Архив на автор

Професор Иво Христов за 2 юни   Leave a comment

 

 

Advertisements

Posted 02.06.2017 by vemiplast in Без категория

Проклятието на прехода   Leave a comment

Филолози за „Макдоналдс“ в пещерата на дивия капитализъм …

 

Изтеглете книгата

Една анкета показа как почти половината от запитаните между 18 и 25 години смятат, че животът в България е бил по-добър преди 10 ноември 1989-а ?! На пръв поглед това е странна позиция в контекста на тоталното зомбиране на обществото в полза на новите „ценности“. Очевидно обаче младежите са научили нещо от своите родители и са направили сравнение с настоящето.

Всичките безспорни постижения на демокрацията, като политически плурализъм, свобода на личната инициатива, словото и движението, отиват на вятъра, след като мнозинството от населението живее по-лошо и по-кратко. В тази насока фактите са убийствени. Докато преди 10 ноември 1989-а близо 80 на сто от българите определяха жизнения си стандарт като „добър“, то по-нататък същият процент се срина към социалното дъно.

Ако стъпим на изходната точка за висшата ценност на човешкия живот , то какво излиза? За 25 години „демокрация“ средната продължителност на „земния път“ у нас падна с близо десетилетие. Очевидно не от добро. ТОВА СЕ с Наред върнаха забравени болести КАТО  туберкулозата и детския паралич, увеличи се смъртността при новородените. И така нацията се стопи до 6,5 милиона (без емигрантите) спрямо близо 9 милиона четвърт век по-рано.

Колкото и да иронизират Теорията на конспирацията, в крайна сметка излиза, че планът „Ран-Ът“ на Андрей Луканов и наднационалните „масонски ложи“ е направлявал процесите на Прехода. Логическата верига може да бъде проследена и конкретизирана чрез българската социална трагедия.

В нашата страна, където отдавна нямаше бедни и гладни, а безработицата бе останала само в учебниците, изведнъж се върна призракът на мизерията от стиховете на Христо Смирненски. Преобръщането на историческите и моралните пластове се извърши в рекордно кратки срокове. Интелектуалци и обществени говорители, водени от генетично присъщия си слугинаж пред силните на деня, започнаха да втълпяват на мнозинството, че то е обречено да бъде „втора класа“ и обслужващ персонал за богоизбраните.

Пропагандираният в продължение на 45 години социален модел на „общонародна собственост“ и „равенство, независимо от произхода“ и бе сменен с огледалната постановка за „умните преуспяващи“ „непълноценните изоставащи“. И така българите заживяха с директивата, че животът преди е бил неестествена утопия / уравнивиловка, докато истината е в Закона на джунглата, легитимиращ правото на силния. Без значение откъде идва неговата мощ …

За съжаление, съвременникът се оказа лесен за манипулиране и мнозина възприеха на драго сърце формулата на пещерния капитализъм, разделяща хората на различни категории. Не според качествата, а според адаптацията им към „правилата“ на криминалната джунгла. И така срещу фасадна демокрация и право на свободна ангария и проституция зад граница не малко сънародници заживяха с нагласата, че едни могат да бъдат нереално богати, а други – незаслужено бедни.

Този масов мазохизъм бе стимулиран от всички медийни „културни“ и политически процедури за промиване на обществения разум. Беше подготвена среда, завладяна от фолка и агресивната простащина. Абсолютно целенасочено рупорите на новия „елит“ изваяха социалния модел, съчетаващ чертите на откровени престъпници от ВИС, босовете на СИК, Иво Карамански, Самоковеца и други подобни „звезди“ от ъндърграунда. А на Олимп бе възкачен „лейтенантът“ от зората на бухалките Бойко Борисов …

Нима е случайно, че в дневния ред на обществото бяха разположени мутри, проститутки, гейове, бандити и клоуни от всички възможни бардаци? Това бе стратегията на „евроатлантизма“ зомбиране на електората, който трябваше да бъде хранен с повече зрелища и по-малко хляб. И така на телевизионно-битово ниво суперменът на Стефан Данаилов от сериала „На всеки километър“ отстъпи място на Азис, Кондьо, Криско, Багата, Куката и Златките.

А какво се случваше с живота на българина покрай целия умело режисиран панаир на простащината и парвенющината ? Най-напред „малкият човек“ от реалната средна класа до 10 ноември 1989-а загуби основната си придобивка – социалната сигурност от казармата до пенсията. Този, който получаваше средно 200-300 лева на месец при народни цени и пазаруваше „Лада“ и „Москвич“ за по 5-6 плюс тристаен ХИЛЯДИ  артамент за 10-15 бона на изплащане в ДСК, изведнъж се оказа изправен пред ненаситната власт на дивия kапитализъм.

Жестокият икономически и социален разпад принуди мнозинството от българите да живее в кошмар между тока и парното

 

Криминалната приватизация и покушението срещу селското стопанство изхвърлиха стотици хиляди на удицата. Към тях се прибавиха и излишните в армията и МВР- Унищожената оръжейна промишленост също изплю лош човешки мтериал „. По-нататък планът Ран-Ът „ликвидира 90 процента от българската икономика по отрасли и превърна голяма част от страната в гробница.

Последователното обезкостяване на стопанския организъм доведе до това, че в началото на XXI в. България заприлича на мръсна и безнадеждна феодална колония от 50-те години на предишното столетие. На мястото на една средноразвита, съвсем прилична държава, търгуваща на високи обороти с ФРГ, Италия, Франция, Япония, Близкия изток …

Заговорът за превръщането на страната в граничен буфер на Европа срещу исляма постигна пълен успех. За тази геополитическа конспирация бе необходима декласирана, маргинализирана и фрустрирана, т.е. -комплексирана нация, изнасяща на Запад евтина работна ръка и жива плът вместо електрокари, цигари и електроенергия. И без никакви шансове за малкия и средния бизнес – база на гражданското общество, срещу монопола на вътрешните групировки и външните „инвеститори“ …

Достатъчно е да се разходите из Пловдив, втория град на България, за да разберете докъде е стигнала разрухата. Там, където преди две десетилетия работеха десетки модерни предприятия, а културата бе пуснала корен във всекидневието на хората, сега виреят само кръчми и куфарна търговия а ла „Капалъ чарши“. Да не говорим за други, още по-пропаднали региони …

Средните поколения изгубиха не само работа, но и надежда – не дай боже, да се окажеш излишен на 50 години! Но не само тази възраст е рискова. Безработицата вече посреща младите на другия ден след абитуриентския бал или абсолвентската вечер. Както гласи един крилат градски лаф – университетите произвеждат филолози за … „Макдоналдс“.

А пенсионерите, извън едрите реститути, се превърнаха в тъжен символ на мизерията. И без баналния пример с кофите за боклук, с което свикнахме като част от „пазарния пейзаж на родината. ВЪЗРАСТ трябва Да Третата оцелява в края на английски земния Си път СЪС социалистически доходи срещу  капиталистически с цени … 

Не е далеч от реалността ширещото се твърдение, че напоследък у нас се провежда гласна „евтаназия“ на тежко болни или проблемни стари хора, натоварващи дефицитния бюджет и Здравната каса ?! Може би звучи абсурдно, но не и за жертвите на корумпираното здравеопазване превърнато в амбулантна търговия след безкрайните „пазарни реформи“.

Няма защо да бягаме от жестоката истина, зад която наднича планът за обезлюдяване, обезличаване, дезинтегриране и маргинализиране на неудобната България! Нищо чудно политиката на глобалистичните центрове към нашата страна да е функция от конкретен план за прекрояване на границите в Източна Европа така, както по-рано се случи с бивша Югославия. А дали няма нещо вярно и в мълвата, че планът „Ран -Ът ни е сложил демографска рамка от 5 милиона! Ако е така, целта на операцията е близо.

Като резултат от разпада на икономическата и социалната тъкан на държавата се появи и новият типаж на „модерния българин, манипулиран според матрицата на“ либералния пазар „. Зомбиран, мозъчно полиран, нивелиран, безгласен и безпомощен пред стихията на първоначалното натрупване, лишен от политически разум , социално съзнание и граждански сетива. Индивид, за когото е съвсем нормално един „десен“ министър-председател да покровителства контрабандата, да взривява доверието в банковата система и да се гаври с паметта на жертвите на криминал и престъпления и природни бедствия …

По-страшно от икономическата криза, бедността и безработицата е духовното (само) убийство на нацията, поставящо под съмнение нейното бъдеще за поколения напред. Така, както преди четвърт век Запада спечели информационната борба срещу Изтока най-вече благодарение на предатели отвътре като Горбачов, по същия начин по-нататък беше осъществена мащабна интелектуална и духовна агресия за изтегляне на колективния разум на милиони хора. С помощта на „Петата колона“ от НПО и платените мрежи за влияние. Поне в България всички знаят за какво и за кого става дума, тъй като тези агенти на „цивилизацията“ всекидневно облъчват електората от телевизионния екран, радиоефира и печатните медии.

Най-пагубният резултат от „евроатлантическата“ канонада срещу икономическия, социалния и културния статус на България през изминалия четвърт век е формирането на етнопсихологическия типаж на неграмотния човек. На индивида от виртуалното стадо, който няма потребност от широк и самостоятелен поглед върху света и историята, а поглъща сурогатна храна за бързо смилане, подхвърляна от олигархията и нейните клакьори.

За деформацията на обществения разсъдък допринесе и порочната публична среда с фалшиви партии като „лявата“ БСП, „дясната“ ГЕРБ, „цар“ – републиканец, „демократи“ от ДС, декоративни синдикати и корумпирани медии. Сред целия този буламач от подменени или дегизирани лица и конфигурации обикновеният човек загуби ориентир и се превърна в реквизит на пошлата постановка. Впрочем подобна тенденция се наблюдава на много места след „края на историята“ по Фукуяма и това е най-важната победа на глобалната олигархия.

И все пак хората от Стара Европа не са загубили гражданските си рефлекси. Притъпени без идеологическия антипод на Запада, какъвто бе Източният блок, но все пак живи като последна защита срещу настъплението на капитала.

Вече стана дума за наложената черно-бяла матрица, фиксираща местата на „лошите“ и „добрите“. Точно чрез успеха на тази примитивна схема бе проведена грандиозната операция за пренаписване на историята и преформулиране на ценностите след падането на Берлинската стена. И кампанията до голяма степен успя, защото постигна уравнивиловка на стадно равнище в масовото съзнание. Така, както при социализма повечето хора бяха еднакво „бедни“, по същия начин сега същите поданици на „демокрацията“ са еднакво невежи и готови за манипулация.

Именно тази инвестиция в мрака носи най-висок дивидент на господстващата каста, откъсваща се на светлинно разстояние от онези, които плащат цикличните глобални грабежи, наречени кризи. Даваме ли си сметка, че свръхбогатите никога няма да платят цената за своите престъпления, защото са си отгледали безгласна публика? Доволна, че има автомобил на кредит, таблет и едноседмична почивка в Испания, …

Загубеният или забравен разум на четящите българи от близкото минало е особено необходим в кръстопътни периоди като второто десетилетие на новия век, когато нормалните хора са длъжни да спрат надигащата се фашизоидна олигархия, гримирана с демократична козметика. Дали ще се намерят духовни лидери, способни да формулират един критично-реалистичен ракурс към националната и планетарната съдба?

И да обяснят, че картината в никакъв случай не е черно-бяла. Защото ограничената лична и политическа свобода при комунизма бе съчетана с непостижими социални права, гаранции и шансове за просперитет на „малкия човек“. А дали зад фасадата на „либералната демокрация“ не наднича още по-жесток тоталитаризъм, ограничаващ въздуха на безгласния поданик на контролирания хаос?

Преди 25 години способният човек можеше да се промъкне нагоре по социалната стълба, защото системата не бе династично херметизирана с изключение на най-високия й връх. Например ножицата между масовата заплата в България и месечното възнаграждение на заместник-министър, принадлежащ към номенклатурата, бе 1: 3-200 към 600 лева. Трябва ли да споменавам какви са актуалните съотношения между „дребните риби“ и „големите акули“ и че вилите в Бояна на Политбюро са като къщите за прислугата в именията на новите богаташи?

Вярно е, че преди 10 ноември 1989-а имаше феодален кръг от богопомазани на специален режим в УБО и ресторанта в столичния хотел „Рила“, но това бяха не повече от 500 човека – титулярите плюс семействата. Сред огромното море на реалната СРЕДНА КЛАСА!

И могат ли да се мерят Иван Славков, Янчо Таков, Калин Балев … със стандарта на синчетата, дъщерите и … вдовиците от Мултигруп, ВИС, СИК, на Кюлев,  Фатик, Доктора, Косьо Самоковеца и т.н.? Всичките са от едно котило, но „капитализмът“ на БСП, СДС, НДСВ и ГЕРБ отиде много далеч в своите грехове .

Зрелите общества не живеят по елементарни правила. И са наясно, че социалните предимства на „лявата“ система се изправят срещу пазарните преимущества на „дясната“. За политическите аспекти съм склонен да споря, тъй като т.нар. плурализъм е дъвка за наивници. Помислете дали е възможно състезание на идеи в нашата България, където ГЕРБ има сервирани 100 милиона от държавна субсидия, БСП търгува с носталгия, а ДПС владее една трета от регионите?

Написах тази книга с надеждата, че рано или късно ще се върнем към Разума, който изключва лесните отговори и готовите решения. Иска ми се да вярвам, че новите поколения няма вечно да бъдат пленници на модерната Инквизиция, диктуваща еднополюсен и преднамерен прочит на националния и глобалния живот. В противен случай в обозримо бъдеще отново ще се палят клади и ще се изгарят хора заради тяхната различност. Тъжните примери не са далеч от нас и затова нямаме право на морална ваканция …

София, август 2014 г.

Историята се случва, докато ние си говорим как тя няма да се случи   Leave a comment

Възраждане

Разговор на Христина Христова и Цеца Христова с Костадин Костадинов – председател на „Движение Възраждане“ – в интервю за Мемория

Костадинов Костадин   е роден във Варна. Завършил е Балканистика и Право във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Общински съветник във Варна и директор на Регионален исторически музей – Добрич. Автор на нашумелия Учебник по Родинознание  за деца от 1 до 4 клас, който излезе в края на август 2016 г. и беше разпространен със стотици хиляди копия из цялата страна .

Активно се занмава с дейности, свързани с проблемите на диаспората ни в Молдова, Украйна, Гърция, Румъния, Сърбия, Македония, Албания и други държави.

Автор е на няколко книги и документални филми.

На 2 август 2014 г. със съмишленици от цяла България учредява политическа организация, наречена „Възраждане“, на която е председател. Интервюто ни е ПО повод участието на  „Движение Възраждане“  в предстоящите парламентарни избори на 26 март 2017 г. Партията си поставя за цел да обедини възможно най -много българи , които са разочаровани от политическия елит на страната и търсят негова алтернатива .

– И така, на избори като на избори. Как върви кампанията за вас?

– Върви нормално. Срещаме се с хора всеки ден, говорим с хора всеки ден. Пишем си със хора всеки ден. И като цяло установяваме, че една голяма част от българския народ мисли като нас. Друг е въпросът дали тази голяма част от българския народ ще гласува така, както говори и се възмущава. Защото, за съжаление, голяма част от нашите сънародници се възмущават, но не вярват, че нещо може да се промени. Ето това е голямото предизвикателство, което ние, от „Възраждане“, имаме – да ги накараме да повярват. Най-вече във себе си – че от тях зависи нещо, защото на всички нас ни се обяснява вече повече от четвърт век, че от нас нищо не зависи, че каквото и да правим, нищо не може да се промени. И на второ място, да гласуват доверие на хора, които през годините са доказали какво могат и какво правят, а не на тези, които сега тепърва обещават. Защото аз, като един човек, на който две трети от живота му е минал в обещания, искам да задам един много простичък въпрос: Ако вие сега обещавате, че ще направите нещо, защо не сте го свършили досега и какво ви пречеше досега да го направите? Искам да задам и простичкия въпрос с какво е различна нашата страна днес от вчера, защото до вчера обясняваха как, примерно, заплатите и пенсиите не могат да се увеличават, а в един момент се оказа, че всички са единодушни, че това не е никакъв проблем. И питаме: кое точно се промени? С какво ситуацията в страната – икономическа, политическа, е ПО-различна от тази вчера или онзи ден? Друг е въпросът дали ще получим отговор.

– Каква е реалната и каква е реалистичната цел пред Движение Възраждане на предстоящите парламентарни избори? Двете цели могат ли да съвпаднат помежду си, както и да съвпаднат с твоите очаквания?

– Ние имаме една цел и тя е да възродим България като свободна, независима и просперираща държава. Не знам дали след 1944 г. България е била едно от тези трите неща, или трите наведнъж, но съм сигурен, че в момента не е нито едно от тях. Това е нашата цел. Дали на тези избори или на следващите това нещо се случи не мога да кажа – това зависи единствено от избирателите, от българските граждани. Но в крайна сметка ние излизаме на тези избори със следната идея: когато видиш, че има някакъв проблем, ти трябва да предложиш решение. Така мислим ние. Ние сме млади и активни хора, които не разчитат на държавни постове или на държавни заплати. Всеки един от нас се оправя сам, със собствените си професии, със собствените си възможности. Нито един от нас не се занимава професионално с политика и не се издържаме от политическа дейност. Това, което смятаме, че трябва да се направи, го показваме и се надяваме, че нашият личен пример ще увлече и останалите хора. Защото вариантите пред всеки един от нас като граждани, като хора и българи какви са? Имаме три варианта. Единият: примиряваме се, навеждаме главата и остава единствено и само пасивна съпротива пред телевизора, когато гледаме новините, псуваме, недоволстваме и дотам! Вторият вариант е: отчайваме се, че нещо може да се промени и емигрираме. Третият – мъчим се да променим нещата и се борим. Ние сме избрали третия вариант. И в крайна сметка смятаме, че когато има проблем, той трябва да се решава. Посочваме проблема, посочваме решението и ако българските избиратели ни дадат тази възможност, ще решим проблемите на страната. Това е, простичко казано.

– Хайде да те попитам директно – на фона на емиграцията и безусловната демографска катастрофа в България, считаш ли, че останаха достатъчно мотивирани и образовани хора, притежаващи експертиза, които да обърнат посоката на държавата към Възраждане? (Хр. Хр.)

– Разбира се! Тая мантра, че в България едва ли не е останал само лош материал , че хората не ставали, че били смачкани, че били продажни, робски души, и прочее неща, които вече 20 години слушаме и ни ги набиват ката ден, трябва да престане да се повтаря. Аз познавам страшно много такива хора. Не смятам, че ние сме нещо изключително и при нас е събран цветът на нацията . Напротив, има много качествени хора, има хиляди, десетки хиляди ПО-качествени хора от нас. Големият проблем е, че качествените хора не искат да се занимават с политика .  Защо? Защото в политиката са се настанили хора, които са я превърнали в занимание за една затворена , възпроизвеждаща се каста.  Каста, която както виждаме сега, на тези избори, вече започва да репродуцира свои наследници не само в идеологически , но и в чисто физически смисъл. Децата и внуците на тези, които управляваха преди, и които управляват и днес, вече са на ред да застъпят на мястото на своите бащи , майки, баби и дядовци. Което показва, че България вече се е изродила от демократична в една олигархо -псевдодемократична феодална държава , ако въобще можем да наречем тази наша остатъчна форма на държавност държава .

Възраждане2

България не е държава в момента, тя е територия, тя даже не е и колония. И точно поради тази причина мислещите хора, хората които имат някакъв бизнес и се занимават с производство , тези, които не зависят от т.нар. български политически елит, бягат като дявол от тамян само като чуят споменаването на думата „политика“. Те са наясно, че в България всеки един бизнес и всеки един нормален и самостоятелен човек може да бъде смачкан за отрицателно време от организираната престъпна група , наречена „българска държава“.  Защото това, което в момента имаме като държава, не е държава, а организирана престъпна група, услуги услуги Време на английски От английски която услуги услуги Време сменя своя  Капо  ди тути  капи   (Бос на босовете, ит., Бел.ред.)  Но изпълнителите на средно ниво са едни и същи. И точно поради тази причина у нас се създава впечатлението , че няма качествени хора. Напротив, ИМА! Просто те няма как да бъдат допуснати в управлението на страната . И така се затваря кръгът на отчаянието и безизходицата . Хората – тези, от които реално зависи, защото те са избирателите, казват: „от нас нищо не зависи“ и навеждат глава, а тези пък, които могат да ги поведат, казват: „ама ние и да тръгнем напред, няма никой да ни последва, защото хората не вярват в нищо „. И накрая какво се получава? Остават мафиотите.

– А народът? Има ли той сили и желание за това? Стотици хиляди отново ще гласуват за ГЕРБ. Защо го правят според теб?

– Какво значи „народът“? Няма как да сложим всички българи под един общ знаменател. И аз съм народът, и вие сте народът, и избирателят на ГЕРБ е народът, и избирателят на БСП. За Бога, дори и избирателят на Веселин Марешки (човек, който има няколко дела, но това не се споменава в медиите) е народът. Има българи и българи. Има българи, които действително ще гласуват за тези политически партии, но има и хора, които ще търсят надежда. Слава Богу, те не са малко.

Неслучайно има една поговорка, че е най-тъмно преди зазоряване. Точно когато се случи така, че хората са най-отчаяни и когато очакванията им са до такава степен минимизирани, те са готови да се заловят като удавник за сламка. Дори и най-малкото, което се покаже, дори и най-малката надежда, която проблещука на хоризонта, може да даде начало на пожар, на истинска революция, ако щете.

Ние, от „Възраждане“, започнахме да говорим за участие в изборите в началото на януари . Често казано, влязохме в кампанията с идеята, че сме длъжни да го направим заради това, което ни е събрало, заради нашата кауза – идеята, че България трябва да продължи да съществува като държава .  Защото ако тя продължава да се развива така, след 10 години може да я няма на картата. Бяхме наясно с това, че ще бъде изключително трудно, че трудно ще успеем да съберем 2 500 подписа, необходими за регистрацията. Допускахме, че ще имаме спънки, че може би ще се опитат ЦИК да не ни регистрира , защото имаме доста врагове. Нямахме пари и продължаваме да нямаме пари, а трябваше да се плати депозит от 2 500 лева, което не е малка сума. Бяхме наясно с това, че няма да бъдем допуснати до медии, защото нямаме пари да си платим. Бяхме наясно, че дори и да искат някъде да ни видят хора , например в Петрич, няма как да отидем, защото това коства пари, които нямаме. С много неща бяхме наясно. В крайна сметка си казахме, че, добре, ние сме създали една организация, застанали сме с имената, лицата и делата си и сме длъжни да поемем своята отговорност , пък после каквото сабя покаже.

Какво се получи, обаче, за наша голяма изненада. Ние буквално ден след ден растем. Когато започнахме кампанията за подписите, беше събота, написах едно изречение във Фейсбук, че събираме подписи за регистрация на Възраждане. И знаете ли какво се получи? След три-четири часа, когато пак си отворих компютъра, имах повече от 150 съобщения от хора, които искаха да им изпратим бланки. В следващите два дни ми писаха стотици хора, за седмица получих подписи от хора от цяла България и от целия свят . Получихме подписи от Аржентина, от Казахстан. Един човек ми беше пратил собствения си подпис от Санкт Гален , Швейцария. Беше платил огромна сума в швейцарски франкове за експресна куриерска поръчка , за да може подписът му да пристигне в рамките на 2-3 дни. Беше написал едно трогателно писмо, в което разказваше, че от 2 години живее извън България, че родината му липсва, и понеже не желае гласът му да отиде напразно , иска поне да ни помогне със своя подпис. Събрахме-големи от 5 хиляди подписа и повече от половината дойдоха при нас По този начин – По пощата. Хората си плащаха, за да ни ги изпратят. Когато видях това нещо, аз самият започнах да вярвам, че на тези избори може да се случи нещо действително много , много изненадващо за българската политическа олигархия.

Минчо Христов водач на листата на „Възраждане“ в 25 МИР София и в Пловдив.  Магистър ПО история от Хаванския университет, специализира и преподава в Университета на Сао Пауло, в Колумбийския университет, в Института за изследване на сигурността – Париж. Преподава социология и политология в Техническия университет в София . Автор на десетки научни публикации и две книги в областта на международните отношения , националната сигурност, борбата с корупцията. Независим депутат и заместник-председател на Комисията за борба с корупцията в 40-ото Народно събрание. Заедно със Стела Банкова внася повече от 100 закона – за забрана на такса електромер, премахване на партийната субсидия, за отмяна на депутатския имунитет и отзоваване на депутати , за преизчисление на пенсиите, премахване на доплащането в болниците, ревизия на приватизационните сделки, забрана на застрояването в междублоковите пространства. Водещ на предаването „Премълчани истини“ по телевизия „Евроком“.

Това, което продължава да се случва оттогава, показва, че ние очевидно ще имаме сериозен резултат на тези избори . Първо, във всички онлайн-анкети, в които се споменава „Възраждане“ (защото в повечето са наредени само 4-5 партии), ние сме или на първо, или на второ, или най-много на трето място.  Всекидневно ни пишат хора от всички краища на страната и от чужбина . Очевидно е, че те припознават в нас нещо различно, напук на всички клишета, че когато човек направи нещо добро, то не се вижда, че хората са неблагодарни и непризнателни. Не е така. Има и добри хора, и хора, които не са изгубили надежда, и хора, които ще направят всичко възможно, за да дадат своя принос за началото на една революция в България . Защото такава революция очевидно на нас ни е изключително необходима , ако искаме България да продължи да съществува. Дали ще е мирна – на тези избори, или ще е друга, това зависи само и единствено от българските избиратели.

– Как се прави партия без пари?

– Мога да разкажа как се направи „Възраждане“. През 2014 година бяхме създали един неформален кръг от съмишленици, събирахме се всяка седмица и коментирахме случващото се в страната , от време на време правехме някоя културно-просветна инициатива, изнасяхме лекции ПО училища, почиствахме български военни паметници. Един ден стигнахме до въпроса – добре, всичко това е много хубаво, но с какво променяме ситуацията в страната? Решихме да направим среща на съмишленици от цялата страна в Плиска . Така се получи, и то съвсем случайно, че срещата беше на 15 юни – Видовден. В читалището в Плиска бяхме повече от 100 човека, коментирахме надълго и нашироко цял ден и всички стигнахме до решението , че има два варианта – да направим гражданска организация или политическа партия. В интерес на истината, аз бях против да правим партия, именно защото нямаме пари и възможности. На практика ние сме хора, които се занимават с обществена дейност в свободното си време , всеки един от нас и има своята професия и лични ангажименти . Не сме богати хора, но не сме и хора, които лежат на социални помощи. Но тогава ми казаха: добре де, ако само хленчим и правим това, което правят всички останали, с какво се различаваме от тях? Аз им отговорих с друг въпрос: съгласен съм, а какво правим, когато опитаме и видим, че не можем?  Защото е много страшно, когато някой те разочарова, но е хиляда пъти по-страшно, когато се разочароваш от самия себе си. Когато видиш, че не си успял да направиш това, което си вярвал, че можеш да направиш.  Толкова много българи минаха По нашия път и бяха буквално смачкани . Те бяха или изхвърлени от държавата, или физически ликвидирани за последните 27 години. С 2 милиона българи сме ПО-малко. Тези, които живеят в България, изнемогват. Те нямат усещането за справедливост.

Представяне обновения войнишки паметник в с. Крумово, 31 юли 2016

Взехме решение да учредим организация ПО Закона за политическите партии. На 2 август същата година, Илинден – друга знакова дата – отново в Плиска, направихме учредителен конгрес. Адвокатите в нашата организация и ръководството поеха всички разноски по регистрацията, направиха всичко доброволно, всеки един си плащаше сам пътя до Плиска и обратно. На практика цялото създаване на политическата организация не ни костваше и една стотинка. Така стават нещата, когато се правят според учебниците по политология, а не с мощна рекламна кампания от самото начало в някой столичен МОЛ или когато те дават всеки Божи ден ПО телевизията и буквално течеш от телевизора. Ние направихме нещата по правилата, очевидно е, че можем. Въпросът е докъде ще стигнем, това вече зависи само и единствено от българския избирател. Съдбата на България е в ръцете на самите българи, няма какво да се лъжем. Въпреки че България не е независима държава, ако ние пожелаем, можем да станем такава. От нас зависи. От нас!

– Значи не е нужно да те питам дали си наивник? Защото от едната страна сте вие, от другата са олигарсите и техните партии. Медиите също са техни. На практика ти излизаш с един учебник ПО Родинознание срещу целия информационен мейнстрийм. (Ц. Хр.)

– Да, обаче какво се оказа? Като излязох с учебника ПО Родинознание, за който въобще не очаквах, че ще предизвика такъв резултат, само за малко повече от месец беше изтеглен над 400 хиляди пъти само от моя блог. И сигурно има още няколкостотин хиляди тегления от най -различни места в интернет , където е качен – аз съм го дал за свободно теглене. На практика почти няма човек в България, който да не е чувал за този учебник, което мен ме изненада страшно много. А това не е станало със съдействието на големите национални медии , даже напротив, въпреки тях и въпреки тяхното оглушително мълчание.

На следващо място, искам да дам един любим пример от историята. Преди малко споменах, че най-тъмно е преди зазоряване. През 1761 г., ПО време на Седемгодишната война, руските войски за първи път превземат Берлин. Малко известен факт е, но руснаците са превземали Берлин не само ПО време на Втората световна война . Пруският крал тогава – един от най-големите военачалници и просветени монарси в Европа – Фридрих Втори, остава с една много малка военна част и ПО -малко от 5 хиляди души войници. Окъсани, одрипавели и гладни, те са преследвани от руската армия, която на практика завзема цяла Прусия. Фридрих бяга от руските войски, преследван като диво животно – тогава руската императрица Елисавета е поръчала на нейния военачалник Фермор да й докара Фридрих в клетка . Фридрих обаче отказва да се предаде и тогава тя му пише едно писмо , в което казва любезно:  „Ваше Величество, вие изгубихте войната, нима не сте го разбрал Време е да прекратите безсмисленото кръвопролитие и да се предадете ?“.  Той й отвръща в същия любезен стил:  „Ваше Величество, разбира се, че съм загубил войната, и точно поради тази причина няма да се предам „.

Ние в момента се намираме в абсолютно същата ситуация. Нашата страна е загубена, България не е независима държава, не я управляваме ние, виждаме, че вотът на хората непрекъснато се подменя. Какво можем да направим? Да вдигнем ръце и да кажем „Предаваме се!“? Не, няма да го направим! Знаете ли как свършва историята на Фридрих? Няколко седмици след като си разменят тази любезна епистоларна кореспонденция, императрица Елисавета внезапно умира, на нейно място идва племенникът й Петър Трети, който е изключителен германофил. Той веднага дава заповед за изтегляне на руските войски от Прусия, извинява се на Фридрих, дори му плаща контрибуция и Фридрих на практика получава държавата и столицата си, без да е спечелил войната.

Така че, в крайна сметка човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му, това е стара истина. Същото нещо важи и за държавите. Няма големи и малки държави, има големи и малки държавници. Ние, от „Възраждане“, мечтаем България да е независима, просперираща и свободна държава. Мечтаем ние, българите, да решаваме съдбата си – не американското посолство, не Брюксел, не Вашингтон. 45 години бяхме сателит на Съветския съюз, сега не искаме да сме сателит на Европейския съюз . Искаме равноправно отношение, партньорство, а не подчинение.

– Кое те отличава от казионните партии, наричащи себе си „патриоти“?

– Тях „патриоти“ ги наричат думите, нас – делата. Те могат да се нарекат и космонавти, и водолази, и ако хората им вярват, че са такива, действително ще бъдат възприемани като такива. Дали обаче са такива, говорят не думите, а делата. Защото те управляваха 2 години и половина заедно с ГЕРБ, АБВ и Реформаторския блок, беше От част който партията на английски английски Касим Дал и Корман Исмаилов, сега ръководена от Орхан Исмаилов, който пък беше зам.-министър на отбраната кабинет до кабинет с зам. – министъра от квотата на т.нар.Патриотичен фронт Димитър Кюмюрджиев. Ето това е разликата. Не е достатъчно да се биеш в гърдите и да казваш , че си патриот, нужно е и да го докажеш. Това се доказва всеки Божи ден, това е дело, а не състояние на духа.

– Много ми е интересно какво мислиш за Корнелия Нинова. Не може да й се отрече, че тя е различният лидер на левицата – борбена е, артикулира радикално най-горещите проблеми, за които другите мълчат, привлече хора с висок обществен рейтинг. Мислиш ли, че БСП с новия си лидер може да бъде реален генератор на промяна? (Хр. Хр.)

– Не, не смятам. Защото в отгледания, охранения български политически елит няма как да се роди революционер отвътре. Няма такъв случай. Не само в България, а и в световната практика. Защото радикалната иновация винаги идва отвън, не отвътре. Революцията винаги се получава отвън, не отвътре. Дори, ако щете, и нашата национална революция е дошла, след като българските революционери от Гюргевския комитет се събират във Влашко навръх Коледа през 1875 година и след това идват в България. За наше голямо съжаление, тъй като се оказва, че вътре на територията на страната много трудно може да се подбуди революция.

За мен няма разлика между БСП и ГЕРБ. И със съжаление виждам, че действията на президента Радев, който беше излъчен с подкрепата на БСП, въпреки голямата надежда, която много българи му възложиха за някаква голяма, кардинална промяна в поведението, външния облик на българската държавност и политика, не се оправдават.

– Може още да не е „загрял“.

– Всъщност, Радев имаше много бърза проверка – веднага след като влезе в своите правомощия, той назначи кабинет. Видяхме какви хора сложи в този кабинет – една част от тях са започнали своята политическа кариера и са назначавани в правителство на Плевнелиев. Е, каква е разликата? Да не говорим за старите кадри на НДСВ. И това нещо го казвам с тъга и разочарование, защото все пак Радев е човек извън политическия елит. Но май се оказва, че нищо случайно няма у нас. Дори и тези, които приемаме като външни, май се оказва, че просто са държани в сянка като някакъв резерв, докато дойде моментът да бъдат активирани.

– Този въпрос за Корнелия Нинова не ти го зададох случайно, мисля за времето след изборите, защото е почти сигурно, че или БСП, или ГЕРБ ще правят коалиционен кабинет, или поне ще се опитат да направят.

– Само че ние заявяваме категорично, че ако влезем в парламента, коалиции няма да правим с никого. С никого! Ще направим всичко необходимо, за да можем да управляваме държавата сами. Влезем ли в парламента, това, което мога да ви кажа е, че след това ще спечелим следващите избори. Не защото ние сме нещо изключително, уникално и неповторимо – има много българи като нас, слава Богу! Простичката причина е в това, че никога в парламента не е имало такова присъствие и ако българите ни гласуват това доверие, те много бързо ще го видят. В крайна сметка ние не можем да си позволим да ги лъжем. Единственото нещо, което имаме като наш актив, е доброто ни име и делата, които сме свършили досега. Ние нямаме клиентела от фирми, не разполагаме с богати спонсори и просто ПО тази причина не можем да си позволим да лъжем избирателите си, защото разочарованието ще бъде огромно и шамарът върху нас ще бъде страшен.

Откриване на ремонтираната Братската Могила до с. Паскалево, 11 април 2016

– Поемате По най-трудния път.

– Това не е най-трудният път, това е класическият път. Това е пътят на сблъсък на идеи и личности , а не сблъсък на портфейли и сенчести мафиотски кръгове , на медии, платени от други олигарси.  Неслучайно избягват дебат с нас. Дори и там, където присъстваме под някаква форма – основно в БНТ, тъй като държавната телевизия все пак има някакви задължения към непарламентарните партии – ние участваме с други непарламентарни партии, които, да кажем, имат доста голям дефицит на идеи, програми и платформи. Така че основният сблъсък липсва. Но, спокойно, ако избирателите ни дадат тази възможност, много бързо ще се види кой кой е.

– Ще имате ли наблюдатели в секциите?

– Ще имаме, където можем да упълномощим наши доброволци, защото пари не можем да плащаме на никого. Който от нашите симпатизанти пожелае, може да бъде наш застъпник и наблюдател, но на доброволни начала.  Може би ще имаме в няколко хиляди секции. Между другото, засипани сме от обаждания. Всеки ден ни пишат хора, включително и от Западна Европа.

– Очакваш ли да има опити за фалшификации на изборите?

– Защо опити? Те ще бъдат фалшифицирани, аз нямам никакво съмнение за това. Защо в последния момент отпадна машинното гласуване? Въпросът е само в мащаба на тези фалшификации. Да видим докъде ще стигнат.

Банкова Стела  Народен представител в 39-то и 40-то народно събрание. Завършва българска филология, а ПО професия е преподавател. Вносител на множество закони в Народното събрание като независим депутат . Водач на листата на „Движение Възраждане“ в Плевен.

– Как ще коментираш скандала с турския социален министър, който агитира за ДОСТ и участието на турския посланик Гьокче в предизборен клип на партията на Местан?

– Ние вече го коментирахме – смятаме, трябва ЧЕ турският посланик Да бъде обявен СА  персона нон грата,  а коалиция ДОСТ трябва да бъде извадена от участие в изборите .

Винаги Турция се е месила в българските избори, това е общоизвестна, публична тайна. Но за първи път го прави толкова явно и демонстративно . Какво показва това? Показва, че времето ни изтича. Показва, че Турция не ни уважава, че вече няма дори и елементарна „кумова срама“.  То е ясно, че ние сме турски сателит, ясно е, че България се държи като турски вилает, а не като самостоятелна държава. Щом турският президент може да звънне на българския премиер посреднощ и той да стане да му козирува и да му отговаря , коментирайки въпрос, който даже не е вътрешнополитически, а, забележете – вътрешнопартийна свада! Откъде-накъде? Е как ще ни уважават и как няма да се намесват ?

Когато бях на 18 години, влязох в една организация, която си мислех, че е патриотична. За съжаление се оказа, че не е патриотична, малко късно го разбрах. Мислех си и се надявах един ден България да се обедини с Македония , после с течение на времето започнах да имам малко ПО -реалистични мечти – поне България да си запази настоящите граници.  Сега вече мечтите ми са поне да запазим държавата под някаква форма , разбирате ли за каква деградация говорим? Поне да запазим нещо от държавата, защото тя изчезва пред очите ни!

Много пъти съм си задавал въпроса – добре, през 14в. българите не са ли виждали какво се случва, как може да допуснат такова нещо? Турците, които тогава се не повече от 80-100 хиляди души народ, само че половината от тях са въоръжена сила, как могат да пречупят една държава, която е на 700 години, ЗД онова време и която е населявана от 3-4 милиона души – една от най-гъсто населените държави в Европа е покорена от няколко десетки хиляди анадолски пришълци ! Как тогава българите не са го видели? Ами ето, сега задавам същия въпрос – не виждаме ли какво се случва сега? И тогава не са вярвали, че нещо такова ще се случи. Ама как така ще падне България? Глупости, няма да стане това нещо!  Накрая свикват, почват да си казват другото – ние нищо не можем да променим, турците са Божие наказание. И какво се случва – вместо голяма въоръжена съпротива, се появява исихазмът. Едно движение, което е религиозно, насочено към самовглъбяване. Мъжете масово започват да бягат към манастирите. Вместо да се бият с нашествениците, те отиват да се изолират в килии, откъсват се от реалността, даже отказват да разговарят с хора и се вглъбяват в себе си . И какво става накрая? Турците ги изколват всичките.

Нещо подобно се случва и сега с нас. Вече минахме през фазата „ама това няма как да стане“.  Ако си говорехме преди 10-15 години, че ще я докараме дотук, всеки щеше да каже – това няма как да стане! Да върнем още малко лентата назад – 89-та година на 9 ноември, ако някой беше тръгнал да обяснява как Тодор Живков ще падне , пак щяха да кажат – глупости, няма как да стане! Съветският съюз ще се разпадне – тая държава, от която трепери целият свят, ще изчезне от картата – няма как да стане, абсурд! В Югославия ще избухне война и ще се колят брат брата и съсед със съседа , и то години наред, в тази държава, която беше най-проспериращата на Балканския полуостров – не, не, няма как да стане, абсурд! Американците ще бомбардират Белград – няма как да стане това! Ще обесят Саддам Хюсеин – разбира се, че няма как да стане, това са пълни глупости!

Историята се случва, докато ние си говорим как тя няма да се случи .  Същото нещо се случва и в момента. Аз и ние от „Възраждане“ казваме: България умира. Ако не се случи нещо радикално, до 10 години нас няма да ни има на картата.  И сега лека-полека вече влизаме в следващата фаза, която е последната предсмъртна фаза от агонията – „каквото и да направим, нищо не може да се промени“! Ама то нищо не може да се промени, ама то от нас нищо не зависи. Кой каза, бе? Казва го човекът, от който всичко зависи! Ако така мислите – да, така ще стане. Но ако не мислите така, ще стане точно обратното. Ето това е голямото предизвикателство, което ние трябва да преодолеем.  Ние във „Възраждане“ имахме тази вътрешна дискусия и вътрешна дилема. И аз съм я имал, и е нормално. В крайна сметка ние не сме наивници, виждаме срещу какво се изправяме. Ние сме Давид срещу Голиат. Прашка срещу тежка картечница. Обаче какво да правим? Другият вариант е да седим вкъщи. И рано или късно пак ще дойде нашият ред .

Има една друга приказка, от времето на Илинденското въстание. Знаете ли какво пише във възванието на въстаниците накрая – „… и хиляди пъти По-добре, братя, ужасен край, отколкото ужаси без край!“.  Ние трябва да направим необходимото, пък да става каквото ще. Един ден може България да я загубим. Аз обаче, моите съмишленици, ще можем да застанем пред децата си с гордо вдигнати глави и да кажем – мъчихме се, борихме се, бихме се, набиха ни, но поне сме се борили. Не сме седели в къщи, не сме хленчили, не сме се оплаквали, не сме подсмърчали и не сме чакали някой друг да дойде да ни спаси . Това е положението.

– Относно геополитическата ситуация, която пряко ни касае – онзи ден четирима европейски лидери начело с Меркел си признаха, че ЕС се движи на различни скорости и легитимираха официално този курс. Ще ти призная, че за мен това беше изявление на четири политически трупа. Но какво мислиш ти за връзката България-ЕС и как виждаш самата Европа – все пак тя не е само ЕС. Време й ли е за Възраждане? И способни ли са на това европейските народи? (Хр. Хр.)

Първо, ние от „Възраждане“ гледаме на Европа като на цивилизация и култура, а не като на политическа организация. Когато някой започне да говори как сме влезли в Европа, много се дразня, защото ние никога не сме излизали от там. На практика ние създадохме европейската цивилизация, защото тя има два клона и източният й клон, славяновизантийският, както го нарича Арнолд Тойнби – един от бащите на световната медиавистика и културология, е създаден от нас. Да не забравяме, че двама български светци, заедно с един ирландски светец, са съпокровители на цяла Европа! Така че Европа е цивилизация, към която ние принадлежим и която е наша! Която ние сме създавали! Тя е и наше дете, и наше творчество! Поради тази причина не трябва да се гледа толкова тесногръдо, като отъждествяването на Европа с тази или онази политическа организация.

Наскоро ми попаднаха едни вестници от лятото на 1941-ва година. Знаете ли какви са заглавията?  „Армиите на Обединена Европа маршируват към Москва!“  Този израз Обединена Европа не е нещо ново, много пъти се е случвало. Обединена Европа и друг път е марширувала към Москва – през 1812-та година. И резултатът беше същият, като през1941-ва.

Ние смятаме, че нашето членство в Европейския съюз към настоящия момент , под тази форма на нашето членство и на ЕС , е абсолютно вредна за страната.  Защото България не е равноправен член – на книга е, но на практика не е, а и това неравноправие, както казахте, официално се формализира. Второ, ние не възприемаме ЕС като място, където да ставаме донори . Ако ние нямаме интерес от членство в тази организация , трябва да я напуснем. И ние задаваме този въпрос – защо, когато влязохме в ЕС, както и в НАТО, не беше проведен референдум за това, както би било редно?  Във всяка една европейска държава това беше направено. Има европейски държави, в които два пъти са се провеждали референдуми за членство и съответно два пъти народът казва „Не!“. Няма значение резултатът, дори и да е с 99 процента „за“, поне тогава знаем, че сме си взели решението самостоятелно, а не някой друг вместо нас.  Не някой министър със странна фамилия, който плаче, когато се вдига флага на България в някаква военна централа в Брюксел , да обяснява после, че ние сме си изпълнили националния идеал, като сме влезли в НАТО и ЕС.  Не! Това е само средство за постигане на националния идеал .  Ако това средство не ни върши работа, захвърляме го и продължаваме напред. Че ние допреди 27 години бяхме в друга икономическа и в друга военна организация . Не ни свършиха работа – отидохме в друга. Ако и тази не ни свърши – продължаваме напред. Над всичко трябва да е българският национален интерес.  Какво пише на сградата на британския парламент, на парламента на държавата, която напусна Европейския съюз? „Британските Интереси -. Над всичко Нямаме вечни приятели, имаме вечни интереси“.  Това е. И е очевидно, че британските интереси в един момент изискваха страната да напусне ЕС и те го направиха . Но те не са единствените, които го говорят. Ако Марин льо Пен спечели във Франция, за което ние се надяваме да стане, бъдете сигурни, че и Франция ще напусне. Какво правим тогава? Нали знаете този виц – че накрая в ЕС ще остане само България, защото няма да можем да покрием критериите за излизане .

Така че смятаме за необходимо и наложително реформирането на Европейския съюз , ако иска да продължи да съществува. Задължително да се свика референдум в България, защото пък може хората да мислят нещо друго. В крайна сметка ние трябва да дадем глас на народа , както го направиха всички европейски държави. Това е европейската практика, нали много се кълнем в тази мантра?

И на последно място, трябва да направим необходимото, за да спасим Европа като култура и като цивилизация , защото тя загива пред очите ни.  Процесът в България не е изолирано явление, за съжаление. Виждаме какво се случва в държави, които някога бяха стожера на европейската цивилизация, а в момента приличат на някакви бедни покрайнини на Мала Азия или на Близкия Изток . Германия, Франция, Испания, Италия – деградацията е пълна. И неслучайно там партии, които говорят като нас, вървят напред. Защото и техните народи очевидно имат нужда от Възраждане , и техните държави имат нужда от свобода. В крайна сметка, както казва един съвременен политолог, напълно независими държави в света като цяло няма.  Всички са зависими в една или друга степен от световния глобален капитал .

– Кажи позицията си за Македония. Свидетели сме на безпрецедентен натиск от страна на Запада и в частност на ЕС за вграждане на проалбански партии в правителството. Нашите политици мълчат и се снишават, както винаги.

И за това имаме позиция, която изразихме, но никой не я отрази. Това, което мислим, е че този натиск е недопустим. Между другото, тези така наречени европейски държави (защото в случая те не защитават европейския интерес), ПО никакъв начин не са си променили политиката от времето , да кажем, на Априлското въстание. Какво се случва тогава, да върнем малко лентата 141 години назад. През 1876 година в Цариград се свиква Цариградската посланическа конференция, която трябва да уреди статута на България след Априлското въстание . Какво се случва там? Взема се решение да се създаде автономна българска държава . Но тъй като българите са много, територията е голяма, се казва – не, няма да е една, ще бъдат две. И няма да ги наречем държави, а вилаети. В проекта на решение от Цариградската конференция се създават два автономни вилаета – източен и западен. Обаче дори и това се вижда много на възвишените европейци и казват така : „Ще дадем право на населението във всеки един кантон , което има над 20 процента на местна почва, да ползва своя собствен език като официален“. Сега да превъртим лентата напред и да видим какво пише в Охридското споразумение от 2001 г., с което се сложи край на войната в Македония , която нашите братя спечелиха, но европейците ги накараха да подпишат договор, все едно са я загубили. Абсолютно същото нещо пише – кантонизация и в общините, в които има повече от 20 процента друго население (албанци, сърби, турци), техният език да стане официален.  Нищо не се е променило! Тези хора имам чувството, че само сменят датите по документите.

Същото нещо е и сега. Ние смятаме категорично, че не трябва да се допуска чуждо вмешателство в Македония .  Защото официализирането на присъствието на албански партии е много сериозен прецедент . Знаете ли какво следва всъщност от това нещо? Представете си следното: утре същите тези държави, само че посланиците им в София, идват и казват – ами вижте сега, демографските реалности са такива, трябва да имате минимум една турска и една циганска партия в управлението на страната , за да има мир. Това нещо ще ни се случи и на нас ! Даже, ако погледнем реално, на практика го има вече от 93-та година, когато за първи път ДПС започна да управлява страната с мандат на Любен Беров , след това 97-ма година, когато в служебния кабинет на Софиянски за първи път получиха и участие в правителството – имаха зам.-министър на земеделието Хасан Али, после първата коалиция с НДСВ през 2001-ва година, след това Тройната коалиция 2005-2009 година, след това 2009 – 2013 г. – Първият кабинет на ГЕРБ, който беше с изключително големи реверанси към ДПС – всички техни активисти бяха оставени ПО места, тоест, неформална коалиция. После отново Орешарски – коалиция БСП-ДПС, след него вторият кабинет на ГЕРБ, който включи друга турска партия в управлението – партията на Касим Дал. Сега предстои да видим какво ще стане, но истината е, че от години сме в такъв режим. Само дето не е толкова официализиран като в Македония .

Така че ние сме абсолютно против. В Македония живеят милион и половина българи. Да не забравяме, че Македония е още ПО-деградирала държава от нас. Какво ще се случи при един разпад на Македония? Албанските части ще отидат към Албания, добре, а останалите? Ще дойдат към България ли? Друг път! Ще отидат към Сърбия. Защото сърбите са другият враг на албанците. И те, водени от стария си юго-инстинкт и юго-рефлекс, който се култивира вече 27 години и при тях (защото сърбите не са изпускали юздите там нито за минута), просто ще се върнат обратно там, без да имат нищо общо със сърбите. Ще се върнат обратно при тези, които ги откъснаха от българската нация, докато нашата държава междувременно спи. Не, тя не спи, тя престъпно бездейства.

Затова искаме съд и наказание за държавните престъпници, които ни управляваха през последните 27 години. И не само ние, много хора искат народен съд.

– Костадине, искрено желаем успех на Движение „Възрждане“! Предполагаме, че същото ти пожелават и голяма част от читателите на Мемория. Обещаваме си едно интервю след изборите, независимо какъв е резултатът.

– И аз ви благодаря.

Докъде либералният капитализъм доведе България за 25 години?   Leave a comment

Проф. д.ик.н. димитър ИВАНОВ

В навечерието сме на нов световен ред – многополюсен. Той ще замени либералния капитализъм и съответстващата му демокрация, които успяха през 1989-1991 г. да надделеят над съветския модел на социализъм и да обявят света окончателно и безвъзвратно за еднополюсен.

Главните ценности и ориентири на този световен ред, провъзгласен за „края на историята“, станаха неограничаваните от държавата частна собственост и лична свобода.

Много бързо и двете бяха взети на въоръжение от най-безскрупулните и лицемерни представители на олигархичното мислене, които за 2-3 десетилетия успяха да ликвидират философията и морала на социалното, да демонтират социалната държава, и въобще всяка държава, издигайки в култ глобализацията на материалното ,

Законът и моралът бяха прекроени ПО техен тертип, националните елити бяха заменени от послушни креатури, финансирани и хранени с трохи от олигархията. Лидерите, чиито държави отказваха да се денационализират и превърнат в суровинен източник и неограничен пазар за либералните стоки и услуги, бяха сваляни от власт, затваряни, убивани, въз основа единствено на нелепи твърдения и обвинения.

Но както всяка лъжа, изградена на основата на насилие и манипулации глобалният неолиберализъм изчерпа жизнения си цикъл и приближава леталния си изход. Дори Кисинджър и Бжежински призовават новия американски президент Доналд Тръмп за отказ от еднополюсното мислене и зачитане интересите на различните цивилизационни полюси в света. Най-вече на Русия и Китай!

Какво потвърждение намират тези констатации на българска почва?

В изпълнение на „Вашингтонският консенсус“, доминиращият англосаксонски неолиберализъм забрани в България всичко, което е различно от него – независимо дали е било успешно преди Десети ноември 1989 г. или не.

С решение на Народното събрание, наречено „Закон“, без да притежава атрибутите на такъв нормативен акт, беше обявен за престъпен „политическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г.“. Този „закон“ не държи сметка, че през посочения период на новата си история България е била конституционна и международно призната държава, членувала е в ООН и други световни организации, поддържала е двустранни дипломатически, икономически и културни връзки с всички „велики сили“ в двете половини на света, разделен от „желязна завеса“, постигнала е необикновено високи достижения в социално-икономическото и духовното си развитие, била е 6-а космическа страна, наречена е „Държава на духа“.

Излъчила е учени, артисти и стортисти на световно ниво, позната е с най-изявените си синове и дъщери По четирите краища на планетата.

Тъжното е, че този „закон“ не само разчиства сметките на новите кариеристи с естествените елити, създадени от българската държава, за да работят за нейното възвисяване, но и отнема възможността младите поколения да се учат от миналото и от натрупания практически опит (а и от допуснатите грешки).

И още нещо – скудоумието и липсата на морал в обществото са толкова разпространени, че са обладали дори политическите наследници на обявения за престъпен „режим“, чиито представители в парламента, президентството и политическите партии са се примирили с тази историческа несправедливост.

Нещо повече – 16 години след приемането на „закона“, той е допълнен с изискването прието в парламента през ноември м. г. да се премахнат „надписи, паметници, символи, лозунги, създадени през комунистическия режим в негова възхвала“.

Освен явно недемократичния характер на този „пещерен антикомунизъм“, добре е да се видят реалните факти на „комунистическия режим“ и да се сравнят статистическите показатели с днешна дата. Това би могло да се направи за всеки икономически отрасъл и социална или духовна сфера, но поради липса на простарнство ще посочим мястото към днешна дата на България сред 138 държави в света по 12 показатели.

Данните са достоверни, източникът не подлежи на съмнение – Доклад на Световния икономически форум, провеждан ежегодно в Давос – Швейцария:

– По независимост на съда България от 108-о място през 2010 г. пада на 116-о място през 2015 г .;

– ПО защита на интелектуалната собственост – от 109-о на 117-о;

– По субективизъм на решенията на държавната администрация – от 110-о на 122-о;

– По прозрачност на политиката на държавата – от 118-о на 120-ро;

– По законовата рамка при уреждането на спорове – остава на 116-о;

– По ефективност на законите при оспорване на правилата – от 105-о на 114-о.

Или осреднено и с някои други показатели, българските държавни институции са в групата на най-изостаналите в света – на 97-о място.

Ако се спрем на икономическите условия, в които живеем, ще установим, че:

– По инфраструктура сме на 70-о място;

– По макроикономическа среда – 42-ро;

– По здравеопазване – 57-о;

– По образование – 56-о;

– По добри търговски практики – 57-о;

– По ефективност на трудовия пазар – 54-то;

– По развитие на финансовия пазар – 59-о;

– По пазарен капацитет – 65-о;

– По степен на пазарно развитие – 79-о;

– По иновации – 65-о.

В противовес на позициите на България в съвременния еднополюсен свят са данните за нашето място в света за един друг 30-годишен период: 1960-1990 г. Според доклад на индекс Human Developwent (HDI) България е била на 27 място в света – в Клуба на „45-те най-високо развити държави в света“.

По показателя „най-незначителни разлики между пет прослойки на населението“ е заемала 1-во място в света през 1960 г., 1965 г., 1968-1972 г. и 1974-1976 г. – Или Общо 10 пъти.

Ако през 1990 г. България е била на 27-о място, ЗД Индекса за човешко развитие, то през 2015 г. тя е на 58-о място – т. е. регистрира отстъпление от 31 позиции.

Въпреки прокламирания неолиберален капитализъм и съответстващата му обществена демокрация, българският частен капитал, възникнал след разграбването на държавната собственост от времето 1944-1989 г. не е допринесъл с нищо за подобряването на икономическите параметри на страната и обществото ни.

Нещо повече – този капитал постепенно и неминуемо прераства в наднационален, губи обществената си полезност и обслужва единствено притежателя си – чуждестранните инвеститори.

Свидетелство за тази констатация са данните на Световната банка за неравенството между различните ПО приходи групи от населението на България:

– През 1990 г. – Най-богатите 20% са били 3,25 по-богати от най-бедните 20%;

– През 2015 г. 20% най-богати са 7 пъти по-богати от 20% най-бедни;

– През 2015 г. 25% от българите живеят под прага на бедността, т. е. над 1,6 млн. от 7,2-милионното население.

В България все ПО-често – медии, социологически проучвания, статистика – говорят за икономически, но и културен геноцид. Той се провежда, както явно – чрез икономически закони и поднормативни актове, правещи богатите още ПО-богати и увеличаващи броя на наследствено бедните слоеве, но и прикрито – чрез косвена икономическа, информационна и друга политика.

Чрез политическа демагогия и лидерска хамелеонщина на програмно-партийно равнище въздействат върху демотивирания и обезверен електорат. Доказателство за последната констатация са приличащите си като две капки вода предизборни платформи на основните партии и сходното, агресивно и лицемерно поведение на партийните водачи.

Нито една програма и нито един лидер не поставят открито и целенасочено въпроса за смяна на основните принципи на системата на либералния капитализъм, защото се е провалил и продължава да носи бедност, война и деморализация на света. Това е лоша новина, но ще има и добри – светът се променя и нищо не може да спре тази промяна.

Европа е една голяма лъжа.   Leave a comment

Панко Анчев е български литературовед, литературен критик, публицист, историк и философ.

Да разобличим лъжата и да не участваме повече в нея!

Всяка лъжа е безнравствена и е грях, защото подвежда и съблазнява нуждаещия се, ощетения, безпомощния и чистосърдечния, като го кара да върши неща, които иначе не би си позволил. Този, който лъже, върши грях, но и този, който доверчиво я приема без да мисли и преценява и не й се съпротивлява, едва ли заслужава похвали и награда. Защото става част от нея и може да подведе други като него.

Европа – това е неолибералното изкушение, което не само примамва с блясъка на външния си вид и с богатствата, които си присвоява, но и агресивният съблазнител на нуждаещите се от закрила, утеха и помощ бедни и слаби народи. Може би не народите, а техните водачи и управници, готови на всякакво съучастие с изкусителя, за да получат от него като награда трохите от богатата му трапеза. Стига, разбира се, да поведат след себе си жадните и гладните.

През цялата втора половина на миналия век Европа не се умори да поучава и убеждава народите от Източна Европа, а заедно с тях и нас българите, че живеят в лъжа и затова са бедни, изолирани, лишени от свободата, която при нея е в изобилие; че ги очаква, за да излее върху тях рога на изобилието. Откажете се от вашия свят, пееха нейните сладкогласни сирени, защото е беден и ви потиска, лишава ви от плодовете на цивилизацията, ограничава личния ви избор, мачка ви в центрофугата на идеологията, замъглява съзнанието ви и ви обрича да нямате бъдеще. На вас не ви дават да пътувате, да се срещате с хора от света, а ние го кръстосваме от единия до другия край и никой не ни спира. При нас е щастието, радостите, вдъхновението, справедливостта. Ако се откажете от себе си, ние ще ви помагаме, ще развием икономиките ви, ще ви даваме пари, за да живеете като нас. Ето ви бананите, луксозните коли, пълните магазини. Откажете се и елате …

Народите от Източна Европа, понеже бяха с отворени очи и не запушваха ушите си, за да не слушат изкусителните сирени, повярваха на думите, защото наистина техният свят не им даваше свобода и богатство, и се отказаха от идеологията, илюзиите, ограниченията му. Отказаха се от себе си, от историята и традициите си и дори си внушиха, че правят нов цивилизационен избор, за да влязат в „общия дом“ и заживеят от тук насетне и завинаги с всички други заедно и свободно. За да бъде тяхно изливащото се от рога на изобилието.

Да се откажеш от себе си изглеждаше лесно и безобидно, щом даром ще получиш всичко, което мечтаеш, и ще се сдобиеш със свободата да пътуваш и вършиш, каквото пожелаеш. Но всъщност значеше, колкото и да не бе за вярване, и колкото идеолозите и пропагандистите да го обличаха в примамливи и красиви думи, че се задължаваш да затвориш заводите и фабриките, да изхвърлиш на улицата като безработни стотици хиляди хора, да опустошиш земята и се откажеш да произвеждаш, а само да внасяш; да разбиеш образованието и културата, защото не били „европейски“; да превърнеш здравето в стока и да лишиш от грижи и лекарства болните и страдащите; да изхвърлиш от живота пенсионерите и бедните. И още: да вържеш ръцете на органите на сигурността и правото, да разоръжиш и ликвидираш армията, да се откажеш от отечеството и рода си; от морала и националното съзнание, от езика и вярата.

И когато народите направиха всичко това, та дори и повече, им рекоха в очите: оправяйте се сами. Не ви искаме, защото не умеете да работите, прекалено сте обременени с миналото, постоянно мърморите, недоволствате, хленчите и ни пречите да вървим напред.

Няма защо повече да се лъжем: това е наградата, която неолиберализмът връчва на сляпо вярващите в него; на тези, които го слушат и угоднически и вдъхновено вървят ПО неговия път! Ако разумът на изкушените не бе тогава толкова замъглен и ако не бяха забравили уроците на историята, щяха да знаят, че неолиберализмът излива не рог на изобилието, а още и още несправедливост, мизерия, разруха, човеконенавист, безбожие, икономическа изостаналост и смърт. Това всъщност ни е обещавала Европа и с това ни е залъгвала с хлевоустите й „европейски ценности“, „толерантност“, „европейска цивилизация“, „общ европейски дом“, „предприемчивост“, „свободен избор“, „реформи“ …

Българите също повярваха и тръгнаха, подведени от Европа и неолиберализма, но тях ги подтикваха и водеха конкретни хора, партии, идеологии. Сега, когато сме на прага на ново време, което ще трябва да лекува душевните и материалните рани и да преодолява духовната и материалната разруха на неолиберализма, е необходимо всичките те да бъдат посочени и назовани. Не за да им отмъщаваме, а за да запомним и от тук насетне да не забравяме от къде идва злото, но и кой го носи, кои са думите, с които го нарича и маскира като добро.

Необходимо е да осъзнаем голямата лъжа, която ни въведе в безизходицата и под чиито сладки приказки и песни разрушихме нацията, езика, държавата си. Нека разобличим лъжата и измамата на тази безчовечна идеология и безнравствена политическа практика, наречена неолиберализъм, въплътена в илюзията „Европа“. Защото ако не я осъзнаем и разобличим, ще продължим да й служим.

Колкото ПО-скоро се освободим от нея, толкова ПО-малко поражения ще завещаем на бъдещето.

 

Българският геноцид през 21 век   Leave a comment

radko

Радко Ханджиев – Научен работник и публицист, доктор по история. Председател е на правозащитната неправителствена организация Гражданско сдружение “Асоциация на данъкоплатците в България”

/Поглед.инфо/ (Участие в конференция на тема „Глобалните промени и съдбата на България през 21 век“, посветена на 70-годишнината на чл.кор. проф. Васил Проданов. Сборник със същото заглавие излезе от печат в края на декември 2016 г.)

Преди четвърт век в медиите, а и в научните среди у нас, се появиха догадки за съществуването на таен проект за дестабилизиране на България, така че в следващите 15-20 години населението на страната да бъде сведено до 5 милиона, а етническият й състав да бъде променен. Някои дори отиваха по-далеч, като алармираха за намерения на определени среди на Запада да изпробват в България пилотен проект за ликвидиране на държава. Авторите на подобни публикации тогава бяха подложени на остра критика, дори осмивани като фантазьори и разпространители на злонамерени заговорнически теории, целящи да отвърнат България от поетия „демократичен” път на развитие.

 Съвсем скоро обаче ликвидационните комисари на правителството на Фил Димитров (1991-1992 г.) разгромяват селското стопанство, считано за едно от най-модерните в Европа. Обработваемата земя е разпарчетосана. Масивите от овошки и лозя – изсечени. Добитъкът – изклан. Машините и селскостопанската техника – превърнати в скрап. Правителството на Иван Костов (1997-2001 г.) продължава с разгром на индустрията, здравеопазването, системата за социална сигурност. Бързо и всеобхватно се ликвидират 2200 предприятия и хилядите малки обекти в сферата на търговията и услугите. Рязко скача безработицата: от 470 хиляди, според Световната банка, до 1 милион, според оценката на синдикални експерти. Драстично спадат доходите на 90 % от населението. Появяват се и получават широко разпространение такива несъществуващи дотогава социални бедствия като наркоманията и проституцията. Престъпността се развихря. Образованието е в упадък. В упадък са и националните ценности. Населението е обхванато от икономическа и социална безперспективност. Хората в активна възраст масово емигрират.

Отдавна ликвидирани болести се възраждат до степен на епидемии. Детската смъртност рязко нараства. Продължителността на живота драстично спада. Скокообразен ръст бележат незаразните хронични заболявания (НХЗ) – ракови, диабет, исхемични болести на сърцето, на органите на кръвообръщението, хронични респираторни заболявания и др., – които се отключват най-вече от рискови фактори, произтичащи от външни дразнители, неблагоприятна социална среда, нагнетяване на страх и пр. Като основни социално-икономически фактори на риска научните изследвания у нас сочат безработицата, ниските доходи, социалната несигурност, замърсената почва и питейна вода, замърсения атмосферен въздух, наднормения шум.[1] Впрочем, Световната здравна организация (СЗО) отдавна бие тревога за рязкото нарастване на умиранията в света, 59% от които са следствие от НХЗ; а в Еврорегиона те формират 77% от общото бреме на болестите (по DALY’s).[2]

Постепенно, медиите започват да огласяват разкрития, като тези на нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц, потвърждаващи съществуването на план за дестабилизация. През 1999 г., в поредица интервюта за британския в. “Обзървър” и програма “Нюзнайт” на телевизия “Би-Би-Си”, той осветли действителните и нерядко скрити замисли и действия на Световната банка (и свързаните с нея институции на Международния валутен фонд и Световната търговска организация). Оказва се, че за всяка по-малка държава (вкл. България) съществува програма, изработена в обстановка на пълна секретност на основата на “внимателно проучване нейната национална специфика”, която се връчва за “доброволно подписване” на туземната администрация. С подписването, швейцарските сметки на туземните министри набъбват чувствително. Навсякъде, където банката стъпва, резултатът е нарастване на корупцията, мизерията и… смъртността.

ФАКТИТЕ

Един от първите академични автори у нас, които алармират за надвисналото бедствие, е акад. Георги Близнаков. В публикация от 2000 г. той разкрива плановете на американската администрация, според които към 2000-та година щяло да има от 2 до 4 милиарда „излишни хора”, затова „целият еднополюсен модел на света ще се пригажда към защита на господството на силните, на развитите икономики, което недвусмислено сочи, че е възможен бъдещ геноцид, какъвто историята на света не познава…”[3] Многобройни тревожни факти и аргументи за трагичната съдба на света в условията на еднополюсния неолиберален модел се съдържат в изследванията и на друг академичен автор – Васил Проданов. В повечето от тях имплицитно са изведени факторите и заплахите за (не)съществуването на България в обозримото бъдеще.[4]

Към 1989 г. България наброява почти 9 милиона жители. С настъпването на „прехода” обаче населението започва да намалява с изключително високи темпове, за да достигне в средата на 2014 г. до 6 924 716 души, по данни на справочника на ЦРУ The World Factbook.[5] Данните включват и близо два милиона български емигранти, доколкото повечето от тях фигурират в ЕСГРАОН и в избирателните списъци.

Изследвайки тази свръхсмъртност, доц. Пенчо Пенчев от катедра “Национална и регионална сигурност” в УНСС пита: как и защо българският генофонд намалява с 19%, след като няма катастрофални природни бедствия, епидемии или войни? И формулира хипотеза за наличието на „форми на геноцидно насилие”.[6] Други академични автори като Янко Янков, Нако Стефанов, Петър Славейков, Валери Стефанов, авторитетни журналисти като Кеворк Кеворкян, дори българската общност в Чикаго също бият тревога за геноцид, осъществяван срещу българската нация.[7]

Ако данните на ЦРУ актуализираме към днешна дата (октомври 2016 г.) излиза, че една четвърт от българското население „се е изпарило”! Такъв висок темп на физическо елиминиране историята не познава. За сравнение, изследванията на учени-османисти като Христо Гандев, Бистра Цветкова, Вера Мутафчиева и др. сочат между една трета до една втора демографска загуба на българския етнос през първия век на османското иго. Иначе казано, темпът на загуба на българския генофонд днес е най-малкото 2 (два) пъти по-ускорен от темпа на загуба през първите 100 години на османското владичество. В следващите години още 630 000 български граждани са на път да минат в отвъдното.[8] Основателно ли е да говорим за геноцид тогава?

Геноцидът е дефиниран като престъпление срещу човечеството през 1948 г. от Общото събрание на ООН с Резолюция 260 А (III). В Наказателният кодекс на РБългария деянието е въздигнато в съставомерно, когато определена „национална, етническа, расова или религиозна група отчасти или изцяло се постави в такива условия на живот, които да водят към нейното пълно или частично физическо унищожение” (чл. 416 от НК). За престъплението „геноцид” няма давност.

През последните години се натрупват все повече и повече факти, свидетелстващи за действия или бездействия срещу българската нация, които действително попадат в дефинитивното поле на престъплението „геноцид”. За четвърт век е осъществен разгром на икономиката, иновационното развитие, образованието, културата, здравеопазването, общото благосъстояние на българските граждани. Тези обстоятелства не могат да не породят тежки душевни травми у милиони българи. Посочихме вече, че СЗО отдавна бие тревога за скокообразен ръст на НХЗ. Последиците от отключването им за България обаче са повече от тревожни. По показателя „смъртност” сме в първата десетка в света, изпреварвайки страни като Афганистан, Чад, Нигерия, Мали, Украйна, където има локални военни конфликти. Доклад на Евросъюза сочи, че България надвишава средната за ЕС смъртност по 17 показатели, като при пет от причините за фатален изход (злокачествени образувания; болести на кръвообращението; на сърцето; мозъчно-съдова болест; състояния, възникващи по време на бременност и раждане) страната ни е на първо място.[9] Здравка Валерианова, директор на Специализираната болница по онкология алармира, че България води и по смъртност от рак и болести на сърцето в Европа.[10] Страната ни е на 210-то място от общо 224 държави по раждаемост на 1000 души от населението. Според статистикана на НСИ от 2012 г., населението ни намалява със скорост 5 души на час.[11] По данни от края на 2015 г. „ускорението” вече е 8 души на час. Очевидно хипотезата за „форми на геноцидно насилие” не е неоснователна. „Добре планирана смъртност”, споделя с мрачна ирония медиен коментатор.[12]

Кой обаче дирижира политиката на рискови фактори, така че да се отключват сериозни здравословни поражения на милиони български граждани, да се причини смъртта на една четвърт от населението? Кой нагнетява страх у българите, принуждавайки ги да се въздържат от каквито и да било действия в своя защита? Кой плаши българските власти да се въздържат от каквито и да било действия за защита на българското население?

КОЙ?

Считам, че тази политиката е следствие от мафиотизирането на държавното управление през годините на т.нар. преход. Престъпността не само се инфилтрира, но напълно се е сляла с трите власти. Може ли някой да си спомни поне едно престъпление извършено у нас извън действието или бездействието на държавния чиновник?

От началото на т.нар. преход няма област на обществения живот, в която да не властва организирана престъпност. В разговорния език, а и в медиите, я назовават чрез конкретните й проявления: дървена мафия, здравна мафия, фарма-мафия, имотна мафия, банкова мафия, медийна мафия, чиновническа мафия, енергийна мафия; и пр. Именно тези мафиотизирани структури или „октоподът” са рупорът на незаконни практики, узаконявани с протекцията или бездействието на длъжностни лица в най-високите етажи на властта. Случаят „Мишо Бирата” е само един от емблематичните.

Как влизат тоновете базови вещества (прекурсори) за производство на наркотици у нас, ако не със съдействието или бездействието на висши длъжностни лица в митниците, фармацевтичната и химическата промишленост? Кой позволява на монополите да се вихрят безнаказано, ако не е съдействието или бездействието на висши длъжностни лица и от законодателната, и от изпълнителната, и от съдебната власти? Как да обясним загубата на една четвърт от населението на България през годините на „прехода”, ако не е съдействието или бездействието на цялата „политическа класа”? Може ли да се твърди тогава, че проявленията на престъпността у нас са институционални?

„Организираната престъпност има корумпиращо влияние върху всички български институции, включително върху правителството, парламента и съдебната власт. В резултат на това, организираната престъпност е увеличила влиянието си и е в състояние да действа буквално безнаказано”, сочи в доклад от 2005 г. Джеймс Пардю, екс-посланик на САЩ в София, цитиран от в. „24 часа”, сайта „Биволъ” и др.[13]

В първото по рода си у нас изследване на организираната престъпност, авторите Лада Паунова и Пламен Дацов – съдии в Софийския апелативен съд, разкриват симбиозата между лица от организираната престъпност, държавния апарат и общините и повдигат алармиращи въпроси.[14] „Държавата се управлява като бандитска шайка”, обобщава на страниците на в. „Труд” адвокатът-правозащитник Михаил Екимджиев.[15] Васил Василев, виден общественик и основател на Съюза на работодателите в България, алармира “Тоталитаризмът се промъква в обществения организъм и се намесва безцеремонно в икономиката, а оттам – навсякъде в обществения живот. Тази тенденция се наблюдава отдавна, отпреди повече от десет години, но придобива вече застрашителни размери”[16]

Едно от проявленията му, което най-зловещо усещаме е енергийния октопод, доколкото последиците от социално-екстерминистичните му деяния достигат до всеки български дом. Още през 2006 г., преждевременно споминалия се Илия Божинов – член на ВС на БСП, – разкри колосалните мащаби на престъпния конкубинат на енергийните монополисти с „компетентните органи”, политици, магистрати, медии и „енергийни експерти”, организирани в щедро финансирани от чужбина „експертни институти”; назова го „енергийна мафия.”[17] Налице е нарастваща „заплаха от енергиен фашизъм”, бие тревога и журналистът от в. “Труд” Георги Великов.[18]

Впрочем, организираната престъпност, тероризмът и фашизмът използват едни и същи или сходни методи, прийоми и практики като заплаха, нагнетяване на страх, принуда, насилие и др. Без използването на откровено терористични методи и практики престъпността не би могла да налага властта си над стотици милиони, да принуждава хората да им се подчиняват. Когато ти прекъснат тока или те връхлетят гангстерите от т.нар. колекторски фирми, почти сигурно е отключването на НХЗ. Като прибавим и абдикирането на „компетентните органи” от конституционните им задължения за защита, вкл. в здравеопазването,[19] няма как наложените условия на живот да не доведат до частично физическо елиминиране на значителна част от нацията.

Гражданите – поне значителна част от тях – не осъзнават реалността на заплахата; още не са осъзнали, че длъжностните лица, които са избрани или назначени да работят в интерес на гражданите и обществото и се издържат от парите на данъкоплатците, на практика работят против интересите на гражданите и обществото; те не са в състояние да предвидят, че действията на тези длъжностни лица, водят до определени загробващи резултати; трудно могат да провидят „капаните“, които впоследствие се оказват техни „тихи убийци”, фактори на физическото им елиминиране. Няма и кой да ги информира, след като и медиите са поставени почти напълно под контрола на властта.

Добре планираната смъртност, следователно, се провежда постъпателно чрез определена и трайна политика, налагаща на милиони български граждани такива рискови фактори, поставяща ги в такива условия на живот, при които да се отключват фатални поражения на здравето им, които, повече или по-малко ускорено, да ги пратят в отвъдното. Участващите в този процес – и законодателната, и изпълнителната, и съдебната власти – по същество, са инструменти на задкулисието, което фактически управлява държавата. Някои наричат това задкулисие олигархия, други – клептокрация, трети – като Илия Божинов, директно го наричат мафия.

СЪУЧАСТИЕТО

Най-тревожното е, че тази институционализирана политика на българската власт – политика на налагане на рискови фактори, чрез които, отчасти или изцяло, българското население обективно да се поставя в такива условия на живот, които да доведат до неговото частично или пълно физическо елиминиране – надлежно е парафирана от Брюксел. За това алармират и представители на българската общност в Чикаго.[20] Ето доказателствата:

Българската власт приема разписаните в Eвропейската Социална Харта права с резерви. Отказът да подпише и ратифицира точно определени клаузи[21] онагледява институционализираната политика на геноцид над българския народ. Като се съгласяват с българската власт да не зачита тези права, европейските политици в Брюксел стават съучастици в геноцида над българите.

Българската власт не счита, че работният ден и работната седмица трябва да са с „разумна продължителност”. Брюксел одобрява тези мерки.

Българската власт не признава „правото на хората на достойни условия на живот и възнаграждение, за осигуряване на тях и семействата им прилично жизнено равнище”; заплащането на труда у нас като дял в структурата на БВП е два пъти по-ниско в сравнение с международните стандарти; трудът у нас не получава това, което трябва да получи, изхождайки от неговия принос в добавената стойност. И Брюксел го одобрява.

Българската власт отказва защита от свръх-експлоатация на труда; ограничава правото до здравно-осигурителната система, ограничава достъпа до комунални услуги (ток, парно, вода, газ); ограничава и на практика отказва правораздаване. Брюксел се съгласява.

На Нюрнбергския процес индустриалният магнат Алфред Круп е осъден на 5 години затвор и конфискация на имуществото му, защото е ползвал труда на концлагеристи срещу възнаграждение, което не им осигурява възстановяване на изразходваните жизнени сили по време на работа, следствие на което те умират от изтощение. Възражението на Круп, че ползвал онова, което му предоставяло германското правителство, а именно – най-евтината работна ръка, не е прието от съда, защото има морални принципи. Въз основа именно на тези морални принципи по-късно е дефинирана Социалната Харта.

Като отказва на българския работник, на българския гражданин, правото на достойни условия на живот и възнаграждение, които да му осигуряват физическо оцеляване, властта, в съгласие с Брюксел, не провежда ли на практика неонацистка политика на геноцид?

Неизбежно се налага и хипотезата: България не служи ли за модел, реализирането на който, ако се окаже успешен, може да бъде приложен за частичното трансформиране и постепенното елиминиране и на други традиционни общества в Централна и Източна Европа?

– – – – – – –

[1] доц.д-р Никола Василевски (2012) Профилактика на болестите с най-голямо болестно бреме – ХНЗ; в: Бяла книга за здравеопазването, основани на стойности, С., БАТМИ, с.339-346.

[2] WHO (1998) Regional Office for Europe, ERC; The European Strategy for the Prevention and Control on Noncommunicable Deseases (2007) WHO, Regional Office for Europe, Copenhagen,; Таня Мегова, Нина Михайлова, Любомира Стоянова и Ростислав Костов (2009) Рискови фактори, водещи до сърдечно-съдови заболявания; в: Научни трудове на Русенския университет, т.48, серия 8.1, с.73-77; ВОЗ. Център СМИ, Инф. бюлетин № 317/2011; № 355/2011; № 297/2012; Никола Василевски, цит. съч., с. 327-329.

[3] акад. Георги Близнаков (2000) Размисли в навечерието на ХХI век, С.,изд. „Фавин”, с.48.

[4] проф. д-р Васил Проданов (1999) Глобалните проблеми и съдбата на България С., изд. „Хр. Ботев”; Гражданското общество и глобалният капитализъм, (2003) С., изд. „Хр. Ботев“;сборникът Ще оцелее ли българският народ през ХХІ век, под редакцията на Васил Проданов, (2006) С., изд.„З.Стоянов”; Теория на българския преход” (2012) С., изд.„З.Стоянов”; Насилието в модерната епоха (2003) с., С.,изд. „З.Стоянов”; и др.

[5]http://kanal3.bg/news/bulgaria/society/1264-CRU:-Naselenieto-na-Balgariya-e-pod-7-mln.-dushi#sthash.fArcU4vj.dpuf;

[6] Пенчо Пенчев (2005) Изследване за геноцид в Република България за периода 1990-2005 г., в: Бюлетин „Контакти”, № 9/2005.

[7]http://www.eurochicago.com/2012/08/genotsidat-nad-balgarite-ofitsialno-ratifitsirano-delo-na-balgarskata-vlast-odobreno-ot-byurokratite-v-bryuksel/http://avtorski.pogled.info/article/64239/Genotsidat-i-avtogenotsidat-na-balgaritеhttp://avtorski.pogled.info/article/77982/desetiletieto-kogato-shte-se-reshi-shte-ya-ima-li-balgariyahttp://bulgarski.pogled.info/news/78766/buditeli;

[8] по данни на медиите толкова са най-застрашените, социално изхвърлени български граждани, в края на 2015 г.

[9] http://www.mediapool.bg/българия-води-по-смъртност-отрак-и-болести-на-сърцето-в-европа-news202398.html

[10] http://www.zdravenmediator.net/pic/articles/Socialnoznachimi-zaboliavania.pdf

[11] в. “Труд”, 27 април 2012 г., http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1349190

[12]http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/05/04/2292037_bulgariia_e_sred_stranite_s_nainiska_produljitelnost;

[13] в.„24 часа”-21.03.2011-http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=825803https://bivol.bg/05sofia1207;

[14] Лада Паунова и Пламен Дацов (2010) Организирана престъпна група, С., изд. „Сиела”.

[15] в. „Труд”, 26.04.2013 г.- http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1948156;

[16] в. “Труд”, 27.06.2011 г.

[17] цитиран на 05.01.2007 г. от www.vesti.bg;

[18] в. “Труд”, 2.10.2010 г.

[19] Конституция, чл. 52: “Гражданите имат право на здравно осигуряване, на достъпна медицинска помощ, безплатно медицинско обслужване, закрила на здравето, държавен контрол върху всички здравни заведения, както и върху производството на лекарствени средства, биопрепарати и медицинска техника и върху търговията с тях.”

[20] http://www.eurochicago.com/2012/08/genotsidat-nad-balgarite-ofitsialno-ratifitsirano-delo-na-balgarskata-vlast-odobreno-ot-byurokratite-v-bryuksel/;

[21] Властта отказва на българите, следните права, изрично разписани в Европейскатасоциална харта,ч.I, т.,3,4,7,8,11,13,15,17,23,30,31:справедливи условия на труд; справедливо възнаграждение, достатъчно за поддържане на прилично жизнено равнище за тях и техните семейства; специална закрила на децата и младежите срещу физическите и морални опасности, на които са изложени; специална закрила на майчинството; право на всеки да се ползва от всички мерки, за да постигне възможно най-добро здравословно състояние; на социална и медицинска помощ; независим живот, социално интегриране и участие в живота на общността на нетрудоспособните; закрила срещу бедност и социална изолация; жилище; както и правата, разписани в част II, чл. 2, 4,15, 17, 23: право на справедливи условия на труд и платен годишен отпуск в размер най-малко на четири седмици; справедливо възнаграждение, достатъчно да осигури на тях и техните семейства прилично жизнено равнище; право на инвалидите на независим живот, социално интегриране и участие в живота на общността;социална и икономическа защита на децата и младежите; защита на децата и младежите от липса на грижи, насилие или експлоатация; социална закрила на възрастните; средства, достатъчни да им позволят да водят прилично съществуване и да играят активна роля в обществения, социалния и културния живот.

 Uзточник: Нова зора, №7/2017.

Искате промяна?   Leave a comment

Аз обичам Слави Трифонов

Автор Милена Янинска

 %d1%81%d0%bb%d0%b0%d0%b2%d0%b8

Искате промяна! Искате гласът ви да се чуе.

Появява се някой, който формулира подходящите въпроси, издейства правото да ви бъдат зададени изобщо и се превръща във враг номер едно на народа.

Защото си прави реклама, работи за нечии интереси, чалгар е, и е шоумен, и изобщо – откъде накъде той ще прави референдум.

Няма такава държава!

Какво значение има кой организира референдум?!

Слави, аз, Ким Чен Ун, нали ВАС ВИ ПИТАТ? НАЛИ ВИЕ ОТГОВАРЯТЕ?

Ако беше дал кебапчета и кюфтета по-благосклонни ли щяхте да бъдете?

Аз помня друго – помня, когато го критикувахте, че вместо вечер да се прави на отворен и да разказва вицове, плюейки срещу този и онзи, може да даде своя принос? Помните ли?

А сега, когато реално направи онова което искахте, работата му автоматично спря да бъде чиста и по-добре да си беше стоял в студиото.

Да приемем, че сте прави – да приемем, че си прави реклама. Защо не?!

Кой не си прави реклама – светът така работи, всеки от нас рекламира дейността си, себе си, който, както може. А и щом от тази реклама и ние можем да извлечем дивиденти – какъв е проблемът?!

Да приемем, че работи за нечии интереси? Чии? Не знаем. Нечии. Ок – нека бъдат нечии. Кой не работи за нечии интереси? Или за собствените си? Кой? Въпросът е дали тези интереси са и наши?

Дали ни вършат работа или не.

Да приемам, че е чалгар. Но това какво отношение има към референдума и вашата мотивация да гласувате.

Вие не избирате Слави за Президент, а системата за управление на родината си. И чалга да прави, и мартеници да плете – какво ви пука, когато той организира допитване, което е във ваш интерес?!

Спомнете си Ку-ку? Спомнете си онова поколение, което не мълчеше и протестираше, и не се примиряваше! Слави е от него? А вие от кои сте? Наистина – мислите ли, че правите нещо по-смислено и важно? Мислите ли, че имате принос за околните, или дори за себе си?

Може би ни се ще ей така да беше извадил малко пари – да ни ги даде на ръка… Но е крайно време да разберем, че ОТДАВНА никой не дава нищо наготово и че за онова, което искаме, трябва да работим, да положим труд, да се борим. Трудно е.

И да, ще поставя ултиматум. Защото доброволно, както видяхме, за 25 години нищо не се случва.

Аз обичам Слави Трифонов, защото той зададе верните въпроси. На мен. Вие защо го мразите? 

%d1%81%d0%bb%d0%b0%d0%b2%d0%b81

Отговор на Слави Трифонов до Lentata.com.

***

Аз обичам Милена Янинска

(също така съм татуирана мутра-чалгар)

Тъй като нямам фейсбук страница – никога не съм влизал във Фейсбук, нито в Туитър, а за Инстаграм доскоро си мислех, че е нещо свързано с тежести, – но пък се вълнувам от интернет пространството – прочетох писмото ти, Милена, и ще ти отговоря тук – където си го публикувала.
Да си изказваш свободно мнението и да го защитаваш, е казус, който съм решил за себе си преди много години. Когато съм разбрал разликата между това да си свободен и това да си независим. Мисля, че човек е трудно да е независим – винаги зависиш от най-различни неща – времето, обстоятелствата, съдбата, но пък може да си свободен. Е, скъпа Милена, аз това съм си избрал преди много години – да бъда свободен и съдбата беше много благосклонна към мен, защото ме срещна с други свободни хора. Това са моите колеги от моя екип. Всъщност те са ми като семейство. И аз не се вълнувам от това дали те са татуирани или не. Каква музика слушат? Дали ходят на опера или на концерт на Николина Чакърдъкова? А се интересувам от това дали са свободни и способни да отстояват мнението си. За мое щастие моите колеги са точно такива. А още по-хубавото е, че се оказа, че има още много такива хора. Това ми стана ясно след като стартирахме заедно с моите колеги събирането на подписи за реализиране на референдума. Така, че скъпа Милена, има много свободни хора в България. Колко точно са – не зная и няма да еквилибрирам с цифри. Но знам, че са много и видимо ти си една от тях. Румънците на протестите си издигнаха един плакат – “Тихо, да не събудим българите!” Но аз мисля, че формата за събуждането на българите беше точно този референдум. И мисля, че голяма част от свободните българи са в много будна позиция, в очакване на това, което ще се случи.
А за чалгата…
Милена, чалга на турски означава музика. От шестгодишен съм музикант. Завършил съм детска музикална школа, музикална гимназия, консерватория. Грамотен съм в музикално отношение. Имам изключителната съдба да работя с музикантите от “Ку-ку бенд” и с Евгени Димитров. Да правя музика с тях. Това също ме прави щастлив. А както виждам от 20 години – това прави щастливи и много други хора. Това пък – за мен е чест. Така, че за музика мога много да говоря, музиката е прекрасно нещо, нашата музика се слуша от много хора и няма нужда от никакви коментари. Свободен избор на свободни хора, да слушат това, което им харесва. Какво по-хубаво от това?! Всъщност, който ми казва чалгар, може би не знае, че ми казва музикант. А как да се обидя, че ми казват нещо, което съм. Виж, ако се обидя, тогава става интересно за този, който ме е обидил. Но аз не ги виждам физически, защото те са скрити зад никнейми. Наричат се хейтъри. Седят потни и страхливи зад компютри, имат сериозни комплекси и не ми се показват физически.
За татуировките ще ти кажа, че имам една мисъл, която гласи: “Татуировките ми напомнят, че миналото се е случило.” Толкова по този въпрос. Радвам се, че си поговорихме.
Милена, аз те обичам.

Слави Трифонов