към нов модел, съответстващ на бурно разгръщащите се процеси на глобализация, интеграция и регионализация на съвременната цивилизация. Началото на този глобален преход на човечеството беше положено в края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век, когато беше извършена от М.Тачър и Р. Рейгън в Англия и САЩ така наречена неоконсервативна революция, която именно издигна маргиналната монетаристка теория на Чикакгската школа на М. Фридман като панацея за спасението на капитализма. Всъщност вместо да търси нови адекватни на технологическите възможности и духа на епохата модел и решения на проблемите на капитализма и световното стопанство – бедността, дълбоката социална поляризация, изостаналостта, нарушаването на екобалансите и климата на Земята, престъпността и т.н. консервативните политически сили на капитализма се обърнаха към миналото и обявиха всичко за пазар, а самата държава от държава на благоденствието беше превърната просто в инструмент на финансовата олигархия за утвърждаване законово на тоталното господство на пазара над всички обществени сфери. Не производствените потоци и другите важни за живота на всяко общество дейности ставаха важни, а само паричните потоци, които станаха главните артерии на обществената система. В условията на този фундаментален маркетизъм обществото се превръщаше в джунгла, в която побеждават силните и хитрите.

В същото време въвлеченият от комунистическата номенклатура в „перестройката“ Съветски съюз и източноевропейските му сателити вместо да тръгнат напред от създадените социално-икономически предпоставки и очаквания на гражданите за многообразие на формите на собственост, свободна инициатива, пазарна конкуренция и демократични форми на управление на всички нива на обществения живот също се обърнаха към миналото към идеите на кухата „Нова икономическа политика“ (НЕП) на В. Ленин и след като не получиха нищо за няколко години се хвърлиха в обятията на настъпващия геополитически и геоикономически американски неолиберализъм. Така със своята некадърност и историческо предателство към своите народи и към човечеството комунистическите номеклатури в бившите социалистически страни от Източна Европа и бившия Съветски съюз вляха свежа кръв на заглъхващия в края на 80-те години неолиберализъм и допринесоха за утвърждаване на неговата световна доминация чрез приемане принципите нва Вашингтонския консенсус.

Както е известно оживлението на капитализма, което му донесе неолиберализма продължи съвсем кратко и затова не случайно през 2008 г. финансовата криза премина в икономическа и дългова криза за всички развити икономики. Един след друг започнаха да се пукат финансовите мехури. Гърция беше избрана за жертвеното агне, но не е по-добра ситуацията нито в самите САЩ с техните 18 трилиона долара дълг, нито във Франция с повече от 2 трилиона евро, Великобритания с над 3 трилиона паунда, Япония с над 3 трилиона долара, да не говорим за Италия, Испания, Португалия и т.н., чиито дългове надвишават БВП на всяка от тези държави.

Логично беше в изминалия четвърт век на т.нар. „Преход“ ситуацията в България да стане катастрофална, защото тук за разлика от другите бивши социалистически страни, където в онази епоха все пак имаше различни дисидетски групи, то в България те се пръкнаха под зоркото око на ДС и комунистическата номенклатура, която в лицето на А. Луканов подготви основните параметри на сценария за преход към капитализъм с доклада „Ричард Ран – Донъл Ът“, които параметри се следваха с леки козметични отклонения от всички правителства независимо от политическите им етикети през изминалия период. Широко разпространено е мнението, че през изминалите години във властта се сменяха различни ешалони на комунистическата номенклатура, за да дойде този последния в лицето на ГЕРБ, който изправи страната пред колапс и от 16-та държава в Европа през 1988 г. през 2010 България се оказа най-бедната държава в ЕС с десетократно по-ниски доходи на основната маса население, с разбита икономика, с демографски срив и от почти 9 милиона жители днес е по-малко от 7 милн, с първо място по смъртност, самоубийства, самозапалвания и т.н., и т.н. По същество голяма част от анализаторите в свободните електронни медии определено смятат страната ни като колония на САЩ, а управляващия я т.нар. „Политически елит“ на статуквото в преобладаващата си част за невеж, продажен и алчен, използващ политическата власт като инструмент за лично и корпоративно обогатяване. Сумирани в една или друга пропорция негативните явления в обществото на България създават трайно усещане за разпад на държавността и мафиотизиране на държавните институции. Всичко това поражда дълбока апатия и инерция в огромната маса от населението, отвращаване от политиката, невярване на политическите партии и затваряне в тесните семейни и групови кръгове. Ситуация, която ако се сменят декорите и новините за световните събития много напомня за годините на османо-турското робство – малка група интелектуалци, които изливат бунтарството си във форумите в Интернет при това в повечето случаи анонимно и друга малка група дежурни, платени от „Америка за България „и фонд“ Отворено общество „на Дж Сорос протестъри срещу всеки опит да се наруши статуквото на контролираната отвън власт …

ІІ. КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?

Това е фундаменталният въпрос, който от времената на Н. Чернишевски и Хр. Ботев до днес си задават мислещите и неспокойни духове, които не искат народът и държавата им да загине като стадо в скотобойната на продажната, алчна и некадърна власт!

Повече от очевидно е, че в тази ситуация на тотална зависимост от институциите на ЕС и НАТО е немислима каквата и да е революция от класически тип (Гърция е примерът до нас). Повече от очевидно е, че при този тотален медиен контрол, зомбиране и манипулиране организирането на масови, внушаващи респект и страх у управляващите протести са немислими. Повече от очевидно е, че при тези вождистки претенции на множество малки групи и структури изповядващи квазиплурализъм да се организира единна мощна структура, която властно да заяви своите цели и принципи пред управляващите и да бъде чута чрез публичните медии е немислимо да се предприемат радикални действия и искания за радикални промени в обществото. Твърде дълбоки са пораженията от изминалия период, твърде далече е отишло обществото на България в своята гражданска деградация и разпадане.

Тогава? Отговорът е – стъпка по стъпка по принципа на падащата непрекъснато на едно място капка, на търкалящата се по снежния склон малка снежна топка.

Множеството разпръснати малки снежни топки, малки капки в лицето на десетките разпръснати граждански движения и организации трябва да направят първата крачка като се обединенят за стратегически радикални промени. Защото именно в тях е събран неспокойния дух и потенциал на българското общество, защото именно те могат да станат първопроходците за действително спасение на България.

Затова първата стъпка е именно да се съберат представители на различните граждански организация, центрове и обединения и да решат, че могат заедно да положат началото на възстановяване на единството на българското общество и стратегически действия за радикална промяна на принципите на политиката по неговата организация и управление / самоуправление.

Като първи принцип трябва да се реализира като обем и съдържание заложеният в Конституцията на Република България принцип, че България е социална и правова държава с върховенство на законите.

Само реализирането на България като социална и правова държава може да осигури единството на обществото и равнопоставеност и взаимоконтрол на институциите на държавното управление и гражданските организации в процесите на организацията и управлението на цялото общество.

Икономическата, материална основа на социалната държава и единството на българското общество ще осигуряват принципите на социалното пазарно стопанство. Самото социално пазарно стопанство опряно на многообразие от форми на собственост и универсален конкурентен ред може да се реализира само чрез активното, според компетенциите на всички участващи в дадена сфера на производството, управление на това производство. Това ще бъде важна стъпка в социализиране на управлението на производството и капитала и на свой ред ще представлява важен елемент от системата на Националната демокрация.

Самата система на Националната демокрация трябва да осигури автентичността във функционирането на всяка останала сфера на обществото – здравеопазване, образоваине, наука, социална осигуреност, национална сигурност, вътрешен ред, външна политика като редом с държавните институции се създават съответни професионални и граждански съвети, които да контролират тези институции и да бъдат техен коректив и помощник при решаване на различни проблеми от местен, районен, национален и глобален характер. По такъв начин ще бъде създадена система на постоянно действаща Участваща, пряка демокрация, а не само чрез квазиреферендуми и парламентарни и местни избори, Системата на Участващата пряка демокрация ще влее свежа кръв и импулси в системата на представителната демокрация отдавна изпразнена от съдържание не само в България , но и в развитите либерални демокрации. ,

За да могат да влияят организирано и действително стратегически различните граждански движения и обединения, които споделят стратегическите цели за радикална промяна на системата на българското общество трябва да създадат свой Национален съвет, в който да се включат техни представители, които да координират автономните действия на тези обединения и организации при решаване на стратегически национални въпроси.

Представителите на този Национален съвет трябва да разполагат с мандат при случаи на приемане на националните стратегически цели на Сдружението на гражданските организации и обединения от съответни политически партии да им оказват масова подкрепа чрез активизиране на общественото мнение.

След конструирането си на първия Стратегически събор на Гражданските организации и обединения именно Националния съвет трябва да поема инициативата за свикването поне веднъж в годината на Стратегически събори.

Несъмнено първа задача на Първия Стратегически събор на Гражданските организации и обединения е да издигне пред политическите и парламентарните партии и сили необходимостта да се преразгледат всички приватизационни и концесионни договори предоставили националната държавна, кооперативна и всякаква друга собственост на наши и чужди компании и да изискват при констатация на нарушение на клаузите на договорите тази собственост да се върне на българската държава по съответния правов ред.

В единство с тази първа задача трябва да върви изискването в държавните институции и практиката на политическите сили и правораздавателната система да се утвърдят принципите и ценностите на християнската религия за възстановяване на националното и човешко достойнство и морал.

04.08. 2015 г.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: