Убийството на Разума   Leave a comment

Станислав Илиев

Автор: Станислав Илиев

 „Никой не се намира в толкова безнадеждно робство както този, който погрешно вярва, че е свободен”
Гьоте

Днес, 25 години от началото на прехода (ако може така да се нарече агонията на една нация), сме свидетели на немислимото за десетки поколения българи, още от онази паметна година, когато воините на Аспарух очертаха с мечовете си на картата на Европа Дунавска България: държавата на българите си отива. Заедно със самите тях. Отива си без война, без битка, без каквато и да е съпротива. Без чест и достойнство. Дори без да е имало чума или някакво друго бедствие. Картаген е загинал, но с чест, след 150-годишно противостояние и три войни. В последната битка – отбраната на Картаген, се сражават дори и жените. Индианските племена изчезват от картата на Америка, но в продължение на близо два века се сражават с белия завоевател, макар и с лъкове и стрели. А ние умираме като стадо, застигнато от мор. И което е страшно, не се съпротивляваме. И още по-страшното, приехме мисълта за близката гибел на държавата си. Дори без особена тъга. Да не кажем никаква. Понякога само се чуват трагично самотни гласове на болка и мъка от случващото се и бързо се губят в морето от равнодушие и апатия.

Как се стигна дотук?

Българите, тези българи, които някога са правели невъзможното и са печелили безнадеждни битки, днес се оставят без съпротива да бъдат унищожавани като народ от малка прослойка безскрупулни индивиди с тежък криминален манталитет. Нека се опитаме да идентифицираме причините за тази духовна капитулация. За целта трябва да се върнем назад, в онази съдбоносна 1989-а, когато настъпи „голямата промяна”.

Помним как бяха издигнати в култ частната собственост, предприемчивостта, инициативността и т.н., всичко онова, което обещаваше забогатяване. Посланието, натрапвано в съзнанието на човека, беше: „Работи! Труди се упорито, бъди инициативен и предприемчив и непременно ще успееш! Всичко зависи от теб!”.

Показваха ни наши сънародници, живеещи зад граница, даващи една и съща рецепта за успех: труд и инициативност! Никой тогава не постави въпроса: какво правиш, ако възможността за труд ти е отнета?

Така, още в ония ранни години на „демокрация”, но не народовластие, изпълнени с вяра в личния си успех, прегърнали личния си материален интерес, не усетихме как отстъпихме един много важен бастион: съзнанието за общ, национален, колективен интерес, както и разбирането, че личният интерес е негова функция. Дори днес, след 25 години теглила, не осъзнаваме тази истина.

Годините минаваха, сменяха се правителства и партии, затъвахме все по-дълбоко в блатото на корупцията, беззаконието и криминалния диктат, безнаказаността, разочарованието и наглата показност на материално благоденствие на новия „елит” умъртвяваха постепенно всяка надежда и засилваха чувството на безсилие и безпомощност. И народът се отдаде на зрелища и пиянство. Зрелищата бяха сапунените сериали, чалгата и безконечните шоупрограми. Те и алкохолът осигуряваха

бягството от уродливата реалност

Потънали в отчаяние, безнадеждност и апатия, напрегнали се в борбата за оцеляване, отстъпихме още един много важен бастион: патриотизма. Онова чувство за общо минало, за кръвна близост със съотечественика, за чувство на дълг и отговорност, чувството, което би ни накарало да се браним един друг подобно на римски бойци, строени в каре, в бой с варварски пълчища. Олигархията, тази социална чума, можеше вече да бъде спокойна. Нямаше какво да я застраши. Дори бунтовна искрица не проблясваше. Беше създадена перфектната робовладелска система, в която робовладелците не се нуждаеха от камшик и терор. Политическото пространство бе заето от партии, различни по имена, но еднакви в своята алчност, безскрупулност и продажност и маниакален стремеж за власт. Услужливите и изпълнителни медии криеха истината, тровеха съзнанието, пресъздаваха арена на „политически” борби, маска на съперничество за облаги и властq и разкъсваха народа на мразещи се едно друго парчета. Ако една партия се изтъркаше от употреба, се заменяше с нова. Стара, изпитана схема още от времето на Фердинанд, която съсипа дъжавата ни (жалко, че не мислим върху историята си).

Но случайно ли възникна тази перфидна система на модерно робство? Или нейното съвършенство и стабилност говори за творение на зли гении, добре познаващи психологията на масите? Може би едно интересно откровение на Алън Дълес, шеф на ЦРУ през 40-те и 50-е години, ще ни даде някаква следа: „Ние ще хвърлим всичкото злато на САЩ, цялата сила на САЩ за измамване и оглупяване на хората от социалистическия свят. Незабелязано ще подменим човешките ценности с фалшиви. Как? Ще намерим единомишленици в тези страни и в Русия. Ще разгърнем грандиозна по мащаби разложителна работа, ще изтръгнем социалната същност на литературата, ще насърчаваме автори, които втълпяват в човека култ към секса, насилието, садизма, предателството, т.е. безнравствеността. Простащината, наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинският страх сред хората, безсрамието и доносничеството и още много пороци, заложени в човека, трябва да се раздвижат. Така ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикаме ерозия и развращаване на младежта.

Ще създадем човек с консумативна психика на елементарен потребител. Всичко това ще вършим под девиза: „Защита правата на човека и гражданските му свободи”.

Обърнете особено внимание на думите за замяна на човешките ценности с фалшиви и за намиране на единомишленици! Днес за какви ценности говорим? Не бяха ли евроатлантическите? За единомишлениците ще стане дума по-нататък.

Това е времето, когато управляващите кръгове в САЩ стигат до извода, че СССР не може да бъде съкрушен с военна сила и започва трескава подготовка за нов тип война, каквато до този момент историята не познава. Война, която ще се води на арената на дипломацията, шпионажа и икономиката. И заедно с това ще се води още една война, страшна със своите последици за изгубилите я – психологическа. Война за умовете и съзнанието на хората. За първи път чрез печата, телевизията и радиостанциите ще се води всеобхватна, дяволски съвършена кампания за завладяване на умовете на хората от соцлагера. Достоверното изобличаване на недъзите на соцдържавите, които обикновените хора виждаха, създаваше в тях доверие, което щеше по-нататък да ги направи беззащитни и лесни за заробване. Разбира се, радиостанциите „Гласът на Америка” и „Свободна Европа” някак пропускаха да отбележат зверската експлоатация на хората от Третия свят, за ограбването на техните природни богатства; за печатането на колосални количества долари без всякакво покритие; за инспирираните преврати; за кървавите диктатури и криминални управляващи елити, обслужващи интересите на Америка и корпорациите. Нищо не казваха за чисто фасадната демокрация, прикриваща огромна, абсолютна власт на олигархични кръгове. Да, при тях имаше избори, имаше две, три и повече партии, които управляваха обаче по един и същ начин, защото бяха финансирани все от олигархията и затова обслужваха нейните интереси. Е, имаше някакви нюанси в политиката, но само нюанси. Тази схема щеше да бъде приложена и у нас.

И така българинът постепено свикваше с

мозъчната отрова

„Американската мечта” ставаше за него мираж. Мечтата за богатство го завладя. И когато дойде 1989-а, той беше готов за поробване. Съзнанието му вече беше обработено, защото държавата му беше тоталитарна и дълбоко порочна, тя трябваше да се разруши. На Изток беше Злото, на Запад – Доброто, и всичко идващо от Запад, нямаше как да да е лошо. Оттам идваше дълго чаканият месия!

Ти си вече свободен човек, ставаш господар на собствения си живот! Всичко зависи само от теб! Така си мислеше тогава „освободеният” човек. Заедно с това неусетно започваше да мисли: „Всеки за себе си… важното е моята къща да е наред”, което го превърна в лесна жертва. Завладяването вече можеше да започне.

Обработеното съзнание правеше хората беззащитни и слепи за реалността. Много интересна за нас информация, за това как беше превзета отвътре Русия, дава руският специалист Григорий Климов, десетилетия работил в ЦРУ по т. нар. Харвардски проект – стратегия за психологическа война срещу СССР. Той се е занимавал с изследването и анализирането на поведението на особен вид хора – т. нар. дегенерати или изрожденци. Хора, имащи в родословието си семейни връзки между роднини, или родени в относително малобройни общности, които в продължение на векове по географски, религиозни или други причини са водели капсулиран живот. Като резултат от израждането при тях се наблюдават някакви вродени проблеми с психиката или сексуални отклонения под една или друга форма.

Ето какво казва Григорий Климов в последното си интервю: „Разбирате ли, дегенератите са като чумните микроби. Те убиват здравия организъм, но загиват заедно с него. Дегенератите са като вируса на СПИН. Атакуват и унищожават защитните сили на организма и така го умъртвяват. Дали микробите участват в заговор за убийство на здравия организъм? Вирусите имат ли план за атака и унищожение на защитните сили? Аз не мисля, че микробите и вирусите участват в световен заговор срещу здравите хора. Такава е природата им – разрушават и убиват. Просто те друго не могат да правят. Но ако някой постави контейнери с чумни микроби на стратегически места – в метростанциите, по жп гари, на летищата – с цел да зарази и погуби колкото може повече хора, значи ли, че има план? Ако някой постави дегенерати на стратегически постове в пресата, в телевизията, в образователната система, в армията – значи ли, че има план? Отговорете ми на този въпрос…” (Спомнете си за единомишлениците, за които говореше Дълес! Спомнете си за хрантутниците на Сорос и дежурните, постоянно присъстващи в обществения и политическия живот евроатлантически фундаменталисти! – Бел. авт.) „90% от тежките престъпления са следствие от израждане. Както вече предупреждавах – това е доста ефективно оръжие, също толкова ефикасно като биологическото оръжие, но същевременно и опасно като него. Нали няма да си правите опити у дома с чумни микроби след едно-две упражнения в биолабораторията…

Според мен всички спорове за дейността му са свързани с това, че хората си мислят как Елцин и обкръжението му от дегенерати уж работят за благото на Русия. Това е опасна заблуда. Всички те са шайка дегенерати, поставени да правят онова, което правят, и то доста успешно. Тяхната най-важна задача е да натикат икономиката на най-богатата страна в света в ъгъла, и то в най-къси срокове. Да вземат колкото може повече пари на заем и с огромен процент лихва, да ги разхвърлят по проекти, никому ненужни и идиотски по същност, да унищожат докрай военния потенциал на страната, да ограбят всичко, което може да се открадне, и най-важното – да натикат бъдещите поколения в спиралата на дълга за вечни времена.

Според мен те се справиха доста успешно с поставената задача. А когато нарежат и последната съветска атомна подводница – тогава и ще видите истинското лице на западната демокрация, която отдавна е под ботуша на лидерите на сектата на дегенератите”, продължава Климов.

А ето какво пише Г. Климов в книгата си

„Князът на целия свят”

което ще ни даде отговор защо е такова качеството на нашия политически „елит”: „…Защото тези бурени винаги се събират на куп – отговори Максим. – Това е партията на партиите и съюзът на съюзите. Ако един се озове на върха, той налага себеподобни чак до най долу. И секретарката му ще е такава, и всичките му приятели. И ако трябва да ги измете, чисти всички наред.”

Трябва да отбележим, че Климов тук говори за дегенератите като цяло. Реално, това, че даден човек е дегенерат, далеч не означава, че той е морален урод. Има велики личности в науката, историята и изкуството, които са били дегенерати. Но има и такива като Калигула, Хитлер и Пол Пот, масовия убиец Чикатило и ред други. И за съжаление те са значително повече. Като цяло, казва Климов, дегенератите са деструктивен и негативен клас хора.

Необходимо е да обърнем сериозно внимание на всичко това, защото то показва процеса на нашето покоряване, същността на днешния „елит” и ни дава ясна представа за „тъмната” страна на хората, довели до разруха държавата ни. Замислете се над следното: ако за 90 % от престъпленията, както казва Климов, причината е дегенерация, що за хора са тези, които погубват цяла държава и народ? Вече споменахме Фердинанд, който е бил бисексуален. Историците се чудят на безумието на решението му да нападне сърби и гърци през 1913 г. просто защото не отдават достатъчно значение на неговата ненормалност. Иначе няма нищо странно – не съвсем нормалният човек понякога взима не съвсем нормални решения. Хитлер е другият блестящ пример – неговата ненормалност доведе страната му до апокалипсис. Без това познание за същността на днешната управляваща каста, няма как да водим успешно борбата за бъдещето.

Психовойната не свърши със заробването. На новите роби трябваше дълбоко да им се внуши, че са безсилни. Защото убеденият в своето безсилие не се бунтува. Затова беше моделирано политическо пространство от „правилни” партии. Вече споменахме тяхната същност. Това са всъщност „микробите”, разположени на стратегически места, за които говори Климов.

Медиите показваха „правилните” партии, „правилните” политици, „правилните” анализатори, икономисти, финансисти и пр. Тук е интересно да споменем едно изказване на доц. Иво Христов пред „Тв 7”, в което той казва, че американските стратези старателно са изучили модела на управление на колониите в Британската империя. На тях им е било интересно как с 65-хилядна армия англичаните са държали в подчинение половината свят. Това е ставало с изграждането на местни управленски елити, служещи на интересите на британската корона. Как да не кажем: какво прекрасно нещо са изборите! Спомнихте ли си играта „Тука има, тука нема”? И там ви се дава възможност да избирате.

Държавата рухваше в бездна на беззаконие и безхаберие, но виновни нямаше. Как няма човек да се почувства безпомощен и слаб? Как да намери изход? И хората се предадоха. Отказаха да се разбунтуват дори пред ясно очертаващите се заплахи: масова безработица (в световен мащаб тя е породена от революционното развитие на производствените ресурси, за съжаление обсебено изцяло от корпорациите), завладяването на пазара от ГМО-продукти, носещи заплахи за здравето и репродуктивността, и социален геноцид.

Това последното се оказа, че е планирано отдавна като инструмент за депопулация.

Къде гледа трибуналът в Хага

Да видим какво казва американският проф. Пол Ерлих в една своя книга – “Ecoscience”, цитиран не къде да е, а във в. „Гардиън”: „Колко ще останат накрая (да живеят на Земята), зависи от стандарта на живот. Спряхме се на 1.5 или 2 милиарда души, защото тогава можем да имаме големи, оживени градове, но и дива природа. Ако искате свят, в който да живеете като пиле в кафез, всеки да разполага с малко жизнено пространство и малко храна, може би (в такъв случай) ще могат да останат 4 или 5 милиарда души. Но ние вече броим 7 милиарда. Така че трябва хуманно и колкото се може по-бързо да пристъпим към съкращаване на популацията. Въпросът е: можем ли да минем без някакво бедствие като световна чума или ядрена война между Индия и Пакистан? Ако (растежът на световната популация) продължава със същите темпове, ще има различни видове бедствия. Някои от тях може да са бавнодействащи, например хората да измират от все по-нарастващ глад. Но може и да се стигне до катастрофални бедствия, защото колкото повече са хората, толкова по-голяма е вероятността някой непознат вирус да премине от животинската в човешката популация, след което да настъпи поголовно измиране.“

За съкращаване на човешката популация говори и някогашният кандидат за президент и медиен магнат Тед Търнър в едно телевизионно предаване.

Да се чудиш за какъв дявол е създаден трибуналът в Хага! Защо мракобесният олигархичен тръст крои такива планове?

Отговорът е прост. Благодарение на революцията в науката, техниката, особено в нанотехнологиите и софтуерния инженеринг, се достигна до революционен скок в развитието на производствените ресурси. Необходимостта от работна ръка става все по-малка. Днес двама души произвеждат колкото сто преди 50 години. Не можем да обвиняваме техническия прогрес, разбира се. Той не е виновен. Проблемът е в това, че прогресът е изцяло обсебен от олигархията.

Днес спокойно би могъл да бъде намален работният ден, нещо което препоръчват трезвомислещите, непокварени икономисти. Не е необходимо да е такъв, какъвто е бил преди 50 години, след като човек днес произвежда 40 пъти повече. Това би осигурило заетост и би решило проблема с безработицата. Но собствениците няма да направят такова нещо. Те ще съкратят голям брой работни места и ще намалят заплатите на останалите работници. Защо да не го направят? Навън вече има хора, готови да работят

само за хляба

Ако някой има нещо против, веднага може да бъде заменен.

Какъв е резултатът от всичко това? Нарастваща безработица. Изчезваща средна класа. Увеличаваща се социална пропаст между класите. Огромна концентрация на богатства в едно богоизбрано малцинство. Днес 1 % от човечеството притежава повече от всички други взети заедно. И тук за олигархичната диктатура възниква проблем.

Изпадането на огромни човешки маси в мизерия може да доведе до гигантски конфликт на класите. И затова „умове” като гореспоменатия проф. Ерлих и Тед Търнър говорят за съкращаване на човешката популация. Добре е, че все пак казва това да стане хуманно. Мил човек! Не се ли почувствахте застрашени? Все още ли мислите, че не сте в черния списък? Спомнете си за онези, които са се хвърляли от небостъргачите на Ню Йорк в оня Черен петък през 1930 г. – времето на Голямата криза, защото за броени дни са се разорили. Нещо, което допреди седмица им е изглеждало немислимо.

Спомнете си банкрута на „Лемън брадърс” – четвъртата по големина инвестиционна банка в САЩ през 2008-ма. Помислете върху космическата маса пари и ценни книжа без покритие, циркулиращи на световния пазар, които един ден ще доведат до гигантски срив. Спомнете си хиперинфлацията през 1996-а и фалитите на банките у нас.

Няма застраховани!

Видяхте как държавата се натовари с 4 млрд. долара заем заради убийството на КТБ. Което означава увеличени вноски по дълга.

Как правителството ще успее да го направи? Ами като накара всеки по-дълбоко да си бръкне в джоба. Чрез данъците и таксите, чрез орязване на социални разходи и публични услуги и т.н. Тръгне ли да потъва корабът, водата, естествено, ще погълне първо тези най-долу, после пътниците от втората класа, а първата класа ще се спаси в лодките. Те това го умеят.

Днес може да сте добре, но утре? Разумно ли е да чакате? Болният от рак разбира, че е болен тогава, когато вече е късно или лечението ще бъде тежко и продължително. Затова не чакайте да усетите първите „болки”!

Изходът

всъщност изход има. Но за да го намерим, най-напред е нужна „революция во ума”, както е казал Г. Делчев.

Имаме класически, елементарен порочен кръг: чувство за безсилие в масите, което прави системата силна и стабилна. А непоклатимостта на системата поражда чувството на безсилие в масите. Но то много лесно ще се разпадне, ако хората повярват в своя потенциал и възможности. А защо да не повярваме? Ние все пак сме мнозинството. И ако някой е силен, това означава ли непременно, че ние сме слаби? И хората, създали уродливия модел на криминално, геноцидно управление някакви богове ли са? Не, просто те са обикновени мошеници, но с необикновена, патологична алчност, добре проучили мисленето на масите. В действителност триковете им са елементарни.

Нека да се върнем назад във възрожденската ни история! Кога българинът е започнал да се бори? Когато от книжката на Паисий е разбрал, че някога е имал велика държава и е побеждавал ромеи, авари и кръстоносци. Отначало започнал да се бори за църковна независимост, а след това и за политическа. Веднъж почувства ли се човек силен, в него се ражда желанието за борба. Роди ли се това желание, той започва да търси ефективния начин. А който търси, намира.

Според изследвания на психолози 6 % индивиди от една човешка маса са в състояние да променят нейния модел на поведение. Оказва се, че хората се влияят един от друг. Ако се усмихвате, на вас също ще ви се усмихнат. Ако направите добро на някой друг, и на вас ще ви направят. Ако сте любезен и с вас ще са любезни. Ако отидете 1, 2, 3, 4 пъти на митинг или на протест или просто да поднесете цвете на някой паметник, защото смятате, че така трябва, ще ви забележат и други ще последват вашия пример. Ако показвате желание за промяна, за съпротива, ако изкрещите „Стига!”, ще заразите и някой друг. А той – трети.

Спомнете си: „И семето чудно падаше в сърцата и бързо растеше за жътва богата”.

И така стъпка по стъпка ще се роди новото, по-висше съзнание. Съзнанието, че животът е твой и принадлежи на теб. Че той трябва да се изживее достойно и с чест, а в жалкото съществуване на унижаван и ограбван, електорален биоробот чест и достойнство няма.

Покажете, че считате сънародника си за близък човек, защото сте родени на една земя и имате общо минало и настояще, че неговите проблеми са и ваши, и някой ще ви отвърне със същото.

Спомнете си за онази крилата фраза, възпламенила масите в първата година на Френската революция: „Да живее нацията”.

Говорете за това, че всичките ни партии са създадени „отгоре” и затова винаги ще защитават интересите на тези „отгоре”. За това, че е глупаво да се гласува за „по-малкото зло” защото да избираш между по-малкото и по-голямото зло, е като да избираш между бавнодействаща и бързодействаща отрова. За това, че хората трябва сами да се организират, сами да създават организации и движения, без да разчитат на чудо или на поредния месия.

„Нашето освобождение от нас зависи”, е казал Апостола. И го е казал, когато насреща е била турската полиция и армия. Срещу нас все още не стои полиция и армия. Бъдете убедени, че и най-малката победа ще предизвика огромна промяна!

Първата победа на Спартак, победа над един римски отряд от 200 души, е била нищожна загуба за страшната и огромна римска армия, стъпила на три континента, но тя стреснала робите. Те видели, че могат да победят господарите на света! И това ги накарало на тълпи да идват в лагера на гордия тракиец.

Много ми харесва една мисъл на президента Рейгън, макар да нямам никаква причина да харесвам него самия: „Никоя битка за свобода не е последна”…

Източник: „Нова Зора” бр. 49

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: