Архив на автор

Какво бъдеще очаква света – проф. Андрей Фурсов   Leave a comment

Проф. Андрей Фурсов

На просветеното внимание на читателите представяме, в този брой, един разтърсващ, покъртителен текст: 17 отговора на 17 въпроса, които откриват завесата на бъдещето на света и отговорностите пред всеки човек. Нещо, като „седемнадесет мига на пролетта“, само че с обратен знак. Онези „седемнадесет мига“, бяха предчувствие за пролетта на победата, в името на Родината и бъдещето, когато Власт и Отечество бяха единно цяло. Днес светът, според Фурсов, се е запътил към своите пред демократични времена, към „прелестите“ на „Желязната пета“ и Остинийската компания, въздигнати на нов етаж по спиралата на злото.

Предстоят ли нови „тъмни векове“? Ще изчезват ли „в котловината на историята“ народи и държави? 21-ви век, твърди Андрей Фурсов, ще бъде време на жестока борба за бъдещето. И в тази борба, ще оцелеят и победят сплотените социални системи, обединени с единен ценностен код, с минимална социална поляризация и притежаващи висок процент граждани, носители на знанието.

От отговорите на Фурсов, ще научите кой е главният враг и какво е глобалната матрица, чиято цел е създаването на абсолютно несамостоятелна личност. Това не е антиутопия. Ако погледнем разгрома на училищното образование, краха на извечни ценности, като семейство, морал, традиции и ако се огледаме и съзрем все повече хора на равнище – недоразвити младежи, ще стигнем до извода, че това не е следствие на пренаситеност от интелектуални занимания, а е последствие от първосигнални програми, водещи единствено до дебилност на индивида.

Четете Андрей Фурсов, драги приятели! И мислете в какъв всят искате да живеете и какъв свят искате да оставите на вашите деца и вашите внуци!

ЗОРА

От 14 до 17 век настъпват нови тъмни векове които имат за измамна фасада именно Ренесанса.

Има ли алтернатива западният модел за бъдещето?

В момента не се откроява ясно такава алтернатива. Въпросът е хората да не позволят реализирането на проекта за „нови тъмни векове“, а после ще се търсят решения. Алтернативата сега е съпротива на глобалния дневен ред, т.е на варварското съкращаване на земното население, на отнемане суверенитета на държавата, на разрушаване на семейството, науката, образованието, здравеопазването. Последното както отбеляза Майкъл Мур се превръща в здраве-погребение.

Може ли да се върне на хората вярата в утрешния ден и оптимизмът?

Оптимизмът е състояние на духа на силни хора, които са в състояние не само да променят обстоятелствата, но и да ги създават за да постигат целите си. Оптимизмът предполага труден и в същото време радостен труд, понякога и срещу съдбата. Оптимизмът се ражда в борба, той не може да се даде, подари или купи. Разбира се има и биохимична (генетична) основа за него, но все пак оптимизмът е социална функция на здравите общества. Достатъчно е да сравним съветското общество от средата на 1930-те до средата на 1960-те години ( „За нас прегради няма в морето и на суша“, „Мъглявината Андромеда“ на И.Ефремов и много други) със съветското общество през 1970-1980-те години, станало уморено, цинично, саркастично и безрадостно. И то при факта, че в тези години хората живееха по-леко и по-комфортно. Страхът отмина, а щастието не настъпи. Времето на 1960-те години беше кратък миг на надеждите, които не се осъществиха нито у нас, нито в света.

Съгласен ли сте, че проблемът за „златния милиард“ е най-опасният съвременен проблем?

Проблемът със „златния милиард“ във вида, в който е формулиран не се явява толкова опасен, защото самият този милиард се разрежда. В Европа него го разреждат араби, турци, кюрди, африканци и те ще стават все повече. Създава се впечатлението, че европейската част на „златния милиард“ ще бъде пусната през канализацията на историята или с помощта на емигрантите от Юга ще се селектира нов тип европеец, който ще се бори за бъдещето си не с количество, а с уменията си. Истина е, че засега младите образовани европейци емигрират в Канада, Австралия, Нова Зеландия, но не и в САЩ, където също скоро ще стане горещо. Расовият и етнокултурният състав на Запада се променя. Всъщност Запад в предишния смисъл вече няма. Има постзападно, постхристиянско общество стремително потъващо в „котлована на историята“. ситуацията излиза извън контрол. Планове за бъдещето не липсват, но световното правителство не е единно. Точно използвайки противоречията в него, ние бихме могли да спечелим както това стори Сталин в 1930те години.

Какъв план бихме могли да предложим ние?

Въпросът е кои разбираме под „НИЕ“? Народът, олигарсите, властта? За да предложиш план трябва стратегия. А за да имаш стратегия, трябва да имаш идеология. Целта на Русия може да бъде само една – да оцелее и да победи в ХХI век съхранявайки своята идентичност, население и територия. Това е програма минимум. Това може да се постигне само по пътя на създаване на система, основана на социална справедливост. Тогава Власт и Отечество стават едно цяло. Хората могат да убиват за пари, но никой няма да умира за пари. А за родината могат. Великата Отечествена война (1941-1945г.) показа това. Затова и победихме. Имахме справедлива социална система, чийто колективистки-антикапиталистически характер съответстваше на руските архитипове съзнание, подсъзнание и културноисторически код. Както казваше Александър Блок: „Болшевизмът е „свойство на руската душа“, а не фракция в Държавната Дума“.

21 век ще бъде време на жестока борба за бъдещето. Цели държави,, етноси и култури ще бъдат изтрити безпощадно, без сантименти от лицето на Историята. Жадните за власт (а те са легион, един пример – погледнете лицето на Хилари Клинтън) няма да се спрат пред нищо. В тази борба ще оцелеят и ще победят сплотени социални системи, обединени с единен ценностен код, с минимална социална поляризация и притежаващи висок процент граждани носители на знанието. Това ще са нации-корпорации. Олигархичните системи няма да издържат, тяхната участ е да се превърнат в икономически тор за силните. Друго те и не заслужават.

Във втората половина на ХХ век възникналите олигархически структури на властта в СССР на два пъти блокираха прогреса и жестоко заплатиха за това. В средата на 1960те години СССР беше на път да направи научно-технически скок в бъдещето като трансформира системния антикапитализъм в реален посткапитализъм, но това беше от полза както за съветската номенклатура, така и за върхушката на световната капиталистическа класа. Този възможен пробив беше блокиран, а скокът в цената на петрола донесе на върхушката спокойствие и дълбоко удовлетворение. Ние често си спомняме за времето на Брежнев с умиление. Наистина имаше стабилност и увереност в утрешния ден. Да, в близка перспектива беше така, но в средносрочна и още повече в далечна перспектива брежневската епоха представляваше подяждане на бъдещето, време на пропуснати исторически възможности.

При създалата се ситуация в света, за да оцелее Русия (и ние заедно с нея), необходимо е да издържим атаката отвън. Известна истина е, че когато кучето го налагат с пръчка, за да се спаси то трябва да захапе не пръчката, а гърлото на този, който държи дървото. А за целта, за да се намери гърлото, трябва правилно да си представяме структурата на съвременния свят, да познаваме силите и местата им действащи в него.

Дава ли науката, която Вие представлявате, отговор на тези въпроси?

Да, дава. Врагове на Русия са глобалните лихвари и обслужващите тяхната политика журналисти и шоумени, при това не само в чужбина, но и в нашата страна. Става въпрос за ретроградни личности, които рушат ценностната система, интелектуалните и технологичните основи на нашето общество. Но те са само безименни функции на глобалната матрица, като саламандрите на Чапек, за които той казваше: „Те идват като хиляди маски без лица“. С други думи главният враг е глобалната матрица, която е нещо като паяжина разрастнала се до планетарни размери. Да не забравяме, че идеята за глобална матрица (G-matrix) (като структури и средства), натрапваща на световното население определен начин на мислене, е издигната от основателите на Римския клуб още през 1970 г.

Каква идеология трябва да възприеме Русия в 21 век?

Идеологиите не висят на закачалка в магазина. Те се раждат във времена на кървави и жестоки кризи като отговор на въпроса „Какво бъдеще желаем за себе си, за нашите деца и внуци?“ Великите идеологии на нашата съвременност: марксизъм, либерализъм (не трябва да се бърка с това, което сега наричат така на Запад и още повече в Русия) и консерватизъм се родиха в Европа в епохата на революциите от 1789 до 1848 год.

Как изглежда днес Библейският проект?

Днес Библейският проект (както и феноменът на идеологията) е почти приключил. Световната върхушка спешно търси неговата замяна. И вече някои неща проличават. От една страна „диригентите на световната игра“ трескаво осакатяват образованието и науката, въвеждайки ги в затворени структури и превръщайки хората във вечни юноши, на които заменят културата с комфорт и чувство на дълбоко физическо удовлетворение. Ще приведа само два примера – американските кино и телевизия. Навремето журналистът от вестник „Таймс“ Д. Робинсън написа следното: „1985 година ще влезе в историята като най-мрачния период на американското кино. Точно през тази година, след седемдесет годишно лидерство в киноиндустрията, Холивуд отхвърли всички претенции, че служи на здравия интелект на зрелите хора.“

„Вие трябва да правите телепрограми, които по простота на изложението да допадат на единайсет годишни недоразвити тийнейджъри “- съветваха холивудските лектори журналистите от Източна Европа пристигнали на специализация.

Превръщането на възрастни хора в недоразвити младежи, с предлагане не на интелектуални, а на хормонално-първосигнални програми (и всевъзможни токшоу), води единствено до дебилност на индивида. Целта е да се възпитава абсолютно несамостоятелна личност, която не е проблем да бъде включена към глобалната мрежа в качеството на напълно управляема „клетка“. Защото една творческа личност, дори със скромен интелект не може лесно да бъде превърната в „клетка“ на електронен мозък, контролиран от неожреци и техно-магове.

От друга страна все повече средства се влагат в NBICS – нано-био-инфо-когно-социо. По всичко личи, че става въпрос за установяване на дистанционен контрол от елита, живеещ в плаващи градове или недостъпни сухоземни анклави, върху психосферата на масата от населението. Методите и формите на бъдещия дистанционен психоконтрол от „върхушката“ към „низините“ днес се отработват под маската на дистанционно образование, на максимално примитивизиращо самообразование, изключващо от него личностното начало – учителя и дебилизиращо обекта на обучение. Мисля, че тази система все пак ще претърпи провал и то преди всичко в Русия. Борбата с идеолозите на регреса изисква една важна подробност: те не трябва да бъдат посочвани, защото те не са личности, а функции, биороботи на Матрицата, цивилизовани на външен вид и понякога дори добронамерени. Но един орка си остава орка т.е. същество без собствена воля, командвано от чужда зла воля.

Съгласен ли сте с тезата, че изповядването на чужда (дошла от друг народ религия) представлява духовно поробване?

Разбира се, че съм съгласен. Когато се внедрява чужд имплант, една система (етнос, държава) става почва за самореализация на Чуждите. Да приемеш Бог на заем е нещо като да получиш кредит с много висок лихвен процент. Само че дългът ще се наложи да изплащаш не с пари, а с изкривена и трагична историческа съдба.

Може ли православието да бъде държавна  идеология за руските хора?

Православието не подхожда за държавна религия по няколко причини. Първо: религията и идеологията са принципно различни форми за организация на идеите. Идеологията всъщност е отрицание на религията. Второ, както казваше В.Г.Белински „руският мужик не е религиозен, той е суеверен“. Трето: През 1917 г. в Русия както на православието, така и на монархията беше сложена черта. Когато след февруарския преврат на войниците им беше разрешено да не ходят на молебен, то над 80% от тях престанаха да го правят – ето такъв е „народът-богоносец“. Четвърто: Русия е поликонфесионална страна, в която е пълно с атеисти (аз например съм атеист). А това, че бившите комунистически началници стоят в църквата със свещичка в ръка е нещо като замяна на партийната им книжка с икона и свещ. Както казваше Авакум: „Ишо вчера был блядин сын, а теперво батюшко“. И пето: в цял свят времето на религиите отминава. Сегашният взрив на исляма е политическо явление, това са ариергардни боеве.

Защо в соцлагера обичайно явление беше недоволството от живота и правителството?

Причините отново са няколко. Първата е, че хората не можеха да оценят какво имат. Те гледаха фотографии или кадри от западни филми: пълни витрини, по 100 вида колбаси и сирена, модни дрехи, сравняваха заплатите. Но в същото време „забравяха“ колко са данъците на Запад (до 50%), „забравяха“ за платената медицина и образование, за късата отпуска, за кредитното робство. “Забравяха“ да добавят към заплатата си разходите на соцсистемата за осигуряване на безплатна медицина, образование и много други неща. Когато след разрушаване на системата почувстваха всичко това, беше късно. Както се казва в Корана: „Нека се наслаждават, после ще разберат!“. Днес е ясно – десетилетията на социализма в Русия и в Източна Европа бяха най-доброто по отношение на благосъстояние и историческа перспектива.

Второ: социалистическото общество е значително по-удобно за критика. Социалната справедливост и равенството бяха постулирани, но с течение на времето номенклатурата се превърна в квазикласа, удовлетворяваща по-голямата част от своите материални потребности на Запад. Това беше възмутително противоречие между реалността и прокламираните идеали. Но претенциите, които могат да се предявят към социализма, не могат да се предявят към капитализма.Съществуваше глупавата надежда, че нарушаването на социалистическите принципи може да бъде лекувано с инжектиране на капитализъм. Е стана ли по-добре? Ако перефразирам Гогол ще задам въпроса: „Е как е синко, помогнаха ли ти твоите пиндоси (американци, б.пр.)? стана ли твоята страна втори Пиндостан?

Трето: почти всички жители в Pax Socialistica малко или много се дразнеха от СССР, дразнеха ги руснаците – силните винаги дразнят другите по различни причини: поляците, защото сме ги побеждавали и както и да се кичат не са създали велика култура. Те каквито бяха, такива си останаха – в задния двор на Европа. А Русия създаде и велика култура, и империя. Руските хора не само не коленичиха пред Хитлер, но и прекършиха гръбнака на Третия райх. Ние имаме Победа. Кой европейски народ има Победа? Руснаците са единственият славянски народ създал успешна империя. Сърбите също са имперски народ, но по обективни исторически причини им беше трудно да постигнат успех. Това противопоставя руснаците на почти всички славяни, които се оказаха в руската орбита, но така и не поддържат историческа благодарност затова, че Русия винаги ги е защитавала от Запада и преди всичко от вълчата тевтонска глутница. Прав беше К. Леонтиев да бъде скептичен по отношение на „славянското братство“. Защото, когато в средата на XXI век Европа почне да се пука по шевовете под натиска на милиони негри и араби, европейците отново ще хукнат за спасение към Русия. Тогава без злорадство, но и без емоции ще трябва да им припомним всичко. Стига сме спасявали неблагодарници, които на втория ден след поредното спасение ни плюят в гърба и почват да играят по свирката на Запада. Когато чувам поляците да казват „Ние сме Запад!“ ми идва да им подхвърля „Кажете това на германците!“.

Беше ли това следствие на лоша икономика?

Като цяло икономиката на СССР и соцлагера не беше лоша или слаба.До 1985 год. т.е. до перестройката СССР заемаше второ място в света и първо място в Европа по производство на промишлени стоки.

В 1975 г.относителният дял на СССР в световната промишлена продукция възлизаше на 20% (за сравнение : през 1999 г.САЩ имаха 20.4%, Европейският съюз – 19.8%). Съветският БВП беше 10% от световния.

В същата тази 1975 год. националният доход на СССР беше достигнал 60-65% от националния доход на съединените щати с тенденция да го доближава. От 1970 до 1975 година делът на най-ефективните за народното стопанство отрасли като машиностроене, производство но електроенергия, химическа и нефтохимическа промишленост нарасна от 31 на 36 %. После започна да буксува, но все пак достигнатото ниво беше високо.

В 1975 год. с население 9.4% от световното страните на СИВ даваха повече от 30 % от световната промишлена продукция и над 25% от световния доход. А СССР даваше 60% от промишлената продукция на СИВ. От 1951 г. до 1975 год. делът на социалистическите страни в световното промишлено производство нарасна 1,5 пъти (от 20 на 30%), докато делът на капиталистическите страни се понижи от 80 на 50% (на САЩ от 50% на 22.5%). Успехите на селското стопанство осигуриха най-ниски продуктови цени в Европа и в 1990-1991 год. консумацията на храни на глава от населението достигна максимум за историята на ХХ век: хляб-119 кг, месо 75 кг, риба-20 кг, мляко и млечни продукти-386 л, яйца 97 бр.и т.н. А рафтовете в магазините в същото време останаха празни. Дефицитът на стоки се създаваше съзнателно, за да се озлобят хората в градовете окончателно срещу социализма и да се предизвика безпорядък. Преднамерено не се изкупуваше колхозната продукция, а се купуваше същата от канадските фермери на цени 5-6 пъти по-високи. Така се рушеха и колхозите. През есента на 1991 год.правителството и официалните СМИ плашеха населението със заплаха от глад поради липса на зърно. Така те обосноваваха неизбежността от скок на цените, което си беше чиста експоприация на парите на населението и подготовка за акцията приватизация. Всъщност нямало е никаква опасност от глад и тази лъжа на Гайдар беше разобличена своевременно от специалистите и ЦСУ. Но през есента на 1991 година правителството на Елцин успя да прокара своята лъжа във всички СМИ.

Възможна ли е система, подобна на социалистическата, но с добра икономика?

Аз вече споменах, че социалистическата икономика не беше слаба, още повече колкото и парадоксално да звучи, тя беше успешна в сравнение с капиталистическата. За съжаление у нас представата за реалностите в икономиката на САЩ през периода 1970-1980 години беше изкривена. Ето сега нямаме социализъм – може ли да се каже че икономиката е добра? В по –голямата част от капиталистическия свят икономиката е лоша и животът тежък. Това признаваха дори такива апологети на западния капитализъм като Гр.Явлински и Е.Гайдар. Наистина те предлагаха странна рецепта за успех, а именно частичен отказ от суверенитет по пътя към евроатлантическа интеграция т.е. място в периферията и бедност. Трудно е да се каже в това предложение кое е повече – преднамерената лъжа или безнадеждната  глупост. Нали точно отстъпването на държавен суверенитет води до диктат на ТНК и е причина за бедността в повечето капиталистически страни. Светът на капитала е свят на нарастваща бедност: в 2009 год. 1% от населението е владел 44% от световното богатство, в 2014 – 48%, в 2016 – 50%. „Добра“ икономика има само в тази част от капиталистическия свят, която граби колонии и полуколонии и печати книжни долари. За пореден път трябва да се чудим какви хора и с какво ниво на интелекта изхвърли на гребена на вълната перестройката и постперестройката. Впрочем може би точно такива бяха подбирани за реализиране на полуколониалната схема.

Съгласен ли сте, че съвременното общество прилича на организъм болен от рак, който в добавка е лишен от чувство за болка?

Съгласен съм, но чувство на болка има. Проявява се уродливо, например в маниерничене. Тази болка кара дори уроди и социопати да се гърчат. А що се касае до вашата метафора: понякога ми се струва, че става въпрос за гигантски карцином, на края на който се е захванало това, което е останало от здравото общество. Горните слоеве на обществото по правило са безчувствени по отношение останалите в низините, особено тези, които до вчера също са били в помията и по своята същност са антиаристократични, дрипльовци. Достатъчно е до припомним как поредната група „аристократи от помийната яма“ настояваше да се оградят техните луксозни къщи от спалните панелни райони на Москва. Тези хора не разбират, че със своя социален расизъм сами разпалват класова омраза, която в бъдеще ще се стовари върху тях или върху децата им.

Сякаш низините нямат варианти за изход от тежкото положение?

            Социален триумф на низините е изключително рядко събитие в историята. СССР в продължение на няколко десетилетия беше триумф на обикновените хора, но от средата на 50-те години социализмът за народа започна да се превръща в „социализъм за номенклатурата“. Големите началници престанаха да се блазнят, че са стопани на световната социалистическа система, на тях към края на 1960-те години много им се прииска да се интегрират в капиталистическата система. За повечето от тях тя се асоциираше със сладък и красив живот, често в най-вулгарния му вариант.        Тези, които размениха алтернативната на капитализма световна социалистическа система се обиждаха, че за тях не е запазено място в центъра на капиталистическата система. Горките! Приеха да заменят лидерство в една Голяма система срещу включване като буржоазия в друга Голяма система, но вече само като елемент от нея т.е. като дребни собственици на малка система, в която са превърнали Голямата. Но дребният собственик не може да седи до истинския собственик, за него той е само управител на областта. Преди стопаните на Запада разглеждаха ръководителите на СССР като равни с тях. Даже на изпадащия в маразъм Брежнев нито един западен лидер не си позволяваше да говори така, както с късния Горбачов или Елцин.

Какви предсказания може да предложи историческата наука днес?

            Историческата наука не може да предлага нищо. Предлагат хората т.е. историците, а те по правило се занимават с миналото, при това с малки късчета от него. Научната история, историологията, предстои да бъде създадена.       Прогнозата за близкото бъдеще е проста. Капитализмът ще умре. Той едва ли ще доживее до средата на XXI век или по-точно няма да доживее началото на XXII век. Ще умира кърваво и грозно. Голяма част от планетата ще се варваризира. Белите хора на нея ще станат значително по-малко. На тях им предстои да се сражават на живот и смърт, за да останат в историята, но сами са виновни, че допуснаха тази ситуация.

            Идеологията и религията ще останат в миналото. Тяхното място по скоро ще заеме магията, тясно свързана с високите технологии. Културното ниво на обществото като цяло ще се понижава. семейните библиотеки ще станат лукс. съвет към родителите: занимавайте се сериозно с образованието на децата си и не позволявайте училището с тестове и Единен държавен изпит да ги превръща в космополитни дебили.

Ако не стане световна катастрофа, то на границата на XXI –XXII век ситуацията ще се стабилизира и ще възникне нова социална система, доста по-различна от тази описана от великия Иван Ефремов в „Мъглявината Андромеда“….Каква точно система зависи от това кой ще победи през XXI век в борбата за бъдещето. Изводът е, че трябва да се отглеждат победители, възпитани с примера на герои, а не на проститутки и педерасти.

Реклами

Електронна книга за билките   Leave a comment

Кои са най-разпространените лечебни растения – не само билки, но и плодове и зеленчуци, цветя и дървета? А какви са техните целебни свойства? Къде можем да ги намерим – в природата, магазините, билковите аптеки и дори в саксията на балкона или в градината? А откъде можем да си набавим по-екзотичните билки? Това е само малко част от отговорите, които дава тази книга.

От тази книга ще получите най важната информация за всяко едно растение:

  • Как изглежда всяко лечебно растение
  • Какви болести лекува
  • Как се използва
  • Кога през годината се събира

Когато четях подобни книги за билките, ми направи впечатление, че в съдържанието билките се подреждат  по азбучен ред и след като сме намерили съответната билка в хода на нейното описание  се посочваха болестите, за които тя се употребява. Затова в мен се породи желанието заедно с подреждане на билките по азбучен ред, по същия начин да подредя  болежките на организма заедно с билките, които помагат за преборването им.

Поиграх си доста време, но мисля, че се получи една добра и надявам се полезна електронна книга, с която можете бързо да намерите необходимата информация. Ще бъда много радостен и удовлетворен, ако представянето на билките по този начин сe е оказало удачно.

Хубавото мисля в тази електронна книга е, че навсякъде има препратки, което улеснява до голяма степен намирането на необходимата тематика. Няма да се спирам подробно на тях, Вие ще се ориентирате безпроблемно.

Първото основно заглавие е „Билките подредени по азбучен ред“. Като натиснете съответната буква за търсената билка се отива на страницата, в която са описани билките с тази буква. Ако намерите в нея търсената от Вас билка, натиснете и ще отидете на нейното описание.

Второто основно заглави е „Състоянието на организма“. Болестите са подредени също по азбучен ред и ако откриете чрез посочване на съответната буква или при разглеждане на списъка интересуващата Ви болест, натиснете и ще преминете към по-подробното описание на болестта, както и билките, които помагат за нейното туширане, а от там можете отново да се пренасочите към съответното описание на билката.

Третото основно заглавие е „Билките“, в което като подточки са подредени всички описани в книгата билки.

Четецът за електронни книги, който се справя отлично с препратките в тази книга е „FBReader“, а библиотеката  „FBReader Bookshelf”. Същите работят под система Андроид.

За Widows е подходящ  браузерът Microsoft Edg.

Ако сами предпочитате да събирате билки, Ви препоръчвам едно страхотно приложение, което чрез снимане на растението познава кое е то. Plantsnap.

Приятно четене!

Кликнете тук!
Кликнете тук!
Това изображение има празен атрибут alt;  името на файла му е



Posted 21.01.2019 by vemiplast in Здраве

Професор Иво Христов за 2 юни   Leave a comment

 

 

Posted 02.06.2017 by vemiplast in Без категория

Проклятието на прехода   1 comment

Филолози за „Макдоналдс“ в пещерата на дивия капитализъм …

 

Изтеглете книгата

Една анкета показа как почти половината от запитаните между 18 и 25 години смятат, че животът в България е бил по-добър преди 10 ноември 1989-а ?! На пръв поглед това е странна позиция в контекста на тоталното зомбиране на обществото в полза на новите „ценности“. Очевидно обаче младежите са научили нещо от своите родители и са направили сравнение с настоящето.

Всичките безспорни постижения на демокрацията, като политически плурализъм, свобода на личната инициатива, словото и движението, отиват на вятъра, след като мнозинството от населението живее по-лошо и по-кратко. В тази насока фактите са убийствени. Докато преди 10 ноември 1989-а близо 80 на сто от българите определяха жизнения си стандарт като „добър“, то по-нататък същият процент се срина към социалното дъно.

Ако стъпим на изходната точка за висшата ценност на човешкия живот , то какво излиза? За 25 години „демокрация“ средната продължителност на „земния път“ у нас падна с близо десетилетие. Очевидно не от добро. ТОВА СЕ с Наред върнаха забравени болести КАТО  туберкулозата и детския паралич, увеличи се смъртността при новородените. И така нацията се стопи до 6,5 милиона (без емигрантите) спрямо близо 9 милиона четвърт век по-рано.

Колкото и да иронизират Теорията на конспирацията, в крайна сметка излиза, че планът „Ран-Ът“ на Андрей Луканов и наднационалните „масонски ложи“ е направлявал процесите на Прехода. Логическата верига може да бъде проследена и конкретизирана чрез българската социална трагедия.

В нашата страна, където отдавна нямаше бедни и гладни, а безработицата бе останала само в учебниците, изведнъж се върна призракът на мизерията от стиховете на Христо Смирненски. Преобръщането на историческите и моралните пластове се извърши в рекордно кратки срокове. Интелектуалци и обществени говорители, водени от генетично присъщия си слугинаж пред силните на деня, започнаха да втълпяват на мнозинството, че то е обречено да бъде „втора класа“ и обслужващ персонал за богоизбраните.

Пропагандираният в продължение на 45 години социален модел на „общонародна собственост“ и „равенство, независимо от произхода“ и бе сменен с огледалната постановка за „умните преуспяващи“ „непълноценните изоставащи“. И така българите заживяха с директивата, че животът преди е бил неестествена утопия / уравнивиловка, докато истината е в Закона на джунглата, легитимиращ правото на силния. Без значение откъде идва неговата мощ …

За съжаление, съвременникът се оказа лесен за манипулиране и мнозина възприеха на драго сърце формулата на пещерния капитализъм, разделяща хората на различни категории. Не според качествата, а според адаптацията им към „правилата“ на криминалната джунгла. И така срещу фасадна демокрация и право на свободна ангария и проституция зад граница не малко сънародници заживяха с нагласата, че едни могат да бъдат нереално богати, а други – незаслужено бедни.

Този масов мазохизъм бе стимулиран от всички медийни „културни“ и политически процедури за промиване на обществения разум. Беше подготвена среда, завладяна от фолка и агресивната простащина. Абсолютно целенасочено рупорите на новия „елит“ изваяха социалния модел, съчетаващ чертите на откровени престъпници от ВИС, босовете на СИК, Иво Карамански, Самоковеца и други подобни „звезди“ от ъндърграунда. А на Олимп бе възкачен „лейтенантът“ от зората на бухалките Бойко Борисов …

Нима е случайно, че в дневния ред на обществото бяха разположени мутри, проститутки, гейове, бандити и клоуни от всички възможни бардаци? Това бе стратегията на „евроатлантизма“ зомбиране на електората, който трябваше да бъде хранен с повече зрелища и по-малко хляб. И така на телевизионно-битово ниво суперменът на Стефан Данаилов от сериала „На всеки километър“ отстъпи място на Азис, Кондьо, Криско, Багата, Куката и Златките.

А какво се случваше с живота на българина покрай целия умело режисиран панаир на простащината и парвенющината ? Най-напред „малкият човек“ от реалната средна класа до 10 ноември 1989-а загуби основната си придобивка – социалната сигурност от казармата до пенсията. Този, който получаваше средно 200-300 лева на месец при народни цени и пазаруваше „Лада“ и „Москвич“ за по 5-6 плюс тристаен ХИЛЯДИ  артамент за 10-15 бона на изплащане в ДСК, изведнъж се оказа изправен пред ненаситната власт на дивия kапитализъм.

Жестокият икономически и социален разпад принуди мнозинството от българите да живее в кошмар между тока и парното

 

Криминалната приватизация и покушението срещу селското стопанство изхвърлиха стотици хиляди на удицата. Към тях се прибавиха и излишните в армията и МВР- Унищожената оръжейна промишленост също изплю лош човешки мтериал „. По-нататък планът Ран-Ът „ликвидира 90 процента от българската икономика по отрасли и превърна голяма част от страната в гробница.

Последователното обезкостяване на стопанския организъм доведе до това, че в началото на XXI в. България заприлича на мръсна и безнадеждна феодална колония от 50-те години на предишното столетие. На мястото на една средноразвита, съвсем прилична държава, търгуваща на високи обороти с ФРГ, Италия, Франция, Япония, Близкия изток …

Заговорът за превръщането на страната в граничен буфер на Европа срещу исляма постигна пълен успех. За тази геополитическа конспирация бе необходима декласирана, маргинализирана и фрустрирана, т.е. -комплексирана нация, изнасяща на Запад евтина работна ръка и жива плът вместо електрокари, цигари и електроенергия. И без никакви шансове за малкия и средния бизнес – база на гражданското общество, срещу монопола на вътрешните групировки и външните „инвеститори“ …

Достатъчно е да се разходите из Пловдив, втория град на България, за да разберете докъде е стигнала разрухата. Там, където преди две десетилетия работеха десетки модерни предприятия, а културата бе пуснала корен във всекидневието на хората, сега виреят само кръчми и куфарна търговия а ла „Капалъ чарши“. Да не говорим за други, още по-пропаднали региони …

Средните поколения изгубиха не само работа, но и надежда – не дай боже, да се окажеш излишен на 50 години! Но не само тази възраст е рискова. Безработицата вече посреща младите на другия ден след абитуриентския бал или абсолвентската вечер. Както гласи един крилат градски лаф – университетите произвеждат филолози за … „Макдоналдс“.

А пенсионерите, извън едрите реститути, се превърнаха в тъжен символ на мизерията. И без баналния пример с кофите за боклук, с което свикнахме като част от „пазарния пейзаж на родината. ВЪЗРАСТ трябва Да Третата оцелява в края на английски земния Си път СЪС социалистически доходи срещу  капиталистически с цени … 

Не е далеч от реалността ширещото се твърдение, че напоследък у нас се провежда гласна „евтаназия“ на тежко болни или проблемни стари хора, натоварващи дефицитния бюджет и Здравната каса ?! Може би звучи абсурдно, но не и за жертвите на корумпираното здравеопазване превърнато в амбулантна търговия след безкрайните „пазарни реформи“.

Няма защо да бягаме от жестоката истина, зад която наднича планът за обезлюдяване, обезличаване, дезинтегриране и маргинализиране на неудобната България! Нищо чудно политиката на глобалистичните центрове към нашата страна да е функция от конкретен план за прекрояване на границите в Източна Европа така, както по-рано се случи с бивша Югославия. А дали няма нещо вярно и в мълвата, че планът „Ран -Ът ни е сложил демографска рамка от 5 милиона! Ако е така, целта на операцията е близо.

Като резултат от разпада на икономическата и социалната тъкан на държавата се появи и новият типаж на „модерния българин, манипулиран според матрицата на“ либералния пазар „. Зомбиран, мозъчно полиран, нивелиран, безгласен и безпомощен пред стихията на първоначалното натрупване, лишен от политически разум , социално съзнание и граждански сетива. Индивид, за когото е съвсем нормално един „десен“ министър-председател да покровителства контрабандата, да взривява доверието в банковата система и да се гаври с паметта на жертвите на криминал и престъпления и природни бедствия …

По-страшно от икономическата криза, бедността и безработицата е духовното (само) убийство на нацията, поставящо под съмнение нейното бъдеще за поколения напред. Така, както преди четвърт век Запада спечели информационната борба срещу Изтока най-вече благодарение на предатели отвътре като Горбачов, по същия начин по-нататък беше осъществена мащабна интелектуална и духовна агресия за изтегляне на колективния разум на милиони хора. С помощта на „Петата колона“ от НПО и платените мрежи за влияние. Поне в България всички знаят за какво и за кого става дума, тъй като тези агенти на „цивилизацията“ всекидневно облъчват електората от телевизионния екран, радиоефира и печатните медии.

Най-пагубният резултат от „евроатлантическата“ канонада срещу икономическия, социалния и културния статус на България през изминалия четвърт век е формирането на етнопсихологическия типаж на неграмотния човек. На индивида от виртуалното стадо, който няма потребност от широк и самостоятелен поглед върху света и историята, а поглъща сурогатна храна за бързо смилане, подхвърляна от олигархията и нейните клакьори.

За деформацията на обществения разсъдък допринесе и порочната публична среда с фалшиви партии като „лявата“ БСП, „дясната“ ГЕРБ, „цар“ – републиканец, „демократи“ от ДС, декоративни синдикати и корумпирани медии. Сред целия този буламач от подменени или дегизирани лица и конфигурации обикновеният човек загуби ориентир и се превърна в реквизит на пошлата постановка. Впрочем подобна тенденция се наблюдава на много места след „края на историята“ по Фукуяма и това е най-важната победа на глобалната олигархия.

И все пак хората от Стара Европа не са загубили гражданските си рефлекси. Притъпени без идеологическия антипод на Запада, какъвто бе Източният блок, но все пак живи като последна защита срещу настъплението на капитала.

Вече стана дума за наложената черно-бяла матрица, фиксираща местата на „лошите“ и „добрите“. Точно чрез успеха на тази примитивна схема бе проведена грандиозната операция за пренаписване на историята и преформулиране на ценностите след падането на Берлинската стена. И кампанията до голяма степен успя, защото постигна уравнивиловка на стадно равнище в масовото съзнание. Така, както при социализма повечето хора бяха еднакво „бедни“, по същия начин сега същите поданици на „демокрацията“ са еднакво невежи и готови за манипулация.

Именно тази инвестиция в мрака носи най-висок дивидент на господстващата каста, откъсваща се на светлинно разстояние от онези, които плащат цикличните глобални грабежи, наречени кризи. Даваме ли си сметка, че свръхбогатите никога няма да платят цената за своите престъпления, защото са си отгледали безгласна публика? Доволна, че има автомобил на кредит, таблет и едноседмична почивка в Испания, …

Загубеният или забравен разум на четящите българи от близкото минало е особено необходим в кръстопътни периоди като второто десетилетие на новия век, когато нормалните хора са длъжни да спрат надигащата се фашизоидна олигархия, гримирана с демократична козметика. Дали ще се намерят духовни лидери, способни да формулират един критично-реалистичен ракурс към националната и планетарната съдба?

И да обяснят, че картината в никакъв случай не е черно-бяла. Защото ограничената лична и политическа свобода при комунизма бе съчетана с непостижими социални права, гаранции и шансове за просперитет на „малкия човек“. А дали зад фасадата на „либералната демокрация“ не наднича още по-жесток тоталитаризъм, ограничаващ въздуха на безгласния поданик на контролирания хаос?

Преди 25 години способният човек можеше да се промъкне нагоре по социалната стълба, защото системата не бе династично херметизирана с изключение на най-високия й връх. Например ножицата между масовата заплата в България и месечното възнаграждение на заместник-министър, принадлежащ към номенклатурата, бе 1: 3-200 към 600 лева. Трябва ли да споменавам какви са актуалните съотношения между „дребните риби“ и „големите акули“ и че вилите в Бояна на Политбюро са като къщите за прислугата в именията на новите богаташи?

Вярно е, че преди 10 ноември 1989-а имаше феодален кръг от богопомазани на специален режим в УБО и ресторанта в столичния хотел „Рила“, но това бяха не повече от 500 човека – титулярите плюс семействата. Сред огромното море на реалната СРЕДНА КЛАСА!

И могат ли да се мерят Иван Славков, Янчо Таков, Калин Балев … със стандарта на синчетата, дъщерите и … вдовиците от Мултигруп, ВИС, СИК, на Кюлев,  Фатик, Доктора, Косьо Самоковеца и т.н.? Всичките са от едно котило, но „капитализмът“ на БСП, СДС, НДСВ и ГЕРБ отиде много далеч в своите грехове .

Зрелите общества не живеят по елементарни правила. И са наясно, че социалните предимства на „лявата“ система се изправят срещу пазарните преимущества на „дясната“. За политическите аспекти съм склонен да споря, тъй като т.нар. плурализъм е дъвка за наивници. Помислете дали е възможно състезание на идеи в нашата България, където ГЕРБ има сервирани 100 милиона от държавна субсидия, БСП търгува с носталгия, а ДПС владее една трета от регионите?

Написах тази книга с надеждата, че рано или късно ще се върнем към Разума, който изключва лесните отговори и готовите решения. Иска ми се да вярвам, че новите поколения няма вечно да бъдат пленници на модерната Инквизиция, диктуваща еднополюсен и преднамерен прочит на националния и глобалния живот. В противен случай в обозримо бъдеще отново ще се палят клади и ще се изгарят хора заради тяхната различност. Тъжните примери не са далеч от нас и затова нямаме право на морална ваканция …

София, август 2014 г.

Историята се случва, докато ние си говорим как тя няма да се случи   Leave a comment

Възраждане

Разговор на Христина Христова и Цеца Христова с Костадин Костадинов – председател на „Движение Възраждане“ – в интервю за Мемория

Костадинов Костадин   е роден във Варна. Завършил е Балканистика и Право във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Общински съветник във Варна и директор на Регионален исторически музей – Добрич. Автор на нашумелия Учебник по Родинознание  за деца от 1 до 4 клас, който излезе в края на август 2016 г. и беше разпространен със стотици хиляди копия из цялата страна .

Активно се занмава с дейности, свързани с проблемите на диаспората ни в Молдова, Украйна, Гърция, Румъния, Сърбия, Македония, Албания и други държави.

Автор е на няколко книги и документални филми.

На 2 август 2014 г. със съмишленици от цяла България учредява политическа организация, наречена „Възраждане“, на която е председател. Интервюто ни е ПО повод участието на  „Движение Възраждане“  в предстоящите парламентарни избори на 26 март 2017 г. Партията си поставя за цел да обедини възможно най -много българи , които са разочаровани от политическия елит на страната и търсят негова алтернатива .

– И така, на избори като на избори. Как върви кампанията за вас?

– Върви нормално. Срещаме се с хора всеки ден, говорим с хора всеки ден. Пишем си със хора всеки ден. И като цяло установяваме, че една голяма част от българския народ мисли като нас. Друг е въпросът дали тази голяма част от българския народ ще гласува така, както говори и се възмущава. Защото, за съжаление, голяма част от нашите сънародници се възмущават, но не вярват, че нещо може да се промени. Ето това е голямото предизвикателство, което ние, от „Възраждане“, имаме – да ги накараме да повярват. Най-вече във себе си – че от тях зависи нещо, защото на всички нас ни се обяснява вече повече от четвърт век, че от нас нищо не зависи, че каквото и да правим, нищо не може да се промени. И на второ място, да гласуват доверие на хора, които през годините са доказали какво могат и какво правят, а не на тези, които сега тепърва обещават. Защото аз, като един човек, на който две трети от живота му е минал в обещания, искам да задам един много простичък въпрос: Ако вие сега обещавате, че ще направите нещо, защо не сте го свършили досега и какво ви пречеше досега да го направите? Искам да задам и простичкия въпрос с какво е различна нашата страна днес от вчера, защото до вчера обясняваха как, примерно, заплатите и пенсиите не могат да се увеличават, а в един момент се оказа, че всички са единодушни, че това не е никакъв проблем. И питаме: кое точно се промени? С какво ситуацията в страната – икономическа, политическа, е ПО-различна от тази вчера или онзи ден? Друг е въпросът дали ще получим отговор.

– Каква е реалната и каква е реалистичната цел пред Движение Възраждане на предстоящите парламентарни избори? Двете цели могат ли да съвпаднат помежду си, както и да съвпаднат с твоите очаквания?

– Ние имаме една цел и тя е да възродим България като свободна, независима и просперираща държава. Не знам дали след 1944 г. България е била едно от тези трите неща, или трите наведнъж, но съм сигурен, че в момента не е нито едно от тях. Това е нашата цел. Дали на тези избори или на следващите това нещо се случи не мога да кажа – това зависи единствено от избирателите, от българските граждани. Но в крайна сметка ние излизаме на тези избори със следната идея: когато видиш, че има някакъв проблем, ти трябва да предложиш решение. Така мислим ние. Ние сме млади и активни хора, които не разчитат на държавни постове или на държавни заплати. Всеки един от нас се оправя сам, със собствените си професии, със собствените си възможности. Нито един от нас не се занимава професионално с политика и не се издържаме от политическа дейност. Това, което смятаме, че трябва да се направи, го показваме и се надяваме, че нашият личен пример ще увлече и останалите хора. Защото вариантите пред всеки един от нас като граждани, като хора и българи какви са? Имаме три варианта. Единият: примиряваме се, навеждаме главата и остава единствено и само пасивна съпротива пред телевизора, когато гледаме новините, псуваме, недоволстваме и дотам! Вторият вариант е: отчайваме се, че нещо може да се промени и емигрираме. Третият – мъчим се да променим нещата и се борим. Ние сме избрали третия вариант. И в крайна сметка смятаме, че когато има проблем, той трябва да се решава. Посочваме проблема, посочваме решението и ако българските избиратели ни дадат тази възможност, ще решим проблемите на страната. Това е, простичко казано.

– Хайде да те попитам директно – на фона на емиграцията и безусловната демографска катастрофа в България, считаш ли, че останаха достатъчно мотивирани и образовани хора, притежаващи експертиза, които да обърнат посоката на държавата към Възраждане? (Хр. Хр.)

– Разбира се! Тая мантра, че в България едва ли не е останал само лош материал , че хората не ставали, че били смачкани, че били продажни, робски души, и прочее неща, които вече 20 години слушаме и ни ги набиват ката ден, трябва да престане да се повтаря. Аз познавам страшно много такива хора. Не смятам, че ние сме нещо изключително и при нас е събран цветът на нацията . Напротив, има много качествени хора, има хиляди, десетки хиляди ПО-качествени хора от нас. Големият проблем е, че качествените хора не искат да се занимават с политика .  Защо? Защото в политиката са се настанили хора, които са я превърнали в занимание за една затворена , възпроизвеждаща се каста.  Каста, която както виждаме сега, на тези избори, вече започва да репродуцира свои наследници не само в идеологически , но и в чисто физически смисъл. Децата и внуците на тези, които управляваха преди, и които управляват и днес, вече са на ред да застъпят на мястото на своите бащи , майки, баби и дядовци. Което показва, че България вече се е изродила от демократична в една олигархо -псевдодемократична феодална държава , ако въобще можем да наречем тази наша остатъчна форма на държавност държава .

Възраждане2

България не е държава в момента, тя е територия, тя даже не е и колония. И точно поради тази причина мислещите хора, хората които имат някакъв бизнес и се занимават с производство , тези, които не зависят от т.нар. български политически елит, бягат като дявол от тамян само като чуят споменаването на думата „политика“. Те са наясно, че в България всеки един бизнес и всеки един нормален и самостоятелен човек може да бъде смачкан за отрицателно време от организираната престъпна група , наречена „българска държава“.  Защото това, което в момента имаме като държава, не е държава, а организирана престъпна група, услуги услуги Време на английски От английски която услуги услуги Време сменя своя  Капо  ди тути  капи   (Бос на босовете, ит., Бел.ред.)  Но изпълнителите на средно ниво са едни и същи. И точно поради тази причина у нас се създава впечатлението , че няма качествени хора. Напротив, ИМА! Просто те няма как да бъдат допуснати в управлението на страната . И така се затваря кръгът на отчаянието и безизходицата . Хората – тези, от които реално зависи, защото те са избирателите, казват: „от нас нищо не зависи“ и навеждат глава, а тези пък, които могат да ги поведат, казват: „ама ние и да тръгнем напред, няма никой да ни последва, защото хората не вярват в нищо „. И накрая какво се получава? Остават мафиотите.

– А народът? Има ли той сили и желание за това? Стотици хиляди отново ще гласуват за ГЕРБ. Защо го правят според теб?

– Какво значи „народът“? Няма как да сложим всички българи под един общ знаменател. И аз съм народът, и вие сте народът, и избирателят на ГЕРБ е народът, и избирателят на БСП. За Бога, дори и избирателят на Веселин Марешки (човек, който има няколко дела, но това не се споменава в медиите) е народът. Има българи и българи. Има българи, които действително ще гласуват за тези политически партии, но има и хора, които ще търсят надежда. Слава Богу, те не са малко.

Неслучайно има една поговорка, че е най-тъмно преди зазоряване. Точно когато се случи така, че хората са най-отчаяни и когато очакванията им са до такава степен минимизирани, те са готови да се заловят като удавник за сламка. Дори и най-малкото, което се покаже, дори и най-малката надежда, която проблещука на хоризонта, може да даде начало на пожар, на истинска революция, ако щете.

Ние, от „Възраждане“, започнахме да говорим за участие в изборите в началото на януари . Често казано, влязохме в кампанията с идеята, че сме длъжни да го направим заради това, което ни е събрало, заради нашата кауза – идеята, че България трябва да продължи да съществува като държава .  Защото ако тя продължава да се развива така, след 10 години може да я няма на картата. Бяхме наясно с това, че ще бъде изключително трудно, че трудно ще успеем да съберем 2 500 подписа, необходими за регистрацията. Допускахме, че ще имаме спънки, че може би ще се опитат ЦИК да не ни регистрира , защото имаме доста врагове. Нямахме пари и продължаваме да нямаме пари, а трябваше да се плати депозит от 2 500 лева, което не е малка сума. Бяхме наясно с това, че няма да бъдем допуснати до медии, защото нямаме пари да си платим. Бяхме наясно, че дори и да искат някъде да ни видят хора , например в Петрич, няма как да отидем, защото това коства пари, които нямаме. С много неща бяхме наясно. В крайна сметка си казахме, че, добре, ние сме създали една организация, застанали сме с имената, лицата и делата си и сме длъжни да поемем своята отговорност , пък после каквото сабя покаже.

Какво се получи, обаче, за наша голяма изненада. Ние буквално ден след ден растем. Когато започнахме кампанията за подписите, беше събота, написах едно изречение във Фейсбук, че събираме подписи за регистрация на Възраждане. И знаете ли какво се получи? След три-четири часа, когато пак си отворих компютъра, имах повече от 150 съобщения от хора, които искаха да им изпратим бланки. В следващите два дни ми писаха стотици хора, за седмица получих подписи от хора от цяла България и от целия свят . Получихме подписи от Аржентина, от Казахстан. Един човек ми беше пратил собствения си подпис от Санкт Гален , Швейцария. Беше платил огромна сума в швейцарски франкове за експресна куриерска поръчка , за да може подписът му да пристигне в рамките на 2-3 дни. Беше написал едно трогателно писмо, в което разказваше, че от 2 години живее извън България, че родината му липсва, и понеже не желае гласът му да отиде напразно , иска поне да ни помогне със своя подпис. Събрахме-големи от 5 хиляди подписа и повече от половината дойдоха при нас По този начин – По пощата. Хората си плащаха, за да ни ги изпратят. Когато видях това нещо, аз самият започнах да вярвам, че на тези избори може да се случи нещо действително много , много изненадващо за българската политическа олигархия.

Минчо Христов водач на листата на „Възраждане“ в 25 МИР София и в Пловдив.  Магистър ПО история от Хаванския университет, специализира и преподава в Университета на Сао Пауло, в Колумбийския университет, в Института за изследване на сигурността – Париж. Преподава социология и политология в Техническия университет в София . Автор на десетки научни публикации и две книги в областта на международните отношения , националната сигурност, борбата с корупцията. Независим депутат и заместник-председател на Комисията за борба с корупцията в 40-ото Народно събрание. Заедно със Стела Банкова внася повече от 100 закона – за забрана на такса електромер, премахване на партийната субсидия, за отмяна на депутатския имунитет и отзоваване на депутати , за преизчисление на пенсиите, премахване на доплащането в болниците, ревизия на приватизационните сделки, забрана на застрояването в междублоковите пространства. Водещ на предаването „Премълчани истини“ по телевизия „Евроком“.

Това, което продължава да се случва оттогава, показва, че ние очевидно ще имаме сериозен резултат на тези избори . Първо, във всички онлайн-анкети, в които се споменава „Възраждане“ (защото в повечето са наредени само 4-5 партии), ние сме или на първо, или на второ, или най-много на трето място.  Всекидневно ни пишат хора от всички краища на страната и от чужбина . Очевидно е, че те припознават в нас нещо различно, напук на всички клишета, че когато човек направи нещо добро, то не се вижда, че хората са неблагодарни и непризнателни. Не е така. Има и добри хора, и хора, които не са изгубили надежда, и хора, които ще направят всичко възможно, за да дадат своя принос за началото на една революция в България . Защото такава революция очевидно на нас ни е изключително необходима , ако искаме България да продължи да съществува. Дали ще е мирна – на тези избори, или ще е друга, това зависи само и единствено от българските избиратели.

– Как се прави партия без пари?

– Мога да разкажа как се направи „Възраждане“. През 2014 година бяхме създали един неформален кръг от съмишленици, събирахме се всяка седмица и коментирахме случващото се в страната , от време на време правехме някоя културно-просветна инициатива, изнасяхме лекции ПО училища, почиствахме български военни паметници. Един ден стигнахме до въпроса – добре, всичко това е много хубаво, но с какво променяме ситуацията в страната? Решихме да направим среща на съмишленици от цялата страна в Плиска . Така се получи, и то съвсем случайно, че срещата беше на 15 юни – Видовден. В читалището в Плиска бяхме повече от 100 човека, коментирахме надълго и нашироко цял ден и всички стигнахме до решението , че има два варианта – да направим гражданска организация или политическа партия. В интерес на истината, аз бях против да правим партия, именно защото нямаме пари и възможности. На практика ние сме хора, които се занимават с обществена дейност в свободното си време , всеки един от нас и има своята професия и лични ангажименти . Не сме богати хора, но не сме и хора, които лежат на социални помощи. Но тогава ми казаха: добре де, ако само хленчим и правим това, което правят всички останали, с какво се различаваме от тях? Аз им отговорих с друг въпрос: съгласен съм, а какво правим, когато опитаме и видим, че не можем?  Защото е много страшно, когато някой те разочарова, но е хиляда пъти по-страшно, когато се разочароваш от самия себе си. Когато видиш, че не си успял да направиш това, което си вярвал, че можеш да направиш.  Толкова много българи минаха По нашия път и бяха буквално смачкани . Те бяха или изхвърлени от държавата, или физически ликвидирани за последните 27 години. С 2 милиона българи сме ПО-малко. Тези, които живеят в България, изнемогват. Те нямат усещането за справедливост.

Представяне обновения войнишки паметник в с. Крумово, 31 юли 2016

Взехме решение да учредим организация ПО Закона за политическите партии. На 2 август същата година, Илинден – друга знакова дата – отново в Плиска, направихме учредителен конгрес. Адвокатите в нашата организация и ръководството поеха всички разноски по регистрацията, направиха всичко доброволно, всеки един си плащаше сам пътя до Плиска и обратно. На практика цялото създаване на политическата организация не ни костваше и една стотинка. Така стават нещата, когато се правят според учебниците по политология, а не с мощна рекламна кампания от самото начало в някой столичен МОЛ или когато те дават всеки Божи ден ПО телевизията и буквално течеш от телевизора. Ние направихме нещата по правилата, очевидно е, че можем. Въпросът е докъде ще стигнем, това вече зависи само и единствено от българския избирател. Съдбата на България е в ръцете на самите българи, няма какво да се лъжем. Въпреки че България не е независима държава, ако ние пожелаем, можем да станем такава. От нас зависи. От нас!

– Значи не е нужно да те питам дали си наивник? Защото от едната страна сте вие, от другата са олигарсите и техните партии. Медиите също са техни. На практика ти излизаш с един учебник ПО Родинознание срещу целия информационен мейнстрийм. (Ц. Хр.)

– Да, обаче какво се оказа? Като излязох с учебника ПО Родинознание, за който въобще не очаквах, че ще предизвика такъв резултат, само за малко повече от месец беше изтеглен над 400 хиляди пъти само от моя блог. И сигурно има още няколкостотин хиляди тегления от най -различни места в интернет , където е качен – аз съм го дал за свободно теглене. На практика почти няма човек в България, който да не е чувал за този учебник, което мен ме изненада страшно много. А това не е станало със съдействието на големите национални медии , даже напротив, въпреки тях и въпреки тяхното оглушително мълчание.

На следващо място, искам да дам един любим пример от историята. Преди малко споменах, че най-тъмно е преди зазоряване. През 1761 г., ПО време на Седемгодишната война, руските войски за първи път превземат Берлин. Малко известен факт е, но руснаците са превземали Берлин не само ПО време на Втората световна война . Пруският крал тогава – един от най-големите военачалници и просветени монарси в Европа – Фридрих Втори, остава с една много малка военна част и ПО -малко от 5 хиляди души войници. Окъсани, одрипавели и гладни, те са преследвани от руската армия, която на практика завзема цяла Прусия. Фридрих бяга от руските войски, преследван като диво животно – тогава руската императрица Елисавета е поръчала на нейния военачалник Фермор да й докара Фридрих в клетка . Фридрих обаче отказва да се предаде и тогава тя му пише едно писмо , в което казва любезно:  „Ваше Величество, вие изгубихте войната, нима не сте го разбрал Време е да прекратите безсмисленото кръвопролитие и да се предадете ?“.  Той й отвръща в същия любезен стил:  „Ваше Величество, разбира се, че съм загубил войната, и точно поради тази причина няма да се предам „.

Ние в момента се намираме в абсолютно същата ситуация. Нашата страна е загубена, България не е независима държава, не я управляваме ние, виждаме, че вотът на хората непрекъснато се подменя. Какво можем да направим? Да вдигнем ръце и да кажем „Предаваме се!“? Не, няма да го направим! Знаете ли как свършва историята на Фридрих? Няколко седмици след като си разменят тази любезна епистоларна кореспонденция, императрица Елисавета внезапно умира, на нейно място идва племенникът й Петър Трети, който е изключителен германофил. Той веднага дава заповед за изтегляне на руските войски от Прусия, извинява се на Фридрих, дори му плаща контрибуция и Фридрих на практика получава държавата и столицата си, без да е спечелил войната.

Така че, в крайна сметка човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му, това е стара истина. Същото нещо важи и за държавите. Няма големи и малки държави, има големи и малки държавници. Ние, от „Възраждане“, мечтаем България да е независима, просперираща и свободна държава. Мечтаем ние, българите, да решаваме съдбата си – не американското посолство, не Брюксел, не Вашингтон. 45 години бяхме сателит на Съветския съюз, сега не искаме да сме сателит на Европейския съюз . Искаме равноправно отношение, партньорство, а не подчинение.

– Кое те отличава от казионните партии, наричащи себе си „патриоти“?

– Тях „патриоти“ ги наричат думите, нас – делата. Те могат да се нарекат и космонавти, и водолази, и ако хората им вярват, че са такива, действително ще бъдат възприемани като такива. Дали обаче са такива, говорят не думите, а делата. Защото те управляваха 2 години и половина заедно с ГЕРБ, АБВ и Реформаторския блок, беше От част който партията на английски английски Касим Дал и Корман Исмаилов, сега ръководена от Орхан Исмаилов, който пък беше зам.-министър на отбраната кабинет до кабинет с зам. – министъра от квотата на т.нар.Патриотичен фронт Димитър Кюмюрджиев. Ето това е разликата. Не е достатъчно да се биеш в гърдите и да казваш , че си патриот, нужно е и да го докажеш. Това се доказва всеки Божи ден, това е дело, а не състояние на духа.

– Много ми е интересно какво мислиш за Корнелия Нинова. Не може да й се отрече, че тя е различният лидер на левицата – борбена е, артикулира радикално най-горещите проблеми, за които другите мълчат, привлече хора с висок обществен рейтинг. Мислиш ли, че БСП с новия си лидер може да бъде реален генератор на промяна? (Хр. Хр.)

– Не, не смятам. Защото в отгледания, охранения български политически елит няма как да се роди революционер отвътре. Няма такъв случай. Не само в България, а и в световната практика. Защото радикалната иновация винаги идва отвън, не отвътре. Революцията винаги се получава отвън, не отвътре. Дори, ако щете, и нашата национална революция е дошла, след като българските революционери от Гюргевския комитет се събират във Влашко навръх Коледа през 1875 година и след това идват в България. За наше голямо съжаление, тъй като се оказва, че вътре на територията на страната много трудно може да се подбуди революция.

За мен няма разлика между БСП и ГЕРБ. И със съжаление виждам, че действията на президента Радев, който беше излъчен с подкрепата на БСП, въпреки голямата надежда, която много българи му възложиха за някаква голяма, кардинална промяна в поведението, външния облик на българската държавност и политика, не се оправдават.

– Може още да не е „загрял“.

– Всъщност, Радев имаше много бърза проверка – веднага след като влезе в своите правомощия, той назначи кабинет. Видяхме какви хора сложи в този кабинет – една част от тях са започнали своята политическа кариера и са назначавани в правителство на Плевнелиев. Е, каква е разликата? Да не говорим за старите кадри на НДСВ. И това нещо го казвам с тъга и разочарование, защото все пак Радев е човек извън политическия елит. Но май се оказва, че нищо случайно няма у нас. Дори и тези, които приемаме като външни, май се оказва, че просто са държани в сянка като някакъв резерв, докато дойде моментът да бъдат активирани.

– Този въпрос за Корнелия Нинова не ти го зададох случайно, мисля за времето след изборите, защото е почти сигурно, че или БСП, или ГЕРБ ще правят коалиционен кабинет, или поне ще се опитат да направят.

– Само че ние заявяваме категорично, че ако влезем в парламента, коалиции няма да правим с никого. С никого! Ще направим всичко необходимо, за да можем да управляваме държавата сами. Влезем ли в парламента, това, което мога да ви кажа е, че след това ще спечелим следващите избори. Не защото ние сме нещо изключително, уникално и неповторимо – има много българи като нас, слава Богу! Простичката причина е в това, че никога в парламента не е имало такова присъствие и ако българите ни гласуват това доверие, те много бързо ще го видят. В крайна сметка ние не можем да си позволим да ги лъжем. Единственото нещо, което имаме като наш актив, е доброто ни име и делата, които сме свършили досега. Ние нямаме клиентела от фирми, не разполагаме с богати спонсори и просто ПО тази причина не можем да си позволим да лъжем избирателите си, защото разочарованието ще бъде огромно и шамарът върху нас ще бъде страшен.

Откриване на ремонтираната Братската Могила до с. Паскалево, 11 април 2016

– Поемате По най-трудния път.

– Това не е най-трудният път, това е класическият път. Това е пътят на сблъсък на идеи и личности , а не сблъсък на портфейли и сенчести мафиотски кръгове , на медии, платени от други олигарси.  Неслучайно избягват дебат с нас. Дори и там, където присъстваме под някаква форма – основно в БНТ, тъй като държавната телевизия все пак има някакви задължения към непарламентарните партии – ние участваме с други непарламентарни партии, които, да кажем, имат доста голям дефицит на идеи, програми и платформи. Така че основният сблъсък липсва. Но, спокойно, ако избирателите ни дадат тази възможност, много бързо ще се види кой кой е.

– Ще имате ли наблюдатели в секциите?

– Ще имаме, където можем да упълномощим наши доброволци, защото пари не можем да плащаме на никого. Който от нашите симпатизанти пожелае, може да бъде наш застъпник и наблюдател, но на доброволни начала.  Може би ще имаме в няколко хиляди секции. Между другото, засипани сме от обаждания. Всеки ден ни пишат хора, включително и от Западна Европа.

– Очакваш ли да има опити за фалшификации на изборите?

– Защо опити? Те ще бъдат фалшифицирани, аз нямам никакво съмнение за това. Защо в последния момент отпадна машинното гласуване? Въпросът е само в мащаба на тези фалшификации. Да видим докъде ще стигнат.

Банкова Стела  Народен представител в 39-то и 40-то народно събрание. Завършва българска филология, а ПО професия е преподавател. Вносител на множество закони в Народното събрание като независим депутат . Водач на листата на „Движение Възраждане“ в Плевен.

– Как ще коментираш скандала с турския социален министър, който агитира за ДОСТ и участието на турския посланик Гьокче в предизборен клип на партията на Местан?

– Ние вече го коментирахме – смятаме, трябва ЧЕ турският посланик Да бъде обявен СА  персона нон грата,  а коалиция ДОСТ трябва да бъде извадена от участие в изборите .

Винаги Турция се е месила в българските избори, това е общоизвестна, публична тайна. Но за първи път го прави толкова явно и демонстративно . Какво показва това? Показва, че времето ни изтича. Показва, че Турция не ни уважава, че вече няма дори и елементарна „кумова срама“.  То е ясно, че ние сме турски сателит, ясно е, че България се държи като турски вилает, а не като самостоятелна държава. Щом турският президент може да звънне на българския премиер посреднощ и той да стане да му козирува и да му отговаря , коментирайки въпрос, който даже не е вътрешнополитически, а, забележете – вътрешнопартийна свада! Откъде-накъде? Е как ще ни уважават и как няма да се намесват ?

Когато бях на 18 години, влязох в една организация, която си мислех, че е патриотична. За съжаление се оказа, че не е патриотична, малко късно го разбрах. Мислех си и се надявах един ден България да се обедини с Македония , после с течение на времето започнах да имам малко ПО -реалистични мечти – поне България да си запази настоящите граници.  Сега вече мечтите ми са поне да запазим държавата под някаква форма , разбирате ли за каква деградация говорим? Поне да запазим нещо от държавата, защото тя изчезва пред очите ни!

Много пъти съм си задавал въпроса – добре, през 14в. българите не са ли виждали какво се случва, как може да допуснат такова нещо? Турците, които тогава се не повече от 80-100 хиляди души народ, само че половината от тях са въоръжена сила, как могат да пречупят една държава, която е на 700 години, ЗД онова време и която е населявана от 3-4 милиона души – една от най-гъсто населените държави в Европа е покорена от няколко десетки хиляди анадолски пришълци ! Как тогава българите не са го видели? Ами ето, сега задавам същия въпрос – не виждаме ли какво се случва сега? И тогава не са вярвали, че нещо такова ще се случи. Ама как така ще падне България? Глупости, няма да стане това нещо!  Накрая свикват, почват да си казват другото – ние нищо не можем да променим, турците са Божие наказание. И какво се случва – вместо голяма въоръжена съпротива, се появява исихазмът. Едно движение, което е религиозно, насочено към самовглъбяване. Мъжете масово започват да бягат към манастирите. Вместо да се бият с нашествениците, те отиват да се изолират в килии, откъсват се от реалността, даже отказват да разговарят с хора и се вглъбяват в себе си . И какво става накрая? Турците ги изколват всичките.

Нещо подобно се случва и сега с нас. Вече минахме през фазата „ама това няма как да стане“.  Ако си говорехме преди 10-15 години, че ще я докараме дотук, всеки щеше да каже – това няма как да стане! Да върнем още малко лентата назад – 89-та година на 9 ноември, ако някой беше тръгнал да обяснява как Тодор Живков ще падне , пак щяха да кажат – глупости, няма как да стане! Съветският съюз ще се разпадне – тая държава, от която трепери целият свят, ще изчезне от картата – няма как да стане, абсурд! В Югославия ще избухне война и ще се колят брат брата и съсед със съседа , и то години наред, в тази държава, която беше най-проспериращата на Балканския полуостров – не, не, няма как да стане, абсурд! Американците ще бомбардират Белград – няма как да стане това! Ще обесят Саддам Хюсеин – разбира се, че няма как да стане, това са пълни глупости!

Историята се случва, докато ние си говорим как тя няма да се случи .  Същото нещо се случва и в момента. Аз и ние от „Възраждане“ казваме: България умира. Ако не се случи нещо радикално, до 10 години нас няма да ни има на картата.  И сега лека-полека вече влизаме в следващата фаза, която е последната предсмъртна фаза от агонията – „каквото и да направим, нищо не може да се промени“! Ама то нищо не може да се промени, ама то от нас нищо не зависи. Кой каза, бе? Казва го човекът, от който всичко зависи! Ако така мислите – да, така ще стане. Но ако не мислите така, ще стане точно обратното. Ето това е голямото предизвикателство, което ние трябва да преодолеем.  Ние във „Възраждане“ имахме тази вътрешна дискусия и вътрешна дилема. И аз съм я имал, и е нормално. В крайна сметка ние не сме наивници, виждаме срещу какво се изправяме. Ние сме Давид срещу Голиат. Прашка срещу тежка картечница. Обаче какво да правим? Другият вариант е да седим вкъщи. И рано или късно пак ще дойде нашият ред .

