В Европа, но никога срещу Русия   Leave a comment

kn7

Проф. Иван Ангелов

Този тип мисли ме занимават отдавна и съм ги споделял многократно в мои публикации през последните 10-15 години (виж моя сайт на адрес www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm ).

Те обаче се засилиха напоследък в контекста на Украинската трагедия, режисирана във Вашингтон и подпомагана сервилно от редица европейски политици. За същото допринесе и достойното поведение на народа и политиците на Гърция, особено след голямата победа на СИРИЗА в изборите на 25 януари 2015 г.

България предава лекомислено своя икономически, политически и военен суверенитет като член на НАТО и ЕС. Други страни членки на тези организации провеждат достойна национална политика в защита на своите интереси. Напоследък това пролича особено тревожно в отношението на тези организации към Русия. Българските правителства се подчиняват сервилно послушно на тези организации, като пренебрегват истинските фундаментални причини за сегашния конфликт и обвиняват Русия в агресия, позовавайки се главно на връщането на Крим към майката Русия чрез напълно демократичен референдум.

Темата за Крим като вековна исконна руска територия е безспорна, но тя се усложнява сега тенденциозно чрез позоваване на произволното й административно прехвърляне към Украйна през 1954 г. по времето на Хрушчов, без да се допитат до живеещите там. Това е само формалното основание. Истинската причина е, че не се сбъднаха плановете на Америка за създаване на своя военно-морска база в Севастопол на мястото на съществуващата там от 1783 г. руска военно-морска база, след организираното политическо овладяване на Украйна с въоръжения преврат през февруари 2014 г. и замисленото последващо едностранно прекратяване от украинска страна на договора с Русия за използване на базата.

Това би било зашеметяващ политически и психологически удар върху Русия като държава, създала и използвала тази морска база преди 231 години, в чието укрепване през началните години и десетилетия са участвали Александър Суворов, Григорий Потьомкин, Фьодор Ушаков и много други най-видни военноначалници. Да напомням ли за Кримската война през 1854-55 г. Това щеше да бъде много силен удар и върху самочувствието на руското общество, имайки предвид историята на базата и на целия полуостров. Като наблюдавам реваншисткото анти-руско поведение на новите украински власти през изтеклата година, това сигурно щеше да се случи. Тези планове бяха пресечени с връщането на Крим към Русия. Американските власти, естествено много съжаляват за пропуснатия златен шанс. Аз обаче няма да навлизам в тази част на проблема за Украинската криза.

Свидетели сме на цинична злоупотреба с понятието „агресия”, чието съдържание е известно на всеки средно грамотен човек.Кой премести границите на НАТО с 1500-2000 километра на изток до самите граници на сегашна Русия, въпреки дадените устни обещания на Горбачов от ръководителите на САЩ, че това няма да се прави, като едно от условията за изтегляне на съветските войски от Източна Германия и за обединението на страната? След разпадането на Съветския съюз безпомощната и слаба Русия направи под натиск много отстъпки на Америка по времето на Елцин. Затова те много го харесваха като „голям демократ”.

Накъде можеше да отстъпва Русия, за да не бъде обвинена в агресивни намерения? По-нататък беше Москва – на около 500 км. от границата с Украйна в района на Харков. Нима и това трябваше да се допусне! Има ли руски ръководител, който би могъл да си го позволи? Кой подготви, организира и финансира въоръжения преврат в Киев на 22 февруари 2014 г.? Кой си затваря очите и дори насърчава всички агресивни и дори фашизоидни действия на превратаджиите в Киев, в това число и първия им закон след преврата за отнемане правото на рускоезичните украинци да използват майчиния си руски език? Кой продължава да мълчи по организираните от превратаджиите престъпления на снайперисти с убийствата на повече от 100 души на Майдана в центъра на Киев през февруари 2014 г., малко преди преврата; по изгарянето на повече от 100 живи хора в профсъюзния дом в Одеса на 2 май 2014 г.; по силно подозрителното бавене на изясняването на причините за свалянето на малоазийския самолет над Източна Украйна през лятото на 2014 г. (представяте ли си колко бързо щеше да бъде обявен резултата, ако той показваше вина на опълченците и на руската страна); по кървавите изстъпления в Мариопол по същото време; по системните методични артилерийски обстрели на граждански квартали в Донецк, Луганск и други градове и села в югоизточна Украйна, като използва и забранените фосфорни и касетъчни бомби? Кой лишава възрастните хора в Донецката и Луганската народна република от пенсии, след като те през целия си трудов живот са правели осигурителни вноски в Украинската пенсионно-осигурителна система, при мълчаливото съгласие на Европа и Америка? Кой премълчава и оставя без реакция налудничавите изказвания на Яценюк за агресията на Съветския съюз срещу Украйна и Германия през последната фаза на Втората световна война и на полския министър на външните работи по освобождаването на концлагера в Освиенцим? Кой прилага масираните икономически санкции срещу Русия, пренебрегвайки Съвета за сигурност на ООН и фундаменталните правила за свободна световна търговия? Кой струпва сега бойна техника и войски за „бързо реагиране” до самите граници на Русия на много хиляди километри от Америка и обявява шест граничещи с Русия страни (включително и нашата) за фронтови държави, пренебрегвайки националните им власти? Кой отрича логичното законно право на Русия да се интересува какво става непосредствено до нейните граници в съседните й държави от така нареченото близко зарубежие, както правят всички държави по света, особено големите и най-вече САЩ?

Прави го САЩ с НАТО, а не Русия. Представяте ли си как би реагирала сега Америка ако Русия струпваше войски на нейните граници,например с Мексико или Канада? Впрочем, не е нужно да си представяте. Достатъчно е да си спомните, че светът беше на прага на атомна война през октомври 1962 г., когато Съветският съюз по времето на Хрушчов инсталира балистични ракети в Куба. След като американското разузнаване информира президента Кенеди за това, реакцията му беше светкавична заплаха за война, като разпореди откриването на силозите за американските стратегически ракети с атомни заряди, за да са готови за изстрелване. Напрежението спадна едва след като Хрушчов обеща незабавното демонтиране на руските ракети. Следователно, за Русия е забранено всичко, което за Америка е позволено!

Ако трябва да сме точни, агресорът е САЩ, а не Русия. Само болни мозъци или хора, мразещи Русия до умопомрачение, могат да твърдят обратното. Русия е жертва на масирана агресия и е принудена да се отбранява. Всяка нормална държава би постъпила така. Тя нямаше друг избор. Беше притисната до стената. Ако президентът Путин не беше предприел настоящите контрамерки щеше да бъде линчуван от руските граждани като национален предател. Неслучайно той сега има най-високия рейтинг от всички световни лидери, въпреки трудните условия в които живеят руските хора. Затруднени още повече от сриналите се цени на петрола, икономическите санкции и новата натрапена им надпревара за въоръжаване, за да поддържат жизнено важния военен баланс. И това се е случвало на Русия многократно през последните векове.

Нашите правителства забравят за вековните политически, икономически, културни, езикови, религиозни връзки между народите на България и Русия. Кой ни освободи от турско робство – Русия или Америка? Българската земя е осеяна с руски паметници в знак на благодарност от нашия народ, а не с американски паметници. Да, пропуснах нещо важно. Намериха се безгръбначни български политици, които разрешиха построяването на паметник на загиналите американски летци, бомбардирали София и други български градове през Втората световна война, погубили хиляди българи, разрушили стотици сгради и инфраструктурни обекти. В София няма паметници на хан Аспарух и на другите велики български царе, но има паметник на американските летци – убийци. Не ми е известен друг подобен случай в цивилизована самоуважаваща се държава.

Други страни нямат история, но я измислят и й правят паметници, а ние имаме хилядолетна история, но я пренебрегваме и не издигаме паметници, което е наш морален дълг. Граденото от столетия в отношенията между Русия и България не може да се руши така безразсъдно за година-две от случайно попаднали на важни постове политици еднодневки! А тези, които го рушат, трябва да знаят, че това няма да се забрави! И един ден ще им бъде потърсена сметка.

През последните 150 години никоя друга велика държава не е направила за нас толкова, колкото е направила Русия. Въпреки това нашите правителства с лекота допуснаха създаването на военни бази на САЩ на наша територия, наричани цинично „съоръжения за съвместно ползване”, на чиято територия не важат българските закони. Договорът за тези бази беше подписан на 28 април 2006 г. в София от държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс и министъра на външните работи на България Ивайло Калфин. Те са замислени и насочени реално срещу Русия, а на наивниците казваха, че са предвидени срещу Иран. Сегашните български власти участват с безотговорна лекота в приемането и прилагат икономически санкции срещу Русия, от които ние губим много повече. Нашият президент – бивш активен комсомолски секретар, се оказа най-големият ястреб между колегите си в Европа, в стремежа си да изкупва комплекси.

Г-жа Нюлънд ни обяви публично за „фронтова” държава срещу Русия и съобщи за създаването на командно-контролен щабен център у нас. Ние научихме за това от нейни изявления, а не от нашите власти. В медиите се съобщава за подготовка на пряко участие на наши военни в натовски формирования в Украйна срещу Русия. Питал ли е някой за това българския парламент и нашия народ? Това, което не допусна на времето Цар Борис III – изпращане на наши войски на Източния фронт, въпреки натиска на Хитлер, с недопустима лекота се готвят да направят сегашните ни управници. На него се приписват думите, изречени по онова жестоко време: „Винаги с Германия, но никога срещу Русия”. И за това може би плати със живота си. Така постъпват мъдрите държавници, каквито засега у нас, уви няма.

Не ме изненадва пещерната омраза към всичко руско на десните американски, европейски и наши политици, но ме тревожи позицията на уж леви европейски и наши политици. От интернет научих, че председателят на Европейския парламент уж левият Мартин Шулц заявил преди десетина дни: „Посрещнах с ужас отделянето на Гърция от общата позиция на Европейския съюз по обсъждането на евентуални нови санкции срещу Русия”. Потресен съм от сравнението на Сергей Станишев около 25 януари на „популизма на левия Ципрас с популизма на десния Бойко Борисов”. Това е кощунство.          В интервю на 3 февруари Станишев констатира, че „санкциите срещу Русия не дават ефекти”. Забележете, той не ги осъжда, а само констатира, че не дават резултати. От подтекста може да се предполага, че съжалява за липсата на ефекти. В други изказвания той сочи, че и двете страни (Русия и Украйна) са виновни за изострянето на конфликта.

Посещението на Вигенин в Киев при превратаджиите в края на февруари или началото на март миналата година, не е било възможно без одобрението на Станишев. Възмутителни бяха думите на Вигенин, отправени тогава към Русия: „От сега нататък нашите отношения няма да бъдат същите!”. Да напомням ли за ироничните му подигравки по адрес на СИРИЗА около 25 януари тази година. Или за негови изказвания напоследък, че „американските бази у нас били полезни”. Или за недопустимия език на Ангел Найденов като министър на отбраната през лятото на 2014 г. по адрес на руските изтребители, летящи над международни води в Черно море, без да нарушават нашите въздушни граници! И въпреки това, бяха наречени „провокация спрямо България”. Достойна за съжаление с противоречивото си съдържание е и           Декларацията на президиума на ПЕС за положението в Гърция от 6 февруари тази година. Със своя подтекст тя повече осъжда, отколкото подкрепя позицията на СИРИЗА. Аз се срамувам от тази декларация.

Чудовищно е поведението на европейските ръководители в прилагането на двойни стандарти. Те се събраха в Париж в знак на солидарност с Франция по повод убийството на 17 души от ислямски терористи, но пазят пълно мълчание за зверствата на Киевската хунта, като се солидаризират изцяло с нея и автоматично, без да се интересуват от фактите, обвиняват Русия за всички злини. Превратаджиите са преки виновници за повече от 5500 загинали в Югоизточна Украйна (по данни на ООН, а по оценка на германското разузнаване – 10 пъти повече), два-три пъти повече ранени, 1,5-2,0 милиона прокудени от техните домове, хиляди разрушени жилища, стотици сринати църкви, училища, болници, детски градини, трафопостове, отоплителни, газоснабдителни и водоснабдителни мрежи, мостове, летища, ж.п. гари, шахти, заводи и други съоръжения в Донецка и Луганска област, но до сега нито дума на упрек от западните политици и от сервилните им медии. Не осъдиха дори употребата на фосфорни и касетъчни снаряди, а потърсиха причината в това, че „западните страни не им доставяли нормални амуниции”. Жалки със своята антируска сервилност са и нашите политици и нашите медии.

Ако бяха убити и ранени десет пъти по-малко кучета европейските политици и медии сигурно щяха да надигнат протестен глас отдавна. Но за пострадалите руснаци от съзнателно методично обстрелване с артилерия и ракети на жилищни райони, обитавани от възрастни и болни жени и мъже, невръстни деца; за методичното прочистване на Донбас от живи хора, което е повече от геноцид, не проронват нито един осъдителен звук. Дори ни внушават, че те се самозапалват, саморазстрелват и самобомбардират. А преди много години Максим Горки беше казал, че „человек, это звучит гордо”.

Моля читателите да ме разберат. Всеки който ме познава знае, че това не е моят обичаен език. Принуден съм да прибегна към него, защото безразсъдни американски и европейски политици тласкат света към война. Не става дума за недоразумение или дребен скандал, а за световна война. Отговорността за която след това, най-цинично ще бъде стоварена върху „агресивната Русия”. Даваш ли си сметка читателю, пред каква опасност сме изправени? А нашите местни политици-еднодневки ги следват сервилно послушно. Медиите пък им пригласят. В умразата си дори настояват за по-решителни действия против Русия. Европейски шампион в това отношение е Росен Плевнелиев.       Какъв срам за България!

Това ни принуждава да говорим на много висок глас, дори да крещим и да протестираме, за да ни чуят тези човекоподобни, които си играят със съдбата на милиони хора! Те разчитат на нашето мълчание, равнодушие и овчедушие. Възползвайки се от липсата на мъдри европейски политици от типа на генерал Де Гол и канцлера Конрад Аденауер, ръководителите на Америка тласкат Европа към мащабна война срещу неукрепналата още Русия и ще я водят до последния европеец. Това не е печатна грешка, уважаеми читателю – не до последния американец, а до последния европеец и в конкретния случай – до последния украинец. Горките наши славянски братя – руснаци и украинци! Как си играят с тях! Като пионки на шахматна дъска, ако си припомним писанията на Збигнев Бжежински преди години.

Тези дни вниманието на милиони хора е насочено към срещите на Ангела Меркел и Франсоа Оланд в Киев и Москва, и особено към срещата им с Владимир Путин. Това дава основание да се надяваме, че най-после Европа може би се опитва да говори със своя глас, без да чака указания от Обама и ястребите около него и без да иска предварително разрешение какво да предложи на Путин. Дори действа обратно на американските указания. Дано успеят да защитят интересите на стотиците милиони европейци и да не се съобразяват с интересите на американския военно-промишлен комплекс, който иска да превъоръжава украинската армия! Дано не се лъжем! Дано успеят да постигнат край на украинската трагедия. Знам, че ще бъде много трудно, но не е невъзможно.

В статия в Поглед.Инфо от 8 февруари Димитър Иванов прави добър анализ на сложността на проблемите около украинската криза, който аз споделям. Много ще е трудно да се намери решение, особено ако Америка продължава да пречи. Въпреки това, то е необходимо и полезно преди всичко за Украйна и Русия и се надявам Европейският съюз да помогне, като подкрепи усилията на Германия и Франция и постави над всичко интересите на Европа.

Някои политически наблюдатели казват, че светът е изправен пред нова студена война. Това не е вярно. САЩ и присъдружната им до сега Европа натрапиха на Русия Трета световна война, която вече започна. Като изключим Украйна, в този глобализиран свят настоящата война не се води с прякото участие на милионни армии, хиляди самолети, ракети, танкове и други подобни средства, познати ни от предишните войни. Сега те са подменени с масирани икономически санкции и блокади; с ангажиране на рейтингови и одиторски агенции; с кредитиращи банки; с манипулирани цени на петрола; с манипулирани валутни курсове; с мащабна глобална медийна дезинформация, демонизираща Русия и нейния президент; с „цветни” революции; със създаване на платена пета колона от вътрешни прозападни опозиционни групи в непослушните страни като Русия; с разпалване на тлеещи от векове, полузабравени междудържавни, междуетнически, междурелигиозни и междукултурни напрежения и конфликти.

Достатъчно е да хвърлим поглед върху промените в цените на петрола. Само наивни хора или фанатични пазарни фундаменталисти-либертарианци могат да твърдят, че пазарните фактори са основна причина за срива в цената на петрола от 107-112 дол. за барел през юли 2014 г. до 55-60 долара през декември. С изявлението на Саудитска Арабия на 18 декември, че в ОПЕК не се предвижда намаление на производствените квоти, беше даден сигнал за по-нататъшно сриване на цената, за да достигне до сегашните 45-50 дол. за барел.

На цената на петрола наистина влияят някои обективни фактори, като спад на търсенето от Китай, Индия, Бразилия и други страни и увеличеното производство на шистов петрол и газ в САЩ. Но тези процеси не са нови. Те не започнаха през втората половина на 2014 г. и още по-малко през декември 2014 г. Средната цена за барел в 2011 г. е била 87,04 дол.; в 2012 г. – 86,46 дол.; в 2013 г. – 91,17 дол. и за 11-те месеца на 2014 г. 89,08 дол. В световната икономика не са се случили никакви кардинални изменения през втората половина на 2014 г., които да предизвикат такъв срив в цените на петрола през декември. Още повече, че това е в навечерието на зимата, когато търсенето на горива обикновено расте по понятни причини, а с него и цената. Така беше през всички предишни години в продължение на десетилетия.

Главните причини за срива в цената на петрола са политически. Достатъчно щеше да е решение на сесията на ОПЕК на 27 ноември 2014 г. във Виена за балансирано намаление на производствените квоти от страните членки на ОПЕК и другите страни производители и износители на петрол с 10-15%, за да се стабилизира цената, като се запазят техните приходи, макар и при по-ниско производство. Това би било логично поради превишението на предлагането над търсенето на петрол, както са постъпвали в ОПЕК до сега в подобни ситуации.

САЩ обаче са решили да използват този инструмент, едновременно със създадената от тях „Украинска криза”, за да накажат Русия и още някои „непослушни” държави, като Венецуела и Иран. За тази цел са се договорили със Саудитска Арабия и други свои приятели да не съкращават производството, въпреки съпротивата на няколко членове на ОПЕК и въпреки засягането, дори фалита на някои американски фирми, производители на шистов петрол. Това дори прави картината по-правдоподобна и по-приемлива за неинформираните и по-наивни хора.

България не трябва да участва под никаква форма във война или други враждебни действия срещу Русия. Нашият железен закон трябва да бъде: „В Европа, но никога срещу Русия”.

Ако върху нас упражняват натиск от НАТО или ЕС за задължително пряко участие във враждебни военни действия срещу Русия, трябва да напуснем тези организации и да обявим неутралитет.

8 февруари 2015 г.

Ще си позволя да продължа проф. Ангелов с дългия списък от книгата „Банки, хляб и бомби – 2“ на Щефан Ердман, олицетворяващ  „великата демокрация“ на САЩ по целият свят.

  • Студената война: 28.02.1946 г. – 25.12.1991 г.
  • Корейската война: 27.06.1950 г. – 27.07.1953 г.
  • Суецката криза: Египет, 26.07-15.11.1956 г.
  • Операция Б1ие Ваt: Ливан, 15.07-20.10.1958 г.
  • Тайванският пролив: 25.08.1958 г. – юни 1963 г.
  • Конго: 14.07.1960 – 01.09.1962 г.
  • Лаос: 19.04.1961 – 07.10.1962 г.
  • Операция Tailwind: Лаос, 1970 г.
  • Операция Ivory Coast/Kingoin: Северен Виетнам, 21.11.1970 г.
  • Операция Endsweep: Северен Виетнам, 27.01.1972 г. -27.07.1973 г.
  • Операция LinebackerI: Северен Виетнам, 10.05-23.10.1972 г.
  • Операция LinebackerII: Северен Виетнам, 18-29.12.1972 г.
  • Операция Pocket Money: Северен Виетнам, 09.05-23.10.1972 г.
  • Операция Freedom Train: Северен Виетнам, 06.04-10.05.1972 г.
  • Операция Arc Light:Югоизточна Азия, 18.06.1965 – април1970 г.
  • Операция Rolling Thunder: Южен Виетнам, 24.02.1965 – ок­томври 1968 г.
  • Операция Ranch Hand:Южен Виетнам, януари 1962 г. -1971 г.
  • Виетнамската война: Виетнам, 15.03.1962 г. – 28.01.1973 г.
  • Кубинската криза: в световен мащаб, 25.10.1962 г. – юни 1963 г.
  • Операция Powerpack: Доминиканска Република, 28.04.1965 г. -21.09.1966 г.
  • Шестдневната война: Среден Изток, 13.05-10.06.1967 г.    .
  • Операция Nickel Grass: Среден Изток, 06.10-17.11.1973 г.
  • Операция Eagle Pull: Камбоджа, 11-13.04.1975 г.
  • Операция Frequent Wind: евакуация от Сайгон, 29-30.04.1975 г.
  • Операция Mayaguezc: Камбоджа, 15.05.1975 г.
  • Операции Eagle Claw h Desert One: Иран, 25.04.1980 г.
  • Ел Салвадор, Никарагуа: 01.01.1981 г. и 01.02.1992 г.
  • Заливът Сидра: Либия, 18.08.1981 г.
  • US Multinational Force: Ливан, 25.08.1982 г. – 01.12.1987 г.
  • Операция Urgent Fury: Гренада, 23.10-21.11.1983 г.
  • Операция Attain Document:Либия, 26.01-29.03.1986 г.
  • Операция El Dorado Canyon: Либия, 12-17.04.1986 г.
  • Операция Blast Furnace:: Боливия, юли – ноември 1986 г.
  • Операция Praying Mantis: Персийски залив, 17-19.04.1988 г.
  • Операция Ernest Will: Персийски залив, 24.07.1987 г. -02.08.1990 г.
  • Операция Promote Liberty: Панама, 31.07.1990 г.
  • Операция Just Cause:Панама, 20.12.1989 г. – 31.01.1990 г.
  • Операция Nimrod Dancer:Панама, май – 20.12.1989 г.
  • Операция Ghost Zone: Боливия, март 1990 г. – 1993 г.
  • Операция Sharp Edge: Либерия, май 1990 г. – 08.01.1991 г.
  • Операция Desert Calm: Югозападна Азия, 01.03.1991 г. -01.01.1992 г.
  • Операции Desert Sword  и Desert Sabre: Югозападна Азия,24.02.1991 г.
  • Операция Desert Storm: Ирак, 17.01-28.02.1991 г.
  • Операция Imminent Thunder: ноември 1990 г.
  • Операция Desert Shield: 02.08.1990 г. – 17.01.1991 г.
  • Операция Eastern Exit: Сомалия, 02-11.01.1991 г.
  • Операция Productive Effort/Sea Angel: Бангладеш, май – юни1991 г.
  • Операция Fiery Vigil: Филипини, юни 1991 г.
  • Операция Victor Squared: Хаити, септември 1991 г.
  • Операция Quick Lift: Заир, 24.09-07.10.1991 г.
  • Операция Desert Farewell: Югозападна Азия, от 01.01.1992 г.
  • Операция Silver Anvil: Сиера Леоне, 02-05.05.1992 г.
  • Операция Distant Runner: Руанда, 09-05.04.1994 г.
  • Операции Quiet Resolve иSupport Hope: Руанда, 22.07-30.09.1994 г.
  • Операция Uphold/Restore Democracy: Хаити, 19.09.1994 г. -31.03.1995 г.
  • Операция Golden Pheasant:Хондурас от март 1988 г.
  • Операция Wipeout:Хавай, от 1990 г.
  • Операция Support Justice: Южна Америка, 1991 г. – 1994 г.
  • Операция Coronet Nighthawk: Централна и Южна Америка, от 1991 г.
  • Операция Desert Falcon: Саудитска Арабия, от 1991 г.
  • Операция Southern Watch: Ирак, от 1991 г.
  • Операция Provide Comfort: Кюрдистан, 05.04.1991 г. -декем­ври 1994 г.
  • Операция Provide Comfort II: Кюрдистан, 24.07.1991 г. -31.12.1996 г.
  • Операция Provide Hope J-V: ОНД, 10.02.1992 г. -10.05.1999 г.
  • Операция Provide Promise: Босна, 03.07.1992 г. – март 1996 г.
  • Операция Maritime Monitor:Адриатика, 16.07-22.11.1992 г.
  • Операция Sky Monitoi:Босна и Херцеговина, от 16.10.1992 г.
  • Операция Maritime Guard:Адриатика, 22.11.1992 г. – 15.06.1993 г.
  • Операция Desert Strike: Ирак, 17.01., 26.06. и 03.09.1996 г.
  • Операция Deny Flight:Босна, 12.04.1993 г. – 20.12.1995 г.
  • Операция Steady State: Южна Америка, 1994 г. – април 1996 г.
  • Операция Quick Response: Централна Африканска Републи­ка, май 1994 г. – август 1996 г.
  • Операция Able Sentry: Сърбия и Македония, от 05.07.1994 г.
  • Операция Vigliant Warrior: Кувейт, октомври – ноември1994 г.
  • Операция Sharp Guard:Адриатика, 15.06.1993 г. – декември1995 г.
  • Операция Safe Border:Перу/ Еквадор, от 1995 г.
  • Операция United Shield: Сомалия, 22.01-02.07.1995 г.
  • Операция Nomad Vigil: Албания, 01.07.1995 г. – 05.11.1996 г.
  • Операция Quick Lift: Хърватска, юли 1995 г.
  • Операция Outermined Effort:Босна, юли – декември 1995 г.
  • Операция Vigliant Sentinel:Кувейт, от август 1995 г.
  • Операция Deliberate Force: Република Сръбска, 29.08-21.09.1995 г.
  • Операция Joint Endeavor: Босна и Херцеговина, декември1995 г.- 1996 г.
  • Операция Decisive Enhancement: Адриатика, декември 1995 г. -19.06.1996 г.
  • Операция Decisive Endeavor/Decisive Edge: Босна и Херцего­вина, януари – декември 1996 г.
  • Операция Nomad Endeavor:Ташар, Унгария, от март 1996 г.
  • Операция Laxer Strike: Южна Африка, от април 1996 г.
  • Операция Assured Response: Либерия, април – август 1996 г.
  • Операция Desert Focus: Саудитска Арабия, от юли 1996 г.
  • Операция Paelfle Haven/Quick Transit: Ирак-Гуам, 15.09-16.12.1996 г.
  • Операция Guardian Assistance: Заир/ Руанда/ Уганда, 15.11—27.12.1996 г.
  • Операция Determined Guard: Адриатика, от декември 1996 г.
  • Операция Northern Watch: Кюрдистан, от 31.12.1996 г.
  • Операция Guardian Retrieval:Конго, март – юни 1997 г.
  • Операция Noble Obelisk: Сиера Леоне, май – юни 1997 г.
  • Операция Bevel Edge: Камбоджа, юли 1997 г.
  • Операция Phoenix Scorpion I: Ирак, ноември 1997 г.
  • Операция Noble Response:Кения, 21.01-23.03.1998 г.
  • Операция Phoenix Scorpion II: Ирак, февруари 1998 г.
  • Операция Shepherd Venture: Гвинея Бисау, 10-17.06.1998 г.
  • Операция Determined Falcon: Косово/ Албания, 15-16.06.1998 г.
  • Операция Joint Force: от 20.06.1998 г.
  • Операция Joint Guard: Босна и Херцеговина, 20.06.1998 г.
  • Операция Deliberate Force: Босна и Херцеговина, 20.06.1998 г.
  • Операция Resolute Response: Африка, от август 1998 г.
  • Операция Infinite Reach: Судан/ Афганистан, 20.08.1998 г.
  • Операция Determined Force: Косово, 08.10.1998 г. – 24.03.1999 г.
  • Операция Eagle Eye: Косово, 16.10.1998 г. – 24.03.1999 г.
  • Операция Phoenix Scorpion III: Ирак, ноември 1998 г.
  • Операция Phoenix Scorpion IV: Ирак, декември 1998 г.
  • Операция Desert Fox: Ирак, 16-20.12.1998 г.
  • Операция Cobalt Flash: Косово, от 23.03.1999 г.
  • Операция Sustain Hope/ Allied Harbour: Косово, от 05.04.1999 г.
  • Операция Shining Hope: Косово, от 05.04.1999 г.
  • Афганистанска война: 2001 г.
  • Иракска война: 2003 г.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: