Политиците

_

РОСЕН АСЕНОВ ПЛЕВНЕЛИЕВ

ПЛАМЕН ВАСИЛЕВ ОРЕШАРСКИ

ХРИСТО ДАМЯНОВ БИСЕРОВ

ДЕЛЯН СЛАВЧОВ ПЕЕВСКИ

Григор Лилов е завършил журналистика и икономика и организация на труда. Работил е дълги години в централните медии, познат е като остро перо, редактор и бизнес-наблюдател в „Труд“, часовите вестници на пресгрупа „168 часа“, „Кеш“ и др. Той е сред най-известните автори на разследването у нас и често цитиран от световните издания. Във връзка с негови публикации при демокрацията са създавани временни парламентарни комисии, а при социализма са отменяни Решения на Политбюро, Валутната комисия и програми на ЦК на БКП. Сред призьорите е на националния конкурс „Репортер на годината“. Лауреат е на американската фондация „Свободна и демократична България“ за първото разследване на „Мултигруп“, носител е на национални и международни награди за журналистика. Книгите му са в библиотеката на Американския конгрес, университети от Бръшляновата лига и големи аналитични центрове по света. Автор е на бестселъри като „Дуел“, „Тайният проект Бойко Борисов“, „Операция Президент“, „Тайните на големите играчи“, „Либийска връзка“, „Най-богатите българи“ и др.

↑↑

РОСЕН АСЕНОВ  ПЛЕВНЕЛИЕВ

ВИЗИТКА Росен

14 май 1964 г. – роден в Гоце Делчев. Когато става на 10 години, семейството се премества в Благоевград. Хоби – подводно гмуркане.

Юлиана

28 януари 1975 г. – родена в София. Хоби – пътешествия.

Семейства Росен

Баща – Асен. Преподавател по литература, директор на 1-во ОУ „Кирил и Методий“, преквалифицирал се впо­следствие като партиен работник. Партиен секретар на Неврокопска околия (сега Гоце Делчев). От 1974 г. кадър на Окръжния комитет на БКП в Благоевград. Завеждащ сектор „образование“ в него. Шеф на комисията по първичните партийни организации в училищата.

Майка – Славка. Учител по литература, шеф на местната организация на Съюза на учителите, партиен секретар на училището, в което учи Плевнелиев. Съпруга – Плевнелиев е с един развод и два брака. Първа­та спътница в живота му е Вероника Любенова Кавръкова.

Брат – Румен. Роден 1958 г. Учил в Русия и живял там-в Рябинкс. Първи брак с рускиня. Втори – с 37-годишната Петя Василева. От браковете си има 5 деца. Топлоенергетик и компютърен специалист. Предприемач. Започва с автосервиз в кв. „Запад“ в Благоевград, по-късно се премества в София. Според Търговския регистър притежава сам и със съпругата си следните фирми:

„ЕКЛИСИАСТ 2010“ ООД

„ЕКЛИСИАСТ – 46“ ООД

ЕТ „РУМЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ“

Има двама сина и живее в последните години в Австрия, където развива и бизнес.

На Юлиана

Няма абсолютно никакви публични данни за семейството на президеншата, липсват достатъчно писмени свидетелства или факти в подкрепа на версията за родителите й.

Росен и Юлиана имат три деца. Ученици в частното школо „Света София“ са Филип и Асен, Павел е в детска градина.

ОБРАЗОВАНИЕ Росен:

До 4-и клас учи в Гоце Делчев, после в 3-то основно учи­лище „Димитър Талев“ и местната математическа гимназия „Акад. С. Корольов“. В периода 1984-1989 г. завършва ВМЕИ „В. И. Ленин“ (сега ТУ) в София, със специалност „Изчислителна техника“.

Юлиана:

Завършва Втора английска гимназия в София през 1994 г. и право в НБУ през 2004 г., сочат публикации. Но гимназията е създадена под името 154-а гимназия през есента на 1991 г., когато Юлиана е била вече в 10 клас.

Завършени курсове в „Сити Юнивърсити Сиатъл“

ПРОФЕСИОНАЛЕНПЪТ Росен:

Според медиите е бил научен сътрудник в Института по микропроцесорна техника в София, но данни няма. Веднага с идването на демократичните промени се захваща с частен бизнес.

Юлиана:

От август 2003 до септември 2004 е координатор на българската правна ИДЛО Алумни Асоциация. През 2004 г. започва работа в интернет изданията на в. „Икономедиа“ – „Капитал“ и „Дневник“. Три години е била продуктов ме­ниджър на притурката им karieri.bg

БИЗНЕСУЧАСТИЯ

Според декларациите за конфликт на интереси Росен Плевнелиев вече не притежава дялове или акции в търговски дружества.

Според Търговския регистър е напуснал следните дру­жества:

Управители          „РЕЗИДЕНШЪЛ ПАРК СОФИЯ“ЕООД

Управители          „БИЗНЕС ПАРК СОФИЯ 2“ ЕООД

Управители          „РЕЗИДЕНШЪЛ ПАРК ЛОЗЕН“ЕООД

Управители          „ЛИНДНЕР ИМОБИЛИЕНМЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД

Представители     „РЕЗИДЕНШЪЛ ПАРК СОФИЯФАСИЛИТИ МЕНИДЖМЪНТ“ АД

Управителен съвет    „РЕЗИДЕНШЪЛ ПАРК СОФИЯ ФАСИЛИТИ МЕНИДЖМЪНТ“ АД

Съдружници         „РЕЗИДЕНШЪЛ ПАРК СОФИЯ“ ЕООД

Съдружници         „ИРИС ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД

Съдружници         „РЕЗИДЕНШЪЛ ПАРК ЛОЗЕН“ ЕООД

Юлиана:

Според Търговския регистър има следните участия:

Управители          „МЕЙЗ ЛАБС““ ООД

Управители          „АТЕЛАДИА КОНСУЛТ“ ЕООД

Управители          „СИ Ю ПРОПЪРТИ“ ЕООД

Управители          „БЪЛГЕРИЪН РЕЗИДЕНШЪЛПРОПЪРТИС“ ЕООД

Управители          „БЪЛГЕРИЪН РЕЗИДЕНШЪЛПРОПЪРТИС“ ЕООД

Управители          „СИ Ю ПРОПЪРТИ“ ЕООД

Едноличен собственик на капитала“АТЕЛАДИА КОНСУЛТ“ ЕООД

В „Мейз Лабс“ Юлиана участва чрез собствената си фирма „Ателадиа консулт“. В другите е отписана като съ­дружник, имало е прехвърляния на собственост – някои са собственост на офшорки.

По един или друг начин двамата са участвали/имали дялове или собственост в следните дружества:

131184453 АТЕЛАДИА (активна)

175200375 СИ Ю ПРОПЪРТИ (активна)

201861313 МЕЙЗ ЛАБС (активна)

130289768 РЕЗИДЕНШЪЛ ПАРК СОФИЯ (активна)

175201623 РЕЗИДЕНШЪЛ ПАРК СОФИЯ ФАСИЛИТИ МЕНИДЖМЪНТ (активна)

175145573 РЕЗИДЕНШЪЛ ПАРК ЛОЗЕН (активна)

811166967 ЛИНБУЛГАРИА ООД (прекратила дейността си)

175100649 БИЗНЕС ПАРК СОФИЯ 2 (активна)

175083000 АЛФА ЦЕНТЪР (активна)

175224127 АНДАНТЕ РИЪЛ ИСТЕЙТ БЪЛГЕРИЯ (активна)

131421557 СОФИЯ ШЕЛТЪР ПРОПЪРТИЗ (активна)

175355285 БПС 14 (активна)

175108254 АЛФА ПРОПЪРТИ 1 Ликвидация

175329402 БРЕЙК ПОЙНТ (активна)

175200375 СИ Ю ПРОПЪРТИ (активна)

175240206 АРКО ТАУЪРС (активна)

121891804 БИЗНЕС ПАРК СОФИЯ (активна)

121572016 ЮЛИЯНА ЮРИЕВА ПЛЕВНЕЛИЕВА (ак­тивна)

131575345 ЛИНДНЕР ИМОБИЛИЕН МЕНИДЖМЪНТ (активна)

175174708 НАКАП Заличаване на търговеца

200946472 АРКО РИЪЛ ЕСТЕЙТ МЕНИДЖМЪНТ

131421557 СОФИЯ ШЕЛТЪР ПРОПЪРТИЗ (активна)

102893722 ИММО ИНВЕСТ ГРУП (активна)

175155371 АКЛАДИ ИМОБИЛИЕН (активна)

175092985 ДАНИ КОНСУЛТ (активна)

175176604 НАКАС Заличаване на търговеца

175172997 НАКАВ Заличаване на търговеца 175367837 БРЕЙКАУТ (активна)

Състоянието на семейство Плевнелиеви е трудно да се определи. Само имотите и спестяванията, посочени в декла­рациите им, са на пазарни стойности от десетина милиона евро. Активите на фирмите вероятно се измерват със стотици милиони, но не е ясно точно каква част са техни и на другите им партньори.

ОБЩЕСТВЕНАДЕЙНОСТ Росен:

Секретар на Комсомола в Благоевград до 1990 г.

От 2007 г. до избирането му за министър – член на упра­вителния съвет на „Конфедерация на работодателите и ин­дустриалците в България“. През същата година става член на борда на директорите на „Американска търговска камара“ и член на настоятелството на фондация „За нашите деца“

Юлиана:

няма

ПОЛИТИЧЕСКИПРОФИЛ Росен:

2009-2011 г. – министър на регионалното развитие и бла­гоустройството в кабинета на ГЕРБ 22 януари 2012 г. – президент

ЩРИХИ

Плевнелиеви са богати. Обществото съди за тях по декла­рациите им пред Сметната палата.

Според тях са притежавали пет къщи – две в София, в местността Малинова долина – в „Резиденшъл Парк София“, една в село Баня, община Разлог, една в село Черноморец на брега на морето и една в Гърция на полуостров Халкидики, които са на обща стойност 3 403 144 лв. според цената им на придобиване. И петте имота са придобити в периода 2007-2009 г. Само къщата в Халкидики струва 1 368 081 лв.

Президентът е имал на влог около 840 хиляди евро и малко над 100 хиляди лв. Над 712 хиляди евро от парите на държавния глава са на влог в чужбина. Имали са вложение в защитена инвестиция в евро на левова стойност 295 583 във фонд на „Райфайзен България“ и ценни книжа за левова равностойност от 313 815 лв. в „Дойче банк“.       Миналото свършено време в горния текст не е случайно. Защото според последната му декларация с вх. № Г201/18 март 2013 г. семейството вече няма имоти, няма ниви, няма влогове, няма кредити, няма вземания, няма вложения в ценни книги, а съпругата му дори няма фирми или дялове в дружества.

Имат обаче два автомобила. Плевнелиев шофира соб­ствено Ауди Q7, което е купил през 2009 г. за 39 117 лв. Притежават и още една кола – „Сузуки“, придобита през 2012 г. срещу 31 294 лв.

Всъщност закононарушение няма. Вероятно депозитите са разчистени, имотите и фирмите – прехвърлени, ценните книги – продадени или джиросани. Но разликата в двете декларации: при встъпването в длъжност и след само една година подсказват за образа на властта – толкова изменчив и променлив, че никога не може да се опознае истински. Един многолик Янус, за който се пише много, но така и не виждаме действителната му физиономия.

Родът на президента произхожда от с. Плевня, Драмско (сега Петруса, Гърция). Според исторически източници на­селението е било българско. Семейството се е преселило в България през 1913 г. след Междусъюзническата война.

– Дядо ми Спас е разказвал как тръгват. Успяват, за раз­лика от други да продадат къщата. Жълтичките прадядо ми ги е скрил в гащите на дядо ми Спас. Така са минали през границата и купили къща в Гоце Делчев. А на нашата граница ги попитали: „Ти откъде идваш? – От Плевня“. И ги запи­сали Плевнелиеви – споделя за родовите си корени самият президент.

Иначе в България по данни на ЕСГРАОН 36 човека носят тази фамилия. Това са два клона от рода – едните през 1914 г. се насочват към Неврокоп (днес Гоце Делчев), а другите към Първомай.Макар и роден в Гоце Делчев, президентът по-скоро е благоевградчанин. От 4 клас живее в областния град.

После следва студенството в София и логичната крачка след него – брак. Ученическата любов на Плевнелиев – Веро­ника, с 3 години по-малка, е избраницата, с която се взимат през 1990 г. Тя е завършила Английска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и е родом от Благоевград. Дъщеря е на светилото в неврохирургията д-р Любен Кавраков – шеф на отделение в Благоевградската болница и известен като перфектен хирург.

Жълтите медии у нас го представиха за първи женкар. Забележително е докъде може да стигне в мръсните полити­чески поръчки родната журналистика – според публикации съпругата му Милена Кавракова – бивша красавица и учител­ка по руски език, се докарала до психиатрията и превъртяла окончателно след безспирните му женски завоевания.

Ученическата любов на Росен Плевнелиев сякаш следва орисията на тъста – не се оказва нито вечна, нито здрава. По някои данни Вероника тръгнала с новоизлюпения бизнес­мен за Германия, според други – останала тук. Властовата битка по върховете извади и произведе поредната кал около семейните саги. Първата съпруга страдала от токофобия -нежелание да има деца поради ужас от раждането, написаха някои издания.

След развода Плевнелиев и Вероника продават мезонета си в кв. Лозенец. На бившата съпруга съдът оставя ателието от 94 кв. м. на столичната улица „Лайош Кошут“. Тя набързо намира купувачи за него – явно спомените й са тежали. Вече над 12 години Вероника работи в „Емпорики Банк“ като шеф на отдел „Човешки ресурси“ и живее в друго свое жилище -на крачка от хедофиса на финансовата институция. Преди да се установи в столицата е била сътрудник на президента на Американския университет в Благоевград, допълват отлично запознати с живота й източници.Щрих към тази история прибавя и задържането от спецорганите на бащата на Вероника- д-р Кавраков, на 24 ноември 2010 г. Той е обвинен, че е поставил „грешна“ диагноза на пациент, оплакал се от полицейско насилие. Арестът е бру­тален и унизителен. Три дни д-р Любен Кавраков лежи зад решетките. Няколко месеца по-късно обвиненията срещу неврохирурга отпадат, но негови близки твърдят, че още не може да се възстанови от травмата. Заедно с неврохирурга в ареста е пратен и шефът на ортопедията в местната болни­ца д-р Александър Сивиков. Той също е оневинен половин година по-късно.

Най-вероятната хипотеза за този арест е политическата „целесъобразност“ — същата, която произведе и отровните публикации за хората около Плевнелиев. Твърде възможно е тя да е била свързана с разгорелите се борби зад кулисите вътре в ГЕРБ между Борисов, Цветанов и Плевнелиев кой да бъде бъдещият президент (вж. „Операция Президент“ от автора, бел.ред).

Странно е как след случилото се бившата съпруга пази гробно мълчание – сякаш под клетва, за действителните си отношения с Плевнелиев.

– Защо запазихте фамилното му име след развода?

– Не разбирам защо има интерес към мен, след като се за­нимавам с други неща. Но специално за името ще ви обясня, разбирам, че това ви се струва странно. Запазих го по сан­тиментални причини. От друга страна, не ми се занимаваше с разни административни процедури. Реших да го запазя, защото в противен случай трябваше да извадя всичките си документи отново, да губя време и нерви.

– Поддържате ли връзка с бившия си съпруг?

– От години нямаме никаква връзка. Наистина нищо ин­тересно не мога да ви кажа, а и по никакъв начин не желая да давам интервюта.-  Вие също сте от Благоевград, нали, не се ли срещате дори случайно понякога?

– Не, не съм го виждала от години.

– Какъв човек е бившият ви съпруг? Виждате ли го като президент?

– Наистина ви казвам – аз не съм част от неговото развитие през последните години, затова не мога да коментирам. Във всеки случай му желая успех. Харесвам хората, които искат да направят нещо за страната си.

– Вие интересувате ли се от политика?

– Далеч съм от политиката и не ме интересува. Развивам се като професионалист в съвсем друга сфера.

Не се виждат, не се срещат, но до 2009 г. тя запазва учас­тието си във фирма „Певеда“ ООД. В компанията, основана през 1998 г. в Благоевград тя е съдружничка с Петя, съпру­гата на съдружник на Плевнелиев – Иван Тодоров.

Освен това името на Вероника Плевнелиева изгря и като пътеводна бизнесзвезда в една офшорка. От онези, в които държавният глава е налял близо 1 000 000 долара от българ­ските си фирми. Оказа се, че от дружествата си у нас той е прехвърлил чрез консултантски договори около 1 млн. долара в две свързани с него офшорки – „Инокс мениджмънт лимитид“ и „Белингам дивелъпмънтс лимитид“. И двете офшорки са на един и същи адрес в Никозия, с един и същ управител – Джордж Киру. Поверителната кореспонденция между Ро­сен Плевнелиев и Евгени Добрев – шеф на българския клон на една от най-големите компании за създаване на офшорки ОСКА, показа, че в действителност „Инокс мениджмънт лимитид“ се е въртяла от Плевнелиев. Според документите той е имал правата да отваря сметки на името на фирмата, по които са влезли 570 000 долара от три от консултантските договори, а също да сключва и подписва контракти. За тази цел през 1999 г. той предоставя своите данни, както и тези на Вероника, която тогава все още му е съпруга, на Добрев.Като собственици на фирмата тогава пък официално са били вписани други две офшорки – Mediterranean Link (Nominess) Limited и  Mediterranean Link (Trustees) Limited. . Те от своя страна също са собственост на офшорки, като абсолютно цялата верига се намира на един и същи адрес, съвпадащ с този на „Инокс“.

Самата офшорка излиза на светло през юни 2011 г., когато е прекратен мандатът на Киру като управител на дружество­то и такъв става именно Вероника Плевнелиева. На същата дата е вписана и промяна в собствеността на самата фирма – офшорките се оттеглят и на тяхно място като собственици са вписани Плевнелиева и Евгени Добрев – същият човек, който е бил натоварен с оправянето на документацията за пълномощното на Росен Плевнелиев. Вероника държи 990 от всички 1000 дяла, а Добрев – едва 10.

Такива са дребните детайли – малки, но достатъчно значи­ми. И открояващи релефа на бизнес „местността“ и съответно образа на държавника. Най-любопитното обстоятелство е, че офшорките не нашумяха сега. Кипърските инвестиции на пре­зидента посочих в книгата си „Операция Президент“, излязла в дните на коронясването му, преди близо две години. Посочих и загиналия му съдружник. И различаващите се по номера дублирани паспорти на представения у нас като Линднер – Михаел Улмар. И пълномощните на Юлиана, с които прехвърля собствеността в адвокатските ръце – без ограничения. Сякаш е перач на мръсни капитали. И скандала в Германия. И, и, и… Цареше гробна тишина. Част от разкритията и документите поместих на стената си във „Фейсбук“. Тишината стана още-дълбока. А днес се разшумя около онези разкрития. Но това е политиката у нас – властовата поръчка решава за истината и лъжата, тя дирижира кога да излезе едното от тях.

Страст, любов, бизнес, омраза, политика – историята на президента и неговите семейства е достойна за истинска сага за Плевнелиеви, стига да се намери автор като Джон Голзуърти.

От многото интервюта на бъдещия държавен глава науча­ваме, че обича да чисти, да пазарува, да подрежда бельото в пералнята, да се радва на амулета, подарен му от синовете: „Значката на джедаите ми помогна много. Тя носи както чо­вешкото доверие, така и усещането за смисъл, което оттук нататък ще ме мотивира много да работя.“. Разбираме, че е диалогичен човек, че цени домашния уют и оставя мислите за работата си пред прага на къщата, преди да пристъпи вътре, че без децата си вдига високо кръвно, но като се прибере, то веднага пада…

Информира ни, че като новобранец е имал тежък войниклък в школата в Плевен, но на втората година му олек­нало на служба в Генщаба. Хвали се, че спал по паркингите в Германия, когато започвал бизнеса си там, но с цената на тежки лишения преуспял. Шегува се, че навремето старти­рал предприемачеството с продажба на хороскопи. Умее да се иронизира – компютърът, който ги съставял, извадил за него листче, че в миналия си живот е бил жена – ирландска пастирка. Но така работела програмата, за която той самият бил написал кода за съставяне на предсказанията, за прочит на миналото и вглеждане в бъдещето. Гордее се, че родната му къща по времето на възродителния процес е била убежище на преследвани от властта помаци…

Един образ – колкото реален, толкова и измислен, колкото неподправен, толкова и фризиран. Къде е истината в него – има ли я или въобще я няма? За разлика от него втората му съпруга – Юлиана, въобще не е многословна. Досега президеншата не е дала нито едно интервю и страни от медиите.

Тя не ползва прислужници въпреки богатството си, гот­ви сама и не допуска служителите на НСО в кухнята. Сама всяка сутрин води децата на училище и отказва да приеме изискванията на държавния протокол.Със сигурност знаем, че в работата й я наричат Ю и я определят като „пич“. Според клюката тя живее в жилище­то им в „Резиденшъл парк“, като отказва да се пренесе при съпруга си в държавната вила „Калина“ в Бояна, която беше ремонтирана срещу 300 000 лв.

Детайлите от семейния живот са потънали в мъгла – толко­ва непрогледна, че от нея може да изскочи всичко – колкото обичайно, толкова и скандално. Един блог подсказва какво се крие в медийната говорилня, но всъщност мълчание:

„Моето име е Филип. Започвам този блог на осем години. Имам двама братя. Правя си блог, защото искам да си имам дневник, който и другите да гледат“.

Така първородният син на новоизбрания президент се представя пред потребителите в интернет. Относно публич­ния дневник уточнява – имам си и таен, на хартия. Обичам да чета и да спортувам, казва за себе си Филип Плевнелиев.

На публикуваните снимки се вижда пиано. Децата поня­кога свирят на него. Но правят и пакости. Филип е запален фен на „Манчестер Юнайтед“ и въобще на спорта – в блога си е отделил специална рубрика за него. По-малките му братя също са изкушени от кожената топка, пък и не само от нея.

„Всеки вторник играя от 7:00-8:00 ч. в тенис клуб „Мале­еви“ заедно с Асен. Учител ни е Бранко и е от Македония“, споделя Филип. Уикендите са запазена територия за „Цар Футбол“ в Борисовата градина в София, обяснява най-го­лемият син.

За хъскито Алегра почти не става дума. Цялото му име по паспорт е Алегра Уолф Чарм. (Щом кучилото е първо, задължително имената на кутретата започват с А. Като фа­милия следва името на развъдника.) Явно то е поверено на майката.

Сред героите е костенурката Кости, която вече е пора­сла.“Купи се един специален буркан, в който се ловят кома­ри, защото комарите са нейните кебапчета. Купи се една специална лампа, за да може да й е топло. Купи се един тер­мометър, защото тя трябва между 26 и 29 градуса да живее. Следи се слънцето, и когато усетят, че слънцето наближава, дребосъците хващат костенурката и я слагат там, където грее. Защото прочетоха, че тя трябва да седи на топло. Така подаръкът стана истински домашен любимец“, споделя Росен Плевнелиев.

Но „дребосъците“ не споделят нищо нито за подаръка, нито за приносителя му.

Странно, но никъде в този блок няма и думичка за бащата. Абсолютно никъде въпреки голямата му обич към децата. Таткото сякаш не присъства в къщата, сякаш не контактува със синовете си, сякаш не играят с него, не споделят, дори не го виждат:

„Играхме футбол. Счупихме аплика (има снимка на счупения аплик на стълбите към хола)… Мама се ядоса и ни забрани да ритаме в хола. С нея вече играеме футбол на двора.“ „Пазарувахме с мама за Коледа. Купихме…“ , „Мама ни раздаде подаръците за Коледа…“. Следва разказ кой какво е получил от Юлиана. Росен е като отсъстващ на празника, който по традиция събира у дома и на една маса семействата в тази вечер. Не знаем защо. Вероятно е да е вдигнал кръвното – нищо, че го сваля след прибиране при децата. Възможно е обаче и друго…, но дребосъците четат, как да спомена.

Нещичко повече за президеншата все пак научаваме от статусите й в социалната мрежа. Те са с тънко чувство за хумор, не цепят басма никому, обществено съпричастни към редица каузи и недолюбващи властта:

„Не ни трябва бойкометър, трябва ни бойкомет“, „Добро утро. Имате четири пропуснати подслушвания“, „…и да са на всеки километър (комунистите)… на магистралата“, .“Гърция за Хелоуин се била маскирала на действаща ико­номика“…

Юлиана беше активен участник в протестите срещу ка­бинета Орешарски през лятото на 2013 г., има десетки пуб­ликации в „Капитал“ и „Дневник“ – главно по проблемите на подбора на кадри.

Писала е за преживяванията си от екскурзия в Камбоджа с неподправена тъга за бедността и нищатата там. Била е заедно с Галя – съпругата на Иво Прокопиев. Обикновено двете много близки приятелки почиват заедно с децата си или обикалят света, оставили мъжете си да редят бизнеса и политиката у нас. Авторството под този репортаж в „Ка­питал“ е съвместно, а съдържанието – с претенции за сър-цераздирателност по повод просещите дечица в Плаващото село. Докато се разхождали с лодка по реката, отвсякъде ги атакували малчугани в легени с питони около вратовете. Факт е, че албумът със снимки във flickr.com показва, че двете доста са се забавлявали и по женски.

„Затова говоря, изслушвам, опитвам се да обясня как малката едва посята омраза, защото среща по пътя си други омрази, израства и става чудовището, в което онзи човек с автомата се е превърнал. В микроплан целта ще е постигната, ако страхът от омраза ни спира да живеем. Това е, което се опитах да обясня на едно дете, което е само на път. Не знам дали ми се получи.“

Думите са на президеншата – от авторов текст, публику­ван в изданията на Иво Прокопиев. Написани са по повод трагедията, предизвикана от масовия норвежки убиец Андеш Брайвик на 22 юли 2011 г. „Очевидно няма вариант, в който всички са лоши; няма вариант, в който всички са добри. Има различни степени сиво, в които попадаме, и крайности, които се надяваме да не срещнем. После всеки според характера, социума, темперамента си израства отворен и позитивен, предпазлив и свит или в някаква комбинация от тези.“

Различни степени „сиво“ е есенцията на есето й. Юлиана не храни илюзии – нито за обществото, нито за хората, нито дори за близките, дори за себе си, както се вижда.

А ние продължаваме да храним – за управниците ни. И се надяваме те да не са от „крайностите“, а сред „сивите“. Може би точно такива са семейство Плевнелиеви – тя напълно непозната, но представяна като много цветна, той – много познат, но схващан за контрапункт като сив. А дали е така?

Уж знаем много, то е много малко и неточно за хората, които ни управляват. Странна смес е от истини, полуистини и неистини, от митове и легенди.

Спестена е дейността му като комсомолски секретар на ре­гиона в Благовеград – щатна, високоплатена, номенклатурна. Спорна е например истината за войниклъка на президента.

Показаните по телевизиите и в пресата снимки от личния му архив май са от задължителното обучение при социализма по гражданска отбрана след десети клас в гимназиите. Самата униформа заедно с дългата коса, наболата брада – непозво­лени в казармата, го подсказват. Спомените му не отговарят на фактите – спалните помещения в новия район на школата в Плевен не са с по 20 легла, както сочи той – бъдещите офицери спят по 5-6 души в стая.

„В периода от 1989 г. до 1990 г. работи като научен съ­трудник към Института по микропроцесорна техника“ – е записано в официалната биография на президента на сайта на институцията в Интернет. Също спорен факт. Ето какво разказва в медиите приятелят му Илиян Попов, шеф на „Со­фия Ауто“.

„По онова време четяхме за реформите в бившия СССР, инициирани от Горбачов, основно от руски издания в ори­гинал, които не се намираха лесно. За един от първите ми­тинги, посветен на промените в България в края на 1989 г., решихме да подготвим плакати в подкрепа на демокрациятаи да се включим неорганизирано. Имахме останали тапети от ремонта на стаите в общежитията в Студентски град и ги ползвахме за надписи. Плакатите бяха доста големи и всеки от тях трябваше да се носи от двама. За да ползваме и трите подготвени лозунга, беше необходимо да се осигурят още четирима съмишленици. Решихме, че ще намерим лесно помощници сред митингуващите в центъра на София. Оказа се обаче, че сме се излъгали.

Никой не пожела да се присъедини и ние последователно ги сменяхме. Явно беше, че или всичко на този митинг е било „много добре организирано“, или хората нямаха смелост и не вярваха, че промените ще бъдат реални.“

Такъв е споменът на приятеля – за София, за студенството и обществените промени. Ретроспекцията на президента е друга – за Института по микропроцесорна техника в София. Един от двамата със сигурност лъже – или Плевнелиев, или Попов. Не може едновременно да си научен сътрудник и с това – още завършващ студент. Проверката показа, че в съ­ответния институт името на Плевнелиев не фигурира – нито евентуалните му колеги могат да си спомнят за него, нито пък фамилията му среща по документацията.

Как да не се сетим за знаменитата фраза на писателя Оруел: „Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото“. Или казано чрез каноните на ПиАра „Образът, който създадем, е Той“.

В началото на политическата му кариера изборът на новия президент беше схванато без собствено лице – като подобие: Бойко Борисов си назначи човек, който да му пази поста, докато сам се кандидатира. Сега понякога ги броят за противници.

Затова е актуален въпроса — какъв е новият ни президент? Кукла ли е или не? Кой е истинският му образ? Подобие ли е?Официалните биографии мълчат. Всички те пропускат редица съществени детайли от житие-битието му. Например брат му, който е живял дълги години в Русия и е бил женен за рускиня. Може би логично – все пак българите все още са поляризирани в разбиранията си. Все още за част от тях всичко руско е лошо, а всичко от Запад – добро (има го и обратното).

– Кажете ни какво имахте предвид, когато преди няколко месеца тук, в студиото ни, казахте едно изречение, което звучеше като „Всякакви компромати и опити да бъда злепос­тавен няма да проработят, защото няма с какво да ме ударят, защото съм чист пред съвестта си“. Правилно ли цитирам смисъла на това, което казахте?

– Абсолютно правилно.

Но именно Росен Плевнелиев повери магистралното стро­ителство на Васил Божков – Черепа. Знаеше се още тогава, че част от фирмите са във фалит. Именно заради това до края на мандата му в министерството не дойде европейско­то финансиране – Черепа се слави с „прекрасен“ имидж в Еврокомисията и ОЛАФ.

Именно Росен Плевнелиев иницира като министър провер­ката за незаконното строителство. Общественият резонанс беше огромен. А след това събориха едно барбекю и няколко рибарски къщички. Големите незаконни имоти никой не ги пипна дори с пръстче. Именно Росен Плевнелиев даде раз­решението на ТИМ за алея „Варна“, предизвикало немалко протести сред обществеността. Даде по принцип, но в прин­ципа – и конкретно.

Неговото министерство е причината да се загубят две от трите дела за къмпинг „Корал“, стана ясно от съдебните заседания, посветени на случая. Двете загубени дела са за строителните разрешителни, издадени от община Царево на испанската фирма „Ибердрола инмобилиария“ за застрояването на земята край плажовете. От протоколите се вижда, че представителите на Министерството не са се явявали на съдебните заседания по делата, иначе заведени лично от Ро­сен Плевнелиев и обявени от него като защита на държавния интерес. Делата по жалбите си държавното ведомство губи през август 2011 г.

Знаете ли защо? Освен неявяването не е внесена дължи­мата такса от 20 лева, въпреки че съдът е чакал над 2 месеца! 20 лева такса срещу държавен интерес от над 30 млн. лева! Знаела ли лявата му ръка какво прави дясната? Или не?

Дори и казусът с отказания подкуп за софийски общинари не е чист. Понеже от общината Плевнелиев е поискал терени, като срещу тях е предложил други с изградена инфраструк­тура. Законно – да, но инфраструктурата не е  платена от неговия Бизнеспарк, а от държавата по закона за насърчаване на инвеститорите! Оказва се, че той и неговата „Линднер“ са съсобственици на 37 маломерни парчета в София, върху които не може да се строи нищо нормално по големина. Освен това по новия план на София почти всички от тези парцели са преотредени за улици, зелени площи и метро-станции. Съществува вече Решение на СОС те да се вземат и да се плати някакво парично обезщетение на собственика. Имен­но за да предотврати това, Плевнелиев предлага замяна тип „кон за кокошка“, тоест да получи срещу 37 парченца земя цял блок от парцели около 24 декара. Който да съедини с предварително закупените терени в този район. „Брокерите“ в Столичния съвет започват да го притискат, за да получат част от плячката, но накрая бизнесменът се оправя без под­куп. Подозират, че съдействие е получил от най-големия шеф – Андрей Иванов, председател на СОС.

Публично изнесените факти по сделката сочат, че „Биз­нес парк София“ и „Линднер“ са получили 13.6 млн. лв. от държавата за изграждането на техническата инфраструктуракато инвеститор първи клас, каквото право имат по закон. Съгласно подписания договор между тях и Министерството на икономиката от юли 2005 г. инвеститорите нямат право да претендират за друго обезщетение за изградената от тях инфраструктура, дори тя да струва повече. Въпреки това обаче през 2008 г. Столичната община довършва сделката за размяна на имоти с „Бизнес парк София“, започната през 2002 г. Съгласно решението на СОС от ноември 2008 г. бизнеспаркът получава 15 дка общински имот, като срещу това дава 24 дка улици, мостово съоръжение и ВиК мрежа, тоест изградената от държавата инфраструктура. Това твър­ди Орлин Иванов, тогава зам.-председател на СОС. Освен това „Бизнес парк София“ и „Линдер“ трябва да изградят и общински парк върху 5.2 дка, е посочено още в решението на СОС от 2008 г. Това обаче не се е случило и до днес, защото се обжалва подробния устройствен план. Интересен факт е, че няколко месеца след решението за размяната на имотите между общината и фирмите на Плевнелиев, той и инвеститорите продават получените 15 дка общински парцел заедно с още 3.5 дка (общо 18.5 дка) на търговската верига „Лидл“ за 4.6 млн. евро (около 9 млн. лв.).

Но тези факти не се научиха. Единодушно едни политиче­ски сили обявиха бъдещият президент за герой, понеже отка­зал да даде подкуп, а противниците му – за „негерой“. Никой не разчепка десйтвителната история. Хвърлиха се фрази и публиката им реагира първосигнално – виновен, невинен. Нито едните, нито другите споменаха за истинската паяжина от интереси, която облагодетелствала частни фирми и така на практика и приятели, и „противници“ заедно играха за висок имидж на новия държавен глава. „В крайна сметка този слу­чай ще доведе до обратно на търсения ефект – лимонът ще стане лимонада, а аз много обичам лимонада!“ Така самият герой на сагата с подкупа коментира скандала. Но фактите са налице – операциите са ощетили сериозно държавата.Също толкова неточни са собствените твърдения на пре­зидента за бизнескариерата му:

– Бях един от първите българи, които заминаха в чужбина, както и много други, тогава когато спах по паркинзите през зимата в Германия, не очаквах, че седем години по-късно ще участвам в строителството на Райхстага, в строителството на сградата на канцлера Меркел. Но българите могат – те могат да успяват в чужбина…

До момента на публикуването на книгата ми „Операция Президент“ можеше да се изровят много „същности“ за мо­женето и успяването в предприемачеството – независимо че в търговския регистър преди появата й съществуваше хаос, по-тъмен и от най-дълбоката пещера на света. Сега витае бяла пустота, по-голяма и от онази в ледените пустини на Арктика.

Беше направено всичко възможно, за да не се разбере нищо! Не, това не са технически грешки и пропуски във фирмените регистрации. Не може да са случайност. Новият ни президент крие нещо! Всъщност не е той. Не е в неговите възможности да манипулира нито сайта на Сметната палата, нито сайта на парламента, нито сайта на Търговския регис­тър, камо ли пък чуждестранните регистри, които проверих. Опитите да се укрие истината за бизнеса му с кукловодите. Те са всесилните в тази държава.

В зората на демокрацията Росен Плевнелиев е създал фир­ма „Ирис“ заедно с приятеля си – музикант Иван Тодоров. И двамата смятали, че хората трябва да се гледат в очите, като се прави бизнес и така избрали името. Ала не са били само те – точно по онова време едновременно в страната са регистрирани общо 26 фирми „Ирис“ – от Благоевград през Дупница до София, от Русе до Димитровград. Още две съществуват като смесени българо-съветски дружества и преди 10 ноември, от времената на социализма – едно у нас,в Димитровград, друго – в западната чужбина на прикритие. Почти зад всички тях освен българските съдружници са застанали и предприятия на военната индустрия от руски режимни градове като например Светловодск. Накратко -възможно е, допустимо е онзи комунистически „Ирис“ се е разроил и си е народил дечица. Поне така изглежда.

В Търговския регистър в данните за фирмите на Росен Плевнелиев се намериха документите на русенския събрат „Ирис“. Тази фирма е част от печално прочулата се „Мултигруп“. Тя нашумя с редица далавери, с неплатени огромни данъци и акциз към държавата, прочу се с нарушения на югоембаргото. И един стряскащ детайл от нейната история- в първите години на прехода, през 1993-1994 г. в тяхната вила откриха „калкулаторите на бизнеса“ по онова време -пластичен взрив, детонатори, лазерни мерници и прибори за нощно виждане, оптически снайперски карабини и пр. полезни „артикули“.

Никой не даде отговор на разкритията ми като журналист в книгата: какво търсеха документите на тази фирма във фирменото досие на семейство Плевнелиеви. В официалния държавен Търговски регистър?! Масивът данни от Русе, ка­чен на диск, няма как да прехвръкне в диска на компютъра с масива от София. Освен ако родословието и собствеността

– истинската, не е една и съща.

Друга фирма на Росен Плевнелиев и приятеля му Иван То­доров – „Ирис инженеринг“ ООД (впоследствие ЕООД) също се оказа сред орисаните. Със смъртта на третия й съдружник -Кирил Димитров Апостолов. Смъртният му акт № 622 е издаден в Дупница на 18 декември 2005 година – ден след гибелта му. Като причина е записано „Травматичен шок. Множествена травми с разкъсвания и контузия на вътрешни органи“.

Иначе първият бизнес на Плевнелиев по собствените му думи са хороскопите. Със съдружника си Иван Тодоров -музикант по професия, наели 3 квадрата в местния ЦУМ и започнали на един компютър да вадят хороскопи. Хората се редили на опашка. Но парите не били кой знае какво. И последвала втората крачка.

– Те имаха парите, ние – професионализмът.

„Те“ са Росен Плевнелиев и съдружникът му Иван Тодо­ров – музикант по професия. „Ние“ са журналисти. Според колегите се разбрали да делят поравно – собствеността на вестника, който екипът издавал срещу разходите за отпечат­ването и издръжката му, за което нямали средства. И досега свиват рамене за произхода на онези немалко за времето си средства.

– Какво се случи с вестника? Колко време го правихте?

– „Югозападни вести“ излизаше почти две години. Беше седмичник и издадохме 86 броя – от ноември 1991 -ва до юли 1993-та.

– Значи съществуването на вестника съвпада с натрупва­нето на митичния първоначален капитал на президента?

–  Доста по-късно разбрах второстепенната си роля в машината за пране на пари, създадена от милиционерите на ДС. Иначе всичко започна така. През септември 1991 г. ме намери лицето Христо Парасков, съгражданин и състудент на Плевнелиев, зет на подполковника от ДС Горица Митова. Изсипа една кошница комплименти колко съм бил добър в професията и каза, че на ТЯХ (!) им трябвал точно такъв човек, „с десни убеждения“, за да направят прагматичен ка­питалистически вестник. Спазарихме заплатата, отговаряше на сегашни 400 лева. После направихме срещата…

–  На която присъствахте ти, Плевнелиев, Парасков и Тодоров?

– Да, четиримата бяхме в офиса на „Ирис Интернешънъл“ в Благоевград – на ул. „Шишманц“ №20, на последния, 12-иетаж. На вратата нямаше табелка. Уточнявахме подробности­те. „Млади господа – казвам им аз. – Искате вестник, който да печели? Да е регионален, да излиза веднъж седмично, да е в ограничен тираж, да е 24 страници, таблоид. Такъв вестник няма да печели!“

Просто перяха пари. В ония години нямаше ясен регла­мент за хонорари и допълнителни възнаграждения. Един текст във вестника можеше да струва 30 лева, можеше да струва и 200 лева. Виждал съм брой, където аз хонорувам качествен текст за скромните 50 лева, директорът Парасков ги поправя на 200, а после при среща с автора разбирам, че е получил… 50 лева.

Месец и половина преди да закрият вестника, съгласно кодекса на труда, тандемът Плевнелиев-Тодоров ме привика в анонимния си офис на 12-ия етаж. Бъдещият президент на България, свенливо свел глава, полуизвърнат към мене, плахо рече: „Ами ние… такова… май ще трябва… да закрием вестника“. Аз: „Ама как така? Та тъкмо сега вече излязохме „на кантар“ – почнахме да се издържаме от реклами. А и разходите не са толкова големи. Трима журналисти, двама – технически персонал, и един директор. Кажете какво не ви харесва?“. Следва тъпо мълчание. Аз пак: „Какво не ви харесва?“. Тогава Плевнелиев за първи път ме погледна ми­молетно и раздразнено измрънка: „Абе ти не разбра ли, че тоя вестник си свърши работата!“. И за да илюстрира мисълта си, направи специфичното движение с пръстите на ръцете. „Добре де – не се предавам аз, дайте ми поне авторските права, искам да го запазя, мамка му, мое дете е този вестник все пак!“ Отговорът и на двамата беше твърдо „не“.

Интервюто е на Тодор Карастоянови. Но това е само спо­мен – няма документи, с които да докаже правотата си, както сам признава. Навремето го цитирах в книгата си – останахнапълно самотен, а сега вече го цитират всички медии. Но това е политическата целесъобразност – според нуждите и момента се обръща като палачинка, а псевдожурналистиката следва посоката на вятъра.

Вторият бизнес на Плевнелиев е шестицата в живота.

– Аз тръгнах. Така започна цялата моя професионална история, това стана точно – 1991 г. Пристигнах в Германия с една „Лада“. Взех един кредит, който буквално го похарчих първата нощ. Никога не бях виждал толкова пари накуп – 12 хиляди марки тогава. Работех в Германия с 24 работника. Трябваше да платя квартирите на работниците, трябваше да им купя инструментите, трябваше да платя т.нар. гаранция за квартирите. И толкова много пари накуп, невидени през живота си, в моята лада се изпариха за една нощ. Така че оттам нататък упражнението беше да дадем всичко от себе си, да работим, да изкараме някой лев.

Заради нередовното плащане строителите искали да ги бият, но осъзнали, че това нямало да им помогне, а и виждали, че и шефовете не са на по-добър хал.

„Аз първо плащах заплатите на работниците, разбира се. Каквото остане – за мен, спях по паркингите, цяла зима изкарах в Хамбург по едни паркинги. В цялото това спане в паркингите цяла година аз не се предадох. Бях решил, че ще успея в Германия, и успях като българин в Германия. Седем години след като спах по тия паркинги, аз строих сградата на канцлера Меркел, участвахме в строителството на Райхстага в Берлин…“

Ударали са джакпота там, в Германия, на 12 март 1991 г. В бялата държава Росен Плевнелиев станал милионер. Бял, не като червените и сенчестите у нас.

Но дали?! Защото джакпотът е бил ударен у нас, в същата 1991 година, по същото време и дни, когато той тръгна за Германия с една потрошена „Лада“. Ето го:“СПОГОДБА

МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛ­ГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУ­БЛИКА ГЕРМАНИЯ ОТНОСНО ЗАЕТОСТ НА РАБОТНИ­ЦИ ОТ БЪЛГАРСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРИ ЗА РАБОТА …

… Подписана в гр. Бон на 12 март 1991 г., в два оригинала по един на български и немски език, като всеки един от тях има еднаква сила.“

Българският подпис е на тогавашната социална министърка – социалистката Емилия Масларова в правителството на Димитър Попов. Лиценз № 1 е издаден на фирмата на Росен Плевнелиев. В същия ден ладата е запърпорила по пътя към Германия, както споделя. Една година по-късно лиценз № 1 е номер единствен в списъка на разрешенията, издадени на наши фирми да внасят работници там. Накратко – джакпотът е представлявал светкавично осигурен и държавно поддържан от министърката монопол.

Сигурно съвпаденията са случайност. Сигурно са стигали 12 000 марки, след като по текстовете на спогодбата се виж­да, че сумите са далеч-далеч повече, след като е необходимо да се внесат и гаранции за изпълнение на строителството и т.н. Сигурно не го е имало нормативното изискване тогава за кредит на частни лица гаранция да се издава от държавно предприятие.

Сигурно е случайна и неверна и скандалната ситуация, която въпреки разкритията ми навремето беше поголовно премълчана, а две години и половина по-късно (лятото на 2013г.) изгря като плод на поръчковата кампания от нови­ните:

„Как се получаваше квота по това време от Министер­ството на труда и социалните грижи и нейния министър г-жа Масларова (да, същата Масларова, която бе отново социален министър и е подсъдима за злоупотреби) без да си строител, без да си направил и 1 лев строителна дейност в България, без да си поставил 1 тухла дори и кои хора получаваха тогава квота ???

Криеха се истинските трудови доходи, данъци. За прове­ряващите органи се правеха официални трудови ведомости с невярно съдържание. Парите, които изкарваха работниците се деляха на 3 – 33% за заплати на работниците, 33% за двамата собственици на „Ирис интернешънъл“ ООД и 34% за комисионна на другарите от Министерството на труда и социалните грижи, подсигуряващи ги с квоти.

Още на втората година работа в Германия фирмата „Ирис интернешънъл“ООД бе разследвана от тайните служби на ФРГ, митницата и трудовата полиция. Обискирани бяха офисът им в Ruesselsheim, квартирите на работниците,обектите…“

Претоплена новина. Стара почти колкото света. Факт е обаче, че в няколко български вестника от онова забравено време в 90-те години са публикувани материали за истори­ята с „Ирис“ в Германия. Единият от тях е претендиращият навремето за тежест в. „Демокрация“, а другите – изданията на пресгрупата, в която работех. В синьото издание – тогава нещо като официоз, се говореше дори за намеса на спецслужбите от Пулах (немското контраразузнаване) заради мътни пари. Спорно е доколко можем да се доверим на нашенските медии в онова изострено време на противопоставяне, а и липсват източниците им. Но съществуваше меродавен зад­граничен извор – немското радио „Дойче веле“, което също беше обявило вестта. Факт е обаче, че в репортажа му не се говореше за контраразведката, а за нарушения на социалното и финансовото право.

Всъщност това е истинският въпрос – чии са парите? Чии са стотиците милиони, с които бяха захранени инвестицион­ните проекти на фамилията Плевнелиев?За плетеницата от фирми, за адвокатските пълномощия, с които правистите получават права от собствениците Плевнелилеви да се „разпореждат както намерят за добре“ с тяхната собственост, могат да се изпишат стотици страници. Паяжи­ната от дружества е достатъчно разклонена, за да залови и умъртви всеки външен интерес. Но…

Как ви звучи този текст: „Упълномощавам адвокат …. да се разпорежда с дяловете във фирмата, да продава, купува, инвестира на каквато цена намери и при каквито условия счете за необходими.“. “ В пълномощното има още една забележка „в случай на необходимост тези правомощия да се тълкуват в разширителен смисъл.“ В случая упълномощителят е Първата дама – Юлиана Плевнелиева. Всеки юрист, дори студент, ще ви каже, че такова пълномощно на практика изцяло я лишава от каквито и да са права върху водещата се иначе на нейно име фирма, водила се навремето и на името на съпруга й.

Чия е тогава цялата българска империя, свързана с новия ни президент?

Не е негова, както се твърди. Интересни са книгите на акционерите. Например какво четем в една от тях : „Линднер Проектенвинклунгс“ – Австрия (а не Германия) има 5 000 акции от дружеството, а останалите съдружници, вкл. семейството на държавния глава – скромните 115 броя. В тази благодатна за червения капитал страна съществуват и други „Линднери“, които се оказват основните играчи у нас вместо немските им едноименни събратя.

В германските търговски регистри може да се открои дори повече от необходимото.

Защото тези „Линднер“, с които новият ни президент се гордее, че е строил за тях, не са онези „Линднер“ – от Ав­стрия, за които най-много е работил. Например съдружникът на Росен Плевнелиев – Михаел Линднер според заверките нанемските нотариуси (изрично са го посочили) се оказа „родом Михаел Улмар“. От друга провинция на Германия вместо от семейното гнездо в Бавария. Двамата Линднер имат и различ­ни рождени дати – оригиналният на 22.07.1941, а „дубликатът“ му – на 28.09.1975. „Дубликатът“ е с два различни паспорта според регистрации на различните му фирми у нас, при това в една година, по едно и също време- 8536119298О/17.04.2008 г. и съответно 9514146246/14.10.2003 г.

Новият български президент най-нагло ни излъга. Очи в очи! С ръка на сърцето!

Фигурата му се оказа двулична – на честен предприемач, печелещ милиони и фасада – за други много и много, почти неизброими, но обичащи анонимността милиони.

Но какви? И на кои?

В крайна сметка нишката от преплетени съдружия, лица и фирми у нас и в няколко държави ни отвеждат на три адреса

– офшорки и едно име. От адресите два са в Кипър – „Сталберг инвестмънт лимитед“ и „Уиклеф Холдинг лимитед“, а третият – „Лендмарк“ в Люксембург.

Тези офшорки, разгледани и проучени надълго и нашироко в книгата ми „Операция Президент“ и в две мои ТВ предава­ния днес са сред най-шумните, най-скандалните „пирони“ – водещите заглавия и сензации на медиите на Делян Пеевски и Николай Бареков. Те са като печат, който надлежно да удостовери съвестта и алибито за смелост и почтеност на журналиста, който се устреми към политиката. Но хората на Бареков направиха грандиозни „разкрития“ за онези факти от книгата (само част от тях) чак години по-късно – в компроматното време на развихрили се политически поръчки и остро стълкновение между президента и БСП, между него и правителството на Орешарски през лятото на 2013 г.

Но дори в пресния скандал няма да чуете или да прочетете за онова, което написах навремето. Защото тези фирми заедно с „Бриджкорп“ опряха до имената на най-големите български олигарси, до бойковата приятелка Цветелина Бориславова, до нейния съдружник – скандалния исландски милиардер Тор Бьорголсфон (вече бивш), натрупал състоянието си в Русия от лиценз за водка, даден му от Путин. Опряха до зетьове и съдружници на ви­сшата комунистическа номенклатура като Георг Цветански (зет е на Петър Дюлгеров – бивш кандидат-член на Политбю­ро). И се сляха в бизнесмагистрала  с „Алфа дивелопмънт“, която е от империята на Иво Прокопиев. Този кръг от хора, свързани чрез „Глобална България“ монтираха навремето един премиер (вж. книгата „Тайният проект Бойко Борисов“, бел.ред.), сетне монтираха нов президент, а днес искат да монтират нова перестройка.

Росен Плевнелиев се оказа бурмичка в империя за милиар­ди. Сякаш беше дал лицето си назаем – за подобие на скрит образ. Но ще го отдаде ли и като президент?

Политиката е изкуство на възможното, лидерството – и на невъзможното.

Проектът Росен Плевнелиев се оказа същото подобие, каквото е и Проектът Бойко Борисов. Те са фасадата на една и съща люпилня, чийто собственик е най-големия кукловод в Русия. В тази люпилня се програмират и излюпват един­ствено бройлери. Но кудкудякането – убедително или, не ги прави петли!

Политиката в България се оказа изкуството на повторени­ето. Ужасът на матрицата. Миналото, настоящето и бъдещето на едни и същи Проекти.

„Е, бати цирка, казал си княз Дондуков“

Това е съобщение в социалната мрежа „Туитър“. Помес­тено е след приключването на президентските избори. Стана център на обществено внимание. Но никой не би му обърнал внимание, ако не беше пуснато от Юлиана Плевнелиева. Какво си избрахме? Дявол, президент?

Ще затвори ли кутията на Пандора? Да или не?

В какво наистина се кълне?

Репликите на кукла ли са?

Или откровението на Президент?

Това е финалът на „Операция Президент“. Актуален и сега – през есента на 2013 г., почти две години след излизането на книгата на пазара.

 

 

 

 

↑↑

 

 

ПЛАМЕН ВАСИЛЕВ ОРЕШАРСКИ

ВИЗИТКА

21 февруари 1960 г. – роден в Дупница. Хоби – колек­ционира баджовете от събития, конференции, прояви, на които е бил.

Баща – Васил, старшина в пожарната в Бобов дол.

Майка – Райна, служител в местния Дом на културата.

Пламен Орешарски е от многолюдно семейство – има двама доведени братя, по-големи от него, и две доведени сестри. Бащата е имал два брака. От първия му се раждат 4 деца – Симеон, Милети, Юлия и Димитрина. От втория, който Васил сключил, след като овдовял, е Пламен.

Най-големият от братята Симеон живее в Пловдив, работи в авторемонтния завод. Там е и сестра им Димитрина. Друга­та, Юлия, живее в столицата. Милети също е в София като адвокат. Преди това е бил шеф на затвора в Бобов дол.

Съпруга – Елка, доктор-кардиолог по професия.

Син – Десислав, няма данни за житейския му път.

1979 г. – завършва средно в гимназията в Дупница 1985 г. – завършва „финанси и кредит“ във ВИИ „Карл Маркс (сега УНСС)1988-1992 г. – аспирантура „Инвестиции и инвестиционен анализ“, с която става к.и.н. (сега докторска степен)

Има допълнителни квалификации по банково управление в САЩ и по емитиране на държавни ценни книжа във Вели­кобритания.

Владее английски и руски език.

ПРОФЕСИОНАЛЕН ПЪТ

1992-1993 г. – заместник-декан, катедра „Финанси“, УНСС

1993-1997 г. – директор на дирекция „Държавно съкро­вище и дълг“ в Министерството на финансите

1997-2001 г. – заместник-министър на финансите.

2003-2005 г. – доцент, ръководител на Финансово-счетоводен факултет и заместник ректор на УНСС.

БИЗНЕС УЧАСТИЯ

В различни етапи от кариерата си е бил член на упра­вителните тела на Банковата консолидационна компания, Българска фондова борса, Булбанк.

Както и на дялове, участия и/или ръководство в:

„Денеб-консулт“ ООД

„Тръстинвест“ АД

„Нова България“ АД

Съпругата е имала собственост в „Кардиодиагностика“ ООД, сега „Регенбоген“ ООД, но е напуснала.

Декларациите пред Сметната палата го показват като заможен човек за родните условия.

Оценката на активите му е много трудна, понеже е типичен представител на политическата каста у нас.

2003 г. – в ръководството на фондация „Демократична алтернатива – ДА“2002-2003 г. – заместник-председател на Националния изпълнителен съвет на СДС.

2003 г. – номиниран от СДС за кандидат-кмет на София.

2003 г. – напуска СДС и отива в коалиция БЗНС-НС, ДП и „Гергьовден“

2004  г. – член на групата, разработваща икономически доклади за президента Първанов

2005-2009 г. – министър на финансите в правителството на Сергей Станишев

2009-2013 г. – депутат от „Коалиция за България (БСП) От 29 май 2013 г. – министър-председател.

ЩРИХИ

          – Един китайски мъдрец бе казал, че котките трябва да могат да ловят мишки, без значение дали са бели или черни. Не мислите ли така?…

Репликата е на Пламен Орешарски. Цитира реформато­рът Дън Сяо Пин за промените, които ще направи в Китай. Нашият премиер се представя като котката.

Но правилната асоциация е да се оприличи на мишката. Защо ли?

Защото животът му е равен и гладък от малък. Такъв е и независимо от постовете, които заема като възрастен. Сиво­тата е най-характерната му черта. Сивотата на мишчица. Зад която са застанали най-големите плъхове на прехода.

И заради още нещо. Защото всъщност Орешарски е миш­ката, която трябва да бъде уловена от българския народ, понеже поддяжда зърното в хамбара му.

На първи поглед няма никакви индикации за тази мета­морфоза, когато е бил малък. Пък и пораснал. Премиерът изглежда като типичното „златно дете“ на уродливия ни преход – при намаляване на защитните сили на обществото мишката се превръща не дори в котка, а в свиреп звяр, раз­късващ България.

Родителите му работят в Бобов дол, но се ражда в Дупница – там е болницата. Майка му, която обичала театъра, избрала името Пламен от някаква постановка. Расте тихо и кротко, без да прави никакви бели.

– Скромно и много, много ученолюбиво. Изключително ученолюбиво. – споделя класната на тогавашния „5В“ клас Стоянка Атева. – Спомням си, че на първата родителска среща майката дойде при мен с молба да го освободим от тежки физически натоварвания, които учебните програми по онова време предвиждаха – знаете как беше, организираха се бригади, съботници… — спомня си тя.

Претекстът бил слабия му организъм. „Аз пък бях много добър в бягането на средни разстояния – 800 и 1500 метра. Тренирах и баскетбол – бях висок, но после всички ме задминаха по ръст. Много спортувах едно време.“ – е споменът на самия Орешарски.

Пародоксът евенутално би могъл да се обясни с кариерата на брат му Милети. При комунизма той е първи секретар на ДКМС в Бобов дол – огромният миньорски град и съответно е номенклатура на ЦК на Комсомола и организационните от­дели на БКП. „Фишът“ с бригадите и съботниците е типична проява на властовата привилегия: „че що да не се уредя“!

Щрих, дребен, но знаменателен от биографията е родът му. Произходът му е с. Фролош. Построили къщите си в орехова гора, та така им лепнали фамилията. В селцето още помнят бабата на премиера – Доча, и дядо му Костадин. Той е един от първите кметове на селото след като социалистите взимат властта на 9 септември 1944 г. Семейството имало три дъщери и двама синове. Единият от тях бил Васил – бащата на Пламен Орешарски.

Премиерът няма силна връзка със селото, откъдето е родът му. Кракът му не е стъпвал там, откакто е пораснал. Той е роден, след като баща му се преместил в Бобов дол. Това се случва след смъртта на Гюргина, първата жена на Васил.

Селото било много оживено, особено по време на ТК-ЗС-тата. Тогава хората се занимавали с животновъдство, зърнопроизводство, горско стопанство. Сега е като руини от война, а малкото останали жители сякаш са призраци. Семейство Орешарски притежава няколко къщи във Фролош. Те се намират в Нешовица – една от многото пръснати махали. Постройките обаче са рухнали и дотам се стига по черен път. Покривите им са паднали, вратите са разбити, разрухата е пълна.

А там е родовият корен. И се питам: как да очакваме от човек, който го е зарязал, да се погрижи за голямата ни къща България?

Жена му също е от този регион на България – от Кюстен­дил. Навремето се запознали на един от пионерските лагери край Рилския манастир. После времето ги разделило, но като студенти се срещнали случайно отново. Харесал я – стройна и напета. Не е за чудене – като девойка Райна се е занимавала с художествена гимнастика. Пет години били гаджета, докато решили да се вземат. Създали дом. От онова време е любовта на Орешарски към ремонтите – сам лепи плочки, ремонтира, поправя електриката и В и К, дори майстори мебели. Твърди, че тези занимания го отморяват.

„Въпреки, че тази биография е прозвучала познато на повечето съграждани, аз държа на няколко важни неща:

на синия цвят;

на пролетта;

на семейна вечер след тежък ден;

на приятелството и професионализма;

на хубавите вицове и вкусната гозба.“

Това е казано в обръщението му към избирателите, когато се кандидатира за кмет на столицата. Изглежда сухар, но е любител на закачките. Колегите му-министри разказват как ги задявал на едно от заседанията на кабинета:

– Не спах цяла нощ и мислих.

– Какво? – попитали министрите.

– Как да не ви дам пари! – отговорил той.

Вижда се по поданията – обещани, ама все още не дадени на пенсионерите (до днес – 15 ноември 2013 г.), по оряза­ните субсидии за животновъдите, по коланите, затегнати на последната дупка, както ги остави Дянков. Помни се учител­ската стачка от октомври 2007 г. и попадналия случайно в репортерския микрофон разговор на финансиста на държа­вата с образователния министър Даниел Вълчев:

Орешарски: Дай да разваляме седенката.

Вълчев: М-м?

Орешарски: Дай да разваляме седенката.

Вълчев: Да разваляме, казваш?

Вълчев: И да видим дали е възможно в това време да направим някакви експертни разговори. Горе-долу по една, две сметки да направим, за да приказваме…

Орешарски: Не, не трябва да се прекъсва. От утре екс­пертни разговори. Те ще размотаят…

„Размотаят“. Символна фраза. Алфата и омегата на упра­влението му – и като директор на „Държавно съкровище“ в МФ, и като министър, и като премиер.

Защото Орешарски години наред размотаваше сделката покрай мораториума за дълга в Лондонския клуб на банките-кредиторки на България, което спираше западните инвестиции у нас – за производства, за работни места, за доходи. Той се хвали с успехите си в сделките по външния борч на България. Лесно е да отчиташ успехи, когато документите, които ще ти възразят, вече са пепел и прах. Малко преди да се приватизира „Булбанк“, архивът й мистериозно изгоря. В ръководството на финансовата институция беше Орешарски. Според Орешарски дългът ни към банките на СИВ бил 950 млн. долара, а според убития Луканов – само 300 млн., при това не долари, а с пъти и пъти по-евтините преводни рубли. „Успешните сделки“ по връщането на борчовете на други държави към България, което Орешарски изтъква под и над път, станаха предмет на разследване на специална временна парламентарна комисия, чийто доклад така и не беше подписан, не беше обсъден дори в комисиите на парла­мента. Депутатите и министрите с изключение на членовете на комисията и първия финансист дори не се докоснаха до него и папките светкавично и вовеки бяха засекретени по най-строгите клаузи. Въпреки това докладът с приложенията е в ръцете ми (вж. „Либийска връзка“ от автора, бел.ред.). В него се казва например, че:

опитите на „частни лица“ от наша и чуждестранна страна да съдействат за решаване на проблема срещу комисионни, което затрудни предприемането на адекватни мерки по дър­жавна линия.“

„… предложената сделка от английското дружество е едно от многобройните предложения на чуждестранни юридиче­ски лица за евтино изкупуване на наши вземания към трети държави.“

„По мнение на комисията, споделено и от Министерството на финансите, не е подходящо да се публикува информация за сключени споразумения въз основа на приети решения от Министерския съвет за уреждане на българските вземания след 1991 г. Тези решения попадат в обхвата на Закона за класифицираната информация.“

В доклада много се говори за „липсата на координация“. Това е евфемизъм, с който се нарича сблъсъкът между поли­тици с различна кланова и олигархична принадлежност кой да прилапа тортата, разпределяна от финансовите министри от различните правителства. Тайната се пази чрез текст за евентуално „разсекретяване по чл. 33, ал. 3 и чл. 34 от Закона за защита на класифицираната информация…“.

Първият цитиран член разглежда въпроса за начина и възможностите за … унищожаване на секретната информа­ция! !! Вторият посочва сроковете за запазване на тайната – в случая дори до 2038 година! Накратко – документите за разходването на парите на България, за погашенията по за­емите, за върнатите у нас суми от други държави, попаднали в частни ръце, ще си останат с гриф „строго секретно“ не само при прехода към демокрацията, но и след него. Няма да бъдат разсекретени, защото когато му дойде времето за това, ще бъдат изгорени!. В тази срамна и подсъдна според мен история участник е и Пламен Орешарски.

Нищо ново под слънцето.

– Като какъв сте били в центъра на събитията?

– По това време аз отговарях за партийната организация в кв. „Сторгозия“. Бях политически офицер от армията. Член съм на централния съвет и на председател на БАС (Българ­ски антифашистки съюз), по това време бях сътрудник към политическия съвет на БСП.

– В предварителния разговор споменахте името на насто­ящия финансов министър Пламен Орешарски ?

– Да, става дума за източени 9 милиона лева от ОББ-Плевен, дадени на Васил Божков. При тази афера са използвани фалшиви документи. Участие има и Пламен Орешарски. Об­разувано бе дело от общ характер 1276 от 2000 г. на Плевен­ския районен съд, като осъден са далаверата бе единствено Иван Лаков, зам.-директор на банката.

Разговорът е за прочутата афера на Луканов за финанси­ране на БСП и личните джобове, наречена „Акрам“ – пре­пълнена с пари, изпълнена с трупове на замесени. Интервюто е на Михаил Михайлов, един от участниците в нея, който навремето реши да се разприказва пред медиите. Васил Божков – Черепа! Та нали именно във връзки с Бож­ков обвиниха Орешарски. Той изгоря заради среща в офиса на олигарха при кандидат-кметските избори в столицата през 2003 г. и СДС отегли кандидатурата му след външен натиск. Георги Кадиев дори обвини Орешарски, че защитава интере­сите на милиардера в хазарта. На 7 април 2013 г. той заяви, че не съжалява за онази среща и пак би я направил, Цинично и нагло, нали?! И първата му карчка като премиер беше именно такава: поредните промени в правилата за хазарта.

Но също толкова нагла беше идеята му от декември 1998 г. на банково-финансова среща в Боровец за промени в закона за Закона за необслужените кредити (ЗУНК). Сегашният ни премиер тогава поиска на фирми в напреднала фаза на при­ватизация или ВЕЧЕ ПРИВАТИЗИРАНИ да се опрощават лошите заеми – с приоритет при големите фирми, като про­центът на редукция ще варира и ще се определя индивидуал­но! Та нали това беше и една от целите на раздържавяването – купувачите да поемат лошите дългове срещу безценицата, на която купуваха. За щастие тогава беше само заместник-министър, а не премиер, та идеята му отпадна. А ако се беше осъществила, обвиненията към действията на Иван Костов за „харизване“ на националните активи щяха днес да бъдат комплименти за скъпотията, на която ги е продал.

Какво наистина се е случило зад кулисите, не се знае. Но навремето Банковата консолидационна компания отказа да освободи от отговорност Пламен Орешарски за управлени­ето, което упражняваше в нея.

По същия нагъл начин той отказа да освободи и Мария Мургина като шеф на НАП. Въпреки че първият данъко­платец на страната – Валентин Захариев, се оказа най-го­лемия длъжник на хазната. Оказа се и друго – финансовото министерство му е помагало за врътки със задълженията, разсрочване (правото да го направи за такива суми е само на финансовия министър) и пр.фокуси от всякакво естество.Около него се покри и друг скандал за конфликт на инте­реси. Елка Орешарска във фирмата си се оказа съдружник с „Екстранс“ ООД. Тя се занимава с митническо посредни­чество. Следователно подлежи на задължителен лицензионен режим от комисия в Агенция „Митници“, която е на подчи­нение на Министерството на финансите.

Трансформацията на онази сива мишчица от младините му е удивителна! Тя не бяга, не се крие, а е като голям тлъст котарак, който е втренчил очи в живата му все още храна -народа и си играе, наслаждавайки се на парализата й от страх. Този цинизъм го видяхме и в предложението за назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, внесено от министър-председателя. Но какво ли не правят големите пари…

Големите, не онези 9 млн. лева, за които го обвиняваше Михаил Михайлов покрай аферата „Акрам“. Съдружията на Орешарски наистина са с надоблачните висоти на капитала у нас. И на заобикалянето или прегазването на правилата.

В „Нова България“ АД Пламен Орешарски е с Максим Димов – известен като „ковчежникът на царя“ – на НДСВ. (от кръга „Сапфир“, който, както написах в „Либийска връзка“, назначава премиерите на България – без изключения) Там е и едрият предприемач Георги Агафонов – агент на ДС, член на забравеното вече сдружение Г-13 на едрия капитал у нас, начело на което бяха Илия Павлов и Емил Кюлев.

Но това са картинки от пейзажа. А какво се крие в недрата му?

Полъх на подземието!

Това са първите сериозни разкрития за империята, с която е свързан Орешарски и в която е свирил като първа цигул­ка. Следващите редове са сензационни, а по-следващите ще станат и скандални.

Например скромната му фирма „Денеб консулт“ с два компютъра (думи на Орешарски) е от най-едрите хапки на финансовата трапеза. Един от съдружниците – неизвестният за широката публика Димитър Георгиев Димитров, стартирал пътя към богатството от гл. счетоводител на огромното дър­жавно обединение ДСО „Монтажи“, фигурираше сред 100-те най-богати капиталисти у нас (по официални данни на 34-то място, неофициално – в първата десетка според мен.)

В другото му дружество, което е съакционер с Орешарски, е финансистът Стоян Александров. Споменавам го, понеже Пламен и Стоян се оказаха приятели в науката, колеги в университетската катедра, братя по бизнес. И парадоксално яростни „противници“ за наивния електорат – съответно „синият“ и „червеният“ кандидат за кмет на столицата. Както се вижда обаче – от едно котило са. „Денеб“ има безмитни магазини – Гюешово и Златарово, Дунав мост, което е чист конфликт на интереси на финансовия министър. Имало е и друг конфликт.

В това съзвездие от звезди (Денеб е звезда от съзвездието „Лебед“) е бившият подуправител на БНБ Емил Хърсев, бан­керът на родния „Алианц“ Димитър Желев (бивш от Първа частна банка). Но и това не е същественото.

Астрономите на бизнеснебето подозират, че „Денеб“- ите може и да се родеят и да са наследили съответната най-ярка звезда „Бетелхайзе“ от съзвездието „Орион“. Орион ли? – Помните ли онези фирми-звезди на Румен, сина на зловещо прочулия се генерал от ДС Мирчо Спасов, онзи скандално прочул се бизнесобръч при премиера Жан Виденов? Ха така – де се чука навремето, де се пука сега, възкликна бизнес-анализатор, запознал се с тези редове!

Бедният „Денеб консулт“, в която е бил немилионерът Орешарски според декларациите му, е „посредник по при­ватизацията“ на 75% от „Каучук“ АД – Пазарджик, на 77% от „Компласт“ ЕАД – Берковица, на 75% от „Зебра“ ЕАД -Нови Искър, и 75% от „Химик“ ЕАД – Асеновград. Майката“Денеб“ е бизнеспартньор на „Трейс груп“ – най-голямата фирма за строителство на пътища и магистрали у нас, която заграби лъвската част от поръчките за „Тракия“. „Денеб“ беше партньор на „Трейс“ и при строежа на станциите на метрото в София.

Бизнессъзвездието на Димитров, където стои и Орешарски е въобще непознато не само на обществеността, но и на анализаторите в тази област. Добре е затулено в мъглата на всякакви по-незначителни разкрития за фигурата на преми­ера.

Те доскоро са били може би най-голямата фирма за кон­султации и приватизиции у нас. „Денеб“ е направила меморандума за скандалната приватизация на металургичния комбинат „Кремиковци“, участвала е в раздържавяването на „Нефтохим“ – Бургас, „Соди“ – Девня“, „Хранинвест“ – Стара Загора и да не изброявам повече.

И ако това е сензация, следващите редове за сегашния премиер на България са повече и от скандални. И много страшни.

През 2002 г. бизнессъзвездието откри завода си за стро­ителни смески „Денел“ в с. Равно поле. За инвестиционният проект освен европейското финасиране беше ползван кредит и от една банка. Познайте коя е тя?

Онази, която всички наричат банката на Маджо.

Това не е осъдително, не е укоримо. Все пак човек и фирма не са длъжни да знаят кой стои зад преименувалия се неколкократно трезор. Пък и да знаят – търсят се добри условия, а не се пазарува морал. Но надали съвпадението с тази бандитска империя е случайно?

Защото дори тази парична „врътка“ не е толкова сенза­ционна и скандална, колкото една друга финансова „опера­ция“. На 16 юни 2008 г. вицепремиерът Меглена Плугчиева нарежда на Пламен Орешарски да предаде скандален доклад на международния одитор – световно авторитетната КРМО за усвояване на парите по програмите на ЕС (ФАР) у нас.

Четивото се оказва отново засекретено както за външния дълг. От ведомството на Пламен Орешарски.

Но е в ръцете ми. В него международният одитор е отбелязъл фрапиращи нарушения на финансовият министър. Тази проверка е поръчана след скандала с шефа на пътния фонд Веселин Георгиев, уредил сделки за 164 млн. лв. за „Батко и Братко“ (за брат си). Отчетени са 14 случая на конфликт на интереси. Като отговорен за нарушенията фигурира и Пламен Орешарски, който като финансов министър дирижира органа по надзора на пътния фонд.

Сърцето му на скръндза, както се слави, е било повече от щедро при „контрола“ за раздаване на парите. Заради тази афера навремето ни спряха траншовете от ЕС.

Оказа се, че още през 2006 г. Софийска градска прокурату­ра е образувала преписка за престъпления в особено големи размери. През 2007 г. обаче младши прокурор Стефан Милев отказва да образува дело.

Възмутени от станалото, следователите, работещи по случая, подали жалба и изпратили всички събрани материали за злоупотребите на главния прокурор Борис Велчев. Той отнесъл случая до Софийската апелативна прокуратура. Тя разпоредила да се образува досъдебно производство срещу виновните длъжностни лица. Забележете – то отново било възложено на същия прокурор Милев! Не знам съдбата на преписката, но ако не е прекратена за втори път и тайно, както подозирам, българският премиер ще се окаже РАЗ­СЛЕДВАН!

Оказва се, че някои фирми са печелили търгове, въпреки че не отговарят на необходимите условия. В документацията по тази далавера липсват офертите, договори и анекси на фирмите, получили поръчките. Парите в редица случаи са давани на ангро  дори без документи (!) Имало е плащания по спечелени проекти за неизвършена работа. В отделни случаи е плащано, дори без фирмите да са кандидатствали и съответно да са спечелили обществената поръчка. Нагло, по-нагло, свръхнагло.

Разследван или не, и този скандал не е онзи, който със сигурност, ако министър-председателят не си отиде от поста, ще се превърне в международен. По същия начин, по който предсказах скандала с калинката Калина Илиева от фонд „Земеделие“ в тайния проект за Бойко Борисов. И както стана с Христо Бисеров. Надминаващ го по размаха на мръсните пари.

Къде е разковничето, което сочи към Орешарски.

Фирма „Инфрастрой 2001“ получила обществени поръчки за 102 млн. лева. Съдружници в тази фирма са Васил Божков чрез фирмата „Латис“. Фирмите от консорциума “ Пътни строежи и Мостстрой“ взели поръчки за 11.7 млн. евро по проекта „Магистрала Марица“ – Ново село са също с учас­тието на Васил Божков. Перфектна комбинация, нали?! Хубаво, Орешарски е негов човек, по всичко изглежда след толкова скандали, които навързват имената им. Поне аз така мисля, а вие?

А другите съдружници кои са?

Ангел Христов и Пламен Галев. БРАТЯ ГАЛЕВИ! Дето са известни на всички и които правосъдието и до днес уж тър­си под камък и дърво. Участват чрез фирмата „Сити ассетс мениджмънт“!

Има и още двама съдружници в това дружество, което е в комбинацията за докопването на 102-та милиона лева.

Единият е международният наркотрафикат Христофорос Аманатидис – ТАКИ. И още една знакова фигура – мутрата от Перник Феодор Феодоров. Федята се прочу покрай раз­крития за убиеца Райко Кръвта, спряган по медиите и покрайсмъртта на Мирослава – онова пернишко момиче, след което „самоубиха“ убиеца му. Скоро ще се прочуе и в лъскавите списания, защото Александра Феодорова, „Мисис България 2013“ е негова роднина.

Видяхте имената на „бизнесмените“! Казах ви кой е дирижирал и наблюдавал според задълженията си раздаването и отчитането на парите! Сегашният премиер.

На този фон апартаментите на Орешарски, сумата по спестовните му влогове, записаното в декларациите е прах в очите. Прах са дори коментарите за суперклиниката, която построи бившата фирма на жена му и която се преписва на нея.

– Винаги съм си мислел, че добрият премиер е този, който не се натрапва. Като съдия на футболен мач – ако той е в центъра на събитията, значи нещо не е в ред.

Но Орешарски не е център на събитията. Предизвика ги.

Любимите му книга са „Черния обелиск“ на Ремарк и „Гневът на мравките“ на Стайнбек.

– С добри обноски в днешно време не може да се стигне далеч…

-А с какво може?

– С челични лакти и гумена съвест.

Наистина, този цитат от любимата му книга на Ремарк сякаш е написан точно за него.

Но „Гневът на мравките“ (оригинално заглавие „Гроз­довете на гнева“) не е като за Орешарски – „мравките“ се бунтуват и са под прозорците на премиерския му кабинет. Достатъчно е да вдигне поглед от книгата и погледне навън – да види разказаната навремето мрачна история вече наживо, съвсем наяве.

Иронията на съдбата е, че писателят й е самият той.

 

↑↑

ХРИСТО ДАМЯНОВ БИСЕРОВ

ВИЗИТКА

21 ноември 1955 г. – роден в Хасково. Хоби – футбол.

Семейство:

Родители – Дамян и Здравка, юристи.

Брат – Марио. Строителен инженер, семеен, с две деца. Бил е ръководител на местния „Булгартабак“, шеф на мест­ната „Подкрепа“ в Хасково.

Съпруга – Мария Иванова Добрева-Бисерова. Родители -учители. Дипломирала се като строителен инженер. Сключва брак с Бисеров през 1988 г. Дълги години шеф на отдела в Столичната община, който е провеждал всички търгове в столицата.

Доведен син – Ивайло Главинков, роден през 1975 г., завършил английска гимназия у нас и право в Кембридж, Лондон. Шеф до средата на 2012 г. в ключовия отдел „Бизнес развитие“ на ЧЕЗ, предприемач. Баща му Иван е известен зъболекар в пловдивския стоматологичен факултет.

Син – Дамян, роден през 1989 г. Студент.

ОБРАЗОВАНИЕ

1974 г. – завършва руската гимназия в Хасково. 1980 г. – дипломира се с отличие като юрист в СУ „Кл. Охридски“.

ПРОФЕСИОНАЛЕН ПЪТ

След едногодишния юридически стаж, докато чака раз­пределение, работи в Окръжния кооперативен съюз (ОКС) – Хасково като работник. Цялата бригада е от роми. Според други данни е юристконсултът на ОКС.

От 1980г. – адвокат.

БИЗНЕС УЧАСТИЯ

1992-1993 г. председател на УС на оръжейната фирма „Арсенал“.

Фирми, свързани със синовете му (има поредица от прех­върляния на др. лица в последните месеци)

„МАРВИК-ЛИСОВО“ ООД

„ГЕЧЕВ СОЛАРС“ ЕООД

ТИЛС“ ЕООД

„СОЛАРИ ЕЛОВ ДОЛ“ ЕООД

„СОЛАР ВИЖЪН“ ООД

„ТРАКИЯ ЕНЕРДЖИ“ ООД

„АГРОРОУД“ ООД

„ЕНЕРДЖИ ФИРМ“ АД

„ЕКО МИН“ ЕООД

„ВИП-ГРУП“ ЕООД

„РОУД ИМПОРТ ЕКСПОРТ“ ООД

Оценка на състоянието на фамилията е невъзможно да се даде. Оборотите на фирмите не създават вярна картина, под повърхността им са потопени офшорките на Сейшелите, банковата тайна в Швейцария, мрежата от финансови пре­води по света.

ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ

Няма

политически профил

1990-1991 г. – член на Националния съвет на Зелената партия. След нейното излизане от коалицията СДС деятел на Консервативната екологична партия, сформирана от останалите в СДС членове на ЗП. Неин председател е от октомври 1993 г.

1991-2001 г. – депутат от СДС. 1997-2001 г. – председа­тел на парламентарната Комисия за защита на националната сигурност.

1994-2000 г. – главен секретар на СДС. Избиран четири пъти поред.

Октомври 2000 г. – иска оставката на Иван Костов като лидер на сините. Това води до отстраняването му от поста председател на парламентарната комисия по националната сигурност.

Януари 2001 г. – създава „Екип за изследване на поли­тиката“ (ЕКИП), в който се включват негови съмишленици. Изключен от СДС през февруари. Официално обявява новата политическа формация на 1 април, съдебната регистрация е от 20 април с. г.

2005-2013 г. – депутат от парламентарната група на ДПС.

3.11.2013 г. – подава оставка като зам-председател на ДПС, член на Оперативното бюро и Централния съвет на партията.

От 2013 г. – зам.председател на българския парламент. Освободен по лична молба от поста си и като депутат су­тринта на 6 ноември 2013 г. В късния следобяд ДАНС внася сигнал в прокуратурата срещу него за финансови и данъчни престъпления.

13.11.2013 г. – повдигат му обвинения за данъчни прес­тъпления и пране на пари.

ЩРИХИ

Нищо ново под слънцето – житейският път на Бисеров също е белязан с минираните полета на неизвестността.

Спорен е периодът след завършване на образованието. Според едни факти, изнесени от медиите той е работил една година в бригада от роми и се е занимавал с физически труд. Според други – в същото време е бил юристконсулт на ЦКС. Според официалната му биография точно тогава – в същото онова време е започнал работата си като адвокат. Обаче пак по същото време си е карал стажа, без който не се придобива тази правоспособност.

Къде е тогава истината?

Мистерията се задълбочава от справката в Единия регис­тър на адвокатите в България. Той е на адрес http://www.bar-register.bg/public/ или във Висшия адвокатски съвет. Тези регистри са създадени на основание разпоредбите на чл. 147-148 от Закона за адвокатурата и Наредба №3 на Висшия адвокатски съвет от 29.10.2004 г. за водене и съхраняване на регистрите от адвокатските съвети.

Накратко – те са най-официални държавни документи. Не е ясно защо законотворците и ВАС са ограничили достъпа до обстоятелствата в тях (биографични данни) само за служи­телите по вписванията от адвокатските съвети и от Висшия адвокатски съвет.

Но за разследващ журналист като мен, макар и пречка, това не е проблем. Оказа се, че колкото и да търсите в този Единен регистър, лице „Христо Дамянов Бисеров“ няма да откриете никога! Няма да откриете такова лице и в регио­налните регистри (част от единния) в София, в Хасково или където и да е. Няма да го откриете вписан никъде!

Името на доскорошния зам.председател на парламента не се среща освен това и в регистъра на младшите адвокати, в регистъра на правните сътрудници. За всеки случай проверих и регистъра на чуждестранните адвокати у нас (някои от политиците ни имат двойно поданство въпреки законите и правилата). Но и там го няма. Няма го и в регистъра на адвокатските съдружия и правни фирми.

Остана последната възможност – да се е отписал като адвокат. Но защо да го прави? – В закона е предвидено из­ключение за депутатите – те могат да упражняват професията си независимо от длъжността, която заемат. В декларациите на Бисеров пред Сметната палата съществуват записи за доходи извън трудовото му правоотношение в Народното събрание. Няма как да ги изкара освен от незабранения му юридически труд.

За всеки случай обаче проверих и тази възможност – от­писването от регистъра. Не намерих съответни документи. А би трябвало да съществува и отметка за това в електронния му вариант, макар че е извън списъците. Но нямаше…

Не се съмнявам, че след появата на книгата доказателства за адвокатство могат и да изскочат от някой прашясъл ъгъл, където са били забутани от години. Знаем, че потрябва ли, у нас винаги ще се намери официален държавен документ, който да фиксира и потвърди дадено обстоятелство. И ако се наложи, пак ще се намери официален документ, който без притеснение въпреки съществуването на другия е отрекъл същото обстоятелство. Както се казва – според човека, нуж­дите на момента и политическата повеля.

Факт е, че в България има 155 адвоката, чието име започ­ва с Христо, но сред тях няма нито Дамянов, нито Бисеров, нито Христозов, нито Карагьозов – не само като фамилии, а дори като бащини имена. А защо споменавам „Дамянов“, „Христозов“, „Карагьозов“ и какво общо имат те с Бисеров, в конкретния случай Христо, сега ще обясня.

Да започнем с първото име. Бащата е Дамян. Това е факт от официализираните биографии на политика. Изненадата е, че и Дамян Бисеров не открих в регистрите – поне налич­ните! Странно – колегите ми по медиите много трогателно обясняваха как дори до 80-годишната си възраст давал правни консултации в Хасково. Мистерията не само се разреши, а напротив – превърна се в истинска детективска загадка.

А защо споменах и търсех „Христозов“ и „Карагьозов“ ли? Ето защо…

По някои данни баща му по рождение се води Христозов. Сменя фамилията си през 1946 г., когато се подменят цар­ски документи за самоличност с нови от социалистическата власт.

Понеже коренът на фамилията е от с. Бисер, той решава да вземе наименованието на родното си място като фами­лия. И така на белия свят се пръква „Бисеров“. Но Христо Бисеров така и не посети селото на родата си, след като го помете наводнението от пропукания язовир. Не изказа събо­лезнования за загиналите (а би трябвало да са му роднини), не стъпи там…

И стоп: в онези далечни години – 1946-а, няма кампания по смяна на документите. Процесът, който тече тогава, е възвръщане на арабско-мюсюлманските имена на покръстените насила през 1942 г. от държавата и организация „Роди­на“ (обявена като фашистка след Девети септември).

От друга страна познаващите отблизо житие-битието на политика, твърдят, че негов братовчед управлява БЕХ – Бъл­гарският енергиен холдинг. Той е Георги Петров Христозов, също роден в Хасково. Този човек също много грижливо крие биографията си – тя никъде не е публикувана. Няма я поместена и на сайта на холдинга. Името му обаче се прочу с ред скандали.

Сочеха го в безстопанственост, измерена с 45 млн. лв. (съдбата на разследването е неясна, всъщност ясна чрез на­значението, което получи от новото правителство). Допускът му до класифицирана (секретна) информация се оказа издаден чрез заобикаляне на регламентирания ред. При назначаването му за шеф на енергийния отрасъл на страната това лято (2013 г.) аз публикувах на моята стена във „Фейсбук“ неговото свидетелство за съдимост.

Оказа се, че евентуалният роднина на Христо Бисеров е бил съден още в далечната 1989 г., отървал се с 1000 лв. глоба и е „реабилитиран по право“, пишеше в документа.

Родове Христозови много, но покрай тази брънка на поли­тика един ми привлече вниманието, макар и от друг регион, но поразселил се още навремето и пуснал филизи на много места из страната. Той е известен в нашата история като могъща комунистическа фамилия – например от него е ген. Руси Христозов, първият ръководител на народната милиция, първия шеф на ДС и т.н.

А името на Карагьозов се появи, понеже някои непълни данни сочат, че това е фамилията на дядото на Христо Би­серов по майчина линия. Запомнен е като заможен тютю­нотърговец, с голяма къща (сега реституирана от Бисерови) в центъра на Хасково. Но и тук ударих на камък. Не успях да издиря други живи наследници, които да ми разкажат как Карагьозови-Дамяновци-Христозови-Бисерови са им роднини и точно от коя клонка на рода. Не установих и по някакъв друг начин фамилията Карагьозов да е използвана освен в реституцията.

Тъмнината, обхванала иначе толкова популярната му и неоспорвана от никого досега биография, се оказа всеобземаща за онези години от живота му. Според публикуваното му „житие-битие“ той отбива военната си служба през 1974-1976 г. Уволнява се като командир на разузнавателно отделение в танковата бригада в Казанлък. Но пък обучението по право трае 5 години и няма как да го завърши през 1980 г. – само три години и половина след казармата. Или едните, или другите дати са сбъркани. А възможно е, допустимо е и както се вижда – май всички.

Вярно е, че документите говорят едно, но логиката на реалния живот не им кореспондира, напротив – противоречи им, както си противоречат помежду си и самите хартийки от пожълтялата от времето бумащина.

Едно отличие – шестица от зубренето в СХ припокрило с казармата, едно спорно адвокатство, представяно днес като блестяща правна компетентност, дори една фамилия, която се оказва в множественото число на думата и с различни зву­чения!… И лавина от публикации в днешните медии, които упорито налагат един и същ, унифициран образ и биография. А насреща – документи, които чертаят друг – дори и чрез липсата им.

Тази оскъдност на свидетели, тази дебела патина на вре­мето е потопила под себе си блясъка, а може би пък ръждата на един живот. Христо Бисеров сякаш откопира „Сава“ -агентът Ахмед Доган, чийто дясна ръка беше – първият не се знае какъв е в действителност, другият не е „себе си“ – което ни го представиха и представят и в момента.

Разбира се, разследването ми създаде хипотезата за онова, което в действителност се е случвало – кога, как, защо, при кои… Но в хаоса от сведения, бланки, регистрации, докумен­тация от ВУЗ през НОИ до държавни архиви, в джунглата на входящи и изходящи номера, характеристики, биографии, които съпътстват всеки човек през живота му, ясно и видимо нещичко не достига – дори и да е една тъничка папка. За да я произнеса като последното доказателство.

За другата родова линия от семейството – по-нежната, също не се знае много. За Мария – съпругата на Бисеров или Маша, както всички я наричат, данните пък са съвсем оскъдни.

Първият й съпруг е от Девин. Маша се е славела един­ствено като тигрица, която прилапва мъжете на една хапка.За сърцето на Бисеров се е преборила с голямата му тогава любов Красимира.

Много попупулярен обаче в местния регион е бил баща й Иван Добрев. Учител и историк, той е сред най-големите изследователи на миналото. Прекрасен познавач на родни и чуждестранни архиви, понеже е владеел турски, арабски и латински перфектно. Повече от добре поставен пред властта в тоталитарните години, понеже е правил своите проучвания и в онази другата – враждебната чужбина. Между впрочем, Христо Бисеров е бил негов ученик.

От над десетина години красавицата (и сега й личи хубост­та, макар и понамрежена от времето) живее в Рим, в самото сърце на столицата, в прекрасна къща, придобита незнайно как през 2002 г. Тя е нещо като минидворец, обзаведен по адекватния начин – побрала стиловете на епохите, отърквали се покрай стените й. За това време Маша са я виждали само един път на публично мероприятие – на празника на випуска й от училището през 2001 г. Била е облечена изключително елегантно и стилно, със много скъпи бижута, весела и засмя­на и се похвалила с огромните пари и политически връзки, които имат Бисерови, вкл. и с Берлускони в Италия. „Маша върви напред, Бисеров след нея. Така било в живота и в бизнеса – сега същият сценарий се върти и в политиката“, изкоментирват ги от време на време познатите им.

Но зад гърба на всеки успял мъж е застанала една успяла жена, казва поговорката. Ала и без оправната си половинка Бисеров, поне според мен, пак би прогресирал в кариерата.

Знае се още, че политикът редовно е бил футболен съдия до края на социализма, когато свири и мачове от Б-групата. Хоби е, да, но и двигател на кариерата. Защо ли?

Футболното съдийство в онези години означава пряк и много близък контакт с първия секретар на съответния Об­ластен комитет и неговите колеги, които дирижират пряко отборите. В онези години на тоталитаризма двама от първите секретари в Хасково дорастват до Политбюро и работят като министри на МВР. И ако преди да задуха вятърът на промените Конституцията на Живков беше записала в чл. 1 ръководната роля на Партията, след този повей неписаната конституция на прехода вкара на мястото на Партията имен­но ДС. Допустимо е тези контакти с всесилните навремето министри, които издирижираха и промяната, да обясняват могъщия и неочакван старт на политическата кариера – несекваща, неспираща, белязала първа, след нея втора, трета партия…

С времето и отсъжданията му – с естествената чистка на живота, шетаща покрай евентуалните покровители – възрастта, съдийчето от футболните първенства се превърна в „Сивия кардинал“, както го наричаха в СДС. И какъвто си остана години наред и доскоро.

И по характер Бисеров е подобие на публично създадения му образ. Той е интровертен – предимно мълчалив, сдържан, владее емоциите си. Изваден е като от кутийка – дори гънчица няма по идеално изгладения му панталон, (някои много близки на семейството твърдят, че сам е размахвал ютията по дрехите си, а и Маша не била кой знае каква домакиня)

Пресата днес ровичка из декларациите на Бисеров за имотното му състояние, за луксозната вила в един от голф-комплексите у нас, за апартаментите и домът му в София, за стотиците хиляди евро, които получавала „на заем“ от сина си Ивайло г-жа Маша. Рядко визира подозренията, че зад кулисите е приватизирал Аптечното в Пловдив.

„Трябва ли да припомня и дребното обстоятелство, че зад хвалбите Ви за изключително успешната сделка за „Петрол“ се крие лично огорчение: това е единствената приватизацион­на сделка, извършена против волята Ви: Вашето намерение беше да продадете и „Петрол“, и „Нефтохим“ на „Лукойл“. Само че Христо Бисеров и Йордан Цонев лобираха за другата руска групировка и в крайна сметка продадоха „Петрол“ на(Денис) Ершов, без да се съобразят с волята Ви“.(Денис Ершов беше изгонен от страната като заплаха за нац. сигурност по време на мандата на Иван Костов, бел.ред.)

Този откъс е цитат от писмо на Едвин Сугарев до Иван Костов. Виждаме, че в бурните времена на приватизацията всеки политик е заставал зад „свята“ кауза – на кой именно олигарх да услужи. В личен аспект „каузата“ наистина е съ­кровена – подобни сделки надали минават без тлъсти и скрити комисиони, а защо не и укрит дял в капитала на раздържавеното предприятие. За Бисеров е известно, че като секретар на СДС, е правил подбора на висшите кадри за държавната администрация, като е уредил свои лица в Агенцията за при­ватизация. И най-напред – ръководителите й.

Възможностите му са били огромни при масовото раздър­жавяване. Макар диригентската палка на забогатяването да се е размахвала зад кулисите, оркестърът на институциите на сцената вярно е следвал нотите й. На този фон римският минидворец, родните палати, вилите в голфигрища, скъпите апартаменти, депозити и всичко онова, което се лее като потоп по медиите, е описанието на джобните пари за тази фамилия. Не е на истинските й богатства. Затова и тук не смятам да го описвам – все едно да разследвам буболечка, стъпкана от някой ботуш, вместо самия нагазил я чепик.

Днешният огромен низ от фирми на синовете, които ра­ботят в най-различни области, също подсказва мащабите на империята. Част от тях са в енергетиката -фотоволтаични централи, търговия с ток, сред съдружниците са шефове на съответната асоциация. А и вече видяхме кой ръководи енер­гийния холдинг – братовчед на баща им. Накратко – става дума за десетки и десетки милиони годишно, ако не и стотици милиони – във валута и при всички разноцветни управления. У нас. Но и по света чрез мрежата от офшорки. Срещу тях стоят жалките няколкостотин хиляди, които официално ги броят като изпрани пари. Масовата пропаганда, ДАНС и Темида ни направиха на идиоти. Семейство, въртящо обороти от деветцифрена сума пари надали би рискувало да препира няма и една хилядна от тях с произтичащите от това огромни рискове да загубят всичко. В постановката на трагикомедията на прехода Бисе­ров е бил почти режисьор, но пък обвинението е издигнато като срещу актьор, всъщност не – просто статист.

Но какво все пак се случи, как и защо? Някой прекъсна представлението, смъкна завесата и остави публиката в неведение.

Аз не я оставих. На 7 ноември публикувах в профила ми във „Фейсбук“ следният коментар:

КЪДЕ СГАЗИ ЛУКА ХРИСТО БИСЕРОВ?

• Офшорките, парите и зеленото знаме на Аллаха
• Кой натисна от чужбина, плашейки с международен скандал?
• Как Станишев се опита да покрие истината

Началото

Историята с Христо Бисеров е с родословие от 18 юли миналата година.

Защо от тази дата?

Защото тя е датата на атентата на бургаското летище. В книгата си „Дуел“ разследвах логистиката на родните спецслужби, подпомогнали злодеянието, забъркването на функционери на БСП, както и участието на ДПС – вкл. на ръководители, на депутати, ползвали финансиране от ислямистски организации, на загиналия шофьор, който се оказа обвързан с родната мафия, накротрафика, ислямисти и по­литици от ДПС.

След появата на книгата (началото на декември 2012) за­почнаха сътресенията около разследваните в нея лица. Доган напусна лидерството в партията си (макар и формално- „атентатът“ му беше спретнат като алиби за пред външния свят), ГЕРБ си отиде от властта, Руменовци в БСП ги от­страниха от абонамента им за депутатски места при избора на новия парламент, Ердоган в Турция се сдоби с революция, арабските мултибогаташи, финансирали операцията, се пре­селиха в отвъдното, разболявайки се набързо. А в момента на анонсирането на книгата публично – за оферти за продажби от разпространителските фирми, анализираният в нея с дей­ствията си и недействията си Дейвид Петреъс, шеф на ЦРУ изгоря от поста си по възможно най-унизителния начин.

Прането на пари и фигурата на Христо Бисеров, за което днес се говори, е продължение от същата тази скандална история в „Дуел“, която у нас упорито се опитват да премъ­лчат въпреки световния й и сензационен отзвук!

От онзи момент насам ДПС и въобще българските поли­тици са под дискретно, но здраво наблюдение от външния свят, което трупа данни след данни.

Първите данни за препиране на съмнителни пари са по­стъпили в ДАНС точно в онова време — след атентата, преди година (2012), от чужда служба. И нищо! (само доведеният му син Ивайло Главинков неочаквано напуска ръководството на бизнес-развитието на ЧЕЗ.)

Завръзката на драмата стартира от началото на октомври т.г. (2013), когато се е събрала достатъчно уличаваща инфор­мация и много нетърпение и нервност от Запада. Вероятно около средата или след нея на месеца (нямам точната дата) от чужбина са информирали отново нашите служби, ДАНС и ръководството на МВР. Както казвам Запада, имам пред­вид и информация на Израел – досие, събрано от спецове и агентура на МОСАД, в което се излагат фактите.

На 25 октомври, следобяд главният секретар на МВР Свет­лозар Лазаров спешно пристига в парламента. Денят е петък- работният ден на депутатите е привършил. Часът е 15:12. Лазаров отсяда в стаята на ДПС и започва да очаква Бисеров. Той не е в сградата, идва специално за тази среща. Секретарка­та е прогонена, помещението е изпразнено от хора (казват, че още преди първите думи на събеседниците е било проверено с техника и осигурено срещу подслушване). Не е известно за какво са разговаряли двамата, но не е далеч от ума темата на разговора им. Диалогът е къс – не повече от 20 минути. Защо е избрана сградата на парламента?

• централата на ДПС и конака на Доган са под наблю­дение, вкл. и спътниково.
• в самото МВР непрекъснато изтича информация от различни етажи на системата.
• парламентът е удобен, понеже е тих след края на ра­ботното време – визитата на главния секретар на МВР ще е незабелязана. И винаги може да се оправдае с благовиден предлог, а не като среща за информиране на човек, който ще се превърне в обвиняем за пране на пари.

Още преди тази сгледа е стартирало трескаво прехвърляне на дялове от редица фирми, свързани със сина на Бисеров – Дамян и доведения му син – Ивайло Иванов Главинков. И двамата се водят освен бизнесмени и сътрудници на парла­мента – единият е съветник по правни въпроси, другият – по организационни.

(Една скоба за „незначителната длъжност“ в ЧЕЗ на Гла­винков – той е шеф на отдел „бизнес развитие“ – ключов по значението си. Апропо, сред низа от десетки фирми на двамата синове има няколко, които се занимават със зелена енергия и търговия с ток.)

От срещата между главния секретар на МВР и Бисеров няма никакъв публичен резултат, няма и изтичане на никаква информация и затова Бисеров продължава да се упражнява като партиен лидер и зам.председател на парламента. Назрява скандал.

Кулминацията

Скандалът, макар и в най-висшите политически и дипло­матически кръгове се развихря на 29 и 30 октомври.

Развихря се в Израел, макар че остава в пълна тайна. Точно в тези дни Сергей Станишев е там начело на делегация на ПЕС. Среща се с президента, с опозицията.

Има и една среща, опазена в тайна. Тя е с Зеев Елкин.

А кой е той?

Той е изпълняващ временно функциите външен министър. Той обаче е и нещо като вътрешния министър на Израел -еквивалента на нашия Цветлин Йовчев.

(И едно задължително пояснение и тук, освен специалния ми коментар във „Фейсбук“, понеже известният изследовател Антон Тодоров се опита яростно да ме опровергае. Според него Елкин нямал нищо общо със сигурността, а само с външната политика. Израел има министерство на обществе­ната безопасност: полиция, пожарни, реакция при бедствия. Има и министерство на вътрешните работи, но то се зани­мава с разностранна дейност – нови територии, заселници, строителство, здравеопазване, някои вътрешни аспекти и по-скоро може да се оприличи донякъде на нашето регионално. Секретните служби се управляват директно от премиера, а в негово отсъствие или при оперативни задачи – от Комитет при премиера, където вторият след Нетаняху е министърът на външните работи. Неговите функции изпълнява времено изпълняващия длъжността Зеев Елкин. Дали съм прав ли? На 11 ноември Цветлин Йовчев замина спешно на посещение в Израел, придружен от шефа на ДАНС Писанчев. Една от срещите му е с Зеев Елкин, както съобщи пресцентърът на нашето МВР (икономисвайки Писанчев). И със сигурност няма какво да се говори между един изпълняващ функциите „външен“ израелски министър и друг – вътрешен български министър по теми като израелско-палестински преговори, дипломация и конфликти в Близкия Изток и родни позиции по тях. Е, дали има връзка със скандала „Бисеров“ според вас тази среща на Йовчев и Писанчев като родни босове на сигурността с Елкин като техен, макар и необявяван офици­ално за ръководител на Комитета при израелския премиер. И да продължа с разкритията от поста ми в социалната мрежа, в който разказах и за срещата на Станишев на 29 октомври:) „Сигурността на Израел не е важна само за Израел, но и за ЕС“ – е фраза на Станишев в този разговор. Срещата е необичайна и не според ранговете, както и темата в контекста на посещението.

• Станишев е партиен лидер, Елкин – обикновен ми­нистър
• Станишев е там в качеството си на политическо лице като лидер на европейската левица. Като такъв той няма работа с Елкин. Разговорът с него е в другото му качество -като патрон и гарант на новата Тройна коалиция и кабинета Орешарски.
• Станишев се е срещнал с президента Шимон Перес, но е пропуснат от Нетаняху – премиерът, който е ключовата фигура там.
• Най-вероятно проблемът като политически е поста­вен от президента, заради този проблем е отказана среща на Станишев с ключови фигури в правителството (това е дипломатически израз на недоволството от него), а срещата с еквивалента на вътрешния министър е уточняваща – за конкретните факти в проблема, опрял до родния заместник-председател на парламента.

Затова тази среща със Зеев Елкин е укрита и не е съобщена в медиите, нито в съобщението на пресцентъра на Станишев за неговите разговори. Т.е тя е била с Елкин в качеството му на ръководител на Комитета за службите, за който стана дума, а не в качеството му на изпълняващ функциите външен министър. Чак на следващия ден, на 30 октомври (понеже тамошните медии си вършат работата и задават истински парливи въпроси за разлика от нашите) излизат от немай-къде два реда – при това в прессъобщението за срещата на Станишев с палестинските лидери.

Никой в чужбина не прави специални разследвания как родните политици ограбват българския народ и в кои офшорки си кътат парите. Секретните служби се занимават със сигур­ността на своите държави и техните граждани, а не с ограбва­нето от политици-мафиоти на някой народ, който е допуснал това, избрал ги е и ги държи на власт. Затова приказките за чуждоземно разследване, несвързано с чужда сигурност, а само с грабене на България, са повече от наивни.

Късно вечерта в сряда на 30 октомври Станишев се завръ­ща у нас. В четвъртък е времето за трескава суетня: какво да се прави и какво не. Възложено е на ДАНС да провери изложените пред Станишев факти.

Ситуацията се оказва повече от скандална и взривоопасна. Става дума за мънита, разположили се под крайни ислямистки флагове, както и за техни операции на Сейшелите и покрай офшорните фирми, свързани с Бисеров.

В петък вечерта сводката е готова. Станишев разбира, че не може да спасява Бисеров заради огромния международен натиск. В събота е информирано ДПС. Информиран е (по­дозирам от кого) и самият Бисеров.

Подготвени са версиите – лични причини и обясненията зад тях:

1. за най-наивните – проблеми с борбата с лоша болест, в случая рак.

2. за по-интелигентните – Доган го разчистил, понеже му оспорил лидерството.

3. за най-интелигентните – бъркал в кацата с меда на ДПС.
4. за публиката в чужбина – политически противоречия освен т.З като опит за изпросване на по-милостиво отношение към Бисеров като потенциален противник на Доган. Затова в началото имаше единствено оставка от ДПС, а тази от парламента беше оставена за по-нататък – в зависимост от ситуацията.

5. В мъглата от версии, многобройността и противоречията между тях, в абсурдите им ще се загуби истината или няма да й се повярва, ако случайно види бял свят.

Този механизъм, специалната лаборатория СИМПРО, която го е разработила като „моделиране на неопределеност, конфликти и парадокс“, както и ръководителят Стоян Марков, кандидат-член на Политбюро при комунизма и рода на братята Милен и Георги Велчеви са сред обектите на сен­зационното разследване в книгата ми „Дуел“.

В неделя оставката от ДПС беше обявена и даден стартът за лансиране на многобройните версии за нея, в които да се удави истината, а дори и да се появи, да се схване като някоя от многобройните версии и нищо повече.

В понеделник се изчакваха някакви международни реак­ции.

А във вторник Лютви Местан спешно замина за Брюксел, където да се срещне с ръководството на АЛДЕ (либералите) и Еврокомисията, за да даде обяснения колко са „изненадани“ от опасните връзки на своя партиен лидер. Еврокомисията го уважи само чрез един еврокомисар, който е либерал.

Как са протекли разговорите, е ясно: следствието е, че в същия ден Бисеров е принуден писмено да внесе оставката си като ръководител на парламента и като депутат.

Коронният номер на Станишев, Местан и Орешарски беше „ако мине“. Затова за прането на пари, и то какви по количе­ства и с какъв скандален произход въобще не се говори. Но западните партньори са като побеснели.

Набързо последваха официални запитвания от техните правоохранителни органи – Италия и Франция още във вторник, т.е. съответната официална документация за случая е създадена, а по-нататък е въпрос на преценка дали, как и кога да се организира изтичането й в медиите.

Мърдане няма.

Затова топката вечерта в сряда е прехвърлена на родната прокуратура. Местан се кълне, че нищо не знае за истинската канава на тази история, Станишев и премиерът Орешарски знаят, но сполучливо са останали на завет, Йовчев знае, но отказва да знае, Цацаров от вчера (постът ми е от 7 ноември) знае и ще трябва да решава за пореден път, както с изборна­та фалшификация, нерешимият освен пропагандно проблем какво да се каже и какво не.

Междувременно семейството на Бисеров е извън Бълга­рия от немалко време насам, а самият Бисеров от вторник също е извън България. Чак след като напусна страната, обявиха проверката за пране на пари.

Няма да се завърне скоро. Ако въобще се завърне.

При гласуването днес на оставката на Бисеров нямаше питания, въпроси, дискусия – от когото и да е било. Запо­вед по гарнизона, така да се каже. Гласуваха като под строй, единствено с десетина гласа против и въздържал се на ГЕРБ – колкото за илюзия на демокрация.

За мен е ясно, че родните служби, правителството и по­литическите партии – всички са в тази мръсна игра. Написах и го доказах още в „Дуел“.

И последно – днес трябваше да бъда анализатор в една от най-големите телевизии именно по казуса Бисеров. Вероятно е станал огромен скандал и водещите са се опъвали до по­следно, искайки да присъствам.

Но 1 час и 15 минути преди уговорения час получих из­винението на телевизията, че онези, водещите се объркали, броят на коментаторите в студиото набъбнал и за мен не останало място сред тях.“

Това е онзи мой коментар във „Фейсбук“ от 7 ноември. Част от разкритията ми след неговото появяване излязоха в медиите. Но само част! Разбирате защо нямаше позоваване на мен – никой не искаше хората да се информират за мръсо­тията от първа ръка. И за ролята на Орешарски и Станишев. Някои от фактите от немай-къде бяха потвърдени официално след обявяването им от мен. Главният секретар на МВР Лаза­ров си призна пред медиите за срещата с Бисеров, служейки си точно с онзи мотив, който посочих в поста си. Министър Йовчев призна за сигнал от м.г. на чужда служба. Призна, че не е от ЦРУ: „Информацията за Христо Бисеров не е получена от ЦРУ, от друг източник е“, заяви той в интервю пред Сашо Диков.

А суетнята зад кулисите продължава. На 13 ноември кон­сулът на Сейшелите у нас и виден бизнесмен Максим Бехар се отзова на онези острови. Срещна се с президента Джеймс Мичел, който му благодари за помощите, които сме дали на онази страна. В местния Интернет скандалът с Бисеров се коментира надълго и нашироко. Блогьрите там нищят и душат с разкрития около връзки между офшорките на президента, техни операции с Швейцария и преводите на нашия виден политик – перач на пари, чиито преводи също ще търсят в алпийската република.

Скандалът се разраства неудържимо. Към мръсните пари се прибави спешно кръвопускане с много кръв. Заедно с мириса на наркотици и зеленото знаме на Аллаха в най-войствения му вид!

Труповете на хора с „различна степен на асоцииране към групата на Радован Крейчир“ (цитирам секретен документ) нарасна до най-малко осем. Последното му местопребиване е Южна Африка – ЮАР. Държава, от която екстрадирането е много, много трудно, практически невъзможно.

На 9 ноември, събота, ден преди да научим за желанието на Христо Бисеров да напусне политическо-обществения живот, там беше убит Басам «Sam» Иса. 49-годишен, отявлен мюсюлмански фундаменталист, ливанец по произход.Човек на Крейчир. Застреляха го в Bedfordview, източно от Йоханесбург, на няколко пресечки от дома му. Басам  Иса притежаваше паспорт на Сейшелите (сетете се за ливанците и паспортите на участниците в атентата в Бургас, произве­дени там. Обявиха ги със скръцване на зъби едва след като поставих въпроса в „Дуел“ за ливанската връзка и за атентата с взрив – родно производство, с който беше убит шефа на секретните служби на онази страна, започнал разследването по тази версия).

Но и след онзи ден смъртта продължи да коси нашироко. Във вторник привечер, на 12 ноември вече българин, а не арабин пострада при взрив на бомба в предградие на Йоха­несбург. Нападението стана в магазин за изкупуване на злато и диаманти срещу търговски център в квартала Бедфордвю. Магазинът е собственост на същия Радован Крейчир. При атентата загинаха двама души, а трима са ранени, един от които – тежко, съобщи „Франс прес“. Сръбският приятел на нашенеца е сред тежко ранените.

В следващият ден катастрофира една „Чесна 172“ в Хърватия. Стовари се изненадващо от небето в хълмиста местност между Новска и Липика, над Пакрац. В падналия самолет освен пилота – отново сърбин, пътуваше и български гражданин. Според нашето посолство там той не е пострадал сериозно и се чувства добре. Но и досега родното Външно отказва да посочи името му, макар че както никога, и то, и посолството са развили трескава дейност, за да му помогнат и проучат обстоятелствата.

Босът на организацията – Крейчир, не е арабин. Чех е. През 90-те години и началото на века е засичан в нашата страна. Върти световен трафик на наркотици. Амфетамините са български. Хероинът е от близкия Изток. Посредници са ислямистки групировки, вкл. и „Ал-Кайда“. Паспортът на Крейчир също е от Сейшелите, както и на дясната му ръка Басам „Sam“ Иса, за който ви разказах нагоре.Разследването на случая Бисеров обяви, че наред с други държави, където са засечени негови операции, ще се дирят нишките и в… Чехия. За Сърбия и Хърватия се мълчи. И за ми­лионите се мълчи. Спрягат се едни 430 000 евро и толкова.

А парите във върхушката на ДПС са огромни. Някои от депутатите й перат деветзначни суми! По целия свят – от Австралия до Европа, от Хонконг до Латинска Америка. От всякакъв произход. Роден, нероден, от контрабанда и нарко­тици, от най-войнствения Аллах.

В „Дуел“ нямах възможността да изкарам сензацията за Бисеров на белия свят. Книгата се пишеше в трескава надпревара с времето, в остро и жестоко противоборство с родното правителство и някои политически партии. Срещу мен се изправиха могъщи секретни мрежи – както в белия, така и в задкулисния му свят. Животът ми висеше буквално на косъм – неизмерими пари и влияния, непоплюващи си те­хни оръжия – фундаменталисти и нямащи скрупули агентури можеха да ми го отнемат всеки момент – или тук, у нас, под одобрителния поглед на държавата, или при проучванията в чужбина. Дори незримата протекция на западни ръководи­тели нямаше да успее в крайна сметка да ме защити.

Единствено бързото й излизане на пазара и скандала, по­роден от това, бяха гаранцията за оцеляването ми. Пожертвах разследванията за някои от родните именити герои в онази история, оставайки само най-значимите български фигури. Пожертвах ги заради страниците за милиардерската яхта „Радиант“ – сред десетте най-големи в света, акостирала за една нощ на кея във Варна, преди атентата в Бургас и по­срещнала на борда си най-висшата шапка на властта у нас. Ръководството на държавата.

А Христо Бисеров е детайл. Малко парче от пъзела. Дре­бен слуга на Центъра.

 

↑↑

ИРЕНА АНГЕЛОВА КРЪСТЕВА  И

ДЕЛЯН СЛАВЧОВ ПЕЕВСКИ

ВИЗИТКА Ирена:

Родена на 22 юли 1955 г. в София

Делян:

Роден на 27 юли 1980 г. в София

Семейство Ирена:

Баща – полк. Ангел Кръстев. Близък на Живко Живков – отговорен комунистически и държавен деец на социалис­тическа България. Ангел Кръстев израства в кариерата до секретар на Окръжния народен съвет, после прави кариера в органите на Държавна сигурност. Назначен за зам.шеф на ДС и зам.-шеф на ОУ на МВР във Враца.

Майка – учителка по математика

Делян:

Баща – Славчо Кънчев Пеевски. Потомствен журналист, председател на УС на Асоциацията за борба с корупцията в България. Физик по образование, собственик на издателско-ре-кламната компания „Кемилис – Ко“ ЕООД. Работил за БСФС и Българския олимпийски комитет, подготвял анализи за МВР.Славчо и Ирена се бракосъчетават през 1979 г., развеждат се през 1985 г.

Делян Пеевски има:

Сестра – родена от друга връзка на баща му след развода, с 7 години по-малка от Делян.

Дъщеря – Ирен-София от Зара Василева Петрова, с която 9 години е живял в съжителство без брак.

В момента жената край него е известната чалгапевица Цветелина Янева.

ОБРАЗОВАНИЕ

Ирена Кръстева завършва английската езикова гимназия, записва икономика, но математиката я отказва и се прехвър­ля в специалността класическа филология в СУ „Климент Охридски“. Знае 5 езика.

Делян:

1998 г. – средно образование в 119 СОУ в София.

2003 г. – завършва право в Югозападния университет в Благоевград. Според медийни публикации е докторант, но такива данни не се откриват.

ПРОФЕСИОНАЛЕН  ПЪТ Ирена:

Липсват сведения. Медиите сочат, че е била е сред ше­фовете на коректорското звено на издателството на БАН и е работила в издателството на БКП „Партиздат“.

Делян:

Юли 2003 – януари 2004 г. – юрисконсулт на „Ти Ви Глобус“ ЕООД

Януари 2004 – януари 2005 г. – адвокат при Благоевград­ска адвокатска колегия Януари 2005 – април 2005 г. – адвокат при Софийска адвокатска колегия,

13 април 2005 г. – ноември 2005 г. – Столична Следствена Служба – Стопански отдел. През април същата година във Висшия съдебен съвет е внесено предложение Пеевски да стане следовател в Столичната следствена служба, в стопан­ски отдел. Според закона за съдебната власт за това е нужен задължителен стаж, който Пеевски не притежава, но пред­ложението е формулирано „по изключение“. 25 най-висши магистрати на Темида гласуват той да стане следовател, като се възползват от правовата пролука. Работи по-малко от 7 месеца поради назначаването му за зам.министър.

Пролетта на 2007 г. – след обществен скандал около „Булгартабак“ освободен като зам.-министър и разследван за изнудване, като Висшият съдебен съвет отхвърля молбата му за възстановяване на работа като следовател.

Октомври 2007 г. – след обжалване от Делян Пеевски ВАС възстановява правата му на следовател.

Ноември 2007 г. – възстановен като следовател и след 3 седмици освободен заради възстановяването му на работа като зам.министър.

7 дни през юли 2009 г. – следовател след края на мандата на Тройната коалиция, преди да се закълне като депутат отДПС.

14 март 2013 г. – възстановен като следовател до 23 май 2013 г., когато се заклева като депутат.

БИЗНЕС УЧАСТИЯ Делянебил:

ноември 2001 – февруари 2003 г. – председател на Упра­вителния съвет на „Пристанище Варна“ ЕАД.

Собственик и управител на „Българска консултанска компания“ ЕООД

Управител – „Коттагон“

Ирена участва или е участвала според регистъра и правно-информационните системи в:

Съдружник        „Орловец БГ“ ООД

Управители  „ПРЕСМАРКЕТ 1“ ЕООД

Управители  „КОМПАКТ – МЕРИДИАН“ ЕООД

Управители  „ДАМ“ ЕООД

Управители  „МОНИТОР“ ЕООД

Управители  „ПРЕСМАРКЕТ“ ЕООД

Управители  „ПРЕСТРАФИК“ ЕООД

Управители  „ТЕЛЕГРАФ“ ЕООД

Управители  „НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ РАЗПРОСТРАНЕНИЕ 1″ЕООД

Управители  „ПОЛИТИКА ДНЕС“ ЕООД

Представители „ЕКСПРЕС БГ“ ЕАД

Представители „ОБЕДИНЕНИ БЪЛГАРСКИ ВЕСТНИЦИ“ АД

Представители „ТВ СЕДЕМ“ ЕАД

Представители „ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА БОРБА“ АД

Представители „НОВА БЪЛГАРСКА МЕДИЙНА ГРУПА ХОЛДИНГ“ ЕАД

Представители „КРАУН МЕДИА“ ЕАД

Представители „БАЛКАНСКА МЕДИЙНАКОМПАНИЯ“ ЕАД

Представители „БАЛКАН БЪЛГАРСКАТЕЛЕВИЗИЯ“ЕАД

Представители „БМ СИСТЕМС“ АД

Представители „СПОРТ СЕДЕМ“ АД

Представители „ИЗДАТЕЛСКО-ПОЛИГРАФИЧЕСКИ КОМПЛЕКС РОДИНА“ АД

Представители              „ИПК РОДИНА 1“ ЕАД

Представители              „НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯРАЗПРОСТРАНЕНИЕ“ ЕАД

Представители              „СИ ДИ ДИВЕЛОПМЪНТС 1″АД

Съвет на директорите    „КРАУН МЕДИА“ ЕАД,до 27.11.2011

Съвет на директорите    „ИЗДАТЕЛСКО-ПОЛИГРАФИ-ЧЕСКИ КОМПЛЕКС РОДИНА“ АД, до 19.12.2013

Съвет на директорите    „БАЛКАН БЪЛГАРСКА ТЕЛЕ­ВИЗИЯ“ ЕАД, до 26.04.2012

Съвет на директорите    „ЕКСПРЕС   БГ“   ЕАД,  до 27.11.2011

Съвет на директорите    „БАЛКАНСКА МЕДИЙНА КОМПАНИЯ“ ЕАД, до 18.09.2013

Съвет на директорите    „СИ ДИ ДИВЕЛОПМЪНТС 1“ АД

Съвет на директорите    „НОВИНАР МЕДИА ПРО-ДЖЕКТС“ ЕАД, до 20.10.2008

Съвет на директорите    „НОВА БЪЛГАРСКА МЕДИЙ­НА ГРУПА ХОЛДИНГ“ ЕАД, до 24.08.2010

Съвет на директорите    „ИПК РОДИНА 1“ ЕАД

Съвет на директорите    „ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА БОРБА“ АД

Съвет на директорите    „ЕКСПРЕС   БГ“   ЕАД,   до 27.11.2011

Съвет на директорите    „ОБЕДИНЕНИ БЪЛГАРСКИ ВЕСТНИЦИ“ АД, до 25.11.2013

Съвет на директорите    „НОВА БЪЛГАРСКА МЕДИЙ­НА ГРУПА ХОЛДИНГ“ ЕАД, до 25.08.2013

Съвет на директорите    „СИ ДИ ДИВЕЛОПМЪНТС“АД

Съвет на директорите    „ИЗДАТЕЛСКА КЪЩАБОРБА“ АД

Съвет на директорите    „ИПК РОДИНА 1“ Е АД

Съвет на директорите „СИ ДИ ДИВЕЛОПМЪНТС 1“ АД

Съвет на директорите „СПОРТ СЕДЕМ“ АД, до 14.09.2011

Съвет на директорите „ОБЕДИНЕНИ БЪЛГАРСКИ ВЕСТНИЦИ“ АД, до 11.12.2007

Съвет на директорите „НОВА БЪЛГАРСКА МЕДИЙ-НА ГРУПА ХОЛДИНГ“ ЕАД, до 24.08.2010

Съвет на директорите „ИЗДАТЕЛСКО-ПОЛИГРАФИ-ЧЕСКИ КОМПЛЕКС РОДИНА“ АД, до 19.12.2013

Съвет на директорите „ТВ СЕДЕМ“ ЕАД, до 27.11.2011

Съвет на директорите „НОВА БЪЛГАРСКА МЕДИЙ-НА ГРУПА ХОЛДИНГ“ ЕАД, до 24.08.2010

Съвет на директорите „СПОРТ СЕДЕМ“ АД, до 14.09.2011

Съвет на директорите „ОБЕДИНЕНИ БЪЛГАРСКИ ВЕСТНИЦИ“ АД, до 25.11.2013

Съвет на директорите „НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ РАЗПРОСТРАНЕНИЕ“ ЕАД, до 28.11.2013

Съвет на директорите „БМ СИСТЕМС“ АД, до 24.06.2013

Съвет на директорите „БАЛКАНСКА МЕДИЙНА КОМПАНИЯ“ ЕАД, до 17.09.2010

Надзорен съвет             „ИЗДАТЕЛСКО-ПОЛИГРАФИЧЕСКИ КОМПЛЕКС РОДИНА“ АД

Едноличен собственик на капитала „БАЛКАНСКА МЕДИЙНА КОМПАНИЯ“ ЕАД

Собственик               ЕТ „Бонус-Евентус Ирена Кръстева“

Над 80% от националното разпространение на печатните издания, основните издания в страната, водещи телевизии и сайтове, едни от най-големите печатарски мощности у нас се контролират пряко или косвено.

Публикации, постове в Интернет и интернеткоментатори причисляват към империята следните медии, макар че редица позиции са спорни или изцяло неверни:

САЙТОВЕ:

* blitz.bg

* vsekiden.com

* bnews.bg

* monitor.bg

* inews

* econ.bg

* sporta.bg

* get.bg

* livenews.bg

ВЕСТНИЦИ:

* „Уикенд“

* „Шоу“

* „Всеки ден“

* „Телеграф“

* „Монитор“

* „Политика“

* „Новинар“

* „Борба“ – Велико Търново

* „Марица“ – Пловдив

* „Струма“ – Благоевград

* „Черноморски фар“ – Бургас

* „Конкурент“ – Враца

* „Седмица“ – Горна Оряховица

* „Утро“ – Русе* „24 часа“ – много сериозен дял

* „Труд“ – тук също има сериозен дял, както и във всички издания на медийната групировка.

* „168 часа“

* „Всичко за жената“

* „19 минути“

* „Супер 19“

* „Стандарт“

* „Галерия“

* „Euposport“

ТЕЛЕВИЗИИ:

*ТВ7

* Нюз7

* The Voice – музикална телевизия

*6ТВ

РАДИОСТАНЦИИ:

* Magic

* The Voice

* „Витоша“

* „Веселина“

СПИСАНИЯ:

* „Топ Гиър“

* „Аутобилд“

* „Хелоу“

* „Уикенд за жената“

* „Биограф“

* „Love Story“

* „Тема“

* MODA

* Glamour

За някои съществуват многобройни срещания в коментари и анализатори (най-фрапиращи от „Труд“ през „24 часа“ до “ 168 часа“ и ВТV например), обаче в регистрите не могат да се на­мерят данни, които да потвърждават такива обстоятелства.

Независимо от това значима част от медиите в този списък са директна собственост, друга част – косвена чрез свързани лица. Може да се види кои са чрез справката от Търговския регистър на посочените по-горе фирми. Редица медии се во­дят като собственост на офшорки, което затруднява анализи­те за юридическия им статус и стоящите зад тях капитали.

Но и така – само с изяснените активи от мен оценката им надминава 200 милиона лева.

Подадените официални декларации за финансово и имотно състояние от Делян Пеевски като висш администратор и като депутат не са коректен източник на информация. Например през 2007 г. той не декларира имоти, макар че две години по-късно посочва два апартамента и къща с двор, закупени между 2002-2004 г. – т.е. още преди първата му декларация. След това имотите изчезват от декларацията му и отново се появяват чак през юни 2013 г.

ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ  Ирена:

Председател на фондация „Балкани“ Член на УС на сдружение „Комитет по кандидатурите на 22-рите олимпийски зимни игри София 2014“

Делян:

Участвал в ръководството на Съюза на вестникарите и разпространителите на печатни издания,

Участвал в ръководството на Българския медиен съюз, Участва в ръководството на спортен клуб „Левски“.

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОФИЛ  Ирена:

Няма

Делян:

2001 г. – член на НДСВ и председател на „Либерална младежка асамблея“ (младежко крило на НДСВ). В правно-информационната система „Дакси“ е посочен като бивш зам. председател на „Либерални инициативи за демократично развитие“ (в други системи фигурира като председател).

Юли 2001-юли 2003 г. – парламентарен секретар на Ми­нистерство на транспорта и съобщенията, макар че още е студент.

16 ноември 2005 – като представител на НДСВ, макар и по квотата на ДПС е назначен като зам.-министър по европейските въпроси на Емел Етем в Министерството на държавната политика при бедствия и аварии (министерство на извънредните ситуации). Отговаря за Държавния резерв и наблюдава Комисията за лицензи за търговия с оръжие. Освободен през 2007 г. заради съмнения в корупция покрай скандала с „Булгартабак“ и възстановен от премиера Станишев като зам.министър.

От юли 2009 – депутат от ДПС.

14 юни 2013 г. – избран от парламента за председател на ДАНС. След обществени и улични протести освободен на 19 юни.

С неопределен статус като депутат/следовател до решени­ето на Върховния конституционен съд, който на 8 октомври 2013 г. го възстановява в парламента с 6 гласа от 12, въпреки че според Конституцията, Закона за Конституционния съд и Правилника за дейността му решение може да се вземе само с мнозинство от над половината от гласовете (поне 7, б.а.).

ЩРИХИ

Историята на този внезапен олигархичен възход трудно може да се обясни без разследваща сонда в миналото. Или както пише Джордж Оруел „който контролира миналото, контролира бъдещето, който контролира настоящето, кон­тролира миналото.“

В страна като нашата, където мултимилионерите прак­тически без изключения са били обвързани с Държавна сигурност, където значима част от новия „демократичен“ политически и държавен апарат е с родилна пъпна връв със службите, най-главното условие за успех в пазарния преход се оказаха именно тези взаимоотношения.

Обикновено са опазени в най-дълбока тайна и досега. Като тази!

Защото бащата на Ирена Кръстева е полк. Ангел Кръстев. Почти две петилетки – до 1979 г. той работи във Враца като шеф на Държавна сигурност – заместник началник на съот­ветното управление и на Областното управление на МВР.

Кариерата му стремглаво излита нагоре непосредствено след опита за преврат срещу Тодор Живков, оглавен от Горуня. В онези години Кръстев е ръководил и отговарял и за ДС делата във Видинско, Михайловградско и Плевенско, понеже Враца е била определена за техен регионален център по отношение на сигурността. Макар и с полковнишки пагон, длъжността му е била генералска, и то от най-високите. По­добен пост, получен непосредствено след опит за преврат, говори за огромно доверие, и то дадено му лично от Тодор Живков.

Друга съкровена тайна от онези години е кой точно е началникът на отговорния началник Кръстев. Той също е полковник — Мургин! Съвпадението във фамилиите на полк. Мургин и бившата шефка на НАП по времето на премиерстването на Сергей Станишев – Мария Мургина изобщо не е случайно. Тя му е била снаха. В същия кръг е и днешния премиер Орешарски – по онова време финансов министър, който със зъби и нокти защищаваше подопечната си, обви­нена в данъчни афери. Изглежда, че връзките от далечното минало при комунизма и близкото при демокрацията обяс­няват охотата, с която сегашният министър-председател предложи Делян Пеевски за шеф на ДАНС, рискувайки и предизвиквайки огромен обществен скандал.

Възможно е дъщерята Ирена Кръстева също да не е оста­нала без съответното внимание от службите. Би представля­вала интерес за тях поне с 5-те си езика, които знае…

„Контрол на чужденците в Република България, осъщест­вяван от НМ (народната милиция)“ е едно от секретните из­дания на школата на ДС в Симеоново. Излязло е през 1987 г. и е било предназначено единствено за бъдещите офицери от ДС. Дори и сега, в демократичните времена е засекретено не­официално като съдържание и автори. Не може да се открие в нито една публична библиотека или дори в нейния каталог, пък бил той и на националната „Кирил и Методий“.

Четивото може да се намери единствено там – в Школата на ДС, преименувана на Академия на МВР. На титулната му страница онази тайна авторка „Кръстева“ е анонимна до днес. „Е ли е“ или „не е“ сегашната нашумяла „Кръстева“, както клюкарстват представящи се като компетентни лица? Но пък дори и те не коментират евентуалните факти за съ­трудничество – или защото не знаят за такива. А може би предпочитат да замълчат пред стража-закона? Рано или късно официален отговор ще трябва да се даде.

Какво се оказа – „Гугъл“ изважда 1 230 000 (15 ноември) срещания на името на медииния бос и депутат в мрежата, уж за Ирена Кръстева резултатите са 133 000 бр., медийните публикации вероятно също наближават стотина хиляди, а въ­преки изобилието от информация за тях не се знае много.-  Имате ли идея как навремето Ирена Кръстева стана шеф на тотото?

–  Интересувайте се за лицето Сократис Кокалис. Той беше един от водещите, успели мъже на Гърция. Той има една фирма, която се нарича „Интраком“. Тя купи голяма част от собствеността на Васил Божков в „Еврофутбол“. Ирена Кръстева пък е близка с Кокалис. – разказва бившият й съпруг.

Неочаквана е връзката между двамата за широката ауди­тория, макар и известна на анализаторите.

А кой е самият Кокалис? Милиардер. Освен това – и агент. Той е бил завербуван с псевдоним „Роко“ от страховитата източногерманска тайна служба ЩАЗИ. Според документите от личното му дело, съобщени от немската правителствена радиостанция „Дойче веле“ самата фирма „Интраком“ е принадлежала първоначално на ГДР и е била изцяло кон­тролирана от тайните служби на комунистическия режим в Берлин.

Въобще не е изненада, че у нас се тиражира съвсем друга, съзлива историйка за пътя на Ирена Кръстева към големите връзки, големия бизнес и съответно големите пари.

Според легендата тя осигурявала рекламата на справоч­ници за България, давани на чуждестранните търговско-промишлени палати. И така се родил първия й шанс – среща с Константинос Ливадас, бивш дългогодишен управител на областта Северна Гърция и близък приятел на гръцките ми­лиардери (днес починал). Човекът имал голямо премеждие в живота си – синът му, още малък, починал от рак. Малкият Делян, с когото се запознал, удивително приличал на детето, което загубил. Нещастието на съдбата за един се обърнало в щастие за Ирена и Делян – висшият администратор започнал да ги протежира, организирал срещи на бъдещата шефка на тотализатора със собствениците на милиарди долари и евро, а те чрез политическите си контакти и връзки у нас я протежирали пред БСП и родните партии.

Каква мелодрама, достойна за турска сапунка! Изглеж­да най-добрите възможни сценаристи на „сериали“ са в секретните служби, а не сред авторите на телевизионните сценарии.

Кокалис се познаваше и със Симеон Сакскобургготски, като зад кулисите се говореше, че част от финансирането на предизборната му кампания през 2001 г. е от него. По едно време Кокалис искаше да купува българското тото и естествено се стремеше да постави свой човек начело на ръководството му.

В такъв човек се превърна Ирена Кръстева. Съществува още един шифър за нейния програмиран възход. Макар и популярен, той на практика е толкова неиз­вестен в съдържанието си, колкото и гръцката й връзка.

Факт е, че синът й Делян е бил съученик със сина на Галя Дичева. Известна е като личния прессекретар на семейство Сакскобургготски. Самата Галя Дичева е вряла и кипяла, повече от опитна в този занаят. И именно то е неизвестното – тя е била една от секретарките на Иван Славков – зетя на Тодор Живков.

Известно е, че Дичева е първа радетелка за завръщането на царя у нас – още от 1990 г. чрез създаването на първото промонархическо дружество у нас „Просветление“. Не е известно как е гледал на идейните й убеждения и новото й амплоа нейният дядо и баща й като видни комунисти и бивш партизанин.

Тази семейно-професионална връзка с управлението на Генсека е ярко отчетлива и при двете близки семейства – на медийната императрица и царската довереница. Но тя е и лична. Защото Делян Пеевски и Росен Дичев – сина на Галя, също правят съвместно стъпките си в живота като вързани на една връвчица. Те са съученици, връстници и най-важното – много добри приятели още от годините, прекарани заедно в класните стаи. Като зрели мъже вече са съмишленици, съпартийци и съдружници.

Двамата се превръщат в инициатори на младежкотото НДСВ у нас и на електрония му сайт „Новото време“. Впо­следствие Пеевски става един от шефовете на Либералната младежка асамблея, свързана с царската партия. Нейният първи председател Светослав Спасов се оказа един от най-доверените хора на Бойко Борисов. И много близък до Ахмед Доган.

Бившият депутат беше известен с поливалентните си поли­тически убеждения. Първо беше в НДСВ, сетне се прехвърли при отцепниците в БНД (Свинаров и Шулева), но не хареса и тях, сетне прехвръкна при независимите, а най-сетне го приласка ГЕРБ. Заобича го и сегашната коалиция, понеже го оставиха като дипломат в Брюксел.

Като съветник на премиера Борисов той се подвизаваше по въпросите на кадрите, администрацията и отбраната. И не само в тези области – изяви се като истинско негово гуру. Дори нареди мебелите в кабинета му в Министерския съвет, съобразявайки местата им с изкуството за хармония фън-шуй. Спасов беше почитател на Доган и Делян и е въз­можно да е осъществил контакта, който направи толкова могъщ Пеевски именно във времената на управлението на ГЕРБ. „Познавам Доган от 1995 г., той е далновиден човек, който вярва в младите хора. В неговата група има много млади, завършили образование в Европа. Видял е в Пеевски потенциал, който ще се развива“, коментираше навремето съветникът, правейки двоен реверанс – към Сокола и към доскорошния си заместник.

– Как се свързаха след това Пеевски и Кръстева с Ахмед Доган?- Това си е една стандартна процедура. Хора, които са се проявили като добри менажери, могат да прекрачват от партия в партия. Делян не е идеолог нито на НДСВ, нито на ДПС. Той е един мениджър на финансови операции и може да е навсякъде.

Събеседникът е прав. Мениджър, ала не на финансови операции, а на финансови имитации.

Защото баща му разказва свой спомен за практичността на сина си. Едва 14-годишен той го запитал защо не мами клиентите си за доставката на справочниците, които вече са му платили . „Никой няма да те заподозре, ако спреш да им ги плащаш. Ти имаш голям авторитет. По-добре да спестиш тези 4000 долара за пощенски разходи и да си купим една кола. Най-важното е, че Делян се оказа прав – никой не ми поиска документ, че съм пратил брошурите.“ – припомня миналото Славчо Пеевски.

Този манталитет, формиран здраво още в ученика, ще намери своята пълна и безпардонна реализация години по-късно. В най-грубия му вид – като опит за измама при сделка с апартамент. В края на 2000 г. Ирена Кръстева продава свой имот в столичния комплекс „Изток“, бл. 51, ет. 7, ап. 28. Макар че сумата е изплатена от купувачката, бъдещата милионерка не се явява, за да подпише нотариатния акт, а скорострелно дарява жилището на сина си Делян. Естествено е, че измамената купувачка започва да се жали по институциите и завежда съдебни дела. Пред опасността от скандал и веро­ятно на фона на очакваната буквално след месеци бизнес- и политическа кариера разправията е потушена и купувачката си получава апартамента. Вероятно досието по този случай е дала още един тласък в кариерите на Ирена и Делян. Защото у нас задължително трябва да си изцапан с какво ли не, за да те държат здраво с компромати чрез Темида и на тази основа да те направят висш администратор или политик.

Пеевски припомня и клетвата на сина си „Татко, аз на 25 години ще съм милионер!“. Сега, на трийсетина и отгоре, амбицията е същата, обаче размерът й е сменен – от мулти-милионерство към милиардерство.

Скорострелно – макар и само на 21 години, втора годи­на студент, той е назначен за парламентарен секретар на транспортния министър Пламен Петров. Името на Пламен Петров също нашумя в огромен скандал – той се оказа на яхта в Монако заедно с видния европейски контрабандист и наркотрафикант, взривявания и най-сетне убит Иван Тодоров-Доктора.

Потокът от парични средства бързо се обръща в пълно­водна река. Промяната в материалния статус на Пеевски се вижда с просто око, написа още навремето в. „Капитал“. Дори само от имотната му декларация става ясно, че за три години (2002-2004г.) той е придобил три луксозни имота в столицата, сред които мезонет в кв. „Павлово“, друг апар­тамент в центъра на София и къща с двор в Бояна. Въпреки че вписаните в нотариалните актове цени се разминават в пъти с пазарните стойности на подобни имоти, изчислени­ята показват, че те не могат да бъдат купени със заплата от държавна служба. Според декларацията му Пеевски е платил за трите имота общо 152 263 лева, което означава, че само за финансирането на покупките той трябва да е получавал минимум 4300 лева на месец, изчислява вестникът. И запита как държавен служител и на какво основание е „взимал“ тези невъзможни по размера си заплати. Естествено, никой не отговори на журналистите.

И при Ирена Кръстева манталитетът е същият – пътят към парите не е застлан с труд, какъвто и да е той.

„Възприела, докато е следвала класическа филология, идеята за свободата на духа в хедонистичния вариант, тя ненавижда до смърт трудовата дейност като форма на най-отвратителната принуда над личността. И често, разположила се удобно с цигара в ръка пред поредната чаша алкохол, обича да повтаря любимите си максими: Слабите загиват; Всички хора са курви; Справедливост има, само ако сам си я осигуриш!“

Абзацът е откровение на бившия съпруг на Ирена Кръсте­ва и баща на Делян. Можем да му се доверим – разказът за преживяното съвместно е логичен и личи си, че е изстрадан. Казваше ми, изяснява той: „Все пак трудът е неприятно усилие. Няма нищо по-грозно от това да работиш, За да изкарваш пари, с които да Живееш. Като завършила класи­ческа филология знаеше, че в античните гимназиуми препо­давателите само са разсъждавали, без да работят. След това Делян изцяло възприе тази философия, както и другата: че всички – и мъжете, и жените, са продажни“ – припомня си Славчо Кънчев.

Той също е част от странната мозайка на фамилията – недолюбва сина си, мрази бившата си спътница в живота. Дори е сигнализирал за техни афери и неплатени данъци – както в НАП, така и в прокуратурата. Живели са в столицата на номенклатурната ул. „Незабравка“ – в един от блоковете на Цекато (ЦК на БКП), но тази любов е продължила само 15 дни. Бракът удържал шест години като разкъсан и смачкан, но неизхвърлен целофан. „Разделихме се на 15-ия ден – при­помня си Славчо Кънчев. – Тя ми заяви: „Свободен човек съм и ще си правя каквото си искам!“

Голямото „правене“ от гледна точка на ограбването на обществения интерес стартира на 20 септември 2001 г. Тогава НДСВ я назначава за изпълнителен директор на „Олимпика“ ЕАД. Търговското дружество на Държавната агенция за мла­дежта и спорта стопанисва доста апетитни имоти и поражда редица съмнителни схеми за обогатяване.

Криминалната приватизация на зала „Универсиада“ и хотела на тотализатора на „Златни пясъци“ е видимата част на айсберга. Овладяването на ценния имот в широкия цен­тър на София става чрез схема, в която главните действащи лица са бившият министър на спорта в правителството на Симеон Сакскобургготски Васил Иванов-Лучано, Ирена и Делян. „Олимпика“ сключва договори за нови дружества, в които апортира имоти. А от другата страна в тези дружества е „Проект строй груп“. Тя формално се води на Маргарита Донкова – секретарка на младежкото НДСВ и е регистрирана на адреса му, където се подвизава Делян Пеевски.

Това е първият от големите скандали около семейството. То се превръща и в обект на две разработки на службите, които ги започват под външен натиск на партньорите ни от Запад. Първата е „Лабиринт“ за незаконното финансиране на ДПС. В случая е по-интересна втората – „Другари“. Тя е № 56 от 15 януари 2009 г. В нея освен Делян Пеевски е и Николай Боршуков, бивш директор на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. Разработката на ДАНС е за неизгодни сделки, ощетяващи държавния резерв в особено големи размери. Вече години наред по нея липсва резултат и е архивирана. Междувременно Боршуков стана началник на кабинета на министърката на спорта Мариана Георгиева в правителството на Орешарски.

Порасна и следователят, който разследваше Делян за би­тието му като заместник-министър. Делото безславно беше прекратено.

– Единственият независим свидетел не е потвърдил каза­ното от Лачев!- обясни тогавашният главен прокурор Борис Велчев. Оказа се, че „независимият свидетел“ бил вездесъ­щият следовател Петьо Петров, когото Лачев посочил като очевидец на натиска, упражнен от Пеевски.

Един поглед в биографията на работника на Темида пока­за, че той е роден на 7 ноември 1969 г. във Враца, където се подвизаваше като шеф на ДС полк. Ангел Кръстев – бащата на медийната императорка. Втори поглед открива различни ЕГН-та. Петьо Велков ПетРов е същевременно Петьо Велков ПетКов, а двете ЕГН-та си приличат удивително по почти всичките им цифри.

Оказа се, че от раздвоението на личността на Петров излизат още разклонения. Следователят се среща в съдебни книжа и с трето име: Петьо Велков Тодоров (Петров). Така са записани имената му в прокурорско постановление за пре­кратяване на дело срещу него, възмути се навремето адвокат Константин Симонов. Излезе, че отговорният служител на Темида е бил осъден на две инстанции за кражба на лично имущество заедно с двама апаши. Някъде в онези бандит­ски времена разбили един павилион. Но после делото било върнато от Върховния касационен съд за преразглеждане, а прокуратурата го спряла. Само за неизгрялата още следова­телска звезда, но не и за другарчетата по обир.

И макар че Пеевски не можа да стане шеф на ДАНС, човекът, който помогна да бъде оправдан за злоупотреби – Петър Петров (още Петков, още Тодоров), вече е шеф на Столичното следствие. Това е огромен и невероятен скандал! И съм сигурен, че въпреки че го изнесох, последствия няма да има.

Кариера прави и майката на Делян. След дружество „Олимпика“ тя е издигната — отива в Спортния тотализатор. Възторжени дитирамби изпълват страниците на тогава все още независимите от нея вестници. Представете си – Ирена Кръстева също редовно пускала фишове. Дори съобщи пуб­лично числата си: 8, 13, 28, 33, 35 и 45. Играела за късмет, но искрено се надявала някой роден предприемач да спечели милиони и да ги вложи в собствен бизнес.

Нямаше кой да обясни на наивната публика, че реалните джакпоти не се теглят чрез фишовете, а чрез заеманите длъж­ности в държавната администрация. И са много по-големи.Защото в „Олимпика“ АД разполагаемият държавен ре­сурс за разпределяне е бил около 40 млн. годишно, докато във фабриката за мечти – два пъти и половина повече, около 100 милиона. Неизвестен факт за първото й действие като директор: на мястото на предишната охрана и СОТ-а тя наема за пазач на тотализатора фирма… „Ипон“ на Бойко Борисов срещу щедро, щедро заплащане. Явно той е от щастливците с джакпот.

И второ, най-важното – предстои евентуална приватиза­ция. А ако не се случи, то от работата на тотализатора – до­бра или за предпочитане може би лоша, ще зависи доколко ще преуспяват конкурентите в тази област. Всъщност той е един – Васил Божков-Черепа.

Но и тук, в централата на джакпотите – законната фабрика за продукта илюзии избухна поредния скандал след писмо с обвинения за далавери и източване от именитата треньорка Нешка Робева. Весела Лечева като тогавашен министър на спорта поиска да отстрани Ирена Кръстева.

Прочулата се вече бизнесдама яростно контратакува, об­винявайки съпруга й – Манол Велев в тесни връзки със знаме­нития олигарх. От „Нове холдинг“ светкавично опровергаха, пренебрегвайки фактите за свързани лица и намеквайки за личния образ на шефката на тотализатора.

„Нейните твърдения се дължат или на неточни информа­тори и нетрезва преценка, или на стремежа й да разконцентрира общественото внимание от своите проблеми за сметка на популярни личности“ – заяви говорителят на холдинга на олигарха Ирина Сарачинова. Тя е настоящата половинка на телевизионера Иван Христов, по-известен като един от „опосумите“ и бивша съпруга на Георги Сарачинов. (Сарачинови са оръжейни търговци, бащата е бивш директор на „Арсенал“, а майката висша банкова служителка в банковия холдинг, а сега в „Експресбанк“). Истински скандалното обаче остана зад кулисите на вниманието — самата Ирена Кръстева имаше тясна връзка с Черепа. Тя преминаваше през Светослав Кантарджиев. Биз­несменът и досега е в ръководното тяло на една от основните й фирми – „Ню медия груп“. Преди години е бил спряган като много близък до ВИС и боса му Георги Илиев, засичани са заедно многократно, присъстваше и в най-близкия кръг на опечалените след убийството на мафиота.

Преди да се впусне в медийния бизнес, самият той е уп­равлявал подобна агенция – вече несъществуващата „Джей моделс“, нашумяла с манекенките си за Вальо Топлото, боса на софийските топлофикации . Там Кантарджиев е бил соб­ственик на 30% от капитала, а останалата част е била на фир­мата „Нове-Ф“ – част от „Нове Холдинг“ на Васил Божков. Самата „Нове-Ф“ пък притежава част от „Глория-Н“, която е била управлявана от Мая Божкова, съпругата на олигарха.

Какво се оказа? Независимо от битката и кой ще стои начело на тотализатора, Васил Божков печелеше – подредил и от едната страна на барикадата свои хора чрез връзката Стойне Манолов – Манол Велев – Весела Лечева, сложил ги и от другата чрез Кантърджиев – Ирена Кръстева. Следовател­но скандалът не касаеше конкретна бизнесафера, а по-скоро беше бледо отражение на войната кой ще управлява столица­та (в същия месец Бойко Борисов спечели кметските избори) и съответно след време страната. Историята го реши, като го подпечата и с кръв – изстрелите срещу Манол Велев.

Митове и реалност, легенди и истини са вплетени в биографията на династията Кръстева-Пеевски. Колкото и шумни да са сензациите и скандалите около тях, те някак си винаги се плъзгат като по повърхността на огледална сфера

– отразявайки онова известно, което е допуснато да са каже

– неизвестно от кого, но явно някъде от най-отгоре. И скривайки онова неизвестно, заради което понякога пропищяват зловещо куршумите.

Трудно е да се прецени на кого от двамата имиджът е по-скандален, кой е с по-лъщящият сензационо-гнуслив ореол.

В крайна сметка и Ирена, и синът й сменят държавната работа – едната с бизнеспредприемачество, другият – с поли­тическата кариера като депутат. Сменят и покровителите си от много на един – Корпоративна банка. И излитат с ракетно ускорение в бизнескосмоса на България

– След като са свързани с толкова партии и групи, на кого всъщност са лоялни Делян Пеевски и Ирена Кръстева?

– Верни са на себе си. Това е много важно – човек да знае каква цел има и да я следва.

– Вече е мултимилионер и ръководи медийна империя, как стана така?

– Не разполага с никаква империя от медии, той просто е менажер. Напротив, всичко е твърде режисирано там и ако реши да прави нещо непозволено, той ще бъде махнат оттам. Той е в един механизъм. Тук по-скоро чрез правенето на медии той доказва, че заслужава да му се предоставят и някакви други възможности. Това е всъщност дългът, който той изпълнява, за да получи наградата някъде другаде. Не се търси печалба, от медии няма как той да си прави парите.

–  Прокарва ли Делян Пеевски интересите на премиера чрез Корпоративна търговска банка?

– По-скоро Делян Пеевски и Бойко Борисов прокарват не­чии други интереси. Те нямат напълно независими собствени интереси. В зависимост от това колко успешно обслужват чуждите интереси получават дължимото. Те не са самосто­ятелни играчи.

– Но играят заедно.

–  Не точно, защото те в определен момент изпълняват сервизни услуги. Актив за над 200 милиона на майка и син и „сервизни услуги“. Нищо чудно да е именно така. Все пак парите не са техни – идваха от банковия бос Цветан Василев.

– Защо Делян Пеевски се скара с вас, а запази добри от­ношения с майка си? – въпросът е към бившия съпруг и май отказалия се неофициално от бащинство Славчо Кръстев (предпочита да не използва вече фамилията си Пеевски, понеже са я компрометирали).

– Делян Пеевски има една майка – Ирена Кръстева, и доста бащи, като негов много важен баща е Ирена Кръстева. Един от неговите бащи е и Цветан Василев. При тях разликата в годините е достатъчно голяма, че да има заменяемост и ба­щата да получи един дивидент, след като се оттегли.

Намек за приемственост. И за нещо като получаване на наследство. Какво прозира зад думите на бившия и озлобен съпруг? Май наистина Делян Пеевски ще се окаже не под­ставено лице, а истински мултимилионер. И както твърди водещият се по документи за негов баща, може и да наследи банкера. Да наследи управлението на арабските пари в нея, на руските пари, на нефтените пари (течното злато още дълго ще го има).

Решението, с което Конситуционният съд го възстанови като депутат, е поредното изключение от законите, напра­вено за него. То беше взето само с 6 гласа от 12-членния му състав при условие, че правилата повеляват „мнозинство от над половината“ за решение (т.е. 7 гласа).

При толкова изключения той наистина управлява страната ни.

Защото въпросът кой и най-вече защо протежира така семейството, защо го направи сред „най-равните“ от всички в България, защо за тях важат само изключенията и никога не се прилагат правилата, засяга именно управлението на страната ни. Незримото, зад кулисите. И скандалният му манталитет. И наглостта:“Въпросът, на който и аз имам право, е кой (кои) и защо не позволиха да стана Председател на ДАНС. Мое е правото преди всички да дам ясния и неудобен отговор на този въпрос. Това е „здравият“ и инкриминиран съюз между контрабан­дата, корупцията и властта на политици, които, вместо да се борят срещу криминалните схеми в икономиката, решиха да ги подчинят на себе си и партийния си интерес. Т.е. да се сраснат с престъпността и корупцията органически и навеки… И вендетата с мен започна. Логиката ми е необорима и проверима. Коя е моята вина? Аз съм на 33 години и съм успял. Това престъпление ли е? … Къде е моето задкулисие? Кои са неговите измерения? Настоявам за уточнение с конкретика. Нали задкулисието е порокът на властта? Кои бяха мъжете на и във властта довчера, защото няма как задкулисието да се е пръкнало ведно с предложението да бъда избран за пред­седател на ДАНС?“ (из изявление на Делян Пеевски).

Странни въпроси. Би трябвало да са риторични. Та той самият знае най-добре отговорите им. И цената им. Успял човек е – във всичко. И с всички.

– Делян Пеевски водеше Моника Йосифова (съпругата на Станишев) при Бойко Борисов, докато той беше министър-председател. – това каза Яне Янев в интервю за агенция ПИК в отговор на въпроса каква е връзката между съпругата на лидера на БСП и бившия премиер. – Казвам го директно. Те имат бизнес връзка и то отдавна.

Пеески се оказа навсякъде успял – дори при Мониката. Успял е най-сетне и в любовта.

„Луда съм по сладката му муцунка. Обожавам да щипя бузките му и да целувам плътните му устни. Този мъж има най-сексапилната уста на света. Умирам за него и доказател­ство за това е фактът, че след една година сексът с него ме възбужда повече от всякога. Двамата живеем заедно и тичам към къщи след всеки концерт, но сексът с Делян винаги ми е малко. Той е невероятен любовник и 4-5 пъти седмично са крайно недостатъчни.“

Наистина съм „без думи!“.

Така се нарича последният сингъл на фолкгърлата Цветелина Янева, излязъл в началото на октомври 2013 г. Тя е последната приятелка на Пеевски. С „без думи“ се ориентира към по-сериозния жанр – попа. Във видеоклипа звездата на родната чалга сменя 4 тоалета – на дизайнерката Мари Кантразоу, на Версаче, на Джи спот Галена, на Долче и Габана – все 24-каратови величини в света на модата.

За нея той е „злато“, а за него тя е „жирафче“ заради очебийната разлика в ръстовете им. Откровението е направено пред в. „Марица“.

С новото си съжителство с фолкфурията и Делян Пеевски вплете своите щрихи като част от типичния образ на родния мултимилионер. Старата тръпка Зара е в немилост. Може би баща й вече не е необходим на новия властелин на медийната сцена. Той, Васил Петров е бивш шеф на адвокатската коле­гия в Благоевград, където Делян е карал стаж, а днес е член на Висшия съдебен съвет от квотата на ДПС. От същата квота като депутат е и скандалният син на Ирена Кръстева.

Случва се „вечната“ любов да е мимолетна, понякога – невярна, често пъти – парадоксална. Но любовта към парите е гранит — ледена като него и неподвластна на времето, на промените. Единствената разлика е, че природният гранит не се износва, докато човешкият, дори и с марката „Ирена-Делян“ е менте. И винаги се превръща в тленна прах.

↑↑