Има една друга приказка, от времето на Илинденското въстание. Знаете ли какво пише във възванието на въстаниците накрая – „… и хиляди пъти По-добре, братя, ужасен край, отколкото ужаси без край!“.  Ние трябва да направим необходимото, пък да става каквото ще. Един ден може България да я загубим. Аз обаче, моите съмишленици, ще можем да застанем пред децата си с гордо вдигнати глави и да кажем – мъчихме се, борихме се, бихме се, набиха ни, но поне сме се борили. Не сме седели в къщи, не сме хленчили, не сме се оплаквали, не сме подсмърчали и не сме чакали някой друг да дойде да ни спаси . Това е положението.

– Относно геополитическата ситуация, която пряко ни касае – онзи ден четирима европейски лидери начело с Меркел си признаха, че ЕС се движи на различни скорости и легитимираха официално този курс. Ще ти призная, че за мен това беше изявление на четири политически трупа. Но какво мислиш ти за връзката България-ЕС и как виждаш самата Европа – все пак тя не е само ЕС. Време й ли е за Възраждане? И способни ли са на това европейските народи? (Хр. Хр.)

Първо, ние от „Възраждане“ гледаме на Европа като на цивилизация и култура, а не като на политическа организация. Когато някой започне да говори как сме влезли в Европа, много се дразня, защото ние никога не сме излизали от там. На практика ние създадохме европейската цивилизация, защото тя има два клона и източният й клон, славяновизантийският, както го нарича Арнолд Тойнби – един от бащите на световната медиавистика и културология, е създаден от нас. Да не забравяме, че двама български светци, заедно с един ирландски светец, са съпокровители на цяла Европа! Така че Европа е цивилизация, към която ние принадлежим и която е наша! Която ние сме създавали! Тя е и наше дете, и наше творчество! Поради тази причина не трябва да се гледа толкова тесногръдо, като отъждествяването на Европа с тази или онази политическа организация.

Наскоро ми попаднаха едни вестници от лятото на 1941-ва година. Знаете ли какви са заглавията?  „Армиите на Обединена Европа маршируват към Москва!“  Този израз Обединена Европа не е нещо ново, много пъти се е случвало. Обединена Европа и друг път е марширувала към Москва – през 1812-та година. И резултатът беше същият, като през1941-ва.

Ние смятаме, че нашето членство в Европейския съюз към настоящия момент , под тази форма на нашето членство и на ЕС , е абсолютно вредна за страната.  Защото България не е равноправен член – на книга е, но на практика не е, а и това неравноправие, както казахте, официално се формализира. Второ, ние не възприемаме ЕС като място, където да ставаме донори . Ако ние нямаме интерес от членство в тази организация , трябва да я напуснем. И ние задаваме този въпрос – защо, когато влязохме в ЕС, както и в НАТО, не беше проведен референдум за това, както би било редно?  Във всяка една европейска държава това беше направено. Има европейски държави, в които два пъти са се провеждали референдуми за членство и съответно два пъти народът казва „Не!“. Няма значение резултатът, дори и да е с 99 процента „за“, поне тогава знаем, че сме си взели решението самостоятелно, а не някой друг вместо нас.  Не някой министър със странна фамилия, който плаче, когато се вдига флага на България в някаква военна централа в Брюксел , да обяснява после, че ние сме си изпълнили националния идеал, като сме влезли в НАТО и ЕС.  Не! Това е само средство за постигане на националния идеал .  Ако това средство не ни върши работа, захвърляме го и продължаваме напред. Че ние допреди 27 години бяхме в друга икономическа и в друга военна организация . Не ни свършиха работа – отидохме в друга. Ако и тази не ни свърши – продължаваме напред. Над всичко трябва да е българският национален интерес.  Какво пише на сградата на британския парламент, на парламента на държавата, която напусна Европейския съюз? „Британските Интереси -. Над всичко Нямаме вечни приятели, имаме вечни интереси“.  Това е. И е очевидно, че британските интереси в един момент изискваха страната да напусне ЕС и те го направиха . Но те не са единствените, които го говорят. Ако Марин льо Пен спечели във Франция, за което ние се надяваме да стане, бъдете сигурни, че и Франция ще напусне. Какво правим тогава? Нали знаете този виц – че накрая в ЕС ще остане само България, защото няма да можем да покрием критериите за излизане .

Така че смятаме за необходимо и наложително реформирането на Европейския съюз , ако иска да продължи да съществува. Задължително да се свика референдум в България, защото пък може хората да мислят нещо друго. В крайна сметка ние трябва да дадем глас на народа , както го направиха всички европейски държави. Това е европейската практика, нали много се кълнем в тази мантра?

И на последно място, трябва да направим необходимото, за да спасим Европа като култура и като цивилизация , защото тя загива пред очите ни.  Процесът в България не е изолирано явление, за съжаление. Виждаме какво се случва в държави, които някога бяха стожера на европейската цивилизация, а в момента приличат на някакви бедни покрайнини на Мала Азия или на Близкия Изток . Германия, Франция, Испания, Италия – деградацията е пълна. И неслучайно там партии, които говорят като нас, вървят напред. Защото и техните народи очевидно имат нужда от Възраждане , и техните държави имат нужда от свобода. В крайна сметка, както казва един съвременен политолог, напълно независими държави в света като цяло няма.  Всички са зависими в една или друга степен от световния глобален капитал .

– Кажи позицията си за Македония. Свидетели сме на безпрецедентен натиск от страна на Запада и в частност на ЕС за вграждане на проалбански партии в правителството. Нашите политици мълчат и се снишават, както винаги.

И за това имаме позиция, която изразихме, но никой не я отрази. Това, което мислим, е че този натиск е недопустим. Между другото, тези така наречени европейски държави (защото в случая те не защитават европейския интерес), ПО никакъв начин не са си променили политиката от времето , да кажем, на Априлското въстание. Какво се случва тогава, да върнем малко лентата 141 години назад. През 1876 година в Цариград се свиква Цариградската посланическа конференция, която трябва да уреди статута на България след Априлското въстание . Какво се случва там? Взема се решение да се създаде автономна българска държава . Но тъй като българите са много, територията е голяма, се казва – не, няма да е една, ще бъдат две. И няма да ги наречем държави, а вилаети. В проекта на решение от Цариградската конференция се създават два автономни вилаета – източен и западен. Обаче дори и това се вижда много на възвишените европейци и казват така : „Ще дадем право на населението във всеки един кантон , което има над 20 процента на местна почва, да ползва своя собствен език като официален“. Сега да превъртим лентата напред и да видим какво пише в Охридското споразумение от 2001 г., с което се сложи край на войната в Македония , която нашите братя спечелиха, но европейците ги накараха да подпишат договор, все едно са я загубили. Абсолютно същото нещо пише – кантонизация и в общините, в които има повече от 20 процента друго население (албанци, сърби, турци), техният език да стане официален.  Нищо не се е променило! Тези хора имам чувството, че само сменят датите по документите.

Същото нещо е и сега. Ние смятаме категорично, че не трябва да се допуска чуждо вмешателство в Македония .  Защото официализирането на присъствието на албански партии е много сериозен прецедент . Знаете ли какво следва всъщност от това нещо? Представете си следното: утре същите тези държави, само че посланиците им в София, идват и казват – ами вижте сега, демографските реалности са такива, трябва да имате минимум една турска и една циганска партия в управлението на страната , за да има мир. Това нещо ще ни се случи и на нас ! Даже, ако погледнем реално, на практика го има вече от 93-та година, когато за първи път ДПС започна да управлява страната с мандат на Любен Беров , след това 97-ма година, когато в служебния кабинет на Софиянски за първи път получиха и участие в правителството – имаха зам.-министър на земеделието Хасан Али, после първата коалиция с НДСВ през 2001-ва година, след това Тройната коалиция 2005-2009 година, след това 2009 – 2013 г. – Първият кабинет на ГЕРБ, който беше с изключително големи реверанси към ДПС – всички техни активисти бяха оставени ПО места, тоест, неформална коалиция. После отново Орешарски – коалиция БСП-ДПС, след него вторият кабинет на ГЕРБ, който включи друга турска партия в управлението – партията на Касим Дал. Сега предстои да видим какво ще стане, но истината е, че от години сме в такъв режим. Само дето не е толкова официализиран като в Македония .

Така че ние сме абсолютно против. В Македония живеят милион и половина българи. Да не забравяме, че Македония е още ПО-деградирала държава от нас. Какво ще се случи при един разпад на Македония? Албанските части ще отидат към Албания, добре, а останалите? Ще дойдат към България ли? Друг път! Ще отидат към Сърбия. Защото сърбите са другият враг на албанците. И те, водени от стария си юго-инстинкт и юго-рефлекс, който се култивира вече 27 години и при тях (защото сърбите не са изпускали юздите там нито за минута), просто ще се върнат обратно там, без да имат нищо общо със сърбите. Ще се върнат обратно при тези, които ги откъснаха от българската нация, докато нашата държава междувременно спи. Не, тя не спи, тя престъпно бездейства.

Затова искаме съд и наказание за държавните престъпници, които ни управляваха през последните 27 години. И не само ние, много хора искат народен съд.

– Костадине, искрено желаем успех на Движение „Възрждане“! Предполагаме, че същото ти пожелават и голяма част от читателите на Мемория. Обещаваме си едно интервю след изборите, независимо какъв е резултатът.

– И аз ви благодаря.

Докъде либералният капитализъм доведе България за 25 години?   Leave a comment

Проф. д.ик.н. димитър ИВАНОВ

В навечерието сме на нов световен ред – многополюсен. Той ще замени либералния капитализъм и съответстващата му демокрация, които успяха през 1989-1991 г. да надделеят над съветския модел на социализъм и да обявят света окончателно и безвъзвратно за еднополюсен.

Главните ценности и ориентири на този световен ред, провъзгласен за „края на историята“, станаха неограничаваните от държавата частна собственост и лична свобода.

Много бързо и двете бяха взети на въоръжение от най-безскрупулните и лицемерни представители на олигархичното мислене, които за 2-3 десетилетия успяха да ликвидират философията и морала на социалното, да демонтират социалната държава, и въобще всяка държава, издигайки в култ глобализацията на материалното ,

Законът и моралът бяха прекроени ПО техен тертип, националните елити бяха заменени от послушни креатури, финансирани и хранени с трохи от олигархията. Лидерите, чиито държави отказваха да се денационализират и превърнат в суровинен източник и неограничен пазар за либералните стоки и услуги, бяха сваляни от власт, затваряни, убивани, въз основа единствено на нелепи твърдения и обвинения.

Но както всяка лъжа, изградена на основата на насилие и манипулации глобалният неолиберализъм изчерпа жизнения си цикъл и приближава леталния си изход. Дори Кисинджър и Бжежински призовават новия американски президент Доналд Тръмп за отказ от еднополюсното мислене и зачитане интересите на различните цивилизационни полюси в света. Най-вече на Русия и Китай!

Какво потвърждение намират тези констатации на българска почва?

В изпълнение на „Вашингтонският консенсус“, доминиращият англосаксонски неолиберализъм забрани в България всичко, което е различно от него – независимо дали е било успешно преди Десети ноември 1989 г. или не.

С решение на Народното събрание, наречено „Закон“, без да притежава атрибутите на такъв нормативен акт, беше обявен за престъпен „политическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г.“. Този „закон“ не държи сметка, че през посочения период на новата си история България е била конституционна и международно призната държава, членувала е в ООН и други световни организации, поддържала е двустранни дипломатически, икономически и културни връзки с всички „велики сили“ в двете половини на света, разделен от „желязна завеса“, постигнала е необикновено високи достижения в социално-икономическото и духовното си развитие, била е 6-а космическа страна, наречена е „Държава на духа“.

Излъчила е учени, артисти и стортисти на световно ниво, позната е с най-изявените си синове и дъщери По четирите краища на планетата.

Тъжното е, че този „закон“ не само разчиства сметките на новите кариеристи с естествените елити, създадени от българската държава, за да работят за нейното възвисяване, но и отнема възможността младите поколения да се учат от миналото и от натрупания практически опит (а и от допуснатите грешки).

И още нещо – скудоумието и липсата на морал в обществото са толкова разпространени, че са обладали дори политическите наследници на обявения за престъпен „режим“, чиито представители в парламента, президентството и политическите партии са се примирили с тази историческа несправедливост.

Нещо повече – 16 години след приемането на „закона“, той е допълнен с изискването прието в парламента през ноември м. г. да се премахнат „надписи, паметници, символи, лозунги, създадени през комунистическия режим в негова възхвала“.

Освен явно недемократичния характер на този „пещерен антикомунизъм“, добре е да се видят реалните факти на „комунистическия режим“ и да се сравнят статистическите показатели с днешна дата. Това би могло да се направи за всеки икономически отрасъл и социална или духовна сфера, но поради липса на простарнство ще посочим мястото към днешна дата на България сред 138 държави в света по 12 показатели.

Данните са достоверни, източникът не подлежи на съмнение – Доклад на Световния икономически форум, провеждан ежегодно в Давос – Швейцария:

– По независимост на съда България от 108-о място през 2010 г. пада на 116-о място през 2015 г .;

– ПО защита на интелектуалната собственост – от 109-о на 117-о;

– По субективизъм на решенията на държавната администрация – от 110-о на 122-о;

– По прозрачност на политиката на държавата – от 118-о на 120-ро;

– По законовата рамка при уреждането на спорове – остава на 116-о;

– По ефективност на законите при оспорване на правилата – от 105-о на 114-о.

Или осреднено и с някои други показатели, българските държавни институции са в групата на най-изостаналите в света – на 97-о място.

Ако се спрем на икономическите условия, в които живеем, ще установим, че:

– По инфраструктура сме на 70-о място;

– По макроикономическа среда – 42-ро;

– По здравеопазване – 57-о;

– По образование – 56-о;

– По добри търговски практики – 57-о;

– По ефективност на трудовия пазар – 54-то;

– По развитие на финансовия пазар – 59-о;

– По пазарен капацитет – 65-о;

– По степен на пазарно развитие – 79-о;

– По иновации – 65-о.

В противовес на позициите на България в съвременния еднополюсен свят са данните за нашето място в света за един друг 30-годишен период: 1960-1990 г. Според доклад на индекс Human Developwent (HDI) България е била на 27 място в света – в Клуба на „45-те най-високо развити държави в света“.

По показателя „най-незначителни разлики между пет прослойки на населението“ е заемала 1-во място в света през 1960 г., 1965 г., 1968-1972 г. и 1974-1976 г. – Или Общо 10 пъти.

Ако през 1990 г. България е била на 27-о място, ЗД Индекса за човешко развитие, то през 2015 г. тя е на 58-о място – т. е. регистрира отстъпление от 31 позиции.

Въпреки прокламирания неолиберален капитализъм и съответстващата му обществена демокрация, българският частен капитал, възникнал след разграбването на държавната собственост от времето 1944-1989 г. не е допринесъл с нищо за подобряването на икономическите параметри на страната и обществото ни.

Нещо повече – този капитал постепенно и неминуемо прераства в наднационален, губи обществената си полезност и обслужва единствено притежателя си – чуждестранните инвеститори.

Свидетелство за тази констатация са данните на Световната банка за неравенството между различните ПО приходи групи от населението на България:

– През 1990 г. – Най-богатите 20% са били 3,25 по-богати от най-бедните 20%;

– През 2015 г. 20% най-богати са 7 пъти по-богати от 20% най-бедни;

– През 2015 г. 25% от българите живеят под прага на бедността, т. е. над 1,6 млн. от 7,2-милионното население.

В България все ПО-често – медии, социологически проучвания, статистика – говорят за икономически, но и културен геноцид. Той се провежда, както явно – чрез икономически закони и поднормативни актове, правещи богатите още ПО-богати и увеличаващи броя на наследствено бедните слоеве, но и прикрито – чрез косвена икономическа, информационна и друга политика.

Чрез политическа демагогия и лидерска хамелеонщина на програмно-партийно равнище въздействат върху демотивирания и обезверен електорат. Доказателство за последната констатация са приличащите си като две капки вода предизборни платформи на основните партии и сходното, агресивно и лицемерно поведение на партийните водачи.

Нито една програма и нито един лидер не поставят открито и целенасочено въпроса за смяна на основните принципи на системата на либералния капитализъм, защото се е провалил и продължава да носи бедност, война и деморализация на света. Това е лоша новина, но ще има и добри – светът се променя и нищо не може да спре тази промяна.

Европа е една голяма лъжа.   Leave a comment

Панко Анчев е български литературовед, литературен критик, публицист, историк и философ.

Да разобличим лъжата и да не участваме повече в нея!

Всяка лъжа е безнравствена и е грях, защото подвежда и съблазнява нуждаещия се, ощетения, безпомощния и чистосърдечния, като го кара да върши неща, които иначе не би си позволил. Този, който лъже, върши грях, но и този, който доверчиво я приема без да мисли и преценява и не й се съпротивлява, едва ли заслужава похвали и награда. Защото става част от нея и може да подведе други като него.

Европа – това е неолибералното изкушение, което не само примамва с блясъка на външния си вид и с богатствата, които си присвоява, но и агресивният съблазнител на нуждаещите се от закрила, утеха и помощ бедни и слаби народи. Може би не народите, а техните водачи и управници, готови на всякакво съучастие с изкусителя, за да получат от него като награда трохите от богатата му трапеза. Стига, разбира се, да поведат след себе си жадните и гладните.

През цялата втора половина на миналия век Европа не се умори да поучава и убеждава народите от Източна Европа, а заедно с тях и нас българите, че живеят в лъжа и затова са бедни, изолирани, лишени от свободата, която при нея е в изобилие; че ги очаква, за да излее върху тях рога на изобилието. Откажете се от вашия свят, пееха нейните сладкогласни сирени, защото е беден и ви потиска, лишава ви от плодовете на цивилизацията, ограничава личния ви избор, мачка ви в центрофугата на идеологията, замъглява съзнанието ви и ви обрича да нямате бъдеще. На вас не ви дават да пътувате, да се срещате с хора от света, а ние го кръстосваме от единия до другия край и никой не ни спира. При нас е щастието, радостите, вдъхновението, справедливостта. Ако се откажете от себе си, ние ще ви помагаме, ще развием икономиките ви, ще ви даваме пари, за да живеете като нас. Ето ви бананите, луксозните коли, пълните магазини. Откажете се и елате …

Народите от Източна Европа, понеже бяха с отворени очи и не запушваха ушите си, за да не слушат изкусителните сирени, повярваха на думите, защото наистина техният свят не им даваше свобода и богатство, и се отказаха от идеологията, илюзиите, ограниченията му. Отказаха се от себе си, от историята и традициите си и дори си внушиха, че правят нов цивилизационен избор, за да влязат в „общия дом“ и заживеят от тук насетне и завинаги с всички други заедно и свободно. За да бъде тяхно изливащото се от рога на изобилието.

Да се откажеш от себе си изглеждаше лесно и безобидно, щом даром ще получиш всичко, което мечтаеш, и ще се сдобиеш със свободата да пътуваш и вършиш, каквото пожелаеш. Но всъщност значеше, колкото и да не бе за вярване, и колкото идеолозите и пропагандистите да го обличаха в примамливи и красиви думи, че се задължаваш да затвориш заводите и фабриките, да изхвърлиш на улицата като безработни стотици хиляди хора, да опустошиш земята и се откажеш да произвеждаш, а само да внасяш; да разбиеш образованието и културата, защото не били „европейски“; да превърнеш здравето в стока и да лишиш от грижи и лекарства болните и страдащите; да изхвърлиш от живота пенсионерите и бедните. И още: да вържеш ръцете на органите на сигурността и правото, да разоръжиш и ликвидираш армията, да се откажеш от отечеството и рода си; от морала и националното съзнание, от езика и вярата.

И когато народите направиха всичко това, та дори и повече, им рекоха в очите: оправяйте се сами. Не ви искаме, защото не умеете да работите, прекалено сте обременени с миналото, постоянно мърморите, недоволствате, хленчите и ни пречите да вървим напред.

Няма защо повече да се лъжем: това е наградата, която неолиберализмът връчва на сляпо вярващите в него; на тези, които го слушат и угоднически и вдъхновено вървят ПО неговия път! Ако разумът на изкушените не бе тогава толкова замъглен и ако не бяха забравили уроците на историята, щяха да знаят, че неолиберализмът излива не рог на изобилието, а още и още несправедливост, мизерия, разруха, човеконенавист, безбожие, икономическа изостаналост и смърт. Това всъщност ни е обещавала Европа и с това ни е залъгвала с хлевоустите й „европейски ценности“, „толерантност“, „европейска цивилизация“, „общ европейски дом“, „предприемчивост“, „свободен избор“, „реформи“ …

Българите също повярваха и тръгнаха, подведени от Европа и неолиберализма, но тях ги подтикваха и водеха конкретни хора, партии, идеологии. Сега, когато сме на прага на ново време, което ще трябва да лекува душевните и материалните рани и да преодолява духовната и материалната разруха на неолиберализма, е необходимо всичките те да бъдат посочени и назовани. Не за да им отмъщаваме, а за да запомним и от тук насетне да не забравяме от къде идва злото, но и кой го носи, кои са думите, с които го нарича и маскира като добро.

Необходимо е да осъзнаем голямата лъжа, която ни въведе в безизходицата и под чиито сладки приказки и песни разрушихме нацията, езика, държавата си. Нека разобличим лъжата и измамата на тази безчовечна идеология и безнравствена политическа практика, наречена неолиберализъм, въплътена в илюзията „Европа“. Защото ако не я осъзнаем и разобличим, ще продължим да й служим.

Колкото ПО-скоро се освободим от нея, толкова ПО-малко поражения ще завещаем на бъдещето.